Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване
Живот, сила и интелигентност
— ВЯрен ъ, истинен ъ, чистъи благъ всЯкога бжди! Размишление. Напишете на дъската една единица. Въ случая единицата представя човЯка. НалЯво отъ единицата турете буквата „ж" — животъ. Кжде се вижда животътъ на човЯка ? Въ очитЯ. Животътъ се проявява навсЯкжде, а не само въ очитЯ. Сега турете надЯсно отъ единица¬та буквата „с", която означава човЯшката си¬ла. Най-после, напишете отгоре на единицата буквата „и" — интелигентность. Значи, сила¬та на човЯка се проявява въ гърдитЯ, въ рж-цетЯ; интелигентностьта — въ главата, а живо¬тътъ — въ стомаха. Ако човЯкъ се остави само на действието на силитЯ на живота, въ скоро време ще се превърне на буре. За да не стане това, трЯбва да се явятъ други нЯ- кои сили, които да организират!» живота. Си¬литЯ на живота се стремятъ къмъ изглажда¬не на нЯщата, къмъ изглаждане на всички спорове, къмъ рвзрешаване на всички мъчно¬тии и противоречия. Това е причината, поради която всички хора искатъ да избЯгнатъ мж- чнотиитЯ въ живота. Каже ли човЯкъ, че иска да се освободи отъ мжчнотиитЯ, това показва,.
154> че гой е влЯзътъ въ обикновения животъ. Като се види обиколенъ отъ мъчнотии, чо¬вЯкъ прибЯгва къмъ физическата, т. е. къмъ мускулната сила. Съ помощьта на тази сила той иска да премахне препятствията на своя животъ, да очисти пжтя си. Ако мускулната сила не може да му помогне, човЯкъ се обръ¬ща за помощь къмъ своята интелигентность. Животътъ, силата и интелигентностьта пред¬ставят!. три вида прояви: на физическия, на органическик и на умствения или съзнателния животъ. Сега, като говоримъ за живота ча сила¬та и за интелигентностьта. ние имаме предъ видъ обикновения животъ, който днесъ се проявява, а не онзи възвиженъ животъ, койт ще се прояви въ бждеще. СилитЯ на живота, които управляватъ стомаха, се локализиратъ въ задната часть на мозъка; мускулнитЯ, фи¬зически сили се локализиратъ за.дъ ушитЯ. а интелигентностьта — въ преднад а часть на мозъка. Когато се стреми къмъ охоленъ жи¬вотъ, човЯкъ мисли съ задната часть на мо¬зъка си; когато иска да бжде смЯлъ, реши- теленъ, той мисли съ странична 1а часть на мозъка си, дето се намира центърътъ на раз¬рушението. Когато иска да приложи нЯкаква способность, човЯкъ мисли съ предната часть на мозъка. За да се развива правилно, чо¬вЯкъ трЯбва да мисли едновременно съ цЯлия си мозъкъ: съ задната, съ страничната, съ предната и съ горната часть. За да раз¬
155> вие добре главата си, да й даде правилна форма, чов-Ькъ тр-Ьбва да развива и странич- нитЬ. центрове на мозъка, дето сж. локализи¬рани см'Ьлостьта, волевата деятелность. Не се ли развиятъ тия центрове, главата на чов-Ька остава сплескана отстрана. Т-Ьзи центрове сж свързани съ дихателната система на чов-Ька. Обаче, ако страничнигЪ центрове на главата сж развити повече отколкото тр-Ьбва, тогава разрушителностьта взима надмощие. Срещнете ли такъвъ човЬкъ, ще забележите, че той има желание да бие, да удря, да чупи, да руши. Ако личнит-Ь чувства на чов-Ька — честолю¬бие, самоуважение, достойнство, сж силно раз¬вити, той обръща внимание на външнигЬ н-Ь- ща. Той е всЬкога добре обл-Ьченъ, съ добра обхода къмъ хората. Седне ли предъ трапеза¬та да се храни, всичко е въ редъ и порядъкъ. Онзи, който обича живота, той обръща внима¬ние повече на яденето, отколкото на реда и порядъка около себе си. За него е важно да има богато, пищно ядене. Какво е предназначението на личнит-Ь чувства? Т-Ь иматъ предъ видъ самозапазване¬то на човЬка. Когато личнит-Ь чувства сж сил¬но развити, чов-Ькъ се намира въ единъ низшъ св-Ьтъ. Личнит-Ь чувства сжществуватъ въ всички живвтни като започнете отъ низшигЬ и постепенно отива къмъ висшит-Ь. Нека се опита н-Ькой да наруши спокойствието на ца¬рицата въ единъ кошеръ, да види, какво зна¬чи честолюбие. Една следъ друга пчелит-Ь
156> се изреждатъ да му дадатъ добъръ урокъ. Т'Ь не позволяватъ да се нарушава гЬхния редъ и порядъкъ. Когато се засЬгне честолю¬бието на животнит-Ь, т-Ь веднага показватъ силата си. Ако обидите едно куче. то веднага се озжбва. съ което иска да каже, че н-Ьмате право да го закачате. Засегнете ли честолю-бието на чов-Ька и той веднага скача на кракъ, готовъ да се защищава. Споредъ мене, за да се справи съ честолюбието си. чов-Ькъ тр-Ьбва да прояви своята интелигентность и разум- ность. Когато едновременно проявява живота, силата и разумностьта си, чов-Ькъ дава м-Ьсто на своя духъ, да се прояви. Да даде чов-Ькъ мЬсто на духа въ себе си, това значи, да мо¬же вече да контролира всички свой удове, да контролира цЬлото си т-Ьло. Заприм-Ьръ. мо¬жете ли като изправите ржката си, съ мисъль-та си да я втвърдите така, че да поставите върху нея тежесть отъ 50 кгр., безъ да я ус-Ь¬тите? Както прави упражнения за тЬлото си» така вс-Ьки чов-Ькъ тр-Ьбва да прави умствени упражнения за развиване на своитЬ умствени способности и сили. Упражнение. Д-Ьсниятъ кракъ на¬предъ; спокойно навеждане на тЬлото къмъ земята, като си представяте мислено, че изди¬гате единъ килограмъ тежесть. Правете това упражнение, като постепенно увеличавате те- жестьта, докато достигне до 50 кгр. Като правите упражнението редовно, вие ще забе-лежите, че мускулната ви сила се е увеличила.
157> Щомъ може мислено да дигнете 50 клгр. тежесть, вие можете и въ действителность да я дигнете. Правете това упражнение, когато сте неразположени, да видите какви сили се криятъ въ васъ. НЯкои хора искатъ да бждатъ силни, безъ да се упражняватъ. Природата дава своитЯ блага само на ония, които се упражня¬ватъ и работятъ. За да стане лЯкарь, човЯкъ трЯбва да употрЯби петь—шесть години за изучаване на болеститЯ и причинитЯ за тЯх- ното явяване. Обаче, за изучаване на здраво¬словното състояние на човЯка е нужно много повече време. За да бжде добъръ лЯкарь, пре-ди всичко човЯкъ трЯбва да знане, коя е нор¬мата на истинското здраве. Като знае нормал¬ното състояние на всички органи, човЯкъ ще знае, кжде е станало отклонението. Щомъ знае, кжде е станало отклонението, той лесно може да опредЯли диагнозата на всЯка бо- лесть и да я лЯкува. Сжщевременно, човЯкъ трЯбва да се стреми къмъ правилно разбиране на живота. Като дойде до това разбиране, при всЯко изпитание той може да намЯри при¬чинитЯ, котио сж го предизвикали. Ако при-чинитЯ не сж вънъ и вжтре въ него той ще потърси въ своето минало. Това значи, да проникне човЯкъ въ причинитЯ на своята кар- ма и да се справи съ нея. За да възстанови нормалното състояние на своя организъмъ, чо¬вЯкъ трЯбва да контролира своитЯ действия, както и движенията си. Една отъ причинитЯ
158> за тъхната нервность се крие въ вървежа имъ,. ТЯ стъпватъ на петите си, вследствие на кое¬то става голЯмо сътресение на гръбначния мозъкъ, Това сътресение се предава на дела¬та нервна система. За да не става такова съ¬тресение, човекъ требва да стъпва първо на, пръстите си, а после на петите. Като се на¬учи да контролира движенията си, човекъ за¬почва да контролира и своите мисли и чув¬ства. Като прави наблюдения върху себе си и се контролира, човекъ придобива самооблада¬ние — ценно качество въ живота му. Съвременните хора се нуждаятъ отъ светлина, която да освети пътя имъ. Безъ тази вътрешна светлина, те нищо не могатъ да направятъ. Вътрешната светлина въ чове¬ка не е нищо друго, освенъ Божественото на¬чало, което чака времето на своето пробужда¬не. Разуменъ трЯбва да бъде човекъ. Разум- ностьта може да му помогне да реализира своите добри желания. Искате ли да концен¬трирате мисъльта си, вие требва да изучавате математика. Не мислете, че като сте изучавали математика, повече не ви е нужна. Не са¬мо че не сте завършили съ математиката, но постоянно требва да се връщате къмъ чети¬рите основни действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Това съ процеси кои¬то се извършватъ въ самия животъ. Въ пър¬во време човекъ събира, трупа материалъ. Следъ това требва да дойде до изваждането, да се освободи отъ излишните материали.
159> Не се ли освободи, въ него ще се родятъ редъ болезнени състояния. Като се храни, чо¬в-Ькъ събира материали. Щомъ се нахрани, започватъ процесит-Ь изваждане и д-Ьление: приетата храна се превръща въ течность, въ кръвь, която се разнася по ц-Ьлото т-Ьло да го храни. Въ резултатъ на правилното хране-не се образуватъ здрави мускули, здрава нерв¬на система. За такъвъ чов-Ькъ казваме, че е здравъ, нормално развитъ. Като ученици, вие тр-Ьбва да работите върху концентриране на своята мисъль. Чрезъ концентриране на мисъльта си, вие можете да» си помагате при различни болезнени физически и психически състояния. Мнозина се оплакватъ отъ истиване на крайницигЬ. Т-Ь търсятъ на¬чинъ да си помогнатъ. Много начини могатъ да се приложатъ — миене на краката съ го¬реща вода, бързи движения, но това сж външ¬ни методи. За да се л-Ькува, чов-Ькъ трЬбва да нам-Ьри причината за своето болезнено или ненормално състояние на гЬлото си. Истива¬не то на крайницит-Ь се дължи на нечиста кръвь въ организъма. Нечистата кръвь произ¬вежда електричество въ организъма, а чистата! — магнетизъмъ. Електричеството произвежда студъ, а магнетизмътъ — топлина. Следова¬телно, за да не истиватъ ржцет-Ь и краката ви, трЬбва да внесете въ организъма си по¬вече топлина. Това става, когато чов-Ькъ даде ходъ на Божественото въ себе си. При това! положение той н-Ьма да се страхува нито отъ-
160> студъ, нито отъ безпаричие, нито отъ болести. Той ще гледа на живота, както факирите. Излезе ли вънъ, на студъ, той ще бжде тихъ и спокоенъ, нЯма да се плаши отъ простуда. Това значи да се уравновесятъ силите въ чо¬вешкия организъмъ. Щомъ силите му се ура¬вновесятъ, той придобива естествена, нормал¬на топлина на своя организъмъ. Дето да оти¬де, този човекъ е осигуренъ. Той се намира въ положение на богатски синъ, който замина¬ва за странство, но съ джобъ пъленъ съ че¬кове. Приятели и познати го чакатъ на гарата. Отъ какво ще се страхува той? Дето да се обър¬не, всичко има. Да имашъ добъръ баща, добра майка, добри братя и сестри, добри приятели, добра среда, това е вжтрешната топлина, която се разлива по целия организъмъ, и те осигурява при всички външни и вжтрешни не-благоприятни условия. Основната мисъль на тази лекция е съ-средоточаването. Човекъ требва да работи върху себе си, да придобие съсредоточаване. Когато е съсредоточенъ. мисъльта помага на човека да се предпази отъ редъ нещастия и ка¬тастрофи въ живота. Ако мисъльта му е съсре¬доточена, той може лесно да се реши да пред¬приеме ли едно пжтешествие, или не, презъ кой пжть да мине и т. н. Ако водите единъ слонъ и го заставите да мине презъ едннъ мостъ, той първо ще постави крака си на моста, ще ■опита, дали гредите сж здрави. Щомъ почув¬ствува, че мостътъ нема да издържи на негова¬
161> та тежесть, той се отдръпва назадъ. Никой не е въ състояние да го застави да мине презъ този мостъ. Обаче, ако минаватъ мишки презъ сжщия мостъ, тв ще минатъ безпрепятствено. Ако плъхъ вл-Ьзе въ параходъ, който предстои на потъване, той непременно ще изл-Ьзе на суша¬та. Плъхътъ предчувствува катастрофата, коя¬то ще стане съ парахода. Пон-Ькога животнит-Ь иматъ по-силно предчувствие отъ хората. Това се дължи на гЬхния силенъ инстинктъ. НЬкога чов'Ъкъ е ималъ гол-Ьма чувствителность, но бла¬годарение на отклонението си отъ правия пжть той я изгубилъ. Съзнателна работа се иска отъ чов-Ька, за да възстанови своята чувствител¬ность. Възпитанието и самовъзпитанието иматъ за цель, именно, това, да възстанови чов-Ькъ своето първоначално, естествено състояние, кое¬то н-Ькога е ималъ; да придобие онова, което н-Ькога е изгубилъ. Ама щ-Ьлъ да ср-Ьща пре¬пятствия на пжтя си. За съзнателния чов-Ькъ препятствията сж условия за развиване на во¬лята, за разработване на неговия умъ. Чов-Ькъ не тр-Ьбва да се смущава отъ мжчнотиигЬ и препятствията въ своя животъ. Като решава задачигЪ си, той трЬбва да знае, че неговата задача е елементъ на други, по- трудни задачи. За да пристжпи къмъ по-труд- нит-Ь, той непременно тр-Ьбва да нам-Ьри т-Ъх- ни-гЬ елементи. Задачит-Ь на всички хора сж свързани едни съ други. Решението на сложни- тЬ задачи е въ зависимость отъ решението на нростит-Ь. Ето защо. отъ васъ, като ученици.
162> се изисква будно съзнание, готовность за рабо¬та, да не спъвате своето развитие, както и развитието на съществата, които седатъ надъ васъ. Щомъ решите задачата си, т. е. на¬мерите елементите й. разумните същества ще я подематъ по-нататъкъ. Не сте вие, които разрешавате крайната цель на живота. Вие се домогвате само до елементите на живота, а други ще организиратъ тия елементи. Запри¬меръ, човекъ открива елементите на разум- ностьта, а висшите същества взиматъ тия еле¬менти, организиратъ ги и изкарватъ нЬщо ве¬лико. Отъ елементите на разумностьта те до- хождатъ до висшата разумность. Съвременните хора се стремятъ къмъ придобиване на знание, на сила, на богатство. Те искатъ да станатъ велики хора. Право е тех- ното желание, но това желание не е само тех¬но. Други същества, по-напреднали отъ техъ, иматъ същото желание. Те разрешаватъ зада¬чите си чрезъ хората, които съ дошли вече на земята. Като знае това, всеки човекъ треб¬ва да намери, кое е онова разумно, възвишено същество, което решава задачите си чрезъ него, и да направи съзнателна връзка съ него. Щомъ направи тази връзка, работите му по¬степенно се уреждатъ. Дълго време требва да търсите онзи, съ когото сте свързани, до¬като го намерите. Въ това търсене човЯкъ калява волята си, разработва ума и сърдцето си. Това виждаме навсекъде въ живота. Ко-гато малките деца отиватъ на сватба, тЯ оби-
163> калятъ съ часове около младата булка, докато имъ даде парче медена питка. Въ този смисълъ младата булка представя сжд¬бата на чов-Ька. Десетки години чов-Ькъ тр-Ьб- ва да обикаля вратата на сждбата си, до¬като единъ день тя изл-Ьзе отъ вратата си и му даде парче медена питка. Вземе ли меде¬ната питка въ ржката си, чов-Ькъ е дошълъ вече до решаване на своит-Ь житейски задачи. Добрата сждба на чов-Ька, това е неговиятъ приятель отъ невидимия св-Ьтъ. Дали той съ¬знава това, или не, не е важно. Като вър-ви чов-Ькъ въ правия пжть, добрата сждба, т. е. добриятъ му приятель ще го срещне, ще го извика да му даде парче медена питка. — Защо не ми даде ц-Ьла питка? — Ц-Ьла питка не се дава изведнъжъ. Който не е благода- ренъ на малкото, той ще изгуби и него. Мал¬кото се благославя. Въ него е скритъ жи-вотътъ. Кой е най-важниятъ въпросъ. който тр-Ьб¬ва да разрешите? Н-Ькои ще кажатъ, че единъ отъ важнит-Ь въпроси е този, какъ да придо¬бие чов-Ькъ много знания. Преди да разреши този въпросъ, чов-Ькъ тр-Ьбва да се запита, готовъ ли е да носи много знания. Българ¬ската поговорка казва: „Който много знае, той много страда". Това не значи, че чов-Ькъ не тр-Ьбва да се стреми къмъ знанието. ВсЬки тр-Ьбва да се стреми къмъ придобиване на знания, но тр-Ьбва да е готовъ да страда.
164> Страданието произтича отъ отговорностьта, която човЯкъ поема. Колкото повече знае чо¬вЯкъ, толкова по-голЯма отговорность носи. ЧовЯкъ лесно носи страданията си, но когато знае, че сж изпратени отъ Бога. Страдания, причинени отъ хората, мжчно се носятъ. Представете си, че единъ вашъ приятель ви дава десеть хиляди лева на заемъ, но ведна¬га ги взима назадъ. Вие роптаете, негодува¬те противъ него, сърдите се. Отивате при другъ приятель да искате десеть хиляди лева. .Той ви дава тия пари, но не ги взима назадъ. Той ви оставя да свършите работата си съ тЯхъ. Обаче, по пжтя ви настигатъ разбой¬ници, обиратъ ви, и вие пакъ оставате безъ пари. Въ този случай вие не се сърдите на .приятеля си, но сте недоволенъ отъ себе си, че не сте могли да предвидите, какво ви ча¬ка. Вие започвате да търсите тия разбойници, завеждате дЯло противъ тЯхъ и съ години се разкарвате по сждилища. Кое е за предпочи¬тане: да ви даде приятельтъ ви десеть хиля-ди лева на заемъ и веднага да ги вземе на¬задъ, или да ви даде тия пари, но разбойни¬ци да ви обератъ? Първото положение е за предпочитане предъ второто. Първиятъ прия¬тель е билъ ясновидецъ. Той предвиждалъ вашето бждеще. Вториятъ приятель искалъ да ви услужи и повече не се интересувалъ. Ка¬кво ви очаква, той нито предвижда, нито иска да знае. Когато изпраща страдания на хората,
165> Провидението има предъ видъ голЯмото зло, което ги очаква. И, за да не налетятъ на го¬лЯми злини и страдания, То имъ изпраща по- малки страдания. За да познае, кжде е намЯсенъ пръстътъ на Провидението, човЯкъ трЯбва да мисли. Ако само чувствува, безъ да мисли, тогава интелектътъ отстъпва назадъ. За да могатъ едновременно и умътъ, и сърдцето да 'рабо- тятъ, човЯкъ трЯбва постоянно да държи въ ума си идеята за Бога. Държи ли тази идея въ ума си, човЯкъ всЯкога ще има топлина въ сърдцето си и свЯтлина въ ума си. Иска ли човЯкъ да се развива правилно, въ какво¬то положение да се намира, каквато служба да заема, той трЯбва да държи тази идея въ ума си, като основна, свещена идея, съ която да работи и върху която да гради. Сега сте предъ края на старата година и началото на новата. Какво ще пожелаете отъ старата година? Пожелайте да пази до¬бре архивата, въ която е записано всичко, кое¬то сте извършили презъ годината. Единъ день, когато завършите развитието си, вие сами ще четете написаното въ тази архива и ще се учи¬те отъ себе си. Следъ това помислете, какво ще пожелаете отъ новата година. Погрижете се да я посрещнете добре, да я разположите къмъ себе си. Да посрещнете новото добре, това значи, да приготвите условия въ себе си зщ неговото развитие. Не намЯри ли условия
166> въ васъ, новото не може да вирЪе, не може да расте и да се развива. — В 'Ь р е н ъ, истинен ъ, чистъ и благъ всЯкога бж ди! 14. Лекция отъ Учителя, държана на 26 декемврий, 1926 г. София.