от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

За Разумните Същества - Младежки Събор

1927

14 август 1927

  • "Сега вие ще елиминирате всичко онова, което сте придобили от книгите. То е на втора ръка. Ще елиминирате и онова, което даден човек, или хората могат да ви кажат. И то е второстепенно нещо. И най-после, вие може да елиминирате и онова, което чувствате. Чувстването още не е знание. То е упътване към знанието. Ти чувстваш, че имаш известен идеал, но това е само далечен стремеж; това не е наука, не е учение. Човек, за да има пълно развитие, трябва да схваща идеите, или първичните форми, с които мисълта започва. Човек не трябва да има само представа за идеите, но трябва да бъде във вътрешна, непреривна връзка с Първичното начало в света, с - Бога. Туй трябва да знаете всички! Щом се прекъсне връзката, настава тъмнина. Щом настане тъмнина, всеки процес спира. Трябва да знаете, че и в природата има прекъсване на процесите. И най-възвишените същества изпитват туй прекъсване. Това е, което наричат "падение". Падението не е нищо друго, освен прекъсване на даден процес. Щом се прекъсне процеса, в душата на човека настава тъмнина. И тогава неговото небе потъмнява, не се вижда вече никакъв месец, никакво слънце, никакви звезди. Питам тогава: как ще определите своята посока? Това състояние е реална опитност, или реална философия в живота. И у мнозина от вас често небето потъмнява. Такова потъмняване става и с действителното небе. И най-възвишените хора - светиите, мъдреците, са имали такава опитност. Във всички мислещи същества става известно прекъсване на мисълта."
  • "Да се повърнем сега към Евангелието. В прочетените стихове се казва, че в къпалнята имало пет притвора, през които хората влизали. Между тия пет притвора и чувствата на човека има едно съвпадение. И човек има пет притвора, отдето могат да дойдат всички прекъсвания. Например, прекъсване на мисълта може да дойде от зрението, може да дойде от слушането, може да дойде от говоренето, може да дойде от обонянието и най-после, може да дойде от самото чувстване на човека. Аз говоря за вътрешния процес на човешкото съзнание, което е връзка между всички разумни същества. За да бъдем в света, за да можем да мислим, за да бъде мисълта ни права, ние трябва да бъдем в пълна връзка с Бога и с всички разумни същества, които са завършили своето развитие, т.е. подразбирам тия същества, които са започнали да мислят право."
  • "Това е учението, което се е проповядвало от начало и досега, според което и за в бъдеще ще се разрешават всички въпроси. Като разбирате нещата така, животът ви ще се осмисли във всичката своя пълнота. И всеки човек сам за себе си ще разреши своята важна задача - задачата на своя живот - какво трябва да прави. Щом всички хора разрешат правилно своята задача, тогава животът сам по себе си се осмисля. Той представлява сбор от разумни същества, йерархии, съединени в едно цяло. И всички тия същества имат своя определена служба. Следователно, когато ние разрешаваме своите въпроси, когато завършим своето развитие на земята, ще имаме определено място, определена служба. Сега ние тук сме деца, без служба, но един ден всеки ще заеме приготвеното за него място и определената за него служба. Кой е определил това място и тези служби? - Бог. Ученикът като излезе от университета, нали чака кариера? Така и всеки млад, който е дошъл на земята, има определено място, но за да го получи, от него се изисква учение, от него се иска мислене."

Мислещият човек

V Младежки събор


1929

7 юли 1929

  • "Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе". Като го обикнеш, ти ще превърнеш греховете му в добро. Не му казвай греховете, но го обикни. Обикнеш ли го веднъж, той ще почувства, че ти си помогнал за неговото издигане. Лесно е да изтъкнеш греховете на хората, но мъчно е да ги изправиш."
  • "Казвам: вашият добър живот, вашата интелигентност се дължат на тия възвишени същества от невидимия свят, които ви обичат. Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше да стане с вас? Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете да си представите. Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас. Паднал си, обезсърчил си се, Тя казва: "Стани, напред върви!" Затова, именно, непрестанно се молете! Така се молете, че светът да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно. Дойдете ли до някое чувство, което се колебае, или до някоя мрачна мисъл, веднага направете връзка с Божественото съзнание. Срещнете ли някой неприятен за вас човек, направете връзка! За повдигането и на този човек работят хиляди разумни същества. Трябва ли да казвате за този човек, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите? Когато правя бележки някому, с това аз искам да му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре. Знаеш ли, че хиляди разумни същества работят за тебе, а ти разпиляваш готовото? Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не си изработил. Време е вече да започнеш ти сам да работиш и да изнесеш нещо от своето. Трябва да съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и да им благодариш". – Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва? – Не се съмнявай, моли се. Ако така мислеха съществата от невидимия свят, те не биха се молили нито за тебе, нито за другите. Някой казва: "Аз се моля". – Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молим."

Първите стъпки

VII Младежки събор

1930