Разлика между версии на „Домовит човек“

Версия от 16:52, 11 януари 2010

ДОМОВИТ ЧОВЕК

"Имаше някой си человек, домовит, който насади лозе и огради го с плет, и изкопа в него жлеб, и съзида стълб, и даде го под наем на земледелци, и отиде".

В този стих има две положения: "насади лозе" и "даде го под наем". Софиянци разбират това изкуство - градят къщи и ги дават под наем. Главният въпрос е, какъв наем ще вземат. По някой път, има спор между хазяи и наематели. Хората казват: това са инцидентни, случайни неща. Аз наричам тия неща съвпадения.

Сега, под думата "домовит", аз разбирам - разумен човек, който насажда лозе. Само разумните хора садят. Само разумните хора градят. Само гениалният скулптор, който разбира, може да извае от непотребните камъни, нещо хубаво. Само гениалният майстор може да съпостави няколко дъски така, че те да издават звуци, да направи от тях един инструмент. Само разумните хора могат да направят от нищо - нещо, а глупавите хора, каквото им дадеш - и най-доброто да им дадеш, ще го развалят. Те са като малките деца. И тъй, този домовит човек насадил лозе. Лозето е емблема на духовният живот, който съдържа в себе си условия за прогрес и развитие. Лозата се отличава с качеството - да пуща надлъж своите клонища. Нейните корени са по-къси, а клонищата й са по-дълги, докато у другите растения има една съразмерност между корените и клонищата: колкото са дълги корените, толкова и клонищата. У лозата, пък, е обратно. Тя се взима, изобщо, като емблема на живота. Затова Христос казва: "Аз съм лозата". Той не казва: аз съм крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките". Христос е разбирал много добре естествените науки. Съвременните естественици имат едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Те разделят растенията на известни категории, но какво се крие в тези категории, това за тях е "терра инкогнита". "Терра инкогнита" не е българска дума; означава - непозната земя, нещо непознато, незнайно. Учените хора наричат това нещо "инкогнито". Те го произнасят различно. Можеш да туриш ударението на първия, на втория слог, или накрая на думата. В английски език има думи, у които, ако произношението е малко меко, турят накрая буквата t или d. Често окончанията дават противоположно значение на думата. Мнозина от вас сте чели този стих: "Имаше един домовит човек, който насади лозе и го даде под наем". Ще кажете: защо го дават под наем? Защо учителят съгражда училището и вика учениците си? - Той дава училището под наем на учениците си и преди да е дошъл той, те дигат шум до Бога, но щом дойде, утихват. Значи, училището не е за учителя, но за децата, за учениците. Всички чинове, карти, дъски, всички пособия са все за учениците. Тъй че, този домовит човек е насадил лозе и го дава под наем на наемателите, те да го работят. Вие ще кажете: какво отношение има между този домовит човек, който насадил лозето и между нас? - Вашето тяло е една лоза, насадена от самите вас. Всяка ваша клетка, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше волево движение, тава са силите в това лозе, които са дадени под наем. Като четете този стих, ще кажете, че тези наематели не са били добросъвестни хора, че не си плащали данъка навреме.

Казва се в Евангелието: "А когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си до земледелците, да вземат плодовете му. И земледелците уловиха слугите му, едного биха, другиго убиха, а върху другиго камъни хвърлиха. Пак проводи други слуги, по-много от първите, но сториха и тях същото. Най-после, проводи при тях сина си и думаше: - Ще се засрамят от сина ми. Но земледелците, като видяха сина, рекоха помежду си: - Този е наследникът, елате да го убием и да усвоим наследството. И като го уловиха, изведоха го, вън от лозето, и го убиха. И тъй, като дойде стопанинът на лозето, що ще стори със земледелците? Казват му: - Злите зле ще погуби и лозето ще даде под наем, на други земледелци, които ще му въздадат плодовете на времето си". Вашият живот, това е лозето, което е дадено под наем. Всички вие, които ме слушате тази сутрин, сте наематели. Бог ви е дал едно лозе, да го обработвате. Въпросът е, дали вие си давате наема навреме. Вие ще кажете: много жестоки са били тия хора, които са били слугите на своя господар. - Хубаво, когато една възвишена и благородна мисъл дойде във вас и вие я изпъдите; когато едно благородно желание дойде във вас и вие го изпъдите и най-после, когато и Духът дойде във вас и вие го изгасите, не сте ли и вие в положението на тия слуги? Какви ще бъдат последствията? Писанието казва: "Ще отнема Духа си". Какво става тогава? Ще дойде най-после господарят, умният човек, и ще ви изгони.

Това е всичката философия на верующите и неверующите в света. Някои казват, че са верующи. За да познаеш, дали един човек е верующ, той трябва да има едно вътрешно, а не външно схващане за Бога, защото всеки човек, който има едно външно понятие за Бога, той е идолопоклоник, той е човек от една стара култура. Щом един човек има една външна форма, един външен образ за Бога и мисли, че той може да го наказва; такъв човек е идолопоклонник. Казвам: вие ще познаете верующия, когато е болен, когато е на смъртно легло. Ако роптае, когато е болен, той няма никаква вяра. Съмнява ли се, никаква вяра няма. Няма ли мир в душата си, той няма никаква вяра. Ама той може да казва, че е роден от Бога няколко пъти - това са лъжи, това са преструвки от негова страна. В такова раждане ние не вярваме. Той не може да изнесе най-малките изпитания в света, не може да прояви най-малкото търпение. Ние не вярваме на такава вяра. Величието на човека в света, трябва са се прояви в неговия характер. Величието на човека се показва, само във време на страдания. Кога се показва ученият човек? - Когато решава най-мъчните задачи. Лесните задачи и децата могат да решават. Колко правят едно и едно? - Две. Колко правят две и две? - Четири. Колко правят три и четири? - Седем. Тия задачи и децата решават. Кой от вас не знае да събира?

Но, ако ви задам една задача, например: след десет хиляди години, на кое място ще се намери земята при своето движение? Или, в кой полюс ще се намери земята след седем хиляди години? Ще можете ли да решите тия задачи? Тук има дума ученият човек. Значи, само ученият човек, в пълния смисъл на думата, или мъдрецът, както аз го наричам, може да реши тия задачи. Само той може да определи, какво ще бъде вашето положение, вашия живот след хиляда години, например; онзи човек, който е заучил наизуст някои неща от Писанието, или от други някои книги, не може да решава такива задачи. Истинско знание е това, което изтича отвътре на човека и изисква външни условия, за да се прояви. Знанията трябва да изтичат от човешкия дух, т.е. трябва да излизат отвътре - навън. Външните условия са пак от Бога. Бог е мислил дълго време отвътре, после се проявил навън. Така и ние, когато мислим дълго време отвътре, после се проявяваме навън.

Следователно, има две реалности в живота: едната навътре, а другата - навън. Какво образуват, най-после, те? - Образуват един творчески принцип. Значи, когато Бог е започнал да мисли, светът се е създал. Казват някои, че Бог е създал човека. Под думата "човек" аз разбирам, че Бог е създал света, т.е. цялата Вселена, чрез Мъдростта. Човек без мъдрост не е човек. И ако ние говорим за човека, подразбираме Мъдростта. И в Писанието се казва: "Веселях се в обитаемата Негова земя със синовете на Мъдростта." Следователно, Бог е създал Вселената заради синовете на Мъдростта. Като създал света, той дал под наем земята и слънчевата система. Слънчевата система дал на ангелите, а земята - на хората. Значи, има едно съвпадение, има допирни точки във вселената.

Сега, вие си мислите, защо сте дошли на земята. - Дошли сте, за да обработвате вашето лозе. Може да кажете: Най-после, ние не трябва ли да живеем? Че в какво седи животът? - Животът седи в разумното съчетание на онези елементи, с които трябва да градиш, да създаваш себе си. Ако от ден на ден ти не ставаш по-здрав, по-умен и по-изобилен с живот, какво разбираш от живота. Аз често ви говоря за Любовта, но не за онази Любов - от картошки, не и за онази Любов - от мамалижена каша. Вие трябва да ме разбирате добре - аз нямам нищо общо с такава любов. Любовта, за която ви говоря, това е една велика сила, това е едно свещено чувство - най-свещеното, най-мощното чувство, Божествено чувство, което твори в света и пред което, ангелите се прекланят с благоговение. Когато Бог заговори на някой човек, той става силен, мощен и никога не отпада. Любовта никога не отпада. Всички слънчеви системи могат да изгаснат, целият космос може да изчезне, всичко може да се измени, но чувството на Любовта остава за вечни времена и от него произтича всичко в света. Не ми говорете за каша, от която хората умират. Има религии, които са направени от просена каша или от картофена каша. И тия каши, хората наричат, любов към Бога. Някой ти говори днес за Бога, а утре ще те обеси на въжето. Онзи съдия ти говори днес за Бога, а утре ще те осъди за кражба. Той те съди за кражба, а сам краде. Друг някой те съди за престъпване на закона, а сам той, десет пъти на ден, го престъпва.

Всеки Съдия, който подписва една присъда, трябва да има чиста ръка, трябва да бъде чист като светия. Нека такъв човек те съди! Но, когато един престъпник подписва присъдата на другиго, той сам си е заличил живота.

Някои от вас често казват: "Господ е благ". В какво седи Божията благост? - Благост в Бога има, Той всякога е благ, но когато ние сме разумни. Между Бога и нас трябва да има известно съотношение. Ако ние не зачитаме това велико и свято чувство, което съществува в Бога, с което Той се проявява, как ще разберем Божията благост? Ако не се отнасяме с дълбоко уважение към онова лозе, което Бог ни е дал, да обработваме, как ще разберем Божията благост? Казва се в Писанието: "Ползувайте се от благата и каквото ви остане от изобилието, това ще пратите на мен." Вие ще ми кажете: "Господ има ли нужда от това"? - Разсъждавайте разумно! Когато онази велика река изтича от своя мощен извор и влезе в твоята каца, за да я напълни, питам: трябва ли да спреш тази вода в своята каца, или да я пратиш в морето, отдето е излязла? Всяко благо, което си приел и използвал, трябва да оставиш, да се върне към Бога. Ти ще вземеш от всяко благо толкова, колкото ти трябва. Вземеш ли повече, ще си създадеш най-голямото нещастие. Колко ти трябва днес, за да преживееш? - Трябва ти 1 кило хляб, 3 глави лук, 2 - чесън, 3 ябълки, 2 круши, 5 сливи, 20 гроздени зърна, 3 портокала, 1 лимон, 2 банана, 1 плод от хлебното дърво, 1 алабаш, 1 зелка, 3 глави праз лук. Друго какво ти трябва? Вие ще кажете: "Ами много малко нещо е това". Не, не бързайте, че като наредя още 20-30 такива неща, това малко ли е? Колко трябва на човека? - Малко му трябва, като се има предвид, че от всеки чешит ще вземе по малко. Разнообразие трябва на човека, а лакомията всякога разбира еднообразие. Така хранят прасетата. Дойде тяхната господарка, тури им в едно корито трици и те, пъхнат муцуните си, ядат ли ядат и благодарят, като казват: много добра е нашата господарка! Казвам: това е свинска мамалига!

Сега, някои, като ме слушат, докачат се. Не, приятели, вие трябва да се докачате от онези низки сващания, които имате за Бога! Вие трябва да се докачате от онези низки добродетели, които проявявате. Вие трябва да се докачате от онази слаба интелигентност, която проявявате. Вие трябва да се докачате от онази слаба вяра, която имате в живота. Какви трябва да бъдете тогава? За вас има само едно, велико бъдеще. Казвам: кой от вас, като онзи добър майстор-благодарник, знае условията, при които растат пръчките? Всеки от вас трябва да изучи всички видове пръчки. Добрият майстор трябва да знае условията, при които всяка пръчка расте и се развива. Но, когато дойдем до човека, имаме вече друга една наука. Наблюдавали ли сте, вие по себе си, при какви условия могат да растат чувствата у човека? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива ума в човека? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива волята у човека? Вие ще кажете изведнъж: е, както даде Господ. Не, това е едно външно, повърхностно схващане за нещата.

Господ не дава нещата отвън; отвътре трябва да дойде всяка проява. Най-първо, подтикът е отвътре, а после иде оттвън. Когато подтикът дойде отвън, ние имаме един механически живот. Това е животът на пясъка, на скалите, на кристалите; а когато подтикът иде първо отвътре, а после отвън, ние започваме с онзи разумен, вътрешен живот. Питам ви: вие, като интелигентност, разглеждали ли сте вашия мозък, да видите, в какво се проявява неговата сила? Например: знаете ли, на кое място във вашия мозък седи добродетелта? Тя се намира в мозъка ви, но на кое определено място, именно?

Всяка добродетел е като пръчка във вашия мозък. Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира милосърдието? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира твърдостта? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира чувството на приятелство? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира майчината любов или Любовта ви към Бога? Знаете ли, на кое място в мозъка ви се намира центъра на разсъдъка, или центъра на паметта и ред други центрове? Кажете ми, де се намират всички тия чуства? Не само вие не ги знаете, но и най-видните философи, като Канта или други някои, не ги знаят. И те са били невежи в това отношение. Кант е знаел толкова, колкото и вие. Той е написал една отлична книга за чистия разум; но преди да я напише, трябваше да напише, на кое място в мозъка се намират всички тия пръчки.

Съвременните хора искат да възпитават децата си, но как ще ги възпитават? Ако вие окопавате лозата си, но не обрязвате пръчките й, какво ще стане с вашата лоза? Пръчките на самата лоза не се окопават, те се обрязват, а самата лоза се нужде от окопаване. И колкото повече окопавате, т.е. обработвате лозата, толкова повече растат и бурените около нея, защото имат по-добри условия. Същото нещо се забелязва и у добрия човек. Едновременно с развиването на добродетелите му, се развиват и някои лоши качества. Туй зле ли е? - Не е зле. И злото в човека също тъй има право да расте, както и доброто. Аз няма да се спирам, да обяснявам, какво нещо е злото. Злото е един живот. Според моите схващания, злините, които сега съществуват в света и у нас, са неизползвани добродетели на миналото.

ново

Следователно, сега трябва да се навлезе в един нов период, дето добродетелите имат условия да растат. Те са взели обратно движение в нас. Злото не може да се изкорени сега, но за в бъдеще. И когато Христос говори за бъдещето, за свършека на света, Той подразбира, че за в бъдеще ще дойде една нова вълна и туй, което сега е зло в света, ще мине в друга фаза на своето развитие. Туй е едно условие, една възможност за ония хора, които днес са лоши, за в бъдеще да станат добри. Всеки човек, който закъснее в своя път на развитие, става лош. Това може всеки да провери. Например: представете си, че вие имате условия да спечелите, но като се изгубят тия условия, у вас се заражда едно недоволство и като дойде сиромашията, вие започвате да крадете и казвате: ние можем да бъркаме тук или там, Господ позволява това.

ново1