Работна среда на електронния архив
ЖИТНО ЗЪРНО
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Четоха се резюмета от седма и осма лекция на първата година. Чете се тема „Полза от съня". Представете си, че точка С (фиг. 1) е семка,
-В Фиг. 1 резултат на нещо. Тази семка може да бъде от какъв и да е плод, от житно зър¬но и др. Какво тряб¬ва да правите с тази семка? — Да й даде¬те условия да се раз¬вие. Колко елемента са необходими за проява на скритите сили в семката? Пър¬вият елемент е поч- вата, изразена с правата линия АВ. Почвата, от своя страна, представя резултат. Тя е материя, изостанала в развитието си. Тя не е завършила своята еволюция. Според някои окултисти ма-терията представя спящи духове в природата. Работата на семката в дадения случай се заклю-чава в това, да събуди тия духове. На научен език казано: Работата на семката седи в това, да преведе потенциалните сили на почвата в ки- нетически. Вторият елемент, необходим за развиване на семката, е светлината. При падането си върху семката светлината образува ъгъла пшр. За да се развие семката, трябва непременно да възп¬риеме слънчевите лъчи, които падат върху нея. Третият елемент, необходим за развитието на семката, е влагата, която пада върху нея във вид на пара или във вид на дъжд. Щом има тия три условия, семката може вече да се развива. Първото движение, което семката ще направи, е разклоняването й надолу към центъра на земя¬та. После тя се отправя нагоре към центъра на слънцето. При това раздвояване на семката в две посоки, надолу и нагоре, се забелязва извес¬тно съответствие между корените и клоните. На всеки корен отговаря по един клон и то така: на всеки голям корен отговаря голям клон; на малкия корен отговаря малък клон. Оттам, ко¬гато един корен или коренче изсъхне, с него за¬едно изсъхва и съответният на него клон или клонче. Ако проследим развитието на човека от пър-вичната клетка, ще видим, че и той е създаден от делението на тази клетка на две части във вид на две семки. Човешкият мозък се е образу¬вал от семка, в него се намират корените на нервната система. Втората семка е образувала стомашния мозък, от който произлиза симпа¬тичната нервна система. Корените на тази сис¬тема са в стомашния мозък. Симпатичната нер¬вна система обхваща повече чувствата на чове¬ка. Вие трябва добре да изучите тия две системи, да се запознаете с техните функции, да знаете как да се справяте с тях. Запример, няко¬га вие усещате тежест в стомаха, но не знаете причината за това. Ако сте запознати с функци¬ите на симпатичната нервна система, ще разбе¬рете, че тази тежест, това неразположение в стомашната област е във връзка с чувствата, със симпатичната нервна система. Вие сте яли някаква храна, вибрациите на която не отгова¬рят на тия на вашата симпатична нервна систе¬ма, вследствие на което се явява известна дис- хармония. Като премине това болезнено състо¬яние по някакъв начин, вие започвате да усещате умствено неразположение. Значи бол¬ката се е прехвърлила в главата, в слепите очи, където изпитвате голямо напрежение. Това не-разположение може да продължи ден, два или повече, докато изчистите мозъка си по някакъв начин. Ето защо човек трябва да бъде внимате¬лен в храненето си, да знае каква храна е нужна на неговия организъм. Като ученици вие трябва да работите усърд¬но върху себе си, без да търсите лесния път. Вие трябва да знаете, че лесният път е най-мъчният път в живота. Лесният път носи големи опас¬ности за човека. Мъчният път е безопасен. Сле¬дователно, ако искате да успявате в живота си, търсете мъчния път. Търсите ли лесния път, ще имате големи изненади и изпитания. Представете си, че житното зърно има съзна-нието на човека и казва: Аз искам да намеря лесния път и там да се отправя. Не искам да ме заравят надълбоко. Достатъчно е да ме поста¬вят на един сантиметър дълбочина в земята и да ме посипят отгоре с малко пръст. Какво ще стане с житното зърно при тези условия? — При най-малката суша то ще изсъхне. Такова е положението на всеки човек, който търси лес¬ния път. Той може да казва, че страданията в живота не са нужни, че мъчнотиите трябва да се избягват и т.н. Каквото и да говори, както и да убеждава другите, човек е на крив път. Срещате ученици от гимназията, които казват, че мате¬матиката не е нужна в живота. Защо не е нужна математиката? — Защото търсят лесния път. — Какво им е нужно тогава? — Според тях, нужна им била история, география, музика. Те мислят, че е лесно човек да се занимава с музика. Изоб¬що всеки предмет е важен за ученика. Той тряб¬ва да го изучава така, че предметът да проникне дълбоко в съзнанието му. За да се занимава с музика, преди всичко ученикът трябва да бъде музикален. За да познаете доколко сте музика¬лен, влезте при един болен и му запейте. Ако положението на болния се подобри, вие дейст¬вително сте музикален. Музиката лекува, хар¬монизира силите в човешкия организъм. Следо-вателно всеки човек трябва да бъде музикален, независимо от това дали свири или пее. Човек трябва да бъде вътрешно музикален. Това е особено необходимо за ученика. Без музика ни-какво хармониране не може да става между уче-ниците в Школата. Да си хармонирате, това значи да пуснете корените си дълбоко в земята, за да придобиете от една страна по-голяма ста¬билност, а от друга — да извадите колкото е възможно повече сокове от земята и да ги изп¬ратите към клоните. И тъй, ще знаете, че устойчивостта, силата на идеите ви зависи от дълбочината, до която коре-ните на тия идеи са стигнали в земята. Колкото по-дълбоко се спущат корените на вашите идеи в земята, толкова по-високо в съзнанието ви проникват клоните им, т.е. толкова по-високо сте отишли към Бога. За тази цел вие трябва да знаете как да трансформирате силите на своя организъм. Да трансформирате силите си, това значи да знаете какъв елемент да внесете в своя ум и в своето сърце. Щом намерите този еле¬мент и го внесете в себе си, в ума ви ще се родят красиви мисли, а в сърцето — възвишени и бла¬городни чувства. Тези елементи са подобни на инжекциите, които съвременните лекари правят на болните. Обаче преди да възприемете тези мисли и чувства, вие изпитвате такива състоя¬ния, каквито болният изпитва, когато му правят инжекции. Какво изпитва болният? В първо вре¬ме се подува мястото, дето е направена инжек¬цията, после се явява температура, треска. Поч¬ти цяла седмица болният е неразположен и се зарича втори път да не се подлага на инжекции. Обаче след един месец болезненото състояние минава и човек започва да изпитва добрите ре¬зултати от инжекцията. Има два вида инжекции: физически и психически. След всяко голямо страдание, при което човек дохожда до помра¬чаване на съзнанието, до обезсмисляне на живо¬та, в ума му се раждат светли и възвишени идеи. В случая страданието представлява инжекцията. Така е било с всички велики хора; така е било с всички изобретатели; така е било с всички пое¬ти, писатели, учени и проповедници; така е било с всички музиканти и художници. Законът е ве¬рен за всички времена и епохи, за всички хора без разлика. Най-мъчният път е правият. Следователно, когато се натъкнете на някаква мъчнотия в живота си, ще знаете, че това е в ре¬да на великите закони на природата. Правият ггьт подразбира добрия, съзнателния живот, който трябва да се разбира правилно. Запример, не всичко положително се отразява върху човека добре и не всичко отрицателно се отразява зле. Разбиране се иска от учениците. Думата „лош" не е положителна. Някой ви казва: Не си толко¬ва лош. Значи, ти не си толкова лош, колкото мислиш, не си толкова лош, колкото другите хора. Щом се каже така, ти се ободряваш, обно¬вяваш. Това показва, че има отрицателни думи с възходящо действие върху човека; има поло¬жителни думи с низходящо действие. Запример някой ви казва: Ти не си по-добър от другите. Значи, другите хора са добри, но ти не си по-до¬бър от тях. Думата „добър" е положителна, но в случая ти се обиждаш, обезсърчаваш се. Тази дума не те повдига. Защо тази дума, употребена в изречението „Ти не си по-добър от другите" те обижда? Защото вие сте имали високо мнение за себе си, считали сте се нещо особено и изведнъж ви сравняват с всички хора. Какво трябва да разбирате под думата „добър"? Добър човек е онзи, който има права мисъл, прави чувства, прави действия. Значи три елемента определят добротата. Не може да бъде добър човек онзи, който няма права мисъл, прави чувства и прави действия. Доброто е резултат. Добрият човек лесно решава задачите си, лесно излиза от мъч¬нотиите на своя живот. Той знае причините на нещата, той разполага със знания. Дойде някой при вас и ви нарече невежа. Вие веднага се обиждате и казвате: Как, аз да съм невежа! Ти знаеш ли, че съм чел на френски Де- карта, на немски Канта, на английски Бейкъна? Ако по това знание се съди за учеността на чо¬века, тогава наистина този човек не е невежа. Обаче същият човек заболее от нещо и не знае причината на болестта си, не може да си помог¬не. Боли го главата. Питат го: Коя е причината за главоболието ти? — Не зная. — Можеш ли да си помогнеш? — Не мога. Боли го стомах, не знае причината за болестта си, не може сам да си помогне и търси лекар. Питам: Учен чо¬век ли е този, който не знае причината на забо¬ляването си, нито сам може да си помогне? То¬зи човек е първокласен невежа. Лекарят ще дой¬де, ще погледне дали езикът е бял, окото — жълто, пулсът на сърцето ускорен и ще се про¬изнесе, че е болен, има стомашно разстройство, придружено от главоболие. След това ще му предпише някаква рецепта и ще си замине. Това е констатация само, но не и определяне причи¬ните на заболяването. Всеки, който страда от главоболие, той не обича да говори истината. Който страда от болки в зъбите, той е нарушил някакъв приро¬ден закон и трябва да понесе последствията на това нарушаване. Като знаете това, не избяг¬вайте болестите, не се страхувайте от тях. Те идват да възстановят нарушението, което няко¬га сте причинили в природата. Те идват да въз¬становят у вас нарушеното равновесие на орга¬низма ви. Какво правят хората днес? Като ги заболи зъбът, бързат да го извадят. Обаче бол¬ката продължава и след изваждане на зъба. Окултният ученик трябва да издържи болките до край. Щом го заболи зъб, той трябва да приложи волята си и да не охка. Ако в това време дойдат другари при него, той трябва да разговаря с тях свободно, спокойно, като че ли нищо не го боли. Че страната му била подута — нищо от това. Абсолютно ще се абстрахира¬те от болката си. Природата изпитва човека до¬колко е смел, издръжлив на страдания. Като ученици вие трябва да знаете, че стра-данията са неизбежни в пътя ви. Няма същество в света, което да не страда. Мислите ли, че житното зърно не страда? Големи са страдания¬та на житното зърно! Посадено в земята, затру¬пано отгоре с пръст, то изпитва страшни стра¬дания, като че се пръска, като че умира. Докато външната му ципица се пукне, то е в големи мъчения. Щом тази обвивка се разпука, то по¬кълва, израства нагоре и започва нов живот — живот на освобождение. Следователно ще знае¬те, че няма да избегнете от страданията, но тър¬сете причината на страданията. Не е въпрос да извадите болния зъб, но да намерите причината на болката. Щом ви заболи стомах, бързате да вземете очистително. Днес ще мине болката, но утре пак ще се яви. Важно е да намерите причи¬ната на всички болести, на всички мъчнотии, на които се натъквате. Че ви боляло глава, че ви било тежко на душата, че сте изпитвали някаква душевна празнота — нищо лошо няма в това. Важно е да се знаят причините на нещата. Как¬во лошо има в това, че изпитвате известна празнота в себе си? Какво лошо има в това, че едно шише е празно? Днес е празно, утре ще се напълни. За да се напълни с ново съдържание, то непременно трябва да се изпразни. Когато главата, умът ви се изпразни, знайте, ме на мяс¬тото на тази празнина ще дойде някаква нова идея. И тъй, като ученици на окултизма вие трябва да познавате законите, за да разполагате с окул¬тните науки, да се ползвате от тях. Сега сте мла¬ди още, но ако не изучавате законите на приро¬дата и не живеете съобразно с тях, ще дойдат противоречията на живота, с които не ще може¬те да се справите. Всеки ден ще се намирате под тежестта на тези противоречия, докато, незабе-лязано и от самите вас, гръбнакът ви постепен¬но ще се огъва — един ден ще се видите прегър¬бени във вид на въпросителен знак. Като се ви¬дите в това положение, ще кажете: Остарях вече! Всичко е свършено с мене. — Защо си дошъл до това .положение? Какво прави, когато беше млад? Знаеш ли защо беше млад? Не знаеш. Знаеш ли защо остаря? И това не знаеш. Какво знаеш тогава? Знаеш, че като млад ходеше прав, а като стар се прегърби. Окултният ученик тряб¬ва да бъде прав! На каквато възраст и да е, той трябва да бъде изправен. Прегърбването е сим¬вол на остаряване. Изправете гърбиците си! Ни¬какви гърбици, никакво прегърбване да не става с вас. Като стенете сутрин, не бързайте да за¬почнете работа! Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към центъра на земя¬та, да възприемете нейната енергия. После отп¬равете тази енергия към центъра на слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъ¬ра на земята и т.н. Като направите това упраж¬нение няколко пъти, подвижете се нагоре-надо¬лу. Най-после застанете тихи и спокойни и отп¬равете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свърже¬те се с Неговото съзнание и благодарете Му — не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добри¬те и разумните същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същес¬тва, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съд-бините на цялото човечество са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. Така постъпват и цветята. Цъфтенето на цве¬тята не е нищо друго освен благодарност, приз-нателност, която те отправят към слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно положение¬то на семената на цветята, докато са заровени в пръстта. Обаче след като поникнат, след като се покажат на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействали в тяхното развитие. Като гледа към цветята, слънцето се усмихва и непрекъснато обещава да им праща от своята енергия. Следователно вся¬ка мисъл, всяко чувство и всяко действие в чове¬ка трябва да бъдат като цветовете на растения¬та. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвише¬ни същества за благата, които им са дали. Дока¬то цветето благодари, има възможност да цъф¬ти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъфти, то има възможност да се ползва от енергията на природата. Същото може да се каже и за човека. Докато благодари, човек мисли. Щом престане да бла-годари, той престава да мисли. Щом не мисли, човек е осъден на изсъхване. Без мисъл, без чув-ства и без действия човек е осъден на смърт. Той е безплодно растение. Ученикът трябва да има светла, възвишена мисъл, благородни чувс¬тва и действия. В мислите си той трябва да бъ¬де оптимист, да гледа светло на нещата, да не се обезсърчава. Ученикът не трябва да мисли за себе си, че е неспособен. Ако малкото цвете е способно да цъфне и плод да върже, колко по¬вече човек може да направи нещо. Всеки може да направи нещо, поне колкото цветето. Мисли¬те, чувствата и действията на ученика трябва да бъдат необикновени. Сега не мислете, че ще минете без мъчнотии и страдания. Да мислите, че ще минете без стра-дания, това е заблуждение. Не е все едно да имате живо, цъфнало цвете или нарисувано цве¬те. Така също не е все едно мислите ви да бъдат преживени, излезли от дълбочината на вашата душа, минали през огъване на сърцето и разтър¬сване на ума или — само прочетени и изговоре¬ни. В първия случай вие сте минали през проце¬са на цъфтенето, вследствие на което изпитвате вътрешно обновяване и бодрост. За предпочита¬не е човек да мине през страдания, отколкото да прекара лек, охолен живот. За предпочитане е човек цял ден да прекара на лозето, да придо¬бие пришки на ръцете си, а лицето му да почер¬нее, отколкото да няма никакви пришки и лице¬то му да остане бяло, незасегнато от слънцето. Който работи на Божественото лозе, той ви¬наги ще има дял в него. Природата обича ра¬ботните, трудолюбивите хора, а на мързеливите дава гръб. Човек трябва да бъде вътрешно бял, а не външно. Външно може да бъде бял или че¬рен — това не е важно. От всички се иска рабо¬та — нищо повече. Ако работите, природата ще ви помага и Бог ще ви съдейства. Казано е в Писанието: „Молете се един за друг!" Това зна¬чи: Помагайте си взаимно! Като видите, че ня¬кой е скръбен, трябва да му се притечете на по¬мощ. Вгледайте се в положението му, вижте от какво има нужда и с общи усилия му помогне¬те. Ако се нуждае от пари, и с пари можете да му помогнете. С мисълта си човек може да по-мага на ближните си и в трите свята: физичес¬ки, сърдечен и умствен. Велика сила е колектив¬ната мисъл. За да вземе участие в тази мисъл, човек трябва да владее своите мисли и чувства. Щом постигне това, той може да допринесе не¬що и в колективната, обща мисъл на цялото чо¬вечество. За да развие своето сърце и придобие права мисъл, човек минава през ред страдания и изпитания. Следователно трябва да знаете, че страдани¬ята, през които минавате, почиват върху извест¬ни закони. Те са строго определени и предвиде¬ни. Чрез страдания човек учи, придобива зна¬ния. Без страдания, и четири факултета да е свършил, нищо няма да се ползва. Това знание остава само на книга написано, без приложе¬ние. Истинско знание е онова, посредством кое¬то човек предвижда всичко, каквото може да му се случи. И ако му се случи нещо, някаква бо¬лест запример, той лесно може да се справи с нея. Затова от него се иска силна воля да прео¬долява препятствията, които среща на пътя си. За следния ггьт пишете върху темата „Отли-чителните черти на силната воля". Волята пред-ставя проявения човек. Човек се проявява в сво¬ите действия, а не в своите мисли и чувства. Значи волята представя човека. По какво ще познаете писателя или поета? — По неговите произведения. — По какво ще познаете худож¬ника? — По неговите картини. — По какво ще познаете музиканта? — По това, което свири и пише. Без воля човек не е изявен. Волята е реа¬лизиран израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Тя е изразител на два свята — света на ума и света на сърцето. На съвременните хора, както и на окултните ученици липсва силна во¬ля. Всички хора трябва да работят за усилване, за каляване на своята воля. В човека има вло¬жени енергии от години, които могат да се из¬ползват за работа, за усилване на волята. Зап¬ример, някой е обиден от някого и държи тази обида в себе си с десетки години. Обидата не е нищо друго, освен енергия, която седи в застой. Волята трябва да се впрегне на работа, да пре¬работи тази енергия, да я използва разумно. Човек, у когото честолюбието е силно развито, лесно се обижда. Мястото на честолюбието е в задната част на главата. Когато някой ви оби¬ди, в задната част на главата, където е мястото на този център, става сгорещяване. По това ще познаете мястото на честолюбието в себе си. Когато се уплашите, ще изпитате известно напрежение горе, от двете страни на главата. По това ще познаете къде се намира центъраът на страха в човека. Когато някаква външна причина събуди милосърдието ви, в горната част на главата ви, дето се намира центърът на милосърдието, ще изпитате известно напре¬жение. Изобщо, всички природни енергии минават и през човека, при което всяка от тях има строго определено място. Като ученици вие трябва да изучавате тия енергии, да знаете местата им. Един от начините за изучаване на тия енергии е изучаване себе си чрез самонаблюдение. В това направление в Школата се дават различни мето¬ди за работа. Ще работите с киселини, с основи и със соли. Киселините представят отрицател¬ните сили на природата. В лабораторията на природата те са толкова необходими, колкото основите и солите. В съвременните химически лаборатории си служат с киселини за разтваря¬не, за очистване на различни метални окиси. Ако искате да изчистите нещо от някой човек, кажете му една обидна дума. Обидните думи са известен род киселини. Обидните думи са бо¬гатство. За онзи, който разбира смисъла им, всяка обидна дума има определена стойност. Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но няма кой да им я каже. Ако на вас, които не разбирате значението на обидните думи, ви кажат една такава дума, вие ще се обидите. Когато ви кажат една обидна дума, турете я в шише, затворете после шишето, пос¬тавете надпис кога ви е казана тази дума и я дръжте, докато намерите човек да я купи. А тъй, да носите обидата от човек на човек, да се оплаквате от нея, това значи неразбиране на живота. Всяка обида струва десет милиона ле¬ва. Тъй щото, кажат ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придоби¬ли. Следователно отрицателните мисли и чувст¬ва са киселини, които чистят човешкия характер и дават подтик, импулс в живота на човека. И тъй, каквото и да правите, лесно няма да се освободите от мъчнотиите и страданията. Те са необходими. Страданията изглаждат човеш¬кия характер. Обидните думи пък повдигат чо¬века. Ние можем да направим следния опит. Ще поставим един от учениците при условия, щото през ден да му се казва по една обидна дума. Друг ученик пък ще поставим при условия, през ден да му се казва по една приятна дума. Опи¬тът ще трае три месеца. След това ще просле¬дим кой от двамата се е повдигнал. Онзи, към когото се насочват обидните думи, в първо вре¬ме ще се огорчи, после ще се ядоса, ще започне да търси начин как да отговори на тия, които са го обидили. След това ще започне да мисли какво съдържа всяка обидна дума, докато най- после се домогне до гениална мисъл и се издиг¬не над обикновените условия на живота. Вто-рият ученик, на когото казват само приятни, сладки думи, ще започне да се вглежда в поло-жението си, докато реши, че не трябва да рабо¬ти. Той вижда, че баща му е богат и решава да живее на негови средства. И вместо да се пов¬дига, този ученик все повече регресира. Като знаете това, използвайте обидните думи, отдето и да идат — отвън или отвътре. Техните сокове се крият дълбоко в земята. Пуснете корените си в земята да смучете соковете й и да ги пратите горе, в клоните на вашия живот. Благодарете, че езикът на вашия приятел се е подхлъзнал и ви е казал една обидна дума. Религиозните хо¬ра, като не разбират този закон, създават цели скандали помежду си, че им казали една обидна дума. Те казват: Как така ние, религиозните хо¬ра, вместо да живеем добре помежду си, казва¬ме си обидни думи. Казвам: Нищо лошо няма в обидните думи. Те са големи богатства, тор за човешката душа. Щом ви се каже някоя обидна дума, веднага я турете в шише, да чака, докато дойде някой да я купи. Това значи рели¬гиозен човек. Като му кажат една обидна дума, да чувства, че е придобил някакво богатство. Това значи да разбира човек основните закони на природата. Като говорим за отрицателните сили в природата ние нямаме предвид разруша¬ващите, мъртвите сили, но имаме предвид си¬лите, които съграждат, които творят. Първите сили природата отстранява, хвърля настрана като непотребни, а вторите впряга на работа. И тъй, всякога дръжте в ума си идеята за житното зърно. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, представете си положението на жит¬ното зърно. Тръгнете по неговите стъпки. Мис¬лено слезте с корените му в земята. После из¬лезте на повърхността на земята, дето ще раз¬виете стъбло и листа; след време пък ще цъфнете, плод ще завържете и ще узреете. Само по този начин ще разрешите мъчнотията, която се е изпречила на пътя ви. Като хапнете узряло¬то житно зрънце, мъчнотията ви ще изчезне. Обидят ли ви, скръбни ли сте, правете този опит мислено и не се страхувайте. Представете си, че някой ваш приятел ви обиди. Как? Казал ви, че сте първокласен неве¬жа. Сега ще ви задам задача, в продължение на една седмица да трансформирате енергията, ко¬ято съдържа в тази обида и да се справите с нея. За тази цел направете следния мислен опит. Вземете семка от портокал и я посадете мисле¬но в един голям съд с пръст. Започнете след то¬ва да следите с мисълта си целия път на разви¬тие на тази семка. Слезте с нея заедно в пръст¬та, докато пусне коренчета. След това излезте над земята и вървете по пътя на развитието й: по нейното стъбло, по нейните листа; след това представете си, че се развива цвят, който узрява и дава хубав портокал. Като видите този кра¬сив плод, изяжте го. С това опитът е свършен. Правете този опит всяка вечер по няколко ми¬нути, додето стигнете с мисълта си. Следната вечер продължете оттам, докъдето сте стигна¬ли. Първата вечер семката може само да поник¬не; втората вечер — да даде стъбло и листа, третата вечер — да цъфне и т.н. Така ще про-дължите цяла седмица. Ако семката на някого не успее да завърже и да даде зрял плод, това да не го смущава. По този начин всеки ще про¬вери доколко може да концентрира мисълта си, доколко волята му е силна и т.н. Този опит е в умствения свят. След време, когато напреднете повече, ще можете да го нап¬равите и на физическия свят. Засега обаче, дока¬то не сте дошли до това високо развитие, при всяка мъчнотия, при всяка обида, нанесена от близки или далечни на вас лица, нравете опита мислено. По този начин вие ще калите ума, сърцето и волята си. Когато се натъквате на отрицателни мисли или преживявате отрицателни състояния, бъде¬те внимателни да не ги задържате дълго време в организма си, защото те внасят отрови в кръвта, от които трябва да се освобождавате. Тези отрови са подобни на отровите, които ба¬цилите образуват при размножаването си. За да дойде организмът в своето нормално състоя¬ние, лекарите препоръчват различни лекарства, които имат за цел да свържат тия отрови в без¬вредни за организма съединения и впоследствие да ги изхвърлят навън. В такива случаи ние препоръчваме пиене на гореща вода. Болният трябва да изпие няколко чаши гореща вода, ко¬ято да разреди серума, в който бацилите се раз¬множават. По този начин тяхната размножител-на сила се намалява и организмът дохожда до своето нормално състояние. Упражнение: Изнесете ръцете си пред гърди¬те и допрете върховете на палеца и на малкия пръст от едната ръка с палеца и малкия пръст на другата така, че ръцете с дланите надолу да образуват права линия, успоредна на раменете. При това положение палците и малките пръсти остават неподвижно, допрени с върховете си, а трите средни пръсти са подвижни, при което тия на дясната ръка поставяте върху трите сво¬бодни пръста на лявата и ги плъзгате по тях, докато се допрат с върховете си. После плъзга¬те същите пръсти, но от долната страна, като си представяте мислено, че с видимо усилие преодолявате известно препятствие. Бавно спу¬щате ръцете надолу, докъдето е възможно, но тъй, че малките пръсти и палците да останат не¬подвижно прикрепени, а дланите на ръцете да бъдат успоредно с плоскостта на тялото, т.е. палците да сочат нагоре, а малките пръсти — надолу. При това положение трите свободни пръста на лявата ръка се плъзгат върху трите свободни пръста на дясната ръка — първо от¬горе, а после отдолу, без да се упражнява мис¬лено някакво усилие, както при първото упраж¬нение. Издигане на ръцете в първото положе¬ние, успоредно на раменете, с десните пръсти върху левите. Упражнението се продължава по същия начин. През времето, докато трае упраж¬нението, умът ви трябва да бъде съсредоточен към ръцете и пръстите. Правете това упражнение десет деня наред, всяка вечер по пет минути, преди да си легнете. Веднага след него направете упражнението с портокаловата семка, което ще трае 15 минути. Значи всяка вечер преди лягане ще употребявате по 20 минути за двете упражнения. Когато рабо¬тите на човека се объркват, той държи палците си надолу; щом работите му почнат да се уреж¬дат, той държи палците на ръцете си нагоре. — Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. 24-та лекция от Учителя, държана на 11 април 1923 г., София