от ПорталУики
Версия от 09:04, 5 февруари 2009 на Avia (Беседа | приноси) (ДВИЖЕНИЯ В ПРИРОДАТА)

Направо към: навигация, търсене

ДВИЖЕНИЯ В ПРИРОДАТА

Т.м.

Упражнение за дишане. Изправени! Бавно издигане ръцете над гърдите; после, високо над главата, като се вдишва въздух. Задържане на въздуха. Бавно сваляне ръцете над гърдите и долу, с бавно издишване на въздуха. Упражнението се прави няколко пъти.

Тема за следния път: „Качества на числата.”

Движенията в природата биват съзнателни и подсъзнателни, или механични. Например, ако камъкът се търкаля от върха на планината надолу, движението му е механично. Ако туристът се изкачва на планината, движението му е съзнателно. Каква е разликата между механичното и съзнателното движение? – Камъкът, който се движи механически, изминава път, за който сам нищо не знае. Обаче туристът, който се движи съзнателно, изминава определен път. Той знае къде отива и какъв път минава.

Движенията биват още общи и частни. Общо движение например е това, което имате към хората, към всички живи същества. Частно движение е това на земята, на парахода и др. Казваш: Частните движения не ме интересуват. – Не може да не те интересуват. Ако си пътник в един параход, безразлично ли ти е как ще стигнеш на определеното място? Представи си, че излезе буря и параходът се клатушка на една, на друга страна. Няма ли да се интересуваш от неговото движение? Науката се интересува от всички движения, от влиянието им върху човека. Как познавате, че едно тяло се движи? Имате правата AB, фиг. 1, по която се движи едно тяло от А към В. Имате перпендикуляра CD, по който се качва едно тяло от D към C. Какъв път ще опише тялото, което се движи механически от А към В, и какъв път ще опише тялото, което се движи съзнателно от D към C? Движението от D към C представлява растенето на човека от кръста нагоре; щом расте от D към C, това растене става едновременно и надолу, от D към друга някоя точка. Движението на човека е представено чрез права линия; всъщност то е елипсовидно. Кога движението е правилно? Ако тялото се движи от D към C във възходяща посока, казваме, че е правилно; ако се движи в низходяща посока от D надолу, то е неправилно. Същото се отнася и до мисълта. Когато мисълта се движи нагоре към С, тя е възходяща и се намира под влиянието на някакъв висок център. Ако мисълта слиза надолу, тя е низходяща и се намира под влиянието на земята.

Седиш у дома си спокоен, разположен, на топло, а вън е студен, зимен ден. Изведнъж пожелаваш да отидеш при своя приятел, да го видиш. Той живее далеч, на един-два километра разстояние от твоя дом. Въпреки това имаш силно желание да го посетиш. Колкото по-силно е желанието ти да видиш приятеля си, толкова по-скоро ще стигнеш. И на четири километра да е далеч от тебе, ти пак ще отидеш. Това показва колко интензивно е желанието ти. Доброто желание определя и неговата посока. Това движение е от D към C – възходящо. То е движение на разумния живот.

Как се познава кога вашето желание е възходящо и кога – низходящо? – По добрите чувства. Чувствата имат отношение към топлината. Значи както живакът в термометъра се повдига при повишаване на температурата, така и доброто желание да посетиш приятеля си определя посоката на твоето движение – от D към C. Ако те движат лоши чувства, посоката на твоето движение ще бъде низходяща, от D надолу. Това движение е подобно на спадането на живака в термометъра. Студът е причина за спадането на живака. В заключение на това казвам: Студът и топлината причиняват движенията в Природата. – Докъде може да се качвате нагоре? – До точка С. – Какво ще правите по-нататък? – Ще се спрете и ще мислите – нова мисъл ще се яви в ума ви. Всяка нова мисъл произвежда известна промяна в съзнанието на човека. Този процес е сложен. Следователно, щом в съзнанието влезе една нова мисъл, човек първо се спира, после или взима обратна посока назад, или се отклонява. Докато се определи, човек изпада в известно колебание. Ако ъгълът ADC става по-голям, това показва, че е станала промяна в пътя на този човек. Ако ъгълът BDC се намалява, пак става промяна в пътя на човека.

Представете си, че не се движи човек, а вода, която минава през тръба. Колкото по-силно е движението, толкова по-бързо и обилно изтича водата. Ако на края тръбата се стеснява, водата ще изтича по-бавно. Тогава казваме, че тръбата приема много, а дава малко. – Какво ще стане, ако приемате много, а давате малко? – Тръбата ще се пукне. – Ако е здрава, няма да се пукне, но излишната вода ще се върне назад и там ще изтича. Значи има право и обратно движение. Такива процеси стават и в човешкото съзнание. Те предизвикват известно колебание, бълникане в съзнанието. Например желаеш да направиш известно добро и се разширяваш. Енергията започва да тече изобилно през тръбата ти. После се разколебаваш и казваш: Не е време за това добро, няма условия. Ти стесняваш тръбата си на края и енергията не може да изтича. Част от нея трябва да се върне назад. Какво трябва да направиш? Да смениш тръбата, не може. В духовния свят не се позволява смяна на тръби. – Тогава? – Ще се разшириш. Ще кажеш: Трябва да направя това добро, има условия за него. Щом кажеш така, тръбата веднага се разширява и енергията започва да тече правилно. Ако тръбата е горе широка, а долу тясна, тя приема повече, дава по-малко; ако горе е тясна, а долу широка, приема малко, дава много.

На какво прилича първата тръба? – На богат човек, но скъперник. Той приема много, дава малко. Втората тръба прилича на беден човек, който в бедността си е много щедър, всичко дава. Той казва: Веднъж да стана богат, всичко ще направя: бедни ще поддържам, болни ще наглеждам, църква и училище ще направя. Щом стане богат, всичко забравя, става скъперник като богатия. Канализацията на богатия е пострадала някъде, паднала е скала върху нея и е причинила известно свиване. – Кой човек е богат? – Който мисли повече за себе си, по-малко за другите. – Кой човек е беден? – Който мисли повече за другите, по-малко за себе си. Който мисли повече за другите хора, и те мислят за него. Какво ще бъде положението ти, ако мислиш повече за другите, отколкото за себе си, а никой не мисли за тебе? Как бихте изразили тези положения математически или геометрически?

Математиката изобщо работи с готови резултати. Числата, с които си служи тя, са резултат на завършени процеси. Например измерване количеството на топлината, на светлината е завършен резултат; изчисляване силата, с която едно тяло се движи, е също завършен резултат. Изчисляване температурата на слънцето е също завършен резултат. Тия резултати се изразяват с числа. Друг е въпросът каква е истинската температура на Слънцето. За нас е важно коя е причината за температурата на Слънцето. Това се дължи на вътрешни причини. Такива причини съществуват и в самия човек. Ето защо той се изявява като човек, богато или бедно надарен. Някой пее добре, а друг не може да пее. Ще кажете, че това зависи от желанието на човека. И двамата имат силно желание да пеят, но единият пее, а другият не може. Според мене първият пее добре, защото тръбата му е широка и гласът свободно излиза от нея. Вторият не може да пее, защото тръбата му е сплескана някъде и гласът се свива.

Питам: Защо публиката е недоволна от някой певец и го освирква? Защо е доволна от добрия певец и му ръкопляска? Тя е недоволна, когато очакванията й не се оправдават. Тя е очаквала от певеца повече, отколкото той може да даде, затова го освирква. Какво трябва да направи певецът, който веднъж е освиркан? Трябва ли да се обезсърчи? Ако не се обезсърчи, той е човек с воля и стремеж, готов да направи всичко, за да се развива музикално. Обезсърчението е препятствие, поставено на вашия път. Голямото обезсърчение показва, че препятствието е голямо; малкото обезсърчение означава малко препятствие. Как се справяте с препятствията? Щом се натъкнете на едно препятствие, постъпете като Аделина Пати.

Един ден Аделина Пати отишла в Ню Йорк да дава концерт. В това време получила един чек от 25 хиляди долара. Като отишла в банката да получи парите, директорът й казал: Извинете, не мога да ви изплатя сумата, не ви познавам. Понеже нямала познати в тоя град, тя веднага съобразила как да постъпи. Спряла се в салона на банката и запяла. Като чул пеенето й, директорът казал на касиера: Дайте веднага парите на госпожицата, тя е Аделина Пати. С пеенето тя сама премахна препятствието от своя път.

Съобразителност се иска и от вас, да можете като Аделина Пати да се освободите от препятствията си. Ще кажете, че като дойдат чековете, лесно ще се справите. Не мислете, че няма чекове и за вас. Животът е пълен с чекове. Вие трябва да знаете как да постъпите, за да накарате директора на банката да изплати вашия чек.

Двама иманяри отишли да копаят на едно място, да търсят злато в земята. Мястото било точно определено, трябвало само да копаят. Първият копал два-три дни, но изгубил надежда и казал на другаря си: Няма да копая повече. Има някаква грешка, мястото е объркано. Напразно изгубих времето си. Той оставил мотиката и си отишъл. Вторият продължил работата. Като копал един-два дни, мотиката ударила гърнето със златото. Той се зарадвал и си казал: Това било мястото на парите. Като се научил, че парите били намерени, първият казал: Как не знаех! Да бях продължил още малко. И вие изпадате в същото положение. Решавате една задача, мислите върху нея, докато един ден я напуснете и кажете: Тази задача е неразрешима. Като чуеш, че друг я разрешил, съжаляваш и казваш: Ех, да знаех!

Казвам: Работи, докато разрешиш задачите си. – Не мога да ги реша. – Остава ти още малко, направи последното усилие, ще ги решиш. Ако не можеш да решиш задачата си по един начин, опитай друг начин, но не се отказвай. Всяка задача, дадена на човека, трябва да се реши. Всеки стремеж, който обхваща ума или сърцето на човека, има път за реализиране. Има трудни задачи, но и те могат да се решат. Студент си, явяваш се на изпит, но професорът те къса два-три пъти. Какво ще правиш?

Ако се откажеш да свършиш университета, задачата остава неразрешена. Ще направиш последно усилие – да научиш материала много добре. Това е естественото разрешаване на задачата. Ще учиш добре! Какво ще направиш, ако и този път професорът те скъса? – Ще дадеш оплакване до министерството, да назначат комисия да те изпита. Ако не си съгласен на това, може да срещнеш професора си и да му кажеш: Аз съм готов за изпит. Ако и този път ме скъсаш, ще те изхвърля от университета. Ти не си достоен да бъдеш професор. Този метод не е за всички, но само за силния. Ако не си силен и не можеш да изхвърлиш професора си, какво ще правиш? – Ще уча добре. – Ако и тогава те скъса? – Ще отидеш в друг университет, в странство. За това са нужни средства. Важно е да свършиш университета. Ще измериш силата си и според нея ще избереш метод за борба.

Помни: Няма неразрешими задачи в света. Ако днес не можеш да разрешиш една задача, утре ще я разрешиш. Някога парите помагат за разрешаване на задачите, но това не е достоен метод. Всеки ще каже: Ти реши задачата си, но като намаза колата на оня, който те спъва. Изкуство е да решиш задачата си със собствени сили. Турците имат обичай, когато двама пехливани се борят, намазват телата си с масло. – Маслото не прави човека юнак. Оня, който се опитва да намаже професора си с масло, не е юнак. Той не може да се учи. Може да си послужиш с масло, ако си силен, ако си сигурен в победата. Ако си слаб, колкото масло и да употребиш, в края на краищата ще бъдеш повален на земята.

Първото нещо, което се иска от вас, е да развивате мисълта си, т.е. да я усилите. Усилването на мисълта става, когато й дадете възходяща посока. Вярвайте в силата на вашата мисъл. Ще кажете, че има сила вън от вас, която регулира нещата. – Дали тази сила е вън от вас, или вътре във вас, не е важно. Обаче има закон в Природата, според който невъзможните неща стават възможни. Например преди хиляди години беше невъзможно хората да хвърчат във въздуха, но днес това е възможно. Днес е невъзможно хората да пътуват до месечината; след хиляди години това ще бъде възможно. Тогава съзнанието на хората ще бъде различно от сегашното. Те ще разполагат с такива знания, каквито днес не могат да си представят. Разбирането на сегашните хора за природата е крайно ограничено, затова те гледат на известни задачи като на непостижими. Казваш за някоя задача, че е неразрешима, че не е за тебе. Щом мислиш така, наистина няма да успееш. Откъде знаеш това? – Не ми е дадено да стана певец. – Не ти е дадено да бъдеш голям певец, да задоволиш една голяма публика, но имаш възможност да пееш, да се опиташ да задоволиш себе си. Какво ще правите, ако трябва да изкарвате прехраната си с пеене? Ще си послужите с метода на котката. Когато срещне препятствие на пътя си, тя търси начин да го избегне. Обиколи оттук-оттам, огледа цялата обстановка, да не става нужда да прескача направо. Обаче, като се намери натясно, нищо не мисли, направо прескача препятствието. Колкото и да е високо, тя се хвърля направо и минава препятствието. Значи, докато не е в притеснение, човек търси лесния път, да мине с малко разходи и усилия. Щом изпадне в затруднение, нищо не мисли, минава и през най-лошите условия. – Какво се иска от човека? – Едно малко усилие.

Два пътя има в живота: лесен, т.е. гладкият, изтърканият път. По тоя път всеки може да мине. Вторият е тесният път, свързан с по-големи усилия. Апашът се движи по тесния път. Когато обира хората, той прескача оградите, минава през тесни, заключени врати. Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което искате да постигнете, може да го постигнете – от вас зависи. Ако не вярвате в това, външната среда ще ви противодействува. Тогава и възможните неща ще станат невъзможни. Тъй че дали ще постигнете желанието си, или не, дръжте в ума си положителни мисли. Те събуждат творческите сили в човека. Какво ще направите, ако сте в гората и ръцете ви изстиват от студ? – Ще духаме. – Духате, но не се стоплят. – Ще ги търкаме. – И търкането не помага. – Тогава? – Ще турите ума си на работа. Ще тръгнете в гората да търсите сухи клончета и листа, да си накладете огън. Щом запалите огъня, ръцете ви ще се стоплят. Значи умът разрешава всички въпроси.

„Невъзможното за човека е възможно за Бога.” Всеки трябва да намери ония условия в себе си, при които ръцете му да се стоплят зимно време. За всяко нещо, което искаш да направиш, е нужно знание. Искаш да направиш една баница. Имаш материал, но нямаш знание. Четеш от книгите как се прави баница и пристъпваш към опита. Първата баница не е много сполучлива, но все пак прилича на баница. Втората ще бъде по-сполучлива. Знанието нарежда нещата. Без знание не можеш да наредиш и живота си. Работете върху себе си, за да придобиете онова знание, с което да наредите живота си.

Много хора пъшкат, въздишат, че работите им не вървят добре. – Кога човек въздиша? – Когато мисли. Ако мислиш и въздишаш, въздишането е на място. Ако въздишаш и не мислиш, работите няма да се оправят. Когато се срещнат една възможност и една невъзможност, човек въздиша. Така той стопля студената невъзможност. Възможността е плюс, а невъзможността – минус. Въздишката иде в услуга на възможността, превръща минуса в плюс. Който не въздиша, нищо не може да постигне. Той се отчаял, обезсърчил и нищо не предприема. Въздишането има отношение към развитието. Въздишането е процес на обнадеждване.

Вървиш из пътя и си мислиш: Зима иде, нищо нямам. Обувките ми са скъсани, палтото – старо, въглища нямам, пари – също нямам. Въздъхнеш и си помислиш: Все ще се излезе на добър край. Ще дойде отнякъде нещо. Това са минуси в живота ви, които трябва да се превърнат на плюсове. – Как? – По естествен път. Ако духаш върху живака на термометъра и той започва да се повдига, това не показва, че и външната температура се повдига. Живакът трябва да се повдига естествено, не чрез изкуствено стопляне отвън. Това повдигане на живака показва само твоето състояние, но не и състоянието на външната Природа. Ето защо човек трябва да различава кога повдигането на живака в термометъра е резултат на неговото състояние, кога определя външното състояние на Природата. Повдигне ли се външната температура, това е друг въпрос.

И тъй, разумният човек си служи с два термометъра: с единия определя своето състояние – състоянието на своите мисли и чувства, както и на своето тяло; с другия той определя състоянието на външната Природа. Който не може да различи своето състояние от състоянието на окръжаващите и на външната Природа, той е неразумен човек. Той влиза в противоречие и със себе си, и с окръжаващите. Ако температурата му се е повдигнала до 41ºС и го изнесат вън, той ще изпадне в противоречие. Между неговата температура и външната ще има известно несъответствие. Но такъв човек лежи на леглото си като аристократ; не иска да напусне леглото си.

Като изучавате Природата, нейните прояви и движения, виждате нейната разумност. Когато температурата на човека се повдигне, Природата го туря на легло и му казва: За предпочитане е да лежиш на леглото си, отколкото да излезеш вън, на по-големи страдания. Малките страдания отвътре са за предпочитане пред големите страдания отвън. И обратно: големите блага отвън са за предпочитане пред малките блага отвътре.

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– В Истината е скрит животът.

21. Лекция от Учителя,

държана на 4 март 1932 г. в София – Изгрев.