от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Закон за частите и за цялото== Размишление. Ще прочета част от 24 гл. от Евангелието на Матея. ...)
 
(Закон за частите и за цялото)
Ред 5: Ред 5:
 
Ще прочета част от 24 гл. от Евангелието на Матея.
 
Ще прочета част от 24 гл. от Евангелието на Матея.
  
"Слънцето ще потъмнее, и луната няма да даде светенето си.(- 29 ст.) - Слънцето и луната представят човешките възгледи. Ако те не потъмнеят, вие не може да приемете новото. Ако богатият не обеднее, не може да влезе в Царството Божие. Ако богатият съжалява, че по-рано не е обеднял, сам по себе си той е беден. Обаче, ако богатият съжалява, че е обеднял, той не е беден. Не е беден оня, който съжалява, че не е богат.
+
"Слънцето ще потъмнее, и луната няма да даде светенето си. (29 ст.) - Слънцето и луната представят човешките възгледи. Ако те не потъмнеят, вие не може да приемете новото. Ако богатият не обеднее, не може да влезе в Царството Божие. Ако богатият съжалява, че по-рано не е обеднял, сам по себе си той е беден. Обаче, ако богатият съжалява, че е обеднял, той не е беден. Не е беден оня, който съжалява, че не е богат.
  
 
Като ученици, вие се нуждаете от няколко основни правила на живота. Не знаете ли тия правила, вие ще учите, ще се явявате на изпити, но не може да ги издържите. Не само знание ви е нужно, но и прилагане на това знание. Например, един от вас може да напише думата любов със златна боя, друг може да я напише с червено мастило, трети - със синьо мастило, четвърти - с черно и т.н. Обаче, само оня се ползва от любовта, който я прилага. - Къде се прилага любовта? - В малките работи. Например, казвам ти да направиш нещо, но ти възразяваш, не слушаш. Щом имам любов, аз трябва да претърпя, да не възразявам. Учителят дава известни наставления на ученика, но последният не иска да ги изпълни. - Защо? - По-добре знаел от учителя си, какво трябва да прави и какво не трябва. Според мене, няма случаи, където ученикът да знае повече от учителя си. Ако наистина, ученикът знае нещата по-добре от учителя си, тогава учителят е ученик, а ученикът - учител. Учителят е самозванец, не заслужава да бъде учител. Само оня е учител, който знае нещата, говори добре и каквото знае, прилага го. Той знае, какви трябва да бъдат отношенията му към учениците и към ближния му. Той никога не изменя отношенията си. Същото виждаме и в природата.
 
Като ученици, вие се нуждаете от няколко основни правила на живота. Не знаете ли тия правила, вие ще учите, ще се явявате на изпити, но не може да ги издържите. Не само знание ви е нужно, но и прилагане на това знание. Например, един от вас може да напише думата любов със златна боя, друг може да я напише с червено мастило, трети - със синьо мастило, четвърти - с черно и т.н. Обаче, само оня се ползва от любовта, който я прилага. - Къде се прилага любовта? - В малките работи. Например, казвам ти да направиш нещо, но ти възразяваш, не слушаш. Щом имам любов, аз трябва да претърпя, да не възразявам. Учителят дава известни наставления на ученика, но последният не иска да ги изпълни. - Защо? - По-добре знаел от учителя си, какво трябва да прави и какво не трябва. Според мене, няма случаи, където ученикът да знае повече от учителя си. Ако наистина, ученикът знае нещата по-добре от учителя си, тогава учителят е ученик, а ученикът - учител. Учителят е самозванец, не заслужава да бъде учител. Само оня е учител, който знае нещата, говори добре и каквото знае, прилага го. Той знае, какви трябва да бъдат отношенията му към учениците и към ближния му. Той никога не изменя отношенията си. Същото виждаме и в природата.
  
Често се говори за музиката в природата. Кое е характерното в тая музика? - Че тоновете - не се менят. Например, дойдеш ли до основния тондов природата, той никога не се мени. Обаче, в човешката музика имаме виенско „до“ и парижко „до", между които съществува малка разлика. Виенската и парижката музика се приближават една до друга, но на музикантите липсва основния, природен тон. Тоя тон освобождава човека от всички недъзи. Изпееш ли основния природен тон правилно, какъвто недъг и да имаш, той ще изчезне. В естествените тонове на природата няма полутонове. Там всички тонове са цели. Освен това, в природата няма миньорни гами. Човек е създал миньорните гами, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Например, музиката на Шопен е болезнена. Има смисъл човек да пее тъжни, миньорни песни, но когато е здрав. Болният да пее миньорни песни, това не е музика, това е израз на болезнено състояние. В природната музика няма болезнени състояния. Там съществува една основна, естествена гама, от която всеки човек се ползва.
+
Често се говори за музиката в природата. Кое е характерното в тая музика? - Че тоновете й не се менят. Например, дойдеш ли до основния тон „до“ в природата, той никога не се мени. Обаче, в човешката музика имаме виенско „до“ и парижко „до", между които съществува малка разлика. Виенската и парижката музика се приближават една до друга, но на музикантите липсва основния, природен тон. Тоя тон освобождава човека от всички недъзи. Изпееш ли основния природен тон правилно, какъвто недъг и да имаш, той ще изчезне. В естествените тонове на природата няма полутонове. Там всички тонове са цели. Освен това, в природата няма минорни гами. Човек е създал минорните гами, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Например, музиката на Шопен е болезнена. Има смисъл човек да пее тъжни, минорни песни, но когато е здрав. Болният да пее минорни песни, това не е музика, това е израз на болезнено състояние. В природната музика няма болезнени състояния. Там съществува една основна, естествена гама, от която всеки човек се ползва.
  
Животът на всички хора се основава на природната гама. Който не възприема и не възпроизвежда природния основен тон „до", не може да се развива музикално. Основен, естествен тон е тоя, при който доброто не среща никакви препятствия, външни и вътрешни, и свободно се проявява. Някой иска да пее, но си казва: За кого да пея? Вече съм на 45 години. Питам: Ти беше млад и пееше. За кого пееш тогава? Тоя, за когото пееше, разбра ли те? Пееше ли и той заедно с тебе? Оцени ли той твоето пеене? Ако дадеш на бакалина една златна монета, ще я оцени ли той? Ако се усмихне само и вежливо те запита, какво искаш да ти даде, това не е достатъчно. Той трябва да се свърже с тебе, да ти стане приятел. Той не е разбрал и възприел основния тон „до". Той не е разбрал, правилно ли е взет тона, или неправилно. - Как ще провери това? - С някакъв инструмент. Има камертон, с който също може да проверите, верен ли е тонът, който взимате или не е верен. Обаче, понякога камертонът се разваля. За да не се развали, вие го пазите в кутия. Истински камертон е оня, който не се разваля при никакви условия. Ако и моралът си слагаме в кутия, за да не се разваля, той не е истински морал. На такъв морал не може да се разчита. Има един камертон, който не се влияе от никакви външни и вътрешни условия. Има един морал, който също не се влияе от никакви условия.
+
Животът на всички хора се основава на природната гама. Който не възприема и не възпроизвежда природния основен тон „до", не може да се развива музикално. Основен, естествен тон е тоя, при който доброто не среща никакви препятствия, външни и вътрешни, и свободно се проявява. Някой иска да пее, но си казва: За кого да пея? Вече съм на 45 години. Питам: Ти беше млад и пееше. За кого пееш тогава? Тоя, за когото пееше, разбра ли те? Пееше ли и той заедно с тебе? Оцени ли той твоето пеене? Ако дадеш на бакалина една златна монета, ще я оцени ли той? Ако се усмихне само и вежливо те запита, какво искаш да ти даде, това не е достатъчно. Той трябва да се свърже с тебе, да ти стане приятел. Той не е разбрал и възприел основния тон „до". Той не е разбрал, правилно ли е взет тона, или неправилно. - Как ще провери това? - С някакъв инструмент. Има камертон, с който също може да проверите, верен ли е тонът, който взимате или не е верен. Обаче, понякога камертонът се разваля. За да не се развали, вие го пазите в кутия. Истински камертон е оня, който не се разваля при никакви условия. Ако и морала си туряме в кутия, за да не се разваля, той не е истински морал. На такъв морал не може да се разчита. Има един камертон, който не се влияе от никакви външни и вътрешни условия. Има един морал, който също не се влияе от никакви условия.
  
Като наблюдавам живота ви, виждам, че вие ще срещнете големи спънки и мъчнотии, от които косата ви ще побелее. Ще умирате и ще се прераждате, т.е. ще отивате на оня свят и пак ще се връщате, както кофата се издига и спуща на зъбчатото колело. Докато сте на това колело, кофата ще се издига и спуща, ще се пълни и празни, ще се радвате и скърбите, без да постигнете нещо съществено. Радостта и скръбта не са ваши. Влизате в една къща, където хората живеят добре. Всички са радостни, и вие се радвате, но радостта ви е чужда. Влезете в друга къща и виждате, че там има мъртвец. Всички плачат, и вие плачете, но скръбта ви е чужда. Значи, вие участвувате в чуждите радости и скърби. И хората участвуват във вашата радост и скръб, но чуждото е всякога чуждо. Вие трябва да слезете от колелото и да тръгнете по своя път.
+
Като наблюдавам живота ви, виждам, че вие ще срещнете големи спънки и мъчнотии, от които косата ви ще побелее. Ще умирате и ще се прераждате, т.е. ще отивате на оня свят и пак ще се връщате, както кофата се издига и спуща на зъбчатото колело. Докато сте на това колело, кофата ще се издига и спуща, ще се пълни и празни, ще се радвате и скърбите, без да постигнете нещо съществено. Радостта и скръбта не са ваши. Влизате в една къща, където хората живеят добре. Всички са радостни, и вие се радвате, но радостта ви е чужда. Влизате в друга къща и виждате, че там има мъртвец. Всички плачат, и вие плачете, но скръбта ви е чужда. Значи, вие участвувате в чуждите радости и скърби. И хората участвуват във вашата радост и скръб, но чуждото е всякога чуждо. Вие трябва да слезете от колелото и да тръгнете по своя път.
  
Докато е на земята, човек участвува в радостта на светиите, на праведните и добрите хора. Също така той участвува в радостите и скърбите на грешните и паднали хора. Това е мое твърдение, което може да проверите. Дали ще го приемете, това е друг въпрос. Изучавал съм живота на светиите и го познавам до най-малки подробности. Има светии, които са живели цели 30 години в пустинята, където са прекарали чист и свет живот. Обаче, влязат ли в живота, между хората, лицата им веднага потъмняват. - Защо? - Натъкват се на изкушения, които не могат да издържат. Какво изкушение може да срещне един светия? Една красива мома минава покрай светията, който държи последния си изпит. Тя се усмихва и мислено му казва: Поздравявам те, желая ти добър успех. Като не разбира значението на усмивката -, той се начумери и я погледне недоволно. Той мисли, че тя го изкушава, но после съжалява, че не е могъл да отговори на усмивката -. Цели 30 години се подвизавал в пустинята, придобивал знания и опитности, и в един момент се обърква, не знае, как да отговори на усмивката. Той пропада на изпита, и небето се затваря временно за него. Значи, между него и жителите на небето е произлязла известна дисхармония. Той казва: Да не бях срещал тая мома! Не, момата е минала точно на време, но светията не е бил готов да - отговори. Той се връща пак в пустинята, дето работи още 30 години. След това пак среща същата мома. Тя му се усмихва, и той - се усмихва. Има ли нещо лошо в усмивката? Ако мислиш, че в усмивката се крие нещо лошо, ти не си разбрал Божия закон, не си разбрал любовта. Бог живее в човека.
+
Докато е на земята, човек участвува в радостта на светиите, на праведните и добрите хора. Също така той участвува в радостите и скърбите на грешните и паднали хора. Това е мое твърдение, което може да проверите. Дали ще го приемете, това е друг въпрос. Изучавал съм живота на светиите и го познавам до най-малки подробности. Има светии, които са живели цели 30 години в пустинята, където са прекарали чист и свет живот. Обаче, влязат ли в живота, между хората, лицата им веднага потъмняват. - Защо? - Натъкват се на изкушения, които не могат да издържат. Какво изкушение може да срещне един светия? Една красива мома минава покрай светията, който държи последния си изпит. Тя се усмихва и мислено му казва: Поздравявам те, желая ти добър успех. Като не разбира значението на усмивката й, той се начумери и я погледне недоволно. Той мисли, че тя го изкушава, но после съжалява, че не е могъл да отговори на усмивката й. Цели 30 години се подвизавал в пустинята, придобивал знания и опитности, и в един момент се обърква, не знае, как да отговори на усмивката. Той пропада на изпита, и небето се затваря временно за него. Значи, между него и жителите на небето е произлязла известна дисхармония. Той казва: Да не бях срещал тая мома! Не, момата е минала точно на време, но светията не е бил готов да й отговори. Той се връща пак в пустинята, дето работи още 30 години. След това пак среща същата мома. Тя му се усмихва, и той й се усмихва. Има ли нещо лошо в усмивката? Ако мислиш, че в усмивката се крие нещо лошо, ти не си разбрал Божия закон, не си разбрал любовта. Бог живее в човека.
  
 
Следователно, ти трябва да различаваш човешката усмивка от Божията. Ако не познаваш Божията усмивка и се намръщиш, ще те изпратят отново в пустинята, да прекараш още 30 години там, да научиш урока си.
 
Следователно, ти трябва да различаваш човешката усмивка от Божията. Ако не познаваш Божията усмивка и се намръщиш, ще те изпратят отново в пустинята, да прекараш още 30 години там, да научиш урока си.
  
Сега аз изнасям тоя пример за изясняване на една истина. Красивата мома, която се усмихнала на светията, не е грешница. Тя е послужила за изпит на светията, който се учил 30 години в пустинята, за да се приготви за Царството Божие и за служител на Бога. Трябвало сам светията да се изпита, да види, докъде е стигнал. Много хора ще се намерят пред тоя изпит и трябва да го издържат. Един наш брат тръгна за Витоша с много тежка раница, но с него се случи голямо нещастие, не издържа изпита. Всички хора приличат на него. Всеки отива при Господа, но туря на гърба си тежка раница, 30 кг., и някъде, сред пътя, пада и умира. - Защо? - Тежка е раницата на света. Тежко е общественото мнение. С такава раница не се отива при Господа. Ще оставиш раницата у дома си и ще вземеш само парче хляб и стомничка за вода. Тоя брат е предметно учение за всички. Той каза: Оставям раницата, оставям стомничката и напущам земята. Сбогом! Той имаше големи мъчнотии, на огън беше поставен, на нажежена скара. И вие ще минете през тоя огън. Когато мъжът те пърже, благодари на Господа. Когато синът и дъщерята те пържат, пак благодари на Господа. Не търси причината, не питай, защо те пържат.
+
Сега аз изнасям тоя пример за изясняване на една истина. Красивата мома, която се усмихнала на светията, не е грешница. Тя е послужила за изпит на светията, който се учил 30 години в пустинята, за да се приготви за Царството Божие и за служител на Бога. Трябвало сам светията да се изпита, да види, докъде е стигнал. Много хора ще се намерят пред тоя изпит и трябва да го издържат. Един наш брат тръгна за Витоша с много тежка раница, но с него се случи голямо нещастие, не издържа изпита. Всички хора приличат на него. Всеки отива при Господа, но туря на гърба си тежка раница, 30 кг., и някъде, сред пътя, пада и умира. - Защо? - Тежка е раницата на света. Тежко е общественото мнение. С такава раница не се отива при Господа. Ще оставиш раницата у дома си и ще вземеш само парче хляб и стомничка за вода. Тоя брат е предметно учение за всички. Той каза: Оставям раницата, оставям стомничката и напущам земята. Сбогом! Той имаше големи мъчнотии, на огън беше поставен, на нажежена скара. И вие ще минете през тоя огън. Когато мъжът те пържи, благодари на Господа. Когато синът и дъщерята те пържат, пак благодари на Господа. Не търси причината, не питай, защо те пържат.
  
Една сестра иде да ми се оплаче, че носът я боли. Аз съм зает, не - отговарям. Тя се мръщи, недоволна е от мене. Щом тя се мръщи, и аз - отговарям по същия начин. Ако се усмихне, и аз ще - се усмихна. Тя трябва да почака малко, да свърша работата си. После - казвам: Сестра, ако отидеш при лекар, той ще ти даде някакво външно лекарство и ще обясни болката ти по външен начин. Аз ти казвам, че причината за болката на носа е духовна. Ти си направила някаква погрешка в мислите, в чувствата или в постъпките си. Като махнеш причината, болката ти ще изчезне.
+
Една сестра иде да ми се оплаче, че носът я боли. Аз съм зает, не й отговарям. Тя се мръщи, недоволна е от мене. Щом тя се мръщи, и аз й отговарям по същия начин. Ако се усмихне, и аз ще й се усмихна. Тя трябва да почака малко, да свърша работата си. После й казвам: Сестра, ако отидеш при лекар, той ще ти даде някакво външно лекарство и ще обясни болката ти по външен начин. Аз ти казвам, че причината за болката на носа е духовна. Ти си направила някаква погрешка в мислите, в чувствата или в постъпките си. Като махнеш причината, болката ти ще изчезне.
  
 
Някой казва: Аз съм лош човек. - Не е въпрос лош човек ли си, или добър. Според мене, лош е оня, който влиза в училището. Добър е оня, който излиза от училището. За нас са важни учениците, които вършат Божията воля. Едно правило: Може да мислите, чувствате и постъпвате, както искате, но всичко да става за слава Божия. Живейте за слава Божия, а не за ваша слава, или за славата на Иван и Стоян. Вашите имена на земята са псевдоними. С други имена сте записани на оня свят. Като отидете там, ще ви питат, как се казвате. Как ще изтеглите парите, които сте вложили в банката, ако не кажете името си? Същият закон е и на оня свят. Как ще получите вложената сума, ако не знаете името си? Работете за Божията слава, за да мисли и Бог за вас. Това значи, да знаете името си, с което сте записани в Божествената книга и да се ползвате от вложеното във вас. Казваш: Обичам те. - Не можеш да ме обичаш, ако първо не си обикнал Господа. - Не познавам Господа. - Щом не познаваш Господа, мене съвсем не ме познаваш.
 
Някой казва: Аз съм лош човек. - Не е въпрос лош човек ли си, или добър. Според мене, лош е оня, който влиза в училището. Добър е оня, който излиза от училището. За нас са важни учениците, които вършат Божията воля. Едно правило: Може да мислите, чувствате и постъпвате, както искате, но всичко да става за слава Божия. Живейте за слава Божия, а не за ваша слава, или за славата на Иван и Стоян. Вашите имена на земята са псевдоними. С други имена сте записани на оня свят. Като отидете там, ще ви питат, как се казвате. Как ще изтеглите парите, които сте вложили в банката, ако не кажете името си? Същият закон е и на оня свят. Как ще получите вложената сума, ако не знаете името си? Работете за Божията слава, за да мисли и Бог за вас. Това значи, да знаете името си, с което сте записани в Божествената книга и да се ползвате от вложеното във вас. Казваш: Обичам те. - Не можеш да ме обичаш, ако първо не си обикнал Господа. - Не познавам Господа. - Щом не познаваш Господа, мене съвсем не ме познаваш.
  
Ново разбиране е нужно на хората. Само така те ще разберат земята като временно училище. И гъсеницата се храни с листа, но временно. Като се превърне в пеперуда, тя се отказва от листата и търси нектар по цветовете. Докато е на земята, човек се храни с материална храна - с въздух, вода и хляб. Щом напусне земята, той се храни с мислите и чувствата на своите близки. Ако мислиш добре за своя близък, заминал за другия свят, ти му даваш добра храна. Ако мислиш лошо за него, предлагаш му лоша, нечиста храна. И детето, като не разбира любовта на баща си, казва: Лош е баща ми, често ме бие. - Не е лош, той благославя детето си. Колкото пъти вдигне ръка върху него, да го удари, толкова пъти го благославя. Когато майката и бащата бият децата си, те ги благославят и продължават живота им. Дете, което не е бито от родителите си, по-малко живее. Което е бито, живее повече. Следователно, и страданията, през които човек минава, имат за цел да продължат човешкия живот, да го осмислят и да заставят човека да познае Божията Любов. Покажете ми един пример, където човек, без страдания, е разбрал смисъла на човека. Всеки човек трябва да мине през страдания. Светиите са минали през такива страдания, каквито обикновените хора не могат да си представят. Като се освободите от своя личен живот, тогава ще разберете живота на светията. До това време ще мърморите, ще бъблите, както бъбли шишето, на което гърлото е тясно. Като изливат водата от такова гърло, чува се особено бъблене. В това шише се борят водата и въздухът, кой пръв да излезе.Ако гърлото на шишето е широко, въздухът и водата ще излезат свободно навън, без никакво бъблене. Кажеш ли, че не можеш да търпиш някого, това показва, че си шише с тясно гърло.
+
Ново разбиране е нужно на хората. Само така те ще разберат земята като временно училище. И гъсеницата се храни с листа, но временно. Като се превърне в пеперуда, тя се отказва от листата и търси нектар по цветовете. Докато е на земята, човек се храни с материална храна - с въздух, вода и хляб. Щом напусне земята, той се храни с мислите и чувствата на своите близки. Ако мислиш добре за своя близък, заминал за другия свят, ти му даваш добра храна. Ако мислиш лошо за него, предлагаш му лоша, нечиста храна. И детето, като не разбира любовта на баща си, казва: Лош е баща ми, често ме бие. - Не е лош, той благославя детето си. Колкото пъти вдигне ръка върху него, да го удари, толкова пъти го благославя. Когато майката и бащата бият децата си, те ги благославят и продължават живота им. Дете, което не е бито от родителите си, по-малко живее. Което е бито, живее повече. Следователно, и страданията, през които човек минава, имат за цел да продължат човешкия живот, да го осмислят и да заставят човека да познае Божията Любов. Покажете ми един пример, където човек, без страдания, е разбрал смисъла на човека. Всеки човек трябва да мине през страдания. Светиите са минали през такива страдания, каквито обикновените хора не могат да си представят. Като се освободите от своя личен живот, тогава ще разберете живота на светията. До това време ще мърморите, ще бъблите, както бъбли шишето, на което гърлото е тясно. Като изливат водата от такова гърло, чува се особено бъблене. В това шише се борят водата и въздухът, кой пръв да излезе. Ако гърлото на шишето е широко, въздухът и водата ще излязат свободно навън, без никакво бъблене. Кажеш ли, че не можеш да търпиш някого, това показва, че си шише с тясно гърло.
  
 
Какво представя търпението? - Велико нещо е да бъдеш търпелив. Между вас няма нито един, който може да се похвали с търпение. Сравнително един с друг, някой е по-търпелив, друг - по-малко търпелив, но търпелив, в пълен смисъл на думата, няма. Казвам нещо на някого, той веднага скача и казва: Обиди ме Учителят. - Ако ви обиждам, аз не бих се занимавал с вас. Аз не се интересувам от вашите работи. Ако някой гледа съблазнително към чуждата каса, аз минавам край него и нищо не му казвам. Когато детето гледа лакомо към дървото с ябълки и се готви да посегне на една от тях, и на него нищо не казвам. - Защо? - Според мене, и възрастният, и детето са на изпит. Възрастният има право да си вземе една златна монета, но касата е чужда. И детето има право да си откъсне една ябълка, но градината е заградена с бодлив тел. Господарят дебне детето и казва: Само да смееш да влезеш! Щом прескочи плета, детето веднага влиза в ръцете на пазача. Това са временни отношения. Пазачът няма право да бие детето, но и детето няма право да прескача плета на градината.
 
Какво представя търпението? - Велико нещо е да бъдеш търпелив. Между вас няма нито един, който може да се похвали с търпение. Сравнително един с друг, някой е по-търпелив, друг - по-малко търпелив, но търпелив, в пълен смисъл на думата, няма. Казвам нещо на някого, той веднага скача и казва: Обиди ме Учителят. - Ако ви обиждам, аз не бих се занимавал с вас. Аз не се интересувам от вашите работи. Ако някой гледа съблазнително към чуждата каса, аз минавам край него и нищо не му казвам. Когато детето гледа лакомо към дървото с ябълки и се готви да посегне на една от тях, и на него нищо не казвам. - Защо? - Според мене, и възрастният, и детето са на изпит. Възрастният има право да си вземе една златна монета, но касата е чужда. И детето има право да си откъсне една ябълка, но градината е заградена с бодлив тел. Господарят дебне детето и казва: Само да смееш да влезеш! Щом прескочи плета, детето веднага влиза в ръцете на пазача. Това са временни отношения. Пазачът няма право да бие детето, но и детето няма право да прескача плета на градината.
  
Правило е: дето плодните дървета са нискостъблени, хората са добри; дето дърветата са високостъблени, хората са лоши. Те нарочно режат ниските клони на дърветата, да не ги нападат крадци. Как трябва да постъпват хората на новите идеи с малките деца? Те трябва да имат по една пълна кошница с зрели плодове и, като мине някое дете край градината, пазачът да му се усмихне и да му даде един плод. Когато зреят плодовете, правилно е синовете и дъщерите на господаря да бъдат в това време в градината, а не слугите. Те трябва да следят, когато минават деца край градината, веднага да им кажат: Заповядайте по един плод от нашата градина. Това изисква Божественият закон.
+
Правило е: дето плодните дървета са нискостъблени, хората са добри; дето дърветата са високостъблени, хората са лоши. Те нарочно режат ниските клони на дърветата, да не ги нападат крадци. Как трябва да постъпват хората на новите идеи с малките деца? Те трябва да имат по една пълна кошница със зрели плодове и, като мине някое дете край градината, пазачът да му се усмихне и да му даде един плод. Когато зреят плодовете, правилно е синовете и дъщерите на господаря да бъдат в това време в градината, а не слугите. Те трябва да следят, когато минават деца край градината, веднага да им кажат: Заповядайте по един плод от нашата градина. Това изисква Божественият закон.
  
Често вие се отегчавате от живота на земята и пожелавате да отидете на небето. - Какво представя небето? - Живот на пълна хармония и абсолютна любов. Там всички се надпреварват, кой повече да услужва. Там никой не мисли за себе си. Каквото благо имаш, трябва да го споделиш с другите. Ако няма на кого да услужват, небесните жители слизат на земята, да помагат на хората. Затова, именно, Бог изпраща ангели на земята, да услужват и помагат. Благодарете, че има същества на земята, които не мислят за себе си и са готови да се жертвуват за другите. Някой е болен, пъшка, мъчи се. Веднага едно от тия същества дохожда при него и му казва: Не се безпокой, всичко ще мине. Търпение е нужно. - Защо са тия страдания? - Ще разбереш. И аз съм минал през болести и страдания и разбрах техния смисъл. Един ден и ти ще ги разбереш.
+
Често вие се отегчавате от живота на земята и пожелавате да отидете на небето. - Какво представлява небето? - Живот на пълна хармония и абсолютна любов. Там всички се надпреварват, кой повече да услужва. Там никой не мисли за себе си. Каквото благо имаш, трябва да го споделиш с другите. Ако няма на кого да услужват, небесните жители слизат на земята, да помагат на хората. Затова, именно, Бог изпраща ангели на земята, да услужват и помагат. Благодарете, че има същества на земята, които не мислят за себе си и са готови да се жертвуват за другите. Някой е болен, пъшка, мъчи се. Веднага едно от тия същества дохожда при него и му казва: Не се безпокой, всичко ще мине. Търпение е нужно. - Защо са тия страдания? - Ще разбереш. И аз съм минал през болести и страдания и разбрах техния смисъл. Един ден и ти ще ги разбереш.
  
Пази следните правила: Не яж много. Прави избор на храната си. Яж навреме. Всяко нещо си има своето време. Всяка мисъл и всяко чувство идват на своето време. За изправяне на мислите и на чувствата също има определено време. Само любовта не се поддава на писани закони. Никой не може да те учи, как да обичаш. Любовта се проявява отвътре. Когато дойде в човека, тя започва да го учи. Любовта учи всекиго, но нея никой не може да учи. Аз говоря за естествената любов, а не за неестествената човешка любов. Неестествена е любовта, когато човек иска да спечели повече, отколкото му е необходимо. Например,ти обичаш някого и го ограничаваш, искаш той да обича само тебе. Любовта не се ограничава. Тя обича еднакво всички хора. Когато някой иска да обичам само него, това показва, че той иска да ме постави в пътя на престъпленията. Остави човека свободен и когато го обичаш, и когато те обича. Всеки трябва да даде свобода на ближния си, за да бъде свободен и той. Това изисква любовта.
+
Пази следните правила: Не яж много. Прави избор на храната си. Яж навреме. Всяко нещо си има своето време. Всяка мисъл и всяко чувство идват на своето време. За изправяне на мислите и на чувствата също има определено време. Само любовта не се поддава на писани закони. Никой не може да те учи, как да обичаш. Любовта се проявява отвътре. Когато дойде в човека, тя започва да го учи. Любовта учи всекиго, но нея никой не може да учи. Аз говоря за естествената любов, а не за неестествената човешка любов. Неестествена е любовта, когато човек иска да спечели повече, отколкото му е необходимо. Например, ти обичаш някого и го ограничаваш, искаш той да обича само тебе. Любовта не се ограничава. Тя обича еднакво всички хора. Когато някой иска да обичам само него, това показва, че той иска да ме постави в пътя на престъпленията. Остави човека свободен и когато го обичаш, и когато те обича. Всеки трябва да даде свобода на ближния си, за да бъде свободен и той. Това изисква любовта.
  
Сегашните хора не живеят според закона на любовта. Те си правят човешки договори и според тях се нагаждат. Например, жената казва на мъжа си: Ти трябва да ореш и да сееш, а аз ще жъна. Ти ще внасяш вкъщи, а аз ще готвя и ще се грижа за къщата. Обаче, други са отношенията, които се основават на любовта. Там не се прави никакъв договор. Мъжът е доволен, че срещнал жената, която обича, и благодари на Бога за това. И жената е доволна, че срещнала мъжа, когото обича, и благодари на Бога. Какво ще работи мъжът, и какво жената, това се нарежда само по себе си. Една среща, станала в името на любовта, струва колкото всичкото богатство на света. Кой човек е устоял на закона на любовта? Поставете двама приятели, които се обичат, на едно място, да видите, колко ще устоят на любовта. Колко време продължи любовта между Давид и Натан, синът на Саул? В първо време любовта им беше идейна, но после се измени. Давид обичаше Натан повече от жената. Да обичаш жената повече от приятеля си, това води към престъпление. Ако и приятеля си обичаш повече от жената, пак вървиш в пътя на престъплението. - Защо? - В любовта няма предимство. Любовта не позволява да обичаш едного повече от другиго.
+
Сегашните хора не живеят според закона на любовта. Те си правят човешки договори и според тях се нагаждат. Например, жената казва на мъжа си: Ти трябва да ореш и да сееш, а аз ще жъна. Ти ще внасяш вкъщи, а аз ще готвя и ще се грижа за къщата. Обаче, други са отношенията, които се основават на любовта. Там не се прави никакъв договор. Мъжът е доволен, че срещнал жената, която обича, и благодари на Бога за това. И жената е доволна, че срещнала мъжа, когото обича, и благодари на Бога. Какво ще работи мъжът, и какво жената, това се нарежда само по себе си. Една среща, станала в името на любовта, струва колкото всичкото богатство на света. Кой човек е устоял на закона на любовта? Турете двама приятели, които се обичат, на едно място, да видите, колко ще устоят на любовта. Колко време продължи любовта между Давид и Натан, синът на Саул? В първо време любовта им беше идейна, но после се измени. Давид обичаше Натан повече от жената. Да обичаш жената повече от приятеля си, това води към престъпление. Ако и приятеля си обичаш повече от жената, пак вървиш в пътя на престъплението. - Защо? - В любовта няма предимство. Любовта не позволява да обичаш едного повече от другиго.
  
Помни: И като любиш, и като те любят, няма да четеш морал на Господа. - Защо? - Като любиш, ти си проводник на Божията Любов. Когато те любят, ти възприемаш Божията Любов. Кого ще морализираш тогава? Кажеш ли на някого, че го обичаш, ти не говориш истината. Само Бог люби, а човек е проводник и възприемател на Неговата Любов. Следователно, ще знаеш, че си или проводник на любовта, или я възприемаш. Остави Бога свободно да се проявява чрез тебе, без да Му се противиш. Той не обича реакцията. Щом някой се опълчи против любовта, Бог веднага се оттегля настрана. Тогава иде страданието, и човек се опомня, разбира, че е сгрешил. Докато Бог живее във вас, вие разрешавате задачите си правилно, животът ви е радостен и весел. Не казвам, че нямате любов, но разбиранията ви за любовта са ограничени. Ако някой се сърди лесно, любовта Му е слаба. На Бога не се сърдя, и морал не Му давам. Обичам всички хора, обичам ангелите, обичам всичко, което Бог е създал. Срещна една мома, усмихна се по един начин; срещна друга, усмихна се по друг начин. И едното, и другото са усмивки, които се различават, както костюмите на хората. Младият и старият не са нищо друго, освен различни костюми. Старият представя благочестието. След като живее 30-40 години в пустинята, като аскет, той започва да се отегчава от живота си, иска да се подмлади. Бог го превръща в млада, красива мома, подир която тръгват много момци. Значи, красивата мома не е нищо друго, освен светия, който е живял 30 години в пустинята. Бог го изпраща на земята като красива мома, да я обичат всички. Светията може да се яви на земята като красива мома или красив момък. В каквато форма и да се яви, важно е да проявява любовта.
+
Помни: И като любиш, и като те любят, няма да четеш морал на Господа. - Защо? - Като любиш, ти си проводник на Божията Любов. Когато те любят, ти възприемаш Божията Любов. Кого ще морализираш тогава? Кажеш ли на някого, че го обичаш, ти не говориш истината. Само Бог люби, а човек е проводник и възприемател на Неговата Любов. Следователно, ще знаеш, че си или проводник на любовта, или я възприемаш. Остави Бога свободно да се проявява чрез тебе, без да Му се противиш. Той не обича реакцията. Щом някой се опълчи против любовта, Бог веднага се оттегля настрана. Тогава иде страданието, и човек се опомня, разбира, че е сгрешил. Докато Бог живее във вас, вие разрешавате задачите си правилно, животът ви е радостен и весел. Не казвам, че нямате любов, но разбиранията ви за любовта са ограничени. Ако някой се сърди лесно, любовта Му е слаба. На Бога не се сърдя, и морал не Му давам. Обичам всички хора, обичам ангелите, обичам всичко, което Бог е създал. Срещна една мома, усмихна се по един начин; срещна друга, усмихна се по друг начин. И едното, и другото са усмивки, които се различават, както костюмите на хората. Младият и старият не са нищо друго, освен различни костюми. Старият представлява благочестието. След като живее 30-40 години в пустинята, като аскет, той започва да се отегчава от живота си, иска да се подмлади. Бог го превръща в млада, красива мома, подир която тръгват много момци. Значи, красивата мома не е нищо друго, освен светия, който е живял 30 години в пустинята. Бог го изпраща на земята като красива мома, да я обичат всички. Светията може да се яви на земята като красива мома или красив момък. В каквато форма и да се яви, важно е да проявява любовта.
  
Какво представя любовта? - Носителка на живота. Всяко нещо, което не носи живот, е чуждо за любовта, за човешката душа. Например, грехът е нещо странно, чуждо за душата. Той представя груба, недиференцирана материя. Тя трябва да мине през Божественото съзнание. То ще работи хиляди години върху нея, за да я организира. Като материя, тя не е лоша, но не е пригодена към човека. Лошо нещо ли е ледът? Не е лош, но не пълн- шишето или стомната си в студено време с вода. За предпочитане е стомната да бъде празна, отколкото да се напълни с вода и да се пукне от студа. Следователно, не се пълнете с материята на греха и на злото, да не се пръснете. Дойде ли злото, т.е. лошите условия, бъдете празни. Отваряйте се само за доброто. Гледайте на нещата така, както Бог гледа. Както Той търпи, така и вие ще търпите. Той вижда погрешките на хората и мълчи. Защо и вие да не търпите? Защо майката търпи детето си? Тя казва: Много съм дала за това дете. Има нещо ценно в него, ще го търпя. В това отношение, майката е учен човек, който вижда доброто в детето си, както астрологът и физиономистът виждат нещата и казват: Ще излезе човек от това дете. Има нещо хубаво в него.
+
Какво представлява любовта? - Носителка на живота. Всяко нещо, което не носи живот, е чуждо за любовта, за човешката душа. Например, грехът е нещо странно, чуждо за душата. Той представлява груба, недиференцирана материя. Тя трябва да мине през Божественото съзнание. То ще работи хиляди години върху нея, за да я организира. Като материя, тя не е лоша, но не е пригодена към човека. Лошо нещо ли е ледът? Не е лош, но не пълни шишето или стомната си в студено време с вода. За предпочитане е стомната да бъде празна, отколкото да се напълни с вода и да се пукне от студа. Следователно, не се пълнете с материята на греха и на злото, да не се пръснете. Дойде ли злото, т.е. лошите условия, бъдете празни. Отваряйте се само за доброто. Гледайте на нещата така, както Бог гледа. Както Той търпи, така и вие ще търпите. Той вижда погрешките на хората и мълчи. Защо и вие да не търпите? Защо майката търпи детето си? Тя казва: Много съм дала за това дете. Има нещо ценно в него, ще го търпя. В това отношение, майката е учен човек, който вижда доброто в детето си, както астрологът и физиономистът виждат нещата и казват: Ще излезе човек от това дете. Има нещо хубаво в него.
  
 
И тъй, не се спирайте на сегашните си разбирания. С тях сте дошли вече до едно място, по-нагоре не може да вървите. За да влезете в Царството Божие, нужни са нови разбирания. Отдавна Бог е внесъл новото в света. Отдавна хлопа Той на вашето съзнание. Някои от вас са приели нещо от новото, но това не е достатъчно. Трябва да изпразните стомните си от ненужното съдържание и да оставите само същественото в тях. Вие сте изучили вече процеса на събирането. Какво трябва да направите? - Да научите изваждането, умножението и делението. И тука няма да спрете. Ще изучавате степенуването и коренуването. Като ученици, вие трябва да имате предвид следното: Цялото никога не се дели. То е вечно и неделимо. Делят се само частите. Цялото не се събира, не се вади, не се умножава, нито се дели. То е единствената реална величина, която нито се изменя, нито се променя. Дойдете ли до промените, вие сте в закона на частите. Само частите се менят. Това, което се променя във вас, са частите. Обаче, има нещо неизменно в човека, което, от младини до старини, остава едно и също - то е цялото. То е Божественото начало. Като цяло, то разрешава всички противоречия между частите. То е в състояние да възстанови нарушеното равновесие между частите. Недоволството се дължи, именно, на нарушеното равновесие между частите. Те се местят и докато дойдат на местата си, човек е недоволен. Частите постоянно се местят. На това разместване се дължи вечното движение в космоса. Само цялото не се мести. И небесните тела се движат от едно място на друго. Те никога не се връщат на старите си места. И вие, като промените мястото си, никога няма да се върнете назад. При всяко разместване на частите става известно стълкновение, което води към грях и престъпление. Ако две тела дойдат близо едно до друго, те неизбежно ще се стълкновят. - Какво трябва да се прави, за да се избегне това стълкновение? - Да се използува пространството. Много пространство съществува във вселената. Човек трябва да бъде разумен, да не се стълкновява, за да не губи равновесието си. Двама души се карат. Те са дошли близо един до друг. Единият иска да вземе по-голям дял от другия. Докато хората живеят само с даване и взимане, всякога ще се карат. Опитът ще ги научи, как да живеят; да използват пространството, без да се карат. Казваш: Аз съм слушал тая песен, познавам я. - Ако можеш да я изпееш, слушал си я; ако не можеш, не си я слушал. От Божествено гледище, човек знае само това, което може да направи. Не можеш ли да изпееш една песен, ти никога не си я слушал. Щом направиш сам нещо, ти никога не го забравяш. То е отразен лъч в очите ти, то е отпечатък в твоето съзнание. Лъчът се отразява в човешките очи, независимо от това, дали човек го съзнава, или не. Всичко това, което лъчът трябва да внесе в човека, внася го. Така и любовта внася своето богатство в душата на човека, и той трябва да бъде буден да го използва.
 
И тъй, не се спирайте на сегашните си разбирания. С тях сте дошли вече до едно място, по-нагоре не може да вървите. За да влезете в Царството Божие, нужни са нови разбирания. Отдавна Бог е внесъл новото в света. Отдавна хлопа Той на вашето съзнание. Някои от вас са приели нещо от новото, но това не е достатъчно. Трябва да изпразните стомните си от ненужното съдържание и да оставите само същественото в тях. Вие сте изучили вече процеса на събирането. Какво трябва да направите? - Да научите изваждането, умножението и делението. И тука няма да спрете. Ще изучавате степенуването и коренуването. Като ученици, вие трябва да имате предвид следното: Цялото никога не се дели. То е вечно и неделимо. Делят се само частите. Цялото не се събира, не се вади, не се умножава, нито се дели. То е единствената реална величина, която нито се изменя, нито се променя. Дойдете ли до промените, вие сте в закона на частите. Само частите се менят. Това, което се променя във вас, са частите. Обаче, има нещо неизменно в човека, което, от младини до старини, остава едно и също - то е цялото. То е Божественото начало. Като цяло, то разрешава всички противоречия между частите. То е в състояние да възстанови нарушеното равновесие между частите. Недоволството се дължи, именно, на нарушеното равновесие между частите. Те се местят и докато дойдат на местата си, човек е недоволен. Частите постоянно се местят. На това разместване се дължи вечното движение в космоса. Само цялото не се мести. И небесните тела се движат от едно място на друго. Те никога не се връщат на старите си места. И вие, като промените мястото си, никога няма да се върнете назад. При всяко разместване на частите става известно стълкновение, което води към грях и престъпление. Ако две тела дойдат близо едно до друго, те неизбежно ще се стълкновят. - Какво трябва да се прави, за да се избегне това стълкновение? - Да се използува пространството. Много пространство съществува във вселената. Човек трябва да бъде разумен, да не се стълкновява, за да не губи равновесието си. Двама души се карат. Те са дошли близо един до друг. Единият иска да вземе по-голям дял от другия. Докато хората живеят само с даване и взимане, всякога ще се карат. Опитът ще ги научи, как да живеят; да използват пространството, без да се карат. Казваш: Аз съм слушал тая песен, познавам я. - Ако можеш да я изпееш, слушал си я; ако не можеш, не си я слушал. От Божествено гледище, човек знае само това, което може да направи. Не можеш ли да изпееш една песен, ти никога не си я слушал. Щом направиш сам нещо, ти никога не го забравяш. То е отразен лъч в очите ти, то е отпечатък в твоето съзнание. Лъчът се отразява в човешките очи, независимо от това, дали човек го съзнава, или не. Всичко това, което лъчът трябва да внесе в човека, внася го. Така и любовта внася своето богатство в душата на човека, и той трябва да бъде буден да го използва.
Ред 49: Ред 49:
 
В обикновената геометрия се говори за квадрата, за кръга като части от пространството, като фигури. В живата геометрия се говори за фигурите като отношение. Например, квадратът е фигура, в която само четири точки имат еднакво отношение към една централна точка. Сегашните хора строят къщите си върху квадрат, затова се натъкват на противоречия. Кръгът е фигура, на която всички крайни точки имат еднакво отношение към централната точка. В живота на кръга няма противоречия. За да се избегнат противоречията в квадрата, необходимо е да се прекара един диагонал, като равнодействуваща сила. В тая линия се разрешават противоречията на ума, на сърцето и на волята. Казвам: Който е разрешил противоречията в живота си, той е готов да служи на Бога, да раздаде имането си. - Няма ли да обеднее? - Който върши Божията воля, никога не обеднява, никога не греши, никога не боледува. Искате ли да бъдете здрави, да не грешите, всякога трябва да бъдете будни, да вършите волята на Бога. Нито за момент не трябва да забравяте, че служите на Бога, и да прилагате Неговата Любов. Ако любовта ви напусне само за един момент, ще изпитате горчивината и противоречията на живота. Казвате: Остаряхме вече. - Любовта ви е напуснала. Ако искате да се подмладите, дайте път на любовта в себе си. Където е Бог, там е младостта. Където Бог отсъствува, там е старостта. Когато напусне къщата ти, Бог казва: Аз си отивам, ела и ти с мене. Ще отидеш на оня свят, където няма скръб и страдание. Ще те посрещнат в оня красив свят с радост и ще те поставят на някаква работа. Ще работиш с любов и свободно ще влизаш и излизаш от тоя свят.
 
В обикновената геометрия се говори за квадрата, за кръга като части от пространството, като фигури. В живата геометрия се говори за фигурите като отношение. Например, квадратът е фигура, в която само четири точки имат еднакво отношение към една централна точка. Сегашните хора строят къщите си върху квадрат, затова се натъкват на противоречия. Кръгът е фигура, на която всички крайни точки имат еднакво отношение към централната точка. В живота на кръга няма противоречия. За да се избегнат противоречията в квадрата, необходимо е да се прекара един диагонал, като равнодействуваща сила. В тая линия се разрешават противоречията на ума, на сърцето и на волята. Казвам: Който е разрешил противоречията в живота си, той е готов да служи на Бога, да раздаде имането си. - Няма ли да обеднее? - Който върши Божията воля, никога не обеднява, никога не греши, никога не боледува. Искате ли да бъдете здрави, да не грешите, всякога трябва да бъдете будни, да вършите волята на Бога. Нито за момент не трябва да забравяте, че служите на Бога, и да прилагате Неговата Любов. Ако любовта ви напусне само за един момент, ще изпитате горчивината и противоречията на живота. Казвате: Остаряхме вече. - Любовта ви е напуснала. Ако искате да се подмладите, дайте път на любовта в себе си. Където е Бог, там е младостта. Където Бог отсъствува, там е старостта. Когато напусне къщата ти, Бог казва: Аз си отивам, ела и ти с мене. Ще отидеш на оня свят, където няма скръб и страдание. Ще те посрещнат в оня красив свят с радост и ще те поставят на някаква работа. Ще работиш с любов и свободно ще влизаш и излизаш от тоя свят.
  
Хората на земята се бият, карат се, обиждат се. Щом някой се обиди, веднага казва: Знаете ли, кой съм аз? - Кой си ти? Кажи си името. Аз днес съм разположен, искам да оправя отношенията ви. Един брат се обидил, че не му позволили да държи сказка в салона. Чудно нещо! Кой може да забрани на човека да говори? Ако не говори в салона, ще говори в някоя къща. Човек може да говори навсякъде. Колко пъти са ми забранявали да говоря в тоя или в оня салон, но аз никога не съм се обиждал. Ако не говоря в специален салон, ще говоря на полето, в някоя къща или на планината. Някой се оплаква, че не съм се интересувал от него, че Господ не го обичал. Как иска той да прояви интерес към него, или бог да му докаже, че го обича? Като го срещна и видя, че е скърбен, ще му кажа две-три насърчителни думи и ще си замина. Той се ободрява, става енергичен и свършва работата си. Ако е болен, ще му дам някакъв съвет и ще си замина. Той може веднага да оздравее, а може и след седмица, месец или цяла година - зависи от рецептите. Има рецепти, за приготвянето на които е нужно цяла година. Изпращам рецептата горе, там да я приготвят. Той ще има търпение и ще чака. Някога и вие се молите за болни, но цяр няма за тях. Какво ще правите тогава? Не е лека тая задача, трябва да дадете нещо от себе си, но торбата ви е празна. Ще чакате да дойде нещо отгоре, да напълните торбата си и тогава да дадете. Ще кажеш, че има много хляб на фурната, можеш да напълниш чувала си. - Можеш да го напълниш, но не можеш да носиш пълен чувал на гърба си.
+
Хората на земята се бият, карат се, обиждат се. Щом някой се обиди, веднага казва: Знаете ли, кой съм аз? - Кой си ти? Кажи си името. Аз днес съм разположен, искам да оправя отношенията ви. Един брат се обидил, че не му позволили да държи сказка в салона. Чудно нещо! Кой може да забрани на човека да говори? Ако не говори в салона, ще говори в някоя къща. Човек може да говори навсякъде. Колко пъти са ми забранявали да говоря в тоя или в оня салон, но аз никога не съм се обиждал. Ако не говоря в специален салон, ще говоря на полето, в някоя къща или на планината. Някой се оплаква, че не съм се интересувал от него, че Господ не го обичал. Как иска той да прояви интерес към него, или бог да му докаже, че го обича? Като го срещна и видя, че е скръбен, ще му кажа две-три насърчителни думи и ще си замина. Той се ободрява, става енергичен и свършва работата си. Ако е болен, ще му дам някакъв съвет и ще си замина. Той може веднага да оздравее, а може и след седмица, месец или цяла година - зависи от рецептите. Има рецепти, за приготвянето на които е нужно цяла година. Изпращам рецептата горе, там да я приготвят. Той ще има търпение и ще чака. Някога и вие се молите за болни, но цяр няма за тях. Какво ще правите тогава? Не е лека тая задача, трябва да дадете нещо от себе си, но торбата ви е празна. Ще чакате да дойде нещо отгоре, да напълните торбата си и тогава да дадете. Ще кажеш, че има много хляб на фурната, можеш да напълниш чувала си. - Можеш да го напълниш, но не можеш да носиш пълен чувал на гърба си.
  
 
Не се спирайте на дребнавостите на живота. Не се спъвайте от изискванията и разбиранията на вашата личност. Така вие пречите на Господа да работи във вас. Всяка крива мисъл и криво чувство произвеждат реакция в съзнанието на Бога. Някой сгрешил по отношение на тебе. Трябва ли да вдигаш шум, да нарушаваш мира на Божественото съзнание? - Как трябва да постъпя? - Кажи си: Ще се уреди работата. Обиден съм, наистина, но и аз съм обиждал. Кажи си така и забрави обидата. Кой каквото ви каже, да не ви смущава. Потопете се в Божественото съзнание и забравете всичко, което са ви казали. Вие искате да работите за човечеството. Как ще работите? Ако не живеете в любовта и не я прилагате, нищо не може да направите. Без любов не може да помагате на никого. Живейте помежду си в любов, за да си помагате взаимно. Ако се карате и сърдите, вие ще заминете на другия свят неочаквано, както стана с нашия брат на планината. Карането и сърденето са тежести, които увеличават теглото на вашите раници. Качвайте се на планината без раници, да стигнете лесно върха.
 
Не се спирайте на дребнавостите на живота. Не се спъвайте от изискванията и разбиранията на вашата личност. Така вие пречите на Господа да работи във вас. Всяка крива мисъл и криво чувство произвеждат реакция в съзнанието на Бога. Някой сгрешил по отношение на тебе. Трябва ли да вдигаш шум, да нарушаваш мира на Божественото съзнание? - Как трябва да постъпя? - Кажи си: Ще се уреди работата. Обиден съм, наистина, но и аз съм обиждал. Кажи си така и забрави обидата. Кой каквото ви каже, да не ви смущава. Потопете се в Божественото съзнание и забравете всичко, което са ви казали. Вие искате да работите за човечеството. Как ще работите? Ако не живеете в любовта и не я прилагате, нищо не може да направите. Без любов не може да помагате на никого. Живейте помежду си в любов, за да си помагате взаимно. Ако се карате и сърдите, вие ще заминете на другия свят неочаквано, както стана с нашия брат на планината. Карането и сърденето са тежести, които увеличават теглото на вашите раници. Качвайте се на планината без раници, да стигнете лесно върха.

Версия от 04:49, 2 януари 2009

Закон за частите и за цялото

Размишление.

Ще прочета част от 24 гл. от Евангелието на Матея.

"Слънцето ще потъмнее, и луната няма да даде светенето си. (29 ст.) - Слънцето и луната представят човешките възгледи. Ако те не потъмнеят, вие не може да приемете новото. Ако богатият не обеднее, не може да влезе в Царството Божие. Ако богатият съжалява, че по-рано не е обеднял, сам по себе си той е беден. Обаче, ако богатият съжалява, че е обеднял, той не е беден. Не е беден оня, който съжалява, че не е богат.

Като ученици, вие се нуждаете от няколко основни правила на живота. Не знаете ли тия правила, вие ще учите, ще се явявате на изпити, но не може да ги издържите. Не само знание ви е нужно, но и прилагане на това знание. Например, един от вас може да напише думата любов със златна боя, друг може да я напише с червено мастило, трети - със синьо мастило, четвърти - с черно и т.н. Обаче, само оня се ползва от любовта, който я прилага. - Къде се прилага любовта? - В малките работи. Например, казвам ти да направиш нещо, но ти възразяваш, не слушаш. Щом имам любов, аз трябва да претърпя, да не възразявам. Учителят дава известни наставления на ученика, но последният не иска да ги изпълни. - Защо? - По-добре знаел от учителя си, какво трябва да прави и какво не трябва. Според мене, няма случаи, където ученикът да знае повече от учителя си. Ако наистина, ученикът знае нещата по-добре от учителя си, тогава учителят е ученик, а ученикът - учител. Учителят е самозванец, не заслужава да бъде учител. Само оня е учител, който знае нещата, говори добре и каквото знае, прилага го. Той знае, какви трябва да бъдат отношенията му към учениците и към ближния му. Той никога не изменя отношенията си. Същото виждаме и в природата.

Често се говори за музиката в природата. Кое е характерното в тая музика? - Че тоновете й не се менят. Например, дойдеш ли до основния тон „до“ в природата, той никога не се мени. Обаче, в човешката музика имаме виенско „до“ и парижко „до", между които съществува малка разлика. Виенската и парижката музика се приближават една до друга, но на музикантите липсва основния, природен тон. Тоя тон освобождава човека от всички недъзи. Изпееш ли основния природен тон правилно, какъвто недъг и да имаш, той ще изчезне. В естествените тонове на природата няма полутонове. Там всички тонове са цели. Освен това, в природата няма минорни гами. Човек е създал минорните гами, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Например, музиката на Шопен е болезнена. Има смисъл човек да пее тъжни, минорни песни, но когато е здрав. Болният да пее минорни песни, това не е музика, това е израз на болезнено състояние. В природната музика няма болезнени състояния. Там съществува една основна, естествена гама, от която всеки човек се ползва.

Животът на всички хора се основава на природната гама. Който не възприема и не възпроизвежда природния основен тон „до", не може да се развива музикално. Основен, естествен тон е тоя, при който доброто не среща никакви препятствия, външни и вътрешни, и свободно се проявява. Някой иска да пее, но си казва: За кого да пея? Вече съм на 45 години. Питам: Ти беше млад и пееше. За кого пееш тогава? Тоя, за когото пееше, разбра ли те? Пееше ли и той заедно с тебе? Оцени ли той твоето пеене? Ако дадеш на бакалина една златна монета, ще я оцени ли той? Ако се усмихне само и вежливо те запита, какво искаш да ти даде, това не е достатъчно. Той трябва да се свърже с тебе, да ти стане приятел. Той не е разбрал и възприел основния тон „до". Той не е разбрал, правилно ли е взет тона, или неправилно. - Как ще провери това? - С някакъв инструмент. Има камертон, с който също може да проверите, верен ли е тонът, който взимате или не е верен. Обаче, понякога камертонът се разваля. За да не се развали, вие го пазите в кутия. Истински камертон е оня, който не се разваля при никакви условия. Ако и морала си туряме в кутия, за да не се разваля, той не е истински морал. На такъв морал не може да се разчита. Има един камертон, който не се влияе от никакви външни и вътрешни условия. Има един морал, който също не се влияе от никакви условия.

Като наблюдавам живота ви, виждам, че вие ще срещнете големи спънки и мъчнотии, от които косата ви ще побелее. Ще умирате и ще се прераждате, т.е. ще отивате на оня свят и пак ще се връщате, както кофата се издига и спуща на зъбчатото колело. Докато сте на това колело, кофата ще се издига и спуща, ще се пълни и празни, ще се радвате и скърбите, без да постигнете нещо съществено. Радостта и скръбта не са ваши. Влизате в една къща, където хората живеят добре. Всички са радостни, и вие се радвате, но радостта ви е чужда. Влизате в друга къща и виждате, че там има мъртвец. Всички плачат, и вие плачете, но скръбта ви е чужда. Значи, вие участвувате в чуждите радости и скърби. И хората участвуват във вашата радост и скръб, но чуждото е всякога чуждо. Вие трябва да слезете от колелото и да тръгнете по своя път.

Докато е на земята, човек участвува в радостта на светиите, на праведните и добрите хора. Също така той участвува в радостите и скърбите на грешните и паднали хора. Това е мое твърдение, което може да проверите. Дали ще го приемете, това е друг въпрос. Изучавал съм живота на светиите и го познавам до най-малки подробности. Има светии, които са живели цели 30 години в пустинята, където са прекарали чист и свет живот. Обаче, влязат ли в живота, между хората, лицата им веднага потъмняват. - Защо? - Натъкват се на изкушения, които не могат да издържат. Какво изкушение може да срещне един светия? Една красива мома минава покрай светията, който държи последния си изпит. Тя се усмихва и мислено му казва: Поздравявам те, желая ти добър успех. Като не разбира значението на усмивката й, той се начумери и я погледне недоволно. Той мисли, че тя го изкушава, но после съжалява, че не е могъл да отговори на усмивката й. Цели 30 години се подвизавал в пустинята, придобивал знания и опитности, и в един момент се обърква, не знае, как да отговори на усмивката. Той пропада на изпита, и небето се затваря временно за него. Значи, между него и жителите на небето е произлязла известна дисхармония. Той казва: Да не бях срещал тая мома! Не, момата е минала точно на време, но светията не е бил готов да й отговори. Той се връща пак в пустинята, дето работи още 30 години. След това пак среща същата мома. Тя му се усмихва, и той й се усмихва. Има ли нещо лошо в усмивката? Ако мислиш, че в усмивката се крие нещо лошо, ти не си разбрал Божия закон, не си разбрал любовта. Бог живее в човека.

Следователно, ти трябва да различаваш човешката усмивка от Божията. Ако не познаваш Божията усмивка и се намръщиш, ще те изпратят отново в пустинята, да прекараш още 30 години там, да научиш урока си.

Сега аз изнасям тоя пример за изясняване на една истина. Красивата мома, която се усмихнала на светията, не е грешница. Тя е послужила за изпит на светията, който се учил 30 години в пустинята, за да се приготви за Царството Божие и за служител на Бога. Трябвало сам светията да се изпита, да види, докъде е стигнал. Много хора ще се намерят пред тоя изпит и трябва да го издържат. Един наш брат тръгна за Витоша с много тежка раница, но с него се случи голямо нещастие, не издържа изпита. Всички хора приличат на него. Всеки отива при Господа, но туря на гърба си тежка раница, 30 кг., и някъде, сред пътя, пада и умира. - Защо? - Тежка е раницата на света. Тежко е общественото мнение. С такава раница не се отива при Господа. Ще оставиш раницата у дома си и ще вземеш само парче хляб и стомничка за вода. Тоя брат е предметно учение за всички. Той каза: Оставям раницата, оставям стомничката и напущам земята. Сбогом! Той имаше големи мъчнотии, на огън беше поставен, на нажежена скара. И вие ще минете през тоя огън. Когато мъжът те пържи, благодари на Господа. Когато синът и дъщерята те пържат, пак благодари на Господа. Не търси причината, не питай, защо те пържат.

Една сестра иде да ми се оплаче, че носът я боли. Аз съм зает, не й отговарям. Тя се мръщи, недоволна е от мене. Щом тя се мръщи, и аз й отговарям по същия начин. Ако се усмихне, и аз ще й се усмихна. Тя трябва да почака малко, да свърша работата си. После й казвам: Сестра, ако отидеш при лекар, той ще ти даде някакво външно лекарство и ще обясни болката ти по външен начин. Аз ти казвам, че причината за болката на носа е духовна. Ти си направила някаква погрешка в мислите, в чувствата или в постъпките си. Като махнеш причината, болката ти ще изчезне.

Някой казва: Аз съм лош човек. - Не е въпрос лош човек ли си, или добър. Според мене, лош е оня, който влиза в училището. Добър е оня, който излиза от училището. За нас са важни учениците, които вършат Божията воля. Едно правило: Може да мислите, чувствате и постъпвате, както искате, но всичко да става за слава Божия. Живейте за слава Божия, а не за ваша слава, или за славата на Иван и Стоян. Вашите имена на земята са псевдоними. С други имена сте записани на оня свят. Като отидете там, ще ви питат, как се казвате. Как ще изтеглите парите, които сте вложили в банката, ако не кажете името си? Същият закон е и на оня свят. Как ще получите вложената сума, ако не знаете името си? Работете за Божията слава, за да мисли и Бог за вас. Това значи, да знаете името си, с което сте записани в Божествената книга и да се ползвате от вложеното във вас. Казваш: Обичам те. - Не можеш да ме обичаш, ако първо не си обикнал Господа. - Не познавам Господа. - Щом не познаваш Господа, мене съвсем не ме познаваш.

Ново разбиране е нужно на хората. Само така те ще разберат земята като временно училище. И гъсеницата се храни с листа, но временно. Като се превърне в пеперуда, тя се отказва от листата и търси нектар по цветовете. Докато е на земята, човек се храни с материална храна - с въздух, вода и хляб. Щом напусне земята, той се храни с мислите и чувствата на своите близки. Ако мислиш добре за своя близък, заминал за другия свят, ти му даваш добра храна. Ако мислиш лошо за него, предлагаш му лоша, нечиста храна. И детето, като не разбира любовта на баща си, казва: Лош е баща ми, често ме бие. - Не е лош, той благославя детето си. Колкото пъти вдигне ръка върху него, да го удари, толкова пъти го благославя. Когато майката и бащата бият децата си, те ги благославят и продължават живота им. Дете, което не е бито от родителите си, по-малко живее. Което е бито, живее повече. Следователно, и страданията, през които човек минава, имат за цел да продължат човешкия живот, да го осмислят и да заставят човека да познае Божията Любов. Покажете ми един пример, където човек, без страдания, е разбрал смисъла на човека. Всеки човек трябва да мине през страдания. Светиите са минали през такива страдания, каквито обикновените хора не могат да си представят. Като се освободите от своя личен живот, тогава ще разберете живота на светията. До това време ще мърморите, ще бъблите, както бъбли шишето, на което гърлото е тясно. Като изливат водата от такова гърло, чува се особено бъблене. В това шише се борят водата и въздухът, кой пръв да излезе. Ако гърлото на шишето е широко, въздухът и водата ще излязат свободно навън, без никакво бъблене. Кажеш ли, че не можеш да търпиш някого, това показва, че си шише с тясно гърло.

Какво представя търпението? - Велико нещо е да бъдеш търпелив. Между вас няма нито един, който може да се похвали с търпение. Сравнително един с друг, някой е по-търпелив, друг - по-малко търпелив, но търпелив, в пълен смисъл на думата, няма. Казвам нещо на някого, той веднага скача и казва: Обиди ме Учителят. - Ако ви обиждам, аз не бих се занимавал с вас. Аз не се интересувам от вашите работи. Ако някой гледа съблазнително към чуждата каса, аз минавам край него и нищо не му казвам. Когато детето гледа лакомо към дървото с ябълки и се готви да посегне на една от тях, и на него нищо не казвам. - Защо? - Според мене, и възрастният, и детето са на изпит. Възрастният има право да си вземе една златна монета, но касата е чужда. И детето има право да си откъсне една ябълка, но градината е заградена с бодлив тел. Господарят дебне детето и казва: Само да смееш да влезеш! Щом прескочи плета, детето веднага влиза в ръцете на пазача. Това са временни отношения. Пазачът няма право да бие детето, но и детето няма право да прескача плета на градината.

Правило е: дето плодните дървета са нискостъблени, хората са добри; дето дърветата са високостъблени, хората са лоши. Те нарочно режат ниските клони на дърветата, да не ги нападат крадци. Как трябва да постъпват хората на новите идеи с малките деца? Те трябва да имат по една пълна кошница със зрели плодове и, като мине някое дете край градината, пазачът да му се усмихне и да му даде един плод. Когато зреят плодовете, правилно е синовете и дъщерите на господаря да бъдат в това време в градината, а не слугите. Те трябва да следят, когато минават деца край градината, веднага да им кажат: Заповядайте по един плод от нашата градина. Това изисква Божественият закон.

Често вие се отегчавате от живота на земята и пожелавате да отидете на небето. - Какво представлява небето? - Живот на пълна хармония и абсолютна любов. Там всички се надпреварват, кой повече да услужва. Там никой не мисли за себе си. Каквото благо имаш, трябва да го споделиш с другите. Ако няма на кого да услужват, небесните жители слизат на земята, да помагат на хората. Затова, именно, Бог изпраща ангели на земята, да услужват и помагат. Благодарете, че има същества на земята, които не мислят за себе си и са готови да се жертвуват за другите. Някой е болен, пъшка, мъчи се. Веднага едно от тия същества дохожда при него и му казва: Не се безпокой, всичко ще мине. Търпение е нужно. - Защо са тия страдания? - Ще разбереш. И аз съм минал през болести и страдания и разбрах техния смисъл. Един ден и ти ще ги разбереш.

Пази следните правила: Не яж много. Прави избор на храната си. Яж навреме. Всяко нещо си има своето време. Всяка мисъл и всяко чувство идват на своето време. За изправяне на мислите и на чувствата също има определено време. Само любовта не се поддава на писани закони. Никой не може да те учи, как да обичаш. Любовта се проявява отвътре. Когато дойде в човека, тя започва да го учи. Любовта учи всекиго, но нея никой не може да учи. Аз говоря за естествената любов, а не за неестествената човешка любов. Неестествена е любовта, когато човек иска да спечели повече, отколкото му е необходимо. Например, ти обичаш някого и го ограничаваш, искаш той да обича само тебе. Любовта не се ограничава. Тя обича еднакво всички хора. Когато някой иска да обичам само него, това показва, че той иска да ме постави в пътя на престъпленията. Остави човека свободен и когато го обичаш, и когато те обича. Всеки трябва да даде свобода на ближния си, за да бъде свободен и той. Това изисква любовта.

Сегашните хора не живеят според закона на любовта. Те си правят човешки договори и според тях се нагаждат. Например, жената казва на мъжа си: Ти трябва да ореш и да сееш, а аз ще жъна. Ти ще внасяш вкъщи, а аз ще готвя и ще се грижа за къщата. Обаче, други са отношенията, които се основават на любовта. Там не се прави никакъв договор. Мъжът е доволен, че срещнал жената, която обича, и благодари на Бога за това. И жената е доволна, че срещнала мъжа, когото обича, и благодари на Бога. Какво ще работи мъжът, и какво жената, това се нарежда само по себе си. Една среща, станала в името на любовта, струва колкото всичкото богатство на света. Кой човек е устоял на закона на любовта? Турете двама приятели, които се обичат, на едно място, да видите, колко ще устоят на любовта. Колко време продължи любовта между Давид и Натан, синът на Саул? В първо време любовта им беше идейна, но после се измени. Давид обичаше Натан повече от жената. Да обичаш жената повече от приятеля си, това води към престъпление. Ако и приятеля си обичаш повече от жената, пак вървиш в пътя на престъплението. - Защо? - В любовта няма предимство. Любовта не позволява да обичаш едного повече от другиго.

Помни: И като любиш, и като те любят, няма да четеш морал на Господа. - Защо? - Като любиш, ти си проводник на Божията Любов. Когато те любят, ти възприемаш Божията Любов. Кого ще морализираш тогава? Кажеш ли на някого, че го обичаш, ти не говориш истината. Само Бог люби, а човек е проводник и възприемател на Неговата Любов. Следователно, ще знаеш, че си или проводник на любовта, или я възприемаш. Остави Бога свободно да се проявява чрез тебе, без да Му се противиш. Той не обича реакцията. Щом някой се опълчи против любовта, Бог веднага се оттегля настрана. Тогава иде страданието, и човек се опомня, разбира, че е сгрешил. Докато Бог живее във вас, вие разрешавате задачите си правилно, животът ви е радостен и весел. Не казвам, че нямате любов, но разбиранията ви за любовта са ограничени. Ако някой се сърди лесно, любовта Му е слаба. На Бога не се сърдя, и морал не Му давам. Обичам всички хора, обичам ангелите, обичам всичко, което Бог е създал. Срещна една мома, усмихна се по един начин; срещна друга, усмихна се по друг начин. И едното, и другото са усмивки, които се различават, както костюмите на хората. Младият и старият не са нищо друго, освен различни костюми. Старият представлява благочестието. След като живее 30-40 години в пустинята, като аскет, той започва да се отегчава от живота си, иска да се подмлади. Бог го превръща в млада, красива мома, подир която тръгват много момци. Значи, красивата мома не е нищо друго, освен светия, който е живял 30 години в пустинята. Бог го изпраща на земята като красива мома, да я обичат всички. Светията може да се яви на земята като красива мома или красив момък. В каквато форма и да се яви, важно е да проявява любовта.

Какво представлява любовта? - Носителка на живота. Всяко нещо, което не носи живот, е чуждо за любовта, за човешката душа. Например, грехът е нещо странно, чуждо за душата. Той представлява груба, недиференцирана материя. Тя трябва да мине през Божественото съзнание. То ще работи хиляди години върху нея, за да я организира. Като материя, тя не е лоша, но не е пригодена към човека. Лошо нещо ли е ледът? Не е лош, но не пълни шишето или стомната си в студено време с вода. За предпочитане е стомната да бъде празна, отколкото да се напълни с вода и да се пукне от студа. Следователно, не се пълнете с материята на греха и на злото, да не се пръснете. Дойде ли злото, т.е. лошите условия, бъдете празни. Отваряйте се само за доброто. Гледайте на нещата така, както Бог гледа. Както Той търпи, така и вие ще търпите. Той вижда погрешките на хората и мълчи. Защо и вие да не търпите? Защо майката търпи детето си? Тя казва: Много съм дала за това дете. Има нещо ценно в него, ще го търпя. В това отношение, майката е учен човек, който вижда доброто в детето си, както астрологът и физиономистът виждат нещата и казват: Ще излезе човек от това дете. Има нещо хубаво в него.

И тъй, не се спирайте на сегашните си разбирания. С тях сте дошли вече до едно място, по-нагоре не може да вървите. За да влезете в Царството Божие, нужни са нови разбирания. Отдавна Бог е внесъл новото в света. Отдавна хлопа Той на вашето съзнание. Някои от вас са приели нещо от новото, но това не е достатъчно. Трябва да изпразните стомните си от ненужното съдържание и да оставите само същественото в тях. Вие сте изучили вече процеса на събирането. Какво трябва да направите? - Да научите изваждането, умножението и делението. И тука няма да спрете. Ще изучавате степенуването и коренуването. Като ученици, вие трябва да имате предвид следното: Цялото никога не се дели. То е вечно и неделимо. Делят се само частите. Цялото не се събира, не се вади, не се умножава, нито се дели. То е единствената реална величина, която нито се изменя, нито се променя. Дойдете ли до промените, вие сте в закона на частите. Само частите се менят. Това, което се променя във вас, са частите. Обаче, има нещо неизменно в човека, което, от младини до старини, остава едно и също - то е цялото. То е Божественото начало. Като цяло, то разрешава всички противоречия между частите. То е в състояние да възстанови нарушеното равновесие между частите. Недоволството се дължи, именно, на нарушеното равновесие между частите. Те се местят и докато дойдат на местата си, човек е недоволен. Частите постоянно се местят. На това разместване се дължи вечното движение в космоса. Само цялото не се мести. И небесните тела се движат от едно място на друго. Те никога не се връщат на старите си места. И вие, като промените мястото си, никога няма да се върнете назад. При всяко разместване на частите става известно стълкновение, което води към грях и престъпление. Ако две тела дойдат близо едно до друго, те неизбежно ще се стълкновят. - Какво трябва да се прави, за да се избегне това стълкновение? - Да се използува пространството. Много пространство съществува във вселената. Човек трябва да бъде разумен, да не се стълкновява, за да не губи равновесието си. Двама души се карат. Те са дошли близо един до друг. Единият иска да вземе по-голям дял от другия. Докато хората живеят само с даване и взимане, всякога ще се карат. Опитът ще ги научи, как да живеят; да използват пространството, без да се карат. Казваш: Аз съм слушал тая песен, познавам я. - Ако можеш да я изпееш, слушал си я; ако не можеш, не си я слушал. От Божествено гледище, човек знае само това, което може да направи. Не можеш ли да изпееш една песен, ти никога не си я слушал. Щом направиш сам нещо, ти никога не го забравяш. То е отразен лъч в очите ти, то е отпечатък в твоето съзнание. Лъчът се отразява в човешките очи, независимо от това, дали човек го съзнава, или не. Всичко това, което лъчът трябва да внесе в човека, внася го. Така и любовта внася своето богатство в душата на човека, и той трябва да бъде буден да го използва.

Бъдете доволни от живота си. Че страдате и боледувате, това да не ви плаши. Боли ви кракът - това е за добро. Така ще изучавате добродетелите си. Боли ви носът - ще изучавате интелигентността си. Ще намерите начин, сами да се лекувате. Ще прекарате няколко дена в пост и молитва. Ако сами не си помогнете, ще помолите някоя сестра или брат да ви помогнат. Има много методи за лекуване, но понеже не сте готови за тях, ще ги изопачите. Например, като ви боли носа, хванете го леко с палеца от двете страни и го масажирайте. Правете леки масажи на носа си с всичките пръсти, да му предадете част от техния магнетизъм.

Питате: Как трябва да се молим? Да правим ли поклони, както църквата ни съветва? - Поклоните, колениченето показва, че човек влиза в противоречие с Господа. - Тогава да вдигаме ръцете си нагоре. - Трябва да знаеш, как да вдигаш ръцете си. Трябва да знаеш, как да изправиш тялото си. Не е все едно, дали събираш части или цели единици. Казвате 1 +1 =2. Какво събирате, не се питате. Ако събирате една част с друга, ще получите две части. Обаче, събирате ли едно цяло с друго цяло, не може да получите две части. Цялото не се събира. Как ще събереш една любовна мисъл с друга любовна мисъл? Това е невъзможно, няма правило за такова събиране. Дойдете ли до любовта, там има друга математика и геометрия.

В обикновената геометрия се говори за квадрата, за кръга като части от пространството, като фигури. В живата геометрия се говори за фигурите като отношение. Например, квадратът е фигура, в която само четири точки имат еднакво отношение към една централна точка. Сегашните хора строят къщите си върху квадрат, затова се натъкват на противоречия. Кръгът е фигура, на която всички крайни точки имат еднакво отношение към централната точка. В живота на кръга няма противоречия. За да се избегнат противоречията в квадрата, необходимо е да се прекара един диагонал, като равнодействуваща сила. В тая линия се разрешават противоречията на ума, на сърцето и на волята. Казвам: Който е разрешил противоречията в живота си, той е готов да служи на Бога, да раздаде имането си. - Няма ли да обеднее? - Който върши Божията воля, никога не обеднява, никога не греши, никога не боледува. Искате ли да бъдете здрави, да не грешите, всякога трябва да бъдете будни, да вършите волята на Бога. Нито за момент не трябва да забравяте, че служите на Бога, и да прилагате Неговата Любов. Ако любовта ви напусне само за един момент, ще изпитате горчивината и противоречията на живота. Казвате: Остаряхме вече. - Любовта ви е напуснала. Ако искате да се подмладите, дайте път на любовта в себе си. Където е Бог, там е младостта. Където Бог отсъствува, там е старостта. Когато напусне къщата ти, Бог казва: Аз си отивам, ела и ти с мене. Ще отидеш на оня свят, където няма скръб и страдание. Ще те посрещнат в оня красив свят с радост и ще те поставят на някаква работа. Ще работиш с любов и свободно ще влизаш и излизаш от тоя свят.

Хората на земята се бият, карат се, обиждат се. Щом някой се обиди, веднага казва: Знаете ли, кой съм аз? - Кой си ти? Кажи си името. Аз днес съм разположен, искам да оправя отношенията ви. Един брат се обидил, че не му позволили да държи сказка в салона. Чудно нещо! Кой може да забрани на човека да говори? Ако не говори в салона, ще говори в някоя къща. Човек може да говори навсякъде. Колко пъти са ми забранявали да говоря в тоя или в оня салон, но аз никога не съм се обиждал. Ако не говоря в специален салон, ще говоря на полето, в някоя къща или на планината. Някой се оплаква, че не съм се интересувал от него, че Господ не го обичал. Как иска той да прояви интерес към него, или бог да му докаже, че го обича? Като го срещна и видя, че е скръбен, ще му кажа две-три насърчителни думи и ще си замина. Той се ободрява, става енергичен и свършва работата си. Ако е болен, ще му дам някакъв съвет и ще си замина. Той може веднага да оздравее, а може и след седмица, месец или цяла година - зависи от рецептите. Има рецепти, за приготвянето на които е нужно цяла година. Изпращам рецептата горе, там да я приготвят. Той ще има търпение и ще чака. Някога и вие се молите за болни, но цяр няма за тях. Какво ще правите тогава? Не е лека тая задача, трябва да дадете нещо от себе си, но торбата ви е празна. Ще чакате да дойде нещо отгоре, да напълните торбата си и тогава да дадете. Ще кажеш, че има много хляб на фурната, можеш да напълниш чувала си. - Можеш да го напълниш, но не можеш да носиш пълен чувал на гърба си.

Не се спирайте на дребнавостите на живота. Не се спъвайте от изискванията и разбиранията на вашата личност. Така вие пречите на Господа да работи във вас. Всяка крива мисъл и криво чувство произвеждат реакция в съзнанието на Бога. Някой сгрешил по отношение на тебе. Трябва ли да вдигаш шум, да нарушаваш мира на Божественото съзнание? - Как трябва да постъпя? - Кажи си: Ще се уреди работата. Обиден съм, наистина, но и аз съм обиждал. Кажи си така и забрави обидата. Кой каквото ви каже, да не ви смущава. Потопете се в Божественото съзнание и забравете всичко, което са ви казали. Вие искате да работите за човечеството. Как ще работите? Ако не живеете в любовта и не я прилагате, нищо не може да направите. Без любов не може да помагате на никого. Живейте помежду си в любов, за да си помагате взаимно. Ако се карате и сърдите, вие ще заминете на другия свят неочаквано, както стана с нашия брат на планината. Карането и сърденето са тежести, които увеличават теглото на вашите раници. Качвайте се на планината без раници, да стигнете лесно върха.

Следователно, не се обиждай, че не ти позволили да говориш в салона. Говори на друго място. Все ще дойде някой да те слуша. Бил си такъв-онакъв. Кажи си: Аз сам зная, че съм такъв, но това беше едно време. Сега изправих всичките си недъзи, превърнах лошото в добро. Някой ме очернил. Кой е виновен за това? От една страна, вината е в тоя, който ме е очернил; от друга страна, вината е в мене, че съм допуснал да ме чернят. Слаб съм бил и съм допуснал това. Аз съм по-малко виновен, но трябва да стана силен, да не допущам никакви слабости в себе си. Защо допуснах оня с катранената четка толкова близо до себе си, да ме очерни?

В едно Варненско село живял някой си поп Ганчо, който кръщавал селските деца. В същото село се явил един гръцки поп, който отново кръщавал същите деца по гръцките закони. Като се научил за това, поп Ганчо се ядосал много, взел катраницата и една четка и отишъл в дома на гръцкия поп. Свалил гащите му и с четката си го очернил добре. Като карали гръцкия поп отново да кръщава децата, той казвал: Мазан ли си с катран, да знаеш, какво нещо е катранът? Знаеш ли, какво значи, да те очернят? Това, което вие сте кръстили, не давайте на друг да го кръщава. Смели трябва да бъдете! Не съжалявайте за това, което веднъж сте направили. Ако е лошо направено, изправете го. Така ще угодите на Бога. С това аз не упреквам никого, но казвам, че трябва да разрешите противоречията, които неизбежно ще дойдат. За това се иска смелост и решителност.

Питате: Какво е положението на брата, който умря на Витоша? - Сега той е по-добре, отколкото беше по-рано. Той свърши живота си на планината, на чист въздух, сутрин, а не вечер. Като лежеше на земята, той мислено казваше на минаващите братя и сестри: Един ден и вие ще свършите като мене. Ще хвърлите тежката си раница и ще си отидете. Бъдете готови, като ви извикат, да напуснете тоя свят. Като те повикат, ти трябва да си готов веднага да отидеш. Когато Бог те повика, ще оставиш жена и деца и ще отидеш на оня свят. Жена ти трябва да каже: Моят мъж не умря, но замина при Господа. И нашият брат беше повикан от Господа, там да работи, да развие някои свои способности. Той имаше добър ум, добри заложби. След 10-15 години пак ще дойде на земята като добър работник.

Днес ще размишлявате върху 15 стих, 15 глава от Евангелието на Йоана: „Не ви наричам вече роби, защото робът не знае, що прави господарят му; а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го."

Отче наш.

9. Лекция от Учителя, държана на 18 май, 1932 г. София. Изгрев.