ЗАКОНЪТ НА ВНУШЕНИЕТО. ЗАКОН ЗА РАВНОВЕСИЕТО
8.15 ч.в. Любовта ражда доброто! Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!
Размишление.
Прочетоха се темите: „Предназначението на гръбначния стълб.”
Тема 10: „Произход на съзнателните и подсъзнателните движения у човека.“ Ще опишете движенията, всеко помръдване ще опишете.
Как пази човек своето физическо равновесие. Зап-ример, главата е по-тежка. Как пази човек своето равновесие? Как седи главата на раменете? Спокойна ли е чове-шката глава или постоянно се движи? (– Движи се.) В какво направление се движи човешката глава? Две течения има у човека. Забелезали ли сте когато пътувате по екскурзии или вървите по пътя, щом се отвлече вниманието ви, родят се значи две противоположни мисли в ума ви, веднага ще паднете или на лицето си, или на ляво, или на дясно. Защо падате? Тия наблюдения трябва да ги правите в вашето подсъзнание. Например ходите с некого и питате: „Защо на еди-кой си господин животът е тъй нередовен?“ И като кажете тъй, паднете на едната или на другата страна. Туй падане е свързано с човека, на когото оценявате характера.
От чисто наследствено гледище тия неща с ясни. Да допуснем, вие се раждате в известна фамилия, член сте там, да кажем в фамилията АВС. Как действува нас-ледственият закон по отношение на живота? Да кажем А е вашия дедо. Някога той се е разгневил и намислил да удари някой човек по пътя и да му пукне главата. Той само е проектирал тази мисъл, но не я реализирал, разболел
138
се и умрел. Тази негова мисъл се е отложила, но тя е останала в неговото подсъзнание. Той има син, който се оженва и на него се ражда син, да кажем В. Този син точно ще изпълни туй внушение, което дедо му е намислил. Този син ще изпълни туй желание да срещне един човек на пътя и да го удари по главата. У вас се заражда понякой път едно желание да биете некого. Вие сте забелезали някои деца на пътя какво правят: минава някой старец, те вземат един камък и го ударят, защо? (– Това с външни мисли, от миналото.) Сега аз ви навеждам на този велик за-кон, за да разбирате нещата защо тъй стават. Вие мислите, че е безразлично какво мисли човек, не. Или вие ще извършите този акт, или поколенията след вас. Тъй щото в природата търсете причината на тези постъпки.
Тогава математически какво ще бъде отношението? А е причината, В какво ще бъде? В В се изразява идеята. Тъй щото много ваши състояния се дължат на миналото. Седите вие и сте неразположен духом. Иде ви понякой път на ум да извършите нещо недобро. Тази мисъл е вложена от някой ваш дедо. Може би преди 100 години, преди 200 или 300 години от някой ваш прадедо. А вие ще бъдете изразител на тази, старата мисъл. Следователно вие с контра идеи ще се противопоставите на тази първоначална идея. Как? – Ще се върнете назад до А. С, в този случай, е само резултат, но не е причина. Ще се върнете назад. Ако синът на А е бил добър човек, ще апелирате към него. Следователно ще почерпите сили, за да регулирате тази мисъл от А.
Сега да изясня. Да допуснем, че имате един канап, или една връв, или едно въже. Вие сте хванали само единия край, а другия край с хванали двама души. Вие не сте сво-боден. Туй въже е завъртяно около ръцете ви – вие теглите и те теглят. Внушението от техна страна е по-силно. Те ви теглят и най-после ви повличат. Вие не искате, какво трябва да стане? Трябва да дойде някой друг да хване при вас въжето, за да се балансират двете сили. Затуй требва
139
да учите закона на равновесието. Не трябва да се самообла-щавате*, че всичко може да направите сам. Всеки, в дадения случай, е слаб. Трима души на физическото поле мо-гат да бият едного, но и един може да бие трима, па даже и 10 души, но се изисква голема сръчност, за да набие 10 души. Аз в историята помня само един такъв случай и то ето какъв: Един американски проповедник набива 10 души. Цела една тайфа пияни влизат и искат да развалят събранието. Той слиза от амвона, набива ги хубаво, вързва ги и ги туря долу пред амвона, качва се и си държи про-поведьта. Накрая главатарьт на тази банда се обръща към Бога. Но в такъв случай трябва да имате присътствие на духа. У вас, младите има една черта, която ви липсва, често вие губите присътствие на духа. Когато сте в клас, тогава сте много сръчни, но когато сте сами, тогава трябва да се опитате. А законът на внушението работи единично.
Та, най-първо трябва да изличавате тези потици, които работят върху вас. Ще правите наблюдения. Някои мисли действуват върху задната част на главата ви. Вие трябва да се освободите от тях. Някои мисли действуват в стомаха ви, тези мисли действуват по наследство и ти слуша-ш нещо постоянно ти казва: „Хлеб, ядене!“ Ти се подда-деш на туй внушение и постоянно мислиш за това. Не, не му е времето сега да ядеш, от долу иде тази мисъл, туй внушение иде наследствено; други внушения има, които ида-т по-отгоре – от под лъжичката. Те с по-благородни внушения; третите идат от предната част на главата, те не с опасни. Понякой път внушенията и[д]ат от слепооч-ните очи. И тогава ще почувствувате едно силно притискане на главата. Тогава именно трябва да знаете да трансформирате вашата енергия, да прекарате тия енергии на горе към предната част, разумната част на мозъка си.
Най-главното в живота – всички трябва да имате един идеал. Всички трябва да сте свързани с някой човек, който седи по-горе от вас, който има морален стабилитет.
- самооблащава – книж.остар.(от рус. самообольщение) самозаблуда, самозаслепение, самоизмама.
140
Аз го наричам – човек с морални устои. А този човек може да бъде някой ваш добър дедо, тук или в Америка да е живел и да е заминал, с когото да сте свързани и когато дойде едно противоречие веднага да си спомните за него, защото приятельт е необходим в такъв случай. За нужди с приятелите.
Затуй сега ще се заемете да изследвате тия енергии. Не да попаднете в тях, да мислите само за тях, защото има друга една опасност тогава, човек може да си самов-нуши. Самовнушението може да дойде отвън чрез впечатления. Запример, минавате вие по пътя. Може да видите някой човек паднал и си счупил крака. В вашето подсъзнание това направи силно впечатление. След година може да се яви у вас неко[я] болка в крака, без да знаете причината ѝ. Много болести има, които нямат никаква органическа причина, а усещате болка. После, може да сте заб-елезали, като вървите по софийските улици, да кажем, а те с пълни с разни мисли, някой път вас не ви се иска да минете през някоя улица, защо? Като един чувствителен човек усещате, че влиянията не с приятни там и не искате да минете. Следователно човек не трябва да се предава на такива влияния от улицата. В такъв случай минете през друга улица. Ако минете през някои улици вие може да възприемете лошите мисли на някой човек, който е ми-нал преди вас, т.е. те да намерят место в вас, щом вие не сте достатъчно концентриран. Тази сутрин аз вид-ех едно лице, при това свещеник, така се огрубило лицето му, че нищо свещеническо няма в него. Такава една гру-бост имаше на лицето му.
Та, рекох, виж външните влияния с подействували даже и на един свещеник. Вие в света има да се борите с ред противоположни сили и трябва да бъдете разумни, т.е. трябва да разбирате закона на внушението. А този за-кон на внушението изисква чистота на мисъльта. Всякога трябва да имате чиста и ясна мисъл. Никакво раздвояване на ума! То ще дойде, но не го допущайте да вземе место у вас. В момента, в който вие допуснете едно раздвояване,
141
винаги човек губи своето равновесие. Питам: онези акро-бати, които минават по тънки въжета, как минават? -Присътствие на духа имат; онези авиатори, които отиват 3, 4, 5, 7, 8 клм. нагоре – присътствие на духа имат. Ама представете си един страхлив човек, който ще изгуби присътствие, какво ще стане с него? Разбира се, всичките авиатори имат едно качество: у тях центърът на страха е по-слабо развит. Страхлив човек авиатор не става. Ави-аторите с смели. Сега някои хора трябва да употребят много големи сили, да не бъдат страхливи. Запример вие изпитвате страх, но трябва да турите воля, за да покажете, че не ви е страх. Нъкой път ви е страх, а се преструвате, че не ви е страх. Не, вие ще си представите страха: страх ви е, нищо повече. Но няма да давате место на страха си. В животинското царство у по-нисшите животни страхът си има место, но един човек, който е тръгнал по пътя, страхът често може да го спира. Запример колебанието от какво произтича? – От страх.
Та, сега имате да ликвидирате с всичките тия наслед-ствени прояви, които се явяват в ума ви. 50% от тези прояви с наследствени и по закона на наследствеността вие можете да ги изхвърлите. Как? Запример някой ден нямате разположение, казвате: „Не ми се учи днес.“ Какво ще направите? – Седни и учи! -“Ама немам настроение!“ -Седни и учи! Настроението ще дойде. Седни на масата си, нищо повече! Внушение е то. Закон на повторение е то. Ти си отлагал, отлагал и казваш: „Немам настроение.“ Не, ще седнеш и ще учиш без настроение! Употребете тогава и вие едно внушение, ваше внушение. Да кажем, нямате разположение да идете некъде, абсолютно нямате разположение. Кажете тогава цел един час наред: „Ще ида, ще ида, ще ида…“ И като повториш цел един час тези думи най-после ще отидеш и оттатък ще минеш. После, направете друг един опит: имате силно желание да идете некъде, но това место няма да ви ползва никак. Кажете тогава така: „Няма да ида, няма да ида, няма да ида…“ И няма да идете. След като повториш една дума, има си известни
142
числа – 100 пъти, 200 пъти, 3-4-5 стотин пъти, туй повторение представлява цел един цикъл и около вас се образува цела една сила, която ще даде потик да бъде движението ви за или против, т.е. или в положителен или в отрицателен смисъл, което е за добро.
И тогава аз казвам, в природата има два метода, с които тя си служи: когато природата действува с своите положителни сили, тя произвежда в нас всякога негативни състояния; когато природата действува с своите негативни сили, тя произвежда в нас всякога положителни състояния. Туй трябва да го знаете. Едно негативно състояние у вас се дължи на положителните влияния от действията на природата. Обратния процес: когато природата действува с своите негативни сили, у човека се произвеждат положителни състояния.
Как ще преведете минус с минус и плюс с плю-с? Човек и природата могат ли да се примирят? (ï.÷.) Когато природата работи, човек ще възприема, човек ще плаща. Когато природата стои негативно, тогава тя ще плаща. Взаимообразно ще си действуват. Но всякога трябва да знаете, когато дойде едно негативно състояние у вас, природата действува с своите положителни сили и те с разумни. Това не е един признак, че вие сте извън зако-ните на природата. Ни най-малко, макар че не сте разположени, но трябва да знаете факта, че природата действува с своите положителни сили и то е за добро. И когато вие сте в най-добро разположение на духа си, трябва да знаете, че природата работи с своите негативни сили. И в единия и в другия случай трябва да знаете, че то е за ваше добро. Тогава имаме 1, 2, 3, 4. При 3 и 4 движението трябва да мине през кръст.
И действително така е, от лявото полуша-рие енергиите отиват в дясното, и от дясно-то полушарие отиват в лявото, прекръстосва-не става. Едната страна е негативна у човека, а другата е положителна. Но те се менят. Изобщо се казва: левата страна е отрицателна, а десната
143
е положителна. Но често има едно променение на тия сили. Левата ръка, в която действуват въобще отрицателните сили, в горната си част на ръката тя е положител-на, а долната, вътрешната част на ръката (дланьта), тя е отрицателна; десната ръка, която е положителна по отноше-ние на левата и тя в горната част е положителна, а долната (дланьта) е отрицателна.
И тогава имате: л. _ +; д. = — и знаете ли как се съе-ди-няват знаците? Пак същото прекръстосване става. Отрицателната част на ръката е всякога гладка, по нея никаки косми не растат, а тази част на ръката, дето е положителна, там има косми. Двете устни с отрицателни, но горната част на устата е положителна – там се образуват муста-ците. Тогава горната част е положителна, а долната е отрицателна.
Чрез закона на внушение може да се случи следую-щото: когато природата действува с своите положителни сили и вие искате да бъдете положителни, тогава вие сте в стълкновение с природата, тогава се образува триене; тогава стават мозъчни сътресения и тогава хората подлудя-ват. Всеки, който се бори с природата, подлудява. И всеки, който се бори с Бога, подлудява, нищо повече! Значи, природата не обича ти да се бориш с нея. Ти ще отстъпиш не от страх, ти ще използваш нейните сили. Когато тя работи, ти ще почиваш, а когато тя престане да работи, ти ще започнеш да работиш. Следователно, ние не трябва да бъдем два положителни знака в природата. Плюс и плюс какво дават? (– Отблъскват се.) Е, какво означава отблъскването? В какво направление отиват силите тогава? Да допуснем, тук имате две топки А и В. И двете с положителни. Най-първо ще се яви едно желание да се прибли-жат (АВ), но после пак се отблъскват; пак се приближават, пак се отблъскват. Как ще обясните това явление? (– Електричеството става разнородно, щом се прибли-жат двете топки, едното електричество
144
се неутрализира, тогава се отблъскват и т.н.) Добре. Тогава, в първия случай имам[е] и при двете топки знака плюс (А, В). В втория случай (АВ) имаме минус и плю-с – привличат се топките. После пак се отблъскват. Къде отиде отрицателното електричество? (– Отрицателното електричество отива в земята С. И на местото се явява пак положително електричество. Топките пак се отблъскват.) Добре. Това е един геологически закон. Промени стават и в клетките. Какво отношение има земята към тия две топки? Ние допущаме, че те с съзнателни.
Известни величини вие ги означавате с минус, а други – с плюс. Вземете -5 и +5. Тия две величини равни ли с? (– Като алгебрични величини не с равни, само по абсолютна стойност, без знака, с равни, но иначе не с равни.) Ако имаме в термометър 5° над нулата, едно и също ли означават? (Те не с равни величини.) – Защо?
Представете си следующето: тук имате жена (ж).
Тя е негативна в природата (– ) и мъж (м), той е
положителен в природата (плюс). Но тази жена бие мъжа си и физически го бие и по ум го бие. Как тогава ще си обясните тогава това? Действително туй е верно, но относително е верно. Сега тия разсъждения с извън науката, те да не ви бъркат на вашата наука. Вие трябва да ги държите отвън. Те с само един посторонен капитал, а вие дръжте си вашия капитал.
Как бихте означили настроението, положително ли е, или отрицателно? Кой е създал настроението? Мъжете или жените? (– Жените.) Т.е. под думата „жена“ разбираме „жи-вот“, под „жена“ вие ще разбирате живота. Кой е създал негативните сили: животът или умът? Под думата „мъж“ ще означаваме винаги ума в неговата целокупност, а под думата „жена“ ще разбираме живота в неговата целокупност. Живот и жена с близки. Жена и мъж се различава-т само по едно качество. Жената въобще е символ на живот, тъй щото тя не засега формулата на сегашните жени. А положителните сили с създадени от що? Запример смелостта на какво се дължи? Дължи ли се на човешкия ум?
145
От какво произтича смелостта? От ума ли? (– Не от ума.) Хубаво. Думата „интенсивност“ на какво се дължи, на ума или на сърцето? (– На сърцето.) Правете наблюдения, щом мислите и в вас има известно безпокойствие, то се дължи винаги на сърцето. Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има безпокойствие. Когато умът работи, тогава има чистота, човек е тих и спокоен, невъзмутим, тогава човек се подига.
Ще знаете, когато умът работи сам, човек всякога е тих, а когато сърцето ръководи, човек всякога се намира в едно състояние тревожно: реши едно, смени го – все прави и все недоправи. Казва: „Еди колко книги ще прочета, туй ще направя, онуй ще направя“, и в края на краищата нищо не направя. Всеки ден хиляди желания сменява, все решава, решава. После, като го попиташ: „Защо не го направи“, каже, че условия нема. Аз наричам сърцето е едно дете, което знае само да яде. Ако майка му е сготвила нещо, то всичко изяда. Но не е ли приготвила нищо, целия ден ще има само цирикане. Такова нещо е сърцето. Англичаните го наричат: „место на постоянно безпокойство.“ Когато дой-дат тия състояния, ще ги познавате, те с на сърцето. То е детинско състояние, едно детинско своенравно състояние. От неща нищо и никакви, които пет пари не струват, някой минал и те побутнал, дигнеш цел скандал. Детински работи с това. Такова е състоянието на сърцето.
Та, всички трябва да се владеете, т.е. да се не поддавате на такъв детински устрем. Вие ще употребите за сърцето си този пример на циганката, той е много хубав за тези състояния. Разболело се циганчето, казва: „Мамо, гевре-че.“ -“Ще купим, мама, ще купим.“ -“Халвица, мамо.“ -”Ще купим, ще купим.“ Че смокини, орехи, ябълки… Всичко искало. И тя все му купувала: „Ще купим, мама, ще купим.“ Най-после то умрело и циганката казала: „Е, мама, от всичко поне си хапна.“ Като дойде едно такова фалшиво желание в сърцето ви, кажете: „Ще бъде, ще бъде“, и оставете го там. И като умре вашето циганче, т.е. не да умре, но вашето състояние се трансформира от едно в дру-
146
го, по-високо. Тогава кажете: „Действително, всичко постиг-нах“, т.е. постигнал си да трансформираш своите желания. Смърт значи трансформиране от едно състояние в друго, минаване от един образ в друг. Не е страшна смъртта. То не е ограничение, тъй ще схващате вие. И тогава ще бъдете близо до истината.
Щом дойдат някои неприятности, вие ще спрете и ще кажете в себе си: „Ще бъде, ще бъде.“ Тихичко ще го кажете и отминете. Не се противопоставяйте на вашите желания. Голема погрешка е това. Никога не влизайте в борба с себе си. Едно правило ще ви дам: Не се бори с себе си! Какво ще постигнете? Изслушай себе си, добре разсъжда-вай и извади поука. Но не се бори! Запример някой казва: „Това нещо няма да го направя.“ Не, не се бори с себе си, изслушай спокойно, не разрешавай въпроса предварително. Туй желание не е твое. Двама души се разговарят там, аз ги слушам, мисля си, че това нещо е за мене, но си казвам: „Няма да участвувам вътре.“ Че туй преди всичко не се отнася до мен, аз мога да изслушам тия двамата, те може да искат да идат на разходка, това мен не засега. Ние се вплитаме в това, като казваме: „Това за мен не се отнася, аз това няма да направя, или онова ще направя…“ Нито едното ще направиш, нито другото няма да направиш.
Първото нещо, ще се борите с себе си! Но всякога обозначавайте своите навици. Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи ѝ: „Ти си много добра и ще бъдеш тъй добра, няма да ми правиш много пакост.“ Поговори ѝ мъничко. Тя разбира. И мнозина от вас, които с решавали така: „Аз това няма да го направя“, колко от вас сте успели в това отношение? Правили ли сте опит! Някой иска да изкорени някой лош навик от себе си. От къде ще го изкорениш? Този навик почти няма никакво твое съществувание, то е само една илюзия в вашия ум. И онзи, който иска да корени от себе си своите навици, аз го уподобявам на един човек, на когото лицето е очернено. И той почне да се оглежда в огледалото и казва: „Е, очисти се, де!“ Ще [се] очисти ли някога? – Никога. И вие сега гле-
147
дате в едно огледало. Огледалото никога няма да очисти черното ви лице. Вие по никой начин не може да го изчистите само като се оглеждате. Тогава какво ще направиш? Ще се разсърдиш и ще удариш огледалото на земята. Ще се очисти ли черното ви лице тогава? Мислите ли, че вашите петна ще се махнат, ако счупите огледалото?
Може би туй дегизиране в дадения случай е потреб-но за вас. Да допуснем, тебе те гонят. Дойде някой и те нацапа хубаво. А така, като си начернен, няма да те позна-ят. Няма ли да се зарадваш в този случай, че си черен? Туй дегизиране е по-хубаво в случая, защо ще го снимаш от лицето си? Туй е по отношение на ония неприятни състояния, които вие може да опитате. Не ги считайте, че с нещастия за вас. Като станете, ще имате едно неблагоприятно състояние, спрете се и погледнете в природата. Тогава ще знаете, че в следующия момент ще се сменят вашите състояния.
И тъй, като станеш, ще кажеш така: „Аз няма да се боря с себе си, но ще бъда в хармония с себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога.“ Туй си помисли само. Произнесете тези думи и вижте как веднага ще се измени вашето състояние. Един – два пъти тихичко кажете на себе си. Така човек може да създаде в себе си велик характер. Защото природата сама по себе си е красива.
В дадения момент вие имате работа с интелигентни същества около вас, които с минали около вашия път и го познават много добре. И те с готови да ви услужат, като някой виден професор в някоя лаборатория как помага на студентите си. Правете опити и работете! Ако не излезе опита, ще помолите този професор да ви покаже как се прави опита. Той ще започне да работи с вас и ще ви даде всичките наставления, които с необходими. Той ще ръководи опита, вие ще работите. Следователно когато вие се намирате в едно противоречие с живота, ще повикате едно от тия разумни същества, които с ваши приятели,
148
но ще ги слушате. И опита, който правите, ще бъдете много внимателни. Този опит става в вас, вие сте една лаборатория, а вашите мисли и вашите желания, това с елемен-тите там. Тъй животът е приятен, ще повикате професора и така с всичкото смирение ще внимавате, ще го слушате и ще отбелезвате всичко, което той прави. Еди кое шишенце на кое место се намира… Ще отбелезвате всичко в книжката си. Трябва да бъдете внимателни към себе си. Къ-м това ще приложите и тази вътрешна опитност, която ще даде една стабилност на характера ви. Туй ще създаде онова състояние на тази вътрешна чистота, която е потреб-на за развитието на ума. Защото има неща, които се разби-рат само при една вътрешна чистота на съзнанието.
Ако искате да развиете ума си, непременно трябва да имате чистота. Не чистота, какво се разбира сега. Чистота в кръвьта, чистота в сили, които действуват в вас. Чистота, чистота. Значи да не с смесени, първични трябва да бъдат силите. То значи чисти сили. С тях трябва да работите сега. И тия сили хората ги употребеват да се обичаме, да бъдем разумни… Всичките тия термини трябва да се преведат в един строг научен начин. Не научен на-чин, защото често науката не може да даде един потик, но да се направят тия неща достъпни за един положите-лен живот, че да добиете една увереност в вътрешния си жи-вот, да знаете, че има един закон, с който може да се работи.
Сега ще работите с един закон на внушението в себе си. Ще кажете тъй: „Ще ида, ще ида, ще ида…; ще се моля, ще се моля, ще се моля…“ Вземете ред от тия думи, силни думи и ги повтаряйте много пъти. Ето какво ще направите през тази седмица: ще си изберете една дума за по-неделник, каква дума ще бъде тя? Той е ден на Месечина-та. В вторник ще вземете друга дума; в среда – друга; в четвъртък – друга; в петък, събота и неделя ще свършите. За една седмица е това. Вие сами ще си изберете думите. Аз искам да видя какви думи ще изберете. Ще започнете сутрин. Тази избрана от вас дума ще я произнесете 100
149
пъти, на обед – 100 пъти и вечер – 100 пъти. Вие още не сте запознати с този закон. Ето как ще си изберете думата: ще се спрете тихо и спокойно, няма да се колебаете и тъй като се успокоите в себе си, в съзнанието ви ще изпъкне една дума, тя е за вас. И тя ще ви се понрави. Запример ако съм аз, в понеделник ще кажа: „Ще чистя, ще чистя, ще чистя…“ и ще броиш на пръстите си 100 пъти. Природата обича точността. Тя не си играе в такъв случай. И ако ти не произнесеш 100 пъти, оставиш само едно, тя ще те хване за ухото. Ще броите точно 100 пъти. Но няма всички да избирате „чистя“. Може да изберете друга дума: „Ще на-реждам, ще нареждам, ще нареждамъ…”; „ще пълня, ще пълня, ще пълня…”; „ще изпразвам, ще изпразвам, ще из-празвамъ…”; „ще мия, ще мия, ще мия…“ По-добре е глаго-л да употребите. Вторник: „Ще воювамъ…”; „ще изпра-вямъ…“ (– Ще уча?) В вторник не се учи. Тази философия учениците много добре знаят, в вторник не се учи. Т.е. всеки ден си има по неколко часа за учене. За вторник: „Ще побеждавам; ще превъзмогвам; ще напредвам; ще ставамъ…“ Среда: „Ще уча, ще уча, ще уча…“ и т.н. Всеки един ще си избира по една дума. Седем думи за през цела-та седмица. И тези думи да с силни в съзнанието ви. Ще си ги поясните, ще си ги запишете в едно тефтерче. Значи, през деня всяка дума ще я произнесете 300 пъти. Тогава имате седем деня по 300 пъти правят 2100 пъти.
Тези с малките опити, които имат добър резултат, ако ги изпълнявате добре. Те с едно подготовление за голе-мата работа.
9.15 ч.в. Любовта ражда доброто. Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.
IV година
11 школна лекция на
I Младежки Окултен Клас
150
28.ХII.1924 година Неделя