Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 21 / 2009 г.
За летния лагер на Деодат Роше в страната на катарите (1956-1970г.)
Хари САЛМАН
Биографичната книга на Жозе Дюпре описва дългия живот на френския антропософ Деодат Роше ( 1877-1978). В нея е отделено много място на разказа за летния лагер, който той е организирал в горите, намиращи се до Арк, Южна Франция, близо до Пиринеите. В лагера на Деодат Роше са си давали среща духовната наука на ан- тропософията, неговото дълбоко познание за френските богомили (известни като катари) и учението на Петър Дънов.
Деодат Роше е роден през 1877 г., син на кмета на Арк. Майка му е била неграмотна жена, дъщеря на овчар. Село Арк се намира на 60 км. от Монсегюр, прочутия замък на катарите. Още като студент по право и философия Роше изучава историята на преследването на катарите от Римокатолическата църква. След като работи като адвокат на различни места, той става председател на градския съд в Безие. За известно време е кмет на Арк. Роше членува в различни духовни движения, между които и това на фримасоните, преди да стане член на антропософското общество.
През септември 1922 г. той отива в Дорнах, Швейцария, за да се срещне с Рудолф Щайнер. Казва се, че Щайнер го е окуражил да се задълбочи в изучаването на катарското движение и да вникне в тяхното учение с помощта на съвременната духовна наука. Роше посвещава на тази цел цялото си свободно време и много години след пенсионирането си през 1943 г. След като се връща в родния си Арк, той публикува няколко книги, които принадлежат към първите фундаментални проучвания върху катарите и техните учения. Между тях са „Катарството" (1937г.), „Катарски сказания и легенди" (1951), „Манихейски и катарски изследвания" (1952 г.) и „Римската църква и катарите" (1957г.) През 1949 г. той започва да издава списание за изследвания върху катарството, а през 1950 г. основава общество за възпоменание и проучване на катарите. Френският антропософ Симон Ханедуш е негов близък сътрудник в тези начинания.
През 1956 г. това общество подхваща инициативата за организиране на летен лагер в Естаньол, в долината на Риалсес, от средата на юли до средата на август. Той е отдалечен на 7 км. от Арк и е разположен на височина 700 м. Деодат Роше, който е на 78 г. по това време, познава това място от младостта си и често е ходил да медитира там. Много години той е мечтал да живее там заедно с малка общност отшелници. На полянките в гората разполагат палатки, а няколко години по-късно е построен павилион, където участниците могат да се срещат и където са отделени малки стаички, в които Роше и Ханедуш да нощуват.
Замисълът е лагерът да възстанови типичната катарска обстановка на това запустяло място с прекрасна природа и изворче. Прекарват времето си в духовна работа, срещи и разговори, обикаляне на места, свързани с катарите и разходки в природата. Животът е прост, а храната - вегетарианска. През 1960 г. десетки хора остават в лагера, някои за дни, някои за седмици, някои - цял месец. Десетки посетители се стичат да видят лагера. Той не се ползва с подкрепата на официалните антропософски кръгове във Франция.
Всяка сутрин в 4 ч. Деодат Роше обикаля лагера, като пее тихо и по този начин събужда лагерува- щите, за да ги събере на мястото, където заедно посрещат Слънцето в мълчалива медитация. Когато Слънцето се показва напълно, той вдига дясната си ръка нагоре, за да приеме слънчевата светлина с дясната си длан. След това изрича: „О, Слънце, което ни пращаш лъчите си, твоята светлина е сила и субстаниця, тя извиква живота от неизмеримите дълбини на човека." След това, както пише Дюпре, „се изпълняват пречистващи упражнения, каквито е изпълнявал Петър Дънов при посрещането на изгрева на Рила". След тях участниците сядат, за да изслушат поетичен текст или размисли на Деодат Роше.
След този вид медитация всички играят Паневритмия. Понякога музиката е изпълнявана на кларинет, понякога Симон Ханедуш свири на цигулка. Паневритмията е преподавана от ученичката на Учителя Анина Бертоли, която всяко лято идва в лагера от Париж. Заедно с баща си, тя се е преселила във Франция след идването на комунистите на власт. Във Франция тя издава списание „Le grain de ble" -„Житно зърно".
В 10 ч. Деодат Роше изнася лекция. След общия обяд и свободните следобедни часове на почивка или артистични дейности (рисуване, пеене, музициране) в 17,30 има друга лекиця, изнесена или от Роше, или от Симон Ханедуш, а впоследствие и от други лектори. Темите на лекциите са обикновено или от областта на антропософията, или за учението на катарите. Роше обаче не е догматичен антропософ, който да цитира през цялото време Щайнер, често цитира и Петър Дънов. Според Жозе Дюпре, той е французинът, който най-добре познава учението на Петър Дънов и го е изучавал най-дълго време. Той е имал папки с преведени на френски лекции на Учителя.
В книгата си „Изследвания върху манихейството и катаризма" Деодат Роше споменава Петър Дънов, „който, както можем да съдим от дейността му, продължава богомилско-катарската традиция." Той се позовава на книгата „Живот за цялото - двата принципа", публикувана в София през 1939г. и на „Светът на великите души", публикувана в София през 1936 г. През 1956 г. Деодат Роше публикува статията „Петър Дънов и Всемирното Бяло братство". През 1959 г. той пише обзора „Учителя Петър Дънов", който е публикуван в същата година в Париж, в неговото списание, като оригиналният текст е редактиран от Методи Константинов и Боян Боев. През 1961 г. той написва статията „Трансформация на енергията според Учителя Петър Дънов". Статията сумира информация от беседите, които Роше е държал след изгрева по време на летните лагери през 1961 г.
През четиридесетте години на 20. век Михаил Иванов, който е емигрирал във Франция преди Втората световна война, се среща с Деодат Роше. Жозе Дюпре описва срещата им по следния начин:
„Михаил Иванов вече обичаше да нарича себе си „Учител". Когато домакинът му изрази несъгласие с тази титла, Иванов му каза: „Стига да искате, и Вие можете да се наричате „Учител". Деодат Роше винаги беше избягвал показното самозитъкване и отговори, не без ирония: „Не, Учителите са само дванадесет, така че всички места вече са за- ети."Михаил Иванов искаше да вземе от него непубликуван цикъл от беседи на Щайнер, които се надяваше да включи в „своето" учение, за да привлече по-голяма аудитория - нещо, което му беше отказано. Той все пак го направи по-късно.
Деодат Роше прецени правилно този човек. Но милосърдието на стария магистрат се прояви впоследствие, когато Михаил Иванов бе осъден за престъпления срещу морала, и Деодат Роше му дава благоприятна характеристика. Така допринася за по-ранното му освобождаване."
С годините силите на Деодат Роше намаляват. През 1966г., на 89 годишна възраст, той за последен път се изкачва на Монсегюр. Шест години преди това, по негова инициатива, в подножието на хълма е положена мемориална каменна стела на мястото, където през 1244 г. са изгорени на клада 220 катарски посветени. Текстът, издълбан върху камъка на окситански - езикът на Южна Франция, гласи:
Als catars, als martirs del pur amor crestian
(На катарите, на мъчениците на чистата християнска любов)
През 1970 г. здравето не му позволява вече да прекарва цялото време на летния лагер. Често се прибира в дома си в Арк. За съжаление, не намира подходящ човек, на когото да предаде ръководенето на своята общност след 1970 г. След смъртта му лагерът просъществува само няколко години.
