от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Неделни беседи

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

Денят Господен

Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета няколко стиха от 2-ро Петрово Послание, от 3-тата глава от 10 стих до края.

АУМ

Животът има две страни: Живот на светлина и живот на тъмнина. Много се е говорило за денят Господен и хората са се плашили, но не трябва да се взема буквално и буквално може да стане. Казвате: „Човек като умре, какво ще стане с него?“ Все ще стане нещо. Страх ги е от свършека на света. Индивидуално, за всеки едного светът все се свършва. За някой светът ще се свърши подир 10 години, подир 20, 30, 40, най-много след 120 години. След 120 години за вас все ще се свърши светът. Питам: След 120 години къде ще бъдете? Може някои, които не разбирате да кажете: „Мене не ме интересува.“ Това не е разумно разсъждение. Един българин, който престъпва законите на българската държава да каже, мене това не ме интересува, какво ще стане? Ще намери затвора, а най-после може да намери и бесилката. Какво ще стане, щом не изпълняваш законите на държавата и ги престъпваш и си в ущърб на онези, които управляват. Веднага ще намериш затвора, а може да намериш и смъртта си. Съвременните хора и религиозните разсъждават, мислят, че те имат право да мислят както искат. Имат право да мислят, но мисълта трябва да бъде права. Вие казвате: „Като умрем, тук ще оставим, че на оня свят като идем ще благуваме.“ На онзи свят, за да благуваш, трябва да имаш един отличен ум. В оня свят, за да благуваш, ти трябва да имаш едно отлично сърце. В оня свят, за да благуваш, трябва да имаш един отличен дух, в оня свят, за да благуваш, трябва да имаш един отличен дух. Ако тия неща ги нямаш, в оня свят кракът ти не може да припари. Какъв ще бъде тоя свят? Мислите ли, че като влезе някой болен човек в някой университет, ще стане учен човек? Или като се качи на някой автомобил, и иде в църквата, болният светия ще стане ли? Той ще се занимава само със своята болест. Като го свие коремът, само за коремът ще си мисли. Какво четат в църквата, какво проповядват, няма да се интересува и ще каже: „Аз съм толкова занят със своя стомах, че това мене не ме интересува.“ Сега хората са заети все със свои работи.

Ние считаме земята за едно вътрешно училище. И не за дълго време тази земя ще се измени. Тя много пъти се е изменяла. Иде още едно изменение. Казват, че след време нашата земя ще се измести от орбита, ще настане голяма тъмнота, хората няма да знаят и всичките хора в тъмнота ще бъдат. Как ще разберете, как ще се измени в своята орбита. Понеже земята има бюджет от слънцето, защото под думата небе, разбираме слънцето. Отначало Бог създаде небето и земята. Под небе разбираме устроеното слънце, понеже земята има бюджет от слънцето, тия хора, които живеят безпорядъчно, които харчат, ще изтеглят всичкото благословение и няма да изпраща повече осветление, то няма да изпраща както електричеството. Някой път не се праща в града, някаква повреда има в жиците и цели домове остават в тъмнина. Газ, ако няма, ако не ти дадат, в тъмнина ще бъдеш. И дърва ако не ви дадат пак ще бъдете в тъмнина. Какво ще направите – от никъде нищо не дават? Учените хора разсъждават, мислят, че слънцето дава светлина. Но тази светлина, която иде от слънцето, тя е един бюджет. Всичките планети има бюджет от слънцето. И съвременните хора много смътно понятие имат за онази енергия, която изпраща слънцето. Вие ако не живеете съобразно със законите на слънцето, веднага се съкратява животът, бюджетът на вашия живот. Започват болестите. Съкратява се бюджетът на вашия ум. И започва безпорядъкът на ума. Съкратява се бюджетът на вашето сърце и започва безпорядъка на вашето сърце. Казвате: „Какво ме нападна?“ Ти си дошъл на земята и сутрин като станеш, ти ще оставиш време на Бога да благодариш за благото, което ти е дал. Младата мома мисли да хване някой момък. Младият момък мисли да хване някоя мома. Търговецът мисли да хване някого. Адвокатът мисли да хване някого. Учителят и той мисли да хване някого, свещеникът и той мисли да хване някого. Всички все на хващане. Всеки мисли да хване някоя ябълка или кокошка или агънце. Когото слушам, все е хванал някого и го води, казва: „Спечелих.“ Не са лоши тия работи, но това не е смисълът на живота. Онова, което ти възприемаш в себе си, то ни най-малко няма да те ползува. Какво ще остане от него? Водата, която минава през някои тръби, ни най-малко не оставя своето благословение в тръбите, тя е само условие. Казва: „Аз съм една тръба.“ Някой казва, че бил тръба на Господа. Господ има нужди от тръби, но човек не трябва да бъде тръба. Някои религиозни хора казват: „Аз съм тръба, един проводник.“ Какъв проводник си станал? Но другояче трябва да кажем: Ти си един човек, като един добър слуга. Трябва да идеш да впрегнеш ума си, да служиш на Господа, да впрегнеш сърцето си, да служиш на Господа. Да впрегнеш душата си, да дойде и духът ти. Туй разбирам, не да бъдеш тръба. Каква тръба, какво знае тръбата медна тръба, или дървена. Тези стари приказки ги оставете, за тръбите. Защото дето има тръби, има войни. Все с тръби се тръби. Казва Писанието: „ще затръбя“ и всяка тръба 7 имало. Когато в Откровението се говори за „затръбяване“, това показва големите промени, които ще станат. Социални, обществени, държавни, физически, големи промени ще станат на земята. Онези от вас, които имате вече пробудено съзнание, имате едно синовно отношение към Бога. Няма какво да ви убеждавам да вярвате в Господа. Аз считам, че нямате, нужда. Аз сега бих ви питал: Наскоро писали ли сте писмо на вашия баща, на вашите братя на слънцето? Пращали ли сте писма? Отговор имате ли? Доста редовна поща има установена. Религиозните хора имат един обичай, като четат какво е видял някой пророк, той за себе си е видял. Йоан и той за себе си е видял. Йоан казва: „Бъдете като мене и вие да видите.“ Казват на Христа: „Може ли, Учителю, да правим такива чудеса като тебе?“ Той казва: „След време ще правите по-големи от тези чудеса, които аз правя. Понеже, аз отивам при Отца и каквото попросите в мое име, ще ви бъде.“ Някой религиозни хора, щом като станат религиозни, първото нещо [което] искат от Господа пари. Туй е първото нещо. Някой млади, като станат религиозни, ще поиска от Господа да му даде хубава мома. Някоя мома ще поиска от Господа хубав момък. Майката като се ожени ще иска от Господа да ѝ даде едно хубаво дете. След туй ще искат от Господа автомобил, после апартамент с баня, после с най-хубавата кухня. После слугини да има. Не са лоши тия неща. Туй всичко е предвидено в бюджета, защото като идеш в училището, всичко е предвидено. Всичките професори са предвидени по всичките предмети и слугите, всичко е наредено. В Америка има някои религиозни общества, като отива проповедника да го назначат за проповедник на някое място, всичко му е уредено. Той ще иде със своята възлюбена, само с дрехите си. Ни юргани ще носи, ни покъщнина. Всичко ще има вътре. И кухнята наредена и тенджери има. Вие като дойдохте тук на земята, нали намерихте тук вашите тенджери. Отгоре донесохте ли тенджери? Във вашия апартамент намерихте всичките пособия и лъжици и тигани и гърнета. Тук, на земята ги намерихте. Но онези, които така в Америка са предвидили всичко така за проповедника, ако този проповедник не знае как да проповядва, ако не е красив, ако не знае да проповядва, на втората година му подписват паспорта. Казват: „Ти не си заради нас.“ Има един анекдот за един знаменит американски проповедник, който бил много прочут. Искал да покаже колко го обичали хората, всички му казвали: „Гуд бай“. „Добър ден, господин Джон“, „добър път“. Неговият събрат, понеже не поздравявали с „гуд бай“, като излязъл навън яздел една кобила, тя ритвала и оставал във въздуха. Тя казвала „гуд бай“, той оставал сам. Когато един човек изгуби онова положение на своя ум, защото в дадения случай тази кобила, този кон, е символ на човешкия ум. Та, когато твоят ум те напусне, какво ще стане с тебе? Ако останеш без ум, какво ще направиш? Има няколко неща, които трябва да са винаги с вас. Вие трябва да имате присъствието на вашият дух. Туй е най-висшето, Божественото. Трябва да имате присъствието на вашата душа, която е свързана с ангелския свят. Трябва да имате присъствието на вашия ум, който е свързан с всичките добри хора. Трябва да имате присъствието на вашето сърце и на вашата воля, то е човешкото. Трябва да присъства. Тогава силата на всичките тия добродетели, които човек има в себе си, всичко е възможно. Да кажем сега, някой от вас се оплаквате, че сте беден. Ако вие имахте един глас от 4 октави да пеете, един ясен глас, мислите ли, че вие ще бъдете беден? Гласът ви е мек, изразителен, може да пеете, навсякъде ще си проправите път. Или ако сте инженер, способен, че можете да творите, работите или пък, ако имате способността да лекувате, разбирате всичките билки и техните свойства, че може и мъртви да възкресявате, питам, има ли от какво да се плашите? Вие някой път казвате, че изучавате ботаника. Защо ще изучава човек растенията? В тях е вечният живот. Растенията разбират вечният живот много по-добре, отколкото хората. Има растения, които са на 5–6–7–8 хиляди години. А едва има човек в Библията, който е живял 900 години. Вие как разбирате дългия живот? Той е онзи съзнателния живот. Всеки човек може да продължи живота си и може да съкрати живота си. Всеки човек може да подобри живота си и той може да влоши условията на живота си. Ние след като направим една погрешка, се зароди в нас дисхармония, но тази дисхармония веднага предаваме на невидимия свят, мислим, че и Господ мисли като нас. Разболее се някой човек, и мислим, че Господ е станал причина да заболее. Не, ни най-малко не е причината Той. Причината за нашето заболяване сме самите ние. Ако осиромашееш, не мисли, че причината е за твоята сиромашия е друг. Ако ти си невежа, мисли, че ти си причината за твоето невежество. Не мисли, че Господ е причина. Ако имаш лошо разположение на мисълта, не мисли, че Господ е причина, ти си причина за това. И тогава ние казваме, или Господ е виноват или дявола. Все има някой виновен. Не, не, има нещо, за което дяволът не е виноват. Питам този дявол, кой го изкуси? Вие казвате, че вас ви изкушава дяволът. Ами дяволът кой го изкуси? Сам се изкуси. И човек сам се изкушава. Писанието казва: „Бог никого не изкушава.“ Отвън той не се изкушава. Дяволът той съгреши по единствена причина, че е искал да стане Господ, да заповядва и всички да му се покланят както на Бога. Без да направи нещо, това е искал. От тях е дошло негово нещастие. Когато вие помислите по същия начин, вие имате същото положение. В какво седи днес животът? За завладееш един човек или да го просветиш. Да го просветиш. Та казвам: В сегашните времена, когато животът е толкоз интензивен, вие искате да знаете какво ще стане? Всичко в света ще се преобрази. Вие сега роптаете, че хората не живеят тъй добре, както едно време. То е едно заблуждение. Днес хората живеят много по-добре, отколкото едно време. Но понеже, светлината е по-голяма, изискванията ни са много повече и затова ни се вижда, че не живеем добре. Днес сме по-щедри отколкото едно време. Днес имаме много по-голяма светлина, но понеже имаме много, повече изискваме. Ние нямаме достатъчно време. Ние искаме всичко да изпитаме. Вземете, да кажем, религиозните хора ще те изпитат ти в какво вярваш. Казвам: Много лесно в какво вярвам. Дойде някой, че ми казва: „Ти правоверен ли си?“ Аз за себе си зная, но ти в какво вярваш? Казва: „И аз вярвам.“ Вярваш ли както и аз. Аз другояче поставям въпроса, да идем при един болен човек, той има нужда, ти ще се помолиш и ако оздравее, ще считам, че ти си правоверен. Ако се помолиш и не оздравее болният, ще считам, че не си правоверен. Ако аз се помоля и оздравее болният, ще считам, че съм правоверен. Ако аз се помоля и не оздравее болният, значи аз не съм правоверен. Въпросът е решен. Казва: „Трябва да вярваш.“ Какво ще вярваш? Не глупаво вярване без вътрешна интензивност, то е глупаво вярване. Ако твоята любов, която ти имаш, ако тя не може да разтопява всичките мъчнотии, каква любов имаш? Аз говоря за любовта. Може да я употребим. Имаш едно голямо нещастие, ако твоята любов не може да разтопи туй нещастие, тази любов не е Божествена. Божествената любов разтопява всичко. Всички бягат от Божествената любов. Тя като дойде, колкото дим има в тебе, пардесютата им се вдигат, че не се вижда нищо от тях, защото или трябва да бягат, или да се подчинят. Тя всичко топи. Всичко примирява. Любовта като дойде, ти сиромах не можеш да бъдеш. Любовта като дойде ти невежа не може да бъдеш. Любовта като дойде, небето няма да бъде затворено за тебе. По някой път небето се затваря за вас, но туй моментално се отваря за вас, небето, както за един светия, отишъл при друг, по-голям светия и казва: „Учителю, искам само да зърна. Ще бъдеш тъй добър да ми отвориш прозореца, само да надзърна в оня свят.“ Само за една минута, понеже бил много добър ученик, учителят му отворил прозореца и го чака. Минали двеста и петдесет години и той все гледа през прозореца. Учителят му казва: „Стани вече.“ „Чакай – казва – много си нетърпелив още половин минута няма.“ 250 години минаха, той мисли, че половин минута. Нас хубавите работи ни се виждат бързи. Някой път казвате, че добро не сте видели в този свят. Доброто е толкоз хубаво, че се захласвате, че нямате понятие от времето, което тече. Казвам: Ние живеем в един свят, заобиколен с неизследимите Божии блага. Даже на най-неодарените от вас, имат толкоз богатство, че да съберете всички животни на едно място, не може да направят един човек. Всичките да ги съберете, и от тях да направите един човек, все ще има нещо да му липсва, което отпосле Бог да му тури и при всичките тия богатства, които имате, вие сте недоволен. Недоволни сте, понеже нямате един автомобил, недоволни сте, понеже вашите ближни нямат обхода към вас. Един отличен цигулар, който свири хубаво, публиката няма ли да има обхода към него? Всичките го гледат, но ако не знае как се свири, ще има освиркване. Дюдюкане, колкото искаш. Ние искаме да се представи. Гледам някои хора кой как срещна, казва: „Не учиш както едно време.“ Казвам: Може да постъпя, но ако аз уча това, което едно време са учили. „Ти – казва – заблуждаваш хората.“ Казвам: Те никога не са излезли от заблужденията си. Кажете ми, един свят, дето не са заблудени хората,аз там ще ида. Хората постоянно умират. Осиромашават. Болести имат, казват, че всичките тия болни хора, на които умовете са болни, те са правоверни, а онези, здравомислещите, те са еретици. Аз не искам вие така да мислите. Аз виждам една усърдност. Всякога, когато един момък обича една мома, той вижда, че тя е Божествена, тя е ангел. Някой религиозни хора в първите времена, като влязат в едно религиозно общество казват, че тия братя са ангели. Като поседят 5–6 години, падат крилата на всичките братя, и всички остават без крила и те казват и те са като нас. Че като вас са, разбира се. Пише ми един господин. Един господин ми пише 3 пъти и аз не му отговарям. Пише ми много негативно. Казва: „Три пъти ти писах, ти даже не искаш ухо да ми дадеш.“ Защо не искам да му отговоря? Понеже бил чиновник, уволнили го и ми иска пари. Нямам пари да му пратя, той иска да му пиша. Три писма пише. Не иска много, триста, петстотин лева, казва, да ми услужиш. След като му пратих 300 лева, замълча. Казвам на едни брат: Занесете тези пари и му кажете, че нямам време да му пиша, искам да му услужа. Ако беше дошъл да говори, аз щях да му кажа как може да стане богат. Да се научи да намира някое гърне със злато. Много сестри идат и все ме закачат, пари искат. Мисля да отворя едно училище за магическа пръчица. Най-първо ще ви дам един декар с мотика да го прекопаете. Ще ви дам един метод да спечелите пари. Ще посадите хиляда корена дини, всеки корен ще ви даде и по пет лева ако продадете, 50 хиляди лева ще вземете. Вие считате това за невъзможно. Възможно е.

Казвам: Новото в света, което иде, ако вие не вложите новият начин на живеене, силите, които идат в природата, за бъдеще сегашните хора са станали много нервни, знаете ли това? Това показва, че тия хора нямат достатъчно любов, в следствие на това се разпада тяхната нервна система. Постоянно се ядосвате, мислите храната не е на място, въздухът, хората наоколо, че не са на място. Донякъде то е право. Но при най-лошите условия, дето всичките хора измират, вие можете да живеете. Някой богат човек, ще го оставим да умре и ще ви кажа защо? Ще го оставим да умре, да се помъчи и след като умре, ще го попитаме: „Ти разбра ли какво е умиране? Ти ще живееш ли както Господ иска, или не? Туй богатство ще го туриш да работи за своите ближни?“ И като ми обещае, пак ще го върнем тук, на земята. Казвам: Внимавай, защото пак ще дойде онзи ангел на смъртта. И той като се върне. Ние искаме благата, които Бог ви е дал на вас, вие да бъдете доволни и с тия блага да служите. Светът е толкоз богат, не трябва да има за бъдеще бедни хора. Болни хора не трябва да има. Ако някой е болен, добре е за вас. Аз ще приведа онзи пример. Преди години дойде един богат софиянец, че ми казва: „Слушал съм, че ти можеш да лекуваш – казва ми – аз ще ти платя една почтена сума. Имам една болест, лекарите са ме отписали.“ Казвам му: „Много късно си дошъл, моите визити са много скъпи. Не хиляда лева, не две хиляди, не три хиляди, не 10 хиляди.“ Той ме гледа: „Как, много скъпо?!“ – „Цялото имане, което имаш. Ти си ял и пил, опропастил си всичко, идваш да те кредитирам.“ Казва: „Половината не може ли?“ – Рекох: „Не може. И после, има още едно условие, още по-трудно. След като оздравееш, ще ми дадеш обещание, че ще посветиш живота си да служиш на Бога.“ Казва: „Ще си помисля.“ И досега той си мисли. Рекох: „Аз ще ти препоръчам. Има доста добродетелни лекари, може да ти помогнат. Много са скъпи визитите ми. Туй за 5001 за 1000, за 2000 лева, лекарите ще ти турят една инжекция, но при моето лекуване отиде всичкото имане.“

Та казвам: Превеждам ви някой път. Ние не трябва да отиваме при Бога като този богатият. Искаме той да ни благослови. Защо ще ни благослови Господ? Живели сме само за себе си, какво ще искаме от Господа? Отивам и казвам: „Господи, аз ще служа за славата на Твоето Име, за идването на Твоето Царство и Неговата Правда и за изпълнението на Твоята Воля.“ Смисълът на живота е това. И тогава, Божието благословение може да дойде върху когото и да е. Тогава не е въпрос каква работа ще захванем, понеже, като изпълняваш една работа с любов, тази работа има смисъл. Всичките работи, които вършим, ако ги вършим без любов, то е мъчение. Ако ги вършим с Любов, то е благословение. Ако ние извършим една работа, както един земевладелец работи с любов, туй е благословение. Ако е работил с любов, той няма защо да сее 100 декара земя, 10 декара ще му дадат толкоз, колкото 100 декара. А един градинар не му е необходимо за обработва 30 декара земя за една градина, достатъчни са два декара. Тия декара ще му дадат същия приход. Не само това. Но един самун хляб, ако го вземеш с любов, този самун се умножава и целият ден, ако имаш 10 деца ще се наядат и пак остава нещо от самуна. Ако взема една ока вълна, тази вълна ще се умножи, и като изпредат и изтъкат дрехи, половин кило ще остане от нея. Вие сега ще ми кажете: „И тъй да е да не вярваш“. Ако едно време бяха казали, че водите от Рила ще дойдат в София, ще кажете, че този човек е луд. Как може да дойдат? И сега тези води са дошли из цяла София, из къщите ходят, навсякъде все рилски води. Нагоре се качва до четвъртият, петият етаж. Тук трябва ум. Божиите благословения са в света за ония умните негови деца, които оценяват благата и се подчиняват от любов. Всяко подчинение без любов, е престъпление. Всяко подчинение с любов, то е свободно. Няма по-голяма свобода от свободата на любовта. Туй, което ограничава човека, то не е любов. Туй, което кара човека сам да се ограничи, то е любов. Бог така се е ограничил. Нима ние мислим, че вършим нещо за което да ни обича Господ? То си има причини. Той иска да ни даде пример, да останем всички като него, за да се ползуваме от Неговите блага. Той създаде вселената за своите деца. Вие сте идвали в началото и казвате: „Какво ще вършим за в бъдеще?“ Излезте някоя вечер да видите, тия безбройните тела, които е създал. Те са жилища. Един ден все трябва да ги обиколим. Те са все братя и сестри, за които нищо не знаете. Какво ще правим за в бъдеще? Нищо не знаете. Какъв е сегашния живот, какво е доброто на сегашния живот?

Та казвам: Този ден ще дойде. Свършването на света, вземате го вие индивидуално. Сега ще дойде свършекът на света. Като дойде свършекът, ще се създаде във вас едно ново небе и нова земя. Ще дойде нов живот, за който вие трябва да бъдете готови. Ако някой от вас е нещастен, ако някой от вас имате лоши изпитания, вие знаете, че тия лошите работи, които сега ви сполетяват, те са едно благо заради вас. Мислите ли, онази семка, която е заровена в земята е нещастна заради нея? Ако житното зърно не падне в земята, само остава. Но ако падне, ще даде плод. Следователно, вие които разбирате Божията Любов да кажем имате някого, когото обичате. Аз уважавам всичките хора, които обичат. Но, считам, че едва сте започнали да опитате тази Божия Любов. Гледайте да не я изгубите. Сега хората изгубват своята любов. Религиозният човек не трябва да изгубва любовта. Ученият човек не трябва да изгубва любовта. Майката не трябва да изгубва любовта, слугата не трябва да изгубва любовта, ученикът, учителят, всички не трябва да изгубват любовта. Щом се изгуби любовта, самият живот, сам по себе си се обезсмисля. Сега едно време вярваха хората, че човек мисли с целия си мозък. Казват: „Глава има!“ Но се оказва, че трудът е разпределен. Научните изследвания показват, че когато човек става умен, увеличава се неговото чело. Когато става религиозен, неговата глава, горната част, се развива на неговата глава. Когато човек стане семеен, увеличава се задната част на главата. Когато човек стане военен, увеличава се отстрани главата, странично расте главата. Когато човек става наблюдателен, челото изпъква напред, веждите стават дебели. Когато човек става чувствителен, носът става широк. Когато стане нервен, носът изтънява. Когато човек изгуби водата изсъхва. Когато дойде много вода, затлъстява. Че ти като човек не може да мислиш, ако нямаш една отлична нервна система, през която да се предават умствените трептения. Ако като човек в тебе симпатичната нервна система не е хубаво развита, да има достатъчно количество вода в тебе, нещата ще бъдат безплодни. Сърцето не може да функционира. За да може умът в тебе да функционира, трябва мозъчната система да е развита. За да функционира сърцето добре, да имаш благородни чувства, трябва да е развита твоята симпатична нервна система. За да не бъдеш сприхав, да не се сърдиш, черният ти дроб и жлъчката трябва да бъдат в изправно положение. Някои хора са сприхави, избухливи като барут, черният дроб е разстроен. Някой на който храносмилането не е правилно, значи симпатичната нервна система не е добре. Някой път умът ви не е функционира добре. Значи без да ви кажа една дума разбрахте.

Казвам: Новото, което иде в света, изучавайте се един други. Изучавайте всеки един човек, всеки един човек за вас да бъде предметно обучение. Да бъде като едно богатство, което Бог е изпратил. Никога не съжалявайте, че сте срещнали един човек, даже като срещнете една мечка да ви изплаши, благодарете, като срещнете мечката. Вие като се уплашите от нея, ще бъдете по-здрав. Хубаво е някой път да се качите на гърба на една мечка. Не само това, но хубаво е някой от вас, които искате да бъдете здрави, аз ако бях на ваше място, на които за нервни хора, ще ида при някой хубав здрав дъб, ще се кача на дървото и ще поседя половин час. И след като седя така 7 дни, ще се подобри положението. Сега да не идете да се качвате по дъбовете. Ако бях на ваше място, ако съм нервен, щях да отида на планината, ще избера някоя канара, с много хубаво изложение на юг и щях да легна на нея. Много енергия съдържат те. Човек трябва да има знание. Тия напечените камъни са благословение. После, ако бях на ваше място, като градя една къща, ще повикам някой да изследва дали има вода под къщата. Ако тече вода, никога няма да направя къща на това място. Ще избера там, дето не тече вода. Защото нещастия стават. Някой път, за в бъдеще, хората ще градят къщите си разумно. Няма да градиш където искаш, но ще градиш разумно,

Сега искам да внесете във вас хубави мисли. Взема един билет от лотарията и мисля, че ще получа един милион. Макар да не получа, аз съм го получил. Каквото аз мисля ще стане. След като взема един билет, ще спечеля. Онзи мой брат, който е спечелил, то съм аз. Аз ще му кажа: Благодарение на мене, ти спечели. Вторият път друг ще спечели. Казвам: Каквото аз мисля, става. Аз не може да свърша училището, други го свършват. Аз отивам да свиря на някой инструмент на пияно или на някой цигулка, аз виртуоз не ставам, но благодарение, че аз свиря, другите станаха виртуози. Защо ще се заблуждаваме. Ами другото не е ли заблуждение? Значи онова, което аз правя е вярно. А другите което правят, не е. Всичките хора в същност съставят един човек. Следователно, за прогреса и подигането на кой и да е човек, трябва да се радваме. Аз трябва да се радвам на щастието на хората, както на своето щастие. Иде при мене един и се оплаква, че е болен. Аз казвам, радвам се, че съм заболял. Че защо? Че ако беше здрав, никога не щеше да дойдеш при мене. „Боли ме коремът.“ – „Няма нищо. Почакай малко.“ За да му направя нещо, туря една чаша с топла вода, дам му и му минава болката. Казва: „Да не ме заболи пак?“ – Казвам: „Пак ще дойдеш.“ Разболял се някой, за добро е. Ако не беше се разболял, за лошо щеше да бъде. Измъчва те някоя мисъл, за добро е. Измъчва те някое чувство, за добро е. Ако стане доброто, два пъти е по-добро. Когато страдаме един път е добре, а когато се радваме за някои работи в света има двойно добро. Двойното добро никога няма да дойде, ако доброто на страданието не идва. Когато доброто на страданието идва в нас, тогава Божието добро, едното добро ще отвори път на Божието благословение.

Та казвам: Всички, които ме слушате, подигнете ума си към Бога, не че не сте го подигали, но проверете сметките си, кой какво има да дава и да взема. Спорове, кавги, всичките ги уравновесете, всичко това изчистете. Бъдете братя и сестри, защото някой казвате, че като умрете следующето прераждане ще уредите работите. Следующето прераждане ти няма да видиш този брат. Който остава за друго прераждане да урежда работите, няма да може да ги уреди. В този живот уредете работите си с него. По-добър живот от този вие не може да имате за бъдеще. Такива условия, като тази година, вие няма да ги имате втори път. Ще имате други условия. Не ви го казвам, за да се обезсърчавате, но да се насърчавате. Сегашното благо, което Бог ви дава, не го изпущайте. За бъдеще друго благо Бог ще създаде на онези, които Го любят, за което човек няма още понятие. Ако вие, сегашните блага, сегашните таланти не обработвате – нали имате притчата, че на един дали 5 таланта, на друг 2 таланта и на трети един талант. Този, който имал 5 таланта, припечелил още 5. Този, който имал два таланта, придобил още два, а онзи, който имал един талант, заровил го в земята. Не заравяйте вашият ум, работете за вашата глава да се подобри нервната ви система. Работете за вашите дробове, да се подобри дихателната ви система, за вашата мисъл. Работете за вашата стомашна система да се облагородят по-нисшите чувства и да се подобри тялото ви. Тялото на човека да бъде здраво. Дробовете да бъдат здрави. Стомахът да бъде здрав. Човек не може да служи на Бога, ако дробовете не са здрави, ако главата не е здрава, ако стомахът не е здрав, ако краката и ръцете не са здрави, ако мисълта не е здрава, ако чувствата не са здрави. Ако волята не е здрава. Това е Божие благословение.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

Трийсет и втора неделна беседа, държана от Учителя на 11 юни 1939 год., 10 ч.пр.обяд София – Изгрев