м (→За свободата на учителите) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
П. К. Пенков | П. К. Пенков | ||
| − | Говори се за свободата на учителя. Свободата е | + | Говори се за свободата на учителя. Свободата е нещо, което трябва да се спечели от учителя, тя не може да се дава. Не можете да дадете свобода на дете между взривове, защото е опасно, то не знае тяхното естество. Не може да е свободен учител, който работи по теркове. Не са законите и правилниците главната пречка на учителевата свобода, а - неговото невежество. |
| − | Болшинството | + | |
| − | + | Болшинството от нас не познаваме човешката душа и в частност детската такава, не притежаваме качествата, които ще будим в детската душа. А общоизвестна истина е, че не можем да дадем това, което нямаме. | |
| − | + | ||
| − | + | Детето от малко да насочваме да се опира в живота на три опорни точки - храна, почивка и труд. Всеки намира мястото си на софрата, намира и това на почивката, трябва да намери и това на труда. Както физическото тяло, за да стои устойчиво, трябва на три точки най-малко да се опре, така е и човешкият живот с тия три опорни точки - храна, почивка и труд. Който пропусне една от тия три опорни точки, пада. | |
| + | |||
| + | Днес децата сме натоварили с голям книжен баласт - ден и нощ четене, учене на памет. По този начин се откъсват от живота и приучават да живеят на бащина и майчина гръб, а "дървото се превива, докато е младо". Потребно е да се намали книжното учение, за да се дава възможност децата да участват в живота и с труда си в дома, училището и обществото. | ||
| + | |||
| + | Учителят всякога да е във връзка с главата на живота - живата природа, за да изтича преснота от ума му, душата му, сърцето му, цялостния му живот. По този начин той ще способствува на детето да се разцъфти човекът в него. | ||
Текуща версия към 13:22, 30 април 2011
За свободата на учителите
П. К. Пенков
Говори се за свободата на учителя. Свободата е нещо, което трябва да се спечели от учителя, тя не може да се дава. Не можете да дадете свобода на дете между взривове, защото е опасно, то не знае тяхното естество. Не може да е свободен учител, който работи по теркове. Не са законите и правилниците главната пречка на учителевата свобода, а - неговото невежество.
Болшинството от нас не познаваме човешката душа и в частност детската такава, не притежаваме качествата, които ще будим в детската душа. А общоизвестна истина е, че не можем да дадем това, което нямаме.
Детето от малко да насочваме да се опира в живота на три опорни точки - храна, почивка и труд. Всеки намира мястото си на софрата, намира и това на почивката, трябва да намери и това на труда. Както физическото тяло, за да стои устойчиво, трябва на три точки най-малко да се опре, така е и човешкият живот с тия три опорни точки - храна, почивка и труд. Който пропусне една от тия три опорни точки, пада.
Днес децата сме натоварили с голям книжен баласт - ден и нощ четене, учене на памет. По този начин се откъсват от живота и приучават да живеят на бащина и майчина гръб, а "дървото се превива, докато е младо". Потребно е да се намали книжното учение, за да се дава възможност децата да участват в живота и с труда си в дома, училището и обществото.
Учителят всякога да е във връзка с главата на живота - живата природа, за да изтича преснота от ума му, душата му, сърцето му, цялостния му живот. По този начин той ще способствува на детето да се разцъфти човекът в него.