Добрият подарък
Природата, като възпитателка, се отличава в своите методи. Ако музикантът свири добре, тя го възнаграждава; ако не свири добре, нищо не му дава. Ако човек работи, тя го облича; ако не работи, гол го оставя. Ци-гуларят свири с петтй си пръста: с палеца подържа цигулката, а с четиритв свири. Представете си, че безименният пръст на някой цигулар е повреден. Как ще свири той? Докато взимат участие четирите пръста, работата върви добре. Щом дойде до безименния пръст, нищо не излиза.
Когато работите на човека куцат, причината е или в мислите, или в чувствата, или в постъпките – нещо му липсва. – Не може ли да се жнвее така? – Може и така, но все ще липсва нещо. Бог не е същество, на което можем да се наложим. Той не изпълнява чужди заповеди. Какво ти искаш да направиш, това е твоя работа. Какво Бог мисли да направи, това е Негова работа. Каз-ваш: Аз се молих, но „нито глас, нито
148
услишание" на молитвата ми. – Ти мислиш, че е така. Какво Бог мисли, никой не знае. Той постъпва според своите желания. Ако и чо-ввк постъпва по същия начин, сам се натъква на противоречия. Например, някон минава за културен. Поканиш го на обяд и очакваш да се прояви като културен. Обаче, той пръв свда пред трапезата, и пръв започва да яде. Избере си най-хубавото ядене, нахрани се добре, без да мисли за другитк Ако остане нищо за твх, добре ще бъде; ако нищо не остане, той не иска да знае. Щом си виден цигулар, вземи първо място в оркестъра. Ако си обикновен цигулар, вземи последно място. Има известен ред в живота, който трябва да се спазва. Който не го спазва, животът ще му го наложи.
Говори се за реални и нереални нъща. Често хората се нзтъкват на противоречия. Защо? Това, което считат реално, излиза нереално, преходно. Например, младата мома обръща внимание на момците. Който я види, спира се, иска да се запознае с нея. Тя е доволна, мисли, че е в реда на нещата момците да се интересуват от нея. Като стане 30–40 годишна, момците минават, замииават край нея, не ѝ обръщат внимание. Тя се чуди, какво е станало, че никой не се интересува от нея. Много естествено, тя не е тъй млада и красива, както е била по-рано. Тя гледала на
149
преходните неща като на реални. Реалността се отличава с исно виждане на нищата. Има реално виждане, има и илюзорно виждане. От това гледище, има реални сънища, има и нереални. Виждаш на сън баща си: може. да го виждаш реално, може до го виждаш нереално.
Човек трябва ясно да различава реал-ните нъща от нереалиите. В бъдеще лесно ще различаваме реалността от нереалността. Всяко нищо, което е реално в умствения свят, има отрожение на физическия свет. Реалността се познава по интенсивността на светлината и нейното количество. В умствения свет иещата са толкова по-близо до реалността, колкото по-голяма и по-интенсивна е тяхната светлина. В физическия свет нъ-щата са толкова по-близо до реалността, колкото по-голяма е тяхната сила.
Сегашните хора очакват наготово да им отдадат правото. Кой ще им даде правото? Всеки сам трвбва да извоюва своето право. Като носрещаш слънцето сутрин, то ще ти даде всичко, от което се нуждаеш. Ако сам не излъзеш да го посрещнеш, то нищо няма да ти даде, няма да се погрижи за тебе. Слънцето внася разнообразни стимули в природата, както и в цълокупния живот. Какъв стимул щ-яха да имат хората без слънцето?
150
Казано е в Писанието: „Всички ще бъдем научени от Господа." Това е истинското знание, с което човек се ражда. Когато хората бъдат научени от Господа, т. е. когато се родят с това знание, няма да има страдание в света, няма да има никакъв спор. Ако хората и доднес страдат и спо-рят помежду си, това се дължи на преходното, човешко знание, което прилагат. Докато живее с обикновени идеи, човек е в свъ-та на промъните. Например, обичаш нъ-кого. Първоначално ти виждаш само доброто в него. Постепенно започваш да виждаш погръшките му: днес виждаш една погръшка, след време – втора, трета, докато т станат като облаците и засънчат твоето слънце. В тебе настава вътрешна слъ-пота, ти не виждаш нъщата ясно и казваш: Не мога да търпя тоя човек. Той трвбва да се махне! Защо не можеш да го тър-пиш? Защото не си го поставил на фокус. Недлзите на човека се виждат, когато не си попаднал на фокуса, дето нъщата се очъртават ясно. Попаднеш ли на фокус, всичко е светло и ясно.
Двама богаташи имали много работници на разположение. Първият плащал на ра-ботниците си с записи, а вторият с звонкови монети. От кой господар работниците били по-доволни: от първчя, или от вто-
151
рия? – От втория, понеже плащал с звонкови монети. Кой човек обича залисат и нолиците? Колкото работникът обича записите, толкова и хората обичат истината. Да обичаш истината, това значи, да бъдеш най-богатият и най-силният човйк.
Шо е истина? – Онова, което самб се защищава. Истини, която сама не се защищава, не е истина. Единственото нещо, коего сьмо се защищава, е истината. Тя е огън пояж-дащ. Никой не може да престлшва законите ѝ. Истината определя нещата. Тя показва на човека, как трябва да върши работите си. Тя е областтв, в която всичко се върши с най-малки разходи. Следователно, да жив-ееш несъобразно с истината, това значи, да жи-вееш с япй-голямит^ ралходи. Истината изключва всякпква разточителност, всякакво разлагане. В истината нещата се подмладя-ват, възраждат, обновяват. Формата на плода може де загше, но не и свикате. След време ог самката излиза нова форма, нов плод. Англичаните наричат тоя процес яе1егпа1 ^епегайоп. Влезте в истината, за да се подновявате чрез нея.
Човек трябва да започва деня с най-малката работа. Още с ставането си от сън, да изпее една песен на своя възлюбен. Колко сестри пЕят на възлюбе ните си? Пейте така, че възлюбеният ви да бъде доволен,
152
да пожелае и втори път да му пеете. Да пвеш на своя възлюбен, това е най-малката работа, която можеш да свършиш. Най-малката работа, направена с любов, внася обновяване в живота. Като ученици на живота, всеки трябва да свърши задачата си, която му е дадена. Не повтаряй погрешката на циганите. В древността циганите са били ученици на окултна школа, но са я напуснали, и доднес сгоят въп от нея с неразрешени задачи.
Какво се искй от човека днес? –.Да влал-ве мисълта си. ла ѝ даде правилна посока. Мислит%, чувствата и постъпките ара-вят човека красив. Тв са св"етът, отдето черпим красотата. Който пее с любов, предава нещо на хората. Тбй стои по-високо от оня, който не пее и само взима. Изобщо, който повече дава, а по-малко взима, стои по-високо от оня, който повече взима, а по-малко дава. Зачитайте ония, които стопт по-високо, защото всякога дават повече, отколкото взи-мат.
Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот, и то преизобилно." Като цитирате тоя стих, разбирайте неговия вж-трешен смисъл. Даването е първото условие, върху което може да се съгради новото общество. Всеки тр%бва да дава от себе си. И управляващит, и управляемите трябва да
1**
прилагат закона на даването. Не е лесно да управляваш един народ. За да управля-ваш, трябва да си роден за тая работа. Слънцето управлява ц-вла система, но кактьв мощен център на енергия представя то! Голямо, мощно е слънцето, затова може да управлява. Всички планети му се подчиняват, защото дава изобилно от своята енергия. Всеки човек принадлежи към дадена система. Той трябва да познава тая система и да я зачита. Той трябва да познава още и об-ластта, в която се движи. Непознаването на нещата е причина на противоречията в живота. Днер противоречията са неизбежни. Земята е затворен свят, в който страданията и противоречията вервят паралелно. Докато земята не се пресъздаде и преустрои, страданията ще съществуват. Земята е създадена вече, но сега се преустройва. И трети пат предстои да се пресъздаде. Тогава ще мо-жем да кажем, че живеем в новата земя и новото небе, за които се говори в Писанието.
Сегашиите хора живеят под постоя-нен страх. Кое ги плаши? Днес т се стра-хуват от войната. Каква е била войната в миналото и каква е сега? В миналото войната е била повече състезание между силния и слабия. И днес още силният може да отвори война на слабия. Силният не при-
154
знава никакво право. Докато е силен, той казва: Правото е на моя страна. Въпреки това, има силни хора, които казват, че трябва да се приложи Христовото учение в живота. Други казват, че това е невъзможно. И ония, които казват, че трябва да се приложи, не са Го приложили. Христовото учение ще се приложи в новата култура, която иде вече. Хората не са готови още за това учение. Наблюдавам, колко мъчно хората по-насят обидитв. Тв не са в състояние да понесат и най-малката обида.
Като обидят никого, той веднага пита: Защо ме обидиха? Невъзможно е да жи-ввеш на земята и да не те обидят. Какво представя обидата? – Най-малкото петно, което може да падне върху тебе. Вервиш по улицит, все ще падне нвщо върху тебе: или прах, или сажди от нвкой комин, или нвкоя птичка ще хверкне над главата ти и ще те оцапа. Обида ли е това? Нвкоя муха кацнала на дрехата ти. Обида ли е това? Когато не се спазват природнитв закони, идат страдания и противоречия. Идат и блага в живота. – Кога? – Когато се спазват природнитв закони. Не взимайте повече блага, отколкото ви трвбват. Не взимайте повече захар, отколкото вкусът ви изисква. Ако три бучки захар подслаждат чая ти, не туряй повече. Ако вкусът ти е притъпен, колкото захар
155
да туряш, чаят ти пак няма да бъде сла-дък. Нвкога много бучки захар не дават и това, което трити бучки правят. Който задържа захарьта, т. е. благото само за себе си, непременно ще страда от излишъци в организъма си. Любовта изключва користта.
Следователно, прави всичко с добро разположение и с любов. Как ще свири цигуларьт, ако ръката му е влажна? Тоно-вет нима ди блудат чисти. Не влажна, а суха трябва да бъде реката на цигуларя, за да из-лизат чисти, правилни тонове. Цигуларят трябва да има добро разположение на духа, да свири с любов. Не е цигулар оня, който свири без любов и без разположение. Не е цигулар оня, който свири без идея. И поетът не може да пише без любов, без идея. Какво ще напише той, ако няма разположение?
Веднъж посетих едно семейство, което имаше две красиви, интелигентни деца – момиче и момче. Родителите бъха нещо неразположени, искаха да бъдат сами. Аз отпра-вих погледа си къмъ*, момченцето и започ-нах да го разглеждам, да видя, кекви способности се крият в него. Това не избягна от погледа на родителите. Доволни от вниманието, което отправих към момчето, тв се разположиха към мене, отвориха се и ме запитаха: Какво ще кажете за детето? Ще излезе ли нещо от него? Има ли н-якаква дарба?
1$6
– Има дарба, ще излъзе човек ог него. Родителите се заинтересуваха от мене, защото обърнах внимание на детето им. Казвам: Докато ние не се интересуваме от истината, и от нас няма да се интересуват. Щом ние се интересуваме от истината, и от нас ще се интересуват. Докато ние не се интересуваме от любовта, и от нас нима да се интересуват. Докато ние не се интересуваме от мъдростта, и от нас няма да се интересуват.
Да се интересуват от любовта, от мъдростта и от истината, но без никаква корист, това разбирам интерес. Любовта не се изкушава. Тя се проявява свободно, без никакво насилие. Защо се проявява любовта, не знаеш. Никой учен работи десетки години с бръмбарите и пеперудите – изучава ги. Коя е причината за това? Любовта му към тях. Някой земеделец се занимава с градината си – цъл ден копае и полива. – Защо? – От любов към цввтята. Човек помага на всичко, от което се интересува. Поливаш цветята, интересу-ваш се от тях – помагаш им.
Вчера наблюдавах, как се биха два
петли: единият беше черен, другият –
пъстър. Тв стоят на разстояние 20 крачки
един от друг. По едно време пъстрият се
азтърси и изкукурига. Черният веднага се
157
спусна към него, хвърли се отгоре му и го запита: Кой ти даде право да пееш? Знаеш ли, че не е време за пеене? Пъстрият започна да се обръща наляво-надъсно, да се отдалечава стратегически и, като дойде на 30 крачки от черния петел, пак изкукурига, с което искаше да каже: В нашето естество е да пеем. Каквото и да кажем на хората с пеенето си, все е добро. Ние предсказваме добри работи. Но понеже днес са скарахме, утре времето ще бъде облачно.
Колко хубав щъше да блчде животът, ако между хората н-вмаше спорове, недоразумения и крамоли! Колко хубав щъше да бъде животът, ако хората не даваха път на лошите мисли и чувства! Колко приятно е да срещиеш човек, който никога не е допу-щал злото в себе си, който никога не е помислял лошо за своя ближен. Наистина, при сегашиите условия млечно се постига това, понеже злото е обхванало половината от живота. Днес и добро има в света, но и злото царува. Колкото и да се пазиш от злото и от отрицателното, все ще направиш нещо лошо. За да владее мисълта си, човек трябва добре да познава своя мисловен апа-рат. Той трябва да изучава главата, дробо-ветв, стомаха си. Слицо така той трябва да изучава рждет и краката си. Само така ще разбере, колко сложна е човешката маши-
158
на, колко сложна е системата, по която е по-строен неговият организъм.
Велика е вселената, с своите слънчеви системи, с милиардите същества в тях. За всички тия същества има Промисъл. Един е, Който се грижи за всички. Днес мъчно можеш да убедиш човека, че има живот на слънцето. Някои пък мислят, че и на слънцето живЕят хора, като тия на земята. Не е така. Земният човек не може да жи-вве на слънцето. Ако един земен човек отиде на слънцето, ще тежи 16,000 тона. Слънцето не се нуждае от такава тежка материя и от такова количество. Материята, от която са направени слънчевите жители, ч е крайно пластична и устойчива. Тя издържа на голяма светлина и топлина. Слънчевите жители извер-вяват грамадни разстояния, като достигат до крайните предели на слънчевите системи. Дали вервате в това, или не, не е важно. Може да го приемете като една от приказките на «Хиляда и една нощ." Каже ли н-якой, че нима хора на слънцето, казвам: Вярно е, че на слънцето не могат да живеят хора, като тия на земята; вярно е, че и на земята не могат да жив4ят същества, като тия на слънцето. Ако един слънчев жител сдъзе на земята, той ще я запали. Земята не може да издържи на интенсивността, с която той живее. Като дойде на земята, слънчевият жи-
159
тел трябва да вземе предпазителни мърки, да не направи нъкаква пакост. В Стария Завет е казано, че колкото пати е слизал някой от небесните жители на земята, хората, които са го виждали, падали на земята. Не се издържа лесно на голямата светлина. Сегашният човек не е в състояние да издържи пред Божия ежд. Затова днес строгостта от-стъпва пред милостта.
Веднъж един мой познат влиза в стаята ми, вижда много мухи и започва да ги пъди с метлата. Отворих прозореца, но те не мърдат от мястото си. Казвам му: По тоя начин няма да ги изпъдиш. С метлата по-скоро ще ги убиеш, отколкото да ги изгониш вън. Нищо друго не остава, освен да ги хващаш една по една и да ги изнасяш навън. Сам това мъчно ще направиш, трябва и аз да ти помагам, да ги ловим и хвърляме навън. Така стаята по-лесно ще се очисти от мухите. Казвам и на вас: Не пъдете мислите си с метла. Няма по-красиво нещо от това, да срещнете човек, който постъпва добре. Няма по-приятно нещо за ухото от това, да чувате, как свири един опитен цигулар. Приятни, чисти тонове излизат от неговата цигулка. Няма по-голямо благо за човека от това, да се храни с чистите звуци, които излизат от един добър симфоничен оркестър. Няма по-хубаво нъ-
160
що от това, да гледаш, как се движи рж-ката на добрия художник по платното. Н4ма по-хубаво нещо от това, да наблюдаваш, как поетът пише своите произведения. Няма по-хубаво нещо от това, да гледаш, как прилежната мома работи. Няма по-хубаво нещо от това, да виждаш скромността и смирението на светията.
Сега от невидимия свят се дава Нобеловата премия на оня, който може да представи най-добър метод за прекратяване на войната. Кой метод е най-добрият? – При който всички народи, всички хора сложат оръжието си и не пожелаят никога повече да воюват. Оня народ, който намери такъв метод, ще получи най-голямага премия. Такава премия ще получи и вейка жена, която си каже: Нямам право да петня очите си с ло-шого, което виждам в мъжа си. Ако вижда лошото в мъжа си, тя петни очите си. Щом вижда и чува лошото, тя цапа очите и ушите си. Същото се отнася и за мъжа. Никога не папайте очите и ушите си с лошото в живота. Лошото представя нечиста материя, каша, която мъчно се измива. Тя с години не се измива. Пазете се да не попаднете в тая каша. Който е попаднал веднъж в тая нечиста материя, трябва да търси начин, да се освободи и очисти. Има начини за очистване от нея, но т трябва да се търсят.
161
Един от видните английски проповедници, както бил на амвона, мисълта му се прекъснала и не могъл да свърши пропо-ведьта си – забравил, какво требвало да говори. Той започнал да пее, и мисълта му се възстановила. Какво показва това? – Ако един от методите не работи, приложи друг. Ако не можеш да говориш, започни да пееш. Ако не можеш да птееш, говори.
Три неща ни интересуват: да бъдем умни, да бъдем добри и да бъдем силни. Колко силен трвбва да бъде човек: като българския герой Дан Колов, или като еврейския Самсон? Такива герои са изключения. Самсон, с кост от животно, уби хиляда души. С един замах сграбчи градската врата и я тури на гърба си. Това, което той направи, беше играчка за него. Ние, сегашните хора, трябва да станем силни в търпението си и да учудим свита. Това, което днес придобиете с търпението си, ще остане и в бъдеще. Не се разсейвайте, не губете времето си, но работете.
Днес е деньт, когато трябва да при-готвим най-добрия подарък на Божията лю-бов. Днес е деньт, когато трябва да при-готвим най-добрия подарък на Божията мъдрост. Днес е деньт, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията истина, Какво по-хубаво нещо от тия пода-
п
162
ръцн? В деня, в който приготвим най-добрия подарък на любовта, ще изгрее новото слънце. В деня, в койтр приготвим най-добрия подарък на мъдростта, слънцето ще бъде на зенита. В деня, в който приготвим най-добрия подарък на истината, слънцето ще престане да залязва – вечио ще грее. Ние ще изпълняваме Божията воля, ще станем Синове Божии и ще вервим от слава в слава.
30. Беседа от Учителя, държане на 17 декемврий, неделя, 10 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.
- ) Матея 12:1–7.