от ПорталУики
Версия от 04:31, 18 февруари 2010 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Да изпълня== „Не дойдох да разруша, но да и пълня." *) В природата съществуват два органически…)

Направо към: навигация, търсене

Да изпълня

„Не дойдох да разруша, но да и пълня." *)

В природата съществуват два органически процеса, с които съвременните хора са. запознати. Единият про-цес е процес на разрушаване, а другият – процес на съграждане, на изпълнение. Кой изпълнява? – Съзнателнит, разумните хора, а не децата. Малките деца ни най-малко не мислят за грижите на майка си и баща си. Тб нищо не разбират от техния живот, от тяхната философия. Те знаят само да искат и да заповядват, и то на време и без време. Наистина, децата си служат с военна дисциплина, според която искат, заповядват и на всички налагат мълчание. Каквото пожелаят, всичко трябва да се изпълни. Това е едно от положенията на съвършения живот, в който, каквото човек пожелае, може да стане. За съвършения живот всичко е възможно, а същевременно всичко е невъзможно. Това зависи от стремежит, от копнежите на човтзка. Има стремежи, има желания, в съвършения живот, които лесно се постигат. Има желания, които и там лесно не се постигат. Защо? – Защото тия желания не са нужни на човека, нищо не го ползуват. Запример, какво ще се ползува човек от желанието си да се облвче с нови, добре скроени и ушити дрехи и да се покаже с твх на приятелите си? Той ще получи само една похвала, че дрехите му са хубави, а някои пък могат да ка-жат, че .срехите му не са хубави. И тогава той, или ще се очарова, или ще се разочарова. Всеки човек иска да споделя с приятелите си, било своите преживявания, било впечатленията си от прочитането на нвкоя хубава книга. Защо човек обича да сподвля своите преживявания и опитности с ближните си? В това отношение човек мяза на из-вор, или на чешма, които разправят на всички, минаващи покрай твх, качво са им '.направили, как са им услужили. Кой как мине покрай твх, те ще го спрат, ще му предложат от водата си и ще му разправят историята си.

Сега, онвзи, които разглеждат живота отблизо, каз-

  • ) Матея 5 : 17.

101

ват, че не се интересуват от далечното, но се интересу-ват от сегашното, от реалното. Под думата „реално", разбираме онова, което се проявява във всеки даден мо-мент, и което е сверзано с нашето съзнание. Безполезно е да жив"Ье човек в свят, дето съзнанията на всички хора са заспали и единствен той се движи натукъ-натам, от никого неразбран, без да срещне чов-бк, подобен на себе си. Ако това е възможно, представете си, какво ще бъде положението на онзи, чието съзнание е пробудено. Той ще бъде в положението на жив човеж между мъртвит. Това са само предположения. Щом има закони, има и отношения между разумни същества. Когато законите не се изпълняват, това показва, че тези същества не са високо развити; когато законите се изпълняват, това показва, че тези същества са високо организирани. ЗапримЪр, каквото музикално парче дадете на способния, на даровития музикант, той всичко може да изпълни. Дайте същите парчета на слабо даровития музикант, който е сви-рил години наред, той пак не може да изпълни всичко. Следователно, когато казваме, че човек може да направи всичко, ние подразбираме всички хора заедно, целокупно. Обаче, единично чов~бк може да направи само едно н^що. Няма човек в света, колкото и да е гениален, който може да се прояви във всички области на науката, на изкуствата и да може всичко да направи. Колкото и да е всеси-лен, човбк все пак не може всичко да направи.

Това, което сега ви говоря, е потр-Ьбно, за да можете във всеки даден момент да схващате, какви постижения имате и какви можете да имате. За тази цел човек трябва да изучава тялото си, мозъка, сърцето си. С една дума, човек трябва да изучава всички свои органи, заедно с функциите, които тб изпълняват. Човек трябва да изучава себе си, както земедълецът изучава земята, която обработва. Когато земед-влецът погледне земята, той знае вече, какво може да роди тя: жито, царевица, ечемик, ръж, боб или друго нещо. И вие знаете, какво може да излезе от вас, но вс-Бкога не излиза според това, което знаете. Какво се изисква от дадена почва, за да роди тя боб или други растения? –За да роди боб, почвата се нуждае от известни елементи. Същото може да се каже и за човека: за да излъзе от него това, което се очаква, той трябва да съдържа в себе си съответни елементи. Ако няма тези елементи в себе си, желанните плодове не могат да се ро-

102

дят. Ето защо, ако човтзчествотб иска да постигне своите идеали, то трябва най-малко хиляда години да прекара в покой, в пасивно състояние, без стремежи, за да складира в себе си нужната за това енергия и после да започне работата си. По-голяма част от човечеството представя инертни, недеятелни хора, които седат и само искат, желаят да им се дава на готово. Другата част от човечеството работи, проявява усилена деятелност, изкарва много, без да мисли, как ще пласира стоката си. Ако хората про-извеждат много стока, а няма пазар, на който да я пла-сират, каква полза имат от своята работа? Ако цътш 20 години наред само мислите, и по този начин приготвите голтзмо количество умствена енергия, къде ще я пласирате? Вие ще се видите в чудо, къде и по какъв начин ще пласирате тази умствена енергия, която сте събирали цт^ли 20 години. Да допуснем, че след 20 години хората ще се разбират и няма да имат нужда от закони. Можете ли да предскажете, как ще се уреди животът?

И тъй, като говорим за разумния живот, ние имаме пред вид Божественото начало, което работи у всички хора. Това начало се проявява дотолкова, доколкото хората са разумни. Когато хората са опърничави, своенравни, друг закон действува между тях. Какъв е този за-кон? Който не е изпълнил великия Божи закон, той е разбрал обратния законъ–законът на св-вта. Една майка накарала детето си да чете „Огче нашъ". – Не искам да чета „Отче нашъ".– Чети молитвата! – Не, по никой начин нима да чета „Отче нашъ". – Тъй ли? Майката излязла от търпение, вдигнала детето си във въздуха и после го хвърлила на земята. – Олеле, майчице, ще чета „Отче наш." Защо детето не искало да чете „Отче нашъ", когато майка му го молила, а щом го вдигнала високо във въздуха и го ударила в земята, веднага се съгласило да чете молитвата? По същия начин и природата постъпва с хората. Като види, че никой човек не иска доброволно да изпълни Божия закон, тя го хваща, вдига го на високо и после го тръшка на земята. До това време той не е бил готов да изпълни Божия закон, но щом се види в ръцете на природата, веднага се съгласява да изпълни всичко, каквото тя му заповядва. След това ззпочва да чете „Отче наш."

„Не дойдох да разруша, но да изпълня". Кое е по-взжно за човтзка: да разрушава или да изпълнява? Истински майстор е онзи, който едновременно съгражда и раз-

103

вражда, руши и създава. Разрушаването е временен про-цес в живота на човека, за да се прояви възвишеното и благородното в него. С думите „не дойдох да разруша, но да изпълня", Христос иска да предпази слушателите си от заблуждения, затова им казва, че не е дошъл да разрушава, но да изпълни закона, да внесе ново разбиране при изпълнение на законитъч Понеже във времето на Христа е имало нарушаване на законите, Той искал да покаже на хората, че не е достатъчно само да съществува закона, но този закон трябва да се изпълнява разумно. Като разбере това нещо за външните закони, човек ще дойде до положение да разбере същото и за онези закони, които се отнасят до човешката душа и ще знае, че трябва да ги изпълнява, а не да ги разрушава.

И тъй, Божественото начало в човека иде всвкога не да разруши, но да изпълни. Като се вглежда в ежедневния си живот, човек най-после дохожда до убеждение, че той сам е станал причина да изгуби същественото, да се отстрани от истинския път на живота. Тази е причината, задето в старините си човек изкупва гръховете на своето минало чрез страдания, болести, сиромашия и мъчения. През целия му живот Божественото начало в него му казва, че той трябва да се съобразява с законите на природата. Ако е умен, той ще схване този глас, и всеки ден ще прави по едно малко видоизменение в своя живот, да го постави на начала и принципи, каквито природата е поставила. Нко не може да направи това, той всеки ден ще допринася нещо за разрушаване на Божестве-ните принципи и закони. Обаче, от момента, в който човек наруши един от тбзи закони, страданията започват да го следват непрекъснато. И, ако, вмбсто да тичат по Европа да търсят лекари за своитб болести, хората биха се събрали заедно и биха започнали да търсят причините на своитб болести и страдания, тб ЩБха да дойдат до правия път на живота. И тогава, положението им щъше да бъде десет пъти по-добро, отколкото това, в което днес се намират. Запримър, някой човбк заболява от рак. Той не търси причината на това заболяване някъде в себе си, но веднага прибътва до помощта на лекаря. Лекарят изрязва местото, дето е ракът, и болният се успокоява, мисли, че болестта му е изчезнала. Не се минава много време, болестта отново се явява: ако е била в дъсната страна на тълото, сега излиза в лавата страна.

104

Лекарят изръзва и лавата страна. След време ракът Се явява на гърба. И така, лекарят рьже с нож ту това, ту онова място, докато има месо по тялото. Един ден той дига ръце и казва, че положението се е усложнило. Какво се постига с тези операции? – Нищо не се постига. Вм+з-сто печалби, човек има загуби. Това е криво разбиране на проявите в живота.

Съвременните хора разбират живота криво, вслед ствие на което изпадат в големи противоречия. Те четат стиха от Евангелието, в който се казва: „Ако д-бсното око те съблазни, извади го. Ако дъсната ръка те съблазни, отсечи я". Ако тия стихове се разбират криво, ще из-лъзе, че при всЪка съблазън човек трябва да си извади дъсното око, или да си отсъче дъсната ръка. Това е буквално разбиране. Какъв смисъл има за разумния човек да вади окото си, или да съче ръката си? Това са закони, методи на природата, които хората трябва да изучават и правилно да прилагат в живота си. Човек не може да разчита на щастлив или на разумен живот, ако не разбира и изпълнява законите на природата. Засега хората едва са дошли до положение да изучават законите на обществото, както и законит, на които се гради семейството, но т са далеч още от мисълта да се занимават с законит, които оперират в техните умове, в тяхните сърца и в твхнит+5 тъла. Никой не може да се извини с незнание на тези закони.

Следователно, бъдещето на всеки човек зависи от изпълняването на тези велики закони. В тези закони са предвидени нуждите, които човешкият организъм има. В тези закони са предвидени силит, с които човешкият организъм трябва да разполага. Който изпълнява тези закони, той може да се справи с всички мъчнотии, с всички страдания и изненади в живота. Представете си, че срещате човек с оръжие в ръка, който се готви, заради парите ви, да стреля срещу вас. Какво трябва да правите? Понеже сте човек, който разполага с сили и знание, вие веднага изваждате една спринцовка от джоба си и нацърквате срещу него една течност, която предизвиква кихане. От силната течност, очиг на този човек започ-ват да сълзят. Той киха, кашли и, без да иска, изпуща оръжието от ръката си. По този начин вие се освобождавате. Или, минавате през една гжета гора. На пътя ви се изпръчва една голяма мечка. Веднага вадите от джоба

105

си един особен прах, който също така предизвиква съл-зене на очите и кихане, и мечката отстъпва, отказва се да ви напада. Съвременните хора говорят за войни, за убийства. Какъв смисъл има във воинит? Ако е въпрос дз победите неприятеля си, това е лесна работа. Ще извадите спринцовката с особената течност от джоба си и ще пръснете от нея в лицето на този или онзи офицер или войник. И той, иска не иска, ще отстъпи, ще се върне дома си като герой. Какво по-хубаво от това? Има ли смисъл да ходят хората на война, да се осакатяват, да от-сичат ръцете или краката си, и в края на краищата да останат инвалиди за цъл живот? Това не е никакво геройство. След всичко това тези хора ще се хвалят, че туй направили, онуй направили. – Не, нищо не са направили, но са се осакатили. Чудно нещо! Същите тия хора се мо-лят на Господа, искат да им каже, какво да правят. Когато Този велик Баща им нашепва, какво да правят, те Го молят да благослови оръжието им.

Много хора се хзалят, че лесно могат да се справят с врага си. Достатъчно е да насочат револвер към него и да го убият. Това не е голямо геройство. Мечката отдавна знае това изкуство, да напада хората и да ги умъртвява.–Ама аз ще те задуша.–Паякът отдавна знае това изкуство. От хиляди години насам той тъче паяжината си и изсмуква кръвта на своите жертви. – Яз ще го глътна цъл. – И това изкуство не е на човека. Рибите отдавна се гълтат цели. Значи, няма изкуство, което човек да е създал. Каквото каже човек, всички го знаят. Каквото се опита човек да направи, много същества преди него са го направили вече. Изкуство е човек да направи нещо, или да каже нещо, което никой друг преди него не е знаел. Сега, ще се изправи някой пред Господа и ще иска от Него да прости грвховете му. Питам: какви са гръховеп му? Може ли този човек да каже един такъв грвх, който никой друг да не е направил? Преди всичко той трябва да знае, че всички грахове не могат изведнъж да се простят. Лесно е да се каже, че Господ прощава грвховете на хората, но за да ги прости, изисква се нещо от твх. Запримър, някой човек има едно петно на дрехата си. Какво трвбва да направи, за да махне това петно? Той тр-Ьбва да изпере дрехата си няколко пъти, за да се махне окончателно това петно. Само с едно изпиране на дрехата, петното не може да се махне, Някой човек е мислил дели

106

20 години, докато извърши едно престъпление, а иска с една молитва да се заличи престъплението му. Такъв за-кон не съществува. Следователно, когато човек лрестъпва Божествените закони, той трябва да знае, че последствията на тбзи престъпления са голями.

Като става вьпрос за гръховете на хората, ние се натъкваме на въпроса за прераждането. Нбкои хора верват в прераждането, а други не верват. Когато хората се за-питват, защо страдат, ние им отговаряме по два начина. На онези, които верват в прераждането, казваме, че страданията им не са нищо друго, освен последствия на онъ-зи гръхове и престъпления, които са вършили в миналото. На онези, които не верват в прераждането, казваме, че страданията им са последствия от гр-Бховете на техните д~Ьди и прадеди. Както внуците и правнуците наследяват богатствата на своите дт^ди и прадеди, така също, без да желаят, т% наследяват и техните загуби – последствията от твхнит+5 грахове и престъпления. Питате: Защо едни хора верват в прераждането, а други не верват? Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита: Защо слънчевата светлина минава през някои вещества лесно, а през други не минава? Много просто: свойствата на нт^кои вещества са такива, че могат да пропущат през себе си слънчевитй лъчи, а н"бкои вещества не могат да ги пропущат. На същото основание, онези същества, които са завършили еволюцията си, знаят своите прераждания, че-тат ги като на книга. Тия пък, които не са завършили еволюцията си, нищо не знаят за своите прераждания. В това отношение те са слепци. Следователно, пред тях стои велика наука – да изучават живота си. Те трябва да изучават живота си, да знаят, отде са дошли и къде оти-ват. Ако ги питате, отде са дошли и къде отиват, тб нищо не могат да отговорят.

Казано е в Писанието, че човбк трябва да почита майка си и баща си. Вие добавяте, че човек трябва да обича майка си и баща си. За изяснение на тази идея, нъ-кой казва, че Господ е негов Баща. Щом е така, може да се зададе въпроса: кой човек е получил писмо от своя Баща? Не е достатъчно само да се говори, но каквото човек говори, всичко трябва да бъде обосновано. Иначе, всеки може да каже, че е царски син, но царски син ли е в същност? Който казва, че Бог е негов Баща, той трябва да заеме в света последно место. Ако наистина

10?

Бог е негов Ваща, той ще има Такъв мир в душата си, че нищо не би било в състояние да го смути. Той ще гледа на всички неща философски. За него е безразлично, дали ще говори с нт^кой виден философ, или с един от най-малкит- бръмбари.– Възможно ли е това? – Възможно е. Бръмбарът е същество, което говори с Бога отдалеч, затова не му се чува гласа. Философът говори с Бога отблизо, затова се чува гласът му. В природата има бръмбари, които са ц"бли философи. Т разрешават някои от най-труднит- въпроси. Като разрешават известни въпроси, т" извършват такива работи, каквито и чо-в"бк понякога не може да извърши. За да разбере, какви възможности се крият в т-бзи бръмбари, човек тръбза да ги постави на щателни научни изследвания. Обаче, тбзи изследвания са предмет на бъдещи изучавания. Забелязано е, че при нтзкои специални случаи интелигентността на из-вестен род бръмбари се пробужда и после пак изчезва. Когато поставите на пътя на н-бкой бръмбар едно препятствие, в него се събужда онзи запас от енергия, която при благоприятни условия на живота му е в пасивно състояние. Тъй щото, както е възможно да се събуди енергията на един бръмбар, така е възможно да се събуди и неговата интелигентност. Такива опити са правени и с мравкитъч Ако пред един мравуняк поставите чиния с слаАко, в скоро време те ще го прем-встят, ще го прене-сат в жилището си. Ако пък пред мравуняка поставите няколко дребни сламки, мравките ще ги използуват за постройка на мост. Следователно, ако за постигане на някои свои желания, или за преодоляване на известни мъчнотии мравките имат свои методи, на които уповават, колко повече човек тртьбва да разполага с свои опитани и проверени методи за постигане на желанията си, както и за разрешаване на някои свои мъчнотии. Както мравките стро-ят мостове за постигане на своитт^ цели, така и хората трябва да прокарват пътища за постигане на свои цели и желания. Главният метод, с който хората трябва да си служат, за постигане на своите цели, е законът на лю-бовьта.

Какво представя любовта? Любовта е динамическа сила, която може да извърши всичко. Тя не се употребява за завладане на нещата, но се прилага като сила, чрез която човек може да постигне всички свои желания. Чрез любовта човек постига он^зи свои желания, които мо-

108

гат да му донесат всички блага на живбта. Това са Желанията на човешката душа. Чрез любовта човек може да се домогне до известни условия, които внасят разширяване в живота. Това зависи от разширяването на човешкото съзнание. С една дума, любовта носи живот. А това, което съвременните хора наричат смърт, не е нищо друго, освен прегради на проявения живот. Когато съзнанието на човека минава от едно състояние в друго, това наричат смърт. Когато някой философ умира, той знае, че смъртта премахва една преграда в съзнанието му, вследствие на което за в бъдеще ще се яви с по-широко съзнание.

Следователно, който може да разшири съзнанието си, той дохожда до положение да гледа на смъртта спокойно, без никакъз страх, вследствие на което и смъртта нищо не може да му причини. Има хора, които, при заминаване за онзи свят, са така спокойни, като че заминават за Бер-лин, за Лондон или за Париж. Нбкои верват в съще-ствуването на друг свят, а други не верват или се съ-мняват. Какво постигат с съмнението си? Съмнението може да изпъкне на всъка крачка. Запримър, срещате един млад, жизнерадостен, способен човек и слушате да ви разправя, какво може да постигне, какви стремежи и идеали има той за в бъдеще. Обаче, като дойде до 40, 50, или 60 годишната си възраст, той вижда, че не е постигнал желанията си и казва: Нищо не излъзе от мене. Колкото по-стар става, толкова повече се обезсърдчава и започва да се съмнява. Ако някой доживее до дълбока старост, 100 – 120 години, той вижда, че нищо не е направил, т. е. не е постигнал своя идеал.

Какво е необходимо на човека, за да може донякъде поне да реализира своя идеал? На ваш език казано: човек трвбва да има средства, земя, чрез която да придобива онова, което желае. Богатствата, средствата, парите са условия за проява на човешкия дух. Парите са ценни за човека, защото всички хора им турят една и съща цена. Каква услуга могат да допринесат парите на човека, ако няма кой да извърши известна работа срещу твх? Иначе, сами за себе си парите нищо не струват. За да се намь-рят хора за различни услуги, т сами са изработили епин установен ред и порядък на нъщата в живота. Т сами са дали такава цена на парит, чрез която да се оправдае до известна степен поне извършената работа или услу-

109

га. Тъй щото, парите се осмислят само тогава, когато в употрвбата им хората влагат известна идея.

„Не дойдох да разруша, но да изпълня". Значи, Хри-стос е дошъл в свята не да разруши, но да изпълни закона, да покаже на хората начин за твхното изправяне. За да изпълни закона, човек трвбва да повдигне съзнанието си на по-висока степен, да подобри своето положение. Който вврва в Бога, той може да изпълни закона. Като употрвбявам думата „Богъ", виждам, че тя няма никаква сила. Днес тази дума е почти безсъцържателна за вас. Под думата „Богъ" нвкои от съвременните хора разби-рат същество, което се проявява по нвкакъв механически, несъзнателен начин. Под понятието „Богъ" ние разбираме Божественото съзнание, в което живвем и се движим. Ако не живвете в хармония с Него, изворите на благата му ще бъдат затворени, и вие нищо няма да постигнете. Обаче, ако сте в хармония с това съзнание, всички извори на Неговите блага ще бъдат отворени за вас, и вие ще постигнетея много неща. Като не разбирате великите закони, с сво живот вие затваряте пътища-та за съобщение с онзи възвишен свят, отдето идат великите благословения. Тази е причината за слизането на Христа от онзи свят. Той слвзе на земята да научи хората, как да изпълнят Великия Божи закон. Това е важно за всички хора, а не да им се проповьдва учение за ща-стлив жизот на онзи свят. Докато живвем на земята, ние трвбва да изпълняваме Божия закон. Тъй щото, ние трвбва да бъдем щастливи и на земята, и на небето. Един философ е казап, че след смъртта си човек не може да бъде щастлив. Ако е въпрос за щастие, човек трвбва да бъд? щзстлив и на земята, и на небето. Обаче, щастието седи в безсмъртието. Какво щастие, какво съвършенство може да има в смъртта? Сегашният живот е проява на вътрешен живот, на вътрешно разбиране. Той е начало на бъдещия живот. Щастието седи във вътрешното разбиране на живота. Ако човек не познава силата си, как ше я използува? Ако човек не знае своята красота, как ще я използува? Ако човек не разбира и не прилага своите дарби, как ще ги използува? Човек трвбва да търси дарбите в себе си така, както ру-докопачът търси в земята скъпоценни камъни и руди и, като ги намери, ги обработва. Съвременната наука иде в помощ на тия рудокопачи, Тя иде в помош и на човека,

110

да му покаже начин, как да обработва своите дарби и как да ги използува. Майката трябва да разбира тази наука дотолкова, че като погледне детето си, да знае, каква насока може да му даде. Същевременно тя трябва да знае, какво могат да й дадат нейния син и нейната дъщеря. Интересни са при това положение хората, че като не могат да постигнат туй, което искат, започват да търсят онова, което не може да им се даде. Запримър, нъжой иска да стане цар, да управлява народ, да има поданици. Това не може да му се даде. Обаче, той може да стане цар в дома си, писател – в дома си, поет – в дома си. Всички хора имат високи стремежи, но в края на краищата т до-хождат до най-малкото, което сами могат да извършат.

Всеки човек има известни задачи, за разрешаването на които той работи по специфичен начин. Всеки човек работи за една идея в света, която е толкова възвишена, че едва ли другите хора, които са вън от тази идея, могат да я разберат. Онзи, който не се интересува от никаква идея, иска да си поживее малко, че след него да става, каквото ще. Разбира се, това се отнася до обикновените хора на земята, които разсъждават така. Когато някой казва, че не се интересува, какво ще стане с него, той иска да каже, че не се интересува, какво ще стане след смъртта му. Въпръки това той остава пари за паметник. Мко е уверен, че изчезва, защо му е паметник? Обаче, той иска да напомни на близките си, да не забравят, че остава наследство на земята. Значи, човек говори едно, а верва в друго. В дъното на душата си всеки чов-вк верва, че ще живее и след смъртта си. Досега във всич-ките си наблюдения и изучавания на хората не съм срещ-нал нито един човек, който да не верва в някакво специфично бъдеще съществуване.

Един материалист казваше, че след като напусне земята, ще влиза между цвътята, в изворит, в дърветата – навевкъде ще обикаля. Като влъзе в някой цвът, който мирише хубаво, всички ще го милват, ще го миришат, ще му се радват. Следователно, и най-лошият човек, като стане цвЪт, който хубаво мирише, всички ще му се радват. Ще кажете, че това не е правилно верване. Кое верване е правилно? Когато някое цвъте мирише, това показва, че то има развито съзнание. Цвътето цъвти, защото иска да се хареса. Птичката шари, пъстри перцата си, защото иска да се хареса. Това показва известна степен съ-

111

знание. Значи, дето има живот, там се проявява известна степен съзнание, и то според развитието на даденото сж-щество.

Съвременните хора не могат да се разбират и се чудят, коя е причината за това. Съберат се двама-трима души на едно място – не се разбират. Съберат се десетина души, още повече не се разбират. Колкото повече се събират, толкова по-малко се разбират. Защо? – Защото съзнанието им не е еднакво нагласено. Съберат се един англичанин и един българин, пак не се разбират. Ще кажете, може би, че те не се разбират поради езика, не говорят на един и същ език. – Не, причината за неразбирането на хората седи изключително в разногласието между съзнанията им. Обаче, ще дойде ден, когато нивото на техното съзнание ще се регулира, ще дойде в съгласие, и те ще разберат, че между англичанина и българина има допирни точки. Същото ще стане и с езицитъч Ако дойде един гениален българин, той ще преведе всичко на английски; и ако дойде един гениален англичанин, той ще преведе всичко на български. Вземете, запримЪр, думата любов на български, на английски и на немски език. Тя има един и същ корен в различ-ните езици, но се различава само в произношението си, което се дължи на по-малкото или по-голямото количество вибрации в думите.

Следователно, ако човеж дойде до своето първично състояние, той ще започне да произнася думите така, както нъжога ги е произнасял. Днес хората не говорят правилно. Езикът им е изопачен. Съвременнит- народи трябва да се заемат да изправят езика си. Има думи в човешкия език, които имат двояко значение. Как ще се справите с една дума, която има две-три значения? Всяка дума трябва да има само едно значение. При това, тр-Ьбва да имаме такава наука, която да не извертва нЪщата логически, да вадим криви заключения. Защото истината не зависи от заключенията, които правим, но заключенията тр-Ьбва да излизат от истината. Нашата мисъл трябва да бъде така построена, както истината изисква.

Казано е, че *Бо! създаде свт^та. За кого е създаден св-втът: за нас или за Бога? Ние ли да живЕем, или Бог да жив"ве? Помнете следното: Светът не е създаден за хората. Ако светът, наистина, б"вше създаден за хората, т щтьха да живЕят, нямаше да умират. Щом уми-

112

рат, това показва, че светът не е създаден за тях. След всичко това ще дойдат някои да убеждават хората, че святът е създаден за тях, те да живеят. – Не, светът е създаден за съвършените същества, които из-пълняват Божия закон. Всички останали същества, които не изпълняват Божия закон, живтзят по благодат, от трошиците на съвършените същества.

Сега, мисълта ми се свежда към следното: всеки човек трябва да се прецени точно колко струва, нито да се подценява, нито да се надценява. Някои хора се надценяват; други се подценяват. Природата не търпи хора, които се надценяват; тя не търпи и такива, които се подценяват. Запримър, когато се измерва диаметъра на земята, трябва да се знае точно, колко е голям, ни повече, ни по-малко, а не да се измърва приблизително. В това отношение и човешкото съзнание представя едно малко звено в общото, колективно съзнание. Всеки човек трябва да знае големината на своето съзнание. Ако не се съзнава като едно малко звено в общото съзнание, той не би могъл да се кооперира с него, не би могъл да се нарече човек. Въпръки това днес се проповядва учението, че човек представя съвършено отделно, самостоятелно същество, независимо съзнание, равно на божество. Не е така. И животните живеят отделно. Има животни, които живеят в стадно състояние. Обаче, смисълът на живота не е и в стадното състояние. Въпросът седи в това, човек да се кооперира с своята разумност за постигане на известни идеи. Философията на живота се заключава в следното: всички съзнания да се кооперират чрез своята разумност за придобиване на висшето Божествено съзнание. В това постижение, именно, са вложени всички възможности за вашето растене и повдигане.

Сега пред вас се разкрива нова работа, за която Хри-стос дълго време е мислил. Той я разглеждал по един, по друг начин, докато най-после дошъл до един положи-телен начин за изправяне на човечеството. Той казва, че човек трябва изведнъж да ликвидира с старото. Не е въпрос да напусне старото по някакъв неразумен начин, но правилно да се освободи от него. Той трябва да знае, по какъв начин да съгради от старото нов закон, в който, като внесе хубавото, възвишеното, сам да бъде доволен. Когато двама души се разговарят за великата истина, те трябва да я разбират. И когато се говори за

113

законите на природата, човек трябва да има възможност да разбере тбзи закони и да'ги приложи. Когато се говори за слънцето, за звездит, човек трябва да има възможност да ги посети. Повечето от съвременните хора са вплетени в обикновения живот, вследствие на което не могат да имат голями постижения. Те учат, придобиват знания, но приложението им е малко. Постиженията на човтзка се заключават в броя на неговитъ1 разумни приятели. Колкото повече приятели има човек, толкова по-го-лъми са неговите възможности за повдигане. Ако един българин отиде в странство и се запознае с един от видните европейски професори, след като се върне в България, той смило може да каже, че е придобил нЬщо. г\ко не може да се запознае с един от видните професори, той ще се върне в дома си без никакви придобивки.

Следователно, всЬки човек трябва да се запознае поне с един от видните професори на природата, който да му помогне в трудните моменти на неговия живот. От познанството ви с професорите на природата зависи вашето повдигане. Като се ползуват от тяхното познанство, мнозина изпадат в заблуждение и казват, че имали никакво откровение. – Не, школата на природата, с нейните видни профосори, е научна школа, основана на трезва, съзнателна работа, а не на сънища и откровения. Сънищата на пророка се различават от тия на обикновения човек. Виденията на пророка се различават от тия на обикновения чов-бк. Има разлика между сънищата и между илю-зиите, изобщо. Някой сънува, че му казват на сън, че точно след един час приятельт му ше дойде и ще му донесе една кошница ябълки. И така става. Точно след един час н+ькой звъни на вратата. Става от леглото си, отваря вратата и вижда приятеля си, с една кошница ябълки. Друг нт5кой сънува, че еди-кой си ден, еди-кой си час ще му донесат една кошница грозде. Наистина, на този ден, в точно опред-вления час пристигна в дома му чов-бк, който носи една кошница грозде. Ще кажете, че това са съвпадения. Може да са съвпадения, но върни съвпадения, а не илюзии. Ще дойде Някой при вас, да ви гледа на кафе и ще каже, че след един ден ще получите отнякъде много пари. Вие повтзрвате и започвате да чакате. Минава ден, минават два, три, десет и повече дни, но никакви пари не се получават. Ще дойде друг нт$кой да

114

ви гадае на боб. Каквото ви каже, обаче, няма да се сбъдне. Така всеки може да гадае и на кафе, и на боб, и на карти. Всвки може да каже нещо, което да не се изпълни. Живата наука почива върху истински, положителни знания и закони, опитани и проверени, а не на гадания.

Съвременните християни са забравили живата наука и си служат с предположения, с хипотези. Те казват: Когато отидем на онзи свят, тогава ще научим Божествената наука. – Не, ако в този свят не научите тази наука, в онзи свят никога няма да я научите. Ако днес учите, и утре ще учите; ако днес не учите, и утре няма да учите. Ако здравето ти днес се подобри, и утре ще има условия да се подобри; ако днес не се подобри, и утре не ще има условия за подобряване. Следователно, за да има постоянно повдигане в живота, постоянен прогрес, хората трвбва да изменят методите на възпитанието, да се въз-питават по нов начин. Засега т си служат повече с отрицателни методи. Слушате някой да казва, че в свята има много лъжи, много невърни работи. – Да, в света има много лъжи, но има и много истини; в света има много невърни работи, но има и много вврни работи. Ние сме за върните неща, за истинитв. Ние сме за онова, което може да внесе мощ в човвшкия дух. Святът се нуждае от силни хора, от работници. Всички хора желаят изправянето на света, но святът, сам по себе си, не може да се поправи. Когато нвкоя държава иска да отвори война, тя се нуждае от ред материални ервдетва: пари, пушки, топове, картечници – различни оръжия, различни снаряди. Също така и за разумния живот се изискват различни снаряди, като органи, с които той ще си служи. Това няма да стане в един ден, но дълго време трябва да се работи в това направление, да се добият нужните ервдетва. Ама докато се дойде до разумния живот, трвбвало да се мине през гол-бми страдания – това е друг въпрос. Без страдания няма никакво растене, никакво развиване. Затова, именно, е казано в Писанието: „Призовете ме в ден скърбен, и аз ще ви се изявя, ще ви помогна."

Значи, от една страна се дават страдания на хората, а от друга – помощ. Въпрвки това, хората често изпадат в особено противоречиви положения: молят се на Бога, но ни глас, ни услишание на твхните молитви. Да допуснем, че според закона на необходимостта нв-кой човек е хванат и турен в затвор. Той подава

115

заявления ту до един, ту до друг министър, моли се да го амнистират. Защо този човек не се помоли на Бога, на Първата Причина в света и от нея да иска освобождаване? Духовенството казва, че вярва в Бога. Защо тогава те не се молят на Бога за освобождаването на този или онзи човек, а трябва да се молят на министри, на държавници? Молете се на Бога, Той ще ви помогне. Такъв пример имаме с апостол Петър, който бил освободен по един чуден начин. Когато апостол Петър бил затворен, стотина братя и сестри се молили усърдно на Бога за него да бъде освободен. Като отго-вор на твхната молитва, от невидимия свят бил изпра-тен ангел, който влъзъл в затвора, бутнал оковите на Петра и казал: Скоро, излвз вън! Когато една държава създава много закони и съгражда много затвори, това показва, че тя не е високо културна. Колкото по-малко закони и затвори има една държава, и колкото по-добре се разбират гражданите й помежду си, толкова по-културна. е тази държава. Същото може да се каже и за ввруюто, за убежденията на хората. Когато едно вврую, или едно убеждение се приема от хората без закон, то е толкова по-трайно. Нвкои казват, че за приемане на никаква религия, требвало да съществува закон.–Не, религията трябва да бъде написана в душата на човека. Престъпление е да се пишат закони за подкрепа на религията. Писано е в закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Какъв друг закон, освен този, може да се напише? Ще кажете, че трябва да се създаде закон за подържане на религията. Ако човек не люби Бога, какво може да направи и да изпълни? Който люби Бога, той всичко може да направи; който не люби Бога, той нищо не може да направи, нищо не може да изпълни. Вън от лю-бовьта към Бога нищо друго не съществува. Вън от Бога не съществуват нито чернова, нито служители Божии. Това се отнася не само за служителите на Бога, но за всички хора.

И тъй, първият важен закон е любов към Бога. Казвате, че нвкога все ще възлюбите Бога. Кажете ли така, това значи, че никога няма да Го възлюбите. Някога, това подразбира сега. Да се отлагат нещата за нвкакво бъдеще, това не е никаква наука, никаква философия. Когато нвкои хора казват, че ие вврват в Бога, т сами се лъжат,

116

Съзнателно или несъзнателно, всички хора вьрват в Бога, верват в живота. Щом живеят, това показва, че тб вер-ват в Бога. Страданията на хората, изпитанията на дър-жавит, сиромашията, болестите, земетресенията, наводненията, всичко това говори за разумно, вътрешно отклоняване от първичния закон – от любовта. Днес май-ките и бащите не са здрави, вследствие на което и децата не могат да бъдат здрави. Нито външнит, нито вътре-шните условия са благоприятни за раждане на здрави, силни деца. Въпреки това хората казват, че родът трябва да се подържа. Родът трябва да се подържа, но правилно. Когато птичката иска да мжти яйцата си, тя предварително си прави гнездо. А съвременният културен човек решава да се жени, без да си е направил гнездо, без да си е съ-градил някаква къща. Бъдещата държава трябва да поеме грижата за младите върху себе си. Щом двама млади ре-шат да се женят, тя трябва да им направи две стаи и кухня. Иначе, какво ще правят без къща, да ходят от едно м"бсто на друго, да ги пждят хората? Днес, и да иска държавата да вземе участие в живота на младит, тя няма никаква възможност: няма пари, няма материални средства, които да остави на разположение на младит. Ако България рече да задоволи нуждите на младите хора, тръб-ват й стотици милиона лева. Но това не е същественото за живота. Има нещо по-важно в човешкия живот от направата на една къща. Най-важното за човека, и за младия и за стария, е придобиване на любовта.

И тъй, след като говорим за новото разбиране на Бога, вие пак се връщате към старото. След като знаете, че Бог се е явявал на пророците преди две, или три хиляди години, дохождате до днешните времена и казвате: Днес Господ не говори на хората. Казвам: Ако е върно, че Господ сега не говори на хората, и в миналото не е говорил. И ако сега не говори на хората, и в бъдеще няма да им говори. Обаче, ако Господ в миналото е говорил на хората, и днес им говори, и в бъдеще ще им говори. Ако сега им говори, и в миналото им е говорил, и в бъдеще ще им говори. Така седи въпросът. Всеки човек може да провери тази истина. Щом я провери, той ще разбере, говори ли Господ на хората, или не. За кой Господ говорим ние? Не за Господа на заблужденията и на лъжите, но за онзи Господ, Който отваря сърцата на богатите към сиромаситв, за Единния Го-

117

спод, Който смекчава сърцата на хората, кара ги да се вглеждат в страданията на своите братя, да се примиря-ват помежду си. Единственото нещо, което примирява хората помежду им, това е Божественото начало у тях.

„Не дойдох да разруша, но да изпълня великия Божи закон." Сега и аз ви казвам, че няма да се минат де-сет години, и всички разумни хора от целия свят, на които съзнанието е пробудено, ще си подадат взаимно ръка за обша работа. Всички добри хора от Америка, от Англия, от Германия, от Франция, от Испания, от Италия, от Китай, от Япония, изобщо, от всички краища на света са, решили в продължение на десет години да на-правят един опит. Какъв ще бъде този опит? Той представя нова програма за света. Когато всички добри, съзнателни хора си подадат ръка за обща, велика работа, заедно с тях и вие трябва да вземете участие, да се присеедините към общото, както малките притоци се втичат в голямата ръка, или в морето. – Ами какво ще стане с нас? – Не гледайте тъй дребнаво на въпроса. Това, което добрите хора вършат в света, то е за благото на цълочо човечество. Този е начинът, по който човечеството може да се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата земя. Знаете ли, каква катастрофа виси над цялата земя? Ако опитът излъзе сполучлив, катастрофата .ще се размине; ако опитът не излъзе сполучлив, тогава ще имате най-хубавото забавление, каквото светът някога е виждал. У онвзи, които разбират законит, веднага ще се яви желание да работят; онези, които не разбират закона, ще кажат, че тази работа е страшна. – Не, не е страшна тази работа.

Христос дойде на земята преди две хиляди години, с цел да спаси света от катастрофата, която се готвъше на времето. Той усп да го спаси, вследствие на което катастрофата се отложи. Днес разумнит, добрите хора в света правят опите да отложат предстоящата катастрофа. По който и да е начин, светът трябва да се оправи. По стария начин не може вече да се живее. За в бъдеще трябва да се живее според закона на Божията Любов. Животът трябва да се поправи във всички свои области. И тогава, като срещнете човек, който върши никакво престъпление, смъло можете да му кажете: Не прави това нъ-що! Не е позволено на човек с четири факултета да върши престъпления. Ако срещнете някой виден музикант,

118

който свири в еДин Ябкал за няколко хиляди лева, можете да му кажете: Приятелю, не продавай изкуството си толкова евтино. Иди на друго място да свириш. Срвщате някоя мома, която търси някой млад момък, да се ожени за него. Или, срещате млад момък, който търси нъ-коя мома, да се ожени за нея. Това са банални работи. Нека младата мома намъри един момък, който е отча-ян от живота, и го спаси. А сега, момата се облекла хубаво, момъкът се облъкъл хубаво, тръгнали да се харе-сват. Това е атавизъм. Ще видите, че два-три месеца след женитбата им, той седнал на една страна, тя – на друга страна – сърдити. При това положение ще родят синове и дъщери, че ще процъвтят. Не е този пътт, по който хората тръбза да вервят. Любовта изисква, като оби-чаш някого, през целия си живот да не му кажеш една горчива или неискрена дума, и никога лицето ти да не се навжеи срещу него. Ще кажете, че сте готови да се жертвувате за любовта. Който е готов да се жертвува, той прави всичко това заради любовта, заради Бога. Той знае, че Бог живее у него. Ние трябва да вземем за основа на живота си следния принцип: ако се стремим да лю-бим Бога, въпросите на нашия живот са разрешени; ако се стремим себе си да любим, или другите да ни любят, въпросите на живота ни ще останат всъкога неразрешени. Единственото разрешаване на въпросите се заключава в това – да любим Бога, да любим Божественото в себе си. Само по този начин ще дойдем до истинското, до правилното разрешаване на въпросит. Тогава ще се създадат нови държави, нови майки и бащи, нови братя и сестри, нови управници и свещеници.

„Не дойдох да разруша закона, но да изпълня". Единственото нещо, с което можете да занимавате умовет си, когато останете свободни, е да си кажете: „Не дойдох да разруша, но да изпълня Божия законъ". Изпълнението на този закон е в състояние да ви повдигне като хора. Не се спирайте върху това, кой как изпълнява, но вевки да каже в себе си: Яз дойдох в България да изпълня Божия закон. И ако всеки за себе си каже така, великият опите ще даде такива добри резултати, каквито очакваме. В този опите седи спасението на човечеството.

20. Беседа от Учителя, държана на 16 юний, 1929 г. София. – ИзгрЪв,