от ПорталУики
Версия от 20:39, 23 април 2009 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Десетте девици== „А от тях пет бЬха разумни, и пет безумни".*) Съвременният свет е пълен с раз...)

Направо към: навигация, търсене

Десетте девици

„А от тях пет бЬха разумни, и пет безумни".*)

Съвременният свет е пълен с разумни и неразумни хора. както петг разумни и петт неразумни девици По какво се отличава разумният от неразумния или от глупавия човек? Разумният човек е работ-лив, разчита на себе си, а неразумният е мързелив. Той седи, не работи и очаква всичко наготово. Той вярва в щастие, което иде наготово, пред краката на човека. Той казва-Това е щастие, да ти падне в кърпа верзано, без да си работил. Мързеливият няма ни-какъв занаят и току ходи от едно място на друго, движи рждете и краката си, без да знае защо. И разумният прави движения, яо неговите движения се различават коренно от тия на неразумния.

Често религиозните хора правят различни движения и казват, че Духът ги посетил. Съществена разлика има между движенията на Духа и тия на неразумния религиозен. За

  • ) Матея 25: 2.


336

да не изпада в заблуждения, човек трябва да знае качествата на духа, на душата, на ума и на сърцето си. Както св-бтският човек, така и религиозният трябва да имат знания, да разбират нтлцата, а не както някои турци,. които казват, че човек не трябва да знае много. Като знае, че на онзи свет има седем етажа нагоре, а в този св-бт – седем етажа надолу, това е достатъчно. Не е достатъчно това знание. Мнозина казват, че знанието разваля света. Това не е в-врно. Глупостта, невежеството развалят света, но истинското знание – никога. Неразумният не работи, не учи, очаква да му дойде н-вкакво благо от лотария. Какво придобива човек, ако очаква щастието си от лотария? Някои хора са вложили по н-вколко хиляди лева в лотарийни билети, дано им се падне милионът. Колко души могат да получат милиона? Само един човек има щастието да получи милиона, но всички го очакват. Вместо да изразходва енергия и да губи, по-добре е чо-втж да отд-вля^парите си за билета настрана, да ги спести. Колкото пъти намислите да купите лотариен билет, турете тия пари в една касичка. В продължение на н-вколко години вие ще имате спестени пари, които иначе щ-вха да бъдат загубени.

И християнит-в, от времето на Христа до днес, са гледали на Христовото учение като на лотария, вследствие на което са го изопачили. Те казват: Христос дойде да


337

спаси човечеството. Днес ние сме спасени вече. Нищо друго не ни остава, освен да влезем в Царството Божие и да се радваме и веселим. Други пък казват, че всичко ще им се даде по благодат. Да се мисли така, това значи, ученикът да вл-взе в училището, да не учи и да изисква от учителя си добри бележки по благодат, от любов. Това е невъзможно. ВсЬка добра бележка отговаря на известно знание. Когато изисква нещо от другиго, човек трябва да е дал, или да с го-тов да даде н-бщо от себе си. Едно от качествата на любовта е даването. Ако даваш, ще ти се даде. Следователно, ако християните не гледат на Христовото учение като на лотария и ако всеки ден прилагат н%що малко от него, днес те щЪха да бъдат най-бога-тите и най-силни хора в свъ"га.

И тъй, не се заблуждавайте. Пазете се от старите навици, от старите разбирания. В човека има нещо инертно, неподвижно, което го прави ленив. Това не е истинското естество на човека. Човек има дух, който е мощен, способен да твори. Човек има душа, която е широка, готова да обхване всичко в себе си. Чов^к има ум, способен да възприема светлина и знание. Най-после, човек има сърд-це, което възприема топли и благородни чувства. Не може ли човек с тия четири елемента в себе си да се справи с инертната материя на т-влото си? Силен е човешкият дух и може да се справи с инертната мате-


338

рия. Обширна е човешката душа, за да използува всички условия и възможности, които й се дават.

Следователно, човек не може да бъде силен, ако не разбира духа си; човек не може да се развива, ако не разбира душата си; човек не може да учи, ако не разбира ума си; човек не може да придобива богатства, ако не разбира сърцето си. Ще кажете, че сърцето е гръшно. Това е старо разбиране. Ако сърцето е грешно, това показва, че човек е работил много. Който е работил, само той се е оцапал. Не може човек да живее на земята, да работи и да не се оцапа. На земята има и добри, и лоши условия. Щом работи при лоши и мъчни условия, човек непременно ще прави погр-вшки. Гръшният човек има бъдеще. – Защо? – Защото той търси начини да подобри живота и условията си, за да изл-взе от областта на погръшките. Този човек правил погрътаки по причина на недостатъчно светлина в ума си и поради лоши условия. Той работи, мъчи се да придобие по-голяма светлина, да се справи с условията, за да не гр-вши. Той се обезсърдчава, мисли, че е загубен, че няма спасение за него. За него, именно, е спасението. Ако е пра-веден, той нт>ма нужда от спасение.

Сега иде нова епоха в света, която изисква хора с нови възгледи и разбирания. Старото трябва да се тури настрана. – Ама, ние остаряхме, не можем вече да работим.


339

– Сега, именно, трябва да работите, да учите, да изправяте погр^шките си. Старият трябва да се подмлади. – Как ще се подмлади? – Като замести старите си разбирания с нови. Нови мисли, нови чувства, нови постъпки са нужни на човека. За да мисли право, човек се нуждае от повече святлина в ума си; за да чувствува правилно, той се нуждае от повече топлина в сърцето си. Светлитъ' мисли внасят св-втлина в ума, а топлите чувства – топлина в сърцето. Когато учительт даде някаква задача на ученика, в първо време задачата не му е ясна, не може да я реши. Колкото повече мисли върху нея, светлината му се увеличава, и той решава задачата. Обичайте задачит, които учителитъ1 ви задават, за да придобиете повече светлина, с която да работите.

Всички хора говорят за любов, за обич, за добро, без да знаят, какво са в същ-ност гб. Н-вкой казва, че като обичаш н-бко-го, имаш желание да го срещнеш, да се раз-говориш с него. Друг казва, че като обичаш някого, имаш желание да го пригър-неш, да му кажеш н-вколко сладки думи. Трети казва, че като обичаш никого, имаш желание да му направиш нт>какво добро. Много мнения съществуват за любовта, но нито едно от тт^х не е дошло до абсолютното понятие за любовта.

Ще кажете, че ако не знаете, какво предоставя любовта, поне доброто познавате. –


340

Какво нещо е доброто? – Доброто е семка. Ако само държиш семката в ръката си и разправяш, че тя може. да се посади, да изникне, да израсте, да се развие, да цъвне и даде плод, това още не е доброто. Това е теория за доброто. За да имаш ясна представа за доброто, ти трябва да го посадиш в земята и да видиш, какво ще излъзе от него. От дървото можете да съдите за сем^ ката, но от семката не можете да садите за дървото. Кои са отличителните качества на добрия човек? Ако добрият човек влезе между хора, които се карат, веднага настава мир; ако влезе между мързеливи, т се раз-движват и започват да работят; ако влтЬзе между скъперници, т отварят по малко ке-сийте си и започват да дават. Скъперни-кът трябва да бъде щедър, но разумно. Да бъдеш щедър, това значи, да изливаш изобилно вода от чешмата си. Има смисъл да излива човек изобилно вода, но когато тя извира отнъкъде. Обаче, ако водата едва капе, трябва ли да се излива безразборно? Ако си в пустинята, ще пестиш водата; ако си на планината, при някой извор, можеш да я разливаш повече. Когато някой вика, сърди се, крещи, той е щедър човек. Неговата щедрост има място в долинит, да напоява растителността, но не и в пустинята, дето водата е оскъдна.

Съвременните народи воюват, но въпреки това говорят за мир. Слушате да казват,


341

•<че човек трябва да бъде миролюбив. Спо-ред една статистика, от 1496 г. пр. Христа до 1861 г. сл. Христа, значи, в продължение на 3357 г., само 227 години са били мирни, а останалите 3130 юдини са били военни, воювали са хората. Какво показва това? Ако влезете в някой дом, ще видите, че и там воюват. Като живее, човек все трябва да прави н-бщо. Ако нищо не верши, или ако е мъртав, за предпочитане е да се бие, За предпочитане е хората да бъдат живи и да се бият, отколкото да умрат. да ги заровят в земята и отгоре им да пишат: Вечна им памет, в^Ьчен покой! Лошо н-Ззщо е войната, но ако не воюват хората, мирът няма да дойде. Мирът иде след война. Като се набият хората добре и се помирят, тогава виждат, че въпросите могат да се разрешат и по друг начин. Като дойде мирът, хората се успокояват, започват да живеят в съгласие. Щом минат нт>колко години, г пак забравят лошото и отново започват да воюват. Когато положението им стане тежко, пак викат мира. Мирът всякога се от зовава на вика на хората. Днес хората съзнателно се бият, за да дойде мирът, да научаг нещо ново от него.

За какво се бият хората? – Да станат големи, велики, мощни. Това е криво разбиране. Външно гол-вмото не е и в същност голямо. В действителност големите работи са малки, а малките – големи. Като наблю-


342

давате слънцето, което е един милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята, то изглежда малко. Като наблюдавате една микроба под микроскоп, тя изглежда гол-вма. Разместване е станало. Турете микробата на мястото на слънцето, и слънцето – на мястото на микробата, за да имате ясна представа за тях. Докато мисли за себе си, че е голям, в същност човек е малък. Щом започне да мисли, че е ма-лък, той се приближава към голямото. Истински мощното в сверта е малкото, а не голямото. Голямото се смалява, за да може да се схване и разбере. Малкото се увеличава, за да бъде видимо и разбрано.

Не се заблуждавайте ог привидността на нещата. Не се заблуждавайте от думите на хората. Ще дойде някой пророк да ви убеждава, че Господ му казал да живее в дома ви, да управлява. – Какво означават тия думи? – Това значи: ще дойда в дома ви, ще се кача на гърба ви, да ме носите. Така не говори Господ. Защо този пророк не каже, че ще дойде в дома ви да се качите на гърба му да ви носи? Ако каже така, по-скоро може да му се поверва. Ако б-вше умен, така тр-вбваше да каже. Понеже е глупав пророк, той казва, че Господ го пратил в дома ви, да се качи на вашия гръб и да ви управлява. Това е невъзможно. Щом е пророк, той е силен.

Силният трябва да носи на гърба си слабия, а не слабият да носи силния. –


343

Кой се качва на гърба на майката и на бащата? – Детето. Понеже детето се качва на гърба на майка си и на баща си, то втурва в гбх, че Господ им говори. Следователно, знайте, че всеки човек, на гърба на когото можете да се качите, за да ви носи, е Божи пратеник. Всеки човек, на гърба на когото не можете да се качите, не е изпра-тен от Бога. Силата на човешкия гръбнак се изпитва чрез слабиг, които се качват на гърба на силния. Можете ли да се качите на гърба на слабия? Не можете. Той е слаб, гръбнакът му не издържа. Светът се нуждае от силни хора, а не от слаби. Не вер-вайте на мисли и на чувства, на гърбовете на които не можете да се качвате. Вервайте само на тия мисли и чувства, които могат да ви носят.

Много заблуждения има в света, от които човек трябва да се освободи. Слушате някой да казва, че е евангелист. Питам: Умът и сърцето му станали ли са евангелисти? Друг казва, че е окултист. – Умът и сърцето му станали ли са окултисти? Докато умът и сърцето на човека не се пре-образят, не започнат да мислят като нею, той никакъв не е станал. Ще каже никой, че станал ясновидец. Какво е неговото ясновидство? Какво особено е видял? Ако е въпрос за ясновидство, всички хора са ясновидци. – Кога? – Когато спят. Като стане от сън, човек започва да разказва, какво


344

е сънувал. Той видт*л на сън хора, животни, градове, планини и ръчш, каквито в действителност не е виждал. Истински ясно-видец е онзи, който вижда и в будно състояние, както и в време на сън.

Мнозина минават за ясновидци, а при това питат, какво е тяхното предназначение на земята. Предназначението на всеки човек е такова, каквото е било на майка му и на баща му. Сверх това, той има да изработи още н-бщо. Изобщо, всеки чов^к има ум, сърце, дух и душа. Следователно, той е из-пратен на земята да развие ума си, да придобие повече светлина; той е изпратен на земята, да развие сърцето си, да придобие повече топлина; той е изпратен на земята да придобие благородни качества, да разшири своята душа; той е изпратен на земята, да усили духа си, да стане велик човек. Той ще има мъчнотии, но ще гледа на тях като на задачи за разрешаване. Решавайте задачите си, без да се спирате на нереални неща. Трябва ли актьорът, който играе ролята на стар човек, да съжалява, че играе такава роля? Всички знаят, че той е млад, но докато е на сцената, играе роля на стар човек. Трябва ли актьорът да съжалява, че играе роля на н"Бкой буен младеж? Щом слезе от сцената, той ще хверли младежкия костюм и ще се покаже такъв, какъвто е в действителност. Следователно, не се смущавайте ог ролите, които играете на житейската сцена.


345

Дали сте млад, или стар, това са роли, които хората трябва правилно да изпълняват. Кой човек е млад и кой – стар? Млад чов"бк е онзи, който е влязъл в об-ластта на любовта и изпълнява волята Божия. Стар човт>к е онзи, който е вл-взъл в областта на мъдростта и прилага Божественото знание, което е придобил в живота си. Когато младият прилага любовта, а старият – мъдростта, и двамата учат. Не е стар онзи, който е поб-БлЪл, нито е млад онзи, на когото косата е още черна. Докато жив^е, човек постоянно минава през фази-те на младия и на стария. Началото на живота е младостта, краят – старостта Като се съединят младостта и старостта, обра-зуват колелото на живота, т, е. истината. Който не знае, кога и как да прилага младостта и старостта в живота си, той не разбира истината. Младият гледа с радост на мжл-нотиитъ' и страданията. Щом дойде радостта при него, той вади соковете й и ги използува разумно. Същото прави и старият. Това наричаме истински млад и стар. Когато слънцето изгрева, човек е млад. Щом залезе слънцето, той остарява и отива да спи, да почива. Сутрин пак се подмладява. Така се движи колелото, и чов&к придобива истината. Сега иде нова епоха в св&та – епохата на любовта. Тя се характеризира с работа в нов дух. Кой каквито погрътаки е напра-вил, ще почне да ги изправя. Ако е огорчил


346

някого, ще се примири с него. – Как ще стане примиряването? – Като даде н"Бщо от себе си. Ако човек не е готов да даде на ближния си поне една светла мисъл, или едно светло чувство, той не може да придобие новото, той не може да се ползува от любовта. Ако с силата на своя дух и с широтата на своята душа не може да подкрепи слабите и страдащите, той не може да се нарече човек на новото време.

Хората говорят за нови времена, за нова епоха, а по стар навик още разискват върху въпроса за съществуването на Бога. Ако искат да упражняват ума си, могат да разискват по този въпрос, но досега те трябва да са го разрешили вече напълно. – Защо? – Щом човек мисли, Бог вече съществува. Той е мислил преди съществуването на човека. Когато мисли, човек изявява мисълта на Бога, която е отправена към него. Следователно, щом мисли, човек не може да питаг съществува ли Бог, или не съществува. Когато човек мисли за себе си, дали е добър, трябва ли да учи и какво да учи, това показва, че Бог мисли за него. Хората мислят, че трябва да видят Бога. – Как ще им се представи Той? В своето величие ли? Не, никой човек не може да види Бога. Човек не може да види още подобния си, а иска да види н-бщо повече. Срещате един човек и казвате, че сте видели еди-кого си. Вие не сте видели човека, но дрехата му. Виждате очитЪ-


347

му, това са неговите прозорци; виждате уши-т4 му – неговите слушалки; виждате устата му – главният вход на къщата му; виждате носа му – неговият вентилатор. Като разгледате човека отвън, най-после ще видите истинския човек – алфа и омега на нещата. Това е Божественото в човека, обл-в-чен в дрехата на ума и насърцего си, на-кичен с способности и добродетели. Кра-сив и мощен е чов-вшкият дух! Обширна е човешката душа! Те представят Бога на земята. За този човек, именно, ПсалмопЪвецът казва: „Когато видя лицето ти, душата ми се изпълва с радость".

Казано е в Писанието: „Аз съм алфа и омега". Това значи: аз съм началото и краят. Кое е началото в човешкия живот? – Младостта. – А краят? – Старостта. Като съедините младостта и старостта в едно, получавате истината – проявеният чо-въче. Приложете младостта и старостта, т.е. любовта и мъдростта в живота си, за да се проявите. Това е задача на всеки човек. Чо-век не мисли за задачата си, а върху това, как ще се оправи светът. Ако всички хора, всички християни проявят истината, в която влизат любовта и мъдростта, светът моментално ще се оправи. Направете опит, всеки от вас да предаде своята любов поне на един човек, той – на втори, вторият – на трети, ще видите, че в една година св-б-тът ще бъде оправен. Любовта е огън,


348

който от една искра може да обхване ц-влия св-бг. – Колко светлина приема семето? – Малко светлина приема, но тя е в състояние да го преверне в гол-вмо дърво. Мощна е любовта, мощни са и нейните елементи – светлината и топлината.

Казвате: Не сме ли приели Христовото учение? Не сме ли се обърнали към Бога? Да се обърне човек към Бога, това значи, да се преобрази коренно, да се откаже от стария живот. Ако вълкът е приел моята любов, трябва да каже: Досега ядох овце, отсега нататък ще паса трева. Ако мечката е приела моята любов, трябва да каже: Досега пиех кръвьта на говедата, отсега нататък ще пия вода. Говедата могат да обикалят около мене. без страх за живота си. Следователно, ако и човек, като вълка, като мечката, се откаже от всичко старо в себе си и приеме любовта, той е приел Христовото учение. – Ама, трудни били задачите ви! -Това не трябва да ви обезсърдчава. Трудната задача иска работа, а не плач. Плачете преди да сте получили задачата. Щом я получите, работа трябва.

Св-втът се нуждае от работници, а не от малодушни хора. Ако сте гръчлили, ще изправите погръчшште си. Щом правите по-гр^шки, вие живеете в свобода. Погръчлкитъ-показват, че сте злоупотребили с свободата, която ви е дадена. Сега иде истината, да ви даде начин да изправите погръчдкит-Б, които


349

сте направили с злоупотребление на Божията Любов и Мъдрост. Ако сте живЯли в без-любие, замЯстете го с любовта. Безлюбието прави човека жесток. ТрЯбва ли да оставите вълка да дави овцетЯ? Ако е гладен, нека изяде една овца. – Защо той одушва десет овце? – Да се осигури. Природата не позволява никакво осигуряване, никаква продажба. И любовта не позволява никаква продажба. ТрЯбва ли момата и момъкът да се прода-ват за пари? ТрЯбва ли проповЯдникът и свещеникът да благословят за пари? ТрЯбва ли ученикът да учи за пари? Трябва ли га-дательт да гадае за пари? Ако можеш да предсказваш, кажи нЯщо на човЯка и го остави свободен. Нека той реши, може ли да даде нЯщо, или не може. Важно е, предсказанието да се сбъдне.

И тъй, не се стремете към продажба. Ако имате нЯщо за даване, дайте го даром на хората. Това, което е за вас, оставете го настрана. – Ама да станем богати, да при-добием знания, да придобием любовта, да проповядваме на хората. – Преди да проповядвате, вие трЯбва да живЯете в любовта и мъдростта. Проповядването е последна работа. ВсЯки заминал за онзи свЯт е пропо-вЯдник вече. Без да иска, той проповЯдва. Важно е да влЯзете в света па любовта, но и тя да влЯзе в вас. Можете ли да кажете като Христа: „Отец е в мене, и аз в Отца. Аз и Отец ми едно сме". – Защо


350

трябва да проповядваш на хората? – Да им покажа, че имам знания. – И без да им проповядваш, ще се разбере, какви знания имаш. Изпитът наближава. Всички хора ще бъдат изпитани, да се разбере, каква е силата им, каква е любовта им и с какво знание разполага т. Ще изл^зеш пред изпитната комисия и ще се биеш. Противникът ти ще бъде силен човек. Тук ще се изпита и постоянството ти. Ако се откажеш, още след първата борба, ти си от слабите. Не, 99 пъти ще излизаш на борба, докато най-после победиш. Ще излезеш стотния път, ще хванеш противника си, ще го стис-неш и ще кажеш: Да знаеш, кой съм! Да знаеш, с кого имаш работа!

Желая ви да победите дявола, макар и на стотния път. Като се борите с него, вие черпите от силата му и ставате силни. Дяво-лът е много енергичен. Той се бори с човека до последни сили, но като види, че е по-беден, казва: Научиха изкуството ми. Който не се е борил с дявола, той не е развил силата си. Ако сте се борили с него, не сж.-жалявайте. Който се е борил с дявола и го е победил, той има бъдеще: учен може да стане, богат може да стане. Дяволът е учи-тел на хората. Много неща можете да научите от него. В миналото човек е орал, ко-пал земята сам, с дветъ1 си ръце. Дяволът го научил, как да оре и да копае. Той му казал: Защо се мъчиш сам? Вземи два


351

вола, впрегни ги, направи си рало и иди да ореш нивата. Вземи четири колела, тури им по една ос, съедини ги, направи си кола и започни да впръташ конете, воловете, да ти помагат.

„Петте били разумни, а петте – неразумни". Като четете тази притча, казвате: Ние от кои сме? – Ако се борите с дявола и го надвиете, вие сте от разумните; ако не се борите с дявола, вие сте от неразумните. Ако се учите и придобивате добродетели, вие сте от разумнит-в; ако не се учите и не придобивате добродетели, вие сте от неразумните. Ако изучавате закона на любовта, вие сте от разумните; ако не го изучавате, вие сте от неразумнитъч Разумният свет се нуждае от разумни и добри работници, а не от такива, които искат само да управляват.

„Петт^ бзха разумни девици, а петте – неразумни". Разумните девици бъха сверзани с любовта. Сега и на вас казвам: Свержете се с любовта така, че всвка ваша клетка да е проникната от нея. Нека всвка клетка на мозъка, на дробовет, на стомаха ви стане част от любовта. Нека всвка клетка на ор-^ ганизъиа ви излжлва светлината и топлината на любовта. Само при това положение, човечс може да бъде напълно здрав. Само истински здравият е от петте разумни девици, които навреме напълнили маслениците си с масло, за да посрещнат младоженика. Иде вече мла-доженикът! Той ще вл^зе при всеки, който е


352

готов и го очаква с запален св-бтилник, Щом вл*взе младоженикът, вратата ще се затвори, и отвън ще останат неразумните девици, т. е. вашите стари, неразумни разбирания и възгледи. Оставете старото навън, не се занимавайте с него. Старите погр-вшки, старитв вярвания да останат навън. Шша защо да ги внасяте в новия живот. Младоженикът иде в света и носи ново го. Приемете новото, което Той носи, и работете за него. Кой е младоженикът в сегашния св'Бт? – Христос. Той дойде в сверта, не да разреши някоя своя задача, но да разреши задачата на човечеството. Сега и вие сте дошли, не да се занимавате с себе си, с своя личен живот, но да работите за изправяне на погр-вш-ките и за разрешаване на мъчнотиит-Б, останали от поколения насам. Всички погр-вшки не са ваши, но понеже и вие имате д*бл в тях, работете за общото с общи усилия.

Т. м.


22. Беседа от Учителя, държана на 1 септемврий, 5 ч. с. 1940 г. София. – ИзгрЪв.