Разлика между версии на „Зарадваха се учениците“

Версия от 13:51, 13 януари 2010

Зарадваха се учениците

„И това като рече, показа им ръцете и ребрата си. И зарадваха се ученицмт-Б, като видеха Господа."*

В прочетената глава има ред важни положения, които са свързани в едно ц"Ьло. Смисълът па живота седи в цълото. Частит" на каква и да е величина са израз на цялото. Следователно, животът на частите зависи от живота на щблото. Това е важно положение, което трябва добре да се схване, за да се осмисли целокупния живот. Ако животът на съвременните хора се е обезсмислил, то е по единствената причина, че тФ. искат да жив~вят извън цялото, което е невъзможно. Ако човек се откаже от цялото, което представя реалността или разумността в живота, той неизбежно ще дойде до положението, в което се намират съвременниттз общества. Днес всички учени и философи, поети и музиканти, художници и артисти, всички считат обществото за идеал, за никакво божество. Ето защо, всички искат да имат доброто мнение на обществото, а ние виждаме, че от каквито индивиди да е съставено това общество, то има свои дефекти, свои недостатъци. Кажете, например, можете ли да прекарате с един човек от това общество 20 години на едно мъхто. бвз да се скарате, или да си кажете една лоша дума? Значи, хората, които съставят обществото, не са светии, вследствие на което не трябва да се бого-творят. Идеята, че обществото трябва да се зачита, е права. Обществото е израз на високо съзнание. Когато н-бкой човек излиза от името на известно обшество, той мисли, чувствува и действува по-високо, отколкото, ако би се^ проявил от свое име. Запример, от кмето на някое общество той може да постъпи справедливо, без ла обича пРавдата. Защо? Нъчцо го заставя да постъпи така. Казвате: Как е възможно разумен човек да постъпва ^°д нечие давление? Ако дадете наклон на водага, и бистра, и мжтна да е тя, и двете води ще вервят в едно направление, и каквото срещнат на пътя си, ше постж-

• ) Йоана 20:20.

48

пят по един начин. Ако запитате водата, защо тече в тази посока, тя ще каже, че така желае. Не, това не става по нейното желание, но наклонът, който е даден на водата, определя посоката на движението й. Водата ще бъде много мирна, ако тече по хоризонтална посока. Това е положение, което н^ма нищо общо със самия жи-вот. Явленията в живота и природата стават ясни само тогава, когато са във връзка със самитъ1 нас. Човек може да възприеме лесно всяко нещо, което носи светлина за ума, топлина за сърцето и свобода за волята.

„Показа им ръцете и ребрата си." Какво н-вщо е ръката? За онзи, който не се занимава с устройството на ръката, с формата й и с нейните линии, тя нищо не представя. Обаче, за онзи, който се занимава с науката за ръката, по-красив, по-добре устроен уд от нея н-вма. По красота и по изящество н-ьма друг уд в човешкия организъм, подобен на ръката. Някой може да намира дефекти в устройството на ръката, но те се отнасят до деформираните ръце, до ръце, които са се отклонили от правилната форма на ръката, която природата първоначално е създала. Красотата на един уд не седи само в неговата съвершена форма, но и в приложението на този уд. Ръката представя историята на човечеството. Всичко, което миналите и сегашни култури са създали, е отбелязано на ръката. Като изучават формата на ръката и линиите по нея, съвременните хиромантици и досега още не могат да се произнесат, кога е създадена линията на живота. Цела епоха, цела култура е взела участие в създаване линията на живота, но хиромантиците не знаят нищо по този въпрос. След това дойде нова култура, нова епоха, която създаде линията на сърцето. Най-после дойдоха нови хора, интелигентни, умни, които създадоха нова епоха, плод на която беше създаването линията на ума. Значи, три важни линии има на ръката: линиите на живота, на сърцето и на ума. Докато Христос беше на земята, Той внесе едно малко подобрение в еждбата, в щастието, или в тъй наречената сатурнова линия. Мнозина запи-тзат: С какво се занимаваше Христос на земя!а цели 33 години? – Той внесе корекции, подобрение в линията на еждбата. Тази линия минава през ертьдата на ръката, по направление на средпия пръст. Конго пека п^ знае, ^акво е напрезпил Христос, като е жнпЬл на чемята, нека погледне линията па еждбата си и да чете – тамье на-

49

писано всичко. У някои хора тази линия липсва; у други е добре начъртана, а у трети едва сега Христос я пише. Голтьмо нещастие за човека е да нтзма тази линия на ръкага си. Такъз човек е изложен на големи мъчнотии и неприятности в живота: той трябва да работи сам, без приятели, да преодолява условията на гжстата материя. Всичко това не говори добре за хора, които нямат тази линия. От изследванията, които съм правил върху рж-цеттз на българиттв, дойдох до заключение, че тъ" трябва да работят много върху сатурновата линия, която е доста къса. Другитъ' три линии съществуват у гях, но са значително деформирани; и те тртзбва да се изправят.

„ Показа им ржиеттз си". Какво искал да каже Христос с показването на ръката си? Той искал да покаже, каква корекция е направил в трите линии, а главно в сатурновата линия. Как мислите, коя ръка е показал Христос, дътната* или лтзвата? По този въпрос и досега има спор. Мз мисля, че Той е показал лавата си ръка. Лавата ръка е царската ръка. Тази ръка дава разпореждания, като царица, а дясната служи, изпълнява, затова е по-развита. Мнозина казват: Какво може да направи лавата ръка? – Много може да направи тя. Привидно дясната ръка верши много работи, но по-важна е лявата, която издава заповъ\дитъ\ Лавата ръка стимулира, а дясната – изпълнява. В живота важни са стимулиттз.

За изяснение на последната мисъл, ще приведа един пример от живота. Срещате един млад момък, ходи изпокъсан, невчесан, от нищо не се интересува. С майка си и баща си е груб, не им помага ^ работата, ходи натук-натам без работа, не му се живтзе. Не се минава много време, срещате същия момък, но вече добре облечен, спретнат, косите гладко вчесани, интересува се от наука, учи, чете, доволен е от живота. Защо? Заинтересувал се е той от някоя ръка. Дето ходи, каквото прави, все за тази ръка мисли. Красива е тази ръка! Особено красива и интересна е лавата ръка. Защо се е заинтересувал от тази ръка? Защото от нея изтича ибщо хубаво. Хората го гледат, емтзят му се. Не, не е За сМ"Ьх това. Когато пипнете ръката на нЬкой човек, вие засътате цял евт^те. Казвате: Какво интересно има в ръката? Женска или мъжка ръка, все едно – ръка е гова. Не е достатъчно да се произнесете само, че това е ръка, мъжка или женска. Като се каже женска ръка,

50

пред очите на учения чов*бк се разкрива ц-бл св*бт – възвишен, Божествен свят, на който лявата ръка е изразителка. Този св"бт свързва човека с любовта. Като се каже мъжка ръка, пред учения се разкрива друга страна на Божествения свят – святът на мъдростта, чийто изразител е дясната ръка. Следователно, ако се докоснете до лтзвата ръка на човека, вие се свързвате с любовта, от която соковете на живота започват да те-кат и към вашето сърце. Дко се докоснете до дясната ръка на човека, вие се свързвате с мъдросгьта, която внася нова светлина, нови идеали във вашия ум.

Казвате: Това са младежки работи! – И младиг, и старите еднакво горят. Когато искат да се посмЕят на старите хора, българите казват: „Старо бунище като се запали, мъчно се гаси ". Какво означава това? Когато стари въглища се запалят, лесно горят, понеже проце-сът на овъгляването в тяхъ* се е извершил напълно. Младите новите въглища не горят добре, защото не са напълно овъглени. Когато хората казват, че сухите дърва, или сухите въглища горят лесно, тук се крие друга идея. Не горят сухите дърва, но животът гори. Дето има пълно горение, то е признак на нормален, добре развите живот; дето горението е непълно, то е признак на не-нормален живот, и тогава казваме, че сухите дърва горят. Щом сухите дърва почнат да горят, работата на хората се е свершила вече. Мко съвременните хора разбираха смисъла на живота, те"в нямаше да се нуждаят нито от дърва, ни го от въглища. Който води добър, нормален живот, той ще може да се ползува от топлината, която се развива при храненето и нтзмаше да се нуждае от дърва и въглища за отопление. Сега, като не живЕят правилно, хората се чудят, как да си доста-вят повече дърва и въглища, за да се отопляват през зимата.

„Христос им показа ръцете и ребрата си ". Велико нещо се крие и в човешките ребра! В създаването на ребрата се чете ц-вла история. Мнозина се запитват, защо е създаден така гръдният кош. – Как трябва да е създаден? Който не разбира законите на природата и пътищата, по които тя работи, той не вижда дълбокия замисъл, по който тя твори и създава. Всичко, което природата е създала, е осмислено. За учения и камъниттз, и долинит-в, и верховет-, и растенията, и животниттз имат

51

смисъл. По тия неща той чете, учи, намира голяма закономерности Всбки планински връх отговаря на известни центрове. Те пъкъотговарят на известни положения в слънцето. Всички промени, които стават на земята, зависят от промените в слънцето. Като казвам, че и в слънцето стават промени, ще се заинтересувате, на какво се дължат тия промени. Няма да се спирам върху този вьпрос, но казвам, че причините за измененията, които стават на слънцето, са съвсем различни от тия за промените на земята. Едно е важно да знаете: материята е подложена на постоянни промени. Щом материята се изменя, едновременно с това се изменя и разумният живот. Щом разумният живот се изменя, и условията на живота се подобряват. Всичко в живота се стреми към вътрешен израз.

„ И зарадваха се учениците, като видеха Господа." Защо Христос се яви на своите ученици? Всбки казва: Какво мога да направя аз, като чов+зк? Казвам: вън от цялото, частта не може да се прояви. За да се прояви, чов-бк се нуждае от общество; обществото се нуждае от народ; народът пък се нуждае от цялото човечество. Ако човечеството иска да се прояви, то се нуждае от свят, още по-висок от своя. Значи, в света съществува зависимост, както между всички явления, така и между всички величини. Разумният чов*бк схваща тази връзка, тази зависимост, която съществува в Първичната Причина. И в този смисъл, всбки чов-бк счита, че той представя последната нишка или последната халка от общата верига. Оттук изваждаме следния за*он: когато съедините двата края на една верига, образува се едно вътрешно течение на сили. Ако съвременните хора разбираха този закон, те лесно ш,еха да изправят своя живот. Едно се иска от човека: да държи връзката си с целата верига. Ако се обърка в мисълта, или в чувствата си, той се откжева от тази верига, и трябва да мине дълго време, докато отново заеме първото си место. Когато човек умре, той отпуща ръцете си, откжева се от веригата на целото и казва: Сверши се с мене! Няма какво повече да се прави. След това домашните му кръсто-сват ръцете, или ги спущат надолу, но каквото и да правят с него, това е изкуствено положение. Който иска Да започне некаква деятелност, той трябва правилно да постави ръцете си, и то така, че през левата ръка да

52

минават теченията на сърцето, а през дясната – теченията на ума. Само по този начин може да се прояви мощното в човека, което да му отвори пжг към светли идеи, с помощта на които да работи и да се развива. Оттук вадим заключение: успехът на обществото зависи от неговите индивиди. гЛко индивидът е свързан с ц-блото, той ще укаже влияние и върху човечеството, като цяло. Когато слезе на земята, Христос беше свързан с онова велико, мощно цт^ло, което писа върху човешката ръка. За нас е интересна не само човешката ръка, но и нейните пръсти. В това отношение, всбки човтзк, всвко общество и всеки народ имат много още да работят. Голямо изкуство е човек да си извае красива ръка!

Сега, аз засьгам мимоходом хиромантията. Тя е наука, която показва скритите условия в ръката. С частите на ръката се занимава не само хиромантията, но и астрологията. Хиромантията се занимава главно с физическата страна на ръката, а астрологията – с физиологическата. Значи, хиромантията и астрологията разглеждат физическата и физиологическата страна на процесите, които работят в целия козмос. Често вие чувствувате, че животът ви се е обезсмислил. Защо? По единствената причина, че между вашите и Божествените мисли и желания няма връзка. И в любовта на съвременните хора няма връзка. Двама души се обичат, но защо се обичат, и те не знаят, немат връзка помежду си. За да обичаш некого, ти трябва да имаш определена цел. Всеко нещо, което правите, трябва да бъде с точно определена цел. Вие трябва да знаете, защо го правите. Запример, когато Христос показа ръката си на своите ученици, Той имаше строго определена цел. Като им показа ръката си, Той ги запита: Можете ли да четете по линията на съдбата? Какво нещо е съдбата? Съдбата е изразена чрез сатурновата линия. Тя представя Божията благодат, която иде отвън. От две хиляди години на-сам се говори за тази благодат, за спасение чрез верата. Съвременните християни не подозират нищо за тази линия. Те четат стихове след стихове, глави след глави, но никой от тех не се е заел да чете по ръката си, да види, доколко е разбрал Писанието. Разбирането на Писанието зависи от правилностьга на гази линия. У некои хора линията на съдбата е добре очъргана на

53

ръката, а у нтзкои е скрита, дълбоко заровена в земята, като нвкое семе, покрито отгоре с дебел пласт тор. За да мога1 св!лината и топлината да влияят върху това семе, да може да расте и да се развива, част от този гор тртзбва да се изхвърли настрана. При това ново положение, семето може да се развива правилно. Това показва, че семе го не се нуждае от много тор. В този смисъл, нтзкои хора се стремят към голями богатства, но тия богатства не са нищо друго, освен излишен тор, от който тб фъбва да се освободяг. Малко тор е нужно на човека. Голтзмото количество тор е онова бога гство, от което човек страда. Голтзмото богатство е една крайност в живота, а недоимъкът е друга крайност . Виждате друго семе, посадено в птзсъчлива почва, но не може да виртзе, нтзма влага, нтзма топлина, необходими за неговото развитие. Какво тртзбва да направите? Ще вземете малко тор и ще турите върху него. Значи, за да може първото семе да расте и да се развива правилно, тртзбва да се огнеме част от неговото изобилие, от неговото богатство. За да може второто семе, което е поставено при бтздни, оскъдни условия, да се развива правилно, тртзбва да му се даде от изобилието на първото семе. Богатството и сиромашията, взети в умствено и сърдечно отношение, са две условия в живота, които тртзбва разумно да се урегулират. Когато умът на човека е богат, тртзбва да се вземе от неговото изобилие, от неговото богатство, за да се натори сърцето; когато сърцето на човека е богато, тртзбва да се вземе от неговото изобилие, за да се натори ума. Следователно, нито сьрцето може да се развива без наторяване, нито умът може да се развива без наторяване.

И тъй, когато се говори за любовта, ние разбираме подобрение в еждбата на човтзшкото сърце. Само любовта е в сила да подобри състоянието на сърцето. Не е Достатъчно само човек да има опитности, но той тртзбва разумно да използува тия опитности. Съвременниттз хора С;* така вкиснати, че богати и бтздни, учени и прости """ всички са недоволни от живота. В себе си не втзрват, в ближниттз си не втзрват, в Бога не втзрват – какво друго може да им се даде^ От кого могат да получат нещо? Истинската втзра подразбира положение, пРи което човек да не се разколебава в своиттз убежде-НИя> да не губи упованието си в Бога. Какво виждаме

54

в живота? Докато е здрав, човек втурва в себе си, верва в ближните си, втурва и в Бога; щом се разболее, той изгубва вярата си. Силен във вярата си е онзи, който, като легне болен и умира, може да каже: Аз няма да умра! Ще живея заради Бога, за Неговото велико име, да Му служа и да се радвам на всичко, което Той е създал! Не е достатъчно само да изговори тия думи, но като ги каже, да стане от леглото си. Гози чо-в^к се намира в положението на акробаг, който минава по тънко въже. При тежки изпитания верващият минава по косъм, но той трябва да каже: Мз ще мина по този косъм благополучно! Ще кажете: Ние искаме научни данни по това. – Животът не се подържа с научни данни, но със следната велика аксиома: Бог живее в света, следователно, и аз живея. Докато спа-звам Божиите закони, мога да се радвам на живога, който Бог ми е дал. Щом човек подържа тази аксиома в себе си, той ще има Божието благоволение. Докато дава път на Божественото в себе си, човек всякога ще има Божията подкрепа. В който момент се откаже да работи, и плаче като малко дете, което иска да подчини майка си, да му даде, каквото то желае, той вече се е отклонил от правия път на живота. Който иска да подчини Божественото на личното, на човешкото в себе си, той се е индивидуализирал, а едновременно с това е взел кривия път в живота.

Следователно, новият живот изисква всички хора да се подчинят на великия законъ–на Любовта. За да се проявява правилно, животът трябва да има за тил Любовта. Ако животът не подразбира Любовта, той е без-смислен; ако светлината не подразбира знанието, М^-дростта, тя е безсмислена; ако свободата не подразбира Истината, тя е безсмислена. Съвременните хора искат да живбят добре. Как могат да живтзяг добре без любовта? Те искат да имат светлина, знание. Как могат да имат светлина, знание без мъдростта? Те искат да бъдат свободни. Как могат да бъдат свободни без истината ^ В това седи смисълът на живота, в това седи великият стремеж на човешката душа. Ние можем да бъдем свободни само тогава, когато даваме свобода и на другит. Ние можем да бъдем обичани само тогава, когато обичаме всички хора, всички живи същества. Който не люби всички, той не може да бъде обичан, не може

55

да има любов в себе си. Казвате: Може ли да се обича лошият човек? И лошият човек може да се обича. – Как? Ще се обича доброто в него, а не лошото, не неджзите му. В това отношение, всЬки човек, и най-ло-шият, и най-престъпният, имат нещо добро, красиво в себе си, което заслужава да се обича. Лошото не представя човека, нито пък има нещо общо със самия живот. Де е човекът тогава? Ще отговоря със следния пример. Вие претегляте три хиляди килограма розов цвят и го туряте настрана; виждате, че той представя един голям куп. Дали сте по-близо, или по-далеч от този куп, вие усещате неговата приятна миризма. Питам: цялият куп ли мирише? Не, само една малка част от това количество роза е причина за миризмата. За да се извади онова вещество, което е причина за приятната миризма на розата, всички тия цветове трябва да се варят с вода, докато се извлече едва един килотрам розово масло. Значи, тук е важен нектарът, който се е съдържал в цвета. Всичко, което остава след отделянето на маслото, се изхвърля навън, като непотребно. Такова нещо представя човекът Всички негови слабости, неджзи, пороци не са нищо друго, освен непотребното от розата, което остава след отделяне маслото от нея.

Казвам: многото, което човек има в себе си и мисли, че може да разчита на него, е излишно. То се равнява на три хиляди килограма розов цвет. Достатъчно е той да подложи това голямо количество розов цвъ"г на нагряване с вода, за да види, колко ше изкара от него. Колко и какво ще извади от тия три хиляди килограма? Само един килограм, но чист нектар, финна материя. Значи, единият килограм само е важен в човека. Този един килограм представя същинския човек. Всичко останало ще се изхвърли навън, като непотребно. На вейки човек е дадена задача, да се освободи от излишния багаж. Това се отнася и до богатството, и до знанието. Мнозина мислят, че много знаят, но те трябва да поста-вят знанието си на нагреване с вода, да го преварят и Да видят, колко есенция, те. е. колко чисто знание ще изка-рат от него. Дко запитате някой съвременен човек, които мисли, че много знае, какво може да ви каже за произхода на живота, той ще свие рамене. Ако го запитате, 0тде е дошъл, ще ви каже, че е дошъл от некоя планета, От коя планета, именно, е дошъл? – От некоя

56

планета на слънчевата система. – И това още не се Знае, дали е така. Друг пък ще отговори неопредЬлено: Жи' вотът е дошъл отнъъжде, той е произльзъл от Бога. Това показва, че много хора разглеждат този въпрос ог материалната му страна. Те търсят живота извън тях. Тъ" търсят живота във въздуха, във водата, в храната. Ко гато въздухът влтззе в дробовете и в мозъка, той им дава иЬщо, но същевременно ги разваля; когато водата влезе в стомаха, тя дава нещо, но същевременно го разваля; когато храната влезе в стомаха, тя дава нещо, но и взима нещо, вследствие на което го разваля. Питам; може ли да се нарече мисъл онази, която разваля мозъка? Мо же ли да се нарече вода онази, която разваля стомаха? Може ли да се нарече храна онази, която разваля стомаха? Тъй щото, който мисли, че такъв въздух, такава вода и храна могат да внесат никакво подобрение в живота на човека, той има криви разбирания. Докато хората имат криви разбирания за живота, те ще живеят по стария на-чин: ще се раждат и ще умират; пак ще се раждат и ще умират, но нищо ново нтзма да придобият. Това не е живот.

Съвременните хора не верват в друг живот, освен вътози на земята, и казва г: Чов~Ьк се ражда, живве и умира. Защо трябва да се роди и да умре, гъ" не знаят. Животът изразява волята Божия. Бог иска човек да живее, да учи, а той казва: Защо съм се родил, не зная; аз искам да умра! Следователно, раждането показва добрата воля Божия, и загова ние искаме да живеем. Смъртта показва нашата зла воля, нежеланието ни да изпълним волята Божия. Когато човек умира, причината затова е той сам. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен отказване на човека да верши волята Божия, с което изгубва добрите условия за живот. Според мене, самият акт на смъртта още не е смърг; обаче, когато човек изгуби добрите условия на живота, да мисли и да работи, той умира. Такъв човек изгубва смисъла на живота и се поставя в ограничителни условия. Смърт, която освобождава човека от ограничителните условия и му дава възможност другаде да работи, не е смърт. Това е посещение от ангела на свободата, който иде да пререже връзките, веригите на смъртта, да постави човека в условия, при които душата му може да се прояви.

„И показа им ръцете си", С това Христос искаше

57

да покаже на учениците си корекцията, която е направил в линия на на съдбата. Тази линия показва, че всички хора трябва да живеят в общение помежду си. При този общ живот, всеки човек трябва да бъде толкова умен, да не изгуби благоприятните условия на живота, да прави добро и в физическия, и в сърдечния, и в умствения свят. Всеки културен човек може да направи поне най-малкото добро. Някой казва: Аз нямам пари. – Ти не си дльжен да помагаш непременно с пари. Достатъчно е да изпратиш своята добра мисъл и своето добро чувство към онзи, който се нуждае. Добрата мисъл и доброто желание са малък приток вода към общото течение. Колкото повече се усилва водата, толкова повече и положението на нуждаещия се подобрява. Грамадното количество вода, което пада на земята, е образувано от милиони и милиарди водни капчици, които са дали съгласието си за общ живот. Ако не бтзха се съгласили да се съединят в едно, т1б щтБха да се индивидуализират^ вследствие на което нтвмаше да има тези грамадни количества вода, събрани на едно место, каквито днес срещаме навсякъде в природата. Какво може една капка вода сама да направи? В центъра на всека капка се крие известна сила, която определя нейния път, както и местото, дето ще падне. Определено е, де ще падне всека капка: дали на некое растение, дали на земята, дали на некое животно или върху ня-кой човек. Кой разумен човек може да поверва, че водните капки се направляват от съзнателни сили? Който чуе това, ще каже: Празна работа е тази! Питам: ако взема лжка на цигулката си и го прекарам над струните, това движение разумно ли е? Разумно е, разбир<. се. Когато виждаме две, успоредно поставени, релси и над тех се движат вагони, можем да извадим заключение, че във всека успоредност има разумност. В този смисъл, всеко благо, което търсим, е разумно.

Следователно, щом човек счита, че отличителното МУ качество от другите животни е мисълта, той трябва Да мисли право. Щом реши да мисли право, това решение се отразява и върху неговия дух, и върху неговата душа. Като реши да верши волята Божия, той влиза във вРъзка с умовете на всички хора, които също така вер~ шат волята Божия. Тогава той казва: Дз имам идея. Какво представя идеята? Идеята не е нищо друго, освен пРсюуждане на колективното съзнание в човека, или съ-

58

здаване на вътрешна връзка между съзнанията на всички хора. Когато нтзкой дава, от него става изтичане. В онзи, който получава, става процес на втичане. Ако човек не позволява да става никакво изтичане от него, по никой начин не може да става втичане в него.

„Показа им ръцете си." За пръв ижт учениците Христови пипнаха ръката Му, посредством което Той направи контакт с ттзх, като ги благослови и рече: „Отсега ьататък, благословен ще бъде оня, върху когото простра ръцеттз си." Благословението седи в прощение на гр-ьховеттБ. На мнозина това може да се вижда чудно, но факт е. Какво става с бедния човек, който Рокфелер е приел при себе си? Положението на този беден се подобрява. Мко Рокфелер не приеме нтзкой беден в дома си, положението му не само, че не се подобрява, но още повече се влошава. От какво зависи един беден да бъде приет от Рокфелера, а друг да не бъде при-ет? От гаранцията, която носи със себе си. Каква е гаранцията, която може да кредитира човека? Това е неговата ръка. Дко дойде нтзкой при мене да иска пари, аз нтзма да търся от него никаква препоръка, но ще му кажа: Дай да видя ръката ти. Ако видя върху него повечко тор, ще му кажа" Ти не само, че не се нуждаеш от пари, но имаш достатъчно имоти – ниви, лозя, къщи; следователно, ти не страдаш от нтзмане, но от голямо изобилие; от голтзмо лакомство ти си заровил всичките си богатства дълбоко в земята и не знаеш, как да ги из-ползуваш. Едно ти остава: разрови тора, с който си затрупан, изхвърли част от него навън, и като ти олекне малко, започни да вадиш от съкровищата си и да ги използуваш.

Един ден германският император посетил една от евангелските църкви, в която служил един пропо-в-бдник, забележителен по своето красноречие. Като изслушал проповтздьта му, императорът останал много доволен от красноречието и вдълбочаването на проповедника, затова, на излизане от църквата, той казал на своя пръв министър, който го придружавал: Този про-поведник говори много хубаво, но по всичко се вижда, че е беден човек. Трябва да се възнагради по-добре, да може спокойно да работи. Веднага материалното положение на проповедника се подобрило, но не се минали не-колко месеца даже, и красноречието му почнало да се

59

намалява. Две години след това императорът посетил същия пропов-ьдник, да чуе още веднъж неговата про-повед. Голяма била изненадата му, когато чул пропо-ведникът да говори. От първото му красноречие не останало почти нищо. На излизане от църквата, той пак спод^лил впечатлението си със своя министър: Днес не ми хареса проповедьта. Той вече не проповядва тъй хубаво. Министърът отговорил: „Когато птзтелът затлъстее, той престава да п+зе".

В съвременния християнски свят навсякъде се носи следния зов: Ние се нуждаем от хляб, пари, къщи! Като сверши никакво училище, човек веднага започва да мисли за прехраната си и казва: Как ще преживея? Казвам: няма идейни хора в св^та! Всички казват: Скъп е животът, днес мъчно се живее! Не, това е криво разбиране. Питам: Идвал ли е при вас Христос да ви покаже ръцете и ребрата си? Той казва: „Както ме Отец проводи в света, така и аз ви провождам, да носите Неговото благословение". И наистина, ние не сме изпратени на земята да корегираме света, но да внесем новото, да видим, дали всички дървета са полети. Когато господарьт изпраща един от своите слуги на нивата, как ще познае, дали слугата е добър, или не? Ако този слуга облаче най-новигь- си дрехи, тури на главата си новата си шапка, вземе бастон в ръка и напълни чантата си с няколко научни книги, да чете, без да обърне погледа си към неполетите дръвчета, неокопаните картофи и неподреденото лозе, може ли да мине за добър слуга? Господарьт ще бъде ли доволен от него? Обаче, ако слугата облече стариттз си дрехи и отиде на лозето да копае, да пол-ъе всички плодни дръвчета и зеленчуци, и след това отвори книгата да чете, той минава за добър слуга. Господарьт винаги остава доволен от такъв слуга. Казвате: Ние сме чули тия нтзща, знаем всичко това. – Като знаете тия неща, приложили ли сте ги? Като сте яли от най-хубавите круши, разбрали ли сте гехния език? Вс%ка круша, встзка ябълка или всеки плод, изобщо, съдържа в себе си една Божествена идея. Като Изядете един от тия плодове, вие трябва да възприемете тази идея. На колцина от вас се е запалило сърцето ^лед прочитането на някоя хубава книга, като Библията? аиляди хора четат и препрочитат Библията, но на колко 01" ттзх сърцата са се запалили от Божествения огън?

60

В Библията има много човешки работи, но има и много Ьожестени На много хора сърцата са запалени, но горят с дим. Почти на всички хора сърцата са запалени, но навсякъде в света виждаме само дим и пушек.

Казвате: Ние горим. Да, вие горите, но във вас става още непълно горение, придружено с отделяне на много дим. Горението, което сгава във вас, не е още онова пълно горение, без никакьв дим и пепел, с бвла, ослъпител-па евтилина. Човвшката мисьл е запален 01ън. Дко о! мисълта на човека постоянно се отдъля дим и пепел, тази мисъл не може да бъде права. Дко от сърцего на човека, в което любовта е влъзла, излиза само дим и пушек, това още не е истинската любов. Лесно е да жи-вье човек с някой ангел на любовта, защото ангельт е силен; въсъщност, ангелът ще живъе с човека, а не човек с ангела. Лесно е да се живъе с Бога, но мъчно е да живъе човек с човека. Обаче, само разумният човек може да живее с Бога. Ще кажете, че правите усилия в това направление. Не е въпросът да правите усилия, но вськи трябва да посгави в ума си мисълта: Мз трябва да живея, както ангелът живъе! Че н-бкои хора не живЕят така, това не е важно за мене; щом искам да имам Божието благоволение и съдействие, аз трябва да живея като ангел, да разбирам Божията воля, направо да възприемам Неговата мисъл и да я предавам на света, преди още да е дошъл слугата да ми каже, какво Бог иска от мене да направя. Само такъв човек може да се нарече разумен.

Сега, като ме слушате да говоря така, вие казвате: Голяма привилегия е да дойде Христос на земята, да жив-ье между нас! Питам: нима досега Христос не е до-хождал и не си е показвал ръцете на хората? Съвременното човечество се намира в последната фаза на живот, през която са минали Христовите ученици, когато Христос ги извел на планината и се е възнесъл пред тях. Казано е в Писанието, че някои от тогавашните верващи се усъмнили. Хората и тогава се съмнявали, и днес още се съмняват – човешкото съмнение няма край. Вие можете да се усъмните даже при най-малката погръшка на вашия приятел. Запримър, ако приятельт ви влъзе във вашия дом и премъсти парите ви от едно мъхто на друго, вие веднага ще се усъмните в него и ще кажете: Той е премъхтил паритъ1 ми с н%какво намерение. Ако при-

61

ятельт ви влезе във вашия дом и се усмихне весело на вашата млада и красива жена, вие пак ще се усъмните и ще бъдете готови да направите вълрос, как е посмял той да се прояви така? Животът на съвременните хора е крайно изопачен. Де остана светостта на душата? Нима защо да се съмнявате. Днес и децата познават измамата; и г знаят, дали ги обича някой, или не. Законът на Любовта изисква съвершено чисти отношения между хората. Идеален мъж е онзи, който никога не се съмнява в онази душа, която го люби Защо? Защото неговото повдигане зависи от нея. Същото се отнася и до жената. При това, нито жената трябва да казва на мъжа си, че го обича, нито мъжът трябва да казва на жена си. Ако изказ-ват любовта си, тяхният живот на земята ще се съкрати. Ако мъжът и жената искат да живт^ят по-дълго време на земята, те никога нищо не трябва да говорят за своята любов. Какво правят съвременните хора? Като се влюбят един в друг, те-б постоянно говорят за своята любов. Единият казва: Мз те обичам много, без тебе не мога да жив"вя. Готов съм да пожертвувам живота си заради тебе. По тази причина, именно, хората преждевременно заминават за онзи свят. Любовта никога не тр-вбва да се изказва Тя не трябва да слиза до кальта на живота, но да остане за винаги на небето, като небесна царица. Нашият живот пък тр-вбва да бъде израз на любовта. Казвате на н+зкого, че го обичате, но не се мина-ват три – четири деня, и вашата любов изчезва. Истинската любов е израз на Божествения живот. Когато дойде на земята, Христос не каза на ученици^ > си, че ги обича. Само веднъж им каза, че ги обича, след което дойде кръстът, краят на Неговия живот. Той им каза: „ Аз ви възлюбих, и заради тази любов отивам при Отца си". И после, когато се яви втори път при учениците си, Христос им каза: „Мир вам!"

Съвременните хора говорят за любовта, но не я прилагат. Т"б говорят за живота, но не живт^ят, както трябва. Едьо от качествата на истинския живот е постоянното изтичане и втичане в него Който иска правилно Да разреши своя живот, той трябва да отиде при н-вкой извор, или при нт^коя чешма, и от ттзх да научи разгадката на живота. Камъните от които е съградена една чешма, за винаги оааваг едни и сщи, но водата, ко?ю изтича от чешмата, вейки момент бива различна. Красо-

62

тата и цената на дадел извор зависи от водата, която постоянно изтича от него. В този смисъл, и човтьк тртвбва да бъде извор, който постоянно да тече, да извира Това е необходимо за нашето съзнание. Мко човтьк ззприлича на чешма, на която постоянно турят ключ, да не тече, или на малко езеро, което често пресъхва, неговият живот е изптьл вече своята песен. Често софийската вода е мжтна. Защо ^ Понеже тази вода минава дълъг път, и докато стигне до нас, тя се размжтва. Значи, ключ на чешмиттз не тртьбва да се поставя, и пътт, през който водата минава, не трябва да бъде нечист. Мжтната, нечистата вода определя човтзшкия морал. Старите българи не поставяли на чешмитъ1 никакви кранове, вследствие на което водата постоянно е текла, и всякога е била свежа. Това изисква естественият живот. Под думата „ естествен животъ" разбираме живот, който постоянно тече. Сега, дето погледнете в живота, навсъкъде кранове- в науката кранове, в религията кранове Вследствие на това, всички казват: Тртзбва да отидем на небето, там да завершим своята работа! Това са особени разбирания. Много ангели имаше на небето, но тъ" не можаха да свершат работата си там, и требваше отново да елтззат на земята, да зааър-шат своята работа.

„И показа им ръцете си". С това Хрисюс искаше ла обърне внимание на ученициттз си върху великата наука на ръката. Ето защо, встьки съвременен човтьк тртьбва да разглежда ръката си, да изучава главно линията на съдбата. По тази линия той ще прочете не само миналия си живот, но и бъдещия. Когато човт^к се научи да чете по тази линия, колкото пъти и да дохожда на земята, той ще може да предскаже своето материално, сърдечно, умствено и обществено положение, до което най-много ще достигне. Той ще знае, дали ще бъде учен или прост, богат или беден. Мко бъде учен, ще знае, дали ще се прояви като философ, писател, поет, музикант или художник. Всичко това е написано на линията на еждбата, но малко хиромантици могат да четат написаното по нея. Сегашните хиромантици, които, според мене, минават за ученици на хиромантията, взимат в съображение главно линиите на ума, на сърцето, на живота и други няколко знака, и от ттьх правят своите заключения Обаче, учи-тельт на хиромантията, като погледне само линията на еждбата, веднага чете. Той чете по ъглитте на отклоне-

63

нието, които вижда иа тази линия, по ред малки и го-л-бми знаци върху нея, и така прави своит-б заключения. В тази линия той вижда цтзла гоеметрия. Ако линията на съдбата на н-бкой човек съвпада с центъра на общото козмическо течение, този чов-бк е в общение с Бога, той е щастлив и добър. Значи, има случаи, когато линията на съдбата на някои хора съвпада напълно с общите течения на козмоса. В такива хора линията на ума и на сърцето са балансирани Строежът на тяхните пръсти, ечи, вежди е отличен В тия хора всичко е добре поставено. Когато Мойсей е казал „да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, ум, душа и сила", той подразбирал да нам-вриш този, именно, център – центъра на общото козмическо течение. Мнозина мислят, че като кажат ,да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкото си сърце", че са Го възлюбили. Не е лесно да възлюбиш Господа. Ти трябва да Го възлюбиш с всичкото си сърце, ум, душа и сила. За да се постигне това, от човека се изисква вътрешно знание, да може той да направи опит, който да даде добри резултати. В какво седи този опитъ^ В издържането Ако при най-гол-вмит-в изпитания, които сполетяват човека, той издържа, без да накърни с н"бщо своята любов към Бога, това показва, че неговият опите е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава при най-голямит-Б изпитания, страдания или нещастия, които го сполетяват. Запример, н"бкой чов-вк става пръв министър, но наскоро след това започват да го гонят, да го преследват турят го в затвор за никакво престъпление, лишегат го от богатства, от слава, от почести и те. н. Дко при това положение той може да издържи, и от позорния стълб, на който са го поставили, повдигне очите си към Господа с думит-в: Господи, благослови тия хора! Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил! – това значи любов към Бога. Когато поставиха Христа на кръста, Той каза „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Прости на тия хора, защото са в невежество. Благодаря Ти за привилегията, с която Си ме удостоил!" В този момент Христос написа на ръката си линията на еждбата. Тя съществуваше до това време, но тогава Той я корегира. ^• това Христос показа на човечеството пътя към спасението Мнозина пропов-вдват. „ Повярвай в Господа Исуса Ариста, и ще бъдеш спасенъ"! Това са буквално цитирани

64

думи, в които няма още живот. Когато Христос показа са-турновата линия на своите ученици, ръцеттз Му бъха заковани, а ребрата прободени. От коя страна прободоха Христа: от лавата, или от дясната? Едни подържат, че Христос бил прободен в лавата страна, а други – в дъсната. Римляните знаеха добре, какво трябва да се направи, за да настъпи смъртта по-рано. Затова тб прободоха Христа в сърцето.

„И показа им ръката си", те. е. Христос показа на учениците си линията на съдбата. В тази линия се крие вътрешния живот на човека. Верата на човека е в реката на Христа. Материалистът, който не втзрва в Бога, нито в своя ближен, непременно трябва да хване ръката на човека, за да повярва. Онзи, у когото сърцето е добре развито, достатъчно е само да види, че някой човек вдига ръката си, за да му повярва. Ако пък и сърцето, и умът в човека са добре развити, достатъчно е да види само леко мръдване на окото на някой човек, за да го разбере и да му повярва. Жива вяра се изисква от хората! Думите, които излизат от устата па чозъка, са като водните капки. Всъка дума на живото слово, която е свързана с центъра на живота, крие в себе си нъкое разумно същество. Следователно, разумните същества вли-зат в думите и ги обработват. Оттук се вижда, че ние живеем в свят, който на всяка крачка е жив. От две хиляди години насам се проповядва, че Христос до-шъл на земята да спаси хората, за което пожертвувал живота си. Обаче, от сегашните последователи на Христа не се иска такова пожертвуване. От тях се изисква съзнателна, вътрешна работа върху ума и сърцето, да ги доведе до пълно съгласие с душата и духа. Ттз трябва да разберат, че това са сватове, които изискват проучване. Не е достатъчно чов-вк да си служи с думи само, да цитира мисли и стихове, но той трябва да знае, че всеки стих е жив; той е семенце, което грабва да се посади в почва, благоприятна за неговото развитие, и да даде плод. Мко всяко семенце се остави в хамбаря и не се посади в почвата, да даде плод, го остава ценност без съдържание.

Казвам: всеки трЬбва да прави опити в гова направление, да укрепи верата си. Христос се яви на някой ог учениците си, без да Го очакват. И 6е* да Го видяг, те повярваха в Неговою възкресение. Обаче, едии от

65

тях, наречен Тома, не повярва и каза: „Докато сам не видя Христа и не пипна раната Му, нтзма да повтзрвам в Неговото възкресение". И затова Христос каза: „Блажени, които повярваха без да ме видятъ". Това значи: блажени са онези, които не ме заставиха насила да дойда. За невярващите Христос беше заставен да се яви насила, а не по закона на любозьта. Като видтз Христа, Тома пак не повярва, но Христос му каза: „ Бръкни с ръка в реброто ми, за да повярваш". Неверието на Тома се дължи на обстоятелството, че той беше затрупан отгоре с много тор, и Христос требваше да изхвърли голтзма част от този тор, за да могат светлината и топлината да му подт^йствуват. Когато се освободи от излишния товар, той каза: „Господи, благодаря Ти, че ми помогна да видя светлината, да излаза на белия светъ".

Питам: ако Христос дойде днес, как ще постъпи с вас? Когато дойде на земята, между хората, Христос ще вземе от онези, които имат излишък, и ще даде на други, които са в лишение. Когато Христос взима от едни, за да даде на други, това е благословение за всички. Има случаи, когато учительт от едного взима, на другиго дава, но с това той изпитва и двамата. За всички е необходимо вътрешно знание, чрез което да познават сърцата. Всички хора трябва да знаят миналото си, да знаят, де са живели никога, и с какви линии на ръката са дошли на земята. На съвременните хора се проповядва, че трябва да изпълнят своите задължения към семейството си, към обществото, към отечеството и най-после към цялото човечество. Не, най-великият идеал, най-велик, го задължение на човека е да служи на Бога. Който служи на Бога, той може да служи и на цялото човечество. Да служиш на Бога, това значи да служиш на закона на любовта. Служенето на Бога изключва всекакво подаяние. Който очаква на подаяние, той е извън закона на любовта. Голяма е скръбьта на любещия, на разумния човек, когато дойде при него някой да проси. Защо? Защото и без да искат от него, той дава изобилно на всички. Той е извор, който блика непрестанно и подканя всички да пият, колкото могат. Смешно е да дойде някой със своята чашка при този извор и да каже: Моля, дайте ми чаша вода! На кои хора се носи вода? На болните. Когато здравият дойде до извора, той сам, със своята чаша, те.е. с ръката си, която ог му е дал, ще черпи вода от извора, колкото иска.

5

66

Дко е у дома си, той може да си послужи с чаша, или със стомна, но щом е при извора, никакви чаши, никакви стомни не му трябват. При какъвто извор и да се намираш, измий първо реката си добре, и пий от нея. Ръката е носителка на енергия.

Направете един опит, да пиете с ръката си направо, да видите, какви резултати ще имате. Измийте добре ръцете си и пийте един път с лавата ръка и един път с дясната. След това направете обратното: първо пийте с дясната ръка, а после – с лавата. На н-бкои от вас ще се види маловажно да правят такъв опит. Питам: не е ли маловажно, като отивате за пръв път в училище, учительт ви цяла година да ви занимава с кукички, с чъртички? Ще кажете, че тия н-вща не са маловажни, защото са елементи на буквите. Както кукичките и чърти-чките са важни, така са важни и малките упражнения, които се дават в живота на окултния ученик.

Сега иде нова епоха, която носи велика наука за човечеството. Тази наука не търпи никакво невежество, затова трябва да започнете от малки, микроскопически опити и постепенно да вервите към голбмигб, към великите опити. Този метод се спазва и в науката, и в лекуването: от малките към големите резултати. Ако не верви по този път, човек изпада в съмнения, в колебания. Ако верви по този път, той казва: Това е опитано, проверено. Донасят ми една пита и казват: Прасна е тази пита! – Да, питата е прясна, но брашното е старо. Много пъти съм проверявал това брашно, разлагане става в него. Тъй щото, питата, която излиза от вашите ръце, е прасна, но брашното не е прясно. Който иска да поднесе н-бщо хубаво, чисто, той сам трябва да отиде на воденицата, там да смели малко жито, и с това брашно да направи пита. Тогава той ще има право да каже: Ето една прасна пита, направена от чисто брашно! Тогава и аз мога да кажа: Ето един ученик, който разбира закона! Какво правят сегашните хора? Взимат брашно от н-бкой дюкян, замесват го, направятяхляб, или пита от него, опекат го, и след това носят последствията от този привидно пресен хляб.

„ И показа им ръцег си". Този стих трябва да остане в умовете ви, понеже се намирате в преходна стадия на развитие. Това положение създава ред смущения в сърцата и в умовете ви. Тия противоречия, обаче, са

67

необходими. Т-б ще ви помогнат да намерите Христа. Де ще намерите Христа? Вие ще намерите Христа на всбки кръстопът, при всички противоречия. И ако на вашите ръце е написана линията на съдбата, те. е. ако вие сте ученици на Христа, Той ще каже: „Мир вам!"– и ще ви покаже р^цег си. Тази е най-красивата опитност, която човек може да има на физическия светъ– да види, че приятельт му, който е заминал, е жив.

Няма по-велик, по-св^тъл момент за човека от този, да срещне Господа! Колцина от вас имат смелостта да Го срещнат? Когато младите моми и момци трябва да срещнат онзи, когото обичат, те изпитват страх. Защо? Две тълкувания има затова: едното тълкувание е, че тб, от свещен трепет към своя възлюбен, се боят да го срещнат, да не сбъркат н-бщо, да не се открият тяхните недостатъци. Второто тълкувание: страхът се дължи на това, че се бочт, да не би, като срещнат своя възлюбен, който е светлчна, да открият безлюбието си, което се крие в тях. На същото основание, и хората се страхуват да срещнат Бога. Понеже Бог е светлина, тб се боят Той да не ги види такива, каквито са в действи-телност. Дко сърцата на хората бъха чисти и възвишени, те нямаше ца се страхуват да срещнат Бога. Дз бих желал да срещнете Христа и да изпитате не страх в душата си, но свещен трепет! Бих желал да се проникнете от желанието да се занимавате главно със сатур-новата пиния, добре да я проучите. Като ставате сутрин, спирайте погледа си върху тази линия. Който има тази линия, нека работи върху нея, да я корегира; който I н-вма, да работи за създаването й. Всеки може да създаде в себе си линията на еждбата, или линията на щастието. Как може Да се създаде тази линия? Ако си богат човек, започни Да раздаваш от богатството си. Дко си лош господар, всеки ден прави опити да се отнасяш добре със слугата си, да му даваш повече свобода. Правиш ли това, ще забе-лежиш, че тази линия постепенно почва да се явява.

И тъй, знанието, което имаме, трябва да се заключава в това, да приложим волята Божия към окръжаващите, понеже тб са условия, в които Бог се проявява. Всяко растение, всяко животно, всеки човек представят условия, м които ние можем да изявим Бога. Всеки, който ни ича, той е носител на Божията Любов. Който ни учи, той е носител на Божията Мъдрост. Следователно,

68

светлината, която възприемаме, е Божественото, а тъмнината – човешкото. В това отношение, който иска да учи, да бъде ученик на новото, той трябва да се занимава с науката на сърцето. Той трябва да има такава любов в себе си, която да не се колебае от никакви спънки и противоречия в живота. Умът на ученика трябва да бъде толкова мощен, че никаква сила в сзтзта да не е в състояние да замъгли неговата светлина. Топлината на сьр-цето му трябва да бъде по-силна от всякаква друга външна топлина. Ако поставите нт^кой метал на действието на тази топлина, тя не ще може да го стопи изведнъж, но в продължение на една година той ще претърпи коренна промяна, ще се трансформира. Запримтзр, топлината на човешкото сърце е толкова голяма, че тя е в сила да трансформира желтззото в неговата кръв. С топлината на своето сърце, добрият човек е в сила да трансформира не само желязото, но да преверне всички неблагородни метали, които се намират в кръвьта му, в благородни. Да преверне неблагородни из метали в своята кръв в благородни, това е една от задачите на всеки човек, специално на ученика. Освен това, вие трябва да се учите, на всеко нещо да давате такава цена, каквато природата е определила. Само по този начин човек може да запази силите на организъма си, които природата му е дала. Според тази наука, човек може да запази и своя живот. Хората се раждат, живеят, остаряват, без да знаят, накъде отиват. Те казват, че отиват при Христа, но не знаят, как ще ги посрещне Христос. Когато некои верва-щи срещнат Христа, те могат да се намерят в същото положение, в каквото изпаднала една млада булка туркипя. Един млад турчин решил да се ожени и, според техния обичай, неговите роднини требвало ца му намерят мома за женене. Той се надевал, че те ще му изберат красива мома. В деня на сватбата, лиието на момата било покрито с було тъй че и той не я видел. Вечерьта, като я въвел в стаята си, едва тогава тя свалила булото си. Като я видЬл, той се изплашил от нейната гоозота. Според турския обичай, тя не требвало да се явява без було пред хората, затова запитала мъжа си: На кого мога да се показвам? Той отговорил: Показвай се на когото искаш, но само на мене не се показвай'

Казвам: зад красотата седи истината. Красивият носи в себе си образа на истината. Следователно, ако

69

истината е във вас, и вие ще бъдете красиви. Ако Бог ви каже да се показвате на всички, това означава: ако истината е във вас, вие можете да се показвате на всички, те. е. на цълото. Който иска да знае, какво нещо е красотата, какво е животът, какво е светлината и какво – любовта, той трябва да има готовност да изпълнява волята Божия. Тази е задачата на учениците, които жив-бят в тази преходна стадия. Като изпълняват волята Божия, ттз взимат участие е съграждането на новото общество, на новия св*бт. Тб са зидари, строители на новото. В това отношение, всбки от вас трябва да разполага с новото знание, чрез което да послужи като мощен фактор, като мощен център за проявяването на Бога. Ако всички хора се съединят в едно цяло, тб ще бъдат мощна сила, срещу която нищо не може да устои. За тази цел, от всички се изисква абсолютна в-вра, абсолютен вътрешен мир, в който всеки да съзнава себе си като част от Великото цяло. При това съзнание, всбки ще бъде доволен от службата си, колкото малка и нищожна да е тя. Службите, които чоз-бк заема на земята, се мбнят. Според дарбите и способностите си, ти днес ще заемаш една служба, утре – друга, но вевкога трябва да бъдеш доволен от поверената ти служба, и да гледаш да я изпъл-ниш с любов и съзнание. Бъди доволен, че можеш да свершиш работата, която ти е дадена. Мко кажеш, че тази работа не е за тебе и не отговаря на положението ти, с това ти корегираш Божественото. От вас > се изисква да вершите всичко с благодарност. Колкото моловажна Да е н-бкоя мисъл, приемете я в себе си, дайте и път. Следният момент ще дойде по-висока, по-светла мисъл, и по този начин постепенно ще се качвате в по-висок свят, в който ще видите, как работи мощният Божи Дух.

И тъй, Христос и сега работи за повдигането на Цялото човечество. С Него заедно трябва да работят всички хора. Казвате: Как ще се освободим от света? пяма защо да се освобождавате от света. Св-бтът трябва Да изверши своята работа. Всички грешки, всички недостатъци на миналото трябва да изгорят като сухи дървета. ^а в бъдеще, на земята н-вма да има паразити, н-вма да има тунеядци, нито грешници. Те прекарват последните Дни на своя живот. Те са в положението на стария ч°зек, който е в последните дни на живота си, и затова

70

казва: Дайте ми да Си хапна бт това, от оново; дайте ми да си пийна, че да замина с затворени очи за този свят. Той ще си отяде, ще си замине, и пЬма повече да дохожда на земята. Такова е решението на невидимия свят. Ония пък, които от създаването си още, са вершили волята Божия, те са носители на Божията Любов и сега, и в бъдещите дни. Следователно, който разбира волята Божия, нека я изпълни; който не я разбира, нека отвори свещената книга на живота, да се моли, да чете по нея, докато я разбере. Мнозина считат за унижение да се молят. Не, молитвата е разговор, единение с Бога. Понеже човешката душа, от в-ьковег още, носи в себе си наслоявания, тя не може да разбере волята Божия. Ето защо, човек трябва да се моли на Бога, Той да го очисти, да го освободи от този товар, да познае себе си, да познае ближния си, да познае и Бога. Дълго време трябва да се моли човтзк, докато молитвата му отиде до Бога. Първо тя минава през слугите Му, а после достига при Бога. От Божиите слуги зависи, доде ще отидат вашиттз молитви. По този случай, турците имат следната поговорка: „Госпо-дарьт дава, слугить- не даватъ". Слугите спъват хората. Затова, първо на тях трябза да се молите. С това се обяснява произхода на жертвоприношението, което се е правило в старите времена. Значи, жертви са принасяли не на Бога, но на Неговит+6 служители – духовег, които хората разделяли на добри и лоши. Когато отивате при нт^кой министър, първо слугата ви посреща и казва: Господа-рьт не е разположен, не може да ви приеме. Какво тртзбва да направите, за да ви приеме господарьт? Ще турите четири-пет звонкови монети в ръката на слугата; той веднага ще отвори вратата и ще каже: Заповядайте, господарьт е свободен!

Казвате: Мъчно се отива при Бога! Не, лесно се отива при Бога, при министъра, но първо тр-вбва да се справите с разсилниг, на тях трябва да се молите. Днес всички хора се молят първо на разсилните в себе си, а после на Бога. Щом дойдат до Бога, те ще се разговарят с Него, и Той ще ги изведе на правия път. Тогава Христос ще каже; „Елате, вие, благословени от Отца Моего, да наследите Царството Божие"!

„И показа им ръцеттз и ребрата си". Сега и вие, вська сутрин, в продължение на един месец, наблюдавайте лавата, те. е, царствената си ръка, без да я критику-

1\

вате. Пожелайте дълбоко в душата си тя да се оформи. Ако това не може да стане в кратко време, пожелайте да я видите поне на сън, да знаете, как да я корегирате. Средният пръст на ръката представя справедливостта, сьвестта, или както нтзкои я наричат човещината в хората. Който нтзма съвтзст, те. е. човещина в себе си, той не може да се нарече човтьк, в пълния смисъл на думата. Ако линията на ствдбата, те. е. на щастието е добре развита в човтька, това показва, че неговото сърце е широко отворено и щедро.

„ И показа им ръцеттз и ребрата си и каза им: Мир вам!"

3. Беседа от Учителя, държана на 18 септември, 1927 г., София. – Изгрев.