от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

1922г.

  • Сега, ако ви попитат кой свят засяга музиката или от кой свят произхожда музиката, какво ще отговорите? От Умствения свят, т.е. само един интелигентен човек може да пее. Следователно музиката и човешката интелигентност вървят заедно. Защото правилната мисъл, това е музика. Сега аз ще ви дам един малък музикален опит. Разбира се онези от вас, които не знаят да пеят, трябва да правят усилие. Най-първо заучете гамата, седемте тона и от тях – естественият тон, от който започва гамата. Може да вземете естествения тон на органа или на пианото. Някои пиана започват по-високо или по-ниско с половин тон. Заучете тоновете на гамата без повишение и без понижение, естествено, всички тук заучете до, ре, ми... до, си – напред и назад.
  • Когато имате добро разположение изпейте тоновете. После, щом се измени вашето разположение, пак ги изпейте и забележете каква е разликата. Например гневен сте, изпейте до, ре... до, си и назад и вижте какви съпротивления ще срещнете. Наблюдавайте психически, правете разлика в пеенето: някой път имате дисхармонично настроение – вижте на кои тонове каква дисхармония се явява; някой път може да имате някой вътрешен страх – пак изпейте гамата напред и назад, забележете при кои тонове не върви добре.
  • Например някои музиканти, слушал съм, вземат по-високо ре, не могат да го вземат правилно.
  • Да пееш, значи, че всякога трябва да вземаш тоновете правилно. Щом ги измениш в каквото и да е отношение, ти вече не си музикант, не спазваш правилата. Следователно музикант е само този, който при всички условия спазва природните отношения – разбирам разумните природни отношения, които съществуват между тоновете.
  • Сега например, когато се карате, а карането е музика, някъде натъртването при някой тон е по-силно. В говора нали има повишение и понижение? Ако ние преведем гнева в музикален език, то когато се разсърди някой, той пее forte; когато иска някой да го замаже, той пее много меко, пее pianissimo. Но ще забележите, че у всички вас тоновете са слабо застъпени. В миналото вие не сте научили музиката и сега трябва да правите много големи усилия. И вашето скъсяване на живота се дължи на липса на музика. Престъпността у хората се дължи на това, че музика няма.
  • Следователно музиката е един стимул – щом почнеш да пееш, кръвта почва да се пренася към предната част на главата, мозъкът привлича кръвта към предната част и тъй се развива правилно.
  • После, у някои хора има срам – те обичат музиката, но не пеят, понеже другите ще им се смеят. Няма какво да се срамувате, защото няма певици. Само една певица съм чувал да пее хубаво, тъй да владее гласа си – една туркиня, чувал съм я преди двадесет години. Две или три певици съм слушал, които пеят хубаво – да взема душата участие, а не само да трепери гласа, да правиш усилие.
  • Музиката е едно естествено изкуство. Като седнеш, ти почнеш да мислиш как ще пееш. Не, трябва да пееш без да мислиш; почнеш ли да мислиш как ще пееш, няма да пееш.
  • Сега, учениците на Окултната школа не знаят музика.
  • Едно условие: без музика не може да бъдете ученици на Школата и то доста добри ученици. И първият изпит, който ще дадем, е по музика и там може да пропаднете. Първият изпит в Школата е музиката – ще ви дадат едно парче да го изпеете, една много проста песен ще ти дадат да изпееш.
  • Тъй, разбирате вече, музиката и мисълта вървят паралелно. И после, музиката може да я употребим като едно възпитателно средство. Наблюдавайте кои хора какви песни обичат. Когато някой е неразположен, изпейте му песента, която обича, и той ще има разположение. Всеки човек има любима песен. Религиозните хора в православната, в евангелската църква все си имат някоя любима песен.
  • Сега първо, вашето наблюдение, което трябва да правите е при вземането на гамата. Туй упражнение ще го правите две седмици наред – всеки ден, сутрин и вечер преди да си лягате. Сутрин ще изпеете гамата по три пъти – наблюдения ще правите, не само тъй. Вие искате да изучавате окултни науки, имате велики идеи да схващате силите на Природата, но ако не можете да схванете разликата, леките вибрации между два музикални тона, как ще схванете ония велики сили, на които тоновете са по-високи? И сега аз не искам да ви поощрявам, но когато изучите окултната музика и като запеете, ще почнат да се групират всички песъчинки на едно място и да образуват камъни – има окултни песни, при които само като запееш на един камък, за десет минути отгоре той ще почне да се разсипва; има окултна музика, която ако я запееш, ти можеш да спреш течението на една река; има окултна музика, която ако я пееш при някой засъхнал извор, водата ще тръгне.
  • И защо някои болести не се лекуват? Изгубвате музиката. Човек, който се уплаши и не може да пее, умира. Имаш възпаление, четиридесет градуса температура; запей някоя песен и веднага с няколко градуса ще спадне температурата. А лекарите ще кажат: „Той е болен, да мълчи, никакво пеене, само да чувства диханието си.“ Имате неразположение, едно неприятно състояние – пейте! Изпейте на туй състояние една песен, втора изпейте, трета, докато изпеете подобаващата песен. Практическото възпитателно влияние на музиката – то ни интересува. Не ни интересуват тия неща, които ни пречат, а какво може да произведе в нас музиката, то ни интересува.
  • Сега, във връзка с музиката, ще определя два пътя на Живота: един възходящ – правият път на Живота – и низходящ път на Живота. Възходящият, правият път на Живота е път, който съдържа в себе си всички възходящи сили: форми има, съдържание има и смисъл в себе си има; той се нарича Правия път. Низходящият път е път, който съдържа всички низходящи форми, съдържание и смисъл на низходящия живот; наричат го Левия път. И тъй, под Път ще разбирате всички възможности, които Животът изисква в даден момент – туй се нарича Път. Сега, музиката е едно от средствата на Правия път, на възходящия път, едно от великите средства на възходящия прав път на Живота. И следователно всеки един живот трябва да започне с музика.
  • Сега, когато пеете, няма да пеете както учениците до, ре, ми, фа, сол... – това не е пеене. Ти ще се спреш и като кажеш до, ще забравиш, че си в света – като кажеш до, ще мислиш, че започваш Живота, започваш да живееш. И като кажеш ре, ще мислиш, че този Живот, в който живееш, ще почнеш да го оформяш, да събираш материали за него. Като дойдеш до ми, ще подразбираш, че разпределяш този материал. Фа подразбира за какво полученото вътрешно съчетание може да се прилага в Живота. Сол, това е градеж – започване на градежа, ла е мазилка, си e завършване на прозорци и врати. Тогава вие ще свършите – ще направите не само механически прозорци, но ще знаете, че един прозорец е едно отверстие, място отдето Светлината може да дойде. Вратата е място, отгдето един човек може да дойде – път за движение на душата. Когато ние говорим за прозорци и врати, разбираме, че прозорецът е място, дето Светлината може да проникне, а вратата е място, през което душата може да влезе. Това са само някои окултни бележки в музиката, за тях ще говоря и друг път.
  • Сега изпейте до. Вие вземате до-о, има ли музика в туй до-о-о? Още по-тихо! Душата още не взема участие в туй пеене. В тия трептения не само ти трябва да вземеш участие, но трябва да контролираш и дихателната си система, понеже тук имате още един от важните центрове – ларинкса. Чрез мозъка вие ще развиете ларинкса. Правилният говор в света зависи от музиката – ако музиката е правилно развита, и говорът ще бъде правилно развит. Следователно ще съсредоточите всичката си енергия в белите дробове – между симпатичната система и ларинкса; между тия два възела започва да се върти това колело на мозъка. Разбира се, у вас има този срам – ако вдигна някого сега да пее, вие всинца ще почнете да се смеете. Например няма да гледате как пее той, ами ще се кискате, ще се смеете, че той не взема правилно тоновете. А с това вие убивате желанието му да пее.
  • Е добре, сега нека вземем всички първия тон до. (Всички пеят: до, до, до.) Сега, да дойдем до ре. До, ре, ре, ре – по-силно. (Всички пеят.) Не го вземате правилно, не е чисто туй ре, куца ви нещо, показва, че енергиите не са разпределени правилно. Но до е чисто, добре е. (Всички изпяха последователно цялата гама.)
  • Аз някога ще ви занимая – ще вземем някое окултно упражнение по музика. Тогава ще направим една разлика: ще изпеем една обикновена песен по обикновеному, а после ще изпеем същата песен по правилата на окултната музика, за да видим какъв ефект може да произведе тя.
  • Сега, останалите работи ще прочетете следващия път. Друга тема имате ли? (– Не.)
  • За музиката всъщност отсега нататък ще мислите. Колкото теми сте написали, ще се спирате върху тях и ще ги преглеждате наново, защото в бъдеще ще започнем да съчетаваме – например ще искам да съчетаете отношенията, които съществуват между музиката и планинските върхове. Разбира се това са сложни упражнения, ние ще минем по-после към тях. След още една година ще дойдем до сложните упражнения. Ще гледате да турите сега една здрава основа, защото ако не турите тази здрава основа, не можете да съградите. Защото в Окултната школа ние имаме за цел първо да развием центровете на Вяра, Надежда, Любов, да развием музикалните чувства, да развием въображението, да развием математическите способности, разсъдителните способности, творческия ум, да развием дружелюбието, да урегулираме човешкото честолюбие, човешката гордост, после да впрегнем екзекутивните способности на човека в работа, да развием речта, да я турим в правилен път, после да създадем правилните форми за Живота. Това са задачи, върху които трябва да се работи. И след като се развият тия центрове, тогава ще ги свържем. Всеки един център е свързан с известно течение и тогава може да се манипулира вече. Та предстоят упражнения, упражнения.
  • Ще пее, ще почне да пее гамата отдолу нагоре и отгоре надолу, ще каже: „Животът е една възходяща гама.“ Започни от долно до и върви до другото, до горно до. – „Мен са ме скъсали“ – ще слезеш надолу с гамата, т.е. скъсването ще го считаш за връщане по обратния път. Като скъсат някого, ще кажат: „Върни гамата назад – до, си, ла... Който не разбира музиката, ще каже: „Скъсан съм“, а който разбира музиката ще каже: „Пея гамата по обратния път“ – и тогава ще се качи отново до горно до. И когато усвои тоновете, той благополучно минава изпита. Но и когато го скъсат, пак ще пее правилно гамата назад – то е едно и също нещо.


"Влиянието на музиката 2"22.06.1922г.

КНИГА: Трите живота



  • Като изучавате окултната музика, вие ще пеете – това е един начин за подмладяване. Под музика подразбирам музика и в мисли, и в желания. Да внесем тази хармония вътре в себе си и да чувстваме, че е в нас – и в сърцето ни, и в ума ни нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония. Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни и ще даде ново направление на нашата мисъл.
  • Сега онези, които са създали музиката, са били много умни хора. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тези хора са разбирали Божествените закони и са изразили туй велико творчество в музиката. Тия закони не може да се изменят. Ако се намалят вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме един вид музика; ако се повишат вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме друг вид музика. Музиката се изразява според чувствата. Религиозните хора са взели музиката за израз на техните религиозни чувства. Онези, които искат да изразят своите световни чувства, те са приложили музиката за световна цел. Всеки е използвал музиката за своята цел. Обаче окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека. Аз не искам да влязат някои в класа и да кажат: „Тези хора с какво се занимават! Не вземат да се молят, ами един седнал да свири, а другите пеят. И това било окултни ученици!“ Ще се пазите от онези, които идват с такава цел – да критикуват. Ние ще използваме част от времето на неделната вечер за музика.

"Окултна музика, 22.10.1922"

КНИГА: Положителни и отрицателни сили



  • И затуй аз употребявам окултната музика – тя е един от методите за поляризиране. Без музика вие нищо не можете да извършите. Туй трябва да го знаете. В основата на живота на един окултен ученик музиката служи като метод за поляризиране. Не си разположен – ще почнеш да пееш. Не си разположен – ще почнеш да играеш, и правилно ще играеш. Метод е това – ще играеш. Когато човек престане да пее и да играе, той умира вече. И Природата всякога ни заставя да играем и да пеем. И когато тя ни застави, ние я слушаме.
  • Ще пеете съзнателно. Не казвам като правило непременно да пеете, но в окултната музика, ако можете да пеете, от Любов ще пеете; ако не можете да пеете от Любов, няма да пеете. От Любов може ли да играете, ще играете. Но вие ще седнете пред прага да мислите дали е право, или не. Играеш ли от Любов – от Бога е; не играеш ли от Любов – не е от Бога. В Любовта има един закон: по Любов ли е всичко, което вършиш, право е. Туй е правило: по Любов ще пееш, ще се наслаждаваш и в тази музика ще има творчество.
  • Сега аз ви обръщам внимание на вътрешните методи на музиката, а не на външната техника. Аз ще дойда малко по-после да засегна и съвременната музика, оперната музика. Както свирят музикантите днес, аз виждам усилието на съвременното човечество към напредък. Много автори искат да изразят всички чувства на скръб, радост, тъга, на отчаяние, на надежда, и всеки един цигулар – и той иска да ги изрази. Но още нямаме талантливи музиканти, които да са схванали чувството и да го изразят. Много музиканти не могат да предадат чрез цигулката този вътрешен израз. Много мъчно може да се изрази едно чувство. Та някои от тия песни са правилни, а други не са правилни. И в окултната наука ние ще пеем само положителни упражнения. Аз ще ви кажа друго едно окултно упражнение: Сладко, медено, от Слънцето изпратено, от пчелите донесено.
  • Сега някои казват: „Да имаме едно оперно парче!“ Аз нямам нищо против оперните парчета. Вие отвън може да пеете колкото искате оперни парчета. Аз не съм против музиката. Можете да пеете от всички парчета. Песните никога не развращават. Ако някога смисълът на песента развращава, то гласът поправя до известна степен това. Който пее, не се развращава, макар че има някои песни, които съблазняват, но музиката изправя. Тъй щото, може да си пеете каквито парчета искате, ни най-малко не ви забранявам. Сега вие сте ученици – аз ви давам пълно право да пеете, каквото искате. Давам ви право, но не ви налагам. Ако имате разположение и можете по Любов да пеете, пейте; ако нямате разположение и не можете да пеете по Любов, не пейте! Дръжте туй правило. Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро. Няма да ви кажа, че тази е свещена музика, а тази е светска. У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта. И най-лошата песен, като я обичаш, тя е свещена. А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо. Ако аз ти нося шише за сладко, медено, а вътре няма никакво сладко, тогава това няма да те задоволи. Сладкото медено трябва да бъде вътре. И тъй, първото правило при закона на поляризирането е: ще се поляризирате чрез музиката.
  • В окултната музика не се изисква да пеете високо. Много тихо се започва. Тихо, много тихо пеене, на себе си. Защото някои от вас ще отидете в друга крайност, ако пеете много високо.
  • Ще си турите на ума тихо да пеете, пък когато сте вън, в гората, дето няма никой – там можете да отпуснете гласа си, колкото искате, и да пеете, както искате. И тъй, с музиката ще се поляризирате. (Учителя пее „Сладко, медено“.)
  • Туй е светска музика, не е обикновена. Един тон може да стане окултен, може да стане и обикновен. Легатото не е окултно. В един окултен тон трябва да има мекота. Сегашните цигулари всички турят на цигулката си отгоре сурдинка, за да свирят тихо, докато на един окултен цигулар не му трябва никаква сурдинка. (Учителя свири съвсем тихо.) После в позициите има окултна музика. Един тон, като се вземе с първия, втория или с третия пръст, има разлика. И всякога, когато пеете, трябва някак си да движите и ръцете си. В окултната музика пеенето трябва да бъде картинно. Вие трябва да имате един жив образ. Идеята в ума ви трябва да бъде ясна.

"Влиянието на електричеството, 29.10.1922"

КНИГА: Положителни и отрицателни сили



  • Ние сме още в областта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – през източните, западните, както и при българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци – откъде е взета, как е произлязла тя, тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче.“ Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина.
  • Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да се създадат у вас новите образи. Например езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва също да бъдат картинни, да имат много живи образи.
  • Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не можеш да я превърнеш по никой начин в една обикновена песен. Това е немислимо! В туй е разликата между окултната и обикновената музика.
  • Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача. В окултната музика ние ще представим на едно място как тази вода скача от някой планински извор, как слиза; после, като дойде водата на равно, ще се измени темпото. Ще изобразим всичките промени.
  • Българските народни песни, тия, игривите хороводни песни, са произлезли все от изворните места. Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни, са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама.
  • А онзи овчар, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама; мелодията заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото.
  • После ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия, ще ви дам образец на духовна музика. В църквата туй, гръцкото пеене, както днес пеят – това не е духовна музика. Трябва да мине време, тогава ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, Небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, Небето не се отваря. То не е и упражнение.
  • Аз желая на първо място да обикнете музиката, защото за благородството ви трябват музика и поезия заедно.
  • Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената?“ Със своята крайна мекота, с яснота, картинност и с природни образи. Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост.
  • Музиката е изкуство на Ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за Ангелите всеки един музикален тон – това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за Ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем дo, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалече само звука. Звукът е достигнал до нас, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа например тъй: хм – хм (Учителя пее „Сила жива“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това!
  • Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама той е в хармония, във връзка е с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка.“ Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй както са.

"Музика и пеене – средство за тониране, 19.11.1922"

КНИГА: Положителни и отрицателни сили




  • Музиката, това е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Съединителна нишка е музиката. И затуй всичките религиозни упражнения, всичките духовни упражнения започват все с музика. Тя е език на духовете. Духовете познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му въздействате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Музиката изисква дълго време работа и не само дълго време работа, но и интензивна работа. Това е необходимо, за да разберете окултната музика не само в нейната външна страна, но и във вътрешната. Например ако аз ви изсвиря някои окултни упражнения, някои от тях може да ви се сторят тъй бурни, както и светските отвън, или тъй безсмислени, както са упражненията вън. Но с това ние имаме за цел да се развият чувствата. Когато седите при някой извор, при някоя река, вие не подозирате даже, че в реката има музика, че има смисъл. Когато имате най-лошото разположение на духа, може да направим едно малко упражнение – може да идем до Елидере и да изберем там някое стръмно място. Там, където реката се отбива, има едно ханче; ще тръгнем по тази река и вие ще наблюдавате течението ª. Като излезете от туй място, вие ще имате отлично разположение. Тази река ще роди в тебе едно отлично настроение и ти, като се изкачваш нагоре и слушаш това шумолене на водата, на камъчетата и листата, в тебе ще се развива веселие, радост. Това е живот! Музика има по тия камъчета, по тия завои! Някой казва: „Tова не е музика.“ Хубаво, този шум е произвел едно благотворно влияние върху тебе. Идете на най-хубавия концерт, който се дава, слушайте най-големия виртуоз и вижте дали ще придобиете такова настроение. Музиката ще произведе такива мисли, както шумът на тази река. После не само това – идете при някое балканско ручейче, но изберете такова ручейче, което да не е кално, в калните ручейчета музиката е друга. Изберете чисти, бистри ручейчета, където да има камъчета, големи и малки, и водата да се блъска тук и там. Ще видите каква музика има там! После, като идете в гората, там ще чуете такива симфонии, арии... Трябва да ви изведа там, има особено време през годината, когато ще чуете този концерт. Вие не сте наблюдавали Природата. Вашият ум е бил зает с други мисли, вие сте минали оттам, ама не сте наблюдавали. Ще идете сред Природата, ще забравите всичките ваши грижи и ще слушате. Сутрин, като влезете в гората, всичко е тихо; после забелязваш едно малко шумолене, един малък шум, който постепенно се усилва, усилва, усилва, дойде един вятър, залюлеят се всички тия клонища и след туй пак започне утихване. Ако имате слух, ще чуете, че туй трептене от всеки един лист има особени звукове.
  • Окултните гами на Природата са други по отношение на нашите гами – с тях те са в дисхармония. От наше гледище тази музика е другояче настроена. И ако вие се настроите според тази музика на Природата и изпеете нещо от нея, ще ви питат: „Откъде взехте това парче, от кой автор?“ Та по този начин аз искам вие да се запознаете с окултната музика и да черпите сили и вдъхновение от живата Природа, от дърветата особено.
  • Красивият живот е Разумният живот! Нищо повече! А този Разумен живот в какво ще се изрази? Той има външен израз, има и вътрешен израз. А вътрешният израз сега за нас се изявява чрез музиката. В нас има музика. Всеки човек си пее, когато е весел, радостен. Когато е радостен, той пее; макар и да не е певец, той вътрешно пее – или си пее, или се моли. Що е молитва? То е Божественото пеене. Молитвата е недосегаемо вътрешно изкуство. За молитвата друг инструмент се изисква вече. Следователно ние имаме пеене, звукове и след звуковете трябва да съчетаем Божествената музика с ангелската. И тогава ние, хората на Земята, ще Ă дадем само техниката. Дървените инструменти са наши. Грубата част е човешка – направата на цигулката, струните, лъка; вибрирането на въздуха е от Ангелския свят, а смисълът, който музиката може да донесе, той е от Божествения свят.
  • Та музиката е един начин да оживее Природата за вас. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее и животът ви ще стане сносен. Навсякъде ще може да се тонирате. Сега аз не говоря вече за градския живот или за селския живот – няма да намерите у тях тази преснота. Например българите постоянно говорят за своята музика.
  • Съвременните хора искат да покажат значението на музиката и затова светските хора отделят повече време за нея. Това е хубаво, те вървят по правия път, аз ще ги похваля.
  • Ти имаш желание да пееш, нали? Ще направиш една погрешка – сто направи, но се научи да пееш. Ние ще те извиним за погрешката. Но ако кажеш: „Аз да се науча, че после ще пея!“, никога няма да се научиш. Това са лъжливи схващания. Оставете вашето честолюбие и тщеславие! Най-първо няма да взимате вярно тоновете – това нищо не значи, това не е за обезсърчение. „Ама аз не съм добър певец.“ Ще ви дам правила как да пеете. И ако вие употребите моите правила, ще се оправят гърлата ви.
  • Но на човека трябва да му се вдъхне доверие, че има дарба. Той трябва да има вяра, за да се научи да пее за себе си. Аз няма да ви уча да излизате на сцената, за себе си ще пеете.
  • Най-хубавата музика е, когато пееш или свириш за себе си. И аз от личен опит зная това. С моята цигулка аз съм прекарал най-хубавите си минути. Взема, посвиря на всичките скърби и страдания и като им засвиря така тия песни, т.е. аз ги наричам окултни упражнения, всичките духове си заминават и аз ставам радостен и весел. Но щом не свиря и не пея, много лоши са духовете. Някои си казват какво ли правя аз? Аз, когато съм уморен, свиря и пея. И когато идвам в гората, слушам как тя пее, как изворите пеят, как птичките пеят. Навсякъде се вслушвам. Някоя птичка пее, аз се поспра, заслушвам се, казвам Ă: „Колко е хубаво. Тук, еди-къде си, хубаво пееш, но тук, на това място, и ти си изпортила* малко.“ Славеите ги слушам, наблюдавам. Някои от тях са майстори, добри певци. Хубаво гласа си извиват, но на някои казвам: „Ти трябва още да се учиш.“ Един ден отивам към Борисовата градина и по пътя към гората слушам – славей пее. Славеят е много срамежлив. Този славей се скрил в боровите дървета; отличен певец, пее хубаво, но не се вижда и така ме заинтересува! Тоновете взима така правилно, чисто, рекох – да видя къде се е скрил.
  • Отидох – оттук надникна, оттам надникна, зърнах го, а той, като замижал с очите си, пее, та се възнася. Както го слушах, той отвори очите си и ме видя, подскочи и каза: „Как ме издебна!“ Казвам: слушай, харесвам ти пеенето, хубаво пееш, отличен певец си ти!
  • В своя първоначален живот, когато той е седял по-високо, се е проявявал като музикант, но отпосле той е изгубил тази музикална култура. Музикален е българинът! Той имал култура, но като изгубил своята музика, изгубил и своята книжнина. И сега от книжнината на славяните нищо не е останало, а при това славяните са много музикален народ, но у тях наново трябва да се събуди този музикален дух.
  • Аз искам онези от вас, които ще пеят, доброволно и по любов да пеят. Ако искате да се учите и тия упражнения да произведат ефект върху вас, ще трябва всичко по любов да правите и тогава вие ще ги опитате. Вие ще спазвате законите. Няма да взимате тоновете в такова легато, в такива протакания, но ще се учите да взимате тоновете много вярно, чисто. Най-първо ще се научите да взимате добре четирите основни тона на основната музика: do, mi, sol, do (горно). Вярно ще ги взимате. Всякога ще може да взимате тези четири тона и след това постепенно ще се научите да взимате и други тонове. Аз не казвам, че без музика не можете да живеете, можете, но животът ви ще бъде несносен. И онези хора, които най-много страдат в живота си, те са хора без музика. Музикантът не страда. Той страда, но е радостен в страданията си.
  • Та в новото Учение непременно искам от всинца ви да знаете музика. В Школата който не е музикален, той не може да бъде ученик. Всички трябва да имате ухо да различавате тия тънки тонове, но не само да станете чувствителни, защото ако станете много чувствителни, ще станете тщеславни и горделиви, но трябва да развивате образи – чувствителността да се обърне на образна музика. Образите са качество на човешкия ум.
  • За света други песни ще имате. Когато минавате от сегашната музика в окултната, вие ще имате един преходен период. И в това, както се сменят гамите от една в друга, ще се научите да сменяте гамите и да минавате от едно състояние в друго. Някой път става у вас едно притъпяване на гласа. Притъпяването на гласа се дължи на това, че не сте се научили да контролирате вашата воля. Ще я пренесете в гортана* си, ще правите известни упражнения – да владеете вашия ларинкс, да пренасяте разумно волята си. Гневът, съмнението, ядът, безверието – всички тия неща рушат гърлото. Може някой да е много талантлив, но тия отрицателни качества постепенно ще повлияят на неговия гортан, а след туй ще повлияят и на неговата мисъл. Ти се съсредоточаваш, искаш да се изкажеш и тази мисъл постепенно се проектира чрез твоя гортан. А самата реч – и тя се изразява по един музикален начин. Например като кажете: „Аз искам“, това е музика. И първоначалният език е бил чисто музикален, но с грехопадението на хората са останали звукове, които нямат музика в себе си. И сега вече в оперната музика искат да възстановят музиката чрез пеенето и играта, а ние, като видим това, ще се произнесем малко нецензурно, ще кажем: „Туй са известен род кълчения.“
  • Всяко едно движение изразява известен музикален тон. И с музиката по-нататък ние ще изучим тия движения. Когато движението съвпада с тона, който му съответства, то е една велика сила. Сега там псалмопевецът казва: „Изворите, реките, горите Те призовават.“ Цялата Природа взема участие да слави Господа. Как ще Го слави? С пеене. Сега не разбирайте, че аз взимам предвид пеенето в сегашната музика. То не е още музика. След време хората ще се раждат с музикални способности. Сега, доколкото виждам, между всички ви има някои доста даровити по музика. А то е един добър признак. След това тази музика ще предизвика, ще събуди у вас други способности, ще ви направи по-способни, по-нежни и меки. Нужна е нежността! А нам ни трябва мекота, музика. Аз употребявам музиката като един последен метод да внеса хармония между вас. И ако този метод не проработи, аз имам на разположение още един метод, но после ще ви го кажа. Сега ще кажете: „Непременно дърво ще дойде.“
  • Имам един метод още по-хубав, но бих желал този последен метод да дойде, когато вие усвоите музиката. Той може да дойде и по-рано, но като започнете с него, ще трябва да се върнете назад. Та методът ще ви върне да научите музиката. В него изключение няма. По-добре е да изучите сега музиката, че като влезете там, да вървите напред, като някоя птица да си вдигнете крилата нависоко и да бъде свободен вашият път.
  • Каква е широка площта на окултната музика! В обикновената музика това е разделено на четири части и едва може да я пеят.
  • Прилагайте музиката в живота си! Да кажем, имате някоя мъчна работа да свършите: започнете да пеете. (Учителя пее сам „Лъчи от Бога Благост ще ти донесат и в душа ти Радост ще внесат.“) Ще си изпееш така свободно песента. После по този мотив може да си направиш много песни. Те са правила. Може да си композирате каквато песен искате. И тогава, ако вземете: „Кажи ми, кажи ми сладки думи две.“… (Учителя пее сам.) Тези, сладките думи, кои са те? Туй не е измислено. Казват българите: „Кажи ми две сладки думи!“ Там се взимат и хубави, и весели думи. (Учителя свири „Кажи ми, кажи ми“.) Сега българинът се събужда, нали, и вие ще кажете: „Това са български песни.“ Не, не са български песни. Това са песни на Природата. Този мотив не е роден от българската глава. Българска музика било това!
  • Светска и духовна музика няма. Музиката не е нито светска, нито духовна, но тя има два превода. Музиката си е музика, един принцип е – тъй може да се каже. Когато ние говорим, че човек трябва да има добро настроение, то е музика. Всяко приятно настроение – това се дължи на музиката. Доброто, за да се прояви, непременно трябва да употребиш музиката, тя е една обвивка. В Мъдростта има ред и порядък, както в музиката. Значи в Мъдростта, в Истината, в Любовта всички употребяват музиката. Те са външни средства за проявяването на самия Живот. Музиката е граница. Ако вземем този, интелектуалния свят, той е граница между интелектуалните и музикалните способности на човека. Тук (на челото отстрани, на ръба му) се намират няколко способности у човека. На някои този ръб не е така силно развит, значи музикалните способности са по-малко развити, а ще забележите, че у музикантите този ръб (над окото) е много развит. Интелектуалният свят, туй е ангелският свят, дето казват: „Човек е манас“ – то е светът на Ангелите. Допирни точки са това. Най-големият наш философ пред един най-прост Ангел е като един невежа. Най-ученият философ на Земята пред един най-прост Ангел ще се намери в положението на едно малко бебе.
  • И тъй, ние трябва да се научим да пеем – най-важното нещо е да пеем. Но тази музика, която аз препоръчвам, тя трябва да внесе следните елементи – окултната музика внася освежаване на ума. Ако ти пееш правилно една окултна песен, умът ти ще се разведри. Ако имаш да решаваш някоя задача, правилно ще я разрешиш. Някой пита: „Как да реша задачата?“ Ще пееш и правилно ще я решиш. Като си попееш пет минути тихо, след туй вземи перото и ако тази музика може да внесе тия качества на разширение, светлина и чистота в ума, тя върви в съгласие. Трябва не само да се възродиш, но и да решиш правилно задачата си. Например в музиката има и някои тонове, които са свързани с думи. Ние ги свързваме с думите, за да се развие в нас чувствителността. Пък някой път чувствителността се отразява зле върху нашата памет. Сегашните музиканти са много чувствителни. Изобщо музикантите са много честолюбиви, от много малко кипват. Вземете някой капелмайстор или някой диригент на хор – като си втренчи очите, не може да търпи грешки. А той трябва да бъде тих и спокоен. Туй е, защото идейна музика няма още. Сега няма какво да го осъждаме. Прав е, трябва да се пее хубаво. Той не може да слуша тия неверни тонове. Прав е! Та първо ние ще пеем за кого? Ние ще пеем от Любов. Ще турим за основа Любовта и ще пеем! Тогава аз например казвам: „Много ми е тъжно, не ми се пее вече.“ Някой се усеща тъжен, не му се пее. Ще пееш! Единственото нещо, което може да те излекува сега, то е пеенето – трябва да пееш! Защо да не пееш? Както ви казах тази сутрин, ние трябва да мислим, защото много скъпо костваме на Невидимия свят.

"Практическо приложение на окултната музика, 26.11.1922"

КНИГА: Положителни и отрицателни сили



  • Музиката е потребна като едно средство за лекуване. В сегашния живот големите тревоги и тия бързи промени, които минавате като ученици – от едно радостно настроение в едно скръбно, оставят известни утайки от отрови у вас. Затова музиката се употребява като средство против тия отрови. Има известни чувства, които, след като ги минете, ако не знаете как да ги лекувате, ще отровят целия ви организъм, ще повлияят на вашия черен дроб, на вашата жлъчка. Затуй е потребно ученикът да знае как да пее. В такъв момент, в такова състояние ще туриш волята си, ще пееш. „Ама не ми се пее.“ Ще пееш, защото ако не пееш, ти си турил отровата в себе си, а трябва да излезе тази отрова. Затуй налагам музиката като средство за лекуване – аз наричам тази отрова психическа, органическа отрова, и под нейното влияние ние ставаме толкова жлъчни, че не можем да виждаме доброто у хората, а виждаме само злото.
  • Музика аз наричам появяването на първите лъчи, тази дрезгава светлина на Слънцето. То е музика – да изразиш как се усилва слънчевата светлина, как идва до зенита и как после се намалява. То е музика, минаване от една гама в друга. Например един окултен цигулар може да ви представи зазоряването и вие може да видите на цигулката му, като свири, как иде светлината, как се увеличава, увеличава, как Слънцето изгрява.
  • И апостол Павел, който видял какво се приготвя за в бъдеще, казал: „И видях, и чух неща, които не може да се изкажат на човешки език.“ Той чул музика. Духовният свят е свят на музика. И който веднъж се е озовал там и е чул тази музика, като се върне, ще се заеме да преведе това на хората. Музикален е там светът. Ако това хората го знаят, светът ще се оправи. Следователно ние ще се стремим да направим българския народ музикален. И той е музикален.
  • Ще имате най-доброто настроение на духа и тогава ще пеете тихичко, тихичко. Така ще дойдат тия прекрасни магнетически движения. Щом дойдат тия движения, вие ще ги предадете на вашия мозък, на вашето тяло, на вашия глас. Чрез гласа си вие може да дадете едно добро настроение.
  • Ако вие мислите да прекарате един щастлив живот без пеене, лъжете се. И Небето, онзи Божествен свят, е свят само на пеене, на музика. На наш език казано: ако всяка работа, която правим, бихме я вършили с песен, тя щеше да има успех.
  • Скоро ние ще завършим своите упражнения, а после, в продължение на три-четири седмици, по двама, по трима ще излизате да пеете, ще видим как ще пеете упражненията. Някои от вас с голяма радост, на драго сърце ще излязат да пеят, но някои от вас ще кажат: „Туй е голямо нещастие – аз да изляза да пея.“ Но туй нещастие ще дойде. Някои биха дали две хиляди лева да пее друг някой за тях, а те да се освободят. Сега аз искам от Любов да се пее. Музиката не се учи насила, никой не ви е вързал. Но понеже ние следваме Окултната школа, то всичко, което се изучава в нея, ще се изучава от Любов. Ако законът на Любовта работи, всичко може да се постигне. Ако е без Любов, нищо не може да се постигне. Музиката е външен израз на Любовта! Следователно, ако ние вложим Любовта като едно силно подбуждение, ще възприемем музиката. Щом няма Любов, ще гледаме тъй да минем, а с Любов ще се придобие едно Божествено изкуство и вярвам, че тогава у вас ще се създаде един по-устойчив характер.

"Окултна музика, 3.12.1922"

КНИГА: Положителни и отрицателни сили


  • Писането, пеенето – това са средства за развитие на човешката душа. Те имат по-висока цел. Ние употребяваме пеенето като средство, като едно от мощните средства за развитието ни. Пеенето, размишлението – това са средства. Сега вие трябва да работите, защото чрез тия неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребно е концентрирането на ума. Например защо ви давам музиката? Ще кажете: „Без музика не може.“ Може. В нашия живот по-напред Светлината и чувствата са минавали през човешкия ум и са се поляризирали през сърцето – човек е слизал към Земята.
  • Като пеете постоянно, силата е в преживяването. Сега аз сам ще пея.
  • Някой ще каже: „От мене може да пеят по-хубаво.“ Не, в окултната музика ние искаме да пеем не както пеят хората, а както Ангелите пеят. Ние искаме да пеем, както Ангелите пеят. По този начин ще се оправят гърлата ви. Концентрирайте ума си. Душата ви трябва да дойде да живее един ден във вашето гърло и тогава отлични певци ще бъдете. Вие сега имате идеята, че има само известни хора в света, които са родени да бъдат певци. Не е тъй. Те са певци, защото те от миналото са научили този закон – тяхната душа живее в гърлото им. Като научите това изкуство, и вие ще бъдете певци.
  • Всички може да бъдете добри певци. И който пее, зная, че душата му е в гърлото. Тогава и като говорим, ако нашата душа би живяла в нашия ларинкс, колко хубави думи биха излизали от него! Но понеже душата не живее в ума ни, затова не можем да кажем нищо идейно. Главното е, че ние чрез музиката можем да привлечем Ангелите, те ще се заинтересуват от нас и вие ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас.“ Те ще кажат: „Много добре. Ние ще ви дадем нашето присъствие и съдействие.“ И ще започнем да пеем като тях. Това няма да стане изведнъж. *Ще започнете със смирение, ще слушате как те пеят.
  • Ти ще пееш като за себе си – ще се спреш на площада, ще пееш и след туй ще си тръгнеш, като че нищо не се е случило.
  • Сега едно правило: щом пеете, всякога ще си турите мисълта – ще изпълня това упражнение по всичките правила. Мога да го изпълня добре. Туриш ли си тази мисъл, ще го изпълниш. Тъй ще работите. Но ще се стремите да вземате тоновете ясно.

"Музиката – средство за концентриране"

КНИГА: Положителни и отрицателни сили



  • За да може музиката да произведе ефект или за да можете да си въздействате с нея, трябва да имате два противоположни по сила тона. Например, ако вземете два тихи тона или изсвирите два пасажа с еднакви по сила тонове , те няма да произведат никакъв ефект върху вас, върху ухото ви. При изсвирването на два противоположни тона се забелязва една дълбочина, която не може да се изрази на цигулката. Това е закон на контрастите в музиката. И в музиката, и навсякъде трябва да има силни контрасти, за да си въздействате. Ако в един момент в живота ви например вие сте тихи и добри, това са тихите тонове. А някой път в някои моменти от живота ви вие сте гневни, възбудени, считате, че сте лоши. Това е един контраст, туй са силните тонове. Не считайте това състояние на душата си като нещо лошо. Това са контрастите в живота. Между тия контрасти се явява един трети тон, посредством който ще разберете Божественото. Туй, третото, не се предава чрез цигулката. Това, което разбирате, което схващате, то не е изразено с цигулката.
  • Значи в живота ви трябва музика. И тъй, за да избегнете караницата, прибегнете към живата музика. То е един вид музика в Природата. Като дойде туй настроение, казваш: „Какво ми се доигра нещо!“ Идва ви едно желание да заиграете, а вие подпушвате туй желание.
  • Най-първо, живата енергия трябва да се използва. Не се ли използва тази енергия, тя донася всичките злини в света. Ще я използвате. В туй отношение трябва да научите елементарните тонове: силните и тихите тонове. Например някой път сте възбудени. Тогава употребете един силен контраст в музиката. Ще кажете: „Време за пеене ли е?“ Ами че как ще се упражните вие, как ще си въздействате, как ще калите вашата воля? Време за каляване е – да калите вашата воля, да трансформирате енергията си, защото вашата енергия от която и да е част на мозъка се отразява върху музикалните ви центрове. Всички не сте еднакво подготвени за тази музика, но за в бъдеще с нея все-таки ще може да си въздействате във възпитателно отношение, за да можете да регулирате вашата енергия.
  • Опитите, които се правят с пеенето и музиката, са дали чудни резултати, особено когато при туй пеене и свирене душата взима участие. Ето защо знаменитите цигулари никога не дават своите цигулки да ги пипат други. Като пипнеш цигулката на когото и да е, можеш да познаеш какво е неговото естество. Тъй както е направена цигулката, тя може да приеме и да предаде вибрациите, трептенията на всяка една душа. И цигуларят, като пипне някой път цигулката си, може да познае своето настроение. Пипне цигулката си и я оставя, сложи я настрана, не свири – няма настроение. Цигуларите всякога свирят по вдъхновение. Понеже те не са окултисти, не могат да предадат всякога вибрациите си на своите инструменти. Сега по същия закон вие искате да говорите някому, искате да го убедите в истинността на нещата, в истинността на вашите преживявания. Но вие, като говорите, трябва да предадете трептенията на душата си върху ципицата на своето гърло, за да може той да ви слуша.
  • В говоренето трябва да има музика – ще говориш най-първо на себе си, ще пееш на себе си.
  • Как свиря – аз това го зная по-добре от критиците. Аз зная това според моето ухо, според това как въздейства цигулката върху мене. Например някой път съм настроен зле, искам да направя пакост някому и взема цигулката, изсвиря нещо. Ако се измени настроението ми и вместо да направя зло, направя Добро, значи добре свиря, добър цигулар съм. Щом свиренето ми не може да измени моето настроение, аз не съм добър цигулар. Туй разбирам под музика! Всеки един от вас трябва да упражнява пеенето си.

"Закон за контрастите, 20.05.1923"

КНИГА: Положителни и отрицателни сили

1927г.

  • Изпейте сега песента “Махар-Бену-Аба”. Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пение. Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа. Някой мисли, че не може да пее. Не, това е фиктивна идея. Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата. Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Музиката действа и върху храносмилането. Когато стомахът ви не действа правилно, пейте. По този начин ще забележите какво въздействие указва музиката върху храносмилането.


"Предназначение"12.01.1927г.

КНИГА: Неразрешеното



  • Добре е човек да пее хубаво, да завладява с гласа си. Добрият певец задоволява себе си, задоволява и слушателите си. Истинско пеене е, когато човек пее за себе си. Мнозина нямат желание да пеят, нямат никакъв импулс, никакво вдъхновение. Обаче всеки ще пее, ако чуе, че се плаща по десет английски лири на час на онзи, който пее. Тогава и бедни, и богати ще пеят. И който знае, и който не знае ще пеят. Пейте и се насърчавайте едни други в пеенето! Истинските певци са дошли на земята с определена задача – да утешават и да повдигат скръбните, страдащите и падналите души.
  • Ако в мислите и желанията на хората има музика и поезия, те непременно щяха да се реализират. Всеки човек не може да има музика. Човек не може лесно да стане певец. Дълго време трябва да се упражнява, за да разработи своя ларинкс. Обаче вътрешно той може да бъде музикален и да излива тази музика в своите мисли, чувства и желания. Не е лесно човек да пее правилно, чисто. Малко певци вземат верни, чисти тонове. За да познаете дали един тон е верен, трябва да го поставите в съгласие с друг тон. И в природата има съгласуване на тоновете. Когато човек е тъжен, ритъмът на сърцето му се изменя. Той може да превърне скръбта си в радост само чрез пеене, като съгласува тоновете на своята душа. Достатъчно е да запее тоновете do, mi, за да се измени състоянието му най-много в продължение на десет минути.
  • Изпейте гамата до мажор, а след нея песента: "Духът Божий".
  • За да не се обезсърчавате, когато пеете, пазете следното правило: никога не се стремете да предадете съвършено чист тон. На физическия свят това е невъзможно. Същият закон се отнася и до мисълта. Невъзможно е човек да има съвършена мисъл. Ако пеенето и мисълта ви бъдат съвършени, вие ще се обезсърчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере. Добрият певец се обезсърдчава, ако няма хора, които да го разбират. Великият певец, великият поет трябва да бъдат заобиколени от хора, които да ги разбират.
  • Допуснете сега, че искате да изпеете една нова песен. Какво се изисква за това? На първо място се изисква разбиране. Без разбиране всеки ще изпее песента по различен начин. Всъщност един е правилният начин за изпяване на дадена песен. Тъй както вие изпяхте песента "Духът Божий", това е обикновено пеене, вън от правилата на истинското пеене. При такова пеене песента изгубва всякакво значение. Като изпеете песента така, тя става обикновена и у вас изчезва желание да я повторите, искате да минете на друга песен.
  • Има песни, на които първият тон още внася дисхармония в живота. Духовните мотиви обикновено започват с мажорна гама. Българските мотиви пък повече са в минорна гама.
  • Изпя се новата песен: "Синът Божий." Тя започва с думите: "Имаше человек.." (текст от Евангелието на Йоана, 1 гл.). Засега ще оставим тази песен, няма да я пеем известно време, за да потъне в съзнанието на добрите певци. След време ще я пеем пак, ще направим в нея малки корекции. Вие трябва да се занимавате със сегашната музика и от нея постепенно да минавате към свободната музика. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно, лесно да възприема. Като се упражнявате в пенето, вие ще станете добри певци. Какво става всъщност? Като пеете известно време, вие започвате да отстъпвате на младите, те да пеят и казвате, че сте стари вече, че пеенето не е за вас. Мислите ли така, вие сте на крив път. На каквато възраст да сте, пейте и не мислете за възрастта си. Докато не заминете за онзи свят, вие сте деца още и трябва да пеете! Защо ще се лишите от способността си да пеете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свят и пред вратата на рая ви спрат, за да изпеете една песен? Ако изпеете една песен добре, ще ви пуснат в рая; ако не я изпеете добре, няма да ви пуснат. Или представете си, че ви накарат да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимият свят разполага с много възможности и вероятности, чрез които ще провери всеки човек дали е готов да влезе в рая или не. Следователно трябва да пеете, за да бъдете готови, защото, като се намерите пред вратата на рая, ще ви накарат да изпеете една песен.

"Вероятности и възможности"30.10.1927г.

КНИГА: Великото и красивото

1931г.

  • В предната част на човешкия мозък, където се намира музикалното чувство, има 35 000 клавиши, т.е. 35 000 музикални тонове, които очакват своето развитие. Достатъчно е да се засегне един от тези тонове, за да предизвика радостно или тъжно чувство в човека.
  • Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да развивате своето музикално чувство. Като развивате това чувство, вие постепенно прилагате един след друг музикалните тонове, които се намират в мозъка и ставате все по-музикални. Забелязано е, че при неправилното съчетаване на тоновете, струните на цигулката се късат. Съчетавайте тоновете така, че да не късат струните на цигулката. Когато цигулката се подчинява на човешкия дух, музикантът изкарва тонове, които отговарят на трептенията на душата. Българската музика се движи между крайности. Българинът е или крайно весел, или крайно тъжен. Чрез музиката той излива чувствата си, затова тя бива или весела, или тъжна.
  • Работете в областта на музиката. Пейте, свирете, да станете музикални. Ако ръката ви е музикална, каквото пипнете, ще го направите музикално. Не е ли музикална ръката ви, каквото хванете, все ще направите някаква пакост. Природата обича музикалните хора. Ако не са такива, тя им праща страдания, да ги тонира, да ги нагласи според своите закони. Музиката се е прилагала от най-стари времена до днес. В езическите и религиозни обреди, във всички стари школи са пяли, свирили и играли. Без музика няма напредък. Който не знае да пее и да свири, не може да се развива правилно. Не е въпрос да пее човек за хората, да се нагажда по техния вкус. Ако пеете за хората, това не е истинска песен. Човек трябва да пее първо за себе си. Това е идейно пеене. Дали ще го слуша някой, това не е важно. Като пее и свири, човек дава подтик на своите мисли и чувства. Той се въодушевява и започва да мисли, да чувствува и да постъпва право. Музиката е свързана с умствения, сърдечния и волевия живот на човека. Пейте тихо в себе си, пейте и високо, но никога не мислете, дали хората ви чуват и одобряват пеенето ви.
  • Упражнение. Една седмица ще се упражнявате да пеете по нов начин, за себе си, като предварително се нагласите с природата. Ще пеете по три песни на ден: сутрин – песента "В начало бе Словото", на обед – "Бог е Любов" и вечер – Духът Божи". След това ще накараме някой да пее, без да се произнасяме, как е пял. Той ще пее на глас, а всички ще пеем тихо, вътрешно, за да му пригласяме. Така трябва да постъпваме и по отношение на доброто: един да прави добро, а всички да го подкрепват. Човек може да се прояви в живота, само когато мисълта му е силна и подкрепена от неговите близки. Без подкрепата на близките си човек не може да върви напред. Не прекъсвайте хода на вашата мисъл, нито хода на музиката в себе си. Дали сте скръбни, или радостни, мислете право. Дали сте скръбни, или радостни, пейте и свирете. Прекъсването на правата мисъл води към вътрешно обезверяване, което разяжда човешката душа, както прахът – цигулката. Чистете праха от цигулката си, да не я разяжда

"Музикални прояви"20.05.1931Г.

КНИГА: Реалности и сенки


  • Музиката хармонизира мислите и чувствата на човека. Щом мислите и чувствата му са хармонични и постъпките му ще бъдат хармонични. Това наричаме ние музикален живот. Музиката регулира чувствата. Страшно е, ако чувствата на човека не са регулирани. Такъв човек се отличава с голяма разсеяност. Каквато работа започне, не може да я свърши. Приложи ли музиката в живота си, чувствата му постепенно се уравновесяват.е противодействие, което го спъва.
  • И тъй ще уреждате сметките си по любов; ще пеете и ще свирите по любов. Методът на любовта ще намерите в природата. Тя си служи с този метод, но малцина го познават. Където има хармония и мелодия, там е приложението на любовта. Който намери и приложи този метод, става гениален. Ако е певец или музикант, той пее и свири естествено. Той не се нуждае от външна обстановка, от среда, от хора, които да го оценяват. Той носи в себе си всичко. Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание. Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична. Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време. Гениалният музикант вкарва двойката си в своя инструмент и разполага с него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновен музикант, на когото струните лесно се късат. Късането на струните се дължи на две противоположни мисли или чувства в музиканта. Те създават известно противоречие в него, което се отразява на самия инструмент. Музиката подразбира хармония, а хармонията изключва всякакви противоречия.
  • Въпреки това, наред с хармонията съществува и дисхармония в живота. Кой създава дисхармонията? Хората я създават. Обаче, те носят последствията за това, което са създали. Дисхармонията отклонява човека от правия път, същевременно тя го отдалечава от Бога. За да се върне отново в правия път, да се приближи към Първата Причина на нещата, човек трябва да внесе Божествената хармония и мелодия в себе си. Хармонията внася светлина в човешкия ум, а мелодията – топлина и мекота. Това се забелязва, от една страна, в мислите и чувствата на човека, а от друга – в неговия говор. Приятно е да слушате човек, който говори музикално.
  • Истинска музика е тази, която може да произведе преврат в човека. Не произвежда ли преврат в човека, тя не е истинска музика. Тя е сбор от звуци, от шум, които дразнят ухото.
  • И тъй, за да живее хармонично, човек трябва да е развил езика си в съвършенство, като инструмент, чрез който излива мислите и чувствата си. Мисълта на човека трябва да бъде хармонична, а чувствата му – мелодични. Когато мислите са хармонични, а чувствата – мелодични, волята се проявява правилно. Само при това положение човек може да прояви творческите си способности. Човек твори, когато съчетае хармонията на мисълта и мелодията на сърцето си в едно цяло.
  • Ако говори музикално, човек може да пее и да свири хармонично и мелодично. Чрез музиката той може да се примири с всички хора. Чрез музиката той може да внесе разположение, както в своята душа, така и в душите на ближните си. Като прилагате музиката, вие можете да постигнете всички свои желания.
  • Молете се да ви се даде случай да присъствате поне един път на концертите на природата и да чуете, какво е всъщност музиката. Като ученици, стремете се да говорите музикално. Музикалният говор подразбира изявяване на истината. Приятно е да слушаш някой да говори музикално.
  • Ето защо, стремете се към онази музика, която внася в човека истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цялото Битие. Без нея няма мисъл, чувство и действие; без нея няма градеж, няма творчество, няма напредък. Тази музика наричаме духовна. Тя включва в себе си законите на хармонията и на мелодията. Чрез тия закони, именно, се проявява духовният свят. В музикално отношение, най-красива линия е кривата. Следователно, духовната музика е съставена от прави и криви линии, хармонично съчетани, но не и от счупени.
  • Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбират. Както не разбират своя език, като музикален инструмент, така не разбират и духовната музика. Мнозина свирят на цигулка, но не я чувствуват още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всяка клетка в нея продължава да живее. В който момент умре, тя ще се разпадне. Всяка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по-музикален е цигуларят, толкова по-добре се разговаря с цигулката си. Когато някой виден цигулар свири, хората казват, че цигулката му говори.
  • Забелязано е, че като инструмент, цигулката не се поддава на правилата, които управляват повечето инструменти. За пример, колкото повече се свири на пиано и на други някои инструменти, толкова повече те губят силата си. С цигулката е точно обратно: колкото повече свирите с нея, толкова повече се увеличава силата. Същото се отнася и до човека, който се моли съзнателно и с вяра. Колкото повече се моли, колкото по-дълбока е молитвата му, толкова по-музикален става той. Ние говорим за онази музика и за онова пеене, които тонират човешките чувства. По този начин те тонират и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква от духовната!! Тази музика внася мекота в човека, но същевременно го прави активен. Той има желание да приложи своите добродетели. Ако е бил обезсърчен, насърчава се; ако е бил тъжен, става радостен и готов за всякакви жертви за Великото в света. Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро. Чрез музиката човек идва до онова вътрешно, духовно разбиране на живота, което му помага да осмисли страданията. Той гледа на страданията и на радостите, като на една необходимост, през която неизбежно трябва да мине, както пътникът неизбежно минава през долини и височини. Като знаете това, стремете се да вложите музиката и в говора, и в мисълта си. Ама нервен съм, не мога да бъда музикален. Нервността не изключва музикалността.
  • Мисълта се предава чрез нервната система, а не чрез мускулната. Нервната система възприема и хармоничните, и мелодичните тонове; хармоничните се предават чрез ума, чрез мислите, а мелодичните – чрез сърцето. При това, хармонията се изявява като електричество, а мелодията – като магнетизъм.
  • Например, искате да вземете един тон, но не знаете, кой да вземете и как да го изпеете или изсвирите. Щом взимате отделен тон, той трябва да бъде основният. После, трябва да го вземете правилно. Всеки тон съдържа още шест тона в себе си. Ако не го изпеете правилно, да се включат и седемте тона в него, той няма съдържание. Главният тон е важен, а останалите шест са допълнителни тонове. Когато между различните тонове има хармония, те изпъкват един след друг. Най-малката дисхармония между тоновете е причина за тяхната неправилност. Достатъчно е един от допълнителните тонове да отслабне, за да се яви известна неяснота и в останалите. Ако всички са в съгласие, между тях има яснота и чистота.

"Музикален живот"17.06.1931Г.

КНИГА: Реалности и сенки


  • Каквото и да се говори на хората за тоновете в музиката и за мислите в човешкия живот, малцина имат ясна представа за тях. Както тонът, така и мисълта са сложни неща. Затова между тоновете и мислите може да се направи връзка. Правилният тон е подобен на правата мисъл. Малко певци ще срещнете с чист, правилен тон. Правилният тон включва в себе си сила, съдържание и смисъл. Той има отношение към правите мисли, чувства и действия. С други думи казано: правилният тон произвежда в човека светлина и топлина. Следователно, само музикалният човек живее правилно. Защо? Защото в музиката има строга отмереност, такт, т.е. мярка на времето. Във физическия свят всички неща стават във време и пространство. Затова под "тактичен" човек разбираме онзи, който употребява всяко нещо навреме и на място. Който не е тактичен, внася дисхармония в живота си, а дисхармонията причинява зло. Ако някой каже, че не може да живее добре, от това се подразбира, че не може да пее правилно. Който не пее добре, той произвежда шум, скърцане и др.
  • Ако живеете добре, ще ви посрещнат с песни; ако не живеете добре, няма да ви посрещнат, но като видят, че се отправяте към тях, веднага ще ви върнат на земята.
  • Каква връзка има между правилния тон в музиката и целувката? Неправилният тон представлява неестествена целувка. Природата обича верните и правилни неща. Следователно, мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат верни и правилни. Като пеете, трябва да вложите цялото си сърце и цялата си душа. Който пее така, само той може да целува правилно. Ако искате да пеете хубаво, трябва да работите усилено в това направление. Младите трябва да пеят. Не е така. Всички трябва да пеят - и млади, и стари. Който не пее правилно, не може да пристъпи към рая. Дълго ще чака пред царската врата, но няма да му се отвори. Ако мислите, че и без пеене ще влезете в рая, вие се лъжете. На небето приемат само добри певци, с ангелски гласове. Мнозина мислят, че от тях се иска права мисъл, прави чувства и действия, без да бъдат добри певци. Те не разбират истината. Преди всичко, човек не може да има прави мисли, чувства и постъпки, ако не знае да пее. И светията трябва да пее. Не е светия онзи, който не пее правилно. И Христос е пял. Не е въпрос, пеенето и музиката да станат професия на човека, но да пее от любов към пеенето. Казано е в Писанието: "Ще пеете и ще възхвалявате Господа". Музиката трябва да бъде импулс в живота, да подтиква към работа, а не средство за прехрана. Животът без музика е живот без любов, без светлина, без свобода. Живот с музика е живот на любовта и на доброто. В любовта и в доброто се включва всичко. Най-възвишеният израз на любовта е музиката. Без музика любовта не може да се прояви в материалния свят. Едно се иска от съвременните хора: да пеят правилно и с любов. Ако пеят така, където влязат, те ще внесат мир и радост. Ако влязат между хора, които се бият, боят трябва да спре; ако влязат между крадци и лъжци, кражбата и лъжата трябва да престанат. Злото отстъпва пред музиката, както и пред любовта. Затова, вложете своята музикалност не само в пеенето, но и в говора. Където има музика, там е любовта, там е животът. Защо се срамувате от любовта? Защото не я разбирате. Който не разбира любовта, нищо не постига. Той ще пее и свири, но няма да стане даровит музикант. Някой иска да се учи при най-видния професор по музика. Желанието му е добро, но важно е, дали професорът ще го приеме. Той ще опита неговата дарба по музиката и, ако не прояви такава, няма да го приеме. На същото основание мнозина искат да видят Христа. И това е възможно, обаче, Христос се интересува само от онези, които имат някаква дарба и са готови да работят върху себе си, да развият своята дарба. Без тази дарба, и да се домогнете до Христа, нито ще Го видите, нито ще Го разберете.
  • Който пее правилно, лесно може да заеме каквато и да е служба. Тежко е положението на онзи, който не знае да пее. Каквато служба и да му дадат, нищо не може да постигне. Правилното и добро пеене е истинската препоръка и на този, и на онзи свят.

"Правилният тон"04.11.1931г.

КНИГА: Събуждане



  • Музиката съществува в природата. Ако имате опитното ухо на музиканта, ще доловите такива мелодии, каквито никъде не сте чували. За мнозина вятърът е шум, бучене. Обаче, за музиканта, който има тънко ухо, вятърът е величествена музика. За да се разбере тази музика, музикантът трябва да я нагоди към ухото на слушателите, т.е. да направи превод от нея. Ако тази музика не се нагоди според трептенията на човешкото ухо, тя ще остане незабелязана.
  • В предната част на човешкия мозък, където се намира музикалното чувство, има 35 000 клавиши, т.е. 35 000 музикални тонове, които очакват своето развитие. Достатъчно е да се засегне един от тези тонове, за да предизвика радостно или тъжно чувство в човека.
  • Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да развивате своето музикално чувство. Като развивате това чувство, вие постепенно прилагате един след друг музикалните тонове, които се намират в мозъка и ставате все по-музикални. Забелязано е, че при неправилното съчетаване на тоновете, струните на цигулката се късат. Съчетавайте тоновете така, че да не късат струните на цигулката. Когато цигулката се подчинява на човешкия дух, музикантът изкарва тонове, които отговарят на трептенията на душата. Българската музика се движи между крайности. Българинът е или крайно весел, или крайно тъжен. Чрез музиката той излива чувствата си, затова тя бива или весела, или тъжна.
  • Работете в областта на музиката. Пейте, свирете, да станете музикални. Ако ръката ви е музикална, каквото пипнете, ще го направите музикално. Не е ли музикална ръката ви, каквото хванете, все ще направите някаква пакост. Природата обича музикалните хора. Ако не са такива, тя им праща страдания, да ги тонира, да ги нагласи според своите закони. Музиката се е прилагала от най-стари времена до днес. В езическите и религиозни обреди, във всички стари школи са пяли, свирили и играли. Без музика няма напредък. Който не знае да пее и да свири, не може да се развива правилно. Не е въпрос да пее човек за хората, да се нагажда по техния вкус. Ако пеете за хората, това не е истинска песен. Човек трябва да пее първо за себе си. Това е идейно пеене. Дали ще го слуша някой, това не е важно. Като пее и свири, човек дава подтик на своите мисли и чувства. Той се въодушевява и започва да мисли, да чувствува и да постъпва право. Музиката е свързана с умствения, сърдечния и волевия живот на човека. Пейте тихо в себе си, пейте и високо, но никога не мислете, дали хората ви чуват и одобряват пеенето ви.
  • Упражнение. Една седмица ще се упражнявате да пеете по нов начин, за себе си, като предварително се нагласите с природата. Ще пеете по три песни на ден: сутрин – песента "В начало бе Словото", на обед – "Бог е Любов" и вечер – Духът Божи". След това ще накараме някой да пее, без да се произнасяме, как е пял. Той ще пее на глас, а всички ще пеем тихо, вътрешно, за да му пригласяме.
  • Не прекъсвайте хода на вашата мисъл, нито хода на музиката в себе си. Дали сте скръбни, или радостни, мислете право. Дали сте скръбни, или радостни, пейте и свирете. Прекъсването на правата мисъл води към вътрешно обезверяване, което разяжда човешката душа, както прахът – цигулката. Чистете праха от цигулката си, да не я разяжда.

"Музикални прояви"20.05.1931г

КНИГА: Реалности и сенки



  • И тъй ще уреждате сметките си по любов; ще пеете и ще свирите по любов. Методът на любовта ще намерите в природата. Тя си служи с този метод, но малцина го познават. Където има хармония и мелодия, там е приложението на любовта. Който намери и приложи този метод, става гениален. Ако е певец или музикант, той пее и свири естествено. Той не се нуждае от външна обстановка, от среда, от хора, които да го оценяват. Той носи в себе си всичко. Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание. Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична. Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време. Гениалният музикант вкарва двойката си в своя инструмент и разполага с него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновен музикант, на когото струните лесно се късат. Късането на струните се дължи на две противоположни мисли или чувства в музиканта. Те създават известно противоречие в него, което се отразява на самия инструмент. Музиката подразбира хармония, а хармонията изключва всякакви противоречия.
  • Най-съвършеният инструмент, с който човек може да си служи, е неговият език. В това отношение, всеки човек може да бъде музикант. Колкото по-разумен е човек, толкова по-добре може да си служи с този инструмент. Колко хора днес могат да си служат с езика като със съвършен инструмент? Всяка дума, която излиза от езика, може да произведе велик ефект, в положителен, или отрицателен смисъл.
  • Божественият свят е свят на велика хармония. Следователно, преди да кажете една дума, първо мислете, да не би да нарушите хармонията в живота. Въпреки това, наред с хармонията съществува и дисхармония в живота. Кой създава дисхармонията? Хората я създават. Обаче, те носят последствията за това, което са създали. Дисхармонията отклонява човека от правия път, същевременно тя го отдалечава от Бога. За да се върне отново в правия път, да се приближи към Първата Причина на нещата, човек трябва да внесе Божествената хармония и мелодия в себе си. Хармонията внася светлина в човешкия ум, а мелодията – топлина и мекота. Това се забелязва, от една страна, в мислите и чувствата на човека, а от друга – в неговия говор. Приятно е да слушате човек, който говори музикално.
  • Истинска музика е тази, която може да произведе преврат в човека. Не произвежда ли преврат в човека, тя не е истинска музика. Тя е сбор от звуци, от шум, които дразнят ухото.
  • И тъй, за да живее хармонично, човек трябва да е развил езика си в съвършенство, като инструмент, чрез който излива мислите и чувствата си. Мисълта на човека трябва да бъде хармонична, а чувствата му – мелодични. Когато мислите са хармонични, а чувствата – мелодични, волята се проявява правилно. Само при това положение човек може да прояви творческите си способности.
  • Има видни професори, които взимат за един урок по цигулка хиляда долара. Това са български пари над сто хиляди лева. Ако един цигулар взима толкова скъпо, колко трябва да платите на природата за скъпите уроци, които тя ви преподава? Някои мислят, че природата дава всичко даром.
  • Не съжалявайте, че всички не сте музиканти, но радвайте се, че всички сте ученици във великата консерватория на живота, която трябва да свършите с отличен успех.
  • Дълго време ще пеят и ще свирят, докато дойде време за изпит. Колко пъти ще бъдат освиркани!
  • Ако говори музикално, човек може да пее и да свири хармонично и мелодично. Чрез музиката той може да се примири с всички хора. Чрез музиката той може да внесе разположение, както в своята душа, така и в душите на ближните си. Като прилагате музиката, вие можете да постигнете всички свои желания. Без нея вие ще очаквате на другите, да дойде помощта отвън. Певецът поема въздух отвън и пее, но песента му не е във въздуха. Тя се крие в неговата мисъл. Зад мисълта му пък се крие Божественото Начало, което направлява нещата. Наистина, няма по-велика музика от Божествения език. Който е чул само веднъж този език, той никога не може да го забрави. Който се е отрекъл от Божественото, той е попаднал вече в музиката на света, където се чуват тоновете на омразата, на недоволството, на съмнението и подозрението и т.н. Музиката на света не е нещо друго, освен "джас – бан" – музикална каша.
  • Молете се да ви се даде случай да присъствате поне един път на концертите на природата и да чуете, какво е всъщност музиката. Като ученици, стремете се да говорите музикално. Музикалният говор подразбира изявяване на истината. Приятно е да слушаш някой да говори музикално. Колкото и да го слушаш, в края на краищата ще кажеш, че има още да говори.
  • Ето защо, стремете се към онази музика, която внася в човека истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цялото Битие. Без нея няма мисъл, чувство и действие; без нея няма градеж, няма творчество, няма напредък. Тази музика наричаме духовна. Тя включва в себе си законите на хармонията и на мелодията. Чрез тия закони, именно, се проявява духовният свят. В музикално отношение, най-красива линия е кривата. Следователно, духовната музика е съставена от прави и криви линии, хармонично съчетани, но не и от счупени.
  • Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбират. Както не разбират своя език, като музикален инструмент, така не разбират и духовната музика. Мнозина свирят на цигулка, но не я чувствуват още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всяка клетка в нея продължава да живее. В който момент умре, тя ще се разпадне. Всяка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по-музикален е цигуларят, толкова по-добре се разговаря с цигулката си. Когато някой виден цигулар свири, хората казват, че цигулката му говори.
  • Забелязано е, че като инструмент, цигулката не се поддава на правилата, които управляват повечето инструменти. За пример, колкото повече се свири на пиано и на други някои инструменти, толкова повече те губят силата си. С цигулката е точно обратно: колкото повече свирите с нея, толкова повече се увеличава силата. Същото се отнася и до човека, който се моли съзнателно и с вяра. Колкото повече се моли, колкото по-дълбока е молитвата му, толкова по-музикален става той. Ние говорим за онази музика и за онова пеене, които тонират човешките чувства. По този начин те тонират и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква от духовната! Тази музика внася мекота в човека, но същевременно го прави активен. Той има желание да приложи своите добродетели. Ако е бил обезсърчен, насърчава се; ако е бил тъжен, става радостен и готов за всякакви жертви за Великото в света. Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро. Чрез музиката човек идва до онова вътрешно, духовно разбиране на живота, което му помага да осмисли страданията. Той гледа на страданията и на радостите, като на една необходимост, през която неизбежно трябва да мине, както пътникът неизбежно минава през долини и височини. Като знаете това, стремете се да вложите музиката и в говора, и в мисълта си. – Ама нервен съм, не мога да бъда музикален. – Нервността не изключва музикалността. Ако нервният употребява енергията си разумно, нервността е ценно качество. Нервният върши повече работа, отколкото онзи, който не е нервен.
  • Мисълта се предава чрез нервната система, а не чрез мускулната. Нервната система възприема и хармоничните, и мелодичните тонове; хармоничните се предават чрез ума, чрез мислите, а мелодичните – чрез сърцето. При това, хармонията се изявява като електричество, а мелодията – като магнетизъм. Тези сили често сменят местата си: електричеството прониква в сърцето и му дава тласък, усилва движението му; магнетизъмът пък влиза в мозъка и го нагласява. И Христос прилагал пеенето като метод за тониране. Казано е в Евангелието, че на Тайната вечеря Христос и учениците Му изпели една песен, след което излезли вън.
  • Разумното слово подразбира музикално говорене.

"Музикален живот"

КНИГА: Реалности и сенки

1932г.

  • Често се говори за музиката в природата. Кое е характерното в тая музика? - Че тоновете й не се менят. Например, дойдеш ли до основния тон „до“ в природата, той никога не се мени. Обаче, в човешката музика имаме виенско „до“ и парижко „до", между които съществува малка разлика. Виенската и парижката музика се приближават една до друга, но на музикантите липсва основния, природен тон. Тоя тон освобождава човека от всички недъзи. Изпееш ли основния природен тон правилно, какъвто недъг и да имаш, той ще изчезне. В естествените тонове на природата няма полутонове. Там всички тонове са цели. Освен това, в природата няма минорни гами. Човек е създал минорните гами, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Например, музиката на Шопен е болезнена. Има смисъл човек да пее тъжни, минорни песни, но когато е здрав. Болният да пее минорни песни, това не е музика, това е израз на болезнено състояние. В природната музика няма болезнени състояния. Там съществува една основна, естествена гама, от която всеки човек се ползва.
  • Животът на всички хора се основава на природната гама. Който не възприема и не възпроизвежда природния основен тон „до", не може да се развива музикално. Основен, естествен тон е тоя, при който доброто не среща никакви препятствия, външни и вътрешни, и свободно се проявява. Някой иска да пее, но си казва: За кого да пея? Вече съм на 45 години. Питам: Ти беше млад и пееше. За кого пееш тогава? Тоя, за когото пееше, разбра ли те? Пееше ли и той заедно с тебе? Оцени ли той твоето пеене? Ако дадеш на бакалина една златна монета, ще я оцени ли той? Ако се усмихне само и вежливо те запита, какво искаш да ти даде, това не е достатъчно. Той трябва да се свърже с тебе, да ти стане приятел. Той не е разбрал и възприел основния тон „до". Той не е разбрал, правилно ли е взет тона, или неправилно. - Как ще провери това? - С някакъв инструмент. Има камертон, с който също може да проверите, верен ли е тонът, който взимате или не е верен. Обаче, понякога камертонът се разваля. За да не се развали, вие го пазите в кутия. Истински камертон е оня, който не се разваля при никакви условия. Ако и морала си туряме в кутия, за да не се разваля, той не е истински морал. На такъв морал не може да се разчита. Има един камертон, който не се влияе от никакви външни и вътрешни условия. Има един морал, който също не се влияе от никакви условия.

"Закон за частите и за цялото"18.05.1932г.

КНИГА: Начало на мъдростта



  • Често се говори за знание, за мъдрост, за музика. Всеки знае, какво е музиката; всеки може да вземе един инструмент и да свири. Но това подразбира системно знание и техника. Някои говори върху хармонията и мелодията, но какво е отношението между тях, какъв е вътрешния им смисъл? Не зная, какво е музиката.
  • Тази сутрин мислех да ви посвиря малко, но не можах. И така свиря. Между мисълта и музиката има известно отношение. Ако не знаеш, как да постигнеш нещо, не можеш да свириш, нито да пееш. Днес правя словесен разбор на нещата. Друг път ще направя разбор с цигулката, т.е. чрез музиката. Аз съм посветил на музиката цели десет години, за да постигна само едно разумно движение. Знаете ли, какво представя едно разумно движение, или един мек тон? Като взема цигулката, правя различни движения – един, два, три, четири пъти, докато дойда до това движение, което произвежда известно действие върху мене. Правил съм опити с часове, докато дойда до онези тонове, които променят състоянието ми. Така съм дошъл до вътрешното познаване на тоновете. Някога свиря тихо, само за себе си; някога свиря бурно. От начина на свиренето вадя заключение за влиянието на силните и тихи тонове върху човека. Всеки тон – силен или тих, висок или нисък, мек или груб, оказват различно влияние. Те произвеждат различни промени. Това са начини за самовъзпитание, с които разполага музиката. Който прилага тези методи, той може да си служи и с музиката. Като ставате сутрин от сън и не сте разположени, пейте основната гама „до”. След това взимайте тоновете в терца, в кварта, квинта, докато се разположите. Пейте, и не се страхувайте.
  • Мнозина дохождат до индуския метод на съзерцанието. Докато не минеш през пътя на пеенето, на хармонията и мелодията в музиката, не можеш да дойдеш до съзерцанието. След това иде съзерцанието. Бог е създал ларинкса за пеене, за говор, затова и говорът трябва да бъде музикален. Опитай се да произнесеш думата брат или сестра музикално.

"Вътрешни опити"28.12.1932г.

КНИГА: Новата мисъл


1934г.

  • Същото е по отношение на музиката. Ако аз бих ви преподавал по музика, щях да ви изнеса една съвсем друга теория. Не че тази теория не е вярна, но с тази теория се постигат основните работи. Но има една друга страна на музиката. Ако аз туря няколко тона в действие, те ще произведат един съвсем друг резултат, защото има тонове на живота – има в музиката тонове, които съответстват на любовта. Но вие не може да имате понятие за тази музика, докато вашата мисъл не е права. Докато не дойдете до правата мисъл, никаква висота на тоновете не можете да имате. Правата мисъл, това е най-чистият извор, който извира от умовете на онези същества, които някога във вечността са постигнали своето съвършенство.
  • А какво трябва да желаете? Желайте да пеете само. Не да станете музиканти специално, но желай да пееш. Най-лесната работа е да станеш музикант, но да пееш, и да пееш без да си музикант. Мен са ми казвали много музиканти сегашните теории за диезите и бемолите, за дългите времена и за късите времена, за алегро, за анданте и прочее. Музиката има дълги и къси интервали. Интервалът зависи от времето. Първоначално ритъмът започва полека, после стигне до върха на най-силното движение и после започва обратния ход. После пак може да се засили. Когато музиката стигне до върха на най-силното движение, може да се спре за малко. И в мисълта има такова вливане. Някой път казваш, че мисълта ти бързо тече.

"Законът на свободата"19.12.1934г.

КНИГА: Ако говоря, том І


  • Ако разбирахте музиката, не че не я разбирате, но ако разбирахте философията на музиката, както аз съм я изучавал, много работи щяха да ви станат ясни. Аз считам, че целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Всеки един организъм, който не може да се изяви музикално, в него се заражда болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма си, ако не спазвате музикалните правила, които природата е заложила в него. Например човешкият организъм има тона „до", но това „до" не звучи така, както при обикновеното пеене. Това „до" си има своите амплитуди. „До" в организма се движи спирално. Ти, за да вземеш един тон правилно, вибрациите му трябва да се разпространяват от долу на горе, докато на физическото поле те се разпространяват наоколо. Тогава имаме обикновеното механическо пеене. А има и едно вътрешно пеене: ти трябва да се научиш да пееш в мисълта си. Ти трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пеене е в мозъка горе, другото пеене е долу, в слънчевия възел, а пък третото, няма да ви го кажа къде е.
  • Да допуснем, че пеете „ми". „Ми" съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Дистанцията между всичките тонове е цял тон. И между „ми" и „фа" има цял тон; също така и между „си" и „до". Да оставим сега това.
  • Другояче са наредени сега тоновете. Защото в сегашната гама „фа" е понижено. В сегашната гама вие „фа" не можете да го понижите, но можете да го повишите, а „си" не можете да го повишите, а само да го понижите, защото щом го повишите, ще имате „до". А пък щом понижите „фа", ще имате „ми". В тази естествена гама или в гамата на живота всяка понижена нота изразява едно вътрешно състояние. Щом „ми" е понижено, понижението е във вашия ум. Щом понижението е в „ла", това значи понижение във вашите чувства. Следователно, за да се уравновесите, за да излезете от това противоречие на живота, което е резултат на понижената мисъл или чувство, трябва да повишите „фа" с половин тон. И тогаз в новата гама ще имате „фа диез". А пък „фа" представлява материалният свят. Щом е понижен вашият ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите. Сега да ви обясня тази мисъл. Представете си, че "ми" представлява един учител от гимназия, "ла" представлява самото заведение, гимназията. „Фа" е ученикът в неговата външна форма - облекло, материално състояние. Да кажем, че този ученик няма достатъчно пари, а трябва да учи. „Фа" подразбира в дадения случай, че той трябва да учи, за да подобри положението ли. За тази цел той трябва да се повдигне. Ако го понижите, работата му е свършена. Когато казвам, че трябва да повдигнеш своето състояние, то значи, че трябва да повишиш „фа" в материалния свят. Някои казват, че нищо не трябва да учат. Трябва да учиш, защото иначе нищо няма да излезе от тебе. Казваш: аз зная. Я ми изпейте "фа". (Всички пеят „фа".) Вземете "до". (Всички пеят „до".) В това „фа", което вземате, има понижение от две трептения. Тонът не звучи така, както трябва. Когато пееш, някой може да каже, че не вземаш верен тон. Всеки тон трябва да е верен, както и всяка една добра мисъл трябва да е права. Правата мисъл, също както тоновете, има определен брой трептения. В гамата на живота тоновете се движат - те са живите тонове на живота. В тази жива музика ти понякога можеш да пееш механически, само да чувствуваш нещата или само да ги мислиш. Когато почувствуваш, че между ума и сърцето ти има отношение, това значи, че си получил вдъхновение. (Учителя пее "до".) За да изпееш "до", трябва живо да си представиш нещата. (Учителя пее "до".) Това е амплитудата на "до". (Учителя понижава и повишава малко "до") В един кръг се движи. Цялата гама ще пеете така: „до" с малки понижения и повишения. (Така изпява Учителя и „ре" и "ми".) Изпейте това всички. (Всички пеят "до" с понижение и повишение.) Някой ще каже: „Какво ще придобия, като пея." Ще подобрите дишането си, като се научите правилно да пеете. Дишането си има свой тон. Ти не можеш да дишаш правилно, ако понижиш неговия тон. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако понижиш тона на яденето. Също така и движението си има свой тон. Ти като излезеш от дома си, ще се спреш, за да вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Но ако не вземеш правилно тона, ще кажеш: от тази точка не съм доволен. Като отиваш при някой човек, ти трябва да знаеш и неговия тон. Ако не си го улучил и искаш да му проповядваш, той няма да те слуша. Но като попаднеш в тон с него, ти ще хармонизираш неговия и твоя тон и тогава ще знаеш как да му говориш, как да му проповядваш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете. Някой път аз откривам у вас известни дисонанси. Нямам време сега - можем да направим опити. Двама души, които са скарани, музикално ще ги примирим. Ще изпеем няколко определени песни, които ще повторим. Понякога има дисонанс между ума и сърцето ви. Ти казваш: не съм добър човек. Това значи, че има някакъв спор между вашите мисли и чувства.
  • Намери оня, основния тон, който Бог е вложил във всички блага, които е създал заради нас. Не безразборно, а всяко нещо да бъде на своето място. Ние грешим, понеже взимаме нещата ненавреме. Ти ядеш ненавреме, дишаш ненавреме, пееш ненавреме, говориш ненавреме. Там ти е погрешката. Не че много говориш. Лошото не е в многото говорене, но в това, че не е навреме. Всичко трябва да става навреме. Например отивате при някой приятел. Той е болен, неразположен е. Лекарят казва да не му се говори, а ти отиваш и непрекъснато бърбориш какво ли не. Ти можеш да му говориш по друг начин – но как? Изпей му една песен, но така, че той да оздравее. Ти вместо това го разпитваш как се е разболял, защо не е внимавал – може и да умре. Болният се смущава от думите на приятеля си и най-после го изпъжда. Като отидеш при някой болен от ревматизъм, трябва да знаеш, че някой тон е понижен – „фа" е понижено. Произволно не можете да повишите „фа" – трябва да понижите други два тона. Как? Представете си, че имате една пружина: в единия край е „ми", а в другия – „ла". И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато двата края се понижават, центърът ще се повиши – „ми" и „ла" ще се понижат, а „фа" ще се повиши. С повишението на „фа" имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите „фа". Тази работа е неразбрана. В неразбраните работи седи знанието. Така че неразбраните работи знаете, а пък разбраните не знаете. Аз ви разправям нещо, което не го знаете, но го разбирате. Някой като му разправям, казва: „Аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня." Да допуснем, че си женена, а мъжът ти и децата ти са неразположени към тебе, към майка си. "Ми" е мъжът, "ла" са децата; при това положение майката не трябва да бъде бедна и болна, а здрава и богата; и пари да има, и умна да бъде, за да респектира и децата, и мъжа си. Да задоволи всичките им нужди. Тогава и мъжът, и децата ще се огънат, а тя ще изпъкне – всичко им дава. Но ако ти си изпъкнал горе като някой гол връх и нищо не даваш, а искаш да вземеш първо място вкъщи, а пък други са огънати, понижени и нямат нищо, тогаз ти не можеш да помогнеш и на себе си.
  • Когато твоят ум и сърце са огънати, волята ти трябва да бъде силна, за да изпъкне. Но когато искаш да тонираш сърцето си, тогава постъпваш обратно, ще повишиш „ми" и „ла", а пък ще понижиш „фа". Тогава „фа" е в естествената гама. Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи, понижавал е „фа". Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всичко материално, което спъва развитието му.

"Мистичната чаша"21.03.1934г.

КНИГА: Най-малкият опит

1935г.

  • Колко линии имате в музиката? (Пет.) Сега. турят още две линии под „ре". Какво става? (Получава се долно „сол".) Над петата линия отгоре турят линии. Тогаз какво става? (Получава се горно „до".) Ние сега се отклоняваме. Музиката си има свои правила. Ти не можеш да пееш, ако не знаеш правилата на музиката. Трябва да имаш откъде да започнеш. Трябва да имаш един основен тон, от който да започнеш и тогаз всичките други тонове се нареждат относително първия тон. Имат съотношение към първия тон, естествено те се нареждат по това правило. В тая гама, която сега имате, както се преподава, ако вземете от „до" нагоре, тогаз между седемте тона няма да има винаги цели тонове, но ще има два полутона. Защо, на какво основание отгоре произтичат двата полутона? Защо от „до" до „ре" е цял тон, от „ре" до „ми" е цял тон, а от „ми" до „фа" е полутон? На какво основание? Философията сега. Така е в сегашната музика. То си има своя дълбока философска причина. После от „фа" до „сол" е цял тон, от „сол" до „ла" е цял тон, от „ла" до „си" е цял тон, а от „си" до „до" е половин тон. Тия два полутона са врата в цялата гама, те са врата, през която се влиза и излиза. Следващата гама според мен започва от полутоновете. Това и да ви го обясня, работата ни най-малко няма да се разреши.
  • Музиката е само едно правило за следното: човек, който иска да акумулира своите сили, трябва да си служи с музиката. Музиката е само за да събираш силите. Тя няма ни най-малко да те научи как да живееш. Музиката е само средство, за да добиеш разположение. Ти си много работлив, обичаш да се грижиш за много работи, тревожиш се. Ти като пееш, ще се научиш по-малко да се тревожиш, ще седнеш малко на кеф, ще запееш: „Заплакала е гората", „Стоян мами си думаше".
  • Музиката разрешава противоречията. В музиката всичко е наредено. Ако вървиш по волята й, ти ще пееш навсякъде. Човек, който пее, е на служба, а пък човек, който не пее, е уволнен. Човек, който пее, има отлична служба, професор е някъде, добър господар има. А пък който не пее, няма служба, не му върви в живота. Какво да прави? Да започне да пее.
  • Музиката е изкуство само за човешкото сърце, не за човешкия ум. И тогава да пееш за себе си. Щом искаш да пееш за другите хора, то ще си създадеш една мъчнотия. Това ще ти бъде второстепенно. Ти трябва да пееш, за да се облагороди твоето сърце, ти да почувстваш сладчината на музиката. Щом почнеш да пееш за другите, те ще почнат да те безпокоят. Ще дойде някой и ще ти каже: „Какво пееш тая дивотия? Не мога да те слушам." А пък ти си пей тихо, за себе си, и ако рече някой да те слуша, ти си пей за себе си. Не викай да те слушат всички. Аз някой път слушам, като кряскат някои от онзи лагер, аз ги слушам от стаята си. Това е солфеж. Казвам: „Викат. Дали го бият?" И казвам: „Това нещо не е бой, не е и песен." Спирам се, давам си ухото, забелязвам, че е солфежиране. Казвам: „Солфеж е това."
  • Някой път е по-хубаво човек да вика, отколкото да не вика. Но онзи, който пее, онзи, който му е предал, криво му е предал. Аз слушам тия, които викат из гората. Защото този солфеж го има и в Америка. Аз зная един студент, който солфежирал из гората и дъщерята на един професор, която го слушала, хукнала да бяга - сторило й се, че този човек е полудял и нещо вика.
  • Според мен най-първо трябва да съществува тая философия: не се напрягай да викаш. Започни с тихите тонове. Вятърът, бурята не започват така изведнъж. Слънцето не изгрява изведнъж, но постепенно. Започни ти полека. (Учителят пее много тихо и постепенно усилва звука, пеенето, до един гръмлив глас: „Ха, ха, ха...")
  • Най-първо се освободете, когато дойдете до пеенето, от всички вътрешни ограничения. Има известни звукове, кресливи звукове, които са крайно разрушителни. Човек трябва да бъде крайно внимателен. Има звукове, които принадлежат към тъй наречената мъртва гама - гама на смъртта. И благодарение, че има само една такава гама на смъртта, но трябва да се пазиш, да не би с тоя тон да попаднеш в тая гама и ще те сполети нещастие. И вследствие на това много хора са наплашени и не пеят по единствената причина на тая мъртва гама. И казват: „Сполитало ме е някое зло, колкото пъти съм пял. И затова се научих да мълча." И затова човек мълчи, да не пее криво.
  • Ти трябва да имаш обект, за който да пееш. Ще пееш за някого, нали? Ще пееш за Бога, за природата, за слънцето, за хубавия въздух, за извора, за някое цветенце, за хората. Трябва да имаш нещо хубаво, за което да пееш. Ако имаш една форма пред себе си и ако речеш да измислиш една нова песен, има много голяма опасност да попаднеш в мъртвата гама. Пееш ти: „Защо си ме, майко, родила?" Той пее защо го майка му родила. Какво иска да каже? Ти казваш: „Защо ме, майко, роди?" Как ще изпеете тази песен? Или питате вие музикално: „Защо трябва да живея?" Няма философско разрешение в това.
  • И ако ти не можеш да се молиш музикално, твоята молитва не може да има резултат. Ще имаш всичката мекота в сърцето си при молитвата.
  • Аз съм слушал някой да плаче, но да ти е приятно да слушаш. Отлична музика. Той си плаче хубаво, и сълзите падат. Но у някои някой път има такива гърчения по лицето - не знаят да плачат. Някой път ще изкарам една млада сестра и една стара сестра, да поплачат малко. (Учителят казва на една сестра:) Много не си плакала, много рядко плачеш.
  • Плачът е един музикален зов. Отзовават се всички ония същества, които слизат от невидимия свят. Плачът на детето е музикален зов. И силен е той. Детето плаче. Това „уа“ е много силен слог. „Уа" ли казва детето, или другояче? („Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон. Интересно е. Като изкаже детето тоя зов, майката се притичва. Той има особени трептения и засяга й сърцето.
  • Та казвам сега метода на Бога. Бог иска да помогне на човека по всякакъв начин. Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда, да знае как да се отправи към Бога. Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати. Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван. Например има една дума. Ти казваш: „Обичаш ли ме ти? Колко ме обичаш? (Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска. Онзи, който знае, знае как да го каже. Тихо, тихо ще говори. Този мекият глас не се чува почти. Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите. Аз го слушам. Думите говориш меко: „Аз те обичам. Какво искаш Повече от това." Под думата „обичам" се разбира това: „Аз съм готов да направя възможното от моя страна, мога да ти услужа."

"Трите правила"20.05.1935Г.

КНИГА: Ако говоря, том ІІ



  • Например един човек може ли да бъде християнин, ако не знае да пее? Не може. Може ли да бъде учен, ако не знае да пее? Не може да бъде учен. Някой ще каже: "Аз обичам пеенето, но не мога да пея." То е друг въпрос. Не може да пее, понеже не иска да пее. Не може да ходи, понеже не иска да ходи. То е друг въпрос. Всички възможности, които се крият във вас, трябва да приложите. По някой път ние мислим, че много знаем. Право е. Знаем нещо отрицателно. Вземаме един тон. Между "фа" и "до" подобие. "До" се повишава, не може да се понижи. "Фа" се повишава, не може да се понижи. В строежа на съвременната музика може ли да понижите "до"? Може ли да вземете "до" бемол? Ако стане "до" бемол, ще стане "си", то е така поставено. "До" може да го понижите, само като го поставите в друга гама. Може да намерите положението на "до", да му дадете един по-голям простор. Тогава казвате, че от "до" до "ре" има цял тон. От "ре" до "ми" колко имате? Пак цял тон. Значи тези тонове, които са цели, се отличават по две качества: че може да се понижат, може и да се повишат.
  • Всяко нещо, което не може да се понижи, е полутоние, всяко нещо, което може да се понижи и повиши, е цял тон. То е философия за този, който разбира. Никой от вас не обича да се понижава. Всеки от вас обича да се повишава. Я да понижат някого, да му турят един бемол, как ще го преживее? Имаш ти "до", аз го турям "до" диез. Я да ти турят един бемол, да те понижат от чин капитан, да те разжалват. В музиката и повишават, и понижават. И като влезеш в музиката, ако не може да се повишиш, не може да се понижиш. Тогава от понижението излизат минорните гами, от повишението излизат мажорните гами. Какво са гамите? Няма да ви разправям. Има специфични работи в музиката, трябва да учите, цялата музикална литература е хубаво да знаете. Може да четете, има специални работи, които музиканти са ги писали. Вие ги знаете, много пъти сте ги учили, в много съществувания вие сте започвали с музиката и сте прекъсвали.
  • Пеенето е една тайна на живота. Ако вие пеете, а не може да измените своето състояние, това не е истинско пеене. Пеене е - ако нараните ръката си и изпеете една малка песен, ръката веднага да оздравее. Пеенето лекува. За да познаете дали пеете хубаво, като се нараните, започнете да пеете. Ударите се някъде, започнете да пеете "Бог е любов". Като свършите песента, ако болката престане, хубаво пеете, знаете да пеете. Това е практическата страна на музиката. Това рядко се случва.
  • Сега разбирате право. По някой път аз оценявам хората дотолкова, доколкото могат да пеят. Пее някой, аз го сравнявам сега, той със своя камертон си дава тон. Аз вадя моя камертон, удрям и проверявам. (Учителят постави двата пръста, показалеца и средния пръст, във вид па камертон.) Неговият камертон може да се измени, но моят не може да се измени. Моят камертон може да се измени, ако имам известна тревога в ума си, ако имам известна тревога в чувствата си, в постъпките си. Тия две страни на камертона (пръстите) - едната страна на камертона е положителна, другата страна е отрицателна - са много чувствителни. Следователно между двете страни, които са положителна и отрицателна, може да се яви едно музикално трептене. Двете страни са отрицателни, никакъв музикален тон не може да се яви.
  • Следователно вие не може да разберете защо Господ е създал добрите и злите хора на земята. Ето философията. На земята добрите и лошите хора са камертон. Между един лош и един добър човек се явява музикален тон. Между един лош и един добър човек може да се яви едно добро дело. Ако добрият човек заема положителната страна, тогава се раждат добрите дела.
  • Аз искам да стана един отличен певец. За да стана певец, трябва да имам един ларингс. Без тоя ларингс идеята не може да се реализира. Най-първо трябва да разчитам на своя ларингс, на своето гърло. След като имам този орган, трябва да разчитам на своята мисъл, трябва да разчитам на своите чувства, трябва да разчитам на своята воля, за да дам три направления на тона, да осмисля този тон, да му дам известно направление. Сега вие искате да бъдете добродетелен човек. С какво? По същия начин искате да бъдете набожен, с какво ще бъдете набожен? На онзи, когото обичате, трябва да знаете да му пеете. Отдалече ако знаете да му пеете, той ще ви слуша. На онзи, когото обичате, трябва да знаете да му говорите, трябва да знаете да му наготвите да яде. На онзи, когото обичате, трябва да имате нещо да го занимавате отвън.
  • Двама души пеят, двамата певци излизат един след друг да пеят. Излиза единият певец, аз имам една рана. Той почва да пее. Ако раната ми оздравее, значи е добър певец. За мене добър певец е този, който като запее, раната на ръката ми заздравява. Той е певец. И другият е добър певец, но раната не заздравява. При едното пеене, дето раната не заздравява, то е обикновено пеене, при другото пеене. дето раната заздравява, то е необикновено пеене или наречено Божествено пеене.
  • Противоречията в живота човек трябва да знае да ги примирява. Сега да дойдем до друг въпрос. Две сестри все спорят. Вместо да спорят, да дойдат да изпеят една песен, един дует. Някой път едната е сопран, другата е алт. Ще започнат - тогава сопран и алт вървят. Нека изпеят един дует, ако не е дует, на един глас да изпеят. След като изпеят песента, ако горчивото чувство е изчезнало, и двете са пели правилно. Човек, който не пее, мяза на един тъпан, който е насипан с много прах.

"Правилно пеене"05.06.1935г.

КНИГА: Ако говоря, том ІІ

1936г.

  • Има едно обикновено пеене. Изучавайте. Ако се вслушате в себе си, ще имате една опитност. Има едно пеене на човешките чувства. Не да пееш, че да се въодушевиш, но то винаги предшества. Музиката някой път е израз на това, което човек чувства в своето съзнание.
  • Трябва да знаете, че като пеете, добивате сила. Пеенето е сила. Всеки един тон в себе си, ако правилно го вземете, той носи грамадна сила. Ако ги вземете правилно, тоновете носят голямо богатство. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. Например може да се лекува човек с музиката. Някой болен може да се лекува. Да кажем, че някой човек е скърбен. Има песен на скръбта, песни, които отнемат скръбта. Има песни, които лекуват безверието. Има песни, които лекуват обезнадеждаването. Има песни, които лекуват злото. Има песни, които лекуват омразата. Няма някое състояние на човека, което да не се лекува с музика. Но не тая музика. Тя е много механическа. Ако се свири обикновено на цигулка, то е много механически. За да изкарам тон от цигулката, трябва да изкарам нещо от себе си и да го внеса в цигулката. Ако ти не внесеш двойника си в цигулката, ти не можеш да изкараш един духовен тон. Вие казвате, че не можете да пеете. Не можете да пеете, понеже не се упражнявате. Да кажем, че се упражняваш и вземеш тона "до". Да дойдеш до едно положение, че да нямаш нужда от камертон. Да дойдеш до оная естествената музика и тогаз няма да се нуждаеш от камертон. И даже достатъчно е, като си музикант, да си пипнеш третия пръст (безименния – Аполоновия – пръст). Този пръст е камертон. (Учителя с пръстите на лявата ръка пипа върха на Аполоновия пръст.) Има камертон железен, а пък и друг камертон има – свирка. Сега песента е:
  • Има няколко начина за изпяване. Ние сега ще изпеем по втория начин. Първия начин предполагам, че го знаете. Ще вземем от "сол". (Учителя пее и свири думите: "Истината крепи свободата." Учителя пее тези думи силно, после ги пее съвсем тихо.) Кое е по-ефектно? Вземете най-силно, колкото можете и след това вземете тихо. Изпейте сега вие, да видим какво сте запомнили. (Всички пеят няколко пъти думите: "Истината крепи свободата." Учителя пее и свири.)
  • Истината крепи свободата. (три пъти)

На нея аз дължа всичко в тоз живот.

Само така аз познавам живота,

който ми е даден от Бога.

Истината в нас крепи живота.

Истината в нашата душа крепи свободата.

Тя е път за Божията любов. (два пъти)

Отначало ще пеете с правила, а после – без правила.

  • Щом турите противоречива мисъл в ума си, веднага ще вземете други тонове. Отначало ще пеете, както децата заучават, но после ще пеете малко по-свободно. Защо не можете да пеете? Защото имате различни възгледи за истината. Истината дава свобода. Имаш ли истината, ще имаш свобода. Имаш ли истината, ти ще мислиш свободно, ще пееш свободно, ще чувстваш свободно, ще постъпваш свободно. Ти не си ограничен. При истината ти си свободен. Не че няма правила. Всъщност най-хубавите правила са там. Но външни ограничения няма. Не се стесняваш. (Учителя пее с нисък глас протяжно.) Това е на физическото поле. Да изпеем сега в духовния свят. (Учителя пее същото с малко по-висок тон.) "Истината крепи свободата." Това е духовното, а пък умственото не можете да го вземете. Там тонът е толкоз висок, че трябва да си служите с четири и половина октави. Четири октави – за в бъдеще, сега – една половин октава. (Учителя пее.) "И... А... О... Е... У..." "И" е движение, "е" е размножаване, "а" е търпение бремето да носи, "о" е условията за живота, "у" – това е да хукаш* злото. Вземете тогаз отначало с "А". (Всички пеят: А... Е... И... О... У...) Трябва да турите идеята. Във всеки тон е скрита една Божествена идея. Като пеете в окултната школа, вие трябва да знаете, че във всеки един тон присъства Божественото благо. Като пеете, вие се вслушвайте вътре в тоновете, за да дойде Божествената благодат. Във всичките религии си служат с музиката. Тя е истинският начин, по който Божиите блага идат в света. Ти трябва да имаш една светла мисъл.
  • Ти трябва да имаш едно светло чувство. Това е музика. Ти трябва да имаш добри постъпки. Това е музика. Да знаеш да мислиш – това е музика. Щом се съмняваш, това не е вече. Дето и да ходиш, тананикай си вътре, пей си вътре, в сърцето си пей, в ума си пей. Писанието казва: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето си." Неразположен си – попей си малко. Не е необходимо да бъдеш някой голям певец. Всички сте певци, само че някои сте възпитани певци, а някои още не сте излизали на сцената и от страх не можете да пеете. В една година аз всекиго един от вас бих го направил певец, но при условие: най-първо, за да ви направя един певец, ще ви кажа, че сте осъдени на смъртно наказание и след това, в една година отгоре, ако не се научите да пеете, ще приложат присъдата. За една година ще пеете артистично, умът ви ще бъде съсредоточен и ще пеете и оттатък ще минете. За нищо друго няма да мислите. А пък сега казвате: "Защо да пея? Дали ще мога да пея?" Ако си осъден на смърт, ще се научите да пеете, като ви кажат, че ще ви помилват, ако се научите да пеете.
  • Пейте, упражнявайте се, вашия глас, който Бог ви е дал, не го оставяйте занемарен, понеже в невидимия свят държат сметка по колко пъти пеете на ден и на годината. Има една книга и се пише колко пъти сте пели на годината. И като отидете на небето, ще ви кажат колко пъти сте пели и ще ви кажат, че погрешките ви произтичат от това, че не сте пели достатъчно. Защото някой път искаш да направиш нещо лошо и ще си кажеш с песен следното: (Учителя пее следните думи)

"Действието на музиката 2"01.04.1936Г.

КНИГА: Петте врати



  • Аз ви говоря някой път за пеенето. Има една музика, която е мярка. Тая музика, която сега хората имат, тя е нещо малко от Великото, Божественото, от Божествената музика. Аз говоря за великата Божествена музика, с която ангелите са запознати. Какво е ангелската музика? Какво ще ви разправям за нея? Вие трябва да имате един ангелски ум, едно ангелско сърце и една ангелска воля, за да разберете. По човешки музиката трябва да ви я представя така, както хората я разбират, а пък и всички хора не разбират еднакво музиката. Един музикант, който е свършил музикална академия, и този, който сега се учи, каква грамадна разлика има между тях. И аз може да пея, и друг може да пее, но между едното пеене и другото има разлика. И в разбирането им има разлика. Някой казва: "Ти ще научиш гамата." Хубаво, лесна работа е това. Ще научиш гамата. След като напишеш музикалната гама, ще започнеш с "до", "ре", "ми", "фа", "сол", "ла", "си", "до". Ти казваш: "Я вземи тона "до"." Какво означава тонът "до"? Музикант е някой, свършил е, а не знае какво означава тонът "до" или какво означава долно "ре". Какво отношение има тонът "ре" вътре в природата? Всяко отношение, което съществува, има отношение в природата.
  • Имаме музика. По какво се отличава хубавата музика? Представете си, че влизаш в една къща и всички хора са тъжни, посърнали, замислени, каквото и да им говориш. И най-после, седнеш, няма какво да им говориш, запееш им, и всички тия хора станат весели, започнат да те слушат. Ще дойдат енергии, ти с твоето пеене си вече произвел в къщата им нещо си, известен преврат е станал. Тия хора не са скръбни вече, а са обнадеждени. Някой ще каже: "И по друг начин може да се пее." Нямам нищо против, можеш да пееш, както искаш, стига да станат весели скръбните, стига болните да оздравеят, стига сиромашията да не мъчи хората, стига невежеството да не мъчи хората. Музиката е като светлината. Тя ще достави много работи. Но музиката всички работи няма да достави. Светлината само доставя условията, при които човек може да работи.

"Божественото огледало"08.04.1936г.

КНИГА: Петте врати


1937г.

  • Не може да служи човек на Бога, ако той не мисли. Не може да мисли, ако не е музикален. Не музикален като изкуство. В музиката, като изкуство има цели теории за произхода на гамите. Даже самите музиканти не знаят. Те не владеят тия гами, те знаят как се образуват. Но питайте един музикант какво означава мажорната гама, ще каже, основа отдето започва музиката. Да кажем до мажор или ми мажор. Но тази музика още не е животът. Музикантите вече са употребили музиката като едно средство само за преживяване. И слабата страна на религията е там, че религията се употребява като начин за преживяване. Да може човек без да му говорим да има доверие в хората, то е хубаво. То е така, но това не е религиозен живот. Ти да знаеш да свириш на хората, то още не е музика. Ще пееш и ще свириш на себе си. Аз бих ви препоръчал не да кряскате отвън, но ще пеете със затворени уста и ще слушаш гласа. Отвътре ще слушаш. Ще туриш гласа си долу. Ти казваш: "Господи, Боже мой" Тури го музикално, какво значи Господи? Този, Който слязъл долу, Той е основата на всичко. Значи, ще мислиш: Бог е една основа, на която трябва да съградиш живота. Ако ти не можеш да схванеш Господа като основа, ти нямаш основа, пък искаш да постигнеш нещо. Как ще го постигнеш? Ако има музика вътре в живота, ти имаш основа, може да градиш. Нямаш ли музика, ти нямаш основата, не можеш да градиш. Единственото нещо в живота, в музиката, в говора. Има една подигравка. И тъги и скърби. В музиката ти не можеш много да се смееш и да скърбиш. В музиката ти щом се смеш, пееш и се смееш, не си музикант. В музиката ти не може да се смееш. Помнете го: Истинският музикант той не е начумерен. Щом се начумери, той не е музикант. Ако е сериозен, загрижен много, не е музикант. Ако много се кикоти, че е много радостен, не е музикант. Музикантът мисли. Не го е страх. Той няма никакъв страх. Той иска да даде ход на Божественото. Може да има нещо. Той е свързан с една идея. Но той иска туй Божественото да излезе навън. Радва се, вътре има една радост, но не отвън. Музикантът винаги, всичките музиканти, те понеже са сериозни и гледам в музиката липсва нещо съществено, на капелмайсторът, диригентът, същественото в тях липсва. Ти се разгневиш, ти вече не мислиш. Ти ще оставиш всеки един да пее свободно. Пък той капелмайсторът и той да е свободен. Онези, които пеят и онези, които дирижират, всички трябва да мислят. Капелмайсторът като го погледне онзи, който пее, да знаят какво искат от него. Той трябва да бъде капелмайстор. Искам вие да бъдете капелмайстори. Отвън никой не може да ви научи да пеете. Отвън само може да ви дадат условия.
  • Та ви казвам: Вие сте остаряли по единствената причина, че не пеете и не може да се подмладите без музиката, помнете го това. Но тази музика, която имате, вие сте мълчаливи, не пеете. Как ще изпеете "Господи, Боже мой"? Аз не искам като пеете да мислите за пари. Един артист не е музикант. Той е надничар на музиката. Един капелмайстор според мене не е музикант, разбира нещо от музика. Ако той беше музикант, той ще бъде образец във всичко. Той обича чашката, пие, хука, псува, няма музика в него. Аз ви говоря сега за една музика, която изключва всичките недъзи. Щом музикантът има недъг, тази музика, за която говоря, няма я. И вие още не сте музикални. На вас ви казвам, че не сте музикални. Имате основа за музика. Музиката не е чувство, тя е една способност, вложена от Бога, дарба е това. Чрез музиката всички сили, които човешката душа има, трябва да минат да се уравновесят. Само в тази област на музикалния свят. Ангелите идат отгоре и те идат с песни за да се трансформира Божествената енергия. И досега тази песен, която те са пяли разлюлява целия свят и всичко се поправя. Та казвам: Вие искате да ви спаси Христос. Че когато отидоха в Гетсиманската градина пяха един псалом там, Той с учениците си. Вие сега не можете да спазвате онова, което сте придобили, понеже не обръщате внимание на музиката. Ти седнеш най-първо. В музиката има една основа.
  • Ние ще пеем една песен да ни чуе Господ. Ти ще пееш с разумното си сърце. Ти ще пееш с ума си, ще пееш и с душата си, и Духът ти ще пее. Я ми кажете сега де е сопрана в човека? Душата пее сопран, Духът пее бас. Умът пее тенор, а сърцето пее алт. То е животът сега. Следователно трябва да имаме един квартет. Духът взема басът дълбоко. (Учителят пее ниско като басист "Господи, Боже мой"; после пее същото както един тенор). Това е вече умът. Казвам: Какво пее Духа: "Господи, Боже мой". Душата само приглася, подкрепя душата. Вие седите и казвате: "Не зная какво да пея. Не съм вдъхновен. Трябва да дойде Духът". Духът иде. Ти чакаш отгоре да ти кресне. Отдолу, което иде, то е Духът. Отгоре туй тънкото ще дойде. И ти ще казваш: "Духът дойде и обърна работите с главата надолу". То не е така. Така пее душата, не пее Духът. Къде ще пее Духът? После в музиката (неразбиране) има. Сега не мислете, че аз критикувам работите. Казвам: Неразбиране има. Посветените са пяли по един начин, понеже музиката излязла от светилището, от посветените и адептите на човечеството. И като влязла в обществото тя станала като обикновена жена. Този я целуне, онзи я целуне и тя вече изгуби онази чистота и красотата, и музиката изгубва. Да кажем, че имате 2/4 такт. Какво е 2/4 такт? Или имате 4/4, то е част от времето. Сега в музиката трябва да знаеш на всяка една част каква част от времето да предадеш? Запример пеете "Боже мой". Колко време ще продължиш? – Не може да пееш изведнъж бързо. "Господи, Боже мой" ти не може да пееш бързо. Има места, дето трябва да пееш бързо. Сега в музиката вие искате да пеете бързо. Бързото пеене отпосле ще дойде. Ти най-първо ще дадеш основа на разумното вътре в себе си. Ще се спреш. И всинца със затворени уста да пеете. Вземете основният тон "до". Кой е най-ниският тон, който можете да го вземете? – От който по-долу не може. (Гърми отвън). Този гърмеж показва каква енергия се събужда. Това е Духът. Тази енергия като дойде в душата. Вземете сега най-ниското "Господи Боже мой". Няма да ви дам тона, всеки да вземе тон, който може. Най-ниското, което можете да пеете. (Всички пеем) Има повече хармония. В пеенето има една страна. Понеже има някои вещества, има някои мисли, които са корави, на тях мелодично трябва да пеем. Пък има някои желания в човека, които са много меки. На тях хармонично ще пеем. Хармонията организира, засушава тя. Мелодията овлажнява. Някой път, да кажем, може да има в тебе едно състояние, което се дължи на сухота. Следователно, ще пееш мелодия. Когато у тебе има много влага, много чувства, ще внесеш хармонията. Хармонията е, която изсушава и дава възможност на нещата да растат. В тебе, във вашия ум, във вашето сърце не може да се съгражда, ако няма хармония. Може да има условия. Мелодията е условие влагата да дойде. Но хармонията вече е един разумен акт на Божественото вътре в тебе, което ще накара да растат във вас мислите и желанията, да растат и да започнете да разбирате защо сте дошли на земята.
  • Мъчнотията в нас седи в следното: Че в музиката има една страна, дето всичко е възможно. Аз може да ви говоря за неща, които може да бъдат, но за в бъдеще ще бъдат. Сега аз и да мога не искам да ги направя. Може да ги направя, но не му е времето. И двете неща са верни. Но по-вярно е, че времето не му е. Или пък, че не може да се направи. Казвам: Вас ви трябва светлина.
  • Ако е за пеене, така не се пее. Аз ще пея "Господи, Боже мой". Ако аз правилно пея, аз донякъде (съм) опитал. Отивам някъде, някои седи и работи нещо. Работата му не върви. Аз съм забелязъл, някоя работа като не му върви, спра се. И на тази работа попея веднъж, два, три, четири пъти. Мине една, две минути, попея си. Току погледнеш една светлина в ума дойде, погледнеш целият предмет стане ясен. Лесно става работата. Та аз казвам: Може да взема двама души от вас и да им дам два конеца.
  • Някой път вие искате силно пеене. Силното пеене е пеене на Духа. Високите тонове са на душата. Ще пее Духът, ще пее душата, после ще пее умът и сърцето ще пее. Като запее Духът и душата, ще дойдат умът и сърцето, и те ще вземат участие. Ако ние започнем да пеем с Духа си, с душата си, с умът си, със сърцето си, веднага всичко ще се измени тук на Изгрева. Сега, ако ще пеете една песен не искам да ви плаша, да ви науча да обирате хората. Не искам да туря музиката да обира хората. Защо да се тури в ума? Сега не искам да схващате. Не може музиката да е само едно условие. Музиката е едно спомагателно средство. Аз казвам: Не сравнявайте. Не искам да обезценявате музиката. Мъчно изкуство е, много трудно е това изкуство. Мислите един пианист който свири, колко време е свирил? Той за да свири, трябвало да учи 10–15 години. Свирил е, много труд. Аз ги похвалявам в усилието. Ако 20 години бихте пяли, много работа щяхте да знаете. Вие очаквате като отидете в небето да станете певци. Вярвам, но работа трябва. На небето, ако отидете, в невидимият свят ще ви върнат да научите музиката тук, че тогава ще започнете с небесната музика. Тукашната музика е предисловие на небесната музика. Не мислете, че тази музика на земята е ненужна, тя е предисловие.Това е детска музика. Тя ще произведе активност във вас, но трябва мекота. Ако вземете в сегашната музика един тон, ако вземете "фа" по-плътно, по-мощно е. Казваше ми една сестра, че като дойде "фа"-то, не може да го вземе. Тези, които са материалисти, много лесно взимат "фа"-то. Тези, които мислят хубаво, вземат "ми"-то. Тези, които имат желания да се избавят от лошите условия искат да вземат вярно "до". Тези, които искат да вземат правилна посока в живота, вземат "ре" вярно. Тези, които искат да завършат нещо хубаво, да направят къща, да посадят някаква градина, "сол" вземат вярно. Тези, които искат животът им да бъде морален, завършен, "ла" вземат вярно. Тези, които искат на Бога да служат "си"-то вземат вярно. Според мене да се роди един гениален човек в света, трябва всяка сутрин на онази бременната жена да й се свирят най-хубавите парчета. На този гении, чрез музиката ще внесем всичките дарби, ще дадеш условие всичките дарби да се развият. Най-малко по веднъж да се свири по едно хубаво парче, че тя да започне да мисли. Музиката кара човека да мисли.
  • Единственото нещо, което може да ви освободи, то е музиката. Аз не съм намерил друг метод. Вие искате да пеете, че хората да ви похвалят, това не е музика. Аз като мисля право, то е музикално. Щом като пея и не мога да мисля, то е чувствувание в мене. Тогава казвам: В природата има две основни гами. Едната гама е на светлината, а другата на топлината. Едната носи твърдата материя. Тя е мощна. Топлината е, която съгражда отвътре. Приблизително туй е гамата на светлината. Как ще го изпеете в себе си? Може да вземете само ниските тонове. "Ми", "фа", "сол". Вземете тогава "сол". Имате "фа", "сол", "ла", "фа". Защото във "фа"-то вие искате да въплотите. Вие не можете да въплотите една идея без "фа". "Фа"-то дава материал. "Фа"-то носи боите на художника. "Ла"-то, това е работата, която ще свършите и цената, която ще дадете. Казвате: Как иде разрешението на следующите тонове, които идат. Това са пътища, ти ще пееш. . За себе си ще пееш. Имаш някаква мъчнотия, няма да ходиш да се оплакваш на хората, ще пееш вътре, ще свириш и ще се смени твоето състояние. Ще попееш на Господа, Той като те чуе, Той е сам музика. Той ще започне да те насърчава, ще те поправя. Той е капелмайстор. Тогава ти се насърчаваш и казваш: "Аз вече съм бил певец". Започваш да се въодушевляваш. Не казвай някому, че не пее добре. Искаш да коригираш някого, ти започни да пееш и накарай го да те слуша. Аз слушах един артист и той свири, изкуство е. Той не е преподавал музика, аз похвалявам този човек. Вие не може да правите сравнение. В артистично отношение не може да се сравнявате. Онзи, който свирил, той има завършена картина.
  • По този начин като разберете музиката, в началото сте слаби. Не ме харесвате, че гласът не е хубав. Всички пеете много хубаво. Но понеже умът ви е отвлечен отвън, вие искате да се харесате на другите. Чакате да се харесате. Като запеете, те ще ви харесат вас.
  • Много музиканти са изгубили своите дарби така. Не искайте да ви обърнат внимание на вас. Казва: "Аз искам да пея". Някой път аз свиря сам. Седя горе и си свиря.
  • За душата ще пеете толкоз високо, че никой да не може да иде там. Това са две крайности. Душата взема най-високите тонове, Духът взема най-ниските тонове. Като се съединят в духовният свят, тогава минават в душата. Духът може да пее сопран отлично. Душата не иска да пее бас, понеже не е толкоз силна. Там се изисква голяма сила, тя пести енергията. Та душата като дойде до алта, тя слиза до тенора. И тогава казвам: Душата до тенора може да слезе. Някой път тя слиза до Духа, но тогава вече е мъжка Гана. Мъжката Гана вече минава в една област, която не е музикална.
  • Сега мълчаливо вие вземете "сол", "до", "ми" "горно ми" "долно ла". Изпейте "Господи, Боже мой". (Всички пеем три пъти "Господи, Боже мой"). Когато майката се моли, казва: "Господи, помни моето детенце". Майката много хубава терца взема. Тя като се моли за себе си, тогава взима терца и казва: "Помни и моето детенце". Та в пеенето ще турите мисъл. Без правила. Никакви правила, не че в музиката няма правила, но ако с правила пеете нищо няма да научите, без правила ще пеете. Като пеете ще мислите, ще кажете: "Ние не сме слушали тия работи". Че сте слушали по-хубави работи, но такива като сегашните не сте слушали. Че сте слушали по-хубави работи не го отричам, но такива неща като сегашните, не сте слушали. Ако дойде един артист, той ще каже: "Аз съм пял от Бетовен". Че аз ако свиря веднъж, може да го изсвиря, втори път не може да го изсвиря. Ако свиря Бетовен, ще туря толкоз качулки, че се чудят. Аз зная откъде го е взел. Той описва борбата на човешкият Дух в своите симфонии. Той пропуснал много неща, които не ги е турил. Те мислят, че направил много хубаво. Но да мислим, че няма какво да се тури още, понеже сега и ние искаме, светът ще работи. Сега в музиката няма какво да се борим, със светлите работи. В музиката има хиляди работи, които могат да се пеят. Може да пее за цветенцата, може да пее за изворите. Може да пея за въздуха, може да пея за мушиците, за някое бедно дете, за много работи може да пея, за човешката душа, може да пея за човешкия дух, може да пея за човешкото сърце. Че моето сърце, което минава през бури, тия бури ще млъкнат, бурите на сърцето, като повикам Господа на помощ, като запея веднага ще утихнат тия бури.
  • В музиката ще приложите, не ви го налагам, но като станете, каквото знаете ще попеете, да видим в 10 деня какво ще добиете, не че светии ще станете, но най-малко половината от сегашният ви товар ще слезе от гърба ви. Невидимият свят ще каже: "Приложили са вече нашата система на пеене, нашата школа". Туй е вече система на пеене. Да може да учите. И върху музиката, която можете да прочетете, то е все хубаво, учете. По един нов начин вие ще бъдете свободни от всичките правила. Правила ще дойдат.
  • Ти когато пееш, не се сравнявай. Признавай, че имаш известни дарби. Ти развий този капитал, който Бог е вложил в тебе. Тия посторонните хора са слушатели, те са свободни да мислят каквото искат. Не им се сърди. Всеки е свободен да мисли за тебе каквото иска, не се сърди, то е музикално.
  • Сега музиката е като едно възпитателно средство. Като пееш вземаш по един начин. Не го харесваш, втори, трети. Ти се спри на онези тонове, които ти харесаш. Ама не (мога да) пея. Остави всичко туй. Има нещо в човека, което мисли. Като започнеш да пееш, има в човека един човек, който мисли и той веднага ще дойде на помощ. Свири и пей.
  • Хайде да изпеем още веднъж "Господи, Боже мой", значи ще слезем до основния тон. У вас основен тон е онзи, от който по-долу не можеш да слезеш. Онзи тон, до който може да слезеш, той е основен тон, и музикално да пееш. Той е музикален тон и оттам ще започнете, той е камертонът за човекът. Всеки един човек си има свой основен тон, свой камертон.

"Разумният музикален живот"05.05.1937г.

КНИГА: Запалена свещ



  • Тази дисхармония, която произтича от вас, то е разколебаване. Дали ще изпълня. Човек, който пее криво-ляво, да пее, да не се раздвоява. Ами дали може да пея? Речеш ли да пееш, не се раздвоявай. Пей, както знаеш. Хубавото пеене ще дойде. Както и да пеете, все е хубаво. Разногласието произтича, понеже двама хора, когато не хармонират гласовете, единият пее в една гама, а другият – в друга. Всичко е хубаво, само имат свои гами. Има една обща гама, която обединява хората. Тогава има хармония. Аз съм взел някой тон по-ниско, ти си взел по-високо, човек като мисли, всичките тонове нямат еднакви качества. Но не се раздвоявайте когато пеете. Аз не искам вие да станете музиканти, ами да имате музика дотолкоз, доколкото тази музика помага да се трансформира вашата енергия. Музиката е едно условия за добрия човек. Без музика човек не може да бъде здрав. Без музика, той не може да бъде и морален. Без музика не може и дом да образува. Без музика и личните чувства, всичко е анормално. Музика трябва да имаш като едно условие, което Бог е вложил. Музиката е условие за здравето. Някой път вие не искате да пеете, и болестта ви мъчно може да се излекува. Болест, при която можеш да пееш, лесно се лекува. Ще пееш. Не пееш ли, това показва, че нямаш една светлина, която да е носителка на Божественото. Казвате: "Не ми се пее!" Ти ще заставиш себе си да пееш. Нека да се научиш. Ще намериш някой учител.
  • Понякой път виждам, че мислите, че може да ви държа един ден лекция върху музиката. Сега не е въпрос да се покажат всичките тия свирци и виртуози в света. Те представят едно цяло. Всичките музиканти в света, всички поети в света са благословение. Цигуларят, който свири, какъвто и да е, е едно благо за човека. И който пее, и той е едно благо. Онзи, който пее носи благо на човека. Който не пее, нещастие носи. Като седнете някой път, попейте си.
  • Пей! Кажи: "Добре пея. Аз като пея, сам се харесвам. Добре пея. Не съм някой артист, но добре пея за себе си". Желая всички вие да се харесвате като пеете. Вслушвайте се като пеете. Кажете: "Добре да пея". Бих желал всеки да каже: Добре пея. Но разбирайте думата. Вие имате право когато станете артист, според правилата на музиката да пеете. Когато се мислите за артист, то е вече друг въпрос, но когато вие изучавате живата музика, сами трябва да слушате. Онази музика е едно благословение за света, отвън.

"Цялото и частите"19.05.1937г.

КНИГА: Запалена свещ



  • Има ли някой певец от вас да ми изпее някаква песен? Каква песен ще ми изпеете? – Да изпее една песен "Господи, Боже мой". Кой от вас е направил "Господи, Боже мой"? Има ли някой, който да е съчинил "Господи, Боже мой"? Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало й сърцето. Трябва да бъдете свободни. Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае. Туй е на погрешна страна. А като стане, другите ще кажат: "Този ли се намери". Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли. Да схванете нещо. Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи. Някой път има едни тонове, които не сте изучавали. Вие не сте изучавали безгласната музика. Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал. След като свиря, плащам. Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам. Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат. Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка. Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо. Цигулката е само едно условие. Истинската музика е вътре в човека. Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален. Защо са неясни тоновете? Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: "Не свири ли моето дете хубаво?". В българските песни, българинът е майстор на "фа". Туй е тъжно, мелодично.
  • Но с българските песни, българите доникъде не са дошли. Много малък кръг е. Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви. Навсякъде българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват. Много дребнички трели, много хубави.
  • Та казвам: Някой път песните са мелодични. Но една песен трябва да стане хармонична. Някой от вас, щом се свири една стара песен, но старите песни нищо не ви донасят. Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм й дал. Аз съм изменил много работи. Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен. Вече минаваме от мелодията в хармонията. Тогава как пеят адептите? Това е един обикновен тон. Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва. Ако усиля чувствата си, не е за мене. То не е музикално. Казвам: Всички можете да пеете добре. Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка. Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката. Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален. Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти. Не като външно изкуство. Сега, аз не искам вие да станете цигулари. Много мъчно се свири. Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири. Може с два тела да свири. Поне всеки един от вас да има тамбура. Най-малко да имате едно тъпанче, дааре. Станеш от леглото, вземи даарето. Музиката трябва да се преподава. Изискват се особени условия. Туй дисхармонични състояния има у нас. Ние не можем да ги премахнем. Аз бих желал да се занимавате. Аз с музика се занимавам между другото. С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути.
  • Сегашната работа е едно благо. Музиката ще излезе. Сегашната хармония ще излезе. Светилище на посветените. За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят. За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства. Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален. Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце. Та сега изучавайте вашето чело. Някои от вас в музиката не сте работили. Дарбите си не сте разработили. Капиталът ви не е разработен. Ако речете да пеете, нямате търпение. Нямате търпение да изпеете някой тон. Запример вземете сега "до". Вземете изведнъж горно "до". Ако вземете в този смисъл "до"-то, вие разрешавате някой път работата. Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите. Вие сте яйце под квачката, което се мъти. Квачката в дадения случай може да бъде музиката. Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите "ре". Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката. Ще пеете във всичкото разнообразие. А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все "ре". Животът е едно движение. "ре", ще пееш. Тонът на движението "ре", навсякъде се отличава. Ти отсичаш нещата. И животните имат едно търкане, то е "ре". Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства. Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва. Вие се намирате в едно противоречие. Казвате: "Да служим на Бога". Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога? Били ли сте вие на небето? На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония? Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор? – Тогава ще разбереш какво нещо е музиката. Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш. Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души. Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира. Обиждам диригентите. Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален. Всяко помръдване трябва да бъде музикално. Не съм против движенията. Но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации. Диригентът от главата до петите трябва да бъде музикален. Колкото е по-музикален, толкова по-добре. Щом е от главата до петите музикален, той ще свири. Бих желал и вие от главата до петите да бъдете музикални.

"Правилно приемане"02.06.1937г.

КНИГА: Запалена свещ

1939г.

  • Някой път някой пее и изведнъж друг кипне и казва: "Не пее хубаво!" Че толкоз знае човекът! Той не е гениален певец. Сега се учи. Или някой свири на пиано и не могат да го търпят. Някой казва: "Гръмна ми главата." Някой път и пианото е разгласено. И казват някои: "Докога ще ни смущават?" Че тези хора ще станат един ден артисти! Тук без пари свири, а пък един ден, когато той свири, един билет ще струва 150 лева. Такива гениални ще бъдат! Защо се безпокоиш? Аз имам едно правило. Когато чуя един да свири лошо, аз го считам това за късмет. Аз събирам тази вълна. И той като пее, аз го записвам. Хубавите песни не ги записвам, но лошите песни си пиша. Имам си един начин - като микрофон е той. Лошите песни ги пиша. И като се върна, ги поправям. И като поправя песента, виждам, че следващият път той пее по-хубаво. Виждам, че законът работи. Като го слушам втори път, изменил се е гласът му.
  • Да попеем сега малко ("Сила жива"). Като ви казвам да бъдете добри цигулари, не казвам, че изведнъж ще станете виртуози, но всеки от вас може да свири. Аз ви проповядвам едно: постоянно пейте! Ако няма друго, имайте си поне една пищялка или даже един тъпан. Можеш-не можеш, пей! (Всички изпяхме "Сила жива".) Аз не съм за външната музика. Всеки един от вас трябва да пее. Защото като пееш, ще мислиш. Човешкото сърце не може да се поправи без музика. Казано е: пейте и възпявайте Бога в сърцето си. Ако не можеш да пееш сам, повикай някого и му плати да пее. После, всеки да вземе една песен, да я разучи хубаво и да я пее във вярната интонация, да спазва времето, ритъма и пр. После, да разбира какво е съдържанието вътре.
  • Да кажем, да ви дам тези думи за пеене: "Смели бяха мислите на душата, Смели бяха нейните стремежи. Смели бяха нейните постъпки."
  • Каква песен бихте направили от тези думи? И ако вие не можете да направите, има музиканти в невидимия свят, които ще направят. Съвременният свят се нуждае от музика. В бъдеще няма да критикуваш. В бъдеще, когато намислиш да критикуваш някого, ще му изпееш една песен. Изпейте "Махар Бену" с интонация, с ритъм. Като пеехте сега песента, забелязах една малка дисхармония в обертоновете. Няма отзвук. (Учителят изпя само двете думи "Махар Бену". После свири и всички изпяха "Тъги, скърби вдигай, слагай". Изсвири и идилията, а след това една нова мелодия със следния текст "Смел беше пътят, който душата беше подела".)
  • Това е в ритъма на дарбите, които са скрити във вас. Не се обезсърчавайте, но всеки да пее. Ние седим и казваме: "Това е невъзможно." Певците, нека бъдат вдъхновени. Чрез добрите певци Бог изпраща своите дарби. Всеки певец е едно благо. И всички един ден трябва да пеете. (Учителят изпя: "Смел беше пътят, който душата беше подела".) Всеки един от вас трябва да бъде смел в пътя си! Не трябва да се обезсърчава.
  • Пейте сега. Простудил се някой... Нека да пее! Всеки ден пейте по три часа. Боли те крака, стомахът и пр. Употреби музиката като сила. Не да слушат другите, а ти да се слушаш. Пей, за да дойдеш в съприкосновение, в хармония с всички хора, които пеят. Тогава ще има здраве. Там, дето има музика, има здраве. Там, дето няма музика, няма здраве.


"Божествената топлина"29.11.1939г.

КНИГА: Към обетованата земя

1941г.

  • Ти, за да се явиш на един конкурс в едно музикално състезание, трябва да знаеш да свириш. Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса? Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш. На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант. И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят?” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане?” Казвам: Я ми изсвири нещо. Свири ми. Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа. ”Аз мисля”. Казвам: Може да мислиш, но тъй както свириш, по този път на музиката, обикновен музикант може да станеш. Аз съм имал пример с един учител. Дойде той при мене, запалил се по музиката, иска да стане музикант. Казвам: Изсвири ми нещо. Изсвири ми. Казвам му, като го слушах: Не си губи времето, не можеш да станеш музикант. Може да станеш един от обикновените капелмайстори, добър учител може да станеш, поп може да станеш, търговец може да станеш, земеделец, но музикант не може да станеш, не си губи времето. Ще си изгубиш времето, ако се опитваш музикант да станеш. – ”Запалил съм се за музиката”. Запалил си се, но музиката не е в твоето естество. Ти не си роден за музикант. То е последното.
  • Една болка ще се яви във врата ви, или на кръста ви, или в коляното, или отдолу в пръстите, или в ставите. Туй показва какви са дефектите на вашия мозък. Значи, свири се на някой концерт. Ноти има в коляното, в лакътя, ноти има на врата, в гръбнака има ноти, те са турени на петолиние и ноти има навсякъде по петолинието, горе, долу, навсякъде има ноти. Един музикант, който боледува в коляното, в материалните работи не е добре. Щом болката е в лакътя, в умствено отношение не върви добре. Щом е във врата, духовната музика не е добре. Щом го боли главата, Божествената музика е объркана.
  • Ти ще оставиш един ден хората, тогава сам трябва да знаеш да пееш. Ако другите ти пеят, то ти трябва да плащаш, то е по закон. Ако сам пееш, то е по любов. Ти докато очакваш другите хора да ти пеят, то трябва да имат разположение. Ако са разположени – ще ти пеят, ако не са разположени – няма да дойдат да пеят. Ти само, когато пееш и свириш по Божествения закон, ти, когато искаш, можеш да пееш коя и да е класическа песен, може да свириш, каквото искаш. Обаче, ако е по закон. Онзи, когото ще задължиш, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викат го да свири при един американец в едно богато семейство и за една вечер свирил един или половин час и му плащат хиляда долара. Сто хиляди лева са. Хубаво, ако Падаревски дойде при вас, кой от вас би могъл да плати на Падаревски да дойде и да свири?
  • Та казвам: Ако сега мине някой виден музикант при вас и вие не сте готови, какво ще научите от него? Ако аз ви дам едно парче по закона на хармонията, тук някои сестри, които не обичат други и казвам: Тази сестра, която не обичате, искам да я обикнете. Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция.
  • Вие имате високо мнение за себе си. Вие ще влезете в един свят на съвършени същества, които са минали преди вас, ще идете между тях, но какво ще правите, кажете ми? Те ще почнат да ви свирят. Когато свирят, имат една идея. Когато свирят и пеят, тяхната музика минава чак до земята. Някой път седне някой ангел, някое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисълта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Някъде ангелът свири и скръбта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станеш радостен. Този ангел свири тук, докато ти станеш радостен. Между ангелите и тебе разстоянието е толкоз голямо, колкото от земята до слънцето. По радиото предават и ти слушаш. Аз тук ги слушам, те от 3-4 километра от Европа предават, тук ги слушам, като че от десетина метра свирят. Като слушам, виждам как се предава музиката. Някои свирят много хубаво, някои свирят много обикновено, няма нищо музикално. Като ги слушам, виждам – свирят, за да мине времето и да му платят. Не разбира да свири, но чака да му платят. Някоя певица кряска, пее, взема високи тонове. Аз, като я преценявам, ако я викам да ми пее – едва бих й дал пет лева. Бих й дал 50 лева, дето се мъчи да пее, а за изкуството ще й дам пет лева. Че се мъчи да пее, ще й дам 50 лева за измъчването.
  • „Какво е ангелското пеене?” Ангелите чувал ли си ги да пеят? Казват, че когато Христос се родил, дошли цял полк ангели, които пели песента. Но имате ли една ясна представа какъв е бил този хор? Не сте били там, само предполагате. Трябва да сте чули пеенето, за да знаете какво нещо е ангелско пеене.
  • Мене ми разправяше един американец, който беше слушал Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила “Сънят на живота”. “Цигуларка, казва, за пръв път почувствувах, като я слушах, че имам желание да раздам имането си и бях готов да се примиря с целия свят.

"Законът за Божествената хармония"26.03.1941г.

КНИГА: Прав път


  • Всички вие имате едно погрешно схващане в музиката. Имаш един инструмент, мислиш, че от цигулката излиза музиката. Никаква музика не излиза от цигулката, нито от органа, нито от пианото. Музиката е един вътрешен процес на живота. Тя излиза от човека. Там са законите. Инструментът е само условие, както радиото. Слушате, радиото ви говори, но говорът в радиото не се образува. То е само едно условие. Онова, което става в човешкия мозък, то се проектира. Музиката е израз на онази вечна хармония. Тя е единственият признак, че сте здрави. Щом не искаш да пееш, щом не искаш да обичаш – ти си болен човек, то е мярката. Щом си разположен, ти тананикаш вътре, ти си здрав. Та казвам: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трябва да развиете слуха, да схващате отвътре как излиза музиката. Майката трябва да пее сопран*, бащата трябва да пее бас*, синът трябва да пее тенор* и дъщерята алт*. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бъде първокласен сопран, бащата – първокласен бас, синът – първокласен тенор и дъщерята – първокласен алт. Имате вече идеалното семейство. Ако свирят, майката – първа цигулка, бащата – контрабас, синът – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това са само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколения трябва да минат. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие. Тогава наместо музиката идат разни дрязги, които създават хиляди тревоги. Тревожите се за нищо и никакво. Някой път капелмайсторът се тревожи за една нота. в музиката погрешки не може да стават. Там, дето стават погрешки, то не е музика. Някой път ви се струва, че има дисхармония. То е когато съчетавате две гами* или два тона, които не си хармонират. Всеки тон сам по себе си е хармоничен, но заедно тоновете не си хармонират.

Казвам: И в музиката имате плюс, положителна музика, слънчева музика е. Минус е земната музика. Дава равенство. След това имате минус и плюс. То са процеси на музиката. Плюс с плюс се отблъскват и минус с минус се отблъскват. Плюс с минус се привличат. Имате два плюса и в средата минус. Това е военната музика. Там има състезание на два тона, които се бият. Минусът е поле, за което се бият кой да го вземе. Има бум-бум. Слушате тази военна музика. Това е по-мека музика. Тук са две моми, които се борят за един момък. Вие ще кажете, че тази работа е неразбрана. То е техника, технически е така. Знаете, когато две моми музикално се борят – и двете пеят, като са певици или пък едната ще свири, другата ще пее. Той ще си даде ухото да слуша.

Сега аз толкоз пъти съм говорил за любовта и вие казвате: „Любов”. Че вие трябва да се научите как да постъпвате в любовта. Запример, ако вие бяхте писали една тема върху любовта, какво бихте писали? Ще пишете както в романите, че тя припаднала, че той припаднал. Това не е никаква любов, който припада. Припада човек от страх. Първото нещо, аз да ви представя какво нещо е любовта, как действува. Момъкът си има хубава къща, хубаво облечен е, всичко в къщи има, но няма кибрит. Вечерно време на тъмно седи, няма светлина, не знае как да си запали свещта. Като влезе момата, (тя) ще запали свещта, той ще й каже: „Много ти благодаря, че запали тази свещ”. То е любов. Ще кажете: „Това е достатъчно”. Но това е началото на любовта. Второто положение – какво прави момата? Момъкът всичко има, светлина има, дърва има, брашно има, всичко има. Но огън няма. Той знае как да си запали огъня и как да си омеси хляба. Дойде тази мома, влезе вътре, запали му огъня, омеси му питата. Казва той: „Много ти благодаря”. Третото положение на любовта: той всичко си има, но е окъсан, само дрипи отгоре му. Платове има, но не знае как да ги ушие. Дойде момата изведнъж, скрои му гащи, ушие му, скрои му риза, ушие я, дрехи му ушие. Туй положение кое (е) на любовта? Първо внесе светлина, после запали огъня, омеси хляба, третото положение – направи му дрехи. Четвъртото – той всичко има, книги има, но не знае да чете. Тя ще го посети, открива му азбуката. (Той) казва: „Много ти благодаря, ти ми отвори очите”. Туй е четвъртото (положение). Петото положение е, че той не знае да се моли, на църква не е ходил. Тя го заведе на църква. Туй е се любов, разбира се. И още колко други работи има. Че човек трябва да знае как да постъпва. Помнете, че никога не може да ви обичат, невъзможно е. То са стари понятия за любовта, които имате. Казвате: „Мене не ме обичат”. Що ще те обичат хората? Щом каже някой, че “мене не ме обичат хората”, то значи, че той не е обичал. Ти щом се оплакваш – ти си беден човек, никому добро не можеш да направиш Ти щом се оплакваш – никаква Божествена работа не можеш да свършиш.

Та първото нещо – вие искате хората да ви обичат. Щом искате другите да ви обичат, трябва да знаете и вие да обичате. Щом аз обичам, не се интересувам дали ме обичат или не ме обичат. Аз изявявам Божията Любов, аз съм един извор и се радвам на онова, което изтича от мене. Радвам се на любовта, която иде отгоре, имам връзка с Бога. На хората искам да им дам един начин как да се обичат. Ще кажа аз: „Аз обичам хората”. Аз се ползувам от тази любов. Когато обичам, аз съм здрав човек, ползувам себе си. Аз ви обичам, вие сте само едно условие за мене. Аз се ползувам. Някой казва: „Аз го обичам”. Той се ползува, Бог го благославя. Ако някой не приема моята любов, той не се ползува. Когото обичам, ако той не приема моята любов, той ще боледува. Ако възприеме любовта – ще бъде здрав, всичко ще му върви. Аз, ако обичам, ползувам себе си. Онзи, който приема любовта, той се ползува. Ако аз не обичам, вредя на себе си. Ако той не възприема моята любов, вреди на себе си. Обратното: той, като ме обича – ползува себе си. Аз, като възприемам неговата любов – аз се ползувам. Този закон няма изключение. Аз тъй разбирам. (Някой) казва: „Аз нищо не разбирам”. Ти после ще разбереш, когато започнеш с любовта. Докато не обичаш, никакво разбиране нямаш. Казва някой: „Аз много зная за любовта”. Нищо не знаеш за любовта. Че го излъгала някоя мома. Любовта не го е излъгала. Излъгало го безлюбието. Сега ще ми говори, че са го излъгали момите. Хубаво, в какво са го излъгали момите? Какво може да го излъже една мома? Някой от вас има ли, който да е лъган?

Ние сега говорим принципиално за живота, не частично. Някой път минаваш по моста, счупи се гредата. Не че искаш да се счупи. Като минава един човек и мостът се счупи, показва, че мостът не е здрав. Та казвам: Първото нещо – трябва да имаме едно правилно понятие за онова, от което зависи живота ни. Нас от любовта ни е срам. Да те е срам, когато не обичаш. Не да те е срам, когато обичаш. Ако срамът иде от уважение – нещо свещено е. Най-после съвременните философи казват: „Няма любов в света”. Слънцето изгрява по любов. Дърветата растат по любов. Реките текат по любов. Вятърът вее по любов. Всичко в света става по любов. Земята в света се движи по любов, тича в пространството, гони някого по любов. Слънцето в света се движи от любов. Всичко в света се движи от любов. Хората се раждат по любов, умират по любов. Когато човек умира по любов – то е спасение. Когато умира без любов – то е адът. Когато умира без любов – в ада е. Когато умира с любов – в рая е. Когато се ражда с любов – благува на земята. Когато се ражда без любов – страда. Същият закон. Всичките страдания в света произтичат от безлюбие. Всичките радости и блага произтичат от любовта. Тъй седи общото правило.

Сега аз се спирам върху този въпрос, понеже като станете на 40, 50 години, 60 години, ще мислите, че сте остарели. Че какво си остарял? Не си обичал на свят, не си учил на си. Обратното: той, като ме обича – ползува себе си. Аз, като възприемам неговата любов – аз се ползувам. Този закон няма изключение. Аз тъй разбирам. (Някой) казва: „Аз нищо не разбирам”. Ти после ще разбереш, когато започнеш с любовта. Докато не обичаш, никакво разбиране нямаш. Казва някой: „Аз много зная за любовта”. Нищо не знаеш за любовта. Че го излъгала някоя мома. Любовта не го е излъгала. Излъгало го безлюбието. Сега ще ми говори, че са го излъгали момите. Хубаво, в какво са го излъгали момите? Какво може да го излъже една мома? Някой от вас има ли, който да е лъган?

Ние сега говорим принципиално за живота, не частично. Някой път минаваш по моста, счупи се гредата. Не че искаш да се счупи. Като минава един човек и мостът се счупи, показва, че мостът не е здрав. Та казвам: Първото нещо -трябва да имаме едно правилно понятие за онова, от което зависи живота ни. Нас от любовта ни е срам. Да те е срам, когато не обичаш. Не да те е срам, когато обичаш. Ако срамът иде от уважение – нещо свещено е. Най-после съвременните философи казват: „Няма любов в света”. Слънцето изгрява по любов. Дърветата растат по любов. Реките текат по любов. Вятърът вее по любов. Всичко в света става по любов. Земята в света се движи по любов, тича в пространството, гони някого по любов. Слънцето в света се движи от любов. Всичко в света се движи от любов. Хората се раждат по любов, умират по любов. Когато човек умира по любов – то е спасение. Когато умира без любов – то е адът. Когато умира без любов – в ада е. Когато умира с любов – в рая е. Когато се ражда с любов – благува на земята. Когато се ражда без любов – страда. Същият закон. Всичките страдания в света произтичат от безлюбие. Всичките радости и блага произтичат от любовта. Тъй седи общото правило.

Сега аз се спирам върху този въпрос, понеже като станете на 40, 50 години, 60 години, ще мислите, че сте остарели. Че какво си остарял? Не си обичал на свят, не си учил на свят. Какво си остарял? Не си работил на свят. Някой път казвате: „Срамота е да се говори за такива работи”. Оставили сте тази наука само за младите да си говорят вечерно време без свещ. Не. Вечерната любов, тя е хубава, ако отвътре има светлина, ако отвътре има запалена свещ. в любовта огнището трябва да бъде запалено в сърцето. След туй трябва да гори и на физическото поле любовта. Когато слънцето изгрява, то е започването на любовта. Щом е нощ в живота, ти не може да имаш никаква любов.

Казвам: Първото проявление на любовта в човека е едно състояние, пробуждане на неговия ум, пробуждане на неговото сърце и събуждане на неговата телесна деятелност. Щом си здрав, ти вече пееш. Трябва да знаеш, (че) ако съвсем не ти се пее, трябва да знаеш, че скоро ще заминеш за другия свят. Туй да го знаете. Щом някой пее, той е здрав. Пеене трябва да има. Някой и като охка, има пеене в охкането. Като чуя някой болен как охка, казвам: Този няма да умре. Веднъж ме повикаха при един болен на умиране. Слушам как пее. Казвам на сестрата: Не бой се, той не ще умре, той ще оздравее. Като престане да пее човек, подписан му е паспортът за другия свят. Преди три-четири месеца дойде при мене един генерал, казва ми: „Свърши се”. Като седи, слуша-м дишането му, не пее. Казва: „Моята се свърши”. Ако не пееш, рекох, ще се свърши. Не се минаха три месеца и замина на другия свят.

Казвам: Може да продължите живота си. (Някой) казва: „Защо ще пея? Нека Господ да ми даде живот, тогава ще пея”. Че ти досега на Господ не си пял. Кой от вас е пял на Господа? Изгрее слънцето – изпей една песен. Видиш една цъфнала круша – изпей една песен. Видиш една ръка тече – изпей една песен. Казва: „Ще ида да пея, като видя една круша цъфнала”. Видиш гроздето узряло – изпей една песен, откъсни един грозд. Навсякъде в пеенето човек да изразява своята благодарност, хармонично да пее. Казвам: Това е един истински начин за самовъзпитание. Ако така не мислите, не можете да имате прогрес. Аз съм правил опити, опити. Навсякъде като вляза, чувствувам, че хората не са разположени, те не пеят. Щом вляза, имам разположение да пея, тия хора са здрави. Казвам: Тук трябва да пеете. Та сега аз обръщам внимание – трябва да пеете. Някой път ви слушам отгоре как пеете, някой път пеете много хубаво. Казвам: Добре отиват. Та и здрави, и болни като станете – пейте. После – никога не критикувайте музиката. Вие ще кажете: „Не може да пее той”. Ами и ти не можеш да пееш. Ти критикуваш себе си. Научи се да пееш и свириш. Научете се поне една песен да пеете, която можете да я изпеете хубаво. Една песен, но на свят да я изпеете. Може да е от три, четири реда. Може да кажем: „Вдъхновение, ти носиш Божие благословение, изобилна светлина, мирен живот”. Някои от вас ще кажат: „Защо не дойде на млади години? Сега на 40-50 години да пеем, какво ще кажат хората?” Да се карат две сестри – то е в реда на нещата, а да пеете? Две сестри на 60 години, като се карат, доста поумнели. Аз бих желал да се карат музикално, както в операта. Като застанат, едната сестра да пее: „Мари сестра, днес ти какво си казала? Ами сестра, знаеш ли ти какво си казала? Ами ти, знаеш ли, че аз не мога да търпя. Аз не мога да търпя, сестра”. /Учителят пее тези думи/. Тогава другата сестра какво трябва да й отговори? Защо някои хора не са весели? Някои хора имат развит този център на веселието. Някои хора имат този център на силните контрасти, виждат големите противоречия. Онези не могат да виждат нищо смешно, веселието не може да се роди. Челото малко трябва да се развие.

Във всичките неща човек трябва да вижда хубавото и красивото. Защото много работи ние в живота сме изопачили, преподадени са криво. Казвам: Ако така се научите да мислите, най-малко ще се подмладите с десет години. Седите и имате една тъжна мисъл, казвате: „Ние не се обичаме. Ние не се любим”. Казвам: Възлюбете се. Време е да дойде любовта. Казва: „Стар, на 60 години, любовна работа ще прави”. Какво има, ако отива да запали една свещ? Какво има, ако отива да запали един огън? Какво лошо има, ако купи едни обуща от любов някому? Какво има, ако посади едно дърво с любов? Или какво има, ако иде със стомната и донесе вода? Че бил на 60 години, срамота било. Как е срамота? Една стомна вода да донесеш, срамота ли е? Ти се възгордееш, не вземеш стомната с вода да я донесеш, но караш слугата да иде. Ти като идеш и накараш – на място (ли) е?

Та казвам: По какво се отличава новият живот? Туря-м едно обяснение. Срещате един брат и една сестра, намерете една хубава черта. Аз ви казвам, че е лесна работа туй. Имаше една сестра, която ме безпокои без време и навреме. Зает съм, безпокои ме. Иде ми да я нахокам, да й кажа, че не разбира. Като погледнах ръката й, намерих, че има много хубави работи. На тази сестра й държах една лекция за половин час за любовта. Казвам: Какво има да търсиш своето щастие отвън? Но то е в тебе. Ти сега гониш момците да те обичат. Рекох: Ти не си обичала. Ще обикнеш един момък. Ти мислиш, че сега ще те лъжат момците. Мома, която не обича, я лъжат. Мома, която обича, те са много внимателни (към нея). Никога не е имало пример да обичаш и да те лъжат. Никога не е имало случай в историята да обикне някой, че да му правят зло. Няма такова нещо. Казват, че обрали някого от любов. Ако влязат и ви обират – то не е от любов. Любовта не се обира, тя не се дели, никой няма да ви я вземе. То е невъзможно. Аз ви говоря сега принципно за любовта. Ако дойдем до физическата любов, понеже любовта е едноцентрова, тя има три проекции на земята. Тия проекции са временни. в младини се изявява по един начин, в зрялата възраст по друг начин и в старини по друг. Проекции има. Те са основните тонове в музиката: до, ми, сол. Човек започва с до, ми, сол. Старият свършва със сол. Основните тонове. Ще каже някой: „Трябва да обичаме Господа”. Сега се говори: „Да възлюбиш Господа”. Правили ли сте опит да възлюбиш Господа със сърцето си, да възлюбиш Господа с ума си? Човек знае нещо, за което е направил опит. Тази е проектираната любов. Любовта има девет проекции. Има три проекции на физическото поле, три в духовния свят и три в Божествения свят. После, тия девет проекции имат девет съчетания. После, и минус имат те. Та казвам: За бъдеще цялата култура ще бъде друга. Ти учиш, учението е един подтик. Бащата се грижи за дома от любов. Ако няма тази любов, ще напусне дома, децата и жената. Но и самите животни, една птичка има пет дечица. По някой път те са на чифтове, може да има шест. Бащата и майката ходят и донасят храна, изхранят ги. Като донесе и нахрани едното, после и другото, третото, и тези малки знаят, че има един ред. Като ги науча-т как да хвъркат, веднага напущат гнездото. Не ги хранят повече. Кой ги подбужда? Онзи, великият закон заставя тази птичка да работи. Нищо в света не е в състояние да застави туй малкото същество да носи яйца, да ги мъти, да храни малките. Като влезе любовта, ще даде подтик на тази птичка. Тази вълна като дойде, птичката работи. Тя като дойде в гнездото, знае кому е дала. Даде на едното, на второто, на третото, четвъртото и т.н. Бащата като дойде, и той ги познава, та така се проявява.

Като влезете в духовния свят, ще ви дадат едно изпитание на любовта. Христос дава един пример за богатия. Защо богатият не каза на Авраам: “Отче Аврааме, позволете да ме пуснат от ада, понеже аз се мъча. Да ида да им проповядвам, да им разправя какво мъчение има (в ада).” Топло му беше в ада, казва: „Лазар да напусне небето, да иде да проповядва”. Научил се да заповядва. И в ада като се мъчи, (богатият) пак заповядва: „Да пратят Лазар”. (Авраам) казва: „Не може да иде”. Аз зная вече тази работа. Понеже заповядва, затуй не му се изпълни желанието. Ако богатият би поискал той да иде да проповядва, щяха да го пуснат от оня свет. Казвам: Сега и вие, като богатия, искате други да пеят. Щом дойде мисълта на една стара сестра някоя млада да й попее, тя да пее. Може младата сестра да й покаже как да пее. Гледам много стари сестри – срам ги е да пеят. Няма нищо, нека пеят. Младата сестра и старата сестра нека пеят. Някой стар брат и някой млад брат нека пеят. Ако старият знае да преподава, младият да се учи. в пеенето млади и стари няма. По този начин ще се създаде една атмосфера съвсем друга. Ако тъй бихте работили, отвсякъде щяха да бликнат извори, всичко щеше да върви в хармония. Ако за една година бихте направили един опит, тук болести по дърветата, някои дървета са болни, понеже не се пее, музика няма. Лекуват ги със син камък. Ако има музика, всички паразити, които има по дърветата, ще си идат. По-хубаво лекарство от музиката в света няма. Ако музиката би се приложила, всичките да пеят, учителите да пеят – 99 % щяха да се възпитат. Ще остане 1%. Приложете този метод, той е най-лесният и най-ефикасният. Не само пеене, (но) тогава във вас ще се създаде един стремеж да учите, да работите, във всичко ще ви върви. Като се изгуби импулса, на човека не (му) се работи. Казва: „Що ще ида да уча, аз вече съм стар”. Като идеш в другия свят, искат знания. Аз съм привеждал този пример, във Варна се случило, действителен пример е. Една стара жена на 60 години сънува, че отива в другия свят. Като отива в оня свят, гледа 12 старци седят около една маса. Тя влиза там, казва: „Добър ден”. Казват й: „Защо дойде?” (Тя) казва: „Дойдох, искам да живея тук”. (Те) казват: „Ти знаеш ли да четеш?” – ”Не зная”. Казват й: „Тук вода ще носиш”. Казвам: Като идете в оня свят и не знаете да обичате, вода ще носите. Казвам: Когато вие обичате, за любовта никому не говорете нищо. За любовта не говорете, че обичате. Ти само даваш нещо от себе си, защото ти като даваш от себе си, мязаш* на един извор. Той, като дойде, трябва да оцени любовта. Когато те обичат, тогава си давай мнението. Като обичаш, не си давай мнението. Ти сам се ползуваш като обичаш. Ти проявяваш Божията Любов и Бог те благославя. Ти мълчи, понеже Господ те учи. Щом започнеш да брътвиш* много, ще престане да те учи, ставаш невежа. Нищо не говори, когато Бог те учи в любовта. Когато обичаш, радвай се на любовта. Когато те обичат, тогава си давай мнението. Казвам: Когато Господ ви учи да обичате, мълчете. Когато Господ ви учи чрез любовта на другите, тогава оценете любовта. Кажете: „Много хубав е плода, много съм благодарен”. Туй сега не е по закон. Казвам: Ако така постъпвате, ще влезе във вас един нов живот. Вие сега чакате да умрете. Че какво ще стане? То е безлюбие туй. Онези обичат някого, но като умре – заровят го в земята. Казват: „Да се научиш как да обичаш”. Заровят го в земята, турят паметници. Това са паметници на безлюбието. И Христос, Който обичаше, в света не му туриха пръст, ни най-малко, но му туриха камък. На гроба имаше само един камък, като в стая беше, и там не остана. Като дойде ангелът, излезе. И в гроба като влезе, излезе. в гроба, ако влезете и ви заровят са пръст, опасна работа е. Ако след една година пак ви намерят в гроба, показва, че нищо не сте разбрали от закона на любовта. Само посейте семената и ще видите. Казват: „Тия хора умряха”. Умряха всичките все от безлюбие. Възкресението иска знание. Всеки, който обича и е обичан, той ще възкръсне, нищо повече. То е мое мнение, не мнение, но аз тъй зная. Всеки, който обича и когото Бог обича, ще възкръсне. Който предава любовта и който приема любовта – той ще възкръсне. Казват: „Те ще възкръснат”. То е възкресение. Ами че Христос, като дойде на земята, в какво се прояви? Хората вярват в туй, което не е. Вие искате да знаете дали някой ви обича. Чудни сте. Няма какво да мислите. Някой човек от само себе си не може да ви обича. Всеки, който ви обича, той има подтик от Бога. Може да кажеш, че е от само себе си. Всеки, който ви обича, има подтик от Бога. Ако той е верен на този подтик, той се благославя. Всякога, когато ти възприемаш любовта на хората, то е пак подтик на любовта. Да възприемеш любовта, по два начина се учи. Ако не можеш да обичаш и не можеш да възприемеш моята любов – нищо не можеш да направиш, нищо не може да се ползуваш. Апостол Павел, когато говори за любовта, казва: „Ако зная всичките езици и имам всичкото знание, а любов нямам, ще съм кимвáл*, що дрънка”.

Ха сега, коя сестра ще изпее “Изгрява слънцето”? Ха нека стане една стара и една млада, от любов да стане, не заради моите думи. Ако някой от вас има подтик, импулс, не да кажа: „Стани, сестра”, (а) подтик да дойде. Вие, ако не пеете, аз ще ви пея най-после. /Учителят изпя “Фир-фюр-фен”/ . Може да се пее още по-хубаво. “Изгрява слънцето” кой ще изпее? Аз ви повалявам в тази постъпка. Всеки иска да даде път на другите, пък той остава последен. Но в другите работи не е тъй.

Изучавал съм какъв ритъм има музиката. Не е лесна работа. Коя сестра ще изпее “Изгрява слънцето”? /Една сестра и един брат изпяха “Изгрява слънцето”/ . Изпейте сега “Давай, давай”.

Всичко, което е посято във вашия ум, във вашето сърце, да възрасне. Бог да възрасте посятото във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-първо ще пеете на физическото поле. Вие отвътре се притеснявате, отвътре трябва да станете музикални. Казва: „Не зная да свиря” То е външната страна. Всеки си има по един инструмент. /Учителят свири на цигулката, после изсвири и каза/. Сега аз наричам това “движение на сърцето”. Когато лъкът отива надолу, ръката се движи отгоре надолу, то е във връзка със слънчевата енергия. Когато ръката се движи отдолу нагоре, енергията от земята иде. Казвам: Ако на земният ритъм давате слънчевата цена, не е право. Някой пcт на слънчевия ритъм дават земна цена. Слънчевият ритъм има едно влияние, земният ритъм има друго влияние. Двата ритъма, единият е положителен, другият е отрицателен, образуват този кръговрат на човешките мисли и на човешките чувства. Седнеш, каквото и да работиш – ще пееш. Ще кажеш: ”Господи, досега не съм пял. Ще слугувам на Господа. Ще слугувам на Господа”. /Учителят, като пееше тези думи, ходеше и силно удряше с крак по пода/. Ще слугувам на Господа, на Господа, хей! Сега аз пях и във вас може да се зароди мисълта, че в пеенето трябва деликатност. След време ще се зароди. В пеенето искат деликатност. Има деликатни положения, които отпосле стават. Някой път най-първо деликатно е запалена една клечка кибрит. След време туй деликатното може да стане грандиозно, много опасно. Пък има известни течения, които в началото са грандиозни, после стават меки. Дъждът, който слиза отгоре, в началото е грандиозен, но после този дъжд има много благотворно влияние в природата. Аз изтропах силно с крака си, един ден ще има по-меко. Колкото

"[[]]"02.04.1941г.

КНИГА: Прав път


  • Да изпеем Махар-Бену. Махар-Бену не върви. Цигуларят свири едно, вие пеете друго. Трябва да вземете много вярно тоновете. Изпейте Тъги-скърби.Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение. От ре започва движението. Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре. Ако започнете да вървите полека – няма да върви. Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят. Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно. Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре. Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми. Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене. Щом хората може хармонично да пеят.
  • В бъдещия живот ще ви накарат да пеете. Какво ще правите? Понеже всеки говори, който говори – може да пее. Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец. Онези певци ги наричам гениални, талантливи. Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята. Ако сте от обикновените, духовни певци. Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете.
  • Да ти дават ли? И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско.
  • Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете. Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката. Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем. Не питайте дали можем или не можем. Най-първо се изисква една музикална мисъл. Не може човек да пее, (когато) в света има студ. Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона. Щом се съмняваш – не пей. Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина. Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено. Ще пее, ще кряска. Щом почувства малката топлинка – може да пее. Тази топлинка всичките певци я имат. Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет. Нещо й играе под лъжичката. Като излезе – пее. Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее. Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща. Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее. Първото нещо, като станете сутрин – попейте си. Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете. Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете. Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав. Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие. Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположен. Щом е добре разположен – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд. Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат. „Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там. Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем? Нямаме красиви мисли. За да пее, човек трябва да има красиви мисли. Ние осакатя(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които са груби.
  • Всички вие имате едно погрешно схващане в музиката. Имаш един инструмент, мислиш, че от цигулката излиза музиката. Никаква музика не излиза от цигулката, нито от органа, нито от пианото. Музиката е един вътрешен процес на живота. Тя излиза от човека. Там са законите. Инструментът е само условие, както радиото. Слушате, радиото ви говори, но говорът в радиото не се образува. То е само едно условие. Онова, което става в човешкия мозък, то се проектира. Музиката е израз на онази вечна хармония. Тя е единственият признак, че сте здрави. Щом не искаш да пееш, щом не искаш да обичаш – ти си болен човек, то е мярката. Щом си разположен, ти тананикаш вътре, ти си здрав. Та казвам: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трябва да развиете слуха, да схващате отвътре как излиза музиката. Майката трябва да пее сопран*, бащата трябва да пее бас*, синът трябва да пее тенор* и дъщерята алт*. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бъде първокласен сопран, бащата – първокласен бас, синът – първокласен тенор и дъщерята – първокласен алт. Имате вече идеалното семейство. Ако свирят, майката – първа цигулка, бащата – контрабас, синът – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това са само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколения трябва да минат. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие. Тогава наместо музиката идат разни дрязги, които създават хиляди тревоги. Тревожите се за нищо и никакво. Някой път капелмайсторът се тревожи за една нота. в музиката погрешки не може да стават. Там, дето стават погрешки, то не е музика. Някой път ви се струва, че има дисхармония. То е когато съчетавате две гами* или два тона, които не си хармонират. Всеки тон сам по себе си е хармоничен, но заедно тоновете не си хармонират.
  • Казвам: И в музиката имате плюс, положителна музика, слънчева музика е. Минус е земната музика. Дава равенство. След това имате минус и плюс. То са процеси на музиката. Плюс с плюс се отблъскват и минус с минус се отблъскват. Плюс с минус се привличат. Имате два плюса и в средата минус. Това е военната музика. Там има състезание на два тона, които се бият. Минусът е поле, за което се бият кой да го вземе.

"Музика и здраве"02.04.1941г.

КНИГА: Прав път


  • Една песен може да я пея по много начини. Но в дадения случай има един правилен начин. Имаш свобода да измениш нещата. Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката. Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден. Как са наредени клавишите? Като знае – ще знае как да свири. Но в свиренето всичките неща имат полза. Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. Онзи, който не е музикален, няма да ги познае. Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си.
  • Изучавате гамите* това е наука. Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония. Или има хора, които с години работят в музиката. Сега, като говоря, не искам да ви кажа, че трябва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате.
  • Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”. Но като мисля, виждам, че той трябва да пее. Някой седи и мисли, че може да пее. Ти сам като си – попей на себе си най-първо. Пейте на себе си първо. Вие пеете на другите. Пейте на себе си. Вие сутрин като станете – попейте на Господа. Господ казва: „Я да види-м какво си научил по музика”. Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон. Какъв тон вземате сутрин като станете? Сега казвате: „Стани, бре”. Един ми казва как казвал на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе”.
  • Ти си музикант – трябва да проявиш музиката. Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто. Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока.
  • Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон. Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява. Изпееш тона до и болката мине.

"Три основни тона"18.06.1941г.

КНИГА: Прав път


  • Всички неща отвън не са музикални. То са само условия за музиката. Щом като свири, чрез въздуха той предава една своя идея, една истина и между мене и него се образува една вътрешна връзка. Че въздухът се движи – това не е музика. Въздухът е проводник на музиката. През въздуха минава самата музика, тя става един хубав начин да се приеме животът. То е музиката, то са музикалните тонове. Всеки тон е проводник на Божественото, което хората не го знаят какво е. Някой мисли сега, че той е музикален.

"Ново воюване"25.06.1941г.

КНИГА: Прав път

1943г.

  • Човек, докато не разбере музиката правилно, не може да разбере и самия живот. Под думата музика, аз разбирам свобода на живота. Без музика няма свобода на живота. Що е музика? Свобода на живота, възходящ път към Бога. Ако не знаеш как да гледаш, ако не знаеш как да ходиш музикално, защото и в ходенето има музикалност... Като ходи някой път, някой има музика в хода; друг ходи, няма никаква музика. Ходи, но движенията му са разбъркани. Казвам: музикално трябва да ходите, музикално трябва да говорите. Казвате: „Ние остаряхме“. Вие не разбирате какво значи музика. На всеки народ Бог е дал задача. На българите в духовния свят Бог им даде удължено време и съкратено време. Два вида песни. Гледам удълженото време – те са го удължили повече. Защо е удълженото време? Да туриш всяко нещо на мястото. В съкратеното време на песните, някъде те са ги претрупали, направили са мода. Някой просто ходи, а някои носят натрупани неща по тях. Красотата не седи в натрупването на излишни неща – ако вие направите лицето си много ярко, къщата си замажете с мека червена краска или с много ярка краска. Една мека краска ще произведе приятно впечатление. Ако направите ярки краски, ще подбуждате хората, ще говорят високо. Не туряйте ярки краски, турете мека розова краска. Казвате: „Искаме да бъдем добри“. Под думата доброта, в музиката разбираме, да се установи един ред. Любов – е да турите една нота на мястото. Под думата музкална чистота разбираме – ясно да се вземе този тон, да няма никакви примеси. Взема се един тон, не знаеш дали е „ре“ или „ми“ – помеждината е. „Ре“ означава винаги разумно движение, изходният пункт на движението да бъде разумен. Като отиваш някъде, да имаш цел. Ако нямаш цел, никакво „ре“ не е. Посоката на движението – това е „ре“. Туй „ре“ има свои трептения, точно определен брой трептения. Ако не ги вземеш вярно, ти ще направиш една погрешка. После ще се извиняваш. Не е лошо човек да се извинява.
  • Ако един ученик не може да използва първите правила на музиката, как ще използва последните? Под думата музика разбирам, човек като говори, като мисли, като се движи, навсякъде трябва да бъде музикален. Ти вървиш, пък няма никаква музика в движенията ти. Аз говоря за подмладяването. Бог внесе музиката. Спасението иде от музиката. Любовта е музикален свят. И в мислите, и в чувствата, и в действията на волята, всичко наоколо да бъде музикално, всичко да бъде отмерено, да върви в музиката. Пеенето, което сега пеят хората, то е изкусно. Самата музика това е най-хубавата форма на онзи живот, който трябва да проявяваме. Ако ние не можем да възприемем Божествения живот, който е музикален, като отправим очите си към небето, ще видим, че то е пиеса, всичките звезди са ноти на Божествената хармония. Когато вятърът духа, когато реките текат, когато растенията растат, ако имаме развит слух, ще чуваме цяла музика. Когато цветята растат, хората чуват пуканица. Това са музикални тонове, които нашето ухо не може да схване.
  • Сегашният човешки ум, както е направен, три линии има. Наблюдателният ум на човека не е музикален. Той не е приготвен за музика. Музиката започва с духовните способности, тъй наречените литературни способности. Музиката е граница между творческия ум и мислещия ум. За да разберем отвън творческия ум, трябва музика. Тя е метод за подигането на живота.
  • Като речеш да пееш, да слушаш как пеят другите. Някой път, пролетно време, минавате и слушате как пее славеят или чучулигата как пее, може да слушате и млекопитаещите. В рибите няма никакво пеене. Музика има в птиците. То е мислещият живот. Човек, като започне да мисли, става музикален. Под музика не разбирайте само пеенето. Мисълта е музикална. Хубавите мисли са музикални, хубавите чувства са музикални. Ако няма музика в мисълта, не е прието от Бога. Тогава ще пеете по два начина: по съкратеното време и по удълженото време. Вие сте слушали удълженото време.
  • За да има красота, човек трябва да бъде музикален. Във всичките мускули музикално трябва да тече Божествената енергия. Когато станем отзвук на светиите, на Божествените гении, на музикалните гении, на всичко, което Бог е създал в света, веднага ще се хармонизира тялото ни. По някой път искаме да се смирим. Какво значи смирение? Някой си навождат главата.
  • Пееш – да пееш с Любов. Мислиш – да мислиш с Любов. Работиш – да работиш с Любов.
  • Ако всичките пеете хубаво, да бъдат гласовете ви ангелски, да бъдат лицата ви ангелски, да бъде хода ви ангелски.
  • Слушайте всеки, който пее, давайте внимание. Казвате: „Той не пее добре“. Тази погрешка може да е у тебе. Ти като речеш да пееш, няма да пееш по-хубаво. Ти мислиш, като видиш един товар, че можеш да го вдигнеш, но ти не можеш да го вдигнеш. Пеенето, музиката вземете като Божие благо. Да бъде човек музикален, значи да бъде свободен. Музиката е път за свобода. Музиката е път за човешкия ум, музиката е път за човешкото сърдце, път за душата. Музиката е Божествен път. Когато светът се създаваше, ангелите пееха. И сега светът, който се създава, ангелите пеят. Ние трябва да вземем участие. Музиката е Божие благо, което трябва да оценим. Музиката, тъй както сега се употребява, то е изкуство. Музика е да бъдем свободни в нашия ум, свободни в нашите чувства, свободни в нашия дух.

"Път за свобода"24.02.1943г.

КНИГА: Факти, закони, принципи, том ІІ