Да угоди на народа
„Тогава Пилат, понеже ищеше да стори угодното на народа, пусна им Варава, а Исус като Го би, предаде Го на разпятие“. (Марк 15:15)
В проявата на разумния човешки живот действат три велики принципа, от които произтичат три закона. Първият закон, с който човек се запознал от най-ранни времена, който учил до сега е любовта към себе си, т.е. да обичаш себе си. Този закон всички същества го знаят – от най-големите до най-малките. И най-дребното същество, което едва виждаме под микроскоп, е научило този закон – и то обича себе си. Няма същество, което да не обича себе си.
Вторият закон е тъй нареченият "любовта към ближния", който закон заставя всички същества да се сдружават в едно, да живеят в общества, да имат отношения едни към други.
Третият и последният закон е "любовта към Бог".
И действително, човек най-първо е започнал със закона, който се отнася към частите. Законът на егоизма, любовта към себе си, е закон за отношения на частите към цялото. Любовта към Бог или законът за цялото, сам по себе си е непонятен и остава да се проучава за бъдеще. Когато се говори за любовта към Бога, тази идея е отдалечена, непонятна. Хората казват: Ами че какво нещо е любов към Бога? Любовта към себе си я разбираме, но какво нещо е любов към Бога, ние не можем да разберем. - Аз ще ви определя какви са отношенията на всичките видове любов, но какво нещо е сама по себе си тази велика любов, тя е необяснима. Какви прояви могат да се явят в любовта към себе си? Ти си богат, имаш голям двор и си отглеждаш кокошки, патки, пуйчици. Ставаш сутрин рано, забъркваш им малко зоб, нахраниш ги, грижиш се за тях, обикаляш ги по няколко пъти на ден. Всички тези същества живеят около тебе, повидимому ти минаваш за техен господар, и всички ти се радват. Те мислят, че ги обичаш. Обаче, един ден, тъй както ги наобикаляш, погледнеш на една, на друга от тях, докато хвърлиш око върху някоя мазничка, приличничка кокошка и си казваш: Тази ще ме развесели. Нали, най-после, и аз ще трябва да живея? - Обиколиш около нея 1–2 пъти, докато я хванеш, а тя мисли, че я обичаш. Заколиш я, занесеш я на жена си и казваш: Жено, мазничка е тази кокошка! Ще я опечем с малко картофки, ще купим малко винце, ще извикаме и музиканти, ще поканим приятели на гости, та едно хубаво угощение ще си устроим! - Тъй върви животът. Това е любов! И вие, като наблюдавате, виждате, че като хванат тази кокошка, тя си покряка малко, но няма закон, който да я защитава. Турят ножа на гърлото ѝ, и тя млъква. Значи, когато ние се радваме, всички други същества наоколо ни страдат. Утре, по същия закон ще хванеш една малка пуйка, едно младо теленце или едно малко агънце и ще го заколиш. Но, ако в душата ти се яви любов към Бога, проявите на този закон са обратни. Ти хванеш една кокошка и ти е приятно, че ще я заколиш, но този закон отвътре ти казва: Ти няма да ядеш тази кокошка, нека и тя си живее така, както и ти живееш. Има за тебе леща, грах, бобец, пък има и плодове: орехи, лешници, смокини, сухо грозде, ябълки, круши, банани. После, има и картофки, зимни ябълки и много други. Господ казва: "Всичко, що човек посади, може да се ползва от плодовете му". А то е такова разнообразие! И тогава ти казваш: Ще пусна кокошката, ще я оставя да живее. - Защо? – Заради Господ. Това е най-малката проява на Божията Любов.
Сега, като изнасям този въпрос, всички казват: Как, ние не трябва ли да живеем? – Трябва да живеем, но разумно. В света има два живота: човешки и Божествен. В човешкия живот действа човешката любов. Какво произвежда тя? – Човешката любов, любовта на егоизма е създала живота на смъртта. Значи, първият закон е родил смъртта. От човешката любов не може да излезе нещо хубаво. Следователно, всеки човек, който вярва в тази любов и я приема като принцип, непременно ще има в живота си радости и скърби. Живот, в който царува човешката любов, там силният разполага с живота на слабия. Тъй е било навсякъде и във всички времена.
В третия закон, в закона на Божествената Любов е вечният живот. Там смъртта се изключва.
И така, по какво се познава човешката любов от Божествената? Там, където царува човешката любов, хората умират. В тази любов човек непременно трябва да умре. Има дълбоки окултни причини, който доказват, защо човек трябва да умре. Човек трябва да умре, защото той не е последното същество, което живее на земята. След него има множество по-малки същества, който трябва да го изядат точно тъй, както и той изяжда други същества. Бацилите на чумата, на холерата и на много други болести, всички заедно решават, че човек трябва да умре. Следователно, човешката любов, сама по себе си, носи известни утайки. Хубава е човешката любов, но поради тези утайки, който носи, кръвьта се заразява, става нечиста и човек умира. Тази отрова идва от онези живи същества, който човек изяжда. Щом хванете една кокошка, или едно агне, с цел да го заколите, в тех се заражда чувството на умраза и страх. Тази умраза, този страх днес внесат малко отрова в кръвьта на човека, утре внесат малко отрова, докато тия отлагания се натрупат толкова много, че стане съвершено отравяне на кръвьта. Тъй че въпросът не седи в това, с какво се храним, но как е приета тази храна. Сега аз не говоря тук в полза на кокошките, да ги защищавам. Да се ядат кокошките, това е от полза за тех, но важното е, че ние сме нарушили принципа, престъпили сме закона на Божията Любов. Не е въпросът и в това, да не ядем месо, но важният въпрос е, че разумният човек не е създаден да яде нито кокошки, нито агнета, нито пуйки. Човек е създаден за съвсем друга храна. И Христос, като слезъл от небето, казал: „Аз съм живият хлеб, и който ме яде, жив ще бъде“. Питам: защо Христос взима думите „аз съм живият хлебъ“?
Изобщо, ние, съвременните хора, трябва да се пазим от всички заблуждения на миналото, който временно изпъкват в нашето съзнание. Тъй както е светът, даже и най-умните, и най-добрите хора имат възможност да се заблудят в живота си. И най-опитният пътешественик, ако няма компас, може да се заблуди в пътя си. Попадне ли в мъгливо време в некое поле, той няма да знае накъде е изток, запад, север и юг и виж, заблудил се в посоката си. Ако той е много умен човек, ако е наблюдавал природата, няма да изгуби пътя си, но мнозина от вас може да се забатачите. Тогава, как ще познаете накъде е изток? Денем, например, в мъглата, как ще познаете накъде е изток, накъде е запад, накъде е север и накъде е юг? Ако сте наблюдавали камъните, ще познаете по тех. Тия камъни, който са към север, имат едни краски, а тия, който са към юг, имат други краски. Следователно, камъните ще бъдат вашият компас. Ще вземете едно камъче и то ще ви покаже накъде е изток. Като намерите изток, по особени математически предположения ще намерите и другите три посоки, а от там и своя път.
Сега, вие казвате, че трябва да живеете. В какво седи сегашният ви живот? Животът седи ли в яденето? Не, яденето е само едно условие за живот. Животът седи ли в спането? Не, спането е само едно условие за живот. Животът седи ли в мисленето? Не, мисленето е само едно условие за живот. Животът седи ли в чувствата? Не, чувствата са само едно условие за живот. Животът седи ли в работата? Не, работата е само едно условие за живот. Е, тогава в какво седи самият живот? Животът ние не го разглеждаме вън от нас. Животът сме ние. Некои искат да разглеждат живота обективно. Вие не можете да разглеждате живота обективно. Щом извадите живота вън от себе си, вие сте мъртви. И тогава, за какво може да разсъждава, за какво може да мисли мъртвият човек? Следователно, посоката, в която ние се движим сега е да придобием живота. Кой живот? Не този егоистичният, човешкият, живот, но Божественият. Ние имаме човешкия живот, но той не ни задоволява той е живот, който постоянно носи промени. Каквито реформатори и да се явят на земята, каквото и да ви говорят, нищо не могат да направят, за да изменят човешкия живот. В него има две състояния. Едното състояние е състояние на скръб, а другото – на радост. Вие не можете да ги измените. Който иска да бъде радостен на земята, непременно трябва да бъде и скърбен; и който е скърбен на земята, непременно ще бъде и радостен. Вие може да кажете: защо Господ е направил света така? Не, Господ не го е направил така. Днес, и философи, и обикновени хора казват: защо е така студено на земята? Защо Господ изпраща студа? Не, студът и топлината земята ги произвежда, студ и топлина има само на земята. Слънцето изпраща само енергията, там няма никакъв студ. При съвременните изчисления на учените, който твердят, че на слънцето има топлина от 35 милиона градуса, как е възможно да се говори за студ? Е, тогава защо има студ на земята? Какво нещо е студът? – Малко количество топлина. Следователно, земята образува топлината, земята образува и студа. Студът и топлината са качества на земята. Аз казвам, че ние сме причината за скръбьта, и за страданията на земята, а Бог изпраща Любовта, т.е. тази топлинна енергия. И тъй, скърбите и страданията са наши състояния. Ти скърбиш. Защо скърбиш? – Защото си изгубил нещо. Ти си радостен. Защо? – Придобил си нещо. Каква философия има в това. Причината да скърбиш е, че си изгубил нещо, или че искаш много нещо. Но утре като го придобиеш, пак ще го изгубиш и след това пак ще бъдеш скърбен. Имаш къща – радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скърбен. Ражда ти се син – радваш се, утре умре син ти – скърбен си. Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скърбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? Ние всички мязаме на Наполеона, наполеоновци сме, но в какво отношение? В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие с своята кавалерия, но по пътя, през който требвало да мине имало една дълбока пропаст. За да премине тази пропаст, требвало голяма част от пехотата да я запълни и отгоре над тия трупове на мине Наполеон с своята кавалерия. Ние всички се хверляме в тази пропаст, и като мине Наполеон над нашите кости, казваме: нека Наполеон победи! Наполеон победи ли? Где са резултатите на наполеоновите войни? Где са резултатите на римския цар Цезар? В края на краищата всички тези велики резултати се свеждат към нищо. Често, богатите американци, който обичат разнообразието, отиват некъде на север, в студените места и там имат обичай да си правят грандиозни палати от лед, който светят отлично, но като дойде пролетта и летото, те се стопяват, служат им само за 3–4 месеца. Всичко туй, което ние градим, това са палати, направени от лед. Къде ще остане нашият труд?
Тук, в прочетения стих се говори за един управник, Пилат, човек с високо обществено положение, съобразителен, с тънък ум, като на римлянин, който, за да угоди на народа си, предал Христа в ръцете, им. Той казва: „Аз искам да направя една услуга на юдейския цар, да Го пусна, но народът не иска“. Не, за да има благоволението на своя народ и за да му угоди, Пилат им пусна Варава, а Исуса, като Го би, предаде Го на разпятие. Питам: защо Пилат искаше да угоди на народа, и защо предаде Христа на разпятие? Защо еврейските първосвещеници възстанаха против Исуса? При това, вие казвате, че в света има един велик Божествен закон, че Господ царува навсекъде. Ако Господ е велик и царува навсекъде, как тъй допуща да стават в Неговото царство такива анормалности? Така щех да разсъждавам, ако защищавах една материалистическа теория. Аз щех да извадя съвсем друго заключение, щех да кажа, че няма Господ в света, че няма Божий Промисъл, че това е празна работа, че онова е празна работа и т.н. Всичко е празна работа, а кое е пълна работа? Кое е най-реалното? – Да се наядеш. Хубаво, туй за което хората казват, че е най-реалното, трябва да го пълниш по три пъти на ден, и все пак се изпразва, изтича. Значи, човек е една пукната стомна, която постоянно се пълни и изпразва. Най-после, тази стомна се съвершено изпразва и я няма никаква по света. Тогава записват името ѝ и казват: този човек беше един виден поет, един виден философ! Да, той беше една пукната стомна. И какво остави на света? – Некакви тъмни странички. Той възпел някаква пукната стомна, някоя мътна река, някой мътен извор и т.н. И всички тия възпети реки, извори и дървета, в заключение пресъхват и изсъхват. Най-добрите хора от вас, даже и тия, които минавате за светии, не сте толкова добри. Некои ви гледат весели, минавате за ангели, но това е само добрата ви страна. Не сте от много добрите. Вие мязате на онази мома годеница, от която годеникът се хвалил, че била кротка, благородна, въздържана и възпитана. Един ден той завежда при своята годеница един от приятелите си, да я види колко е благородна. Като ги черпила тя, той нарочно я спъва с крака си, и тя пада, събаря целата табла с сладко, чаши, лъжички – всичко на земята. Станала, изтърсила дрехите си от праха и направила вид, че това не я безпокои, но като слезла долу, от гнев, от недоволство прехапала края на масата, даже дупка направила. Едва след като се оженили, нейният възлюблен разбрал, че тя имала зъби. Един ден, като бил недоволен от нея, той я набил, но в това време тя го нахапала добре и му казала: знай, че ти можеш да биеш, но аз имам зъби да хапя. Затова хората казват: да са здрави тия зъби! Тогава, где е красивото в живота? Вие се заблуждавате, като мислите, че красивото е в човешкия живот. Аз ви говоря самата истина, но не като на деца. Аз няма да говоря това нещо на децата, защото, ако разрушим на децата куклите, ще има голяма врева и плач. Аз не ви считам деца, мисля, че сте минали тази детинска възраст. Ако некои от вас се занимават още с куклите си, нека вече ги турят в куфарите си. Не е време вече за кукли. Вие които сте надрасли куклите, питам ви: в какво седи живота? – Е, да се учим. Не, ученето е едно условие за живот. – Е, да се оженим. Не, жененето е едно условие да развиваме живота си. – Е, да оженим дъщеря си. Не, това е едно условие да се освободим от товара си. Тогава, в какво седи същността на живота? Казва Писанието: „Да познаем Исуса, да вярваме в Него“. Че коя жена не познава своя мъж? Коя от вас не е тичала и плакала подир него с четири реда сълзи и казвала: без тебе не мога да живея – умирам! С тебе само мога да живея. Е, защо след като го вземе пак умира? И той казва, че без нея не може да живее – умира, а само с нея може да живее, но след като я вземе, пак умира. От где произлиза това противоречие? Други се спират и казват: такъв е животът! Ами вие как можете да се произнасяте, че животът е такъв? Да, сегашният живот е такъв, но това не е истинският живот. Нека придобием истинския живот, че тогава да говорим.
И тъй, Пилат искаше да угоди на народа. Защо требваше да бие Исуса и да Го предаде на разпятие? Питам: защо Господ не се намеси в работите на Пилата? – Господ не обича да се меси в хорските работи. Той казва: „Работата на Пилата е да угоди на народа и да предаде Исуса на разпятие, а моя работа е да Го възкръся, да Му дам живот, да Го направя знатен и да Го покажа за един образец, как трябва да се живее за в бъдеще“. Вие сте чели Евангелието, знаете, приблизително за колко време се сверши тази процедура на съдене. Близо три дни се продължаваше тази процедура на съдене, на разкарване Христа при Кесаря, при Пилата, примиряваха се, докато най-после требваше да заколят Христа като една кокошка, да послужи за едно угощение – нищо повече. Значи, при целата тази процедура Пилат требваше да угоди на народа. Не е лошо човек да угажда. Угаждането само по себе си е добро, но кому трябва да угаждаме? Ако ти угаждаш на себе си, ще умреш; ако угаждаш на ближните си, ще умреш; ако угаждаш на Бога, ще живееш. Когато човек иска да угоди на Бога, той не може да се надее на хората, да каже, че аз като живея за Бога, ще имам благоволението и на хората. Не, онзи, който е дошъл до идеята да служи на Бога, той толкова е зает с тази велика мисъл, че нему не идва на ум да се занимава с дребнавостите в живота. Вие се намирате в положението на онзи ученик, който дошъл при един велик индийски Учител и му казал: „Учителю, искам да ме научиш на изкуството да познавам законите на великата Любов“. Той му дава следният изпит: ще излезеш на пътя и ще видиш трима души – един велик адепт, един браминин и един военен. Ще отидеш при всеки едного от тех и ще му удариш две плесници. После ще дойдеш да ми кажеш, какво научи. Излиза ученикът на улицата и вижда този адепт, който се занимавал с една велика идея за човечеството; вижда браминина, вижда и военния, който се занимавал с планове за освобождение на своя народ. Отива първо при военния и му удря една плесница. Не останало време да удари и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите. Отива след това при браминина, удря му две плесници, и той тъкмо дигнал ръката си, но веднага му дошла мисълта, че не трябва и се спрел, свалил ръката си надолу. Отива най-после при адепта, удря му две плесници, но този даже не помръднал ръката си, не обърнал никакво внимание. Ученикът се връща при своя Учител и му разправя, как военният му ударил две плесници. – Не е лошо нещо ударът, но трябва да знаеш, че това е сегашната съдба на света. Там, като удариш една плесница, ще ти ударят две. Брамининът пък представлява сегашната законност, тия обикновени вервания, затова той дигнал ръката си, но после я свалил. Малцина, обаче, са хората, като този адепт, който бил толкова много вдаден в размишленията за доброто на човечеството, че даже и не забелезал тези две плесници. С това си мълчание той казвал: „Когато твоят ум, когато твоето сърце се препълнят с желание за тази велика Любов, ела при мене, аз ще ти покажа истинският пъть“.
И ние сме такива пътници, пратени тук на земята. Дойде някой при тебе, удари ти една плесница, и ако ти си по-силен, ще му удариш две, като този военен. Ако си като този браминин, ще разсъждаваш за моралния свет. Ще ти ударят две плесници, но ти само ще си подигнеш ръката и бързо ще я свалиш надолу. Но, има и трето положение. Можеш да бъдеш и като този адепт и да не забележиш, че са ти ударили плесници.
Сега, мнозина казват: условията на живота са такива. За условията не говорете! Условията вие ги създавате. Бог е едно същество, от което изтичат само блага. Но, ако ние направим в себе си подпушване за Божествената Любов, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието в нас. Когато налегането в една канализация е големо, то може да произведе пропукване тъй, както и напорът на Божествената Любов може да пропука съзнанието на всеки едного от нас. Божествената Любов е една сила, която трябва да мине през човешкия ум, през човешкото сърце и през човешката воля – изобщо през всичките части на телото.
„И Го предаде на разпятие“.
Тогава, ние питаме: къде е Господ? Некои може да кажат, че няма Господ. Аз питам: как е възможно, как стана това нещо, че този слабият човек, който не можеше да се защищава, когото евреите предадоха на разпятие, днес Му се кланят 500 милиона хора, и Го признават за Бог? Вие ще кажете, че Той беше Господ. Не, Господ никой не може така да Го разпъва. Сега, няма какво да се спирам да обяснявам другата страна на въпроса, но силата е в това, че Божественото работи чрез страданията. Бог работи в противоречията на човешкия живот. Да допуснем, че вие се намирате в положението на Христа. Какво ще направите? Ако имате един кобур, няма ли да го извадите да се защищавате? Казвате: разбира се, че ще се защищавам. Е, хубаво, ти ще се защищаваш, но какво ще спечелиш? – Ще убиеш душата си, а може и тебе да убият. Питам: къде е юначеството тогава? Казваш: защищавам се, за да бъда жив. Аз не наричам силен човек този, който може да убие своята душа, който може да убива и другите хора. Силен човек е онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. Следователно, смисълът на живота седи в това: от противоречията, който се явяват в нашия живот, да извадим отлична поука. В този стих имаме две противоречия. Как трябва да ги примирим?
Преди повече от 25–30 години, двама американци отиват да посетят Ниагарския водопад, но се понапили малко. Решили да се поразходят с лодка по течението на водата, над водопада, обаче, не усетили как водата ги подела и ги завлекла към водопада. По едно време лодката се намерила в водите на водопада, всред най-силното течение. От това силно течение лодката се обръща надолу и единият от тех пада, а другият успева да се залови за една канара и остава на нея. Водопадът под него реве, бучи. Събират се американци от една страна, канадци от друга – мислят ден, два, три, как да го спасят. Лодка не може да отиде до там. Всички се заинтересували от този случай. Как мислите са го спасили? Съвременното човечество се намира на този камък всред водопада, както този американец – на тази канара. Брегове отстрани има, но този водопад отдолу реве, и при най-малкото подхлъзване – всичко е свершено! Най-после американците решили да прехверлят с един топ едно въже на канарата, и този там да се заверже здраво с него. Сега оставям по-нататък историята да предаде факта. Вие прочетете историята, да видите, дали този американец се спасил, или не.
Друг случай: един американец, след като живел известно число години, намерил, че животът няма смисъл, омръзнал му и решил по некакъв начин да се прослави. Да стане поет – не може. Да стане учен – не може. След като мислил дълги години, дохожда му най-после следната идея: да обкове хубаво една бъчва, да я осмоли добре ида я постели с пластина, че с нея да слезе от водопада. Отиват неговите приятели заедно с него, за да пуснат бъчвата горе от водопада. Пущат го отгоре, и водата го поема. След като го вертела около половин час, другарите му взимат бъчвата, отворят я, но той вътре едва диша. С мъка се събудил от това зашеметяване. Другарите му го запитват: е, как беше положението ти в бъчвата? – Втори път и целият свет да ми дават, не влизам в бъчва и от водопад не се спущам. Има един закон, според който, човек може да бъде знаменит само един път. Първият път е знаменит, но като повтори същия опит, той е знаменит на половина; третият и четвертият път вече не му обръщат внимание. Този американец научил един закон: и цел свет вече да му дават, втори път не влиза в бъчва, за да премине водопада. Задънен човек не трябва да бъда, слава не ми трябва.
И тъй, първият искал да се разходи с лодка по водопада, но остава на канарата. Вторият минава водопада с бъчва, а третият поискал да мине водопада по въже. Първият път минава водопада с верлина в ръка, за равновесие. Вторият път го минава без верлина, а третият път, за да покаже своето изкуство, минава водопада с друг един на гърба си, и вече без верлина. Туй е изкуство! Харесва ми този човек.
И аз бих желал всеки от вас така да мине водопада. Всеки християнин трябва да мине този водопад три пъти: един път с верлина в ръка; втори път без верлина, а трети път без верлина и с човек на гърба, без да изгуби присътствието на духа си.
Сега, вие ще ме запитате: какво трябва да правим с тия страдания, които бушуват, които разяждат сърцето ни и смущават ума ни. Казвам: ти ще имаш присътствието на духа, като онзи американец, който минава водопада един път с верлина, втори път без верлина и трети път с човек на гърба, та светът като се бушува отдолу, нищо да не те смущава. Можеш ли да направиш това, добре; не можеш ли да го направиш, слез от въжето, тебе не ти се пада никаква слава. Един верующ трябва да има доблестта на този американец. Той трябва да стои даже и по-горе от него. Всекога, когато дойдете до големите мъчнотии в живота, кажете: аз ще мина по това въже. Христос се намери на това въже, и требваше да го мине, а не че немаше сила. Той имаше сила, но неизбежно беше минаването по това въже. Христос имаше сила да ходи по водата отгоре; Той можа да нахрани 5,000 души с пет хлеба и две риби; Той имаше ясновидството да каже на Петра, че загубената монета е погълната от една риба, и там да я търси, но в този случай, той не си послужи нито с едно от тези средства. Значи, с всичко това Христос ни научи на един велик урок. – На велика преданост към Бога. Той казва: „Аз ще изпълня този велик урок, ще изпълня Божията воля, а това, което не мога, това великото е Неговата работа“. Има неща, които ние, като хора ще ги извершим, а има неща, който ще оставим на Бог да ги изверши. Кои неща? Запример, ти след като умреш, къде ще отидеш? Какво казваше Христос? След като те обезчестят, след като ти вземат всичко, отгде ще дойде славата ти? За това нещо, казва Христос, има кой да се погрижи. Туй е съгласно с Христовото учение, защото на друго место Христос казва: „Не търсете слава от человеците, а от Бога“. Човешката слава лесно може да се взема, човешкото богатство лесно може да се вземе, но славата от Бога, животът от Бога, никой не може да го вземе.
Сега, при туй положение, всеки трябва да има опитността на Божията Любов. Всеки от вас трябва да дойде в съгласие, в съприкосновение с тази велика същина. Тогава ще разбере, че човешката любов е в свръзка с Божията Любов. Между Божията и човешката любов има такава връзка, каквато между една бомба и нейната запалка. В Божията Любов има същите резултати, каквито и в бомбата, а човешката любов е запалката на този вечен живот. Ако няма нищо, което може да порази връзката между Божията и човешката любов, човек естествено ще дойде до това положение, да познае Божията Любов, да познае вечния живот. Неговото съзнание постоянно ще се развива. При това положение той ще мине от човешката любов към Божествената. Следователно, човешката любов е една стъпка, която води към Божията Любов, към вечния живот. Христос съзнаваше това и каза: „Моят живот е свершен, аз свершвам с човешката любов и заживевам вече с Божията Любов, с вечния животъ“. Пилат Го предаде на разпятие, биха Го, разпнаха Го, но днес 500 милиона хора верват в Него. В какво верват? Те верват, че Христос е умрял и възкръснал. Те верват, че Христос може да спасява човечеството. Но, има нещо, което те трябва да възприемат. Кое е то? – Те трябва да възприемат онази Любов, чрез която душата и духът беха сверзани с Бога. Там, в Писанието е казано: „Не дойдох в света да сторя моята воля но волята на Отца, който ме е проводилъ“.
Каква е волята на Бога, който ни е изпратил на земята? Съвременните християни сметат че за да изпълним волята Божия, трябва да се откажем от всичко. И казват: при туй положение, при такава обстановка, животът изгубва всекакъв смисъл, в него няма вече никакво задоволство. Ако няма ядене, ако няма пиене, ако няма спане, ако няма удоволствия, тогава в какво седи смисъла на духовния живот? – На земята има спане, на небето има почивка. Яденето в небето е сверзано с процеса на придобиване. И ангелите ядат, хранят се, и те имат обеди като нас, но след като се наядат, усещат едно разширение, техният живот става по-изобилен и те разбогатяват. У нас не е така. Човек, след като се нахрани, първо време, докато е млад се разширява, но после, колкото повече яде, той постепенно остарява и нищо не придобива. Защо човек до известна възраст расте и придобива, а после остарява и се смалява. Съвременната наука казва, че обмената на веществата не е правилна, т.е. човек харчи повече енергия, а придобива по-малко. В младините си човек придобива повече енергия, а в старините си придобива по-малко енергия, вследствие на това остарява. Защо именно в старините си, когато човек е по-умен, харчи повече, а придобива по-малко, а в младините си, когато е по-глупав, придобива повече, а харчи по-малко енергия? Това е в противовес на този закон, който казва, че умният човек трябва да печели повече. Защо е така? – Младите хора живеят по-близо до Бога, а старите хора живеят по-далеч от Бога. Малкото дете верва всичко, каквото му се каже, а старият човек е философ, той казва: ти не ме учи, аз съм минал през това, опитал съм го. Детето верва всичко, а старият казва: донесете ми книгата да прочета! Той проверява всеко нещо. Той е като неверният Тома. Всички стари хора са все томовци. Той казва: аз да пипна малко, че тогава ще се уверя. Старите казват: ние сме стари хора, умни хора, да пипнем малко, да се уверим. Ние, старите, умните хора, няма да се оставим така да ни лъжат, да ни заблуждават! – А, старите хора не могли да се лъжат! Те именно се лъжат най-много. Запример, някой стар, умен човек, има две дъщери, моми за женене. Дойде някой момък, и той се излъже – продаде дъщеря си, отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева, за да я бие този момък по три пъти на ден. Ти, като си стар, умен човек, защо даде дъщеря си да я бият по три пъти на ден, а отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра? Значи, ние сме майки и бащи, които продаваме дъщерите си, за да ги бият по три пъти на ден. Така и еврейският народ предаде Христа в ръцете на Пилата, да Го разпне. Пилат произведе съдебната процедура. Той беше отличен съдия, и в негова власт беше да освободи Христа, или да Го разпне. Аз мисля, че всички сегашни съдии мязат на Пилата, поомият си ръцете според еди-кой си закон, и свалят от себе си всекаква отговорност. Аз ви говоря символически. Има такива примери в света. Отиде някой търговец при началника на гарата, помоли го да му отпусне един вагон, за да изнесе стоката си. Началникът на гарата не отпуща вагон, отказва му. „Моля ви се, господин началник, зимно време е, имам жена, деца в къщи, услужете ми“! – И дигне двете си ръце нагоре, посочи 10-те си пръста. Какво означава това дигане ръцете нагоре? Това значи: аман господине, моля ви се услужете ми 10,000 лева ще получите от мене, иначе стоката ми ще се развали. Веднага началникът дава разпорежданията си: отпуснете вагони на този човек. Зимно време е, жена, деца има, да му се услужи. Питам сега: откъде са проникнали всички тия недъзи в човека? Где е човещината, где е благородството му? Подкупването не е само тук. То съществува и на други места. Аз ще ви приведа друг такъв пример. Някоя жена се оженва за некого. Тя трябва да бъде честна в отношенията спремо мъжа си, трябва да го обича. Но, гледаш я, тръгне с мъжа си, уж верви с него, а поглежда друг някой мъж. Веднага той я запитва: какво поглеждаш? Не се минава много време, мине някоя жена покрай тех, и сега пък мъжът поглежда. Какво поглеждаш? – Е, хубавичка е. Тъй, тъй, хубавичка е. Смешни са хората! Турците казват: не е лошо нещо да гледаш хубавото. Лошо нещо е когато се зароди в тебе една ревност, нещо нечисто. Когато казваш, че обичаш единия, а искаш да обсебиш и другия, и го лъжеш, играеш си с него, това честно ли е? Къде е човешкото? Да любиш, това разбирам, но в името на любовта да играеш, да лъжеш, това не разбирам. В човешката любов лъжа се допуща всичките тия отношения се допущат, но в Божествената Любов лъжата абсолютно не се допуща. Закон има з а това!
Вие често си мислите: как ли живеят съществата на небето? – Много хубаво си живеят, идеално си живеят. Ако една двойка от небето, която живее в всичката чистота, дойде на земята и допусне помежду си най-малката съблазън, най-малката нечистота, те не могат да се съберат повече заедно, разводът помежду им е свершен. Тук на земята те могат да грешат, могат да проявят някаква слабост, но в небето няма условия да се греши. Тук, на земята, докато мъжът се освободи от жена си, ще види и пати. Той я пъди, тя не си отива; тя го пъди, той не си отива. На небето такива неща нема. Туй е един велик закон в Божията Любов. И тогава казвам: когато Божията Любов започне да действува, в нас се ражда това велико съзнание, велико разбиране на нещата и ние вече не можем да мислим за некое престъпление. Достатъчно е само да помислим за онази велика същина, която стои пред нас и ние заставаме в положението на човек. Аз съм началник на гарата. Някой се обръща за услуга към мен и си дигне ръцете. Казвам: приятелю, и без да си дигаш ръцете, аз мога да ти услужа, няма нужда да ги дигаш.
Сега, всички ние страдаме от един голям недъг, искаме да угодим. Кому? – На народа. Още кому искаме да угодим? – На себе си. Още? – На своите приятели. Още? – На своите ближни. Още кому? – На този – на онзи, на всички. Да, ще угодим на всички, но в края на краищата ние безследно изгубваме своя живот. Ние, съвременните хора, се люлеем. Даже напреднали души има, които се съмневат. Няма какво човек да се съмнева. Важният въпрос в света не зависи от това, на какво место седи свещьта, на какъв свещилник е поставена, дали на дървен, на сребърен или на златен, а зависи от нейната светлина. Свещьта може да е поставена и на някой камък, важното е дали гори и как свети. Следователно, всеко учение трябва да съдържа в себе си живот, трябва да има дух. Божият дух, който изтича от всички хора, трябва да бъде за тех една обща връзка, да ги съединява в едно. И тогава некои запитват: как ще позная, дали съм в Бога, или вън от Него; как ще позная кога съм Го намерил? Казвам: ръката как познава, дали е намерила човека, или не? Щом ръката е здрава, тя е на човека отгоре, намерила го е. Щом е здрава, тя ще се ползува от всички сокове. Щом ръката се отсече, тя се отделя от телото, не може да се ползува от соковете му и започва да се разваля, да мирише. До тогава, до като имаш в себе си мир, една непоколебима вера, ще имаш светлина, знание, ще имаш една интелигентност; докато имаш Истината в себе си, ще имаш свобода; докато Любовта царува в тебе, ти ще имаш живот, ще бъдеш сверзан с Бога. Когато твоята любов почне да се разколебава, животът ти се намалява и светлината ти става мъжделява; когато се усъмниш в Истината, свободата ти се ограничава, и ти изпитваш едно големо стеснение. Ако ти не се пазиш, може да се откъснеш от Бога и да изгубиш живота си. Въпросът е, че любовта към Бога дава разширение на душата и обич към всички хора. Аз не ви говоря за тази любов, която вие знаете. Няма да се спирам да ви обяснявам различията между Божията и човешката любов, но казвам, че човек трябва да проучи човешката любов в всички нейни проявления. Вие сте я опитвали в всичките ѝ проявления, няма какво да я опитвате сега. Има една Любов, която не сте опитали, тя е Божествената. За да я опитате, вие ще минете през живота на Христа. Сега мнозина от вас ще кажат: ама няма ли друг път? – Няма друг път в света. Това е единственият път, на който са сложени много мъчнотии и препятствия, за всички души, и който преодолее всички тия мъчнотии и препятствия, той ще придобие всички блага. И Бог опитва всички хора, дали те са възприели Неговата Любов. Псалмопевецът казва: „Опитай ме, Господи, и виж, дали съм възприел твоята любов, опитай сърцето ми“.
И тъй, от Пилата ще научим две отрицателни качества: да не угаждаме като него на хората, и да не предаваме Христа да Го разпъват. А какво трябва да правим? – Ще вземем положителната страна от действията на Пилата: ще угаждаме на Бога. И, наместо да предаваме Христа да Го разпъват, ще Го предадем на Неговите приятели, на Неговите апостоли, които Го обичат. Когато Пилат питаше: искате ли да ви пусна Исуса, то значи, че той имаше свобода да стори това нещо, в негова власт беше да пусне Христа. Казвам: дайте свобода на вашия дух! Писанието казва: „Не запечатвайте Духа, оставете Го да работи!“ В всекой човек работи Божественото, и ако вие дадете надмощие на човешкото, на животинското, на неразумното в вас, последствията на този живот са лоши, катастрофални. И онези, които са възприели Истината, които са влезли в този път, трябва да бъдат смели, да вервят напред, за да достигнат съвершенството, цельта на вашия живот. Съвершенството е за истинските ученици. Мнозина от вас има да учат закона на жертвата, на самоотричането; някой пък има да изучават известни добродетели, а онези, които са минали това, трябва да изучават самоусъвершенствуването, да се проявят и да дадат образци на Божията Любов. Запример, мнозина казват, че и без пари можем да живеем. Кой може да живее без пари? – Само умният човек може да живее без пари. Не разбирайте, че тия пари трябва да ги имате в джоба си. И Толстой казваше, че може без пари, но се качваше на треновете и пътуваше с тех. Ако ние възприемем това положение, че може без пари, тогава не трябва да се качваме на никакви тренове, на никакви коли, все пеш трябва да ходим. Тогава и без обуща трябва да ходим, и да носим само това, което сами можем да си направим. Толстой като проповедваше това, влезе в едно противоречие. Ние можем без пари, но парите трябва да се заместят с друго нещо. Като казвам, че можем без пари, то ще бъде само тогава, когато сърцата на хората се обсебят с Божествената Любов. Любовта трябва да служи като разменна монета. Какво значи да работим без пари, и любовта да бъде разменна монета помежду ни? Да допуснем, че ти дойдеш в моя дом да работиш без пари и от любов. Тогава аз ще ти кажа: братко, благодаря ти за Божията Любов, която прояви към мене, от сега ти имаш моята любов и аз ще кажа на всички мои приятели да ти услужат. Ето разменната монета. Еди-кой си господин трътеа за Америка и няма познат нигде-никого. Веднага аз кажа едно слово на един мой приятел, и той го приеме, настани, прегледа. Кажа му: приятелю, нагледайте този човек, дайте му безплатен билет, дайте му храна, дайте му всичко, от каквото има нужда. И такъв един човек може да мине свободно от единия край на света до другия без пари – всеки ще му услужи. Но кога? – Когато тази любов изпълни сърцата ни.
Та, не е лошо, когато тия противоречия съществуват в света, но от този свет трябва да научим два закона. Ние трябва да бъдем тъй активни, както светът е активен. Работливи са лошите хора. Аз уважавам един вълк. За да си вземе едно агне, той ще обиколи най-малко 10 кошари. От тук – от там ще го гонят кучета, но все ще си вземе едно агне от некъде. Работлив е той! Аз не мога да осъдя един вълк, че си взел едно агне. Ние с закон сме провиснали на куки агнетата, и това не било престъпление! А престъпление било това, че един вълк си взел едно агне! Веднага му теглим куршум. Казват: ние имаме право. Това е човешко право. Тия ваши разсъждения не са прави. Всичко в света си има смисъл. В съвременния свет, при всичкия този тор, при всичките тия отрицателни мисли, ние очакваме некакво подобрение. Не, ние трябва да имаме сила да превърнем всичко това в добро и да спрем злото. Аз ще ви приведа един пример, който един мой приятел, виден и учен българин ми разправи. Той ми пише от Германия следното: аз до сега в дявола не вервах, и в сатана не вервах, пък и сега не вервам, но преди един месец сънувах един сън, който ме убеди, че има дявол в света. Тъй, както видех сатаната на сън, той беше по-голям и по-силен от мене, но глава немаше. Разбрах, че ако му дам моята глава, той ще може да направи много нещо, но ако не му дам главата си, нищо не ще може да направи. В света ние даваме своята глава на дявола, затова хората полудеват. Некои хора ги е страх от дявола. Няма защо да се страхувате, но не си давайте главата и мисълта на дявола! Дръжте си главата! Писанието казва: „Ще смиря сатана под нозете ти“. Тогава вие ще мязате на онзи светия, който се помъчил да смали дявола и тъй успел да го омагьоса, че го затворил в една стомна. Тъй затворен в стомната, светията го накарал да го разведе из целия свет, та дори и на Божи гроб. Най-после светията го запитал: ти ще ме мъчиш ли повече? Няма да те мъча. Светията отворил стомната и го освободил. И тъй, когато дяволът влезе в стомната, омагьосайте го, той ще отстъпи. Вие само си турете ръката отгоре, и той ще изверши отлични работи. И затова ние не трябва да казваме: колко жесток е бил Пилат! Пилат беше човек, като всички хора, с слабости. И най-благочестивите християни някой път проявяват такива слабости.
Днес, от всички хора, се изисква изучвания на Божията Любов. Затова трябва да се започне от човешката. Не се плашете, че човешката любов ще изчезне из света. Не, и милиони години още човек ще има към себе си любов. Даже и в Нирвана като влезе, пак ще останат частици от тази любов. Некои мислят, че като влезат в Нирвана няма да прояват любов към себе си. Казвам: ами от где се яви егоизма в тия съвершени духове, които излезоха от Бога? В всека една частица на човека съществува любов към себе си и затова егоистичната любов у човека се проявява и ще се проявява. Всека една любов обаче, си е на местото.
И тъй, ние ще изучаваме тези три велики проявления на любовта. Глава на нашето битие ще бъде Бог. Казва се в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. И тъй, на първо место седи любовта, която имаме към Бога. След това любовта, която имаме към себе си, която ще създаде дробовете и артериалната система. И най-после, любовта към ближните ни, която ще направи ръцете, краката и стомаха. Следователно, в тези три принципа ще се облече човешкия дух и ще живее съобразно Божията Любов. И тъй: съобразно Божията Любов ще работя, ще мисля и ще заповедвам на всичко нисше в себе си; съобразно своята любов ще дишам, а съобразно любовта си към ближния ще работя навън, ще се проявявам.
Пилат, който предаде Христа на разпятие немаше глава. Нему ще турим Божията глава, та като дойде втори път, няма да разпъва Христа. И Христос, като дойде втори път, ще му покаже, как трябва да постъпва, ще му покаже где е неговата слаба страна. Христос ще му даде един добър урок. Елифас Леви разправя един малък анекдот, в който ще намеря образа на Пилата. Сатана, след като работил 2,000 години в света, след като дал на хората една хубава опитност, те не го слушали повече, не искали да го знаят за нищо. Един ден той излезъл да си почине, спрел на едно каменисто место, навел си главата и си размишлявал: „Така е, учих, учих света и като го научих, днес никой не те почита. Аз постъпих неразумно, че предадох своето учение на тия неблагодарни хора“. По едно време вижда Христос, че идва по направление към него и сатана му казва: „Е, много късно идваш при мене“. Защо? – „Преди 2,000 години, когато бех толкова силен, толкова богат, ти не дойде при мене да ти дам всички тия светове, които имах на разположение, но идваш сега, когато немам нищо“. – Не, аз не идвам за твоите царства, му казва Христос, аз идвам да ти помогна. Сатаната е човек снажен, мускулест, но Христос видел в гърдите му впити две големи, черни змии. Христос се приближи при него, побутна тия змии, и те паднаха на земята. Христос тогава му каза: „Да, ти много хубаво учи света“. Това е една алегория. Да не казвате: ето какво ни проповеда този човек, че сатаната требвало да дойде да учи хората. Ами че сатаната и сега ви учи. На какво ви учи? – Пушки да си правите, да се убивате и на какво ли не друго, но сега сатаната е реформиран. И този новият, реформиран сатана ще верви по съвсем друг път. Той ще верви съобразно Христовото учение.
И тъй, коя е главната идея? – Ще поставите Божията Любов като глава на вашия живот, вашата любов – като дихателна система, а любовта към вашите ближни – като условие за създаване крака, ръце, стомах, изобщо като удове на вашето тело. Тогава философията на вашия живот ще се осмисли. Вие може да направите един опит и ще видите, че този опит ще излезе сполучлив.
Беседа, държана от Учительт, на 23 Ноември, 1924 г. в гр. София.