Извънредни беседи - 1938 г.
Дигни одъра си
„Стани, дигни одъра си и ходи ! " )
Всяко нещо, което едновременно иде отвън и отвътре, е добро, защото е от Бога. В живота на хората има н-Ьщо положително, което се изразява чрез думитЬ, казани от Христа: „Дигни одъра си!" Дали човекспи на леглото си, или болен лежи, щом стане, или щом оздравее, той непременно трябвада дигне одъра си, да не оставя други да лежат на него. Щом станешъ от сънь, изнеси одъра си, да се прсигЬтри. Щом оздравЬешъ, изнеси одъра си вънъ, да се пречисти. Оставишъ ли други хора да лежат на одъра ти, без да си го изчистилъ, т-Ь непременно ще се заразятъ. Мнозина четат Евангелието и цитират стиха „Дигни одъра си", но не се спират върху въпроса, как и защо да го дигнатъ. Всички казват, че този стихъ се отнася до н-Ькой човЬкъ, който боледувалъ ц-Ьли 38 години. Като н-Ьмало, кой да го пусне в кж- палнята, Христосъ отишълъ при него и му казалъ: „Дигни одъра си и ходи!" Кой чо- в-Ък днесъ не е боленъ? Кой човЪк днесъ не седи предъ клшалнята и не чака реда си да вл"Ьзе тамъ, да се окжпе и да оздрав-Ье? Съвременният свт е една голЬма болница, в която всички хора боледуват и ча- кат, дано се вредят да се окжият, за да се излкуватъ. ВсЬка година Богъ слиза в тази болница и на всекиго поотделно казва: „Дигни одъра си и ходи!" Въпреки това, всЬки бърза да се извини съ н-Ьщо: или н"Ь- ма кой да го тури в кжпалнята, или нма условия да дигне одъра си, или н-Ьма пари и т. н. Не, имашъ н-Ьмашъ пари, ще диг- нешъ одъра си. Разчитай на себе си. Хората търсят богатства, за да могат да платят на н-Ького, да дигне одъра имъ, а т-Ь да вървят следъ него. Чов-Ззк тр-Ьбва сам да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той тр-Ьбва да излезе от очаквателното положение, в което досега се е намиралъ. Гол-Ьмо търпение се иска от чов-Ька, да чака ц-Ьли 38 години, за да вл-Ьзе в кжпалнята да се излекува. Когато сл-Ьзе в тази кжпалня, Христосъ каза на болния: Какво чакашъ още? Дигни одъра си! Още 38 години да чакашъ, едва ли ще мо- жешъ да вл-Ъзешъ в кжпалнята. Кжпалнята представя благоприятнит-Ь условия на живота. Като е дошълъ на земята, човеки е тр-Ьбва да чака благоприятни условия за работа. Дали условията му сж добри или лоши, той трябвада работи, да се учи. Щом дойде Божественото в човФжа, той не трябвада се разправя съ него, може ли да дигне одъра си или не. Каже ли му веднъжъ да дигне одъра си, втора покана да не чака. Речешъ ли, че не можешъ да носишъ одъра си, ти си слабъ човек; ако можешъ да го носишъ, ти си силен човек. Ако не можешъ да носишъ кръста, на който си раз- пнат, ти си слабъ човек; можешъ ли да го носишъ, ти си силен човек. Ако не можешъ да благодаришъ за доброто, което ти е направено, ти си слабъ човек; можешъ ли да благодаришъ, ти си силен човек. Ако не помнишъ доброто, ти си слабъ човек; ако го помнишъ, ти си силен човек. Който не може да дигне сламка от земята, той е слабъ човек; може ли да дигне сламката от земята, той е силен човек. Който днесъ може да дигне една сламка, той утре ще може да дигне ц-Ьла планина. И тъй, започне ли Божественото да действува в чов-Ька едновременно вън и вжтре в него, той не тр-Ьбва да се колебае. Вс-Ько колебание в Божественото носи нещастия и страдания. Вс-Ько колебание, вс-Ько незачитане на външния и на вътрешния го- воръ в чов-Ька води към редъ изпитания и мжчнотии, към редъ нещастия и страдания. Ако се вслуша в този гласъ и го зачита, тогава само човекпридобива вели- кит-в блага на живота. , Дигни одъра си!" Това се изисква днесъ от всички хора. Човекне тр-Ьбва да прекара ц-Ьлия си живот в болница. Болницата представя затворъ, който трябвада се превърне в училище. Затворъ, който не може да се превърне в училище, и училище, което не може да се превърне в църква, не сж истински. Затворъ, който може да се превърне в училище, и училище, което може да се превърне в църква, сж истински. Църква, която не може да се превърне в служене на Бога, не е истинска. Църква, която може да се превърне в служене на Бога, е истинска. Следователно, истински затворъ е онзи, който може да се превърне в училище. Истинско училище е онова, което може да се превърне в църква. Истинска църква е онази, която може да се превърне в служене на Бога. В затвора човекизучава закона на необходимостьта. И в затвора мо- гат да обичат чов-Ька, но там той е ли- шен от вс-Ькакво право. Каквото му ка- жат, той тр-Ьбва да слуша и да се подчинява. Кажат ли на б-Ьлото черно и на черното б-Ьло, той тр-Ьбва да се съгласи. Той нЬма думата. Докато е в затвора, чоз-Ьк тр-Ьбва да се подчинява на законит, които сжществуват тамъ. ИзлЬзе ли от затвора, той е свободен вече, има думата и може да се произнася за н-Ьщата тъй, както мисли. Едно време правдата ход-Ьла по св-Ьта, съ нам-Ьрение да го оправи. Дето отивала, навсЬкжде получавала бой, наказания. Следъ гол-Ьми страдания, тя решила да се скрие н-Ькжде, да не се показва предъ св-Ьта. За тази цель, тя вл-Ьзла в един дом и се скрила задъ вратата. Вечерьта мжжът се върналъ от работа и, недоволен от жена си, започналъ да я бие. От гол-Ьми мжки и страдания, жената извикала: Кжде е правдата в свгЬта? Тук съмъ, задъ вратата, но ме е страхъ да изл-Ьза предъ хората. Каквото е положението на правдата в св-Ьта, такова е положението на чов-Ька в затвора. Докато е в затвора, човекне може да говори истината. Не е лесно да се говори истината. Представете си, че н-Ькой от- крадналъ голгЬма сума, или убилъ човек. Питат го, направилъ ли е, наистина, това престжпление. Той отказва, че го е направилъ. Той не говори истината. -Защо? Ако каже истината, или в затворъ ще го турят, или на вжже ще го закачатъ. Дойде ли до истината, човЬк мълчи, мисли, да я каже, или не. Да кажешъ истината, това значи, да изнесешъ една своя погр-Ьшка, ако не предъ хората, поне предъ себе си. Не знае ли Богъ нашит-Ь погр-Ьшки, че тр-Ьбва да ги изнасяме навънъ? Какво Богъ знае, това е едно н-Ьщо; какво ти тр-Ьбва да направишъ, това е друго н-Ьщо. Понеже знае всичко, Богъ никога не гр-Ьши, нито се лъже. НЬма сжще- ство в свЬта, което може да Го излъже. Защо тр-Ьбва човекда изнася това, което е в него? За да се види, какъв е. И тъй, не можешъ ли да изнесешъ това, което е вжтре в тебе, ти си слабъ човек. Ако изнасяшъ добродетелите си, акриешъ по- гр"Ьшкит*Ь си, ти си слабъ човек; ако изнасяшъ погр-Ьшкит-Ь си, а криешъ добродетелите си, ти си слабъ човек. Обаче, ако едновременно изнасяшъ и добродетелит-Ь си, и по- грЬшкигЬ си, ти си силен човек. Хрисгосъ е силен човек, защото, съ слизането си на земята, Той едновременно пое и злото, и доброто на хората. Той пое и добродетелит-Ь, и погр-Ьшкит-Ь имъ. Това не значи още, че Христосъ бЬше подобен яа хората. Това не значи, че вс-Ьки, който е в затвора, е пре- стжнникъ. Той може да е обл-Ьчен съ затворнически халат, да има букаи на краката си, без да е престжпникъ. Как ще докаже този човексвоята невинность? Той требва да бжде смелъ, геройски да понася обвиненията и да чака дд дойде н-Ькой уменъ, добъръ човек, който да го познае, да разбере, ка- къв е той. Умният, добрият човекпознава, кой за какво носи букаи на краката си, за добро или за зло. „Дигни одъра си!" При каквито условия на живота и да се намирашъ, дигни одъра си! Чакашъ ли благоприятни условия за работа знания, богатство, здраве, това е обикновен моралъ. При такива случаи бъл- гаринът казва: „Това и баба може да направи". Изкуство е човек да работи при неблагоприятни условия. За това се иска ра- зумность. Той требва да гюстжпва като разумните деца, които слушат учителя си. Има неразумни деца, които се налагат на учителите си. Те искат работите да стават по техно желание. Това сж своенравни деца на живота. Не бивайте и вие такива своенравни деца. Своенравното дете казва на учителя си: Ако ти отстжпишъ, и аз ще от- стжпя. Ако ти не отстжпишъ, и аз нема да отстжпя. Учительт требва да бжде ра- зуменъ, да знае, как да постжпва съ такива деца. Каквото върши, човек требва да го върши от съзнание, а не чрез налагане отвънъ. Наложи ли му се нещо отвънъ, привидно той ще се съгласи да го направи, но вжтрешно ще роптае. Един добъръ майсторъ - шивачъ билъ поканен в дома на един български чорбаджия, да му скрои и ушие хубави гащи, каквито се носели на времето. Шивачът взелъ и слугата си, да му помага. Чорбаджий- ката заклала кокошка, опекла я добре, да на- гости съ нея шивача. Като голем люби- тель на печена кокошка, шивачът казалъ на чорбаджията: За слугата ми можете да сготвите бобъ. Той не яде печена кокошка. На обедъ сложили кокошката предъ шивача, а на слугата дали бобъ. Слугата ялъ боба, но от време на време поглеждалъ кри- 1Ю към господаря си и си казвалъ: Аз ще ти дам да разберешъ, дали слугата ти не иде кокошка! Като свършили обеда, слугата казалъ на чорбаджията: Моят господарь е добъръ човек, но един пжть в месеца го хваща н-Ькаква лудость и започва да се върти, да се озърта, като че търси н-Ьщо. Ако това стане днесъ, вържете го, докато се успокои. Следъ това слугата скрилъ напръстника на господаря си. Като наближило време да си отиват, господарьт започналъ да търси напръстника си и се озърталъ, да не е падналъ н-Ькжде. Като вид-Ьлъ, че шивачът се озърта насамъ-натамъ, чорбаджията веднага го хваиалъ и вързалъ съ вжже. Тогава слугата се обърналъ към майстора си съ думит-Ь: Слугата ти не яде кокошка, само бобъ яде. Така ли е? Какво показва този прим-Ьръ? Че слабият не е такъвъ, какъвто го мислите и какъвто външно се представя. Човектр-Ьбва да бжде свободенъ, да се прояви такъвъ, какъвто е. Не се ли прояви свободно, той н-Ьма да се познава, но и другит-Ь н-Ьма да го познаватъ. Ама щ-Ьлъ да гр-Ьши. Като гр-Ьши, човекможе и да се изправя. Когато гр-Ьши, човекне съжалява толкова за погр-Ьшката си, колкото за това, че се изложилъ. Н-Ькой казва: И така извършихъ престжпление, поне да бЬхъ спе- челилъ н-Ьщо, да осигуря живота си. Един младъ човексе промъкналъ в кжщата на един богаташъ, съ нам-Ьрение да го обере. Като вл-Ьзълъ в една от стаит-Ь, той вид-Ьлъ на масата 20 лв., и ги взелъ. По- гледналъ натук - натамъ, но нищо друго не вид-Ьлъ. На излизане от кжщата, той билъ хванат и предаден на полицията. Следъ това било заведено дЬло против него за кражба. Адвокатът му употр-Ьбилъ всичкото си красноречие, да го оправдае. За да покаже, доколко този човеке билъ честен и н-Ьмалъ нам-Ьрение да краде, адвокатът се обърналъ към сждията съ думигЬ: Го- сподин сждия, моят пов-Ьреник е честен човек. Той взелъ само 20 лв., да си купи хл-Ьбъ. Ако имаше нам-Ьрение да краде, той щ-Ьше да вземе 60-т-Ь хиляди лева, които сж- що били на масата. Като чулъ това, обви- няемият започналъ да плаче. Сждията го погледналъ и си номислилъ: Нав-Ьрно този човексе разкайва за постжпката си. Той го запиталъ: Защо плачешъ? Плача, защото не вид-Ьхъ 60-т-Ь хиляди лева на масата. Съжалявамъ, че изпуснахъ случая да взема тия пари. Обвиняемият си помислилъ: И така се изложихъ на позоръ, поне да б-Ьхъ взелъ тия 60 хиляди лева, да подобря живота си. Мнозина изпадат в положението на този крадецъ и съжаляват, че еж. откраднали само 20 лв., а не 60 хиляди. Какво могат да направят съ 20 лева? Нищо. Обаче, ако имат на разположение 60 хиляди лева, тЬ ще могат да посрещнат нуждитЬ си. В първия случай т-Ь се обезсърдчават, а в втория се насърдчаватъ. И в двата случая, обаче, т-Ь сж извършили престжпле- ние. Сжщото се отнася и до доброто. Н-Ькой не е доволен на малкото добро, иска да прави гол-Ьми добрини. Който разбира зако- нит-Ь, той знае, че малкото добро води към гол-Ьмото добро. МалкитЬ причини създават гол-Ьми последствия. Ако по невнимание хвърлите една кибритена клечка в пл-Ьвня, в която има суха слама, последната ще се запали, а съ нея заедно ще изгори и ц-Ьлата пл-Ьвня. Ако в самото начало обърнете внимание, кибритената клечка може да се изгаси съ капка вода. Не й ли обърнете внимание, тя може да причини гол-Ьм пожаръ. Следователно, всЬка погр-Ьшка, която човеквърши, в началото си носи малки последствия. Не я ли изправи на време, тя носи гол-Ьми и лоши последствия. За да изправя погр-Ьшкит-Ь си на време, човектр-Ьбва да бжде разуменъ, да се учи от всичко. „Дигни одъра си и ходи." Така е ка- залъ Христосъ на онзи, който е лежалъ 38 години. Така казва днесъ на всички хора, които лежат на одъра си и очакват па добрата воля на близкитЬ си, да им при- готвят ядене, да ги очистят, да задоволят всичкит-Ь им нужди. Царството Божие не е за т-Ьзи, които лежат на одъра си. Христосъ постоянно минава край т-Ьхъ и им казва: „Дигнете одъра си !" Откажете се от прислугата на вашит-Ь ближни. Отсега нататък вие тр-Ьбва да им слугувате, а не т-Ь на васъ. Да лежишъ 38 години на одъра си, това е служба, която тр-Ьбва да напуснешъ и да бждешъ пенсиониранъ. Продължавашъ ли още да лежишъ, ти ще причинишъ редъ пакости, както на себе си, така и на ■своигЬ ближни. Кога се пенсионира човекна земята? Когато престане да работи. Докато работи, човекне получава пенсия; щом престане да работи, пенсиони- рат го. На онзи св-Ьт е точно обратно: докато работи, човеке пенсиониранъ; щом престане да работи, пенсията му се прекратява. Тогава го пращат на земята да работи, но без пенсия. Престане ли да работи на земята, пращат го в невидимия св-Ьт, отново да започне работа, по пак съ пенсия. Дали е на земята, или на небето, човектр-Ьбва непрестанно да работи. Съвременнит-Ь хора не разбират смисъла на живота и, като се нам-Ьрят в мжч- нотии и страдания, т-Ь се запитват, каква е ползата от живота. Гол-Ьма е ползата от живота. Тя се заключава в радостит-Ь и в страданията, в загубит-Ь и в печалби- т-Ь, в усп-Ьхит-Ь и в неусп-Ьхит-Ь, които човекима. Ползата от живота седи и в положителното, и в отрицателното, на което човексе натъква. Богъ говори на чов-Ька и чрез радостьта, и чрез скръбьта. Разумният човексе учи и от скръбьта, и от радостьта. Когато скърби и страда, той става внимателсн към хората, стреми се да не им причинява скърби. Като се радва, той иска да им създаде радость. Предавайте радостите си и на своите ближни. Не причинявайте страдания на ближните си, нито поощрявайте ония, които причиня- ват страдания. Утешавайте страдащите. Само любовьта е в състояние да утешава, да лекува страдащите и наскърбените. Любовьта носи в себе си такова масло, което заздравява и най-опасните рани. Защо требва да се обичат хората? За да ле- куват раните на своите души. Само Божията Любовь е в състояние да лекува раните, които човешката душа носи от незапомнени времена. Като тихъ, едва полъхващъ ве- трецъ, Божията Любовь освежава уморената, страдаща, наранена човешка душа. Най-сла- бото докосване на Божията светлина до човешката душа е в сила да го подигне, да го освободи от всички несгоди и страдания, да му покаже живота такъвъ, какъвто е в действителность. „Дигни одъра си!" Дигни одъра на своите скърби! Носи скърбите си, без да се оплаквашъ. Радвай се, че можешъ да ги носишъ. Геройство е, човек да носи скърбите си, без да роптае, без да се оплаква. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Щом е така, мислите ли, че Богъ ще допусне нещо, което не е за добро на човека? Даже и дяволът, от когото плачете и се страхувате, върши волята Божия. И той присжтствува в съвета Го- споденъ. Когато Богъ похвали Иова като Не- гов в-Ьрен рабъ, сатаната му се противопостави, като каза: Ти си далъ на Иова имане, слава, сила, здраве, затова е добъръ. Отнеми всичко това и ще видишъ, какво се крие в сърдцето му. Богъ му каза: Изпитай го, да видишъ, истината ли говоришъ, или не. Нека изл-Ьзе от сърдцето му всичко, което е скрито тамъ. Помнете: всички ще минете през страданията на Иова. Всички ще бждете изпитани. Ако при най-гол-Ьмит-Ь страдания, вие не пороптаете, дяволът ще избЬга, ще отстж- ии от васъ. Роптаете ли, дяволът ще се пасърдчи и още повече ще ви мжчи. Дой- дат ли страдания, кажете като Иова: Да бжде името Божие благословено! Господъ далъ, Господъ взелъ. Докато сте в стария живот, Господъ дава, Господъ взима. ВлгЬ- нете ли в новия живот живот на любовьта, там е безсмъртието, там е вечната свобода. Докато вл-Ьзе в новия живот, човекнеизб-Ьжно ще мине през смъртьта. Смъртьта подразбира стария редъ на н-Ьща- та. Докато е в стария редъ на н-Ьщата, чо- вЬк все ще бжде в болница. Разликата седи само в това, в коя стая на болницата ще бждешъ, при кои л-Ькари и слуги. Ще се м-Ьстишъ от стая в стая, от един л4>- карь на другъ, но все в болница ще бж- дешъ. Вл-Ьзешъ ли в новия редъ на живота, в безсмъртието, ти сам ще дигнешъ одъра си и ще вървишъ- напредъ. Старият живот е живот на ограничаване. Новият живот е живот на пълна свобода. Ограниченията се отнасят до болните хора. Здравите хора се намират подъ другъ законъ. Здрави хора сж ония, в които се проявява Божията Любовь. Тяхното небе никога не се заоблачава. То всЬкога е чисто и ясно. Който жив-Ье в човешката любовь, той още се нуждае от облаци, които поли- ват градинитЬ, лозята и нивите му. В живота на истинската любовь, хората сами поливат градините, лозята и нивите си, вследствие на което те не се нуждаят от облаци, от светкавици и гърмотевици. На земята хората се нуждаят от големи ниви, градини и лозя. Те много садят, малко плодове иматъ. В невидимия свет, обаче, човек се нуждае от нива, десеть метра широка и де- сеть дълга. От тази нива той изкарва жито за цела година. И от три плодни дървета изкарва толкова плодове, че свободно може да се прехранва. Всичко това, от което хората на земята се оплакват болници, банкери, мъчнотии, в невидимия свет не съществува. Там всеки човек е добъръ и може да ви услужи, съ колкото пари искате, без никаква лихва, без никакво задължение. Красив е онзи свет, но ако човек се намери там съ сегашните си разбирания, ще изживее големи противоречия, ЗаконигЬ на онзи св-Ьт съ съвършено различни от тия на земята. Един богат човексе номиналъ. Понеже синовет-Ь му го обичали, т-Ь турили в гроба му една торба съ златни пари, да си услужва съ т-Ьхъ на онзи св-Ьтъ. Бащата останалъ доволен от постъпката на синовет-Ь си и считалъ, че съ тия пари и на онзи св-Ьт ще се осигури, както билъ оси- гурен на земята. Като огладн-Ьлъ, той по- търсилъ гостилница, да се нахрани. На едно м-Ьсто вид-Ьлъ една гостилница, на която било писано, че за вс-Ько ядене се плаща по петь стотинки. Като прочелъ написаното, той се зарадвалъ и успокоилъ, че съ парит-Ь, които синовет-Ь му дали, ще прекара дълго време. Вл-Ьзълъ той в гостилницата и заръчал ь едно ядене. Веднага му предложили да плати. Тук редът билъ обратен на този, който съществувалъ на земята: първо се плаща, а после се яде. Богаташът из- вадилъ една златна монета и заплатилъ. Извинете, господине, тук златни монети не вървятъ. Тр-Ьбва да имате по петь стотинки. Той веднага писалъ на синовет-Ь си да му изпратят една торба съ по петь стотинки. Синовет-Ь му изпратили торба, пълна съ монети от по петь стотинки. Той взелъ една такава монета и отишълъ на същата гостилница. Заръчалъ си едно ядене и платилъ петь стотинки. И т-Ьзи пари не вървят тукъ. Други съ петг-Ь стотинки, които вър- вят в нашия св-Ьтъ. На онзи св-Ьт не се приемат никакви пари от земята. Разменната монета на онзи св-Ьт е любовьта. Петте стотинки, които функционират на онзи свет, представят петте сетива на човека. Сега, желая ви, като вл-Ьзете в онзи све-гъ, да имате на разположение тия петь сетива. Това, което виждате, чувате, вкусвате, осезавате и помирисвате, ще бжде вашата разменна монета, както за земята, така и за небесния ви животъ. Като говоря за онзи свет, не е нужно да отидете тамъ. И сега вие сте в онзи св-Ьтъ. Който вижда, който чува, който вкусва, който осезава и който помирисва, той непременно е на онзи св-Ьтъ. Вчичко зависи от разбиранията на чов-Ька, но разбиранията сж на степени. В пжтя на развитието си, човек постоянно прогресира. Който знае да чете и може да чува, той е развилъ и зрението, и слуха си. Лошо е, когато човекне може нито да вижда, нито да чува. Той не е развилъ зрението и слуха си, вследствие на което жив-Ье в ограничения. Ако развие и външния, и вжтрешния си слухъ, човек ще бжде в връзка съ д-Ьлия св-Ьтъ. Чува ли всичко, каквото става по света, той ще бжде доволенъ. Човек може да развие зрението си толкова, че да вижда не само това, което става на земята, но и всичко онова, което става на слънцето и на останалите планети. Какво по-големо богатство може човек да желае? Това е достояние само на н-Ькои учени, които разпола- гат съ гол-Ьми телескопи. И т-Ь даже не виждат всичко, както тр-Ьбва. Най-гол-Ьми- ят телескопъ, съ който човекби могълъ днесъ да си служи, това е телескопът на любовьта. Чрез този телескопъ човекможе да вижда всички н-Ьща в подробности. Най-голЬмата сила, съ която човекможе да разполага, това е любовьта. Най-гол-Ьма- та препоръка, съ която човекможе да се представи н-Ькъде, това е любовьта. Като знаете това, започнете съ любовьта. Днесъ имаме особено красив изгр-Ьвъ. Слънцето излгЬзе от чист, ясен хоризонтъ. Жителит-Ь на слънцето се радват, че сме се събрали заедно и разискваме върху това, което Богъ е направилъ. Ние съзнаваме, че всичко, което Богъ е направилъ, е разумно. Ние благодаримъ, че сме дошли на земята едно велико училище, да се учимъ. Като свършим наукит-Ь си в това училище, ще отидем на онзи св-Ьт, там да продъл- жим учението си. Днесъ всички хора се стремят към любовьта. Защо? Да придобият ней- нитЬ качества, Любовьта носи живот, св-Ьт- лина и свобода. Който има любовь, той св-Ь- ти като слънце. Дето вл-Ьзе, той носи св-Ьт- лина. Той е обл-Ьчен в дреха, изтъкана от всички цв-Ьтове на светлината, от червения до виолетовия. Тия цв-Ьтове се преливат един в другъ, докато образуват бЬлата светлина. Такъв човек носи живот в себе си и е подобен на изворъ, който постоянно тече и дава от себе си на жадни, на страдащи и на уморени пътници. Той е носитель на истина, на свобода. Христосъ казва: „Дигни одъра си!" И аз казвамъ: Дигнете одъра на вашето минало и го изнесете навънъ! 1ГЬма защо да чакате ангела. Кажете: Благословен Господъ, Който ни освободи от кжпалнята. Дръжте се за онези ангели, които слизат не само да разбъркват водата, но да разбъркват вашите умове и сърдца, да разберете Божиите пътища. Те ще внесат в човека истинската светлина и топлина, за да чуе гласа на Бога и да оживее. Днешният день е день на избавление, день на освобождаване. Нека всеки се препаше и тури ножа на пояса си. Нека всеки очисти езика си, очите си и да бжде смелъ и решителенъ, а не страхливъ. Каквото върши, да знае, че върши волята Божия. И тогава, срещнешъ ли злото в света, побори се съ него: ти отгоре, то отдолу, докато го победишъ. Щом го победишъ, хвани го за гушата и го питай: Ще ме мж- чишъ ли още? Докато не признае силата ти, не го пущай. Желая ви да се въоржжите съ Божията Любовь, да сте готови на всички жертви за нея и да победите всички мъчнотии и препятствия, които срещате на пжтя си. Това, което днесъ направите за Господа, ще бъде записано в в-Ьчностьта. Н-Ьма по-велико н-Ьщо от това, човекда направи една жертва за Бога, както тр-Ьбва. Станете, дигнете одъра си! Това е живот В-Ьченъ,да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога. Беседа от Учителя, държана на 22 март, 1938 г. София. -Изгр-Ьвъ.