Единното и неделимото
Размишление.
Блажени нажалените, защото те ще се утешатъ". (–4 ст.). – Кого утешават? – Нажаления. Който никога не е бил нажален, не може да се утешава.
„Блажени кротките, защото те ще на-следят земята". (–5 ст.).– Защо кроткият ще наследи земята? – Защото само на кроткия може да дадеш нещо, което той да не присвои, да не го строши, или да не го поквари.
.Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситятъ". <– 6 ст.). – Който не гладува и жадува за правдата, не може да бъде здрав.
„Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдатъ". (– 7 ст.). – Искате ли да ви милват, бъдеге милостиви. Който не е милостив, не може да бъде помилван.
„Блажени чистосърдечните, защото г ще видят Бога". (– 8 ст.). С други думи казаио: Блажени чистосърдечните, защото те ще видят любовта, в нейната слава и величие. Който не е чистосърдечен, той не
Матея, 5 гд.
12
може да види любовта. Щом не вижда любовта, той ходи в тъмнина и всякога се спъва. Съвременните хора се спъват, защото не виждат любовта.
„Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат". (– 9 ст.). – Какъв трябва да бъде миротворецът? – Силен. Слабият не може да бъде миротворец. Той иска мир, а се страхува да не го изну-дят. Обаче, силният носи мир, затова ще се нарече Син Божи.
„Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно царството небесно". (–10 ст.). – Каквото царство искаш, ще бъдеш за него гонен. За да извадите житното зърно от класа, трябва да го гоните с коне на хармана. Конете, които тъпчат житото, пред-ставят противоречията в умствения и в сърдечния свят. Житото трябва да мине през много противоречия, за да излъзе от него доброкачествено зърно.
„Блажени нищите духом, защото е тях-но царството небесно". (– 3 ст.). – Кой е нищ духом? – Който не влага духа си в земни работи. Не впрягай духа си в земни работи подобно на земеделеца, който впръга вола в колата си и го кара да оре. При това положение, както волът не може да бъде свободен, така и духът не може да бъде господар на царството небесно. Бъдете, прочее, нищи духом, за да бъдете вън от ограниченията на материалния свят. Нищи-
13
ят духом не иска нищо от материалния свят, и затова е свободен от неговите връзки. – Може ли да се живее без материални блага? – Щом живее на земята, човек се нуждае от материални блага, но не трябва да се свързва с тях. Кой е за-несъл нъкакво материално благо със себе си на онзи свят? Никой нищо не е занесъл. Даже косъм не можете да занесете на онзи свят.
Един млад момък се оженил за една мома, която постоянно се кичела с жълтици. Като гледал жълтиците, той си мислъл, че са от чисто злато, и се радвал, че се осигурил. Какво излъзло в края на краищата? Жълтиците били фалшиви. Зем-ният живот е пълен с фалшиви жълтици. Не се женете за мома, която се кичи с фалшиви жъллици, колкото красива и да е тя.
Дръжте в ума си мисълта: реално е само това, което върви след вас. Ако па-рите вервят след вас, те са живи, те са реални величини; ако не ви следват, г са фалшиви, нереални, на тях не може да се разчита. Не само момата трябва да носи жълтици, но и момъкът. И като срещне своята възлюбена, да окачи на врата й три жълтици: едната да излиза от любрвьта, втората – от мъдростта и третата – от истината. Ако не окачи трите жълтици на врата й, работите им няма да вервят добре.
14
Когато проповядвате на нвкого, пак трябва да окачите трите жълтици на врата му.
Какво означават трите жълтици? – Три-г добродетели: любовта, мъдростта и истината. Благодарение на тях, разумните същества създадоха очите, ушите и устата на човека. Понеже те ни обичат, любовта ни създаде устата, мъдростта – ушитв, а истината – очитв. Кой ни създаде носът?1 – Бог. Той го създаде, за да приемаме уханието на цввтята. Синовете на мъдростта пък ни създадоха ръцете и краката.
Онвзи от вас, които са дошли на планината, мислят, че са сами, че нвма никой около твх. Те се заблуждават, много сж-щества има около твх: слънцето, въздухът, водитв, камънитв. Ще кажете, че те не са живи, нищо не разбират. Който мисли така, той се намира в илюзиите на живота. Всичко, което ви обикаля, е живо. Но за да се убедите в това, трябва да минете през илю-зиитв, да видите, че те нвмат това съдържание, което влагате в твх. Докато дойде до мъдростта на живота, до истинската светлина, детето трябва да мине през нвколко училища. То постъпва първо в основното училище, дето учителите му откриват буквитв; после го учат да срича, да образува-цвли думи и изречения. Като се научи да чете, да пише и да емвта, детето влиза в прогимназията, после в гимназията и най-после в университет. Като свърши науката на
15-
земята, едва тогава природата оживъва за човека, и той гледа на нея като на нещо живо и разумно. Едва сега той може да предаде знанието си и на другите хора. Който не знае азбуката, не може да пише; който не знае думите, не може да говори; който не разбира законите на живота, няма правилно отношение към нещата, не може да решава за-дачите си.
Като не разбират законите на живота и не знаят, какви връзки и отношения съ-ществуват между душите, мнозина се оплакват, че никой не ги обича. Те не подози-рат, че всички разумни същества ги оби-чат. Няма разумно същество в света, което да не ви обича. Всеки момент те ви дона-сят някакъв подарък, гурят го тихо пред вас и незабелязано си отиват. Човек трябва да бъде буден, да приеме подаръците на любовта на време. Увлвче ли се нъкъде, веднага ще дойдат около него ненапреднали същества, които ще вземат подаръците за себе си. Като знаете това, бъдете будни, да се освободите от неразумните същества около вас, да получите подаръците на любовта и правилно да ги използувате. Как ще се освободите от тези същества? – Като ги приспите. Щом заспят, вие сте свободни и лесно ще се справите с благата, които ви се дават. Като се събудят, вие можете да им дадете, каквото искате.
16
Коя е причината, дето човек усъща нъ-кога сърцето си праздно, като че нищо няма? – Мравките, които всичко изяждат, и миш-ките, които всичко изгризват. Те се интере-суват от външни неща и ги нападат. Ако искате да знаете, дали даден човек има та. кива същества в себе си, вижте го, накъде гледа, като говорите с него. Ако поглежда надъсно и налъво, той търси да намери нещо за ядене, както и начин, по-лесно да се до-могне до това, което го изкушава. Ще знаете, че тези същества са го нападнали. Той говори, но от време на време пресича ми-съльта си. Обаче, каквото и да виждате в събеседника си, трябва да мълчите, както мълчат камъните, които присъстват заедно с вас. И те слушат, но мълчат. Около вас има много слушатели – камъните, вътърът, слънцето и др. Най-малко 12,000 слушатели има тук. Да имате толкова слушатели, това значи, да присъствате на най-голямия съ-бор в света. Обаче, г могат да се събера те в един лешник, но могат да зае-мат и цълото пространство. Същото можем да кажем и за човека. И той е малък и голям. Като дух, може да заеме голямо пространство; като човек, дошъл на земята в плът, той може да се смали. Като се фотографира, човЬк става малък, едва се вижда.
И тъй, човек живее в пространството
като дух, и на земята – като плът. И в двата случая той е потопен в любовта на
17
светлите, разумни същества. Етерът, както щ висшите светове, са населени със същества, жоито имат известно отношение към нас. Каквото е отношението на въздуха към водата, по гжетота, такова е отношението на етера към въздуха. Има среди по-ръдки и от етера. По отношение на тях, етерът е гъста, плътна маса Светлината се плъзга по повръхнината му като по плоскост. Коя е причината за слизането на светлината към земята? – Някакво напрежение или импулс. Както сгъстеният въздух се стреми да се разшири и да заеме голямо пространство, така и светлата ангелска мисъл се стреми да се разшири, да заеме голям обем и да свърши известна работа. Ние възприемаме тази мисъл като светлина и я използуваме. Светлината, която получаваме, не е нищо друго, освен подарък от любовта. Значи, човек се крепи и живее, благодарение на любовта на разумния свят. Който не разбира проявите на любовта, той изпада в големи противоречия. Той търси човек да го обича, и като намери такъв, започва да го ограничава, иска да го задържи само за себе си. Така той се оплита и загубва любовта. Не мислете, че ако някой обича и вас, и други, ще изгубите неговата любов. Колкото повече хора обичате, толкова повече се разширява вашата любов. Ако две къщи са обърнати на изток, имат еднакво число големи прозорци, те ще се огряват еднакво
18
от слънцето, те. е. ще приемат едно и са що» количество светлина. Същото се отнася и за любовта.
Помнете: Любовта на Бога е еднаква към всички същества, съвършени или несъвършени. Любовта на Бога е вечна и неизменна. Едного обичат повече, защото се отворил повече за светлината и за любовта и приема повече. Друг се затворил, затова получава по-малко – от него зависи да получи повече. Като се отвори, ще приеме повече светлина и топлина. В същност, Бог обича еднакво и двамата. Ако се отворят еднакво, ще получат еднакво. Освободете се от заблуждението да мислите, че Бог, като обича всички същества, намалява любовта си към вас. Любовта на Бога, или на кое и да е същество, към вас е специфична. Когото и да възлюби, освен вас, колкото и да го обича, никой не може да отнеме любовта Му към вас – тя е ваша и специфична. Правилно е, като обичате и като ви обичат, да се радвате. Радвайте се на проявите на любовта към едного или към всички. Любовта е единна и неделима. Единственото нещо, което не се дели, е любовта. Любовта на всеки човек, на всвко живо същество е и твоя любоз. Любовта има еднакво отношение, както към едного, така и към всички. Който обича един вол, обича и човека. Когато младият момък се влюби, става мек, нежен и към животните. Ако пре-
19
ди това е бодял вола с остена си, като се влюби, престава да го боде. Той знае, че и волът е живо същество, което се нуждае от любов, както и неговата възлюбена.
Защо бият човека? – По две причини: или за безлюбието му, или за любовта му към другите хора. Един баща изпратил своя своенравен син на училище и казал на учителя му: Моят син е много упорите и своенравен. Когато се провини в нещо, не го бийте, но си отбелязвайте, колко погрешки е направил и колко тояги му се падат, та като дойда при вас, сложете тоягите върху моя гръб. След това се обърнал към сина си с думите: Синко, бъди внимателен, за да се товарят по-малко тояги върху гърба ми. Тук бащата понася бой и страдания от любов към сина си. Понеже го обича, не иска да го бият. Като бият сина, бащата би страдал повече, затова предпочита да бъде бите вместо сина си. Той приема доброволно страданията и наказанията. Има случаи, когато любовто ви към нъкого ви причинява страдания, без той да ги желае.
Един млад момък се влюбил в една красива мома, която не отговаряла на любовта му. За да опита силата на неговата любов, момата казала: Ще те обикна, ако извадиш сърцето на майка си и ми го донесеш в кутия. Момъкът изпълнил желанието й. Извадил сърцето на майка си,
20
турил го в кутия и хукнал към възлюбената си с радост, че ще има вече любовта й. В бързината си, той се спънал и ударил силно крака си. В този час още сърцето тревожно запитало: Синко, удари ли се?
Коя е причината за страданията в човешкия живот? – Желанието на хората да делят любовта. Каквито усилия да правите, любовта остава единна и неделима. Който се опитва да я дели, той сам се излага на страдания и противоречия. Следователно, любовта причинява страдания на онези, които искат да я разделят и не разбират, че тя е неделима. Любовта носи радост на онези, които я разбират д знаят, че тя е единна и неделима. Който не разбира любовта, влага в нея качества съвършено различни на нейното естество. Те играят роля на утайки, които тя туря на работа и, в края на краищата, от тях излиза нещо ценно. Любовта носи и безлюбието в себе си и го туря на работа.
Като се говори за неразбиране на любовта, дохождаме до пророците и виждаме, че и те не са я разбирали напълно. Те се обръщали към евреите с думиг: „Бог завинаги ще ви изхвърли от лицето си". Обаче, не излязло така. Достатъчно е било да се разкаят, за да им прости Бог. Това показва, че пророците не са разбирали всякога Божията Любов.
21
Мнозина се запитват, защо страдат, щом Бог ги обича. Много естествено. Докато се противи на любовта, на Бога, човък е изложен на страдания. След това той приписва на любовта качества, каквито тя не притежава. Много качества има любовта, но във всичките си прояви тя остава единна и неделима. Безбройни са проявите на любовта, разнообразни са формите, чрез които тя се проявява, но зад всичко това стои единната и неделима Божия Любов. Земеделецът може да посади житното зърно по различни начини, но резудтатът ще бъде един и същ – житното зърно ще израсте и ще даде плод. Каквито и да са проявите на любовта, те са еднакво ценни. Едни от тях дават веднага плод, а други – след повече или по-малко време.
– Това е живот въчен, да позная Тебе Единнаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.
2. Беседа от Учителя, държана при седемт Рилски езера на 22 юний, 5 ч. с. 1942 г.