от ПорталУики
Версия от 09:10, 19 декември 2013 на Avia (Беседа | приноси) (Нова страница: 51 ЗАКОНЪТ НА ЛЮБОВТА „Добрата молитва" (Прочетоха се останалите теми. Прочете се темата върх...)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

51

ЗАКОНЪТ НА ЛЮБОВТА „Добрата молитва" (Прочетоха се останалите теми. Прочете се темата върху Евангелието на Матея.) Тема за следния път: „Най-силната мисъл и най-силното чувство". Ще прочета част от 9 глава на Притчи. Ако вие бяхте във времето на Матея, какво щяхте да пишете? След 2000 години искате да разгадаете защо Ма-тей е написал Евангелието. Вие как бихте го написали? За да може човек да разбере нещата, четири неща са му необходими. Всички хора имат едно верую. За да може човек да разбере нещата, четири елемента са му необходими. Всички хора имат едно верую. Трябва да имате светлина за очите си, трябва да имате въздух за дробовете си, трябва да имате вода за погасяване на по¬жара, който става във вас, за всичките ви недоразумения и после, за да не би да умрете, трябва ви хляб. Светли¬ната, въздухът, храната, водата - това са 4 елемента или 4 принципа, на които се основава всяко едно верую. Човек, който не вярва в тях, нищо не може да постигне. Било е време, когато човешкото съзнание е било лише¬но от тази външна светлина на физическия свят. Сега има един обратен процес. Има много хора, които имат външна светлина, а нямат вътрешна светлина, вътрешно зрение. Много хора има, които са духовно слепи, нямат 52

орган за приемане на вътрешната светлина и вследствие на това се раждат вътрешни противоречия. Противо¬речията от какво произлизат? Ако ви повредят краката и ви оставят, нали ще се спънете и ще паднете. Ако дой¬де някой философ и иска да обясните защо сте се спъна¬ли, как ще обясните това? Защо хората крадат сега? Коя е причината да кра¬дат? Яденето е причина за краденето. Ако хората не ядя¬ха, нямаше да крадат. Щом ядеш, имаш възможност да крадеш. И няма някой от вас, който да не е пооткраднал малко. Като деца сте крали и даже, като сте станали въз¬растни, пак сте пипали. За пример кой от вас, като мине по пътя и види посипани златни монети, френски или английски, няма да си вземе, да си тури в джоба? Ще каже: „Късмет е това." Защо? За ядене. Ще каже: „Тряб¬ва ми един хубав обяд." Най-първото нещо е яденето. Кражбата няма физически произход. Има чисто астра-лен произход. Тя е издънка на човешкото сърце. Фре-нологически тези два центъра, за яденето и за имането на богатство, са съседи. За да си дават съвети. Когато човек няма какво да яде, съседът му казва: „Не може ли да пооткраднеш?" Сега вие седите и казвате: „Какво ни интересува нас това? Ние сме минали тази епоха, когато сме крали. Това е за онези, падналите хора. Да стане човек господар на своите недостатъци." Но човек става господар не на онези сили, които функционират вътре в човешкия организъм. Това е, за което мнозина питат -за образуването на човешкия характер. Защото всички недъзи и пороци в човека произтичат от това състояние, когато той не може да владее себе си. Например ти си гладен. Хванеш една кокошка за краката, откъснеш й 53

главата и я опечеш. Трябва да живееш. Кой ти е раз¬решил да хванеш една кокошка? Кокошките Господ ги е създал. Защото когато мечката изяде човека казвате, че това не е в реда на нещата, а когато човек изяде кокошката, казвате, че това е в реда на нещата. Някоя акула погълнала човека, когато той се къпе. Човек става жертва на акулите. В човешкия живот няма ли акули? -Когато някоя акула глътне твоята съвест? Една акула може да ти прехапе краката, да ги отреже с нож. Сега да дойдем до въпроса; да не се спираме на ня¬кои неща, които се считат за болезнени. В природата ня¬ма болезнени състояния. Човек не е господар на себе си. Когато един човек пада отнякъде, той не е господар на себе си. Отдето мине, все ще бутне този, онзи. Ако го попитате: „Защо не минаваш като човек?" Той ще каже: „Падам." Отдето мине, той ще бутне. Онзи, който пада, какъв морал ще му дадете? Той, отдето мине, все ще ис¬ка да се хване някъде, за да може да си помогне. Сега на вас, ако ви дадат една задача... Вие сте учител, имате ед¬но дете, което обича да пооткрадва. Как ще го изпитате? Оттук-оттам то взема някой орех, някоя ябълка. Как ще отучите това дете? С добро, а не с тояга. Какъв метод бих¬те приложили? Да допуснем, че обичаш да се сърдиш. Сърдиш се за нищо и никакво, кипнеш. Всеки един кип¬ва. Старите кипват и младите кипват. Детето кипва в ко¬ритото, кряска. Майката се учи да го укротява, търкаля го в коритото наляво, надясно, за да мълчи. Защо не го търкаля напред, а го търкаля наляво и надясно? Може ли да се досетите за произхода на това? Как се нарича това люлеене на децата? Нали сте се качвали на люлка¬та: хванете се за въжетата, клекнете и се изправите. Да 54

дойда до причината сега защо се сърди човек. Да кажем, че в театъра или в операта, на някое събрание или вър¬виш по пътя и някой те бутне - ти кипнеш. Това може да стане и в класа, навсякъде може да стане. Неволно иде едно чувство и ти кипнеш. Всички лоши неща са излязли от хубавите работи. От хубавото е излязло лошото. Или да допуснем, че вие слушате някой автор. Някои негови идеи не ви харесват, не говори той, както трябва, казвате вие. Или говори някой за морал, а вие казвате, че мора¬лът му не струва. Или говори за някой социален въпрос. От вашето гледище нали моралът е една мяра? В един обикновен смисъл. Вие, които сте свършили универси¬тет, какво разбирате под думата морал? (Отношенията между хората.) Какви отношения: (Положителни.) Как¬ви трябва да бъдат отношенията. Добре, допуснете, че вие имате два крака. Какви трябва да бъдат нормалните отношения на вашия десен крак спрямо вашия ляв крак. Сега всички говорят за един морал. Трябва да се започ¬не с една основа, за да се обясни. Основа трябва на мора¬ла. Ще кажете: Понеже има друг свят, има Господ, има това, онова. Тогава, ако всички хора мислят така, онези, които мислят, че има Господ, не трябва да вършат ни¬какви престъпления. Въпреки че вярват в Господа, хора¬та пак вършат престъпления. Въпреки морала, който имат, все прескачат тези правила. Представете си, че една градина е заградена и тя е посадена със стотина дървета. Ти като прескочиш огра¬дата, считат те за престъпник. Нарушил си едно право или минал си от една държава в друга. Преминал си границата, хванат те и те държат отговорен. Или кога¬то някой влезе в един магазин за дрехи и бутне една 55

кърпа. Как се наричат тези, които имат този навик? -Този навик се казва „клептомания". Онзи, който има клептомания, той има навик да взема нещата. Да кажем, че човек е живял хиляда години в гората като една май¬муна. Навсякъде е вземал. Той е придобил навик. Роди се едно дете, има навик, и му казват да не пипа нещата. Най-първо са го учили да къса ябълки. Майката и баща¬та му казват: „Откъсни си." Никой не му е забранявал. А пък сега има един морал и му казват: „Няма да буташ ябълките, крушите, сливите." Това няма да буташ, оно¬ва няма да буташ. Той си задава въпрос защо не е позво¬лено? Той се чуди. Едно време е било позволено, а пък сега не е позволено. Материалистите казват: „Условията са се изменили. Едно време условията са били други, имало е по-малко хора, имало е повече маймуни. Май¬муните били свободни. Маймуните, като станали хора, са се оградили." Тогава питам: Де е свободата? Когато маймуната е била свободна, нямало никакъв закон. А пък за човека заграждат градината и казват: „Не е сво¬бодно." Казвате: „Това е престъпление, да си откъснеш." Маймуната казва: „Свободно е." Сега в какво седи престъплението? В това, което може да изядеш, няма ни¬какво престъпление. Това, което туриш в джоба си, без да го изядеш, там е престъплението. Това, което може да изядеш, в него няма никакво престъпление. Откъснеш ед¬на, две ябълки, няма нищо. Но щом напълниш джобовете си, след като си ял, и мислиш за утре, престъплението е там, че мислиш за утрешния ден. Ти събираш пари за децата си, за внучетата си. Престъплението оттам започ¬ва. М когато дойде идеалният свят, всяка градина ще бъде свободна, ще ядеш свободно, свободен ще бъдеш. 56

Но щом те хванат, че имаш една ябълка в джоба си, ще бъдеш отговорен. Само ще туриш в благоутробието си, то е морално. Което е извън благоутробието, то не е морално. Всяка една мисъл, която влиза в човешкия ум, е мо¬рална. Някой път казвате: „Не пожелай." Какво да не пожелаеш? Как разбирате закона на пожеланието. Мой¬сей казва: „Не пожелай." (Непостижими неща да не пожелаваме.) Престъплението на желанията в какво се¬ди? Аз ще обърна вниманието ви на един факт. Не че изяла Ева плода, но тя взе и го занесе на мъжа си. Не са¬мо, че тя изяде, но това, което взе и не изяде, там е прес¬тъплението. Вие ще наберете круши, ябълки и ще ги раздавате на хората. Престъплението е там. Няма никой от вас, който да не е престъпил. Трябваше да му каже така: „Има едно дърво с плодове. Ако искаш, иди да си похапнеш." Така трябваше да каже тя на Адама. Но тя отиде и му даде. Другата страна на въпроса. Ако ти ядеш един плод, който не ти е приятен, имаш ли право да дадеш на друг? Да поставим въпроса малко другояче. Вие казвате: „Господ е създал света. Той е наш баща." Той ви е баща и на вас не ви е позволено да ядете от плода. Градинарят казва: „Това не е на баща ти. Това е мое." Ти казваш: „Нали земята е Господня, всичко е на Господа." Градинарят казва: „Това не е на Господа. Ако имаш пари, аз мога да ти дам." Сега кои неща са на природата и кои не са. Дрехи¬те, които носите те не са човешки. Природата не ги е изтъкала. Тя даде материала. Питам сега: Какво право има човек да натисне овцата, да я остриже и да й вземе дрехата. Не е ли кражба това? Казваш: „Пак ще израсне. 57

Ще й острижа вълната и ще я взема. От нейната дреха ще направя дреха за себе си." Аз не искам да ви туря в едно противоречие, искам да ви накарам да разсъждавате, да имате една ясна пред¬става. Човек, за да уякне, трябва да има ясна представа за онова, което става в света и да знае не само причини¬те, но да знае и силите, които произтичат, да знае и ре¬зултата, какви последствия може да има. Ще мина към друг един въпрос. Мнозина от вас имате слаба памет и не помните. Кажат ти нещо и ти кажеш: „Забравих го." Пък други помнят. Има разни ви¬дове памет.Може да помниш физически събития. Някой чува някой глас и го запомня, а пък на друг 10 пъти из-пяват една песен и не може да я запомни. Някои хора помнят имена, а други помнят друго. Трети помнят му¬зикални тонове, четвърти запомнят цветове. Сега ще кажете: „Дали помни човек или не, това не е важно." Лошо ли ще бъде сега да издекламираш нещо от Илиа-дата, например първия стих: „Възпей гнева на Ахила"; обръща се към музиката. Или от тези, римските поети, от Вергилий, от Хораций. Как се произнася Хораций? Защо българинът казва Дръндаут. Дреднаут? - Това, което не се страхува. Разбира се, всеки един език си има свои свойства. Когато се превежда една дума, англичаните имат една слабост - не могат да произнесат една дума, казват: „Из¬винете ме." Те имат звук Ж, но буква Ж нямат. Пишат го само с „о" и с „ю". От Вергилий може ли да цитирате нещо? Само един куплет. (Сестра Олга цитира един куплет.) Преведи го сега. В какво седи хубостта му? Каква е идеята? (Предс- 58

тавя сътворението на света.) В бъдещето възпитание трябва да ви интересува едно нещо - трябва да ви инте¬ресува човешкият мозък. Ако знаете къде колко кръв да пратите в мозъка, вие щяхте да бъдете гениални. Много пъти човек праща кръв там, където не трябва. Злото е там, че човек праща кръв там, където не трябва, и вслед¬ствие на това се явяват много анормални състояния. Не че са анормални, но няма нужда от тях. За пример, мо¬же да пратиш в първия етаж на мозъка само енергия. След това се образува такава енергия, която не ти е по¬требна и вследствие на това стават известни експлозии -гняв се проявява. Трябва да излееш тази енергия, защото природата не я търпи. И като излееш всичката си енер¬гия, казваш: „Защо говорих толкова." По някой път чо¬век прилича на грамофонна плоча. Като турят плочата и се завърти, казва каквото е написано. Та казвам, сега трябва да изучавате причините на всичките ви страдания. Те се дължат на мозъка, че не знаете къде да пратите кръвата си. Щом пратиш кръвта си в мозъка, където не трябва, той има обратна реакция в стомаха, в дихателната система и в другите органи. За¬това в окултната наука казват, че всичкото е в човешка¬та мисъл, която се проектира на физическото поле. В човешкия мозък, на всички хора мъчнотията е в мо¬зъка. Някъде има повече кръв, а някъде по-малко. За пример искаш да възпиташ себе си, имаш едно чувство, обичаш много да ядеш, да преяждаш, какво трябва да направиш сега? Ако много ядеш, значи в този център изпращаш повече кръв, отколкото трябва. Ти ядеш пове¬че, отколкото може стомахът ти да смели. Стомахът ти не може да свърши тази работа, но заповедта иде от- 59

горе. Това желание иде от мозъка ти. Тогава в ума си ще си представиш, че ти трябава много малко храна. Няма да си представиш, че ти трябва едно печено агне или кокошка, но ще си представиш малко храна. Така ще си представиш, за да дойде малко кръв. Ти ще си представиш, че искаш да станеш богат, да станеш ми¬лионер. Тогава ти пращаш в тази област на мозъка толко¬ва кръв. Защо ти са толкова пари? Те няма да продъл¬жат живота ти, но ще станат причина да те убият, ще скъсиш живота си. Искаш да станеш фабрикант, ще ограбиш този-онзи, най-после ще те убият, ще те пратят в Орландовци и ще кажат: „Той е виден фабрикант." За Александър Велики много данни са лъжи. Всичките те¬зи исторически данни са все лъжи, няма нищо вярно. Не че няма нищо вярно, но, като го пресееш, едва ли ще намериш някое зрънце, а пък то е писано другояче. Да¬же животът на Наполеона, както го описват, не е бил така. Казват: „Исторически данни." Че еди-кой си исто¬рик така писал. Че този историк там ли беше? Казват: „Математически данни." За пример светлината с каква бързина пътува? За колко минути слънчевата светлина идва на Земята? - За 8 минути и 13 секунди. Казвам: Право е. За 8 минути и 13 секунди, но ня¬кой път Земята е по-близо до Слънцето, а някой път е далече. Някой път светлината идва по-рано от 8 минути, някой път по-късно. Следователно числата се вземат приблизително. Не е определено точно. Колко е далече Земята от Слънцето не е точно определено. Математичес¬ки с милиметри не е определено. Има едно малко раз¬личие от 1 милион мили в изчисленията. Хайде, казвам, аз намалявам, няма да са 10 хиляди мили, нека да са 1000 60

мили, нека да са 500 мили, нека да са 100 мили разлика Даже ако е 100 метра, малко пространство ли е това за едно математическо изчисление? Има един начин, дето нещата са точни, аз не искам само приблизително. Ма¬тематиците казват: „Приблизително." С каква бързина пътува светлината не се знае. С 300 хиляди километра в секунда пътува светлината. Онези данни, които има нау¬ката, почиват на тези математически изчисления. Има нещо вярно, но има много работи, които трябва да се коригират. Колко е далече Земята от Слънцето, не е тол¬кова важно. Аз имам един начин за изчисление. Поста¬вям гърба си на слънцето и гледам как падат слънчевите лъчи върху гърба ми. Изчислявам колко далече е слън¬цето от земята. Като ме удари един слънчев лъч, имам една таблица, имам една стрелка, която по отклонение¬то показва колко далече е земята от слънецето. Слънче¬вите лъчи не пътуват с еднаква бързина, понеже средата, през която минават, не е еднаква. Светлината минава през едно пространство, където материята е по-тънка. Щом дойде до земята, сгъстяването на въздуха до из¬вестна степен препятства слънчевите лъчи. Светлината среща известно съпротивление. Всички тези неща тряб¬ва да се вземат предвид. Значи онзи удар, с който те удря слънчевия лъч, показва колко отвисоко пада, от колко далече иде. Сега във вас се зароди мисълта, ще къжете: „Кога ще го изчислим?" Аз не го изчислявам. Вие нали имате една таблица за ефимериди, в тригонометрията нали имате таблица (логаритмични таблици)? Трябва ти едно число, обърнеш листа и там е изчислено. Ти няма какво да го изчисляваш. В природата има такава една таблица. Нещата са изчислени. Един ден няма какво да 61

изчисляваме колко далече е Слънцето, но понеже ние не знаем, измерваме едно място. Например вие измервали ли сте от София до нашия Изгрев колко километра е? (От двореца дотук са три и половина километра.) Значи измерено е. Но онези, които не знаят тези изчисления, те ще си правят изчисления. Но може да има разлика, по¬неже може да излязат от друго място и е възможно да намерят една разлика от 10 хиляди, 15 хиляди, 100 хиляди метра. Най-първо имаше една система, по която се съз¬даде светът. По тази система беше определено на какво разстояние ще бъде поставена Земята. Сега нашите уче¬ни, които нямат тези данни, изчисляват по този начин колко далече е Слънцето от Земята. Едно време Земята по-близо ли беше до Слънцето или сега е по-близо? Се¬га ли е по-далече, по кой път Земята се приближава до Слънцето, а по кой път се отдалечава? Какво сте чули вие? Най-новото кое е? Отдалечава ли се земята, или се приближава. В началото на 19 век Земята е дошла до крайния предел на своето отдалечаване, това е мате¬риализмът. И понеже настъпва друга епоха, Земята се приближава малко към Слънцето. Не се приближава мно¬го, но има един обрат. Сега да ви изясня идеята: Какво значи да се приближаваш? Вие правите една разходка, не мислите, отдалечавате се от дома си и дойдете до крайния предел на някой планински връх. И след като дойдете до мястото, веднага във вас се зароди едно жела¬ние, казвате: „Стига, трябва да се върна у дома." Тогаз се прави едно движение, спирате се на едно място, във вас идва идеята да се върнете. Почва тази мисъл да фун¬кционира и домашните ви знаят, че вие имате намерение да се върнете назад. 62

Сега ние се отплеснахме. Какво значение има, дали Земята се отдалечава от Слънцето или се приближава? Колко се е отдалечила тя? Нека се отдалечи на 1 - 2 километра, ние няма да отидем толкова далеч, колкото е Марс. Марс е по-далеч. Юпитер и Сатурн са по-далече. Какво влияние може да има, ако Земята почне да се отдалечава от Слънцето, потребно ли е за вас да знаете, дали Земята се приближава или се отдалечава? Георги, какво мислиш? Потребно ли е за нас да знаем? (Сигурно ще намалее жизнената дейност.) Понеже нашият орга¬низъм е създаден според отношението, според разстоя¬нието, което седи между Земята и Слънцето, това се от¬разява върху нашия организъм и, ако Земята почне да се отдалечава, трябва да стане цяло преустройство в орга¬низма ни или, ако започне да се приближава, веднага стават съответни промени в тялото. Всяка промяна, коя¬то става между телата, между Земята и Слънцето, се от¬разява върху вашия организъм. От разстоянието, което съществува между частите, се изменя и организмът. Та социалните пертурбации на Земята се дължат на пертур-бациите, които стават на Слънцето. Има статистика, коя¬то показва, че много социални въпроси зависят от слън¬чевите петна. Сега това почва наново. Преди 25 - 30 го¬дини бе забелязано едно съвпадение с известни събития на Земята - урагани, епидемии, болести, войни - във вре¬ме на петната, които се появяват. В края на петната има повече плодородие, но същевременно има повече убийст¬ва, повече урагани. Колкото по-малко петна има, хората са по-трезви, но има сухота, безпаричие, кризи се явяват, социални кризи. За пример сега има ли петна на Слънце¬то? (Сега е период на минимум.) Предсказват бъдещата 63

воина, която ще съвпадне със слънчевите петна, които ще почнат да се увеличават. Да се върнем към въпроса за човешкия мозък. Ва¬шият мозък, който имате, се организира сега. Всички мъчнотии, които имате, които хората имат, седят в не¬добре организирания човешки мозък. Човешкият мозък се организира. Това трябва да го знаете. И всички тези страдания, които ние претърпяваме, се дължат на онези промени, които постоянно стават в мозъка. В миналото са станали още по-големи промени, сега са по-малко. И още дълги години, векове, хиляди години ще минат, за да се организира човешкия мозък. И там се крие всичко. Всеки от вас трябва да изучава законите на организиране¬то на човешкия мозък. Да знае до каква степен е достиг¬нал и някой път трябва да си наложи известни правила, по които трябва да живее, за да намали страданията си. Да допуснем, че някои от вас казвате: „Нямаме ус¬ловия, искаме да дойдем в София." Хубаво, какви са ус¬ловията в София? Казвате: „Не се живее в село." Някой казва: „Не се живее в София. Къщите са претрупани, въздухът не е чист." Някой казва: „Не мога с него аз да живея." Защо не може да живее? Защото мозъците им не са еднакво организирани. Имате един приятел, който постоянно ви използува и ви казва: „Я ми дай днес 60 хиляди лева." Утре: „Я ми дай 100 хиляди лева." Взема, взема, взема. И след това няма да се мине много време, вашето приятелство ще се разклати и ти ще кажеш: „Ние се скарахме, не можем да се спогодим." Това е, защото неговият мозък не е организиран. В астрологията как се установява, когато мозъкът не е организиран, кои пла¬нети въздействат? За пример яденето, когато човек оби- 64

ча много да яде, кои планети въздействуват? Ами пари¬те? Когато човек обича парите, кои планети въздейству¬ват при любовта към парите? А за любовта към жените? (Венера.) После други някои планети как въздейству¬ват? Месечината какво прави? Въздействува ли нещо? Венера се занимава с жените. Месечината се занимава с религиите. Тя разрешава въпроса кой каква вяра трябва да има. Всички трябва да знаете малко астрологията, всяка една планета как функционално ще въздействува на мозъка ви. За пример Венера как ще въздейства при известни условия? Също Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и т. н. Най-после Слънцето как ще въздействува. Това са елементарни работи. После трябва да знаете светлината как ще ви въздействува. Светлината най-мно-го действува върху човека. И въздухът въздействува много върху човека. Водата също ни въздействува. Ако знаете как да употребите водата, ще знаете да си помогнете. Храната също въздействува. Ако знаете как да се храни¬те, в много отношения може да си помогнете, защото някои храни са свързани с Венера, някои храни са свър¬зани с Меркурий, а други с Марс, Юпитер, Сатурн. Някой път, по някакво стечение на обстоятелствата, вие упот¬ребявате храна на Сатурн. Ако употребиш марсианска храна, какъв ще станеш? - Марсианец. А пък щом ста¬неш марсианец, ще бъдеш вече кавалер. Казвам: Трябва да има едно възпитание. В бъдещата наука това ще се възпитава. Ние говорим за естествените науки. На раз¬ните животни кои планети влияят? Например на лъва? Какъв е лъвът? Защо е марсианец той? А тигърът? На заека коя му е планетата? Аз засягам новото възпитание. Има едно естествено възпитание. Човек, за да се възпита, 65

трябва да има знание. Възпитанието е много приятно, ако човек знае как да се възпитава. Да знаеш как да поливаш мозъка си, да знаеш коя част как да обработваш, да знаеш какво да сееш: жито ли, царевица ли, круши ли, ябълки ли или сливи. Тази идея - да сееш, трябва да я приложиш. Една цяла гради¬на е човешкият мозък и хората сеят това, което не им трябва. Ще отидеш на концерт, ще отидеш да слушаш, музикант няма да станеш, но 400 лева даваш. Казваш: „Много хубаво свири." Виртуоз няма да станеш. Или ще идете на някое представляние и там ще платите. Актьо¬ри няма да станете. След като сте ходили на някое пред¬ставление, какво придобивате? Казвате отлична била играта. Как ще посееш врачуването в човешкия мозък. (За врачуването кое помага - въображението или простото чувство човек да предсказва?) Представете си сега, че вие имате един барометър, по който може да предскаже¬те кога ще се развали времето или какво ще бъде утре времето, утре ще има ли дъжд. Как го предсказваш? Казваш: „Моя работа." Някой път ти чувстваш, че ще се развали времето. Усещаш някоя болка в крака или на пръстите някъде. Има едно съчетание. Кога ще се разва¬ли времето? Усещаме подобни болки, казваме: „Пък всеки си има по един уред." Гадателите си имат свой уред. А пък онези, които не могат да предсказват, те ня¬мат този уред, не са си направили уред. Имат способ¬ност, но нямат още уред. Аз гледам гадателки, наредят си боб, наредят го на купчини и тогава го местят насам-натам, и започне да говори. Някой поглежда на кафето и почне да говори, аз не виждам нищо, а той гледа там, 66

имало кон, пари. Казва, че щяло да има пари след ня¬колко години, това щяло да има, онова щяло да има. До¬сетливи хора са гадателите. Една гадателка ми разправи куриоз: „Дойде един селянин, аз чета, моля се, но нищо не се разкрива. И тъкмо искам да му кажа, че нищо не се разкрива, та да си върви, и като искам да му кажа това, по едно време виждам, че ръката на Христос върху иконата маха, виждам, че тя се движи. И гадателката се досетила, че той обича да бие жена си. Казва му това и оттам започва да му гадае. Казва: „Христос казва, че обичаш да потупваш жена си." Христос си маха ръката и тя веднага се досеща, че селянинът обича да бие жена си. На иконата не си маха ръката, но в светлината, която влиза в нейните очи, в трептенията стават изменения, стават малки пертурбации и на нея се показва, че тази ръка се движи. Сега ще ви дам една задача за една седмица. Мис¬лете колко трябва да ядете. Една седмица като мислите, ще видим каква мисъл ще ви дойде. Определяйте в ума си колко ядене трябва да изядете на ден. Например 100, 200, 300 грама или едно кило, или половинка, или две кила. Определете го. Турете си една мярка. Следующия път да видим какви данни ще имате. Ако научно опреде¬лите някои данни, добре. Ако не, пак добре. Ако хване¬те нещо, добре, а ако не хванете нещо, пак добре. Кол¬ко трябва да ядете и какво? (Каквото има.) Не каквото има, но някой път ще ядете това, което няма. Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя. Някой път съм гладен и няма хляб. Има мухлясъл хляб. Аз ще седна и ще си помисля, че съм направил една топла по¬гача, печена, може да няма никаква погача, но ще взема 67

един хубав духовен хляб. Но работата е, ако вие може да сформирате една правилна мисъл, да повярвате! Седиш, нямаш хляб. Сформираш мисълта, че нямаш хляб и тази мисъл ще я изпратиш в пространството. Хората, които са тонирани правилно с вибрациите, с тебе, и които те обичат, у тях ще дойде мисълта и ще си кажат: „Чакай да опечем хляб." И като минеш през селото, ще ти ка¬жат: „Я ела тука." И ще те поканят с хляб. Но вие тряб¬ва да сформирате мисълта, за да ги подбудите да опекат хляб. Затова трябва да бъдем в това отношение в своите мисли много точни. Ти искаш нещо от Бога. Най-първо трябва да сформираш една мисъл и да я изпратиш към Бога за това, от което имаш нужда. Не някое перце от камилска птица. То е последното нещо. Казвам ви един опит за хляба - може да си направите една хубава пога¬ча, мислено може да направите един опит. Някой път се намираш някъде, настрой ума си и после, като минавате през селото, ще те повикат. Ако те повикат, това показ¬ва, че опитът е сполучлив. Ако не те повикат, значи опи¬тът ти не е сполучлив. Та законът е: Това, което човек мисли, става. Има един закон на мисълта. Ако вашата мисъл върви по за¬кона на Живата Природа, всичко това, което мислите, става. А пък, ако не вървите в съгласие с този закон, нещата не стават. Има съотношение. „ Само светлият път на мъдростта води към исти¬ната. В истината е скрит животът." 4 лекция от Учителя, държана на 2 ноември 1934 г., София, Изгрев.