от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(За Слава Божия)
(За Слава Божия)
 
Ред 7: Ред 7:
  
 
== За Слава Божия ==
 
== За Слава Божия ==
 
  
5 часа сутринъта Небето ясно, звЪздно, отворено. Времето меко, ведро, приятно.
+
''5 часа сутринта''
  
 +
''Небето ясно, звездно, отворено.''
  
 +
''Времето меко, ведро, приятно.''
 +
  
Добрата молитва 91 псаломъ
+
'''Добрата молитва'''
  
Молитвата на Царството 11 гл. отъ Ев. на Иоана „Въ начало бЪ Словото"
+
'''91 Псалом'''
  
 +
'''Молитвата на Царството'''
  
 +
'''11 гл. от Ев. на Иоана'''
  
Има една връзка между всЪко начало и всЪки край. Думата „край" разно се разбира. Но въ живота краятъ показва какво е било началото. Краятъ изявява какво е било началото.
+
'''„В начало бе Словото"'''
  
Има много нЪща, които сж важни въ тази глава. Азъ ще се спра върху единъ стихъ: (11 ст.) „Това рече и подиръ това казва имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа, но да ида да го събудя." Да иде да го събуди. Е, защо заспива човЪкъ? Уморилъ се е, заспива. Да си почине. И следъ всЪко заспиване и събуждане има една почивка. Сега нЪкои мислятъ, че нЪкога си, преди две хиляди години заспалъ единъ евреинъ. Казватъ: „Какво общо може да има този евреинъ съ насъ? Какво ни интересува, че Исусъ казалъ: „Заспа, но да ида да го събудя." Но всЪки има по единъ заспалъ Лазаръ въ себе си. Този Лазаръ живЪе у всинца. Този Лазаръ е заспалъ и следователно нуждае се да дойде, въ тази смисъль, Исусъ да го събуди. И всЪки има по две сестри - Марта и Мария. И едната отъ тЪхъ, казва Писанието: „А, Исусъ обичаше Марта." И въ сжщата глава казва, на друго мЪсто е казано, понеже Исусъ я обичаше, тя казва веднъжъ на Исуса: „Кажи на сестра ми да вземе и тя малко да работи, тя съвсемъ се е отдала на единъ другъ животъ, че не ми помага. Не ми помага въ живота." Христосъ казва, че Мария избрала добрата часть. Макаръ и да я обичаше Христосъ, тя се суетеше за външната страна на живота.
+
Има една връзка между всяко начало и всеки край. Думата „край" разно се разбира. Но в живота краят показва какво е било началото. Краят изявява какво е било началото.
 +
 +
Има много неща, които са важни в тази глава. Аз ще се спра върху един стих: (11 ст.) „Това рече и подир това казва им: Лазар, нашият приятел, заспа, но да ида да го събудя." Да иде да го събуди. Е, защо заспива човек? Уморил се е, заспива. Да си почине. И след всяко заспиване и събуждане има една почивка. Сега някои мислят, че някога си, преди две хиляди години заспал един евреин. Казват: „Какво общо може да има този евреин с нас? Какво ни интересува, че Исус казал: „Заспа, но да ида да го събудя." Но всеки има по един заспал Лазар в себе си. Този Лазар живее у всинца. Този Лазар е заспал и следователно нуждае се да дойде, в този смисъл, Исус да го събуди. И всеки има по две сестри Марта и Мария. И едната от тях, казва Писанието: „А, Исус обичаше Марта." И в същата глава казва, на друго място е казано, понеже Исус я обичаше, тя казва веднъж на Исуса: „Кажи на сестра ми да вземе и тя малко да работи, тя съвсем се е отдала на един друг живот, че не ми помага. Не ми помага в живота." Христос казва, че Мария избрала добрата част. Макар и да я обичаше Христос, тя се суетеше за външната страна на живота.
 +
 +
Та сега това е и вие понякой път като Марта, значи, обича ви Исус, има една Марта във вас, която обича Исус. Сега не е за вас туй, да кажем външно или туй наричат посвещение, това да се събуди човек. Има едно съзнание, дето човек не го интересува нищо. Той е заспал и трябва от туй състояние да се събуди човек. Заспиване значи, казва Писанието: Не ме интересува тази работа. Всичко онова, което интересува човека, е важно. Но временно децата се интересуват, понякой път, колко ще израснат. Гледат дали растат. Има деца, които постоянно си мерят ръста. Иде детето при стената, тури една малка линийка на стената и отбележи. На другия ден пак иде, пак мери. Е, откъде в туй дете именно това? Какво отношение има неговата височина с неговия вътрешен стремеж? Разбира се, да останеш на един сантиметър в живота, да имаш една височина на един сантиметър, какво ще те ползва това? Не струва. Височината има известно отношение. Не един сантиметър, ама трябва да имаш 150, 160, 170см във височина.
 +
 +
Сега аз няма да се спирам. Има една вътрешна страна. Един ден вие ще трябва да я учите. Има много работи да учите. Сега сте се спрели на много неща, които не са толкова важни. Отчасти са важни. И тия, маловажните неща ви спират от онова, което има да (научите), което може да научите. Някой път вие се спирате върху положението, което знаете. Например има видни математици, които изчисляват с каква бързина се движат атомите; има математици, които изчисляват колко атоми има, колко йони има и т.н. Питам, ако ти знаеш бързината на един атом, какво отношение има тази бързина спрямо тебе? Защото всичките неща са важни дотолкова, доколкото те имат отношение. Ти някой път се интересуваш за някой добър човек. Можеш да се интересуваш от неговата добрина дотолкова, доколкото той има отношение, или някой път се интересуват за някои лоши хора. Ходите и разпространявате, че този е лош, туй направи. Какво отношение има? Значи, в дадения случай и доброто, и злото имат отношение. Значи, щом говорите за доброто на някой човек, имате едно отношение и щом говорите за неговото лошо, за неговите погрешки, пак се интересувате, пак го обичате. Има нещо, което пак ви интересува, значи има нещо във вас, което е с лошавината на този човек, че като говорите лошо за този човек, вие храните туй същество, приятно му е. Има нещо, което ви интересува. Ако нямаше туй, вие нямаше да говорите.
 +
 +
И следователно, когато говорите лошо за хората, вие подхранвате злото у вас и като говорите добро за хората, вие подхранвате доброто. Някой казва: „Не искам да говоря." Не подхранва злото. Онези, които са в него, казват: „Нямаш право." Онези, които са във вас, казват: „Кажи нещо." Щом говори[те] зло, вие подхранвате в себе си злото. „Ама, казва, не е хубаво да говориш." То е друг въпрос дали е хубаво или не е хубаво. Какво разбирам под думата: не е хубаво? – Не подхранвай злото в себе си. И тогава казват: „Хубаво е човек да прави добро." –Подхранвай доброто в себе си. Тъй седи. Туй е външната страна.
 +
 +
Има един свят, който е много умен. Не мислете, че в света вие сте независими. Вие мислите, че сте независими. Не, има един свят, в който живеете и съществата там са и добри, и зли. Те са толкова умни, че познават всичките ваши страни. Те ще познаят вашата добра страна на естеството ви и лошото го познават. Те познават по-тънко всичките ваши слабости. И сега вие седите и мислите някой път, че сте съвършени, достигнали сте до края. Не е така. Колко слабости има един човек, само го поставете на един изпит, и светията, като го поставиш... Та защо Господ постави светиите на голям изпит? Защото има големи слабости. И като дойде Исус на Земята, и Него Го поставиха на изпит.
 +
 +
Та рекох сега: „Да идем да го събудим". Хубаво е, понякой път да събудиш човека. И хубаво е да го оставиш да спи. Сега може на другата страна да питате: „Защо се бави, колко дена се бави Исус?" – Тази смърт, казва Той, не е на смърт. Тази болест не е нещо лошо, тя е за Слава Божия. Някой път някой казва: „Разболях се." Той се уплаши. На мен ми разправя някой и аз казвам: „Това е за Слава Божия!" Той се разболял за Слава Божия. Боли те окото. – За Слава Божия! Боли те ухото. – За Слава Божия! Боли те крака. – За Слава Божия. Боли те корема. – За Слава Божия. Боли те главата. – За Слава Божия. „Ама, как може това?" – Е, за Слава Божия. За Слава Божия в туй отношение, че след всяко боледуване на окото или ухото, ти ще научиш една нова опитност. И в живота си ти ще се повдигнеш. След всяка болест човек е по-силен. И след всяко изпитание, което може да преминете, вие ставате по-силен. Който има малки изпитания, той нищо не придобива. Туй виждаме в Природата, ония дървета, които са из-търпели големи изпитания, станали са големи дървета. Дъбът например големи изпитания издържа, а е голям. А малките тревички, които не са били подложени, и сега ги подлагат и тях на изпит. Хиляди животни минават отгоре им и ги тъпчат. Защо? За да станат яки. За да уякнат. За тяхното добро е това.
 +
 +
Вие там додето сте достигнали, всички искате да бъдете щастливи. Ама не можем да бъдем щастливи дотогава, докато всички хора не станат щастливи. Щастието да бъде общо достояние на всички хора еднакво. Т.е. всеки един от вас, който върви по правия път, той трябва да желае в себе си доброто на всички хора. Той ще подхранва туй добро. Той тогава подхранва тази идея. Ако вие не мислите така и като ви казвам аз някой път, че трябва да обичате ближните, аз подразбирам съвсем друга мисъл, да подхранваш доброто, което ще те направи силен. Защото ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш всичките хора. Защото като обичаш всичките хора, ти ще подхраниш това, което ще те направи щастлив. Вие имате сега само един, когото обичате, двама, трима и вашите деца. И щастието ви се равнява на много малко – на двама и трима. А като обичате всички, тогава щастието ви ще бъде голямо. И после, като мразите всички хора, и нещастието ви ще бъде голямо. Пак е същият закон. И обратното е вярно. „Аз, казва, ги мразя всичките до един." – Ти ще подхраниш злото в себе си. И туй зло си има съвсем други закони. Следователно ти ще опиташ горчивините вътре. Други ще ядат и пият, а ти ще плащаш, на земен език казано.
 +
 +
И тия работи, които обясняват с карма. То е кармата много неразбрана работа. Мислят те, че като е карма, трябва да стане. Е, хубаво. Допуснете сега, че вие минавате някъде и има турена някоя бомба в земята. Ако тази бомба вие не я бутате, тя ще седи там. Опасна е бомбата, ако вие искате научно да я изследвате, тя може да се пукне и вие, и бомбата, и двама ще идете. Сега мнозина обичат да ходят да бутат тия бомби. Тази бомба не си я направил ти. Някой друг я е турил там, ти минаваш и буташ. И вие сега във вас имате много бомби. И ако не ги бутате, работата ще е добра, ако ги бутате, те ще експлодират. Сега даже един праведен и той си има бомби. Дяволът не спи. Вечерта, когато ти си заспал някъде, той ще тури някоя бомба и ще направи така, че да бутнеш тази бомба.
 +
 +
Сега туй е научната страна на живота. Трябва да имате предвид живота на всички хора, трябва да желаете тяхното добро. С туй вие подигате себе си, подигате човечеството. И тогава вършите Волята Божия. Някой път дойде някой при мене, казва: „Ти си много добър човек, да направиш добро, ти правиш добро." – Рекох, слушай, за тебе никакво добро не правя. Аз съм добър в този смисъл: искам да изпълня Волята Божия и като я изпълня, това ме радва. Какво ти мислиш, дали ти си щастлив или си нещастен, това не ме интересува. Това е твое разбиране. Аз изпълнявам Волята Божия. И гледам дали съм я изпълнил. Щом извърша Волята Божия, аз съм радостен. Като не извърша Волята Божия, казвам: тази работа не върви добре. И всички трябва да изпълните Волята Божия. Това е истинският морал, като изпълняваш Волята Божия. И онзи, който те слуша и той трябва да изпълни Волята Божия. Аз, като говоря, искам да изпълня Волята Божия и онзи, който ме слуша, и той трябва да изпълни Волята Божия – добре да ме слуша. „Защо трябва да го слушам?" – Да изпълня Волята Божия. Говори ти някой зле. Слушай го, за да изпълниш Волята Божия. И тогава попитай Господа: „Господи, туй, което ми каза той, право ли е? Ако е тъй, тогава покажи ми един начин, и ако не е право...", понеже изпълняваш Волята Божия. А, Господ казва: „Аз искам да живея в него." И то е Волята Божия.  
  
Та сега това е и вие понЪкой пжть като Марта, значи, обича ви Исусъ, има една Марта въ васъ, която обича Исусъ. Сега не е за васъ туй, да кажемъ външно или туй наричатъ посвещение, това да се събуди човЪкъ. Има едно съзнание, дето човЪкъ не го интересува нищо. Той е заспалъ и трЪбва отъ туй състояние да се събуди човЪкъ. Заспиване значи, казва Писанието: Не ме интересува тази работа. Всичко онова, което интересува човЪка, е важно. Но временно децата се интересуватъ, понЪкой пжть, колко ще израстнатъ. Гле-датъ дали растатъ. Има деца, които постоянно си мЪрятъ ръста. Иде детето при стената, тури една малка линийка на стената и отбележи. На другия день пакъ иде, пакъ мЪри. Е, отъ кжде въ туй дете именно това? Какво отношение има неговата височина съ неговия вжтрешенъ стремежъ? Разбира се, да останешъ на единъ сантиметъръ въ живота, да имашъ една височина на единъ сантиметъръ, какво ще те ползува това? Не струва. Височината има извЪстно отношение. На единъ сантиметъръ, ама трЪбва да имашъ 150, 160, 170 см въ височина.
+
(''Лампите изгаснаха. Вън е здрач.'') Оставете сега. Рекох, понякой път става такова каквото е сега. Понякой път изгасва нашата светлина, която ние сме направили по изкуствен начин, за да дойде другата светлина. (''6,20 часа'') Но малка е в даден случай светлината. Тогава ще дойде един брат, ще бутне там и ще се насърчите.
 +
 +
И сега във всяка една беседа, във времето, когато се говори, някои хора мислят, че беседите са лични. Не са лични, те са безлични. Дотогава, докато ти мислиш само за себе си, човек, който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Защото в Любовта по себе си, няма никакъв прогрес. И прогресът на човека седи, когато той започне да обича другите хора. И ти, когато обичаш ближния си, тогава ще разбереш каква е Волята Божия. Но ако се спреш при ближните, да кажем имаш само един ближен, ближен подразбира онзи вътре в тебе, когото ти подхранваш. Да обичаш ближния си, в мистичен смисъл е това. Любовта към себе си, това е най-малката любов. Значи то е мярката. Най-малката мярка за любовта, то си ти, а най-голямата мярка за любовта, то е Бог. А в дадения случай любовта към ближния е онази мярка, която ние може да прилагаме. Мярка, която в окултната страна се взема.  
  
Сега азъ нЪма да се спирамъ. Има една вжтрешна страна. Единъ день вие ще трЪбва да я учите. Има много работи да учите. Сега сте се спрЪли на много нЪща, които не сж толкова важни. Отчасти сж важни. И тия, маловажнитЪ нЪща ви спиратъ отъ онова, което има да, което може да научите. НЪкой пжть вие се спирате върху положението, което знаете. ЗапримЪръ има видни математици, които изчисляватъ съ каква бързина се движатъ атомитЪ; има математици, които изчисляватъ колко атоми има, колко йони има и т.н. Питамъ, ако ти знаешъ бързината на единъ атомъ, какво отношение има тази бързина спрЪмо тебе? Защото всичкитЪ нЪща сж важни дотолкова доколкото тЪ иматъ отношение. Ти нЪкой пжть се интересувашъ за нЪкой добъръ човЪкъ. Можешъ да се интересувашъ отъ неговата добрина дотолкова, доколкото той има отношение, или нЪкой пжть се интересуватъ за нЪкои лоши хора. Ходите и разпространявате, че този е лошъ, туй направи. Какво отношение има? Значи, въ дадения случай и доброто, и злото иматъ отношение. Значи, щомъ говорите за доброто на нЪкой човЪкъ, имате едно отношение и щомъ говорите за неговото лошо, за неговитЪ погрЪшки, па-къ се интересувате, пакъ го обичате. Има нЪщо, което пакъ ви интересува, значи има нЪщо въ васъ, което е съ лошеви-ната на този човЪкъ, че като говорите лошо за този човЪкъ, вие храните туй сжщество, приятно му е. Има нЪщо, което ви интересува. Ако нЪмаше туй, вие нЪмаше да говорите.
+
Тогава любовта към ближния е разширение на любовта. А любовта към Бога, това е онова, което дава смисъл и осмисля живота. Ти, като обичаш Бога, ще намериш великия смисъл на живота. Там е щастието. Щастието не седи в любовта, то е само едно условие. Ти искаш да бъдеш щастлив. Можеш да бъдеш щастлив, като обичаш Бога. Искаш да бъдеш силен. Ти можеш да бъдеш силен, само като обичаш ближния си. Да. А, искаш да се избавиш от всичките нещастия на живота. Трябва да обичаш себе си. Ама какво ще разберете? Ти трябва да бъдеш крайно умен. Защото и в любовта вие трябва да знаете.  
 
+
И следователно, когато говорите лошо за хората, вие подхранвате злото у васъ и като говорите добро за хората, вие подхранвате доброто. НЪкой казва: „Не искамъ да говоря." Не подхранва злото. ОнЪзи, които сж въ него, казватъ: „НЪмашъ право." ОнЪзи, които сж въ васъ, казватъ: „Кажи нЪщо." Щомъ говори[те] зло, вие подхранвате въ себе си злото. „Ама, казва, не е хубаво да говоришъ." То е другъ въп-росъ, дали е хубаво или не е хубаво. Какво разбирамъ подъ думата: не е хубаво? - Не подхранвай злото въ себе си. И тогава казватъ: „Хубаво е човЪкъ да прави добро." - Подхранвай доброто въ себе си. Тъй седи. Туй е външната страна.
+
 
+
Има единъ свЪтъ, който е много уменъ. Не мислете, че въ свЪта вие сте независими. Вие мислите, че сте независими. Не, има единъ свЪтъ, въ който живЪете и сжществата тамъ сж и добри и зли. ТЪ сж толкова умни, че познаватъ всичкитЪ ваши страни. ТЪ ще познаятъ вашата добра страна на естеството ви и лошото го познаватъ. ТЪ познаватъ по-тънко всичкитЪ ваши слабости. И сега вие седите и мислите нЪкой пжть, че сте съвършени, достигнали сте до края. Не е така. Колко слабости има единъ човЪкъ, само го поставете на единъ изпитъ и светията, като го поставишъ... Та защо Господь постави светиитЪ на голЪмъ изпитъ? Защото има голЪми слабости. И като дойде Исусъ на Земята, и Него Го поставиха на изпитъ.
+
 
+
Та рекохъ сега: „да идемъ да го събудимъ". Хубаво е, понЪкой пжть, да събудишъ човЪка. И хубаво е да го оставишъ да спи. Сега може на другата страна да питате: „Защо се бави, колко дена се бави Исусъ?" - Тази смърть, казва Той, не е на смърть. Тази болЪсть не е нЪщо лошо, тя е за Слава Божия. НЪкой пжть нЪкой казва: „РазболЪхъ се." Той се уплаши. На менъ ми разправя нЪкой и азъ казвамъ: „Това е за Слава Божия!" Той се разболЪлъ за Слава Божия. Боли те окото. - За Слава Божия! Боли те ухото. - За слава Божия! Боли те крака. - За Слава Божия. Боли те корема. - За Слава Божия. Боли те главата. - За Слава Божия. „Ама, какъ може това?" - Е, за Слава Божия. За Слава Божия въ туй отношение, че следъ всЪко болЪдуване на окото или ухото, ти ще научишъ една нова опитность. И въ живота си ти ще се по-дигнешъ. Следъ всЪка болЪсть човЪкъ е по-силенъ. И следъ всЪко изпитание, което може да преминете, вие ставате по-силенъ. Който има малки изпитания, той нищо не придобива. Туй виждаме въ природата, ония дървета, които сж из-търпЪли голЪми изпитания, станали сж голЪми дървета. Дж-бътъ запримЪръ голЪми изпитания издържа, а е голЪмъ. А малкитЪ тревички, които не сж били подложени и сега ги под-лагатъ и тЪхъ на изпитъ. Хиляди животни минаватъ отгоре имъ и ги тъпчатъ. Защо? За да станатъ яки. За да уякнатъ. За тЪхното добро е това.
+
 
+
Вие тамъ додето сте достигнали, всички искате да бжде-те щастливи. Ама не можемъ да бждемъ щастливи дотогава, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието да бжде общо достояние на всички хора еднакво. Т.е. всЪки единъ отъ васъ, който върви по правия пжть, той трЪбва да желае въ себе си доброто на всички хора. Той ще подхранва туй добро. Той тогава подхранва тази идея. Ако вие не мислите така и като ви казвамъ азъ нЪкой пжтъ, че трЪбва да обичате ближнитЪ, азъ подразбирамъ съвсемъ друга мисъль, да под-хранвашъ доброто, което ще те направи силенъ. Защото ти не можешъ да бждешъ добъръ, ако не обичашъ всичкитЪ хора. Защото като обичашъ всичкитЪ хора, ти ще подхранишъ това, което ще те направи щастливъ. Вие имате сега само единъ, когото обичате, двама, трима и вашитЪ деца. И щастието ви се равнява на много малко - на двама и трима. А като обичате всички, тогава щастието ви ще бжде голЪмо. И после, като мразите всички хора, и нещастието ви ще бжде голЪмо. Пакъ е сжщиятъ законъ. И обратното е вЪрно. „Азъ, казва, ги мразя всичкитЪ до единъ." -Ти ще подхранишъ злото въ себе си. И туй зло си има съвсемъ други закони. Следователно ти ще опиташъ горчевинитЪ вжтре. Други ще ядатъ и пиятъ, а ти ще плащашъ, на земенъ езикъ казано.
+
 
+
И тия работи, които обясняватъ съ карма. То е кармата много нерезбрана работа. Мислятъ тЪ, че като е карма, трЪбва да стане. Е, хубаво. Допуснете сега, че вие минавате нЪкжде и има турена нЪкоя бомба въ земята. Ако тази бомба вие не я бутате, тя ще седи тамъ. Опасна е бомбата, ако вие искате научно да я изследвате, тя може да се пукне и вие, и бомбата, и двама ще идете. Сега мнозина обичатъ да ходятъ, да бутатъ тия бомби. Тази бомба не си я направилъ ти. НЪкой другъ я е турилъ тамъ, ти минавашъ и буташъ. И вие сега въ васъ имате много бомби. И ако не ги бутате, работата ще е добра, ако ги бутате, тЪ ще експлодиратъ. Сега даже единъ праведенъ и той си има бомби. Дяволътъ не спи. Вечерьта, когато ти си заспалъ нЪкжде, той ще тури нЪкоя бомба и ще направи така, че да бутнешъ тази бомба.
+
 
+
Сега туй е научната страна на живота. ТрЪбва да имате предъ видъ живота на всички хора, трЪбва да желаете тЪхното добро. Съ туй вие подигате себе си, подигате човЪ-чеството. И тогава вършите Волята Божия. НЪкой пжть дойде нЪкой при мене, казва: „Ти си много добъръ човЪкъ, да направишъ добро, ти правишъ добро." - Рекохъ, слушай, за тебе никакво добро не правя. Азъ съмъ добъръ въ тази сми-съль: искамъ да изпълня Волята Божия и като я изпълня, това ме радва. Какво ти мислишъ, дали ти си щастливъ или си нещастенъ, това не ме интересува. Това е твое разбиране. Азъ изпълнявамъ Волята Божия. И гледамъ дали съмъ я из-пълнилъ. Щомъ извърша Волята Божия, азъ съмъ радостенъ. Като не извърша Волята Божия, казвамъ: тази работа не върви добре. И всички трЪбва да изпълните Волята Божия. Това е истинскиятъ моралъ, като изпълнявашъ Волята Божия. И онзи, който те слуша и той трЪбва да изпълни Волята Божия. Азъ, като говоря, искамъ да изпълня Волята Божия и онзи, който ме слуша, и той трЪбва да изпълни Волята Божия -добре да ме слуша. „Защо трЪбва да го слушамъ?" - Да изпълня Волята Божия. Говори ти нЪкой зле. Слушай го, за да изпълнишъ Волята Божия. И тогава попитай Господа: „Господи, туй, което ми каза той, право ли е? Ако е тъй, тогава покажи ми единъ начинъ, и ако не е право...", понеже изпълнявашъ Волята Божия. А, Господь казва: „Азъ искамъ да живЪя въ него." И то е Волята Божия.
+
 
+
(ЛампитЪ изгаснаха. Вънъ е здрачъ.) Оставете сега. Рекохъ, понЪкой пжть става такова каквото е сега. ПонЪкой пжть изгасва нашата свЪтлина, която ние сме направили по изкуственъ начинъ, за да дойде другата свЪтлина. (6,20 часа) Но малка е въ даденъ случай свЪтлината. Тогава ще дойде единъ братъ, ще бутне тамъ и ще се насърдчите.
+
 
+
И сега въ всЪка една беседа, въ времето, когато се говори, нЪкои хора мислятъ, че беседитЪ сж лични. Не сж лични, тЪ сж безлични. Дотогава, докато ти мислишъ само за себе си, човЪкъ, който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Защото въ Любовьта по себе си, нЪма никакъв прогресъ. И прогресътъ на човЪка седи, когато той започне да обича другитЪ хора. И ти, когато обичашъ ближния си, тогава ще разберешъ каква е Волята Божия. Но ако се спрешъ при ближнитЪ, да кажемъ имашъ само единъ ближен, бли-женъ подразбира онзи вжтре въ тебе, когото ти подхранвашъ. Да обичашъ ближния си, въ мистиченъ смисълъ е това. Лю-бовьта къмъ себе си, това е най-малката любовь. Значи то е мЪрката. Най-малката мЪрка за любовьта, то си ти, а най-голЪмата мЪрка за любовьта, то е Богъ. А въ дадения случай любовьта къмъ ближния е онази мЪрка, която ние може да прилагаме. МЪрка, която въ окултната страна се взема.
+
 
+
Тогава любовьта къмъ ближния е разширение на лю-бовьта. А любовьта къмъ Бога, това е онова, което дава сми-сълъ и осмисля живота. Ти, като обичашъ Бога, ще намеришъ великия смисълъ на живота. Тамъ е щастието. Щастието не седи въ любовьта, то е само едно условие. Ти искашъ да бждешъ щастливъ. Можешъ да бждешъ щастливъ, като обичашъ Бога. Искашъ да бждешъ силенъ. Ти можешъ да бждешъ силенъ, само като обичашъ ближния си. Да. А, ис-кашъ да се избавишъ отъ всичкитЪ нещастия на живота. ТрЪбва да обичашъ себе си. Ама какво ще разберете? Ти трЪбва да бждешъ крайно уменъ. Защото и въ любовьта вие трЪбва да знаете.
+
 
+
Сега нЪкои отъ васъ казватъ тъй: „Азъ за ближнитЪ си петь пари не давамъ. За Бога не се интересувамъ, мисля само за себе си." Питамъ тогава, какво може да дадете вие при такова разбиране на живота? Вие живЪли ли сте нЪкой пжть сами? НЪкои отъ васъ искатъ да живЪятъ сами, да ви не смущава свЪтътъ. ЖивЪли ли сте сами, да знаете какво нЪщо е самотия. Вие не сте опитали още самотията. Самотията то е единъ затворъ, единъ замъкъ, като те турятъ вжтре, че никой нЪма да те смущава. Никаква свЪтлина нЪма да има въ тази самотия. Ти искашъ да бждешъ самъ. Тази самотия азъ разбирамъ. Азъ зная вие какво искате, но то не е самотия. То е живЪене съ Бога, то е живЪене съ всички хора. Азъ разби-рамъ самотата, да живЪешъ съ всички хора, а тъй както вие разбирате, то е най-голЪмото нещастие, на което може да се подложите. Съ никого да не живЪешъ, то е най-голЪмото не-щасите. Дето всички да се оттеглятъ и ти да останешъ самъ. Ама като останешъ самъ, ти ще почувствувашъ всичката твоя слабость, нЪма да имашъ никаква форма, само едно голо съзнание. Най-голЪмата сиромашия е това. Не смЪсвайте вие уединение и самъ да останешъ. ЧовЪкъ самъ не може да бжде. Въ тази смисъль, както вие разбирате, нЪма разтежъ. И самъ съ Бога да останешъ, да вършишъ Неговата Воля. И ще изб-Ъгвате хората, които живЪятъ сами.
+
 
+
ТрЪбва да ви докажа, въ живота туй сжществува. Има единъ примеръ. Какво ще те интересува тебе една стара баба или единъ старъ дЪдо, които живЪятъ сами? Интересу-ватъ ли ви тЪ? Не. Но, ако старата баба има една дъщеря, хубава, красива или има единъ синъ красивъ, левентъ, вече ви интересува. Туй, което дава цЪнность на старитЪ баби, то сж тЪхнитЪ джщери и тЪхнитЪ синове. Защо искатъ нЪкои да се женятъ стари баби? СтаритЪ да се женятъ. Сега мла-дитЪ се женятъ. НЪкой казва: „Ще се оженя." - За да имашъ дъщеря или синъ, да те уважаватъ хората. Защото, ако оста-нешъ такъвъ, нЪма да те уважаватъ хората. НЪкой казва: „Азъ искамъ да се оженя." Рекохъ, всичкитЪ стари да се женятъ. А младитЪ защо трЪбва да дойдатъ? Да помагатъ на старитЪ. То е правото, да помагатъ. И младиятъ не трЪбва да се жени. А като остарЪе, да се ожени. Докато е младъ, да се не жени. А щомъ остарЪе, да се ожени. Или казано на другъ езикъ: докато си ситъ, ти си младъ. Щомъ огладнЪешъ, ти си оста-рЪлъ вече. ТрЪбва да се наядешъ. Разбирайте сега, то е онзи езикъ. Като огладнЪешъ, то е старость вече. Ще се наядешъ и нЪма да преядешъ. И храната, която вземешъ ти, трЪбва да бждешъ доволенъ отъ тази храна. Колкото и малко да е тя, бжди доволенъ отъ тази храна.
+
 
+
Та рекохъ сега, трЪбва да се събуди въ васъ. Вие, спящите седите и казвате: „Какво ще се прави сега? СвЪтътъ лошъ е станалъ." Не е станалъ лошъ свЪтътъ. СвЪтътъ трЪбва да умре и да заспи, този свЪтъ, за да дойде пакъ Господь, да го събуди. И ако го събуди, Той ще каже: „Пуснете го отвънка, да си отиде въ кжщи." Ти имашъ едно желание за нЪщо. Благодари на Бога. Искашъ да се оженишъ. Благодари на Бога, че ти е дошло туй желание. Не искашъ да се женишъ. Благодари пакъ на Бога. ОсиромашЪешъ, обогатЪешъ, за всичко, каквото стане, благодарете на Бога. То е истинското възпитание. Истинското възпитание въ това седи. За всЪко нЪщо, което стане въ свЪта, ти благодари на Бога. Добро или зло. Защото ако е зло, Богъ ще го превърне на добро. Пъкъ ако е добро, то само по себе си е добро. Пакъ благодари на Бога, за да можешъ да вкусишъ отъ хубостьта на туй добро.
+
 
+
А сега ние ограничаваме. Ние избЪгваме злото. То е слабостьта. Ти щомъ избЪгвашъ злото, тогава ония, отъ този свЪтъ казватъ: „Ти си много нещастенъ. Не е този пжть, по който трЪбва да ходишъ." ТЪ искатъ сега да ти дадатъ единъ цЪръ, другъ цЪръ, та ще викашъ. И работата не се оправя. Значи, всЪко едно смущение, което човЪкъ претърпява, едно просто правило, казва: „Какво трЪбва да правимъ?" При менъ като дойдете, една дума ще ви кажа. „Какво да пра-вимъ? ГолЪмо нещастие имамъ." - Благодари на Бога! Благодари за твоитЪ нещастия. Благодарете на Бога за всичко туй, което си ни далъ. И превърни го на добро. Тъй ще кажете. Туй е единъ лЪкъ сега. За всичко благодари на Бога! Това за себе си ще го знаете, не отвънка. Въ себе си благодари за онова, което имашъ. И тогава ти си събуденъ.
+
 
+
Или другояче казано. Ти, като викашъ къмъ Господа, ти ще привлечешъ Неговото внимание, защото Господь е занятъ. Много работа има Той. И ти трЪбва да привлечешъ вниманието Му. Той е много внимателенъ. Но ти трЪбва да привлечешъ вниманието Му. НЪкжде си направилъ нЪкоя пог-рЪшка, ти привличашъ Неговото внимание. Защото, ако не привлечешъ вниманието Му, ще се увеличи злото, ако прив-лечешъ вниманието, Господь ще го превърне на добро. Ти, щомъ се обърнешъ къмъ Господа, Той всЪкога те е слушалъ. Всички хора слуша. За нЪкой, като се обърне къмъ него, заспива той, казва: „Защо заспа?" - Рекохъ, за Слава Божия! Ро-дилъ се нЪкой - за Слава Божия. Не, да бжде по буквата. За Слава Божия да бжде всичкото. И като умиратъ хората, за Слава Божия е. Умираме, тамъ е казано: „Да минемъ отъ смърть въ животъ." Едни хора минаватъ отъ смърть въ жи-вотъ, а други минаватъ отъ животъ въ смърть. За Слава Божия е това. Защото и онЪзи, които живЪятъ, и онЪзи, които умиратъ, и еднитЪ за Бога умиратъ, и другитЪ за Бога ожи-вяватъ. Всичко е за Бога.
+
 
+
Така трЪбва да мислитЪ въ себе си и всичките противоречия, които имате, ще се разрешатъ. Тъй се разрешава всичко. СвЪтътъ ще върви, нЪма да се премахнатъ мжчноти-итЪ, които сега имате. Не мислете, че тЪ ще се премахнатъ. ВсЪка една мжчнотия трЪбва да се превърне за добро. ВсЪко едно страдание трЪбва да принесе полза. То не е тъй да го изпждишъ. Ама много учтиви трЪбва да бждете. Моятъ фи-гуративенъ езикъ е, като дойде една болка, ти ще бждешъ учтивъ къмъ нея, ще кажешъ: „Много ми е приятно, че си ме посЪтила, че си благоволила да ме посЪтишъ. Не ти е приятно, но ще кажешъ, че ти е приятно. Защото тази болка е много докачлива. И ако ти се недоволенъ, тя ще се усили. Пъкъ, ако кажешъ, че си благодаренъ, болката ще си върви, ще те напусне. Защото болката, това е едно живо, разумно сжщес-тво. НЪма болка, въ която да не присжтствува едно живо сжщество. Тази болка си показва степеньта на неговата ра-зумность и степеньта на неговата сила. То е сжщество, което те мжчи тебе. И понеже само Богъ заповЪдва на всичко въ свЪта, ти, като се обърнешъ къмъ Бога, Той ще му каже. Богъ е Сжщество, Което казва. Защото онЪзи хора, които сж твърдоглави и упорити, Богъ изпраща, оставя тия, умнитЪ да дой-датъ. ТЪ ще те упжтятъ тебе. Че какъ нЪма.
+
 
+
Една млада мома, която иска да се жени преждевременно, не е остарЪла още, какво става? Нейниятъ възлюб-ленъ ще я напусне. Ще се роди тогава ревность въ него, той ще я хване за косата, казва: „Защо ходишъ по другитЪ?" Защо я бие той? - Преждевременно се е женила тя. Преждевременна женидба е, която Господь не удобрява. И когато Гос-подь не удобрява едно нЪщо, Той ще остави тия духове да те измжчватъ. И като те измжчватъ, ще кажешъ: „Преждевременно направихъ това." А като направишъ нЪщо навреме, тогава нищо. То е на време. Казвашъ: „Направихъ азъ една погрЪшка." Не е въпросъ за грЪхъ. Не сме направили онази връзка, която Богъ изисква отъ насъ. Той не го изисква насила. Дойде нЪкой лошъ човЪкъ при менъ. Азъ не питамъ какво трЪбва той да направи. Че е лошъ, той е лошъ, това не ме интересува, но искамъ да зная каква е Волята Божия. Всичко ще се уреди добре.
+
 
+
Та рекохъ сега, стремете се въ себе си, като дойде Исусъ, да събуди. Защото умрЪлия Лазаръ трЪбва да се събуди. Мария му казва: „Недей, Господи, той вече смърди."
+
 
+
Азъ го тълкувамъ. Азъ искамъ да посЪтя нЪкой, да го събудя, а вие казвате: „Много лошъ е той, цЪла експлозия, смра-дъ, нека седи тамъ." Макаръ и да е четири дена, макаръ и да смърди, отварямъ камъка, ще му каже Господь високо: „Ла-заре, стани!" И после ще му каже: „Оставете го, да си иде вкжщи."
+
 
+
Та рекохъ, живота, който имате, трЪбва да го използу-вате, всичкия животъ да го използувате за себе си, за ближ-нитЪ и за Бога. Но първото нЪщо: животътъ трЪбва да се използува. Да изпълнятъ всички Волята Божия. И да я изпъл-нимъ тъй, както ние я разбираме. Азъ казвамъ: Да изпълните Волята Божия, както вие я разбирате въ себе си. И когато нЪкой човЪкъ прави погрЪшка въ себе си, направилъ нЪщо той, казалъ нЪщо, кажи: „За Слава Божия!" Вие ще идете да се оплачете. Най-лошото да е, за Слава Божия е. Това е правилното възпитание. ВсЪки трЪбва да каже: За Слава Божия! Ако не кажете така, работата ще се усложнява. За Слава Божия, (въ себе си) ще кажете. То е, значи, да събуждашъ онова хубавото, красивото въ себе си, да растешъ.
+
 
+
При менъ идатъ нЪкои, казватъ: „Еди коя сестра закж-сала." И сега наскоро дойде една млада жена, не я зная отъ кжде, за пръвъ пжть я виждамъ, нЪкой отъ Русе я препоржча, нЪкоя си друга Мария и не я зная, пратила я и казва: „Ти като идешъ при Учителя, Той ще уреди работитЪ." Дойде тя и се оплаква, нещастна. НЪмала подслонъ, кжде да се подслони. Раздала си паритЪ, всичко туй. Търси подслонъ и нЪкой да я храни. Азъ, като я гледамъ, доста е здрава и доста красива. Рекохъ, за Слава Божия е. Казва тя, че се е оженила и се развЪла съ мжжа си. - За Слава Божия. Съ единъ мжжъ е жив-Ъла оженена и най-после, взема я другъ, който я излъгва. - За Слава Божия. Рекохъ: „Сестра, ти искашъ да бждешъ щастлива." Говоря у за Бога, тя не иска да знае. За Бога, не. И то е за Слава Божия, сега. Тя за Господа ни най-малко не се интересува. Ама, иска тъй да у уредя външно работата. Ре-кохъ: „Слушай сега, за Слава Божия, азъ да съмъ на твое мЪсто, ще ида да работя, слуга ставамъ." Тя била чиновничка, знае печатарство, но вече живЪла, не иска тя да става слугиня. Пъкъ и мжчно се намира работа. „За Слава Божия, рекохъ, ти ще се опретнешъ да работишъ. Ако бЪше ти болна, като единъ инвалидъ, азъ щЪхъ да те взема, да те храня, да ти помагамъ, за Слава Божия, ако нЪма кой другъ." ТрЪбва да гледамъ за Слава Божия, събуждамъ въ нея. Тя ме гледа. И рекохъ: „Иди и ако не можешъ да си намЪришъ работа, ела пакъ при менъ. ТрЪбва сега да имашъ вЪра въ себе си, ще се оправятъ работитЪ, за Слава Божия." Въ себе си казвамъ: за Слава Божия. И тя ме послуша и си тръгна по пжтя. Все ще намЪришъ пакъ нЪкой да те обича, за Слава Божия. Ще дой-датъ да ми кажатъ: „По лошия пжть тръгнала." Не, за Слава Божия. Всичко въ свЪта е за Слава Божия. Казватъ: „Ама, ти не го съжалявашъ." Азъ обичамъ хората. Като срЪщна нЪко-го, ама много нещастенъ, казвамъ: за Слава Божия. То е ис-тинскиятъ пжть.
+
 
+
Тогава и на васъ ви казвамъ туй, което не съмъ ви ка-залъ. Вие страдате - за Слава Божия е. Недоволенъ сте - за Слава Божия. Не се разбирате - за Слава Божия! Че нЪма братство - за Слава Божия. Е, добро правите - за Слава Божия. Всичко е за Слава Божия. Този е пжтьтъ, за да се поправи. Друго възпитание нЪма. Азъ съмъ опиталъ методитЪ. Може да възпитавате човЪка, другото е само калайдисване, позлатяване отгоре. За Слава Божия, то е сжщината. Като кажешъ: за Слава Божия, събужда се у тебе онова, Божественото, което има сила и може да създаде всичко. Една дума - за Слава Божия, но да я туришъ.
+
 
+
„Но да идемъ, да събудимъ Лазара" И азъ ви рекохъ, оставете сега Господь да събуди въ васъ, по който и да е начинъ, да събуди заспалия Лазаръ. По който начинъ, не Му давайте съвЪтъ. И Той (Христосъ) каза: „Благодаримъ Ти Отче, че всЪкога си ме послушалъ." И хубаво е, всЪкога да слушате тази молитва: Благодаримъ Ти Отче, че всЪкога си ме послушалъ. За Слава Божия. Ти, като страдашъ, кажете: „Отче, благодаря Ти, че всЪкога Си ме слушалъ. Тази малка болЪсть, която имашъ, зная, Ти ще ме послушашъ." Значи всЪко нЪщо, което става въ васъ добро или зло, то е да вЪрва-те и да кажете: „Благодаримъ Ти Господи, че всЪкога си ме послушалъ."
+
 
+
 
+
 
+
 
+
 
+
Отче нашъ
+
 
+
 
+
 
+
6.05 часа сутринъта
+
 
+
 
+
 
+
Сега, за 10 минути ще имаме едно малко размишление. И после ще имаме упраженията. Размишлението, това е една почивка. Ще си починемъ. Въ размишленията, всичко онова, което трЪбва да направите презъ днешния день, ще пораз-мислите. И тогава ще станемъ.
+
  
 +
Сега някои от вас казват тъй: „Аз за ближните си пет пари не давам. За Бога не се интересувам, мисля само за себе си." Питам тогава, какво може да дадете вие при такова разбиране на живота? Вие живели ли сте някой път сами? Някои от вас искат да живеят сами, да ви не смущава светът. Живели ли сте сами, да знаете какво нещо е самотия. Вие не сте опитали още самотията. Самотията то е един затвор, един замък, като те турят вътре, че никой няма да те смущава. Никаква светлина няма да има в тази самотия. Ти искаш да бъдеш сам. Тази самотия аз разбирам. Аз зная вие какво искате, но то не е самотия. То е живеене с Бога, то е живеене с всички хора. Аз разбирам самотата, да живееш с всички хора, а тъй както вие разбирате, то е най-голямото нещастие, на което може да се подложите. С никого да не живееш, то е най-голямото нещастие. Дето всички да се оттеглят и ти да останеш сам. Ама като останеш сам, ти ще почустваш всичката твоя слабост, няма да имаш никаква форма, само едно голо съзнание. Най-голямата сиромашия е това. Не смесвайте вие уединение и сам да останеш. Човек сам не може да бъде. В този смисъл, както вие разбирате, няма растеж. И сам с Бога да останеш, да вършиш Неговата Воля. И ще избягвате хората, които живеят сами.
 +
 +
Трябва да ви докажа, в живота туй съществува. Има един пример. Какво ще те интересува тебе една стара баба или един стар дядо, които живеят сами? Интересуват ли ви те? Не. Но, ако старата баба има една дъщеря, хубава, красива или има един син красив, левент, вече ви интересува. Туй, което дава ценност на старите баби, то са техните дъщери и техните синове. Защо искат някои да се женят стари баби? Старите да се женят. Сега младите се женят. Някой казва: „Ще се оженя." - За да имаш дъщеря или син, да те уважават хората. Защото, ако останеш такъв, няма да те уважават хората. Някой казва: „Аз искам да се оженя." Рекох, всичките стари да се женят. А младите защо трябва да дойдат? Да помагат на старите. То е правото, да помагат. И младият не трябва да се жени. А като остарее, да се ожени. Докато е млад, да се не жени. А щом остарее, да се ожени. Или казано на друг език: докато си сит, ти си млад. Щом огладнееш, ти си остарял вече. Трябва да се наядеш. Разбирайте сега, то е онзи език. Като огладнееш, то е старост вече. Ще се наядеш и няма да преядеш. И храната, която вземеш ти, трябва да бъдеш доволен от тази храна. Колкото и малко да е тя, бъди доволен от тази храна.
 +
 +
Та рекох сега, трябва да се събуди във вас. Вие, спящите седите и казвате: „Какво ще се прави сега? Светът лош е станал." Не е станал лош светът. Светът трябва да умре и да заспи, този свят, за да дойде пак Господ, да го събуди. И ако го събуди, Той ще каже: „Пуснете го отвънка, да си отиде вкъщи." Ти имаш едно желание за нещо. Благодари на Бога. Искаш да се ожениш. Благодари на Бога, че ти е дошло туй желание. Не искаш да се жениш. Благодари пак на Бога. Осиромашееш, обогатееш, за всичко, каквото стане, благодарете на Бога. То е истинското възпитание. Истинското възпитание в това седи. За всяко нещо, което стане в света, ти благодари на Бога. Добро или зло. Защото ако е зло, Бог ще го превърне на добро. Пък ако е добро, то само по себе си е добро. Пак благодари на Бога, за да можеш да вкусиш от хубостта на туй добро.
  
 +
А сега ние ограничаваме. Ние избягваме злото. То е слабостта. Ти щом избягваш злото, тогава ония, от този свят казват: „Ти си много нещастен. Не е този път, по който трябва да ходиш." Те искат сега да ти дадат един цяр, друг цяр, та ще викаш. И работата не се оправя. Значи, всяко едно смущение, което човек претърпява, едно просто правило, казва: „Какво трябва да правим?" При мен като дойдете, една дума ще ви кажа. „Какво да правим? Голямо нещастие имам." – Благодари на Бога! Благодари за твоите нещастия. Благодарете на Бога за всичко туй, което си ни дал. И превърни го на добро. Тъй ще кажете. Туй е един лек сега. За всичко благодари на Бога! Това за себе си ще го знаете, не отвънка. В себе си благодари за онова, което имаш. И тогава ти си събуден.
 +
 +
Или другояче казано. Ти, като викаш към Господа, ти ще привлечеш Неговото внимание, защото Господ е зает. Много работа има Той. И ти трябва да привлечеш вниманието Му. Той е много внимателен. Но ти трябва да привлечеш вниманието Му. Някъде си направил някоя погрешка, ти привличаш Неговото внимание. Защото, ако не привлечеш вниманието Му, ще се увеличи злото, ако привлечеш вниманието, Господ ще го превърне на добро. Ти, щом се обърнеш към Господа, Той всякога те е слушал. Всички хора слуша. За някой, като се обърне към него, заспива той, казва: „Защо заспа?" – Рекох, за Слава Божия! Родил се някой – за Слава Божия. Не да бъде по буквата. За Слава Божия да бъде всичкото. И като умират хората, за Слава Божия е. Умираме, там е казано: „Да минем от смърт в живот." Едни хора минават от смърт в живот, а други минават от живот в смърт. За Слава Божия е това. Защото и онези, които живеят, и онези, които умират, и едните за Бога умират, и другите за Бога оживяват. Всичко е за Бога.
 +
 +
Така трябва да мислите в себе си и всичките противоречия, които имате, ще се разрешат. Тъй се разрешава всичко. Светът ще върви, няма да се премахнат мъчнотиите, които сега имате. Не мислете, че те ще се премахнат. Всяка една мъчнотия трябва да се превърне за добро. Всяко едно страдание трябва да принесе полза. То не е тъй да го изпъдиш. Ама много учтиви трябва да бъдете. Моят фигуративен език е, като дойде една болка, ти ще бъдеш учтив към нея, ще кажеш: „Много ми е приятно, че си ме посетила, че си благоволила да ме посетиш. Не ти е приятно, но ще кажеш, че ти е приятно. Защото тази болка е много докачлива. И ако ти се недоволен, тя ще се усили. Пък, ако кажеш, че си благодарен, болката ще си върви, ще те напусне. Защото болката, това е едно живо, разумно същество. Няма болка, в която да не присъства едно живо същество. Тази болка си показва степента на неговата разумност и степента на неговата сила. То е същество, което те мъчи тебе. И понеже само Бог заповядва на всичко в света, ти, като се обърнеш към Бога, Той ще му каже. Бог е Същество, Което казва. Защото онези хора, които са твърдоглави и упорити, Бог изпраща, оставя тия, умните да дойдат. Те ще те упътят тебе. Че как няма.
 +
 +
Една млада мома, която иска да се жени преждевременно, не е остаряла още, какво става? Нейният възлюбен ще я напусне. Ще се роди тогава ревност в него, той ще я хване за косата, казва: „Защо ходиш по другите?" Защо я бие той? – Преждевременно се е женила тя. Преждевременна женитба е, която Господ не одобрява. И когато Господ не одобрява едно нещо, Той ще остави тия духове да те измъчват. И като те измъчват, ще кажеш: „Преждевременно направих това." А като направиш нещо навреме, тогава нищо. То е на време. Казваш: „Направих аз една погрешка." Не е въпрос за грях. Не сме направили онази връзка, която Бог изисква от нас. Той не го изисква насила. Дойде някой лош човек при мен. Аз не питам какво трябва той да направи. Че е лош, той е лош, това не ме интересува, но искам да зная каква е Волята Божия. Всичко ще се уреди добре.
 +
 +
Та рекох сега, стремете се в себе си, като дойде Исус, да събуди. Защото умрелият Лазар трябва да се събуди. Мария му казва: „Недей, Господи, той вече смърди." Аз го тълкувам. Аз искам да посетя някой, да го събудя, а вие казвате: „Много лош е той, цяла експлозия, смрад, нека седи там." Макар и да е четири дена, макар и да смърди, отварям камъка, ще му каже Господ високо: „Лазаре, стани!" И после ще му каже: „Оставете го, да си иде вкъщи."
 +
 +
Та рекох, живота, който имате, трябва да го използвате, всичкия живот да го използвате за себе си, за ближните и за Бога. Но първото нещо: животът трябва да се използва. Да изпълнят всички Волята Божия. И да я изпълним тъй, както ние я разбираме. Аз казвам: Да изпълните Волята Божия, както вие я разбирате в себе си. И когато някой човек прави погрешка в себе си, направил нещо той, казал нещо, кажи: „За Слава Божия!" Вие ще идете да се оплачете. Най-лошото да е, за Слава Божия е. Това е правилното възпитание. Всеки трябва да каже: За Слава Божия! Ако не кажете така, работата ще се усложнява. За Слава Божия, (в себе си) ще кажете. То е, значи, да събуждаш онова хубавото, красивото в себе си, да растеш.
 +
 +
При мен идат някои, казват: „Еди коя сестра закъсала." И сега наскоро дойде една млада жена, не я зная откъде, за пръв път я виждам, някой от Русе я препоръча, някоя си друга Мария и нея не я зная, пратила я и казва: „Ти като идеш при Учителя, Той ще уреди работите." Дойде тя и се оплаква, нещастна. Нямала подслон, къде да се подслони. Раздала си парите, всичко туй. Търси подслон и някой да я храни. Аз, като я гледам, доста е здрава и доста красива. Рекох, за Слава Божия е. Казва тя, че се е оженила и се развела с мъжа си. – За Слава Божия. С един мъж е живяла оженена и най-после, взема я друг, който я излъгва. – За Слава Божия. Рекох: „Сестра, ти искаш да бъдеш щастлива." Говоря й за Бога, тя не иска да знае. За Бога, не. И то е за Слава Божия, сега. Тя за Господа ни най-малко не се интересува. Ама, иска тъй да й уредя външно работата. Рекох: „Слушай сега, за Слава Божия, аз да съм на твое място, ще ида да работя, слуга ставам." Тя била чиновничка, знае печатарство, но вече живяла, не иска тя да става слугиня. Пък и мъчно се намира работа. „За Слава Божия, рекох, ти ще се опретнеш да работиш. Ако беше ти болна, като един инвалид, аз щях да те взема, да те храня, да ти помагам, за Слава Божия, ако няма кой друг." Трябва да гледам за Слава Божия, събуждам в нея. Тя ме гледа. И рекох: „Иди и ако не можеш да си намериш работа, ела пак при мен. Трябва сега да имаш вяра в себе си, ще се оправят работите, за Слава Божия." В себе си казвам: за Слава Божия. И тя ме послуша и си тръгна по пътя. Все ще намериш пак някой да те обича, за Слава Божия. Ще дойдат да ми кажат: „По лошия път тръгнала." Не, за Слава Божия. Всичко в света е за Слава Божия. Казват: „Ама, ти не го съжаляваш." Аз обичам хората. Като срещна някого, ама много нещастен, казвам: за Слава Божия. То е истинският път.
 +
 +
Тогава и на вас ви казвам туй, което не съм ви казал. Вие страдате – за Слава Божия е. Недоволен сте – за Слава Божия. Не се разбирате – за Слава Божия! Че няма братство – за Слава Божия. Е, добро правите – за Слава Божия. Всичко е за Слава Божия. Този е пътят, за да се поправи. Друго възпитание няма. Аз съм опитал методите. Може да възпитавате човека, другото е само калайдисване, позлатяване отгоре. За Слава Божия, то е същината. Като кажеш: за Слава Божия, събужда се у тебе онова, Божественото, което има сила и може да създаде всичко. Една дума – за Слава Божия, но да я туриш.
  
6.15 часа сутринъта
+
„Но да идем, да събудим Лазара" И аз ви рекох, оставете сега Господ да събуди във вас, по който и да е начин, да събуди заспалия Лазар. По който начин, не Му давайте съвет. И Той (''Христос'') каза: „Благодарим Ти Отче, че всякога си ме послушал." И хубаво е, всякога да слушате тази молитва: Благодарим Ти Отче, че всякога си ме послушал. За Слава Божия. Ти, като страдаш, кажи: „Отче, благодаря Ти, че всякога Си ме слушал. Тази малка болест, която имаш, зная, Ти ще ме послушаш." Значи всяко нещо, което става във вас добро или зло, то е да вярвате и да кажете: „Благодарим Ти Господи, че всякога си ме послушал."
  
 +
'''''Отче наш'''''
  
 +
''6.05 часа сутринта''
  
 +
Сега, за 10 минути ще имаме едно малко размишление. И после ще имаме упражненията. Размишлението, това е една почивка. Ще си починем. В размишленията, всичко онова, което трябва да направите през днешния ден, ще поразмислите. И тогава ще станем.
  
 +
''6.15 часа сутринта''
  
На поляната - упражненията съ музика. Хубаво слънце грЬе, топло е.
+
''На поляната - упражненията с музика. Хубаво слънце грее, топло е.''
  
ПослЬдно Утринно Слово 20 септември 1936г.
 
  
ИзгрЬвъ
+
Последно Утринно Слово, 20 септември 1936 г. – Изгрев.

Текуща версия към 13:42, 15 февруари 2012

Съборно слово

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

Работна среда на електронния архив


За Слава Божия

5 часа сутринта

Небето ясно, звездно, отворено.

Времето меко, ведро, приятно.


Добрата молитва

91 Псалом

Молитвата на Царството

11 гл. от Ев. на Иоана

„В начало бе Словото"

Има една връзка между всяко начало и всеки край. Думата „край" разно се разбира. Но в живота краят показва какво е било началото. Краят изявява какво е било началото.

Има много неща, които са важни в тази глава. Аз ще се спра върху един стих: (11 ст.) „Това рече и подир това казва им: Лазар, нашият приятел, заспа, но да ида да го събудя." Да иде да го събуди. Е, защо заспива човек? Уморил се е, заспива. Да си почине. И след всяко заспиване и събуждане има една почивка. Сега някои мислят, че някога си, преди две хиляди години заспал един евреин. Казват: „Какво общо може да има този евреин с нас? Какво ни интересува, че Исус казал: „Заспа, но да ида да го събудя." Но всеки има по един заспал Лазар в себе си. Този Лазар живее у всинца. Този Лазар е заспал и следователно нуждае се да дойде, в този смисъл, Исус да го събуди. И всеки има по две сестри – Марта и Мария. И едната от тях, казва Писанието: „А, Исус обичаше Марта." И в същата глава казва, на друго място е казано, понеже Исус я обичаше, тя казва веднъж на Исуса: „Кажи на сестра ми да вземе и тя малко да работи, тя съвсем се е отдала на един друг живот, че не ми помага. Не ми помага в живота." Христос казва, че Мария избрала добрата част. Макар и да я обичаше Христос, тя се суетеше за външната страна на живота.

Та сега това е и вие понякой път като Марта, значи, обича ви Исус, има една Марта във вас, която обича Исус. Сега не е за вас туй, да кажем външно или туй наричат посвещение, това да се събуди човек. Има едно съзнание, дето човек не го интересува нищо. Той е заспал и трябва от туй състояние да се събуди човек. Заспиване значи, казва Писанието: Не ме интересува тази работа. Всичко онова, което интересува човека, е важно. Но временно децата се интересуват, понякой път, колко ще израснат. Гледат дали растат. Има деца, които постоянно си мерят ръста. Иде детето при стената, тури една малка линийка на стената и отбележи. На другия ден пак иде, пак мери. Е, откъде в туй дете именно това? Какво отношение има неговата височина с неговия вътрешен стремеж? Разбира се, да останеш на един сантиметър в живота, да имаш една височина на един сантиметър, какво ще те ползва това? Не струва. Височината има известно отношение. Не един сантиметър, ама трябва да имаш 150, 160, 170см във височина.

Сега аз няма да се спирам. Има една вътрешна страна. Един ден вие ще трябва да я учите. Има много работи да учите. Сега сте се спрели на много неща, които не са толкова важни. Отчасти са важни. И тия, маловажните неща ви спират от онова, което има да (научите), което може да научите. Някой път вие се спирате върху положението, което знаете. Например има видни математици, които изчисляват с каква бързина се движат атомите; има математици, които изчисляват колко атоми има, колко йони има и т.н. Питам, ако ти знаеш бързината на един атом, какво отношение има тази бързина спрямо тебе? Защото всичките неща са важни дотолкова, доколкото те имат отношение. Ти някой път се интересуваш за някой добър човек. Можеш да се интересуваш от неговата добрина дотолкова, доколкото той има отношение, или някой път се интересуват за някои лоши хора. Ходите и разпространявате, че този е лош, туй направи. Какво отношение има? Значи, в дадения случай и доброто, и злото имат отношение. Значи, щом говорите за доброто на някой човек, имате едно отношение и щом говорите за неговото лошо, за неговите погрешки, пак се интересувате, пак го обичате. Има нещо, което пак ви интересува, значи има нещо във вас, което е с лошавината на този човек, че като говорите лошо за този човек, вие храните туй същество, приятно му е. Има нещо, което ви интересува. Ако нямаше туй, вие нямаше да говорите.

И следователно, когато говорите лошо за хората, вие подхранвате злото у вас и като говорите добро за хората, вие подхранвате доброто. Някой казва: „Не искам да говоря." Не подхранва злото. Онези, които са в него, казват: „Нямаш право." Онези, които са във вас, казват: „Кажи нещо." Щом говори[те] зло, вие подхранвате в себе си злото. „Ама, казва, не е хубаво да говориш." То е друг въпрос дали е хубаво или не е хубаво. Какво разбирам под думата: не е хубаво? – Не подхранвай злото в себе си. И тогава казват: „Хубаво е човек да прави добро." –Подхранвай доброто в себе си. Тъй седи. Туй е външната страна.

Има един свят, който е много умен. Не мислете, че в света вие сте независими. Вие мислите, че сте независими. Не, има един свят, в който живеете и съществата там са и добри, и зли. Те са толкова умни, че познават всичките ваши страни. Те ще познаят вашата добра страна на естеството ви и лошото го познават. Те познават по-тънко всичките ваши слабости. И сега вие седите и мислите някой път, че сте съвършени, достигнали сте до края. Не е така. Колко слабости има един човек, само го поставете на един изпит, и светията, като го поставиш... Та защо Господ постави светиите на голям изпит? Защото има големи слабости. И като дойде Исус на Земята, и Него Го поставиха на изпит.

Та рекох сега: „Да идем да го събудим". Хубаво е, понякой път да събудиш човека. И хубаво е да го оставиш да спи. Сега може на другата страна да питате: „Защо се бави, колко дена се бави Исус?" – Тази смърт, казва Той, не е на смърт. Тази болест не е нещо лошо, тя е за Слава Божия. Някой път някой казва: „Разболях се." Той се уплаши. На мен ми разправя някой и аз казвам: „Това е за Слава Божия!" Той се разболял за Слава Божия. Боли те окото. – За Слава Божия! Боли те ухото. – За Слава Божия! Боли те крака. – За Слава Божия. Боли те корема. – За Слава Божия. Боли те главата. – За Слава Божия. „Ама, как може това?" – Е, за Слава Божия. За Слава Божия в туй отношение, че след всяко боледуване на окото или ухото, ти ще научиш една нова опитност. И в живота си ти ще се повдигнеш. След всяка болест човек е по-силен. И след всяко изпитание, което може да преминете, вие ставате по-силен. Който има малки изпитания, той нищо не придобива. Туй виждаме в Природата, ония дървета, които са из-търпели големи изпитания, станали са големи дървета. Дъбът например големи изпитания издържа, а е голям. А малките тревички, които не са били подложени, и сега ги подлагат и тях на изпит. Хиляди животни минават отгоре им и ги тъпчат. Защо? За да станат яки. За да уякнат. За тяхното добро е това.

Вие там додето сте достигнали, всички искате да бъдете щастливи. Ама не можем да бъдем щастливи дотогава, докато всички хора не станат щастливи. Щастието да бъде общо достояние на всички хора еднакво. Т.е. всеки един от вас, който върви по правия път, той трябва да желае в себе си доброто на всички хора. Той ще подхранва туй добро. Той тогава подхранва тази идея. Ако вие не мислите така и като ви казвам аз някой път, че трябва да обичате ближните, аз подразбирам съвсем друга мисъл, да подхранваш доброто, което ще те направи силен. Защото ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш всичките хора. Защото като обичаш всичките хора, ти ще подхраниш това, което ще те направи щастлив. Вие имате сега само един, когото обичате, двама, трима и вашите деца. И щастието ви се равнява на много малко – на двама и трима. А като обичате всички, тогава щастието ви ще бъде голямо. И после, като мразите всички хора, и нещастието ви ще бъде голямо. Пак е същият закон. И обратното е вярно. „Аз, казва, ги мразя всичките до един." – Ти ще подхраниш злото в себе си. И туй зло си има съвсем други закони. Следователно ти ще опиташ горчивините вътре. Други ще ядат и пият, а ти ще плащаш, на земен език казано.

И тия работи, които обясняват с карма. То е кармата много неразбрана работа. Мислят те, че като е карма, трябва да стане. Е, хубаво. Допуснете сега, че вие минавате някъде и има турена някоя бомба в земята. Ако тази бомба вие не я бутате, тя ще седи там. Опасна е бомбата, ако вие искате научно да я изследвате, тя може да се пукне и вие, и бомбата, и двама ще идете. Сега мнозина обичат да ходят да бутат тия бомби. Тази бомба не си я направил ти. Някой друг я е турил там, ти минаваш и буташ. И вие сега във вас имате много бомби. И ако не ги бутате, работата ще е добра, ако ги бутате, те ще експлодират. Сега даже един праведен и той си има бомби. Дяволът не спи. Вечерта, когато ти си заспал някъде, той ще тури някоя бомба и ще направи така, че да бутнеш тази бомба.

Сега туй е научната страна на живота. Трябва да имате предвид живота на всички хора, трябва да желаете тяхното добро. С туй вие подигате себе си, подигате човечеството. И тогава вършите Волята Божия. Някой път дойде някой при мене, казва: „Ти си много добър човек, да направиш добро, ти правиш добро." – Рекох, слушай, за тебе никакво добро не правя. Аз съм добър в този смисъл: искам да изпълня Волята Божия и като я изпълня, това ме радва. Какво ти мислиш, дали ти си щастлив или си нещастен, това не ме интересува. Това е твое разбиране. Аз изпълнявам Волята Божия. И гледам дали съм я изпълнил. Щом извърша Волята Божия, аз съм радостен. Като не извърша Волята Божия, казвам: тази работа не върви добре. И всички трябва да изпълните Волята Божия. Това е истинският морал, като изпълняваш Волята Божия. И онзи, който те слуша и той трябва да изпълни Волята Божия. Аз, като говоря, искам да изпълня Волята Божия и онзи, който ме слуша, и той трябва да изпълни Волята Божия – добре да ме слуша. „Защо трябва да го слушам?" – Да изпълня Волята Божия. Говори ти някой зле. Слушай го, за да изпълниш Волята Божия. И тогава попитай Господа: „Господи, туй, което ми каза той, право ли е? Ако е тъй, тогава покажи ми един начин, и ако не е право...", понеже изпълняваш Волята Божия. А, Господ казва: „Аз искам да живея в него." И то е Волята Божия.

(Лампите изгаснаха. Вън е здрач.) Оставете сега. Рекох, понякой път става такова каквото е сега. Понякой път изгасва нашата светлина, която ние сме направили по изкуствен начин, за да дойде другата светлина. (6,20 часа) Но малка е в даден случай светлината. Тогава ще дойде един брат, ще бутне там и ще се насърчите.

И сега във всяка една беседа, във времето, когато се говори, някои хора мислят, че беседите са лични. Не са лични, те са безлични. Дотогава, докато ти мислиш само за себе си, човек, който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Защото в Любовта по себе си, няма никакъв прогрес. И прогресът на човека седи, когато той започне да обича другите хора. И ти, когато обичаш ближния си, тогава ще разбереш каква е Волята Божия. Но ако се спреш при ближните, да кажем имаш само един ближен, ближен подразбира онзи вътре в тебе, когото ти подхранваш. Да обичаш ближния си, в мистичен смисъл е това. Любовта към себе си, това е най-малката любов. Значи то е мярката. Най-малката мярка за любовта, то си ти, а най-голямата мярка за любовта, то е Бог. А в дадения случай любовта към ближния е онази мярка, която ние може да прилагаме. Мярка, която в окултната страна се взема.

Тогава любовта към ближния е разширение на любовта. А любовта към Бога, това е онова, което дава смисъл и осмисля живота. Ти, като обичаш Бога, ще намериш великия смисъл на живота. Там е щастието. Щастието не седи в любовта, то е само едно условие. Ти искаш да бъдеш щастлив. Можеш да бъдеш щастлив, като обичаш Бога. Искаш да бъдеш силен. Ти можеш да бъдеш силен, само като обичаш ближния си. Да. А, искаш да се избавиш от всичките нещастия на живота. Трябва да обичаш себе си. Ама какво ще разберете? Ти трябва да бъдеш крайно умен. Защото и в любовта вие трябва да знаете.

Сега някои от вас казват тъй: „Аз за ближните си пет пари не давам. За Бога не се интересувам, мисля само за себе си." Питам тогава, какво може да дадете вие при такова разбиране на живота? Вие живели ли сте някой път сами? Някои от вас искат да живеят сами, да ви не смущава светът. Живели ли сте сами, да знаете какво нещо е самотия. Вие не сте опитали още самотията. Самотията то е един затвор, един замък, като те турят вътре, че никой няма да те смущава. Никаква светлина няма да има в тази самотия. Ти искаш да бъдеш сам. Тази самотия аз разбирам. Аз зная вие какво искате, но то не е самотия. То е живеене с Бога, то е живеене с всички хора. Аз разбирам самотата, да живееш с всички хора, а тъй както вие разбирате, то е най-голямото нещастие, на което може да се подложите. С никого да не живееш, то е най-голямото нещастие. Дето всички да се оттеглят и ти да останеш сам. Ама като останеш сам, ти ще почустваш всичката твоя слабост, няма да имаш никаква форма, само едно голо съзнание. Най-голямата сиромашия е това. Не смесвайте вие уединение и сам да останеш. Човек сам не може да бъде. В този смисъл, както вие разбирате, няма растеж. И сам с Бога да останеш, да вършиш Неговата Воля. И ще избягвате хората, които живеят сами.

Трябва да ви докажа, в живота туй съществува. Има един пример. Какво ще те интересува тебе една стара баба или един стар дядо, които живеят сами? Интересуват ли ви те? Не. Но, ако старата баба има една дъщеря, хубава, красива или има един син красив, левент, вече ви интересува. Туй, което дава ценност на старите баби, то са техните дъщери и техните синове. Защо искат някои да се женят стари баби? Старите да се женят. Сега младите се женят. Някой казва: „Ще се оженя." - За да имаш дъщеря или син, да те уважават хората. Защото, ако останеш такъв, няма да те уважават хората. Някой казва: „Аз искам да се оженя." Рекох, всичките стари да се женят. А младите защо трябва да дойдат? Да помагат на старите. То е правото, да помагат. И младият не трябва да се жени. А като остарее, да се ожени. Докато е млад, да се не жени. А щом остарее, да се ожени. Или казано на друг език: докато си сит, ти си млад. Щом огладнееш, ти си остарял вече. Трябва да се наядеш. Разбирайте сега, то е онзи език. Като огладнееш, то е старост вече. Ще се наядеш и няма да преядеш. И храната, която вземеш ти, трябва да бъдеш доволен от тази храна. Колкото и малко да е тя, бъди доволен от тази храна.

Та рекох сега, трябва да се събуди във вас. Вие, спящите седите и казвате: „Какво ще се прави сега? Светът лош е станал." Не е станал лош светът. Светът трябва да умре и да заспи, този свят, за да дойде пак Господ, да го събуди. И ако го събуди, Той ще каже: „Пуснете го отвънка, да си отиде вкъщи." Ти имаш едно желание за нещо. Благодари на Бога. Искаш да се ожениш. Благодари на Бога, че ти е дошло туй желание. Не искаш да се жениш. Благодари пак на Бога. Осиромашееш, обогатееш, за всичко, каквото стане, благодарете на Бога. То е истинското възпитание. Истинското възпитание в това седи. За всяко нещо, което стане в света, ти благодари на Бога. Добро или зло. Защото ако е зло, Бог ще го превърне на добро. Пък ако е добро, то само по себе си е добро. Пак благодари на Бога, за да можеш да вкусиш от хубостта на туй добро.

А сега ние ограничаваме. Ние избягваме злото. То е слабостта. Ти щом избягваш злото, тогава ония, от този свят казват: „Ти си много нещастен. Не е този път, по който трябва да ходиш." Те искат сега да ти дадат един цяр, друг цяр, та ще викаш. И работата не се оправя. Значи, всяко едно смущение, което човек претърпява, едно просто правило, казва: „Какво трябва да правим?" При мен като дойдете, една дума ще ви кажа. „Какво да правим? Голямо нещастие имам." – Благодари на Бога! Благодари за твоите нещастия. Благодарете на Бога за всичко туй, което си ни дал. И превърни го на добро. Тъй ще кажете. Туй е един лек сега. За всичко благодари на Бога! Това за себе си ще го знаете, не отвънка. В себе си благодари за онова, което имаш. И тогава ти си събуден.

Или другояче казано. Ти, като викаш към Господа, ти ще привлечеш Неговото внимание, защото Господ е зает. Много работа има Той. И ти трябва да привлечеш вниманието Му. Той е много внимателен. Но ти трябва да привлечеш вниманието Му. Някъде си направил някоя погрешка, ти привличаш Неговото внимание. Защото, ако не привлечеш вниманието Му, ще се увеличи злото, ако привлечеш вниманието, Господ ще го превърне на добро. Ти, щом се обърнеш към Господа, Той всякога те е слушал. Всички хора слуша. За някой, като се обърне към него, заспива той, казва: „Защо заспа?" – Рекох, за Слава Божия! Родил се някой – за Слава Божия. Не да бъде по буквата. За Слава Божия да бъде всичкото. И като умират хората, за Слава Божия е. Умираме, там е казано: „Да минем от смърт в живот." Едни хора минават от смърт в живот, а други минават от живот в смърт. За Слава Божия е това. Защото и онези, които живеят, и онези, които умират, и едните за Бога умират, и другите за Бога оживяват. Всичко е за Бога.

Така трябва да мислите в себе си и всичките противоречия, които имате, ще се разрешат. Тъй се разрешава всичко. Светът ще върви, няма да се премахнат мъчнотиите, които сега имате. Не мислете, че те ще се премахнат. Всяка една мъчнотия трябва да се превърне за добро. Всяко едно страдание трябва да принесе полза. То не е тъй да го изпъдиш. Ама много учтиви трябва да бъдете. Моят фигуративен език е, като дойде една болка, ти ще бъдеш учтив към нея, ще кажеш: „Много ми е приятно, че си ме посетила, че си благоволила да ме посетиш. Не ти е приятно, но ще кажеш, че ти е приятно. Защото тази болка е много докачлива. И ако ти се недоволен, тя ще се усили. Пък, ако кажеш, че си благодарен, болката ще си върви, ще те напусне. Защото болката, това е едно живо, разумно същество. Няма болка, в която да не присъства едно живо същество. Тази болка си показва степента на неговата разумност и степента на неговата сила. То е същество, което те мъчи тебе. И понеже само Бог заповядва на всичко в света, ти, като се обърнеш към Бога, Той ще му каже. Бог е Същество, Което казва. Защото онези хора, които са твърдоглави и упорити, Бог изпраща, оставя тия, умните да дойдат. Те ще те упътят тебе. Че как няма.

Една млада мома, която иска да се жени преждевременно, не е остаряла още, какво става? Нейният възлюбен ще я напусне. Ще се роди тогава ревност в него, той ще я хване за косата, казва: „Защо ходиш по другите?" Защо я бие той? – Преждевременно се е женила тя. Преждевременна женитба е, която Господ не одобрява. И когато Господ не одобрява едно нещо, Той ще остави тия духове да те измъчват. И като те измъчват, ще кажеш: „Преждевременно направих това." А като направиш нещо навреме, тогава нищо. То е на време. Казваш: „Направих аз една погрешка." Не е въпрос за грях. Не сме направили онази връзка, която Бог изисква от нас. Той не го изисква насила. Дойде някой лош човек при мен. Аз не питам какво трябва той да направи. Че е лош, той е лош, това не ме интересува, но искам да зная каква е Волята Божия. Всичко ще се уреди добре.

Та рекох сега, стремете се в себе си, като дойде Исус, да събуди. Защото умрелият Лазар трябва да се събуди. Мария му казва: „Недей, Господи, той вече смърди." Аз го тълкувам. Аз искам да посетя някой, да го събудя, а вие казвате: „Много лош е той, цяла експлозия, смрад, нека седи там." Макар и да е четири дена, макар и да смърди, отварям камъка, ще му каже Господ високо: „Лазаре, стани!" И после ще му каже: „Оставете го, да си иде вкъщи."

Та рекох, живота, който имате, трябва да го използвате, всичкия живот да го използвате за себе си, за ближните и за Бога. Но първото нещо: животът трябва да се използва. Да изпълнят всички Волята Божия. И да я изпълним тъй, както ние я разбираме. Аз казвам: Да изпълните Волята Божия, както вие я разбирате в себе си. И когато някой човек прави погрешка в себе си, направил нещо той, казал нещо, кажи: „За Слава Божия!" Вие ще идете да се оплачете. Най-лошото да е, за Слава Божия е. Това е правилното възпитание. Всеки трябва да каже: За Слава Божия! Ако не кажете така, работата ще се усложнява. За Слава Божия, (в себе си) ще кажете. То е, значи, да събуждаш онова хубавото, красивото в себе си, да растеш.

При мен идат някои, казват: „Еди коя сестра закъсала." И сега наскоро дойде една млада жена, не я зная откъде, за пръв път я виждам, някой от Русе я препоръча, някоя си друга Мария и нея не я зная, пратила я и казва: „Ти като идеш при Учителя, Той ще уреди работите." Дойде тя и се оплаква, нещастна. Нямала подслон, къде да се подслони. Раздала си парите, всичко туй. Търси подслон и някой да я храни. Аз, като я гледам, доста е здрава и доста красива. Рекох, за Слава Божия е. Казва тя, че се е оженила и се развела с мъжа си. – За Слава Божия. С един мъж е живяла оженена и най-после, взема я друг, който я излъгва. – За Слава Божия. Рекох: „Сестра, ти искаш да бъдеш щастлива." Говоря й за Бога, тя не иска да знае. За Бога, не. И то е за Слава Божия, сега. Тя за Господа ни най-малко не се интересува. Ама, иска тъй да й уредя външно работата. Рекох: „Слушай сега, за Слава Божия, аз да съм на твое място, ще ида да работя, слуга ставам." Тя била чиновничка, знае печатарство, но вече живяла, не иска тя да става слугиня. Пък и мъчно се намира работа. „За Слава Божия, рекох, ти ще се опретнеш да работиш. Ако беше ти болна, като един инвалид, аз щях да те взема, да те храня, да ти помагам, за Слава Божия, ако няма кой друг." Трябва да гледам за Слава Божия, събуждам в нея. Тя ме гледа. И рекох: „Иди и ако не можеш да си намериш работа, ела пак при мен. Трябва сега да имаш вяра в себе си, ще се оправят работите, за Слава Божия." В себе си казвам: за Слава Божия. И тя ме послуша и си тръгна по пътя. Все ще намериш пак някой да те обича, за Слава Божия. Ще дойдат да ми кажат: „По лошия път тръгнала." Не, за Слава Божия. Всичко в света е за Слава Божия. Казват: „Ама, ти не го съжаляваш." Аз обичам хората. Като срещна някого, ама много нещастен, казвам: за Слава Божия. То е истинският път.

Тогава и на вас ви казвам туй, което не съм ви казал. Вие страдате – за Слава Божия е. Недоволен сте – за Слава Божия. Не се разбирате – за Слава Божия! Че няма братство – за Слава Божия. Е, добро правите – за Слава Божия. Всичко е за Слава Божия. Този е пътят, за да се поправи. Друго възпитание няма. Аз съм опитал методите. Може да възпитавате човека, другото е само калайдисване, позлатяване отгоре. За Слава Божия, то е същината. Като кажеш: за Слава Божия, събужда се у тебе онова, Божественото, което има сила и може да създаде всичко. Една дума – за Слава Божия, но да я туриш.

„Но да идем, да събудим Лазара" И аз ви рекох, оставете сега Господ да събуди във вас, по който и да е начин, да събуди заспалия Лазар. По който начин, не Му давайте съвет. И Той (Христос) каза: „Благодарим Ти Отче, че всякога си ме послушал." И хубаво е, всякога да слушате тази молитва: Благодарим Ти Отче, че всякога си ме послушал. За Слава Божия. Ти, като страдаш, кажи: „Отче, благодаря Ти, че всякога Си ме слушал. Тази малка болест, която имаш, зная, Ти ще ме послушаш." Значи всяко нещо, което става във вас добро или зло, то е да вярвате и да кажете: „Благодарим Ти Господи, че всякога си ме послушал."

Отче наш

6.05 часа сутринта

Сега, за 10 минути ще имаме едно малко размишление. И после ще имаме упражненията. Размишлението, това е една почивка. Ще си починем. В размишленията, всичко онова, което трябва да направите през днешния ден, ще поразмислите. И тогава ще станем.

6.15 часа сутринта

На поляната - упражненията с музика. Хубаво слънце грее, топло е.


Последно Утринно Слово, 20 септември 1936 г. – Изгрев.