Доведете ми го тук

Доведете ми го тук

„Допедете ми го тук" *)

Това е едно изречение, което мнозина употребя-ват в живота си. Бащата казва за детето си: Доведете ми го тук. Учительт казва за ученика си: Доведете ми го тук. Съдията казва за подсъдимия: Доведете ми го тук. На онзи, който е направил нещо, за което трябва да отговаря, също се казва: Доведете ми го тук.

Мнозина се занимават с житейските въпроси, но ги изнасят по различен начин, вследствие на което н"Ькои въпроси стават ясни, а други – остават в тъмнина. – Защо? – Защото не е намерен начин, по който могат да се изнесат. Не е достатъчно да се каже, че човек трябва да учи; важно е да се покаже начин, как да се учи. Не е достатъчно да се каже, че човек трябва да яде, да печели пари, но важно е да знае, как да яде, как да печели пари. В пълния смисъл на думата, философията подразбира осмисляне на великия път на живота. Ако ние подържаме една философия за живота и след десетина години изче-знем от земята, без да остане помен от нас, каква философия е тази? Аз не виждам никаква философия в топенето на снъга и на леда, в цъвте-нето и прецъвтяването на цветята, в бръмченето на пчелитт^, в бученето на вятъра и на циклоните, в потъването на параходите, в разрушаването на къщи-те, в раждането и в умирането, в оглупяването, в остаряването и т. н. Къде са старите култури ^на Еги-пет, Асирия и Вавилония? Къде са величествените египетски пирамиди?

Сега аз говоря на разумните, които искат да живеят добре. Животът има смисъл, когато се разглежда философски, като многократен, а не еднокра-тен процес. Тази е причината, според която природата е определила отношението на човека, както

Матея 17:17

221

и на всички живи същества към живота, според тяхното разбиране. Благодарение на своите разбирания, понякога човек мисли, че е много умен, а нвко-га, че е много глупав. В друг случай той си мисли, че на сегашната епоха няма подобна. Това отчасти е верно, защото природата никога не е повтаряла про-цесите си. Като сегашната епоха, като сегашната раса и като сегашните народи, подобни не е имало и нт.ма да има. Всвка раса, вськи народ, всъка епоха носят нещо ново, различно от това, което миналите епохи са носъли. Бъдещите раси, народи и епохи ще носят друго нещо, съвършено различно от това на минали-т и настоящи епохи, раси и народи. Запри мър, в предисторически времена народите не са имали такива имена, каквито имат днес. Ние дълим днес народите на англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби и т. н. Човек трябва да разбира живота, да знае, защо се е родил на земята и каква работа трябва да свърши.

»Един от видните философи на християнството се обезсърдчил от живота, не намирал никакъв смисъл в него и решил да се самоубие. Той тръг-нал по света да търси място, дето да се самоубие и да намери оправдание на решението си. Като скитал по света, срещнал го един от видните кназе на небето, арахангел Михаил, престорен на човек, и го запи-тал

Братко, къде отиваш? – Дотегна ми живота. Имам една философия, която хората не приемат и, според нея, минавам за посмъшище пред тях. Всички ми се смеят и ме подиграват, считат ме сма-хнат. Исках да се прочуя, да стана виден философ, но, като не можах да постигна това, отчаях се и реших да се самоубия. Искам да отстъпя мястото си на друг някой. – Ела с мене, каззл арахангелът, ще те науча на едно изкуство, с което ще се про-чуеш толкова много, че и царе ще те търсят. – Да не се подиграваш и ти с мене, да ме считаш сма-хнат? – Не се шегувам, ела с мене, ще направим първия опит. Ще те науча да лъкуваш хората по най-нов начин. Като отидеш в някой дом и намъ-риш, че там има болен, ще кажеш, че можеш да лъкуваш. Ще влъзеш при болния и ще погледнеш, къде стоя^аз. Ако съм при краката на болния, ще

222

се наемеш да го лъжуваш. Той непременно ще оздравее. Ще му говориш за Бога, и по този начин ще събудиш жизнените му сили. Ако видиш, че съм при главата на болния, ще знаеш, че не може да се лекува. Тогава ще кажеш, че трябва да отидеш у дома си, да проучиш положението на болния, понеже е сериозно. Щом излезеш, аз ще го задигна. Като се върнеш и разбереш, че е умр-Ьл, ще изкажеш съжалението си, че не си могъл да го завариш още жив, да му помогнеш.

Като научил изкуството да лекува, философът се насърдчил и тръгнал по света с нова идея. Случило се, че требвало да приложи първия опите върху един кназ. Като влЪзъл при него и видъ\п арахан-гел Михаил при краката му, той се насърдчил и се наел да го лекува. От този момент той се про-чул като виден лъкар в цълата държава и започнали да го канят навевкъде, да му дават банкети и угощения.

Дошъл деньт и на неговото заминаване. Той заболътг сериозно и останал очуден, когато видъчп при главата си арахангел Михаил. Като разбрал, защо е дошъл, той започнал да се верти в леглото си, дано арахангел Михаил застане до краката му. Така той се вертел в леглото си цгбли три деня, но, както и да се обръщал, арахангелът заставал все при главата му. Най-после арахангел Михаил казал на философа: Слушай, аз исках да те изпитам. Стани от леглото си да отидем на разходка. – Да не си играеш с мене, де ме задигнеш на онзи св"т? – Не се шегувам, ела с мене на разходка. Философът станал от леглото си, облъжъл се и тръгнал с арахангела да се разходят. Стигнали до една хубава, мраморна чешма. – Хубава ли е водата на тази чешма? – запитал философът. – Опитай я. Като се навел да пие, арахангел Михаил застанал при главата му и го задигнал за онзи свет, като оставил голото му при чешмата. След това те продълж или пътя си, но вече в астралния. евтуг. Философът не разбрал, какво става с него, и казал на арахангела: Ти не можеш да постлчпваш с мене, както с обикновените хора – по друг начин трябва да постж-пиш. – По друг начин, именно, постъпих аз. Ти

223

не си вече между живите хора на земята. – Да не се шегуваш пак с мене? – Не се шегувам. Ако искаш да те заведа при гкпото ти, да се ув4риш, че си излЪ-зъл от него. Той го завел при чешмата и му по-казал голото. – Ето твоето тълр; ако искаш, можеш да влЪзеш в него. – Не искам, тъмно е вътре. Води ме в пътя, по който сме тръгнали. Дз разбирам вече заблуждението, в което съм се намирал.

- Съвременните хора имат слабост към тих и спокоен живот. Те искат да минават без мъчнотии и страдания. За обикновените хора това е възможно; обаче, за онъзи, които се стремят към развиване на своите дарби и способности, които искат да бъдат гениални, това е невъзможно. Не може гениалният да мине без мъчнотии. Колкото по-велик и гениален е човек, толкова по-голями са изпитанията му. Светът се нуждае, именно, от велики, от гениални хора, които са минали през голями страдания. Докато хората не станат гениални, светът няма да се оправи. Простите хора не могат да оправят света. те не могат даже да разбират гениите, светиите, поради което остават чужди за тяхните идеи. Тази е причината, дето светът днес се развива по обикновен, прост начин.

Христос им каза: „Доведете ми го тук". – За кого се отнасят тези думи? – За един болен, когото Христовите ученици не можаха да излъкуват. С едно махване на ръка, с една дума, Христос изгони бъса от болното момче, което веднага оздрав. – Защо ние не можахме да го изгоним? – запитаха учениците Христа. – Заради неверството ваше – отговори Исус. С други думи казано: Вие не можахте да излекувате болния, защото не приехте учението ми напълно. – Кога боледува човек? – Когато кръвта му е нечиста. Когато венозната кръв в организма на човека се пречисти и стане артериална, той престава да боледува. Кръвта на човека трябва да бъде абсолютно чиста, да не съдържа никакви примъси, никакви чужди елементи, които са в състояние да изменят пътя на неговите мисли и чувства. Дко в кръвта преобладава желъзо, то произвежда един род мисли; ако преобладава мед, тя произвежда друг род мисли. Изобщо, всеки елемент – желъзо, мед, калай, олово,

224

сребро, злато, произвеждат специфично влияние върху мислите и чувствата на човека. В зависимост от това, какви елементи преобладават в човека, от астрологическо гледище хората се дълят на различни типове: земен тип, юпитеров, меркуриев, сатур-нов, венерин и т. н. Встзки тип е представители на известни сили, които се съдържат в човека. Колкото по-прост е човек, толкова по-малко планети му влия-ят.*Великиттз и гениални хора са обикновено смъсени типове, т. е. намират се под влиянието на много планети. те са многостранчиви и широкогръди хора. Всички органи – мозък, дробове, сърце, стомах са съразмерно развити. Съотношението между тях е нормално.^Гениалността или светостта на човека зависи от правилното и нормално съотношение между мозъка, дробовете и стомаха му.УМозъкът, дробовете и стомахът са съставени от милиарди клетки, които съзнателно изпълняват своята работа. По отношение на своята служба, те представят химиците в човешкия организъм. Ако човек не се меси в работата им, тб биха изпълнили предназначението си по-добре и от най- опитния химик. Не се месете в работата на своите органи, както се месил философът, при когото дошъл арахангел Михаил да му вземе душата. Като се вертел ту на едната, ту на другата страна в леглото си, той пак не могъл да избегне*от смъртта. Не е лошо да се верти човек, но трябва разумно да го прави. Който свири на латерна, и той верти дръжката й, но равномерно. Има мисли, които приличат на латерни. По стойност те не се различават от самата латерна. Колкото по-музикална е мисълта, толкова по-ценна е тя.

Следователно, който иска да разбира мислите си, трябва да разбира музиката. Музиката взима участие в организирането на човешката мисъл, а оттам и в организиране на неговото тело. В живота музиката играе роля като лечебно средство и като средство за спояване на частите в едно цело.' В това отношение можете да направите следния опит.^Поста-вете двама болни при различни условия: елиният под грижите и надзора на лекари, а другият – сам на себе си, като го съветвате да пее по няколко пъти на ден. Вторият болен ще се излекува . по-скоро отъ

225

първия. Музиката повдига вибрациите на човешкия организъм, а от друга страна събужда жизнените сили Като знае силата и действието на музиката върху организма, човек тр-вбва да пъе при всички условия на живота – като болен или здрав, при мъчнотии, изпитания, страдания. Престане ли да пЪе, човек е осъден на мъчнотии, страдания и смърт. Животът започва с музика и свършва с прекратяване на музиката. Н-бкой пита: защо трябва да пея?– За да живъеш. – Какво ще стане, ако не пея? – Ще ум-реш. За да не умре, за да бъде здрав, разположен и работоспособен, човек тр-вбва да п-ве. Мнозина мислят, че само младите моми и момци трябва да пеят. Съгласен съм, че младите трябва да пеят, но какво ще кажете за свещениците, които пЕят в църква? Какво ще кажете за войниците, които пеят?

3начи, пънието е необходимо за всички хора, млади и стари, здрави и болни. Музиката е храна за душата.

Ако със ставането си от сън човек вземе правилен тон в съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието си, всичките му работи ще вервят добре.тНе може ли да вземе правилен тон, всичките му работи се спъват. Това се отнася и до обикновения човек, и до писателя, и до поета, и до учения, и до философа . Ако работата на писателя не верви добре, той търси вината в хартията, в перото, в мастилото, в ред външни условия. Не, вината се заключава в неправилния тон, който човек е взел още със ставането си от сън.

^Сега, като говоря за музиката, имам пред вид разумните същества, които се ползуват от нейните сили, за да управляват светал. Като разглеждам музиката като условие за справяне с мъчнотиигб, ви-ждам, че на най-голями нещастия се натъкват онъзи същества, които не пеят и не свирят. 3апримър, млъкопитаещите са изложени на голями нещастия, понеже са лишени от способността да пеят. Оттук вадим заключението: колкото по-тежки и непоносими са страданията на даден човек, толкова по-малко пъе той. Ако започне да пъе всбки ден, съзнателно и с любов, страданията му ще се намалят. Ако можете да внесете в ума на страдащия една светла идея,

15

226

животът му ще се осмисли, и страданията ще изчез-нат. Не приеме ли светлата идея в ума си, колкото и да му говорите за нея, той ще казва, че всичко е праздна работа. Лесно е да се каже, че това е праздна работа, онова е праздна работа, но нека каже този чо-вък, какъв е смисълът на живота. Той мисли, че знае много, а като го питат, какъв е смисълът на живота, нищо не може да отговори; какъв е смисълът за съществуването на човешката душа, на човеш-кия дух, на чов-Ьшкия ум и на човешкото сърце, и това не знае. Много неща не знаят хората, но, въпръ-ки това, учените правят изчисления, след колко милиони години слънцето ще изгасне; след колко милиони години земята ще изгуби своята енергия, и животът на нея ще се прекрати. Същевременно те доказ-ват, че на луната няма живот. – Отде знаят всичко това? – По известни предположения. Н-бкои учени по-държат, че на месечината има живот. "Тб1 съдят това по никакви промъни, които ставали там. Тези разногласия във възгледите стават причина за научни спорове. Човек не трябва да спори, но да разглежда планетит-в като разумни същества, на които има живот. Ако са разумни същества, има живот на тях; ако не са разумни, няма живот.

Това са твърдения, които нито отричаме, нито доказваме. Едно трябва да се знае: ако има живот на планетите, запример, на Луната, на Венера, на Марс, на Юпитер, животът на всъка планета ще се различава коренно от живота на Земята. В всички планети, като отделни организми, съществува голямо разнообразие. Според някои учени, жителите на Мар-са били с по-низка култура от хората на Земята. Дали е верно това, не знаем. ^Обаче, известно е, че марсианците са войнствени същества. На тях се дъл-жат войнигб, които стават на земята. Значи, Марс влияе върху Земята така, че предизвиква войнит. Всъка планета указва специфично влияние върху Земята и върху отделните личности, вследствие на което се дължи голямото разнообразие между хората.

Сега ние ви навеждаме гбзи мисли, за да видите, как хората се смущават от някои мисли, които нъ-мат нищо общо с техния живот. Запример, някои се смущават от мисълта, че някога планетите ще

227

воюват помежду си, и земята ще бъде победена. Да се смущават от тези мисли, това е все едно, да се безпокои човек, как ще се нареди животът му на старини, или, какво ще стане с него след 20– 30 години. Ако от изгрева нето на слънцето до залъзването му ти прекарваш деня добре, отнасяш се с всички хора и животни правилно, и следният ден ще бъде за тебе добър. Ако предният ден не си живЪл добре, и следният няма да жив%еш добре. От тебе зависи да си създадеш добро или лошо бъдеще. Затова, именно, казват, че човек сам кове съдбата си.

Като изучава законите на природата, човек дохожда до положение да различава разумните закони от неразумните. Значи, има разумни и неразумни закони, на които се дължат различните явления в природата. Заприм"Бр, съвременните учени са забелазали, че и земята, както всички живи същества, диша. Земната кора се повдига и спада на височина 25 см., т. е. става дълбоко дишане. Значи, един велик, разу-мен закон регулира дишането на земята и на всички живи същества, които жив^ят на нея.^При това, ако ритмусът в дишането на хората съвпада с ритмуса при дишането на земята, в техния живот настава пълна хармония. Ако ритмусът при дишането на хората не се съвпада с ритмуса на земята, явява се дис-хармония в ц^лия живот. И слънцето диша. Това, което учените наричат бури на Слънцето, не са никакви бури, но дишане. Повръхността на Слънцето се вдига и слага, както кората на Земята.^Дишането на Земята и на Слънцето е свързано с разумни закони, вследствие на което не може да се обясни по механически начин. Съществуват и органически процеси, които също са разумни, но те се различават от дишането на Земята и на Слънцето, което се управлява от друг род разумни закони.

Сега, не е нежно човек само да вярва, защото, ако вярва в това, което не съществува, той изпада в заблуждения. Друго нещо е, ако той вярва в това, което съществува. Това значи, да се домогне човек до истината. Който не възприема истината, дохожда до положение да вярва в това, което сам отрича. Без вяра в нещо, положително или отрицателно, човек не може да живее.)Некои казват, че не вярват въ

228

съществуването на Бога. Значи, вярват в несъще-ствуването Му, т. е. те в-Ьрват в отричането на нъ-що. Каква в4ра е тази? Каква философия има в отхверлянето на Бога или в отричането Му? .-Да отхверлите Бога, това значи, да отхверлите Великия или Тихия океан от земята. Можете ли да го отхверлите? Не можете. На кое място на земята ще го поставите? Следователно, Бог е такава величина, която никой не може нито да премътти, нито да отхверли. Ние жи-в-вем в Него, потопени сме в Него и, каквото и да правим, не можем да излтззем вън от сферите на Неговото влияние См-&шно е, когато слушате някой да философствува, какво представя Бог. Това е все едно, малкото дете да разисква върху въпроса, какво представя неговата майка и какво нещо е любовта й. Вижда ли детето любовта на майка си? То не вижда любовта, а вижда само проявите й. И това не може да даде представа на човека за любовта. – Защо? – Това, което за едного е любов, за другиго не е. Някой вижда гениалността в даден чов1бк, а друг нищо не вижда. Хора, които се водят от чувствата си, до-хождат до различни мисли, до различни възгледи в живота. Обаче, има положения в природата, когато всички хора мислят и чувствуват еднакво. Ако няколко души повдигнат една златна топка, която тежи един килограм, не всички ще кажат, че тя тежи точно един килограм: някои ще кажат, че тежи по-малко, други – повече – ще имат различни усещания. Обаче, ако нагорещите тази топка до 1200° топлина, всички хора и животни ще се отдалечат от нея, всички ще имат еднакво мнение. Даже и най-силното животно–слонът, като се приближи до нагорещената топка, веднага ще отскочи настрана.

Христос казва: „Доведете ми го тук". Сега и на вас казвам: Ако вие не можете да доведете фактите в съзнанието си така, да бъдете искрени пред себе си, да имате ясна представа за нещата, нищо не можете да постигнете. По отношение на това, как въз-приемат нътцата в съзнанието си, хората се дълят на три категории: първата категория възприема факти-т изведнъж, без да са убедени в гбх; втората категория отрича всичко а третата – първо обмисля нещата и, след като се убеди в гбх, тогава ги приема.

229

На първата и на втората категория хора не може да се разчита, защото те са готови да приемат и да отричат всичко. С всичко се съгласяват и на всичко се противо-поставят. Дойдете ли до третата категория, на тях може напълно да се разчита. те се занимават с реал-ността на нещата. Наблюдават, изучават, съпоста-вят нещата и тогава ги изнасят пред хората. Каквото каже този човек, казаното се съвпада с действи-телността.

• Днес всички хора искат да бъдат богати, учени, силни, да пеят и свирят добре – с една дума, да бъдат щастливи.- Всички хора искат да владеят нъкакво изкуство, с което да се прочуят. Да владъе човек известно изкуство, това значи, да прилага известни разумни закони. Всеки е роден за нъкаква работа; всеки има известно предназначение, което тръб-ва да изпълни.

Сега, като говорим за човека и за неговото предназначение, трябва да го разглеждаме като част от цълокупния живот, а не като н^бщо цъло, независимо от другите живи същества. Ако счупите едно шише, всАко парче е ценно като част от цълото, а не като самостоятелна единица. Щом знаете цената му като част от цълото, вие ще го цените и като самостоятелна единица. Човек е ценен още дотолкова, доколкото е свързан с окръжаващите, както и с цълото човечество. Ще кажете, че вие не виждате сж-ществата, с които сте свързани. Това нищо не значи. Дко не виждате някои нтзща, това не значи, че те не съществуват. Тъй както сме създадени, някои хора виждат по-далеч, а други – по-близо. Има хора, които виждат и отзад, отпред и отстрани. За тях няма преграда, няма ограничения. Тези хора наричаме ясновидци, т. е. хора с ясно, силно зрение. те виждат и зад преградит.

Един професор по музика правил своите научни опити с една своя ученичка. Това било нъкъде в Дмерика. Когато й преподавал, тя виждала всичко, каквото ставало на улицата: какви хора минавали, как били облъчени, кой с кого се разговарял и т. н. Щом излизала от стаята на професора, тя нищо не виждала. Ще кажете, че стаята била обърната към улицата. Не, стаята била вътрешна, далеч от улица-

230

та, за да не се отялича вниманието на ученициг, когато професорът им преподавал. Значи, когато про-фесорът съ^тр-вдоточавал ума си, неговата ученичка ставала ясновидка. Щом се отдалечавала от него, тя губЪла ясновидството си. Значи, професорът и неговата ученичка имали еднакъв фокус на зрението. ОнЪзи, които не разбират законите, ще ка-жат, че това не е нищо друго, освен халюцинация, или никакво хипнотично състояние. В халюцинацията нещата се преувеличават, не отговарят точно на дей-ствителността. Ето защо, за да разберете, доколко фак-тите са действителни, трябва да ги превеждате. Запри-мЪр, ако разглеждате бълхата под микроскоп, ще я видите крайно увеличена. Това не значи, че тя не сж-ществува. Разликата между бълхата, гледана с просто око и с микроскоп, се състои главно в размЬ-риг. Много хора имат способността да преувеличават нещата. Това се дължи на чувството на преувеличаване, което в гбх е особено силно развито.

■уЕдин българин отишъл в гората да евче дърва. По едно време той чул никакво шумолене между дърветата и, като помислил, че това са мечки, веднага се вернал у дома си с праздна кола. – Защо не докара дърва? – запитала го жена му. – Остави се, 60 мечки излазоха срещу мене. Като ги вид-бх, уплаших се и се вернах назад. – Не вярвам да са били 60 мечки.– Е, ако не бЪха 60, поне 50 бЪха.– И това е невъзможно. – Слушай, жена, 40 мечки трябва да бЪха. – Не говори такива работи! – Поне 30 бЪха. – Пак не ти вярвам. Той намалявал, намалявал, докато стигнал до една мечка. Най-после казал: Да ти кажа истината, никаква мечка не вид-Ьх, но нещо зашумъ-между дърветата, и аз се уплаших, като помислих, че е мечка и се вернах назад.

Питам: каква философия може да има при такова преувеличаване на фактите? Каква философия може да съществува при страха, на който хората се подават? Благодарение на голямия страх, мнозина заболяват от неврастения. НЬкой се страхува да остане сам в къщата си. Друг се страхува да мине през някой мост. Трети се страхува от това, че кокошката пропила, та означавало нтзщо еждбоносно. Някои пък се страхуват, че тяхното верую не е

231

право, не е съгласно с веруюто на православната църква. Не е важно, какво е вашето верую, но идете в някоя държава, на която веруюто е най-право и посетете затворите, съдилищата, полицията, да видите, каква законност, какъв ред и порядък съществува там. Идете в училищата им, да видите, каква култура съществува между образованите хора. Обиколете целия свет, да видите, в какво се заключава правотата на тяхното верую, както и висотата на техната култура. Като обикаляте света, вие се натъквате на различни култури, на различни убеждения и отноше-ния.^Запример, ако отидете в Англия, ще видите, че англичаните са големи скъперници по отношение на времето. Като им дойде някой гост, ако са заети с никаква работа, или са дали на нъкого среща, те изваждат часовника си, извиняват се на госта и го напущат. Те ценят времето си, затова казват, че времето е пари. Българинът, обаче, пилее времето си. Това показва, че той разполага с много време.

Христос каза на учениците си: „Доведете ми го тук". С едно поставяне на ръцет си върху болния, Христос направи това, което учениците Му не можаха да направят. По този начин, именно, Христос възстанови авторитета на учението си, което учениците не можаха да направят. Мнозина се беха разколебали от неуспеха на учениците, но разбраха, че трябва пост и молитва от една, страна, и вяра – от друга, за да могат да изпждят лошия дух от болното момче.

Днес всички Христови последователи са пръснати по целия свет, в църквите и вън от църквите, но не могат да пждят лошите духове, не могат да лекуват всички болести. Днес съществуват хиляди лекари в света, определят диагнозата на болните, правят различни операции, но малка част от болните оздравяват. Като правят операции, казват, че всичко е свършено добре. Обаче, два-три деня след операцията се явява некакво усложнение, и болният заминава за другия свет. Така постъпват и много проповедници. Те проповедват тукъ-там, обръщат хората към Бога, но щом дойде известно изпитание, обърнатите се отказват от Бога. – Защо? – Некакво усложнение се явило. Значи, не е достатъчно да вер-

232

ваш в Бога, но трябва да придобиеш изкуство, с което да си служиш при всички изпитания и мъчно-тии Истински вярващите и духовни хора са реалисти. Каквото знаят, те го прилагат. Затова, именно, каз-ваме: ^3а предпочитане е да имаш един заяк в кошарата, отколкото много зайци в гората". Единият заяк в гората представя онова верую, което внася в ума на човека една светла мисъл, в сърцето му – светло чувство и във волята му – сила, чрез която може да направи едно добро за себе си и за окръжа-ващите. Това значи, да има човек свещено верую, което може да го крепи във всички случаи на живота. И тъй, ако искате да изработите едно свещено верую, вие трябва да се откажете от стария живот и от погрешките, които са ви спъвали досега. По-гртзшкитв ви представят старите дрехи, които трябва да съблечете. Щом ги съблечете, ще видите, че гб Н"вмат нищо общо с вас. Освободите ли се от по-гр-БШките си, спрете се върху същественото и неизменното в себе си. Не се спирайте върху това, какво представяте, когато сте между хората, но когато сте сам, и вижте тогава, как мислите, чувствувате и по-стъпвате. Човек може да се познае отчасти, когато остане сам, свободен от влиянието на хората.уНе е лошо влиянието на хората, но понвкога то е добро за другите, не и за тебе. Ако гласът на една пъ-вица обхваща три октави, това е добре за нея. С това тя може да влияе и на другите, да събуди импулс за работа в гбх. Обаче, това още не значи, че които я слушат, могат да станат добри пъвци. Друг е въпросът, ако между тоиовет на всички пъвци има известно съответствие. При това положение, ако всички вземат тона до, ще се чува, като че само един пъе. Тъй щото, влиянието между хората е ценно само тогава, когато те си хармонират. Няма ли хармония между тях, те се натъкват на голями мъчнотии.

И тъй, за да подържате хармонията на живота, вие трябва да избътвате еднообразието. Хармоничният живот е подобен на хармонията в музиката. От гледището на тази аналогия, тонът до, от първата гама представя физическия живот; тонът до от втората гама представя духовния живот; тонът до от третата гама представя Божествения живот. Между

233

тези тонове има известно съотношение. Ето защо, ако човек вземе правилно долно до той ще вземе правилно същитб тонове и от по-горните гами. Затова казваме, че, ако човек живБе добре на физическия свет, ще жив-ве добре и в духовния, и в Божествения. И обратно: ако не жив-ве добре на физическия свет, не може да жив-ве добре и в останалите два света. С други думи казано: ако човек жив-ве добре на земята, ще жив-ве добре и на небето. И обратно: ако жив-ве добре на небето, ще живъе добре и на земята. Някои казват, че могат да живеят добре на небето, но не и на земята. В това отношение те приличат на онзи турчин от Багдат, който се хвалил, че, като бил в родния си град, преска-чал трапове, широки 20 метра. Някои му казали: Ето, и тук има такива трапове, опитай се да прескочиш един от тях. – Не, само в Багдат мога да пре-скачам такива трапове. – Какъвто си тук, такъв си бил и в Багдат, отговорили присжтствуващит.

Мнозина запитват, какво са били в миналото. На всбки, който ми задава такъв въпросъ^отговарям: Какъвто си сега, такъв си бил и в миналото. Някой не познава поезията, не знае никакво изкуство, а си въобразява, че в миналото бил кназ, философ, учен, поет, или патриарх. Невъзможно е човек да е минал през високо положение, без да запази нъ-що от това, което е носъл в миналото.

-„Доведете ми го тук". Това значи: Доведете всички мисли, чувства и разбирания до съзнанието си, да разберете добре сегашния си живот и да си го обясните. Ще кажете, че познавате човека по неговата външност, по лицето му, по израза на неговите очи. Оттук казвате, че познавате живота по проявите на хората. Нито едното е верно, нито другото. Човек не може да се познае отвън, нито животът може да се разбере от проявите на хората. Ако искате да разберете човека, да знаете, какъв капитал носи, обърнете внимание на неговия мозък. Има една наука, която хората още не познават, тя е тъй наречената „наука за мозъка". Ако отворите мозъка и наблюдавате промънитБ, които стават с пирамидалните клетки на мозъка и със сивото вещество, ще забележите, че в различните хора – поети, учени, философи, доброде-

234

телни и праведни, промвните са различни. Мозъкът на всички хора не е еднакво организиран, поради което гб се проявяват различно-^ Изобщо, мозъчните клетки, както и клетките на нервната система на праведния човек се различават от клетките на обикновените хора* Ако тия клетки дойдат до крайно изтощаване, човек се прощава с живота. Задачата на религията и на науката от древността до днес е да научи хората да живеят съобразно разумните закони на природата. Първоначално човек следва тия закони неотклонно, докато дойде до положение да се откаже от тях и взима крива посока в живота. Какво верую, каква наука е тази, от която човек в един ден може да се откаже? Щом може така лесно да се откаже от убежденията си, две нъчца могат да се предполагат: или убежденията му не са реални, или той не ги разбира.

<лЕдно е нежно на човека: да бъде устойчив в своите възгледи и убеждения. Такива са просветените хора, били т-б българи, руси, германци, англичани, французи и др. Ще кажете, че просветените хора минават за еретици. Това е криво разбиране. Според нас, еретик е този, който не вярва в законите на вели-ките добродетели – на любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетельта. Всеки, който вярва въ^ ве-ликите добродетели и живЪе според тяхните закони, той е просветен, той е правоверен. Само просвете-ният, правоверният може да направи всичко, каквото пожелае. Който не може да направи това, което говори, той е еретик, той не е правоверен. Ще кажете, че еретик е онзи, който се отдтзля от общото в-врване. Ако общото вярване е правилно, съгласен съм с вашето твърдение, но ако не е правилно, не съм съгласен. Общото в-врую подразбира един Бог. Лко всички хора вярваха в един и същ Бог, между гбх н-вмаше да съществуват никакви противоречия. Така ли е в същност? Следователно, щом между хората съществуват противоречия и недоразумения, това показва, че те служат на много богове. Значи, хората са многобожници. Ако всички си служат с една и съща мърка, никакви разногласия няма да се явят между гбх.

Съвременните хора се нуждаят от такова разби-

235

ране, в което да имат права мърка, с която да опредълят нещата. Имат ли тази мърка, г могат да чистят и ума, и сърцето си от всички криви мисли и чувства. Ако н^мат тази м-врка, те се пла-шат, как ще прекарат живота си. Че хората още не са живъли, както трябва. те не са опитали още нито своята любов, нито любовта на своята майка или на своя баща. те не са опитали още любовта на своя приятел. Рб не са опитали любовта и на своя народ. Попитайте великите хора, разбира ли ги нъ-кой? Кой народ е разбрал своя пророк, прате-ник от Бога? Кой народ разбра великите хора, които се родиха всред него? След смъртта им за-почват по малко да ги разбират, но, докато са живи, никой не ги разбира. Вие се ръкувате с един човек, гледате го в лицето, виждате, че се мръщи или се смъе, но не знаете, защо прави това, не го разбирате. Аз имам две обяснения за това. Ка-звам: Този човек се мръщи, гърчи лицето си, защото има болка нъкъде – боЛен е. Без да зная това, аз му причинявам болка. Като видя, че някой се засмъе, зная, че този човек е здрав, приятно му е, че се рж-кувам с него. Следователно, здравият човек е ве-сел и засмън, а болният – тъжен и в повечето случаи намръщен. Човтзк трябва да наблюдава неща-та, да се учи. Един ден дойде при мене един калу-гер. Аз го погледнах и му казах: Като те гледам сега, мога да ти кажа, колко време се молиш, по колко поклони правиш на ден. – Отде знаеш това, да не си ясновидец?–Не е важно, отде го зная, но мога да ти кажа. По мазолите на пръстите ти позна-вам, колко поклони правиш. Аз зная, при колко поклони могат да се образуват мазоли, т. е. надебе-лявания на пръстигк Изобщо, всъка мисъл, всАко чувство и вевка постъпка, от какъвто характер и да са, хверлят отпечатък върху лицето на човека. Който разбира т-взи отпечатъци, може свободно да чете по тях.

. Сега ще приведа един митически разказ. В древността Бог изпратил един ангел, на име Израел, при една от царските дъщери, да й занесе една книга, по която да учи, как да се върне при Бога. Дълго време тя се молила, да й даде Бог тази

236

възможност, да се просвети и тръгне в правия път. Като дошъл при царската дъщеря, ангелът започнал да я учи, но се влюбил в нея и не могъл да се върне на определеното време на небето, да даде от-чет за работата, която свършил. За наказание, дру-гарите му решили да го превернат в славей и да го оставят на земята още десет хиляди години, да научи урока си. Като прекарвал в гората, славеят пъел, скачал от дърво на дърво, докато един ден срещнал една птичка, подобна на себе си. Той се влюбил в нея, оженили се и си направили гнъздо, дето женската снасяла яйчицата си, от които се излюпили малки славейчета. те заедно отглеждали малките си и ходъли да им търсят храна.

,Един ден друга женска птичка срещнала славея, влюбила се в него и пожелала да дойде в гнъздото му. – Не мога да те приема при мене, жена ми е ревнива, ще се разсърди. – Аз н-вма да се явявам пред лицето й. Ще дохожда м в гнъздото ви, когато тя отива да търси храна. Докато се върне майката на малките пиленца, аз ще се грижа за тях, да не бъдат самички. – Не мога да те приема при мене, повторил ангелът. Преди десет хиляди години ме изпратиха на земята, като ангел, при една царска дъщеря, да я уча, а аз се влюбих в нея и останах тук. Веднъж направих една погрешка, повече погрешки не искам да правя. – Толкова погр-вшки ей направил, направи още една за мене. – В такъв случай, ще бъда оеж-ден да остана още десет хиляди години на земята.– Щом е така, не прави нови погр-вшки, но аз ще отглежда м малките, когато жена ти отежтетвува. Като се върне тя, аз ще се скрия. Значи, две жени отглеждали децата.

. Питам: могат ли две жени да живеят при един мъж? – Могат. – Кога? – Когато едната се само-отрече в полза на другата. Втората жена носъла чер-вейчета и отглеждала малките в отежтетвие на майка им. Като свършила работата си, тя казала на своя въз-любен: Радвам се, че живъете добре. Гледай този път да издържиш изпита си. Втората птичка, която се явила като втора другарка, била също така ангел, който дошъл да изпита славея, научил ли е уро-кът си, лъже ли се още по жени. у Голямото падение

237

на човека се дължи на жената. Пред това изкушение падат и философи, и поети, и писатели, и учени, и проповъдници и бащи.

Следователно, две жени могат да обичат един мъж, но при условие, да се занимават с отглеждане на децата му, а не с него. С други думи казано: Отхранвайте мислите на поета, но не се занимавайте с него. Отхранвайте мислите на философа, но не се занимавайте с него. Подържайте правите възгледи на съдията, но не се занимавайте с него. Възприемайте великите и възвишени идеи на видните и знаменити хора, но не се занимавайте с тях.

Христос казва: „Доведете ми го тук". След като е живъл няколко години на земята, човек казва: Дотегна ми вече да живея. – Защо му дотегнало? – Защото не издържал изпитите си. Срещнала го една птичка, възлюбила го и пожелала да остане при него. Той я погледнал, но в очите й се виждало друго нещо–жената. Когато иска нещо, жената дава вид, че е честна, морална. Тя иска да каже, че няма лоши на-мърения. Така постъпват обикновените хора, но който иска да разбере живота, трябва да знае, че ако лъже, и него ще лъжат – нищо повече. /\ко постъпват нечестно, и към тебе ще постъпват нечестно. Всбки, който прилага лъжата в живота си, сам ще се натъкне на нея. Всбки човек трябва да обича, това е в реда на нещата. Ако носите любовта в себе; си и погледнете един болен, той трябва да стане' от леглото си и да оздравъе. Какво правят мом-цит? Погледнат една здрава мома, но след време тя заболява. – Защо заболява? – Погледът им не е чист. Тб носят отрова в себе си. Днес мъже и жени се женят, но след време се разболяват. – За що?–Има нещо дисхармонично между тях. Единият или другият не е опредълен да се жени. • Когато момъкът или момата са дали обещание в нъкое светилище да не се женят, не трябва да нарушават .% обещанието си. Който наруши обещанието, наказва се I със смърт. За всАко нарушаване на обещания, дадени' пред Бога, следва смъртно наказание.

» Като слушате примъра за ангела, който влъзъл . да живъе в славея, ще кажете, че това е невъзможно. Наистина, всАко нещо, което науката не може да обя-

238

сни, минава за невероятно. В такъв случай, много н-б-ща минават за невъзможни, обаче, това са факти.\В Казанлък една баба, около 85 – 90 годишна, разправя една своя опитност, която имала на младини. Когато била мома още, в нея се влюбил един млад мо-мък, когото наричали змей. Обаче, тя се влюбила в друг и се оженила за него. Змеят не могъл да я забрави и да се откаже от нея и решил да замине за Херцеговина, дето наскоро се обявило възстание. Преди това, той я срещнал, спръл я и й казал: Слушай, не мога още да се помиря с положението си, но не искам да убия мъжа ти, да направя престж-пление, затова заминавам в Херцеговина. На края на града ^има едно изворче, по него ти ще познаеш, жив ли ще се верна, или ще бъда убит: докато из-ворчето тече, аз ще бъда жив. В който ден извор-чето пресъхне, ще знаеш, че аз съм убит. Както казал, така станало. Известно време изворчето текло. Обаче, един ден тя видела, че пресъхнало. Тогава тя си казала: Отиде един живот!

Това са явления, които могат да се обяснят по психически начин. Те нт^мат нищо общо с физи-ческите или механически явления. Когато хората се справят със своя вътрешен страх, те ще могат да обяснят ттззи явления. Днес гб се страхуват да не изл-взат вън от рамките на науката и признават само тези явления, които науката може да обясни. Щом не може да обясни известни явления, те ги отхверлят.

„Доведете ми го тук!" – Защо Христос поиска да доведат болното момче при Него? – За да го излекува в името Божие и да покаже на хората, какво значи вяра в Бога. Да в-врвате в Бога, това значи, да живЪете така, както Той живЪе, да любите, така както Той люби. За такива хора, именно, Христос казва: „Доведете ми ги тук!" Следователно, вевки чо-в"бк, когото Бог е изпратил до тебе, това е една овца, която ти тр-вбва да учиш. Ако приложиш истината по отношение на нея, ти се повдигаш; ако приложиш лъжата, ти сам се унижаваш. Най-вели-кото и красиво нещо е чов^к да говори истината. И когато говори, и когато мълчи, той може да прилага истината. Това е истинският човек: и като говори, и

239

като мълчи; и когато спи, и когато е буден, всъкога трябва да говори истината. Като правъх своите фре-нологически изследвания, аз веднага познавах, кой човек говори истината, и кой не говори истината. По движенията на ръцет- и на краката, по движенията на мускулите на лицето, на устата, на очите се познаваше, кой човек е добър и кой – лош. Мускулите на лицето на добрия човек са меки, спокойни. Той е всъкога усмихнат, доволен, благодарен, че жи-въе на земята. Каквото и да му кажете, не се обижда. Христос казва: „Доведете ми го тук!" Ако сегаш-ните хора отидат при Христа, на небето, те ще ис-кат от Него да им определи диагнозата, за какво са способни, какво могат да направят. Не, който отиде на небето, трябва да занесе нещо готово, което е изработил на земята: ако е поет, трябва да напише едно хубаво стихотворение; ако е музикант, трябва да изсвири едно хубаво музикално парче; ако е архитект, трябва да изработи един хубав модел. Изобщо, всеки трябва да занесе нещо изработено, и то оригинално, да се отличава от работите на всички хора. Ще кажете, че обичате Бога. Като Го обичате, трябва да занесете нещо от това, което сте работили на земята.

Сегашните хора изразяват любовта си с от-кженати цвътя. Когато искат да покажат, че обичат нъкого, че са доволни от него и му благодарят за нещо, те му носят откженати цвътя. Значи, сегашната любов е любов на откженатите цвътя. -Тази любов е безплодна, нищо не ражда.,?Ако момъкът занесе на момата букет от откженати цвътя, тя има право да върне този подарък като лош символ и да му каже да го замъсти с една саксийка с живо цвъте, което има условие да расте и да се развива. „-Не е добре да късате цвътята. Не е добре да ръжете живите клончета на дърветата. По този начин вие осакатявате дихателната им система. Ако искате да ръжете клончета, р-вжете сухите, а не живит. Това не значи, че дървото трябва да расте нависоко, но да има повече листа и клончета. Колкото повече листа и клончета има едно дърво, толкова по-добре за него. Колкото повече идеи има човек, толкова по-добре за него. Янгличаните казват, че човек трябва да има само една свещена

240

идея. Право е, човек тр-вбва да има само една основна, свещена идея, но същевременно тр-вбва да има още много идеи, които да се движат около основната, да я допълват. Човек трябва да се интересува от всичко. Който иска да се развива, трябва да се интересува от всичко.

Сегашнит-Б възпитатели искат да повдигнат младото поколение, но си служат с отрицателни методи. те казват: Това не правете, онова не правете, не пийте, не се смъйте, не играйте, не говорете много и т. н. След всичко това се чудят, защо нямат добри резултати Ние прилагаме положителни методи при възпитанието и казваме на хората, какво да правят, а не какво да не правят. Ние им казваме да пият, колкото искат, но от най-хубавата, планинска вода; да ядат, когато са гладни, но сами да си готвят, да не измъчват окръжаващит; да говорят, колкото искат, но разумно и на място; да пеят, да играят, да се смеят, да скочаят, да се радват, когато са проявили доброто. Някой ще седне да яде и да пие за смътка на другите и ще каже, че всички хора са братя. Какво братство и равенство е това, когато един взима всичкото имане на баща си, а на другите нищо не остава ? Братство и равенство подразбира, всички да вземат участие в благата, на всбки да се даде припадащата част, и след това всички да се впре-гнат на работа Това наричаме ние братство, това наричаме култура.

Някои казват, че ще преживеят, както и да е, на земята, та като отидат на небето, тогава ще ми-слят. Не е така. Бог е навевкъде – и на небето, и на земята. Следователно, както жив-вем на земята, така ще живъем и на небето. Животът е един и същ навсъкъде, само че онъзи, които имат пред вид цълокупния живот, тр-вбва да живеят по един и същ начин и между хората, и между ангелитв. Хората слизат на земята, качват се на небето, да на-учат н-бщо ново. Добре е, когато човек съзнателно слиза и се качва, но страшно е, когато пада. Първото наричаме слизане и възлизане, а второто – смърт и раждане. Човек може да се ражда и на небето, и на земята; също така той може да умира и на небето, и на земята. Докато живъе разумно, човек се ползува отъ

241

благата на Божествения живот. Той живее в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и за него няма смърт, но възкресение.

И тъй, който иска да се развива правилно, трябва да се въодушевява от светлата идея, че Бог е Любов и живее навськъде. Той трябва да държи в ума си мисълта, че човек може да има чисти и възвишени мисли и чувства и да се подтиква от своята разумна воля, да постъпва всЬкога право. Който е го-сподар на своите мисли и чувства и може да служи на своята разумна воля, той е истинският чов%к; той е човекът, който ще се роди в бъдеще и ще носи светлата идея за братство и равенство между хората. Се*гашните хора пък трябва да се съблЪкат от своите стари възгледи и разбирания и да приемат новото. Те трябва да се освободят от досегашния си морал. Дко не са готови да приемат новия мо-рал, поне да проявят човещината си.л-Думата „човещина" е по-силна от сегашното понятие за морал. В сегашния морал влиза и лъжата, а човещината изключва всякаква лъжа. Обаче, новият морал изключва Всякаква лъжа, бела или черна. Той подразбира жертва, направена от любов и високо съзнание.

„Доведете ми го тук". Това значи: Възстановете в себе си онова верую, да можете да докажете пред всички, че вярвате в Бога, че имате Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Ще кажете, че Христос може да направи всичко. Не е важно, какво може Христос да направи; важно е, какво вие можете да направите. Христос лесно може да оправи света. Важно е, как ние можем да го оправим. Докато хората не станат едно с Христа, т. е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи. Станат ли едно с Бога и с Христа, те ще станат нов народ, между който ще се възцари Божията Любов, Мъдрост и Божията Истина. Тогава ще дой-дат новите учители, новите майки и бащи, новите управници, новите господари и слуги.

Новото ще дойде в света по естествен път.

„Доведете ми го тук"!

35. Беседа от Учителя, държана на 27. април, 1930 г. София. – ИзгрЪв.