ДУШАТА МИ Е ОТЕГЧЕНА ОТ ЖИВОТА МИ
„Душата ми е отегчена от животи ми
Добрата молитва
„В начало бе Словото"
Ще прочета 10 глава от книгата на една от най-стари¬те драми - живота на Йова.
Ще взема първите думи от първия стих на 10 глава: „Душата ми е отегчена от живота ми".
Едно от качествата на живота, което се развива на на¬шата Земя, е животът на противоречията. И всеки стран¬ник, който иде в живота, отдето и да е той, вср ще се на¬мери в това противоречие. Противоречията съществуват навсякъде. За да може човек да разбира живота, той трябва да разбира основните закони, които работят за неговото развитие. За пример хората търсят щастието, без да подозират, че всяко щастие носи след себе си не¬щастие. Нещастието - това е една неприятност, едно по¬тъмняване на съзнанието. Има нещо материално в живо¬та. Казват ви, че баща ви е умрял (а той може да не е умрял) и веднага става помрачаване на съзнанието ви и вие започвате да плачете. Както виждате, една дума мо¬же да измени цялото ви съзнание. Или могат да ви ка¬жат, че светът ще се свърши. Но светът продължава да съществува. Не се свършва светът.
Сега ние се намираме пред живота на един човек, кой¬то е живял преди хиляди^години и който е един от най-възвишените в човешкия род. Животът му е описан в Стария Завет. Тогава е написана тази драма, обширна в своите граници и изяснения на природата на човешкия род, тъй както е, а не тъй както не е. Днес например
1. Йов, 10:1
всички хора се лъжат. Всички представят живота такъв, какъвто не е: проповедникът представя живота такъв, ка¬къвто не е; майката представя на дъщеря си живота та¬къв, какъвто не е; възлюбеният представя живота на сво¬ята възлюбена такъв, какъвто не е; учителят представя на учениците си живота такъв, какъвто не е. Във всички сре¬ди и области на живота хората представят живота такъв, какъвто не е. И всеки казва, че работите ще се уредят, а те остават неуредени.
Някой казва: не бой се, ти няма да умреш, а ти уми¬раш. Или: здрав ще бъдеш, а ти се разболяваш; учен ще станеш, а ти невежа оставаш. Ти, казва, ще се издигнеш в обществото, а освен че не се повдигаш, но ще те затво¬рят някъде в затвор. Някой казва: ти ще живееш дббре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеж¬даш. Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички из¬мират. Обаче при всички противоречия човек е голям оп¬тимист. По натура той е оптимист. При всички тия про¬тиворечия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъч¬но само да вярвате. Някой ка?ва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е Друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно. Защото да кая^ем, че Господ ще уре¬ди нещата, това е механическо разбиране. Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече. В света нищо няма да се уреди, докато всички хора не дой¬дат до това съзнание - всеки да уреди своите работи и своя живот, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане.
Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето ес¬тество, това е Негова работа. Бог никога няма да се на¬месва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот. Следова¬телно при това положение ти няМа да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието. Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. ХристоЬ, който пропо¬вядваше Божията Л1960В, който проповядваше, че Бог е
б
благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място из¬живя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това раз¬колебаване не е показано никъде; то се изразява в думи¬те, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил?" Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоре¬чие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота? Вие казвате, че трябва. Оставете вашето „трябва"! Отде знаете, че трябва? Това не е твърдение, за вас то е една аксиома.
Казвате, че две по две е равно на четири. Отде знаете, че две по две е равно на четири? Това е едно механично твърдение. Две ябълки по две ябълки стават четири, така е. Но някога две по две не е четири. Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябъл¬ки. Какво ще кажете на това отгоре? Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява един механичен процес, при който няма размножаване; но при един жив процес има размножение, това вече не е две по две прави четири. Математически това е така, но то не е една акси¬ома, както вие казвате, то е едно заблуждение. Матема¬тически, в даден момент, две по две е четири, но след ка¬то се измени моментът, вече две по две не е равно на че¬тири. Ако нямаше промени в света, така е, но в един свят на постоянни промени никаква аксиома не е посто¬янна. В света има само три величини, които са постоян¬ни и които постоянно се развиват: едната е величината на любовта, на живота; другата е величината на светли¬ната, на мъдростта; а третата е пространството, в което се проявява човешката свобода. Или, казано на друг език, тези три величини са: Любовта, Мъдростта и Исти¬ната. Те са единствените неразбрани величини.
Любовта никога не може да бъде разбрана. Няма съ¬щество в света, което може да разбере Любовта. Тя вся¬кога ще остане неразбрана величина, понеже с нея се ме¬ри, но нея ти не можещда мериш.
Мъдростта е една величина, с която ти мериш нещата; сама по себе си тя е неизмерима, ти не можеш да изме¬риш какво нещо е Мъдростта.
Истината е пак мярка, ти с нея мериш нещата. Това саа отвлечени работи, които на нас не ни трябват, но и на вас не ви трябват. Те не ни трябват, понеже са един из-
7
лишен товар. Можете ли да мислите за любовта изобщо, без никакъв обект?
*
Ти мислиш за любовта, но все се свързваш с някой чо¬век. Помисли за любовта, но без някакъв обект, абсолют¬но без обект. А ти помислиш ли така, винаги в ума ти ще израсне някой, който те обича. Кажете ми кой ви обича? Че ви обича някой, това е ваше предположение. Има само Един, който ви обича в света. Кой е Той? Ще кажете: Бог. Че това сте вие самите! Единственото нещо, което вие зна¬ете, то е всъщност, че вие сам се обичате. А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблема¬тични; може да е така, аз не отричам тези неща. Ти гово¬риш за Бога, че съществувал отвън. Това е въпрос, че съ¬ществувал някакъв Бог отвън, това е по отношение на твоето съзнание; и като казваш, че Бог съществува, ти предполагаш, че друг някой като теб съществува в света. Ние сега изопачаваме реда на 'нещата и казваме: Бог съ¬ществува и Той ни е създал. Аз намирам тази логика мно¬го смешна. То е все едно гърнето да мисли за своя госпо¬дар, който го е създал. Но господарят му съществува вън от него. Никога гърнето не може да мисли за своя госпо¬дар. И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше да има никаква мисъл. Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат. Значи и които ни обичат, и които не ни обичат, не са прави. Те са прави само в известно от¬ношение. И материалистите са прави само от свое гледи¬ще. Те са прави само за даден момент. Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент. Например, че даден човек те обича, това е право само за даден момент, следващия момент той вече не те обича. Как е възможно същевременно ти да обичаш й да скърбиш? Къде се е дянала сега любовта и отде е дошла скръбта? След това де ще отиде скръбта и отде ще дойде любовта?
Тези неща - любовта и скръбта - съществуват ли в света? С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика. Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оп¬рави сам по себе си. Това е едно коренно заблуждение. Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо по-
8
вече. Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете не¬щастни. Защото това, което е предполагаемо, което мо¬же да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, кое¬то не може да бъде, не става. Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото пове¬дение. Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че мо¬жете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте ста¬нали щастливи. Казвате, че обичате някого - така е. И веднага положението се изменя.
Сега аз ви говоря за една философия, която е. Всеки ден вие мислите така. И каквото мислите, това става.
И сега, виждаме Йова, който казва: „Душата ми е отегчена от живота ми." Или да преведа: „Душата ми е отеготена от неразбирането ми." Йов казва: аз имам ед¬на крива философия; така ме е учил баща ми, майка ми, те са ме учили на този живот, който сега имам. Но този живот, на който са ме учили, не ми допада. Този живот, в който досега съм живял, не е истински, той е фалшив живот, лъжлив живот. - Той го разбира, но не го изказ¬ва, както и вие не го изказвате. Всеки човек не е доста¬тъчно истинолюбив, за да изкаже истината, и той не мо¬же да я каже; по-добре, че не може. ТоЙ не може да каже цялата истина и на себе си, и по-добре, че не я казва. Не мяже да каже истината на никого, даже и на себе си.
Допуснете, че се хващате на бас да прекарате един нож през ръката си, да мине от единия край на ръката ви до другия. Вие не сте имали тази опитност. Взимате но¬жа, бутнете го до половината и веднага спирате, не мо¬жете да изтърпите докрай. Защо? Казвате: „Аз не съм маг." Друг някой казва: „Аз съм герой, мога да прека¬рам ножа през ръката си." Питам: след като прекараш ножа от единия до другия край на ръката си, какво си спечелил? Ти си хващаш на баса и го спечелваш, след ко¬ето минаваш за герой пред хората. Но после три-четири месеца ще носиш рана и катр те питат защо ти е превър¬зана ръката, ще кажеш: „На бас се хванах." Защо? „За да покажа геройство, че мога да си пробия ръката."
В тази далечна драма за Йов имаше и едно друго за¬интересовано лице, подобно на Бога, взело участие в един съвет, който станал някъде горе. Това същество е Сатана. Бог му казал: „Ти обърнал ли си внимание на един човек-на Земята, подобен на когото досега друг ня-
9
ма?" Това същество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извиниш, но аз имам противно мнение за това, което ми говориш, че като този човек подобен нямало. Ти имаш добро мнение за него, но ти си му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма да те хвали? Но ти трябва да се увериш, че имаш криво мнение за него. Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти си го предс¬тавяш. Той говори като мазна Гайа." Това е преведено на български език. Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам. Или според не¬говите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска да се докара. Сатана казва на Госпо¬да: „Остави го на мен, аз да направя един опит. Дай го на мен аз да го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод. Това същество не е употреби¬ло тази дума „ще се слисаш", то е казало: ти ще се убе¬диш в края на краищата, че моето мнение е право. Ще видиш, че това, което аз казвам, е право. - „Хубаво, поз¬волявам ти да направиш опит, да му вземеш всичките овце, всичките камили, говеда, да го опиташ и после ела при мен; само живота му няма да вземаш." Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой превод) и - не се знае по какъв начин - внушава на всички англи¬чани, на всички народи да дойдат да оберат Йова. И до¬хождат всички тия англичани (един силен народ, който е живял между Мъртво и Червено море) и всички остана¬ли народи, като разбойници, като банди, обират Йова, взимат му говедата, камилите, овцете и го оставят съвър¬шено беден. Един след друг идват слугите на Йова и му казват:
– Задигнаха ни всички овце, всички говеда и камили. Йов им отговаря:
– Господ дал, Господ взел.
– Камилите отидоха.
– Господ дал, Господ взел.
– Всичко отиде! Конете отидоха.
– Господ дал, Господ взел...
Като се свърши първият процес, иде пак Сатаната и казва на Господа: „Той е хитър, той знае да се предста¬вя. Малко по-далече го Хвани. Да вземеш имота му, го-
10
ведата му, това е лесно, но да се дойде до жена му, до децата му, тогава ще се познае какъв е." Започва вторият изпит за Йова. Явява се някаква силна вихрушка, събаря къщата и засипва под нея синовете и дъщерите му. Йов и в този случай казва: „Да е благословено Името Божие. Господ даде, Господ взе. Господ взема своето." Иде Са¬таната пак при Господа и казва: „Този човек е краен егоист, той е затворен в себе си; той жертвува и синовете си, и дъщерите си, само на него да е добре. Опитай се само да му бутнеш кожата и той ще каже ред лоши думи за теб." Най-после започва третият изпит, докосва се до кожата му, явява се една болест, подобна на проказата, кожата му се напуква, големи бразди се явяват, големи и дълбоки по един сантиметър. (Това е малко хиперболич-но казано, два сантиметра напукана кожа, то е както ко¬гато кажеш, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. Ка¬то казвам два сантиметра, това е относителна истина. Ако взема да изчислявам точно, ще извадя единицата и ще остане нещо като нашенското три милиметра.)
И тъй, ние казваме: в живота на Йова се явява вече ед¬но противоречие. Философията, с която до това време Йов е живял, той е примирявал с нея всички противоре¬чия, той е мислел, че Бог е благ и така е проповядвал ис¬тината; но като го засегнаха така много, започнаха вече да идват неговите приятели при него и да го изкушават, като му казваха: ти трябва да имаш някакъв скрит грях... Той имал не грях, но някакъв голям недъг, аз няма да ви го изнеса, но вие, като четете,-можете и сами да го наме¬рите. Ако го намерите, вие сами можете да ми го кажете; може да намерите и нещо друго. Ако не го намерите, ни¬що, аз го зная за себе си.
Неговият недъг се състои в това, че не е разбирал жи¬вота; той носел в себе си една крива философия: мислел, че всеки човек може да бъде щастлив на Земята, че всеки човек трябва винаги да бъде благодарен на Бога. Това е крива философия. Всеки може да бъде благодарен на Бо¬га, но когато се отнесе добре с него; когато не се отнесе добре с него, всеки не може да бъде благодарен. Всеки може да ти благодари, когато му дадеш нещо, но не зная колко хора има, колко мбже да се намерят, които, като им вземеш нещо, да ти благодарят. Да си благодарен, когато си здрав - да, но да си благодарен, когато си бо¬лен, това е малко неестествено. Та в разбиранията си от-
11
после Йов е съзнал, че всеки човек не Може да бъде щас¬тлив. Всеки човек не може да бъде благодарен, безкорис¬тен. Не само когато Бог ти е дал овце, говеда и камили, тогава да бъдеш благодарен. Това преди всичко не е бла¬годарност, това е заинтересованост, която всеки може да прояви.
Важно е да имаш едно определено понятие за живота, та когато съществуват и най-големите противоречия, и от тях да извадиш своето щастие. Това е разбиране на живота или то значи да си силен човек. Силният човек може да отбива страданията. Внушава ти се една мисъл, че баща ти например е умрял - това е една мисъл, която трябва да отхвърлиш и да знаеш, че баща ти не може да умре. Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено, да съзнаваш, че твоето имане не може да се изгуби. Имане¬то на човека не може да се изгуби. Или ако ти каже ня¬кой, че си болен, че очите ти пожълтели, ти да знаеш, че не можеш да се разболееш. Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре да свършиш университет, да не вяр¬ваш на това. Когате ти говорят с един противоречив език, да можеш да превръщаш този език в положителен. От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания* Ние сами сме изковали сегашната си съдба. Всички нещастия в света ние сами сме гц образували. Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света. Моите обяснения са следните. Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете. Тя си казва на ума: „Аз да имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писа¬но яйце ще го гледам!" Тя вече е създала едно зло? поне¬же това дете, което тя ще роди, все на ръце не може да го държи. Тя ще го държи на ръцете си година, две, три, но като израсне, като стане момък или мома на 21 годи¬ни, когато ще тежи 60-70 килограма, как ще го държи на ръцете си? После тя си мисли: „Като писано яйце ще го гледам, ще искам аз само да му услужвам, то само в къ¬щи при мен ще си седи." Че то, като седи постоянно в къщи и го държат като писано яйце, ще стане първокла¬сен ленивец, няма да работи нищо. Каквото е пожелала и помислила майката, такова става и нейното дете. Като зачене и роди едно дете, то ще стане точно такова: ще иска постоянно да го носят на ръце, да бъде гледано в къщи като писано яйце. И после майката се чуди защо нейното дете иска само внимание и е толкова докачливр*
12
Тя казва: „Иван да ми е, нищо друго не искам." А този Иван казва на майка си: „Вода ще ми донесещ! Стани да ми направиш това-с(йова!" Тя се чуди как е могла да съз¬даде такова дете. Че тя сама го е създала. Синът й казва: „Харесваш ли сега това дете, което ти искаше да гледаш все като писано яйце и все на ръце да го държиш?" Пос¬ле, тя си е мислела синът и да бъде така силен, че кой каквото му каже, да му се отговори. После е искала той да стане богат и учен. Но като иска синът й да стане бо¬гат, силен, учен, тя не знае как да внесе тези качества в него и по този начин му предава само лошите страни на тези качества. И той действително става учен, става бо¬гат, но става и крайно користолюбив. '
Кой е изходният път на нещата? Ще кажете: аз искам да имам едно дете, което да расте, да порасте, да стане голям, учен човек, да бъде послушен, да ми помага, да ходи на нивата, да носи вода. Всичко това майката тряб¬ва да каже още преди да се е родило детето. И тогава каквото каже ще стане. Каквото пожелае майката, такова ще стане и детето. Не само това, но съвременните хора си самовнушават за всичко. Всеки човек се създава такъв, какъвто е. Някой казва за някого: „Аз ще го убия него" и така става, той си самовнушава. „Аз ще му изпия кръв¬чицата." И така става. И така идват престъпленията. Днес кажеш, утре кажеш, и ако с теб не стане днес това, в някое друго поколение все ще стане, някое същество ще се роди с тази мисъл и ще извърши престъплението. Но¬жът не може да се откаже от своето предназначение. Ка¬мъкът, от който е направен онзи хребет, не може да се откаже от своето предназначение. Каквото е казано за всеки предмет, такъв и става.
Та в днешния свят малко хора ще намериш такива, каквито Бог ги е създал. Ти трябва да ги търсиш със свещ и ако ги намериш, да ги пазиш като писани яйца. Ще дойде някога един Учител или един светия между хо¬рата - той е вече човекът» който е дошъл от Бога. А всички обикновени хора тба все по този начин създадени, както майката им е внушила. Днес казвате, че човек е направен по образ и подобие Божие. Казвате, че хората са все от Бога направени. Ще бъде смешно хората да са направени от Бога, а да са нещастни; ще бъде смешно хората да са направени от Бога, а да са крадци; ще бъде смешно хората да са направени от Бога, а да са разбой-
13
ници; ще бъде смешно хората да са направени от Бога, а да са престъпници. Това ще бъде едно крайно противо¬речие. Този живот, който ние имаме, не е от Бога създа¬ден, той е от нас създаден. Има нещо чуждо в този жи¬вот. Това е най-голямото противоречие. Това насилие, което съществува в света, безразлично отде иде, е от хо¬рата създадено. Насилие навсякъде съществува. Два вида насилие съществува в света: насилие от силните хора и насилие от слабите хора. И силният изнасилва, но и сла¬бият изнасилва. Как изнасилва слабият? Като се съберат милиони хора в едно, те образуват едно цяло и така мо¬гат да употребят насилие върху цял един народ. Това множество го наричат демокрация, маса. И така изна-силват. Един народ в своята компактност щом поиска, изнасилва. Тогава един народ може като един човек да стане силен. При такова разбиране ние не можем да бъ¬дем щастливи, нито можем да имаме щастлив жцвот. Каквато власт и да дойде, дали крайно либерална или крайно консервативна, всички си служат все с насилието. Покажете ми една държава без затвори, без бесилки, бе? смъртни наказания, без казарми! Казвате: това е чове¬щина. Ние говорим за човещина, а насилието се шири. Но това го има и у животните, и у хората. И в най-свободни¬те държави, дето и да са те, светът е пълен със затвори, навред бесят и наказват. И ако ние говорим истината, ня¬ма да се съгласим с онези, които са на власт и казват: не може без тези неща, другояче не може. Да, съгласен съм с това - при тези условия, при които живеем, при тези раз¬бирания, не може. Най-първо трябва да се създаде друга една философия, а после да се махнат затворите. Ние трябва да .започнем оттам, отдето наистина трябва да се поправи светът. Светът ще се поправи, когато всеки сам се поправи. Ти си скържав, но мислиш, че като имаш пари, ще поправиш живота си. Освен че парите няма да попра¬вят живота ти, но и ще го развалят повече. Ти мислиш, че трябва да имаш знания. Освен че знанието няма да ти поправи живота, но и ще го развали. Така ти само ще усилиш страданието в живота си. А главната философия седи в това: по кой начин можем да отмахнем страдание¬то, да имаме едно естествено положение на живота. Аз не разбирам живота така, както го проповядват философите, материалистите или духовните хора. Защото едните про¬повядват за свой интерес, казват: всичко е в онзи свят. -
14
Ами в този свят? И другите проповядват за свой интерес, като казват: ние трябва да се уредим в този свят. Тези, ко¬ито казват, че тук трябва да се наредят, питам: какво ще стане с тях, когато един ден нашата Земя'се изгуби? Един ден нашата Земя ще умре. Питам: какво ще стане тогава с онова, което са придобили? Пак ще дойдем до едно •про¬тиворечие. Учените хора казват, че Земята един ден ще ос¬тарее и ще дойде до едно положение, при което върху нея ще се спре всякакъв развой. Питам тогава: като се спре животът, де ще отидем ние? Според моите разбирания, в света има един прилив и един отлив на нещата. Това под¬разбира, че известни музикални сили например може да дойдат до своята максимална степен на развитие и след това в музиката ще започне един обрат, едно отслабване, един отлив ще дойде. Така е и в живота. Като казвам, че животът ще дойде до един край в своето развитие, разби¬рам, че този съвършено неестествен живот е почти на гра¬ницата вече, по-далеч той» не може да отиде и трябва да се спре по някакъв начин. Това няма да стане защото такива са предсказанията, но той ще се спре по начин, който Природата е предвидила. Още нови и големи страдания и нещастия ще дойдат за цялото човечество - не защото аз ги предсказвам, но те си идват сами по себе си.
Когато казвам, че годината ще бъде плодородна, то е не защото аз го казвам, но защото тя е такава сама по себе си. Казваме, че Петлите пеят на промяна на времето - да, но и без да пеят петлите, времето пак ще се смени. Когато проповедниците проповядват за Бога, те не го създават, Той и без тях си съществува. И когато матери-алистите отричат Бога, те не го отхвърлят, те само Го отричат. Проповедниците проповядват една идея, която не им е ясна. Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал. Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществу¬ва, или не. Чудни са, и едните, и другите. Аз ги намирам за крайно невежи и «казвам: «дните проповядват за Бога, за когото нямат никаква^опитност, не са Го опитали; другите пък отричат Бога, но и те не са Го опитали. Един ден, като вземете овцете, говедата и камилите на този вярващ, той ще каже: „Аз не вярвам вече в този Бог." Вземете пък един материалист, който не вярва в Бога, дайте му щастие - той веднага ще повярва. Аз го¬ворих един ден с един материалист, който казваше, че
15
няма щастие в света и го питам: ако Бог ти даде най-ху¬бава» най-умна, най-даровита жена, тогава ще повярваш ли в Бога? -, „Да, тогава ще повярвам." То е според тур¬ската поговорка, която казва: дай ми пари, че и в джен¬дема отивам.
Както виждате, светът не е лош, той си върви по един естествен път на своето развитие. Злото и доброто се преплитат. От злото и доброто произтичат радостите и скърбите. Това и някои философи поддържат. И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съ¬ществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип. Така е психологичес¬ки, от човешко гледище. Сладчината произтича от слад¬ко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състЬв. Защото горчивина има ра¬мо в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна* И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно нйе се намираме в една сфе¬ра, в едно общо поле, детог сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един еле¬мент на битието. Или, под думата „душа" разбираме то¬ва в света, което не може да се измени, което не може да изчезне. То не може да изчезне в развоя, в неговото про¬явление, т.е, в съединенията, в които влиза; тези съедине¬ния могат да изчезнат, резултатите на този елемент мо¬гат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне? Някой казва, че няма живот след смъртта, но в това няма никакво философско разсъждение. Това, което е, не може да бъде това, което не е.
Ако животът сега съществува в мен, питам: това съз¬нание, което сега съществува в мен, като се измени тяло¬то ми къде ще.отиде? Можете да ми приведете като при¬мер онази грамофонна плоча, която се върти и говори, но самата тя не съзнава, че говори. Питам: когато плоча¬та изчезне, това същество, което я е направило, също ли
16
изчезва? Неговото съзнание може ли да изчезне? Плочата може М изчезне* но съзнанието не. Този говор на плоча¬та може да се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може да изчезне. Всеки съзнава това. Има нещо у нас, което може да изчезне, има стремежи, които могат да изчезнат» но има стремежи, които нищо не е в състояние да ги обезличи. Това нещо и крайният матери¬ал ист съзнава. Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват: да живее народът! Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в све¬та. Реалното никога не може да се измени, то винаги ос¬тава едно и също. Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него. Нккой не може да ме лиши от този еле¬мент. Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го прие¬мат или не, то е друг въпрос. От друга страна всички вярват в това. Аз не съм за външните йроявн. Някой мо¬же да се прояви като вярващ или като безбожник - сво¬боден е. Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи - това е закон на свободата. Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни. Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен. Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни. Свободата седи в това, че можем да мислим върху две противоречи¬ви неща различно. Можем и за еднакви неща да мислим различно.
Да оставим тази мисъл малко настрана, понеже тя не е в съгласие със сегашния преходен живот. Може да сте учени, може да сте богати, но ще станете възрастни, ще остареете. А като остареете, може да изгубите своето знание, Може да сте най-големият красавец, най-силният човек в света, но като дойдете до 60, 70, 80, 100, 120 го¬дини, вашата сила ще изчезне. А хора, които привидно не се занимават с философията на живота, казват: той не ни интересува, - Възможно е. Но умният човек не трябва да се лъже, да вярва в това, което утре ще му вземат. Аз не считам умен човек онзи, което се е натоварил с 60-70 килограма злато н^ гърба си и му кажат: ти ми го прене¬си, че после аз ще ти го дам на теб; а като го пренесе и като дойде до крайния предел, нищо не му дават. Аз не искам да ми вземат това злато, което нося на гърба си.
Това злато трябва да ей остане с мен. Реално е това, кое¬то никой не може да ти вземе. За мен е реално това, кое¬то всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения. Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен. Ако аз съм в един затвор и знам как да изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли да каже: „Колко е хладнокръвен този чо¬век! Може да излезе от затвора, а седи вътре." - Предс¬тавете си обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън да се разхождам свободно. Хванат ме полицаите, ту¬рят ме отново в затвора, заключат здраво килията и каз¬ват: „Тук има ред и порядък. Тук ще стоиш! Ти,трябва да се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно да се разхождам. Как¬во ще кажат на това съвременните хора? Това може ли да стане? Възможно е. Някой ще попита: ти можеш ли да го направиш? - За себе йи го правя, но за хората ни¬кога. Мен никой не може да ме постави в затвор, т.е. ни¬кой не може да постави моите мисли, моите чувства в един затвор. Никой не може да ме накара да мисля дру¬гояче, а не както мисля сега. Това е хубостта, това е кра¬сотата на живота. Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни на¬кара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира. Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става. „Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мис¬ля, че жена ми ще ми изневери" – и така става. „Аз мис¬ля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма да бъда потече министър" – и така ста¬ва. Каквото мисля, това става.
Казвате: има ли Господ, или няма? Какво ме ползува Господ, ако аз съм нещастен? Или какво ме ползува, че няма Господ, ако аз съм нещастен? Казвам на тези фило¬софи: ако вашата философия на безбожие може да ме направи щастлив, добре дошла; ако вашата фирлософия поддържа, че има Бог и може да ме направи щастлив, добре дошла. Ако вашата философия, че няма Господ,
18
ме прави нещастен, вземете си я; или ако вашата филосо¬фия, че има Господ, ме прави пак нещастеА, дръжте си я за себе си. Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота. Аз съм за онази ис¬тина, за реалното, което може да уреди живота ми. Не говоря за бъдещия, но за настоящия живот. Аз не говоря за живота на другите звезди, там може да има живот, но това са Предположения още. Реално е само това, което може да уреди нашия живот. И това, реалното, е в нас вътре. Тази теория донякъде е права.
Една бедна вдовица ми разправяше следната своя опитност. Мъжът и бил много богат човек, но по едно време умира и тя изпада в голямо отчаяние. „Цели осем години - казва тя - аз не исках да живея: искаше ми се да се обеся или да се хвърля от някоя канара, или да се удавя във водата. Не можех да се успокоя, цели осем го¬дини се мъчих да разреша въпроса защо мъжът ми умря. Един ден като че ме озари една светла мисъл и нещо в мен ми каза: ти питаш сега защо мъжът ти умря. Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва да умра.^А трябва да знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря. Когато дойде този ден, не само за мъжа си, но и за себе си ще питаш: защо аз трябба да умра? Остави сега мъж^т ти лично да пита за себе си, а ти ще питаш за себе си, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата. И тя си ка¬за: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала'мъж. Ако той беше истински мъж, не тряб¬ваше да умира, а щом е умрял, аз повече не го искам. Мъж, който умира, не го искам. Той трябваше да седи при мен в тези години, да ми помага. Какво трябва да плача за този умрял мъж? И няма го вече прн мен." Тя продължи: „Оттам насетне станах съвършено спокойна, съвзех се, ободрих се, и слава Богу, работите ми почнаха да се оправят/* После нейни познати я запитвали:
– Ти искаш ли пак да се ожениш? Тя отговаряла:
– Този, за когото искате да ме жените, ще умира ли?
– Ще умира.
– Тогава не го искам. Аз искам да се оженя за някой, който не умира. АкО ми намерите такъв, ще го взема, иначе оставете ме, аз ще си бъда с това верую, което имам сега.
19
Ще ви преведа факта в следната форма: защо трябва да вярвате в едно верую, или да имате едно верую» било в консервативен, или в либерален смисъл, че има Гос¬под, когато един ден този Господ ще умре за вас?'Или пък защо ви е един материализъм, който казва, че Бог не съществува, когато един ден и той ще умре, и вие ще се разочаровате? И в едното, и в другото вие ще се разоча¬ровате. От това гледище ти нито можеш да отричаш Бо¬га, нито да го доказваш. Щом кажеш, че няма Господ,
•това значи, че ти не съществуваш. И щом кажеш, че има Господ, това значи» че ти съществуваш. Каква нужда има тогава ти да отричаш себе си или да твърдиш, че същест¬вуваш? В съзнанието на всеки трябва да има една обща мисъл, че той съществува. Това е разрешението на въп¬роса. И по-нататък - дали има задгробен живот или не» това е второстепен въпрос: Защото този въпрос говори» че моят живот може да се измени. И тогава казвам: за да се измени моят живот, това показва» че в меи има друго някакво същество, което изменя живота ми. Значи ако ме сполети едно нещастие, това показва, че в мен има друго щпсакво същество, което може да измени живота ми, да ми направи някаква пакост или някаква вреда.
Ако аз съм сам в света, кой може да ми направи зло? Да допуснем, че цялата Земя е ваша, че всичкото богатс¬тво на Земята: растенията, животните, овцете, говедата -всичко това е ваше, и вие сте пак нещастни Кой.е причи¬ната за това ваше нещастие? Говедата никой не ви е взел, овцете - също, богатствата, парите - също. Тогава кой е причината за вашето нещастие? - Вие сами* Ще кажете: обществените условия. Да! Вярно е, че обществените ус¬ловия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може да бъде причина за вашето щастие или нещастие. Щом имате отношения към това общество, не може да бъдете извън него. И до-
. колкото то има отношение към вас, дотолкова и вие дър¬жите за него. Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармо-нични. Аз не съм за това, да опровергавам този въпрос. Щом в едно общество или в едно учение пребъдва Исти¬ната, то е хармонично устроено. Според мен Истината е само това, което никога не се изменя. Истината е само това, което всякога е живо, което всякога пребъдва в чо¬вешкия ум и сърце, в човешката душа. Истината е най-
20
Мощният елемент, който върви с всички души заедно. Истина е това, което никога не прави зло*в света. Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора. Това нещо някои хора наричат Бог, но думата „Бог" е изкри¬вена дума. Какво означава думата „Бог"? Думата „Бог" означава» че Той всичко може. Мнозина считат, че Бог е вън от хората. Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо? Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога, да съм инвалид, да съм слаб човек? И най-после, Бог няма да иска да държи на ръце¬те си един инвалид. Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може да ро¬ди едно слабо, едно хилаво същество. Аз не мога да за¬щитавам такава, теория, но правя психологически извод. Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно същество. И затова животът, в който жи¬веем, трябва да го разрешим много правилно. Ние участ¬вуваме сега и в скърбите, и в радостите на живота. Как ще си помогнете тогава? Как ще си помогнете, ако в све¬та дойде едно голямо земетресение, или една чума, или един голям циклон, или ураган? Умният човек предвиж¬да нещата отдалече и затова ги избягва. Когато един ра¬зумен човек пусне един кораб в морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за ава¬рии и по този начин ще ги избегне. При сегашните усло¬вия на живота трябва да бъдете крайно разумни.
Сега аз говоря на онези, от вас, които са силни, които мислят. А онези от вас, които са слаби и които не мислят, те не обръщат внимание на думите ми, те се държат за старото. Който е слаб, да си държи старото. Старият дядо да държи патерицата си, да се подпира на нея, а на младия не трябва никаква патерица. Остане ли до някак¬ва патерица, той няма вече никакъв морал. Това, на кое¬то ние трябва да разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме «Любов. Първата подпора, това е Любовта. Втората подпора, това е знанието, Мъдрост¬та; третата подпора, това е свободата, Истината. Това са три подпори в три свята: в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Това са три велики свя¬та, които управляват човека. А човек е само онзи, който във волята си има истината, който в сърцето си
21
има любовта и който в ума си има мъдростта; Човек е * само онзи, който използва всички тия закони и живее съ¬образно тях.
Та казвам: в тази стара драма Йов се оплаква от жи¬вота си. Прочетете тази драма, да видите развръзката й. Той придобива едно прозрение, влиза в новия живот и намира, че старият живот, в който дотогава е живял, е бил фалшив. Той, казва: „Аз вече се отказвам от всичко старо и няма да мисля по стария начин." И на този Бог, който му говорил отвътре, той казва: „Отсега нататък ще Те слушам да ми говориш истината." Тъй както ми гово¬риш, кажи ми истината, н аз ще Те слушам, ще приложа тази истина в живота си, за да придобия новия живот." Щом той приложи тази философия в живота си, в него стана едно преобръщане и в този момент всичко му се възвърна: богатството, говедата, камилите, овцете, коне¬те, дъщерите и синовете, и то два пъти по-хубави и кра¬сиви, отколкото бя*а първите. Които четат тази история на Йова, ще кажат: този човек е проповядвал за Госпо¬да, така ли трябваше да пострада? Значи според тях той не трябваше да премине тези изпитания. Не, един човек като Йова, който проповядваше за Бога, трябваше да се изпита, след което всичките богатства му се възвърнаха, а синовете и дъщерите му също се възвърнаха, но два пъти по-красиви от първите.
Не може да се приеме новото учение, докато човек не се изпита във всяко отношение. Това, да получи извед¬нъж всички блага, то не е никакво ново учение. А така, да го залъгват, че като отиде в онзи свят, ще Свири на китара и само ще пее, това не е истински онзи свят. Че ние и без да сме на онзи свят, пак свирим и пеем с кита¬ри. Няма какво да *?н залъгват с китари. Под думата „китара" може да разбираме хармонично свирене, здра¬во мислене. Иначе, ако ре отиде с тези китари на онзи свят и се скъса една от струните им» какво ще се прави тогава? Китара, на която струните се късат, това не е ки¬тара, това е дъска. Така е и с всяка мисъл, която не може да внесе в човешкия ум онази велика сила. Аз не казвам, че няма да се тревожите, но и след като се разтревожите и дойдете до крайния предел, да можете да превърнете тази енергия и да произведете в себе си онова щастие, ка¬то на онази вдовица, да кажете: „Този мъж не трябва да умира. Щом умира/не го искам!" Досега колко вдовици
22
са дохождали при мен да ме питат какво правят мъжете им в онзи свят. Иа някои от тях казвам:
– Мъжът ви там е оженен.
– Че как и кога се е оженил?
– Вярвате ли в този мъж?
– Вярвам, обичам го още.
– Че как може да вярвате в нещо, което е умряло ве¬че? И как може да обичате това, което е умряло? Невъз¬можно е човек да обича това, което е умряло, разбирате ли? Вашият мъж се е изменил, той сега е у вас.
– Че как може да влезе в мен толкова голям човек? Тази жена със своите материалистически схващания
мисли, че мъжът й със цялото, си тяло е влязъл в нея, та¬къв голям, левент чо^ек, юнак!...
Може някои от вас да ми кажат: така не се говори за живота. Не аз говоря, вие говорите, вие се оплаквате. Толкова години вече съм в България, но никой още не е дошъл да се похвали с живота. Кой как дойде, все се оп¬лаква: жена от мъжа си, мъж, от жена си, брат от брата си, сестра от сестра си, приятелка от приятелката си, учител от ученици и обратно. Досега не съм срещал нито един учител да каже: доволен съм от учениците си и от работата си. Значи, има нещо криво в живота. Но не сме само ние виновни. Аз не мога да бъда отговорен за гре¬ховете на хората. Аз съм отговорен само за своята ми¬съл. Всички противоречия в живота ние самите сме ги създали колективно и ни трябва една правилна филосо¬фия, за да се освободим от тях. Има една Школа за тази цел. Ако се следва тази Школа най-малко 25 години, све¬тът ще^се поправи. Има начини, има формули за това и така може да се поправи той, че да имаме един свят на светии. Може да се направи един онит. Двайсет и пет го¬дини трябва да пожертвуват съвременните народи, за да имат известни разултати. След 25 години ще се докаже може ли или не може да се оправи светът. Като поддър¬жате, че мисълта е, която създава щастието или нещасти¬ето, всеки от вас, ако е внимателен какви мисли влага в съзнанието си, ще може да оправи своя свят. Всяка ми¬съл, която идва отвън, или която произлиза от човека отвътре, той трябва да бъде внимателен заради нея, да види реална ли е тя, или не е реална. Следователно човек не трябва да приема нищо отвън, което да не е вярно. Също така и нищо не трябва да излиза от него, което да
23
не е вярно. Само така може да се поправи твоят свят и като се поправи той» ше се оправи и външният свят.
Твоята свещ ако е запалена и гори, ще може да пома¬га и на другите около теб. Йо свещ, която не е запалена, не може да помага никому. В сегашния си живот хората още не са запалени свещи. Тогава как ще си обясните онова положение, когато един от видните американски милионери, това било в миналия век, отивал с параход за коронацията на един от тогавашните английски крале и като се размислил из пътя» че триста и шейсетте мили¬она лири стерлинги» които имал на разположение» няма да му стигнат за този празник, хвърлил се във водата и се удавил. Как ще си обясните това? Какво ще кажете на това отгоре? Лекарите ще кажат» че това е едно болезне¬но състояние. Не, това е израз на една лъжлива филосо¬фия, която съществува в света, това е израз на една кри¬за. Ние знаем причините на кризите. В днешно време Ан¬глия в един ден е изгубила 600 милиона английски лири стерлинги. Това е една грамадна загуба. Веднага анг¬лийският стерлинг е спаднал с 15 на сто. Но тези богати милионери и банкери си имат съвсем особен възглед за живота. Те влизат в разрез с един установен ред и поря¬дък в света. В света има един установен ред на нещата, с който като влезем в стълкновение става така, както ако се блъсне едно шише в някоя канара. Нали шишето се счупва? И ние сме едни такива шишета, които като се сблъскат, остава реалното в света» а ние ставаме на мал¬ки парченца. Това е много естествено. Няма какво да се сблъскваме. И съвременните хора искат да изменят це¬лия ред и порядък на живота на Земята, но това е невъз¬можно, Те могат да го изменят външно: могат да затва¬рят хората, могат да бият» да бесят - всичко могат да направят, но живота не могат да изменят. Те могат да внесат греха, могат да внесат противоречиви мисли, но да изменят реда и порядъка на великия Живот - това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек сам себе си да унищожи. Може да унищожи своите дела, може да унищожи една своя мисъл, но сам себе си да унищожи -това е немислимо. Аз бих желал някой да направи това и да докаже, че е успял. Някой казва: „Аз ще се самоу¬бия."
Ти можеш да убиеш едно свое дело, ти може да уни¬щожиш една своя мисъл, но по никой начин не си в със-
24
тояние да унищожиш себе си. Този въпрос са задавали и най-древните философи: може ли човек да унищожи себе си? Аз отговарям положително: това е невъзможно, по¬неже животът е целокупен. Като казвам, че не мога да унищожа себе си» разбирам, че аз съм един жив елемент от едно цяло и по никой начин не мога да унищожа този жив елемент, този живот. Това и математически е вярно. Един човек не може да унищожи цялото, на което е част. Нито пък цялото може да разруши някоя от своите час-ХР. И двете неща са невъзможни. Резултатите на частите могат да се разрушат; резултатите на цялото могат да се разрушат, но отношението, което съществува между час¬тите и цялото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши. Ако приемем че това е възможно, тогава трябва да допуснем друга една реалност, в която нещата могат да се изменят. Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат да стават никакви 'промени. Следователно в едно трябва да бъдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си. Тъй щото ще мислите положително! Всякога ще мислите, но не както досега. Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността - да живея съобразно с всички форми, които живеят, да жи¬вея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите; да става един прилив от нис-шето към висшето и от висшето към нисшето. Всички те¬зи форми са в съотношение една към друга. Това е наше¬то разбиране. Вие казвате: „Това е нищо, един червей." Да казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей. Или казвате: „Това е една мушица", но не разбирате смисъла на тази мушица. Тази мушица е важ¬на колкото е важен и човекът. Това значи, че колкото чо¬век е важен на своето място, толкова и мушицата е важ¬на на своето място.
Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за' нашето нещастие е извън нас. Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да жи¬вея. Той съзнал,- че вече няма да спъне своя живот. Сле¬дователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас. Това, което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото
25
човечество. Цялото човечество прогресира общо. И хо¬рата общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез прордка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат ве¬че." Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в едине¬ние, както Бог мисли. В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога. То¬гава няма да страдаме,'беднотия няма да има, скръб ня¬ма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. Децата тогава няма да умират, но и по много Меца няма да Имат хората. Всеки ще има само по едно дете. И мъжът жена 4 няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде. Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, ни¬то за мъж ще отиват. Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира. Между тях ще има единение, ще има една велика. любов. Някой ще каже, че това са фантазии. Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би мо¬гъл да ми покаже една реалност? От толкова години на¬сам аз търся една реалност, бих я купил още сега, имам на разположение десет милиона. Още сега бих дал един чек за десет милиона да ги вземете от английската банка.
„Душата ми е отегчена от' живота ми." Както живеете сега, все ще имате опитността на Йова. Виждам хората -днес са весели, утре са тъжни. Това-е самоизмама в жи¬вота. Аз бих желал всякога да ви виждам весели. Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота. Бих желал да виждам хората око¬ло себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло. Искам да виждам хората в един живот без противоречия. Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишите - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама.
Вие сте като в положението на Настрадин Ходжа. По едно време той осиромашал; тръгнал един ден по улица¬та, като се разговарял с един турчин богаташ. Настрадин Ходжа казал:
– Се^а да намеря 99 турски лири, няма да ги взема, ако не са сто.
26
Турчинът решил да го изпита. Турил на земята една кесия, в която имало 99 турски лири. Настрадин Ходжа като видял кесията с парите, я взел, турил я в джоба си и продължил. Турчинът му рекъл:
– Ти не знаеш ли, че в кесията са 99 лири, а не сто? – Няма нищо, който е турил 99, той ще тури и още една. ] ,
И на вас ви трябва сега само още една лира. И вие ка¬то Настрадин Ходжа взимате кесията, туряте я в джоба си, като казвате: онзи, който е турил 99, той ще тури още една.
Казвам сега: освободете се от вашите стари лъжливи схващания за живота. Най-първо, вие мислите, че сте не¬щастни - то е илюзия; мислите, че сте щастливи - то е друга илюзия; мислите, че сте болни - то е пак илюзия; мислите, че сте здрави - и то е илюзия. Мислите, че вярва¬те - то е една илюзия; после мислите, че не вярвате - и то е пак илюзия. Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че' сте невежи - то е друга илюзия. Коя е реалността тогава? Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого. Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен. Аз проповядвам едно: чо¬век прогресира в своето развитие. Че съм учен, това е от¬носително така. Това знание, което имам, то е събрано от-тук-о.ттам. Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа* да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш. Никой няма право да ме закача!" - и тя да се махне. Някой казва: учени хора сме. Щом сме учени, защо страдаме? Учени хора сме, а погубваме радостите си. Мо¬же да е приятно да живеем в илюзиите на живота, но това няма смисъл. Поне да съзнаваме това положение. ИЬ<а един живот по-краскв от този, който сега живеем. Както има живот по-красив от животинския, така има живот по-красив от сегашния човешки.
Съществува на Земята една човешка раса, която живее някъде, но още не е известна на хората. Ще дойдат нас¬ледници на тази раса. Към нея днес се стреми цялото чо¬вечество. Хората от тази раса живеят отличен живот. Е, кажете, кой от вас е ходил при тях? Не съм ходил, но съм приказвал с тях. Кое е по-вярно: да кажа, че съм бил
27
между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях? Да съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях. Може да си ходил във Франция - това не е реално; може да си ходил в Англия или в Америка - и то не е реално. Аз съм ходил в Америка, но това е сън за мен; това, което е в човешкото съзнание, което никога не се мени, то е реалното. Следователно ако твоята душа е изпълнена $ Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко жива в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли си сега косата! Ти тряб¬ва да знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира!" - И какво ще ти каже смъртта? Тя ще ти козиру¬ва и ще каже: „Слушам, Ваше високоблагородне!" - и ще си обърне гърба. Това е щастието на човека - да не дой¬де за него смъртта. След това ще дойде Сиромашията. Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз ни¬кога не оснромашавам? Така че, иди си веднага!" Ще ка¬жете: може ли да бъде така? - С простотията си ще си умрете - нищо повече. Може ли'да бъде това?! Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порастне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли да бъде това? Това ще бъде не защото аз го казвам, но защото н без това то ще стане така - то¬ва е вложено в самото дете вътре. Следователно ние всички трябва да вярваме в онова, което Бог е вложил в нас - то е Божественото, абсолютното, за което всички трябва да държите. Ако някой път се обезсърчите, влезте по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, докато дойдете във вашия свят на щастие, на радост и на веселие. И ще ка¬жете тогава: „Сега разбирам Истината."
Ще ви приведа един пример. Представете си, че сте в един затвор, дето постепенно прокопавате, прокопавате и дойдете до едно положение от малката дупчица, която сте прокопали, да може малко светлина да влезе. Всяка сутрин слънчевата светлина ще прониква през тази малка цупчица. Колкото нещата стават по-тънки, толкова и Светлината повече прониква през тях. Като се пробие1 дупка, и светлината ще дойде. Докато в Съзнанието съ¬ществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, фило-софствувания, че този философ така казал, онзи така ка¬зал и вярваме на това, което философите са казали, свет¬лината отвън не може да проникне в съзнанието ни. Това
28
е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, кога¬то тия философи са живели; но не е вярно за всички вре¬мена. Всички философи, всички богослови, какаото са казали, то е вярно само за времето си. Христос, един от великите Учители, каза на еврейския народ: „Много не¬що имам да ви кажа, но то не се отнася до вас, не е още за вас. А за в бъдеще много неща има да ви се кажат." -Какво можем да кажем за неизказаните неща? Защото малките работи, които Христос каза, не са приложени, а какво остава за големите? Ако бяхме приложили малко¬то, което Христос каза, ние щяхме да имаме съвсем дру¬га култура, съвсем друг строй, съвсем друго благо.
Но такова разбиране, каквото и да е, и то е добро. Бъдещето нас не ни засяга толкова. Питате какъв ще бъ¬де бъдещият строй Той ще бъде точно такъв, каквито са хората. От толкова хиляди години хората са създали то¬зи строй, но и той не е лош. Той съответствува точно на вярванията им. Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безвер-ници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи. Аз не правя разлика между народите. Този строй, този живот, какъвто и да е, той повдига ця¬лото човечество. И той е добър, но още не е идеален. Следователно има още един по-възвишен живот, към който човечеството се стреми. Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Жи¬вота, към радостта, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата. И тогава ще кажем като Йо-ва: няма да мислим по старому, няма да живеем по ста¬рому, няма да чувствуваме по старому, няма да постъп¬ваме по старому! Тези мисли може да ги поставите за основа. Ако живеете така няколко години, вие ще създа¬дете от себе си такива хора, каквито искате да бъдете създадени.
Казваме тогава: блажени вярващите в новото схваща¬не на Любовта; блажени вярващите в Мъдростта; блаже¬ни вярващите в Истината и Свободата! Нещастни онези, които вярват в сегашното и мислят по сегашному, и чув¬ствуват и постъпват по сегашному. Дръжте положител¬ната мисъл: вярвайте в новото. Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници. Според мен доброто в хо¬рата е следното: въпреки всички н^й-големи противоре-
29
чия, които сега съществуват в света, у тях има една неп¬реодолима вяра, че светът ще се подобри. Всеки казва: „Каквото и да е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата си в аб¬солютното. Те казват: „Макар че сега е лошо, но светът все пак ще се оправи." Тази мисъл е вярна!
И тогава няма да казваме, както Йов някога е казал, но Ще кажем: блажени онези, конто идат с новата вяра. Блажени онези» които идат с новата любов. Блажени онези, които идат с новата свобода. Блажени онези, кои¬то идат с новото"знание. Казвам: блажени са, защото те ще се нарекат Синове Божии,
1 неделна беседа, държана от Учителя на 27 септември (Кръстовден) 1931 г., София, Изгрев