от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно година ХХIII бр. 7 / 2001 г.

ДВАТА ПЪТЯ

Учителя Петър Дънов

Два пътя има, по които ходят всички живи същества на Земята: пътя на хляба и пътя на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е пътят на хляба. Вторият път е пътят на водата. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Следователно, когато животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на любовта, която се казва хляб и вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея.

И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот. Без тях животът не може да се прояви. Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества. Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се разива само този, при когото хлябът и водата присъстват. Затова именно Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца." Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм." И поиска вода. Той поиска това, чрез което животът се проявява. В един от стиховете на Евангелията е казано: „Там имаше съд сложен, пълен с оцет; и войниците напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му." И като прие Исус оцета, рече: „Свърши се!" - преклони глава и предаде дух. Защо умря Исус? Защото не Му дадоха вода.

Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота - живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират. Който пие този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпки са хлябът на живота - живият хляб. Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб? Защото този хляб лесно плесенясва. Следователно не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа.

И в края на краищата и той ще каже: „Свърши се!"

Росата, която слиза нощем, дъждът, който слиза денем, носят божиите блага - благата на живота. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство и желание са роса, която слиза нощем. Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, както малките треви- ци сутрин и вечер. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще мязаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява. Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войниците, който изплете трънен венец и го сложи на главата Исусова. И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет да пие. Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш. Когато Божественото замине от този свят, и ти ще изчезнеш. Защо разпнаха Исуса? За да се видят хората какви са и доколко изпълняват Божия закон. Защо умря Исус? За да покаже на хората какъв трябва да бъде истинският човек - човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои.

В заключение на всичко говорено тази сутрин, ще кажа следните мисли:

Дето любовта присъства, страхът остава отвън.

Дето е животът, любовта се изявява отвън.

Когато човек се облече с дрехата на любовта, с него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва.

Когато човек живее, светлината идва.

Когато човек умира, тъмнината идва.

Светлината представлява живот, който идва.

Тъмнината представлява живот, който заминава.

Добрите мисли, добрите чувства и желания са лъчи на светлината, които носят храна за живота и за душата, която слиза на Земята.

Добрите постъпки са лъчи, цветове на светлината които носят живия хляб за душата, за да познае Този, Който я е родил.

Учителя Петър Дънов

31 юли, 5 ч., Рилски беседи

ТРИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ

Когато сърцето ви изстива, така че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си, да обхване и недостатъците на хората и продължавайте Свещения път на сърцето: Към Бога на Любовта и при най-големите несгоди!

Когато умът ви се помрачава, така че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, 3а да се изяви Бог във Вечността в цялото си разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте Великия път на ума: Към Истината и през най-големите противоречия.

И когато волята ви се изроди в своеволие, така че спира своята деятелност в добро, удвоете тогава радиуса на волята си. Приемете волята си като дар от Бога и я посветете Нему. Тъй продължавайте мощния път на волята: За проява на Божията благост и през най-голямото зло!

Учителя