Два центъра

Т. м. Чете се резюме на темитт^: „Качества на милосърдието, качества на вкисването." Мнозина разглеждат вкисването като отрицателен и вреден процес в природа¬та. Не, вкисването има и добри страни. Кога¬то става без участието на разумността, вки¬сването е вредно. Обаче, взима ли разумността участие, вкисването допринася голяма пол¬за в живота. Пр-всното мл-вко трябва да се вкисне, за да се преверне в кисело. За да бъде вкусен, хл-Ьбът тр-вбва да съдържа мая, квас. Следователно, когато говорите за вкисването, спрете вниманието си върху до¬брата и върху лошата му страна^. Разглежда¬те ли го само от една страна, вие ще дой¬дете до криви заключения. От това, че огъньт изгаря, можете ли да кажете, че е вреден? За да разберете смисъла и значе¬нието на нещата, вие трябва да ги разгле¬ждате от две страни. ВСБКО Н-БЩО В при¬родата е двуцентрово. Човек не може да живт>е с един център. Той тр-вбва да се стреми към един център, но сам по себе си той е двуцентрово съществол| Той има две очи, две уши, две ноздри, два крака, две ряще. Ще кажете, че чов-вк може да гле-

191 да и с едно око. Това е дефект. Той може да гледа с едно око само затова, защото е привикнал да гледа с две очи. И тъй, когато говорим за човт>ка, ние разбираме същество с два центъра: едини¬ят център се е проявил навън, в форма на жена, а другият — в форма на мъж. Когато тия два центъра се стремят един към друг, ттз образуват права линия. Всв<

фиг. 1. ко друго отношение образува крива линия. Обаче, кривата линия не представя злото в света. Кривата линия показва възможностит-Б, които се крият в съществата. Единият кръг показва възможноститъ- на човека А, а другиятъ—възможностит-Б на чов-вка В.—фиг. 1. Възможностит на тия двама души се преси-чат в ТОЧКИТЕ С и Д. От тия два кръга се образува елипса. Дето има външна, физическа

192 деятелност, там всЬкога се образува' елипса, Колкото по-дълбоко слиза човек в материя¬та, толкова повече елипсата се сплесква. Кол¬кото повече излиза от материята, толкова по-кръгла става елипсата^ Този закон се отразява върху лицето на човека. Хора, кои¬то са по-активни, които имат по-големи мж-чнотии, лицата им са продълговати. Тия, които имат по-малко мъчнотии, които жи-вЕят охолно, лицата им са валчести. Кога¬то отношенията между двата центъра се на-рушат, т. е. когато отношенията между два¬ма души се развалят. веднага се явява зло¬то. Когато две същества се разбират, между тЬх се явява доброто. Значи, всЬко съще-ство може да стане причина за проява на до¬брото или на злото. Злото и доброто съществуват в при¬родата като два противоположни принципа. Смъртта и животът също представят два противоположни процеса. Както злото черпи сила от доброто и създава Н"БЩО ново, така и смъртта взима материя от живота и съ¬здава нъчцо ново. Смъртта се отличава от живота по това, че се придружава с вкисва¬не, т. е. с разлагане. Когато човек расте и се развива правилно, вкисването е на мъхто. Това вкисване е приятно. Казват, че ГН-БВЪТ е вкисване. Обаче, който се гнЪви, той рабо¬ти. Престане ли да работи и да се развива, човек започва да се разлага. Това разлага¬не наричаме неправилно вкисване. При това

193 вкисване настъпва смърт. Следователно, ра-ботете, учете, да не дойдете до положение да превернете естественото вкисване в неесте-ствено. Мнозина казват: Човек не трябва да се вкисва. Не. правилното естествено вкисване е неизб-вжен процес в природата. Такова вкисване става и с светията и с праведния, и с учения, и с философа. Опасно е, когато вкисването се преверне в разлагане. Тогава се явява злото., Доброто е зло за лошия чо-втж. и злото е зло за добрия. Месото е зло за овцата, но и тревата е зло за вълка. Следо¬вателно зло е встжо нътцо. което не отговаря на естеството на човека. Всичко, което човек верши съобразно своето естество, е добро. Всичко което не е съгласно с естеството на човека. е зло. Правата СД (фш. 1) показва посоката, по която се движи духовният човеж. Правата АВ е посоката, по която се движи физически-ят човек. В чов"Бка-животно гръбначният стълб е успоредно на земята. Когато човек се изправил на краката си. гръбначният стълб заел перпендикулярно положение към земята. От този момент лицето на човека започнало да се открива, да се освобождава от космиг. В чов-Бка - жена лицето е по-открито, по-малко обрасло с косми, което по¬казва по-голяма интелигентност. Лицето на жената показва, че тя е обработила по-голъчмо поле. Лицето на човека-мж.ж, което е повече 13

194 обрасло с косми, показва по-малко обработе¬на площ.) Жената има повече ниви, лозя. Тя е заемодавец. Мъжът няма много земя, вслед-ствие на което отива като слуга при жената. Понеже мъжът копае, обработва земята на жената, той си е присвоил правото да бъде господар. Днес мъжът работи отвън и заповядва, а жената работи отвътре. В сж-щност истинска господарка е жената. Тя е господарка не по външно положение, но по принцин.) Като ученици. вие трябва да имате ясна представа за нашата, да разбирате вътрешния им смисъл. Човек може да разбере външ¬ния живот дотолкова, доколкото разбира вътрешния. Човек може да разбере физическия свет дотолкова, доколкото разбира Божестве¬ния. Физическият свет е отражение на Бо¬жествения. При това положение само човек може да бъде щастлив. При това положение само отношенията на хората мо1 ат да бъдат правилни. Ако нтжой мисли, че може да вла-дъе едно същество, той е на крив път. Ни¬кой никого не може да влад-ве. Преди всичко. невъзможно е в един и същ момент две лица да се намират на едно и също мъхто. Следователно, ако от центъра А опишете една окржжност, съществото В ще се намира на периферията на окржжността. Ако от точка В, като център, опишете окржжност. съществото А ще се намира на периферията. Между съществата А и В в един и същъ

195 момент само едното същество има възмож-ност да бъде център. Излезе ли това съ-щество от центъра, другото става център. Като се движи от центъра към периферията и обратно — от периферията към центъра, човеж има възможност да работи^ Правата АВ опред-Ьля възможностите на жената. Пра¬вата ВА определя възможностите на мъжа. Из¬общо правата линия показва, че имаме отношение между две същества. Вл-взе ли трето съще¬ство между тях, линията става крива. Колко то повече същества влизат в отношения, толкова повече кривата линия се удължава. При тия отношения съществата тр'Ьбва да имат общ цешър, от който разстоянието до всички точки на периферията е еднакво. Отношението на всвка точка от окръжността към центъра на кръга е право. Това отноше¬ние наричаме отношение към Бога. Обаче, от¬ношението на всвка точка от окръжността към другиг нейни точки подразбира движе¬ние по крива линия. Такова е отношението към ближния., Следователно, кажем ли, че между две същества се образува права линия разбираме отношение на тия същества към Божествения принцип, който ги сверзва. В този смисъл мъжът и жената представят едно цтзло. а не ОТД-БЛНИ същества. Докато мъжът и же¬ната мислят, че с отдътши. самостоятелни единици т се самоизлътеат. Мъжът и же¬ната представят две страни на едно ЩБЛО.

196 Нито мъжът може без жената, нито жената без мхжа. Въпреки това т не могат нито да се събират. нито да се Д"БЛЯТ. Същото отношение виждаме и между Бога и човека. Вън от Бога чов^к не може да съществува. Бог е цтзло, което включва всичко в себе сичТой обединява не¬щата. Мж.чногиитъ' и страданията на хората се дължат на факта, че тъ1 търсят щастието си вън от себе си вън от своитв ближни, вън от Бога. Това е невъзможно. При това положение г се движат в гънката на ща¬стието. но не и в истинското щастие. Разбере ли човтж. какви трябва да бъдат отноше¬нията му към себе си, към своя ближен и към, Бога, той се развива правилно. Енергии-'ГБ на не1 овия организъм текат правилно, както водата на планинския извор. Докато водата тече. без да изтича, без да се намаля¬ва, изворът е в връзка с източника на жи¬вота. Намали ли се водата му, изворът е пре-кж.снал връзката си с източника на живота. Докато жив-Ье, силитъ- на човежа трябва не-прекА\снато да извират. Това значи добър чов1зк. Спре ли потока на своите сили, чо-въж се натъква на вътрешно напрежение в себе си, което му причинява ред пакости. Не даде ли възможност на Божественото в себе си да се прояви, човеж може да се пръ¬сне като бомба. Не е лошо да се пръсне човече, но само ако е яйце, турено под квачка. Ка¬то се пръсне това яйце пиле ще излезе отъ

197 него. Ако яйцето се пръсне вън от квачката. нищо няма да излЯзе от него. Да се пръсне чов-Ьк. това значи, да умре. В този случай умирането е на мЯсто. защото от човека из¬лиза нъчцо ново. Не излезе ли нъчцо ново от него умирането е безпредметно. Днес от всички хора се иска разум-ност. Дали ще Ж1 в'Ье или ще умира, човек трябва да бъде разумен. При това. той трябва ла се ползува от външния свет, защото има отношение към него. Запримър иска ли да придобие сила. чов-Ьк трябва да изучава живота на мл'Ькопитаещитъ\ Иска ли да при¬добие хладнокръвие той трябва да изучава живота на рибитъч Ако човЯк не изучава жи¬вата природа и не прилага нейнит закони, жи-вотът му на земята се обезсмисля. Задачата на съвременната наука и религия се заключава, именно, в това, да застави човежа да изучава природата и да прилага нейниг закони. Това са проповядвали и Великитъ- Учители на човече-ството. но ония от ученицитъ" им, които не са разбрали учението им. са внесли в него из¬вестно изопачаване. Ако днес дойде Христос на земята, сам ще се чули. как са могли хората да изопачат учението Му. Какво вт>-рую е онова, което се проповядва външно са¬мо? Едно вЯрую или едно учение има смисъл. когато се изнесе вътрешната му страна. Едно учение има смисъл, когато може ла се при¬ложи. Спрете ли се само върху външната му страна това учение не ползува човЯка. Човежъ

198 е ценен не по своята външна красота, но по своит мисли, чувства и постънки. Следователно, външната страна на живо¬та е дотолкова ценна, доколкото е в съгла¬сие с вътрешната. Ако се възхищавате от това, че н"Бкой човтж е добър. без да иска¬те да вземете нещо от неговата доброта, въз¬хищението ви е на мъхто. Искате ли. обаче, да вземете н'Ьщо ог добротата му, вашето въз¬хищение не е на място. Като разглеждате чо-въка. вие трябва да сте убедени в негова-те вътрешна доброта. Ако външно само е до¬бър, тази доброта н/вма да го полз}ва но и окржжаващит няма да се ползуват от нея. ' Външнит отношения са ценни тогава, когато в тях липсва користолюбието.^, Освободи ли се от користолюбието си, гръшникът мо¬же да се учи от светията. Не се ли освобо¬ди от користолюбието си. той не може да бъде ученик на светията. Ако гр-вшникът мисли че с усилията, които прави, може да стане като учителя си. той се самоизлътеа. За да следва добре пътя на своя учител, гръш¬никът трябва да е запазил нъчцо от своя¬та праведност. (Който не носи правдата в се¬бе си, той никога не може да бъде праведен. Който не носи условия за гениалност в себе си, той никога не може да стане гений. Та-лантливият трябва да бъде роден за та-лантлив. Това не трябва да ви обезсърдчава, но да знаете, че красивит, великит н-вща не Се купуват наготово. Тъ- трябва да се придо-

199 бият, да се работи за гЪхното постижение. Каже ли някой, че иска да бъде свет, до-бър или щедър, той не е придобил нтлцо много. Истинската светост, доброта, щедрост са вътрешни качества. Нт^кой носи на гърба си сто килограма товар и пъшка под него¬вата тежест. По ПАТЯ го срътцат бедни хо¬ра. които искат да им даде нещо. Той се спира, сваля товара от гърба си и започва да раздава на този десет килограма, на онзи де-сет килограма, докато останат на гърба му само 40 кгр. Всички го считат добър. ще¬дър ЧОВ-БК. без да се спират върху МОТИ¬ВИТЕ. които го заставят да бъде такъв. Той се е натоварил с багаж. който не може да носи. Ако не даде част от него на други-тъ\ товарът ще го смачка. Когато се произ¬насяте за качествата на Н-БКОЙ ЧОВТЖ, вие тр-Ъбва да знаете, кои са дълбокит мотиви, да се проявява той по един или по друг начин. Под думата добро ние разбираме пър¬вичното добро в човека, т. е. израз на Бо¬жественото в него. ЧОВ-БК е добър, когато може да даде израз на Божественото в себе си. С други думи казано: доброто в чов-Ька не е нищо друго, освен желанието на Бога да се прояви в него. Даде ли ход на това же¬лание, човек е проявил доброто в себе си._ Доброто изтича от чов-Ъка, както водата от извора. Значи, всЬко желание, вевка ми-съл, всяко чувство в човтжа, които го за-ставят да се прояви, се дължат на Божестве-

200 ното, на онзи първичен импулс, който нико¬га му е даден. Не се ли подаде на този им¬пулс в себе си, и да пожелае да направи никакво добро, човек няма да знае, как да го реализира. Той ще мисли, как да го на¬прави : по Божествен, или по човешки начин. Колкото малко да е доброто, което сте решили да направите, не трябва да се спъвате. Малкото добро е малка дупчица, направена в вашето сърце. Ден след ден тя ще се разширява. докато един ден от нея започне да тече изобилно. — Ама богат бил този чов-Ьк, тр-Ьбвало много да дава. — Колкото малко да дава. и това е добро. Страшно е. когато ду-пчицата се запуши. Като ученици, вие трябва да намърите първичниг импулси в себе си и да им да¬дете ход да се проявят., Като даде възмо-жност на Божественото в себе си да се про¬яви, по този начин човтж изучава, както се¬бе си. така и своя ближен. За да се изучава, чов-вк трябва да има вътрешно разбиране на нъчцата. Н-Ькой погледне носа на нъкого и ка¬зва: Този човтзк е интелигентен. Носът опредЪля, наистина, възможностит на човеш-ката иителигентност, но тя не зависи изклю¬чително от ЧОВ-БШКИЯ нос. Чрез окото се проявява истината, но ако не знае, как да движи окото си. как да гледа, чов-Ьк ни най-малко не се е домогнал до истината. Мно¬го болести се дължат на неправилно гледане. на неправилно ходене, на неправилно слушане

201 и т. н. Изобщо, всички аномалии, всички не-, правилности в физическия и психическия жи-< вот на човежа иричиняват ред болести и страдания. За да бъде здрав. човек тр-кбва да знае. как да гледа. От жгъла на негово¬то зрение зависи посоката на неговия живот. Срещнете ли един чов-кк, вие трябва да знаете, отде да започнете да го гледате: от главата към краката, или от краката към главата. В двата случая ще имате два раз¬лични резултата. Доброто свирене на цигуларя зависи от у миенето му да управлява лжка и да туря пръститъ- си на съответните им мъста. ВСЕКИ човтзк има цигулка и лжк, с които може ла даде израз и направление на своя живот. Сърцето представя цигулката, умът - лжкът. с който свири, а воля¬та. това е участието на човека в свиренето, чрез което определя посоката на своя жи¬во !. Публиката, е самият човек. Без публика никой не може да свири^ Поне един човек. но все тр'кбва да има някой да го слуша. Ако човеж сам не се въодушевя¬ва никой не може да го въодушеви. Като сви-[. и човек може да се допитва до мнението на дру[итъ- ю първо той тр'Ьбва да чуе свое¬то мнение. Божественият закон изисква век-/ ки сам ла се въолушевява. сам да има мне-' ние за своигк постъпки. а после другит.; Н'Ь-кой си купил нови обуща, които го стътатъ-Той пита приятелит'к си, харесват ли обуща-

202 та му. Отвън обущата са хубави, но отвътре не са. Едно от качествата на обущата е да прилътат добре на краката. Стъгат ли н-Ь-къде, тг не са добри. Обущата са добри то¬гава, когато при сто километров път, извер-вян с гЬх, не причиняват никакви прит¬ки. Същата преценка се отнася и в пра¬венето на добро. Истинско добро е това. което не причинява никакви пришки на ръцет и на краката на онзи. който го е направил. Какви¬то дрехи и обуща носи човеж, ГБ трябва да прил-Ьгат добре на гЪлото му. да не го ограни-чават. Каквото човтж верши, далата му не трябва да го ограничават. ВеЬко ограничава¬не ВСБКО нарушаване на свободата, показва, че нещата не стават правилно.! Съвременнитъ- хора сами се ограничават. а после говорят за свобода. Слушате да каз-ват на младия момък. да не гледа жениг. а на младата мома — да не гледа мъжег. Да гледа човтж мъжа или жената не е лошо. В това н'вма нищо престъпно. Лошото е. ко¬гато човеж не знае, как и откъде да гледа. Искаш ли да гледаш мъжа или жената, ка¬чи се на високо и оттам гледай. Поставете ВСБКИ човеж на мъттото му и оттам гледайте^ Не го ли поставите на опред-вленото му мътто, вие ще гледате криво. Колкото да ограничава¬те човежа. ако той н-вма разбиране, вие ще го наплашите но нтша да го изправите. Когото срещнете днес, ВСБКИ е наплашен: той се страхува, ла не би мисълта му да е крива,

203 или желанието нечисто и не см-Ье да се прояви. Всички мисли, чувства и желания, които мина-» ват през човека, са добри, чисти. Т се из-опачават, когато се приложат. Значи слабата! страна на човека е в приложението^ Докато са на дървото, ябълкит са красиви, здрави. Щом започнат да ги берат, за да ги про-дават. т тукъ-там се натъртват и запо-чват да гният. За да се научи да мисли и да разсжждава право, човек трябва да из-лъзе от стария живот и да влъзе в новия. Старият живот е статически, а новият — динамически. Новият живот изисква при¬ложение, динамика. Старото трябва да отстж-пи мъттото си и в живота, и в науката, и в изкуствата. Нъжой се моли, съда на коле¬не, кръсти се и се чуди. защо не получава отговор на молитвата си. Той се моли по стар начин, и при това външно само. В мо- . литвата трябва да вземе участие и сърцето и умът, и душата, и духът. Като се моли така. човеж се тонира. В този смисъл молитвата подразбира тониране^ За да се моли. човек трябва да има камертон, да нагласи четирит струни на цигулката си и да започне да свири, да взима чисти тонове, чисти акорди. Молитва- <. та подразбира тониране, нагласяване. сверзва¬не с Бога Молите ли се на Бога, ще говори¬те ясно, разбрано, чисто, искрено, без ника-къв фалш. Ще говорите това, което мисли-те^Когато синът говори с баща си. а дъще¬рята—с майка си, т тр-вбва така да говорят.

204 че да ги задоволят. Като се моли на Бога, човеж трябва да се подмладява. Не се ли подмладява ВСБКИ ден, ЧОВ-БК не знае да се моли. н'кма религия в себе си. Казва ли чо-въж, какво е бил едно време и какво е ста-нал сега. той нито знае да се моли, нито има религия в себе си. — Едно време правехме големи усилия, едно време обичахме Бога. — Кой е виновен за вашето минало? От гле¬дището на Божествения свет, каквото е било в миналото, това е и сега. Едно време имахте жена и деца, грижехте се за ГБХ, но сега ня¬мате жена и деца. тте са заминали за онзи св'Ьт, и като н-вма кого да обичате и за ко-го да се грижите, вие губите своята набож-ност. Казвате тогава, че Бог ви е забравил. Не. това е криво разбиране. ВСБКО криво раз¬биране води към вкисване. За да се освободи от това вкисване. чов'Ьк трябва да оправи първо отношенията си към Божествения евъ^г. Когато се говори за работа върху себе си човек често се обезсърдчава намира, че много години трябва да работи. Н"Бкой казва, че е работил 15-20 години върху себе си и нищо не е постигнал. — Защо не е пости-гнал Н-БЩО особено? — Не е работил, както трябва. ВСБКО число крие в себе си особени сили, които трябва да се разбират. За мъжа щастливи числа са 1 и 2. а за жената — 1и 9. Значи, щастливо число за мъжа е числото 12, а за жената — 19. Като съберете 1 и 2, полу¬чавате числото 3. Тройката представя разпу-

205 кване на житното зърно. Като поникне, то обра-зува котва. Котвата означава процес на ра-стене. Дойдете ли до числото три, ще знаете, че ви се дават условия да се развивате, да се размножавате, да приемете Божествената енер-гия в себе си. Числото две представя нивата. на която чов-вк трябва да посажда своите мисли и чувства. Единицата пък е семето, което той сади, т. е. неговите мисли и чувства. За да расте, човек тр-вбва да има на разположение нива и семе. т. е. числата едно и две. След това иде действието и на други-т числа върху човека, а именно, числата о, 4, 5, 6. 7, 8 и 9. За да действуват тия числа върху човека. Първата Причина се явява като обединяващ принцип. Тя ги обединява в едно, за да могат силит им да действуват едновременно и целесъобразно. Като се движи от едно място на друго, човек трябва да прави връзка между нъщата. Рече ли да из-м-вни пътя на своето движение, той непремен¬но трябва да го огледа, да види, какви спънки ще срещне. Преди да е тръгнал по този пжд, той трябва да отстрани всички спънки. Ако по конеца детето знае, докъде най-високо може да стигне неговото хверчило, колко повече чо¬в-вк тр-вбва да знае, докъде се простират възможностите на неговото движение. Ако той мисли само за ядене и пиене, конецът, за кой¬то е верзан, е много кж.с. Този човек е хверчило, което сутрин пущат в движение, а вечер прибират. Когато някой се оплаква.

206 че е сгръшил, или че се е оплел н^вкъде, то¬ва показва, че са взели хверчилото му. За да не взимат хверчилото ви, тр-вбва да стоите на известно разстояние от хората. Като ученици, вие трябва да дадете път на Божественото в себе си. Дойдете ли до това положение, не трябва да критикувате Бо-жественото, да се произнасяте за неговш- про¬яви. Р-вката тр-вбва да следва пътя към морето, да не се отклонява, да не се занимава с други р-вки.^ Ако се спира тукъ-там по пътя си, ще я впрегнат на работа: градини и бостани да полива, воденици да кара. В края на краищата тя ще каже, че е свершила мно¬го работа. Свершила е много работа, но не по нейна воля. Други са. я заставили да работи. Следователно, като сте дошли на земята да учите, не отяличайте ума си, да мислите, че можете да вервите в пътя на другит хора. ВсЬки човтж има свой опредъчаен път. Всеки трябва да изправи отношенията си към 'Бога — никаква друга философия не му тр-вб¬ва^ Ще кажете, че тр-вбва да учите. ВСБКИ ЧО-В-БК тртебва да учи, но той трябва да нам-в-ри онзи учител, който е онредЪлен специал¬но за него. Намери ли своя учител, ра¬ботата му трътеа напред. Този учител не взима никакви пари. Той работи за Бога, като изисква от ученика си, каквото спечели, да го внесе в Божествената банка. Истински учи¬тел е онзи, който не работи за пари. Този учител трябва да учи ученика си с любов,-

207 да го научи, какво представя ума и сърцето. да знае, какво Н"БЩО е човечкътъ-мъж и чо-въжътъ-жена, да разбира душата и духа си. Ученикът трябва да разбира функциите на тялото си, да знае. как да се справя с него. Какъв ученик е този. който не разби¬ра сърцето си? Какъв ученик е този, кой¬то не знае, какво нътцо е любов, светлина и свобода? Нъжой ще каже. че иска да разбере необятната любов. За да разберете нътцата от I ледището на любовьта, вие тр/Ъбва да я изу¬чавате в най-малките й и слаби прояви. Пред¬ставете си, че сте верв-вли дълго време в гората и сте замръзнали от студ. В това време един непознат чов-вк ВИ сртзща и ви завежда у дома си да ви стопли и на¬храни. След това вие се разширявате и каз¬вате, че любовьта ви е посетила. Това е една от малкит'Б прояви на любовьта. Всвка ми-съл, която внася светлина в ума, и всвко чувство, което внася топлина в сърцето колкото малки да СА, наричаме Божествени.) Ако възприема тия мисли и чувства в себе си, човтж постепенно се разширява, докато стане готов да приеме Божественото в по-гол-вм мащаб, да приложи новия живот. Съвременните хора страдат от това че отричат Божествения живот в себе си. Мнозина отричат учените, философите, като не признават това, което са писали. Наисти¬на, учените и философите пишат това, което знаят, но и в него има наука, и в него има

208 истина. Математиците решават задачи с не-известни, от които намират, че х е равен на 0, на 1, на 2, на 3 и т. н. После изчисля-ват у. Когато х=г0, това показва, че учени-ттз са намърили семето, което посаждат в нивата у. След това намират г, т. е. усло¬вията, при които семето може да израсте и да се развие. Това са. трит неизвестни в зада-чата. И при това положение задачата още не е решена. Всички очакват жетвата, да видят. какви резултати ще имат. Следователно, раз¬решението на задачата се заключава в плода. който човек придобива в живота си. Сега. като знаете това. не си правете илюзии, да мислите, че който е нам^рил пра¬вия път, той е разрешил всички въпроси. Този път трябва да се изверви. Човек ви¬жда резултатите на своя живот, само когато изверви пътя, в който е влъзъл. ^Ако не до¬стигне крайния предъл на своит възможно¬сти, човек не може да мине в новия жи¬вот. Зад този живот, в който сега жи-въем има друг, по-широк. с но-голями възможности. Ако не можете да разчупите че¬рупката на сегашния си живот, вие всъкога ^ ще бъдете затворени в него. За да счупите черупката на сегашния си живот, вие тр'Ьбва да имате високо съзнание за нъчдата, висок идеал към който да се стремите. Като раз-чупите първата черупка, ще се намърите пред втора, трета и т. н. Много черупки трябва да разчупите, докато влъзете в света на истина-

209 та, която ще ви направи свободни. Това не мо¬же да стане изведнъж, но постепенно. Ще падате, ще ставате, ще работите, докато един ден постигнете стремежите на вашата душа. Дръжте в ума си мисълта, че човек е двуцентрово същество. Като се движите от единия до другия център. вие ще разрешава¬те задачит си правилно и ще вервите напред. — Ами Бог къде е? — Това не е важно. За човека е важно да се движи в светлината и топлината на Бога, да чувствува потика, който иде от Него, и да верви напред. Като се сверже с Първата Причина, той е готов да възприема благото на живота ог всвки човек. Дойде ли някой да почука на вратата ви. да носи Божественото благо, станете веднага на крак и му отворете. Дали сте болен или здрав, не се колебайте. И на смъртно легло да сте, станете и отвврете на Божия пратеник. Посрещнете посланика от Божествения свет и тогава умирайте, ако сте дошли вече до то¬зи час. Кажете на смъртта да ви почака малко. Пред Божественото и смъртта от-стъпва. Като чуе гласа Му. тя веднага си за-минава. — Бог е Любов. Бог е Мж-дрост. Бог еИстина. Божията Лю¬бов, Божията Мж дрост, Божията Истина пребъдват с нас. 12. Лекция от Учителя, държана на 13 ноемврий, 1929 г. София.— Изгръв. и