от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(1943г)
(1943г)
Ред 67: Ред 67:
 
"[[]]"20,06,1943г
 
"[[]]"20,06,1943г
  
[[]]  
+
[[Оживяване (1942-1943)]]  
  
 
----
 
----

Версия от 09:03, 10 април 2012

Уикицитати

За Музиката, пеенето, тоновете


За Музиката, пеенето, тоновете-Неделни беседи

1927г.

  • Има ли изкуствено понятие за природата, тогава и музиката, и науката, и религията за него ще бъдат изкуствени. Пее ли някой с трепетлив, или с прекалено силен глас, това говори за известни дисхармонични състояния в неговия организъм. Това не е пеене. Музикалните тонове са свързани с човешкия организъм. Мозъкът има свои определени тонове и вибрации; сърцето има свои определени тонове и вибрации; стомахът има свои определени тонове и вибрации; черният дроб има свои определени тонове и вибрации; мускулите, костите на човека също така имат свои определени тонове и вибрации. Тъй щото, за в бъдеще музиката ще служи като средство за лекуване. Болният през целия ден трябва да пее, да взима разни тонове, които се отразяват лечебно върху неговия организъм. Здравият пък, ако иска да запази здравето си, също така трябва да пее. Например, колкото по-правилно човек взима тона „ре“, толкова и състоянието на неговите дробове се подобрява. Ако искате да познаете, дали сте взели правилно този тон, трябва да се справите с тона на цигулката. Ако вашият тон и този на цигулката звучат еднакво, вие сте взели правилно тона.
  • Музиката, в това отношение, е съединителна връзка между физическия и духовния свят. Здрав човек наричаме този, у когото всеки орган има свой определен тон и свои определени вибрации. Щом всички органи у човека действат правилно, от тяхната деятелност се произвеждат приятни и хармонични тонове. Значи, ако деятелността на човешките органи е правилна и създава музика, човек може да се нарече напълно здрав. При това, всеки музикален тон има и свой определен цвят. Например, ако устните на някое дете почерняват, това показва, че черният му дроб е в безпорядък. Забележат ли родителите на това дете, че устните му почерняват, те трябва веднага да вземат мерки за неговото лекуване. Как трябва да се лекуват хората? За в бъдеще лекарите трябва да бъдат добри певци и музиканти, за да могат чрез музиката да лекуват своите болни. Който не знае хубаво да пее и да свири, той не може да бъде лекар.
  • Те трябва да знаят, че способностите и дарбите, които им са дадени, са свързани едни с други. У човека има кардинални способности и чувства, с които той няма право да злоупотребява за свои лични, материални изгоди. Например, едно от кардиналните чувства у човека е музиката. Щом е така, той не трябва да продава своята музика, а трябва да я употребява изключително било за своето здраве, било за това на своите ближни. Казвате: Кой ще ни учи на тази музика. Няма защо хората да ви учат. Музиката, като чувство, е вложена в човека, и затова той трябва сам да упражнява тази своя способност, а отвън ще потърси някой учител, който от време на време само да го напътва. Чрез музиката могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия. Щом в дома на някое семейство възникне известно противоречие, мъжът трябва да пее с гласния звук и-и-и; жената – със звука а-а-а, а детето – със звука у-у-у. Запеят ли и тримата в един глас, всякакво противоречие от този дом ще изчезне. Чрез звука „и“ мъжът ще поддържа нормалното състояние на ума си; чрез звука „а“ жената ще поддържа нормалното състояние на дихателната система, или на сърцето си, а чрез звука „у“ детето ще поддържа нормалното състояние на своята воля.

"Няма тайно"

Праведният, IX серия, III том (1927)


1938г.

  • Сутрин като музикант като станеш, изпей на Господа една песен. Че защо да не му изпееш една песен? Казва: „Искам да ви изпея една песен.“ Че защо да не изпеете една песен? Някой път и на мене ми пеят и като ми пеят, имам един уред, понеже човешкият глас е много дисхармоничен, турям този уред на ухото, че и най-грубите звукове ги прави мелодични, когато някой много кряска, аз казвам: Много хубаво пееш. Но ако не е този уред, ще кажа: Много грубо пееш. Едва те търпя. Но тъй много музикално звучи.
  • Един човек не може да пее, докато той в душата си няма любов. Че ти като кажеш „Любов“, ти трябва да разбираш, че излизаш от Божествения център в света, дето те очакват твоите братя и сестри. Казвате: „Как така?“ Казва някой: „Такт у мене няма.“ Няма да казваш тъй. Ще вземеш такт. И той, който криво свири, това е едно течение. В един капелмайстор това са течения, това е ритъм. Ако не можеш да попаднеш в този ритъм, ще има едно стълкновение. Ако попаднеш под този ритъм, всички ноти се изреждат в ред и порядък във всички инструменти. Сега някои помислювате, че имам един инструмент. Аз като пея или свиря, веднага чувствувам всичките инструменти едновременно. Всичко това свири. Сега, достатъчно е да се отпечата туй, да видите какво нещо е музика. Туй не го създавам аз, но то е един отглас на онова, което е в природата. Щом вземете един тон, този тон има своя отглас. Всичко се отразява вътре. Туй, което сегашните музиканти търсят, туй е новото в света. Новото в света ще дойде чрез любовта. Кой тон е тонът на любовта? Сегашната любов трябва да започне от „сол“. „Сол“ означава човешката душа, която се разцъфтява в себе си. Туй се нарича доминанта. Основното в музиката наричат доминанта. То е тържествено, в музиката държи едно тъжествено положение. Любовта в музиката от „сол“ започва. И тогава ще дойде отглас на „сол“, всичките тонове, които вървят в хармония с любовта, с проявата на любовта в света. После, когато дойде любовта, аз съм правил опити. Аз дойда с цигулката си и мога да взема три октави и половина. Щом вляза между хората, едва някой път една октава мога да свиря, октава и половина изгубвам, изчезват трептенията на звука. Ще кажете: „Де е една октава и половина?“ А даже някой път и две октави се губят. Забелязвам, че колкото средата е по-груба, гласът толкова повече се губи, колкото средата е по-деликатна, и гласът се усилва. Щом влезете някъде, дето не можете да пеете, средата е по-груба. Колкото по-хубаво пеете, средата е по-деликатна. Хубаво е всички да пеете, но от любовта започнете. Сега някой казва: „Ние ще се молим.“ Молбата, това е едно състояние стегнато. Ти се молиш за какво? По-добре, казва, да започнем с молитва. Насила ни заставят да се молим. Ти отиваш някому да се молиш от немай къде. Ти се молиш, но се молиш заради жаждата.
  • Та всякога, когато ние направим едно (добро) дело в света, в небето има един хор и всички запяват: „Слава на Господа, че един човек в света е направил едно добро дело.“ Тогава за всяка една песен, като се върнете вечерта, по радиото има едно пеене. Значи, носи се нещо хубаво. Като издържиш изпита, чуваш хор. Тогава ще ти бъде приятно. Вие ще ме запитате: „Тези неща реални ли са?“ За мене тези неща десет пъти са по-реални, отколкото вашето същественото. Тъй както ви говоря, вие за мене сте десет пъти по-реални. Аз мога да се усъмня в своите дрехи, във всичко, но в онова, за което ви говоря, досега няма нито едно изключение. Ще кажете, дали съм правил опити? Какви ли опити не съм правил. Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо. Как ще му кажете: „Изправи го!“ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя. Аз съм карал цветята да цъфтят. Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва. Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя. И съм ги посаждал. Като им попея, те веднага се оживяват, растат цветята. Какво ще кажете на това? Не ви казвам да вярвате, но вярвайте в онова великото, не в онова, което ви разправям, но вярвайте в онова, което е в живота, в природата, в тези растения, в тези хора.
  • Всякога, когато изгубите основния тон на любовта, вие започвате да чувствувате една голяма тежест на материята, с която сте обладани. Тежест в ума ви, тежест в сърцето ви, сгъстява се, но дойде ли любовта, вие всичко ставате.
  • В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване. Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами. Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния. Ти слизаш от една мажорна гама. И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама. Трябва да ѝ дадеш мекота. Трябва да слезеш. Всички тези гами са криви линии. Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето. То са две течения музикални. Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу. Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами. Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите. Как ще пеете тази музика? Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете. Аз като пях на цветята, аз не зная. И вие не знаете. Мислите ли, че това беше в този свят? Аз като правех тези опити, не бях в този свят. Къде бях? Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар. Казвам: Сега не искам да ви говоря. Това са духовни неща. Това са неща, които аз ви казвам. Мнозина са ми казвали. Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни. Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити. Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност. В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат. Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи. Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал.

"И прослави Бога" 1938Г.

Неделни беседи - 1938 г.




1943г

  • Ще кажете: „Защо ми е „до“? Някои песни започват с основния тон „до“. Вие казвате: „Не ни трябва „до“. Туй „до“ не само в началото на песента ще го срещнеш, но и във втората октава, и в третата октава, на много места ще го намериш този тон „до“. Ако не знаеш този тон „до“ да го вземеш вярно, каква песен ще изпееш? Някой казва: „Мене музика не ми трябва.“ Вие не разбирате какво нещо е музика.
  • Музиката е една мощна сила в света, която работи със 7 принципа.
  • Първият принцип е „до“ – подтик на движението отдолу нагоре. Против този принцип нищо не може да устои. Като влезе едно семенце където и да е, ще израсне нагоре и плод ще даде.
  • Вторият принцип е „ре“. Този принцип по права линия върви. Човек, който не може „ре“ добре да вземе, той не е прав човек, той не знае какво нещо е правото.
  • Един човек, който не знае как да пее „ми“, няма обхода, той не знае как да се обхожда. Затова този човек да вземе да учи „ми“ ден, два, три, четири, докато научиш да го вземаш вярно. Като се научи да взема вярно тона, ще знае как да се обхожда.
  • Казвате: „Той е разпилян човек.“ Той не знае как да взема „фа“. Като знае да взема „фа“, ще знае пеене, поезия ще нарежда, стихове ще пише. Ще се извинявате, че нервен бил, това било, онова било – „фа“ не знае да пее правилно.
  • Ако не знае как да се облича, ако е грозен, той не знае „сол“ да вземе правилно. Всички, които не вземат „сол“ вярно, са грозни хора по ум, по сърце, по душа. В музиката „сол“ минава за доминанта, за господствующ. Много хубав е „сол“.
  • Ти ако не знаеш „ла“ да вземаш добре, няма да разбираш Истината. Ако искаш да те знаят, ти трябва да носиш нещо със себе си. Ти не можеш да бъдеш зрял плод, ако не знаеш да пееш „ла“. Не може да разбираш Истината, не може да разбираш Божията Мъдрост, ако не знаеш да пееш „ла“. Следователно ако искаш да познаеш Истината, пей „ла“. Ако не е правилен, пей втори път, три пъти. Има един основен тон в природата, тъй както е направен да разбираш Истината. Щом я разбираш, тебе ще ти стане радостно, че разбираш хората. С всичките хора ще бъдеш добре, в съгласие с тях. „Ла“ аз наричам метод, по който се познава Истината. Щом познаваш Истината, всичките хора навсякъде ще те познават, всички ще бъдете в акорд. Щом се разбирате, вие сте в акорд. Казва: „Аз имам особено мнение.“ Друг казва: „Аз имам особено мнение.“ – „Ла“ не вземате правилно. Музикантите имат камертон. Има два строежа: един по-висок, един по-низък. Всеки от вас е създаден, има известен тон.
  • Когато ви говоря, във вас се заражда мисълта дали това е вярно. Вас ви се вижда мъчно. „Какво ще бъде, ако аз не зная да пея?“ Като мислиш, ще пееш. Без пеене не може да мислиш. Без песен ти не може да чувствуваш, без песен ти не може да имаш движение. Без песен ти не може да се помръднеш. Всяко помръдване е песен. Не само да пееш, но всичката природа пее. Ако престанеш да пееш, ще замръзнеш. Когато ние сме здрави, показва, че всичко около нас е хармонично. Щом изчезне тази хармония, започваме да чувствуваме болка в краката, болка в пръстите, болка в гръбначния стълб, главоболие.
  • Какво трябва да правим? Ще вземеш основния тон на Любовта. Ако не го знаеш, ще го намериш. Ще вземеш основния тон на Божията Мъдрост. Ако не го знаеш, ще го намериш. Ще вземеш основния тон на Истината. Аз да ви го кажа: „До – ми – сол – до“. Трябва да го знаете. Що е „до“? Тон на Любовта. Що е „ми“? Тон на Мъдростта. Що е „сол“? Тон на Истината. Според мене те са основните тонове. Гдето ходя, казвам: „до – ми – сол – до.“ Като кажа „до – ми – сол“, зачитам закона на Любовта, закона на Мъдростта и закона на Истината.
  • Искам да ме слушате не със страх, но с Любов. Някой път аз като говоря, схващам, че някой мисли: „Той не може да види нещата добре.“ Ти пееш, но искам да пееш по-добре. Всеки може да види дали е добър певец. Ако си добър певец, иди в гората и ако вземеш вярно, очисти се небето за половин час, ти си добър певец. Ако небето е било ясно и ти като си пял, е станало облачно, не си добър певец. Ти искаш да знаеш дали си религиозен, дали Господ те слуша. Моли се за половин час и времето ще се уясни. Но ако след като се молиш, освен, че не се изясни, но се заоблачи повече, значи молитвата ти е още слаба.

"[[]]"20,06,1943г

Оживяване (1942-1943)


1942г.

  • Ако един певец разправя за ноти, теория, а не може да пее, че той не е певец, не разбира музиката. Какво ухо има. Всичко невярно взема, а минава за музикант, за учен, че как ще учи другите. Всичките ще ги учи грешно. Гледам мнозина, които преподават музика, не разбират. Малко учители съм срещал, които вземат вярно тоновете. Фалшиви ги взима, някъде кряскане на жаба. Жабите са много музикални. Но трябва да се върнем хиляди години назад, когато жабите учеха музикална теорията, светът беше друг. Сега жабешката музика остана назад. Някога е била музика, цяла хармония имало в жабешкото пеене. Сега един джаз банд.
  • В даден случай ефектът, който произвежда един тон, е верен, защото за бъдещето на до. Ние още не сме готови. Ако се изпее един тон, тъй както е сега музикално. Малко хора има, които ще издържат на трептенията. Ако се изпее, те ще се стопят като восък. Сегашният тон е нагоден според сегашните условия. Сегашната музика, технически както са наредени тоновете, то е техника, механически много вярно е. Но тази музика в органическия свят, не е вярна. Не е вярна, понеже като свириш технически, като пееш, едно растение то расте, ако като свирят технически, спира се растенето. Може да направите опит. Може да свирите с тъпан на някое цвете. Правили опити. Свирили са му с медна тръба, свирили му с кавал, или попей на цветето, да видиш каква разлика има в пеенето. Музиката не е нещо .............. . Музикалните тонове имат каймак, тъй както млякото от кравата. Няма да го кръщаваш, да му туряш вода. Като го издоиш, ще го свариш, образува се дебел каймак отгоре. Някои изядат каймака на тона, и като го изядат остава само суроватката. Аз ви говоря за неща, за които съм правил опит. Заради мене музиката съставя съвсем друго нещо. Има една Божествена сила и там правят фалшификации. Тонът още като пееш знае къде е. Онзи, който е страхлив, предава на музиката страх. Онзи, който е недоверчив, предава на музиката недоверието си. Още като пее остава в тебе недоверие. Онзи, който няма вяра, чрез пеенето ти предава и ти се обезвериш. Музиката е туй, което предава, понеже, един от най-добрите методи да се предаде едно качество на духовния свят, музиката е най-добрата среда. Ако чрез музика не може да предадем Божествените качества, за които човешката душа мечтае, защо ни е такава музика? “Заплакал е Стоян!” Защо плаче, защото си няма любима. Защо си няма любима? Защото кой Стояна ще го люби, когато няма за какво да го любят.
  • Музиката не търпи никакво насилие. Може да туриш насилие, но всичко е мъртво. Капелмайсторът и певците по любов трябва да дойдат. От само себе си да пеят. От Любов да те слушат, разбират те. Преди да си почнал тоновете излизат верни. Имате отличен хор на любовта. Щом започнеш да ги избираш, те не се избират. Музикантите се раждат. Раждат се обикновените музиканти, раждат се талантливите музиканти, раждат се гениалните музиканти. В един живот какъвто си роден, такъв ще останеш. Следващия живот можеш да бъдеш друг. В един човек си роден обикновен музикант, такъв можеш да бъдеш, до най-високата степен, но талантлив не можеш да станеш. В талантливия човек, широчината на челото се отличава. В обикновените хора челото е тясно, а в талантливите, челото е широко. В гениалните хора, няма да ви кажа каква широчина има. Те са пропорции. В какво седи една гениална пропорция? Сега мислите, че един италианец дал една нова форма на гениалния човек. Едно съчетание на едно скулптурно творение е дал.
  • В дадения случай аз не искам него, искам да пея. Не искам да науча музика, но искам да пея една песен. Искам тая песен да я изпея по всичките правила, че като я изпея да ме слушат. Аз по някой път съм пял, когато вятър има, и вятърът престава. Като му запея и той престане. Като спра да пея, той започне пак да бучи. Някой път пея и той не престава. Не харесва пеенето ми. Като ми хареса пеенето, престава. А като не ми хареса пеенето, не престава. Той бучи, аз пея. Заглушава ме, не му се сърдя. Казвам, престани, и той престане, когато пея хубаво. Млъкне, казвам: Хубаво пея. Когато той бучи, аз пея и той престава. Казва: Харесвам те. Но, когато бучи, и аз го слушам. В големите бури има една музика. Много пъти от бученето на вятъра съм се научил как да пея. Който не разбира музиката, е бучене. Аз разбирам, има скрити тонове. Някой път идват периодично. След като престане вятърът и пее същата песен, по-хубаво излиза. Затуй, когато в света ви се случи едно противоречие, показва, че вашият живот не е в съгласие с Божествения закон. Щом има съгласие, се явява хармония.
  • Да ви приведа следния пример: Минава едно малко момиченце, дъщеря на един княз, 10-годишно. Вижда едно момче, на 15 години, казва на майка си: Туй момче ми се вижда даровито, бедно е, я да го издържим, то е даровито по музика. Майката започва да го издържа, тя го издържа и той става доктор по музиката, прочут музикант. Но то никога не казало на този доктор музикант, че го обича. Този музикант дължи своите условия на туй малкото момиче. Погледът, който хвърлило то към него, казва, да го издържаме. Ако вас няма някоя княжеска дъщеря, която да е казала да ви издържа, какво ще стане с вас? Всеки един от вас има ангел хранител, който казва на Господа да го издържаме Господи, този е даровит. Погледне те така, вие се считате радостни, весели. Туй момче като израства, какво ще стане? Той става прочут учител по музика. Като свършил тя дошла да взема уроци да се учи от него. И тя била една от най-добрите ученички, не ходила да се любува, но изучава музиката. Една нейна съученичка започнала да й завижда, завист се явява. Казва, тя не е даровита толкоз. Тя гледа да преписва от другите, но учителят вижда, той разбира, че е даровита, и както каже, той, тя прави. А онази постоянно търси. Той само погледне и ние често най-даровитите се пържим в своето масло, търсим погрешките. Питаме кой е за препоръка. Онова младо момиче, което казва, този младият да го издържаме, или тази, която оттук оттам вземала. И без да му каже той отпосле се научил, че като завършила курса по музика при него, тя си заминала. Отпосле се научил, че цялото негово щастие зависи от нея, че БЕЗКОРИСТНА Е БИЛА ТАЗИ ЛЮБОВ.

"Неразбраните неща"26.04.1942г.

Благословен (1941-1942)


  • Един певец, който иска да пее на хората, никога не знае къде е скрил своята слабост в пеенето. Как ще скриеш, че някои високи тонове не може да ги вземеш правилно. Най-обикновените слушатели ще разберат. Изисква се от нас едно изкуство. Ще излезеш, ще кажеш: Аз ви давам най-хубавото, което имам. Един певец като излиза да пее, той трябва най-първо сам да знае и сам да се любува на себе си. Аз считам един певец добър, като се качи на сцената. Да пее публиката, която не е разположена, като запее, всичките изведнъж да имат хубаво разположение. Той е добър певец. Първото положение е всички да добият разположение, всички лоши мисли да изчезнат. Второто положение е всички да вземат участие в пеенето, да се яви в тях желание да пеят, да се отвори сърцето им да пеят, като слушаш певеца, да го и придружаваш, не само да го слушаш, но и вътрешно да пееш. Аз като слушам някой певец да пее, и аз пея вътрешно, и аз пея, помагам му. Някой човек иска да изяви своята Любов, ако вий не вземате участие – Любовта не е изявена. Любовта е най-хубавото пеене, което съществува в света. Тя е магическо нещо. Като чуеш тона всичко се преобразява. Тя като дойде в света, всичко израства. Любовта като дойде растенията растат, плодните дървета плод дават, децата добре учат, в семейството навсякъде където влиза Любовта, внася хармония. Болните оздравяват.
  • Вярвай в Бога. То е мъчна работа. В музиката има 7 начина, по които ти човек може да станеш. Не ти върви в света. В най-лошите условия си, ще се научиш да вземеш ДО. Щом се научиш да вземеш ДО правилно – всичко ще тръгне. Мъчнотиите ще изчезнат. Не ти върви на пътешествия, имаш големи спънки, ще се научиш да вземаш РЕ, нищо повече. Всичките ти трудности ще изчезнат, всичко ще тръгне на ред, всичките пътища ще бъдат отворени. Но музикално трябва да вземеш РЕ. Сега вий ще ме запитате: Така ли магически действува музиката. Музиката има магическата сила на царя. Царят каквото каже, става. Като тури подписа си всичко се изпълнява. Като даде заповед и тя става. Ако вий разбирате музиката тъй както трябва, всичко може да постигнете. Тя е пътят, по който Бог е направил всичко. И всичко ще стане тъй както в музиката. Тебе с някой човек не ти върви, не може да се спогаждаш. Ще вземеш МИ по всичките правила. Туй МИ да е добро, да е справедливо и да е разумно. Или другояче казано: да е красив тонът, силен, ясен. Да съдържа повече мощ този тон. Тебе те гони сиромашия, ще се научиш да вземаш ФА. Искаш в света дипломат да станеш. Министър да станеш – цар да станеш, ще се научиш да вземаш СОЛ. Искаш светия да станеш, ще се научиш да вземаш ЛА. Хайде не светия, гений да станеш. Най-после искаш да идеш при Бога, ще се научиш да вземаш СИ. Знаете колко лесно е? Като изпееш гамата, всичките мъчнотии ще изчезнат, при ГОСПОДА ще идеш. Сега ще се пънкаш, в църква ще ходиш да се кръстиш, икони имаш – не върви. Евангелие четеш, не върви. Проповедници слушаш, не върви. Добри хора са тези, които проповядват само това, което знаят. Казвате: Ние знаем да пеем гамата. Някой е музикант, пее, но е болен. Аз не вярвам в неговата музика. Някой музикант е сиромах. Аз не вярвам в неговата музика, някой пее, но е невежа, аз не вярвам в неговата музика. Един музикант е гений. Най-простият музикант е гений от I-ва степен, нищо повече. Говорят за музикалните плочи. Аз говоря за същността на нещата. Няма да се учиш от музикалните плочи, но ще се учиш от гениалния музикант, който е изпратен от БОГА. Някой е поет. Аз не вярвам в поет, който не знае да пее. Някой е философ, аз не вярвам във философ, който не знае да пее. Ето аз какво разбирам. Аз не искам да туря философията по-горе, аз искам да разглеждам нещата тъй както са. За мене музиката е брашното, от което трябва да се създадат всичките форми. За хляб, за баница, за баклави брашно трябва. Трябва да знаеш как да го направиш. Има брашно, всичко има. Няма брашно, няма ядене. Казвам: Бог ни е дал музиката в нас. Тя е крайният предел, тя е границата на нашия умствен свят. Музикалното чувство се намира от двете страни на челото, по ръбовете на челото. Казвам: Всеки ще постави музикален венец, че всеки като стане да изпее една песен. Вий станете сутрин, какво правите. Ще пеете до, после ще пеете ре, ми, фа, сол и т. н. след туй ще пеете секунди, терци. Терца аз наричам един интервал с един потенциал. Да кажем имате ДО и МИ. РЕ е потенциалът. Те съществуват на този интервал. До и Ми като се вземат, черпят своята сила от Ре. Имате една кварта, До – Фа, имате два потенциала Ре Ми. Те са капитал. В една терца имате един потенциал, то е слънчев интервал. Ако имате една кварта, квартата не е тъй силна както терцата. Малко по-земна, по-груба е. Ако искате мекота, в една терца. Ако искате сила – в една кварта. Сега вий казвате: Няма ли някой по-лесен път, да се не оплетем? Има лесни пътища. Аз да ви кажа: Много лесен път има. Има пътища на дините, има пътища на дъбовете.

"Неразбраните неща"1942г.

Благословен (1941-1942)