от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ЖЕСТЪТ НА БРАТ СТОИМЕНОВ 5.07.1942 година — Изгрева — София. Днес отидох да слушам Учителя на пъ…)
 
Ред 3: Ред 3:
 
5.07.1942 година — Изгрева — София.
 
5.07.1942 година — Изгрева — София.
  
Днес отидох да слушам Учителя на първата сутрешна беседа, след завръщането му от планината. Брат Тодор Стои-м.енов си имаше един стол пред катедрата, на който никой не сядаше, освен него. Като влязох в салона той ме посрещна пред вратата и ми каза: „Сестра, седнете на моя стол. Аз Ви го отс-тъпвам!" Благодарих му и седнах на стола. Учителят още не бе-ше влзъл в салона. Брат Стоименов, вместо да седне на някой друг стол, седна на горното стъпало до катедрата. Когато Учи¬телят се зададе на вратата за да се изкачи на катедрата с Биб-лията в ръцете си, всички станахме прави. Стана прав и брат Стоименов, като слезе от стъпалото долу, за да даде път на Учи¬теля. Учителят седна зад катедрата. Брат Стоименов пак зае мястото си на стъпалото. Аз бях седнала най-отпред, благода¬рение на жеста на брата. Неописуема радост изпитвах да сре-щам от време на време погледа на светлия Учител, отправен към мен. На тази беседа той говори, че в бъдеще певците ще пеят от пет до седем октави. Той каза също, никога да не пре-късваме връзката си с Бога. Да дадем сърцето си на Бога! Каза също, че отрицателните мисли приличат на стършели, хапливи мухи. Ако натиснем с пръст едно комарче, то ще помисли, че някоя голяма канара го е притиснала, като е паднала отгоре му. Така се чувстваме и ние, когато някое разумно същество ни при-тисне с пръста си.
+
Днес отидох да слушам Учителя на първата сутрешна беседа, след завръщането му от планината. Брат Тодор Стоименов си имаше един стол пред катедрата, на който никой не сядаше, освен него. Като влязох в салона той ме посрещна пред вратата и ми каза: „Сестра, седнете на моя стол. Аз Ви го отстъпвам!" Благодарих му и седнах на стола. Учителят още не беше влязъл в салона. Брат Стоименов, вместо да седне на някой друг стол, седна на горното стъпало до катедрата. Когато Учителят се зададе на вратата за да се изкачи на катедрата с Библията в ръцете си, всички станахме прави. Стана прав и брат Стоименов, като слезе от стъпалото долу, за да даде път на Учителя. Учителят седна зад катедрата. Брат Стоименов пак зае мястото си на стъпалото. Аз бях седнала най-отпред, благодарение на жеста на брата. Неописуема радост изпитвах да срещам от време на време погледа на светлия Учител, отправен към мен. На тази беседа той говори, че в бъдеще певците ще пеят от пет до седем октави. Той каза също, никога да не прекъсваме връзката си с Бога. Да дадем сърцето си на Бога! Каза също, че отрицателните мисли приличат на стършели, хапливи мухи. Ако натиснем с пръст едно комарче, то ще помисли, че някоя голяма канара го е притиснала, като е паднала отгоре му. Така се чувстваме и ние, когато някое разумно същество ни притисне с пръста си.  
68
+
 
+
Накрая, преди да привърши беседата, Учителях се вдъхнови необикновено и изпя много красиво и прочувствено една Божествена мелодия. За първи път той пя на неделна беседа.  
Накрал, преди да привърши беседата, Учителях се вдъх-нови необикновено и изпя много красиво и прочувствено една Божествена мелодия. За първи път той пя на неделна беседа.
+
 
Никога няма да забравя неговия израз след беседа. Той е подмладен, вдъхновен и преизпълнен. Тогава той много щед¬ро раздава и благославя.
+
Никога няма да забравя неговия израз след беседа. Той е подмладен, вдъхновен и преизпълнен. Тогава той много щедро раздава и благославя.
 +
 
 
След обяд, към два и половина часа Учителят ни прие заедно с брат Христо.
 
След обяд, към два и половина часа Учителят ни прие заедно с брат Христо.
— Учителю, — казах аз — брат Тодор Симеонов ми от-
+
 
стъпи стола си пред катедрата. Чувствувах, че небесни струи ме
+
— Учителю, — казах аз — брат Тодор Симеонов ми отстъпи стола си пред катедрата. Чувствувах, че небесни струи ме обливаха през цялото време докато Вие говорехте. Чувах и небесна музика. Когато повдигнах към Вас очите си, видях светъл, блестящ ореол около главата Ви и около цялото Ви тяло!
обливаха през цялото време докато Вие говорехте. Чувах и не¬
+
 
бесна музика. Когато повдигнах към Вас очите си, видях светъл,
+
блестящ ореол около главата Ви и около цялото Ви тяло!
+
 
Учителят ме слушаше със затворени очи.
 
Учителят ме слушаше със затворени очи.
— Сега в операта гостуват маестро Говони и Чинкуе от
+
 
„Миланската Скала". Маестро Говони е главен режисьор, а ма¬
+
— Сега в операта гостуват маестро Говони и Чинкуе от „Миланската Скала". Маестро Говони е главен режисьор, а маестро Чинкуе е диригент в „La Scala". Режисьорът Говони е с побеляла коса. Той е бил и певец в „La scala". Те са дошли заедно с Неаполитанската опера „Сан Карло". Те ме прослушаха, Учителю. Изпях им арията на Джилда от операта „Риголето". И двамата ми предрекоха голямо бъдеще.
естро Чинкуе е диригент в „La Scala". Режисьорът Говони е с
+
 
побеляла коса. Той е бил и певец в „La scala". Те са дошли за¬
+
— Ти би могла да отидеш за известно време на специализация в Италия!
едно с Неаполитанската опера „Сан Карло". Те ме прослушаха,
+
 
Учителю. Изпях им арията на Джилда от операта „Риголето".
+
— Учителю, което ще науча тук при Вас, никъде няма да го науча на Земята...
И двамата ми предрекоха голямо бъдеще.
+
 
— Ти би могла да отидеш за известно време на специа¬
+
Още много неща разказах на Учителя, например за репетициите на опера „Сан Карло", за разговорите ми с техните първи артисти и пр.
лизация в Италия!
+
 
— Учителю, което ще науча тук при Вас, никъде няма
+
Разказах му и как писателят Русалиев ме слушал в операта и на другия ден ми поднесе в дома ми сбирка свои стихове и ми изрази своите почитания и любов към изкуството ми и към мен.
да го науча на Земята...
+
 
Още много неща разказах на Учителя, например за ре-петициите на опера „Сан Карло", за разговорите ми с техните първи артисти и пр.
+
Разказах му и как писателят Русалиев ме слушал в опе¬
+
рата и на другия ден ми поднесе в дома ми сбирка свои стихо-
+
ве и ми изрази своите почитания и любов към изкуството ми и
+
към мен. ;
+
 
Учителят се посмя от сърце.
 
Учителят се посмя от сърце.
На следващия ден брат Христо минавал покрай салона, слизайки в града при мен. Учителят го повикал и му казал: „Не-бето пожела сестрата да повтори концерта на именния ми ден!"
+
 
 +
На следващия ден брат Христо минавал покрай салона, слизайки в града при мен. Учителят го повикал и му казал: „Небето пожела сестрата да повтори концерта на именния ми ден!"
 +
 
 
Брат Христо радостен дойде при мене и ми каза да се готвя за този концерт.
 
Брат Христо радостен дойде при мене и ми каза да се готвя за този концерт.

Версия от 10:48, 4 юни 2010

ЖЕСТЪТ НА БРАТ СТОИМЕНОВ

5.07.1942 година — Изгрева — София.

Днес отидох да слушам Учителя на първата сутрешна беседа, след завръщането му от планината. Брат Тодор Стоименов си имаше един стол пред катедрата, на който никой не сядаше, освен него. Като влязох в салона той ме посрещна пред вратата и ми каза: „Сестра, седнете на моя стол. Аз Ви го отстъпвам!" Благодарих му и седнах на стола. Учителят още не беше влязъл в салона. Брат Стоименов, вместо да седне на някой друг стол, седна на горното стъпало до катедрата. Когато Учителят се зададе на вратата за да се изкачи на катедрата с Библията в ръцете си, всички станахме прави. Стана прав и брат Стоименов, като слезе от стъпалото долу, за да даде път на Учителя. Учителят седна зад катедрата. Брат Стоименов пак зае мястото си на стъпалото. Аз бях седнала най-отпред, благодарение на жеста на брата. Неописуема радост изпитвах да срещам от време на време погледа на светлия Учител, отправен към мен. На тази беседа той говори, че в бъдеще певците ще пеят от пет до седем октави. Той каза също, никога да не прекъсваме връзката си с Бога. Да дадем сърцето си на Бога! Каза също, че отрицателните мисли приличат на стършели, хапливи мухи. Ако натиснем с пръст едно комарче, то ще помисли, че някоя голяма канара го е притиснала, като е паднала отгоре му. Така се чувстваме и ние, когато някое разумно същество ни притисне с пръста си.

Накрая, преди да привърши беседата, Учителях се вдъхнови необикновено и изпя много красиво и прочувствено една Божествена мелодия. За първи път той пя на неделна беседа.

Никога няма да забравя неговия израз след беседа. Той е подмладен, вдъхновен и преизпълнен. Тогава той много щедро раздава и благославя.

След обяд, към два и половина часа Учителят ни прие заедно с брат Христо.

— Учителю, — казах аз — брат Тодор Симеонов ми отстъпи стола си пред катедрата. Чувствувах, че небесни струи ме обливаха през цялото време докато Вие говорехте. Чувах и небесна музика. Когато повдигнах към Вас очите си, видях светъл, блестящ ореол около главата Ви и около цялото Ви тяло!

Учителят ме слушаше със затворени очи.

— Сега в операта гостуват маестро Говони и Чинкуе от „Миланската Скала". Маестро Говони е главен режисьор, а маестро Чинкуе е диригент в „La Scala". Режисьорът Говони е с побеляла коса. Той е бил и певец в „La scala". Те са дошли заедно с Неаполитанската опера „Сан Карло". Те ме прослушаха, Учителю. Изпях им арията на Джилда от операта „Риголето". И двамата ми предрекоха голямо бъдеще.

— Ти би могла да отидеш за известно време на специализация в Италия!

— Учителю, което ще науча тук при Вас, никъде няма да го науча на Земята...

Още много неща разказах на Учителя, например за репетициите на опера „Сан Карло", за разговорите ми с техните първи артисти и пр.

Разказах му и как писателят Русалиев ме слушал в операта и на другия ден ми поднесе в дома ми сбирка свои стихове и ми изрази своите почитания и любов към изкуството ми и към мен.

Учителят се посмя от сърце.

На следващия ден брат Христо минавал покрай салона, слизайки в града при мен. Учителят го повикал и му казал: „Небето пожела сестрата да повтори концерта на именния ми ден!"

Брат Христо радостен дойде при мене и ми каза да се готвя за този концерт.