от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Електронна библиотека

Книги с Неделни беседи

Новият човек (1921)

14. Дойди след Мен

Беседа от Учителя, държана на 19 юни 1921 г. в София

И рече му: „Дойди след Мене!“ (Матей 9:9)

И като минаваше Исус оттам, видя едного человека, че седеше на митарницата, Матей на име. И рече му: „Дойди след мене!“ И той стана и отиде след Него.

В този стих има две важни положения: Исус, Който минавал, и Матей, който седял на своята митарница. Аз разглеждам света като митарница, в която всички хора седят и митарстват. Те са чиновници в тази голяма митарница. Каквито и да са те, каквото положение и да заемат, всички работят с известни материали. В цялата митарница има взимане и даване. Какво представя митарницата? – Учреждение, в което влизат и излизат различни стоки. Така те донасят известни приходи на митарницата. Това е външната работа на митарницата. И човек сам за себе си е митар. И в него постоянно влиза и излиза нещо. Вратата на тази митарница е човешката уста, от която някога излизат много хубави работи, а някога – много лоши.

„Минаваше Исус оттам“ – един обикновен човек, без никакво обществено положение, без никакво звание. Той каза на митаря: „Ела след мене!“ Матей напуска митарницата и тръгва след Исус. От гледището на съвременните културни хора така може да постъпва само осигуреният човек. Само той може да напусне работата си и без да очаква някакво благо да тръгне след Исус – човек, който проповядва някакво учение. Защо и за какво напуска митарницата, не се знае. Казвате: „И нашите дъщери и синове така напускат домовете си“. – Наистина и синовете, и дъщерите ви напускат домовете си, но официално. За да вземат дъщеря ви, ще дойдат кумове, сватове, ще ви калесват, ще се разговарят с вас, ще се пазарят – едно долу, едно горе, ще правят договори и най-после ще се съгласите да пуснете своя митар, който е седял в дома ви с години като ненужен вече чиновник. Ще си кажете: „Има по-млади от него, които ще го заместят. Старият чиновник е работил вече 20 години, ще го заместим с по-млад“. Когато се жени селска мома, идват сватбари, девери с кола, накичена с цветя, с гайди, тъпани и задигат момата – старият митар. – Де отива тя? На друга митарница. От едната до другата митарница се чуват музики, свирни. Когато митарят напуска митарницата, това е на място. И когато момата напуска дома си, и това е на място. И едното, и другото положение показват какво е външното разбиране на човека за живота. Човек се увлича лесно, когато се интересува само от външните форми, от своите временни преживявания и чувствания. Това е естествено. Външните неща всякога оказват силно влияние върху човека. Обаче има неща в живота, които оказват вътрешно влияние върху човека.

Казвам: В живота срещате мома и момци, които се увличат едни в други. – Защо? – Защото очите, носът, челото, косата им са хубави. Естествено е да се увлича човек от красотата. Какво ще кажете, обаче, когато момци се увличат в грозни моми, а моми – в грозни момци. Има грозни моми и момци, които те е страх да погледнеш, но и в тях се увличат. Коя е причината за това? Момата казва: „Хората намират, че моят възлюбен е грозен, но аз не виждам това. За мене той е красив. Те не виждат в него това, което аз виждам“. И на момъка говорят, че възлюбената му не е с всичкия си ум, но той вижда друго нещо в нея. – За кой ум се говори? – За обективния ум. От гледището на тоя ум всички хора се увличат, но от гледището на вътрешния, субективния ум, и момъкът, и момата са прави. Тоя ум се занимава с отвлечени неща. Ето защо, като разглеждате нещата чрез обективния и субективния ум, вие ги оценявате двояко. Представете си, че имате книга с отлично съдържание, със златни листа, със златни корички, украсена отгоре със скъпоценни камъни. Ако тая книга попадне в ръцете на човек, който обръща внимание на материалната страна на нещата, ще каже: „Хубава е тая книга!“ След това ще вземе златото и скъпоценните камъни от нея и ще ги продаде, а парите ще използва за ядене и пиене. Който обръща внимание на вътрешната страна на нещата, ще отвори книгата и ще започне да чете. Каквото научи от нея, ще го използва за благото на своите ближни. Значи хората разглеждат живота от две становища: като външно благо, което носи условия само за ядене и пиене, и като вътрешно благо, което носи условия за вътрешно растене и развиване на човека. Митарят разбра вътрешния смисъл на живота, затова напусна митарницата и тръгна след Христа. – Какво е научил той? – Трябва да го извикаме пред нас, сам да разкаже своите опитности. Ако той сам не ни разкаже какво е научил от Христа, ние ще правим ред догадки и предположения. Ако митарят беше единственият, който е приел Христовото учение, аз щях да го извикам пред вас да каже какво е научил, но понеже и вие приехте това учение, аз ви извиквам тук да кажете какво е говорил Христос на митаря.

Питам: Кое е накарало митаря да напусне своята митарница? Ако един чиновник си позволи да напусне митарницата без разрешение, веднага ще го питат: „Кой ти даде право да напускаш работата си без знанието на началството си?“ Най-малко месец преди напускане на работата си трябва да съобщи това на началника си. Иначе ще го държат отговорен. Митарят, без никакво обяснение, напуска митарницата и тръгва след Христа. Кое го накарало да постъпи така? Понеже вие мълчите, аз ще извикам една от сегашните моми, да даде отговор на въпроса. Ако я питате защо напусна митарницата и тръгна след своя възлюбен, тя ще каже: „Обичам го“. – Ето разрешението на въпроса. Ако искате, отречете това разрешение. Според мене тази любов струва повече от всички митарници в света. Момата казва: „Щом имам любов в душата си, никаква митарница не може да ме задържи“. Когато хората се натъкнат на любовта, те започват да спорят трябва ли да се жертват за нея. Любовта на сегашните хора не може да издържи изпита си – всякога пропада. Днес, в края на века, всички мъже и жени ще държат изпит за любовта си. Ако ме питате защо съществуват толкова противоречия, казвам: Противоречията се дължат на неиздържания изпит на любовта. Назначена е вече комисия да ви изпита.

Бъдещата любов ще се различава коренно от сегашната. Новата любов ще се отличава с две съществени качества: Благото на едного ще бъде благо за всички; благото на всички е благо и за едного. И сега казват така, но на думи. Дойде ли до приложение, работата не излиза така. Казваш: „Помогнете ми да се повдигна, да уредя материалните си работи, че после ще уредя и вашите“. Обаче не става така. Наредиш своите, а забравяш другите. Вие сте опитали обещанията на хората и виждате, че като дойде до прилагането, работата не излиза добре. Мъжът казва на жена си: „Възложи на мене любовта си! Ще видиш, какво ще стане“. И жената казва на мъжа си: „Възложи на мене любовта си! Ще видиш, какво ще стане“. И двамата възлагат любовта си един на друг и после виждат какво става. Те са приложили само предговора на любовта. За да се приложи любовта в своята пълнота, нужно е вяра. Основа на вярата е Любовта като принцип, който поддържа всичко в света.

Думата „любов“ е съставена от пет букви. Буквата „Л“ е съставена от две прави, които образуват остър ъгъл, насочен с върха нагоре. – На колко градуса се равнява тоя ъгъл? – Около 30 градуса. Тая буква показва, че две сили идат от земята от различни посоки. Те се стремят към небето, но между тях няма още равновесие. От гледището на геометрията правите линии са мъртви, но от психична гледна точка те са живи линии. Това са две живи, разумни същества, които, изхождайки от своите лични интереси, се стремят към една обща точка – идеал на тяхната душа. Те се стремят към един идеал, но, всъщност, не се допират в една точка. Наистина, когато двама души се обичат, макар и да се стремят към общ център, те не могат още да се докоснат до центъра на истинската любов, докато не дойде между тях друга права да ги съедини. Тая права наричам равнодействаща сила. Тя е жива, разумна сила и примирява всички противоречия. Това е съвършения човек – нито мъж, нито жена, наречен в Писанието Син Человечески или Син Божи. Сега, като говоря по тоя начин, вие намирате, че това не е за вас, това са дълбоки философски въпроси. Казвате: „Животът е реален, в него няма никаква философия“. – Ще ме извините, ако ви кажа, че вие още не сте стъпили на границата на реалния живот. Когато влезете в реалния, в неизменния живот, страданията ще изчезнат. И да имате страдания, те ще ви причиняват радост. Сега понеже сте още в преходното, даже радостите ви се превръщат в страдания. Когато в някое семейство се роди момиче, докато е малко още, родителите му се радват. Щом порасне, радостта им се превръща в скръб. Те си казват: „Защо Бог ни даде това дете? Трябва да се грижим да го оженим, а затова са нужни пари. Какво ще стане с него, ако хване кривия път?“ – Защо родителите се безпокоят за децата си, особено за момичетата? – Защото хората още не са влезли в реалния живот, дето действат Божествените закони.

Помнете: Доброто, както и животът, идат по закон. Изобщо всички положителни неща идат по закон, а отрицателните – смъртта, омразата, завистта, са без закон. Казвате, че престъпленията се наказват със закон. – Това не е закон. Да живееш, за това има закон. Следователно ние живеем поради желанието на Бога. Няма закон, който определя смъртта на човека. Значи страданията са без закон, а радостите – със закон. Да се радвате, да се веселите, да благувате, за това има закон.

„И отиде след Него.“ – Кой? – Митарят. Той напусна преходните, привидни форми, и отиде след Христа. Питате: „Защо съществуват омразата и недоразуменията между хората?“ – Защото живеят в света на беззаконията. Като знаете това, стремете се да установите Божествените закони на земята. Тогава имате право да говорите и за живота, и за любовта. Само оня може да говори за живота, който разбира неговите основни закони. Само оня може да говори за Любовта, който разбира нейните закони; само оня може да говори за Мъдростта, който разбира нейните закони; само оня може да говори за Истината, който разбира нейните закони. Понеже вие слизате отгоре-надолу, затова не разбирате истината, вън от нейните закони. Като говоря за законите, нямам предвид тия, които са установени от учените хора. Законите, за които говоря, са живи и неизменни. Аз говоря за разумния свят, в който всичко е живо и разумно. „Исус видя едного человека, че седеше на митарницата, на име Матей.“ Какъв е бил митарят се вижда от името му. Буквата „М“, с която започва името му, показва, че след като е минал през философията на материалния свят, разбрал, че всичко това е празна работа. Той дошъл до заключението, че материалният живот е мелница, която постоянно мели. Той не намирал никакъв смисъл в меленето и дълго време мислил как да се освободи от тоя живот. Буквата „М“ представя още шише, обърнато с устата надолу, за да се изпразни. Втората буква „И“ показва, че умът на тоя човек бил свободен от всякакви противоречия, от всякакви софизми. Той дошъл до едно прозрение, до пробуждане на висшия ум в него, поради което започнал да се занимава с малките математически величини. Аз разглеждам буквата „М“ като символ на малките величини. Затова и Мъдростта, която започва с буквата „М“, е наука за малките величини. Да бъдеш математик, това значи да се занимаваш с малките величини. В големите величини има цели единици. Там всичко се свежда към единицата, т.е. към цялото. Не може да разберете единицата, докато не изучите нейните части. Сам по себе си човек е голяма единица. Следователно докато не изучиш частите, които съставят целия човек, не можеш да го познаеш и разбереш. Човешкият мозък е съставен от около три билиона и 600 милиона клетки, т.е. малки душички. Дихателната система е съставена от около десет милиарда клетки, а стомахът – от около десет милиона клетки. Дотук ще спра, няма да говоря от колко милиона клетки са съставени останалите органи. Това са грамадни числа. Важно е да знаете, че човешкият организъм е съставен от безброй живи клетки: едни от тях образуват външното, физичното тяло на човека; други образуват етерния му двойник; трети образуват чувствената душа на човека, т.е. астралното му тяло; четвърти образуват низшия и висшия ум на човека. Всички клетки заедно образуват целокупния човек. И тъй, от сегашния човек се изисква дълбоко познаване на окултните науки, да знае как е създаден и докъде е достигнал в развитието си. Като изучи външния стремеж на човешкия организъм, той ще разбере защо някои неща в живота му стават по един начин, а други – по друг начин. Само така човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически. И когато човек е в хармония с възвишения свят, който регулира всички светове, животът му тече плавно, естествено. Щом влезе в разрез с тоя свят, животът му става дисхармоничен, пълен с противоречия и страдания. Следователно страданията показват, че човек е влязъл в разрез със законите на живата разумна природа. „Дойди след мене!“ Тук не става въпрос за физическия човек. Тоя апел не се отправя към него. Спрягали ли сте глагола „отивам, ида“? „И отиде след Него.“ Тоя стих се отнася само до човек, който може да мисли. Само оня може да възприеме Божественото учение, който има възвишени мисли; неговият ум е добре развит, способен за право мислене. Оня, който не мисли право, живее само в чувствения свят, т.е. в света на чувствата. Като знаете това, работете върху ума си, да се развивате правилно. Не се занимавайте с дребнавостите на живота, с математиката на лука, на чесъна, на месцето, на обувките и дрехите. Сегашният човек се занимава повече с тия работи. За оправдание той казва: „Ако аз не мисля за себе си, няма кой друг да мисли“. Питам: Кой се грижи за пелените на детето – майката или то само? Казваш: „Какво ще правя, ако тръгна в Божествения път?“ – Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му. Щом се роди, то намира всичко готово: и храна, и пелени, и дрешки. Майката го осигурила. Тя му казва: „От тебе искам само едно – да се учиш. Ако не учиш, ще съжалявам, че ти дадох всички условия за растене и развиване: храна, пелени, дрешки“. Господ ни е призовал в тоя свят само да се учим. За всичко останало Той е помислил. Като не съзнаваме това, казваме: „Бог не е помислил за нас“. Щом кажем така, започваме да се грижим сами за пелени, за храна, за жилище и, от усилен труд, постепенно се идиотизираме. Нашата задача е строго определена: само да учим. Щом се учим, всичко ще ни се даде.

„И отиде след Него.“ – Де отиде? – Да се учи. Митарят разбрал, че всичко в света е предвидено, че животът на човека е осигурен и казал: „Не искам повече да мисля за осигуряване. Толкова години вече се лутам в тая митарница. Ще отида след Христа да се уча“. Напуснал митарницата и отишъл да се учи. Третата буква „Т“ в думата митар показва защо митарят тръгнал след Христа. Той тръгнал след Христа, за да разбере двата велики закона на Любовта и Мъдростта. Хоризонталната линия в буквата „Т“ показва стремежа на човека към Бога. Тя е великият диаметър, в който се съсредоточават всички линии. Отвесната линия, която с първата образува перпендикуляр, от време-навреме го спира в пътя и го запитва: „Като отиваш при Господа, какво искаш: пари, храна, или знание?“ И мъдростта спира човека в пътя и го запитва: „Защо се жениш, да учиш ли?“ Жената казва: „Досега бях робиня при майка си. Не отивам да се уча, но да си поживея малко. Търся охолен живот“. Мъдростта отговаря: „Ще видиш какво значи охолен живот, че ще го помниш с години“. Наистина, щом се ожениш, дойдат страданията и мъчнотиите и ти започваш да се разкайваш и казваш: „Защо ми трябваше да се женя“. Тогава хоризонталната линия на Мъдростта отговаря: „Женитбата е училище. Всяко училище има смисъл. Ако гледаш на женитбата като условие за лек живот, ти си на крив път“.

Казваш: „Ще се оженя и ще живеем с възлюбения си като ангели“: – Да, и двамата са ангели, но без криле. И двамата са без закон. Мъжът казва на жена си: „Виждаш ли тая тояга? Ако не си сготвила добре и навреме, тояга ще играе по гърба ти“. – „Възможно ли е това?“ – запитва учудена жената. Преди да се ожени мъжът нарича жена си „моето ангелче“. Като се ожени, дава ѝ други имена. Той ѝ показва тоягата. Тя пита: „Отде излезе тая тояга?“ – „От рая“ – отговаря той. Според мъжа закон е да се нашари задницата на жената, за да слуша каквото ѝ се заповядва. Така са постъпвали едно време учителите със своите ученици.

Един варненски учител имал обичай да бие учениците, които не обичали да учат. Той взимал тояга и ги нашарвал по задницата. Един ден взел тоягата си и нашарил добре един от мързеливите ученици. Учителят бие и пита ученика: „Ще учиш ли?“ – Ще уча. На другия ден ученикът не отишъл на училище. Майка му го запитала: „Защо не отиваш на училище?“ – Задницата ми не иска вече да се учи. – И сегашните хора, като някогашните, искат да представят глупостите си като нещо свещено. Време е хората да се откажат от свещените си глупости. Глупостта си е глупост, не може да бъде свещена. Всички хора, у които е пробудено Божественото съзнание, служат на един закон. Те представят единицата, която е жива, съзнателна, разумна величина. Да вдигаш и слагаш тая величина върху задницата на човека, това показва неразбиране на великия Божествен закон. Когато Бог създал света, двама ангели посетили рая и ада и като добри математици направили своите изчисления върху творението на Господа. Единият от тях намерил, че Бог направил само една грешка, а другият казал, че не намира нито една грешка у Бога. Обаче, и двамата не се изказали гласно върху творението на Господа. Като разбрал мислите им, Бог ги изпратил на земята със специална мисия, да работят, докато научат добре уроците си. Всяка година Бог им изпращал по 360 ореха – предвиденият за тях бюджет от райската градина. Докато били на небето ангелите мислили добре, но като дошли на земята, оплели се, поради което объркали и мисълта си. Оня, който мислел, че Бог направил грешка при създаването на света, като срещнал жената, веднага се увлякъл в нея и казал: „И Бог е направил грешка, и аз мога да сгреша. Ще се оженя и, макар да вляза в кривия път, все ще се изправя някога“. Понеже храната му идела наготово от рая, той, заедно с жена си, изяждал орехите, пиели, разговаряли се и философствали. Вторият ангел, като виждал, че светът е добре и безпогрешно създаден, колкото орехи получавал, вместо да ги яде, посаждал ги с цел да превърне и земята в райска градина. И двамата ангели живели по 120 години на земята. Жененият ангел имал двама синове и две дъщери. Като заминал за другия свят, той спокойно си въздъхнал и казал: „Оставих поколение на земята. Има кой да яде орехите от райската градина“. Обаче животът на младите не вървял добре. Те започнали да се карат и бият кой от тях да вземе повече орехи. Щом пристигнали орехите, борбата между тях започвала. Ангелът, който посаждал орехите, превърнал една голяма местност в райска градина. Като се видели на другия свят и двамата започнали да разглеждат делата си, да видят кой от тях е постъпил по-добре. Първият ангел, който казал, че Господ направил грешка, разбрал, че мислел криво и не решил задачата си на земята правилно. Наследниците му били в постоянна борба за орехите. Всеки от тях искал да яде повече. Те си казвали: „Ние сме благородници, от високо произхождение. Не трябва да работим. Нашата прехрана е осигурена. Ние ще ядем и пием и ще се удоволстваме“. Казвам: От тия два ангела на далечното минало са произлезли двете поколения в света: едното поколение е работно, обича да твори и създава, а другото мисли само за ядене и пиене, нищо не работи, нищо не твори.

„И като видя едного человека на митарницата, рече му: „Дойди след мене!“ Казвате: „Ако Христос дойде сега на земята и ни извика, ние ще отидем след Него“. Други казват: „Защо не сме живели във времето на Христа и ние да отидем след Него?“ Според мене това е съжаление само на думи, нищо повече. И аз мога да кажа като вас: Защо не съм живял във времето на Христа, да отида след Него? Жалко, че не сме живели в това време, да отидем след Христа! Закъснели сме. Важно е какво трябва да правим ние, закъснелите. Изминаха вече две хиляди години от това време. Историческият Христос не може да огрее всички хора. Колко души могат да видят Христа, ако днес дойде на земята в плът? Днес Христос има повече от 500 милиона последователи. Колко време е нужно докато се изредят всички Негови поклонници, да Го поздравят и да Му целунат ръка. Ако за всеки човек са нужни пет минути, изчислете колко време е нужно на Христа, за да Го видят и поздравят всичките Му последователи. Всеки трябва да Го види отблизо, да Му каже две–три думи, да чуе гласа Му, за да има право да каже: „Чух Го и видях Го!“ На първа линия ще бъдат видните хора: патриарси, владици; после ще дойдат простите хора. Вие де ще бъдете? – На опашката. Задавали ли сте си този въпрос? Всеки е мислил, че пръв ще види Христа, пръв ще Го посети. Това е фантазия. Отчасти сте прави, но всъщност не е така. По дух може да бъдете първи, но не и по плът. Митарят имаше привилегията да бъде поканен от Христа, да тръгне след Него и той отговори на тая покана. Това е едно от изключенията в Битието. Христос започна от митаря, от човека, който е прекарал живота си в безсмислие и на когото шишето е абсолютно празно. Христос му каза: „Дойди след мене!“ И митарят тръгна след Христа. Той беше смел и решителен човек, без никакво съмнение и колебание. Умен човек беше той! За да бъдеш митар, трябва да си умен човек. Митарят не се лъже. Той е изучавал древната математика и знае какво дава и какво взима. Значи Христос повика един умен човек, с голяма житейска опитност, който разбира слабостите на хората, както и доброто, което носят в себе си. Който иска да тръгне след Христа, трябва да носи опитностите на живота в себе си, да бъде умен, смел и решителен, пред нищо да не се колебае.

Днес много хора искат да видят Христа. – Защо? – Да ги направи щастливи, да благуват. Като казвам това, не засягам вашия живот. Стремежът ви да се храните и обличате добре е естествен. Това желание е честно и благородно. Друг е въпросът, ако човек е осигурен и се стреми към осигуряване. Това желание е неестествено, незаконно. Какво печели човек, ако целия ден умът му е зает с мисли за пари, за къщи, за ядене и пиене, за даване тоя-оня под съд? Това е безсмислен живот. Човешкият живот е нареден по човешки, по своя собствена система. Животът на сегашните хора не е абсолютно Божествен. По форма и съдържание е Божествен, а по проява е човешки. Казано е в Писанието: „Образът на тоя свят прехожда“. – Защо? – Защото Отец не го е насадил. Казано е: „Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени“. Значи човешкият свят ще се изкорени, а Божественият ще остане.

„И отиде след Него.“ Митарят разбра, че човешкият свят отхожда, и напусна митарницата по-рано, за да разбере и научи вътрешния смисъл на живота. Това значи да разбере човек, че е осигурен. Едно се иска от вас: да обичате братята и сестрите си. Ако обичаш, както трябва, няма да се намери брат или сестра в света, които да не отворят сърцето си за тебе и ти помогнат. Ако похлопате на някое сърце и не ви се отвори, нямате Любов в себе си. При когото и да отидете, щом имате желание да помагате, всеки ще ви отвори. Ако искате света да се оправи, прилагайте Любовта. Да приложите закона на Любовта, това значи да служите даром. Майки и бащи, ученици и учители, духовници и пасоми, управници и управляеми, служете даром. Както съществува закон на Любовта, така съществува закон на дарбите и добродетелите. Това са методи, които се изучават в Божественото училище, а резултатите им се виждат на земята. „Дойди след мене!“ Сега аз говоря принципно за митаря, като единичен и като колективен живот. Тоя митар е живял преди две хиляди години, но живее и днес. Много от вас се намират в голямо противоречие, страхуват се от живота, не знаят как ще го прекарат. – Добре ще го прекарате. – Тогава защо страдаме? – Защото не прилагате живите закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Хората страдат, защото не познават Господа. Срещна някого и го питам: Познаваш ли Господа? – Не Го познавам. Казвам: „Ако човек не познава Господа, от Когото получава всички блага, какво може да очаква от своя подобен?“

В един стих от книгата на Йезекил се пита: „Могат ли тия мъртви кости да оживеят?“ Костите представят физическия свят. Само Бог знае дали тия кости могат да оживеят. Като дошла плътта, облякла костите, свързала ги и ги оформила. След това животът започнал да се проявява. Най-после дошъл Духът. Едни хора са мъртви кости, други – облечени в плът, а трети очакват идването на Духа. Сегашните хора са в положение на кости, облечени в плът и кръв. Те мислят, че като дойде Духът, ще възкръснат. Както костите, мускулите и Духът се съединяват в едно цяло, така трябва да се съединят физическият, духовният и умственият свят. Физическият свят е основа на астралния или духовния свят. Астралният свят е на чувствата. Божественият свят определя какви трябва да бъдат чувствата и действията на човека. За да сте в хармония с духовния свят, чувствата ви трябва да бъдат правилни. Ако не са правилни, мислите се изопачават. Тогава, като отидеш на гости и видиш, че домакинът е неразположен, ще извадиш заключение, че и той има нещо против тебе. Ако кракът ти е счупен и дойде лекар да го намести, ще извадиш заключение, че той не е добър лекар. – Защо не е добър лекар? – Защото изпитваш болка. Това са криви заключения. Нито домакинът има нещо против тебе, нито лекарят е лош. И момата, когато трябва да запази доброто си впечатление от своя възлюбен, затваря очите си. Това не показва, че е недоволна от него. Ако момата е с отворени очи за света, още на другия ден ще продаде своя възлюбен. Казвам: През деня бъди с затворени очи, а вечер – с отворени; на светлина с затворени очи, а в тъмнина – с отворени.

И тъй, всяко навъсване на веждите показва, че човек мисли. Като свива веждите си, той се освобождава от външната светлина и се вглъбява в себе си. Така той започва да проявява доброто. Ако не мисли, човек е подобен на месечината, която постоянно се пълни и празни. Той е празно шише, без никакво съдържание. Значи веждите, поставени над очите, имат задача да регулират човешката мисъл. Като свива или повдига веждите си, човек има определена мисъл. Иначе, безпредметно е да свиваш или повдигаш веждите си.

Сега, да се върнем пак към митаря. Четвъртата буква от думата „митар“ е „А“. Тази буква показва стремежа на човека да помага на своя ближен. Човек слиза отгоре с цел да помага. Буквата „Р“ показва, че като е живял на земята, човек се научил да различава доброто от злото. Той знае причините за съществуване на злото и доброто. Митарят е човек, който се занимава с математиката на Мъдростта и на Любовта, приложил е тия знания за своя полза, както и за полза на своите ближни. Веднъж решил да изпълнява Божията воля, той бил готов да тръгне след Христа. Питам: Когато Христос мине край вашата митарница, ще намери ли там вашия митар? Ако не го намери, всичко е свършено с митарницата. Митарят казва: „Не искам да служа на митарница без закони. Ще тръгна след Христа“. Казвам: Докато седите на митарницата и взимате повече мита, отколкото трябва, вашата работа е пропаднала. Кажете и вие като митаря: „Не искам вече да служа на такава митарница! Не искам да изпълнявам вълчите закони. Отивам да служа на Христовия закон, дето отношенията на взимания и давания са хармонични“. Тогава Христос му каза: „Дойди след мене!“ И той отиде след Него.

Днес всички хора искат да видят физическия Христос. Женените имат физическия Исус, но не Го признават. Вашият възлюбен е вашият Исус. Защо не Го признавате? Вие сте като фарисеите и садукеите, които видяха Христа, но Го отрекоха. С какво ще докажат мъжът и жената, че са вашите избраници? Мъжът казва на жената: „Аз съм твоят избраник“. Жената не го признава и търси друг мъж. Жената казва на мъжа: „Аз съм твоята избранница“. Мъжът не я признава и търси друга жена. Казвам: Исус е дошъл вече за вас, но вие не Го признавате, търсите Го другаде: ту в лицето на някой свещеник, ту на мъж или жена. Като не Го намерите, казвате: „Не е тук“. Дойде някой ясновидец, казвате: „Тук е!“ После виждате, че и тук Го няма. Търсите Го в една, във втора, в трета църква, но и там Го няма. Казвате: „От небето ще дойде“. И оттам не дохожда. Най-после, като не дохожда отникъде, казвате: „Това е празна работа, нищо няма да излезе от нея. Поне да ударим на ядене и пиене“. Ако очаквате хората да ви покажат де е Христос, работата ви е спукана. Христос ще дойде отвътре. Той е вече вътре във вас. Душата и духът ви трябва да Го познаят. Вашата душа и вашият дух трябва да ви открият кой е Христос. Някой казва: „Аз мисля, че еди-кой си е Христос“. Друг казва: „Аз пък мисля, че еди-кой си е Христос“. Тоя въпрос не се решава с предположения. Всеки трябва да знае точно кой е Христос, де живее и как трябва да Му служи.

Христос казва на учениците си: „Плът и кръв не са ви открили това, но Отец ми, Който живее във вас. Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече“. Казваш: „Еди-кой си ме привлече към себе си“. – „Не си прав“. Само Отец може да привлече човека към себе си. – Защо само Отец привлича хората? – Защото Той е Любов. Само Любовта носи живот. Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно“. – Какъв живот? – Който носи Любовта. Кой не търси тоя живот? Който приеме тоя живот и разбере Христа, в него ще стане коренна промяна. Повечето хора са далеч от тоя живот, затова са недоволни едни от други и виждат само погрешките си. Често при мене идват хора да ме изпитват, да видят наистина ли съм такъв, за какъвто ме смятат. Те ме изпитват, но и аз ги изпитвам. Казват: „Ние мислихме, че си светия, а ти си бил обикновен човек“. – По-добре да мислиш, че съм обикновен човек, отколкото днес да ме хвалиш, а утре да ме кориш. Така не се постъпва. Който може да укорява човека, може и да го бие. В това отношение той прилича на оня селянин, който отишъл в града при лекар да иска лекарства за болната си жена. Без да му мисли много, той влязъл направо в стаята на лекаря, който се занимавал с нещо, и му казал: „Господин докторе, дай някакви лекарства за жена ми“. Докторът се разгневил за безпокойството, което му причинил селянинът, и в гнева си му ударил една плесница. – „Ето едно лекарство за жена ти“. След това му ударил още една плесница и казал: „Ето още едно лекарство“. Селянинът останал смаян от постъпката на лекаря и си казал: „Чудни са сегашните лекари! Какви особени лекарства дават на болните“. Той се върнал в селото и жена му веднага го запитала: „Носиш ли някакво лекарство?“ – „Нося.“ – „Дай го по-скоро.“ – Селянинът се приближил до жена си и ѝ ударил една плесница. – „Стига вече!“ – казала жената. – „Още едно лекарство нося.“ – „Задръж второто лекарство за себе си.“ – „Умна жена!“ – си казал селянинът. Жена му влязла в стаята си и започнала да плаче, но след два дни била съвършено здрава. Доволен, че жена му оздравяла, селянинът взел две гъски и отишъл при лекаря да му благодари. – Какво искаш? – го запитал лекарят. – Преди няколко дни дохождах да искам лекарства за жена си. Ти ми даде две лекарства, но тя оздравя само от едното, второто ти връщам. Лекарят започнал да го разпитва за домашните му, но без да му отговори, селянинът му ударил една плесница и си излязъл.

Това е законът, който Христос е изказал чрез стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Следователно, когато търсим Божественото, трябва да пристъпваме с всичката си искреност. От вас се иска абсолютна искреност, абсолютна чистота и абсолютно знание. Ако вярвате, че има закон, който регулира отношенията в света, той ще ви заведе при Великия Източник на живота. Да намерите Божественото в себе си, това значи да намерите Христа. Като Го намерите, животът ви ще се осмисли. В който дом влезе Христос ще донесе мир между мъжа и жената, между децата и родителите. Тоя дом ще бъде пример за всички. Дето има мир и хармония, там е Любовта. Бог привлича всички хора при Сина, Който е изявление на Неговата Любов. И тъй, освободете се от заблужденията и не питайте де е Христос и как може да Го намерите. Жената може да намери Христа в мъжа, а мъжът – в жена си. Братът може да намери Христа в своята сестра, а сестрата – в брата си. Обаче, който изгуби Любовта си, ще изгуби и Христа. – „Аз търся Любовта.“ – Ще я търсиш, разбира се. Любовта е Бог, Който осмисля живота. Когато намериш Господа, т.е. Любовта, твоето свръхсъзнание ще се пробуди и ти ще минеш от физическия свят в духовния и от духовния в Божествения. Минаването от единия свят в другия не може да се опише с думи. Само виждането ще покаже какви са тия светове. Виждането има отношение към възприемането на Любовта. Обаче вие сте още в предисловието на Любовта. Това, което наричате любов, е според българите „сляпата събота“. Днес между хората действа сляпата любов. В бъдеще ще дойде великата Любов, която ще работи за обединяване на всички души в едно цяло – служители на Бога. Мъже, жени, деца, това са обекти, чрез които се проявява законът на Любовта. Хиляди същества са работили на земята и в невидимия свят, за да създадат условия за изявяване на Великия Господ като Любов. Това, което иде сега в света, е толкова велико, че всички ангели надзъртат от небето да видят какво иде и какво става на земята. Цялото небе, цялото Битие се интересува от това.

Велик момент настъпва! Изявяването на Великия Господ се очаква с интерес от всички добри, разумни и възвишени същества. Тия, у които съзнанието е пробудено, ще възприемат Божия лъч и ще възкръснат. Останалите, на които съзнанието не е пробудено, ще спят. Казано е в Писанието: „Будни бъдете, защото не знаете в кой час или в кой ден ще дойде Бог“. Това е оня тържествен час, в който Христос ще мине край твоята митарница и ще каже: „Дойди след мене!“ Ще бъде ли съзнанието ти будно или ще кажеш: „Господи, почакай малко, имам да уредя някои сметки с митарницата“. Извика ли те Господ, веднага тръгни след Него. Никакво уреждане на сметките, никакво чакане! Веднага ще ликвидираш с всички сметки, моментално ще решиш въпроса. Никаква философия! Че така било писано, че иначе било писано. Писаното ще се тълкува от нашата будна душа. Само тя познава истината. Това означава стихът: „Всички ще бъдем научени от Господа“. Няма да се учите от човеците, но от Господа. И аз няма да ви уча, но искам да ви освободя от всички заблуждения, които са вложени във вашите умове. От неправдата помен няма да остане. От старите вярвания също помен няма да остане.

Какви са вярванията на сегашните религиозни хора? Едни вярват, че ще възкръснат със старите си тела, а други – по друг начин. Казвам: В бъдеще ще имате други лица, а не като сегашните. В бъдеще ще имате и други тела. Тогава с кои тела ще възкръснете? Физическите ще останат на земята. Значи с други тела ще възкръснете. Казано е: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Като се освободите от временната обвивка на тялото, тогава ще проникнете в красотата на духа и на душата, на ума и на сърцето и ще разберете какво представя човекът. Знаете ли каква светлина и топлина излиза от сърцето и ума на оня, който има Любов в себе си? Казваш на някого: „Обичам те“. Като измеря топлината на сърцето и светлината на ума ти, познавам колко можеш да обичаш. – „Мъдър съм.“ – Като измеря интензивността на светлината, която излиза от ума ти, ще позная колко си мъдър. Това е буквален израз, не е фигуративен. Най-приятният и красивият пламък, който човешкото око може да види, е пламъкът на Любовта. Животът се осмисля само при тоя пламък. За кого се жертва младият момък: за момата или за пламъка, който гори в нея? – За пламъка. Докато пламъкът гори в нея, тя е неговата възлюбена; щом изгасне, и любовта му изгасва. Докато пламъкът гори в момъка, той е нейният възлюбен; щом изгасне, и любовта изгасва. Докато пламъкът гори, това е Христос в тебе. Щом изгасне, и Христос изчезва. Пламъкът трябва да гори!

„Не изгасвай Духа.“ Духът е Божественото в човека, което гори. Не изгасвайте тоя пламък. Докато той гори, ще имате такава аура, която ще ви предпазва от всички лоши условия. Който носи Духа в себе си, той има пламъка. Няма ли Духа в себе си, няма и пламъка и започва да философства, че нещата могат да се постигнат по много начини. Не, само един начин има за правилно живеене. Всяка дума трябва да има само един смисъл. Всички ваши мисли, чувства и действия трябва да имат само един смисъл. Човек не трябва да бъде раздвоен, да дава повод да тълкуват криво действията му. Всички наши прояви трябва да бъдат отмерени и абсолютно чисти, да не се осъждате едни-други.

И тъй, за да схванете правилно Христовото учение и да Го приложите, от вас се изисква абсолютна чистота на сърцето и светлина на ума. Учението на Христа ще реформира света. Единствено то е в сила да оправи човешкия живот. Както светлината, въздухът, водата и храната, като външни сили, реформират човешкия живот, така и учението на Христа, като Божествена сила, го реформира отвътре. Това учение освобождава човека от всички лъжи и заблуждения. Отдето и да дойде свободата, тя е Божествена сила. Всеки, който иде при вас с желание да ви освободи, е пратен от Бога.

И рече му Христос: „Дойди след мене!“ Митарят напуска митарницата и тръгна след Христа. И вие може да напуснете митарницата, но това не е достатъчно – трябва да приложите учението на Христа вътрешно, а не отвън, както днес се прилага. Казвате: „Не е дошло още време за прилагане на Христовото учение“. – За когото е дошло времето, да Го приложи. За когото още не е дошло време, да чака. Ако една жена е бременна на три месеца, тя трябва да чака, има още време докато детето се роди. Ако е на девет месеца, не трябва да чака. Ако детето още не се ражда, това показва, че е мъртво. Чака ли повече от девет месеца и тя е загубена, и детето е загубено. Ето защо казвам: За някои от вас е дошло време да възприемете и приложите учението на Христа, за да осмислите живота си.

„Тръгни след мене!“ С готовността си да следва Христа, митарят даде отличен пример на човечеството. Какъв пример сте дали вие досега? Събирате се, попеете си малко, въодушевите се и си отивате по домовете. След това казвате: „Не може да се приложи учението на Христа“. Щом мине седмицата, чакате друга, да чуете нещо ново, да ви се сготви вкусно ядене. Обаче един ден ще затворя гостилницата си и ще кажа: „Не приемам никого“. – Защо? – Защото е писано, че има храна само за ония, които се учат. Само за тях е отпуснат кредит. За всяко дете, което е готово да слуша майка си, има пелени, има и храна. Ако детето не е готово да слуша майка си, никакви пелени, никаква храна не се отпуща. Докато нещата стават чрез насилие, нищо не може да се очаква. Тази е причината, дето животът на хората не е уреден. Те се чудят защо за всяко нещо плащат глоба. Като плащате глоба, работите ви се нареждат. Казвате: „Всичко ни е в изправност“. – Да, защото плащате глоби.

Често религиозните казват: „Ние сме правоверни хора“. – Да, правоверни сме, защото ви заставят да бъдете православни, католици, евангелисти или мохамедани. Това значи да живееш вън от закона на свободата. – Защо някои хора са свободни, а други нямат свобода? – Много просто. Свободен човек е оня, през когото тече широката, велика Божия Любов. Той е извор, който няма кран и постоянно тече. Казваш: „Искам да бъда свободен“. – Докато имаш кран и течеш отвреме-навреме, не можеш да бъдеш свободен. – „Кога ще се освободя?“ – Когато се съединиш с великия Божествен закон и Христос заповяда отгоре да се махне крана и да потече повече вода през тебе. Когато слезе на земята, Христос ще отвори всички кранове и навсякъде ще се чува бучене: „Бу-у, бу-у!“ Тогава всички ще кажат: „Какво става? Много бучи“. – За предпочитане е да има бучене отколкото мълчание. Който иска да мълчи, да отиде на гробищата. Там има мълчание, колкото искате. Обаче, докато сте в живота, мълчание не може да съществува. Когато слухът ви се развие и влезете в устрема на живота, в голямото бучене, ще се домогнете до великата хармония на живота и ще разберете значението на това „бу-у, бу-у“. Това, което вие схващате като дисхармония, небето го схваща като хармония. Докато гледате на живота като на дисхармония, вие всякога ще страдате и ще нарушавате Божиите закони.

Сега да се върнем към великия закон на живота – към вярата, и да я приложим. Казано е в Писанието: „Повярвай и ще бъдеш спасен!“ Вярата се основава на двата велики закона – на Любовта и на Мъдростта. Тия закони трябва да проникнат в умовете, сърцата и душите ви и там да работят. При това положение няма да ви се проповядва, че Бог съществува, но вие ще знаете и ще се разговаряте помежду си на друг език. Ако бяхте вярващи, щях да ви държа друга беседа, а не като сегашната. Щях да ви говоря за промените, които стават на небето; за писмата, които ви изпращат вашите майки, бащи, братя и сестри. Сега вие се занимавате с обикновени работи и казвате: „Или съществува Бог, или не съществува; или е така, или не е. По-добре да се държим за старото, да не го изгубим“. – Старото представя свещените човешки глупости, а новото – Любовта, която иде сега да преобрази хората, да реформира живота им, да ги освободи. Като освобождава хората, тя ще освободи всички животни и растения. Любовта ще внесе ред и порядък на земята, както и в цялото Битие. Любовта - това е Божественото учение. – „То е неприложимо.“ – Приложимо е, ако приемете закона на Любовта в себе си. Любовта няма да дойде без жертви. Аз почитам всички хора, които са станали жертва за истината на Любовта, т.е. за своя идеал. Всички, които са пострадали и страдат за повдигането на човечеството, се ползват от почитта и уважението на добрите и праведни хора.

Днес Христос минава край вашата митарница и извиква: „Матей!“ – Кой е Матей? Първозваният ли? Щом чуете думата „Матей“, кажете: „Ида, Господи!“ Когато мъжът чуе, че Господ го вика, да каже: „Ида, Господи!“ Ако жената чуе, че я викат, да каже: „Ида, Господи!“ – Какво ще каже Христос? – И на двамата ще каже: „Върнете се у дома си да приложите моето учение“. Той ще извика и дъщерята, и сина, и ще им каже: „Върнете се у дома да приложите моето учение“. Като приложите това учение, говорете навсякъде за него – в обществото, в семейството. То ще подобри живота на всички хора.

„Матей!“ – Де си Матей? Жив ли си? Не се чува още гласа ти. Аз виждам, че у някои тоя Матей се е пробудил от сън, трие очите си. У други е станал вече и започнал да работи. Още днес Матей трябва да възкръсне. Това е великото учение на Христа. Както е хубав денят днес, това ви очаква в бъдеще. Ако приемете Любовта и Мъдростта и ги приложите, от днес нататък животът ви ще бъде такъв, какъвто е денят, на който сега се радвате. Всичко ще бъде тъй ясно и свежо. Не заличавайте стария си живот, но заличете своите стари и криви разбирания и недоразумения. Заличете старите си смущения и безпокойства и напишете върху тях: „Матей, напусни митарницата и тръгни след мене!“ – „Ида, Господи!“ Това е новият надпис, който трябва да си поставите. Като дойде някой и прочете надписа, ще каже: „Матей не е тук“. Той е свършил работата със своята митарница.

И тъй, ще отидете след Христа, ще се върнете и ще донесете новото учение. Тогава Христос ще заговори чрез хиляди и милиони уста и ще бъде слава и хвала навсякъде. Хората ще се познаят като братя и сестри. Това е бъдещото учение.

„Матей!“

14. Беседа от Учителя, държана на 19 юни 1921 г. в София