от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Дело съвършено)
(Дело съвършено)
Ред 19: Ред 19:
 
Старите алхимици са казвали, че водата, въздухът, огънят и земята са прости тела, по-новите химици отричат това. Ние не спорим по този въпрос. И едните, и другите са прави в своите разсъждения. Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород. Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка. Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла? - Не, тя е присадена само върху него. Така че, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях. Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него? – От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда, именно, живеят всички напреднали същества.
 
Старите алхимици са казвали, че водата, въздухът, огънят и земята са прости тела, по-новите химици отричат това. Ние не спорим по този въпрос. И едните, и другите са прави в своите разсъждения. Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород. Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка. Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла? - Не, тя е присадена само върху него. Така че, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях. Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него? – От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда, именно, живеят всички напреднали същества.
  
Сега, за да разбира човек вътрешния сми-съл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание. Четири състояния отличават човека, първото състояние е свръхсъзнанието; второто – -подсъзнанието; третото – съзнанието и четвертото – самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той некога е живел в подсъзнанието и свръхсъзнанието, дето се кри-ят всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. Под „наука" разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безбоой векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени фоо-ми – силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисълг като два важни центрове за чозека. Съзнанието е -център, в който се включва целокупния животъ
+
Сега, за да разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание. Четири състояния отличават човека, първото състояние е свръхсъзнанието; второто – подсъзнанието; третото – съзнанието и четвъртото – самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. Под "наука" разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава. Така че, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, нисшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на нисшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човеж не дава възможност никому да се поояви, оевен той сам. Иска ли. н%кой чо-вт^к да направи добро, той му казва: не прави това добоо, нищо няма да излезе от него! Яко н^кой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: не си губи времето, нищо нт^ма да излезе от тази работа! Казвам: когато нъжой човеж иска да внесе една нова идея в св%га, непременно ще се яви никаква реакция поотив него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на пъово место в всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: защо да не съм аз, а да е този? Спооец закона на самосъзнанието вейки човек има мисия в сверта, малка или голяма, която ще иззърши, ио трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но чов-кк трябва с търпение да го дочака. Сегашният свет не е добре организи-ран и за да се ооганизиоа, се изисква дълго вгЬме. Същото н"Ьщо става и с човешкия орга-
 
+
+
99
+
 
+
на земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В н^го, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било «еобходимо, за да се индивидуализира човек, Фбаче в това индивидуализиране той се е заблу-дил и помислил, че може да бъде самостоя-телек и да жив-Ье съвершено сам. В резул-т<тат на това, той вижда, че неговото тъ\ло се съвершено разоушава. Тъй щото в живота на чо-'вЪка се забЪлъзва една постоянна борба, която <се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна и подсъзнанието и свръх-ссъзнанието, от друга. Значи, низшият и висши-«ят живот, т. е. животинският и Божественият -живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човеж не дава възможност никому да се поояви, оевен той сам. Иска ли. н%кой чо-вт^к да направи добро, той му казва: не прави това добоо, нищо няма да излезе от него! Яко н^кой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: не си губи времето, нищо нт^ма да излезе от тази работа! Казвам: когато нъжой човеж иска да внесе една нова идея в св%га, непременно ще се яви никаква реакция поотив него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на пъово место в всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: защо да не съм аз, а да е този? Спооец закона на самосъзнанието вейки човек има мисия в сверта, малка или голяма, която ще иззърши, ио трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но чов-кк трябва с търпение да го дочака. Сегашният свет не е добре организи-ран и за да се ооганизиоа, се изисква дълго вгЬме. Същото н"Ьщо става и с човешкия орга-
+
  
 
   
 
   

Версия от 14:04, 12 февруари 2009

Дело съвършено

"Търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък."

Животът на съвременното човечество е пре-изобилен с празни думи, с думи, без съдържание и смисъл. Ето защо на съвременните хора трябва да се изяснява вътрешният смисъл на Живото Слово. Празните думи са костеливи орехи, които хората гледат само отвън. Често хората говорят за търпение, без да разбират вътрешния му смисъл, без да се спират върху въпросите: защо ни е търпението, как се е зародило то и т.н.? Преди всичко без търпение не може да се постигне никакво знание. Търпението е основа на знанието. Само гениалните хора, само светиите, ангелите и боговете могат да бъдат в пълния смисъл на думата търпеливи. Казва се за Бог, че е дългогърпелив. Мнозина запитват, защо им е търпението? Не може ли без търпение да се живее? – И без търпение може, но нищо няма да се постигне. Много таланти на хората пропадат от липса на търпение. Колко художници, колко музиканти, колко добри проповедници, държавници, майки и бащи са пропаднали от отсъствието на търпение в своя характер! Колко добри пълководци са пропаднали в своите сражения все от нямане на търпение!

Ние употребяваме думата "пълководци" в широк смисъл. Да се сражава човек в живота си, разбирам, но с кого? – Със силния, а не със слабия. Със слабия всеки може да се сражава, но това не е геройство. Така че, ако си юнак, ако искаш да се бориш, да воюваш, воювай с някой силен, подобен на тебе, а не със слаб, хилав, като стара баба, който едва крета, едва се държи на краката си. И когато говорим за учени хора, ние подразбираме гениални хора. Казва се, че днес, между съвременните хора, имало много учени. Ако е така, всички трябва да се радваме, но ние не говорим за онези учени, които преподават в университетите и за това им се плаща. Истински учен е онзи, който работи идейно, без да очаква някакво възнаграждение. Този учен е роден от гениална майка и гениален баща, а зад тях седят редица поколения от гениални хора. Не се счита гениален човек и този, зад гърба на когото седят само четири поколения гениални хора. Много от съвременните хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, святи хора. Други пък мислят, че като завършат някакъв факултет и като напишат едно-две съчинения по някой въпрос, те могат да минат вече за знаменити хора. Не, няма ли човек зад себе си десетки, стотици или хиляди пра-родители, които да са вървяли в Божествения път, в пътя към красивото и великото, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия.

Сега ние говорим на научен език. Ако си послужим с езика на египтяните, ние ще дойдем до въпроса за странстване на душите и на духовете. Най-първо духът е бил силен, мощен, всезнаещ, но със слизането си той постепенно се е ограничавал, загубвал знанието си, докато най-после съвършено заспал. Значи, веднъж слязъл на земята, духът, изгубил своето съзнание за а;ла и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? – За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си? Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие? Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората? – Не може. Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа. Обаче, не извършат ли слугит работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни. И каква полза от всичко това? Този човек трябва да слезе от висотата на своето положение, да се откаже от богатството си, от слугите си и да започне сам да работи. Велик, силен човек е този, който сам работи, сам извършва всичките си работи. Има ли слуга, който да изпълнява заповедите му, той е слаб човек. Бог сам си слугува, Той не очаква на никого. Когато казваме, че Бог ще спаси света, ние подразбираме, че щом веднъж го е създал, Той сам ще го спаси.

Някои казват, че познават Бога, че познават себе си. В какво седи това познание? Преди всичко, за да познае човек себе си, той трябва да има търпение. Защо е необходимо търпението на човека? – Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши. Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението. Ти си учен човек, например, създаваш известна теооия, но срещу тебе се опълчават ред учени хора. Какво ще правиш тогава? Как ще се справиш с това положение? Ние не засъта-ме сегашните ви разбирания, нито сегашната наука или сегашните изкуства, но питам: Какво ще представлява това в сравнение с философията, науката и изкуствата, които ще имате даже само след десетина години? За вас това ще бъде нещо подобно на играчки, с които сте се забавлявали като малки деца. Сегашната наука, философия, поезия, музика са забавления за децата, обаче, те представляват основа на бъдещата наука, философия, поезия и музика. Те ще послужат като основа за бъдещето развитие на човека. Това не трябва да ни обезсърчава. Може ли малкото дете–пеленаче да се сравнява с онзи голям юнак, с онзи герой, който носи пълни чували на гърба си? – Не може да се сравнява. Това дете се носи на ръце от майка си, то е още съвършено безпомощно. И дълго време още майка му ще го носи на ръце докато един ден то стане голям герой. Дълго време майката е носила на ръце своето дете, докато най-после то е могло да се издигне до положението на някой велик музикант, поет или художник. На първо време детето се нуждае от помощта на своята майка и я търси. После то престава да се нуждае от нея, не я търси вече, докато постепенно я забравя. Всъщност, детето не е поставено във физическите ръце на своята майка, но в ръцете на разумна, любеща душа, която му помага и го крепи в живота.

Казвам: Ако нашето съзнание не се прониква от Висшето съзнание, ние не бихме могли да мислим. Мисълта е един вътрешен процес. Ако Бог не прониква в нашите сърца и умове, Той не би създал света. Под думата "свят" ние разбираме слънцето, месецът и другите небесни светила. Ако тези светила не съществуваха, с какво бихме се занимавали? Следователно, слънцето, само по себе си, е създало света. Като се разсъждава така, явява се една загадка: кой, наистина, е създал света и на кого принадлежи той? За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.

Когато Господ създал земята, явило се първото цвете, наречено лотос. Сега това цвете е водно, расте във водата, но тогава е растяло на сушата. Четирите елемента – въздух, вода, огън и земя работели върху лотоса, вследствие на което, когато лотосът цъфнал, явил се спор между четирите елемента, на кого принадлежи цветето. Те дошли до пълно разногласие помежду си и трябвало да отнесат въпроса за разрешение до невидимия свят, а оттам и до Господ. Земята казала: Господи, аз отгледах това цвете в стаите си, дадох му добър прием, като го снабдявах с хранителни материали, подкрепях корените му да се засили, да издържи на всички тежки външни условия. Водата казала: Аз пък го квасих, смекчавах наоколо пръстта му, измивах листата му от праха, улеснявах движението на соковете му и с това помагах на неговото правилно кръвообръщение. Въздухът казал: Аз отгледах това цвете, като нежна майка; люлеех клончетата му и с това раздвижвах соковете да хранят и най-отдалечените му части. Аз бях учителят на това малко създание, учих го как да расте. Най-после дошъл огънят, т.е. топлината и светлината, и казали: Ние пък, в своите малки стаички, отоплявахме водата и земята, и по този начин давахме възможност на соковете да се разнасяте правилно в растението по всички негови части. Само чрез нашата помощ това цвете можа да израсте, да се развие и да цъфне. Питам: На кого, наистина, принадлежи това цвете? Тогава Господ отговорил на земята: "Понеже ти крепеше корените на това цвете, затова листата, цветовете и плодовете, които падат от него около корените му, са твои". На водата пък казал: "Понеже ти напояваше цветето, всичките капчици, които излизат от него, са твои". После се обърнал към въздуха и му казал: "Когато цветето цъфти, ти ще взимаш неговата миризма и ще я разнасяш из пространството. Това ще бъде твоята заплата". И най-после Господ се обърнал към светлината и топлината и им казал: "Когато цветето цъфне, вие ще го посочвате на хората. Само при светлината те могат да го видят, да видят неговия цвят и неговата форма". Що се отнася до въпроса, на кого принадлежи цветето, и кой го е създал, на това може да се отговори по следния начин: това цвете е напълно свободно, на никого не принадлежи. При това, Един е неговият създател. Както виждате, това е една загадка в живота.

И така, що е лотосът? – Лотосът представлява човешката душа, която цъфти на земята. Под думата "земя" ние разбираме живата, разумна земя, която ражда, която разсъждава. Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, но говорим за водата, като носителка на живота. Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена. Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях? Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща? Правилно ли е агнето да не прилича на овцата? – Не е правилно. Следователно, в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но те се явяват само като условия за проявяване на водата. Значи, във водата има един особен елемент, който химиците не познават. Този елемент е жизненият елексир, носител на великия живот.

Старите алхимици са казвали, че водата, въздухът, огънят и земята са прости тела, по-новите химици отричат това. Ние не спорим по този въпрос. И едните, и другите са прави в своите разсъждения. Според новите учени, водата е съставена от водород и кислород. Ние казваме, че водата се е образувала по закона на присаждането, както върху един глог може да се присади една хубава ябълка. Питам: Тази ябълка от глога ли е произлязла? - Не, тя е присадена само върху него. Така че, когато химиците говорят за елементите и за взаимодействието между тях, ние подразбираме закона на присаждането. Всички елементи са присадки към известни сили на целокупния живот. Скършите ли тези присадки, вие ще имате истинските елементи, или силите на великия живот, скрити в тях. Ако един ден ние успеем да разложим живота на неговите първоначални елементи, какво ще остане от самия него? – От него ще остане една възвишена, фина материя, хиляди пъти по-рядка от най-рядката физическа материя, каквато науката познава. Тази материя няма да съдържа вече никакви елементи в себе си, на вид тя ще бъде еднородна, проста, но силите, които действат в нея, ще бъдат разнородни. В такава среда, именно, живеят всички напреднали същества.

Сега, за да разбира човек вътрешния смисъл на нещата, той трябва да се разглежда като съзнание. Четири състояния отличават човека, първото състояние е свръхсъзнанието; второто – подсъзнанието; третото – съзнанието и четвъртото – самосъзнанието. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проявява. Те представляват същината на човека. Той някога е живял в подсъзнанието и свръхсъзнанието, където се крият всички негови възможности. Оттук започва истинската наука. Под "наука" разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава. Така че, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, нисшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на нисшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човеж не дава възможност никому да се поояви, оевен той сам. Иска ли. н%кой чо-вт^к да направи добро, той му казва: не прави това добоо, нищо няма да излезе от него! Яко н^кой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: не си губи времето, нищо нт^ма да излезе от тази работа! Казвам: когато нъжой човеж иска да внесе една нова идея в св%га, непременно ще се яви никаква реакция поотив него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на пъово место в всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: защо да не съм аз, а да е този? Спооец закона на самосъзнанието вейки човек има мисия в сверта, малка или голяма, която ще иззърши, ио трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но чов-кк трябва с търпение да го дочака. Сегашният свет не е добре организи-ран и за да се ооганизиоа, се изисква дълго вгЬме. Същото н"Ьщо става и с човешкия орга-


100

низъм. Яко вземем пред вид.. еволюционния) закон и разглеждаме пътя, по който човек е вервЪл, ща видим всички по-низки форми, прЪзъ» кЬито той е минал. Например, той е минал лръ^з фазата на рибит, на птицитъ1 и най-после е дошъл до фазата на мл*Ькопитаеш.итъ\ Как се е проявявал геният в морето, когато човек е миназал пртвз фазата на рибит? – Тук той се проявил в разни форми- н-екъдъ" геният се изразил в създаване на особени фенерчета, да-си евт^тят с т1ьх. Наистина, и днес ние срещаме в моретата светещи риби. В други риби-геният се изразил в създаване особени мас-тилнички, с течност подобна на мастило, но гине я използували за писане, а за отбрана сръчду неприягелитъ^ с тази течност т" пръскали въ-очитъ* им. В нъжои риби геният се изразил в създаване на особени електрически Оатепии, с които пак се защищавали от своите непри^ ятели. Всички тия постижения са резултат нз Божествения Дух в пътя на слизането или ин~ волюцията. И когато Духът е дошъл до края? на своето слизане, настъпил обратният процес. - – пътт на възлизането или възкачването. И тогава Бог е казал: „Сега ще създам разумния човтбк, който може правилно да мисли, чувствува и действува, за да тръгне по обратния пъто, т. е. от самосъзнанието към сверхсъзнани^то".

Сега, в пътя на възлизането у всички хора се забтблъ-зва желание да бъдат богати, учени, гениални. Това е Божествен стремеж.' Всеки чо-вък иска да стане съвершен, стреми се към н^що съвершено. Този стремеж е правилен. Животът не се заключава само в ядене и пиене. Яденето и пиенето са само ередетва, но не и ц^л. Някой иска да нарисува една картина. Това желание е отлично, но въпросът е, как ще я нарисува: само външната й страна, като художник, или ще я изрази словесно, като поет.. Правилно е чооок да нарисува тази картина в душата си,


101

там да вложи всичко хубаво, ако иска да я нарисува красиво- Кой може да покаже , картината .на своята душа? Какво ще бъде вашето положение, ако некоя тъмна нощ срещнете една душа? Вие. ще останете очаровани от тази красива гледка. Пр-Ьд вас ще седи нек,аква чов-кшка фигура, но от лицето и от ц-блото й тъпо ще излиза бела, мека светлина, в която опитното око ще различава седемьг цветни тона, нщ седемьг цвътни гами. Съвременните учени познават само «една цвътма гама с седем различни цвъта, а останалите швсть" не познаваг. Едва сега съврЪ-*менните учени започват да правят опити и наблюдения върху преминаване на светлината от •една гама в друга. Те правят тия опити и де-•нем, а не само нощем. Когато човек прави тези опити, той се концентрира, съсредоточва вниманието и погледа си, вследствие на което пръ\д него настава голем мрак. Дкр не разбира законите, той ще помисли, че ослепява. Който разбира законите, ще разбере, че минава през една тжста зона на земята. След 15 минути концентриране пред този човеП< ще се яви мека, ЪЪ-ла светлина. Вземе ли да се връща назад, той •пак ще ,мине пр+^з същата гжста среда.

Казвам: такова затъмнение или помрачаване •често става и в съзнанието на човека. Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си, да за-'пази будност на съзнанието си, докато премине тази тъмна зона. В това положение неверният ще се отрече от Бога, а разумният, търпеливи-ят ще се сверже още по-здраво. Страхливият ще остане в тази тъмна зона, а безстрашният ще я премине и ще въови напред. Данте е пре-!минал през тази зона, но неговата възлюбена –

Ъеатриче – му осветявала пътя с своето фенерче,

«като то развеждала при страдащите и му обясня-

шала причините за техните страдания.


102

И тъй, всеки чов-Ьк сам създава^ своитъ^ окови, своето робство. Д се крие причината н&> това? – Вътръ* в него. Има нещо, което се таи* в човека и което е в сила да го зароби, За-пример, някой мисли, че е много добър човек. То е, защото той външно се изявява такъв, а не си дава отчет, какво става вътре в него. Вземете момата, която иска да се жени. Докато се= ожени, тя е весела, засмяна, любезна с, сватове^. с кумове, с баща си, с майка си, но щом се-ожени, едва изминали два-три м-ьсеца* и тя за-хверля булото и показва другата С№ страна. Всички се запитват: какво стана с тази млада булка? Докато бЪше мома, нямаше подобна на- нея>\ а сега, не знаем, как да си обясним тази работа. Д остана красивата мома? Тоз№ пример обяснява отчасти само процесит%, които ставатъ-в самия човек. Само по този начин. може да* се разбере дълбоката философия на живота. Тазт велика философия ни сверзва с сватове, които-седат високо в нашето съзнание. Ще кажетег д-б са т-бзи светове? – Те са над нас. В т-Ьзи* светове живеят същества разумни, велики, съ« култура много по-висока от нашата.. Нашити мозъци пр-Едставляват почва, земя за тех, върху която те орат и сбят. Щом разработят тази; почва, тъ" си отиват. Ти си философ, химикъ*. богослов или друг някакъв учен и* седиш н%къд%, размисляваш върху извъхтен научен въпрос. Едно от тия разумни същества взима своето рало, слиза на земята при тебе и започва да пр-вобръща пластовете на твоята земя. Ти веднага се стръхкаш, пръхтаваш ца- размишлявашъ-и изгубваш всичко. Това същество не иска да знае, какъв си ти. Колкото ударът от. ралото* на това същество е по-силен или' по-груб, толкова на по-низко стъпало на развитие ае намира то. И т*бзи същества са от различна степень* на развитие. ОсвЪн това, ралата на едни отъ~ гЬх са желЪзни, на доуги – сребърни;-аг на трет^


103

– златни. И между тия същества има постоянна-борба, защото не са от една и съща ложа. Едни от гЬх са от Балата ложа, от посветенит, а други са от черната ложа. Затова, именно, и в света има два метода на дъиствие. Когато Бог създаде човека, Той му даде земята да я управлява, но същевременно го държи отговорен за всички лоши последствия от неговото управление. Невидимият свет държи отговорен за всичко н* само човека, но и двът ложи, които са в постоянна борба помежду си.

Казвате: кой е този невидим свет? Реа-лен ли е той? – Реален е, разбира се. Когато чов"бк люби, видима, реална ли е неговата лю-бов? Казват за никого: устнит на този човек се малко зачервили, което показва, че той йма лю-бов. Нима зачервяването на уегните изразява лю-бовьта на човека? – Яма очит му светят. – Нима очит на човека, който люби, трябва да свъ-тят? Така ли се изразява любовьта? На кой пияница не светят очит? Или на кой болен не светят очигб, когато има температура? Когато разумният чов-бк люби, в очит му се забъ-лЪзва особена, мека светлина, а не блЪсък. При това, този чов-бк обича всички хора, всички същества. Обикнозеният човек, когато обича, той прави избор: той обича само онзи, от когото може да вземе нещо. Като отиде при някой богаг човек, той го погледне, потупа го по рамото и му се поклони. Яко н*вма пари, и той изчезва, не седи при него.

Съвременните естественици говорят за кукувицата, че снасяла яйцата си в гнъздата на Някои малки птички. Питам: как придоби кукувицата този назик, да снася яйцата си в чужди гн-Ьзда? Всички говорят за тази чърта на кукувицата, а при това, колко кукувици има днес между съвременнит хора! След като снесе яйцата си в нъкое чуждо гнЪздо, кукувицата хвръква и повече не се грижи за тях. Другата птич-


104

ка, в чието гнездо са снесени кукувиченит яйца, лежи върху тях, както и върху своите и ги мжти. Като се излюпят малките кукувиче-та, всеки ден те започват да изхверлят вън ог гнездото по едно от другите малки пгиченца. Майката се чуди, защо се намалява броят на малките й, но като не знае причината за това, казва си най-посл: такава е волята Божия! Тя отглежда грижливо малките кукувичета, докато ^дин ден т хвръкнат от гнездото и отидат да жив-Ьят сами. Същото нещо става и в живота на хората. Когато един богат човек дойде у дома ви и започне да разглежда къщата, нивите ви и срещу тт^х ви дава пари с лихва, той не е ли снесъл вече в вашия полог своите кукувичи яйца? Не се минава дълго време, и този чозЪк взима и къщата, й нивите ви. След всичко това той ще разправя: аз направих благодеяние на една бедна вдовица. Този чов-Ьк изхверли всички яйца от полога на майката, като м остави да се грижи само за кукувичето яйце. И сл-Ьд това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свЪщ и които го видят, ще кажат за него: добър, благочестив е този чов-Ьк. Той прави големи добрини, подарява много нт^ща на бедните хора. Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния. Светът не се нуждае от такива добрини. Това не е култура, това не е Божествен акт. Такива благодеяния са резултат на човешкия егоизъм. Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини. Дз съм наблюдавал, какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята. Те хверкат от клон на клон, от-кжеват си един, втори, трети цвет от дървото и си чистят клюна с него. После го хвер-лят на земята. Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това. Колко пъти някой чозек ще кацне върху току-що разцъвтелиге хубави мисли ц чувства на другъ


105

♦чов-вк, ще ги откъсне, ще ги захзърли на земята, без да иска да знае! Някой чов^к се замие--лил за добър и чист живог, иска да служи «а Бога, но соЪща го друг и му казва: какво си се замислил? Защо се занимаваш с глупави работи? Я си вземи един билет, че иди на нЪ-кой концерт или на нЪкое представление! Каз-вам: ако театърът или концеотът мбгат да дадат на човека нещо по-хубаво за душата му от молитвата, нека отиде там. Но ако те не мо-гат да дадат нужната храна за душата му, подобри нека той се моли на Бога, нека работи за своето усъвершанствуване. Ние не тоЪбва да поставяме граница между гЪзи неща. Трябва ли да се поставя птЪтрада между живота на светския и на религиозния чов-бк? Когато религиозният чо-в-бк сверши работата, която му е определена за деня, той трябва да се помоли на Господа, да благодаои за работата, която е свершил и да Го запита: Господи, мога ли сега да отида на теа-тър или на концеот? Кое пречи на духовния 'чов-бк да слуша музика? Че кой създаде музиката? И музиката има своето мтвсто и предназначение в живота. Тя е необходима като почивка в живота на човека. Същеврт^менно тя съединя-;ва душите на хората. Днес с музиката си слу-жат и в войните, с нея въодушевяват, на-<тройват войниците за бой. Като надуят онези 1медни тржби, и войниците се настройват. Кръвь-та им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и трътеат на бой. Не се минават некол-ко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече дейните звуци, но се чуват гъомежи от гранати м картечници. Музикантите изчезват, а след тех се оазнасят бумтежите на орждията. После се чуват охкания, плачове. Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на ячио, примирение между всички неприятелски войски. Когато истинските музиканти засвиоят, войниците забравят всичко наоколо си: те забра-


106

вят, че трябва да воюват, забравят, че неприя-тельт ги пръхлъ\два и спират всякакви военния; действия. Щом засвири тази музика, и от дв-ь-те страни боят престава. Войниците и от двата* лагера измЪнят разбиранията си и казват: да* спрем сраженията! Да се помирим! По този начин, именно, войната ще се избегне.

Мнозина, като ме слушат, казват: това са бабини деветини. Питам: ами когато хората оти-ват на война и се убиват, и на отличилите се в войната дават кръст за храброст, това не са ли бабини деветини? Мз разбирам човек да страда, но за какво? – Да страда, за да спаси никого, а не да го убие. Така страда разумният човек. Когато излиза сръчцу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава. И послъ^ когато неприяте-льт му се съвземе, той му казва: слушай, боатко, има друг начин за воюване от този, койго ти знаеш. Истинското юначество не седи в това да вадим очите си, да рЪжем ръцтвте и краката си, да се раняваме в гърдитъ* и да оставаме инвалиди на цел живот. Истинското воюване е; чрЪз закона на Любовьта. Едно време хората са воювали с Любовьта, но сега воюват с разни; оожжия. В съвременните евмейства и жената, и мъжът воюват. Жената готви нъчцо за обЪд, р-вже месото, приготовлява го, но в това време мъжът й каже нъчцо, скарат се и тя, без да мисли много, мушне го с ножа и го нарани. Пос-лъ1 викат лЪкао, но мъжът се срамува да каже на лекаря, че жена му го ранила, а казва, че паднал нЪкакъ-си и се ранил. Друг път мъжът мушне жената с нож. Нашата цЪл не е да оежждаме личните отношения на хората, на казваме, че по този начин светът не може да се поправи.

Съвр-вменнитъ* хора се гордЕят с своята*. култупа, с своиг велики и гениални хора, но казвам: когато дойде н-вкаква епидемия, напри-


107

мЪр тифус, тогава и гениалният човек, както и обикновениятът изгубва съзнание, започва да? бълнува. Този човек пр-вди заболяването си е разсжждавал като философ, очудвал е всички с своит-в заключения и изводи, а сега се намира в положението на сомнамбул, който разправя, че виждал дЪдо си, баба си, които пр-вди години са заминали за онзи св^т. Всички наокола му го гледат, чудят се, намират, че не е с всичкия си ум. Питам: д"Б остана гениалността на този човек? Всички виждат, че е станала н^що с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: полуд-вл е н-бщо. Той казва на же--на си: знаеш ли, че аз видЪх д"ъдо си? Жена1 му казва: горкият, полудЪл е малко, не е с всичкия си ум. Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този чов"бк оздрав-нл, разсжждава добре, правилно, както и по-рано. Като оздоавЪе, хората пак се чудят, как е оздравЪл. Когато н^кой човек заболее и после, се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят н*Ъко^ го, за да обеое милионите на някой богаташ, на; това не се чудят. За да оправдаят тази постъп-ка, те я наричат „комисионна търговска сделка". Тази крайна алчност, която внес е обхванала1 целия свет, препятствува и на наука, и на религия, и на изкуства, и на духовен живот, както и на свободната мисъл в човека.

Казвам: всички будни, съзнателни души, кои^ то любят Бога и разбиоат, че животът има' велико предназначение, т-б ще оправят света, г& ще го организират. Само добрите, съзнателните хора могат да градят. Лошите хора само раз^ рушават. Ние можем да очакваме спасението,-организирането и възпитанието на хората да стане само от съзнателните, от добоите хора, които работят от векове насам. Човек не е до-* шъл на земята, като кукувиче яйце, той има да-лечен произход. Човек е дохождал много пъти на земята и си е заминавал, но сега вече


108

цЪлото човечество се намира пред един вжзел, дето старата култура залЪзва, а новата изгрева. Сега изгрева новото слънце. Значи, в света сж-ществуват две слънца: едното слънце, е физическото, което всички виждаме сутрин да изгрева, а вечер да залязва; другого слънце е духовното, което виждат само адептите и светиит^ Те се обръщат към него с думите: „О, слънце на нашия живот!" Това слънце, именно, е същинското, което всички хора не виждат, понеже нямат съотвЪтен орган, с който могат да го виждат. Значи, истинското слънце не е види-мо..Защо умираме ние? – Понеже постоянно гледаме на физическото слънце. Топлината и светлината на физическото слънце, както и всички явления, които сгават в него, произвеждат в хората известна дисхаомония, вследствие на което в т%х се създава ненормален апетит. Това е, защото хората не могат да възприемат и изпол-:зуват правилно слънчевата енергия.

Съвременните учени и до днес още не са определили, каква храна трябва да употребяват хората. Религиозните хора казват: човек трябва да яде само хлеб. – И това още не е идея. Яко боашното, което се употребява е млено преди една или повече години и се е вгорчило, тогава хлебът не може да бъде истинска храна :на човека. И след това ще дойде някой май-стоо да ни поепоожчва различни методи за приготвяне на хлеба. По какъвто начин и да го пои-готвяме, този хлеб е от вгорчено брашно. Този хлеб е отровен вече – нищо повече. Следователно, стаоото брашно трябва да се боакува. Хлеб трябва да се прави от ново, от поесно жито и да го ядете с благодарност и любов. Поиемете ли го по този начин, то ще внесе в вас и поезия, и музика. Под думите „поезия, музика и наука" се разбира възвишеното и благородното в човека. Истински ученият е едновое-; менно и поет, и музикант. Когато един ученъ


109

употребява ц-бли 20 години за изучаване живота на една микроба, той е истински поет и музи-кант. Тези наблюдения върху микробата пр-Ьд-ставляват за него ц-вла музика: накъд-в се завертала микробата, какви движения направила и т. н--И с какво търпение описва той всичко това! Питам: какво се крие в движенията на тази микроба? Това не интересува обикновения човек, ио ученият изследва, изучава и най-дребните прояви на тази микроба. Ще кажете: възможно ли е да има н-Ькаква музика в движенията на една микроба? За онзи, който разбира това, има музика: за онзи, който не разбира, никаква музика не . може да съществува в движенията на една микроба. Истинският музикант схваща и най-тънките духовни преливания между седемьте тона на. гамата, но обикновеният музикант не ги долавя.

Какво пр-вдставляват съвременната музика и* съвременните музиканти? Съвременната музика е механическа. Музикантите пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете. Засега те схващат само обикновените вибрации на тоновете. С това ние не правим никакъв упрек на съвременната музика, но изнасяме положението, до което тя е достигнала. Яз наричам духовен човек онзи, чието пение може да се чуе на километри разстояние, .а дори и в Америка. Неговият /лас е мек, приятен, но същевременно толкова силен, че никакво разстояние не е в сила да го заглуши, той се разнася да-леч в пространството. Сега казват за не^ой човек, че пее с душа, но гласът му се., чува на разстояние едва стотина метра. Велик певец е онзи, който може да преобрази човека,. Р\ко не-кой търговец чуе един велик певец и раз-бере неговото пение; в него моментално трябва да стане голям поеврат. Щом се верне дома * си, той веднага требза да вземе тевтерите си, да заличи в тех всички лъжи, всички неправди и;


110

.да каже: по този нзчин не може да се живее. От днас аз обръщам нова страница на своя живот и започвам да живея по правилата на новата музика. Ако пък този търговец види една картина ,на някой велик художник, която изобразява Любов. мир, благост, той трябва да се преобоази веднага и като отиде у дома си, да каже: от днес турям нов рец и порядъкъ

в живота^сй!

Мнозина съжаляват бедните и трътеат да

им събират помощи. Казвам: има един род сиромашия, която е желателна за всички. При този вид сиромашия човек изработва своето търпение. Този сиромах изпада до дъното на живота, д*Ьто изгубва .съзнанието си и престава да мисли за никакво външно богатство. Той започва да търси богатството вътре в себе си. В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси. "Д- се роди Хоистос, напри-мЪр? В златна люлка и в царски палат ли се роди Христос? Гениалният човек не се нуждае нито от златна люлка, нито от царски палат. Златната люлка, царският палат, това е неговият мощен дух, неговото будно съзнание. „Търпението да бъде дело съвъошено, за да бъдете съвершени и цели, без никакъв не-достатъкъ". Тъуп-Бнч-е се изисква сега от всички съвременни хора. Като душа, човек. има велика предназначение на-земята. Някой казва: всичко може да се постигне чрез молитвата, Нима жи-вотът се заключава само в молитвата? Доуг пък казва: всичко се постига чоЪз мисълта. – Нима животът:се заключава само в мисълта? Трети казаа: всичко се постига ч^ез науката. – Нима животът се заключава в бактериологията – в изучаване на микробите, или в психологията – в изучаване душевните състояния на човека, или пък в друг йекой отрасъл на науката, или най-после в изучаване на тоновете? Не, има една-вътречлна целокупност между всички прояви на


111

живота. Три думи само са в състояние да изра-зят тази цълокупност. Тези думи са: Любов, Мъдрост и Истина. Любовьта носи Божествения живот, израз на въчна хармония. Мъдростта носи Божествената светлина и Божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота. Истината дава насока в живота. Всъка звезда, всяко слънце се дължи на Истината. Истината говори с слънцата. Мъдростта – с плгг-нетит, а Любовьта е толкова снизходителна, че е •слъзла на земята да говори и с хората, и с най-низкосгоещит същества. Понеже Истината говори с слънцата, далечна и висока е нейната цъл. Да се разговаряш с разумното слънце; да се-диш с хиляди години в небесата; да правиш добро, без да знаят името ти; да бъдеш ве-лик поет, без да знаят името ти, други да се кичат с твоето име, а ти само да се радвашъ» това значи да бъдеш гениален човек. Това значи да живъеш с душит и между тях, без да подозират т подобно нещо. Следователно, между всички души има вътръшна връзка.

Ще ви приведа един мистичен разказ за дъщерята на един от египетскит фараони, който се наричал Тодъ – Сабат, а дъщеря му – Са-буен. Бащата много обичал дъщеря си. Тя имала дв лица: пред баща си тя се явявала с красиво лице; когато се явявала между хората, ставала толкова грозна, че всички били принудени да правят гримаси. Вследствие на това, у нея се развила такава жестокост, че тя издала заповъд да се извадят очит на този, който се осмъли да направи пред нея нъкаква гримаса. Когато излизала на разходка, всички й се кланяли до земята, от сюах да не би, като я погледнат, да направят нъкаква гримаса. Тя не знаела, какво -н-Ъщо е любов, какво нещо е милост. Обаче, в една от своит разходки, нъкъд далеч из Тибетскит планини, тя срещнала един млад, красив овчар, с такоза изразително лице, че


112

се влюбила в него', за пръв път в живота си, и забравила своята грозота. Тя нищо не искала от него, освЪн да съзерцава неговата красота. Питам: защо грЪшат съвременните хора? – Защото т* искат с своята грозота да б^дат велики хора. С грозотата си чов-бк не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек" се влюби в Бога, само тогава той ще придоби' Божественото в себе си, само тогава ще стан' велик и гениален. Кога стана Толстой велик Като четете живота на Толстоя, виждате, че то:. се молеше на Бога за пробуждане на висшето съзнание у него. Той бтвше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бога, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и живстът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби сми-съл и разбирам, за какво трябва да живея". Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христа. Той се молеше на Христа да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега?" Сл"вд това в ума на Толстоя се роди свещената идея да посвети живота си на Бога. От този момент в живота на Толстоя стана голям преврат. Яко руският народ и руското духовенство беха приели възвишените идеи па Толстоя, т- щ-Ьха да бъдат сега в съвсЬм другс положение от днешното. Аз не .говоря за външния живот на Толстоя, но за вътрешния; аз не говоря.и'за неговата първа литературна дЕя-телност, към която се отнася романът „Войне и Миръ", но имам пред вид една от неговите последни работи – романа „Възкресение", .в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бога, Той намери разрешение на този въпрос, но пемаше условия да го прояви и затова требваше да замине за онзи свет, а Руси* да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руски-


113

ят народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и цЪлият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, сггбд което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да заверши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада! – та-къв е законът. ВсЬко възвишено и благородна д*бло, което е започнато веднъж, ще се заверши, но затова се изисква в*вра. Човек не може да сверши всичката си работа само в един живот. Колкото сверши в един живот, той тр-Ьбва да е доволен и да бъде готов, като дойде анге-лът на смъртта, да си замине, а не да бъга, както е направила една негърка – християнка в Ямерика.

Една стара негърка, християнка, като изпаднала в тежки условия на живота, пожелала да си замине. Всвка вечер се молела на Бога, да изпрати н-бкой ангел да й вземе душата. Тя виждала, че няма кой да я обича, нямала нигд никого близък, и животът й се обезсмислил. Един студент, който живЪел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, р"вшил да й устрои една шега» Той съобщил това на един свой другар, и рЪ-шават двамата заедно да устроят шегата. Еди-ният от гбх се пръобразил на арахангел Михаил, с нож в ръка, а другият го придружава. Отишли до колибата й и почукали: „Кой там?" – Арахангел Михаил. Бог чу молбата ти и ме праща да взема душата ти. – Кажи му. че бабата я няма тук.

Казвам: докато арахангел Михаил не е дошъл, всбки е герой, готов да се пожертвува, но щом дойде арахангел Михаил, този герой казва: кажете му, че когото търси, няма го тук. Яз съм срещал много религиозни хора, на които, като се каже, че Христос иде на земята, т казват: това не може да бъде; не е дошла


114

още времето за идването на Христа. Защо не е дошло още това време? – Защото, ако Христос дойде още днес на земята, Той ще попречи на ин-теоесите и на духовенството, и на търговците, и на управляващите, и на музикантите. Дойде ли Христос, опивания нема да има, защото мъртвите ще възкръснзт; търговски взимания-давания нема да има; политически партии нема да има – -всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета нема да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да сви-рят. Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тех седат хора, пият и се разговарят: хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тия музиканти? Деветата симфония на Бетховена. Казвам: ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, ш,еха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот. Р сега, и кабаоетната публика поодължава своя живот, и музикантите се воъщат измъчени и изтощени. Това не е музика. Истинският музиканг или ак-тъор, като слезе от сцената, трябва да е въо-душевен, подигнат духом. Така трябва да се чувствуват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки едного ще има оастене, подем нагоре. Това е резултатът на Божественото в човека, на Любовьта, която ице в света.

Търпение трябва на света! При сегашните страдания, хората от целия свет трябва да си тюдгдгг взаимно ръка, да отправят едни към други обща мисъл за организиране. Възвишените същества от невидимия свет, които са завершили своята еволюция, търсят съоаботници. в новата култура – хора с чисти сърца и светли


115

кумове. Мислите ли вие, че сам Господ и ангелите ще сл^зат на земята да уреждат човешките работи? Сами тЕ няма да сл-взат, но ще се *изявят чрЪз готовиг за работа хора, които жив-бят на земята. Ще кажете: какво ще стане с нашити стари мисли и възгледи? Ще ги изправите нагори, към светлиг същества от невидимия свет, дето ще ги реорганизират и ще ви ги изпратят преобразени, обновени. Затова се изисква смелост, а не малодушие. В това се ?крие вътрЪшната философия, вътрЪшното разбиране на живота. Ние говорим за душит на хората, а не за техните сърца и умове, в които !има странични, външни влияния и елементи. Дузпата и духът представляват истинското жилище на човека. Казва се, че човек трвбва да има «благородна и възвишена душа, мощен дух, за да придобие качествата на търпението.

Н-Ькоя сестра лежи болна, а друга хлопа на вратата и казва: отвори ми! – Не мога да ти отворя, защото не съм разположена. Първата чака звънка, но Н"вма тъоление и си отива докачена. Тя си казва: аз искам да я посетя, да й направя добро, а отгор на това тя не ме приема. – По-го-л*емо добро ше й направиш, като не я безпоко-ш. Яко ти си онзи истински човек, който иска безкористно да направи едно добро, трябва като дойдеш до вратата на болния» само да се помо-лиш, и тя сама по себе си да се отвори. Има ли жужда тогава да хлопаш? Ти ще седиш отвън тихо и спокойно, без да смушаваш брата или сестра си, и вратата ше се отвори. При това, като отивате при болен, нема да му разправяте, че банка Гирдап или доуга някоя банка пропаднала, та да не се стпесне за своит пари, да мисли, че и т са пропаднали. Отивате ли при болен, ще му кажете: не се смущавай, нищо опасно н^ма в твоето положение. И аз бих желал ца съм на твое място. г"\ сегашните хора живЪ-чт повече с отрицателни мисли и чувства и ка-


116

зват: нтвма добри, нема честни хора в света! Нег и добри, и честни хора има в света,. но в умо-вет и сърцата на хората се наслоили утайки от. миналото, вследствие на което т изгубват доброто разположение на духа си. Чов^к трябва да се освободи от тези утайки. Има моменти в живота на човека, когато той се мисли гениален, когаго е готов на всички подвизи, на всички жертви. Не се минава много време, и той отстж-пва. Чов^к трябва да постсянствува, да се бори с своит^ слабости, докато надделее

Един човтбк, голтбм пияница, пил цели 20 години нааед и продавал всичко, каквото имал, докато изпаднал в положението на по-сл^ден сиромах. Какви ли не опити правил през това воеме, той сам за да се откаже от пиянството но не могъл. Къд не ходил пр^зътова врЪ-ме: при владици, при свещеници, да му четат; при баби, да му баят, нищо не помагало – той не могъл да се откаже от пиянството. Минавал един ден той покрай една кръчма, влт^зъл вътр и си поржчал половин кило вино. Взел една голяма чаша, налъл виното в нея и казал: досега ти бЪше господар, азъ – слуга; отсега ната-тък ти ще бъдеш слуга, а аз господар! След това си налел една чаша студена вода, дигнал я до устата си и я изпил. Желанието му за вино треперело отвътр*, искало му се да пие вино, но пил студената вода. После поднесъл чашата с виното до устата си, но не пил и пак я сло-жил на масата. Кръчмарьт наблюдавал от-далеч, какво прави този човт^к. Той повторил 20 – 30 ижти същото: дигал чашата до устата, и пак я оставял на масата, без да пие, Най-посл дал виното на един б^ден човек, пла-тил на кръчмаря и изл"Ьзъл. Така продължа-вал той неколко дни нагед, все същия опит поавил, докато най-посл си казал: аз съм човек и мога да бъда господар на себе си. НЪ-ма вече да пия!


117

Някой казва: аз имам известни слабости, ячасл^Ьдени от родителите ми. Човт^к може да ^надделее на всички наследени чърти. От него .зависи да бъде добър, учен, музикант, гениа-лен човек и т. н. Бог е вложил в човека всички възможности за преодоляване на мъчно-тиите в живота. Но ние трябва да жив^ем съобразно великия Божи Закон, съобразно великия Божи план, който работи в нас. И тогава, като срещнем н^кой човекъ* да знаем, че и у .него работи Бог, както и у нас. За всички хора Той е пр*Ьдзидил такива велики блага, каквито .нашите умове не са в състояние да схванат. Великото, което иде в света, безразлично отде, дали от Америка, от Франция или от Англия» е предвидено и приготвено от Бога. Всички велики музиканти, поети, художници, учени рабогят за спасението на човечеството. Чрез тех неви-димият свет ще повдигне хората,

Казвам: задачата на човечеството не седи в търсене на своето спасение. Яко е въпрос за спасение, ние и без това сме спасени; ако е въпрос за култура, ние и без това сме културни; ако е въпрос за знания, ние имаме знанияя^На-правете следния опит: поставете един човек в четверта степен магнетичен сън, и той веднага ше се прояви като гениален, като учен човек. Той ще може да предсказва на хората, кой кога ще заболее, от каква болест, именно, и кога ще оздравее; освен това той ще може да предсказва, кому къщата ще изгори, кому жената или децата ще умрат през дадената година и т. н. Събуди ли се от магнетичния сън, той става гака обикновен, както е бил преди заспиване-го: той вече не знае нищо особено и не помни, акво е говорил. Същото е ставало и с прорс-ите от миналите епохи. Бог ги е поставял такъв магнетичен сън, и те са пророкува-и, както за тогавашните времена, така и за това, оето става в сегашните времена и което ще


118

стане в последните години от 27 – 32. Тезш последни години ще бъдат години на аемлетре-сения, на наводнения, на големи циклони,, ва войни и несъгласия между хората. Съвременните хора ще бъдат свидътели на тия времена, за които са говорили пророците преди няколко хиляди: години. И днес се ср-вщат такива пророци и въ-Китай, и в Япония, и в Америка, и в Англия, и в Франция, навсЪкъд, и управляващите се*. вслушват вече в техните предсказания. Тия пророци казват: ако съвременните народи не се откажат от своята алчност, ако не разръшат. правилно мъчнотиит- и противоречията на своя живот и не изпълняват волята Божия, те ще минат пр"вз големи изпитания и страдания. Кар-мата на всички народи е назряла вече. Сега е време за ликвидация, за разплащане.. Казано е в. Писанието: „Ще въздам на всички според деянията имъ". Значи, всичко непотребно, всичко нечисто, събрано от хиляди векове наеам, ще се запали да изгори, вследствие на което всички народи ще минат през голям огън. Аз не казвам това, за да ви-плаша, но да ви обърна внимание върху великите Божии закони, ноитС' управляват света.

И тъй, от нас зависи изправянето на света. Добрите тора ще спасят света. От всички краища на земята добрите хора трябва да* си подадат. ръка, да се обединят в името на Божията Лю-бов, Мъдрост и Истина и да внесат между хората новата култура, с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдещето на земята. \4 затова,. старите да казват: ние ще се подмладим! Младите да казват: ние ще вершим волята БожияЕ Слабите в верата да казват: нашата вера ще се засили! Онези, на които сърцата са празни». да казват: нашите сърца ще се налълнят с. живот! Бог се проявява в света. Нема да мине много време, и вие ще Го опитате. Кога ще бъде това, аз не опр!:делям, никаюъвт*. орошь


119

не давам. Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите. Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане. Яко вервите в Божия път, ще се радвате; не вервите ли в този път, главата ви ще побелее. Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвершен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения. Чов^к, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хлеб ще преверне. Седне ли той върху някой камък и се усЬ-ща гладен, н^ма да се чуди, отде да вземе хлеб, но ще хлопне с пржчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттак, през една врата, ще донесат пръ\ц него най-хубавото ядене и пръхен 61зл хлеб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пржчицата си, и вратата отново ще се затвори. Питам: от какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство? След това този чо-век иска да си посвири малко. Той пак ще тропне с пржчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере, който инструмент иска. Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще верне инструмента. Ще кажете: наистина, възможно ли е всичко това? – Възможно е. Това са най-хубавите неща, които се пазят в тайна. Най-хубавите неща, които чо-вешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разру-шават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на земята, всички тия велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага. Казвате: ще ломним ли това? – Всичко ще си припомните. У


120

вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и сверх-съзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно, и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Т^зи дв* начала ще се съе-динят в едно.

Казвам: докато дойде това време, за всинца ви е необходимо търпение. Само чрЪз търпъ-ние ще дочакате времето, когато всички души, които са готови да служат на Бога, направят връзка с него и започнат война за победа на злото и възстановяване на доброто. Само по този начин Божията Любов, Мъдрост и Истина ще царуват в този свет.

БесЪда от Учителя, държана на 30 януарии 1927 година в гр. София.