Разлика между версии на „Да се радват наедно“

Версия от 14:28, 11 януари 2009

Да се радват наедно

„Да се радват наедно и който сeе, и който жъне". * [* Йоана, гл. 4, ст. 36.]

В света съществува велико начало, велик закон, който определя причините и последствията на нещата. Този закон се вижда от цитирания стих: „Да се радват наедно и който сее, и който жъне". Това значи: да се радват наедно и онзи, който сее доброто семе, и онзи, който жъне доброто семе. Само при това положение човек може да се радва. Ако и двамата не се радват наедно, това показва, че единият използува труда на другия. Наистина, който жъне, той всякога използува труда на онзи, който сее. Това, именно, внася дисхармония в живота на човека. В живота на всички същества се забелязва стремеж едни други да се използуват. И в човека, който минава за разумно същество, се забелязва стремеж да използува труда на другите хора. Няма същество в света, което да не е склонно да използува другите същества. Всички се запитват, как е възможно, човек, създаден по образ и подобие Божие, да има слабостите на животните? По замисъл човек е създаден по образ и подобие на Бога, но той не е още проявен, т. е. не е проявил Бога напълно. Има хора, които са проявили Бога напълно – това са светиите и Учителите на човечеството. Обаче, те не остават на земята, както обикновените хора. Те временно идат на земята и скоро след това си заминават.

Днес всички хора се стремят към велики постижения. Всички искат да живеят в мир, в съгласие. Всички искат да турят ред и порядък в живота си. Дето отидете, слушате, че всички говорят красиво: царе, князе, министри, депутати, свещеници, учители, майки и бащи. Всички говорят красиво, но дойдат ли до приложение, липсва им нещо.

Един ден младият крив рак излязъл с баща си да се разходят. Като по-млад, синът тръгнал напред, бащата след него. – Синко, защо вървиш така криво? – Как да вървя, татко? Излез пред мене, да ми покажеш, как да вървя. Бащата излязъл пред сина си да му покаже, как да върви. Като видял, как върви бащата, синът казал: Татко, така и аз вървя.

Казвам: Каквито усилия да прави, кривият рак все криво ще върви. Той има нещо криво в естеството си. Той е създаден крив, не може лесно да се изправи. Същото се отнася и до човека. Каквато философия, или каквото учение да му проповядвате, докато изкривеното, хромото в него не се изправи, той все рак ще си остане. Докато не изплати дълговете си, човек никога не може да стане богат; докато не се освободи от болестта си, болният никога не може да оздравее; докато не се освободи от греховете си, грешният никога не може да стане праведен. Да мислите, че без да изплати дълговете си, без да се освободи от греховете си, без да премахне болестта си, човек може да живее в хармония с Цялото, това е все едно да наливате вода в пробита стомна и да очаквате да се напълни.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне". Това значи: да се радват наедно и сиромахът, и богатият. Сиромахът мисли, че всякога сиромах ще бъде; богатият мисли, че всякога богат ще бъде. Не е така. Сиромахът трябва да знае, че е кандидат за богаташ, а богатият – кандидат за сиромах. Каквото прави, ляга ли, става ли, сиромахът постоянно мисли и говори за богатство. Богатият пък постоянно говори на децата си за сиромашия. Той ги съветва да пестят, да не пилеят пари, да не осиромашеят. Ще дойде ден, обаче, когато сиромахът ще стане богат, а богатият – сиромах. Ще дойде ден, когато грешникът ще стане праведен, а праведният – грешник. Ще дойде ден, когато невежият ще стане учен, а ученият – невежа.

Това са противоречия в живота, които не могат лесно да се примирят. Не е въпрос във външното примиряване на нещата. Хората всеки ден се примиряват, въпреки това войните продължават. Примиряването за един ден не разрешава въпросите на целия живот. Да се наядеш един ден, това не разрешава въпроса за храненето през целия живот. Да направиш едно добро, това още не разрешава доброто на целия живот. Една мисъл само не определя посоката на човешката мисъл. – Ама аз искам да бъда добър. – Да бъдеш добър, това не е механически процес. Доброто не иде по външен път. Много работа се иска от човека, за да стане добър. Ако натоварите човека с чувал злато на гърба му, това не може да го направи богат. За да бъде богат, човек трябва да има знание, добре развит ум, да знае, как да употреби богатството, което му е дадено. Не знае ли, как да се справи с богатството си, човек не може да се нарече богат. Той е натоварена камила, която ще падне под тежестта на товара си. Богатият, който мисли само за ядене и пиене, за автомобили, за къщи, за скъпи дрехи, е кандидат за онзи свят. Човек не е дошъл на земята само за ядене и пиене. Смисълът на живота не е в яденето и в пиенето. Те са само условия, които поддържат живота. Красотата на човека не може да бъде негов идеал. Защо? Защото, ако човек днес е красив, утре може да изгуби красотата си. Важно е човек да бъде разумен. Щом е разумен, той може да стане красив, но красивият не може да стане разумен. Разумният, даровитият носи красотата си отвътре, да не се спъва в развитието си. Ако има външна красота, той ще бъде изложен на големи изпитания, които ще го спънат в пътя му. Богатият разполага с външна сила. Силата и уважението му се крият в парите. Разумният и даровит човек разполага с вътрешна сила. Богатството не може и не трябва да бъде цел в живота на човека, но и сиромашията не може и не трябва да му служи за спънка. Зад богатството и зад сиромашията се крие някакъв минал живот. Причината за богатството на човека се крие в живота на неговите деди и прадеди. Причината за богатството или за сиромашията на даден човек ще намерите, като проследите живота на неговите деди и прадеди поне до четири поколения. Ако животът им е бил добър и разумен, богатството се явява като естествено последствие на техния живот. Яко не са живели добре, сиромашията иде като естествено последствие на техния живот. Изобщо, дали човек е богат или сиромах, здрав или болен, добър или лош, умен или не, това са естествени последици на негов минал живот, както и на миналите животи на негови деди и прадеди.

Следователно, иска ли човек да дойде до положителни заключения в живота, той трябва да изучава причините и последствията на нещата. Които не разбират този закон, те казват, че условията са причина за всичко, или пък Бог е причина за всичко, което става в света. Не, нито условията, нито Бог е причина за доброто, за злото, за греховете и за престъпленията, които човек върши. Да прави човек добро или зло, това са условия, при които той попада, за да бъде изпитан. Когато студентът се явява на изпит и отговаря добре на всички въпроси, професорът ли е виновен за това? Ако студентът пропадне на изпита, професорът ли е виновен? Желанието на студента да учи е причина да излезе той пред професора си, който е готов да го изпита. Значи, студентът сам се поставя в положение да издържи изпита си или да пропадне. Които не търсят причината на нещата там, дето в действителност съществува, те вадят криви заключения за последствията. Запример, често слушате да казват, че професорът е причина за пропадане на студента, или Бог е причина за смъртта на човека и т. н. Нито професорът е причина за пропадане на студента, нито Бог е причина за раждането и за умирането на човека. Що е раждането? Възможност на човека да изправи погрешките си. За да се роди някой, природата му е дала кредит, да дойде на земята, да учи, да работи, да изправи живота си, т. е. да изплати дълговете си. Що е смъртта? Последствие на ненормалния живот на човека. Иска ли да се избави от смъртта, човек не трябва да греши. Сей доброто семе, за да може онзи, който жъне, да пожъне добър плод. Тогава и двамата наедно ще се радват.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне". В този стих думата „сеене" е употребена в широк смисъл. Като живее, човек трябва да сее и в трите свята: физическия, духовния и умствения. Като земеделец, човек ще сее доброто семе на нивата, на черната земя. Като ученик на живота, човек ще сее доброто семе в областта на сърцето и на ума. Ако учи добре, ученикът ще се ползува от благоволението на своя учител. Не учи ли добре и редовно, той ще изгуби благоволението на учителя си. Който плаща редовно задълженията си спрямо банката, той се ползува от кредит, от уважението и почитта на нейните членове. Не плаща ли редовно задълженията си, той се лишава от кредита и доверието на банката. Докато прилага Божиите закони в живота си, човек може да бъде свят. Престане ли да ги прилага, той губи святостта си. Това показва, че човек не се ражда свят. Светостта е резултат на усилието на човешкия дух. Докато мисли, чувствува и постъпва според Божиите закони, човек може да постигне всичко, каквото желае. Всички разумни същества ще бъдат на негово разположение. Престане ли човек да мисли, да чувствува и да постъпва според великите закони на Битието, всичко се опълчва против него. Мисли ли човек, че може да живее, както разбира, и пак да бъде здрав, щастлив, той е на крив път. Това никога не е било и няма да бъде. Здравето, доброто, щастието се обуславят от спазване на великите Божии закони. Прогресът на един народ зависи от това, доколко е спазил моралните, обществените и духовните закони. Това са едни и същи закони – закони на Битието, на разумната природа, или Божествени закони, но хората са ги разделили на категории, според разбиранията си. Някой казва за себе си, че е религиозен, т. е. спазва законите на религията. Друг казва, че има любов в себе си, т. е. живее според законите на любовта. Как е познал, че има любов? Понеже се е влюбил.

Каква е разликата между влюбения и онзи, който не се е влюбил? Влюбеният представя запален огън, на който може да сварите нещо. Който не е влюбен, той представя незапален огън. Искаш ли да се влюбиш, вземи клечка кибрит, тури я под дървата на огнището и гледай, какво ще стане. След известно време дървата ще се запалят, и ти ще бж-деш влюбен. Това влюбване наричаме горение. Докато огъньт в огнището гори, човек е неспокоен, да не стане некаква пакост. Легне ли да спи, все за огъня мисли; стане ли от сън, пак за огъня мисли;

п

чете ли, учи ли, работи ли, все за огъня мисли. Най-после започва до пише писмо на възлюбения си. Напише писмото, но пак не е спокоен, дали е турил всеки знак, всъка дума на място, да не го разбере криво. – Яма ще изгасне ли този огън? – Щом е за-пален от човека, непременно ще изгасне. Че огъ-ньт ще се запали и ще изгасне, нищо лошо няма в това. Лошо е, ако човек не може да използува този огън на място. Обаче, може ли да го използува за разтопяване на твердото в човека, за изправяне на кривото в него, за придобиване на по-голяма светли-на на ума, той е на място. Човек може да се влюби в своя ближен, в науката, в музиката, в изкуството и т. н. Влюбването има смисъл дотолкова, доколкото води човека към същественото в живота.

Някога, в далечното минало, съществувал един цар, Соломонъ-Ра, който назначавал и уволнявал министрит си по особен начин. Един ден, като се разхождал из царството си, той срещнал един млад селянин, земедъ\лец, обл^чен с стари, скж-сани дрехи. Царьт го спръл и му казал: Как смъ-еш да ходиш из царството ми с такива скъсани дрехи? Кой те облъче с тях?– Майка ми и баща ми. Царьт дигнал тоягата си и започнал да бие земе-дълеца. След това го съблЪкъл съвершено гол и го оставил на пътя да го гледат хората. Той искал да види, какво ще прави земедътшцът, ще запази ли свободата си, или ще се засрами от своята голота. След това царьт заповъдал на слугитъ- си да му дадат нови, хубави обуща и дрехи и да го облъкат от главата до краката. Като се видъл тъй хубаво облъчен, земедълецът погледнал към царя, с желание, да му каже, какво да прави по-нататък. Доволен от вида му, царьт казал: Произвеждам те пръв ми-нистър в царството ми, но ако не можеш да упра-вляваш, както трябва, ще те сваля от този пост и ще те набия добре. След това царьт срещнал своя пръв министър, когото също спрътг на пътя и много любезно му казал: Как смееш да носиш тия хубави дрехи? Скоро да се съблЪчеш съвершено гол. Министърът изпълнил запов^дьта на своя господар. – Сега ще се облЪчеш с селски, скъсани дрехи и в този вид ще отидеш в село, дето цъла година ще

74

ореш земята, ще сееш и ще жънеш. На края на годината ще дойда да видя, какво си направил. Работата, която си свършил, ще определи твоето бъдеще. Наистина, странно било поведението на царя. Към земеделеца, когото назначил пръв министър в царството си, той се отнесъл грубо и жестоко, а към действуващия министър се отнесъл внимателно, любезно, като отнел поста му и го оставил да се занимава с земедълие.

Това, което е станало с земеделеца и с министъра, става всвки ден с всички хора. Срещате днер един министър, известен на всички, но след това чувате, че го ■ свалили от поста му, станал земедъ-лец. Другаде чувате, че някой земедълец се изди-гнал до положение на министър. След всички тия бързи промени, които стават в живота на хората, мнозина се запитват, защо са дошли на земята, каква е тяхната цел. Това, именно, е задачата, която всеки сам трябва да реши. Не мислете, че човек е дошъл на земята да поживее известно време, да спечели пари, да остави завещанието си и да замине за другия свет. Лко човек трябва да се роди, за да умре, жалко нещо е той. Не, човек е дошъл за нъ-що велико в живота си. Колкото малка да е неговата мисия, тя е велика. Може ли вс^ки човек да изпълни мисията си, както трябва, свбтът ще се поправи. Не е въпрос за безсмъртието. Щом се е родил, той-ще умре, но важно е, как ще умре.^-Човек трябва да умре с пълно съзнание, че заминава за другия свет, за да се верне пак на земята, когато пожелае. Дойде ли часът на заминаването му, той поканва домашни-т и приятелит си, разговаря се спокойно с тях, сбогува се и казва, че заминава за другия свъ"г, като остава всичкото си богатство на тяхно разположение. Докато се разговаря още с приятелит си, той започва да се топи като енъг. Какво ще остане от този човек? Какво ще погребвате? Ще дойде време, когато хората ще се раждат и ще умират по нов начин.

„Да се радват наеднауи който све, и който жъне". Семето, което свете, трябва1 ожде Божествено. Яко при сегашнит условия на живота не можете да сеете Божественото семе, нищо не можете да постигнете. Какво мижете да очаквате от сегашнит майки и бащи, кои-

75

то всеки ден внасят в ума на синовете и дъщерите си мисълта за женене? Майката казва на дъщеря си: Гледай да намЪриш някой богат, учен момък, да се ожениш за него. Какво трябва да прави тази мома, ако не намери такъв човеж? Какво ще прави си-нът, ако не намери богата и красива мома? Т-взи мисли не са Божествени и не могат да дадат добри резултати.уЦа се посаждат такива мисли в главитъ-на младите преждевременно, това значи, да се верши насилие върху гЪх. Обаче, насилието нищо не допринася. Какъв резултат ще има тази женитба, която е свързана между мома и момък, потънали в дългове? Ще кажете, че като се оженят младите, тогава работите им ще се наредят. Това е криво разбиране, крива мисъл. Хората се женят да оправят работите си, но в края на краищата работитв все неуредени оста-ват. Защо работит на хората не се оправят? Защото гб не са дошли до съзнание да с-Ьят Божественото семе, от което всички да се радват.

Съвременните хора не успЪват в работите си, защото са изгубили вевкакво доверие помежду си. Като чуят, че някой говори или проповядва нещо, веднага се запитват, защо говори, каква е цельта му. Много естествено. Човек е запалена евт^щ. Като говори, той разнася светлината си навсЪкъде, да свети на хората да четат, да виждат, какво прааят. Каква е цельта на запалената свъчц? Да осветява пътя на хората. Щом се запали, свъчцьта гори известно време и след това изгасва. За да не гори напразно, като свърши работата си, човек я изгасва. Когато спи, чо-вЪк трябва да изгасва евтзщьта си. СвЪщьта гори, само докато човек е в тъмнина, докато му предстои нъ-каква работа. Сверши ли работата си, той я изгасва. В някои голями европейски градове оставят лампите на магазините да горят по цбли нощи. Какво показва това? Крадци има в тбзи градове. Като горят лампите, крадците не см-бят да нападат магазините. Когато н"бкоя държава има много закони против крадците, това показва, че в тази държава има много крадци. Това говори за морала на някои от нейните поданици. Всички хора не са неморални, следователно, законите се отнасят само до ония, които нт^мат съ-

знание да разбират своигб задължения като членове на обществото и на държавата.

„Да се радват наедно и който све, и който жъне". Който све, той трябва да знае, какво е семето, което хверля на нивата си; който жъне, и той трябва да знае,. какво ще жъне. Това значи човек с убеждение. Чо-вък се ражда с убеждение, не го придобива отпосле. Ако човек има убеждение за истината, за мъдростта, за любовта, няма защо да го убеждавате да верва в гбх.. Ако е убеден в любовта, той навс-Бкъд я вижда и прилага, няма защо да го убеждават в нейното съществуване. Ако е убеден в безсмъртието на душата, в задгробния живот, човек не се нуждае от никакви доказателства. "Тези нъща са дадени на човека, няма защо отсега нататък да се дават. На човека е дадено съзнанието, в което се крият много опитности и знания на миналото. Като живее, човек прилага съзнанието си по отношение към всички живи същества и по този начин се учи от себе си. Ако отношенията на човека почиват върху законите на любовта, той твори. Когато обича ученицит си, учительт ги учи да четат, да пи-шат, да смътат, да пеят, да свирят. Неговата работа не е нищо друго, освен творчество.

И тъй, любовта е творчески принцип. Като люби, човек трябва да е свободен да твори. Ако изгуби свободата си, ако се усъмни и разколебае в "работата си, заедно с това той губи любовта си. Ако между камъка и скулптора, който работи върху него, няма никакво отношение, статуята няма да излъзе както тр-вбва. Това значи: скулпторът предварително трябва да е опитал камъка, да знае, с каква материя му предстои да работи. Истинската любов се проявява саьо там, дето има правилни, разумни отношения. Каква любов може да съществува между две неоформени, неорганизирани същества? – Ама ще по-растем. – Това е друг въпрос. В природата всичко е живо, всичко расте, но зависи как расте, като ка-мък, като растение, или като човек. Камъкът расте отвън навътре растението–отвътре навън, а човек – отвътре навън и отвън навътре. Същевременно, човек разбира отношенията, които съществуват между частит и цълото, както и действието на силигб

77

вътре и вън от него. Човек трябва да разбира своя ближен, като себе си, и да не го подозира, да не се съмнява в него. Защо ще подозирате човека? Гледайте лицето му и четете по него. Върху лицето на човека природата е написала всичко, което е прежи-въл той най-малко преди четири поколъниия. Върху лицето на човека е написана не само неговата история, но историята на неговит дъди и прадъди от четири поколения насам. Яко разбираха това писмо,хората биха могли да го използуват разумно в живота си, да не се натъкват на противоречия. Според тази наука, ако двама души тр-вбваше да предприемат обща работа, т предварително щ-юса да знаят, могат ли да свършат работата добре, или не. Когато между двама души има пълно съответствие, пъпно разбиране, работитв им всвкога ще вервят добре. Това не значи, че тв- трябва да бъдат еднообразни в проявит си. Хармонията не подразбира еднообразие. Еднообразието е закон на злото, а разнообразието–закон на доброто.

Следователно, хората могат да се разбират само чтогава, когато между характерите и темпераментите им има пълно съответствие, т. е. правилно, хармонично съчетание. Две цигулки могат да бъдат в съгласие, когато и двете са нагласени по правилата на музиката: магаренцата им добре поставени, струните – добре настроени. Мко и цигуларит са в хармония помежду си, цигулкит им ще звучат хармонично. Който чуе, как свирят, той ще остане напълно дово-лен. Човек представя цигулка с четири струни. На четирит струни отговарят четирит темперамента. Дали човек е 1.антеиник, холерик, флегматик или умствен темперамент, не е важно. "От човека се иска умение да управлява своя темперамент. Яко знае да го управлява, той ще свърши добре дадената му работа., Флегматикът е спокоен, безгрижен, подо-бен на застояла вода. Той е бавен в говора, в движенията си, вследствие на което е склонен към затлъстяване. Холерикът е противоположен на флег-матика. Той е огнен, динамичен темперамент. Като знае свойствата на своя темперамент, холерикът тръб-ва да бъде внимателен, да не хверля кибритенит си клечки навевкъде, да не произвежда пожар. Обикно-

78

вено военните хора са холерици. Те обичат реда и порядъка, но като знаят свойствата на огъня, те трябва да го регулират, т. е. да постъпват разумноЛСантеи-никът е човек на въображението, на охолния и весел живот. Той много обещава, малко изпълнява. Като не изпълни обещанието си, той дига рамене и казва: Имах доброто желание да направя нъчцо, но не мо-жах. Сантеиническият темперамент наричат още и въздухообразенъ Чов-вкът на умствения темперамент обича да философствува. Като мисли върху известени въпрос и не може да го разреши, той започва да се нервира. Той мисли, че може да разреши въпросите на живота само с ума си, но остава излъган.

И тъй, за да свири добре, човек трябва да нагласи и четирите темперамента правилно, да свири едновременно на всички. Струната зо! в цигулката отговаря на флегматичния темперамент, гтп – на нервния. Вие ще определите, кои темпераменти отговарят на струните ге и 1а. Който може да нагласи четирите темперамента в себе си правилно, той е вл^зълг вече в хармонията на живота. Той има основна идея в живота си, около която нарежда всички свои работи. Той има инициатива, той има камертон, според който нагласява всички свои прояви. Докато един народ, едно общество, едно семейство, един човек се нагласяват според своя камертон, всичките им работи вервят добре. Не се ли съобразяват с своя камертон, те са оеждени на фалит. Наистина, когато цигуларьт обтегне една от струните си повече, отколкото камер-тонът показва, тя непременно ще се скъса.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне". Сеенето и жъненето са два разумни процеса, които се извершват непреривно в природата. "Щом стават в природата, те трябва, да стават и в живота. Значи, всеко желание, всека мисъл в човека са семена, които той всеки момент посажда в почвата на своя живот. От начина на посаждането им зависи и техното ожънване. Падне ли на добра почва, посетото семе трябва да израсте и да да а е плод. Разумният човек сутрин сее, вечер жъне. Остави ли посетото днес, да го ожъне утре, от него нищо не може да излезе. Каквото днес посее човек, още днес трябва да го реализира. Добрите, красиви и ра-

79

зумни нЪща се реализират веднага. Колко време пет-хилядният народ требваше да чака Христа да ги нахрани? Христос взе петт хлъба, начупи ги и веднага нахрани народа. Ше кажете, че това Христос само е могъл да направи. Нима днес няма богати хора в света, които могат да нахранят няколко хиляди хора"? Разликата ще се заключава само в това, че Христос ги нахрани с пет хлъба, а т ще ги нахранят с повече.

ЧленовегБ на една богата английска църква, в която проповъдвал известният английски проповъд-ник Спържен, се събрали да решават, какъв на-чин да намърят, за да помогнат на беднит членове, принадлежащи към тази църква. На събранието при-сжтствувал и самият Спържен. Той слушал, какво говорят богатит членове на църквата, но не взимал участие в разискванията им. Най-после т взели ре-рение да се помолят на Господа, да отвори сърцата на богатит хора, да помогнат по някакъв начин _нй своит бедни братя. Тогава Спържен взел думата и казал: Братя, не трябва да изкушаваме Бога по та-къв начин. Всички ние, тук събрани, сме богати хора. На кои други хора, вън от нас, трябва да очакваме? Ето, аз отдълям една голяма част от своята заплата за беднит. Яко всеки от вас отдъли, колкото може от своята заплата, положението на на-шит бедни ще се подобри.

Това, което е станало в църквата на Спържена, става и в съвременнит семейства, общества и народи. Всички очакват на богатит, всички очакват на бъдещето поколъние. Какво трябва да правят сиро-масит? Какво трябва да правят сегашнит хора? Хората на миналото са очаквали на сегашнит хора, които са били младо поколъние на времето си. Сегашните хора пък очакват на бъдещото поколъние. Т чакат младит да израстат, да свършат тяхната работа. Така работит не се уреждат. Така не се раз-сжждава. Всеки сам трябва да свърши възложената му работа, да не очаква на другит. На всеки човек е дадена една работа, която той сам трябва да свърши на времето си, да не я отлага.

Като не разбират, какво представя Божествени-ят принцип, хората се запитват, какво е свършилъ

80

Христос на земята. Да се задава такъв въпрос, това значи, да се гледа на Христа, като на историческа лич-ност, която никога е живяла на земята, донесла никакви идеи и заминала за онзи свет. "Гб не подози-рат, че от деня на възкресението си до днес Христос нито за момент е преставал да работи в света. И в бъдеще Той непрестанно ще работи. Бо-жественият принцип е вЪчен огън. В началото си той е слаб, но запали ли се веднъж, постепенно се* усилва и непрестанно гори, като става все по-мощен. Той движи съзнанията на всички културни хора и народи по цЪлия свет. Той изправя пътя на всички, които са го изкривили. Но и т сами трябва да пожелаят това, да работят в това направление. Мнозина оча-кват спасението като свършен факт. Спасението е свършен факт, но за да се спаси, човек трябва предварително да е работил и да работи. Пролътта ще дойде, но трябва да намъри хора, готови за работа. Какво ще прави онзи, който не е сбл? Есеньта ще дойде и ще си замине, а той нищо не е пожънал, нищо не е турил в хамбара си Царството Божие е идвало на земята много пъти, но само за ония, които са били готови. И днес Царството Божие иде на земята, но пак за ония, които са готови, които могат да из-ползуват неговите блага. За ония, които не са готови, Царството Божие ще мине и замине, без да им остави нещо.

Следователно, ако човек не може да се ползува отъ^светлината и от благата, които Царството Божие носи, той ще се 'намери в тежко положение. Божията Любов предупреждава всеки чов-бк, на когото пред-стоят изпитания, но не всеки иска да се вслушва в думит- й. Щом чов+зк не иска да се вслушва в гласа на любовта, главата му ще поб-влее от страдания. Съвременните хора не знаят още, какво представят страданията. Това, което тъ- наричат страдание, още не е никакво страдание. Детето страда, че майка му не иска да задоволи нъкое негово желание. Ученикът страда, че пропаднал на изпит. Студентът страда, че, като свършил университет, не му дават служба. Той сам може да си създаде никаква служба. Ще каже, че е учил, за да намери никаква служба за прехрана. Яко човек учи за служба, това е друп въпрос, Оба-

81

че, ако човек учи, за да се развива, да придобива знания, той няма да страда от това, че не е получил служба. Не може ли да се назначи на държавна служба, нека си купи едно точило и започне да точи ножове. За предпочитане е човек да точи ножове, отколкото да лъже, да краде, да верши престъпления.

Човек е дошъл на земята да учи, да придобива знания, чрез които да познае любовта, т. е. Бога; да познае ближния си и себе си. Разумност се иска от човека, за да разбира и прилага великит закони на Битието. Няма сила в света, която може да изм-вни тия закони.уВсъки човек или държава, която се е опитала да измени един от Божиите закони, е изчезнала от лицето на земята. Обаче, който се е под-чинил на Неговите закони, той и до днес съществу-ва. Като е дошъл на земята, човек трябва да живее като истински човек, да прилага разумнитв закони на природата и да се развива. Около него се движат различни животни, птици, но той не трябва да се спира върху тяхния живот. За какво мисли вълкът? Той мисли, как по-лесно да открадне една овца и да се нахрани. Птицата мисли за зрънца и мушици. Задачата на човека не е нито като тази на вълка, нито като на птицата, или на рибата. Задачата на човека е да учи. Животните, птиците, рибит са символи, които човек трябва да изучава. Днес вълците, лисиците и всички свирепи животни постепенно изчезват. Т се намаляват на брой, но не се увеличават. Защо? Защото и т живеят според първичнит закони на своя живот. Същото може да се каже и за човека. Иска ли да запази и продължи живота си, той трябва да мисли, да чувствува и да действува правилно. Каквото прави, той трябва да го обмисля добре. Каквото обещава, трябва да го изпълнява. Където ходи, той трябва да помни, че се намира под зоркото око на Великия. Нищо не може да избътне от окото на Бога. Всеки трябва да работи, да изкарва прехраната си по честен начин. За човека, който разполага с здраве, с сили, никаква просия не се позволява. За човека, който има ум, сърце, който може да мисли и чувствува.правилно, никакво насилие, никаква неправда не се позволява.

Като не разбират своето предназначение, хората

82

сами се натъкват на противоречия и страдания. След всичко това, гб казват, че условията са лоши, хората са лоши и т. н. Това е криво мислене. Докато мисли криво, човек нищо не може да постигне. Изправи ли мисълта си, той може да постигне всичко, което желае. Когато мисълта на човека е права, той може да приложи новигб идеи, той може да бъде здрав, си-лен, богат. От човека зависи да бъде богат или сиромах. Добре е понякога чов-вк да бъде сиромах от гръхове, а богат с добродетели. Сиромашията учи човека да не гръши. Богатството пък го учи да прави добро. Дали човек е богат, или сиромах, учен, или невежа, не е важно. За чов-вка е важно да има висок идеал в живота си, който никога да не се мъни. Като следва идеала си, човек трябва да верви напред, да не се връща към своето минало. Яко се страхува, ако лъже и краде, по атавизъм, той се връща към миналото, което няма да му допринесе нищо особено. Забравете миналото, и вервете напред. „Да се радват наедно и който све, и който жъне". Как трябва да све и да жъне човек, за да се радва? – С любов. Яко чов-ък не све и не жъне с любов, св-втът няма да се поправи. Разумната природа е турила всички сили в действие, за да оправи света. Изправянето на света е в зависимост от изправянето на хората. Изправянето на човека наричаме възкресение. Възкресението на човека наричаме още и пробуждане на съзнанието. Онзи, на когото съзнанието е пробудено, е готов на всъкакви жертви за красивото и великото в света.

При един богат американски банкер отишла една млада, красива мома, да поиска никаква сума за благотворителна цел. Той бил голямъускъперник, не обичал да дава пари за никакви цели, но като видъл тази мома, с ясен, чист поглед, в него станал голям преврат. Той я изслушал с внимание и веднага Подписал чек за исканата сума. Като излизала момата от кантората, банкерът й предложил, когато има нужда, пак да дойде. Освен това, може да води всеки ден по една от своит бедни другарки, да им помага. От момента, когато видъл тази красива мома, банкерът бил готов на вевкакви жертви. Той се почувствувал възроден и възкръснал.

83

И тъй, ако не възкръсне и не се прероди, като този скъперник, човек ще остане все в същото си положение, да тъпче и чопли на едно и също място. Ако младата, красива мома не мине край вашия дю-кян да поиска нещо от вас, нищо добро не ви очаква. Мине ли, обаче, край дюкяна ви и ви посети, добро ви очаква. Красивата млада мома символизира любовта. Без любов животът няма смисъл.

Двама американски студенти спорили по различни въпроси: какъв е смисълът на живота, съществува ли задгробен свет, има ли Бог в света и т. н. Като вервъли и разговаряли оживено, т не забелязали, че са на един мост, под който текла буйна вода. Унесени в разговора, и двамата се подхлъзнали и паднали в водата, отдето едва могли да излъзат на бръга и да се спасят. Като се погледнали един друг, гб се засмели, и вейки от тях разбрал, кое е ценното в живота. Т разбрали, че по-ценно нещо от живота не съществува. Любовта ражда живота. Без любов, никакъв живот не съществува. Всички хора, семейства, общества и народи се нуждаят от любов. Що се отнася до патриотизъм, до дипломация, това са качества, с които човек се ражда. Любов, обаче, е нужна на цълото човечество. Има ли любов, има и разбиране, и хармония между всички хора, общества и народи. Дали някой е мъж, или жена, слуга, или господар, учен, или невежа, това са предметни учения, но любовта е въчна, неизменна.

„Да се радват наедно и който све, и който жъне". Който све, той непременно ще жъне. Като има, какво да жъне, човек ще избътне сиромашията. Не е ли съл, човек не може да жъне. Този човек минава за сиромах и се оплаква, че няма коричка хлъб в джоба си. Мнозина се оплакват от глад, от сиромашия, но малцина са опитали истински глад. Тол-стой писал един разказ, в който разправя за глада на едно бедно семейство, което било оеждено на смърт. Това се случило през една тежка зима, когато бедното население, поради неплодородието през лътото, било изложено на глад. Бедното семейство, което живяло нъкъде в степит, прекарало три-четири деня без хлъб, без никаква храна. Лишени от всъкаква въз-можност да получат отнъкъде хлъб, т очаквали

84

часа на своята смърт. Наймалкото дете на семейството казало на родителите си да не се отчайват, защото скоро ще им дойде помощ отвън. В това време един богат търговец тръгнал с голями провизии по селата, да помага на бедни и гладни хора, да не умрат от глад. По пътя се явила голяма буря, и той, изпаднал сред степит, потърсил един кжт да се спаси. Отдалеч той видъл светлината на една малка къщичка и се запътил към нея. Указало се, че къщичката била на бедното семейство. Благодарен за щастливото спасение, търговецът извадил от куфарите си всичко, което носкп за сиромасит. Така той ги спасил от гладна смърт. Предсказанието на детето се сбъднало, но след два деня то заминало за другия свет. Това дете не било от обикновенит деца. Значи, има обикновени и необикновени деца, както обикновени и необикновени млади и стари хора.

Коя е причината, че се раждат обикновени и необикновени хора? Казано е в Писанието: „Роденото от Духа, дух е; роденото от плътта, плът е". Казано е още, че роденият от Бога грях не прави. От този чов%к се иска работа, да извае себе си, да изработи характер, който да не се сломява от никакви бури и вътрове. Иде време, когато човек ще се ражда от Духа, но за това се иска работа, да се приготви той за новиг условия. Новият живот, който иде, не е нещо чуждо, далечно за човека. Ще се запитате, защо човек страда. Разумното страдание подразбира борба на човека с спънките, външни и вж-трешни, за да влъзе в новит условия. Победи ли тия спънки, той се радва. Радостта е признак, че човек е победил противоречията и изпълнил волята Божия. Това значи, да сее човек доброто семе. Ще дойде ден, когато присадката на злото в човека ще се счупи и ще започне да расте само онова, което отначало още Бог е насадил.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне". Яко и вие свете и жънете добре, ще бъдете здрави, радостни и весели. С други думи казано: ако вершите волята Божия, цълият ви дом ще жив-ве в радост и веселие. За да изпълни волята Божия, човек разполага с всички добри условия. Добритв условия са в него: сила, знание, богатство, любов. Това

&

подразбира, че Бог живее в него. Каквото реши да прави, човек трябва да се обръща за съвет към Ьога, като Учител на неговата душа. И каквото го съветва, той трябва да слуша.

Като слушате да ви се говори така, това не значи, да пламнете като суха клечка и скоро да изгаснете, или да се нагорещите като желъзо и скоро да истинете. Това са моменти на настроения. Човек трябва да бж-де свъщ, която гори, без да изгасва. Човешкият ум е евтзщ, на която трябва да се дадат условия вечно да свети. Като свети в тъмнината, човешкият ум ще се домогне най-после и до великата Любов, от която някога е излъзъл. Всеки търси любовта, защото тя внася живот, тя подмладява човека. Без любов не може да се живее. Придобиете ли любовта, животът ви става приказен. Дето е любовта, там е изобилието. При любовта човек лесно се справя и с сиромашията, и с глада, и с мъчнотиит. Като се намъри в пустинята, с еврейския народ, жадни и гладни, Мойсей удари с тоягата, и вода потече от канарата, хлъб слъзе от небето. Тоягата, с която Мойсей си служеше, представя магическата тояжка на любовта, на мъдростта и на истината. Който разполага с магическата тояжка, той може да преверне живота си в рай.

Като сте дошли на земята, от какъвто произход да сте, каквито убеждения да имате, всички се нуждаете от едни и същи нъща: от въздух, вода, огън и почва, върху която да стъпвате. Това са елементи, от които вскки човек се нуждае и в физическо, и в духовно отношение. Придобие ли тези елементи в този двояк смисъл, разбере ли тяхното 'предназначение, човек се намира пред реализиране на своя ве-лик идеал. Не е достатъчно само да диша, да пие вода, но той трябва да знае, как да диша, как да пие вода, на място да употребява огъня и светлината. Това значи човек на новото. Днес светът се нуждае от нови хора. Поети, писатели, учени, философи, музиканти, управляващи и управляеми трябва да бж-дат носители на новото. Да носи човек новото в себе си и да му служи, това значи, да се е освободил от всъкакво користолюбие. Докато служи на користо-любието, човек ще бъде вън от предълит на но-

86

вия живот, вън от границит на царството Божие.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне". Кога хората се радват наедно? Когато има единство между тях и в физическия, и в духовния, и в умствения свет. Докато хората са раздълени помежду си, докато сам човек е раздълен в себе си, не може да става въпрос за радост. Днес всеки има свое в-врую, всеки принадлежи към специална църква, вследствие на което се явява спор, кое верую е право, коя църква трябва да има предимство над всички * останали. Една църква съществува в света – в%чна и неизмънна – Христовата църква. Тази църква подразбира църквата на Любовта, която обединява всички хора, всички народи. Тя признава един народ, една земя, която никой не може нито да превземе, нито да победи.

„Да се радват наедно и който сее, и който жъне". Семето, което се сее и жъне, трябва да бъде семе на положителната вера и на необятната любов. Желая тази вера и тази любов да обхванат всички народи, всички хора по лицето на земята. Желая бълга-рит да бъдат извор, от който да изтича великата любов. Желая ви да бъдете образец на чистата, необятна любов, на знанието и на мъдростта, свободни от всЪкаква корист. Желая ви да бъдете носители на правдата и на истината, които ще ви направят свободни. Посъйте това семе в почвата на вашия живот, да пожънете плодоветтз му, за да могат и които сбят, и които жънат да се радват наедно.

20. Беседа от Учителя, държана на 12 януарий, 1930 г. София – ИзгрЪв.