Закон за благоприличие

Закон за благоприличие

Пишете върху темиг: „Качества на ми¬лосърдието. Причини за обществената криза. Качества на благоденствието." Отговорете на въпроса: Какво ви интере¬сува най-много? Този въпрос е общ, защо¬то в всвки даден момент човек се инте¬ресува от различни нътца. Има случаи, когато ЧОВ-БК не знае, какво го интересува. Обаче, ако той е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно же¬лание, което взима надмощие над всички оста¬нали мисли и желания, той знае, какво го ин¬тересува в живота. Но когато няма опре¬делена посока на движение, човеж е в по¬ложението на едно оформяващо се тЪло, без никакъв интерес. Този човек все има ни¬какви интереси, но г са временни и преходни. Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после ЧОВ-БК казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня. Така постлшва и обикновеният човек, и филосо-фът.. Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани. Той мисли за ядене. В гози смисъл храненето пред¬ставя първата станция, на която човек слиза за известно време. Първата почивка опред-вля

125 посоката на неговото по-нататъшно движение. Ако се е хранил правилно и ако е приел храна съответна на неговото вътрешно състо¬яние, той ще се чувствува разположен, с подигнато настроение и способен за работа. Не е ли постъпил според тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения в стома¬ха и в корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждал. Това показва, че и при храненето, т. е. при първата станция на човешкия живот, има известни правила на благоприличие, които трябва да се спазват. Какво разбирате под думата „благопри¬личие"? Благоприличието е външно качество на човека. То подразбира добра, външна обхо¬да. Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външнит нъща в живота. На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, от¬колкото на по-низкостоещит и грозни. Запри-мър, ако срещнете един богат и един бе-ден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатиат говори, той често употребява личното място-имение „азъ". Това значи: аз имам възмо¬жности, сили, средства да направя, каквото по¬желая. Бедният не се решава да употребява това мъстоимение. Думата „азъ" е съставена

126 от три букви. Крайната буква е „ъ" — знак на мълчание. Какво показва мълчанието? Мъл¬чанието показва, че докато яде, докато не е свершил работата си, човек трябва да мъл¬чи. Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е. движи се в две различни посоки. Ако едновременно човек се движи в две различни посоки, работите му остават назад. Закон ьт за благоприличието не е закон за земята само, но и за небето. Не се ли спа¬зва този закон, и хората, и възвишените сж-щества от небето се огорчават. Благопри¬личието е една от основните чърти на въз¬вишените същества. Светии, ангели спазват благоприличие в всички свои прояви. То е едно от ценнит- качества на ученика. Уче-никът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Некои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, то¬ва показва, че е верзан, че не разбира, какво му се говори. Само верзаният човек държи ръцете си отзад. Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че гой има чорбаджийско разположение. Когато човек тури ръцете си настрана, до телото. а десният крак изнесе напред, това по¬казва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно

127 буре, потопено в вода. Само единият край на това буре се подава над водата. Слугата иък представя празно буре, без съдържа¬ние. Той отива на работа, да се напълни с нтзщо. Докато е празно, бурето седи на по-верхността на водата, щЬло се вижда. Пъл¬ното буре може да се уподоби на светски чов'вк, на ГОЛ'БМ материалист, който е по-тънал в водата до шия. Празното буре е подобно на духовен чов-Ьк, който се движи по поверхността на водата и се стреми на-1 оре, отдето очаква да се напълни. Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уваже¬ние от празното. Кой как мине покрай пра¬зното буре, бутне го оттукъ-оттам и замина¬ва. Празното буре се моли, иска да му се да¬де нещо, а пълното — дава. Когато получи нищо от пълното буре, празното казва: До-бър ЧОВ-БК е този. Защо е добър? Защото има никакво съдържание в себе си. Следова¬телно, когато имате добро мнение за Н-БКОЙ ЧО¬В-БК, вие казвате, че той е ЧОВ-БК С съ¬държание. Сега аз разглеждам вътрешния сми-съл на нъщата и казвам: Какво печели човек, ако придобива богатство, слава, знание и сила. а губи своето благочестие? Какъв сми-съл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използува? Докато е сиромах, този човек се отнася внима¬телно към всички хора. Обаче, щом забо¬гатее, той се възгордява и се отнася с пре-

128 небрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересу-ват хората. — Защо не се интересува от хо¬рата? — Защото е изгубил своето благопри¬личие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре мо¬же да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всвки ден придобива н-вщо ново; като е болен, той вън¬шно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание. Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи. Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие.— Кой може да приложи благоприличието си? — — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отноше¬нията си към всички живи същества. Каже ли „азъ", този човек е опредълил вече отно¬шенията си към всички живи същества. Каз-ват, че човтж, който употребява често ду¬мата „азъ", има високо мнение за своята лич¬ност. Да употр-Ббиш думата „азъ", това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е из¬лязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-т определя чо¬вешкия характер. Характерът на човека пък очъртава линиите на неговото, лице. Като жи-

129 в^е, човтж е изложен на скърби и на радо¬сти, които оформяват неговия характер. Ка¬то страда, човек определя отношенията си към Бога. Като се радва, той се сверзва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си. И 1ъй, искате ли да си съставите поня¬тие за личността на човека, измерете дължи¬ната и широчината на неговото лице. По ГБЗИ две м&рки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата. Колкото по-устойчиви са. чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. Широ¬чината на лицето трябва да бъде нормална. Тя е толкова необходима за човтжа, колко¬то е необходима и за основитъ1 на къщитъч Тя е база, върху която се градят нътцата. Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от т'Ьх ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина. Обаче, широчината се определя от височина¬та на къщата. Изобщо, между височината и ши¬рочината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение. Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с мал¬ко. Достатъчна ми е елна колибка, да има кж-де да се подслоня. Не е въпрос човек да се задоволи с малкото. Малкото е условие за ра¬бота. Като работи човтж, след време малко-се увеличава, става голямо. Чов-Ьк тр-вбва да има широка основа, върху която да ра¬боти. Дължината на лицето опредъля разви- 9

130 тието на човека и посоката, към която се стреми. Къде е фокусът на човешкото лице? —• При устата. Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е. в подножието на планините. Носът е висока планина. Над но¬са се открива още една планина — челото. За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение. Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот. Тя определя условията на физическия живот. Да живее човек около устата си, това не зна¬чи, да мисли само за материални работи. Съ-знателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи. Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празно¬то буре. Пълното буре го интересува дотолко¬ва, доколкото се вижда горното му дъно над водата. Потъне ли под водата, всекакъв интерес се изгубва. Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възмож-ност да се напълни. Следователно, когато бо-гатиит потъне в света, поне очите му да останат на поверхността, да вижда, какво става, как се уреждат работите. Който ви¬жда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли. Казват, че чо¬век не трябва да вижда много. Не, човек трябва да вижда, за да мисли.

131 Да се вернем към закона за благопри¬личието. Този закон има отношение към всички живи същества. Който н-вма благопри¬личие, той се отнася към всички с прене¬брежение. Той тури ръцетБ си отзад, изпра¬ви се, дигне глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога. Нека изл-взе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще оста-нат ли ръцет му зад гърба. Той сам няма да забележи, как ще тури ръцет-в си отстра¬на на тялото и ще се стопи, както металит се топят от огъня. Това стопяване. това смаляване наричаме смирение. Излъзе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всвки ЧОВ-БК ще се смири. Да се смири ЧОВ-БК, това значи, да мине през огъня на любовьта. Гол-вма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са по¬ставени на него. Каквато да е тази топлина, тя е непоносима. Всеки бъта от нея. Влъзе ли съзнателно, доброволно в този огън, ЧОВ-БК се пречиства, и светъл става. Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и сграшен. За онзи, който не разбира, Бог е страшен. За онзи, който разбира, Бог е любов, Бог е велик и благ. Ако чов-вк не е готов за духовния св-Ьт и види Бога, той ще прежи¬вее такъв страх, че през ц-вл живот н-в¬ма да Го забрави. Този страх показва, че той е вид-вл нътцо извън своето разбиране. На какво се дължи страхът? На нераз-/

132 биране на закониг на Битието. Страхливият, болният, слабият са лишени от благопри¬личие. Ръдко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болниг. ВсЬки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста но¬си болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: Всичко е от Бога. Той ще преверне страданията ми в радост. Чрез болеститъ- се изпитва характера на чо-втзка. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболъе, той изгубва опората на своя живот. Този чо-вЪк н'Ьма никакво благоприличие в себе си. ■— Ама не се търпят болкит. Благоприли¬чието тртзбва да противодействува на болестта. Чрез болестите се изпитва степеньта на човешкото развитие. Който има „азъ-тъ" в се¬бе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота. Законът за благоприличието представя външна дреха на самообладанието. Когато за¬почне да се подига в обществото, човек при¬добива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя. Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самооблада¬ние, той е разрешил въпроса. Не може ли да се справи с това положение, човтж казва, че е нещастен, че природата го наказва. Това е преувеличение на н-Ьщата. Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва.

133 Като е дошъл на земята, ЧОВ-БК неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-ГОЛ-БМИ страдания ще има. В стремлението на човека да се разшири и подигне, СИЛИГБ В неговия организъм указват известно вътрещ-но напрежение. Това вътрешно напрежение се чувствува като страдание. Това напрежение на силит-в на човешкия ум и на човешкото сърд-це е неизбъжно. Без него формата, в която човек е поставен да живъе, не би могла да се разшири. В тази работа на човтжа, приро¬дата се явява негова помощница. Тя му съдействува да придобие по-голям простор. Който разбира този закон, той се радва; кой¬то не го разбира, той страда. Сега, като обяснявам тия н'Ьща, това ни най-малко не значи, че няма да страдате. Дали ги знаете или не, страданията са. неизб-вжни. Теорията е едно, а практиката — друго. Истин¬ско знание е онова, което прави човека сигу-рен. Сигурен трябва да бъде човек по отношение законитте на природата. Под, думата „природа" ние разбираме отноше¬нията на проявения Бог към всички живи същества на земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадате с личниг раз¬бирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви свое¬то благоприличие. Разумната сила, която упра¬влява живота, никога не верши своеволия. Ка¬квито да са. страданията на човека,. тъ- иматъ

134 пред вид нъкаква разумна цел. Това трябва да бъде като постулат в вашия живот. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно. Вие трябва да го приемете в не¬говата абсолютност. В-Ьрвайте в разумность-та на природата. Без вера няма никакво раз¬витие. Вярата се отнася до нъща, които не знаем, но са верни по същина. Има много нъща в живота на човека, които не могат да се докажат, но са абсо¬лютно реални. Как ще докажете, какво нещо е любовьта? Как ще опредълите, отде иде тя. защо никога е по-силна, а някога по-слаба? За¬що иде, защо изчезва и защо наново се явява? Велика, мощна, разумна сила е любовьта. а не механическа проява. Въпръки това, тя не мо¬же да се докаже. Забелязано е, че кол¬кото е по-голяма силата на любовьта, толкова и разумността става по-голяма. Любовьта из¬исква от чов'Ька външна обхода, благоприли¬чие. Влюбеният винаги спазва известно бла¬гоприличие. Докато люби, човек е отворен към хората, внимателен, предвидлив, готов на всъкакви услуги. Напусне ли го любовьта, светът пред него потъмнява. И тъй, първото нещо в духовния жи¬вот на човека е любовьта. Който люби Бога. той има благоприличие. Изгуби ли любовьта си, с нея заедно губи и благоприличието. Ко¬гато любовьта посети човека, той тр-Ъбва да бъде внимателен, да не я изгуби. Изгуби ли я. той е нарушил един от великиг закони

135 на Битието. Всяко нарушаване на тия закони осакатява човешкото съзнание. Съзнанието на човека може да се осакати, както майката може да осакати детето в утробата си, а мо¬же и да го пометне. Като ученици на Велика Школа, вие трябва да пазите съзнанието си будно, да бъдете радостни и весели, да не губите разположението на духа си. Казано е в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража". Това значи: като гле¬да човек напред, Бог ще бъде зад него, ще го пази. Потъва ли надолу, под тежестта на изпитанията, той знае. че Бог е над него, ще го изтегли нагоре. Питам: ако Бог е зад нас, над нас и пред нас, да ни пред¬вожда, трябва ли да губим присжтствие на ду¬ха си и да се обезсърдчаваме? Човек трябва да бж.де чист, с детска вера към окржжа-ващит, да запази своето външно благоприли¬чие и вътрешен мир. Благоприличието бива два вида: благо¬приличие на ума и благоприличие на сърцето. Първото благоприличие диктува на човека да поставя хората на онова ниво, на което той сам стои: ни по-високо, ни по-низко от себе си. Благоприличието на сърцето диктува на човека да обича ближния си като себе си. Срещнете ли един чов-Ьк, отдайте му нужно¬то място и съответната цена. Изкуство е чо-вЪк да цени нъщата. Той трябва да рабо¬ти в това направление. Мъчно се постигатъ

136 нъщата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо. За великия цигулар всичко е постижимо, но той е минал през изпитания, през усилия и работа, докато дойде до поло¬жението, в което днес се намира. гТЬма мъч-нотия, която той не може да преодолее. Ако изучавате живота от музикално гле¬дище, ще видите, че той представя велика му¬зикална пиеса. Искаш ли да живЪеш пра¬вилно, ти тр-Ъбва да свириш. Умът, сърце-то и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални посо¬бия в великата пиеса. Какво хората мислят за цигуларя, не е важно. Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хо¬рата. Какво прави овчарьт, който по цъ-ли дни пасе овцет? Той взима кавала си, на¬дува го и ходи след овцет. Той свири, ра¬два се на своята песен и втурва, че от него човек ще стане. Той не се обезсърдчава, че свири на овцет. Това е човек, който има благоприличие. Защо се препоръчва благоприличието? Защото дава стабилност на човетакия харак-тер. Дръжте гЪлото си винаги изправено. Гръбначният стълб трябва да бъде всЬкога в посока перпендикулярна към центъра на слънцето и центъра на земята. Искате ли да бъдете здрави, дръжте в ума си мисълта за Бога като център на животворното слънце, а

137 мисълта за ближните си като условие за ва¬шето растене и развитие. Като жив-ве на земя¬та, човеж трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над гла¬вата. Остане ли само с една точка, той ще увисне в въздуха. Само Бог може да седи на една точка. В заключение казвам: Благоприличието е закон за здравето. Благоприличието е хи¬гиена на живота. С благоприличието, като ка¬чество на човека, всичко може да се преодо¬лее : болести, мъчнотии и страдания. Дойде ли болестта, човек първо ще потърси н±>-какъв физически начин за освобождаване от нея. Той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си. Не може ли да се освободи по този начин, той ще обър¬не погледа си нагоре, към горната опорна точка — към духовния свят. Ако при два¬та случая болестта не го напуща това показ¬ва, че е дошло време да замине от този СВБТ. Какво лошо има в това, че ще замине от един св^т в друг? Сега, он'Ьзи от вас, които не са разви¬ли благоприличие, тр-вбва да работят, да го придобият. Които го имат, а не са. го про¬явили още, да го проявят. Това не се пости¬га лесно. Работете върху него, за да бъдете вевкога здрави и устойчиви, да придобиете образ на истински човек,

138 — Бог е Любов. Бог е Мж-дрост. Бог е Истина. Божията Лю¬бов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребж.дват с нас. 8. Лекция от Учителя, държана на 16 октомврии, 1929 г. София.—Изгръв.