от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Общ Окултен Клас - ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Божественият център

ДВАТА ЗАКОНА

Отче наш "

„Всичко в живота е постижимо"

„Махар Бену Аба"

Вие прочетете девета глава от евангелието на Йоана. Когато за болния е наближило време да оздравее, той мисли как да стане от леглото. Болестта е едно аристократично състояние. По-хубаво няма - двама-трима души ти слугуват. Ти лежиш и работата ти е да се обърнеш наляво, надясно, по корем и само пъшкаш: „Ох, ох!" Веднага те питат: „Какво ти е, миличък?" Всички наоколо ти услужват. Вие на болестта гледате малко особено, но тя е един добър педагог.

Сега истинското положение на човека е, че той трябва да се научи да живее. Той трябва да има известни правила. Вие теоретически може да знаете как да живеете. Как? Казвате: „Трябва да се обичаме?" Как? Сега аз ще се постарая да ви кажа как. Представете си, че едно житено зърно седи в хамбара. Мислите, че положението на житеното зърно в хамбара е отлично. Вие се радвате на житото. Но вие сте струпали житото едно върху друго и да му мислят онези, които са на дъното. Онези, които са на повърхността, иди-дойди, те се разполагат. Казано на съвременен окултен език - добра е тяхната карма. Те седят отгоре на чист въздух, но онези, които са на дъното, те са на голям гнет. Тези на дъното казват: „Туй положение трябва да се измени." Как ще се измени? Зърното само да излезе не може. И да излезе, ще има доста неприятности. Тези, които са на повърхността, и те имат своето нещастие. Един ден незвани плъхове дойдат и се разполагат, ядат и пият, оставят своите визитни картички наоколо и пет пари не дават. Пък и житото е от доста благороден произход. Като видят това, те казват: „Крайно безобразие, голяма непризнателност, хем ни ядат, хем си оставят нечистотиите." Плъховете казват: „Ние пет пари не даваме за вас." Аз ви превеждам този факт, какъвто е. Питам: Защо тази мишка, като яде житото, не излиза навън из хамбара, че да се изходи, но оставя в хамбара нечистотиите си. Няма да отговоря, но ще отговоря с друг пример. Когато пияният се напие, иде ли му наум да излезе навън; той като се напие, върши всичко на мястото. Онези хора, в които условията са много благоприятни на земята, изгубват онова съзнание, изгубват мярка за отношенията как трябва да постъпват.

Вземете най-културните народи, които светът е виждал досега, културни народи, просветени, университети имат, библиотеки имат, истории, разглеждат международното право, народното право, всички тия хора днес на общо основание се избиват като кучета. Вестниците цитират, че четиридесет хиляди души са потопени в Ламанша и се радват. Стрелят с дългобойна артилерия и хич не искат да знаят. Според статистиката повече от един милион хора са убити и ранени. Казват: „Нищо е туй." Радват се хората, че още има. И това са християнски народи, които говорят за любовта, проповядват евангелието, христовото учение. Казват, че им е дадено Божествено право да се избиват едни други.

Най-голямото право, което имате сега, е да убивате. Това било Божествено право. Как ще го обясните вие? - Христос загатва и казва, че отначало той е лъжец и човекоубийца. Кой? - Има един в света. От гледището на Божествения свят човек няма право да убива никого. Има право да го убие, ако може да го възкреси. Онзи, който не е дал живот някому, той няма право да го взема. Един грънчар, който прави грънци, има право да вземе гърнето, че като не му харесва формата, да го смачка и да направи друго с по-хубава форма. Онзи, който не знае да го направи по-хубаво, нека остави да седи старата форма.

Ако сега вие сте на бойното поле и гледате хиляди хора избити, какво понятие ще си съставите за цивилизацията, за християнството? Милиони хора сега има избити и милиони майки плачат, няколко милиона хора са издавени. Защото като се избиват хора, те са незаконнородени в невидимия свят, трябва да има кой да се грижи за тях. Те са подметнати деца. Човек, който е убит, е като дете, което майка му го подмята. Майката не иска да носи позора и оставя - да става с детето, каквото ще.

Това прилича на един разказ от миналото. Вълкът дошъл при една крава, която била бременна - преди да роди. Побутнал я по корема, но понеже била на мъчение, я оставил. Той останал да бабува, спрял се да види какво ще стане с кравата. Като родила, той взел телето и казал: „Да не ти е трудно, аз ще го отгледам, пък ти роди друго. Идната година пак може да ти дойда на гости." Питам: Какъв е моралът на вълка в дадения случай. Вие сега казвате: „Такъв е човешкият характер." Навсякъде в света, в много домове ще срещнете братя и сестри да се карат и да не могат да се помирят. На брат, който не може да се помири със сестрата, главата е особено построена. Разликата не е голяма - около половин до един милиметър на едно място на главата, което говори за тази особеност да не желае да се примирява. Главата така е построена, че този брат по никой начин не иска да се примири със сестра си. Има хора в някой дом, които захващат една работа и не я довършват. Започне една работа - остави, започне втора - остави, започне трета - остави, на половина работата оставя. Казва: „Не е за мене." Започне да учи право, казва: „Не е за мене." Започне естествените науки, казва: „Не е за мене." Някакво изкуство започне - „Не е за мене." Музика започне - „Не е за мене." После минава за сведущ по всичките въпроси, по всичките науки, а нищо не е довършил. Енциклопедист. Всичките хора, които нищо не знаят, които много малко знаят, са все енциклопедисти.

Казвате: Тъй каза Учителят, каква била новата музика, каква била окултната музика. Каква е окултната музика? Окултната музика е, когато двама души се карат, а вие изпеете една песен и те се примирят. Ако, като се карат, им изпеете една песен и те се примирят, вие пеете окултно. Аз съм виждал цигани да свирят в кръчма. Като свирят на цигулките, българинът казва: „Иване, дай едно кило вино." Като изпият няколко чаши, погледнеш, скарат се. Казва: „Ти, там, Иване, на лозето какво направи?" Намери някакъв кусур и се скарат, сбият се, вземат и другите участие. Започнат чашите да хвърчат и музикантите избягат. Аз казвам: Окултен цигулар е онзи, който като засвири, да престанат чашите да се трошат, да заживеят хората мирно и сговорно. То е окултно свирене, окултно пеене.

После вие сте окултни ученици - във вашите къщи как е? Тук има ли мир сега? Аз ще засегна въпроса за вас. Някой казва: „Аз съм окултен ученик." Ти си окултен ученик, но вътре в тебе има смущение. Казваш: „Неразположен съм, тъмно ми е, на сърцето ми е тежко." Пееш, освен че не се маха, но казваш: „Не ми трябва да пея." Ти като цигуларите бягаш навън, шишета се хвърлят. Като окултен ученик ще изпееш една песен, веднага ще дойде светлина в ума ти, топлина в сърцето и сила в тялото и онези, които те мъчат, ще си отидат. Човешките неестествени мисли и чувства приличат на онзи прах, който пада по музикалните тъпани. Има малки и големи тъпани. Някой носи тъпана, прах има на него и той като удари, от голямото сътресение, прах изскочи. Като бият така тъпана, отгоре става чист и гласа му се чува. - Казват: „Защо бият тъпаните?" - За да не седи прахът върху този тъпан отгоре, трябва да се удря по него. Тъпаните са много честолюбиви, казват: „Никакъв прах". Бих желал никакъв прах да няма. Виждам прашинките на тъпана да подскачат нагоре във въздуха, дори и тогава, когато в някой салон има концерт. Паднал малко прах на тъпана и, като ударят във въздуха, отива всичкият прах. Пеенето, което имате сега, е просто да се вдигне праха от тъпана. Ако този прах не се вдига, човек не може да мисли.

Сега някои от вас ще кажат: „Да се обичаме." Най-първо иде едно движение на любовта. Щом любовта иде в света, явява се говор, явява се пеенето. Ако във вашия живот постоянно не се явява светлината, ако не се явява топлината постоянно, то вече е едно неестествено положение. Сега често дават възражения. Казват: „Аз обичам Бога".

Наскоро се разговарях с един брат, който се занимава с астрономична теория, та ми говореше как се е създала слънчевата система. Между другото искаше да докаже върти ли се месечината или не се върти около своята ос. И превежда какво са казали редица автори. Да кажем, че месечината не се върти, а земята се върти около своята ос; върти се и около слънцето. Земята се върти около себе си, върти се и около един център, от който е излязла, от който се предполага, че е излязла. Казвам, когато колелетата на една машина във фабриката се въртят, от само себе си ли се въртят тия колелета. Отначало едно разумно същество е направило фабриката, направило е машината. И туй разумно същество е направило едно голямо колело, после е турило на колелото един ремък, който свързва голямото колело с малкото. Всички тия колела са свързани с големи ремъци, някои са свързани със зъбците.

Да се върти около себе си човек, то значи той да има съзнание, че е човек. Да се върти около себе си, значи да има самосъзнание, че е човек. Да се върти около себе си, значи да има любов към себе си. Любов към Бога е въртенето около своя център. Значи от любовта към Бога излиза въртенето около слънцето, от любовта към себе си излиза въртенето около себе си. Значи, когато една планета умре, започват да я погребват. Има планети, които се погребват. Месечината ако не се върти, може да се минат и няколко милиона години, но и нея ще я погребат. Не са я определили за погребване сега, понеже престанала да се върти около своята ос. Около своята ос не се върти, но около земята се върти. Около слънцето пак се върти. Върти се около два центъра. Земята като се върти около слънцето, с нея заедно и тя се върти, прави едно движение, без да иска.

Ако човек заеме положението на месечината и не се върти около себе си, какво ще стане с него? Ако наблюдавате месечината, едната й страна е по-тежка, затова не се върти. Тежестта на месечината не е еднакво разпределена навсякъде. Значи едната част на месечината е по-тежка, затова не се върти. За пример земята как се върти - южният полюс долу, северният - горе, и тя се върти. Ако се обърнат полюсите - северният да бъде долу, а южният горе, какво ще стане? Сега месечината се върти от запад към изток. Всичко, което става на месечината, е резултат на един вътрешен живот. Светът е създаден като отражение на всичко онова, което съществува в реалния свят. Сега аз няма да ви доказвам дали се върти месечината или не около своята ос. Учените хора нека да докажат това. Но всички живи хора, които живеят, те се въртят около своята ос. Така бащата е слънцето, майката е земята, детето е месечината. И в човешкия живот най-първо децата не се въртят около себе си, не мислят за себе си. Детето винаги се държи за майката. Това дете, като израсне, стане възрастно, то започва да се върти около себе си.

OOK-19-3-6-1.gif

Имате една права линия АВ. Най-мъчното нещо в света е да излезете от първото измерение, от една точка навън в пространството и да образувате права линия. То е най-гъстата среда, в която може да се проектирате. Понеже средата е гъста, то тази линия не може да се продължи в пространството. Следователно иде кривата линия. Кривата линия не е нищо друго освен второто измерение. Тази крива линия влиза във второто измерение; понеже материята там е по-рядка, затова се образува кривата линия. Съпротивлението отвън е по-голямо и кривата линия върви по пътя на най-малкото съпротивление, образува кръга. В този кръг окръжността не е крива линия, но е спирала. Най-после се образува една сфера - третото измерение. Ние влизаме в третото измерение, понеже условията там са по-добри. Значи имаме второ пречупване, образува се тялото. Вие влизате в четвъртото измерение на човешките чувства. Там средата е още по-благоприятна за изявяване.

Ако срещнете някой път малки спънки в любовта си, какво правите? Вие искате да обичате някого и все пак казвате: „Не мога да го обичам." Защо не може да го обичате? Или той не може да ви обича. Сега, кога може да обичате една ябълка? Кога обичат децата ябълки? Вземете осите, които са толкова глупави, те първи знаят кое грозде е най-сладко - което рано узрява. Тия оси пробиват най-хубавото грозде и го ядат. Осите обичат най-сладкото грозде. За да обичате един човек, трябва да има сладко в него. Не може да обичате един човек, който няма сладчина в себе си. Тази сладчина може да седи в неговия ум, сладчината може да седи в неговото сърце, може да седи и в неговата душа. Аз вземам в дадения случай душата за тяло, понеже всяка една част диша и живее.

Сега учените хора, като разглеждат слънчевата система, намират, че в нея има нещо неестествено, което трябва да се коригира. Месечината ще се коригира. Месечината след години ще започне да се върти около оста си. Сега не се върти, но след векове, като дойде, ще се върти. Като се завърти месечината, светът ще се оправи. Сега светът не е оправен, понеже месечината не се върти. Мене не ме интересува дали месечината се върти или не се върти. Ако се върти, върти се, ако не се върти, не се върти. Какво ме интересува това? И да доказваме, и да отричаме, че месечината не се върти, то тя ще се върти въпреки нашето мнение. Доказателство е да знаем истината в дадения случай. Всеки един от вас може да знае дали месечината се върти или не. Всеки един от вас може да знае дали слънцето се върти около себе си или не се върти. Именно да съзнавате дали месечината се върти, дали земята се върти, дали слънцето се върти - това е важното. Като дойдете до слънцето, може да влезете в съвсем друга област на съзнанието. Ако слънцето се върти и ако вие го вземете като едно колело, какво ще ви ползува? Когато едно колело прави няколко хиляди обръщания, от тези обръщания зависи бързината му. От бързината на онова колело, което се върти в аероплана, зависи бързината на неговото движение. Един аероплан може да пътува триста, четиристотин, петстотин, седемстотин, дори до хиляда километра в час. Казват, че сега имало аероплани, които могат да се движат с повече от хиляда километра в час. Значи колко обръщания може да прави това колело?

Колкото се усилва нашата мисъл, толкова движението ни става по-бързо и толкова разбиранията ни за живота стават по-правилни. Сега ние идваме до разрешението на въпроса. Тия противоречия, които съществуват вътре във вас, между вашия ум и вашето сърце, тия противоречия, които съществуват в дома, между двама, между трима, между четирима, между син и баща, между майка и дъщеря, между учители и ученици, между народи, какво говорят? Тия народи се бият и няма кой да ги съди. В един народ, ако убиеш едного, ще те осъдят на двайсет-трийсет години затвор за убийство. Сега при тия международни избивания, вестниците говорят, че има петдесет-сто хиляди убити и това го смятат за геройство. Какви жестоки оръдия са измислили! Нямате понятие за страданията на хората в този момент! Вие не може да си представите страданията, които се носят по цялата земя! Какво викане, пъшкане, молби към Бога, кракът откъснат, очите извадени, ушите откъснати; всички тия учени хора, свършили университет, се избиват. Вие седите и казвате: „Така трябва да бъде. Така Господ е казал." То е вече ваше виждане за Бога. Бог гледа спокойно на тази работа. Той има право да гледа, но ние не може да гледаме спокойно, понеже Той може да духне само и да ги оправи. Той им гледа ума. Той ги е оставил. Избитите седят на полето. Тогава Господ ще мине, ще ги погледне и ще ги пита: „Защо се бихте, кои са причините?" Те ще кажат: „Не знаем." Някой офицер им заповядал. Господ пита някой защо се бие. Казва: „Началството заповяда." Ще дойде Господ, ще намери техните началници и ще ги попита: „Защо дадохте тия нареждания? Какви са вашите съображения?" Казват: „За народното добро, за доброто на човечеството." Бог е дал заповед за човечеството: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, душа и сила" и „Да възлюбиш ближния като себе си". Пита ги: „Вие в бъдеще пак ще се биете ли тъй?" Защото две войни има в света. Черната ложа воюва и убива, а бялата ложа воюва и приспива. Разликата между двете е, че тези, които убиват, са от черната ложа, а тези, които приспиват, са от бялата ложа. Не може да не воювате, но има два начина за воюване. Ще си извадите оръжието, ако сте от бялата ложа, ще приспивате. Като махнете с ножа, той ще заспи, ще го обезоръжите. Като махнете, тия картечници ще млъкнат. Всички от черната ложа като махнат, картечниците се усилват, всички се усилват, косят, косят. Белите като махнат, млъкват картечниците.

Сега нали казвате, че сте окултни ученици. Господ ви пита: „Тия хора, които се бият, право ли се бият? Как се бият - право ли се бият?" Вие ако сте, коя страна ще вземете? Как ще се биете? Вие ще кажете: „Да се примирим." Но няма примирение. Мислите ли, че ако дойде неприятелят, вие трябва да капитулирате. Дадат ви заповед, трябва да воювате. Казват: „Ако не убиваш, ще те убием." Какво трябва да правите? Ще воювате. Тогава аз махна с ножа и той махне с ножа. Той заспи, взема му ножа. Той остава без нож. Казвам му: „Искаш ли да воюваш?" И да иска, няма го ножът.

Злото в света трябва да се обезоръжи. Сега ви казвам: Приспивайте злото в себе си! Не се стремете да го убивате. Вие сега искате по стария начин да убивате злото, така вървите по пътя на черната ложа. Не, ще извадите ножа си, ще приспите неприятеля, ще го обезоръжите, после пак ще го събудите, ще го нахраните и ще кажете: „Как, искаш ли пак да воюваш?" Неприятелите трябва да ви признаят, да ви слушат. Имате мисли, които са на черната ложа. Имате желания, които са на черната ложа. Имате постъпки, които са на черната ложа. Всички трябва да ги подчините. Във вас сега воюват англичаните, във вас воюват германците, воюват и французите, имате и неутрални държави, които се готвят за война. Опасна работа. Може целият свят да се хване за гушата. Кой ще ги спасява? Светлите братя идат със своите светли ножове да приспят злото в света и да внесат Божия мир. Това са новите хора. Писанието казва: „Кротките ще наследят земята." Или земята ще наследят онези, които воюват и приспиват.

Понякога много сестри и братя идват и ми плачат. Някои се извиняват, срам ги е да плачат. Веднаж един брат плаче, той не беше от Изгрева. На мен ми се хареса. Този, който плачеше, беше от света. Един човек от висшето общество на София плаче за жена си. Той плаче и казва: „Обичам я, пък ми се къса сърцето. Не зная какъв дявол влезе помежду ни, виждам, че има нещо. Ако тя не влезе в пътя, по който вървя, аз ще се проваля." И го гледам, плаче човекът. Че ми се извинява. Казва: „Извинете, една слабост." Казвам: Не е слабост, но човещина е плачът. За крокодила казват, че той, когато имал да яде някоя жертва, я оплаквал, но не че я жали, но да стане по-гладка, по-лесно да я глътне.

Знанието как се придобива? Човек трябва не само да придобива знания, но и да знае как да се справи със знанието. Аз гледам в това, което този брат ми поднесе, да видя една добра черта. Колко внимателно е писал този наш брат, всяка дума претеглил, турил я на място, логически всичко е наредено, красиво написано, да не обиди учените хора. Какво са казали всичките учени хора, наредено е много хубаво. Аз питам сега: Ако се докаже, че месечината не се върти, какво от това? Ако не се върти, не се върти. Ако поддържаме, че месечината не се върти, пък тя се върти, ние не поддържаме истината. Искам да зная как Господ е направил месечината. Ако се върти, върти се, ако не се върти, не се върти. Едни учени доказват, че месечината не се върти. Други учени доказват, че месечината се върти. Вие на коя страна сте? Как мислите, месечината върти ли се или не се върти? Било е време, когато се е въртяла. После, когато животът излязъл от нея, е престанала въртенето. Следователно, когато една планета престане да се върти около своята ос, тази жизнена сила се изгубва, настава едно хаотично състояние, става смяна на полюсите, те вървят по друг закон.

Сега не искам да защищавам никаква теория. Ако искам да видя дали месечината се върти, отивам там и гледам дали се върти. Ако се върти, като съм на месечината, ще престана да виждам земята. Щом месечината се върти около своята ос, ще виждам земята тъй, както трябва. Земята като се върти, слънцето я огрява. Ако нашата земя престане да се върти, тогава ще трябва и ние да напуснем земята.

По някой път вие казвате: „Да се освободим от този егоизъм." А не, не искате да се освободите от вашия егоизъм. Месечината да не иска земята да се върти около нея. Земята да не иска слънцето да се върти около нея. Погрешката е там, когато помислим: „Не може ли да направя земята да се върти около мене." Какво ще стане, ако земята започне да се върти около месечината? - Месечината ще стане опашка на земята. Според мен кометите спадат към животинското царство. Кометите аз наричам животни с дълги опашки. Опашката на кометата показва, че тя мисли със задницата си. Животното като си разклаща опашката, разклаща нервите на мозъка, на гръбначния стълб и тогава събужда мисълта. Щом се уплаши, подвие опашка, не мисли вече. На човека опашката е взета и е турена отпред. Носът е опашката. Научно мога да ви докажа как, по кой начин опашката се е обърнала и е станала нос. Аз съм дал туй обяснение. Как ще ми обясните, че ръцете на човека са направени тъй, както задните крака на животните. Предните крака на животните се свиват както краката на човека. Сега туй си има причина.

Та казвам: В приложението на Божествения закон ние ще се поставим на своето място както месечината. Месечината винаги се взема като символ на всички религиозни вярвания. Месечината е емблема на обикновения човешки живот. Слънцето е емблема на действителния живот на човека. Следователно земята и месечината възприемат енергия от слънцето. Месечината възприема енергия от слънцето. Месечината възприема енергия от слънцето и земята възприема енергия от слъцето. Този закон е: Слънцето в света е сам Бог. Всички окултни учители имат едно Божествено слънце, около което се въртят. Всичките слънца се въртят около Божественото слънце. Всичките земи, планети, комети са емблема на разумни същества. Всяко едно същество има някаква своя проекция. Някои същества имат проекции в растенията. Някои разумни същества имат проекция в минералите. Някои имат проекция в рибите. Някои имат проекция в птиците. Някои разумни същества имат проекция в бръмбарите, пеперудите, някои имат проекция в млекопитаещите. И най-после има възвишени същества, които имат проекция в човека. Ние, хората, сме проекция. И сега се строи една друга проекция. Една друга раса ще дойде в света, която ще мисли малко по-другояче. Тия хора ще бъдат троелични. Те ще имат едно лице отпред, едно отзад и едно отгоре. С три лица ще бъдат. Сега вие сте с две лица. Едното е оформено - предното. Нали казвате: „Двоеличен човек." Задното лице е скрито, увито е с косми. Човек не познава задното лице, открито е само предното. Задното е скрито с було. Следващата раса ще бъде с три лица; отгоре ще има едно лице.

Сега това, което ви казвам, кое разбрали, кое недоразбрали, вие ще идете да го разправяте, че човекът е с три лица. Ще го доказвате тъй, както доказват дали се върти месечината или не. Един човек, щом като умре, върти ли се около себе си? - Не се върти. Обръщат го хората. Хората го носят и дето го поставят, остава. Той не се върти около себе си. Нали сме зъбчати колела, които като се въртят около себе си, въртят и другите зъбчати колела, с които са скачени. Казвам: Аз не желая вие да имате положението на месечината. Първо ще се въртите около оста на своя ум. У човека има три движения, които сега изучаваме: едно движение има в човешкия ум, едно движение има в човешкото сърце и едно движение има в човешката душа. Три измерения има, които знаем донякъде. Едва сега започваме да изучаваме третото измерение. Имаме едно друго измерение - движението на духа. В следната раса, която иде, ще изучаваме четвъртото движение, което ще имаме. Четвърти център има. Теософите говорят за него, засягат го и невярно го обясняват.

Аз се спирам върху трите закона: Любов към себе си, любов към ближния и любов към Бога. Първо ние сме започнали с любов към Бога, но сме забравили. Човекът, когото Бог направи, най-напред го представи пред себе си и му даде всички наставления. Той беше сам в градината, но пожела Господ да му даде нещо според неговото желание. Направената жена не беше според желанието на Бога, но според желанието на човека. Какво стана от туй наше желание? - Същият закон. Вие какво изисквате от Бога да ви създаде? Да ви създаде едно дете, една жена. Това е желание, което ви извади от рая. Аз се спирам върху въпрос, върху който не е позволено да се говори. Когато Адам роди Ева, беше ли в съзнание? Той я роди, без да знае. Бог го приспа и той роди Ева.

Има един анекдот, един малко груб еврейски кабалистически анекдот. Според него Ева била на гърба на Адама. Мъчно му било, че не могъл да я види. Тя израснала на гърба му и той ходи къде ходи, усеща някаква тежест, не може да я види. Нейният гръб бил залепен за гърба на Адама. Тя гледала на една страна, той на друга, на две противоположни посоки гледали. Адам казва: „Господи, има нещо, което ме безпокои. Много хубаво си направил всичко, но има нещо на гърба ми." Господ нищо не му казал, но го приспал. Направил първата операция. Като се отделила, Ева започнала да работи. Казва й Адам: „Ти ли беше на гърба ми?" Така Адам направил първата погрешка. Казал: „Ти ли беше на гърба ми, че защо не слизаш, искаш аз да те нося на гърба си. Колко си била красива, пък се криеш да не те виждам." Тъй казал Адам и се поусмихнал. А тя казала: „Аз имам един баща, когото ще накарам да ми служи." Какво ще разберете? Ще кажете каква жена била тази Ева.

Та вие, сестрите, когато видите един брат, какво мислите? Един брат, като види една сестра, какво мисли? Казвате: „По братски да живеем." Какво разбирате под думите „по братски да живеем"? По братски живеене е това: десният крак напред, после левият напред, после пак десният напред. Десният на първо място, после левият на първо място. Първо десният аристократ, после левият демократ и така се сменят аристократи и демократи. Но движение има. Не е лошо, че имате една демократическа идея. Не е лошо, че имате една аристократическа идея. Трябва да има движение, смяна на нещата.

Всяка форма трябва да служи като форма на проекция на Божията Любов. Ако сте аристократ, по какво ще се отличавате от другите? - Ще имате по-чиста кръв. Ако сте демократи, кръвта е по-обикновена. Кръвта на аристократите е кръвта на малцината, кръвта на демократите е кръвта на мнозината.

Казвам: Идеята другояче трябва да се постави. Отде изхождате вие? Идеята за единството е само едно начало, към което всички ние трябва да имаме еднакви отношения, не еднакви права. Не може да имаме еднакви права. На едно дете, което е на пет години, друго на десет, петнайсет, двайсет години - на всички не може да им дадете еднакви порции да ядат. На малкото дете ще дадете толкова, колкото може да изяде - да не преяде. На големите повече ще дадете, но и те да не преядат. На всеки според възрастта - толкова ядене ще му дадете. Казвам: При сегашните условия, при които живеем, трябва да имаме една ясна представа за себе си, какви са нашите права. Какви са правата, които имаме? Ние сме дошли на земята и трябва да знаем какви са нашите права и какви са правата на Бога. От това гледище преди всичко трябва да се заемем да изпълним онова, което Бог изисква първо от нас. Той не го изисква насила. Онзи, просветеният човек, ще изпълни волята Божия и тогава Бог ще изпълни неговата воля. Ако вие изпълните своята воля и Бог изпълни своята воля, тогава въпросът другояче ще стане. В една фабрика голямото ли колело се подчинява на малките или малките колела се подчиняват на голямото? Малките ли колела движат голямото или голямото движи малките? Голямото колело движи малките. Малките колела трябва да имат отношение към голямото колело, да не противодействуват. Бог е, който движи нашия живот, не трябва да противодействуваме. В момента, в който се обявим в противодействие, смъртта иде, разрушението иде. Ако малкото колело влезе в стълкновение с голямото, зъбците му ще се счупят. Ако се обърне в противоположно движение, тогава ще стане катастрофа. Когато казваме, че не може да обичаме Бога, искаме да наложим нашата любов на Бога. Щом искате да наложите вашата любов на Бога, вие ще си причините нещастие. Никога не трябва да влизаме в стълкновение с онзи, първоначалния подтик. Любовта на Бога трябва да бъде свещена за вас. От тази Любов трябва да вземете, колкото искате, и да проявите, колкото искате, но по същия закон, по който Бог я прокарва. Сега какво правите, какво убеждение имам аз, какво убеждение имате вие - те са частни отношения. Но има едно общо движение. В туй движение няма никакво сътресение. Ако всички хора влязат в него, всичко се нарежда моментално, хармонично, настъпва един мир в сърцето на човека. Вие се усещате подновени. Само по този начин човек може да се поднови. Вие в какво вярвате сега, каква идея имате за оня свят? Има ли някой от вас, който да е ходил в оня свят? Още няма. Поне веднъж трябва да идете, преди да ви повикат. Веднъж трябва да влезете в оня свят и да видите отношението какво е. Аз съм ви превеждал онзи пример за един български търговец, който бил на 85 години - разправяха ми го, колко е верен не зная. Разболява се, лежи три месеца и докато бил болен, пренесъл се в оня свят. И като се връща от оня свят, казва: „Синко, ела тук. Тъй не трябва да се живее. Грешен живот сме живели. Господ не иска така. Донесете тефтерите. Този тефтер не трябва." - Хайде в огъня го хвърля. - „От тия хора нищо няма да вземете. По Бога вече другояче се живее. Досега беше така: хванеш човека за гушата, искаш да ти плати, за стотина лева ще го мъчиш да ти плати дълга. Отсега нататък ще бъде другояче."

Сега говоря на онези, които обичат Бога. Хората от света ще оставим. Това са тези, които не се въртят около своята ос. Аз считам, че вие се въртите около своята ос. Ако не можете да се въртите около своята ос, ще изхвръкнете, ще влезете в месечината. Окултистите казват, че сегашната раса е слязла от месечината. Когато е слязла, потопът е станал. Окултен разказ има. Потопът е станал, понеже водата на месечината се изляла на земята. Това са второстепенни работи. Когато един крак се движи, той има своя функция. Когато главата мисли, мозъкът си има функция. Когато дробовете дишат, дробовете имат своя функция. Когато стомахът работи, стомахът има своя функция. Мозъкът е функция за мисълта. Дробовете са функция за дишането, стомахът е функция за храносмилането. Ще оставите стомаха си да работи тъй, както е предназначен. Ще оставите дробовете си да дишат, както са предназначени, също и умът да мисли. Да не искате умът да се занимава със стомаха. Ако вие обичате Бога, ще цените. Това искам да ви кажа: Ако вие обичате Бога, ще цените вашата глава. Ако вие обичате Бога, ще цените вашите дробове. Ако вие обичате Бога, ще цените вашия стомах. Ако вие обичате Бога, ще цените вашето тяло. Свещени ще бъдат за вас. Колко хиляди ваши приятели, които не знаете, са работили за създаването на вашето тяло. Един ден тия приятели ще ви дадат начин да се подмладите. Те знаят начин как да се обновите. Чрез една нова мисъл, която внасят във вашия ум, чрез едно ново желание, което внасят във вашето сърце и чрез една нова постъпка, която внасят във вашето тяло, те ще ви дадат един подтик за подмладяване. Подмладяването е хигиена на живота. Човек може да се подмлади само тогава, когато признава, че Бог е единствен, в когото той живее. Трябва да обичаме себе си по причина на това, което Бог е създал. Трябва да обичаме себе си, понеже от Бога сме излезли.

Та казвам: Ще се въртим около Бога, ще мислим за Бога. Няма да мислим защо Господ е създал света. Аз не искам да зная как са създадени буквите, аз искам да зная значението на буквите. За пример буквата А не може да я произнесете, както трябва, ако не мислите, ако не чувствувате, ако не постъпвате добре. Това значи А – първата буква. Що е А? Да мислите добре, да чувствувате добре и да постъпвате добре. Всичките работи ги вършете така, че да са в съгласие с Божия закон - това е А. Ние А оставяме и се спираме на З. АЗ значи да не преставате да се въртите около себе си, да не ходите по ума на месечината. - Да ходите по ума на земята, да се въртите около себе си; понеже земята е твърде плодородна; като й орат кожата, търпи. Казва: „Ще ги нося тия деца, какво да правя?" После около слънцето трябва да се въртите - да обичате Бога. Ще обичате себе си, ще обичате ближния си, ще обичате Бога. Отсега нататък ще учите новия начин на живот. Всичко онова, което Бог е създал, трябва да го осветим и да благословим името Божие, че ни е дал такава голяма привилегия, за да може да изучаваме света, в който сега живеем.

Всичките религиозни вярвания на хората са криви както движението на месечината.

Добрата молитва

36 лекция от Учителя, държана на 5 юни 1940 г., София, Изгрев.