Жилища на човешката душа
Всички хора говорят за непостигнатия си идеал, въпреки това се стремят към него. Детето ходи на училище, иска да се научи да чете и пише. То незабелязано минава от едно отделение в друго, от един клас в друг, докато стане момък и свърши университет. Чувате го да казва: Най-после постигнах идеала си, свърших университет. Какво постигнал? Научил азбуката и съчетаването на буквите в срички, думи и изречения. Ако младежът е свършил музикална академия, казва: Постигнах идеала си, научих се да пея и свиря. – Какво научил? – Нотите и тяхното съчетание.
Нека всеки се запита: Какъв е идеалът на моя живот? Ако всички хора имат идеал, защо са недоволни? Някой е недоволен, че е нисък на ръст и поставя за идеал на живота си да стане висок. – Защо е нисък? – Малко ял. От една капка вода става ли ръка? С един конец прави ли се въже? Високият е недоволен, че е висок, иска да се смали. – Защо е висок? – Защото много ял. Кой е правил опит да знае, от колко нишки на паяжината може да се направи едно обикновено дебело въже? И да постигне желанието си, да стане висок, или нисък, човек пак ще бъде недоволен.
Защо са недоволни хората? – Защото живеят в голямо еднообразие. Без да искат, те повтарят нещата и сами се отегчават. Природата не допуща никакво повтаряне. Колкото и да повтаряш една песен, не можеш да я изпееш два пъти по един и същ начин. – Защо? – Защото и ти си се изменил, и публиката се изменила, и обстановката е изменена. Като гладен, пееш по един начин; като сит, пееш по друг начин. Като млад, пееш по един начин; като възрастен, пееш по друг начин, а като стар – по трети начин. Добре, че има разнообразие в живота ви, иначе, щяхте преждевременно да умрете. Еднообразието умъртвява и състарява. То не носи живот. Само новото носи живот.
Помнете: Докато е на земята, човек трябва да се движи по всички посоки: на изток, запад, север и юг. Ако строите къща, на коя страна ще турите лицето ѝ? Къща, която е изложена на север, се огрява отгоре, дето е слънцето; ако е изложена на юг, огрява се отдолу; ако е изложена на изток, пак се огрява отгоре; и най-после, ако е изложена на запад, пак се огрява отдолу. В източните къщи слънцето постоянно изгрява, а в западните – постоянно залязва. Кое предпочитате: слънцето да изгрява постоянно или да залязва? Ако има да взимате пари от някого, ще желаете слънцето да грее, за да намерите своя длъжник. Ако сте длъжни някому, ще желаете слънцето да залязва, за да не ви намери кредиторът.
И тъй, когато се говори за четирите посоки на света, имаме предвид четири степени, т.е. четири точки на съзнанието. Коя точка ще избереш, това зависи от нуждата, която моментът диктува. Как ще определиш, кое благо искаш: хляб, вода, въздух или светлина? Ако си гладен, хляб ще искаш; ако си жаден, вода ще искаш; ако се задушаваш, въздух ще искаш; ако си в тъмнина, светлина ще искаш. От какво се нуждае пътникът в потъващия параход? – От спасителен пояс. – От какво се нуждае човек през зимата? – Ако трябва да излезе вън от къщата си, той се нуждае от топла дреха и здрави обуща.
Каква е разликата между четирите посоки на света, или четирите точки на съзнанието? Изток подразбира добрите условия на живота. Там слънцето изгрява и носи живот. Запад подразбира нощ. Тогава луната свети. Изток означава слънчева къща, запад – лунна къща, север – къща, поставена на видно място, а юг – къща, поставена на път, дето хората най-много минават. Там всички се спират, ядат и пият; едни от тях плащат, а други нищо не плащат, поради което се явяват спорове и недоразумения. Значи, човек живее едновременно в четири къщи. Той живее в къщата на своя ум, на своето сърце, на душата и на духа си. Къщите на всички хора се различават. Ако си на физическия свят, ти живееш в тялото си. Щом влезеш в умствения свят, напущаш физическото си тяло и влизаш в умственото. Така човек се движи в четири тела: физическо, сърдечно или астрално, умствено и причинно, т.е. в ума и сърцето, в душата и духа.
Четирите посоки на света представят четирите жилища, в които обитава човек. Като съединим четирите точки, образува се квадрат, който е в постоянно движение. При движението си, четирите точки образуват окръжност. Преместването на човека от едно жилище в друго е естествен процес. Ти не можеш да останеш завинаги на една точка, както не можеш да запазиш завинаги богатството си. Ще бъдеш ту богат, ту беден. Като минаваш през тези състояния, ти постоянно ще се огъваш и изправяш. Каже ли някой, че не иска да се огъва, това показва, че не разбира живота. Ако си беден, няколко деня не си ял и видиш на пътя си една златна монета, няма ли да се огънеш? Ще се наведеш, ще вземеш монетата и ще се изправиш. Следователно, навеждането, за да вземеш монетата от земята, е огъване. Навеждането има смисъл, но когато човек придобива нещо ценно. А тъй, да се огънеш за нищо и никакво, това е безпредметно. Какво щеше да стане, ако двама души едновременно намерят златната монета? И двамата ще се наведат: първият ще хване единия край на монетата, а вторият – другия край. Докато не са разделили монетата, те са близко един до друг. Щом разделят монетата помежду си, т се отдалечават: единият взима една посока, другият – втора и продължават пътя си. Значи, хората са близки, докато не са разделили благата, които животът им дава. Щом разделят благата си, те се отдалечават един от друг, и всеки поема своя път.
Колко блага дава животът? – Главно четири: хляб, вода, въздух и светлина. Кое благо ще предпочете човек в даден момент? Ако е гладен, ще поиска хляб; ако е жаден, ще поиска вода; ако е лишен от въздух и се задушава, ще поиска въздух; ако е в тъмнина, ще поиска светлина. – Към кой уд от човешкото тяло има отношение храната? – Към устата, която е символ на разумното слово. Водата минава през устата и заедно с храната, с хляба отива в стомаха. Хлябът и водата отиват на едно и също място и взаимно си помагат. Въздухът има отношение към носа и дробовете. Той минава през носа и отива в дробовете. Светлината има отношение към очите.
Често хората изпадат в мрачни състояния на духа, чувстват се неразположени и не знаят как да си помогнат. Те са обиколени с блага, които не знаят да използват. За такива случаи се отнася поговорката: "Вода гази, жаден ходи". Четири елемента са в състояние да сменят неразположението, да го превърнат от мрачно в светло. Те са светлината, въздухът, водата и хлябът. Като знаете причината на неразположението, ще приложите един от четирите елемента, който отговаря за дадения момент. Причината за неразположението на един и същ човек е различна. Тя може да се крие във физическия, сърдечния, умствения или причинния свят.
Представете си, че срещате един учител от първоначалното училище. Разговаряте с него, но виждате, че е недоволен от нещо. – Коя е причината за недоволството му? – Иска да стане гимназиален учител, да заеме по-високо положение. Каква е разликата между един първоначален учител, един гимназиален и един професор? Според мене, в едно отношение положението на първоначалния учител е най-добро. – Защо? – Учениците му най-много вярват в него. Дойдат ли в прогимназията, вярата на учениците в учителите се разколебава малко. Гимназистите още по-малко вярват в учителите си, а студентите даже критикуват професорите си и спорят с тях.
Какво представя критиката? – Търкане кожата па човека. Ако влезеш в банята да се къпеш, добре е да те критикува някой, да те изтърка, да махне кирта ти. Но, ако излизаш вече от банята и си окъпан добре, критиката не е на място, ще ти причини голяма болка. И природата си служи с подобни разтривки, но знае, кога и как да ги приложи. Като срещне някой нечист човек, тя изважда изтривалката си и казва: Ела при мене, мое дете, да те изчистя. Ти имаш нужда от чистене. Тя го разтрие добре, очисти го и го пуща на свобода. Следователно, има смисъл да те критикува умен, справедлив и любещ човек.
Съвременните хора са недоволни от живота, че не могат да постигнат желанията си. Ако наистина не могат да постигнат желанията си, те трябва да се радват. – Защо?– Дава им се възможност да работят повече. Като работят, все ще постигнат нещо. Всъщност, хората са недоволни, когато не се повтарят хубавите неща. Това е невъзможно. Природата не обича еднообразието и повтарянето. Ти не можеш да изпееш една и съща песен два пъти, по един начин. Ако първия път си я изпял добре, втория път ще я изпееш или по-хубаво или по-лошо – състоянието, моментът са различни. Например, ако имате брашно, вода и сол, ще направите хляб. Ако втори път ви дадат брашно, сирене, вода и сол, няма да направите пак хляб, но ще наточите баница. Ето как знаете да постъпвате. Сами избягвате повтарянето на нещата. Защо се сърдите на живота и на природата, когато не ви позволяват да повтаряте едни и същи неща?
Ще кажете, че това са обикновени работи. Вие не страдате за хляб и за баница, но за това, че не сте постигнали никаква велика идея и възвишено желание. Например, някой е недоволен, че не е станал учен. В какво се заключава учеността? Учен човек ли е този, който носи голям товар в главата си? Той разказва как се създал светът, как се огъвали земните пластове, как произлязъл животът и т. н. Главата му е пълна с теории, но след него дохожда друг учен, който опровергава първите теории и създава нови. Кой от двамата е по-близо до истината? Истински учен е онзи, който носи абсолютното, неизменно знание.
Двама учени често се разговаряли върху научни въпроси. Единият бил крайно честолюбив, не позволявал да му правят никакви забележки. Един ден, по невнимание, облякъл жилетката си наопаки. Среща го вторият учен и му казва: Колега, жилетката ти е наопаки. Понеже не обичал да му правят забележки, той не признал факта, но се погледнал и казал: Нарочно направих това. Досега всякога съм носил жилетката си на лице, днес я обърнах наопаки, да видя, как ще изглеждам. Другарят му бил деликатен човек, не искал да спори повече и казал: Да, и това е някаква научна работа. Всъщност, ученият облякъл наопаки жилетката си от разсеяност. Понеже този ден имал да плаща една полица, той не мислил да прави научни опити, но търсил начин как да плати дълга си.
В един американски университет имало един строг професор, на когото студентите често устройвали шеги, да го предизвикват. Един ден те разместили колелата на файтончето му: предните колела турили отзад, а задните – отпред. Като се качил на файтончето си, професорът видял, че нещо не е в ред, но не искал да се изложи пред студентите си и казал: Тези дни дадох файтончето си на поправка, майсторът е направил тази погрешка. Той знаел, че студентите му устроили тази шега, но не искал да признае това.
Такива размествания стават в живота на всеки човек. Ако са на физическия свят, лесно се оправят. Обаче, мъчно се оправят и разбират разместванията в духовния свят. Тази е причината, дето хората страдат, мъчат се и не разрешават задачите си. Някой страда, че останал назад в развитието си, всички го изпреварили. Той не разбира закона. Ако 20 души юнаци излязат да се борят, кой ще бъде пръв? Пръв ще пуснат най-слабия, да се бори със слаб. После ще пуснат по-силните, а най-после ще пуснат най-силните. Значи, най-силните, героите, остават назад и последни. Истинският герой остава последен, да се види силата му. Така постъпва и природата. Първо, тя пуща слабите борци на сцената, а силните задържа за последния час. Тя не бърза, не дава нещата, когато човек ги желае. Силният оставя последен, на заден план. Като разбира закона, той чака търпеливо времето си.
И тъй, като знаете това, не критикувайте природата. Каквото прави тя, всичко е за добро. Тя никого не повишава, нито понижава, но поставя всяко сж.щество на своето място. Който я разбира, чака времето си и се радва на своит* придобивки. Който не я разбира, страда, мж.чи се. Природата го гледа и тихо му нашепва: Почакай още малко, твоят час не е дошъл. Когато майката храни децата си, на кое от тях дава първо храна?–На най-малкото. То се нуждае от малко храна. Достатъчно е да му дадеш малко млъчице или хлъбец, и то е доволно. Дойде ли ред до по-голямит, работата е по-сложна: ще наре-диш масата, щг сложиш чаши, чинии, ще наръжеш повече хлъб, повече храна и т. н. Голямият яде повече и е по-взискателен. Кое е по-добре: да ти сложат маса да се на-храниш, или без маса, както на малкото дете и на пътника? Ако си на планината и оглад-нЪешт, ще тьрсиш ли маса?
143-
Човек е пътник, дошъл на земята да се учи. Ако съзнаваш това, не търси маса и тогава да ядеш. Не търси и първото място. При пътуване няма първи мъста. Едва си мипал една стъпка, и първото място става последно. Това, което е пред тебе, е първо-мьсто; което си изминал вече, е последно място. Радвай се, че си извервъл известен пж.т и си придобил една опитност. Не мисли,. че мъстото, на което стоиш, е лошо. То е само за момент. Щом мръднеш крака ся, чака те ново, по-добро място. Бъдещето носи нещо по-добро, посветло и величаво. Разбиране ти е нежно, за да виждаш доброто навсЬк/&де в живота. Ако ти предстои дълъг пжл, за предпочитане е да носиш захарин в торбата си, вмЬсто захар. Единъ-килограм захарин се равнява на 500 кгр. захар. Обаче, захарьта е по-хранителна от захарина.
Често хорага се стремят към изящни1 нЬща, към велики идеи, без да подозират, че това е захарин, а не захар. Хубава е копринената дреха, но тя не подхожда за зимата. Облъчеш ли я през зимата, ще се просту-диш. Хубави гънки образува тя, прилъга на тялото, но за лътото. Дреха, която не може да запази топлината на тълото, не е хигиенична; дреха, която не може да запази светлината, не е хигиенична; ако не е чиста, тя пак не е хигиенична. Хигиенична дреха е тази,. която има качествата на твердата материя –
144
олътност, качествата на водата, на въздуха и на светлината. На същото основание, каз-вам, че всъка мисъл, всяко чувство и всъка постъпка трябва да съдържат четири качества: качеството на хлъба – да задоволяват глада; качеството на водата – да утоляват жаждата; качеството на въздуха – да подо-бряват дишането и кръвообръщението; качеството на светлината – да осветяват и най-скритит мвста в човешкия организъм, да отварят пж.тя му и да го освобождават от заблуждения и противоречия. Всъка храна, която не носи качествата на твердата,' течната, въздухообразната и светлинната материя, не е хигиенична.
Стремете се към хигиенична храна, към хигиенични мисли, чувства и постъпки.
— Само светлият път на мж-дростта води към истината. — — В истината е скрит живо-тът. — х
6. Беседа от Учителя, държана на 27 август, 1943 г., 5 ч. с. София. – Изгръв.