Разлика между версии на „Едно стадо“

Версия от 15:59, 12 февруари 2009

Едно стадо

„И ще бъде едно стадо и един пастир". (Йоан 10:16)

От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение. Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо. Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото. Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? – Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество. Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.

Казвам: ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но къде е всъщност човекът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот". Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се подават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът? Където има обич и умраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: аз обичам едикой си човек. – Кое, именно, обичате в него? – Ума. – Къде е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н. Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението. Единението, единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.

Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота. Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него? – Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвириг едно парче и след това ще се оттегли настрана,, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното». разумното не е нито в пианото, нито в неговитъ" клавиши, а в натискане на клавишите от нъкое разумно същество Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме/ еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковет, които се пр-в-дават чръз клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг н-бкой свири – не ни харесва.. ; Обикновено, когато обичаме нъкого, ние харесва- ; ме всичко, каквото той прави: п-ве ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добоо и хармонично. Закон е това! Обичаме ли некого, и глупостит му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да верши, казваме: това нт^що не струва. Следователно, разумнит нъща в света не се опредъпят от тяхнит външни качества, но от това, което ^в нас, как ние гледаме на тези нъща.

И тъй, каквото човек верши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава. За всяко нещо той тр-Ьбва да си дава отчет. Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: д ще 6жда> пр-вз време на съня? Д отивам? Рече ли да.г говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъд започва разговора или р"вчьта си. В какво се проявява единството на вашит мисли, чувства и д-бйствия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: като отидем на онзи свет, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни зани-мават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище „ Онзи свет, за който говорите, е този св-вт, а . който сега живеете. Нъщата трябва да се разб- ^ – -

65

рата по същина, а не само по външната форма или състояние. Например, казвате за някой чо-вЪк, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали. В същност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило. Когато очите на човека из-глеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах. Значи, има никаква връзка между вътръшнитъ-състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очитъ1 не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни. Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалнесть-та им седи вън от т-бх, в лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишит-^. Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат извъттен род трептения» които идат от специална среда. Значи, музиката не се произвежда на физическия свет, а в един по-възвишен свет.

По същия начин, когато става въпрос за възприемане на известни образи и впечатления от външния свет, пак се извершва един скрит, вътр-Ьшен процес в нас, сл^д което ние имаме представа за обгаза. Напримеръ^ вие виждате един човек и казвате: виждам един такъв и такъв човек и запсчЕате да го описвате. Кгк става това виждане? Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, Д"Б-то се пречупва и после отразява. По този начин светлината се трансформира няколко пъти в вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и Еече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен проиес с светлината, по механически начин вие не бихте когли да получавате никакви впечатления отъ

66

външния св-Ьт. Влезете ли в интимна вътрЪшна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се сверзвате с него, създавате истинско, трайно приятелство в вЪч-ността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у гЪх. Някой чо-вЪк страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прЪкъсват. Подобно н^що представлява и ревността в човека. Бо-гатият човек ревнува. Защо? – Да не вземат къщата му. Ученият изобретател ревнува. Защо? – Да не открадне някой изобретението му. Религиозният ревнува. Защо? – Да не изгуби своето верую. Влюбеният ревнува. Защо? – Да не изгуби' своята любов. Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят. Питам: каква реалност може да . съществува там, дето има страх? Какво е това богатство, или каква е тази вера, любов, които могат да се изгубят? Това не е нито богатство, нито вера, нито любов. Това са останки от архаическата епоха, а хората мислят, че имат любов, че имат вера, или пък че разполагат с никакво богатство.

Питате: на какво се дължат тези големи страдания в света? – Страданията се дължат на големата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отежтетвието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произ-веждат страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекжеване на неговите мисли, те пък произвеждаг прекжеване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също та-

67

Ш1 тсъ~здав гтрадания. Казвате: ние верваме в Бога. Питам: истинска, положителна в-Ьра ли е тази, която се пръкъсва от най-малкото съмнъ-;ние? Всичко, което иде отвън и пръкъсва връзката в нашит мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме .дошли до същността на нъщата. Дойдем ли до същността на нъщата, и ние другояче ще действуваме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Жзистос казва: „Овцит, които Отец ми е далъ> никой не може да вземе от ръката ми", Той е <подразбирал, именно, вътръшното единство, вът-рЪшното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе верата, или любовьта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взима от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от «едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свет е пълен с заблуждения. Яма хора, които след десетгодишен религио-зен живот стават безверници и казват: ние «сме били заблудени досега. Добр-е, че се освободихме от тези заблуждения. Има случаи пък, ^когато хооа, които са прекарали десет години ,в голямо безверие, стават религиозни и каз-чват: добр*е, че намерихме правия път. Питам: .кои от двЪт категории хора са действително на шоавия път? – Нито еднит, нито другит. Защо? – Защото религиозните хора са попаднали точно та мъстотона безвернициг, а безверницит са попаднали на мъстото на религиознит, но и еднит, <и другит не са убъдени в своит възгледи. ~Утр т пак ще измънят, ще излъзат от това положение. Това е едно подхверляне, подобно та онова, което ученитъ^ правят в своята р^ч. Тези лръхверляния наричат вметнати изречения. Когато трябва да се говори Истината, в съ-?зръменнит хора се забълъзва вътрЪшен страх, д*а не изгубят живота си, да не се лишат отъ

68

същността на нещата. Яко е въпрос зае изгубване на живота, или от лишаване на същность-та в живота, всичко това е отдавна запубено-Под думата „животъ" се разбират самостоятелните, благоприятните условия, при които душата* може да се развива; под „смърть" се разбира лишаване на душата от тия условия. Яко чов-вк може да умре в затвора от глад, или ако мо~ гат да отнемат живота му, както соколът от-нима живота на някоя птичка, или вълкът на н"Б-коя овца, какъв човек може да се нарече той? Обаче, трябва да се знае, че човек сще не жи-в*Ье в реалността. Яко една негова мисъл или-едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живъе в полето на реалността. В реалния живот не стават такива р-взки промени. Този живот е живот на единство, живот на безсмъртие, Единството е раят за човешката душа. 3:. това единство мечтае вейки човек и казва1; след смъртта си ние ще отидем в рая.

Ще ви разкажа един анекдот за единъ-свещеник и неговата несбъдната надежда да отиде след смъртта си в рая. Този свещеник казвал на своята попадия: „Яко се случи да умра по-рано от тебе, когато дойдеш и ти вг другия свет, ще ме търсиш в рая, там ще бъда азъг н^къд з първитъ1 редове". И наистина, първо-той умръл, а тя – няколко години след него. Щом се видела в другия свет, тя веднага тръгнала да търси попа. Първо отишла в рая, прегледала назсъкъд, но не видъчпа никъд попа. Тя излязла оттам, и тръгнала да го търси на друго място. Най-после отишла в ада и там го намърила. Като разглеждат този анекдот, мнозина се спират върху факта, че свещеникът не могъл да влъзе в рая; обаче, аз се спирам върху факта, защо попадията, като могла да влЪ-зе веднъж в рая, трябвало да излезе оттам и да търси попа, когото най-посл намърила в ада. Значи, ^аят за нея, е нейният свещеникъ".

Тя си казаа: щом .моят попг не_ е в рая, иазп ще отида при него, макар и в ада.

Иитам; какъв е този рай, в който хората ззпазват помежду си същите отношения, какви-* хо са имали и на, земята? Не е рай това место» което е пълнос майки, бащи, попове, владици» патриарси и др* Между съществата на рая няма «« помен от такива отношения, каквито ние -познаваме на земята. Ако запитате никого от жителите на рая, какво н*Ъщо е майка, баща, поп, учител, *цар или какво и да е друго .титуловано лице, той нищо не може да ви каже, защото тамошните отношения се различават ко-тренно от отношенията между хората на земята. Когато се каже думата „царь", ние веднага си представяме лице с. корона на главата, с особена ^мантия, а около него ц4ла свита от хора и вой^ ска. Когато се каже думата „владика", ние веднага си представяме духовно лице, с корона на главата, с особена мантия, с кръст и с Еван* гелие в ръка. Обаче, в всички тия неща н-^ма-^единство, вследствие на което цялото човечество живее в заблуждения: в науката, в литературата, в изкуството, в философията, в религията – навсекъде има заблуждения. Когато чегем .«екоя драма, или я гледаме представена на сцената, ние не се интересуваме толкова от актьорите, колкото от автора на тази драма. Драмата, която той е написал, определя неговата въз-раст, както и това, дали е женен, или не, при какви условия е жив^Ьл и при какви условия -е създал своето произведение. После разглеждаме главните действуващи лица в драмата, тлавните герои и виждаме, как авторът ги поставя в трудни условия, които те не могат да издържат, и в края на краищата, се са-яяоубиват. Тогава имаме вече трагедия. Кол са подбудителните причини, зарад които героят тр"Ь-*6ва да умре? Казвате: такива са днешните условия ма живота. Кое е пс-добре: героят да умре, или да

70

остане жив? Когато героят умира; с; тава ав-торът иска да произведе по-голям ефект върху чувствата на хората, за да им възд-ьйствува.-Когато героят умира, това показва никаква слат-бост, н-Ькаква животинска чърта в характера му.. С смъртта на героя, вмъхто да повдигне чувтсва-та на хората, авторът ги развращава. Т при-викват към убийства, към груби прояви, към насилие. Дко героят не би умръчп, това ще пс-д-Ьйствува по-добре върху читателите на дадена. драма или трагедия. Геройството на човека седи в. понасяне на всички мъчнотии и страдания.

Друг автор пък ще вземе един от ге-роигБ си и ще го постави в положението на кра-дец: ще открадне никаква голема сума, за която ще го затворят, ще го оковат и така ще пролежи в нт5кой затвор цъли 20 – 30 години^. след което ще излъзе, без да се разкае. Пи-там: каква цт^л пръхлъ\цва авторът с тази своя идея? Той иска да изнесе пръ\д св-вта лошитъ% последствия от престъпленията, но. и«с това н№-що не се постига. След всичко това пръхтъп-ленията се увеличават, убийствата – също. На. съвременния свет требва да се изнесат контрастите на живота, т. е. тоЕа, което днес е, из^ губено, което липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, както е бил първоначална^ създаден, в своята първична честота и светосгьг а не в неговия изопачен вид. В природата^-няма трагедия, н-Ъма и комедия. Комедията- и трагедията СЖ ЧОВТ5ШКИ ИЗМИСЛИЦИ, ЧОВЕШКИ ИЗОбр-Б-

тения, резултат на изопачения съвременен жи-вот. В природата има само драма и действия-Когато чов-бк се намъ-ри в комично положение^ това значи, че той не е попаднал в ц-вльта си. Когато пък се намери в трагично положение».* това значи, че той не е предвидил н"Бщата*Тозь& чов-Ък се намира в положението на малкото д-Ь-те, което иска да воюва с с.~он. Слонът сег поиближа вз до него, хвзщз го с хобота си,, поу-

71

вдига го из възцуха, пораздвижва го малко, после го сваля пак на земята, поглежда го снизходително и му казва: иска-ш ли да воюваш с мене? Слушай, втори път не се осмелявай да пра-виш този опит! Засега това е само драма, но ако втори път пристъпиш към мене с своите глу* пости, драмата ще се преверне в трагедия. Що е драма в живота? – Първият опит на малкото дете да се бори с слона, но се оттегля назадъ* Що е трагедия? – Резултат от настояването на малкото д-Ьте да се брои с слона.

Казвам: в живота има само трагедия и комедия, а в природата – само лрама. Истинската драма, трагедия и комедия се извершва в самия чов-Ьк. Той се блъска натукъ-натам в живота и като се намери пред н^какъв голям крах, замисля се и се произнася: това е крайна несправедливости Защо? – Защото той или издига своя герой на положение, което не заслужава, или пък за известна грешка или пръстъпление го осжжда на смърт. Той отива от една крайност в друга. И като цзлЪзе тази драма или трагедия на бъ\л свет, \це се представя н-Ъколко пъти на сцената. Питам: какво допринесоха всички тия драми и трагедии за човечеството? Животът на съвременните хора не представлява ли действителни драми, трагедии и комедии? Техните герои не играят ли по-добре от актьорите на сцената? Де ще намерите по-жива сцена и по-велики актьори от тези в действителния живот? Излезте на разходка по улиците на някой голям европейски град, и на всека стъпка ще се натъкнете на актьори от разни драми, трагедии и комедии* Обаче, за в бъдеще, когато дойдат новите автори, които ще живеят в закона на единството, понеже те ще разбират връзката между явленията в целокупния живот, техните герои никога нема да умират; те нема ла ги поставят пред тежки изпити, за които не са готови. Новият драматург нема да си поставя

72

за ц~бл да показва на хората, че животът е тежък , че в саЪта съществува несправедливост и т. н. Преди всичко тежестта на живота, неспра-ведливостта и ред отрицателни прояви в него, с^ч резултаг от неразбиране на живота. Новият писател няма да поставя своя герой или своята героиня на колЪн-в пр-ьд някоя жена или н-бкой мъж, да плачат, да им се молят за спасение, за милост. Не е било и няма да бъде това – един обикновен м^ж да спаси някоя жена, или една обикновена жена да спаси н-бкой мъж. Защо трябва, един момък да пада на колЪн пред н-бкоя мома и да я счита негова спасителка? Или, защо тр"вбва,една мома да очаква н-бкой момък да я спаси? Възможно ли е това? Докато момата е срещнала този момък, той може-би най-малко десет пъти е окървавил ръцЪг си с сзоиг жертви. Ще кажете: това е било някога, преди да се соещнат този момък и тази мома. Не, писа-телите трябва да изнасят на сцената само това, което съществува в д-вйствителност. Никой никого не може да спаси, освЪн Бог.

Казано е в Писанието, че Бог направи човека по образ и подобие свое. Значи, той е душа излязла от Бога. Щом е така, тази душа не може да колъничи пр"вд една мома или пред един момък и да очакват един от доуг спасението си. Бог спасява душит. Той пр^впо- ' ржчва на хората да жив^ят в абсолютна чистота, за което е казано: „Само чистигб по сърце ще видят Бога". Когато Давид искаше да съгради храм на Бзга, Бог му каза: „Ти не можеш да ми направиш храм. Твоит ръц са опръскани с кръзьта на толкова жертви! Твоят син, Со-ломон, ще ми съгради храмъ". При това Давид бьше приятел на Бога! Също така и Мойсей, та-къв голям законодател, и той не можа да вл"б-зе в обетованата земя. Днес всички писатели, пролов-Бдници, учители, философи, на общо основание, все учаг хората и търсяг начинл, какъ

7*

да ги спасят. ВсЬки аатор в края на книгата си ще спаси поне един човек. Казвам: който се наема да спасява, той трябва всички да спаси-Това значи истинско спасение. В великата книга на природата е писано: „Само Бог може да спасява". И при най-голямитъ* страдания и падения, и при най-страшниге грЬхове и пръхгжпления, които чоз^к можа да извъошл, Божественото в него – великияг доаматург, който живЪе в душата му, казва: „Не бой се, ще изплуваш от това състояние". Божественият глас казва на светиитЪ» на праведницит: „Работете, помагайте на страдащите, на слабит!" Същевременно този глас говори и на гръгиницит: „Пъплете нагор-!"

Казвам: вс*Ьки от вас трябва да има тц^ коза вт^оую, което да го изведе на спасителния брът. В какво вервате, това е безразлично, стига вашето в-врую да ви изведе на спасителния брът и да ви кр-Ьпи в живота. Ние взимаме ду-;мата „верую" в най-широк смисъл. Казвате: веднъж съм дошъл на земята, няма какво да правя, ще живЕя. – Добр-, ако можеш да живе-еш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самоизлътеаш. – Нищо от това, ще замина за другия свет. Ходил ли си друг път на онзи свет? – Не съм ходилъ» но сега мисля да отида. – Ти никога не можеш да отидеш там, дето не си ходил. Христос казва: „Излъзох от Отца си и при Него се връ-щамъ". Той не отива на нъкое непознато място, но отива там, огдъто е дошъл. Нъжой казва: аз ще отида в рая. – Ходил ли си там? – Не съм ходил. – Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш. Доуги пък казват за себе си: аз съм грЪшник, или аз съм праведник. Питам: кога и как научихте, че сге грешници? Или, кога и как научихте, че сте праведни? Да мислите така, това са чов-Ьшки заблуждения, човешки изобоътения. Ние наричаме гръшник този човеж, който не верши волята Божия; правед-

74

ник наричаме този, който изпълнява волята Божия. Думите „праведник и гръшникъ" изразяватъ* състояния, но не и качества на човешката душа-Когато хората казват за никого, че е праведенъ». с това г искат да представят, че в кръвьта на този човек прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия.

За друг някой казвате; този чов"бк е много добър. Как проверихте това? Добротата не е н*бщо материално. В великото единство на живота добродЪтельта не може да се ограничи само в един акт. Казвате: този човек е добъръ„ защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда-Вие разбирате думата „раждане" в букваленъ-смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш. д-вте, което никой не може да го отнеме. Могат. ли да вземат детето ти, това значи „добиване,,,. а не раждане. Раждането подразбира идея, която-може да расте. В която ръка, глава или душа влЪзе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни* какво е направил.' Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави". Хората пък. казват: роди ли се човек на земята, все ще направи никакви гр-Ьхове. НапримЪръ^защо сгръши* йдам? – Той сгреши, понеже сам прЪкъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в. рая, запита го: Как искаш да жив-веш – като* живогнигб, или като мене? Ддам погледна Бога* погледна животните и каза: н*Ъкак ми попада повече да живея като животнит. По този начинъ* той сам се отдали в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него*. Така се яви Ева на света.

И тъй, заключението, което може да се извади от тази мисъл, е следното: всбко н*бщо мя-за на себе си. Всбки, който обича Бога и Го поа-

75

лава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отд-бля от Него и казва: знаете ли, какво аз мога да направя? Кажеш ли, че ти сам можеш да напра-виш нъчдо, ти си заченал Ева. Това е* начало на злото. Когато дойде изкусительт – змията – пръ\д Ева, тя не отиде при Адама, да се посъветва с него, какъ>да постъпят, но сама рт^ши въпроса, като каза: аз мога да разполагам с себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: мене жена ми трябва. Ева пък каза: мене учител ми требва* Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Лдама да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз рЪшавам сега и двамата заедно да излезат от рая". Това е станало не само в връ-мето на Адама и Ева, но и днес, всЬки момент става. Всеки чов*бк е поставен първо врт^ме в рая, д+5то Господ го пита: „Като мене ли искаш да живЪеш, или като животнит?" Той отговаря: аз не мога да живЕя още в новия живот. Как може да се живЪе без ядене, без пиене? Азъ-не съм готов още за духовен живот. Казвамъг яденето, мисълта, работата не е нъчцо материално. Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, т щ-вха да живеят в закона на.: безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя поъдставлява жива; вода, която иде от извора на Въчния Живот. – Как ще се постигне това? – Чръз положителна, силна вгзра. Некои казват: ако вершим постоянно волята Божия и раздадем всичко на беднит, какво ще стане с нас? Как ще се справим. с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нътщо? Питам: как се справя-касиерът на банката с хората, които идват пот

76

л*его за пари? Той дава пари само на онези от тях, които имат н^какъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката. На онези,

.които нямат никакъв документ, касиерът казва: за вас н^ма пари. – Ама как така? За Бога дайте нещо! – Дайте си чека! – НЪмзме чек. И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате. – Наистина, имам много пари, но г са н^

^банката: аз разполагам с тях, но и отгова-рям за гЬх. Смясълът на живота не седи сама в това, да правим добрини.

Някой казва: чов^к трябва да бъде добър. Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек дзбър, но да изпълнява волята Божия. Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си. Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината. Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува из-вестен брой трептения в секундата. Казвам: светлината не се образува сега, тя вечно сж-щестеува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее в вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и «а предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любозьта. Вследствие на това някой казва: аз не мога да любя всекога. – Че ти никога * не си любил и не можеш да любиш. Човек,

-сам по себе си, не може да люби. Люби ли той,

-.това се дължи на вътрешного единство, което са-

77:

ществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрЪшно единение, само тогава ние ще почувствуваме, какво нещо е Любовьта. Това, което днес хората наричат любов, то е сЪнка, отражение на Любовьта. Яма слънцето ни грее! Там, д-Ьто ви грЪе това слънце, то е место на страдания. Някой казва; горя от любов! – Щом го-риш от любов, ти не жив^еш в Божията Любов. Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието. Казано > е там: „Ще ги изпратя в вечния огънь". Това се отнася за онези хора, които не вершат волята Божия. Те сами опред^лят своето бъдеще.

Съвременният свет е пълен с заблуждения, с противоречия, вследствие на което в се ~ знанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: тъмнина е в ума ми! След известно време казва: светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се смЪнят лесно в мозъка на човека, това показва, че ми-съльта му не е хармонична. Ако човек, подт> влиянието на н^кое тъмно състояние в мисълта -си, рече да отмъсти никому, това показва, че той не може да се влада. Казвам: има един прави-лен, разумен начин, по който човек може да отмъсти никому, или да му направи добро. Кой е този начин? – Начинът на Любовьта. Сега ние седим и размишляваме: ние ли трябва да оти-дем при иззорат или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат местото на този извор. – Ние ли ще отидем при хлеба, или той ще дойде пои нас? – Яко сте гладни, вие ще отидете пои хлеба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи,* вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, тоебва да отидем при Любовьта, а не тя дз дойде при нас. Не чакайте Господ да дой-

78

де при вас, но вие идете при Него. Мнозина оча* кват да слЪзе Господ на земята, както никога е слизал, затоаа Го търсят в Ерусалим, или другаде нЪкъд%, ходят по стъпкиг Му, дано вамЪрят нещо от Него, но всичко отива напразно. Казвам: ако Бог е слизал на земята, грЪхът не би съществувал. Там, д-бто Божи-ят крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се изверши, Ще кажете: писано е напри-мЪр, че Бог се яви на Мойсея в Синайската гора и там му говори. Когато Бог говори с Мойсея, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфеоа. Тези и много нъчда още не са писани в Библията, вследствие на което хооата я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения. Някои казват, че нЪко-ташният рай бил накъде в Мала-Азия, дето текли четири рЪки. Кои с т"Ьзи рЪки? За двЪтъ1 от т*Ьх пр*Ьдполагат да с Тигър и Ефрат. Лми другите дв% рЪки кои с? Обаче, тия четири ръки съществуват в човешката душа. Там съществува и раят, но за да влЪзе чов-Ък в него, той тр-Ьбва да дойае до пълно вътръчино единство в себе си. Дойде ли до това положение, всЪкакъв страх, всякакво безпокойство ще из-чезнат от него. Казвате: тогава в какво трябва да верва човек? – Че когато той се домогне до науката на вЪчния вътрЪшен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрЪ-шат.

Когато на съзрЪменнит хора се говори за Божията Истина, т казват: какво ще стане с нашата търговия, наука, религия, както и с на-шите закони? – Всичко това ще се стопи, както енътът се топи от слънчевата светлина. СнЪ-тът е потръбен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза. да го предпази от студа, да не замръзне. Дойде ли, ебаче, про-лътта, земята трябва да се освободи от енъта м да ка*е: Господи, благодаря Ти за услугата, ко-

79

жто ми направи досега с тази бЪла дреха. От .днес нататък нека слънчевите лъчи действу-еат върху мене, да поникне новият животъ» който си скрил в н-Ьдрата ми. Мислите ли, че ^овЪк може да влЪзе в Царството Божие с <воите заблуждения? Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят т да остане само чистото сЬме, което е вложено в човешката душа. Само по този начин човек може да бъде свободен. Казвате: как тр-Ьбва да живЪем тогава? Какво ще стане с нашия .живот? – Досега ние още не сме живели, както трябва. Ние се движим още в рамкитъ" на робския живот, Човек сам е изковал веригит, оковите на своя живот, и той сам трябва да се освободи от тях.

Вервя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях верви напред, едва влачи коаката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: н-Ьма какво, ще страдам за правото! Не страда за правото този човек. Когато апостол Пе-тър 6Ъше окован в вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излЪз вън!" Така става с вскки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другият млад чов^к верви назад, с шушка в ръка, пази първия, да не избъта. И той верви и си мисли: какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжносгьта ми. Все по нЪкзкъв начин трябва да се прЪхран-вам. Питам: как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовьта? Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: пр*Ьдпочитам да но* ся пушка, отколкото да вервам в такива глупави идеи. Вторият казва: предпочитам да нося *тЬзи тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своиг идеи. ВсЬки човек, който иска да властвува над другит, той създава окови

80

за т%х, но н*Ьма да се мине дълго време, утръ% той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите. Светът е колело: днес. си свободен, утре ще те ограничат. И обратно: днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят. Обаче, това освобождение е временно. Един ден пак ще им турят букаите, да не бегат.

Казвам: по този начин светът не може да се поправи. Изисква се да стане коренно, вж-тръчино преобразуване в разбиранията на хората. Яко отидете при н^кой съвременен свеще-ник, или пропов-Ьдник, или учител и говорите с гЬх за страданията, за мъчнотиите в живота, тт^ ще ви кажат: такава е волята Божия! – Не„ волята Божия не е да страдат хората. Това е ре-зултат на тяхната воля. Казвате: волята Божия е - – българският народ да воюва. – Не, Бог желае, българският народ да расте и да се развива, а не да се убива. Кой даде душата на българския народ? От кога българите се нарекоха българи? По какво се отличава българинът, на-пример, от англичанина? Има нещо, по което се различават. Както българинът, така и англи-чанинът, така и всеки индивид, всеко семейство, всеко общество и всеки народ изпълнява волята Божия по сеой специфичен начин. Всеки; народ ще има Божието благословение дотолкова,. доколкото той верши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. Нещастието му ще представлява нещо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява от човек на човек, докато цЬ-лият народ се намери под неговия натиск. Страшна ли е тази епидемия? Днес хората се плашат от всека епидемическа болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. Когато някой човек заболее от инфлуенция или от друга

81

епидемическа болест, той вика десет души доктори да го лЪкуват, а когато верши никакво прЪ-стъпление, не вика нито един л^кар. Когато не-кой човек замисли да верши престъпление, нека предварително повика при себе си десетина души, било лекари, свещеници или свои близки и приятели, и да им каже: слушайте, аз съм намис-лил да изверша едно престъпление. Какъв съ-вЪт ще ми дадете: трябва ли да го направя, или не? Ако трябва да го направя, какви мотиви ще ми представите; ако не трябва да го направя, сж-що искам да обосновете мнението си. Сега като се яви инфлуенция, всички стават на крак: ра-портьорите пишат в вестниците, лекарите об-сжждат въпроса в заседания, че се явила осо-бен род инфлуенция, с много смъртни случаи и т. н. Казвам: инфлуенцията иде с цЪл да отнеме излишк.;я баласт от човешките умове и сърца. Тя представлява ангелъ-хранител за страдащите души, иде да отнеме част от непосилния за тех товар.

„Едно стадо, един пастиръ". Сега управниците казват на своя народ: вие ще бъдете стадото, ние – пастирът. Питам: какъв е този пастир, който сам д^ре кожите на овците си? Зз такъв род хог * Христос казва: „Крадецът не иде, освен г'+ открадне, заколи и погуби". Какъ-е възможна, добрият пастир да поставя своите овци, своите герои в драматично и трагично положение, да умират? Хората, като гледат от-вън тези сцени, разчувствуват се, иадят кърпичките си и плачат. Интересно е, наистина, когато хората отиват в театър, плачат; когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за т-Ьх никой не плаче. Казвам: това, което става на сцената, много лесно може да се измени. От автора на драмата зависи, какъв ще бъде краят на неговите герои. От него зависи да подпише или да отмени смъртната присъда на героите си. Реши ли да прссти на своя герсй, да

82

отмени смъртната му присада, той превръща своята трагедия в драма, без да знае н-Ькой за това негово решение. Най-напр-Ьд героят се осжж-да на смърт, но после иде запов^д от царя, да спрат изпълнението на присъдата и да реви-зират д-блото. Сл-бд ревизия на делото, осъдените на смърт се амнистират, и публиката тържествува, ръкопл"вска и си отива по домовете доволна и облекчена.

Питам: когато Господ ви е поставял пр"вд известни мъчнотии и изпитания в живота, вие изигравали ли сте ролите си, както трябва? Господ ви е поставял пр-вд най малки изпитания, но вие и тогава сте отсгжпвали. Може ли да минавате за герои при такива положения? Обаче, срещате десятки, стотици и хиляди такива хора, които носят кръст за храброст на гърдите си и вервят, на-дуват се, минават за герои. Истински герой е само онзи, който никога не се подкупва, никога не се съблазнява. Изпитания, съблазни ще дой-дат, но героят нито се подкупва, нито се съблазнява, нито се съкрушава. Някой казва: влЪ-зох в еди-кое си общество, но никой не ме почита. Яко очаквате почит от хората, вие се лъжете. Проследете ц-влата история и вижте, кой министър, кой държавник е би,л докгай почи-тан и уважаван от своя народ. И най-добри-ят чов-ьк да стане министър, веднага ше поч-нат да го подозират, да се съмняват в него, и той н-вма да издържи, ще се подхлъзне и ще въошн работи, каквито никога не е мислил. В късо вр-вме той ще измени своя характер. Религиозните хора пък, свещениците и пропозъ\ц-ницитъ\ от своя страна, като гледат, какво се верши в обществения и частния живот на хората, казват: ние се занимаваме с лебесни, с духовни работи, а хората на земята да живЕят, както намиоат за добре. Не, земният живот е Бо-жествен, и никой няма право да живве, както той намира за добре. На човека е дадено право

83

да верши волята Божия, да работи за освобождение от хмъртта, от ред нещастия и мъчения. Това е задачата на г-обки човек, който е до-шъл на земята, и той трябва правилно да я ре-ши. В живота на съвременнит^ хора ср-вщаме страдания, заболявания от различни болести, и какво ли не още, но малцина се спират върху причините на гЪзи аномалии в живота. И затова, д-б кого срещнете, ще чуе;е да казва: аз пиша .нова драма; или. аз съчинявам ново музикално произведение. Казвам: задачата на новата драма е да не поставя своит герои в положение да умират. При това героят на новата драма трябва да представлява идеален тип: човек с •свещена глава, с добръ1 развити гърди, с хармонично тьло, с правилни движения и без да е богат, дето влъзе, все добро да прави.

Мнозина мислят, че Христос бил беден, н-ъмал д% глава да подслони. Това е, зашо го хората не Го оставяли на мира. Ще кажете, че Христос н-ьмал къща,- Защо Му е къща? Може ли да бжце бЪден този чов^к, който е в състояние да нахрани 5,000 души с пет хлЪба и дв риби? Може ли такъв чов-Ьк да нема подслон? Хоистос к в лодката спа много добре. Той нямаше нужда от пружина. Само болнит хора се нужцаят от пружина на леглото си, меко да им е, Започнат ли да зи завиват с много меки, топли юогани и да ви поставят на пружина, да знаете, че сте тежко болни и ви чака и н"бщо по-лошо. Казвам: в вст^ки чов1ьк трябва да се роди една свещена идея за Бога, та каквото на-амисли да възши, да се запита, какво мисли Бог, за тази работа, дали е доб^а, или не. Днес всЪ-ки мисли, какво ще кажат хората за него, а не какво Бог ще каже. Ое'"не вл н*Ькой и казва: ти си глупав чов^к, за нищо не си способен. Вие започвате да се безпокоите, ла се тревожите. Не се тревожете, но вие пък запитайте този човек: ако аз, спорач тебе, съм глупав човек, ти

84

как ще докажеш своята разумност? Можвшъ* ли да нахраниш 5,000 души с пет хл-Ьба, как то направи това Христос? Не е разумен човекъ този, който има богатства и кжиди, а мисли, че се е> осигурил; разумен е само онзи човт$к, койтс* може да прави д-Ьлата на Христа: да лекува бол ни, да възкресява мъртви, да отваря очи на слЪли* Срътцам някои бЪден човек, който се оплакза, че немал никакви приходи в живота си. Казвам: твоитт приходи са вложени в жи^ вота, който Господ ти е дал. Ти трябва да в*б- рваш в този жив Господ, и всъкога да гово- риш Истината. – Не мога да говоря Истината. – Не можеш да говориш Истината, защото не ис* каш. Човек, който търси Истината, той може да се освободи от заблужденията в своя жи- вот. Той трябва да съзнае в себе си, че въ света съществува ^змо един велик Учительг който посочва на всички хора пътя на Истината. Думите на този Учител са сила и мощ. Съзнае ли човек, че само една Истини съществува въ св-ьта, посл той ще съзнае, че има само една Мъдрост, една Любов, една Правда, една До* бродътел и един Живот. Съзнае ли това, той ще бъде в сила да се ос.,ободи и от всички за блуждения. Някой ще к~-.же: ами ако се разболея?

– Болести не същес^уват в великия живот.

Т са човеш орътения. Този живот е единъ

и същ в всички свои прояви и се явява като условие за развитието на човека, докато той намери истинската среда, в която животът не се промъня. Тази разумна среда е Любовьта. И когато Христос казва: „йз съм Пътт, Истината и Животътъ", Той подразбира онази среда, въкся> то чов-бк може да намътли своя възлюбен. Дойде ли човек до това положение, всичко в него оживява: той болести не познава, външнитъ1 усло* вия не му пр^пятствуват, мъчногиите не го спъ-ват, страданията не го обезсърдчават, на всички услужва без възнаграждение, затова нито се

85

пазарява, нито се ценява. Такъв човек мяза на онзи японски принц, за когото ще ви приведа следния пример.

"" Един японски принц се заинтересувал от живота на американците и силно пожелал в себе си да го изучи отблизо. Как ще му се отдаде такъв случай, не знаел, защото между американците и японците не съществували приятелски отношения. Най-лосле той се натъкнал на ми-съльта да хтане слуга в н^кое американско семейство, за което Провидението му помогнало. И наистина, той станал слуга в едно американско семейство, дето изпълнявал работата си отлично: каквото му заповедвала госпожата, или другите членове от семейството, той всичко изпълнявал точно, на време и безукоризнено. В свободното си време той отварял Евангелието и че-тел. Госпожата забелезвала това и казвала на домашните си: нашият слуга често отваря една малка книжка и чете от нея, но нищо от това, защото като работник, като слуга той е незаменим. В края на месеца госпожата пожелала да му плати, обаче той й казал: много Ви благодаря, аз не искам пари. Това, което нау-чих тук, ми е достатъчно възнаграждение- Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е чо-вЬк от високо произхождение, дошъл между тех с цел да придобие известна опитност. С това искал да каже: аз не се нуждая от пари; те са само за дребнави хора» за хора без убеждения. Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят. Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари. Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека рабо-гят, както разбират. Дз не говоря за буквата на нещата. Когато извершиш некаква работа, или некаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като верлшш тази работа, да немаш нито в ду-

86

шата си, нито в ума или в сърцето си нжканва мисъл или никакво желание да ти платят. Верши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да сигоюв,. да не се смути духът ти,

у Казвам: идейната, безкористната работа с нищо не се изплаща. Как ще се изплати бъл-гарският народ за моята 20 годишна работа сръ\ц него? Цели да се продадат българитъу пак не могат да ми се изплатят. Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите е, да. се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда ра-достен, че след като съм пропов^двал толкова години Истината, българите са ме разбрали. Що се отнася до въпроса, как ще се прЪхра-нвам и какво ще ям, това е най-лесната работа.. Яз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нъчцо, ще отида при едно ор-ьхово или, ябълково дърво и ще го попитам: позволяваш ли да си избера неколко от твоите плодове? Щом ми позволят, ще си избера два-три ор-вха, или дв-в-три ябълки и то най-хубавите оч цялото дърво. Лз не ям всичко: малко ям и то* най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша, наприм-Ър, е родила мнего плодове. Плодоветъ" може да са много, но всички не носят благословение. Има извъхтни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те ро-дят, плодовете им носят благословение; има* моменти пък, когато плодоветъ" на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният чо-в*Ък разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно-Човек, на когото очите еветят, като види месо», той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нъчцо високо, за нещо идеално въ-живота сип Мнозина мислят, че и да ядат месо,. пак могат да бъдат духовни, морални и добри

87

хора. Яко е така, тогава и вълкът може да каже: аз ще ям овци, и пак ще бъда добъръ» Това не е философия. Разумните хора казват: великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром. Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Н-бкой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бедете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дсйдат в живота ви, вие ще кажете: не се плаша от тия н-Ъща.* Някой казва: аз не съм ял ц-бли три деня. – Само три деня ли не си ял? То е малко; до 40 деня колко още ост^ват? Когато чов^к пости 40 деня, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хл*вбът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, д*бто враните му носеха храна. Реши ли чов^к да изпълни волята Божия, тсй ще има една Еели-ка опитност, да пгов-ври Божия Закон, като ре-алност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трвбва ли чешмата да разправя на хоната, де са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съсре-

88

меннит хора? – И учени, и прости, всички се пла-шат, казват: никаква особена |инфлуенция се явила! Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенция. Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нещо ог сиромашията? – Ама богат да съм. – По-тежък товар от богатството има ли? Всичко в света е хубаво, но за разумния човек. За глупавия човек всичко е спънка.

„И ще бъде едно стадо и един пастиръ". Това значи: всеки човек тоЪбва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече! Има ли единство в душата си, той ще намъри, де жив-ве чов-вкът. Никога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек тр-Ьбва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъде-щитъ1 писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елеменг въсвоит произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той верви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хооата, дали го харесват, или не, но ще извика един слъп човек и ще му каже: ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добро-д-втел, един Живот! Само проявената всеобе-маща Любов в живота е Божията Любсвь". Щом слъпият чуе тази поезия, очитт^ му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременнит-к поети четат своит произведения на слт^пит-, но очит им не се отварят. Ако поатът прочете едно

89

свое стихотворение на никого, и слъ\ц това той вземе пуш <ата си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му. Обаче, ако сл*бд .прочитането на стихотворението, този чов*бк се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на <воит"Б братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение .му е дало светлина, отворило е очите му. Защо всички хора да не пропов-ьдват, да не възпЪват тази велика Истина?

Питам: д са онъзи българи, които са живели от пр-ьди хиляди години? И какво ще ста-*не с сегашнит^ българи, например, сл"бд сто тодини? Казано е в Писаниет»* ,Само онзи чо-вт^к, онзи дом, онова общество и онзи народ ще влезат в Царството Божие, които познават 'Бога и Му служат. Царството Божие не е извън вас, то е вътрв в вас.

И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиит !И съблазниг ще дойдат в света, но праведни-ят човек не се смущава от това. Този чов-бк мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на креищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище. Блъскането, клатушкането, което съвр^-меннит-в хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме с своит кораби през една водна зона на живота. Н-вма да се мине дълго време, и нашити кораби ще спрат на пристанището, дето ще кажат на всички пътници: хайде, излезте вече таън от парахода! Като стъпим на сушата, ще вземат билетит*в ни и ще ги поовъ^ят. Щом видят, че н-бкой чов"бк не е разбзал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го гизпоатят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине прт^з океана. Послъ1 пак ще спре на нЪкое пристанище, д-бто повторно яде прътледат билета му. Докато чов-бк не

90

възприеме идеята, че има само Един Бог де Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Н-вма по-велико нещо от това, да намери човект* свещеното място на своята душа, да знае, д*б се намира той и де жив^е. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да. се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа* лицето си, но това не сте вие; това не е истин-ският чов^к. Никога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Некога очите ви са светли; това пък зависи ог състоянието на вашия мозък. Това са илюзии. Сама един езещен момент има в живота на човека* когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момен., именно,. ви говоря аз, като велика реалност в живота* И в Писанието е казано: „Чов-вк трябва да потърси себе си и да се намери". Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина,. Която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това* вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствувате като отделени от майка си у от баща си. Това са илюзии на живота.

Казвам: съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да нам-Ьои себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога. Само па този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще-започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагепии. В новия живот нима дргми и трагедии. Трагедията е резул-

91

тат на гр-Ъха; драмае – избавяне от гр-ьха, а комедията е смешната страна в живота на онЪзиь' хора, които наново грЪшат. Последниг сж „сан-чо-пансовцитъ" в св*вта.

„И ще бъде едно стадо и един пастиръ". Пожелавам на всички да намерите вашия Учк--тел. Един е Учительт, който носи истинското знание! Той има много проявления в свт^та, но по същина е само един. Намери ли чов-бк един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намъри и себе си. Закон е: като намЪриш Бога, ще нам*вриш и себе си;' като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обоат-но: като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да-г видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент, именно, чов-бк жив-ве.

И тъй, поздравлявам всички, които са ви--д-вли вече Бога и себе си! Поздравлявам и онЪ-зи, които скоро ще видят Бога и себе си! На ония, на които пр-вдетои в далечното бъдеще да* видят Бога и себе си, пожелавам с търпение да дочакат този момент! Затова и в Писанието* е казано: „Само чистит-в по сърце ще видят Бога.*"1

БесЪда от Учителя, държана на 23 януарий 1927 година в гр. София.