Дейност и почивка
Размишление.
Дейността и почивката са две състояния, през които човек неизбежно минава. Като работи известно време, той трЬбва да почива; като почине, пак започва да работи. Ако разумно и на място почива, работата му е приятна и дава добри резултати; ако не почива разумно и на време, работата му не е приятна и не дава добри плодове. Затова е казано : Работи умерено и почивай на време. Когато почива повече, отколкото трябва, човек става ленив; когато работи правилно, той става прилежен. Значи, неправилно приложената почивка се превръща в леност. Правилно проявената дейност се превръща в прилежание. Леност и прилежание са. брат и сестра от два различни бащи и от две различни майки. Както дейността и прилежа-нието вервят заедно, така леността и удоволствието всякога вервят заедно. Каквато е връзката между първите две, такава е връзката и между последните две. Ленивият обича да се удоволствува, а прилежният – да работи. Дейност и работоспособност са две аналогични състояния, през които минава чо-
36
въшката душа. Леността изключва всякаква култура. Ленивият може да се нарече циви-лизован, но не и културен човек. Ленивият, слабият не правят усилия за развитието си и казват, че еволюцията, като естествен про-цес на развитието, ще повдигне и гъх. Ленивият не обича да се движи, да мъни мъ-стото си, затова търси удобства в живота си и очаква всичко на слуги. Той е обиколен с звънци и постоянно дрънка, вика този или онзи слуга, да му услужва. Щом дрънне звъ-нецът, желанието му се изпълнява по магически начин. Ленивият обича да мечтае, да се пренася в области, каквито приказките рисуват.
Леността е състояние, което съществува и в трите света – в физическия, в духовния и в умствения. Противоречията, които съществуват в човешкия живот, се дъл-жат на леността, на ленивите състояния на човека, които понъкога обхващат ума и сърд-цето му и препятствуват на негов ите благо родни стремежи. Който търси лесния пжл, постоянно пита, защо работите стават по този, а не по друг начин. Такъв човек е ленив. Една българска поговорка казва: „Накарайте ленивия на работа, да ви научи на ум " Значи, ленивите хора са умни. Леността се придружава с едно отрицателно качество – с отлагане. Ако трябва да плаща нещо, ленивият отлага плащането за благоприятни времена; ако трябва да сверши нъкаква ра-
37
бота, отлага я; ако трябва да се моли, да учи, отлага; ако е дошъл часът на умиране, пак отлага. На каквато работа и да го турите, все ще намери начин да я отложи, или ще поиска време да помисли, да приеме ли тази работа, или да се откаже от нея. Ленивият не бърза, той гледа през очите на в&чността; той нъ-ма висок идеал, няма определени идеи. Понеже се стреми къй вътрешно спокойствие, затова избътеа тревогит. Ленивият се оглежда често в огледалото, страхува се да не се явят бръчки на лицето му; след това пипа кожата на ръцете си, да не са. огрубъли. Той обича да има мека кожа, главно меки ржде.
Сега аз не говоря за леността, която произлиза от обстановката на нъщата, но за онази леност, която произтича от инертната материя в човека. ПонЬкога богатството прави човека ленив, но тази леност е временна. Син ьт на 601 агия човек често, е ленив, не учи, защото разчита на богатството на своя баща. ГТонъкога леността става причина за лъжата. Ето защо, когато поеме истинския път на живота, човек трЬбва да се пази от леността и от лъжата: Леността е тихо течение в природата, но попадне ли в него, човек се натъква на голями противоречия и започва да търси щастието там, дето не може да го постигне. Леността не води към щастие, но към разрушение.
Кое е противоположното качество на леността? – Прилежанието. Чрез прилежание
38
човек развива добродетелите си. Прилежа-нието се явява като спасително средство за човека против леността. – Може ли всЬки човек да бъде прилежен? – Може. Приле-жанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята дейност, че постоянно работи. Само чрез прилежанието чов-Ьк започва нови работи и свершва започнатите. Прилежният ученик всякога учи уроците си за деня; прилежният работник свершва започнатата си работа; прилежният богомо-лец прави молитвата си ра време. Изобщо, прилежЕшят човек верши работите си на време и никога не отлага.
Отличително качество на прилежния чо-вЪк е и това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи. Започне ли една работа, малка или голяма, той я свершва докрай. При великите и грандиозни работи взимат участие различни подбудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието. Прилежният разбира смисъла на живота. Той учи, работи и знае, защо учи. и защо работи. Ленивият прекарва в бездействие и не знае, защо не му се работи.
Кога се ражда леността и кога – прилежанието? Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. Изгуби ли човек посоката на своя вж.трешен живот, той става ленив. В този
Ъ9
•смисъл, леността се опредъля като резул-тат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежа-нието. Значи, прилежанието е показател на истинския път в живота. Докато човек прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота. Ле-нив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота. За него животът няма цел и смисъл, затова желанията и мислите (Му са разхверляни и неправилни.
Чувате някой да казва, че не иска да учи, не иска да стане учен, философ, поет, му-зикант, не иска да бъде знатен човек. В подкрепа на своите думи, той цитира стихове от Евангелието, дето се казва, че знанието и придобивките са тежест на духа. Той продължава да убеждава себе си, както и своите ближни, че човек трябва да живее спокойно, без тревоги, да знае, защо е живъл. Коя е подбуди телната причина, която кара този човек да мисли по този начин? – Леността. Само ленивият отрича знанието; само ленивият избътеа страданията. Който бъга от страданията и ги отрича, е ленив човек. За да избъгне страданията, той си налага привидно вътрешно спокойствие, но то не произтича от онази дълбока философска мисъл, която внася в човека самообладание.
Мнозина смъсват леността с почивката, но т са две различни състояния. Почивката е
40
естествено състояние, при което човек променя положението си, с цел да възстанови изразходваните си енергии, да обнови организма си. След почивката той се уеюца до-волен и готов за работа. Леността произвежда известна разпуснатост на организма. При леността състоянието на човека е едно и също през цълия ден. Няма по-опасна болест за младите от леността. Ленивият не може да реализира своите идеи. Леността не внася потик, импулс в човека, но спира развитието му. Каквото благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо да бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам.
За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на чо-въка, хората са. писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучи-телни заключения. Например, в баснята „Щурец и мравка", щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието. В същност, заключението не е абсолютно истинно. Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско приле-жание и трудолюбие. Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя да се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието. Щурецът е безгрижен. С своите пъсни той е предвестник на нова кул-
41
тура. Между щуреца и заека има известна прилика. Задните крака на щуреца са дълги, като на заека, затова и той лесно скача.
От психологическо гледище, за да сверши една работа, човек трябва да има разположението на щуреца. В това отношение, щурецът прилича на учен човек, който разбира живота посвоему и го използува спо-ред своите възможности. Мравките пък символизират старата култура, която е изгубила направлението си в живота. Т показ-ват отклонението на тази култура от правия път. Като се проследи животът на мрав-кит, виждаме причиниг за спиране развитието на една култура в органическия свет. Ако търсите отрицателните, т. е. лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките. Между тях има ред и дисциплина, но дисцилина на насилие и жесто-кост. Мравките са същества на краен ма-териализъм; в тях отежтетвува всякакъв идеализъм. Когато младият човек казва, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, тази философия има отношение към културата на мравките.
Като се ръководъли от принципа, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, хората са. създали леността. Под понятието „почивка" те разбират едно успокоително състояние, в което човек само си почива и удоволствува. Върху този прин-цип са съградени и някои религиозни раз-
42
бирания. Турцит, например, си представят рая като блаженство: пред тЬх стои цт>ла планина от пилаф, полът с масло. Т държат нергиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф. Това състояние продължава цъла въчност. Според тях това е живот на вЬчно щастие и блаженство. Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седа с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя. В това се крие смисълът на живота. Според мене, това е кривото турско разбиране за рая и за блаженството. Това е изопаченият живот, без мъчнотии и страдания. Такъв живот съществува само в главите на онЪзи, които търсят лесен път, но не и на разумните хора, които се справят с мъчнотиите и страданията.
Какви идеи могат да се родят при такава култура, при такава цивилизация или при такова разбиране на живота? Днес младите се възпитават по един начин, възрастните – по друг. В края на краищата, като се на-тъкват на мъчнотиии, противоречия и едните, и другите се запитват, защо светът е съз-. даден така. Мислите ли, че Бог, Който е създал свтзта и мисл-Ьл с векове, как и по какъв най-добър начин да го създаде,
43
ще внесе толкова мжлнотии, противоречия и страдания, които да ви спъват? Мислите ли, че Онзи, Който е създал цълата вселена, не е взел в внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества? Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота? Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота. И ако днес, в живота на хората, изпъкват известни противоречия, т не са Божие дело, но еЬнки, които се явяват в съзнанието на недоразвитите още същества. Тези сънки се дължат на нисши съзнания, които проникват в съзнанието на хората и по този начин помрачават тяхната първоначална светлина. Животът, сам по себе си, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проя-вен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвершен. Ако човек вложи в живота си абсолютна вера, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвершено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нъщата, вложен в целокупния живот. Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия; само така той ще разбере, защо идат мж.чнотиите и страданията в живота.
И тъй, за да придобие дълбоко разбиране за живота, човек трябва да схване всички скрити методи, чрез които леността пуща пипалата си и го обхваща. Като открие мето-
44
дите и приемит, с които леността си служи, човек може да й се противопоставя. Леността е съзнателна сила, която се домотеа до човека, за да му противодействува в развитието. Когато силите на човека се уравно-весяте, т. е. дойдаг до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието. Такова състояние настъпва, когато се борят двама юнаци с равни сили. Т се борят известно време, докато най-после борбата се прекрати без победител и победен. Тази борба е безпредметна, защото е лишена от движение. Затова казваме, че смисълът на живота е в въчното движение, а не в вечната борба.
Когато настъпи в човека състояние на бездействие, в помощ му иде приле-жанието. То е сила, импулс, потик на чо-въшкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа." Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент в всеки акт, в всяка мисъл, в всяко чувство. Прилежанието се отличава по това, че превъзмотеа всички мъч-нотии в живота, а леността отстъпза и при най-малките спънки. За да не се загнъзди леността в ума, в сърцето или в волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да от-стжлва пред никакви мъчнотии в живота
45
си. всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там. всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човйк може да излъзе навън. С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които си служи математиката. Ако знаеш формулит, ще решаваш правилно задачит. Следователно, ако решавате правилно мж.чно-тиите си, ще решавате правилно и задачит-в на своя живот.
Като се говори за леността и прилежа-нието, трябва да слушате и да разбирате добре, за да не изпадате в противоречия. ПонЬ-кога ленивият си мисли, че е божество, за което всички трябва да работят. Той счита себе си за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от местото си, ре-дът и поридъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, конто мисли, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят. Ако някой се осмели да му даде някакъв съвет, той казва: Аз сверших моята работа, сверших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта. Сега не ми остава нищо друго, освен да седа неподвижно на едно място, като точка в вселената, около която всички останали точки да се движат и да работят. Този човек може да държи лекции на хо-
46
рата върху прилежанието, без той сам да го прилага. Той търси охолния живот и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философ. С никого не се кара; външно е благ и спокоен, усмихва се наляво и надясно. Ако някой му противоречи и не иска да сверши работата, която му възлага, той вади няколко звонкови монети от кесията си, дава му ги и казва: Искаш ли да ста-неш прилежен, направи това, което те съ-ветвам, и не ме заставяй да губя спокойствието си. Ако аз наруша спокойствието си, ти ще изгубиш живота си, защото ще станеш причина да се измъни равновесието в вселената. Изпълните ли желанието на ленивия, той казва за вас: Ето един будала, който не разбира смисъла на живота.
Ленивият обича да дава съвети на хората. На еднаго казва: Иди да копаеш на лозето! На друг: Иди да ореш на нивата! На трети: Чети, учи, да не останеш слъп! Той само седи, излежава се, подсмива се на слабостите на хората. Някои наричат ленивия „вжлрешен аристократ." Той се движи бавно, с достойнство и съзнание за себе си, като си дава вид, че всичко разбира.
От кога води началото си леността? – Още от времето на първия човек. Като останал без работа, той пожелал да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжит, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните зако-
47
ни. Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие. Като вщтела, че тази работа няма да се оправи сама, тя вс-Ьки ден туряла на гърба на-човека по една прашинка. Понеже се подал на леността, човекът не изтърсвал самъ-праха от гърба си, но очаквал да дойде нъ-кой отвън, да го очисти. Дълго време ча-кал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в. съзнанието му. В резултат на това, живо-тът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си. Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него. Натрупването на човешкото съзнание с прах го довело най-после до крайно затлъстяване на организма, при което той огрубял, обезобразил се – изгубил своята красота. Той се чудил на положението, в което изпад-нал, и си казвал: Какво стана с мене, че се измъних толкова? Има нещо безсмислено в живота. Ден след ден той се отпущал, докато се оформил като ленив човек и се подал на бездействието.
Много от страданията и безпокойствата на съвременните хора се дължат главно на бездействието. Човек може да прояви леността в всяко отношение: в ученето, в придобиване на добродетели, в работата си и т. н. Леността се прояви и в Соломона, като качество на човешкото естество. Следъ
48
като Соломон придоби големи знания и го-лЬма мъдрост, леността тури крачето си и в неговия ум, и най-после той каза: „Суета на суетит-, всичко е суета. Многото знание е тежест на духа". След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене в живота си. Той потърси причината на леността в себе си, но не можа да я намери.
И тъй, правилният и естествен п;кт в живота е пътт на прилежанието. Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно. Прилежният е всякога радостен. Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от себе си, че е свершил нещо. Той има свой актив и пасив. Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен. Каже ли някой, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив. Само ленивият мисли, че не може да постигне желанията си и не прави никакви усилия. Недоволството е състояние, което следва леността. Т вервят заедно. С други думи казано: леността е майка на недоволството, затова ленивият изпитва вж.трешно недоволство от себе си.
Изучавайте качествата на леността и на прилежанието от психологическа гледна точка, за да разберете външната страна на новия живот, който искате да придобиете. При-
49
лежанието показва на чов&ка методите и за-конит, с които може да работи. Леността пък отклонява човека от правия път. До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това трътеат по пътя на леността и изгубват смисъла на своя жи-вот. Помнете: леността е майка на злото, а прилежанието – майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто. Тъй щото, ако ви питат, как и отде се е родило злото, ще знаете, че леността е негова майка. Леността е цивилизация, която е родила злото. Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека. Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна. В злото действува остенът. Волът оре на нивата, верши работа, защото остенът го побутва от време на време. Конят препуска, служи на господаря си, защото камшикът играе върху гърба му. Обаче, нито волът, нито конът рабогят по своя добра воля. Остенът и камшикът са причина за тяхната дейност.
Следователно, ако човек има в себе си стимул, иодобен на остен или на кам-шик, който го заставя да работи и върви напред, това не е правилна дейност. Така и ленивият работи. Когато искат да накарат ленивия да работи, насила ще го заставят, но това не е доброволен акт, а насилие. Силите на ленивия са пасивни. Той си казва:
50
Кой ще се мж.чи, кой ще прави усилие на-мозъка си, да възприема това или онова знание? Няма защо да се мжла, Бог не е създал човека за мъчение. Като излвзе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба си, после влъзе в стаята, на сънка, и си почива. Каже ли някой, че не иска да учи, да се моли, да работи, причината за това се крие в леността. Ако те заставят насила да се молиш и да учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов. Ако те заста-вят насила да правиш добро, това не е истинско добро. Истинското добро подразбира естествен, здравословен акт на човешката душа. То се верши по закона на прилежание-то. Като знаете това, дръжте се за прилежанието, а избятеайте леността. Дойдете ли до някоя спънка в живота си, отхверлете абсолютно леността от себе си. Ако работите ви не вервят добре, откажете се напълно от леността и прилагайте прилежанието. То разрешава противоречията в живота. То разрешава въпроса за съществуването на злото. Ако леността ви посети, не й се сърдете, слушайте я само, какво ще ви говори. Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в човека и т. н. Интересна е историята на леността. Тя е жива сила, която разполага с такива тънки приоми и методи, че, ако не знаете, как да постъпвате с нея, ще се метне на гърба ви и ще ви накара цял живот да я носите. Не
51
е лесно да се освободи човек от леноотта. Тя може да се вмъкне в ума и на най-добрия и любим ваш приятел, в когото имате доверие, и да ви заблуди и изкара от правия път на живота.
Представете си, че при вас дохожда най-добрият ви приятел, когото не сте виждали цъли 20 години. Тъкмо в това време вие трябва да правите молитвата си. Като види, че се готвите за молитва, приятельт ви казва: Остави сега молитвата си, да се видим първо, толкова време не сме се виждали! Ако отложите молитвата си и се подадете на съвета на приятеля си, вие влизате в закона на ле-ността. Ако приятельт ви върви по закона на прилежанието, трябва и той да се помоли заедно с вас, а след това да се разговаряте.
Молитвата е свещен акт, който всеки човек трябва да верши на всяко време и неотложно. Как ще направи молитвата си, това зависи от степеньта на неговото развитие. Какво прави човек, когато се събуди? Първо той отваря очите си, после вдига рж.-цет си нагоре и става. В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа". Отварянето на очите представя същевременно молитва. Кой отваря очите си рано сутрин? – Прилежният човек. Значи, прилежният се отличава с будност на съзнанието. За него всяко отваряне на очите е молитва. Да се молиш, значи, да отвориш очите си, да гледаш кра-
52
сивия Божи свет и да вървиш напред, да свершиш малката работа, която ти е да дена през деня. Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив човек. В края на краищата той свершва зле. В какво се заключава лошият край? – В разочароването му в Бога. След като се моли с години, той се чуди, защо Бог не отговаря на молитвите му и се запитва: Защо Господ не задоволи нуждите ми? Не вижда ли, че имам нужда от пари, от слуги, които да ми помагат? Той се чуди, как Господ не обръща внимание на такова божество като него. Бог не се спира върху отрицателните качества на човека и не ги задоволява.
На какво се дължат отрицателните чърти на човешкия характер? – На леността. Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му, и той изгубва смисъла на живота си. Това значи, да затвори човек очите си преждевременно. Кога затваря човек очите си? – Само когато спи. Който не спи, а затваря очите си, той е ленив. Обаче, ако прилежният не спи, очите му са всякога отворени.
Сега ние разглеждаме вътрешната сж.-щина на леността и на прилежанието, а не тъй, както се разбират в живота. Да си почива човек, това не е състояние на леност, а състояние, в което умът взима активно участие. Когато почива, и когато работи, човек трябва да знае причината, защо почива
53
и защо работи; когато се моли и учи, също трябва да знае причината на това, което верши; когато мисли, той трябва да знае причината, която поражда неговата мисъл и след това да мисли право. Ще каже някой, че животът няма смисъл. Как е възможно, Бог, създа-тельт на св-Ьта, Който е осмислил всичко, да е създал безсмислен живот? Това е философията на ленивия човек, от която трт>бва да се пазите. Който се стреми към нов живот и нови разбирания, трябва да бъде благоугоден на Бога. Това значи, да бъде човек способен. Прилежният ученик е способен, а способният – даровит. Да-ровитият ученик е любим на учителя си и на Бога. Бог се занимава с прилежния ученик, а ленивия предоставя на природата, тя да се занимава с него. Какво прави природата с ленивия? Колкото пъти мине край него, все ще остави по една прашинка на гърба му. След това Бог минава край него и, като го види, потънал в прах, казва: Това дете жъне последствията на своята леност, но ще научи урока си. – Кога ще научи урока си? – Когато влт>зе в духовния свят и започне да се занимава с духовни работи.
Като се говори на хората за духовни работи, малцина се интересуват о! тях. Защо хората не се интересуват от духовни въпроси? – По две причини: или не са. готови да ги възприемат, или този, който говори върху т^х, не ги засъга по същество. И ма-
54
териалният, и духовният свет имат свои добри страни, следователно и двата света пред-ставят интерес за хората. И в двата света има нещо реално, неизменно, което улеснява изучването им. Тази реалност, именно, представя вътрешна връзка между всички прояви иш живота. В това отношение, прилежнияте се солидаризира с дейността на разумните същества от всички светове и работи заедно с тях. Ленивият, обаче, е краен индиви-дуалист. Той се отдъля от съществата на другите светове, живее само на физическия св&, като се ръководи главно от своята личност. Животът на личността, обаче, не представя идеен живот. Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа.
И тъй, дръжте в ума си двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората. Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старигК трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта – външен израз на леността. Добродетелите се развиваг в закона на прилежанието, а слабостите и поро-ците – в закона на леността. Младият трябва да прилага закона на прилежанието и да се ползува от най-малкнт блага, които Богъ
55
му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот. Влезе ли в сърцето на младия, леността започва да го съветва да не обича всички хора, да не се отваря за любовта. – Кого трябва да обича младият? – Само себе си. Да обичаш само себе си, това значи, да осакатиш сърцето си. Само онзи не може да обича други хора, освен себе си, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят. Какво ще види през това отверстие? – Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал. При това положение, естествено е, човек да обича само себе си. Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един човек. – Покажи ми, как да обичам всички хора. – Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около себе си. Леността туря такива прегради пред очите на хората и ги води в задънени улици. Т поглеждат на една, на друга страна и се питат: Как може да мине кола по този път? – Този път не е за кола. – Тогава нека дойдат хора да прокарат нов път. – Ти върви по пътя, който Бог отдавна е начъртал и не чакай да дойдат хора отвън, да прокарат нов път.
Днес млади и стари, учени и прости критикуват Бога, намират, че светът не е създаден, както трябва, другояче трябвало да се
56
създаде. Хора, които мислят и философству-ват по този начин, вервят по закона на леността. Това е анормално състояние за човечеството, защото така, именно, хората сли-зат от стлшалото на културата и влизат в областта на цивилизацията – една стъпка по-надолу. Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството. Какво дойде след това? – Хората започнаха да се избиват едни-други. Какво донесоха войните? – Разрушения и нещастия. Това са последствията на леността. Това не може да се нарече еволюция, но – израждане на човечеството. Еволюцията е закон за изправяне на погрешките. Да еволюираш, това значи, да вървиш в пътя на прилежанието. С други думи казано, еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е. в правилните прояви на човешката дейност.
Каква е задачата на съвременното човечество? – Да се верне към първичния Бо-жествен живот. Това е новият живот, чиято философия може да се изрази с няколко думи: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи. Да бъдем като Бога и едно с Него! Постигнеш ли това, всички сж.щества ти стават близки, както са. на Бога близки; всички спорове се разреша-ват моментално. Само така ще чуете тихия
57
глас на Бога, Който ви казва: Прилежание! То води към правилното развитие на живота. Разберете ли прилежанието и леността правилно, т добиват смисъл за вас. Нежно е да разберете смисъла им, за да намерите истината. ВсЬка дума е верна, когато изразява истината. Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност. Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване. Само така думите придобиват истинското си съдържание и смисъл.
Ще ви дам метод, как да се пазите от леността. Като минавате край нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Тя ще се зарадва, защото всвка прашинка носи известно благословение за нея. Не туряте ли на гърба й прашинки, тя ще бъде свободна и ще тръгне след вас. За да разберете смисъла на прашинкит, трвбва да имате будно съзнание. Който нвма такова съзнание и не разбира живота, не трябва да се самоосжжда. Самоосжждането изключва условията да се разбере истината. Който не се самоосжжда и търси причината на свои-т погръшки, за да ги изправи, той върви в пътя на истината. В края на краищата, той намира, че всички погрешки и неуспъхи в живота се дължат на леността.
Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение,
58
да се чувствуват верзани и ограничен!.'. Много просто – леността ги е верзала. – Как да се развержем? – Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите с закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свержете ли се с прилежанието, веЬкакъв страх ще изчезне от вас. Ако се страхувате и работите с прилежанието, вие ще се намъ-рите в положението на онзи неврастеник, на когото лъкарьт препорж.чал екскурзии. Като започнал да се изкачва по планините, той се уплашил да не се пукне сърцето му, да не изгуби силите си и поел друга посока на движение. Прилежанието е изкачване по високи планински верхове. Който се уплаши от него, слиза в долината на живота и там остава дълго време.
Работите ли с закона на прилежанието, не се страхувайте от бързото движение и от изкачване по планинси верхове. За прилежния човек съмнение и безверие не сж.-ществуват. Той е човек на положителната и абсолютна вера. Започне ли една работа, свершва я докрай. Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени чърти от майка си и от баща си, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание. Леността се оправдава с лоши наследствени чърти, а прилежанието търси дарбите и ги
59
разработва. Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот. Какво носи прилежапието? – Дарби и трудолюбие.
Днес говорих достатъчно за леността и прилежанието. Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите нъща. Достатъчно ви е една трета от въпроса. Ако продължа още, има опасност от преяждане. За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни. Това изисква законът на прилежанието.
Започнете с новия Божествен ден на прилежанието. Днешният ден да бъде последен на леността и пръв ден на прилежанието. Нека светлината на този ден бъде свидетел на прилежанието!
1. Лекция от Учителя, държана на 24 август, 1928. г. София. – Изгрев.