Дойде на себе си

Дойде на себе си

И като дойде на себе си, рече: „На колко наемници бащини ми изостава хляб, а пък аз мра от глад".*)

„Дойде на себе си". Ако светът се разглежда от физическо гледище, всеки може да го обясни. Лко изговорите думите бял цв^т, чер-вен цв^т, сини очи, черни очи, голяма къща, малка къща, голямо дърво, малко дърво, всички тия думи са разбрани. Или, ако изговорите думите гладен съм, жаден съм, спи ми се, умо-рен съмъ – и тия думи са разбрани. Те не се нуждаят от обяснение. Обаче, в цитирания стих думите „като дойде на себе си", те се нуждаят от обяснение. РЬзи думи означават пробуждане на човешкото съзнание. Пробуждането на съзнанието е непрекъснат процес. Мнозина имат поверхностно понятие за този процес, както и за процеса зазоряване. Те гледат на зазоряването като на временен, еднократен процес и затова казват: съмна се вече! В същност зазоряването е вт^чен процес. Когато на земята има някакъв зор, всякога се зазорява. Зорът на земята никога не пръхтава, вследствие на което зазоряването е вечен, а не временен процес. Откак слънцето е изгряло, то никога

, не е залязвало; то постоянно гр^е. Следователно, зазоряване има всякога.

Някой казва: моето съзнание се пробуди. Да, твоето съзнание се пробуди, но има и смени в състоянията, има ден и нощ в съзнанието на човека. Това показва, че в физическия свят чо-в+зк не седи на едно място, той постоянно се движи. Вследствие на това и явленията з природата изглеждат пр-екъснати, независими едни от

• ) Лука 15:17.

271

други. Най-напред се яаява зората, изгревът на слънцето, което постепенно се изкачва до най-голямата си височина, до своя зенит. След това слънцето започва да слиза, докато съвършено залезе. Следователно, от зазоряването, от изгрева на слънцето до залъза се извършват ред «епр^ривни процзси. От научно гледище, ако чо-еЯк живее само на физическия свет, знанията му ще бжцат подобни на състоянията, през които минава слънцето. Запримт^р, б пъово време ^човек има мслко знание, които постепенно се увеличаззт, дохожда г до своя зенит и после започзат да отпадат, да губят своята сила, и той казва: защо ми трябва това знание? И без знание може да се жизее. Последната фаза е за-лЬз, нощ на човешките знания. Каже ли чо-век така, това показва, че той се изявява само каго физическо същество, което минава живот, подобен на дървото. Това подразбира чозъж да се роди, да расте, да се развива до известно по-.ложение и после да умре.

Казвам: този въпрос е поставен другояче. В живота си човек може да заеме три различени положения по отношение на слънцето: той може да пътувз заедно със слънцето, може да пж-тува пред слънцето, а може да пътува и след слънцето. Ако пътува заедно със слънцето, той ще се намира на зенита на своя живот, на пълния, -на съвършения ден; ако пътува пред слънцето, той ще има вечен изгрев в живота си; ако пътува след слънцето, той ще има вечен за-лез в живота си. Обаче, явява се въпрос: какво да бъде отношението на човека към слънцето? С гърба си, или с лицето си трябва да бъде обърнат към слънцето? Щом задавате този въпрос, това показва, че вие раз-сжждавате като същества, които жизеят са-;мо на физическия свет. Съществата от духовния свят имат три лица: надуто се обърнат, все слънцето гледат. Като казвам, че са-

272

ществата от духовния свят имат три лица, това не тр-вбва да се разбира буквално. Числото три означава закон на вечна хармония, на зт^чно движение Не само в триъгълника има три страни,. три плоскости, но също така и в света на вечното движение има три плоскости. Тъй щото, който има три лица, той е хармоничен чов^к, съ» него не може да се води никакъв спор.

„Дойде на себе си". Този син дойде на себе си, т. е. съзнанието му се пробуди, и той каза: „На толкова наемници бащини ми остава хл^б,, пък аз мра от гладъ". Блудният син е по-вод само за изяснение на вътрешните състояния*. които стават в човека. Често нт^кои ваши мисли, чувства и постъпки не могат да се реализи-рат. Защо? – Понеже се намирате в положението на блудния син: искате да воювате, пари нямате; искате да поканите никого на гости, къща нямате; искате да купите никому дрехи, пари ня-мате; питам: може ли да се нарече праведен чов+^к онзи, който не може да подари никому едни нови дрехи? Може ли да бъде извъхтна на хората една чешма, която тече капка по капка? Само онази чешма е известна на хората, която тече изобилно

Сега ние имаме нови обяснения за н-вщата. Заприм^р, аз мога да съм далеч от някоя чешма и да се произнеса, изобилно ли тече, или слабо? По какво ще позная? По разположението-на хората. Ако т-ь1 се трупат около нея и се ка-рат помежду си, значи водата на тази чешма тече слабо. Ако пък хората отиват и се връщат бързо от чешмата, радостни и весели, казвамъг тази чешма тече изобилно, затова и между хората няма разправии и караници. Когато обичатъ-някой човек, това показва, че той е чешма с изобилна вода. Когато мразят някой човеж и се карат около него, той е чешма, която едва тече. Ако синовете слушат и почитат баща си, той е чешма с много вода; ако не го обичат ил

273

не го слушат, той е чешма с малко веда. Ако слугата не слуша господаря си, последният е чешма с малко Еода. Това са духовни състояния извън времето и пространството на сегашния живот. Така трябва да разглеждате въпросите в живота. Вие не ги разглеждате дълбоко, и казвате: защо хората не ме обичат? Трябва да знаете, че ако отношенията ви към невидимия свят са прави, тогава и отношенията на хората към вас ще бъдат прави. Дко вие се колебаете за нещо, тия колебания ще преминат и в други-г& хора.

Казвам: при пробуждане на човешкото съзнание се забелязват четири важни фази или състояния: пробуждане на самосъзнанието, на съзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. От фазиг, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човешката интелигент-ност. Ако човек не разбира закона на вечното движение, той не би могъл да си обясни проме-ниг, които стават в съзнанието му. Запример, понякога съзнанието на човека се помрачава толкова, че той изгубва всякаква еветлина. Това се дължи на факта, че съзнанието на човека не е будно. Или, преведено на Божествен език: отношенията на човека към Първичната Причина не са хармонични. Също така и мисълта му по отношение на законите на мъдростта не е хармонична. И най-поеле, когато отношенията на човека към законите на истината не са хармонични, пак се явява тъмнина в съзнанието. Проме-ниг, които стават в съзнанието на човека са подобни на музикални тонове, които не траят дълго време. Тт бързо се сменят и от бързината на траенето им зависи и състоянието на чо-века. Промените в състоянията на чов-ека, между скръб и радост, се дължат, именно, на неразбиране закониг на вътрешниге процеси. Гладният скърби, защото има нтькаква липса. Жадният скърби, защото има никаква липса.

274

Обаче, задоаоляг ли се нуждигъ1 на човека, той пръттава да скърби и в него се язява вътръшно доволство. Доволството показва, че вътрешнитъ-нужди на човека са задоволени.

„На колко наемници бащини ми изостава хляб, а аз мра от гладъ". С кого говори блудният син? – С себе си. По същия начин и вие никога говорите със себе си. Може ли чо-вък да гозори със себе си и на себе си? Ако нв-кой чозък се разгозаря със себе си, всички наоколо го счигат смахнзт. Не, този чозек не е смахнат, той се разгозаря със себе си. По естество човек е двоен: в него има едно разумно същество, което не взима участие в личния, в обикнозения му живот. Това същество повече мълчи; докато не го запитат нещо, не говори. То вижда страданията на човека, но нищо не казва, никакъв съвът не дава. То гледа спокойно страданията, сълзите на човека, но щом той се обърне към него за някакъв съвът, веднага му дава. Щом това разумно същество даде съв-вта си, веднага се отдалечава. То никога не се интересува от последствията на наши-тъ1 посгжпки. Обаче, хората, като своенравни сж-щестеа, искат да заставят това същество да се интересува от доеболиитъ1 на тяхния живот и каззат: не виждаш лч, че ние страдаме? Каквото и да каззат, това същество всякога е тихо и спокойно, то разбира езика на страданията. Тъй щого, когато страданията дойдаг до най-високата си точка, ние можем най добр да се разговаряме с тях. Чозъч, на когото всички клът-ки не са се разнищили, нз са се разбили от страдания, той още не е дошьл до тях и не знае, какво нвщо са страданията. Страданието е духозен въчросъ» То предстазя най-великото нб-що з живота. Страданието пз-едизвикза най-го-лъмо раздвижване на силите в човешкия орга-низъм, докато т^ се уразнозъхяг. Често хората изплтеаг големи вътр^шни мъчнотии, които се

275

дължат на подпушвания на поритв в организма име Требза да дойде никакво голямо страдание, за да предизвика огпушзане на тия пори. Казвате: нали хората се мият със сапун, с вода, «е може ли по този начин порите им да се от-лушат? При такова миене порите се измиват само отеън, а дупчиците им отвътре пак оста-ваг запушени. В т^лого на човека има около седем милиона пори. В това отношение, те пред-стазят прозорци, главни отдушници на човешкия организъм. Когато всички пори са отворени, яовек е напъчно здоаз. Тъй щото, отварянето, отпушването на пооиге у човека става чр-^з вътрешно миене, което наричаме изпотяване. Съвременните хора се мият външно, но не и вътрешно, вследствие на което се яаяваг ред болезнени състояния.

Казвам: съвременните хора имат една особена философия, с която те подържат, че човек не трябва много да работи, на трябва много да се движи, не трябва много да яде и т. н. При това, когато видяг, че някой човек слабее, тб «азват, че работата му е опасна. Действително, опасна е сухотата, но и затлъстяването е опасно. Сухотата и затлъстяването са две състояния у човека, подобни на богатството и сиромашията. Лко човек иска да урегулира енергиите в организма си, той трябва да подържа в себе си ми-сълъта, че и като богат, и като сиромах, трябва да дава. Ако човек не дава, ще дойде затлъстяването, скъперничеството, понеже той е спрел пътя на Божествената енергия в себе си. Който не се подчинява на Божествената енергия, която тече в организма му, той сам се осъжда на разрушение. По който и да е начинъ» човек тръбза да отвори път на тази енерги?. Това е верно и по отношение на нашите мисли, чувства и желания. Всека праза мисъл, колкото малка и да е тя, търси път да се прояви, да се пеализи-ра, понеже има Боже:теен произход. В този

276

г

смисъл ние сме дошли на земята, като сърабог-ници с Бога, да реализираме всички Негови мисли, които се носяг в пространството. И доколкото човек реализира Божествените мисли, дотолкова той расте и се развива. От това гледище, човек трябва да знае, че развитието и ра-стенето му не зависят от самия него. Клончето само не може да се развива, но енергията, необходима за развитието му, иде от цълото дърво-Развитието на дървото пък става в две посоки: към коренит% и към клонете. Обаче, има едно-вътръшно, централно движение, което иде от центъра на живота и изпраща енергии, както към корените, така и към клонете на дървото. Следователно, всеко клонче от дървото трябва да съзнава, че е част от великия организъм и ще се подчинява на неговите закони. Каже ли клончето, че може самостоятелно да живее и се отделя от общия организъм, то се осъжда на смърт. И човек може да играе в живота си роля на клонче, но щом съзнава, че е част от ц&лото и не се отделя от него, той ще се развива правилно.

Казвам: съзнанието на хората трябва да 6ж* де будно първо за физическия свет, за да реа-лизират най-близките си идеи. Хората още не живеяг правилно даже и физическия си животъ* Никой човек още не живее без злоба, без съмнения, без терзания. Съмнението, злобата,, умразата представят кал, тиня в живота на човека. Те са остатъци от животинското царство; от цаоството на дявола. Когато дяволът яде и пие, той измива чиниите си и нечистата вода от тех изпраща към хората. И затова, когато двама души се карат, щом съзнаят грешката си, те казвзт: дяволска работа беше тази разправия! Дпосгол Павел казва: „Има разни съежди – едн** за почит, други за безчестие". Ще кажете, че Бог е наредил нещата така. Не, ако хората не се подчинят на великия закон на Любовта, и*

277

съзнанието им не се пробуди, те ще станат съ-съди на безчесгие. Това подразбира: по-низкосто-ещите същества от вас, които не вервяг по Божия път, ще ви направят орждия за постигаме на сзоитъ" ц-ели. Когато някой господар праща слугата си да краде и му дава за това голъ-<ма сума, в същност какво печели слугата? Тази коажба може ли да подобри живота на слугата? Тази слуга печели толкова, колкого печели чо-въж, когато механически възприема една теооия мли едно учение. Залрим-вр, какво ще ме ползува знанието, че земята се верти около слънцето?

Казвам: между явленията в природата и а живота има изв-встни съотношения. Ето защо, «необходимо е човеж да знае и да разбира смисъла на п^ироднит-е явления и закони. Заприм-вр, когато разглежиам вертенето нз земята около слгнцето, казвам: какго земята се верти около слънцето, така и аз ще се вертя около моето слънце. Следователно, щом аз се вертя правилно около моето слънце, тогава и земята се верти правилно около слънцето, катодзвз възмож-«осг на всички други същеетва да се вертяг около нея, да растаг и да се раззиват. Земята, <ама по себе си, е авторитет; тя не вярва в ни-какъв друг авторитет, осз^н в Бога. В Битието е казано, че в начало Бог създаде небето и земята. Първо са били създадени небето и земята, а послъ1 се говори за създаването на слънцето. Под думите „небе и земя" се разбира сж-щината на нашия живот. Под думата „земя" разбираме цъчпия човешки род. Като се казва, че земята е била неустроена и пуста, Бог се заел първо нея да устрои. Това значи, че Бог се е за-<ел да реформира, да устройва самитъ* нас. Мнозина казват: ние сме направени от земя и в земя ще се пр~Бзърнем.

Питам: какво ще придобиете, ако ви раз-етравят, как е налравена земята? При това, сами-ят пр-ввод на Свещеното Писание не е прави-

278

лен. Много думи не са предадени в точния-им смисъл. Казано е там: „И направи Богъ-небето и земята". Думата „направи" се отнася до видимия човек, до проявения човек. Посл-е се казва, че земята била неустроена и пуста. Как се разбира тогава, че земята била направена, когато в сжшност тя била неустроена и пуста,. без ред и порядък? Някой казва: Бог ме е на-правил. – Да, направен си, но не си устроен, При такова направяне на човека в него има още кал на умраза, на злоба, на съмнение. Покажете един учен човек, или филесоф, който е свободен от съмнънието? В живота има доста примери на търпение, но много малко примери за отежтетвие на съмнение. Разправят за Епиктета, един от гръцките философи, един случай отъ» живота му, дето той проявил велико търпение. Епиктет бил роб на един римски патриций,. известен на всички със своята голяма жестокость-Той имал много роби, които изтезавал безмилостно. Така се отнасял и с Епиктета, обачег поеледният при всички случаи оставал споко-ен, невъзмуткм. Когато господарят го биел, Епиктет го поглеждал усмихнато, със спокойно* лице, без да капне сълза от очите му. Той даже не се молил на господаря си да пръстане да го бие, но каз-ал в себе си: нека ме бие, колкото иска, щом това му прави удоволствие. Това негово поведение особено дразнило господаря му, и един ден той го повалил на земята, нетис-нал го и започнал силно да го удря по краката. Епиктет понесъл и този бой с търпение,. но казал на господаря си само следниттб думи:: господарю, прави с мене, каквото искаш, но внимавай да не счупиш крака ми; счупиш л№ го, не ще мога да ти работя, както досега съм правил. Наистина, господарят счупил крака му. Обаче, този бил последният изпит на Епиктета по търпение, койго той издържал отлично. Съ-този изпит госполарят му бил побъден, а

279

Епикгет освободен от робство. От това време Епиктег прекарал до края на живота си в Гърция, дето се проявил като фихософ и на-писал отлични работи.

Казвам: Епиктет не вярвал в Христа, не~ мал н-вкакво верую, от което да черпи сила, но дал прим-вр на човечеството за велико търпение. Отде черпил тази сила? Мнозина твердят, че той имал връзки с апостсл Павел. Следователно, този езичник все пак имал никаква велика идея в себе си. Ако Епиктет е могъл да победи своя външен господар, това показва, че всеки човек има възможност да направи сж-щою. Най-важното за Епиктета е, че той имал будно съзнание. Той писал като правоверен християнин. В книгите му нема нищо излкшно. Каквого е писал, се дължи на положителни знания, извлечени от житейската му опитност. Съчиненията му са много насърдчителни.

И като дойде на себе си, той каза: „На колко неемници бащини ми остава хлеб, а аз мра от гладъ". Този е само един стих от една дълга Христова беседа, която е предадена на съвременните хора отчасти само. Ако имахме на лице целата беседа, тя щеше да ни даде много обяснения на ред въпроси. Обаче, при това положение, нашате задача е да работим за пробуждане на своето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Щом постигнем това, ние ще доидем до положението, от един стих само да възстановим цела беседа на Христа. Това е възможно, понеже всеко произнесено слово съществува в пространството. По този на-чин ще възстановим всички хубави, велики неща в живота, които привидно са изчезнали.

Някой казва: как можем да четем Евангелието? Правилното четене се състои в това, като прочете човек един стих, да възстанови всичко, което е казано около него. Човек може да възстанови всички бесеги, които Христсс е

280

дър;кал на учениците си, както и всичко, което е говорил от две хиляди година насам. Казвате: колко е гозорил Христос в три години? Питам: какзо прави Христос от дв хиляди години насам ? Той никога не е мълчал, както и сега не мълчл, Хзисгос постоянно говори и продължава да говори. Ако съзр-Бменниг-в хора мо-гат да възсгановят знанието, коего Христос е проповйдвал на ученицит- си в продължение на той години, и това, коего е говорил от дв- хиляди години насам, те щ-вха да придобият ц"внна наука. СьзрЬменниттв християни живЕят от това, което Христос е гоаорил преди дв-б хиляди години. Малко християни жиз-бят с това, коего Христос говори в посл^бдните времена. Хрисгос днес е прогресирал много. Едно врт5~ ме Той е бил по-слаб, отколкото е днес. На времето мнозина мислили, че Той е слаб, че не може да се бори, и затова могли да Го разпнат. Каззам: причината да бъде разпнаг Христос не е Неговата слабост, друга е причината; обаче» днес силата Му е толкова голяма, че н"вма дърво в света, на което могат да Го разпнат. ПрИ това, Хзистос не би дошъл вече на земята. Казвате: нали се говори, че Христос и днес е на земята? Питам: ако слънчезиг лъчи влизат в къщага ви, можете ли да кажете, че слънцето ви е посетило? Ако слънчевата топлина сгр^е тътю-то ви, това показва ли, че слънцето е влязло у вас? Вко мислите, че слънцето може да влезе в къщата зи, или в тялото ви, вие се самоиз-лътеаге. Слецователно, когато казвате, че Бог е вътр-в у вас, това показва, че не разбирате правилно тази идея, Никога Бог не може да бъде в чов-Бка вътръл Духът на Бога може да бзде в човека, но Бог – никога! В чозъж, който има дяволска кожа, Бог никога не може да жи-в"ве. Да се мисли, че Бог може да жив-ве в физическото тяло на човека, това значи да се дава голямо значение и цъка на физическия свет. Фи-

281

зическияг свят не съществува извън духовния и Божествения. Физическият св+^т, без другите два света, е нищо друго, освен илюзия.

КазГ"*м: без духовния и Божествения свет, физическият представя сапунени мехури, които «всеки момент могат да изчезнаг. Колко може да се разчита на такива сапунени мехури? Какво «може да се направи с тях? Некои съвременни хора се домотеаг до идеи, подобни на сапунените мехури, и казват: ще реализираме тези идеи! Обаче, ципиците на тези идеи се пръскат и ни--що не остава от тях. Следователно, физическият са1ьтъ» сам за себе си, без другите светове, не е реален. Само в този свят не може да се жив^е. Въпреки това, хората се стремят „да сгагг г богати, щастливи, да живеят добре, мменнс, на земята. Право е техното желание. И ^Христос дойде на земята, именно, за това, да подобри живота на хората, да ги научи правилно да живеят, за да може Бог да се всели между тех. Христос искаше да направи връзка между -физическия и Божествения свет. За тази цел яовек трябва да обьрне погледа си навътре, да подобри първо своя организъм, а с това заед-«но да подобри и живота си. Нека всеки прави опити в това отношение, да изпита силата си. Днес много хора мислят, че са силни, без да са проверили силата си. Кой от вас, като минава за силен, може с молитвата си само да «спре неколко хилядна армия в пътя й, да я порази и по този начин да я обезоржжи, както това направи пророк Елисей? Щом един човек е направил този опит, и всички останали могат да го направяг.

Истинското знание седи в това, човек да прази опити в съзнанието си, което представя велика лаборатория на живота. Чрез ред упражнения и опити, човек може да дойде до възможностите, които се крият в един маг. Има маси, които с мисълга си само могат да дигнзтъ

човека във въздуха. Ще кажете, че това е невъзможно. Питам: как е възможно да се качите на десетия етаж на някое здание с помошьта на асансьор? Когато един маг може да дигне човека във въздуха, това показва, че той познава и владее законитъ" на мисълта.

„Дойде на себе си". Блудният син дойде на себе си, когато започна да мисли право. Следователно, чр^з страданията и изпитанията, не-видимият св-вт или разумната природа желае да насочи мисълта на хората в права насока» Започнат ли право да мислят, тъ1 ще могатъ-ле^но да разр"Бшат и задачитъ* в живота. Отъ-хиляди години насам хората все р-вшават зада* ЧШТ5 си, но още не са ги решили правилно. В камаритъ\ в църквитъ1, в училищата, в семействата, навсякъд4"» хората замъхтваг стари закони и правила с нови, стари вярвания с нови» дано св-бтът някак се оправи, но и досега още не е изправен. Защо? Желанието на хората да оправят евета е добро, но методът, по който искат да поегигнат това, не е поав. Приложат ли един метод, там спират. То е все едно да кажат: зазори се! Сл"&д малко казват: зората се изгуби. Не, зазоряването е непр-вривен пооцес. Така и методитъ1 за изправяне на човечеството са непреривни. Човек постоянно се чисти, постоянно се изправя. Това са духовни процеси, които нямат начало и край. Каже ли ня-кой, че със смъртта всичко свършва, той е физическо същество само; в него н^ма нищо духовно- Каже ли някой, че като остарее, животът изгубва смисъла си, и той е физическо същество.

Казано е в Писанието: „Които уповават на Господа, те ще възобновят силата си". Дойдатъ-ли хората до това положение, те ще могат да се разбират помежду си. Който верви в новия път, той ще разбере смисъла на този стих. За. тази ц-бл съзнанието на хората трябва да бъде в дв.шениа; никакво прт^кжеване на съзнанието-

283-

не трябва да става. Дойдат ли страдания или радости, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трябва да се благодари. За чов+зк с будно съзнание, всичко това е привилегия. Тия неща представят условия за работа. Дойде ли у вас невежеството, сиромашията, заблуждението, или някакво незаконно желание, ще ги хванете внимателно, ще ги занесете у дома си, ще имъ* дадете по една лопата и количка и ще ги впрегнете на работа, като им кажете: в моя дом има место за всякакъв вид работници.

Съвременнит^ хора страдат по причина на-товз, че с години носят в себе си известни желания и заминават за онзи свет, без да ги реализират. Те мязат на онзи българин, който-казвал, че ще замине за другия свят с отворени очи, понеже не могъл да си хапне баница, полета с пръхно млеко и каймак. Когато го запитвали, доволен ли е от това, което е прежи-вял до днес, той огговарял: всичко, каквото* пожелах в живота си, опитах, но не можах да опигам само баница, полата с прътно млеко и каймак. Всеки човек има по едно нереа-лизирано желание в живота си. В същото положение се намирал и този българин с желанието си да яде млечна баница. Тази баница се среща и в живота. Който намери млечната баница и яде от нея, той веднага оживява; който не може да я намери и да си хапне от нея, той умира.

„На колко наемници бащини ми остава хлеб, а аз мра от гладъ". Питам: коя е причината, че много от съвременните хора са болни и сиромаси? Нима у Бога нема достатъчно сила да излекува болните хора? Нима на земята нема достатъчно богатства, за да задозолят нуждите на всички хора? Бог е в състояние и болните да* излекува, и на сиромасите да даде всичко в изобилие, но Той седи тих и спокоен, наблюдава-какзо ще направят хората при тези анормални

284

прояви в живота, Казвате: защо Бог е дал на еди-кого си толкова богатства? Щом Бог е дал на едного, Той ще даде и на вас, но тр*вбва да имате търпение, да дочакате благата, които са определени за вас. При каквото положение ида изпаднете, не се смущавайте. Щом се смущавате, това показва, че приписвате на Бога пристрастие. Богатият човек е ходил ю-често при Бога, хлопал е, искал да му даде богатство, и Бог му е дал. Сиромахът не е ходил да тропа на вратата на Господа, и затова е осганал сиромах. Ученият е хлопал нз вратата на Госпоца, затова има знания. НевЬжият не е хлопал на вратата на Господа, затова осганал прост. Красиви-ят ходил при Господа, хлопал на вратата Му, затова сганал красив. Грозният, обаче, не е хлопал на вратата на Господа, и нищо не е при-добил. Тъй щото, искате ли богатства, знания, красота, ще ходите да хлопате на вратата на Господа, и каквото желаете, ще получите.

Един верзащ, като чел в Евангелието стиха „Хлопайте, и ще ви се отвори; искайте и ще ви се даде", той огишъл да хлопа на вратата на владиката, като му казал: моля ти се, кажи на Бога, че съм беден, да ми помогне по някакъв начин. Обаче, работиге му не се оправили. Ср1ьща го друг бт^-ден и му казва: слушай, остави владиката на спокойствие, нвма защо да го безпокоиш. Едно време и аз, като тебе, хлопах на владишката врата, но работите ми не се оправиха. Обърнах се сл-бд това към Господа, похлопах на Неговата врата, и Той ми помогна. Иди сега и ти при Господа, похлопай, и Той ще ти отговори. Пи-там: кой е владиката? Владиката представя богатия, учения, силния човек в св-вта. Казвам: престанете да хлопате на впадишката врата! Престанете да хлопате на вратата на богатия, на учения, на силния човек! Престанете да хлопате на вратата на красивата мома, или на вратата на красивия момък!

285 <

Сега, пз говоря за онЬзи хора, които искат да придобият истински, дълбоки разбирания за нещата, а не механически. Въпросите на живота не се разрешават по механически начин. При механическото разрешение на въпросите, човекъ-може да стане богат и скоро сл-бд това да оси-ромашее. Той може да стане учен и да изгуби^ учеността си. При това положение на нещата, чо-в-бк се намира в състоянието на машинист, който е изхвърлен вън от прозорците на тре-на. Той казва: едно вр"вме 6ях учен чов-бк, но след като изхвръкнах вън от трена, изгубих всичките си способности.

Съзнанието на съвременните хора трябва да-» се пробуди. Те-б трябва да си създадат съвършено нова идея за Бога, като за същество, което обича хората и се грижи, интересува се за тях, без да се тревожи и безпокои. Той има великото търпение да дочака времето, когато хората ще се обърнат към Него. Той ги оставя да придобият опитности, макар да изпият и горчивините на живота. Той знае, че никога те ще се обърнат към Него, и тогава ще им помогне. Докз^ то човек не е научил уроците на живота, той н"вма желание да се обърне към бога. Придобие ли опитности, той се приближава вече към вратата на Бога, с всичкото смирение на душата си и Го призовава на помощ. Приближи ли се чо-зек към Бога, той трябва да се изпълни със смирение, с в-вра и с любов и да каже само-няколко думи, но тъй интенсивни, че да спечели Божието благоволение. Похлопате ли веднъж на вратата на Господа и получите отговор, повече не се безпокойте. Ще кажете: ами, ако Господ > ни забрави? Похлопате ли веднъж, ще чакате, докато Господ изпрати благословението си. Ако се забави малко, причината за това е, че Той иска да изпита, да провери стремежа, усърдието ви, и тогава да ви отговори. Дко сте готови за това благословение, Бог н^вма да чака даже да хло~-

285

паге, но преди още да сте пристигнали до вратата Му, Той ще каже на слугите си да ви дадат изобилно това, от което се нуждаете. Тази е новата философия, която съвременните хора трябва да изучаваг постоянно. Тя не може да се изучи нито за година, нито за десет, за сто или повече години. Ако хората не можаха за двъ1 хиляди години да я изучат, и за десег хиляди години няма да я изучат. Приготовленията за похвата философия продължават хиляди години, а приложението й става моментално.

„Дойде на себе си". Добрата чърта в блудния син бЬше готозността му да се верне при .баща си, да се разкае и да иска да му работи, ► като другитъ1 слуги. Като го вид-в, баща му излезе насреща, пригърна го, ц*влуна го и каза на ,-слугитъ1 си: заколете най-тлъсгото теле и го опечете, да ядем и да се веселим, че жив се е вернал. Сам той му даце пръстен. Другият син, като се верна от нивата и видт^ угощението, което бащата прави за блудния син, разсърди се и не искаше да се яви. Баща му каза: не се сърди! Каквото имам, всичко е твое. Обаче, той бъше скрил нещо от богатството си и за блудния син, което другият брат не значеше. Добрият син представя външната страна на живота. Външният, видимият св-бт е създа-ден за всички добри братя, които работят на .нивата при баща си. Вярващит-в, правовернитъ" пък са блудните синове, които, са ходили в ^странство, д-бто изяли и изпили всичкото си богатство, и най-поеле се връщат при баща си раз-* каени и готови на вевкаква работа. Някои религиозни мислят, че сзътските хора, богатите хора са гр+ошни. Не е така. Пр-вди всичко, трябва да се знае историята на богатия човтак, как е започнало неговото разбога^яване. Богатството му не е само физическо, но то се крие в неговото съоце и в неговия ум. Истински богатият -тр-вбва да има добро сърце и добър ум. Само

287

материалното богатство е безпредметно за нас. Първото нещо, което се иска от човека, е той да дойде до пробуждане на висшето съзнание в себе си. за да възстанови отношенията си към Първата Причина. Пробуди ли се това съзнание в него, той ще придобие в себе си новата радост, каквато никога не е чувствувал. Понякога, за кратко време само, човеж изпитва таказа рацост, но щом се натъкне на никакво изпитание, той изгубва радосгьта си. Това се дължи на пр"Бкъсване връзката си с Първата Причина. Хоистос никога не скъса тази връзка. В най-тежкия момент на живота си, Той запази будно съзнание, запази връзката си с Бога и каза: „Господи, в Твоите ръце пр"Бдавам духа си". Кръв течеше от порите на Христа, но Той издържа, не скъса връзката си с Бога. Докато крьзьта не започна да изтича от порите навън, поозорцигъ1 и врагитъ' на Божествения свят бяха затворени за Хоиста. Обаче, започна ли да излиза кръвьта от пориг Му, всички врати и прозорци на Божествения свят се отвориха за Христа, и Той беше приет от Бога. Ако и вашата кръв по същия начин не се пожертвува, никаква възвишена идея нз може да се осъществи. Културата, знанието на съвременните хора се дължи на мж-ченициге за Христовото учение. Каквото тъ1 посадиха на времето си, то и до днес продължава да расте и да се развива. Сегашните хора само лолизат Които не са проливали кръвьта си за Хоистозого учение, те днес я пооливат за отечеството си. Все тоябза да пролее чозек кръвьта си за нещо. Жалко е, ако той не може да про-лйе поне капка кръв за нещо възвишено и благородно.

„На колко наемници бащини ми остава хля6, а аз моа от гладъ". Блуднияг син съзна гЗешката си и се въона при баща си разкаен, с будно съзнание. И съзременнитъ1 хора трябва да постъпят по същия начин. Щом се пробу-

283

ди съзнанието им, тъ1 трябва да кажат: на* колко хора Бог отваря сърцата, а ние се обезсърдчаваме, отчайваме и хлопаме на вратиге-на този-наонзи л^кар, или на този-на онзи светия, но отнийде не се чува ни глас, ни услиша-ние. Обърнат ли се към своя Баща, Той веднага ще ги приеме и ще им се изяви. Гордостта въ> човека трябва да отстъпи на смирението, и така да се язи прт^д Бога. Смири ли се чов^бк, тогава всички добри, благородни хора ще му се притека г на помощ. Дойдат ли всички хора до това положение, т ще заживеят в закона нз вечното зазоряване. За всбки човек любовте трябва да бъде в зазоряването си. Някой чака да дойде любовта до своя зенит, че тогава да я прояви. Любовта няма никакъв зенит, никакво запазване; тя има постоянно зазоряване.. Същото се отнася и за мъдросгьта, и за истината. Следователно, Божията Любов, Божията Мъд-рост и Божията Истина имат само зазоряване. По същия закон и във всяка наука трябва да има само зазоряване. Ако съвр-Бменните хора въз-приемат и приложат тази мисъл в себе сие, гк ще придобият големи оогатства. Хората иматъ-заровени богатства в себе си, които не знаятъ^, как да използуват, Запримър, на лицето, на^ главата, на ръцъ-гъ1 им е написан живота на тяхнит-б деди и прадъ\ци, и ако тъ1 знаеха да че-тат по тях, щяха да разберат себе си, щяхз да избегнат много от нещастията в своя жи-вот. Всвки сам тр*вбва да чете по ръката си. Не е позволено друг да чете и да му разказва, какво е написано там. Изучите ли науката хиромантия, вие ще придобиете големи богатства. Който познава хиромантията, ще знае, защо^ ср-вцният пръст на ръката е най-дълъг, и защо малкият е най-къс. Ще кажете, че Гссподъ» ги е създал така. При това, забелязвате, че поъстите на някои хора в основата си са по-дебели, а на други – по-тънки. У нт^кои хора пръс-

239

тите горе са заострени, а у други – широки. Всичките органи у човека са създадени съобразно неговия характер, съобразно неговата душа. Каквато е душата на човека, такова е и цялото му тяло; какъвто е умът, такива са и очите му; каквото е сърцето, такава е и устата му; какъвто е носът, такава е и интелигентнестта му; как* вито са краката, такива са и добродетелюе му; каквито са ръцетъ\ такава е и неговата правда. Очите на н-бкои хора са примрежени, дяволът им турил черни очила, вследствие на което те виждат всичко черно. Казвам: хвърлете черните очила от очите си! Между Бога и вас не трябва да има никаква преграда. Човек трябва да гледа направо през очите си, без никакии прегради. Очите трябва да са отворени, да виждат ясно. Душата на човека трябва да е така отворена и свободна, че на всичко да се радЕа. Срещате учен или прост, богат или сиромах, радвайте се; срещате някой беден, паднал от глад на пътя, радвайте се, защото имате въз-можност да се прояви Божията Любов. Радвате ли се на всичко, вие сте разбрали Божиите пж-тища. Между падналия човек и вас се създава връзка, отношение, понеже вие се спирате да помогнете на бедния човек. Ако се образува любовна връзка между двама души, не струва ли единият от тех да падне на улицата и да си навехне крака или ръката?

Някой казва: счупено ми е сърцето. Не, сър» цето може само да се нарани, но не и да се счупи. Има случаи, когато трябва да се нарани сърцето на човека. И Христа боднаха в сърцето. Пи-там: кой ще запуши тази дупка на Христа? Тя и до днес още е отворена. Запитали един евре-ин: каква е вашата мисия на земята? Той отго-ворил: нашата мисия е, след като се усъвършенствуваме, да запушим дупката, която направихме в сърцето на Христа. Ние трябва да въз-становим изгубената вера. Ако ви запитат, как-

290

ва е вашата мисия на земята, и вие тр~Ьбва да отговорите: нашата мисия е да запушим, да заз-дравим раната в сърцето на Хоисга.

Сега, аз искам да ви наведа на мисълта, да работите за образуване вътрешна връзка с Първичната Причина, да си създадете положителна философия на мисълта. Само по този начин ще имаге в душага си вечно зазоряване. От ума ви зазиси да изпждите всички облаци и мъгли от вашия хоризонг. Не мислите ли право, винаги облаци и мъгли ще се движат по вашия хоризонт. Усъмните ли се, дойдат мъгли и облаци, дойде дъжд, град, и вие започвате да страдате. Изведнъж човек не може да придобие свобода. За да придобие свободата си, той трябва усилено да работи. От двъ* хиляди години насам хората са изоставили много от работата си за Господа недовършена. Някой казва: аз всЬки ден чета молитви, всеки ден върша работата си за Бога. Не, работата за Бога не се заключава само в четене на молитви. Истинската работа за Бога седи в това: каквото вършите, да е от любов. Молитва без любов не се приема. Да се мисли, че молитва без любов е приета, това е кризо схващане. И детето се моли когато иска хляб от майка си, но то се моли с любов и изпитва любовта на майка си. Ако детего не се молеше с любов, тогава нямаше да има никаква разлика между неговата молитва и молитвата на просячето, което иска хляб от тази жена. И детето се моли, и поосячето се моли, само че детето се моли на майка си за хляб с любов, а просячето се моли без любов. И затова дътето, което иска хляб от майка си с любов, седи в къщи, а просячето, коего иска хляб без любов, седи отвън. Същият за-кон има приложение и в отношенията между Бо-а и хората. Докато съвременните хора отпра-вят молитвитъ1 си към Бога без любов, тъ1 ще седят отеън; щом започнат да отпоавятъ

291

1МОлитвите си към Бога с любов, те ще бж-дат приети вътръч Тъй щото, будно съзнание се изисква от хората, за да могат тъ' да запазят правилни отношения към Бога. Ако тъ* спазват тези сношения, и Бог ще ги спазва. Колко пж-ти хората са нарушавали отношенията си към Бзга! Въпр-вки това Той никога не е казвал да тюстъпват по един, или по друг начин. Той вевкога ги е осгавял свободни. На ония, които са искали да вършаг Неговата воля, Той мислено им е подсказвал, какво трябва да напра-вят. но никога не им се е налагал. Такъв пример имаме в Нозия Заввт с Захари, на когото се яви ангел Господен и каза, че волята Божия е жена му да роди син. Обаче, Захари се усъмни, за което онъмъ1 до деня, в който требваше да му се роди син. Значи, могат да се съмняват даже и ония хора, към които Бог се обръща. Това показза, че на хората е дадена свобода да мнелят, чувствуват и действуват свободно, независимо това, което отеън им се казва. Който се съмнява, той е несъвършен човек; който не се съмнява, той е съвъошен. Онъзи пък, които са будни в съзнанието, в самосъзнанието, в подсъзнанието и в свръхсъзнанието си, т^ са нозиг хора, които ицат сега. Следователно, ако искате да продължите живота си, да бъдете носители на новата култура, да бъдете хора на шестата раса, вие трябва да започнете съзнателна работа още днес, още тази сутрик.

Някой ще каже: нека започнем работата ек от утр*в, с изтриването на слънцето. Не, не трябва да чакате изгр-вването на слънцето. Който иска да види изтриването на слънцето, той тоябва да се качи в Божествения св-бт, д-бто има в-бч-но зазоряване, в^чен изгрев и вечен зенит, от който слънцето никога не се мърда. Това е в*Ьчно изгреващето слънце, което не се мърда от своя зенит, но обикаля се.мо около един цен-ъър. Отношенията на това слънце към всички

същества са едни и с^щи, Това слънце еднина-ричат Бог, д-уги – духовна сила, треги – в-вченъ-живот и т. н. Тъй щото, първо трябва да се започне с зазоряването, а после с изгряването на слънцето. След това ще се дойде до вечния ден, до вечния згнит. Един ден, когато отидете при ангелите, д-вто ще изучавате т-вхната наука с хиляда години, ще разберете най -послъ1, каква е великата идея за Бога, скрита в козмичес-кия св^т.

И тъй, първото нещо, ксето се изисква отъ* всички, е да започнете с изучването на тялото – това е зазоряването; после, изучавайте сърцето си – това е изгревът нз слънцето. Най поеле тря-бва да дойдете до разбиране на душата си, която представя пълния ден, вечния зенит, чиято светлина огрева всичко наоколо си. Койго разсъждава по човешки, ще каже: какво ще правимъ-след това? Щрм искате и това да знаете, ще се намерите в зал^з на слънцето, в нощ. На другия ден ще имате нова зора, нов изгревъ„ ноз зенит. Дръжте в ума си мисълта, да имате поавилни, хармонични отношения към Първата Причина, към Разумното начало в живота. Докато не създадете в себе си гбзи правилни отношения, никаква наука не можете да придобиете. Само по този начин ще разберете, че всичко, което става в живота, е на местото си. Ако чоаек не разбира нещата така, той ще спори*, ще отрича или подържа нещата, но това е човешката страна, а не Божествената. От Божествено гледище, причината, която потиква всичко към Бога, е на местото си. В това отношение идеите на хората са прави; причините, които ги потикват нагоре, са прави, но те не са намерили прав път; те не са намерили правилент> метод, ч^ез който да дадат израз на своя живот. Вследствие на това, често в живота на хората има малки или големи отклонения от правия път. Тези отклонения са лотици, които

233

цават възможност на човека да се прояви. Не може ли да се противопостави на даденс отклонение, това показва, че волята му е още слаба. За--пример, колко от съвременните хора могат да издържат като Епиктета? Епиктет имал трени-рано гкпо, устойчиво сърце, което могло да издържа не само външно, но и вътрешно. Като наблюдавате човека, колкото и да е сърдит, гне-вен, на лицето му ще забележите една чърта, която остава неизменна и придава на лицето малко усмихнат вид. Ако този чозек е светия, ще видите, че той се кара на некого, но щом дойде при него не.кой болен, той веднага ще го излекува; ако дойде някой беден, и на него ще помогне. След това пак ще продължи да се кара на онзи, на когого главата е дебела. Казвате: защо светията се капа на този човек? Той не се кара» но чука, изтънява главата му, да я направи, «зквато трябва. След това ще му каже: сега си свободен, верви в света, да работиш за другите.

„Дойде на себе си". Пожелазам и на вас такова пробуждане, зазоряване на съзнанието, да дойдете на себе си. Пожелазам на всички да се свержете с Първичната Причина, която ще внесе във вас новата култура. Тя всеки ден ще разкрлза богатства, скрити, дълбоко заложени в душите ви. Казвате: ние остарехме, никой не ни обича. – Отсега нататък всички ще ви оби-чат. – -Знание нямаме. – Отсега нататък ще придобивате знание. – Сила немаме. – Отсега нататък, от днес ще придобиете и сила, и здраЕе, и богатство – всичко, каквото желаете. Каквото досега сте имали, то е било само поедисловие на живота. Козмосът едва сега е започнал своето развитие. В начало Бог създаде небето и земята, и земята беше неустроена и пуста. Следователно, Бог сега устройва земята и човека върху нея. Казвате: казано е, че Бог е направил, създал човека. Той е създал човека, но не го е

устроил. Един ден, когато станем съвършени* когато сърцата и умовет ни придобият светли-ната на ангелит, тогава ще се разберем, позна-ем и придобием Божията Любов. Тази любов не е във вр-гзме и пространство; тя е извън времето и пространството; тя е любовта на вечния-живот.

Сега, пожелавам на всички пробуждане на Божественото начало в съзнанието, в самосъзнанието, в подсъзнанието и в свръхсъз-нанието. Забравете външниг си прояви и вервете напр-вд. Н-&КОИ от вас са щестлавни, гово-рят много; други са горделизи, говорят малко. Едни са страхливи, други – много смели. Човек трябва да бъде предпазлив, но не и страхлива Той трябва да има любоз към Бога, но да не бъде фанатик, Той трябва да бъде фанатик, да разсжждава, но да не рови.

Казвам: всички трябва да живеете в поезия. Мко дойде прозата, оженете я за поезията. Едни от д-ецата ще бъдат поетични, други – – прозаични, но ще живЕят в мир и съгласие. Само по този начин светът ще се оправи. Като говоря така, аз не казвам, че трябва да се вернете прй баща си, защото вие сте на пжг вече, но мислите, как ще ви посрещне баща ви, ст> тояга или с любов. Вие не трябва да изпадате в положението на онзи свещеник, който каз-вал на слугата си: синко, не зная, какво ще правя на онзи свет. Ще има голямо скърцане с. зъби. – Д-бцо попе, поне ти няма защо да се тре-вожиш. Твоит-в зъби отдавна са изпадали, нямз с какво да скьрцаш. Не е въпросът там, да разчитаме на никакво щастливо съвпадение Ние не тр-вбва да се правим, че не разбираме нещата. Един свещеник изпраща със слугата си пет хубави риби на архимандрита и пише на една бт^лежка: тук има пет риби. По пътя слугата ги изял и занесъл на архимандрита празна кошничка. Архимзндритът му каззл: Стояне*

295

тук имало пет риби. – Така ли, отче, аз пък се безпокоех да не са изгубени някъд? – Не, по този начин светът не може да се оправи.

Сега, като отивате при своя небесен Баща, вие тр-вбва да оставите настрана цялата човешка философия, всички насм-вшки, подигравки, недоразумения и т. н. Всичко това ще се използува като тор, като предисловие на свободния, на новия живот, който е живот на радост и веселие, на в-вчно зазоряване и на в-вчен изгр^в. Нт^ма по-красив живот от този, в който са- -шествува в-бчно зазоряване на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Който има зората на новия живот в себе си, той всичко е придобил; който има изгртвва ка новия живот в себе си, той всичко е разработил; който има зенита на новия живот в себе си, той всичко е осмислил.

34. Беседа от Учителя, държана на 12 юни, 1927 г. в г. София.