Разлика между версии на „Живот, сила, интелигентност*“

Текуща версия към 21:54, 11 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Живот, сила и интелигентност

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

Размишление.

Напишете на дъската една единица. В случая единицата представя човека. Наляво от единицата турете буквата “ж” – живот. Къде се вижда животът на човека? В очите. Животът се проявява навсякъде, а не само в очите. Сега, турете надясно от единицата буквата “с”, която означава човешката сила. Най-после, напишете отгоре на единицата буквата “и” – интелигентност. Значи, силата на човека се проявява в гърдите, в ръцете; интелигентността – в главата, а животът – в стомаха. Ако човек се остави само на действието на силите на живота, в скоро време ще се превърне на буре. За да не стане това, трябва да се явят други някои сили, които да организират живота. Силите на живота се стремят към изглаждане на нещата, към изглаждане на всички спорове, към разрешаване на всички мъчнотии и противоречия. Тази е причината, поради която всички хора искат да избегнат мъчнотиите в живота. Каже ли човек, че иска да се освободи от мъчнотиите, това показва, че той е влязъл в обикновения живот. Като се види обиколен от мъчнотии, човек прибягва към физическата, т.е. към мускулната сила. С помощта на тази сила той иска да премахне препятствията на своя живот, да очисти пътя си. Ако мускулната сила не може да му помогне, човек се обръща за помощ към своята интелигентност. Животът, силата и интелигентността представят три вида прояви: на физическия, на органическия и на умствения или съзнателния живот.

Сега, като говорим за живота, за силата и за интелигентността, ние имаме пред вид обикновения живот, който днес се проявява, а не онзи възвишен живот, който ще се прояви в бъдеще. Силите на живота, които управляват стомаха, се локализират в задната част на мозъка; мускулните, физически сили се локализират зад ушите, а интелигентността – в предната част на мозъка. Когато се стреми към охолен живот, човек мисли със задната част на мозъка си; когато иска да бъде смел, решителен, той мисли със страничната част на мозъка си, дето се намира центърът на разрушението. Когато иска да приложи някаква способност, човек мисли с предната част на мозъка. За да се развива правилно, човек трябва да мисли едновременно с целия си мозък: със задната, със страничната, с предната и с горната част. За да развие добре главата си, да й даде правилна форма, човек трябва да развива и страничните центрове на мозъка, дето са локализирани смелостта, волевата деятелност. Не се ли развият тия центрове, главата на човека остава сплескана отстрани. Тези центрове са свързани с дихателната система на човека. Обаче, ако страничните центрове на главата са развити повече, отколкото трябва, тогава разрушителността взима надмощие. Срещнете ли такъв човек, ще забележите, че той има желание да бие, да удря, да чупи, да руши. Ако личните чувства на човека – честолюбие, самоуважение, достойнство, са силно развити, той обръща внимание на външните неща. Той е всякога добре облечен, с добра обхода към хората. Седне ли пред трапезата да се храни, всичко е в ред и порядък. Онзи, който обича живота, той обръща внимание повече на яденето, отколкото на реда и порядъка около себе си. За него е важно да има богато, пищно ядене.

Какво е предназначението на личните чувства? Те имат пред вид самозапазването на човека. Когато личните чувства са силно развити, човек се намира в един низш свят. Личните чувства съществуват във всички животни, като започнете от низшите и постепенно отивате към висшите. Нека се опита някой да наруши спокойствието на царицата в един кошер, да види, какво значи честолюбие. Една след друга пчелите се изреждат да му дадат добър урок. Те не позволяват да се нарушава техния ред и порядък. Когато се засегне честолюбието на животните, те веднага показват силата си. Ако обидите едно куче, то веднага се озъбва, с което иска да каже, че нямате право да го закачате. Засегнете ли честолюбието на човека, и той веднага скача на крак, готов да се защищава. Според мене, за да се справи с честолюбието си, човек трябва да прояви своята интелигентност и разумност. Когато едновременно проявява живота, силата и разумността си, човек дава място на своя дух, да се прояви. Да даде човек място на духа в себе си, това значи, да може вече да контролира всички свои удове, да контролира цялото си тяло. Запример, можете ли като изправите ръката си, с мисълта си да я втвърдите така, че да поставите върху нея тежест от 50 кг., без да я усетите? Както прави упражнения за тялото си, така всеки човек трябва да прави умствени упражнения за развиване на своите умствени способности и сили.

Упражнение. Десният крак напред; спокойно навеждане на тялото към земята, като си представяте мислено, че издигате един килограм тежест. Правете това упражнение, като постепенно увеличавате тежестта, докато достигне до 50 кг. Като правите упражнението редовно, вие ще забележите, че мускулната сила се е увеличила. Щом можете мислено да дигнете 50 кг. тежест, вие можете и в действителност да я дигнете. Правете това упражнение, когато сте неразположени, да видите, какви сили се крият във вас.

Някои хора искат да бъдат силни, без да се упражняват. Природата дава своите блага само на ония, които се упражняват и работят. За да стане лекар, човек трябва да употреби пет-шест години за изучаване на болестите и причините за тяхното явяване. Обаче, за изучаване на здравословното състояние на човека е нужно много повече време. За да бъде добър лекар, преди всичко човек трябва да знае, коя е нормата на истинското здраве. Като знае нормалното състояние на всички органи, човек ще знае, къде е станало отклонението. Щом знае, къде е станало отклонението, той лесно може да определи диагнозата на всяка болест и да я лекува. Същевременно, човек трябва да се стреми към правилно разбиране на живота. Като дойде до това разбиране, при всяко изпитание той може да намери причините, които са го предизвикали. Ако причините не са вън и вътре в него, той ще ги потърси в своето минало. Това значи, да проникне човек в причините на своята карма и да се справи с нея. За да възстанови нормалното състояние на своя организъм, човек трябва да контролира своите действия, както и движенията си. Една от причините за тяхната нервност се крие във вървежа им. Те стъпват на петите си, вследствие на което става голямо сътресение на гръбначния мозък. Това сътресение се предава на цялата нервна система. За да не става такова сътресение, човек трябва да стъпва първо на пръстите си, а после на петите. Като се научи да контролира движенията си, човек започва да контролира и своите мисли и чувства. Като прави наблюдения върху себе си и се контролира, човек придобива самообладание – ценно качество в живота му.

Съвременните хора се нуждаят от светлина, която да освети пътя им. Без тази вътрешна светлина, те нищо не могат да направят. Вътрешната светлина в човека не е нищо друго, освен Божественото начало, което чака времето на своето пробуждане. Разумен трябва да бъде човек. Разумността може да му помогне да реализира своите добри желания. Искате ли да концентрирате мисълта си, вие трябва да изучавате математика. Не мислете, че като сте изучавали математика, повече не ви е нужна. Не само че не сте завършили с математиката, но постоянно трябва да се връщате към четирите основни действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Това са процеси, които се извършват в самия живот. В първо време човек събира, трупа материал. След това трябва да дойде до изваждането, да се освободи от излишните материали. Не се ли освободи, в него ще се родят ред болезнени състояния. Като се храни, човек събира материали. Щом се нахрани, започват процесите изваждане и деление: приетата храна се превръща в течност, в кръв, която се разнася по цялото тяло да го храни. В резултат на правилното хранене се образуват здрави мускули, здрава нервна система. За такъв човек казваме, че е здрав, нормално развит.

Като ученици, вие трябва да работите върху концентриране на своята мисъл. Чрез концентриране на мисълта си, вие можете да си помагате при различни болезнени физически и психически състояния. Мнозина се оплакват от изстиване на крайниците. Те търсят начин да си помогнат. Много начини могат да се приложат – миене на краката с гореща вода, бързи движения, но това са външни методи. За да се лекува, човек трябва да намери причината за своето болезнено или ненормално състояние на тялото си. Изстиването на крайниците се дължи на нечиста кръв в организъма. Нечистата кръв произвежда електричество в организъма, а чистата – магнетизъм. Електричеството произвежда студ, а магнетизъмът – топлина. Следователно, за да не изстиват ръцете и краката ви, трябва да внесете в организъма си повече топлина. Това става, когато човек даде ход на Божественото в себе си. При това положение той няма да се страхува нито от студ, нито от безпаричие, нито от болести. Той ще гледа на живота, както факирите. Излезе ли вън, на студ, той ще бъде тих и спокоен, няма да се плаши от простуда. Това значи да се уравновесят силите в човешкия организъм. Щом силите му се уравновесяват, той придобива естествена, нормална топлина на своя организъм. Дето да отиде, този човек е осигурен. Той се намира в положение на богатски син, който заминава за странство, но с джоб, пълен с чекове. Приятели и познати го чакат на гарата. От какво ще се страхува той? Дето да се обърне, всичко има. Да имаш добър баща, добра майка, добри братя и сестри, добри приятели, добра среда, това е вътрешната топлина, която се разлива по целия организъм, и те осигурява при всички външни и вътрешни неблагоприятни условия.

Основната мисъл на тази лекция е съсредоточаването. Човек трябва да работи върху себе си, да придобие съсредоточаване. Когато е съсредоточен, мисълта помага на човека да се предпази от ред нещастия и катастрофи в живота. Ако мисълта му е съсредоточена, той може лесно да се реши да предприеме ли едно пътешествие, или не, през кой път да мине и т.н. Ако водите един слон и го заставите да мине през един мост, той първо ще постави крака си на моста, ще опита, дали гредите са здрави. Щом почувствува, че мостът няма да издържи на неговата тежест, той се отдръпва назад. Никой не е в състояние да го застави да мине пред този мост. Обаче, ако минават мишки през същия мост, те ще минат безпрепятствено. Ако плъх влезе в параход, който предстои на потъване, той непременно ще излезе на сушата. Плъхът предчувствува катастрофата, която ще стане с парахода. Понякога животните имат по-силно предчувствие от хората. Това се дължи на техния силен инстинкт. Някога човек е имал голяма чувствителност, но благодарение на отклонението си от правия път той я изгубил. Съзнателна работа се иска от човека, за да възстанови своята чувствителност. Възпитанието и самовъзпитанието имат за цел, именно, това, да възстанови човек своето първоначално, естествено състояние, което някога е имал; да придобие онова, което някога е изгубил. Ама щял да среща препятствия на пътя си. За съзнателния човек препятствията са условия за развиване на волята, за разработване на неговия ум.

Човек не трябва да се смущава от мъчнотиите и препятствията в своя живот. Като решава задачите си, той трябва да знае, че неговата задача е елемент на други, по-трудни задачи. За да пристъпи към по-трудните, той непременно трябва да намери техните елементи. Задачите на всички хора са свързани едни с други. Решението на сложните задачи е в зависимост от решението на простите. Ето защо, от вас, като ученици, се изисква будно съзнание, готовност за работа, да не спъвате своето развитие, както и развитието на съществата, които седат над вас. Щом решите задачата си, т.е. намерите елементите й, разумните същества ще я подемат по-нататък. Не сте вие, които разрешавате крайната цел на живота. Вие се домогвате само до елементите на живота, а други ще организират тия елементи. Запример, човек открива елементите на разумността, а висшите същества взимат тия елементи, организират ги и изкарват нещо велико. От елементите на разумността те дохождат до висшата разумност.

Съвременните хора се стремят към придобиване на знание, на сила, на богатство. Те искат да станат велики хора. Право е тяхното желание, но това желание не е само тяхно. Други същества, по-напреднали от тях, имат същото желание. Те разрешават задачите си чрез хората, които са дошли вече на земята. Като знае това, всеки човек трябва да намери, кое е онова разумно, възвишено същество, което решава задачите си чрез него, и да направи съзнателна връзка с него. Щом направи тази връзка, работите му постепенно се уреждат. Дълго време трябва да търсите онзи, с когото сте свързани, докато го намерите. В това търсене човек калява волята си, разработва ума и сърдцето си. Това виждаме навсякъде в живота. Когато малките деца отиват на сватба, те обикалят с часове около младата булка, докато им даде парче медена питка. В този смисъл младата булка представя съдбата на човека. Десетки години човек трябва да обикаля вратата на съдбата си, докато един ден тя излезе от вратата си и му даде парче медена питка. Вземе ли медената питка в ръката си, човек е дошъл вече до решаване на своите житейски задачи. Добрата съдба на човека, това е неговият приятел от невидимия свят. Дали той съзнава това, или не, не е важно. Като върви човек в правия път, добрата съдба, т.е. добрият му приятел ще го срещне, ще го извика да му даде парче медена питка. – Защо не ми даде цяла питка? – Цяла питка не се дава изведнъж. Който не е благодарен на малкото, той ще изгуби и него. Малкото се благославя. В него е скрит животът.

Кой е най-важният въпрос, който трябва да разрешите? Някои ще кажат, че един от важните въпроси е този, как да придобие човек много знания. Преди да разреши този въпрос, човек трябва да се запита, готов ли е да носи много знания. Българската поговорка казва: “Който много знае, той много страда”. Това не значи, че човек не трябва да се стреми към знанието. Всеки трябва да се стреми към придобиване на знания, но трябва да е готов да страда. Страданието произтича от отговорността, която човек поема. Колкото повече знае човек, толкова по-голяма отговорност носи. Човек лесно носи страданията си, но когато знае, че са изпратени от Бога. Страдания, причинени от хората, мъчно се носят.

Представете си, че един ваш приятел ви дава десет хиляди лева на заем, но веднага ги взима назад. Вие роптаете, негодувате против него, сърдите се. Отивате при друг приятел да искате десет хиляди лева. Той ви дава тия пари, но не ги взима назад. Той ви оставя да свършите работата си с тях. Обаче, по пътя ви настигат разбойници, обират ви, и вие пак оставате без пари. В този случай вие не се сърдите на приятеля си, но сте недоволен от себе си, че не сте могли да предвидите, какво ви чака. Вие започвате да търсите тия разбойници, завеждате дело против тях и с години се разкарвате по съдилища. Кое е за предпочитане: да ви даде приятелят ви десет хиляди лева на заем и веднага да ги вземе назад, или да ви даде тия пари, но разбойници да ви оберат? Първото положение е за предпочитане пред второто. Първият приятел е бил ясновидец. Той предвиждал вашето бъдеще. Вторият приятел искал да ви услужи и повече не се интересувал. Какво ви очаква, той нито предвижда, нито иска да знае. Когато изпраща страдания на хората, Провидението има пред вид голямото зло, което ги очаква. И, за да не налетят на големи злини и страдания, То им изпраща по-малки страдания.

За да познае, къде е намесен пръстът на Провидението, човек трябва да мисли. Ако само чувствува, без да мисли, тогава интелектът отстъпва назад. За да могат едновременно и умът, и сърдцето да работят, човек трябва постоянно да държи в ума си идеята за Бога. Държи ли тази идея в ума си, човек всякога ще има топлина в сърдцето си и светлина в ума си. Иска ли човек да се развива правилно, в каквото положение да се намира, каквато служба да заема, той трябва да държи тази идея в ума си, като основна, свещена идея, с която да работи и върху която да гради.

Сега сте пред края на старата година и началото на новата. Какво ще пожелаете от старата година? Пожелайте да пази добре архивата, в която е записано всичко, което сте извършили през годината. Един ден, когато завършите развитието си, вие сами ще четете написаното в тази архива и ще се учите от себе си. След това помислете, какво ще пожелаете от новата година. Погрижете се да я посрещнете добре, да я разположите към себе си. Да посрещнете новото добре, това значи, да приготвите условия в себе си за неговото развитие. Не намери ли условия във вас, новото не може да вирее, не може да расте и да се развива.

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

14. Лекция от Учителя, държана на 26 декемврий, 1926 г. София.