Разлика между версии на „Дойде на себе си“

Версия от 10:14, 13 февруари 2010

Дойде на себе си

И като дойде на себе си, рече: „На колко наемници бащини ми изостава хляб, а пък аз мра от глад".*)

„Дойде на себе си". Ако светът се разглежда от физическо гледище, всеки може да го обясни. Ако изговорите думите бял цвят, червен цвят, сини очи, черни очи, голяма къща, малка къща, голямо дърво, малко дърво, всички тия думи са разбрани. Или, ако изговорите думите гладен съм, жаден съм, спи ми се, уморен съм – и тия думи са разбрани. Те не се нуждаят от обяснение. Обаче, в цитирания стих думите „като дойде на себе си", те се нуждаят от обяснение. Тези думи означават пробуждане на човешкото съзнание. Пробуждането на съзнанието е непрекъснат процес. Мнозина имат повърхностно понятие за този процес, както и за процеса зазоряване. Те гледат на зазоряването като на временен, еднократен процес и затова казват: съмна се вече! В същност зазоряването е вечен процес. Когато на земята има някакъв зор, всякога се зазорява. Зорът на земята никога не престава, вследствие на което зазоряването е вечен, а не временен процес. Откак слънцето е изгряло, то никога не е залязвало; то постоянно грее. Следователно, зазоряване има всякога. Някой казва: моето съзнание се пробуди. Да, твоето съзнание се пробуди, но има и смени в състоянията, има ден и нощ в съзнанието на човека. Това показва, че във физическия свят човек не седи на едно място, той постоянно се движи. Вследствие на това и явленията в природата изглеждат прекъснати, независими едни от • ) Лука 15:17. други. Най-напред се явява зората, изгревът на слънцето, което постепенно се изкачва до най-голямата си височина, до своя зенит. След това слънцето започва да слиза, докато съвършено залезе. Следователно, от зазоряването, от изгрева на слънцето до залеза се извършват ред непреривни процеси. От научно гледище, ако човек живее само на физическия свет, знанията му ще бъдат подобни на състоянията, през които минава слънцето. Запример, в първо време човек има малко знания, които постепенно се увеличават, дохождат до своя зенит и после започват да отпадат, да губят своята сила, и той казва: защо ми трябва това знание? И без знание може да се живее. Последната фаза е залез, нощ на човешките знания. Каже ли човек така, това показва, че той се изявява само като физическо същество, което минава живот, подобен на дървото. Това подразбира човек да се роди, да расте, да се развива до известно положение и после да умре. Казвам: този въпрос е поставен другояче. В живота си човек може да заеме три различени положения по отношение на слънцето: той може да пътува заедно със слънцето, може да пътува пред слънцето, а може да пътува и след слънцето. Ако пътува заедно със слънцето, той ще се намира на зенита на своя живот, на пълния, на съвършения ден; ако пътува пред слънцето, той ще има вечен изгрев в живота си; ако пътува след слънцето, той ще има вечен залез в живота си. Обаче, явява се въпрос: какво да бъде отношението на човека към слънцето? С гърба си, или с лицето си трябва да бъде обърнат към слънцето? Щом задавате този въпрос, това показва, че вие разсъждавате като същества, които живеят само на физическия свят. Съществата от духовния свят имат три лица: надето се обърнат, все слънцето гледат. Като казвам, че съществата от духовния свят имат три лица, това не трябва да се разбира буквално. Числото три означава закон на вечна хармония, на вечно движение Не само в триъгълника има три страни, три плоскости, но също така и в света на вечното движение има три плоскости. Тъй щото, който има три лица, той е хармоничен човек, с него не може да се води никакъв спор. „Дойде на себе си". Този син дойде на себе си, т. е. съзнанието му се пробуди, и той каза: „На толкова наемници бащини ми остава хляб, пък аз мра от глад". Блудният син е повод само за изяснение на вътрешните състояния, които стават в човека. Често някои ваши мисли, чувства и постъпки не могат да се реализират. Защо? – Понеже се намирате в положението на блудния син: искате да воювате, пари нямате; искате да поканите някого на гости, къща нямате; искате да купите никому дрехи, пари нямате; питам: може ли да се нарече праведен човек онзи, който не може да подари никому едни нови дрехи? Може ли да бъде известна на хората една чешма, която тече капка по капка? Само онази чешма е известна на хората, която тече изобилно Сега ние имаме нови обяснения за нещата. Запример, аз мога да съм далеч от някоя чешма и да се произнеса, изобилно ли тече, или слабо? По какво ще позная? По разположението на хората. Ако те се трупат около нея и се карат помежду си, значи водата на тази чешма тече слабо. Ако пък хората отиват и се връщат бързо от чешмата, радостни и весели, казвам, че тази чешма тече изобилно, затова и между хората няма разправии и караници. Когато обичат някой човек, това показва, че той е чешма с изобилна вода. Когато мразят някой човек и се карат около него, той е чешма, която едва тече. Ако синовете слушат и почитат баща си, той е чешма с много вода; ако не го обичат или не го слушат, той е чешма с малко вода. Ако слугата не слуша господаря си, последният е чешма с малко вода. Това са духовни състояния извън времето и пространството на сегашния живот. Така трябва да разглеждате въпросите в живота. Вие не ги разглеждате дълбоко, и казвате: защо хората не ме обичат? Трябва да знаете, че ако отношенията ви към невидимия свят са прави, тогава и отношенията на хората към вас ще бъдат прави. Ако вие се колебаете за нещо, тия колебания ще преминат и в другите хора. Казвам: при пробуждане на човешкото съзнание се забелязват четири важни фази или състояния: пробуждане на самосъзнанието, на съзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. От фазите, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човешката интелигентност. Ако човек не разбира закона на вечното движение, той не би могъл да си обясни промените, които стават в съзнанието му. Запример, понякога съзнанието на човека се помрачава толкова, че той изгубва всякаква светлина. Това се дължи на факта, че съзнанието на човека не е будно. Или, преведено на Божествен език: отношенията на човека към Първичната Причина не са хармонични. Също така и мисълта му по отношение на законите на мъдростта не е хармонична. И най-поеле, когато отношенията на човека към законите на истината не са хармонични, пак се явява тъмнина в съзнанието. Промените, които стават в съзнанието на човека са подобни на музикални тонове, които не траят дълго време. Те бързо се сменят и от бързината на траенето им зависи и състоянието на човека. Промените в състоянията на човека, между скръб и радост, се дължат, именно, на неразбиране законите на вътрешните процеси. Гладният скърби, защото има някаква липса. Жадният скърби, защото има някаква липса. Обаче, задоволят ли се нуждите на човека, той престава да скърби и в него се явява вътрешно доволство. Доволството показва, че вътрешните нужди на човека са задоволени. „На колко наемници бащини ми изостава хляб, а аз мра от глад". С кого говори блудният син? – Със себе си. По същия начин и вие някога говорите със себе си. Може ли човек да говори със себе си и на себе си? Ако някой човек се разговаря със себе си, всички наоколо го считат смахнат. Не, този човек не е смахнат, той се разговаря със себе си. По естество човек е двоен: в него има едно разумно същество, което не взима участие в личния, в обикновения му живот. Това същество повече мълчи; докато не го запитат нещо, не говори. То вижда страданията на човека, но нищо не казва, никакъв съвет не дава. То гледа спокойно страданията, сълзите на човека, но щом той се обърне към него за някакъв съвет, веднага му дава. Щом това разумно същество даде съвета си, веднага се отдалечава. То никога не се интересува от последствията на нашите постъпки. Обаче, хората, като своенравни същества, искат да заставят това същество да се интересува от дреболиите на техния живот и казват: не виждаш ли, че ние страдаме? Каквото и да казват, това същество всякога е тихо и спокойно, то разбира езика на страданията. Тъй щото, когато страданията дойдат до най-високата си точка, ние можем най добре да се разговаряме с тях. Човек, на когото всички клетки не са се разнищили, не са се разбили от страдания, той още не е дошьл до тях и не знае, какво нещо са страданията. Страданието е духовен въпрос. То представя най-великото нещо в живота. Страданието предизвиква най-голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят. Често хората изпитват големи вътрешни мъчнотии, които се дължат на подпушвания на порите в организма им. Трябва да дойде някакво голямо страдание, за да предизвика отпушване на тия пори. Казвате: нали хората се мият със сапун, с вода, не може ли по този начин порите им да се отпушат? При такова миене порите се измиват само отвън, а дупчиците им отвътре пак остават запушени. В тялото на човека има около седем милиона пори. В това отношение, те представят прозорци, главни отдушници на човешкия организъм. Когато всички пори са отворени, човек е напълно здрав. Тъй щото, отварянето, отпушването на порите у човека става чрез вътрешно миене, което наричаме изпотяване. Съвременните хора се мият външно, но не и вътрешно, вследствие на което се явяват ред болезнени състояния. Казвам: съвременните хора имат една особена философия, с която те поддържат, че човек не трябва много да работи, не трябва много да се движи, не трябва много да яде и т. н. При това, когато видят, че някой човек слабее, те казват, че работата му е опасна. Действително, опасна е сухотата, но и затлъстяването е опасно. Сухотата и затлъстяването са две състояния у човека, подобни на богатството и сиромашията. Ако човек иска да урегулира енергиите в организма си, той трябва да подържа в себе си мисълта, че и като богат, и като сиромах, трябва да дава. Ако човек не дава, ще дойде затлъстяването, скъперничеството, понеже той е спрял пътя на Божествената енергия в себе си. Който не се подчинява на Божествената енергия, която тече в организма му, той сам се осъжда на разрушение. По който и да е начин, човек трябва да отвори път на тази енергия. Това е вярно и по отношение на нашите мисли, чувства и желания. Всяка права мисъл, колкото малка и да е тя, търси път да се прояви, да се реализира, понеже има Божествен произход. В този смисъл ние сме дошли на земята, като съработници с Бога, да реализираме всички Негови мисли, които се носят в пространството. И доколкото човек реализира Божествените мисли, дотолкова той расте и се развива. От това гледище, човек трябва да знае, че развитието и растенето му не зависят от самия него. Клончето само не може да се развива, но енергията, необходима за развитието му, иде от цялото дърво. Развитието на дървото пък става в две посоки: към корените и към клоните. Обаче, има едно вътрешно, централно движение, което иде от центъра на живота и изпраща енергии, както към корените, така и към клоните на дървото. Следователно, всяко клонче от дървото трябва да съзнава, че е част от великия организъм и ще се подчинява на неговите закони. Каже ли клончето, че може самостоятелно да живее и се отделя от общия организъм, то се осъжда на смърт. И човек може да играе в живота си роля на клонче, но щом съзнава, че е част от цялото и не се отделя от него, той ще се развива правилно. Казвам: съзнанието на хората трябва да бъде будно първо за физическия свят, за да реализират най-близките си идеи. Хората още не живеят правилно даже и физическия си живот. Никой човек още не живее без злоба, без съмнения, без терзания. Съмнението, злобата, омразата представят кал, тиня в живота на човека. Те са остатъци от животинското царство, от царството на дявола. Когато дяволът яде и пие, той измива чиниите си и нечистата вода от тях изпраща към хората. И затова, когато двама души се карат, щом съзнаят грешката си, те казват: дяволска работа беше тази разправия! Апостол Павел казва: „Има разни съсъди – едни за почит, други за безчестие". Ще кажете, че Бог е наредил нещата така. Не, ако хората не се подчинят на великия закон на Любовта, и съзнанието им не се пробуди, те ще станат съсъди на безчестие. Това подразбира: по-низкостоящите същества от вас, които не вървят по Божия път, ще ви направят оръдия за постигане на своите цели. Когато някой господар праща слугата си да краде и му дава за това голяма сума, всъщност какво печели слугата? Тази кражба може ли да подобри живота на слугата? Тази слуга печели толкова, колкото печели човек, когато механически възприема една теория или едно учение. Запример, какво ще ме ползува знанието, че земята се върти около слънцето? Казвам: между явленията в природата и в живота има известни съотношения. Ето защо, необходимо е човек да знае и да разбира смисъла на природните явления и закони. Запример, когато разглеждам въртенето на земята около слънцето, казвам: както земята се върти около слънцето, така и аз ще се въртя около моето слънце. Следователно, щом аз се въртя правилно около моето слънце, тогава и земята се върти правилно около слънцето, като дава възможност на всички други същества да се въртят около нея, да растат и да се развиват. Земята, сама по себе си, е авторитет; тя не вярва в никакъв друг авторитет, освен в Бога. В Битието е казано, че в начало Бог създаде небето и земята. Първо са били създадени небето и земята, а после се говори за създаването на слънцето. Под думите „небе и земя" се разбира същината на нашия живот. Под думата „земя" разбираме целия човешки род. Като се казва, че земята е била неустроена и пуста, Бог се заел първо нея да устрои. Това значи, че Бог се е заел да реформира, да устройва самите нас. Мнозина казват: ние сме направени от земя и в земя ще се превърнем. Питам: какво ще придобиете, ако ви разправят, как е направена земята? При това, самият превод на Свещеното Писание не е правилен. Много думи не са предадени в точния им смисъл. Казано е там: „И направи Бог небето и земята". Думата „направи" се отнася до видимия човек, до проявения човек. После се казва, че земята била неустроена и пуста. Как се разбира тогава, че земята била направена, когато всъщност тя била неустроена и пуста, без ред и порядък? Някой казва: Бог ме е направил. – Да, направен си, но не си устроен. При такова направяне на човека в него има още кал на омраза, на злоба, на съмнение. Покажете един учен човек, или философ, който е свободен от съмнението? В живота има доста примери на търпение, но много малко примери за отсъствие на съмнение. Разправят за Епиктета, един от гръцките философи, един случай от живота му, дето той проявил велико търпение. Епиктет бил роб на един римски патриций, известен на всички със своята голяма жестокост.Той имал много роби, които изтезавал безмилостно. Така се отнасял и с Епиктета, обаче последният при всички случаи оставал спокоен, невъзмутим. Когато господарят го биел, Епиктет го поглеждал усмихнато, със спокойно лице, без да капне сълза от очите му. Той даже не се молил на господаря си да престане да го бие, но казал в себе си: нека ме бие, колкото иска, щом това му прави удоволствие. Това негово поведение особено дразнело господаря му, и един ден той го повалил на земята, натиснал го и започнал силно да го удря по краката. Епиктет понесъл и този бой с търпение, но казал на господаря си само следните думи: господарю, прави с мене, каквото искаш, но внимавай да не счупиш крака ми; счупиш ли го, не ще мога да ти работя, както досега съм правил. Наистина, господарят счупил крака му. Обаче, този бил последният изпит на Епиктета по търпение, който той издържал отлично. С този изпит господаря му бил победен, а Епиктет освободен от робство. От това време Епиктет прекарал до края на живота си в Гърция, дето се проявил като философ и написал отлични работи. Казвам: Епиктет не вярвал в Христа, нямал никакво верую, от което да черпи сила, но дал пример на човечеството за велико търпение. Отде черпел тази сила? Мнозина твърдят, че той имал връзки с апостол Павел. Следователно, този езичник все пак имал някаква велика идея в себе си. Ако Епиктет е могъл да победи своя външен господар, това показва, че всеки човек има възможност да направи същото. Най-важното за Епиктета е, че той имал будно съзнание. Той писал като правоверен християнин. В книгите му няма нищо излишно. Каквото е писал, се дължи на положителни знания, извлечени от житейската му опитност. Съчиненията му са много насърчителни. И като дойде на себе си, той каза: „На колко наемници бащини ми остава хляб, а аз мра от глад. Този е само един стих от една дълга Христова беседа, която е предадена на съвременните хора отчасти само. Ако имахме на лице цялата беседа, тя щеше да ни даде много обяснения на ред въпроси. Обаче, при това положение, нашата задача е да работим за пробуждане на своето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Щом постигнем това, ние ще дойдем до положението, от един стих само да възстановим цяла беседа на Христа. Това е възможно, понеже всяко произнесено слово съществува в пространството. По този начин ще възстановим всички хубави, велики неща в живота, които привидно са изчезнали. Някой казва: как можем да четем Евангелието? Правилното четене се състои в това, като прочете човек един стих, да възстанови всичко, което е казано около него. Човек може да възстанови всички беседи, които Христос е държал на учениците си, както и всичко, което е говорил от две хиляди години насам. Казвате: колко е говорил Христос в три години? Питам: какво прави Христос от две хиляди години насам ? Той никога не е мълчал, както и сега не мълчи, Христос постоянно говори и продължава да говори. Ако съвременните хора могат да възстановят знанието, което Христос е проповядвал на учениците си в продължение на три години, и това, което е говорил от две хиляди години насам, те щяха да придобият ценна наука. Сьвременните християни живеят от това, което Христос е говорил преди две хиляди години. Малко християни живеят с това, което Христос говори в последните времена. Христос днес е прогресирал много. Едно време Той е бил по-слаб, отколкото е днес. На времето мнозина мислили, че Той е слаб, че не може да се бори, и затова могли да Го разпнат. Казвам: причината да бъде разпнаг Христос не е Неговата слабост, друга е причината; обаче днес силата Му е толкова голяма, че няма дърво в света, на което могат да Го разпнат. При това, Христос не би дошъл вече на земята. Казвате: нали се говори, че Христос и днес е на земята? Питам: ако слънчевите лъчи влизат в къщата ви, можете ли да кажете, че слънцето ви е посетило? Ако слънчевата топлина сгрее тялото ви, това показва ли, че слънцето е влязло у вас? Ако мислите, че слънцето може да влезе в къщата ви, или в тялото ви, вие се самоизлъгвате. Следователно, когато казвате, че Бог е вътре у вас, това показва, че не разбирате правилно тази идея. Никога Бог не може да бъде в човека вътре. Духът на Бога може да бъде в човека, но Бог – никога! В човек, който има дяволска кожа, Бог никога не може да живее. Да се мисли, че Бог може да живее във физическото тяло на човека, това значи да се дава голямо значение и цена на физическия свят. Физическият свят не съществува извън духовния и Божествения. Физическият свят, без другите два свята, е нищо друго, освен илюзия. Казвам: без духовния и Божествения свят, физическият представя сапунени мехури, които всеки момент могат да изчезнат. Колко може да се разчита на такива сапунени мехури? Какво може да се направи с тях? Някои съвременни хора се домогват до идеи, подобни на сапунените мехури, и казват: ще реализираме тези идеи! Обаче, ципиците на тези идеи се пръскат и нищо не остава от тях. Следователно, физическият свят сам за себе си, без другите светове, не е реален. Само в този свят не може да се живее. Въпреки това, хората се стремят да станат богати, щастливи, да живеят добре, именно на земята. Право е тяхното желание. И Христос дойде на земята, именно, за това, да подобри живота на хората, да ги научи правилно да живеят, за да може Бог да се всели между тях. Христос искаше да направи връзка между физическия и Божествения свят. За тази цел човек трябва да обьрне погледа си навътре, да подобри първо своя организъм, а с това заедно да подобри и живота си. Нека всеки прави опити в това отношение, да изпита силата си. Днес много хора мислят, че са силни, без да са проверили силата си. Кой от вас, като минава за силен, може с молитвата си само да спре няколко хилядна армия в пътя й, да я порази и по този начин да я обезоръжи, както това направи пророк Елисей? Щом един човек е направил този опит, и всички останали могат да го направят. Истинското знание седи в това, човек да прави опити в съзнанието си, което представя велика лаборатория на живота. Чрез ред упражнения и опити, човек може да дойде до възможностите, които се крият в един маг. Има маги, които с мисълта си само могат да дигнат човека във въздуха. Ще кажете, че това е невъзможно. Питам: как е възможно да се качите на десетия етаж на някое здание с помощта на асансьор? Когато един маг може да дигне човека във въздуха, това показва, че той познава и владее законите на мисълта. „Дойде на себе си". Блудният син дойде на себе си, когато започна да мисли право. Следователно, чрез страданията и изпитанията, невидимият свят или разумната природа желае да насочи мисълта на хората в права насока. Започнат ли право да мислят, те ще могат лесно да разрешат и задачите в живота. От хиляди години насам хората все решават задачите си, но още не са ги решили правилно. В камарите, в църквите, в училищата, в семействата, навсякъде хората заместват стари закони и правила с нови, стари вярвания с нови дано светът някак се оправи, но и досега още не е изправен. Защо? Желанието на хората да оправят света е добро, но методът, по който искат да посгигнат това, не е прав. Приложат ли един метод, там спират. То е все едно да кажат: зазори се! След малко казват: зората се изгуби. Не, зазоряването е непреривен процес. Така и методите за изправяне на човечеството са непреривни. Човек постоянно се чисти, постоянно се изправя. Това са духовни процеси, които нямат начало и край. Каже ли някой, че със смъртта всичко свършва, той е физическо същество само; в него няма нищо духовно. Каже ли някой, че като остарее, животът изгубва смисъла си, и той е физическо същество. Казано е в Писанието: „Които уповават на Господа, те ще възобновят силата си". Дойдат ли хората до това положение, те ще могат да се разбират помежду си. Който върви в новия път, той ще разбере смисъла на този стих. За тази цел съзнанието на хората трябва да бъде в движение, никакво прекъсване на съзнанието не трябва да става. Дойдат ли страдания или радости, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трябва да се благодари. За човек с будно съзнание, всичко това е привилегия. Тия неща представят условия за работа. Дойде ли у вас невежеството, сиромашията, заблуждението, или някакво незаконно желание, ще ги хванете внимателно, ще ги занесете у дома си, ще им дадете по една лопата и количка и ще ги впрегнете на работа, като им кажете: в моя дом има място за всякакъв вид работници. Съвременните хора страдат по причина на това, че с години носят в себе си известни желания и заминават за онзи свят, без да ги реализират. Те мязат на онзи българин, който казвал, че ще замине за другия свят с отворени очи, понеже не могъл да си хапне баница, полята с прясно мляко и каймак. Когато го запитвали, доволен ли е от това, което е преживял до днес, той отговарял: всичко, каквото пожелах в живота си, опитах, но не можах да опитам само баница, полята с прясно мляко и каймак. Всеки човек има по едно нереализирано желание в живота си. В същото положение се намирал и този българин с желанието си да яде млечна баница. Тази баница се среща и в живота. Който намери млечната баница и яде от нея, той веднага оживява; който не може да я намери и да си хапне от нея, той умира. „На колко наемници бащини ми остава хляб, а аз мра от глад". Питам: коя е причината, че много от съвременните хора са болни и сиромаси? Нима у Бога няма достатъчно сила да излекува болните хора? Нима на земята няма достатъчно богатства, за да задоволят нуждите на всички хора? Бог е в състояние и болните да излекува, и на сиромасите да даде всичко в изобилие, но Той седи тих и спокоен, наблюдава какво ще направят хората при тези анормални прояви в живота. Казвате: защо Бог е дал на еди-кого си толкова богатства? Щом Бог е дал на едного, Той ще даде и на вас, но трябва да имате търпение, да дочакате благата, които са определени за вас. При каквото положение и да изпаднете, не се смущавайте. Щом се смущавате, това показва, че приписвате на Бога пристрастие. Богатият човек е ходил по-често при Бога, хлопал е, искал да му даде богатство, и Бог му е дал. Сиромахът не е ходил да тропа на вратата на Господа, и затова е останал сиромах. Ученият е хлопал на вратата на Господа, затова има знания. Невежият не е хлопал на вратата на Господа, затова останал прост. Красивият ходил при Господа, хлопал на вратата Му, затова станал красив. Грозният, обаче, не е хлопал на вратата на Господа, и нищо не е придобил. Тъй щото, искате ли богатства, знания, красота, ще ходите да хлопате на вратата на Господа, и каквото желаете, ще получите. Един вярващ, като чел в Евангелието стиха „Хлопайте, и ще ви се отвори; искайте и ще ви се даде", той отишъл да хлопа на вратата на владиката, като му казал: моля ти се, кажи на Бога, че съм беден, да ми помогне по някакъв начин. Обаче, работите му не се оправили. Среща го друг беден и му казва: слушай, остави владиката на спокойствие, няма защо да го безпокоиш. Едно време и аз, като тебе, хлопах на владишката врата, но работите ми не се оправиха. Обърнах се след това към Господа, похлопах на Неговата врата, и Той ми помогна. Иди сега и ти при Господа, похлопай, и Той ще ти отговори. Питам: кой е владиката? Владиката представя богатия, учения, силния човек в света. Казвам: престанете да хлопате на впадишката врата! Престанете да хлопате на вратата на богатия, на учения, на силния човек! Престанете да хлопате на вратата на красивата мома, или на вратата на красивия момък! Сега, аз говоря за онези хора, които искат да придобият истински, дълбоки разбирания за нещата, а не механически. Въпросите на живота не се разрешават по механически начин. При механическото разрешение на въпросите, човек може да стане богат и скоро след това да осиромашее. Той може да стане учен и да изгуби учеността си. При това положение на нещата, човек се намира в състоянието на машинист, който е изхвърлен вън от прозорците на трена. Той казва: едно време 6ях учен човек, но след като изхвръкнах вън от трена, изгубих всичките си способности. Съзнанието на съвременните хора трябва да се пробуди. Те трябва да си създадат съвършено нова идея за Бога, като за същество, което обича хората и се грижи, интересува се за тях, без да се тревожи и безпокои. Той има великото търпение да дочака времето, когато хората ще се обърнат към Него. Той ги оставя да придобият опитности, макар да изпият и горчивините на живота. Той знае, че някога те ще се обърнат към Него, и тогава ще им помогне. Докато човек не е научил уроците на живота, той няма желание да се обърне към Бога. Придобие ли опитности, той се приближава вече към вратата на Бога, с всичкото смирение на душата си и Го призовава на помощ. Приближи ли се човек към Бога, той трябва да се изпълни със смирение, с вяра и с любов и да каже само няколко думи, но тъй интензивни, че да спечели Божието благоволение. Похлопате ли веднъж на вратата на Господа и получите отговор, повече не се безпокойте. Ще кажете: ами, ако Господ ни забрави? Похлопате ли веднъж, ще чакате, докато Господ изпрати благословението си. Ако се забави малко, причината за това е, че Той иска да изпита, да провери стремежа, усърдието ви, и тогава да ви отговори. Ако сте готови за това благословение, Бог няма да чака даже да хлопате, но преди още да сте пристигнали до вратата Му, Той ще каже на слугите си да ви дадат изобилно това, от което се нуждаете. Тази е новата философия, която съвременните хора трябва да изучават постоянно. Тя не може да се изучи нито за година, нито за десет, за сто или повече години. Ако хората не можаха за две хиляди години да я изучат, и за десет хиляди години няма да я изучат. Приготовленията за новата философия продължават хиляди години, а приложението й става моментално. „Дойде на себе си". Добрата черта в блудния син беше готовността му да се върне при баща си, да се разкае и да иска да му работи като другите слуги. Като го видя, баща му излезе насреща, прегърна го, целуна го и каза на слугите си: заколете най-тлъстото теле и го опечете, да ядем и да се веселим, че жив се е върнал. Сам той му даде пръстен. Другият син, като се върна от нивата и видя угощението, което бащата прави за блудния син, разсърди се и не искаше да се яви. Баща му каза: не се сърди! Каквото имам, всичко е твое. Обаче, той беше скрил нещо от богатството си и за блудния син, което другият брат не знаееше. Добрият син представя външната страна на живота. Външният, видимият свят е създаден за всички добри братя, които работят на нивата при баща си. Вярващите, правоверните пък са блудните синове, които са ходили в странство, дето изяли и изпили всичкото си богатство, и най-после се връщат при баща си разкаени и готови на всякаква работа. Някои религиозни мислят, че светските хора, богатите хора са грешни. Не е така. Преди всичко, трябва да се знае историята на богатия човек, как е започнало неговото разбогатяване. Богатството му не е само физическо, но то се крие в неговото сърце и в неговия ум. Истински богатият трябва да има добро сърце и добър ум. Само, материалното богатство е безпредметно за нас. Първото нещо, което се иска от човека, е той да дойде до пробуждане на висшето съзнание в себе си, за да възстанови отношенията си към Първата Причина. Пробуди ли се това съзнание в него, той ще придобие в себе си новата радост, каквато никога не е чувствувал. Понякога, за кратко време само, човек изпитва такава радост, но щом се натъкне на някакво изпитание, той изгубва радостта си. Това се дължи на прекъсване връзката си с Първата Причина. Христос никога не скъса тази връзка. В най-тежкия момент на живота си, Той запази будно съзнание, запази връзката си с Бога и каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си". Кръв течеше от порите на Христа, но Той издържа, не скъса връзката си с Бога. Докато кръвта не започна да изтича от порите навън, прозорците и вратите на Божествения свят бяха затворени за Христа. Обаче, започна ли да излиза кръвта от порите Му, всички врати и прозорци на Божествения свят се отвориха за Христа, и Той беше приет от Бога. Ако и вашата кръв по същия начин не се пожертвува, никаква възвишена идея не може да се осъществи. Културата, знанието на съвременните хора се дължи на мъчениците за Христовото учение. Каквото те посадиха на времето си, то и до днес продължава да расте и да се развива. Сегашните хора само поливат. Които не са проливали кръвьта си за Христовото учение, те днес я проливат за отечеството си. Все трябва да пролее човек кръвта си за нещо. Жалко е, ако той не може да пролее поне капка кръв за нещо възвишено и благородно. „На колко наемници бащини ми остава хля6, а аз мра от глад". Блуднияг син съзна грешката си и се върна при баща си разкаян, с будно съзнание. И съвременните хора трябва да постъпят по същия начин. Щом се пробуди съзнанието им, те трябва да кажат: на колко хора Бог отваря сърцата, а ние се обезсърчаваме, отчайваме и хлопаме на вратите на този-на онзи лекар, или на този-на онзи светия, но отнийде не се чува ни глас, ни услишание. Обърнат ли се към своя Баща, Той веднага ще ги приеме и ще им се изяви. Гордостта в човека трябва да отстъпи на смирението, и така да се яви пред Бога. Смири ли се човек, тогава всички добри, благородни хора ще му се притекат на помощ. Дойдат ли всички хора до това положение, те ще заживеят в закона на вечното зазоряване. За всеки човек любовта трябва да бъде в зазоряването си. Някой чака да дойде любовта до своя зенит, че тогава да я прояви. Любовта няма никакъв зенит, никакво запазване; тя има постоянно зазоряване.. Същото се отнася и за мъдростта, и за истината. Следователно, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина имат само зазоряване. По същия закон и във всяка наука трябва да има само зазоряване. Ако съвременните хора възприемат и приложат тази мисъл в себе си, те ще придобият големи богатства. Хората имат заровени богатства в себе си, които не знаят, как да използуват. Запример, на лицето, на главата, на ръцете им е написан живота на техните деди и предци, и ако те знаеха да четат по тях, щяха да разберат себе си, щяха да избегнат много от нещастията в своя живот. Всеки сам трябва да чете по ръката си. Не е позволено друг да чете и да му разказва, какво е написано там. Изучите ли науката хиромантия, вие ще придобиете големи богатства. Който познава хиромантията, ще знае, защо средният пръст на ръката е най-дълъг, и защо малкият е най-къс. Ще кажете, че Гсспод ги е създал така. При това, забелязвате, че пръстите на някои хора в основата си са по-дебели, а на други – по-тънки. У някои хора пръстите горе са заострени, а у други – широки. Всичките органи у човека са създадени съобразно неговия характер, съобразно неговата душа. Каквато е душата на човека, такова е и цялото му тяло; какъвто е умът, такива са и очите му; каквото е сърцето, такава е и устата му; какъвто е носът, такава е и интелигентността му; каквито са краката, такива са и добродетелите му; каквито са ръцете такава е и неговата правда. Очите на някои хора са премрежени, дяволът им турил черни очила, вследствие на което те виждат всичко черно. Казвам: хвърлете черните очила от очите си! Между Бога и вас не трябва да има никаква преграда. Човек трябва да гледа направо през очите си, без никакви прегради. Очите трябва да са отворени, да виждат ясно. Душата на човека трябва да е така отворена и свободна, че на всичко да се радва. Срещате учен или прост, богат или сиромах, радвайте се; срещате някой беден, паднал от глад на пътя, радвайте се, защото имате възможност да се прояви Божията Любов. Радвате ли се на всичко, вие сте разбрали Божиите пътища. Между падналия човек и вас се създава връзка, отношение, понеже вие се спирате да помогнете на бедния човек. Ако се образува любовна връзка между двама души, не струва ли единият от тях да падне на улицата и да си навехне крака или ръката? Някой казва: счупено ми е сърцето. Не, сърцето може само да се нарани, но не и да се счупи. Има случаи, когато трябва да се нарани сърцето на човека. И Христа боднаха в сърцето. Питам: кой ще запуши тази дупка на Христа? Тя и до днес още е отворена. Запитали един евреин: каква е вашата мисия на земята? Той отговорил: нашата мисия е, след като се усъвършенствуваме, да запушим дупката, която направихме в сърцето на Христа. Ние трябва да възстановим изгубената вяра. Ако ви запитат, каква е вашата мисия на земята, и вие трябва да отговорите: нашата мисия е да запушим, да заздравим раната в сърцето на Христа. Сега, аз искам да ви наведа на мисълта, да работите за образуване вътрешна връзка с Първичната Причина, да си създадете положителна философия на мисълта. Само по този начин ще имате в душата си вечно зазоряване. От ума ви зависи да изпъдите всички облаци и мъгли от вашия хоризонт. Не мислите ли право, винаги облаци и мъгли ще се движат по вашия хоризонт. Усъмните ли се, дойдат мъгли и облаци, дойде дъжд, град, и вие започвате да страдате. Изведнъж човек не може да придобие свобода. За да придобие свободата си, той трябва усилено да работи. От две хиляди години насам хората са изоставили много от работата си за Господа недовършена. Някой казва: аз всеки ден чета молитви, всеки ден върша работата си за Бога. Не, работата за Бога не се заключава само в четене на молитви. Истинската работа за Бога седи в това: каквото вършите, да е от любов. Молитва без любов не се приема. Да се мисли, че молитва без любов е приета, това е криво схващане. И детето се моли когато иска хляб от майка си, но то се моли с любов и изпитва любовта на майка си. Ако детето не се молеше с любов, тогава нямаше да има никаква разлика между неговата молитва и молитвата на просячето, което иска хляб от тази жена. И детето се моли, и просячето се моли, само че детето се моли на майка си за хляб с любов, а просячето се моли без любов. И затова детето, което иска хляб от майка си с любов, седи в къщи, а просячето, което иска хляб без любов, седи отвън. Същият закон има приложение и в отношенията между Бога и хората. Докато съвременните хора отправят молитвите си към Бога без любов, те ще седят отвън; щом започнат да отправят молитвите си към Бога с любов, те ще бъдат приети вътре. Тъй щото, будно съзнание се изисква от хората, за да могат те да запазят правилни отношения към Бога. Ако те спазват тези сношения, и Бог ще ги спазва. Колко пъти хората са нарушавали отношенията си към Бога! Въпреки това Той никога не е казвал да постъпват по един, или по друг начин. Той всякога ги е оставял свободни. На ония, които са искали да вършат Неговата воля, Той мислено им е подсказвал, какво трябва да направят, но никога не им се е налагал. Такъв пример имаме в Новия Завет със Захари, на когото се яви ангел Господен и каза, че волята Божия е жена му да роди син. Обаче, Захари се усъмни, за което онемя до деня, в който трябваше да му се роди син. Значи, могат да се съмняват даже и ония хора, към които Бог се обръща. Това показва, че на хората е дадена свобода да мислят, чувствуват и действуват свободно, независимо това, което отвън им се казва. Който се съмнява, той е несъвършен човек; който не се съмнява, той е съвършен. Онези пък, които са будни в съзнанието, в самосъзнанието, в подсъзнанието и в свръхсъзнанието си, те са новите хора, които идат сега. Следователно, ако искате да продължите живота си, да бъдете носители на новата култура, да бъдете хора на шестата раса, вие трябва да започнете съзнателна работа още днес, още тази сутрин. Някой ще каже: нека започнем работата си от утре, с изтриването на слънцето. Не, не трябва да чакате изгряването на слънцето. Който иска да види изгряването на слънцето, той трябва да се качи в Божествения свят, дето има вечно зазоряване, вечен изгрев и вечен зенит, от който слънцето никога не се мърда. Това е вечно изгряващото слънце, което не се мърда от своя зенит, но обикаля само около един център. Отношенията на това слънце към всички същества са едни и същи. Това слънце едни наричат Бог, други – духовна сила, трети – вечен-живот и т. н. Тъй щото, първо трябва да се започне със зазоряването, а после с изгряването на слънцето. След това ще се дойде до вечния ден, до вечния зенит. Един ден, когато отидете при ангелите, дето ще изучавате тяхната наука с хиляда години, ще разберете най -после, каква е великата идея за Бога, скрита в космическия свят.

И тъй, първото нещо, което се изисква от всички, е да започнете с изучването на тялото – това е зазоряването; после, изучавайте сърцето си – това е изгревът на слънцето. Най после трябва да дойдете до разбиране на душата си, която представя пълния ден, вечния зенит, чиято светлина огрява всичко наоколо си. Който разсъждава по човешки, ще каже: какво ще правим след това? Щом искате и това да знаете, ще се намерите в залез на слънцето, в нощ. На другия ден ще имате нова зора, нов изгрев, нов зенит. Дръжте в ума си мисълта, да имате правилни, хармонични отношения към Първата Причина, към Разумното начало в живота. Докато не създадете в себе си тези правилни отношения, никаква наука не можете да придобиете. Само по този начин ще разберете, че всичко, което става в живота, е на мястото си. Ако човек не разбира нещата така, той ще спори, ще отрича или поддържа нещата, но това е човешката страна, а не Божествената. От Божествено гледище, причината, която подтиква всичко към Бога, е на мястото си. В това отношение идеите на хората са прави; причините, които ги подтикват нагоре, са прави, но те не са намерили прав път; те не са намерили правилен метод, чрез който да дадат израз на своя живот. Вследствие на това, често в живота на хората има малки или големи отклонения от правия път. Тези отклонения са подтици, които дават възможност на човека да се прояви. Не може ли да се противопостави на дадено отклонение, това показва, че волята му е още слаба. Запример, колко от съвременните хора могат да издържат като Епиктета? Епиктет имал тренирано тяло, устойчиво сърце, което могло да издържа не само външно, но и вътрешно. Като наблюдавате човека, колкото и да е сърдит, гневен, на лицето му ще забележите една черта, която остава неизменна и придава на лицето малко усмихнат вид. Ако този човек е светия, ще видите, че той се кара на някого, но щом дойде при него някой болен, той веднага ще го излекува; ако дойде някой беден, и на него ще помогне. След това пак ще продължи да се кара на онзи, на когого главата е дебела. Казвате: защо светията се кара на този човек? Той не се кара, но чука, изтънява главата му, да я направи, каквато трябва. След това ще му каже: сега си свободен, върви в света, да работиш за другите. „Дойде на себе си". Пожелавам и на вас такова пробуждане, зазоряване на съзнанието, да дойдете на себе си. Пожелавам на всички да се свържете с Първичната Причина, която ще внесе във вас новата култура. Тя всеки ден ще разкрива богатства, скрити, дълбоко заложени в душите ви. Казвате: ние остаряхме, никой не ни обича. – Отсега нататък всички ще ви обичат. – Знание нямаме. – Отсега нататък ще придобивате знание. – Сила нямаме. – Отсега нататък, от днес ще придобиете и сила, и здраве, и богатство – всичко, каквото желаете. Каквото досега сте имали, то е било само предисловие на живота. Космосът едва сега е започнал своето развитие. В начало Бог създаде небето и земята, и земята беше неустроена и пуста. Следователно, Бог сега устройва земята и човека върху нея. Казвате: казано е, че Бог е направил, създал човека. Той е създал човека, но не го е устроил. Един ден, когато станем съвършени, когато сърцата и умовете ни придобият светлината на ангелите, тогава ще се разберем, познаем и придобием Божията Любов. Тази любов не е във време и пространство; тя е извън времето и пространството; тя е любовта на вечния живот. Сега, пожелавам на всички пробуждане на Божественото начало в съзнанието, в самосъзнанието, в подсъзнанието и в свръхсъзнанието. Забравете външните си прояви и вървете напред. Някои от вас са тщестлавни, говорят много; други са горделиви, говорят малко. Едни са страхливи, други – много смели. Човек трябва да бъде предпазлив, но не и страхлив. Той трябва да има любов към Бога, но да не бъде фанатик, Той трябва да бъде фанатик да разсъждава, но да не рови. Казвам: всички трябва да живеете в поезия. Ако дойде прозата, оженете я за поезията. Едни от децата ще бъдат поетични, други – прозаични, но ще живеят в мир и съгласие. Само по този начин светът ще се оправи. Като говоря така, аз не казвам, че трябва да се върнете при баща си, защото вие сте на път вече, но мислите, как ще ви посрещне баща ви, с тояга или с любов. Вие не трябва да изпадате в положението на онзи свещеник, който казвал на слугата си: синко, не зная, какво ще правя на онзи свят. Ще има голямо скърцане със зъби. – Дядо попе, поне ти няма защо да се тревожиш. Твоите зъби отдавна са изпадали, няма с какво да скьрцаш. Не е въпросът там, да разчитаме на някакво щастливо съвпадение. Ние не трябва да се правим, че не разбираме нещата. Един свещеник изпраща със слугата си пет хубави риби на архимандрита и пише на една бележка: тук има пет риби. По пътя слугата ги изял и занесъл на архимандрита празна кошничка. Архимандритът му казал: Стояне, тук имало пет риби. – Така ли, отче, аз пък се безпокоях да не са изгубени някъде? – Не, по този начин светът не може да се оправи. Сега, като отивате при своя небесен Баща, вие трябва да оставите настрана цялата човешка философия, всички насмешки, подигравки, недоразумения и т. н. Всичко това ще се използува като тор, като предисловие на свободния, на новия живот, който е живот на радост и веселие, на вечно зазоряване и на вечен изгрев. Няма по-красив живот от този, в който съществува вечно зазоряване на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Който има зората на новия живот в себе си, той всичко е придобил; който има изгрева на новия живот в себе си, той всичко е разработил; който има зенита на новия живот в себе си, той всичко е осмислил.

34. Беседа от Учителя, държана на 12 юни, 1927 г. в г. София.