от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Забраненият плод

Размишление.

Ще прочета 12 гл. от Матея.

Запишете си следните няколко глави и стихове, върху които ще размишлявате:

Исайя: 30 гл., 7 ст.; 45 гл., 9 ст.; 51 гл/, 12 ст.; 56 гл., 3 ст.; 64 гл., 50 ст.

6 5 Псалом, 10 ст.

Притчи: 3 гл., 1 ст.; 20 гл., 21 ст.; 21 гл., 20 ст.

Йезекиил: 10 гл., 2 ст.; 35 гл., 27 ст.

Данаил: 7 гл.; 12 гл., 6 ст.

Ев. на Йоана: 14 гл, 27 ст. 18 гл.

(Електрическото осветление постепенно загасва, става тъмно). Защо става така? Ще кажете, че токът се прекъсна поради някакво нарушение в инсталацията. Според мене, това е предметно учение. Така става и с човека. Някога умът и съзнанието му се помрачават, и той не вижда ясно. Каквато работа започне, все не успява. – Защо става така? – Тъмнина е в него. Вън слънцето грее, а вътре в него е тъмно. Той се чуди какво да прави. Каквото и да му се говори, той не иска да слуша. Казва: Не е така. Мрачен, неразположен е, не му се живее. Такова е положението на всеки, който е прекъснал връзката си с Невидимия свят. Той казва: Хората са лоши, светът не е добре създаден. Значи, само той е добър, само той е прав. Всички останали са лоши. – Не е така. Има нещо криво във всеки човек. Това се вижда ясно, когато човек прекъсне връзката си с Невидимия свят. Дето ходи, той се сравнява с хората и намира, че по-добър от него няма. Търси някой да стои по-високо от него, но едва намира такъв, веднага се разочарова и в него. Докато мисли, че е намерил един светия, на другия ден казва: Излъгах се, и той не стои по-високо от мене. Влезе в едно общество и мисли, че е намерил това, което търси. След няколко дни казва: И тези хора са заблудени като мене. Така свършват всички хора – с разочарование, както в себе си, така и в окръжаващите. Разочарованията, противоречията са причина за онази вътрешна борба в човека, която източната философия нарича борба между „Ормузд и Ариман“. От тази борба ще излезеш или победител, или победен, но и в единия, и в другия случай – с пукната глава. Ако те победят, ще се обезсърчиш; ако победиш, ще се насърчиш. И в двата случая се опитва твоята вяра.

Един чужденец, попаднал в едно духовно общество, казвал: Аз мислех, че като вляза в това общество, ще видя умни хора, светии. А то, какво излезе? Това са обикновени хора, както се карат за нищо и никакво: За ядене, за места, за дрехи. – А вие какво мислите?

302

Че светлината ще изгрее оттук и ще обърне целия свят. Ако останеше сега да изгрее светлината, то е изгубена работа. Светлината отдавна е изгряла. Съществува едно Начало, светлината на Което никога не е изгрявала и никога не е залязвала. Тя залязва само за ония хора, които са облечени в плът, в непроницаема материя. И във вашия мозък, във вашата къща се прекъсва инсталацията и тогава човек с години изпада в тъмнина, по-страшна от мрачната нощ. Светлината упражнява грамадно влияние върху живота на човека. При тази тъмнина, човек е недоволен от дребни работи, които са в състояние да го извадят от релсите. Например, върнеш се вкъщи на обяд. Седнеш да обядваш, хапнеш – яденето солено, а ти не обичаш солено ядене. Почваш да се сърдиш, да викаш, че яденето е пресолено. Жената се чуди, какво да прави, как да ти угоди. Друг обича солено ядене и се сърди, като му поднесат безсолно. Казвам: На този, който обича безсолно, остави му солта на масата, да си тури, колкото обича. На онзи, който обича солено, нека и той си тури в яденето сол по вкус. Значи, ти можеш да направиш живота си солен или безсолен. Не оставяй хората да те солят и обезсоляват. Всеки сам се соли и обезсолява. Или другояче казано: Не оставяй другите хора да те учат.

Ето какво разбирам аз под думите „да те учат." Някой казва: Не искам ти да ме учиш. Нямам нужда да ми туряш юлар. Ти да вървиш

303

напред, а аз след тебе; да ме водиш, както искаш. Стига съм вървял по чужди умове! У всички хора има желание да учат другите, да ги водят. Откъде се е родило това желание у вас? Майката иска да води децата си; мъжът иска да води жена си. Учителят иска да води учениците си; господарят иска да води слугите си. Ако не го оставиш да те води, той се сърди. И конят, и волът, като им турят юлар на главата, те ритат, искат да се освободят, не са доволни. Господарят ще изгуби доста време, докато им тури юлара. След това ще ги бие, защото не се подават. Питам: Кой кон, като му турят юлар, е станал по-добър? И двадесет години наред да си му турял юлар, като се види свободен, конят всичко забравя. Юларът не поправя човека. Един познат ми разказваше: На всичко в себе си станах господар – от женитба се отказах, от месо се отказах; не критикувам вече хората, но от една слабост не можах да се откажа. Като мина покрай каца с мед, все ще бръкна с пръст, да си близна малко. Макар и несъзнателно, ще бръкна. После ми дохожда на ум, че не трябва да правя това, но станало вече. Казвам му: Щом си се справил с всичко, и с това ще се справиш. – Не зная, престъпление, грях ли е това, но все ще бръкна в кацата. – Добро е в тебе това, че си недоволен от себе си, от лошия навик. Мнозина от вас сте се справили почти с всички слабости, но все още бъркате в кацата с мед. Защо етава така? – Сами не знаете. Значи, има не-

304

що приятно в това, като бръкнеш, и сам си вземеш.

Не е лесно да се освободиш от една слабост. Тя е подобна на нечистите духове. Когато Христос освободи беснуемия от духа, който го мъчеше, той остана сам, свободен, но не можа да живее при новите условия и каза: Да се върна в стария дом, в човека, отдето излязох, Той се върна в човека и, като намери дома очистен, взе със себе си още седем духове, по-лоши от него. Така и младият иска преждевременно да стане възрастен. И малкото дете иска да стане голямо; стане юноша, пак е недоволен – иска да стане по-голям. Като стигне до едно място, повече не може да расте. Гледаш: лицето му хубаво, с младенчески израз, но и от това не е доволен. Той иска да има брада, мустаци, да бъде по-внушителен. Като няма какво повече да желае, няма с кого да се сравнява, казга: Едно време, като бвх млад, беше добре. Сега, ден след ден, губя силите ек: краката мк, ръцете ми треперят. Не мега сам д« си услуж-вам. Той казва: Вгори път, като дойда на земята, ще си остана вечно млад. Няма да помм-сля за старост. Обаче, дойде пак на земята, ко всичко забравил: като дете, иска да порасне; като млад, иска да стане въ?рястен; сега иска да стане като дядо си. Дядото е каната с медз. Колкото пъти се заричаш да не бъркаш в кацата, все ще бръкнеш.

Питам: Как ще разрешите вие въпроса с меда? Има ли право човек да бърка в меда?

305

Ще кажете, че без разрешение никой няма право да бърка в меда. Аз отивам по-далеч и казвам : Който бърка в меда без позволение, не може да стане нито богат, нито силен, нито учен, нито светия. Човек често бърка в меда, без да знае, че тора е мед. Той зн&е само едно, че му е приятно. Тази прнятност няма да ти допринесе нищо ценно. Какъвто си бил, такъв ще си останеш: а\о си бил нечист, нечист ще си останеш; ако си бил невежа, невежа ще си останеш;- ако си бил слаб, беден, пак такъв ще си останеш. Сако ще се натъкнеш на недоволството на господаря на меда. Въпреки това, като видиш каца с мед, все ще бръкнеш с пръста си. Казвам: Може ли жадният да види чешма, и да не се напие от нея? Колкото малко и да пиеш, все ще глътнеш няколко глътки. Какъвто и да си, все ще бръкнеш в кацата с мед. Казвам: Не е лесно да се откажеш от меда. – Ако се отвикнеш да бъркаш в меда, ти си постигнал нешо.

Сега вие се занимавате с велш и работи и казвате, че това е дребно нещо, да се откажеш от кацата с мед. – Не, оттам трябва да започнеш —• от малките неща. Виждате как постъпват хората с растенията. Кой как мине, все ще си откъсне един лист и ще го хвърли на зсмига. Казваш, че колкото повече късаш листата на растенията, толкова повече растат. – Не е ти.'з, Това е отрицателната страна на въпроса. Няма да късате листата и цветовете на растенията, Казваш: Живея добре, но нещо ме мъчи.

306

– Мъчи те нещо, защото не спазваш закона за малките работи. Някога то; л, което те мъчи, е видимо; някога е пе^идьмо. Неразположен си, търсиш причината в себе си, но не я намираш. Търсиш я вън от себе си, пак не я намираш. Като си неразположен, тг не искаш ла глел; ш нито слънцето, нито цветята, не знаеш какно 1,с- каш. Ако си господар, вземан камшика и тър сиш, кего да биен-!. И като християнин, и като философ, пак си неразположен. – М.юго про сто, бръкнал си в каната смед без пезцоли ие. Като не намериш причината на н^разпс ложение- то си, започваш да критиаув-. ш, кей е на пра вата и кой – па криьата страна. —■ Потърси причината в себе си.

Днес, когото и да срещнеш, млад или стар, учен или прост, всеки казва: Аз зная, какво правя, няма защо да ме учат другшс. – Теоретически, всеки знае, какво да прави, но практически мнсго въпроси не са разранени. Важьо е, какво е изработел чеьск в себе си. Казваш: Да съм богат. – Др>г държи богатството. -— Да съм силен. – И силата ке е в твси ръце.

– Да съм учен. – И знанието е в други ръце. Ако остане ти да си учен, не ще издържиш I а тежестта на знанието. Мъчно е да бъдеш на земята богат, }чен, силен.. Ако си голгм, силен, как ще минеш през тесен отвор? На пътя си срещаш тесен проход и г>-: можеш да се пъх неш през него— търсиш пькпй да ти ш 1, ане. Защо ти е тогава та *и сила? Богат си, но дето минеш, всички те гонят, искат да вземат богат-

307

сгвото ти. Защо ти е това богатство? Вижте, какво е положението на сърната. На никого зло не прави, но ловецът я дебне, иска да вземе богатството й. Питаш: Защо гонят сърната? – За да се повдигне. Като се намери в голяма мъчнотия, тя търси начин, как да напусне гората, да се освободи от нея. Следователно, мъчнотиите в живота имат смисъл дотолкова, доколкото поставят човека при условия да мисли, да търси начин да се повдигне. Ако си сърна, как ще разрешиш мъчнотията си? Днес те стрелят, утре те стрелят и, за да се освободиш от куршума, навлизаш в дъчбоките, гъсти гори. Там те очаква друга опасност: мечки, вълци, тигри. Как ще се спасиш от тях? Този въпрос може да се разреши умсгкеко, теоретически, но не и практически. Докато си сърна, мъчно ще се справиш. Представи си, че си богат човек, но искаш да се откажеш от богатството си. Това е идея. Отиваш в гората, во след 20 години пак се връщаш в снета и започваш да проповядваш на хората, как да се откажат от богатството си. Ако можеш да ги убедиш, ще се радваш. Ако не можеш, ще съжаляваш. Ще си кажеш: Напразно прекарах в гората толкова години!

И тъй, отказвай се доброволно от богатството си, защото, като товар, то е опасно. Ако доброволно се откажеш от него, и другите ще те гк следват. Носиш запалена свещ в ръката си. Няксй те преследва. Какво ще направиш? – Изгаси свещта! Опасно е да носиш запалена

308

свещ в тъмнината. – Кога? – Когато те преследват. В такъв случай, по-Сезопасно е да минеш горага без свещ, отколкото със запалена свещ. Тури свещта в лжеба си, не я хвърляй в гората. Като я изгаси, ни<сй я хвьгля настрана и казва: Не ми трябва вече тази свещ. – Не, лъжеш се, утре пак ще ти потрябва. На този, който казва, че не му трябва богатство, отговарям: В дадения случай, богатството не ти трябва, ко кея е причината га теч а? – Гонят те. Проповядваш на х^ате, че не е н}-жно богатство. Добре пропог-яд -аш, но трябла да знаеш, коя е причината?а тоьа. Някои проповядва на хората против богаюгвото, а той сам е богат. Например, телето, което «шаме, е грамадно богатство. Следователно, гко се отказваш от онова богатство, което си придобил, това има смисъл, но не можеш да се откажеш от богатството, с което си реден – своето те-ло, своите дарби и способности.

Въз Франция някъде им едно общество „нудисти или едгмисти", които ходят голи. Каква идея преследват те с това? Отделили се от хората и ходят голи. Медицината препоръчва като метод за лекуване, да ходи чсвек гол. С това тя века да даде възможност на болния да използува слънчевата енергия и чистия въздух. Докато си болен, ще ходиш гол. Като оздравееш, ще се облечеш. Ако и като здрав, ходиш гол, ти имаш друга идея – да запазиш здравето си, като използуваш направо природните сили. Значи, болният ходи гол, за

309

да оздравее. Здравият ходи гол, за да не се разболее. Кое е по-добре: да ходиш гол, когато си болен, или когато си здрав? Според мене, ио-добр^ е да ходиш гол, когато си болен. Като злрав, има много начини да запазиш здраве! о си. Не е нужно да ходиш гол. Като ходи гол, болният усилна вярата си. А здравият, като ходи гол, губи вярата си. – Как трябва да постъпвгме с голия? – Ако е болен, ще му кажеш да ходи гол, докато оздравее. Ако е здрав, ще го облечеш. Такъв е законът. – Кой трябва да изпълнява закона? – Болният – А здравият? – Здравият носи закона з себе си, следователно, няма защо да го изпълляза външно. Рибата пие ли вода? Тя живее във водата, но не пие вода. Външно тя е чиста, но вътрешно е нечиста. – Защо? – Нейният живот се основава на насилието. Между рибите съществува нечувано насилие. Те се отличават с крайно мълчание. Никой няма право да се оплаче, да каже, какво става в тях-ния свят.

Казвате: И в света, между хората, няма правда. – Няма правда и не може да има. – Защо? – На земята няма съвършени същества. За да приложиш правото, трябва да бъдеш съвършен. Външно човек може да спазва законите, но вътрешно не ги спазва – не е готов. Той не е организирал своя вътрешен живот. Аз наблюдавам, като дохождате при мене, как сядате и от това си правя заключения. Онзи, който е по-организиран, още като влезе

310

в стаята, погледне столовете и веднага си избира един. Кс)то седне ка този стол, той се чувствува добре. Друг влезе в стаята и започва да се озърта, на кой стол да седне. Погледне към левия, после към десния, колебае се, не знае, на кой стол да седне. Като зная, че му предстои иззестно страдание, аз му посочвам стола, на който да седне, да го освободя от страданието. Не е безразлично, на кой сгол ще седнеш. Всеки стол си има свое специфично влияние. Като знаете това, добре е да сменяте стола си, да не седите винаги на един и същ сгол.

Като сядам на стола си, вие бързате да турите възглавничка, да е по-меко. Днес една сестра иска ключа, да отвори стаята ми, да вземе възглавничката. Тя мисли, че с възглав-ничката ще укаже почитта си към мене. Казвам: Може и без възглавничка. Аз благодаря за такава почит! Ще седна на възглавничка и ще бъда доволен! Кой сяда на възглавничка? – Б >лният, инвалидът, умореният. Аз не съм дошъл на земята да сядам на възглавничка, нито изобщо да сядам. Здраният трябва да стои на краката си и да ходи. Ще дойде ден, когато няма нито да сядате, ни го да спите, нито да почивате. Тогава постоянно ще ходите. При това, няма да стъпзате на твърда почва, както сега. При това положение, ти нямаш нужда от ръце и крака. Докато сте на земята, краката и ръцете, очите и ушите ви са потребни – всичко ви е потребно. Обаче, ако се движиш в

311

пространството, нужен ти е умът, И птицата, когато лети във въздуха, крака не й са нужни. Щом кацне на плаьина, креката й са необходими. Следователно, при големите мъчнотии, тй си във въздуха – там крака не ти са нужни. Краката ще си почиват, а умът ще работи. Дето и да си, трябва да пазиш равновесие.

Казвам: Каго си във въздуха, ще мислиш, и с мисъл га си ще пазиш равновесие. Прекъснеш ли мисълта си, ти губиш равновесието си, както и ка земята, на твърдата почва. Казваш: Чудно нещо, защо нещата не стават, както мисля? – Не питай, но пази равновесие. Дали мъчнотията е физическа, или психическа, всякога можеш да изгубиш равновесието си. За да не става това, нужно е мисълта ти да работи. Отиваш при една врата, Бутнеш я, не се отваря. Втори път я бутнеш, пак не се отваря. Всички ти казват, че не може да се отвори. Обаче, един човек ти казва: Натисни малко, вратата ще се отвори. Натискаш малко, и вратата се отваря. – Какво представя натискането? – Мисълта. Като мислиш, ще отвориш вратата на мъчнотията. – Как става това? – И вие, като депата, искате всичко да ви се обясни. Ако не ви обясняват, сърдите се. Малкото дете се сърди на м-зйка си, че не му приготвила всичко навреме. То иска да яде, да спи и след това да го изведат на ра?ходка. Ако майката е предвидила всичките му нужди и ги,задоволи, то е спокойно. И господарят, като малкото дете, изисква всичко от слугата си. Той седи на стол

312

и заповядва. Ако слугата не изпълни всичките му заповеди и желания, той вика, сърди се, иска обяснение от слугата си,?ащо не е свършил работата, както трябва. Значи, и възрастният е като детето. И той се сърди, вика, кряска, иска обяснения. Щом се сърдиш, ти си малко дете, не си господар на положението. Търсиш майка си, баща си, брат си. Това е естествено положение, не можеш да се освободиш от него. Питам: Когато детето стане 21 годишен момък, има ли нужда майката да го утешава? Въпреки това, срещам и религиозни, и светски хора, пълнолетни, които очакват още на майка си и на баща си. Още с^ нуждаят от количка, да ги вози някой. И ви^ отивате някъде, очаквате да ви посрещнат добре, да ви нагостят. Това са колички. Ако не постъпят така, вие сте недоволни.

Аз правя сравнение между вас и богатия търговец - милионер. Докато очакваш да те посрещнат с почести и уважение, да те нагостят, ти си в положението на богатия. Дето отидеш, ще те приемат добре, ще ти помогнат да съблечещ7 дрехата си, ще те поканят на мек стол, но кат^ си отиваш, ще те оберат. Ще се'съберат около тебе всички, които са ти услужвали, и ще очакват да им дадеш нещо. Ще платиш за тази почит. Защо ти е тази почит? Защо ти са услугите на твоите братя и сестри? Бог ти е дал толкова блага, толкова удобства, и ти пак си недоволен. Всеки е недоволен от положението си. Младият не е доволен от знанието и от сила-

313

та си, иска да бъде като другите. Старият също е недоволен от нещо. Досега аз не съм срещал човек, който да е доволен от положението си. Казваш: Аз съм доволен. – Не говориш истината. На лицето :и чета твоето недоволство. Ако отидеш на слънцето и се върнеш отново на земята, ще бъдеш ли доволен? Ще кажеш : На слънцето бях, но и там нищо не придобих. Преди всичко, никой няма да ти вярва, че си бил на слънцето. Ще те нарекат луд, смахнат. Пък и ти ще се усъмниш и ще се питаш: Ходих ли, наистина, на слънцето? В това отношение, ти приличаш на онзи, който търсел правдата в света. Той казвал, че правдата трябва да съществува. Дето ставало нещо, той навсякъде се явявал да защищава правдата. Като се намесвал, все го биели. Един ден той видял, че двама души се бият. Единият запитал: Няма ли тук поне един справедлив човек, да ми отдаде правото? Той чул, как се разправят, но си казал: Не искам повече да бъда бит. Нищо няма да кажа за правдата. Кой е крив, и кой прав – не зная, аз ще си мълча.

Мнозина мислят, че като религиозни, ще разрешат всички въпроси. – Не е така. Религиозният живот е само условие, но той не разрешава въпросите. Той събужда в човека стремеж към придобиване, но не дава разрешение на житейските въпроси. Казваш: Не вярвам в Бога, но като стана религиозен, ще повярвам. – Лъжеш се. Религията е условие, а за да повярваш в Бога, трябва да работиш, да при-

314

добиеш дълбоко вътрешно рчзбнрапе за живота. Лесно се капа „ла се сбич-т", ло за тона е нужна свет.чип., да зч."сш как дл я приложиш – Трябза да бх^да свободен. – Ио трябва да знаеш, как! о значи да приложиш свеболата. Ако си сеободен, за какви ще }по-требиш свободата си? – Що мога сесбодно да бъркам в кг пата с ме/. – Да, ио това не е съгласно с велт-ьите зькоои. Който бърка в катгатата с мед без позволение, той влиза в подземието па живота, гтпето не мгже да излезе. За ла изчезетч ог пелзегнето, трябва да се справиш със сюята сл-дбесг. Кажи си сам на себе си, че тази слабост ьяма да те изь^де на добтр ьргй. – Пог.опш ми ти, сом ;е кога да шлеза от подземието. – За да излезеш, трябва да ти туря юл^р па г^ш^тр. Аз ие те тегля, а ти те ньруиш с.кд мече. Зьачи, йз отпред, ти отзад. Ако искаш да знаеш, тряб-а ли да бъркаш в мета, питай пчелите. Те пл ,шат скъпо на вс< ки, който си позегли да ш'п* техния мед. Добрият живот се ».снови ва та следния закон: Ме бъркай в кац:та с мед без позволение. – Приятно ми е да бръкна в меда. Изк) ство е доброволно да се откажеш от тоза, което ти е приятно,

Казвам: Зт дз се спрази със слабостите си, човек трябва да уршновеси силите в своя организъм. Това значи, да постави равчоееспе между ;ума, сърцето и волята си. Този е пътят, по който човек може да стане господар на своите мисли, чувства и постъпки. В който свят

315

влезеш – в слега на мислите, чувствата или постъпките, трябва да б^деш ориентиран. Религиозните и дод.и с разискват втрху въпроса, накъче да се молят – на изток или на запад. Значи, те още не са ориентирани по този въпрос. Силата на молитвата ме е в теьа, на коя страна се молиш, но как се молиш и какви чувства вл,;гаш в молитвата. Не е безразлично, какао носи човек в себе си. Дето седне, той оставя нещо – добро или лошо. Ето защо, като отила в някой дом, аз 1ледам, на кой стол ще седма. Ако в този дсм има само един стол, на който ие мега да седна, щ едпочитам да из-леза вън, на треаата да седна, отколкото да остана в стаята. – Защо не останеш вътре? – Това е моя работа. К^к ще остана з стята, когаю виждам, че след мальо ще падне бомба вър^у къщата и ще мг затр}ш<. По-;.обре ще излеза въч. на открито, отколкото да остана в къщата. Вън е по-безопасно. – И вътре е приятно. – Толкова приятно, колкото да бръкнеш с пръст в меда и го блишещ След това трябва да дойде дяла експеднпчя от невидимия свят да те спасява. Адам и Ена бьркаха в меда, но ги изпъдиха от рая. – Де отидоха? – В затвора. Ето, вече осем хиляди години, как се-дат в загвора. Първи, Адам и Ева бръкнаха в каната, а след тях – всички останали. И досега още хората бъркат в меда без позволение. – Не може ли да не грешат? – Може, от тях зависи.

316

Грехът не е нищо друго, севен бъркане в кацата с мед. Според вас, грехът подразбира нещо голямо – убийство, кражба, лъжа. – Не е така. И най-малкото нарушение па закона е грях. Искаш да те обичат хората, да те славят, да бъдеш силен, богат, а бъркаш в кацата с меда. Невъзможно е да се ползуваш от едно благо и да не платиш за него. Разумен трябва да бъдеш. Ако си силен, а неразумен, ще хванеш някого и ще го убиеш; ако си учен, ще го оплетеш в мрежата си; ако си богат, ще го заробиш; ако си красив, а не знаеш как да употребиш красотата си, ще причиниш ред нещастия на хората. Прекрасната Елена изкуси Париса, и той бръкна в кацата с мед без позволение. Десет години се биха троянците и гърците за една красива жена. Какво спечелиха от това? Каква поука ще извлечете от тази война? Ако си грък, в края на краищата, ще влезеш в един кон; ако си троянец, ще бръкнеш с пръст в меда. С коня лесно ще се справиш, ще го закараш в обора, но как ще се справиш с хората в коня? Те ще ти причинят най-голямото нещастие. Кой от вас не е вкарал гръцкият кон в себе си? Казвате: Отде дойде тази мисъл в ума на Учителя? – Много просто. Шивачът, каго погледне дрехата, веднага вижда, какво й липсва, какви дефекти има. Тук туря парченце, там туря парченце и скрива дефекта. И аз съм такъв майстор-шивач: като погледна, всичко виждам.

317

Днес всички изучават историята, четат за Троянската войка, но не са се поучили от нея. Всеки пъшка, мъчи се, иска да внесе коня в себе си. И трояниите мислеха, че като внесат коня в града, работите им ще се оправят. Не само че ие се оправиха, но повече се объркаха. Докато конят ье беше влязъл в Троя, работата вървеше добре. Щом го внесоха в града, всичко се разруши. Ако влезеш в един скъп хотел, хиляди леьове ьяма да те справят. – Какво да се прави тогав.<? – Не влизай в скъп хотел. С други думи казано: Опеняьай онова, което Бог ти е дал. Не се стреми към ч}ждите блага, кои го, в края на краищата, ще те заребят. Оценявай своето благо и го прилагай, а към чуждото не се стреми. Докато не прилагаш това, което Бог ти е дал, всякога ще се натъкваш на противоречия. Докато не изпълняваш волята на Бога, всякога ще страдащ и ще търсиш причината за страданията вън от ссчбс си.

Качваш: Защо езетът е създаден така? – На този въпрос няма отговор. – Защо страдам? – Бръкнал си в меда без позволение. – Какво да правя? – Като влезеш в дюкяна, ще потърсиш господаря и ще му кажеш: Колко струва медът? Ще платиш и ще си вземеш, колкото трябва. Започнеш ли да се оправдаваш, че си бръкнал само с един пръст, ти повече ще се объркаш, С този мед, който си взел на пръста си, могат да се нахранят десетина пчели. Според тебе, малко мед си взел, но не и според пчелите. Казваш: Малка е погрешката ми, но

318

тежки последствия носи: изгубих мира, радостта, разположението си. Значи, Духьт те напуснал. Щом Духът те напусне, погрешката ти не е малка. Човек трябва да дойде до истинската мярка па нсшата н, според случьч, да си служи с малката, или с голямата мярка. Важно е да знаеш, кста какса мярка си приложил. За да възстановиш мира, радостта и разположението си, ти се молиш, плачеш, дано Бог ти помогне. Бог помага, но някога оставя човека да сгреши, да придобие известна опитност. Ако от първия път не научи урока си, Тон ще го остави да повтори и потрети опитността, докато научи урока си.

Казвам: Бсг постъпи по същия начин и с първите човсни. Като сгрешиха, Той ги изпъди от рая. И за да не бъркат втори път в меда, Бог постави ангел при дървото га живота, да не се върнат втори път в рая. Каззсш: Имам едно непостигнато желание, искам да го реализирам. – Нека си остсне непсстиггато. То е несбходиг/о препятствие в твоя живот. Следователно, не се стремете да постигнете всичките си желания. Ако ги постигнете, ще ви се случи някакво нещастие. Нека остане поне едно от желанията ви непостигнато. – Защо трябва да бъде така? – Не питай, то е в реда па нещата. Разумният никога не пита, защо ле следното му желание остава незадоволено. – Как ще се примиря с това? – Ще търпиш. Чрез търпение всичко се постига.

319

Казваш: Искам да бъда търпелив. – От тебе заший да станеш търпели1. – Как ще постигна това? – Като се научиш да мълчиш. Каквото и да ти се случи – дебро, или зло, да търпиш. Например, вървиш по улпгата и се удариш в един камък. Продължи пхтя си, без ще кажеш нещо. Ако започнеш да риташ камъка, да се сърдиш, не си търпелив. Щом се блъснеш в жго, вдхтни го и го т}ри настрана, за да не се блъснеш и втори път. Ако го под-ритнеш само, друг ньт:сй ще се блъсне в него. Тсгава, твоею недоволство ще мине в другия. За да не се блъскаш в камъка, мини от др}го място. Кой е камъкът, в който се блъскаш? – Това е една от твоите сестри, които не обичаш. Като минеш покрай нея, ти се блъскаш в някоя чърга от нейния характер и оставаш недоволен. Казваш: Не искам повече да я срещам.— Не искаш да я срещаш, но несъзнателно търсиш случай да я ьи/и ш, за да гамериш някаква грешка ь нея. Да виждаш грешката на своя ближен, значи, да се блъскаш в камъните по пътя. Грешката на твоя ближен събужда стри-цатол! а мисъл в ума ти, която те оцапва. То* а помрачава съзнгаигто ти, и ти се сблъскхаш.

Двама французи, парижани, отишли да видят, 1ск живеят нудистите. Като се разгог а-ряли, облечените се ш лупали. Един от 1 елите се възмутил от ш стъпката км, хвърлил се вър:у тях и им удй}.11Л по една плсеч ипа. Намесили се и други нудисти в берб-та: едни били против облечените, други ги защищавали

320

докато, най-после, парижаните си заминали. След известно време власттг: поьикгла голия в Париж, дето му наложили глоба за побой. Той платил глобата и се върнал назад.

Съществуват два вида хора: голи и облечени. Аз считам облечените за грешни, а голите – праведни. – Грешник съм. – Значи, ти си облечен човек. – Започвам да оголявам. – Радвай се, защото ставаш праведен. Зкачи, за да станеш праведен, трябва да бъдеш нудист. Който иска да се домогне до истината, ще оголее, т. е. ще съблече старите си дрехи и ще се облече в нови. Не можеш да придобиеш ш що ценно, без да оголееш. В рая Адам беше гол, но имаше знания. Като сгреши, той се облече и изгуби знанието си. Следователно, Адам беше гол отвън, облечен отвътре. Като сгреши, стана обратното: облечен отвън, гол отвътре. Сегашните облечени хора ще станат в бъдеще голи. – Защо? – Защото ще влезат във вечния огън, дето всичко изгаря. Там не изгаря само телото. Праведните, които сега са голи, в бъдеще ще се облекат. Светските, които сега са облечени, ще оголеят в бъдеще. Сегашните хора се оплакват, че оголели. – Чудно нещо, те не съжаляват, че не изпълняват волята Божия, а съжаляват, че нямат дрехи, обувки, къщи и т. н.

Чозек трябва да избере едно от двете – или да бъде гол, или облечен. С до}ги думи: да бъде или праведен, или грешен. Той дошъл на земята гол, и отпосле се облякъл. Червеят е отвън гол. Като се покаже на слънце, веднага умира.

321

Като се говори за голота, хората се срамуват. Срамът тук е намясто. Ето защо, това, което причинява срам, трябва да се облече. Въпросът за голотата е минал през различни фази на развитие. Някога беше срамно даже лицето да бъде голо. Тогава, особено жените, носеха було на лицето си. Когато искаше да се покаже на някого, жената вдигаше малко булото и пак го спущаше. Срамно беше краката да бъдат голи, затова носеха чорапи. После дойде идеята, че могат да ходят боси. На ръцете пък туряха ръкавици, но видяха, че това не е много удобно. Ако искаш да хванеш нещо, трябва да свалиш ръкавиците. Коя е подбудителната причина да ходи човек гол, или облечен? – Каквато и да е причината, зад нея седи истината. Който разреши този въпрос правилно, ще се освободи; който не го разреши правилно, ще се ограничи и огрубее.

И тъй, булото, ръкавиците, които човек носи, представят различни възгледи. Ръкавиците имат смисъл зимно време, да се пазиш от студа. Обаче, лятно време ръкавици не се носят. Ще кажете, че лятно време ръцете трябва да се пазят, да не изгарят от слънцето. Това зависи от разбирането. Мисълта за ръкавиците не е важна. Нека остане в ума ви следната мисъл: Не бъркай в кацата с мед без позволение. Ще кажете, че това не е никакъв грях. – Да, не е грешно, че си бъркал в кацата – никой не те държи отговорен за това. Обаче, нещо в тебе ти нашепва: Не направи добре, че

322

бръкна в кацата с мед. На това се дължат всички страдания в света. Всъщност, няма никакво престъпление, че си близнал малко мед с пръста си. Адам и Ева пожелаха да вкусят от забранения плод, но и доднес човечеството изкупва последствията на тяхното желание. Какъв грях има в това желание? Вкусиха, зарадваха се, но изгубиха свободата си. Като изгубиш свободата си, хората ще те убеждават, че отново ще я придобиеш. – Възможно е, но кога ще я придобиеш? Можа да минеш и по друг път, а не да бъркаш в кацата с меда. Първи, Адам и Ева бръкнаха в кацата, а след тях бъркат всички хора. Като отидеш на черква, застанеш на едно място, отдето минава свещеникът и поръсва с китка босилек всички при-сътствуващи. Питам: Не можа ли да мине и без ръсене? – Можа, има и друг начин, но като си влязъл в черква, ще минеш по установения ред. Има едно естествено ръсене: ще излезеш на слънце и ще изложиш гърба си да се грее. Това не е ли естествено ръсене? Да те ръси светлината, разбирам. Какво ще придобиеш, ако те ръсят с китка босилек, потопена във вода? Да ръсиш онзи, който припаднал, който изгубил съзнание, разбирам. Ще* вземеш с китката, или с ръката си и ще го поръсиш. След малко той ще дойде в съзнание.

Като помогнете на онзи, който припаднал, казвате: Ние го спасихме. – Не го спасихте вие. По-добре щеше да бъде, ако го оставите на земята, сам да се съвземе. Той мисли за

323

онзи свят, пренесъл се вече, а вие искате насила да го върнете: разтривате го, ръсите го с вода, но той не бърза, иска да придобие някаква опитност. Разправяше ми един познат подобна опитност, която той преживял. Един ден той припаднал, изгубил съзнание. Майка му, баба му започнали да го разтриват. Той усещал, че правят нещо с него, но нищо не могъл да каже. Близките му мислели, че той заминал за другия свят. И вие, често мислите, че трябва да вървите по обикновения път, да не изгубите съзнанието си. – Не е така. Според мене, правият път е нормалният. Ще държите в ума си мисълта, че живеете и се движите в Бога. Това значи да се свържете с Божественото съзнание. При това положение, вие никога няма да губите съзнанието си, никога няма да припадате. Тази е безопасната, истинската философия на живота. Така ще спазвате правилата на Божествения свят. Тогава и вие ще обичате всичко, което Бог обича, и което Той е направил. Ако не живееш така, каквото верую да имаш, при който учител да се учиш, както да се молиш, ти ще бъркаш в кацата с меда. Това ще ти причини нещастие.

Помнете: ако искате да бъдете щастливи, не бъркайте в кацата без позволение. Не желайте да бъдете щастливи; не желайте да бъдете и нещастни; не желайте да бъдете учени, нито силни; не желайте да бъдете невежи и слаби. Човек желае само онова, което няма. Остави в душата си да се развива само това

324

което Бог е вложил в нея. Знанието, силата принадлежат на Бога. Като живееш в Него, знанието и силата ще дойдат. Не желай онова, което не ти е дадено. Павел се молеше на Бога да го освободи от тръна, който имаше, но Бог му отговори: „Моята сила се показва в твоята немощ". Някога вие сте недоволни от безсилието си и казвате: Всеки ме тъпче. – Кой тъпче малката мушица? – Само големите тъпчат. Ако ти си малък, кой- ще те тъпче? Ще излезеш от дупката си свободен, и никой няма да те забележи. Когато казваш, че всеки те тъпче, това показва, че се мислиш за голям. Много имаш- затова те тъпчат. Кого обират? – Богатия* Обират ли сиромаха? За кого говорят лошо? – За красивия, за умния. Всъщност, вие желаете неща, които ви носят страдания.

Мнозина са идвали при мене да ме питат: Трябва ли да бъркаме в кацата с мед, или не?

— Може да бъркате, колкото искате. – Има ли грях за това? – Грях няма, но има последствия. Медът е за хората, но ще дадеш парите на касиера и ще си вземеш, колкото ти трябва. Касиерът трябва да знае, че си взел мед от кацата. Казваш: Имам право да взема десет пъти повече. – Значи, ти постъпваш несправедливо – даваш малко пари, а взимаш много мед. – Това е дребна работа. – Кое, според вас, е едро? — — Искаме да ни занимаеш с нещо окултно, да ни кажеш нещо от астрологията. Питам: Мислите ли, че само вие сте учени? Вижте онези риби, от устата на които излиза светлина! Те — 325

носят в устата си малки, електрически лампички, с които си служат. След това ще кажете: Ние открихме електричеството, ние направихме електрическите лампи. Не, преди вас рибите направиха електрическите лампички. Те са направени милиони години преди човека. Казваме: Течи риби светят. – Светят те, но със своята светлина причиниха хиляди нещастия.

Казвам: Няма по велико нещо за човека от това, да чувствува Божията Мъдрост. – Да съм като Бога! – Това значи, да бъркаш в каната. Не е нужно да бъдеш като Бога. Достатъчно е да чувствуваш Неговата Мъдрост, да се радваш на това, което Той е създал. Всичко, направено от Бога, е за тебе. Бъдещето е на твое разположение. А ти бъркаш в кацата и мислиш, че ще постигнеш нещо особено. Освен че нищо няма да постигнеш, но ще си създадеш нещастия.

Нека остане в ума ви мисълта, да не бъркате в кацата. Значи, нищо не ми трябва. – Ще правиш това, което ще те задоволи. Днес, ходиш гол – не си доволен; облечен си – пак си недоволен. Учен си – не си доволен; невежа си – пак си недоволен. Силен си – не си доволен ; слаб си – още по-зле. Ако си добър – зле е; ако не си добър – още по-зле. Какво трябва да правиш тогава? Ако съм на ваше място, ето как бих постъпвал: за своето добро няма да мисля; ще мисля за доброто в Господа и на него ще се радвам. Няма да се отделям от Бога. Какво съм аз, няма да правя въпрос

326

за това. Ще се радвам на величието на Бога, на Неговата Мъдрост, на всичко, което Той е създал. Така, именно, ще подържам своето вътрешно равновесие. Ако започна да разсъждавам за Бога, че е велик, всемогъщ и се сравнявам с Него, Той ще ме изостави. Аз нямам право да се питам, какво мога да създам. Бог е създал всичко. Аз трябва да изучавам това, което Той е създал. Иначе, ще приличам на Александър Велики, който казал: Баща ми победи света. Какво остава за мене да завладея? И ние казваме : Бог създаде света. Нали и ние трябва да направим нещо?

Сега аз мога да изнеса работите така, че да се обезсърчите, но не искам това. Аз се радвам на всичко, създадено от Бога. По-хубаво нещо от това не може да се създаде. На мене предстои да изучавам законите на живота и да се върна там, дето Бог ме е поставил. Оттам ще продължа своя живот. – Сиромах съм, нямам възможности. – Мисли, че си богат. Ако ке беше така, сиромашията не би те посетила. Ако си богат, не мисли за богатството си. Ти не си нито богат, нито сиромах. Следователно, ако си богат, не мисли, че си богат; ако си беден, не мисли, че си беден. Богатството е в Господа, Знанието също е в Господа. Ти не си нито учен, нито невежа. Аз се радвам на всички: и на богатия, и на бедния. Ако нямаше богати, нямаше да има й бедни. Казваш, че еди-кой си е голям грешник. – Благодари на това, защото, ако той не беше грешник, ти нямаше да бъдеш

327

праведен. Ако ти не беше добър, нямаше да има лош човек на земята. Това са полюси. Доброто, проявено на земята, носи съблазън за човека. За онзи, който не разбира живота, всичко е съблазън – и сиромашията, и богатството; и доброто, и злото; и знанието, и невежеството. Окултистите обясняват причината за положението на човека. Те я намират в неговото минало, във връзка с живота на неговите деди и прадеди. Това се дължи на кармическия закон, т. е. на закона за причини и последствия. Дядото не е живял добре, и внуците му носят последствията на неговия лош живот. Дядо ви е бъркал в меда, и вие бъркате. – Как да се отвикнем? – Аз не съм се отвикнал, че вие ще се отвикнете! Но има една разлика. Преди да бръкна в кацата с меда, аз турям парите в касата, претеглям меда и тогава го взимам. Ако и вие вървите по моя път, никога няма да страдате. Следователно, колкото мед претеглиш, толкова ще изядеш. В това се крие разрешението на въпроса. Ако намерите друг начин за разрешение на въпроса, приложете го. И ако този начин не носи страдания, и аз ще ви последвам. Обаче, аз не намерих друг начин, освен следния : ще туриш парите в касата, ще гребнеш от меда и ще го претеглиш. Колкото мед ти се пада, толкова ще ядеш.

Днес научихте един закон – как да бъркате в кацата с меда. Законът гласи: Първо ще платите, после ще претеглите меда и най-после ще си близнете. Да се отвикнете да бъркате в

328

кацата, това е невъзможно. Обаче, ще внимавате да не правите грешката, да бъркате в меда и да нс"плащате. Първо ще плащате, после ще бъркате. Това е разрешението на въпроса за забранения плод.

– Проявената любов на Духа,, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

12 Утринно Слово от Учителя, държано на П декември, 1932 г. София. – Изгрев.