ДВА НОВИ КУПЛЕТА НА СОЛОТО НА „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ"
15.08.1944 година — село Светляево.
Днес отидох при Учителя в 3 и половина часа следобяд. Със сестра Рилка направихме чудесна баница и аз му я занесох. Като седнах на посочения ми от него стол, запитах: — Учителю, един важен въпрос ме безспокои. Във Вър- шец живея с мама в една стая. Напоследък артистите, с конто тя непрекъснато се среща, и повлияха. Един ден тя ми предло¬ жи да се омъжа. Строго и забраних втори път да ми споменава такова нещо. Оттогава тя млъкна и повече нищо не ми говори. Тя мълчи тягостно и чувствам безпокойните и мисли. Освен то- ва и татко остана без работа... — Ти се успокой, всичко ще се нареди и ще се оправи. Баща ти ще си намери по-хубава работа. Ти търпи с любое! По- добре е човек да изпълни волята Божия, цял живот да се грижи за някое сакато, нещастно същество, отколкото да се жени и да създава деца! Ти познаваш ли Асен Арнаудов? — Да, Учителю. — Той разправяше един случай, който станал там в Гер¬ мания с неговата хазайка. През тази война, годеникът, любимия на една германка — млада мома, останал без крака и без ръце. Тя решила да се пожертва за него и да се грижи за него с лю¬ бое. — Аз се успокоих, Учителю! След дългото ми отсъствие преди известно време оти-дохме с брат Христо в моята стая в София и много се изнена-дахме от това, което видяхме там. Моята хазайка е шивачка. В коридора има 5-6 големи ръчни машини. Една стена ме дели от нейната стая и от коридорчето, където са машините. В нейната стая бе паднала 175 кг. бомба, която беше пробила мястото точ¬но там, където тя си слага главата на своето пружинено легло. Бомбата унищожила всички шевни машини, леглото и и всички мебели в стаята. Също и долните два етажа. Когато отключих-ме вратата на моята стая, много се учудихме. Пианото ми, ко¬ето е залепено на стената към стаята на хазайката ми беше не-покътнато. На средата му отгоре стой стъклена ваза, съвсем здрава. На стената над пианото и над леглото ми висят Ваши-те портрети, Учителю, даже и стъклата им бяха здрави. Само стъклата на прозореца бяха счупени от детонацията. В малкото коридорче, съседно на коридора, където шевните машини са унищожени, къщичките на гълъбчетата и канарчетата бяха съ-що съвсем здрави. 11. Сивучих от бъдещето 161
— Така е, който живее праведно! Ти нали знаеш дето се казва в 91-ви Псалом: „Тисяща ще падат от страната ти и де- сет тисящи от дясно ти, но до тебе няма да се приближиГ Ти сега можеш да нотираш и другите Божествени дни на „Нового Битие", през свободното си време. Cera Първия ден от „Битието", трябва да го прегледаш на пианото! — Аз го прегледах, Учителю и тогава го преписах на чисто и Ви го предадох. — Ти ще внимаваш, да не изменит нищо от наученото! — Учителю, измъчва ме това, гдето в операта трябва да бъда външно като тях, а тука да бъда такава каквато съм си. Мъчно ми е да работя в два противоположни свята. Учителят се усмихна и каза: — Ти тук при мене си облечена в красиви дрехи, а там ти си облечена във военни дрехи, защото отиваш на фронта на работа. — Учителю, какво ще ми кажете: Да уча ли опери на чужди езици? — Учи само през свободното си време, а конто опери са добре преведени, пей ги на български език! — Учителю, когато бях в консерваторията в Париж, за- учих оперите „Риголето", „Травиата" и „Севилският бръснар" на италиански и френски. Като се върнах в България оперната художествена управа не ми позволи да пея „Риголето" на дебю¬ та си на италиански език. Трябваше наново да уча ролята на български. — Ти ще пееш и в странство! Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата стари вола, „възпитателите", както ги наричаха те и да си купят храна на другия добитък? Учителят сви строго веж-дите си и каза: — То си е тяхна робата! След малко мълчание, продължи: — В бъдеще ще се създаде специално училище, където ще се изучават песните с движения. Ще се започне най-напред от простите, основните движения и после ще се стигне до слож- ните движения. Учителят стана прав и направи движение, как се дава не-що с ръцете, като пееше. След това изпя с движения как се мил-ва едно дете. Как се милва то с едната ръка и после как се мил-ва с двете ръце. — Учителю — казах аз, — в операта „Севилският бръс¬ нар", режисьорът иска да повикам Фигаро с показалеца си (нап- равих движението). — Не е хубаво да викаш някого с показалеца си. Ти мо¬ жеш да го повикаш с цялата китка на ръката, или с ветрилото
162
си. Вне като пеете в операта какви движения правите? Изпях арията на Розина от второ действие с движения, като сложих пред себе си масичката, която беше до стената, и един стол пред нея. Учителят каза: — В Паневритмията, в „Слънчеви лъчи" има едно соло, което може да се изпее като отделен номер на някой твой кон¬ церт. — Учителю, неправилно е дето се пее тона „Сол" със сричката „Me" (Ти си ме мамо). Обикновено високия тон изра- зява кулминационната точка на една музикална фраза. Аз изпях пред Учителя как трябва да бъде — „Ти си ме мамо". Той много го хареса и се вдъхнови. — Това място от песента ти ще го поправит! Това со¬ ло трябва да има най-малко три куплета. След това продиктува думите на новите два куплета. Аз ги записах и попитах: — Когато го пея на концерт мога ли на третия път да изпея вместо „Сол", горе „Си"? Учителят ми позволи. Той беше радостен. Ето солото с трите куплета:
Lento 1. Ти 2. Ти 3. Ти
си ме ма-си ме ма-си ме ма-
мо МО МО
чо-век кра-с'чи-сто сър-с'мо- щен
сив ро- ди- ла, у- мен да ста-на, до- бре да
це ро- ди- ла, да о- ба-чам ecu- чко
дух ро-ди- ла, до- бре да пе- я, до- бре да
бре да лю та все- ле-ду- щи-
ла-
\$* г С: =^ — J з -— ^^ {^И> — ^ *•
оя, wyu жи- во- та е на Ра¬на, туй жи- во- та е на Ра-те, туй жи- во- та е на Ра
я! я! я!
163
Аз казах с вдъхновение: — Учителю, понякога Ви виждам като Любое, поняко- га Ви виждам като Мъдрост, а понякога Ви виждам като Исти¬ на. Учителят започна да говори за операта: — Тя, операта, сега има едно предназначение, но в бъ- деще ще има друго предназначение. Ти сега, където отидеш да пееш, ще примиряваш душите на хората. Аз му разправих следната си опитност: — Учителю, когато гостувахме с операта в Берковица, още на гарата ме приеха като гостенка най-видното и заможно семейство в града. Бяха млад мъж, жена и старата майка на мъ- жа. Всички бяха скарани помежду си. Жената не говореше на мъжа си и спеше сама в спалнята, а той пък спеше на терасата. Двамата пък не говбреха с майката. Като седнахме да се хра¬ ним на масата, те си проговориха. Още от рано мъжът и жена¬ та си купиха билети на първия ред, но за майката дори не по- мислили. Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: „Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш!" Аз я успо- коих: „Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в те¬ атъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана. Диригентът по обичай, Преди спектакъл обикаля стайте на артистите. Като дойде при мен ме попита коя е тази баба. Аз -му обясних и го помолих, да я пусне в салона. Той веднага разпореди бабата да седне на първия ред. На другия край на съ- щия ред, бяха седнали синът и и снаха и. Вечерта всички бяха весели и сдобрени. Мъжът и жената веднага се запалиха и два- мата да учат пеене. — Женитбата е едно училище. Те научават урока си в това училище и отиват постепенно към истината. Ти в птичен- цата обичай само Божественото. Божествените им прояви, за- щото те имат и отрицателни състояния. Ти да възлюбиш вели- кото в малкото и малкото във великото. Например двама души от духовния свят напълно си приличат. Там няма външно раз¬ нообразие, има само вътрешно разнообразие. Колкото по-надо- лу слизаш, толкова разнообразието отвън се увеличава и едно- образието от вътре се увеличава. На външното еднообразие отговаря вътрешното разнообразие и външното разнообразие отговаря на вътрешното еднообразие. — Учителю, когато гостувахме с операта във Враца, пак ме приеха като гостенка в едно от видните семейства. На гара¬ та посрещачите се надпреварват кой да покани в дома си някой от артистите. Дъщерята пожела да и напиша и подаря снимка в роля. Когато давах снимката, без да я познавам, аз надписах: „на добрата ". Съдбата ми даде един добър урок с нея и се-
164
га, когато надписвам някому нещо, очите ми са „четири" и вни-мавам да не окачествявам предварително хората. — ,Сега какво ще пишеш? След този урок? — Вчера, например, Учителю, надписах десетина кар- тички на сестри и братя без да ги окачествявам като добри. Над¬ писах един мой портрет и Hi брат Методи Константинов. — Е, какво му писа? — „Желая Ви с вдъхновение да работите за новите идеи и за новите хора, които идат в света!" — Хубаво! Настана кратко мълчание. Аз станах права и изпях „Пе¬сента на ангелите". Учителят ме слушаше със затворени очи. Когато стигнах до думите „Ето песента на ангелите, които се-га пеят", спрях и казах: — Учителю, дотук е написана песента. Той ми каза: - Пей! И с неговите думи аз запях: „Слава, слава на нашия велик творец." — Пей! — каза Учителят. Продължих: „Слава, слава на нашия Баща\" Последната вариация изпях много високо. 1 — Тъй — каза Учителят, — ангелите пеят високо, наго-ре. В техните тонове няма еротика. Сама не зная, как Учителят си послужи с гласа ми като инструмент. Записах красивите вариации. Станах права. И той стана прав. Целунах свещената му десница и му казах, че брат Христо отиде тази сутрин в София и чувствам, че вече се е за-върнал у Рилкини. Когато си отивах, пресичайки съседната ли-вада с много плодни дървета забелязах че, под едно от тях бе-ше седнала сестра Савка и четеше нещо. Спрях се и я поздравих. Когато тя повдигна лицето си от книгата, видях около носа и устата и петна от синьо мастило. Види се, пипала се е с изцапа-ни с мастило ръце. Казах и, че силно е изцапана. Приближих се до нея и поднесох огледалцето си пред лицето и. Тя много се трогна. Дори сълзи се появиха на очите и: — Колко хора минаха оттук и сестри и братя, и разго- варяха с мен, но никой не ми каза, че съм толкова много изца¬ пана с мастило. Господ да Ви благослови, мила сестра! На вечерята казала всичко това на Учителя.