ДА ПРАВИМ ДОБРО
„Отче наш"
„Цухът Божи"
Ще прочета 6-а глава от Посланието към Галатяни.
Ще взема само три думи от 6-и стих: „Да правим добро." Взимам тия думи не в този смисъл както хората разбират. Да се прави добро, то е цяло изкуство! Трябва да се разбере как. Да се учи музика, може да се каже как. С казване лесно става, но трябва учение. Ти може да знаеш да изпееш гамата напред и назад, но това още не е музика. Да се прави добро, за това има ред правила. Доброто си има ред закони, много правила, по които доброто може да се прави. И да знаеш във всяко време, на всеки даден случай какво добро да напра¬виш и как да го направиш! Да има резултат. М в доброто има това, че ти никога не можеш да напра¬виш едно добро по един и същи начин. Ти едно добро, което си направил веднъж, втори път не можеш да го направиш вече. Тия условия никога няма да дойдат. Туй разположе¬ние, тия разбирания няма да имаш. Нито ще намериш този човек, на когото ти си направил добро. И той се е родил при специфични условия. Защото само един човек се е родил в такова време. И човек се различава по това, че двама души, като се родят по едно и също време, те ще си мязат, приличат, но има едно различие във времето на раждането. Има разли¬чие в техните майки, те не са на една и съща възраст; и ба¬щите им не са на една и съща възраст; местността, в която са родени, не е една и съща; после, въздухът, който е дишал, не е един и същи; топлината не е една и съща. Казват за двама души: „Мязат си." Няма двама души, които да си мя¬зат. Тъй че, има голямо различие. И красивото в света е, че човек не мяза на никого. Ти мязаш на себе си! Но туй мязане е едно звено, необходимо вътре в цялото. Понеже цялото има нужда от неговата индивидуалност. Всеки да си е на 60
неговото място, че прилика да носи на цялото. Че да има хармония и пълнота в цялото. Та, казвам: Кога се казва добро? Ти не можеш да се родиш добър. Нито може да се родиш лош. Може да се родиш с предразположения добри и може да се родиш с предразпо¬ложения лоши. Но ти не си лош, нито добър. Ти отпосле може да станеш, като действуваш, като живееш, може да станеш добър или лош. То е един резултат вече. Тъй щото може да кажеш: „Не съм ли аз добър човек?" - „Не си." - „Ама не съм ли лош?" - „Не си." Е, какво си? Ти си човек, който си роден да станеш добър. Сега във вас виждам една такава статическа мисъл. Ти си роден да станеш музикант. Ти си роден с възможности на музикант, но не си. Отсега нататък трябва да станеш музикант. Като станеш музикант, ти ще знаеш да съчиняваш песни. Туй значи песен. Трябва да се работи. И добрият човек дълго време трябва да се учи, за да каже, че е добър. Сега родило се е едно дете и казват: „Добро дете." Та кога стана добро? Като занесли фонографа* в Турция, та един като чул, че говори [, казва:] „Кога в Турция дойде, кога научи турски?" Смешни са хората. Едва се родило детето, като един фонограф, и казват: „Много добро дете е това дете!" Турчинът се чуди и казва: „Кога дойде и кога турски научи?" Та, казавам: Новата философия на живота изисква нови разбирания! Всички хора днес умират от стари разбирания. Защото детето, ако не измени своите разбирания и като въз¬растно мисли детински, то ще се намери в едно трудно поло¬жение по единствената причина, че условията при детето са станали други. И в пълна възраст, и в старини условията са съвсем други. Всяка една възраст в живота си има своите особени условия. Следователно методите и начините, които имаме, които трябва да се употребят, се различават. Онези, които не разбират, казват: „Тази работа е много сериозна!" Нищо не е сериозно в света. Не е опасно. Животът, който живеем, представлява нещо много приятно за живеене. Той е най-хубавият тор, който можеш да имаш в света; то е едно
- фонограф - първият създаден апарат за записване и възпроизвеж¬дане на звукове; създаден от Едисон.
61
увеселение от единия край до другия! Но ако не го разбереш, ще кажеш: „Само нещастие, не си струва да се живее," Щом кажеш „Не си струва да се живее", ето какво разбирам под тези думи. Някой музикант, който дава концерт и го осмеят там! Майстор трябва да бъде човек, че като излезе и изсвири нещо, та хората да кажат: „Дарба има в него!" Та, казвам: В сегашното човечество ние имаме такива наследени качества, ние искаме да се представим такива, каквито не сме. Да имаме много. Ние казваме: „По образ и подобие е създаден човекът. Г1о образ и подобие на Бога е създаден." Че, това са само възможности. Но какво си напра¬вил ти? Ако си по образ и подобие на Бога, ти размисли ли какво си направил? - „Е, нищо не съм направил." Тогава откъде знаеш, че по образ и подобие на Бога си направен? Сега това аз не го турям като един клин, че не сме, че не можем да бъдем това. Има едно криво разбиране. И вслед¬ствие на това неразбиране идат всичките нещастия в света. В света страданията и греховете ние ги създаваме. И тогава търсим причината другаде. Причината седи във всеки един човек. Сега това няма какво да го доказвам. Някой път, ко¬гато съм по-свободен, но сега, понеже нямам никак време, не искам да го доказвам. Защото на мене е ясно. Пък аз да го доказвам, става ми скучно да доказвам неща, които аз зная! Сега ще говоря за нещо, което и аз не зная. и вие не го знаете. Знайните неща са незнайни и незнайните неща са знайни. Постижимото е непостижимо, непостижимото е постижимо в света! Силното е слабо и слабото е силно. Тряб¬ват ред обяснения. Когато една граната излиза от дулото на една пушка, в началото е много силна, но колкото отива по- нататък, отслабва и най-после пада и се зарови в земята. Силният в началото може да стане слаб и се зарови в земята. Защо се заравя? Тази граната, ако нямаше никакво препят¬ствие, тя щеше да се върне по един кръг от дулото, откъдето е излязла. Но понеже среща земята като препятствие, като се удари там, счупва се тази лента. И вследствие на този удар става сътресение и гранатата тъй е направена, че тя се пръска. Онези, които са ги направили, така са ги направили, че като се ударят от земята, тя се пръска, а някой път тя се 62
пръска. Тя не се пръска на земята или въоху неприятеля отгоре. Сега, тези са външни съображения. Хората в света искат да станат силни по един механически начин. Силата не седи в механическия процес, а силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които човек може да има. Силата на човека седи в неговата най-слаба мисъл, в неговото по възможност най-слабо чувство и силата му седи в неговата най-слаба пос¬тъпка. В туй седи великият закон! И ония същества, които са живели преди вас, които постигнаха една висша култура в света, която човешкият ум не може да обхване, те си го мислеха, че силата на човека седи в най-силното. И те съгре¬шиха. И сега минават за паднали духове, както и да обясня¬ват. Но аз намирам причината, дето те помислиха, че силата седи в най-силното. Сега, аз не искам да остане у вас мисълта, че в силното няма нищо. Силното е обра тният процес сега. А онази гра¬ната, която е хвърлена от някой връх, тя като падне, най- първо ще се движи много полекичка, но колкото отива към долината, тя повече се усилва. Следователно нещата като слезнат, отначалото са слаби, а после стават силни. Това показва посока на движенията. Силните неща в света от Зе¬мята излизат и към Бога отиват. А слабите неша от Бога идат, към Земята отиват и стават силни и отиват към човека. Слабото излиза от Бога, а силното всякога излиза от човека. Следователно, ако вие възприемете силното, всякога от чове¬ка иде. Туй е новото разбиране! Една философия сега. Сега така като разбирате и почнете да градите живота. Вие сега го градите по методите на силата. Казват: човек трябва да бъде силен, учен трябва да бъде, това трябва да бъде, онова трябва да бъде и най-после човек умира. Вие ще ми кажете, че този човек бил велик, че бил гениален, че бил светия. Всичко може, приемам, че е така. И отивам и виждам, там, на гробищата, и виждам там написано: „Тук е един гениален човек!" Чудна работа. „Тук е един талантлив човек." Тук е един герой, който не си научил урока. Казвам: До туй поло¬жение дойде и цял един народ да не може да му помогне? Тъй се заробил за тях. Че, каква философия има в това? [...] да се подигне един човек? 63
„Ама ти не разбираш - казва някой - какво е съвременно¬то разбиране." Че, какво е съвременното разбиране? - „Та, няма Господ" - казват. Пуйките отдавна знаеха това нещо. Като го знаят, те никаква традиция нямат. Те за Господа не мислят даже. Те казват: „Ние освен че не вярваме, и не мис¬лим за Господа. И като ни дойде на ум за Бога да мислим, ние почваме да грачим." И пуйките грачат, понеже искат да кажат: „Оставете този въпрос неразрешен. Има ли Господ - нас не ни интересува този въпрос." Вие ще кажете: „Брей, тия невежи пуйки, как да не мислят за Господа!" Ама ние, които сме мислили за Бога, сега какво сме направили? Ако един момък от сутрин до вечер мисли за една мома и мисли да я оплете, какво добро той прави за нея? Ако мисли той да я залъгва, да я оплете, какво е направил? Че, тази мома тол¬кова ли е глупава? Ние искаме да залъгваме Господа. Казва¬ме: „Господи, ние вярваме в Тебе!" И Господ отдавна е казал: „Тия хора с устата си се приближават, но сърцето им е далеч от Мене." Или другояче казано: Тия хора говорят, но не - разбират тази работа. Сега аз не засягам вашите вярвания. Аз ви казвам, че в основата на вашите вярвания има нещо много криво според мене. Заради* мене, едно мое мнение, не ваше мнение. Аз си казвам сега моето мнение; то не засяга вас, мене засяга. Ако е право, засяга мене. И ако не е право, пак засяга мене. Ако е право, похвално е за мене, пък ако е криво, не е добро за мене. Сега, често ние се боим от известна болка, която може да ни се причини. Някои имат рани, които искат да му я изчистят. Той се бои да не би да му причинят вреда. Тази рана може да се превърне на жиница**. Че има един гвоздей забит в ръката, казваш: „Теглете изведнъж!" Онзи, който ще тегли изведнъж, ще ти причини известна болка. Казва: „Няма нищо." Ти казваш: „На тебе е лесно да говориш така. И аз да съм като теб, и аз ще кажа като вас." Но казвам: В кого е гвоздеят? Вие трябва да се абстрахирате от вас. Вие си мислите, че сте това, което не сте. Вие мислите, че [сте]
- заради - диал. за.
- жинйца - диал. язва, живеница.
64
Иван, Драган, Стоян. Но това е една енциклопедия, един псевдоним. Кой ви тури това име? Ти казваш: „Аз съм Иван Стоянов." Един наш приятел, който много се интересувал от спиритически сеанси и една вечер, като правят сеанси, седи медиумът и една ясновидка, после идва духът, почва да говори и казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?" - „Е, зная разбира се. Ти си Иван Стоянов." - „Не. Ти си Стоян Станчев." - „Как смееш да казваш Стоян Станчев, аз съм еди-кой си." - „Не, ти си Стоян Станчев." Понеже стои при медиума, медиу¬мът стана причина [духът] да проговори. - „Ти си Иван Стоя¬нов, турих ти го като име дадено." И питам: Втори път като дойдеш на Земята, пак Иван Стоянов ли ще бъде твоето име? Твоето име за теб е толкова важно, колкото са важни и твои¬те дрехи. С какво име ще ги кръстиш тогава? Ако първите дрехи бяха синкави и ти ще се наречеш Синковец, а вторите са малко жълти и ще се наричаш Жълтурков. Че тъй е, да бъдем последователни! Не седи в името. Ако ти разбираш силата на твоето име... Аз да ви определя какво нещо е име. Всяко име, което се опетнява с какъвто и да е порок, то се обезличава. Щом направиш грях, твоето име се обезличава. То е една от максимите. Туй е положение¬то, което аз разбирам. Всяко име, което и да [е], се обезличава с грях. Следователно аз поддържам: Име е само това, в което никакво прегрешение не е направено. То е твоето име! Име, с което като си облечен, да не се петни това име. То е един псевдоним, с който ти ходиш. И опетнява ли се туй име, да не ти е жалко - то не ти е име. Че, туй е вярно. Писанието казва: ще им се даде едно камъче, на което ще има написано името. И ти сам ще си го познаваш, името! Всеки един човек сам трябва да си познава своето име! Всеки да знае името си. Понеже силата на човека седи в неговото име. А името на човека е написано на най-слабото нещо. И то е невидимо, никой не може да го види. И ти чрез големи усилия може да видиш написаното си име. Но сега да се повърнем към тази отвлечена мисъл. То, името, е силно дотолкова, доколкото едно име не се петни. Ти можеш да се извиняваш, да казваш: „Кой не върши пре¬грешения?" То е друг въпрос. Никой не може да ти забрани. 65
Но с правенето на погрешки ти отслабваш и губиш своята сила. А с правенето на добро ти печелиш, защото си човекът, който искаш да станеш силен, непременно трябва да напра¬виш добро! Понеже доброто е един проводник, един начин, един закон, с който ти ще добиеш силата, която ти е необхо¬дима за твоето повдигане. Ти трябва да се подигнеш. Но само със закона за правенето на доброто ти можеш да се подигнеш. И да разбираш смисъла на живота. Сега, туй е практическата страна. Не да кажеш на думи: „Ти трябва да бъдеш добър!" Аз нямам право. Туй всеки тря"бва да го съзна¬ва. И той, ако иска, може да бъде такъв. Аз зная, той може да бъде или лош, или добър. Той индиферентен не може да бъде. Той трябва да [избере] един от двата пътя. Или пътя на доброто, да прави добро, или пътя на злото, да прави зло. Няма друг избор! Или нагоре трябва да вървиш, или надолу трябва да вървиш. Ако слизаш надолу, има едни резултати, ако се качваш нагоре, има други резултати. Сега тази мисъл трябва да я схванете добре. Не да турите в силен контраст и да се обезсърчите. Новото в света ще използува всичко онова, което е ценно в старото. Но не всичко, което ние носим, е ценно. От много неща ние трябва да се освободим. Защото ако не се освобо¬дим, един ден то ще ни донесе най-голямото нещастие. За самите нас, не за другите. Ако искаме добри да бъдем в света. Другото положение: често ние се занимаваме с въпроси, които не принадлежат на нас. Запример, ние искаме да.знаем силен ли е човек. Българите мислят, че някой силен българин трябва да дойде, който да оправи България. Никой няма да дойде! Германците очакват, че Хитлер ще дойде да оправи света. Нито Хитлер, нито който и да е в света не може да оправи света! Силните хора са само проводници на една идея, която съществува в хората. Но те да оправят света, да турят ред и порядък? Не. Аз не зная хората как може да вярват в това. Може да вярват. Та нима Цезар не беше силен? Нима Александър Велики не беше силен? Та нима Карл Маркс не беше силен? И мога да ви приведа сега и ред други примери в света. Нас ни трябват слаби хора в света, не силни. Не слаби, болни хора, защото силните хора аз ги наричам болни 66
хора в света. Аз бих искал да употребя едно чувство, но не искам силата. По някой път силата е едно анормално състояние. Има луди хора, които показват сила. В Писанието има пример, дето един луд надвил над десет други хора. Десет души били, та те искали да изпъдят духа, че като станал този лудетина, та ги набил и десетте души. Силен е бил, ама луд. Туй може да се докаже. Защото тази сила, която само в един момент се проявява и изчезва, това не е сила на човека. Сила е само туй, което постепенно и с време, пропорционално се увелича¬ва - и умствено, и духовно, и физически. Ние сега сме свикнали, че един човек най-първо е слаб като дете, достигне до пълна възраст и добива своята сила и след туй на старини пак изгубва силата, пак отслабва. И каз¬вате: „Такъв е законът." Но „Такъв е законът", това е едно неразбиране на живота. Та човек, който е станал силен, в последната си възраст на старини, той е станал слаб. И някои стари хора са умни, че умират; а някои стари хора са много глупави, че умират. И някои млади са много глупави, че уми¬рат; а някои млади са блажени, че умират. Защото, според мене, смъртта е един процес, който спира човека да се отда-лечава от Бога. Като казвам, че един човек е умрял, разби¬рам: който умира, той е спрял да се отдалечава от Бога. Туй значи защо живее? Той се връща при Бога, по-далече не може да иде. И добре, че се е спрял. А една фаза, че е умрял. А смъртта винаги подразбира един нов живот обратен! Сега ние винаги казваме, че този човек не може да живее повече. Та той никога не е живял! Той сега почва да живее. Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее. Но човек, който е на Земята, той е на изпитание. Него само го изпитват може ли да живее. И след като го изпитат, ще го пратят на друго място. Има един друг свят, пак като Земята. И вие един ден ще се учудите, там пак ще намерите хората като Земята, пак ще живеете с тела облечени, пак ще ядете, пак ще пиете, само че няма да се карате. По братски ще живеете. И въздухът пак ще влиза вътре в устата ви, водата - също. Но няма да имате задуха, ревматизъм няма да има, очеболие, главоболие, инвалиди няма да има, защото гроби¬ща няма да има. Гладни няма да бъдете, ще имате най- 67
хубавото! Изметено ще бъде вкъщи, прах няма да има. И няма да има никакви метли! Сега вие ми казвате: „Много хубаво говориш, но я ни го покажи този свят!" Мога да ви го покажа. Само ми трябва малко кал сега. Както Христос, като срещна един сляп, че викаше отподире Му. Пита го Христос: „Какво има?" - „Ис¬кам да ми отвориш очите." И той се наведе на земята, напра¬ви кал и му повърна зрението. Пита го: „Какво виждаш сега?" - „Виждам хората като дървета." Той побутна още малко очите и после казва му слепият: „Сега виждам, че се мърдат както са." - „Тогава хубаво, сега си върви по пътя." Аз казах туй, защото мисля, че вие виждате. Ако дойда да ви мажа с кал очите, цял скандал ще дигнете! Пък аз не съм от глупавите хора. Аз минавам от умните хора. Вие имате отвътре едно препятствие пред очите, имате едно карагьоз- перде* пред ума си. Туй карагьоз-перде трябва да се вдигне с машина и трябва да се види какво има на сцената. Та, казвам: В новите вярвания не се изисква ние да отхърлим старото, нито да доказваме. Ние трябва да оставим света; и който вярва и който не вярва, и двамата са прави. Защото аз съдя за живота според както те са постигнали. Ако безверието има по-добри постижения, добре дошло! Ако вярата има добри постижения, добре дошла вярата! Но ако вярата няма добри постижения и безверието няма добри постижения, мене не ми трябват. Да ви обясня това. Едновре- мешните безбожници станаха безбожници и тогава светът се спаси. Че хората като престанаха да вярват в идолите... нали тогава, който не вярваше в идолите, се считаше за без- верник. И най-после защо дойде едно учение? За да ги убеди, че тия идоли нищо не струват. Тогава имаше цял скандал за това. За [...] с гонението на християнството и какво не претър¬пя християнството от това? Днес идоли не съществуват, но идолопоклонски теории съществуват, които ни държат далече да доловим онази Истина, която ще ни въздигне! Аз съм за онова знание, което отвътре е! Аз съм за онзи живот, който отвътре работи и може да ни въздигне, да ни помогне, че да бъдем ние щастли
- карагьоз-перде - диал. остар. завеса на сцената на куклен театър.
68
ви на Земята, но не на тази Земя. Коя Земя? Не сегашната Земя. Тази Земя трябва да се промени малко. Защото тъй, както е тази Земя, има доста зараза, нечистотии и по един или друг начин трябва да се очисти, за да можем ние да живе¬ем добре. И следователно, необходимо е цялото човечество, общо казано и частно казано, всеки един човек трябва да се издигне над себе си! Това е една от великите задачи. Ние не трябва да чакаме подобрението на цялото човечество, на целия свят, защото целият свят не е толкова лош. Аз раз¬бирам, в света живеят много хора, които са много добри. Аз съм ги срещал. Дали вие ще повярвате това, аз го оставям сега. Аз на вас ви давам правото да се съмнявате, но аз не се съмнявам, понеже аз го зная това. Вие не го знаете. Имате право да се съмнявате. И аз да съм на ваше място, и аз ще се съмнявам. Че, ако вие мислите, че светът е лош, в грях и във всичко, питам, откъде иде този чистият въздух, този чистият хляб, чистата вода? Тази чистата светлина? Ако всичко е в грях, то нашата работа е свършена. Не. Има един благороден свят. И той е разумният свят. Оттам иде чистият въздух. Този въздух през този свят минава. И като дойде до нас, се опетнява. Те го чистят, а ние го опетняваме. Но същевремен¬но ние като опетним този въздух, който иде с нечистия, те го вземат! Че този свят съществува, се показва в това, [че] във всеки един от вас има борба. И когато ще направиш едно престъпление или едно добро, ти всякога преживяваш една борба. Бориш се. То е този свят, за който Господ говори. Те казват: „Ти не искаш да направиш едно добро, но чакай да ти кажем как да го направиш това добро." И ако ти си умен и го слушаш, те ще ти кажат кой е правилният път, по който трябва да направиш доброто. И ще ти покажат как да направиш доброто. Едно добро, то е за тебе. И злото, което ще направиш, не е заради вас, и то е за тебе. Аз говоря за един свят, който вие имате в себе си. И можете да намерите посоката накъде се намира този свят. Аз разбирам, поне в предградието на този свят вие сте ходи¬ли. Някои от вас сте ходили вечерно време като спите. Имате такива сънища. 69
Но сега да се повърнем към практическата страна. Този живот, който вие имате на Земята засега, той е най-добрият живот, от който ние трябва да изтъчем своето бъдеще. Има хора, турени в България, които да оправят българския народ. Турени са те в едно управление, ние няма какво да се бъркаме с управлението. В една държава те са турени на власт. Твоята дума няма тежест, там има народно събрание - 200, 300, 400 души гласуват. Че, тия хора са турени там да оправят Бълга¬рия. Ако народът ги намери, че не могат да оправят, снема ги и турят втори, трети, четвърти... Сега това е един начин за управление. В [учили]щето е същият метод. В дома дойде една майка, роди едно дете, тя [не] го е родила както трябва. Дойде втора, трета майка. Менят се майки. Питам: Къде е разрешението на въпроса? По този начин, по който иск[ате] да се оправи светът, то е един механически начин. Ще умираш хиляди пъти - това нищо няма да ти по¬могне. Защото, ако ти в умирането не [се] върнеш в мястото, от където си излезнал, ако ти се губиш, ти не си [на]правил опит както трябва да се върнеш в дулото на пушката. Нашият живот трябва да се превърне. В умирането ти ще научиш този закон. Смъртта не е нищо друго освен един завършен кръг на Земята. Умният човек, като дойде до старостта, той се изгубва от зрението на хората и после пак дойде в същото пушкало. И питат: „Къде е старият човек?" Той е пак в майка си. Казват, че всичките деца са в онзи свят. Сега ще ме изви-ните, то е моето вярване. Всяко разумно дете, което [се] е родило, и всеки разумен човек, все се връщат при майка си, родила ги. Раждат се да видят майка си. Умират, връщат се пак при майка си. И тогава ти ги търсиш горе в небето, при Бога били. Че, ако е при Бога твоето дете, защо се безпокоиш тогава? Ти се безпокоиш, когато това дете се връща при Бога. Питам тогава, понеже детето се връща, без работа е това дете, затова ви безпокои. Ако беше при Бога, то е едно щастие, то е придобивка. А тебе те безпокои, че твоето дете се върнало при вас. Казва: „Мамо, загазих, нищо не можах да добия, нищо не можах да науча от живота. Я ме хвърли от пушкалото навън." Върнеш го втори път, пак не падне в неприятелски стан, т.е. не се постига целта. 70
Сега аз обяснявам един закон. Аз прилагам закона както за хората, както за детето, то е същото и за нашите мисли и за нашите чувства. Ти проектираш една мисъл, тя се върне при тебе и нищо не ти е допринесла и ти се безпокоиш. Изпратиш едно чувство и то ходи в света, и то се върне при тебе без плод. Казва[ш]: „Не ми върви!" И тогава как ще го направиш да върви? Когато някой наближи да умира, за да му върви... Много пъти сегашните лекари, които разглеждат как е устроен човешкият организъм, търсят да намерят кръв. И наскоро са направили една такава операция, мисля в Ав¬стрия било, дето за един човек трябвало да намерят кръв, но която да се схожда с неговата. И намерили кръв още топ¬ла, че я нацъркали в малко шишенце и спасили този човек и той наново проговаря. Че, ако твоята мисъл, която ти пра¬щаш в света, ако не влезе в жилите на хората и не внесе живот, тази мисъл е мъртва, тя не е добра. Добри мисли са онези, които повишават тембъра или качеството на нашия живот. Ако една мисъл е влязла в тебе отвън и тя не е внесла живот, тази мисъл не е добра. Добрите мисли внасят живот в нас. Е, в какво седи едно верую, да вярвам в Бога? Кое ме интересува, кое верую е право? Нито едно верую в света не е право! Нито една сянка не може да даде живот на хората. Заради* мене да се говори, заради християнството, тази ми¬съл теоретически да се говори за християнството, е една сян¬ка, не е същината. Но същината, като говорим за Христа, който е един принцип вътре, който е вложен от Бога, то е друг въпрос. Но като кажем: „Ти чел ли си Евангелието?" Евангелието, тъй както е една книга, то е само една сянка. Но да се намериш във връзка с Духа, с оная разумна сила, която е писала тия неща! Ако ти можеш да влезнеш във връзка, много хиляди работи има, които не са писани в Еван-гелието. Трябва да имаш едно разяснение и като го имаш, ще знаеш толкова, колкото сега знаеш. Сега аз говоря за едно състояние, което не го вземате отгоре. Сега да ви обясня каква е моята мисъл. Ако аз седя и дъжд е валяло, а аз оставя нивите си, ще кажа: „Все ще
- заради-диал. за.
71
израсне нещо." Но не ги ора и не ги сея. Какво ще израсне? Все ще израснат бодили, тръне, цигански трън. И аз се чудя как не е израстнало друго нещо. Но ако аз тия ниви ги изора и ги посея с хубава пшеница или посадя царевица, бостан, круши, ябълки и прочие и ги обработя по всичките правила, тази нива ще има нещо, което аз искам. Следователно всичкото наше богатство седи в нашия мозък. Мозъкът е същността, която аз имам, с която рабо¬тим. Всичките ниви са мозъкът ти. Ти се безпокоиш, искаш да имаш хиляди декари, а пък Господ таквизи [...], тебе ти трябва едно кило или едно кило и половина материя. И всич¬кото богатство е там, на всичките хора, богати и сиромаси. Че някой е богат човек - мозъкът му тежи повече. И на един учен човек мозъкът тежи повече. Цитират, че на еди- кой си учен мозъкът му тежал 1800 грама. Че, какво са те? Много малка е разликата! Но даже на някои гениални хора по-лек е бил мозъкът, но хубаво обработен! От много малко се нуждае мозъкът, но трябва много хубаво обработване на нашия мозък! И даже, човешкият мозък след хиляди години, след 10 000 години, ще има работа за още 100 милиона годи¬ни. Сегашният мозък има вътре още за 100 милиона години да се разработва. И след 100 милиона години човешкият мо¬зък едва ли ще тежи два килограма. Но този динамичен мо¬зък няма да бъде като сегашния. Той ще бъде почти безсмър¬тен мозък и няма да умира. Човек ще си пренася своето имане навсякъде. Два килограма да се носят не е тежка рабо¬та. А пък привлекателната сила на този мозък! - Ха да го турим след 1000 години; 100 милиона години и 1000 години са почти равносилни в ума ви. Да допуснем, след 1000 години вие ще имате един мозък от два килограма. Но този мозък, като проектираме неговата енергия, няма да има сегашната слабост, на старини да не виждате. Преди няколко деня идва една сестра, плаче, че остаряла. Много, много остаряла - 65 години. Плаче, мисли, че няма кой да я гледа. Аз на себе си казвам, дошло е време сега тя сама да се гледа. Едно време тя е гледала хората, когато не й трябвало, тя гледала хората, а тогава трябваше тя себе си да гледа. А сега дошла на 60 години, иска хората да я гледат. Казвам: Ето тази старата сестра как се впрегнала, не се 72
научила. Нямах време да й разправям на нея повече. Тя ме гледа и поплака. Казвам й: „Не бой се, ще се оправи тази работа." Тя казва: „Ще се оправи, ще се оправи." Пък аз виждам една мисъл. Казва: „Ще се оправи, като умра." Каз¬вам: „Ни най-малко не искам да умреш, но искам да се под¬младиш" - на себе си казвам, на нея казвам: „Ще се оправят работите!" А тя казва: „Ще се оправи, а очите ми не виждат. Искам да чета, пък очите ми са отслабнали." - „Ще се опра¬вят работите!" И казва: „Е, Учителю, ти много лесно казваш ще се оправят, пък все остават неоправени." По някой път аз гледам с тази лупа и казват: „И той без тази лупа не може да чете." Аз тази лупа тургам, за да ви позная вие какви сте. Като я туря нея, познавам всички какви сте. Но сега като знаете това, ще ми задигнете лупата. Не. Тук има един закон. Аз правя изчисления с тази лупа. Квадра¬та го вземам да правя изчисления. Под какъв ъгъл ще пада светлината и какви действия ще произведе. Като държа тази лупа, тургам тъй светлината как ще се пречупи, под какъв ъгъл ще пада и какво влияние ще упражни върху мене. Свет¬лината упражнява едно грамадно влияние. В новото разбира¬не трябва винаги да знаете как да се поставяте, как да гледа¬те, как да възприемате светлината. Някой тъй гледа накриво. Не. Ти трябва да си поставиш очите право. Трябва да ви покажа как да си поставяте очите, за да възприемете светли¬ната. И да знаеш като дишаш, как [да] възприемаш светлина¬та и като ядеш, как да възприемаш светлината. Та, аз, ако искам новата култура, най-първо ще започна от хляба: как да се прави хлябът, как да се сложи и как да започнеш да ядеш. И колко трябва да ядеш. Умереност тряб¬ва да има в яденето. Умереност трябва да има в тази работа. Ще кажат някои: „Ти насила се наяж." Не, не, ти ще свършиш яденето по всичките правила. Като ядеш, ще учиш, че след като се наядеш, тъй ще поседиш малко и ще бъдеш весел и добре разположен. Понеже това е една приятна работа. Яде¬нето е физическият труд. Това е във физическия свят, а пък в духовния свят то е най-мъчното нещо. За тях е оране, копа¬не. Което за тях е най-трудно, за нас е най-лесно. Значи, тях¬ната трудна работа е наша лесна работа. И след туй - пиенето на вода. Цяла чаша вода изпие човекът и казва българинът: 73
„урочасал". Задуха има каква. Като не знаеш как да го ди¬шаш, простудиш се, ще умреш. От задуха, това-онова, ще се намали кръвообращението. И светлината, ако не знаеш как да я възприемаш... И тогава става едно главовъртение в ума ти. И работите ти отвънка не вървят. И казваш, че имаш лоша съдба. Индуските учени хора, които знаели това, всич¬ките посветени най-първо започват с храната, водата, възду¬ха, светлината. В школите туй го държат като една непрони¬цаема тайна и всичките свои ученици го учат там. Който може да го научи, той излиза учен, като един адепт. А който наполовина го научи, той минава за факир. Отвънка дава забавление на хората. Мощна сила седи във възприемането на храната. Да знаеш каква сила се крие в храната! Ти никога не трябва да приемаш едно парче хляб или грозде от един престъпник. Ако си слаб човек, и да ви даде хляб, ти го хвърли на кучетата. Даде ти грозде - ти го хвърли, дай го на сиромасите или го хвърли, не го яж. Който разбира закона. Или един престъп¬ник ще ти крои дреха - той ще те зарази. Онзи човек, който ще ти крои дрехи, трябва да бъде благороден. Ще кажете: „Това са празни суеверия!" Суеверието е друго. Ако във вас обонянието би било развито, ще видите какъв смрад, какъв мирис излиза от един лош човек! То е воня вътре, при която ти не можеш да седиш. И аз съм привеждал един пример за двама игумени: живели те в един монастир, та по-старият не си уредил сметките и умрял. И почнали да обвиняват мла¬дия, че той злоупотребил. Този игумен не бил много прав, бил много оцапан и отишъл в онзи свят. И той като се молил, молил дълго време, изпратили го в монастира да си оправи погрешката. И казал как седи работата. Но като стъпил в монастира, този монастир запустял - никой друг човек там не можел да работи. Оцапал го той. Та, казвам: На сегашното човечество все са неоправени работите. Я влезнете в някой град, в някой дом - хората там постоянно се карат. Как ще се разбират хората? Трябва вели¬ка любов в човешката душа! Трябва велика светлина в чо¬вешкия ум! Те ще те гледат и някой ще те пита: „Откъде си? Ти българин ли си? французин ли си?", това-онова, а не те питат ти човек ли си, за каква работа си дошъл. Във всич¬ 74
ките въпроси влиза нещо материалистично. Ти си христия¬нин. Вярваш ли в Исуса Христа? - „Вярвам." Е, как вярваш? - „Не зная." Най-голямото страдание за Христа било, че Той не бил разбран. Онези, които сега живеят, не Го разбраха добре. Това са онези, които заминаха за другия свят. Които са сега, те Го разбраха. Да бъдем едно с Христа в разбиране и да вършим туй, което Той върши. Че, голямото ни нещастие е, че ние не можем да вършим туй, което Той е вършил. И казва Той: „Ще вършите по-големи чудеса, отколкото Аз които съм вършил. Бог във вас за в бъдеще ще върши по- големи чудеса, отколкото Аз които съм вършил. Бог във вас за в бъдеще ще върши по-големи чудеса." Чудеса трябва да се правят, да се обърне светът. Да докараме новото съзна¬ние в света, че да се въдвори Любовта, че хората да могат да живеят взаимно, да се не изтрепват. Да идеш при един съдия, да кажем едно дело се води 10 години. Ще идеш ти при съдия¬та, ще те пита: „Ти на този човек имаш ли да му дължиш 1000 лева? Дължиш ли му?" - „Дължа му." - „И колко лихва ти взема?" Законът на лихвата е 12, той турил 20, след 10 години има 100 000 лева да взема от този човек. А той имал да дава 1000 лева. Съдията трябва да внимава, да му каже: „Много си взел, отстъпи." - „100 000, 50 000." - „Много са." - „25 000." - „Много са." И ще докара до 4% и 2%. Има едно право в света. Че, ако един човек му е дал своята мисъл под наем, аренда и той потърси своята мисъл след 1000 години? Тогава, ако той му вземе по 10%? И през целия живот не може да му платите това! На всяка една добра мисъл той трябва да взема по половин стотинка на 100 години. Че тъй, разбира се! Казвате: „Че как ще забога¬теем?" Чудни са хората! За братя минават, а парите си в лихва дават! Та всичко е на Бога! Какво ще вземеш? Когато Бог казва: „Даром сте взели, даром давайте!", сиромахът казва: „Богатият нека даде парите!" Така не се разсъждава! Сиромахът не трябва да каже: „Той трябва да даде!" И бога¬тият не трябва да казва, че това е негово. И така не се разсъж-дава! Не е негово! Отношения между сиромаси и богати тряб¬ва да имаме идеални! 75
И ето какво трябва да бъде идеалното отношение между богатите и сиромасите: когато дойде един сиромах при бога¬тия, богатият да каже: „Много, братко, те обичам. Я иди на моето място, пък аз ще взема твоето място." И той стане беден и тръгне по неговия път. А сиромахът иде на богатото място и разполага. И след време пак каже на богатия: „Мен ми дотегна това богатство, вземи си го!" И богатият напусне бедното място. Пак си разменят местата. Туй трябва да бъде идеалното положение между богати и сиромаси! Дойде уче¬ният при невежия и каже: „Братко, дотегна ми моето." И той стане невежа, а невежият стане учен. Че, сега много лесно човек може да стане учен. Аз сега всичко зная. Имам една енциклопедия, 2000 тома, и на всеки въпрос мога да ви отговоря. Много е учена енциклопедията! И вие може да дойдете, и вие може да бъдете учени хора. Това е отношение. Аз наричам: учен човек е, който има свет¬лина; невежа човек е, който е в тъмнина. И следователно аз казвам: „Ела в моята светлина, живей, пък аз ще си почина в твоята тъмнина." Никой няма да ме вижда, ще седя в тъм¬нината и ще разсъждавам само за себе си. И като ми дотегне тъмнината, ще кажа: „Братко, я влез пак в туй положение, и аз пак в светлината!" Вие ще кажете: „Това са долапи*." Та сега животът не е ли в долап? За да правим добро, трябва да разбираме онзи, великия закон, иначе се отдалечаваме и животът изгубва своя смисъл. Да правим добро някому в света - нищо по-силно от това ти да обичаш в дадения случай живота. Да обичаш живота не само в себе си, [но] и в другите. Да обичаш живота и в най- малкото същество, не в този смисъл, както се проявява и функционира животът индивидуално, но животът както фун¬кционира в себе си. Аз съм наблюдавал една пеперуда, като кацне, в очите й,. И тя ме гледа под око като някоя красива мома, казва: „Харесваш ли ме?" - „Харесвам те." И като речеш да си мръднеш ръката, тя се подигне. Казва, бутане няма, като си мръднеш ръката, тя подскочи. Интелигентни са. Тази интелигентност ме радва в това малко същество. И като му дадеш на туй, слабото, условие, един ден то може да
- долап (от тур.) - остар. хитрина, интрига.
76
се прояви както тебе. Ще кажеш: „Как може да стане това?" Аз не съм ви обяснил и може да ви кажа как може да стане това. То не се казва даже. Ако ви попита едно дете, не може да му обясните как се пали огън. Ти като го приготвиш и му кажеш: „Тури тази клечка!" и детето ще запали огъня, без то да знае как. И аз мога да ви наредя и да ви кажа: „Турете клечка да запалите огъня", без да знаете как се пали. Но този огън, цяла наука е вътре, да знаеш как се приго¬товлява човешкото тяло, да знаеш как се е приготвило чо¬вешкото сърце, да знаеш как се приготвя човешкият ум, да знаеш как се е приготвила човешката душа. То е един свят красив! То се изисква след хиляди години да се разбере. И сега и за хиляди години ще има какво да учите! И това могат да ви бъдат задачи за в бъдеще. Сега ви падне един зъб. Сега хората са почнали да правят зъби. Тъй, идеш при един зъболекар, той ти тури механически зъби в устата. Един ден тези зъби ще [ги] култивират и те ще растат. Нивите ще се тургат (?) както на нивата бобът и царевицата растат и крас¬тавиците. Ще дойде този зъболекар, посадени са те, ще ги прегледа, ще избере от кой кехлибар са и ще каже като при¬готви всичко, ще изтегли зъбите и като ги тури вътре,-ведна¬га те ще израснат! Или извадили ти окото - ще има тук-там посадени очи. Ще извади едно око, тури ти го и ти проглед¬неш. Че то е цяла наука! Пръстът ти изскочил - насадени пръсти има. Сега вас ви се вижда туй малко странно. И за мене е малко странно. Но това са красивите неща! Ако е такъв животът, колко красиво щеше да бъде! Ще идеш при някой лекар по очи, сляп си. Извади човекът едно око, тури го. - „Благодаря!" Идеш при един зъболекар, натуря ти всички тия зъби! Излезнеш, гледаш: подмладил си се. Идеш, стар си - ще има лекар за старостта. Лекари ще има много тогава. Старият иска да стане млад, казва: „Дотегна ми старостта!" Ще иде при лекаря, той ще тури младата кожа, ще обере старата, ще я тури настрана, ще тури младата кожа отгоре посадена и ще я облечеш. И оттам насетне ти си млад, ще се върнеш на 21 години, всичките бръчки изчезнали. Че, това значи да си по-добре! Че да се махнат всичките нещастия, които сега висят в нас. 77
Сега скърби има и лицата ни потъмнели от какви ли не скърби. Много малко радости имат хората. Аз срещна някой така замислен, не виждам никаква философия в него. Каз¬вам: „Какво има?" - „Бях търговец, изгубих два милиона!" Навел си главата! Срещам една млада жена, на 25-30 години, навела си главата. - „Какво има?" - „Ожених се, мъж ми ме напусна, търся друг някой." Срещна друг - учител, свършил няколко факултета, изпъдили го! Всичките все замислени. Аз не се смея, влизам в положението им. Казвам: „Братко, ела при мене, в моето училище, да се научиш как да бъдеш учител, да не те изпъдят. Ела при мене да се научиш да бъдеш търговец и да не те изпъдят старите и в бъдеще да не фали¬раш." Сега, туй няма да го казвате на други хора, ще го дър¬жите за себе си. Ако можете да го употребите някъде - добре! Но новото в нас ние трябва да го разпределим. Не месете новите неща със старите. Вие правите погрешка. Имайте едно определено място в мозъка си за новото! Пазете го чисто! Но казваш: „Неприложимо е!" Туй, хубавото, го дръж там и ще видиш приложимо ли е или не. Че къде ще туриш ти любовта? Като срещнеш един човек, който е готов да се жертвува за тебе, той те обича, желае ти доброто, ти почнеш да се съмняваш дали те обича или не. Ти на себе си тогава ще причиниш пакост. Ако той те обича, казвам: Тази обич не е негова, тази обич е на Бога. Бог те е погледнал през очите на този човек. Ти се съмняваш в любовта на Бога - тогава в кого можеш да вярваш ти? В дадения момент, кога¬то един човек те обича, тази любов се дължи на Онзи, Който ти е дал живота. Казва: „Не бой се!" А щом се съмняваш и търсиш нещо да се подигнеш, как ще се подигнеш? И всичко, каквото си правил, нищо няма да остане. Ще остане всичката твоя немощ, а хубавото... Ти като влезнеш в другия свят да носиш една мисъл със себе си, да знаеш, че ти си господар на своята съдба. Знаете ли какво значи господар на съдбата? Ти искаш да станеш гений - гений ще станеш! Искаш да станеш светия - светия ще станеш! Каквото пожелаеш, всичко можеш да станеш. Източните народи, като не са знаели това турците, турили 78
така: ще туриш един кюляф* и като го туриш на главата си, каквото искаш, това ще станеш. Но кюляфа са го разбирали другояче. Казват: „Ще ти направи някой кюляф." Има една свещена идея, която може да върши всичко в човешкия живот. Аз ви казвам сега, искам да ви го кажа, но не мога да ви го кажа. Чудни сте, във вашия съд не мога да го туря, вашите съдове не могат да го хващат. Не че нямам желанието, но това, което мога да ви го кажа, аз не искам да се изгуби. Вие, запример, ще кажете: „Ама той може ли да го направи това нещо или само ни залъгва?" Че, вие не разсъждавате както трябва! Ако аз ще ви залъгвам, всички трябва да ми платите. Трябва да ви взема пари. Залъгване без пари не става, с пари става, какво ще си губя времето аз! А понеже аз искам да имам с вас търговски операции на честни начала, мисля да ви кредитирам и ще си изплатите както трябва. Без да подписвате полици. Ще ви опитам на вашата честна дума. Туй, което ще ви дам, готови ли сте да го приложите? И ако ви го кажа, вие ще изнесете това нещо и почти ще се свърши работата. Както онзи цар, който искал да опита жените. Искали те власт. И казва: „Ще ви туря на власт, но да направим един малък опит." Той затворил нещо в една кутия и казал: „Този капак ще го държите затворен, няма да го отваряте. Ще го турите тъй, както е. И ще го пазите за 7 деня." Държали го те 6 деня и казват на седмия ден: „Да видим какво има вътре!" И като отворили, едно птиче изхвръкнало. Занесли го при царя и пита той: „Къде е птичето?" - „Излезе." - „Още не сте дорасли!" Сега да преведа тази поговорка. Всяка една хубава ми¬съл, която не може да остане вътре в човешката душа и да прояви своята сила, тя е една изхвръкнала птица. Всяко едно желание, което не може да се изпълни вътре в човешкото сърце, това е една изхвръкнала птица навънка. Всяка една постъпка, която не може да се направи навреме, тя е една изхвръкнала птица. Хубавата мисъл ние трябва да я задър¬жаме и силата на новите веяния на сегашния век седи в това. И вие трябва да видите, че онези хора, които водят съдбините
- кюляф - остар. фуниевидна островърха шапка; кроя кюляф някому - изигравам, мамя.
79
на хората, се отличават с много голямо търпение! Колко трябва да се търпи, за да се постигнат някои работи! Та, верующите в този век или хората, които вярват в благото на човечеството, онези, които поддържат тази идея, без разлика какви вярвания може да имат. Че новите времена идват сега. „Новите времена" подразбирам иде нещо в света, много хубаво. Такова хубаво никога не е идвало! И като дойде, ще го видите. Аз искам вие да го видите. Казвам: Иде пролетта! И тази пролет е много хубава. Тъй щото, да'бъдат книгите ви готови. И такава пролет не сте имали никога! - „Ама чакай да видим." - Няма какво да чакате, вие се пригответе, да бъдете готови всички! - „Ама ако не стане туй нещо?" Ще стане! Всичко туй ще стане! Именно то ще стане! Сега туй, което никога не е станало, сега ще стане! Да. И ничия власт в света не е в състояние да отмени това нещо! За туй се изисква от всички ви не догматизъм, но какво? Аз съм казал, не е въпросът там. Онова, което аз ви казвам, то е истината. И тази истина ще дойде. Тогава ще проверите. Но тогава всеки въпрос, дали аз съм казал или друг го е казал, но онова, което съм казал, да е вярно, да е истина! И да съответствува на онази истина, която иде в света! И всички вие трябва да бъдете тъй истинни, за да бъдете изразители на туй Божественото във вас. И като Му служите, не че мен ме радва, че [сте] дошли при мен. Мене ме радва вашето присъствие дотолкова, доколкото вие сте изпратени от Бога да ме слушате. Аз се радвам на това. И за вас трябва да ви радва моето присъствие, доколкото аз съм пратен от Бога да ви кажа истината. И вие, и аз да изпълним волята на Онзи, Който е направил всичко. Тогава няма никакво различие, защото красиво е и да говориш. По-красиво е да слушаш. Защото, когато Господ говори, ние трябва да слу¬шаме. И после трябва да приложим отвънка онова, което сме слушали. Защото ако е да се говори, то е друг въпрос. Изисква се да правим добро. Това значи да правим доброто, да бъдем готови да извършим онова, за което сме пратени на Земята, което ще внесе за нас новия живот. Туй ще донесе не по физически начин. Ние ще бъдем от тъй наречените щастливи хора. Всеки трябва да бъде щастлив. 80
И аз искам вие, като се срещнете, да се поздравлявате, да търсите щастливите. Да видите дали някой е станал щаст¬лив и ако някой е нещастен, да кажете: „Още няколко деня и ще бъдеш щастлив!" На друг да кажете: „Тебе ти остава само още един ден! 20 години си лежал в затвора, след един ден ще бъдеш свободен!" На някои от лежалите им остават още 4-5 деня и ще излязат из затвора! Мнозина сте лежали в този затвор. И сега се съмнявате, казвате: „Какво ли ще бъде нашето бъдеще?" Когато един цар има 10 души синове, трябва ли тия братя да се карат помежду си кой ще бъде наследникът? За тях да бъде безраз¬лично това, всеки да каже: „Братко, ще остане столът свобо¬ден. Най-способният, най-добрият, най-умният, той ще управ¬лява." И всички трябва да се радват - и онзи, който управля¬ва, и онези, които са управлявани - всички да се радват! Управлението да бъде по един вътрешен принцип, да се управлява по един вътрешен закон, дето няма насилие. По любов трябва да се управлява - не външно, а вътрешно. И онзи, който те управлява, той от себе си трябва да дава, а управляваният трябва постоянно да взема. И като им дотег¬не, ще си сменят местата. Сега, върху тази мисъл, вие я разработете. Разберете я. Аз ще се радвам, че вие не я разбрахте както трябва. Когато аз се учих, и за мене беше така. Туй, което не разбирате, то може да се осъществи. Което разбирате, то не се осъществя¬ва. Невъзможните неща в света са възможни! Невъзможното за човека е възможно за Бога, Който живее в човека! И невъзможното за човека отвънка е възможно за Бога отвът¬ре, за Разумното в света. Аз го наричам в света Разумното - и вътре, и вънка, всичко е възможно! И желая туй, Разум¬ното, да бъде с всинца ви! „Благословен Господ Бог наш" Тайна молитва 4-та неделна беседа, държана от Учителя на 22.Х. 1933 г.,10 ч сутринта, София - Изгрев. 81