Разлика между версии на „Два нови куплета на солото на „Слънчеви лъчи" - за корекция“

Версия от 16:36, 7 юни 2010

ДВА НОВИ КУПЛЕТА НА СОЛОТО НА „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ"

15.08.1944 година — село Светляево.

Днес отидох при Учителя в 3 и половина часа следобяд. Със сестра Рилка направихме чудесна баница и аз му я занесох. Като седнах на посочения ми от него стол, запитах:

— Учителю, един важен въпрос ме безпокои. Във Вършец живея с мама в една стая. Напоследък артистите, с които тя непрекъснато се среща, и повлияха. Един ден тя ми предложи да се омъжа. Строго и забраних втори път да ми споменава такова нещо. Оттогава тя млъкна и повече нищо не ми говори. Тя мълчи тягостно и чувствам безпокойните и мисли. Освен това и татко остана без работа...

— Ти се успокой, всичко ще се нареди и ще се оправи. Баща ти ще си намери по-хубава работа. Ти търпи с любов! По-добре е човек да изпълни волята Божия, цял живот да се грижи за някое сакато, нещастно същество, отколкото да се жени и да създава деца! Ти познаваш ли Асен Арнаудов?

— Да, Учителю.

— Той разправяше един случай, който станал там в Германия с неговата хазайка. През тази война, годеникът, любимия на една германка — млада мома, останал без крака и без ръце. Тя решила да се пожертва за него и да се грижи за него с любов.

— Аз се успокоих, Учителю!

След дългото ми отсъствие преди известно време отидохме с брат Христо в моята стая в София и много се изненадахме от това, което видяхме там. Моята хазайка е шивачка. В коридора има 5-6 големи ръчни машини. Една стена ме дели от нейната стая и от коридорчето, където са машините. В нейната стая бе паднала 175 кг. бомба, която беше пробила мястото точно там, където тя си слага главата на своето пружинено легло. Бомбата унищожила всички шевни машини, леглото и и всички мебели в стаята. Също и долните два етажа. Когато отключихме вратата на моята стая, много се учудихме. Пианото ми, което е залепено на стената към стаята на хазайката ми беше непокътнато. На средата му отгоре стой стъклена ваза, съвсем здрава. На стената над пианото и над леглото ми висят Вашите портрети, Учителю, даже и стъклата им бяха здрави. Само стъклата на прозореца бяха счупени от детонацията. В малкото коридорче, съседно на коридора, където шевните машини са унищожени, къщичките на гълъбчетата и канарчетата бяха също съвсем здрави.

— Така е, който живее праведно! Ти нали знаеш дето се казва в 91-ви Псалом: „Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи от дясно ти, но до тебе няма да се приближи." Ти сега можеш да нотираш и другите Божествени дни на „Новото Битие", през свободното си време. Сега Първия ден от „Битието", трябва да го прегледаш на пианото!

— Аз го прегледах, Учителю и тогава го преписах на чисто и Ви го предадох.

— Ти ще внимаваш, да не измените нищо от наученото!

— Учителю, измъчва ме това, гдето в операта трябва да бъда външно като тях, а тука да бъда такава каквато съм си. Мъчно ми е да работя в два противоположни свята.

Учителят се усмихна и каза:

— Ти тук при мене си облечена в красиви дрехи, а там ти си облечена във военни дрехи, защото отиваш на фронта на работа.

— Учителю, какво ще ми кажете: Да уча ли опери на чужди езици?

— Учи само през свободното си време, а които опери са добре преведени, пей ги на български език!

— Учителю, когато бях в консерваторията в Париж, заучих оперите „Риголето", „Травиата" и „Севилският бръснар" на италиански и френски. Като се върнах в България оперната художествена управа не ми позволи да пея „Риголето" на дебюта си на италиански език. Трябваше наново да уча ролята на български.

— Ти ще пееш и в странство!

Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата стари вола, „възпитателите", както ги наричаха те и да си купят храна на другия добитък? Учителят сви строго веждите си и каза:

— То си е тяхна робата!

След малко мълчание, продължи:

— В бъдеще ще се създаде специално училище, където ще се изучават песните с движения. Ще се започне най-напред от простите, основните движения и после ще се стигне до сложните движения.

Учителят стана прав и направи движение, как се дава нещо с ръцете, като пееше. След това изпя с движения как се милва едно дете. Как се милва то с едната ръка и после как се милва с двете ръце.

— Учителю — казах аз, — в операта „Севилският бръснар", режисьорът иска да повикам Фигаро с показалеца си (направих движението).

— Не е хубаво да викаш някого с показалеца си. Ти можеш да го повикаш с цялата китка на ръката, или с ветрилото си. Вие като пеете в операта какви движения правите?

Изпях арията на Розина от второ действие с движения, като сложих пред себе си масичката, която беше до стената, и един стол пред нея. Учителят каза:

— В Паневритмията, в „Слънчеви лъчи" има едно соло, което може да се изпее като отделен номер на някой твой концерт.

— Учителю, неправилно е дето се пее тона „Сол" със сричката „Me" (Ти си ме мамо). Обикновено високия тон изразява кулминационната точка на една музикална фраза.

Аз изпях пред Учителя как трябва да бъде — „Ти си ме мамо". Той много го хареса и се вдъхнови.

— Това място от песента ти ще го поправиш! Това соло трябва да има най-малко три куплета.

След това продиктува думите на новите два куплета. Аз ги записах и попитах:

— Когато го пея на концерт мога ли на третия път да изпея вместо „Сол", горе „Си"?

Учителят ми позволи. Той беше радостен. Ето солото с трите куплета:

Аз казах с вдъхновение:

— Учителю, понякога Ви виждам като Любов, понякога Ви виждам като Мъдрост, а понякога Ви виждам като Истина.

Учителят започна да говори за операта: — Тя, операта, сега има едно предназначение, но в бъдеще ще има друго предназначение. Ти сега, където отидеш да пееш, ще примиряваш душите на хората.

Аз му разправих следната си опитност:

— Учителю, когато гостувахме с операта в Берковица, още на гарата ме приеха като гостенка най-видното и заможно семейство в града. Бяха млад мъж, жена и старата майка на мъжа. Всички бяха скарани помежду си. Жената не говореше на мъжа си и спеше сама в спалнята, а той пък спеше на терасата. Двамата пък не говореха с майката. Като седнахме да се храним на масата, те си проговориха. Още от рано мъжът и жената си купиха билети на първия ред, но за майката дори не помислили. Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: „Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш!" Аз я успокоих: „Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана. Диригентът по обичай, преди спектакъл обикаля стайте на артистите. Като дойде при мен ме попита коя е тази баба. Аз му обясних и го помолих, да я пусне в салона. Той веднага разпореди бабата да седне на първия ред. На другия край на същия ред, бяха седнали синът и снаха й. Вечерта всички бяха весели и сдобрени. Мъжът и жената веднага се запалиха и двамата да учат пеене.

— Женитбата е едно училище. Те научават урока си в това училище и отиват постепенно към истината. Ти в птиченцата обичай само Божественото. Божествените им прояви, защото те имат и отрицателни състояния. Ти да възлюбиш великото в малкото и малкото във великото. Например двама души от духовния свят напълно си приличат. Там няма външно разнообразие, има само вътрешно разнообразие. Колкото по-надолу слизаш, толкова разнообразието отвън се увеличава и еднообразието от вътре се увеличава. На външното еднообразие отговаря вътрешното разнообразие и външното разнообразие отговаря на вътрешното еднообразие.

— Учителю, когато гостувахме с операта във Враца, пак ме приеха като гостенка в едно от видните семейства. На гарата посрещачите се надпреварват кой да покани в дома си някой от артистите. Дъщерята пожела да и напиша и подаря снимка в роля. Когато давах снимката, без да я познавам, аз надписах: „на добрата ". Съдбата ми даде един добър урок с нея и сега, когато надписвам някому нещо, очите ми са „четири" и внимавам да не окачествявам предварително хората — Сега какво ще пишеш? След този урок?

— Вчера, например, Учителю, надписах десетина картички на сестри и братя без да ги окачествявам като добри. Надписах един мой портрет и на брат Методи Константинов.

— Е, какво му писа?

— „Желая Ви с вдъхновение да работите за новите идеи и за новите хора, които идат в света!"

— Хубаво!

Настана кратко мълчание. Аз станах права и изпях „Песента на ангелите". Учителят ме слушаше със затворени очи. Когато стигнах до думите „Ето песента на ангелите, които сега пеят", спрях и казах:

— Учителю, дотук е написана песента.

Той ми каза:

- Пей!

И с неговите думи аз запях:

„Слава, слава на нашия велик творец."

— Пей! — каза Учителят.

Продължих: „Слава, слава на нашия Баща." Последната вариация изпях много високо.

— Тъй — каза Учителят, — ангелите пеят високо, нагоре. В техните тонове няма еротика. Сама не зная, как Учителят си послужи с гласа ми като инструмент. Записах красивите вариации. Станах права. И той стана прав. Целунах свещената му десница и му казах, че брат Христо отиде тази сутрин в София и чувствам, че вече се е завърнал у Рилкини. Когато си отивах, пресичайки съседната ливада с много плодни дървета забелязах че, под едно от тях беше седнала сестра Савка и четеше нещо. Спрях се и я поздравих. Когато тя повдигна лицето си от книгата, видях около носа и устата и петна от синьо мастило. Види се, пипала се е с изцапани с мастило ръце. Казах и, че силно е изцапана. Приближих се до нея и поднесох огледалцето си пред лицето и. Тя много се трогна. Дори сълзи се появиха на очите и:

— Колко хора минаха оттук и сестри и братя, и разговаряха с мен, но никой не ми каза, че съм толкова много изцапана с мастило. Господ да Ви благослови, мила сестра!

На вечерята казала всичко това на Учителя.