(Нова страница: Съборно слово 1926 IV Младежки събор) |
|||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
[[IV Младежки събор]] | [[IV Младежки събор]] | ||
| + | |||
| + | == За свободата на учителите == | ||
| + | |||
| + | П. К. Пенков | ||
| + | |||
| + | Говори се за свободата на учителя. Свободата е нЬщо, което трЬбва да се спечели отъ учителя, тя не може да се дава. Не можете да дадете свобода на дЬте между взривове, защото е опасно, то не знае тЬхното естество. Не може да е свободенъ учитель, който рабо¬ти по теркове. Не сж законитЬ и правилницитЬ главната прЬчка на учителевата свобода, а - неговото невЬжество. | ||
| + | Болшинството отъ насъ не познаваме човЬшката душа и въ частность дЬтската такава, не притежаваме качествата, които ще будимъ въ дЬтската душа. А общоизвЬстна истина е, че не можемъ да дадемъ това, което нЬмаме. | ||
| + | ДЬтето отъ малко да насочваме да се опира въ живота на три опорни точки - храна, почивка и трудъ. ВсЬки намира мЬстото си на софрата, намира и това на почивката, трЬбва да намЬри и това на труда. Както физическото тЬло, за да стои устойчиво, трЬбва на три точки най-малко да се опре, така е и човЬшкия животъ съ тия три опорни точки - храна, почивка и трудъ. Който пропусне една отъ тия три опорни точки, пада. | ||
| + | Днесъ дЬцата сме натоварили съ голЬмъ книженъ баластъ - денЬ и нощЬ четене, учене на паметь. По този начинъ се откжеватъ отъ живота и приучаватъ да живЬятъ на бащинъ и майчинъ гръбъ, а "дървото се прЬвива, докато е младо". ПотрЬбно е да се намали книж-ното учение, за да се дава възможность дЬцата да участвуватъ въ живота и съ труда си въ дома, училището и обществото. | ||
| + | Учительтъ всЬкога да е въ връзка съ главата на живота - жи-вата природа, за да изтича прЬснота отъ ума му, душата му, сърдцето му, цЬлостния му животъ. По този начинъ той ще способствува на дЬтето да се разцъвти човЬкътъ въ него. | ||
Версия от 12:12, 9 април 2011
За свободата на учителите
П. К. Пенков
Говори се за свободата на учителя. Свободата е нЬщо, което трЬбва да се спечели отъ учителя, тя не може да се дава. Не можете да дадете свобода на дЬте между взривове, защото е опасно, то не знае тЬхното естество. Не може да е свободенъ учитель, който рабо¬ти по теркове. Не сж законитЬ и правилницитЬ главната прЬчка на учителевата свобода, а - неговото невЬжество. Болшинството отъ насъ не познаваме човЬшката душа и въ частность дЬтската такава, не притежаваме качествата, които ще будимъ въ дЬтската душа. А общоизвЬстна истина е, че не можемъ да дадемъ това, което нЬмаме. ДЬтето отъ малко да насочваме да се опира въ живота на три опорни точки - храна, почивка и трудъ. ВсЬки намира мЬстото си на софрата, намира и това на почивката, трЬбва да намЬри и това на труда. Както физическото тЬло, за да стои устойчиво, трЬбва на три точки най-малко да се опре, така е и човЬшкия животъ съ тия три опорни точки - храна, почивка и трудъ. Който пропусне една отъ тия три опорни точки, пада. Днесъ дЬцата сме натоварили съ голЬмъ книженъ баластъ - денЬ и нощЬ четене, учене на паметь. По този начинъ се откжеватъ отъ живота и приучаватъ да живЬятъ на бащинъ и майчинъ гръбъ, а "дървото се прЬвива, докато е младо". ПотрЬбно е да се намали книж-ното учение, за да се дава възможность дЬцата да участвуватъ въ живота и съ труда си въ дома, училището и обществото. Учительтъ всЬкога да е въ връзка съ главата на живота - жи-вата природа, за да изтича прЬснота отъ ума му, душата му, сърдцето му, цЬлостния му животъ. По този начинъ той ще способствува на дЬтето да се разцъвти човЬкътъ въ него.