от ПорталУики
Версия от 09:47, 2 ноември 2011 на Дриада (Беседа | приноси) (1925г.)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Общ окултен клас

1925г.

  • Следователно ако мислите на хората в няколко поколения вървят в низходяща степен, те започват да се израждат. Израждането става отвътре. При израждането се забелязва промяна в носа. Щом човек се отклони от правия път, носът му се пречупва, той вече не е спуснат перпендикулярно надолу. Челюстите му започват да изпъкват навън, както у животните. Носът същевременно изгубва и своята дължина. Обаче не всякога дължината на носа определя интелигентността на човека. Тя зависи още и от перпендикуляра, който е спуснат от челото до брадата. Следователно когато човек не живее нормално, челюстите му започват да се издават напред, брадата му се пречупва и скъсява, докато най-после съвсем се изгуби. Челото пък ляга назад, скулите изпъкват и тогава човек започва да прилича на животно. Разликата между човека и животните е тази, че животните нямат голям нос, нямат брада и чело. Челото им е слабо развито. У тях е силно развит обективният ум. У тях има наблюдение, но няма философска мисъл. Те не могат да разсъждават. Те имат интуиция. От дългата си опитност те са извадили известни изводи за нещата, но не могат да разсъждават. Ако турите пред някое животно един триъгълник, то никога не ще може да разбере какво отношение имат трите страни една към друга.
  • Сега, разбира се, учените антрополози са се спрели само на външната страна на науката, но туй още не е цялата наука. Това са само външни скици. При това учените дълго време са претегляли мозъците на хората, дълго време са мислили върху това, че колкото мозъкът е по-тежък, толкова и човекът е по-интелигентен. Обаче те са намерили хора с големи мозъци, които не са толкова интелигентни. Френолозите пък са забелязали, че интелигентността не зависи от обема на мозъка, но от развитието на предния мозък в главата. Колкото предният лоб е по-голям, толкова и човек е по-интелигентен. Те са установили още, че моралните чувства у човека са поставени в особена област на мозъка; интелектуалните способности пък са поставени в друга област. Тъй щото мозъкът е разпределен на особени области, при което във всяка от тях има особена способност. Тия учени са доказали с ред наблюдения своята френология, която днес не е приета от официалната наука. Френолозите са изучили вътрешността на мозъка, развитието на сивото вещество и на белите нишки, но все-таки липсва още нещо на френологията. Те са дошли до едно място и там са се спрели – не могат да идат по-далече. Единственият най-учен човек между тях е бил Гал14. След Гал никой не е имал тази наблюдателност. Всички, които са дошли след него, не са имали този обобщаващ ум. Ето защо френологията в туй отношение се е спряла на една фаза. Американците и англичаните са развили френологията в нейното практическо приложение и там са се спрели.
  • За нас е важно, че всяка мисъл има известно влияние върху предната част на челото, а всяка морална мисъл упражнява влияние върху горната част на главата. Семейните чувства пък упражняват влияние върху задната част на черепа. По някой път, когато вие се разгневите, тия самосъхранителни емоции упражняват влияние върху разширението на черепа към ушите. Следователно моралните чувства повдигат главата нагоре, умствените способности развиват главата отпред, домашните способности – отзад, самосъхранителните я развиват на широчина, а личните чувства образуват една малка кривина отзад. Ако по някой път се сърдите, гневите, този гняв е потребен като пипера в яденето, за да даде активност или широчина на главата. Без тази широчина човек не може да има подтик за дейност. Когато някои от вас се гневят, да не мислят, че тази енергия е непотребна. Вие трябва да владеете, да пазите този гняв. Той е барут, който ще използвате, когато трябва, а не да го горите, когато не трябва. Вие се гневите, когато не трябва. Аз бих ви казал кога да се гневите. Когато видиш една мечка, разгневи се! А вие се разгневявате, когато видите една мравя, и я стъпквате. Тук гневът няма място. Не, разгневете се при мечката! Когато срещнете на пътя си някой голям камък, прехвърлете го настрана. Проявете своя гняв като един волеви акт.
  • Следователно, когато гневът дойде у вас, приемете го, не се стремете да го спрете. Или пък идете на Витоша и там се заемете да премествате камъни от едно място на друго. Втори път като се разгневите, идете при някое голямо дърво и се опитайте, можете ли да го извадите от земята. Не казвам да хванете някои малки клончета, защото те изхабяват енергията ви, т.е. тия сили, които Природата е вложила във вас. Значи гневът може да се използва в много отношения. Разгневите ли се, направете някое добро – не обикновено добро, а такова, каквото никой не може да направи. Разбира се, тази енергия за самосъхранително чувство засега ни е нужна. Личните чувства у човека трябва да се впрегнат на работа. Съвременната, бялата раса е подпушила у хората енергията около ушите им. Там е всичкото зло, че наместо да я тури на работа в моралния свят, тя сега ще отваря войни, да се бият едни с други, та по такъв начин да си създадат условия за правене на добро. Например англичаните, като хванат 10 000 души българи, ранени и болни, ще ги лекуват, за да образуват известна връзка и да покажат кой е по-добър. Англичаните искат по този начин да се прославят. Тия българи, като се върнат в отечеството си, ще разправят, че англичаните са постъпили с тях много добре, че са високо хуманни и благородни хора. Така се създават изкуствено отношения. Затуй се появяват войните. Тази енергия, натрупана в бялата раса, трябваше ли да се изразходва в една безполезна война? И в религиозно отношение те се подпушиха, не дадоха подем на своите чувства.

"Отличителните черти на човешката интелигентност"25.02.1925г.

КНИГА: Абсолютна справедливост

1929г.

  • Представете си, че отивате при един банкер да искате пари на заем. Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не. — От какво зависи това? — От почесването. Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не. Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем. Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга. Когато човек се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана.

"Разумни методи"25.09.1929г.

КНИГА: Естествен ред на нещата


1930г.

  • Какво учене се препоръчва на ученика? Много просто. Ако ученикът е в първо отделение, ще изучава буквар. Колкото по-нагоре се качва, толкова по-мъчна наука ще изучава. Като влезе в живота ученикът ще изучава житейската наука, докато дойде до положение да познае Бога, своя ближен и себе си. Не е лесно да познае човек себе си. Той се оглежда в огледало, вижда челото, носа, брадата си, но не може да чете по тях. Който разбира това писмо знае, че челото показва състоянието на човека в Божествения свят, носът показва състоянието му в духовния свят, а брадата - състоянието му на физическия свят. Носът показва какви възможности се крият в човека в даден момент. Носът изпълнява няколко служби. Като орган на обонянието той възприема миризмите във физическия свят, които указват приятно или неприятно чувство върху човека. Тези чувствувания указват влияние върху психическия живот на човека. Не е достатъчно само да знаете, че носът е орган на обонянието, но трябва да изучавате формата, линиите на носа, да изучавате неговото значение като уд, свързан с умствения живот на човека.
  • Като изучавате човешкия нос, виждате какви разнообразни форми и линии има той. Това разнообразие, именно, говори за развитието на човека според степента на интелигентността. Като изучавате предназначението на носа, ще дойдете и до останалите органи в човешкото тяло и ще видите, че всеки орган има освен физиологическо, още и психологическо значение. За пример. мозъкът определя мисълта на човека, дробовете - чувствата, стомахът - желанията му. Слезете ли по-долу, в дебелите черва, там е адът на човека - неговите низши желания и стремежи. Там са. последствията на низшия човешки живот. В дебелите черва се събират остатъците, непотребните неща, които се изхвърлят навън.

"Умствени прояви"17.12.1930г.

КНИГА: Просветено съзнание


1931г.

  • Аз, който бях; аз, който съм; аз, който ще бъда. Аз, която бях; аз, която съм; аз, която ще бъда. Аз, което бях; аз, което съм; аз, което ще бъда.
  • Като разгледате тия изречения, виждате една глаголна форма, взета за трите рода - мъжки, женски и среден, но употребена в три различни времена: минало, настояще и бъдеще. Когато стане въпрос за миналото, човек започва да философства. Той не знае какво е било в далечното и близко минало. Когато стане въпрос за настоящето, човек отчасти знае нещата, понеже ги живее и е свидетел на тия времена. Когато стане въпрос за бъдещето, човек не знае какво му предстои, но всеки предстоящ ден разкрива бъдещето му. Има хора, които по ръката, лицето и главата на човека могат да четат неговото минало. Те знаят какви са. били неговите деди и прадеди, при какви условия е живял той. От настоящия му живот те определят неговото бъдеще.Всичко е написано на човека. Изследванията, които астролозите, физиогномистите и френолозите правят, се свеждат към определяне на такава точка в човешката глава, около която всички останали положения имат отношение. Тази точка трябва да бъде неизменна. Понеже не са намерили тази неизменна точка, затова изследванията им още не са абсолютно точни.

"Зенитът на живота"18.02.1931г.

КНИГА: Просветено съзнание

1934г.

  • Да кажем, че вашата глава е построена на един квадрат. И да кажем, че вие не сте работили върху вашата глава. Може да имате линиите СМр СМ2, СМГ Представете си, че това е главата. АС е задната част – тилът; а пък ДВ е предната част. Да кажем, че има една глава, построена по СМ3. В коя глава вие ще можете да живеете по-добре? В СМр с СМ2 или с СМ3? От тези глави коя глава бихте избрали? Сега вие можете да философствувате колкото искате, но нито един от вас не е изучавал френология. Всичките ваши недъзи, разнообразието на характерите ви се дължи на тия линии. Защото, ако теглите успоредна на СМ, СМ2 или на СМ3, вие ще построите тогава съвсем различни квадрати. Съвсем други ще бъдат силовите линии и ще измените целия ред на нещата. В природата има един вечен хармоничен порядък. Това, което наричат добро, това, което наричат Любов, това, към което вие се стремите, се дължи на него. Щом линиите на вашите мисли, чувства и постъпки не са в хармония с този порядък, вие ще бъдете постоянно недоволни, мрачни, работите ви няма да ви вървят. Но това са общи фрази. Ти казваш, че не ти върви. Като вървиш вечерно време, блъснеш се в тъмното в някой камък или в плет, на някой кол, в някоя стена или някакъв тел и казваш, че в този свят има страшен безпорядък. А тези хора, които са направили плетовете и стените, са имали идея. А ти се възмущаваш защо има тука плет, а там стена. Имало е причина за това.
  • Вие се настанихте тук, за идея дойдохте да живеете около мен и сте ограничили с телове вашите дворове. Идейни хора сте. Това са крайни егоисти, никакви светии, никаква идея няма тук. Нито пък забелязвам някаква отстъпчивост във вас. Като дойде до материалните работи, не забелязвам във вас никаква отстъпчивост. По форма вие сте толкова добри, колкото са и хората в света. Аз не ви осъждам, но ви предупреждавам, че ще страдате. И главите ви ще се охлузят. Девет пъти ще снемат кожата от главите ви. Девет пъти ще умирате и пак същите ще останете.


  • Вие трябва да знаете как да си образувате кривите линии. Искаш да си изработиш една правилна черта на лицето. Но трябва да знаеш какви мисли, чувства и постъпки са нужни за тая цел. Трябва да имаш хубава мисъл, чувство и постъпка, за да се създаде една добре закръглена крива линия около устата ти, която показва Любов.
  • Някой път устните ви са стиснати. Това показва едно потиснато чувство. Но този, който потиска чувствата си, прилича на обтегнат лък, който чака само някой да го бутне.

"Сигурният пазител"25.04.1934г.

КНИГА: Най-малкият опит