|
|
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | ==За съдба дойдох==
| |
| | | | |
| − | „Аз за съдба дойдох на този свят."*) (Йоана 9:39)
| |
| − |
| |
| − | Тия Христови думи имат отношение само към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. По-добра дума в български език, която да изразява понятието „съдба, съдене" няма. Да съдиш човека, това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека. Когато някой беден човек е онеправдан, съдбата, именно, ръшава да му се даде правото.
| |
| − |
| |
| − | Сегашният свят, в своята целокупност, е създаден върху едно велико начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или.близки чам, има тясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления. Всяко явление има своя причина и последствие.
| |
| − |
| |
| − | Ние можем да разделим явленията на три категории: материални явления, в про-явлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън. Например, стрълката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действува отвън. Часовникът върши работата си правилно, без да съзнава, какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание. Третата категория явления са Боже-
| |
| − |
| |
| − | *),
| |
| − |
| |
| − | 4
| |
| − |
| |
| − | ствени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления. Този род явления обединяват и материалните, и духовните явления в себе си.
| |
| − |
| |
| − | Съвременната наука засяга само двата рода явления – материалните, в които съзнанието не участвува, и духовните, при които съзнанието участвува само отвън. Такова явление представлява работата на часовника, който действува автоматически: дрънка, буди господаря си. Де е неговото съзнание? – В господаря му. Въз основа на това, учените казват: всички хора са автомати, те извершват работите си автоматически и след като умрат, всичко се свършва с тях. Това казва и часовникът: "Ако не ме навиете, аз ще спра, няма да ви бъда полезен."
| |
| − |
| |
| − | Сега, в тия времена, които пръживъваме, всички хора се интересуват живо от това, какво ще кажат учените за земле"тресението. За да не покажат своето невъжество. учените казват, че ставали някакви размествания на пла-стоветв, че огън имало в земята и те. н-Казвам: така е, и размъстване на пластовет става, и огън в земята има, но същинската при чина на землетресенията не е нито в размъстване-то на пластовет! нито във вътръшния огън на земята. Когато някоя жена какладе огън на огнището и тури отгор тенджерата с вода и месо да ври, питам: огъньт, от самосе.бе си ли се накладе? Тенджерата от самосебе си ли дойдер Месото от самосебе си ли влъзе в тенджерата? – Не, причината на всичко това се крие другад. Така и много от съвременните учени, като ги питат, дали пак ще стане землетре-сение, те казват: науката още не може с положителност да пр-Бдскаже това. Сеизмографът опр"Бделя само това, което е вече станало, близо или далеч някъде, но не може да предскаже, ка<во има да стане.
| |
| − |
| |
| − | Днес светът се намира в същото положе-
| |
| − |
| |
| − | 5
| |
| − |
| |
| − | ние, в каквото някога бе цар Навуходоносор, лойто сънува сън, но не можа да го запомни. Той извика всички мъдреци от царството си да му го изтьлкуват, но никой не можа да стори това. И пророк Данаил се натъкна на същото противоречие, в което изпаднаха всички мъдреци на цар Навуходоносора. Обаче, у Данаила имаше мъжество, имаше вяра. Той се обърна към Господа, да му разкаже съна на царя. С молитвата си Данаил отиде да почерпи сведения от явленията на Божествения свят. Тия явления са от Божествен характер, Така тръбна да постъпят и съвременните учени хора. Те тръбва да направят крачка напред! Нека отправят своята молитва към Бога, да Го помолят да им обясни причините на днешните явления. Те се спират пред вратата на Царството Божие и философствуват. Не, време е да се изтълкува съня на царя, да се изтълкуват новите явления, които стават в живата разумна природа. Цялата европейска култура, всички съвременни хора са се спрели пред материалния и духовния св"бт и не предприемат решителна крачка на-пред.
| |
| − |
| |
| − | Питам: защо стават землетресенията в България? Защо се вари месото на огъня? – Все трябва да има некаква причина затова. Защо ко-лят вола? – И загова има некаква причина. Защо умират хората? – И затова има некаква причина. Нбкои казват: така е наредил Бог Не, това не е философия. Аз, като чета свещените к-1Иги, в които се говори за създаването на света, абсолютно никъде не съм срещнал да се говори за смъртта. В Божествения език думата смърт не съществува. Хората сами създадоха тази дума. Тя съществува само в човешкия език. В Божествения език не съществува *л думата землетресение. И тази дума създадоха хората. Причината за землетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи
| |
| − |
| |
| − | 6
| |
| − |
| |
| − | същества. Те създават землетресенията. Чудни са хората, като търсят причината на землетресенията другаде, а не в себе си. Отрицателните мисли, чувства и действия на хората влияят. върху земята тъй, какго експлозивните вещества, които, като турят под някоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества, и всичко над тях хверква из въздуха. Така се произвеждат и землетресенията.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: всички учени хора, след като за-минат "а другия свят и няма какво да правят, слизат долу в земята, на дълбочина 5 – 10 – 15 – 20 клм., и като намерят там избухливите вещества, запалват ги и казват: да става каквото ще с България! Казвате: това научна теория ли е? – Толкова научна, колкото са научни и тео-риите на съвременнитв геолози. Ние можем. да определим точно, ще стане ли землетресе-ние в София, или няма да стане. Землетресенията, които станаха в Чирпан и Пловдив, показаха, че там нямаше десет души праведни. Аз им казвам това нещо в очит. Намъре-те десет души праведни, и землетресението ще мине и ще замине, без да причини голями нещастия. Няма ли десет души праведни, землетресението ще стане и големи нещастия ще причини. Тия десет души праведници са десет, опорни точки, които гарантират известна ста-билност. Ако в едно сражение нямаме разумни генерали, може ли това сражение да се спечели? Ако в една държава няма десет разумни управници, може ли тази държава да се оправи? Ако в един университет няма десет разумни, добри професори, може ли той да съществува? Ако в астрономията, като наука, няма десет души учени хора, които да я подържат, може ли тя да се развива?
| |
| − |
| |
| − | Сега, в тия времена, ако ме слушате, най-добр е човек да мълчи, да наблюдава явленията и да ги проучава. От преди години още азъ>
| |
| − |
| |
| − | 7
| |
| − |
| |
| − | имах силно желание да избавя българите от страданията, които днес дойдоха. И землетресе-нието спре до София. Обаче, ако българите не изменят поведението си спрямо небето, ако не се решат да служат на Бога, страданията и изпитанията ще дойдат. Трябва да знаете, че на първо място духовенството е отговорно за тия катастрофи в България. След това отговор-ността лежи върху управляващите, в широк смисъл на думата, и най-после върху всички останали хора: учители, майки, бащи, млади и стари. И ако всички тия фактори в света не изпъл-нят волята Божия, ние не сме отговорни за нищо.
| |
| − |
| |
| − | Питам: какво може да се очаква от един нароц, поданиците на който се изтрябват едни други помежду си? Какъв пример дават българите в това отношение? С какво могат да се похвалят те? Едно врвме турците ги клаха и изтезаваха, и те се оплакаха за това пред цела Европа. Но какъв отговор ще даде днес бъл-гарският народ пред Бога, като се изтребват и колят сами помежду си? Казвате: еди-кой си човек не подържа държавата, обявява се против нея. Питам: как може този човек да се обявява против държавата , от която е един уд? Как може краката ми да бъдат мои врагове? Как може очите ми да бъдат мои врагове? Това не може да бъде, немислимо е! Българин на българин враг не може да бъде. Такъв е Божият закон! Всеки, който каже противното, не говори Истината. Въпросът не е само за българите, но и за всеки човек, който се обявява против целото човечество. Такъв човек е негов враг.
| |
| − |
| |
| − | Христос казва: „Дз за сгкдба дойдох в света." Христос е дошъл за съдба, да тури ред и порядък в света, да внесе разумно разбиране за живота. Некои хора мислят, че светът, както и целата земя, е създадена само заради тех. Не, на първо место земята е създаде-
| |
| − |
| |
| − | 8
| |
| − |
| |
| − | на за Бога, на второ мвсто – за знгелите и на трето място – за нас. Огтук ние извличаме три важни положения за нас, а именно: цялото е създадено за главата, главата – за дробовете, а дробоветв – за стомахач/Главата е Бог, дробоветв- са ангелит, а стомахът сме ние. Най-посл има и друг един св"Бтъ – светът на дебелите и тънките черва. Той е чистилището, адът. Всъ-ки чов"бк носи този ад в себе си. Червата със-тавляват ада у човека, дето живвят всички паднали и грвшни духове, всички демони. Някои пи-тат: какво нещо е адът и дв се намира той? Казвам: адът се намира в червата на човека. Затова често каззат за нвкого: проклет е в червата си! Ето защо, когато съврвменната наука се заеме да лвкува нвкого, най-първо очиства стомаха и червата му. Празни ли са червата на човека, лвкуването му може да започне. В това отношение и вевки народ има глава, дробове, стомах и черва. И ако червата на нвкой човвк или на нвкой народ се задръстят, трвбва ли да се рвже главата му? Ч/дни са хората със своята философия!
| |
| − |
| |
| − | Ще ви привеца случая, станал още от най-стари врьмена, с един българин. Той ръшил да се ожени, избрал и момата, но не знаеп, как да разреши един важен въпросъс своята булка, която била неимовврно висока, около 2 г/, метра. В това врвме у българите съществувал оби-чаят да вървят с изправени глави, да не се навежцат. Првз врата ли ще минават, или дъ-то и да е, главитъ1 им трябвало да бъдат изправени нагор. Дошло ред булката да влъзе през вратата на къщата, двто живвел момъкът. Какво било очудването на всички, когато вратата на къщата се указала низка за булката! Как да влезе? Обичай е главата да не се навежда. И българинът, като циганина, трябвало да каже: ,,И чука си продзвам, и чергата си продавам, но обичаят си не изменям." Всички започнали
| |
| − |
| |
| − | 9
| |
| − |
| |
| − | да мислят, какво да направят, за да вкарат булката през вратата. Като помислили, че тръбва да се отреже главата й, за да я вкарат вж-тр, взели да плачат, да тжжат, каква ще е тази булка без глава. Приближава се найпосле при сватбаритв един стар, разумен българин и им казва: „гЛзъще ви покажа начин, как да вкарате булката през вратата, но ще ми позволите ли да се кача на врата й? – Позволяваме. Той се качил на врата й, и тя. без да ще, се навела. Тогава той казва нз сватоЕег: „Хайде. теглете сега булката нав^тр!" Потеглили я те, и булката влъзла. Както виждате, по ецин прост начин се пръмахначо нещастието, което щъло да сполъти тия сгари българи.
| |
| − |
| |
| − | По същия начич и съвръменните хора са се възгордели, не навеждат глава, и казват: ние сме разръшили всички въпроси в света, ника-къв Господ не съществува, ние управляваме <въта, ние имаме право да съчем глави, затова вевки трябва да се подчинява на нашите закони. Но землетресенлето дойде, качи се на гърба на българина и каза: теглете го сега втктр! Какво иска ца ни каже днес землетресението? – Да влъзете през вратата на Царството Божие. Сега всички хора и народи седят пред тази врата и казват: обичай е да не си навеждаме главата, не можем да минем през вратата, низка е за нас. Казвате: много пострадахме от землетресението. Не, още не сте пострадали. Яко София пострада, тогава ще бъде лошото. Засега стра-дат малко само краката и стомаха на България, но главата трябва да се пази. Пострада ли главата на България, тогава ще бъде най-голямото неша~тие.
| |
| − |
| |
| − | И аз казвам днес на българския народ: нека цяла София излвзе вън да се помоли на Бога. Защо чакат само на свещеницит? Нека софиянци не чакат никакви православни свещеници, никакви евангелски проповъдници, нека сами излъзагь
| |
| − |
| |
| − | 10
| |
| − |
| |
| − | под открито небе. и да се помолят на Бога, да се обърнат към Него. да видят, как Бог ще ги послуша! А те седят и философствувате дали има Бог, или не; дали ще ги послуша Той, или не. Те отиват да питат учените хора, ще има ли землетресение, или не. Казвам: ако грешите, ще има землетресение; ако не грешите, никакво землетресение нема да има. Когато евреите разпнаха Христа, стана големо землетресение, и завесата на храма се разкъса. Едно трябва да знаят съвременните хора-- избиването на добрит^-хора винаги произвежда землетресения.
| |
| − |
| |
| − | Ние можем да обосновем това нещо научно. Как, именно, се обясняват земдетресения-та? – Те са резултат на отрицателните човеш-ки мисли, чувства и действия. Човешката мисъл-е в състояние да измечи лицето на земята. В. това отношение, колективната мисъл на българите е много силна, много активна. У българите е складирана големо количество разрушителна-енергия. Ще ви приведа един пример, отъ-който се вижда резултатът на тази разрушителна енергия. Преди години във варненската градина, край морето, бвха поставили железни1 пейки за седане. Не се минаха и дзе години след това, тия пейки беха разрушени. Хората, които седаха на тех, ги разрушиха без пила, без ни-какъв инструмент. Как стана това? – Благодарение на излиа.нзта електрическа енергия у българите, която е в състояние да развинтва бурмите. Сега, да оставим този въпрос настрана. Важно е, какво трябва да се прави днес.
| |
| − |
| |
| − | Често запитват: защо идват нещастия и? страдания в света? Казвам: доказано е, че през всички епохи на човечеството, страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност е следното: нема случай в целата история на човечеството да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Бо-
| |
| − |
| |
| − | и
| |
| − |
| |
| − | жия. И всички трябва да признаем, че българите не живЕят, както трябва. Над тяхната съвест лежат редица грахове и престъпления. Те гониха гърците от България, биха ги, палиха им кж щите и те. н. Аз не ги съдя за това, небето ги съди – и съдбата е започнала вече. Едно време българите беха измъчвани, бити, затваряни от турците, но не взеха поука от това положение. Нека знаят, че тВ не са невинни. Ще кажете: ами за гърците и^ма ли да дойде възмездие? – И за тях ще дойде. – Ами за сърбите? – И за тях ще дойде. – Ами за англичаните? – И за англичаните ще дойде. – Ами за французите? – И за французите ще дойде. Няма да остане народ в цяла Европа, комуто справедливо да не се въздаде за делата!
| |
| − |
| |
| − | В втората глава от книгата на пророк Данаила се говори за съчя на цар Навуходоно-сора, който бе възпроизведен и разтълкуван от пророка. Сънът, който царьт видел, бе сл^дният: „Велик образ, на който главата бе от чисто злато, гжрдите и мишците му – от сребро; коремът и бедрата му – от м"бд; го-лените му – от желязо, а нозете му – една част от желязо и ецна от кал. Сл^д това се отсече камък без ръце и удари образа в нозете му, които беха от желязо и кал и ги съкруши. . . Камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя".
| |
| − |
| |
| − | Краката на образа, направени от кап и желязо, представляват европейската култура. Големият камък, който удари нозете на този образ и ги съкруши, представлява Божията съдба, разумното, което ице в света. Този голям камък ще съсипе всички съвременни стари разбирания и схващания и в науката, и в обществения живот и ще създаде нова наука, нови отношения, които ще почиват на здрава, положителна основа.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, казвам: петната, които се явиха на
| |
| − |
| |
| − | 12
| |
| − |
| |
| − | слънцето, имаха връзка с землетресенията. Ние знаем, какво нвщо е слънцето и защо стават изввстни пертурбации в него. Слънцето е един разумен център, но и земята представлява нв-що разумно. На само на поверхчостта на земята, но и във вътрвшността й живвят разумни същества. Какво ще кажете на това отгорв? Какво ще кажат съврвменнитв учени, ако им се каже, че като се проникне на дълбочина 1000 километра в земята, ще сз достигне до една празнина от около 1000 километра? Слвд нея иде друга една топка, като малка земя, която се верти постоянно. Над тази топка живеят други разумни същества. Кой може да опровергае тази теория? Който смве да я опровергае, ще му кажа да слвзе долу, да провври. Ще кажете: нали долу има огъч? – Да, на дълбочина около 1010 километра от земната повърхност има огън, но този въпрос не ни интересува. За в бъдеще учени-те хора ще знаят разни методи, как да слизат в земята и ще могат да проввряг тия истини. Ние не тълкуваме явленията безразборно, или както не с в двйствителност. Ние сме за Истината, според която земята е велик жив ор-ганизъм, в който живве една възвишена разумна душа, със съзнание, каквото има и човекът.
| |
| − |
| |
| − | В Писанието се казва, че когато земята не може да търпи съществата, които живвят върху нея, тя започва ца набръчкза кожата си. Кожата е нейната кора, нейнитв пластове, които с живи. В кората на земята цвйствуват ред сили, които ученитв хора наричат ..силови линии."
| |
| − |
| |
| − | Христос казва: ,,Р\з за съдтта доидил в свята". Вие трвбва да знаете, че ако между вас се намврят десет души праведници, тв ще бъ-дат в състояние да спасят София. Дко тия десет души се намврят било в православната църква, било в евангелската църква, било в еврейската църква, безразлично от коя църква ще бъдат, ние ще им благодарим. За нас е
| |
| − |
| |
| − | 13
| |
| − |
| |
| − | важно София да се спаси, да има десет души богаташи, които да вложат своисб капитали в Божествената банка, да кредитират за София. Да не мислите, че праведните хора са бъдни. Не, бъдният човек не може да бъде праведен. Праведнит-Б хора са дошли на земята да извер-шат нъкаква специална работа и да придобият опитност. Те са дошли от друга никаква система и разполагат с цялата земя – могат да живеят тук, колкото години искат и, като си свършат работата, ще си отидат, отдъто са до шпи. Богати са праведните хора, Синове Божии са те! Всеки човек, който е Син Божий, той има капитали, разполага с цяла слънчева система. Хората мислят, че праведницит, светиите са бедняци, които се уединяват в някои пещери или в някои гори и там пръкарват живота си в пост и молитва, а от време на време се ср^щат с някои хора и им предсказват, колко души са в къщи, колко от тях има живи и колко умрели, богати ли са или бъдни, колко от овците им са изгубени и те. н. Разказват им още за онзи свят, за наказанията и за благата в света и ред други нъща. Казвам: това е лесна работа. Така могат да предсказват и всички врачки в България, които гледат на кафе, както и всички обикновени мъдреци. В София има двама такива видни гледачи на кафе. Те взели своите джезвета, спръли се нъкъде пред Витоша и предсказват, кому какво ще се случи. Обикновено този род гледачи могат да врачуват и предсказват на всички, но не и на себе си. Те не могат да предскажат, какво ще се случи на самите тях. Съдбата на българския на-род предсказали, но своята не могли да предскажат. Доколкото зная от тяхните предсказания, съдбата на България не е лоша.
| |
| − |
| |
| − | „Дз за съдба дойдох в този светъ". Казвам: във всеки едного от вас трябва да се пробуди истинско желание да добиете Божестве-
| |
| − |
| |
| − | 14
| |
| − |
| |
| − | .ното знание. във всеки човек трябва да се събуди желание дз има глава, те. е. ца бжае свер-зан с Бога, с Мъдростта, да знае нъщата, да изработи в себе си един сеизмограф. Сегашната наука не знае, какво има да се случи, тя не може да предсказва събитията с положи-телност. Божествената наука може да предсказва всичко. От двъ-три години насам аз постоянно говоря за землетресенията, за събитията, които предстоят да дойдат. Аз имам точни данни за тия нъща, които станаха, както и за тия, които ще станат за в бъдеще. Казвате: не трябва да се говори на хората така, да не се плашат. Да, няма защо да се плашат хората, но казвам: има една наука, според която нещата са точно определени, но тя не е фатална наука. Според тази наука, при известни условия, някои страдания и злини могат да се отстранят, или да се отложат, а могат и да се ускорят – това зависи от живота на хората. Един дом може да се разруши, а може и да се съгради-Един народ може да се разруши, а може и да се създаде. Това е в ръцът на самия народ, в ръц-Бт на неговите управници. Казвам: в света, обаче, трябва да има абсолютна справедливост! В България трябва да има идеална справедливост! В българските затвори не трябва да остане затворен нито един праведен човек. И най-посл, Правдата трябва да се приложи в света, да не остане нито един бъден човток, който да си въздъхва, да се чувствува онеправ-дан и да се пита: н±ма ли Господ в света? В България не трябва да има бъдни хора. Ние можем по десет пъти на ден да Едигаме рж-цет и да се молим, но тази молитва не хваща място. Праведникът, като се моли на Бога, трябва да иска от Него да му покаже, д има някоя страдална душа, за да й пемогне. Тсва значи молитва! Щом намърите тгкава душа, ще й каже-
| |
| − |
| |
| − | 15
| |
| − |
| |
| − | те: не се обезсърдчаваи, има живот, има добри хора в свьта!
| |
| − |
| |
| − | Казвам: всеки човек трябва да развива своето вътрБшно радио, да бъде в првм кон-такт с невидимия свят. Ценна придобивка е днес радиото в света. То верши голвма услуга на човечеството. Вземете примера с двамата германски авиатори, които прълет-Бха океана със своя аероплан, но прътърпъха една малка изненада: бензинът им се свърши, и те слязоха с аероплана си на един лецеи остров. Тъ- имаха на разположение радио. Веднага си послужиха с него, и от Америка им пристигна помощ. Ако светските хора правят това, нима духовните хора не могат да си послужат със своето невидимо радио и да се обърнат за помощ към Бога, към СН;зи, Който им е подарил живот? Щом сме във връзка с Бога. помощта веднага ще дойде. Достатъчно е само да отправим своето радио към Него. Кажем ли на Бога, че наши-ят аероплан не работи, и помощта от Него веднага ще пристигне.
| |
| − |
| |
| − | Следователно, когато ви дойдаг нбкои малки нещастия, благодарете за тях, защото вие не знаете, какви по-голбми нещастия би могло да ви се случат. Землетресението, което стана, в Пловдив на 18 април, 9 ч. в. б в ш е опред-Блено да стане сред нощ, но това, коато можахме да направим ние, бъше да го ускорим, да стане 2 – 3 часа по-ра-но, за да се избегнат по-голямите нещастия. Добрите хора в България предотвратиха голъ-мите нещастия. Ако имаше повече добри хора, те съвсвм щъха да спра!Ъ землетресението. Казвате: голямо нещастие ни сполетв- Не казвайте, че нещастието е голямо. Благодарете и за него! Ако разбирате смисъла на страданията и нещастията, ще видите, че те са едно благо за българския нароц. Философия *» да разбирате смисчла на страданияга' Благодарете, че Богъ
| |
| − |
| |
| − | 16
| |
| − |
| |
| − | намали нещастието на България на 1/100 от това, което бъше предвидено да дойде. Ако то бЬше дошло с таказа сила, с каквато бъше опредъаено, щъше да помете всички хора: в Чирпан и в Пловдив нвмаше да остане нито една жива душа. И всички села наоколо щъха да бъдат унищожени. Но Господ каза: „Засега тия хора нека се стреснат малко, те са още болни, не могат да издържат голями нещастия." Та казвам: тия страдания, които дойдоха в България чрез землетресенията, са голямо благо за българит, да се стреснат малко, да пръста-нат ежбите между тях, да се осмисли живота им, да изчезне различието между богати и бъдни и те. н.. Днес си богат, но утрък като дойде землетресението и ти изгубиш къщата си, па-рите си, д ще отиде твоето богатство? Какво ни показва землетресението? – Че българите тръбва да бъдат демократични. Щом дойде землетресението, всички излъзоха под открито небе, всички са под общ знаменател. Преди нъкол-ко години още казах на българите да излизат сутрин да се молят на Бога под открито небе, но те казаха, че това било идолопоклонство, нямало защо да излизат преди изгръв на слънцето и те. н.. Не всички хора трябва да гледат нагор, да отправят ума и сърцето си към Бога. Не, казвам, че не трябва да ходят на църква. Нека ходят на църква, но след това да излъзат под открито небе и там още веднъж да се помолят на Бога. Направят ли това. никакво землетресеиие няма да дойде. Но ако те се молят в своиг църкви, както сега, още много землетресения ще дойдат. Дз не казвам на българите да съборят църквите си. Не, нека ги освъщават. но поне 4 – 5 пъти през годината да излизат сутрин рано под открито небе да се помолят на Бога, да Му благодарят за живота, за здравето и за благо-
| |
| − |
| |
| − | 17
| |
| − |
| |
| − | действието, което им е дал. Такъв трябва да бъде гбхният идеал!
| |
| − |
| |
| − | Някои пигат: какво е новото учение? – Новото учение изисква да имаш една възвишена идея, да живвеш за Бога, за своята глава, да имаш здрав мозък, да бъдеш сверзан с Бога, с това, което не виждаш. После, постепенно ще слизаш към това, което се оформява и най-после ще дойдеш до хората и ще ги обикнеш. Ти не можеш да обичаш хората, докато ке обичаш Бога. Защо? – Понеже Любовьта, като велика сила, иде отгоръ- При това, за да обичаш някого, нужни са условия. Този, когото ти обичаш, не може да почувствува и възприеме твоята любов, ако н-Бма затова необходимите условия. Представете си, че главата и краката на този, когото обичаш, са сверзани с едно мен-геме. Как ще говориш на този човек за любов? Как ще те разбере той? Как ще може да те слуша? За да те слуша и разбере, ти трябва да освободиш главата и краката му от менге-мето, да му прочетеш 5 глава от Исайя, да чуе, как се изразява злото.
| |
| − |
| |
| − | И тогава, ако някой те пита, има ли Гос-под, или не, ще му кажеш: ела, аз ще ти покажа, има ли Господ, или няма. Болният как познава, дали има Господ, или н^-ма? Яко си ле-кар, ще кажеш на болния: ела с мен, аз ще ти покажа, има ли Господ, или няма. – Как ще ми докажеш? – Яко върваш, още сега ще бж-деш излекуван; Господ може да направи това. Тогава, бутнеш болния на 4-5 мъхта, и в няколко часа той е здрав, изправен на краката си. – Сега вярваш ли в Бога? – Вярвамъ- Как ще докажеш на бедния, има ли Господ, или няма? Ако си богат, ще му кажеш: ела при мен, аз имам цsр против твоята болест. Ще бутнеш тукъ-там, ще му помогнеш и ще кажеш: в името Божие аз ти давам това, от което се нуждаеш. Докато човек е сиромах, казва: има
| |
| − |
| |
| − | 18
| |
| − |
| |
| − | Господ! Забогатее ли, казва: няма Господ! Съвременните учени хора пък се срамуват да при-знаят, че има Господ. Аз не говоря за този Господ, който днес се проповядва. Ама имало никакви противоречия в света. Те са последствия от нашия живот. Яко в червата на хората се събират много нечистотии, природата не е виновна затова. Ние, които сме яли повече, отколкото трябва. сами сме виновни. Ние не сме се въздържали, вследствие на което става задръстване в червата, и лъкарьт като дойде, казва: ,,Очис-тително дайте на този болен!" Мислите ли. че в другите области нг човешкия организъм не става задръстване? – Задръстване става и в сърцето, и в ума на човека, те. е. става подпушваме на неговите мисли и чувства.
| |
| − |
| |
| − | Та казвам: първото нещо, което се изисква от всеки човек е да тури като основа в живота си великата сила – Любовьта, и да може при нейголемите изпитания в живота да из-дт ржа, без да губи доброто разположение на душата и на духа си. Да запазиш любевьта си, когато си богат, това всеки може, но да я запазиш при най-голвмата мъчнотия и при най-лошите условия – това е изкуство. Например, дойде некое големо землетресение, всички хора бегат, крият се – само човекът на Любовьта седи спокойно, не бега, не се крие. Днес хората бегат и без землетресения. Преди години, в една от варненските църкви, на разпети петък се събрали много хора. По едно време се чува некакво бучение, като землетресение, и един от приежтетвуващите извиква--„Землетресение!" – всички хора от църквата хукват да бегат навън. В тази паника били изпотъпкани и избити около 20 души. Излизат вън – никакво землетресение. Тази паника се предава по всички църкви във варна, като по радио, и всички хора избегали вън от църквите.
| |
| − |
| |
| − | Та тези от вас, които имат себе си
| |
| − |
| |
| − | 19
| |
| − |
| |
| − | свещената ицея за Бога, да направят крачка «апред! г\ко любовьта ви не се увеличава всеки ден с по един градус, вие не сте на правия път! гЛко разумността ви не се увеличава Всeки ден с по един градус, вие не сте на правия път. Увеличава ли се любовьта ви всеки ден с по един градус, вие сте праведни хора. Мнозина се оплакват, че любовьта им постепенно изчезвала. Това, което изчезва, което престава и се намалява, не е любов. Любовьта, в своите прояви, е непръривна; тя всвки момент се усилва.
| |
| − |
| |
| − | гЛпостол Павел казва: „Кой може да ни отдалечи от Бога, от Любовьта Христова? – Никоя сила не е в състояние да стори това. Мко вие се проникнете дълбоко от тази идея, живо-тът ви ще стане щастлив. Например, сега, между хората се явяват ред противоръчия, задават се въпросите, кого ца обичаме и кого не? Казвам: може да се обича само добричт и разумният човък, а на глупавия и на неразумния може да се докаже закона, че чрез злото в себе си той препятствува на своето развитие.
| |
| − |
| |
| − | В прочетената глава на пророк Данаила се говори за съня на цар Навуходоносора, който Данаил изтълкувал по следния начин: главата на този образ, която била от злато, представлявала вавилонското царство. Гткрдите му билиот сребро. Това било асирийското царство. Коремът и бедрата му б^ли от мъц, това е царството на Длександър Велики. Годените му били от же-Л"бзо. Те представлявали римската империя. Краката му били една част от желъзо, а другата от желъзо и кал. Тъ- представлявали сегашната култура – културата на европейските държави.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, вие ще бъдете зрители на това, което става. Няма защо да ви разправям, какво ще стане. Аз съм ви казвал и друг път, че това, което ще става на земята е велико и славно. За добрите, за разумните хора то ще б;кде години на юбилей. Христос казва: „Когато видите, че всич-
| |
| − |
| |
| − | 20
| |
| − |
| |
| − | ки тия събития стават, трябва да знаете, че настава часа на вашето освобождение." Пробуждане на съзнанието е нужно да стане! Всички катастрофи, които сега стават, всички смущения, които идват, всичко се извершва с ц-бл да се пробуди човешкото съзнание. Само по този начин. хората ще си подадат ръка. И европейските народи ще си подадат ръка едни на други, но сега те още не са дошли дотам, да пръмах-нат прътрадите, които съществуват между тях. гАко Германия, Франция, Англия се съеди-нят в едно, нима малките държави покрай тях н-Бма да изправят живота си? Засега между народите може да се постави, ако не напълно иде-ален, поне сносен живот. Идеалният живот ще дойде за в бъдеще.
| |
| − |
| |
| − | Всички, които ме слушат, трябва да поже-лаят да дадат пример на сносен живот. и да не чакат спасението да дойде отвън. Всеки чов"Бк трябва да работи усилено с мисълта си. И ако всеки човек е един от десетте мъд-реци на Навуходоносора, щом се обърне към Бога и Го попита, какво трябва да прави, ще получи отговоръ- Това става по вътръшна свобода. Всеки чов^к, който е дошъл до новата област на живота, трябва да бъде едно възвишено, Божествено дете. Той щебткде, в широк смисъл на думата, „човекъ", освободен от своя вътр^Бшен егоизъм, със съзнание, че може да обича, може да мисли. Само такъв човек може да приложи правилно всичко, което му е дадено. Той може да прави погрешки, но никой няма да го ежди за твх. Погръшки правят и учените хора, погрешки правят и разумните хора, погръшки са правили и светиите, но злото не е там. Злото е в отлагането, когато хората казват: ние не искаме да живеем, не искаме да работим и да се учим, животът нема смисъл.
| |
| − |
| |
| − | Днес Провидението поставя целото чове-
| |
| − |
| |
| − | 21
| |
| − |
| |
| − | чество, цЬлата съвременна култура на изпити. Ние сме в последната фаза на тази култура. Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, са поставени на един вътръшен духовен изпит. И всеки, който има любов в душата си, ще има мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под великия Божи Промисъл.
| |
| − |
| |
| − | Та казвам: в тия времена е потръбно истинско, положително знание. Казват, че при се-гашните землетресения много хора са полудили от страх. Да, ще полудеят, те са пред не-извъсгност, а неизвестността е страшно нещо! Щом дойде землетресението, човек се намира пред голяма катастрофа, той мисли, че е в рж-цвт на един разбойник, който го коли. От какво се плаши човек? – От неразумното. Човек се плаши от разбойника, от звяра – мечка, вълк и др., защото в тях няма разум-ност. Може ли да се плашим от разумния човек? – Не, на него ще имаме упование. Значи, в света има велик Промисъл, велика Божия Любов, която обединява хората. Бог ги обединява, злото ги разединява. Съвременните хора, като вицят, че двама души се обичат, не мо-гат да търпят и казват: какво са намъри-ли помежду си, че се обичат? Питам: кой човек, според вас, заслужава вашата любов? Допуснете, че имате дв моми: едната бъдна, скромна – простичко облъчена, а другата богата – хубаво облъчена, с накити и гирлянди. Коя •от двът ще заслужи вашата любов? – Тази. която е богата с добродътели; тя може да бж-де и бъдната, и богатата мома. Всъка душа, в своето първично състояние, е едно богатство. Знанието, което душата носи в себе си, това са нейните хубави, скъпи дрехи и накити. Дко една мома е разумна, богатите дрехи и скъпите накити идват отпосл.
| |
| − |
| |
| − | Често хората казват: този човек не вярва
| |
| − |
| |
| − | 22
| |
| − |
| |
| − | като нас, той има съвсбм друго верую. Но съществува закон, според който най-мъчното нещо в света е да обичаш човека, който вярва напълно като тебе, или който мяза във всяко отношение на тебе. Не изисквайте, щото всички хора да мислят точно като вас, да са напълно като вас. Вие трябва да знаете, че ако се обича някой човек. или ако се уважава, то е за неговата специфична мисъл,различна от мисълта на всички други. Това е красивото в човека! Неговото специфично верую, неговата специфична мисъл, това е един красив брилянт, един красив скъпоценен камък. Той е раз-личен за всички хора.
| |
| − |
| |
| − | Ще ви определя, какво нещо е този брилянт или този скъпоценен камък. Срещате един голям юнак, който носи на гьрба си чува; със сто килограма злато, или със скъпоценни камъни. Вие сте слаб, хилав човек, но казвате: и аз бих желал да нося този чувал. Питам: за тебе ли е този чувал? – Не, ти можеш да носиш на гърба си чувал с десет килограма тяжест. Този, който носи стот килограма на гърба си, той е юнак, заслужава да носи чувапа с златото. Но и вие, които носите десет килограма на гърба си, сте герои по отношение друг н^кой, който може да носи само един килограм. И той, като ви погледне, ще каже: герой е този човек.* Има други същества пък, които носят само по един милиграм на гърба си. Като погледна към всички същества, намирам, че всички са герои – все носят нещо на гърба си, и то всеки според силата си. Това е специфичното за всеки човек; то е неговият брилянт, неговият скъпоценен камък.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: всеки човек има в себе си извъ-стна добродътел, известна способност, специфична за самия него, поради която, именно, той е ценен пред Бога, и пред хората. И ако вие заличите в себе си красивото, вашето специфично'
| |
| − |
| |
| − | 23
| |
| − |
| |
| − | хубаво и добро нещо, за което Бог ви цени, небето – познава, а хората – обичат, това ще ви причини смърт, или най-малко ще опетни живота ви. Когато хората опетняват своята Божествена, своята свещена идея в себе си, животът им се % помрачава и изгубва смисъл. Казвам: измийте тази кал, която сте поставили върху своята свещена идея, и животът ви веднага ще придобие смисъл. Обаче, всички трябва да знаете, че няма същество в света, което би могло да разруши основната, свещената идея, която Бог е вложил в душата ви. Душата може да страда, може да мине през ужасни страдания, може да гори в най-голямия огън, но ще мине и замине, без да се засегне, и ще каже: минах през го лъми страдания, велика опитност придобих и пак излъзох благополучно. Благодаря на Бога за благата, които по този начин придобихъ'
| |
| − |
| |
| − | И тъй, ако вервите по Божия път, ще видите, че във всички нъща има велик Божи Про-мисъл. Например, вие може да живеете във висока, няколко етажна къща, но живеете ли правилно, вершите ли волята Божия, землетресението ще мине и замине, но вашата къща няма да се събори. Много къщи наоколо ще се разрушат, но ако ангелът е турил ръката си на вашата къща, тя ще остане здрава, непокжтната, ше стърчи като канара около развалинит. Какво ще ка-жат учените хора на това отгоре? Казвам: праведен човек живее там! Ако той е един от десетт праведни хора, неговата къща няма да се засегне нито на йота. И в Писанието е казано същото. Но какво се изисква от хората сега? – Вяра. Обаче, вярата им не трябва да бъде като вярата на онази българка баба, която имала пред прозореца на къщичката си една мглка каменна могилка, за която, като й пречила сутрин да вижда изгръването на слънцето, молила се на Бога да я пръмести от нейното място. Като ставала сутрин и виждала, че могилката все още седи на
| |
| − |
| |
| − | 24
| |
| − |
| |
| − | своето място, казвала си: "Точно така излезе, както си мислих!" Тя се молила на Бога могилката да се премахне, но в себе си казвала: я ще стане така, я не. Толкова била нейната вяра.
| |
| − |
| |
| − | По същия начин и вие правите опити и казвате: Господ мене ли ще слуша? Щом Господ не те слуша, трябва да знаеш, че не живееш добре и ще се заемеш да изправиш живота си. Не те ли слуша Господ, това показва, че ти н-б-маш обработено сърце, нямаш светъл ум и ще се молиш на Бога, ще работиш върху себе си, докато придобиеш тия неща. Няма да раз-правяш на другите, че не си добър човек, но ще признаеш това само за себе си и тайно в душата си ще се молиш на Бога да ти помогне в работата. Работиш ли за изправянето на своя живот, Господ ще те слуша и ще отговаря на молитвите ти.
| |
| − |
| |
| − | Някои питат: защо са страданията в света? Ще ви обясня с един пример. Верви един бъ\цен човек по пътя и вижда един сакат пред него седи, иска помощ. Той нямал с що да му помогне, но се помолил на Бога за него и си заминал. Минава друг човек покрай сакатия, ритва го с крака си и го запитва: „Защо седиш тук? Защо не направиш опите да работиш, да се движиш, за да се излекуваш?" Са-катият след това става, започва да се движи полека-лека и се замисля върху това, как да изправи своя живот. От този момент винаги благодарил в себе си на непознатия, който, като го ритнал, станал причина да се излекува.
| |
| − |
| |
| − | Та страданията и изпитанията в живота ни, това са тласгците, удари-те ъ- от страна на Провидението, които ни подтикват към работа, към нов живот Те носят извъхтни блага заради нас. Вие казвате: това са заблуждения. Не, заблужденията са в сегашния живот на хората. По-големи заблуждения от сегашните няма. Заблуждения съще-
| |
| − |
| |
| − | 25
| |
| − |
| |
| − | ствуват и в съвременната наука, и в съвре менната религия. Обаче, има ред учени хора, ко ито се отличават със своята искреносг. Те изя- сняват фактите, говорят по тех, но дойдатъ ли до някои факти, които не познават, казват: тия н^ща още не съм разбрал, не ги позна- вам. Дарвин има тази отличителна чърта на ис- креност. Дойде ли до някой непознат факт, той казва: „Огтук нататък не мога да вервя". По сле среща факти, които познава, разбира и про дължава да ги обяснява. Така трябва да постъп- ваг и съвременните учени. Като дойдат до факти, които не познават, трябва ли да спрат до тех, или като Данаила, да отидат при Бога, да Го по- молят Той да им даде своиг обяснения и тъл кувания? По сткщия начин трябва да постъпватъ и съвременните хора. Дойдат ли до известни ме ждини в живота си, да кажат: тия междини не познаваме, трябва да ги проучаваме. |
| |
| − |
| |
| − | Казва Христос: ,,г\з за съдба дойдох в този свят!" Сега вие какво мислите да правите? Не е въпросът да ставате православни, нито теософи, нито окултисти, но да направите връзка с Бога, с Първата Причина на нещата. У всинца ви трябва да има желание да претърпевате всичко заради Бога. Страдате ли, страдайте заради Бога! Учите ли, учете заради Бога! Правите ли добро, правете го заради Бога! Аз не говоря за този Бог, за когото светът страда, но за Онзи Бог, Който разширява душите, Който дава светлина на съзнанието и освобождава човека от всички заблуждения и ограничения.
| |
| − |
| |
| − | ,,Аз за съдба дойдох в този светъ". Всички хора искат да живеят щастлив живот, но въпреки това животът им е пълен с противоречия. Докато човек не си създаде едно положително верую в себе си, докато не си постави здрави основи в живота, той не може да бж.де щастлив. Не е достатъчно само да вервете. в това, което ви говоря, но трябва да проверя-
| |
| − |
| |
| − | 26
| |
| − |
| |
| − | вате моите думи. Не се спирайте само върху мои-тее думи, но четете и проучавайте свещената книга, четете книгигб на разните философи, да видите, какво са казали и те. Четете всичко, но доброто дръжте и прилагайте. Всичко опитвайте, стига да намерите Истината. Търсете навсвкъде скъпоценият камък и като го намерите, използувайте го! Аз не съм от тясногрждит^, да ви налагам да се спрете само тук. но казвам: навред търсете Истината и като я намерите, извадете склшоценнитъ- камъни от нея и ги вложете във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце и работете с тях!
| |
| − |
| |
| − | Казвам: един език има в света и едно писмо, по които се чете доброто. Тъ- са човешкото лице. На човешкото лице е написано и доброто, и лошото. Правдата се пише на човешкото лице, и безправието се пише на човешкото лице. Истината се пише на човешкото лице, и лъжата се пише на човешкото лице. Всичко се отпечатва върху човешкото лице! Когато злобата, умразата, завистта и ред други пороци се загнездят у човека, те хвърлят отпечатък върху неговото лице, което започва постепенно да се деформира и обезобразява. Кой е виновен за това? – Самият човек. Когато някой човек се превива от болки в корема, хората ли са виновни за това негово положение? – Не, той сам си е виновен, взел е лоша храна, която разстройва стомаха.
| |
| − |
| |
| − | За да си обясним всички прояви в живота, ние вервим от физическото към духовното. Животът, във всички свои прояви, е целокупен. Целокупният ни живот има смисъл, когато връзката ни с Бога е правилна. Аз разглеждам връзката с Бога като велик принцип, крито прониква цялата природа. Тогава всички принципи от материалния и духовния свят имат смисъл, защото сл> сверзани помежду си. Яко ние? прекъснем връзката си с Бога, с Божествен
| |
| − |
| |
| − | 27
| |
| − |
| |
| − | ния свят, тогава и материалният, и духовният свят изгубват смисъла си: личността изгубва своя смисъл; приятелите изгубват смисъла си; домът изгубва смисъла ся – всичко изгубва своя смисъл.
| |
| − |
| |
| − | Та казвам: ще поставите в ума си мисълта, че ще можете да постигнете всичко, което желаете. Вие сте живели хиляди години досега, и у вас има събрана, много енергия, много красиви мисли и чувства, но не смеете да дадете ход на тия неща, да се проявят. Вие постоянно се корегирате и казвате: не е време още да се проявя. Не, дойде ли ти някоя хубава мисъл по-сред нощ – стани и я изпълни. Не казвай, че сега не й е времето. Дохожда ти някоя мисъл да станеш, да излезеш вън и да се помолиш на Бога. Не отлагай, стани! Или нещо отвътръ-ти казва: иди в еди коя си къща, там живее една бъдна вдовица, помогни й! Стани веднага, похлопай на вратата и помогни! й Друг път нещо ти нашепва: прочети еди-коя си книга! Не отлагай, прочети я! Каквото хубаво и добро ти се нашепва отвътръ\ направи го, не отлагай, то е разумно. В разумността всвкога има плод. Когато запитват някой учен, какво ше стане с България, той нека насърдчава хората, а не да ги плаши. Някои казват, че толкова и толкова кж-щи ще пострадат в София, толкова и толкова хора ще измрат и те. н. Казвам: всичко това не зависи от никаква философия, от никакви философи. Само Бог разполага със съдбините на София- Той я държи в ръцЪтъ- си. Ако я остави в ртгщ-БТъ- на друга сила, София ще изчезне. Но Бог казва: -Чакайте, не бързайте още!" Гос-под държи София в ръцъте си на везни. Всички софиянци са под Негова защита. Слъ\ц зем-летресението всички софиянци започнаха да гово-рят за Бога, и Той ги пита: "Ще вярвате ли в мене, ще изпълнявате ли моя закон? Яко обещаете, ще изпълните, без да се отмитате". Сега
| |
| − |
| |
| − | 28
| |
| − |
| |
| − | Бог държи София на вЪзни в ръцетъ- си и я претегля. Той пита всички учени, професори, всички свещеници, всички управляващи, както и всички останали хора: ще вярвате ли вече в мене? – Господи, ще вярваме! Достатъчно е Господ малко да наведе в-ьзнитЪ, и всички софиянци отново ще се изплашат. Докато Господ държи София в ръцЪте си, никакво землетресение няма да стане. Остави ли вЪзнитъ1 на земята, землетре-сението ще дойде, и съдбата на София е решена. При това положение аз вече не отговарям, но засега още виждам, че Бог държи София в рящътъ- си и казвам на софиянци: обърнете очите си към Господа, Който сега ви говори! Не мислете, че само праведните хора и светиите трябва да се молят на Бога в тия времена. Не, всички ще се молите тъй, както и тъ- се молят. Както тъ- жертвуват своя живот, така и вие трябва да жертвувате своя живот; както тъ- се лишават от много неща, така и вие трябва да се лишавате. Всички трябва да бъдете праведни хора, всички трябва да бъдете светии и то не обикновени, а първокласни.
| |
| − |
| |
| − | Аз бих желал всички да бъдете в Божията ръка, Той да ви държи. Държи ли ви Бог, глава няма да ви боли и косъм от главата ви няма да падне.
| |
| − |
| |
| − | Христос казва: „Аз за съдба дойдох в този светъ". Дето има съдба, има и разумност. Дето има разумност, там е Бог. Дето е Бог, там е вечното благо на живота.
| |
| − |
| |
| − | Бесвда, държана от Учителя на 22. IV 1928 г. София.
| |
| − |
| |
| − | Който се отмята
| |
| − |
| |
| − | ,Ксйто се отме^а от мене, отмита се от Тогози, Който ме е проводил " *)
| |
| − |
| |
| − | „Който се отмъта."
| |
| − |
| |
| − | Разумният жизот има свой вътрешен сми-съл: вътрешен физически, вътрешен духовен •и вътръшен Божествен смисъл . От това гледище, не трябва да се прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. В цялата природа, в гтелочулния живот прониква една разумна нишка. Учсните хора на миналото, както и учените хора на настоящето наричат тази разумна нишка „съзнание". Онзи, който е натоварен да гази тази нишка здрава, те. е. да се грижи да не се првкъсва съзнанието, наричаме чов+зшки интелект или човешки ум. Значи, длъж-ността на човешкия ум е да пази здрава тази нишка, която Първичната Причина е поставила между всички явления.
| |
| − |
| |
| − | Аз говоря за разумните явления в свт^та, а не за разпокъсаните. И тогаз, като разглеждаме явленията в съвременната наука, намираме, че повидимому те са противоположни; това е, защото в фактите няма единство. Те са разкъсани, без да се обяснява, на какво се дължи това разкжеване. Същата разкъсаност се вижда и по отношение на небесните тяла. Едва сега съвременните учени хора започват да намират връзка между всички факти и явления в цялата природа. Тази връзка
| |
| − |
| |
| − | *) Лука 10:16.
| |
| − |
| |
| − | 4
| |
| − |
| |
| − | не я виждат всичхи учени, някои само, които са. истински капацитети, макар че имената им не са. познати на учения свят. Тия учени хора, които днес микават за капацитети, за видни хора, в същност са само учениии ка науката. Кажете ми някои видни капацитети от Европа, които могат да предскажат нещата безпогръшно. Лко отидете при някой ка* ацитет по геология, например, щом е истински учен, той би трябвало да ви предскаже бъдещото положение ка земята. Може ли да се нарече учен, капацигет на науката този, който не знае, какво ще стане утр? Такива капацитети днес съществуват във всички области на науката: и в химията, и в физиката, и в биологията, и в богословието – навсякъд. Има и религиозни хора, които верват в Бога, но нищо не могат да предсказват. Водителите на човечеството питат: има ли Господ, или нвма? Към коя религия да се гричислим? Те разръшават въпроса, кое политическо или духовно верую е по-право. Каззам: ние не се кланяме на никаква религия. Защо? – Религията е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали. Ние не се кланяме на никаква култура. Защо? – Културата е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали. Ние не се кланяме на никаква наука. Защо? – Науката е създадена от човека, а ние не се кланяме па никакви човешки идеали. За в бъдеще ще се създаде нъшо по-хубаво. Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия гжт на бъдещето. Само Първичната Причина, която въодушевлява всички учени, всички поети, всички музиканти, всички художници, е съвершена в своите прояви. Следователно, всеки човек. който иска да разбере Първичната Причина, трябва да има чисто съзнание. Той трябва да е ограден с чиста възвишена мисъл, която да пази воъзката на своето съзнание с тази на Първичната мисъл. Докато тазш
| |
| − |
| |
| − | ^5
| |
| − |
| |
| − | анишка не е пре<жсната, човек може да се радва ма положителна, на истинска наука. Докато очите ви са затворени за външния свят, какво можете да изучавате от него? Можете ли да изучавате астрономията, художеството или кой да е отрасъл ;на науката с затворени очи? Докато ушите ви са затворени, можете ли да изучавате музиката? Яко вашият разеждъч е ограничен, можете ли да .правите връзка между причини и последствия на явленията?
| |
| − |
| |
| − | Днес повечето хора минават за учени, за капацитети, не признават Бога, не признават никаква сила над себе си. Често се казва за някой човек, че не вярва в Бога. Казвам: ако този човек не вярва в онзи бог, когото хората са създали, той е за уважение; но ако отрича себе си, ^ко отрича Бога, Който живее в него, той не може да има ничие уважение. Себе си, личността, това е низшето проявление на Бзга у човека. Второто, по-високо проявление на Бога е индивидуал-ността. Третото проявление на Бога е в душата ,на човека и четвертото проявление на Бога е в човешкия дух. Следователно, ако Бо едновременно се проявява в личния, в индивидуалния, в душевния живот на човека, както и в неговия дух, той е истински човек, в пълния -смисъл на думата „човекъ", който разбира нъщата.
| |
| − |
| |
| − | Като наблюцавам и изучавам хората, нами-рам между тех малък брой истински чов ци. Като слбдя, какво пишат нашити вестникари, аз съжалявам, че те"Ь изопачават Истината. Тъне изнасят фактите тъй, както са в действител-ност. Това е защото не обичат Истината. Съвременните хора трябва да знаят следното нещо: лошите и добрите мнения се връщат там, отдето са излезли. Истинският човек се отличава по това, че никога не изкривява фактите. Ако не-кой човек се качи на амвона и отгам наплащ-юа хората, като изопачава фактите и насъсква хот рата към разединение, такъв човек е изчадие
| |
| − |
| |
| − | б
| |
| − |
| |
| − | на човечеството; той не може да се нарече човекъ-Ако пъч всички учени хора разпределят помежду си науката, всеки от гбх да се занимава ст> отделна област, и послъ- да съберат всички отделни факти в едно, да ги обобщат, да образуват една обща, положителна наука, това ще бж-де похвално от техна страна. Казвам: има учени хора ,които не използуват живота тъй, както трябва, и по този начин създават страдания на хората. Ако вие нямате добър архитект, който д=* ви построи добра и солидна къща, какво ще изле-зе от нея? Ако кткщата ви е слаба, че и от най-малкия въ"гър се събаря, кой е виновен затова? – Архитектът. Този архитект трябва да построи такова жилище, което да устоява на всички бури и природни стихии. Ако искате да построите едикъ съвременен параход, той трябва да се построи по всички правила на физиката, на техниката, като се вземат пред вид всички мъчнотии, които ще се срещнат и в тихото, и в развълнуваното море.
| |
| − |
| |
| − | Ако влъзете в един голям съвременен параход и започнете да изучавате живота от гледището на тия нови условия, при тихото време ще забележите, че параходът не се вълнува – всички в него са тихи и спокойни. Яви ли се най-малката буря, гараходът започва да се клати на една или на друга страна. Коя е причината за това клатушкане на парахода? – Морето. Коя е причи ната за Бълнуването на морето? – Водата, Коя е причината за движението на водата? – Вътърът. Коя е причината за явяването на вятъра? Казвам: морето никога не може самб да се вълнува Нито водата може сама да се вълнува. Има нещо, което я раздвижва, което я вълнува. Нито вътърът мо же сам да се вълнува.
| |
| − |
| |
| − | Питам: тогава" как ей обяснявате пукота„ който се чува на парахода? По същия начин днес и нашият параходъ – земята, тук в България, както и в други някои страни, се огъва. Огъ-
| |
| − |
| |
| − | 7
| |
| − |
| |
| − | ват се пластовете на нашата земя! Как обясняват това нещо съвременните геолози? Те казват, че това се дължи на известна тектоника. Каква е тази тектоника? Учените казват, че върху земното кълбо имало две големи плочи, които се дви-жат: едната е наречена фино – скандинавско – сибирска и се движи от север към юг, а втората е наречена африкано – - арабско – индустанска и се движи от юг към север. Тези две глочи били устойчиви, но в средата им имало една неустойчива зона, каквато е Средиземното море, което има около 2000 клм. широчина. Тия две плочи се движат от полюсите към тектоническия екватор на земята, и по този начин предизвикват големо налегане върху Средиземно море, което налегане се предава и на другите части на земята. Според тия учеки, и България спада към тази неустойчива зона, вследствие на което стават сега землетресекията. Верно е, че ветърът вълнува говерхността на водата в морето. Вер-но е, че вълните отвън бият, удрят върху парахода. Верно, е че плочите на парахода скърцат, но въпреки всичко това има и други, вътрешни, по-дълбоки причини за землетресенията. Учените хора от Лион казват, че землетресенията са сверзани със слънчевите петна. И ние имаме ред наблюдения, които ни показват, че землетресенията, които станаха в Мала-Азия, в България и в Гърция са сверзани с големите слънчеви петна, които се появиха около това време на слънцето. И действително, сегашните петна на слънцето беха забележителни по своята големина. Слънчевите петна, наистина, имат некаква връзка с землетресенията, но те не са дълбоката, същинската причина за землетресенията. Истинската причина за землетресенията се крие другаде некъде. Обаче, ако се допусне, че в света съще-ствува една велика, разумна причина, наречена Бог, Първична Причина, Природа, тя прониква в дълбините на целото битие, тя направлява всички
| |
| − |
| |
| − | 8
| |
| − |
| |
| − | н^ща и всичко става под нейн контрол. Щсм е така, и землетресенията, които стават днес, са под Нейното зорко око. Вие трябва да разбирате Бога не тъй, както Го разбират ограничените умове, но трябва да Го разбирате като Разумна Причина, коя то прониква навсъкъд и във всичко. Аз ьъма да ви доказвам научно, какво е Бог. Всеки сам може да прочете, какво са писали учените хора, капацитетите по този въпрос. И вие трябва да благодарите, че живеете в един вък, когато стотици и хиляди хора са писали за и против Бога, ецни са Го приемали, а други – отричали. Мнозина, като се сблъсквали в различни религиозни убъж-дения, писали са ред съчинения, за да изправят религията, да създадат едно положително в%рую. Когато хората отричат Бога, то не значи, че те се отричат от Него, но отричат се от кривите вервания и разбирания за Бога. Религията твърди, че Бог е създал света, че Той е на-правил човека по свой образ и подобие. Питам: как е възможно, човекът, който е излъзъл от такива разумни ръц, да гръши? Значи, та-къв, какъвто виждаме днес човека, той не е създаденият човеж от Бога. Той не е първич-ният човек, за когото се казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Съвременният човек се е отклонил от своя първообраз, затова не може да познае и своя създател.
| |
| − |
| |
| − | Следователно, когато една къща се гради и събаря, ние казваме, че тя не е съградена от ра-зумен човек. Щом видя, че една къща по нъ-какви причини не издържа на външните условия, ка бури и на стихии, аз зная, какъв е бил човекът, който я градил. Яко една къща е комфортна, но същевременно и солидна, икономична и хигиенична, и може да издържа на всички бури, казвам: разумен е човекът, който е градил тази къща. По този начин се ежди и за живота «а човека.
| |
| − |
| |
| − | V
| |
| − |
| |
| − | Вие казвате: икономия е нужна в живота. Под думата „икономия в живота", ние разбираме да не се харчат човешките енергии напразно. Разумният живот изисква още хигиена в физическия живот, да не влизат в него чужди вещества, които да разчжсват вътрешната връзка. Н"бкои религиозни хора казват, че за да се пази хигиената на физическия живот, човек трябва да пости. Какъв е смисълът на поста? – Постът има смисъл като хигиенично средство, което трябва да се прилага по отношение на «болните. Болните хора трябва да ядат по-често, но по малко, а здравите хора никога не трябва да прЕяждат. При това, здрав^тв хора не трябва да ядат, каквото намврят, но трябва да употребяват най-хубавата храна, която не нарушава равновесието на тяхното тъло и на тяхното здраве. Често болните хора умират от неправилно хранене и от употребление на нездравословна храна. Здравите , хора пък развалят своето здраве от лишната храна, която употребяват.
| |
| − |
| |
| − | „Който се отмЪта". От какво се отмятат хората? – От Истината. Много от съвременните хора не могат да говорят Истината. За-пример, много хора отиват да слушаг различни научни беседи, но като излезат вън, съзнателно, с некаква тенденция изопачават думите. Те влагат своеобразен смисъл и своеобразни тълкувания на това, което са чули. Това са хора, които не обичат Истината.
| |
| − |
| |
| − | Каззам: в света съществува една единствена Първична Причина, Която съединява всички явления и всички същества в едно цело. Щом човек признава тази Първична Причина, но вземе един уд от нея, за да го използува за свое лично благо, питам: този човек ще бж-де ли в съгласие с Първичната Причина? Покажете ми един какъв и да е човек, бил той религиозен или светски, учен или прост, който, като се е противопоставял срещу зако-
| |
| − |
| |
| − | 40
| |
| − |
| |
| − | ните на Първичната Причина, да е успял в живота си. – Не е съществувал такъв човек и няма да съществува. Всички велики хора, които човечеството е признало за такива, на първо място са имали любов към великата Истина,. към всичко онова, което Бог е създал, а не към това, което са създали хората. Това, което Бог е създал, е разумно, живо и вечно; това, което хората са създали, е неразумно, мъртво, преходно и временно. Тази е разликата между Божиите и човешките дела.
| |
| − |
| |
| − | Вие отивате, запример, в някоя художествена изложба, разглеждате разни картини и: статуи на видни художници и скулптори. Спирате се пред една, пред друга, възхищавате се от тях, докато най-после си изберете една, платите за нея десятки и стотици хиляди лева и си отивате дома. Питам: тази картина, или тази статуя, която сте купили, може ли да говори? – – Не може. Тя е човешко изобретение, направена е от мрамор, не е жива. Щом плащате толкова скъпо за тези картини или статуи, колко трябва да платите за вашата жиза картина, или за вашата жива статуя, която сте изработили досега? В това отношение, чов1зшкият дух е най-зидният капаиитет в света. Защо? – Той разбира от химия така, както никой друг хи-мик в свята; той разбира от физика така, както никой друг физик в св"Бта; той разбира от геология така, както никой друг геолог в света; той разбира от астрономия така, както никой астроном в света. Той разбира и познава отличко законите на всички тия науки и съобразно тях е създал и продължава още да създава и работи върху безсмъртната картина на човека – образ и подобие Божие. Човеш-кият дух разбира и от художество. Той и до днес продължава да рисува. Слушаме някой художник да казва: „Цели две години как рисувам една картина и скоро ще я за-
| |
| − |
| |
| − | 11'
| |
| − |
| |
| − | верша." Човешкият дух казва: от хиляди години рисувам картината „човекъ" и не съм я завершил. Още много години ще я рисувам, докато я заверша. В това седи Истината.
| |
| − |
| |
| − | Каззам: обичайте Истината, защото тя ще осмисли живота ви и ще направи всички форми красиви. Човекът на Истината има красиво лице, красизи очи, красив нос, красиви веъди, красиви устни, красив ум, красиво сърце, красива душа и вели дух. Съвременнит-з хора се стре-мят към красотата и като у е могат да я по-стигнат по лесен начин, те"Ь прибягват до външни, козметически средства, като боядисват устнитъ1 си червени, веъдите – " черни, лицата – б"ели и те. н. Казвгм: няма нищо лошо в боядисването, но то не е нито изкуство, нито наука, Изкуството е човек да се бодисва отвътре, да се стреми към вътрешна козметика. Вижте, как се боядисват цветята в природата! Вижте, как боядисват перата и крилцата си птицитЪ и пеперудите в природата! Тяхната боя е устойчива, не се изменя и от най-силното слънце. Това боядисване е изкуство; то е цяла наука.
| |
| − |
| |
| − | Често хората казват: какво ще стане с нас? Какво ще бъде положението на света? Казвам: със света ще стане това, което и с тебе. Ако ти се отречеш от извъстен факт, за да се освободиш от едно заблуждение, а попад-неш в друго, това не е наука, това е само една предпазителка мярка. По същия начин и хората, като се отричат от Първичната Причина, поставят си друго нещо за култ, за религия и казват: ето д е нашата сила! Това, обаче, е външната страна на културата. Ние трябва да дой-дем до вътръшно разбиране, до вътр-ешно единство на нещата. Това вътрешно единство трябва да съществува между всички народи. Малките-народи, и^ленно, трябва да разбират този велик закон на единство и да се стремят за реализирането му, защото чрез него те ще се повдигнат.
| |
| − |
| |
| − | 12
| |
| − |
| |
| − | Ако Първичната Причина, която ги е създала, с която те са сверзани, е на тяхна страна, Тя ще ги повдигне, ще им даде здрав мозък, здрави дробозе, здрав стомах, здрав ум, здразо сърце, благородна душа и мощен дух.
| |
| − |
| |
| − | Да направим пръвод на тия няколко величини. Здравият мозък подразбира здрав, тръзв ум. Здравите дробове подразбират правилна чувствителност. Здравият стомах подразбира правилна деятелност, която е необходима за живота. Дочато стомахът подържа физическата дея-гелност на езъта, той е на мъстото си. Пръста-не ли стомахът да работи, и човек пръстава да работи – стомахът е произнесъл вече неговата смъртна приежда. Когато сърцето каже на чозъ-ка, че тол не трябва да обича хората, а да се грижи само за себе си, да бъде щастлив в живота – то вече е произнесло неговата смъртна при-ежда. Когато умът каже на чозъка, че той тр беа да мисли само за своитъ' работи, той вече е произнесъл-^ неговата смъртна приежда. Никой човек в езъта не е дошъл да верши езоя работа. Човешчият ум, човешкото сърце, човешкият стомах, качто и душата и духът са предназначени да иззършат една малка част от работата на цялото. Ако нъчой чозък се проявява като лъкар, той трябва да знае анатомията и физио-логията на отделните удозе, да разбира причината на болестта, и по този начлн да лекува. със своята деятелност той ще допринесе нещо към общата деятелност.
| |
| − |
| |
| − | Та казвам: от гледището на окултната наука, както и от гледището на видн-1 учени, слънчевите петна имат нвчаква връзка с земле-тресенията. Обаче, мнозина от съвременните хора, според своите разбирания за живота, каззат: празни теории са тия! Каква връзка може да има между явленията на слъш^ето и тия • на - земята? Казвам: както-има тесна връзка-между *марал*шя и физическия живот на човека, така съществу-
| |
| − |
| |
| − | 13-
| |
| − |
| |
| − | ва тясна връзка между явленията на слънцето и явленията на земята. Може да се отиде и по-да-леч даже. Ред примери от историята на човечеството ни показват, че лошият живот на хората предизвиква пертурбации в невидимия свят, вследствие на което се явяват и пертурбациите на земята. Вземете примъра от Стария Завет за градовете Содом и Гомор. Кое докара тяхната гибел? Лошият живот на хората не доведе ли тия физически пертурбации на земята? Простите хора наричат това Божие наказание, а учените хора казват: зад вс^бко физическо язление се крие една морална, разумна причина. И в Писанието се казва: „Гледайте земята да ви пе избълва!" Ето защо, за да не се нарушава хармонията във висшия свят, всвки човек, както и lсeки ка-род трябва да бъде сверзан с Първичната Причина. Всички неща, които са ставали в миналото, които сега стават, както и тия, коиго ще стават за в бъдеще, показват, че целият живот е подложен на растене и развитие. Следователно, всичко се допуща, като необходимост, като неизбежност в живота.
| |
| − |
| |
| − | „Потърсете ме в ден скърбен!" – се казва в Писанието. Кой е този ден? – Деньт на изпитанията и нещастията. Бог казва: „Дз съм, Който допущам бурите и землетресекията. Аз съм, Който допущам превратите в света. Аз съм, Който допущам богатството и сиромашията в света". Ще възразите: еди-кой си учен дава особени обяснения и теории за бурите и землетресения-та. Други у^ени социолози и икономисти, с ред научни теории, обясняват причините за превратите, за богатството и за сиромашията в света. Нищо, вие изучавайте и тия теории, но трябва да знаете, че те са частни мнения; те не включват още абсолютната Истина.
| |
| − |
| |
| − | „Кбйто се от мета". От какво? – От великата Истина. Всеки, който се е отрекъл от тази Истина, който е скъсал връзката с Пър-
| |
| − |
| |
| − | 34
| |
| − |
| |
| − | вичната Причина, се страхува от страданията и изпитанията в живота, бои се от землетресенията и си казва: какво ли ще стане сега със софия? Да бягам ли вън. н-бкъде, или да седя в къща-та си? Казвам: дръжте връзката с Първичната Причина и не се страхувайте! Обичайте великата Истина, бъдете нейни поклонници, и животът ви ще се запази. Живеете ли съобразно с тази Истина, вие ще бъдете художници, творци на вашето бъдеще. Ще кажете: това са отялечени понятия, които нямат приложение в практическия живот. Трябва ли ние да се отказваме от радости-те в живота? Дз искам вие да преодол+зете над мъчнотиите и страданията в живота и да дойдете до истинската радост. Питам: какъв смисъл има радостта на пиянииата, че спечелил пари за да пие? Като се опие, той ще се скара с този-онзи, ще се сбие, ще пукнат нъчжде главата му, ще я пръвержат и на другия ден ще минава за герой. Какво геройство има в това? И това е позволено на човека, но нищо не го ползува. Важният въпрос е чов < да жизее спо-ред своята вътръшна свобода, без да се съмнява в постъпките на другите хора.
| |
| − |
| |
| − | Съвремекнитв хора са много подозрителни. Погледне ли ви нбкой човек единъ-два пъти, вие веднага сте готови да се усъмните, да се обидите. Какво от това, че ви погледкал? Яко вие сте силен човек, и някой ви поглежда, той иска да проникне, дъ1 се крие силата ви. Яко сте добродъте-лен човек и някой ви поглежда, той иска да проникне, д се крие добродътельта у вас и те. н. Пита ви някой: д се крие вашата сила? – На различни мъста. Силата на един човек може да бъде физическа, може да бъде и духовна. Д се криеше силата на Самсона? Прочеггте от Библията разказа за Самсона и ще видите, д се криеше неговата сила. – В косата му. Самсон още от утробата на майка си беше определен да случки на Бога, за което, докле бъде жиз, бръс-
| |
| − |
| |
| − | 15
| |
| − |
| |
| − | нач не трябваше да влиза в косата му. Той бъше голям герой. С една челюст от осел уби 1000 души. Самсон се зае да освобождава Израиля от филистимците, но поради слабостта му към красизитв жени, не уств. Те се опитваха да разберат от него, д се крие силата му, но той ги заблуждаваше, че ачо го завержат с дебели, здрави вжжета и го бият по три пъти на ден, ще отслабне. Филистимцитв го заверзваха, биха го, но той късаше вжжетата, като конци, и лак проявяваше силата си. Най-послв, една от не-говите любимки, Далида, усп да го изпита, д се крие силата му, и той ч каза: „Силата ми е в косата. Никога бръснач не е влизал в главата ми, защото аз съм определен да служа на Бога още от утробата на майка си. Яко отръжа косата си, силата ми ще се оттегли от мене, и ще стана безсилен, като всички хора". Това като научиха филистимцитв, опиха го, приспаха го, отръзаха косите му, иззадиха и дввтв му очи и го затвориха в тъмница. Там првчара той цели три години, безсИлек и слвп, но косите отново израснаха. Като станаха толкова дълги, к лкото и по-рано, той отново доби своята сила, но остана отеп. Неприятелите му се веселиха един ден и иззадиха Самсона от тъмницата да им поиграе, като го поставиха между два стълба на зданието, дето бъха устроили пиршеството. Самсон хвана тия два главни стълба, на които се кръпъше зданието и с всичката си сила го разклати. Зданието се разтърси, като от землетресение, и се събори, а под него останаха поаече от 3,000 души, заедно със самсона.
| |
| − |
| |
| − | Питам: трябва ли човек да разправя, д е негозата сила? Силата на човека се крие в Истината, па която той служл. Доколкото човек служи на Истината, дотолкова той е силен. На та-къв човек нито коситв могат да отръжат, нито с вжжета могат да го верзват. Той не се подкупува с никакви объщания, за никакви пари
| |
| − |
| |
| − | те<5
| |
| − |
| |
| − | и от никакви жени. Защо? – Згщото такъв човекъ»-съдържа всичко в себе си. Той е и мъж, и жена, и дъте. Тогава, какво може да го изкушава отвън? Всичко в кего е красиво. Докато вие търсите красивата жена или красивия мъж отвън, вие сте на крив път. Докато търсите приятеля си отвън, вие сте на крив път. Докато търсите богатството отвън, зие сте на крив път. Щом влъзете в себе си, там ще камарите своята възлюбена, или своя възлюбен; там ще намерите своя истински приятел; там ще намърите и богатството. Търсите ли тия неща отвън, цял живот ще се лутате и няма да ги намерите.
| |
| − |
| |
| − | „Който се отмъта". От какво? – От Истината. Питам: коя е причината, зад1зто двъгб плочи на земята се движат към екватора? – Понеже те1 са изгубили своята топлина, втвърдили са се, а при екватора има повече светлика и топлина, средата там е по-ръдка. При екватора има повече магнетическа сила, която привлича тези плочи. Този зекон е верен и по отношение на хората. Ако вземем двът уши на човека, лявото ухо е насочено към свверния полюс, а дясното – към южния. Те представляват двът плочи, които постоянно се мърдат. Когато човек изгуби своята вътръшна топлина, те. е. това, което наричаме Любов у човека, той става матери-алист, изгубва смисъла на живота и след връ-ме у него се събужда религиозното чувстео – стремеж към екватора. В това отношение, религията не е нищо друго, освън стремеж към екватора, за да се придобие изгубената топлина на живота.
| |
| − |
| |
| − | Мнозина казват: големи повреди, големи материални загуби причини землетресението. Казвам: благодарете, че загубите са повече материални, а по-малко човешки жертви. Най-ценното за човека е животът му. Но има нещо ценно,. което донесе землетресението, и трябва да се използува разумно. То е голямото количество коз-
| |
| − |
| |
| − | 17
| |
| − |
| |
| − | мическа енергия. При всбко землетресение, от почвата се освобождава грамадно количество електрическа енергия, кояго отива към слънпето. Разумният човбк може да упофКби тази енергия за творчески ц±:ли.
| |
| − |
| |
| − | Христос казва: „г\ко земнигк работи не разбирате и не можете да приложите, как ще разберете и приложите небесните работи, които ри казвам?" Казва се още' „Когаго Син Человъ-чески дойде втори път на земяга, щ намъри ли готови хора, които да прилагат Неговото учение в своята целокупност?" ВртЧме е в^че да се приложи Христовото учение, както в животи на от-делния човтвк, гача и във всички общества и в цялото човечество. Днес и хора!а се плашат, какво ще стане, ако дойде ьюро землетресение. Казвам: всеки трябва да б/кде на своя г.ост, да работи съобразно законитЪ на великата природа, и да не се страхува, да не бяга. Не е лошо да се бяга, но кой човек трябва да направи това? Когато заекът бяга, това е похвално за него, но когато мечката б"ъга, това е укор за нея. Чов-й-кът, който е сверзан с Първичната Причина, не требва да бъга.
| |
| − |
| |
| − | В древността един слон влязъл в жилището на един Фараон и изпоплашил неговите синове и дъщери, които избягали навън. Слонът срещнал един от жрещ-гпБ и му ка-зал: „Ще ме извините пред Фараона и неговите синове и дъщери, които се изпоплашиха от моя ръст. Аз нямах желание да ги плаша, затова нека се качат на гърба ми и ще ги поразходя малко". Този слон е дошъл днес да поизплаши малко и българиге, но казва: „Извинете ме, нямах желание да ви плаша. Качете се на гьрба ми, и аз ще ви поразходя малко". Въпросът седи другаде. Всеки трябва да работи! Задачата на духовенството е да изучава зако-ните на топлината и нейното приложение. Задачата на учигелиг е да изучават законит-е на свт^те-
| |
| − |
| |
| − | 1<5
| |
| − |
| |
| − | и от никакви жени. Защо? – Згщото такъв човекъ» съдържа всичко в себе си. Той е и мъж, и жена, и дете. Тогава, какво може да го изкушава' отвън? Всичко в кего е красиво. Докато вие търсите красивата жена или красивия мъж отвън, вие сте на крив път. Докато търсите приятеля си отвън, вие сте на крив път. Докато търсите богатството отвън, вие сте на крив път. Щом влезете в себе си, там ще намерите своята възлюбена, или своя възлюбен; там ще намерите своя истински приятел; там ще намърите и богатството. Търсите ли тия нвща отвън, щбл живот ще се лутате и Н'Ьма да ги намерите.
| |
| − |
| |
| − | „Който се отмъта". От какво? – От Истината. Питам: коя е причината, задето двете плочи на земята се движат към екватора? – Понеже тъ1 са изгубили своята топлина, втвърдили са се, а при екватора има повече светлина и топлина, средата там е по-ръдка. При екватора има повече магнетическа сила, която привлича тези плочи. Този зекон е верен и по отношение на хората. Яко вземем двете уши на човека, лъвото ухо е насочено към съверния полюс, а дясното – към южния. Те пр-Бдставляват двегб плочи, които постоянно се мърдат. Когато човек изгуби своята вътръшна топлина, те. е. това, което наричаме Любов у човека, той става матери-алист, изгубва смисъла на живота и след време у него се събужда религиозното чувство – стремеж към екватора. В това отношение, религията не е нищо друго, освън стремеж към екватора, за да се придобие изгубената топлина ка живота.
| |
| − |
| |
| − | Мнозина казват: големи повреди, големи материални загуби причини землетресението. Казвам: благодарете, че загубите са повече материални, а по-малко човешки жертви. Най-ценното за човека е животът му. Но има н^що ценно,. което донесе землетресението, и трябва да се използува разумно. То е голямото количество коз-
| |
| − |
| |
| − | 17
| |
| − |
| |
| − | мическа енергия. При вс~1зко землетрессние, от почвата се освобождава грамадно количество електрическа енергия, кояго отива към слънцето. Разумният човбк може да употрЬби тази енергия за творчески цяли.
| |
| − |
| |
| − | Христос казва: ,,Мко земьигЬ работи че разбирате и не можете да приложите, как ще разберете и приложите небесните работи, които ви казвам?" Казза се още1 „Когато Сик Человъ-чески дойде втори път на земята, щ намъри ли готови хора, които да прилагат Неговото учение в своята целокупност?" Време е в^че да се при' ложи Христовото учение, кокто к животи на отделния човбк, тача и във всички общества и в цялото човечество. Днес хора 1а се плашат, какво ще стане, ако дойде ьторо землетресение. Казвам: всеки трябва да б^кде на своя г.ост, да работи съобразно законите на великата природа, и да не се страхува, да не бяга. Не е лошо да се бяга, но кой човяк трябва да направи това? Когато заекът бяга, това е похвално за него, но когато мечката б_вга, това е укор за нея. Чове-кът, който е сверзан с Първичната Причина, не трябва да бъ\га.
| |
| − |
| |
| − | В древността един слон влЪзъл в жилището на един Фараон и изпоплашил неговитт синове и дъщери, които избягали навън. Слонът срещкал един от жреците и му ка-зал: „Ще ме извините пред Фараона и неговите синове и дъщери, които се изпоплашиха от моя ръст. Аз немах желание да ги плаша, затова нека се качат на гърба ми и ще ги поразходя малко". Този слон е дошъл днес да поизплаши малко и българите, но казва: „Извинете ме, немах желание да ви плаша. Качете се на гьрба ми, и аз ще ви поразходя малко". Въпросът седи другаде. Всеки трябва да работи! Задачата на духовенството е да изучава законите на топлината и нейното приложение. Задачата на учителите е да изучават законите на свят-
| |
| − |
| |
| − | 18
| |
| − |
| |
| − | лината и нейното приложение. Задачата на дър-жавните мъже, на управниците е да изучават законите на физическия свят и тяхното приложение в живота.
| |
| − |
| |
| − | Ще кажете: как можем да се свержем с Първичната Причина? Преди всичко изисква се любов към Бога. Обикнете ли Бога, ще обикнете и своитв ближни; обикнете ли ближните си, ще обикнете и всички наоколо, и по този начин ще си създадете среда, в която ще можете да работите. Дойдете ли до това положение, страх няма да имате. Всички изпитания, всички страдания и нещастия, колкото и голями да са, да ви не сму-щават. Най-голямото нещастие за човека е смърть-та. Тя идва като бирник, задига, каквото има, и си заминава. Обаче, Писанието казва: ,За човека, който е сверзан с Бога, смърт няма". Под „смърть" се разбира напущане старото тъло и влизане в друг, нов свят. То е подобно положение на това, когато човек напуща една, втора трета служба. Всички служби в света са все за човека.
| |
| − |
| |
| − | Та казвам: не се колебайте, не се омътайте от Истината, не питайте, има ли Господ, дъ1 е Той и те. н. Дето и да сте, ще намърите Бога. Намерите ли Го, отправете ума и сърцето си към Него и Му благодарете за всички блага, които ви е дал. Благодарете за здравето, което имате; благодарете за здравите мисли и чувства. Питам: трябва ли да се говори на хората да обичат Бога? То е все едно да им се казва, че трябва да се греят на слънцето, че трябва да ядат хляб и да пият вода. Веднъж човек се е родил, той знае, че и на слънце трябва да се грее, и хляб трябва да яде, и вода трябва да пие, и въз-дух трябва да диша.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: от вашето гледище, кое е най-важното нещо в света? Накъд се движат тия плочи у човека? Кои са тия плочи? Казват за н~Ькой чфвек, че дъската му хлопала. Дъската у
| |
| − |
| |
| − | 19
| |
| − |
| |
| − | човека съответствува на тия две плочи, за които говорят учените. Значи, в мозъча на човека понякога става голямо напрежение, вследствие на което се заражда нещо неестествено в неговия начин на мислене. Щом кажат за някой човек, че дъските му хлопат, веднага търсят начини, как да ги стегнат. С това, обаче, въ-просът не се разрешава. То е механическо разрешение. Мозъчът на чове<а не е създаден от дъски; том е създаден от ред жизи клетки, от ред мисли, способности и чувства, които трябва да се раззизат правилно. В това отношение, човек трябва да се изучава в своята целокупност. Има една вътрешна наука за живота и за отношенията на хората, с която всеки човек е запознат. Според тази наука чозеч трябва да урежда живота си най-хармонично и то, при условията, при които е поставен. Тази наука трябва да се изучава и прилага за в бъдеще. Колкото повече учените хора намират връзка между всички явления, толкова повече и техната задача се улеснява. Науката трябва да бъде служителка на Първичната Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първичната Причина. Художеството, изкуството, музиката трябва да слу-жат на Първичната Причина. Управлението трябва да бъде в услуга на Първичната Причина. Всичко трябва да бъде в нейна услуга, за да се създаде вътрешна хармония в живота.
| |
| − |
| |
| − | Хрисгос казва: „Който се отмета". Този стих може да се вземе и в положителен смисъл: „Който не се отмета". Това значи, човек при всички условия на своя живот, при каквито и да е мъчнотии и страдания, да остане верен на своите вътрешни убеждения и да знае, че всичко, което Бог е създал, има свое вътрешно предназначение. За в бъдеще ще има една велика, мощна наука, която нема само да проучава явленията в природата, но ще разбира, какви са дълбоките причини, които ги предизвикват. При тази наука,
| |
| − |
| |
| − | 20
| |
| − |
| |
| − | за човека нищо няма да бъде изненада. Днес земята се преустройва, минава през една нова фаза. Докато се организира и напълно преустрои земята, все ще стават по-малки и по-голями раз-тръсвания. Земята, на която сега живеят хората, е за петата раса, а на новата земя, която сега се създава, ще живеят новигб хора – хората на шестата раса. Вие се радвайте, че се туря основа иа новата земя. Хиляди архитекти работят днес за нейното преустройване. Вие ще бъдете зрители на този строеж, на великата наука, на великата култура.
| |
| − |
| |
| − | Та казвам: вие ще проверите, че между всички явления в природата съществува тясна връзка. Разглеждате ли явленията така, вие ще имате и овече светлина. Ние сме за новото в света. И от гледището на новото в света, трябва да се почита всичко. Човешката личност тръб-за да се почита и да се тури ка своето място. Ин-диандът трябва да се почита и да се тури на сзоето място. Душата трябва да се почита и да се турл на сзоето мвсто. Духът трябва да се почита и да се тури на своето място. Всeки човт^к трябва да знае, д е мъстото на духа, на душата, на индивида и на личностьга. Това е задача, върху която всеки човек трябва да работи с десятки години. Разръ-ши п\>. той тази задач?, ще израста ,-4 1, духовния сзЬг. г\ всб.чо растене в духовния свъг, това е придобиване на грамадна енергия. На земята има добри условия за растене и развитие, затова гук слизат най-възвишени, най-учени същесгза да работят. Те разбират законитв, как може да се използува земната енергия.
| |
| − |
| |
| − | Ще кажете: отд слизат тия същества? – От разни г ланети. Учените хора днес твърдят , че между слънцето и неговите жители и зе ята има не само физическа, но и разумна връзка. Слънцето е място на светлината. Всeки, който отиде на слънцето и се верне, ще свети. Когато
| |
| − |
| |
| − | 21
| |
| − |
| |
| − | Мойсей отиде на Синайската гора и пръсед-5 там 40 дни, след като се верна, той толкова много светеше, че трябваше да си тури було, за да могат евреите да го гледат. Всеки чов^вк, който има идея, трябва да излезе вън от слънчевата система, да мисли за целия козмос. Защо? – Понеже всeки човек съставлява една малка клетка на Божествения организъм, който обхваща целия козмос. Щом чов^к се отметне от тази идея, животът му се обезсмисля, и той става слаб. Мисли ли човек, че той е една клетка от Божествения оргаииз м, на всичко трябва да се радва. Като погледне към звездит, към слънцето, към растенията, към животнигб, към ка-мъните – на всичко трябва да са радва, понеже всичко има един и същ произход. Всичко е произлязло от Бога.
| |
| − |
| |
| − | „Истината ще ви направи свободни". Всeки човек се стреми към свобода, но въпреки това не я придобива. Защо? – Стремежът му е не-правилен. Чов^к трябва да се стреми с цялото си същество към великата Истина. Придобие ли нея, свободата ще дойде. Как ще се придобие Истината? – Като се приложи Христовото учение. Всички сте християни – приложете Христовото учение. Приложете Любовьта Христова според разбиранията на вашата личност, на вашата индиви-дуалност, на вашата душа и на вашия дух! Приложите ли Любовьта Христова, тогава и думигЬ на Христа: „Аз ще бъда с вас до скоичанието на въка" – ще бъдат верни и истинни. Сега започва скончанието на века. Всички хора живеят вече в скончанието на в^ка.
| |
| − |
| |
| − | Скончанието на вЪка подразбира край на ста-рит"Б възгледи на човечестеото и начало на нова ера на светлина и любов, край ка насилието и начало на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия св"бт, който ще продължи с хиляди години в бъдещето.
| |
| − |
| |
| − | Беседа, държана от Учителя, на 29 април, 1928 г., в гр София,
| |
| − |
| |
| − | Глас от града
| |
| − |
| |
| − | 3.
| |
| − |
| |
| − | София – 1928
| |
| − |
| |
| − | Глас от града.
| |
| − |
| |
| − | „Глас на метеж иде от града; глас от храм?; глас на Г~>спода, Който прави въздаяние на неприятелите си."*)
| |
| − |
| |
| − | Като четете 66. глава от пророк Исаия, вие^
| |
| − |
| |
| − | шде се пренесете във времето преди 2500 години.
| |
| − |
| |
| − | "'В шестия стих от прочетената глава се изтъкват три различни положения: „Глас на метеж иде от града; глас от храма; глас от Господа, Който прави въздаяние на неприятелите си". „Глас на метеж иде от града". Градът представлява материалния свят, съвокупност от всички материални нужди, които произвеж-
| |
| − |
| |
| − | .дат сегашното стълкновение между хората.
| |
| − |
| |
| − | „Глас от храма". – Това е гласът на различните религии в света, които са разделили човечеството. Това е гласът на хора с раз-
| |
| − |
| |
| − | .ни религиозни убеждения, които разискват върху въпроса, кое верую в света е най-право.
| |
| − |
| |
| − | „Глас от Господа, Който прави въздаяние на неприятелите си". – Този е гласът на възвишеното, на Божественото, което туря нещата в ред и порядък. Сега, запример, Господ говори в България. По какъв начин? – Чрез землетресенията. Който се интересува, какво нещо пр-Бдставляват землетресенията, ще знае, че
| |
| − |
| |
| − | Те"оспод говори чрез тех. Учените казват, че такова разтърсване на земята, каквото сега стана,
| |
| − |
| |
| − | «се е случвало само един път досега. Те не
| |
| − |
| |
| − | ). Исаия 66:6
| |
| − |
| |
| − | 4
| |
| − |
| |
| − | съобшават, по ксе време е било първото раз тъосзане на земята, но казвзт, че никога в миналото е било първото силно разтърсване ка земята и сега е второто. Такннн пропукзакия на земята, като сегашните, се сдучват едва втори п;лт. Сегашните пропуквания заемат голями разстояния е диаметър, а ка дълбочина дсстигат около 25 клм.. Като пркнн споите изчисления, на-мирам, че грамадната екер'ия, коктс сегашното землетресение проннзеде. се рззня^а к?.; -'исло, съставено о: едимииа и ,:,0 нули. Грамадна енергия се разви при тозз землетресенне! ;нно тази енергия се използува разум-ю. като електрическа енергия, тя би могла ла дзижи всички фабрики в света, или би кн'Л5 дз осветява целия свят в продължение на 10,030 години. Ако българите могат да я нзползуеат разумно, тъ1 биха могли да я изпратят по целия свят и да станат най-богат народ в света. Бог ги осигурява за 10,000 години, но българит-а сами тръсва да разберат и съзнаят тока благо, за дз могат правилно да го използувзт. Ония от гйх, които пострадаха от землетресекието, излъзоха вън на палатки, треперят на дъжда и на студа и си казват: „Какво става? Какво значи това?"
| |
| − |
| |
| − | Казвам: това е гласът на Господа. Ст ред години проповедници им говориха, тълкуваха им Словото Божие, казваха им, че идат времена на изпитания, но ттв не искаха да чуят, намираха, че тия пропозедници били глупави, смахнати и те. н. Ред учени им предсказзаха тия времена, о'~с!че. и за тях казваха, че тия учени нищо не знакт, допато най-после Господ им проговори и ги изпрати навън. Питам: сега в коя църква ш,е се молят хората? – Няма църква, в която могат да се молят. В коя джамия ще се молят? – И джамия няма, в която могат да се молят. Страх ги е да влязат вжгръп В коя наука ше вярват? – Няма наука, на която могат да уповаят. Запитват ученит-Б, профе-
| |
| − |
| |
| − | 5
| |
| − |
| |
| − | соритв, ще има ли още землетресения, или няма да има повече. Отде ще знаят професорите? Сега Господ разтръсва земята! Единствен Той знае, кога ще има землетресение. Учените, за обяснение на землетресенията, изнесоха следния факт: причината на землетресения а се крие в грамадната енергия, която се произвежда от търкането на частиците на двете големи плочи, с грамадни плоскости, които се движат една срещу друга. Едната плоча е наречена фико-скан-динавскс-сибирска и се движи от съвер към юг; другата плоча е наречена африкано-арабско-индустанска и се движи от юг към север. Казвам: тази грамадна енергия не се проивзеж-ца от плочите, ко тг. сами се двчжат, като ледени планини, от Божествена сила, от Божествена енергия. Те се намират в обятията на тази сила и под нейния тдасък се движат в две противоположни посоки една на друга. Защо едната плоча се движи от сезер към юг, а другата от юг към север? – Желанието на цела Езропа и на цела Азия е да бегат от полюсите и да отиват към екзатора. Учените хора трябва да напразят измисления, с колко километра Европа се е отдалечила от полюса. Европа ще стане по-тспъл материк. И двете плочи се движат към екватор:. Това е символ, знамение на времето. Съвременният човешки егоизъм, който е образувал високи снежни планини, е достигнал вече верха на своето развитие. И тия снежни планини днес трябва да се сто-пят! И в Писанието се казва, че всички ледени планини ще се стопят. За кои ледени планини се говори там? – За ледените планини, създадени от мислите и чувствата на човешкия егоизъм. „Глас на метеж иде от града". – Това е гласът на човешкия стомах, който разрешава економическия въпрос, какво ще ядем и какво ще пием, как ще се обличаме, в каква къща ще живеем и те. н. Всичко това е необходимо, но
| |
| − |
| |
| − | 6
| |
| − |
| |
| − | тия въпроси са външни. Има важни, съществения въпроси, които стомахът не може ца разреши.
| |
| − |
| |
| − | „Глас от храма". – Това е гласът на човешкото сърце. Встзки човек иска да бъде оби-чан. Право е това. Защо? Когато човек е обичан, животът му добива смисъл. Като оби-чаш, ти осмисляш живота си; когато хората те обичат, гЪ осмислят твоя живот. Това подразбира, че хората ти създават условия да направиш нтзщо. Защо е необходима обичта за човека? – Обичьта е ограда на човешката градина* в която хубавите плодни дървета, посадени от памти-века, ще могат да растат и да се развиват правилно. Ето защо, всеки човек, който не е обичан, нищо не може да създаде. Обаче, не е достатъчно само да бъдеш обичан, но и ти сам да обичаш. Защо? – Да обичаш другите, значи да ст^еш от тия хубави плодни дървета в твоята градина. Какво ще се ползуваш, ако градината ти е хубаво заградена, но не си посял в нея нито едно плодно дръвче? – Тя ще бъде-пълна с тръне и бодили. Или, какво ще се ползуваш, ако си посял в градината си хубави плодни дървета, но не е заградена? – Всички животни, които те заобикалят, всички противодействуващи сили на твоето развитие ще влезат в градината ти и ше изядат всичко.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, съвременните народи в ц-кпа Европа трябва да съзнаят, като главни фактори в. живота си, атеднит-Б две положения: всеки народ. да проявява любовьта си към другите народи, но и тия народи от своя страна да проявяватъ-любовьта си към дадения народ. Днес Богъ-изпитва любовьта на европейските народи» към. българите, като им казва: „Много е дадено на вас, сега идете вие да помагате!" Съвременното-човечество се нуждае от честни управници, отъ-честно духовенство. Те са поставени от Бог* да управляват, да ръководят хората, затова но-сят на съвестта си голема отговорност. Предъ».
| |
| − |
| |
| − | 7
| |
| − |
| |
| − | кого? – Има една власт в света, пред която гЪ ще дават отчет. Всички тия хора трябва да знаят, че те не са главните фактори в света. И за тях има затвори и еждилища, както и за обикновените хора. Ако някой министър не изпълни длъжността си, както трябва, и за него има ежд и затвор; и той е отговорен за дела-та си. Тее създават едни закони, други анулирват, но дохожда ден, когато ще се намърят в затвора, дето ще им кажат: „Опитайте сега върху себе си законите, които вие сами създадохте!" Да бъдеш министър в някоя' държава, то е равносилно на това, да свършиш университети. Всеки разумен министър трябва да знае, че е отговорен за своите дтяла. Той трябва да знае още, че законите, които създава, заевгат и него самия. Проповъдваш нъкое учение. Ще знаеш, че това учение засьта и тебе. Всички философи – от миналото и настоящето – твърдят, че въ живота, между всички нъща, съществува вътръш- на връзка.
| |
| − |
| |
| − | „Глас от Бога, Който дава въздаяние на неприятелите си". – Това е гласът на Божественото, което говори във всeки човек. Най-първо човек трябва да бъде честен и справедливъ^ Да бъдеш честен, значи да служиш на себе си, на своята личност, на човешкото. Да бъдеш справедлив, значи да служиш на Божественото начало в себе си, на Бога. Само така човек може да се ползува от благата, които Бог му е дал. За да може човек да опита благата, които храната му дава, той трябва да има здрав стомах; за Да може да опита благата, които облък-лото му дава, той трябва да има здраво тъло. Какво е предназначението на човешкия стомах?
| |
| − |
| |
| − | – Стомахът трябва добр да смила храната и правилно да използува образуваните в него хра нителни сокове. Ако човек мисли, че трябва да яде за удоволствие, да стане пълен, той не е използувал добре своя стомах. Има хора, които
| |
| − |
| |
| − | к
| |
| − |
| |
| − | тежат 30 – 100 150, а понякога цостигат и до 250 клгр. тежест. Пигам: защо им е толко ва месо? Казват за никого: този човек е те- жък. Добр е човечк да бъде тежък, но при да цени условия. Да бъде тежъч, когато ходи по земята, тази тежест има смисъл; но когато пад не във водата, тази тежест е опасна. О^е по-опас но е, когато някой човек падне от високо, отъ някой аероплан. Ако двама души с различни тежесж, единият тежи 10^ клгр., а другиятъ един грам - паднаг от височина 5 10
| |
| − |
| |
| − | клм. от някой аероплан, ко '> от тях ще се избави от смъртта? Разбира се. че онзи ще се ^збази. който тежи еди . грам .
| |
| − |
| |
| − | Когато сг казва, че хората гоъбва да се оби-чат, ние подразбираме, че те трябва да се облтз-каг в Божестзз жизс. К^^зате: богатите хора се облкчат добр. богатството не седи само в парит. Тия богати Аора не се считат за разумни само затова, че имат средства. пари. Истински богати хора са тия, които имат съдържание. Ттяхното богатство дкес може да е в потенциално състояние, ьс еп.ин ден те ще раз-полагат с милиони. Тия хора, които ггбл живот мечтаят за богатство, мязаг на онзи цига-нин, който, като турил на глазата си гърне с мл^вко за продан, започнал да си мечтае: „Ще продам млекото и с парит, които спечеля, ще си купя яйца; от яйцата ще се излюпят пиленца. Като пораснат пиленцата, ще ги продам, и с парите от ттз-- ще си чупя една патица, която ~лбд време ще има малки патенца. Като пораснат патениата, ще ги продам и със спечелените от твх пари щ си купя един вол. След време и него ще продам и ще си купя един кон. Посл ще се облтзка хубаво, ще се кача на коня и по п.те.тя си ще срещна царската дъщеря, която ще се злюби в мене. Ще се оженим, ще ни се родят дъчица, които ще ни радват." Тъй увлечен в мечтите си, той подскочил, гърне-
| |
| − |
| |
| − | 9
| |
| − |
| |
| − | то с млъкото паднело от главата му и се счупило. Сега вече той осганал по-беден. отколкото оил по-рано. Х/баво нбщо стг. мечтиг"Б, но други с;к мечтите на ".ора, родени богати, които разбираг същината на живота. Сба^е, да мечтае чойък, като този циганин, това е заблуждение. Чма хора, които о~по:л стазат богати, а и^та такава, кои го се рлжг>; богати. Тил последпите с,~. ца~скг синове, ксию счита-. ц^лия козмос като уловие за своето рззвите :е.
| |
| − |
| |
| − | „Глас на Господа, Който дава пъздаячие на неприятелите си." Като гозорим за гласа на Господа, разбираме положението на разумните хора, които осмислят всички н"Бща и отдават право на всички същества. Не е достатъчно човек само да мисли правилно, по и да жизЬе правилно; не е въпросът, дали живее добр, или не живее добре, важно е да живее. Благородството на чове-ка седи това, да бъде спразецлиз. Справед-лиоосгьта не подразбира строг о^г^. Спр ззедлизи-ят чопък е строг пъозо към се5~ си и казва: „Г\з тръбзада възприема Божията ^ '.юбов и от придобито^ > благо да да^. и на своите ближни." По тозч 1'.. мг,- човек може да разчита и на любовта на своите, ближни. Някой пита: „Защо тртзбва да сбичам?" – За да оградиш градината, в която си сбл. – Ами защо трябва хората да ме обичат? – За да се създадат благоприятни условия за растежа на всичко, което си посъл в градината.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: когато чобъж се проникне от тее-зи две положения – да бтпде обичан и да обича – той ще може да изяви Божията Любов на земята. Тогава и Бог ще живвев зевки човек. Дойде ли Божествената Любоз у човека, той е готоб вече на всички жертзи, малки и голями. Не е ли готов човек на жертви за Бога, той ще се намери в големи противоръчия: ще се ражда и умира, ще бъде мгад и ще остартзва, ще изгубва смисъла на живота си и те. н. Живее
| |
| − |
| |
| − | 10
| |
| − |
| |
| − | ли човеч в Божията Любов, той постепенно-се приближава към закона на безсмъртието. За-конът на безсмъртието поставя всички хора под еднакъв знаменател. Когато при мене дойде нъ-кой мой приятел, аз ше постъпя с него тъй, както със себе си: от моята чаша н^ма да пие, на моето легло н^ма да спи, от моето ядене н"Ь-ма да яде, но за моя приятел ще имам специална чаша, специално леглс, спеииална храна – всичко ше бъде най-хубаво и приготвено специално за него. Колкото мои приятели дойдат, за всички ще имам специални чаши, завивки, легла, храна и те. н. За встзки мой приятел ще имам нови нъ-ща. Това изисква Божественият живот. Употребите ли една чаша два пъти, ше чуете глас, който иде от града, глас на метеж. Употребите ли една чаша три пъти, ще чуете гллс от храма. Употребите ли най-после една чаша четири пъти, ще чуете глас от Господа, Който ви казва, че не разбирате Неговите за <они.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, когато съвременните хора се наме-рят в противоречия, веднага започват да търсят Бога, като ходят по църкви, палят свещи и те. н. Обаче Бог казва: „По този начин вие не може да разрешите противоречията на вашия живот. Вие трябва да измените чувствата и мислите си". – Как? – Като вервите паралелно с моите чувства и мисли и като постъпвате тъйг както аз постъпвам. Днес всички живеем в Божията Любов. Всичко, което виждаме на небето – слънцето, месеца, звездите – всичко това е проявената Божия Любов, Която казва: „Дз създадох всичко заради вас Посейте най-красивото и най-великото в своите градини и ще се ползувате от всички Мои блага." Но какво казват на това отгоре съвременните хора? – Те-искат всичко да им се докаже. Учените хора – геолози, биолози, астрономи и други – искат да им се докаже, че наистина целата вселена е създадена от Бога и търсят, де е Неговият.
| |
| − |
| |
| − | II
| |
| − |
| |
| − | пртзстол. Казвам: това е глас на метеж, който иде от града. Много от съвременнит-Б учени и философи са хора на физическия живот, хора на стомаха. Какво казват религиозните? – Братство, братство, но сиренето трябва да се купува с пари. Така е, парите са нужни в живота, нищо не се дава даром, но в евтзта трябва да съществува правилна обмъна.
| |
| − |
| |
| − | Христос казва: „Даром сте приели, даром даза"]те!" Това се отнася до благата, които идат от Бога, но по отношение благата на хората, трябва да съществува правилна обмтзна. Има хора, коиго обичат само да взимат, а нищо не дават. Ние наричаме тия хора „щерни". В този случай, имаме дза вида хора: щерчи и извори. Ако някой чозтзк е щерна, в него ще се налтзе известно количество вода, която елтзд вртзме ше се изл"Бе и ше трябва отново да се пълни. Остане ли тази вода за по-дълго време в него. тя ше се развали. Ако пък н"бкой човек е извор, той постоянно ше тече, и водата в него винаги пръсна ще бъде. Какво щастие, какъв живот имат тия хора, които мязат на щерни? Те се осигуряват, пълнят щерните си с вода. но до кога ще трае това осигуряване? Утре заминат за другия свят и виждат, че никаква осигуровка не може да ги спаси. По този начин всеки човек ще бъде повикан за другия свят и ше разбере, че със своята философия не е придобил нище.
| |
| − |
| |
| − | Един ден българският цар попада между простото население нейде из България, и една бабичка се приближава към него и започва да се оплаква от положението си: „Синко, много бедствуваме, рискуваме да умрем от лишения и сиромашия." – Нищо, бабо, ще се оправи работа та, не се безпокой! Ама ще измрем от глад. Питам: за ио е този страх от смъртта? Какво лошо има в това, че ще умрем? Въпросът не седи в това, че ще умрем, но да умрем катс
| |
| − |
| |
| − | -разумни същества, които могат да обичаг и де «бъдат обичани,
| |
| − |
| |
| − | Ще ви призеда един примвр из живота на българските учители, случил се в нъкай от провипииелните градове. Един от учигелите в този град изпраща свой ученик при учителката на същото училище, дето и тем пръподавал, да го сватосза. Ученикът отива при учителката и започва да гозори за добрината, за красотата на своя учител и те. н. Учителката го изслушва и слтзд това го запитва: „Защо ми говориш за учителя си, а не говориш за себе си?" Значи, учителката се влюбила в ученика, а не в учителя. Та<а и нашитв съвременни философа говорят за природата, за Бога. за всичко то ,а, което ке 3( е.те, :.о № шо не говорят за себе си. Казвам: дали светът е добре създаде или не, не се занимавайте с тия въпроси. Говорете за себе си! Не ставайте сватове на хората, те-е с наемайте да ги жените! Всeки човеч< е в състояние сам да се ожени. Работата на ученика не геди с това ^а жени учителя си. Учительт, който го учи, сам може да се ожени Зашо учигельт изпраща своя ученик да го свагоеза? То^ис-сал да му даде един урок, и по този начи да го изпита. Учителката пък казва на ученика: „Аз не мога да се оженя за учител, кой го изпраща своя ученич да го сватосва".
| |
| − |
| |
| − | Питам: кой ще ни покаже сега тжтя? Децата ли ще дойдат? Синсвет"Б ли ще учат бащите си? Дъщерите ли ше учат мтЧките си? Уче-ниците ли ще учат учителите си7 Ние ли ще учим Бога, какво трябва да прави7 Нт^кой пита: -защо Господ създаде сверта? Каззам: аз ще ви •отговоря, защо Господ създаде св^та, ко вие -ми кажете, защо страдате от ставен ревматизъм, -защо имате невралгия в лявото полушарие на мозъка си, защо сте късотпед, защо сърцето ви -е пълно с умраза и те. н.? Яко мажете да отговорите на те&зи въпроси, вие имате положителна
| |
| − |
| |
| − | философия в жизота си. Човек трябва да знае причините за всичко това, не с достатъчно сако да каже, че тача е родек. Той трепва да преверне тия отрицателни величини з положителни. Всека положителна и отрицателна величина в света има свой произход. Г-чо между двама души се зароди учраза, има причини за това. Умра-зата се ражда между дво еднакви величини с еднакви стремежи, но в противоположни посоки, Напримт^р, Дг- к,те големи пло'-:; на земята се дви-жач в противоположни посоки, кзто се стремят към екватора. при което се произвежда това го-лъмо сътресение на земнитв пластове. Силите на тези дв плсчи са в гол-Бма вътрешнй борса помежд/ си. Следователно, когато двама души се движат от своите полюси към екватора, непременно ще се създаде вътръи."-'а умраз.1. едно вътрешно сътресение.
| |
| − |
| |
| − | „Глас на метеж иде от града; глас от храма". Р.ко съвременните религиозни хора се по-молят и землетресението спре, те'1з ще кажат на простите и на керелигиозните хора: „Виждате ли, щом се помолихме ние, и землетресението се прекрати. Ако не бехме ние, положението ви елз-ше да бъде лошо. Затова, вие трябва да ни /-шате". – Не е така. Всeки човбк, всеки нар'., ' трябва да бъде сам за себе си свещеник и да се моли на Бога. Това изисква новата религия! Това изисква разумният живот! Мнозина казват: „Ние сме учени хора, не е достойно за нас да се молим." Казвам: който не се моли, не може да се нарече човек. Следч землетресението, някой учен обяснявал на слушателите си. как става землетресението, кои са причините за зем-летресенията и те. н.. Той разказвал, как се огъвали пластовете, но в този момент станало землетресение, и този учен пръв избегал навън и казал: „Божия работа е това!" Защо избегал навън? – От страх.
| |
| − |
| |
| − | Сега, аз ви говоря, и вие ме слушате,
| |
| − |
| |
| − | 14
| |
| − |
| |
| − | но знаете ли, дали ще има землетресение, или нима да има? Ако този час стане едно силно землетресение, вие ще останете ли тук да ме слушате, или ще избъгате вън? Ако землетресение-то е от първа и най-много до пета степен, може да ме слушате, но ако е от шеста до девета степен, не зная колко души биха останали да слу-шат бесъдата. Вие ще питате: дали ще има още землетресения,' или няма да има? – Определено е, дали ще има землетресение, или няма да има. Ако ви кажа, че зная това, веднага ще ме питате какво зная, ще стават ли още землетресения, или няма да стават? Който знае това нещо положително, той е тих и спокоен, от нищо не се смущава. Някога вън има силен вътър, но аз зная, че той ще пръстане след половин час. Хората бъгат, крият се, аз седя тих и спокоен, наблюдавам времето. Друг път вали силен дъжд, излива се като из ведро. Всички хора тичат, крият се под стръхи, под дървета. Аз излизам, не взимам чадър със себе си. Които ме виждат, че излизам без чадър, чу-дят се, казват: липсва нещо на този човек! Обаче, не се минават и десет минути, и дъж-дът спира. Друг път деньт е горещ, не се седи вън. Аз излизам, взимам си дреха, чадър, а хората са леко облъчени. След малко време на небето се явяват тъмни облаци, започва да вали, и времето се изстудява. Аз предвиждам, какво ще бъде времето.
| |
| − |
| |
| − | Един мой приятел ми разправяше след-ното: „Един ден излизам на разходка с един свой познат, учен човек, който минаваше за астроном. По едно време от запад се зададе един тъмен, черен облак. Питам своя познат: „Как мислиш, ще вали ли дъжд? – Да, ще вали и хубаво ще ни измокри. Казвам му: „Не, няма да вали, защото има едно условие, което ще попръчи на облака. – Кое е това условие? – Понеже мъсечина-
| |
| − |
| |
| − | 15
| |
| − |
| |
| − | га е пълна, тя ще раздели облака на двЪ – едната половина ще отиде на юг, а другата половина на съвер - и няма да капне нито една капка дъжд. И наистина, след малко облакът се раздвои и не вал. По-нататък аз не му обяс-них причините за това явление, но му обърнах внимание върху факта, че съвременните хора не познават всички явления, които стават в природата. Когато във време на пълнолуние по небето има дъждовни облаци, дъждът закъснява с 24 часа. Луната произвежда известни колебания във водните капки."
| |
| − |
| |
| − | Казвам: животът, който прекарваме на земята, и условията, които Бог ни е дал, трябва да се използуват разумно. Всички хора трябва да знаят, че благата, които имат, са дадени от Бога. Нещастията, страданията в света са допуснати пак от Бога. В края на краищата, обаче, всeки човек ще разбере, че Божията Любов седи над всички страдания и нещастия, както и над злото в света. Ето защо, всeки, който отива при Бога, получава двоен дъл. Ако кракът му е счупен, Бог ще каже: „Дайте му по-хубав кракъ"! Яко окото му е извадено, Той ще каже: „Дайте му по-хубаво око!" Любовьта всъкога дава на човека повече, отколкото той е изгубил. Колкото повече страда човек, толкова по-добр е за Божественото в него. Хооа, които са страдали повече, са по-благородни от тия, които не са страдали толкова. Питам: коя земя е по-добра: ораната или неораната? Кой хлъб е по-хубав: омъсеният или неомъс^ният? Кой плод е по-вкусен: зрълият или незр^лият? Като знаете тия факти, защо искате нъща, които днес не са полезни за вас? Защо искате щастие, богатство, когато тия нъща няма да ви ползуват? Богатството на човека седи в любовьта, която той може да прояви в даден случай към няколко лица. Яко един човек още, като стане сутрин, може да обикне десет души из целия свят, с всич-
| |
| − |
| |
| − | 16
| |
| − |
| |
| − | кото си сърце, той може да стане богат. Яко *-говек може да обикне десет души, както трябва,-той може да стане и учен. Следователно, каши-ят услъч в сзъта зазиси от любозьта, коятО' пр-оязяваме към доугигй. Гюбовьта е дикамйчес~ ка сила, която може да пръустрси човешкото ги--ло, чозвшчото сърце, човешкия ум и човеш8 ката воля.
| |
| − |
| |
| − | Казза се в Писанието: „Щр им дам кови; сърца". Каменното, жестокото'сърце на съвременния чоз*бч трябва да се видсиз^гЬни, да придобие нова. по-хубаза, по-финуа материя. Божественото Слозо, че ето слушате всъкй ден, трябва да стане за всички хора жива. положителна наука: Постигне ли ви нъкакво кешастие или страдание, трябва да знаете, как да си помогкете. Намърите ли се пред квкой неразрьшен въпрос, веднага. трябва да направите връзка с по-висши и разумни хжщества от вас, от които да получите от-говор на въпроса. Вие трябва да бъдете напъ'#^ но убЪдени в това, дали правилно сте направили тази връзка Често ви говоря за невидими^ свтзт, но вие убедени ли сте в неговото съществуване? Имате ли радио в себе си, вке ще можете да се разговаряте със съществата от този свят и нт^ма да се съмнявате в това, което ви-се говори. /1з не говоря за обикновеното радио, с което съврвменните' хора си служат, но под-разбирам вътръшното радио, което всеки човек има, но трябва да гсраз^-ие, за да може да се ползува от него. Съобшенията с това радио не могатъ-да ставате всъкога, когато човек пожелае.-Соломон е казал:- „За всЬко нещо въг св%е има юпртзделено време". 'Сжшият закон се отнася н за радиото, с което хората си служат днес. Има ред причини, които препятствуватъ* на хорага да се съобщават с това радио, когато искат. Следователно, всеки чсвък, койтаис-1-ка да раввие или възстанови деятелността на свое--" то- духозяо рацио, най-първо трябва абсолют-но да*
| |
| − |
| |
| − | 17
| |
| − |
| |
| − | изключи съмнението от себе си. Изключи ли се съмнението, хората ще чуват гласове от невидимия свят, ще могат да се разговарят и с ангелите.
| |
| − |
| |
| − | Днес учените хора правят опити .да чуят гласа на атомите. С помощта на микрофоните. които усилват звука три милиарда пъти, те са успвли да доловят гласа на атомит. По същия начин ще чуят и гласа на микробите. Един ден, с още по-усъвершенствувани микрофони, учените хора ше успЕят да чуят мелодичния глас на ангелите, на светиите, на гениите от другия свбт. Мнозина ще кажат: тия работи не са за нас. – Кои работи са за вас? Ако вие сте богат човек, който има в касата си 10,000 златни монети и всека сутрин ги преброява, после заключва в касата и на другия ден повтаря същото, какво ще спечелите от тези пари? През целия си живот броите тези пари, въздъхвате пред тех, радвате им се, но те пак си остават 10,000 монети. Ако вие през целия си живот сте мислили, как да приложите Божията Любов и Божията Мъдрост и сте намерили начин, как да се съобщавате с невидимия свят, вие сте разрешили вече една от задачите на своя живот. Това ще ви повдигне пред лицето на Еога- и ще израстете пред собствените си очи. Че другите хора висчитат глупав, невежа – това нищо не значи. Вие знаете, че имате такова изкуство, каквото другите хора немат. Какво по-хубаво от това, човек да намери магическата пржчица и да се движи с нея навред из света? Като срещнете такъв човек, ще го питате: де живееш?
| |
| − |
| |
| − | — Дето очите ми видят, дето Бог ми е опре-делил. – Гладен не ходиш ли? – Не. Все-кога съм сит. Дрехи за обличане имаш ли?
| |
| − | —
| |
| − | — Имам, каквито пожелая и когато пожелая. -- Как постигаш всичко това? – С магическата си прткчица. Удрям с нея, и веднага пред мене се изпре^ва голям, хубав палат. Влеза
| |
| − | —
| |
| − | 18
| |
| − |
| |
| − | вътре, измия се, преоблека се, стопля се, нахра-1гя се и отново удрям с пръчицата. Палатът изчезва. - Неприятели имаш ли? – Нямам. Дми приятели имаш ли.-' - Имам. Докато магическата пржчица е в ръката ми, всички добри хора са с мене. Изгубя ли тази пръчица, изгубвам всички приятели. Тогава всички хора ми стават неприятели. И ако кт^кой чов1зк се оплаква, че е нещастен, че изгубил приятелите в живота си, казвам: този човек е изгубил своята магическа пржчина. Когато Мойсей бъше на Синайската гора и елтззе отгам със скрижалите, върху които беха написани Божиите заповеди, Бог му каза: „Ще пазиш те"кзи скрижали да не се счупят. Не ги ли опазиш. светът ще изпадне в голями нещастия и изпитание, а ги сам ще се намъриш в чудо". Обаче. Мойсей не можа да издържи на тази запозед. Когато слъзе от Синайската гора и отиде между своя нароц, той вид, че в негово отежтетвие евреите си бяха направили свой идол – златно теле – и скачаха наоколо му. Мойсей беше голям патриот. Душата му се наскърби от постъпката на евреите, че беха изневерили на Бога, затова хвърли скрижалите и ги строши.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, тия две плочи, за коиго учените казват, че се движат и отиват към екватора, за да се наместят, това са плочите на Мойсея, които той строши. Сега се пише нов закон на земята. Мойсей повторно иде на земята, носи двете плочи, за да ги възстанови, да покаже пред света написаните от памти-века Божии закони, Божии заповеди. Щом се възиарят Божиите закони на земята, тя ще престане да се тресе.
| |
| − |
| |
| − | Питам: какво ще кажат учените хора на това отгоре? Каквото и да кажат те, светът трябва да знае, че двете плочи, за които гово-рят съвременните учени, това са двете плочи на Мойсея, скрижалите, които той строши. Когато тези две плочи се съединят и отидат към ек-
| |
| − |
| |
| − | 19
| |
| − |
| |
| − | ватора, земята вече няма да се тресе. Екваторът представлява Божия закон великата Божия Любов. На първата плоча Бсг пише: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила." На втората плоча Бог написа всички граждански закони: „Не убий, не кради, не прелюбодействувай и т. н."
| |
| − |
| |
| − | Казвам: също така у всeки човек има двъ' плочи, които се движат към екватора, и от това движение стават вътрешните землетресения. От ред години се проповядва на съвременните хора, че в света ще станат коренни преобразо-вания, от които всички хора, учени и прости, ще поумн+зят. Нтзма да остане човтзк в света, комуто дъската да не се намести.
| |
| − |
| |
| − | В сО. глава на Откровението, 1 – 2 стих се казва: „И видях, че слизаше от небето ан-1 ел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовр+змен-ната змия, който е дявол и сатана, и верза го за гисящи години". Мнозина от религиозните и учените хора намират, ч? писаното в тази глава, по време и събития, съответствува на 20. век. Диес светът се управлява от Луцифера. г\н-гелът, обаче, знае зачонитЬ на небето и на земята. загова хваща Луцифера и го верзва с верига за тисящи години. Но той не седи мирен: рита, чупи плочите, разтръсва земята. Тъй щото. земле-тресението в България показва, че дяволът се верзва. Некои питат: кога ще престане земле-тресението? – Когато завержат дяволът много добре, да не може да рита. да не верши зло, да стане безопасен за хората. И сега, между многото теории за причините на землетресенията, имайте пред вид и последната, която ви казах. гЛко знаете повече, това ще е добре за вас Българите казват: „От много глава не боли". Човек трябва да знае да съпоставя фактите. При съпоставяне на фактите, трябва да се спазва
| |
| − |
| |
| − | 20
| |
| − |
| |
| − | следния закон: когато фактите се съпоставят разумно, светлина се произвежда. Не се ли съпоставят разумно, светлина не се произвежда. Разумното съпоставяне на фактите изисква в+зрност в мислите, при което се забелезва, че между всички явления в света съществува тясна връзка. Това показва, че в света едновременно рабо-гят разумни сили, които се подчиняват на една Висша Разумна сила. Следователно, всЬко ньп.о. което става в света, не е произволно. То има свое предназначение, сзой дълбок смисьл.
| |
| − |
| |
| − | „Глас от Господа. Който дава въздаяние на неприятелите си". Днес българите, както и всички народи по целия свят, трябва да се нау-чат да разбират този глас и да Го слушат. Тъй щото. всички хора, които още се осм+зляват да лъжат и да крадат. или да не извершват службата си към своя нароп честно, ще ож-дат, като сатаната, верзани от ангела за тцсяши години. Които не верват, ще се ув^рят. Те ще бъдат свидетели на тия времена и ще видят, че Бог не позволява да се вершат пръстл^пле-ния в Неговия дом. Брат брата си не може да убива! Брат сестра си не може да изнасилва! Син ср-вщу баща си, или дъщеря ср^щу майка си не може да възстава! Ьсъки, конто иска да бъде „човекъ" в пълния смисьл на думата. трябва да има свещено понятие за Еога. Дойдг ли ви некаква мисъл за Него, сърцето ви трябва изцело да трепне, а душата ви да се изп ьлни с великата Негова Любов. Погледнете ли към небето, с всички негови светила, погледнете ли към хората и към всички жизи сжшества, да почувствувате, че във всичко това се проявява Божията Любов, навред прониква Божият Ду;, .
| |
| − |
| |
| − | Некои казват: ние искаме да видим 'Бога. – Как ще Го видите? Да допуснем, чо вие живеете покрай морето, и някой ваш приятел ви пише, че ще ви посети. Вие излизате на брега и отдалеч наблюдавате с бинокъл приближава-
| |
| − |
| |
| − | 21
| |
| − |
| |
| − | нето на -парахода. Виждате ли веднага вашия приятел? = – Не. Най-напрт^д виждате само дима на парахода. -После едва забелязвате мачтата и най-после виждате и парахода. Обаче, прияте-льт си още не виждате. Щом параходът спре на брега, вие виждате вече своя приятел.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: ние не виждаме никакво землетресе-ние, от което съвременните хора се .плашат. Ние виждаме нещо красиво, което иде в света. За ра умните .-ора землетресението е глас на Господа. Той говори сега в България и по целия свят. -Землетресението в България се предизвиква от пристигането на един грамаден параход, с грамадна енергия, който носи своето голямо благословение за българския народ. Понеже българите са малко своенравни, този параход иде, като велик гехен Учител. да ги поразтърси малко. Когато те Го послушат и излравят живота си, земята ще се олегне, и ще се възстанови първоначалния ред и порядък. Землетресението е'закон, който възстановява хармонията в свята, уравнов+зсява противодействувашите сили на земята. Когато всеки човек поотделно се обърне към Господа с всичкия си ум и с всичкото си сърце, и когато всички народи поотделно се сбърнат към Господа с всичкото си сьрце и с всичкия си ум, и когато най-поелв облото човечество се обърне към Господа с 1. всичкия .си ум, с в .ич.чото си сърце, с всичката си душа и сила, тогав-з и землетресенията ще ьрветанат.
| |
| − |
| |
| − | Всички хора, всички народи съставлява г едно цело. Докато всички живеем в това иело, еднакво ще познаваме Божия закон, еднакво ще изпълняваме Неговата воля и в резултат на това всички ще живеем в закона на свободата. В закона на целото всеки човек, всеки народ ще има възможност да се прояви отделно, като човек, като народ, и да реализира всички красиви копнежи на своята душа от неза-
| |
| − |
| |
| − | 22
| |
| − |
| |
| − | помнени времена на битието. Който иска да ииа дом, ще има; който иска да има другари, ще има; каквото пожелае, ше го придобие; при това, всичко ще бъде направено от най-фина материя – нито ще се разваля, нито ще се изцапва и те. н. Ще кажете: „Това са приказки от 1001 нощ." – Не, това не са приказки. Това нещо може да стане още този момент, но всички ще трябва да напуснете телата си и да излезете навън. Ако прт^-ди 2 - 3 години б-вха казали на чирпанлии и пловдивчани всички да излт^зат вън и да от-правят една обща молитва към Бога, не биха послушали, нямаше да изл^зат. Но сега, когато стана землетресението. вътре в десет секунди, всички изл-БЗоха навън. Защо? – Понеже Гос-под говори сега. Ако не б-вха излезли, щЪха да осгбнат затрупани под къщитъ1 си. Страшно е жив чов^вк да бъде затрупан под земята! Н"Ь-ма по-страшно нт^що от това, да знаеш, че ти си затрупал под своята мисъл и своит% желания, всички блага, които Бог ти е дал, бе-> да си ги излолзувал разумно. Н-вма по-ол-вмо блаженство от това, да съзнаеш, че разумно си изпълнил всичко онова, за което си роден.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, този е пътт, къч който трябва да се стремят всички добри хора. Всичко добро в света може да се постигне. Не мислете, че кра-сивият, добрият живот иде от само себе си. Работа се изисква! Религиозният човек работи чртез религията; ученият чов^к работи чр"Бз науката. Обаче, както религията, така и науката са само частично проявление на живота. Те са само частични вътр+ошни връзки на цтзло-супния живот. На небето, в Божествения св+^те религия не съществува. Там съществува само Любоз. Понеже Любовьта не може да се прояви на земята, затова на земята се проявява религията. И сега, ако искате да изпълните волята Божия, непременно тр1збва да заместите религията с Любовьта. Тогава всоки, който ви обича, ще бъде свещеникъ
| |
| − |
| |
| − | 23
| |
| − |
| |
| − | и служител във вашия храм. На гози свещеник и служител вие нтзма да плащате. Това разбираме ние под думите: „Даром ще работите". Да-ром ше работите, но в името на Любовьта. Та-къв е животът на разумните хора. Научите ли се да живеете на земята съобразно законите на Любовьта, н-вма да се минат много години, и ще ви задигнат в друг някой свят. Послъ' и от-там ще ви задигнат, ще пътувате каго пътник от свят в свт^те, дтзто ще пръбивавате за малко вртзме. Земята е псследното ви жилище, затова върху нея ще си правите временни къщи. Вие ще се радвате на тия вртзменни къщи, но като гледате небето, слънц.то, месена и зв^здит-к, ще знаете, че ви очаква ж' вот по-хубав, по-красив от земния. Да живеете на земята, а да мечтаете за небето, това е истинската поезия в живота. Казвате: „Ние искаме да бъдем богати, да си поживеем малко на земята." Живейте, както искате, но не забравяйте благата, които ви очакват в небето.
| |
| − |
| |
| − | „Глас на метеж иде от града". Този глас на метеж постоянно се чува от някои хора. Обаче, от добрите хора не излиза този глас на метеж. Нека пртзстане вече да се чува този глас на метеж от града!
| |
| − |
| |
| − | „Глас от храма". Нека и този глас от храма, глас на неразбории и смут в сърцата, глас на разни религиозни възгледи, пръстане да се чува!
| |
| − |
| |
| − | „Глас на Господа, Който дава въздаяние на неприятелите си". Нека се чува гласа на Господа, Който туря всичко в ред и порядък. Всички страдания на нашиттв < изически тЪла, всички изпитания и против-оръчия на нашиттв сърпа и умове, това е гласъг на Гсспода, Който казва: „Нека всички ваши мисли, чувстза и желания в живота ви вервят успоред о с моя живот! Прави правете пътищата Господни!"
| |
| − |
| |
| − | Беседа, държана от Учителя, на 6 V. 1928 г. София
| |
| − |
| |
| − | Работникът и неговата прехрана
| |
| − |
| |
| − | стоен за сн-мта лр^хргчи"
| |
| − |
| |
| − | „Работникът е достоен за своята прехрана" . На пръв поглед това изречение е просто, няма философски израз, но в същност е много важно. Защо е важно? – Понеже прехраната съставлява един от съществените економически въпроси в живота. Ц-влата съвременна култура се занимава с въпроса за прехраната. Всички науки, в своята целокуност, също тъй се занимават с въпроса за прехраната. Даже и религиозните хора, като мислят за онзи свят, това е нещо случайно, нещо вметнато в живота им. От еко-номическо гледище техната религиозност представлява некакво забавление, или некакъв кон-церт. Когато хората нема какво да правят, те отиват на концерт или на театър. По същия начин, когато хората се наситят на обикновения живот, те стават религиозни. Некоя майка изгубва детето си, става религиозна; някой търго-вец изгубва капитала си, фалира, става религиозен; някой професор изгубва службата си, пен-сионират го, става религиозен; някой философ изгубвана стари години философията си, става религиозен; някой човек изгубва знанието си, става религиозен; некоя красива мома изгубва красотата си, става религиозна. Значи, всички фалирали хора в живота си стават религиозни. Като говорим за религията, ние не разглеждаме този въпрос философски, но в неговия дълбок сми-съл. Когато философът разглежда религията
| |
| − |
| |
| − | *) Матея 10:10
| |
| − |
| |
| − | от философско I ледище, той мяза на някой бо-•ат човек, който украсява своята къща. Обаче1 красотата на къщата не подразбира красота в живота, нито неговото подобрение.
| |
| − |
| |
| − | „Работникът е достоен за своята пръхрана". Храната е един от важните елементи в свъ-та. Ето защо, доставянето на храната, въпросът за пр-вхраната е една от трудните задачи за човека. Питам: кои са трудни и кои са лесни н-вща в живота? – Малките работи в света са трудни, а гол^бмигб работи са лесни, защото много хора заедно ги правят, а не отделният човек сам. Често казвате: еди-кой си човек гради къща. – Не, той сам не гради къщата си, но около 50 – 60 души работници я градят. Тази работа е лесна за него, защото другите хора я вершат. Вземе ли този човек мотиката и отиде сам на лозето да копае цял ден, най-малко десет приш-ки ще изл-Бзат на ръката му.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, като изброява ред принципи, ред положения в живота, Христос казва, че тия хора, у ко^то съзнанието е пробудено вече, трябва да се отрекат от майка си и от баща си, от брата си и от сестра си, да се отрекат от всички стари, фалшиви разбирания и да прие-мат новитъч истинските положения в живота. Какво е искал да каже Христос с думит-в: „Който иска да ме посл-вдва, трябва да се отрече от майка си, от баща си, от брата си и от сестра си". – Майката, бащата, братът и сестрата, това са силните желания на човека, които мо-гат да го спънат в живота. Силните желания у човека са влюбвания, а влюбването е особен род захласване на човека. Болният човек, измръзналият човек също тъй са захласнати. Това са състояния на влюбения. Болният човек не яде, унася се, бълнува. Измръзналият човек също тъй не яде, започва да се унася и заспива. И влюбеният не яде, бълнува, захласва се. Стомахът на влюбените не работи. във влюбване.
| |
| − |
| |
| − | 5
| |
| − |
| |
| − | то има лъжливи представи за живота. Влюбени-ят мисли, че обектът, към който храни никакво чувство, може да внесе нова енергия в живота му. Това е едно вътртзшно заблуждение. Когато между две разумни същества се прояви Любов, между те+5х става обмена на Божествена енергия. Тази обмтвна е правилна, тя носи здраве и за двамата. В това отношение Любовьта е разумен, съзнателен акт. Всека мисъл и всб-ко чувство, които не носят шастие и здраве за човека, те са човешки, а не Божествени. Такъв човек постепенно губи своето здраве и богатство.
| |
| − |
| |
| − | „Работникът е достоен за своята прехрана". Човек работи, за да се прехранва. Какъв е сми-сълът на храненето? Храненето засега е една от съществените работи в живота ни, затова, именно, съвременните хора търсят някакъв нов елемент за хранене, който да ги освободи от сегашното робство, в което се намират. Робството може да бъде постоянно, а може да бъде и временно, случайно. Малко хора има в света свободни. Свободен човек е този, който живее над условията.
| |
| − |
| |
| − | Често съвременните хора питат: „Какво нещо е Бог?" – Бог е Първоизточникът на живота, от който човешката душа никога се е отделила, но е забравила своя произход. Когато човешката душа е слязла на земята, тя се е облекла в плът и е дошла между своите майка, баща, брат и сестра, като условия за нейното развитие. Значи, първата фаза в развоя на човешката душа е слизането и между своите близки, да расте и да се развива. Втората фаза е копне-жът на душата да учи, да намери своя Учител. Душата търси своя Учител, а Учительт изпраща тази душа в света да се учи. В това отношение човек трябва да разбира основните принципи, които се прокарват чрез ба 1 ата, майката, брата и сестрата. Какво очаква човек от своя баща или от своята майка, както от своя братъ
| |
| − |
| |
| − | с
| |
| − |
| |
| − | или от своята сестра? Какво очаква от своя Учител или от обществото, в което живее? Какво очаква от храната? – Все очаква нещо.
| |
| − |
| |
| − | Христос казва: „Дз съм живият хлъбъ". Човек трвбва да се стреми именно, към придобиването на този хл1зб, като съществен, необхо-дим елеменгт-> зз съзнателния животт,. Едно от качествата на човешката душа е да се стреми към съзнателния, към Божествения живот. Докато човек не придобие това качество, не може да се нарече истински човек. Какъв смисъл ш,е има живота на някой човек, който е живъл 30 години на земята и след заминаването от този свят турят на гроба му един красив па-метник с надпис: „Тук почива такъв и та-къв човек, на еди-каква си възраст и те. н.". Какво е придобил този човек?
| |
| − |
| |
| − | Христсс се обръща към своите ученици и казва: „Работникът е достоен за своята пръхрана". Христос подразбирал истинския работник, който е дошъл на земята да работи съзнателно. Всвки работник все работи за някого, но пър-вият въпрос, който той трябва да постави на разрешение пред себе си е въпросът: за кого работи той и за кого трябва да работи? Докато работникът не разръши този въпрос за себе си, всички други въпроси остават неразръшени. Това се отнася до всички хора без изключение. Каквото и да правят хората в света, ако не раз-ръшат този важен въпрос, кому трябва да работят, всички други въпроси ще останат неразръшени. Това нещо ще внесе горчивина в тях-ния живот, и в края на краищата те ше се раз-очароват.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, за да се доберем до истинските разбирания в живота, Христос казва: „Работникът е достоен за своята пр-вхрана". Това подразбира, че Онзи, Който е изпратил човека от невидимия свят да работи в света, намира, че той е достоен за своята пръхрана. Под думата „неви-
| |
| − |
| |
| − | 7
| |
| − |
| |
| − | дим свълъ" ние разбираме реалния, идеалния, неизмъняемия свят. Този идеален свят се проектира на физическия най-първо чрез една точка, която е несъизмърима Тази точка има само едно проявлени . без никакво измерение. Сама по себе си тя съществуза като понятие. Посоката на едно движение се измерва само с една точка. Встз-ки човтзк трябва да има една посока, едно движение, което наричаме негов център. Този ра-зумен център съществуза в неговото съзнание.
| |
| − |
| |
| − | Мнозина питат: какво предстазляза човешкото съзнание? - Ние наричаме човешкото съзнание вдлжбнато огледало, което събира в себе си лъчит1з на Божествената светлина и посл, чрез отражение, ги разпръсва в окржжаващата ' о сртзда. Ако човтек няма такова огледало, той не може да разбере задачата на своя живот. За да може това огледало да се държи в изправ-ност, природата е дала разум, ум на човека, да мисли и да разсжждава. Разумът пък е Божествената свънглина, която се насочва към това огледало. Това, дето хората обичат да се оглеж-дат в огледала, показва, че и нашето съзнание е подобно огледало. И когато нашето съзнание е чисто, подразбираме, че огледалото на нашето съзнание е чисто, и всички предмети ще се отразят в те-бхния естествен вид, а това ще ни дава ясна представа за живота. Противоречията, които съществуват в ума на съвр+зменните хора за Лю-бовьта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродътельта. за милосердието и за ред прояви в живота, зависят от чистотата, от степеньта на яснотата на това огледало. Често нашето огледало се покрива с прах, с тънък воал от мъгла, помрачава се, замъглява се. и ние не можем да добием ясна представа за живота – изгубваме връзката, смисъла на живота, не знаем отд сме дошли и де отиваме.
| |
| − |
| |
| − | Първата велика задача за съзнанието на индивида е да реши въпроса, отд е дошъл и дъ
| |
| − |
| |
| − | 3
| |
| − |
| |
| − | отива. Този въпрос не може да се рвши колективно. Той се р-вшава единично. Казвам: малкитв н-вща в света са трудни, а голямигб са лесни. Защо? – Защото при голямите работи хиляди хора работят заедно. И когато тяхният труд се съедини в едно, той ще бъде достояние на всички. Каквото хората придобият заедно, то ще се наследи от поколънието. Например, благата, които ние сега придобиваме по наследство, са изработени и придобити от същества, минали преди нас. Някои от тия блага са човешки, някои са Божествени. Доброто, например, не е благо, придобито от човешкия род. То е благо на Бога. Любовьта също не е придобита от човешкия род; тя е благо на Бога. Дойдем ли до човеш-ката интелигентност, и тя е благо на ангелит, а не на хората. Хиляди години са работили те, докато приготвят тази интелигентност, от която съвременните хора се ползуват. Никой окул-тен Учител днес не може ца говори на съвръ-менното чоьъчество за създаването на човека по този начин, както е писано в първа глава на Битието. Това, че Бог взел пръст и направил от нея човек, като вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, е д-бтински разказ. За да направи Бог първия човек, Той е трябвало да приготви неговите органи в разни области и по-сл да ги съчетае. И когато Бог е казал: „Да на-правим човека по образ и подобие Божие", требвало е да се донесат всички негови органи. приготвени от по-рано, според първоначалния Божествен план.
| |
| − |
| |
| − | Питам: имате ли представа, д и по какъв начин са създадени вашите очи? Сегашните фи-зиолози гледат л~ко на този въпрос. Те нами-рат даже, че човешките очи не са добр направени, че не са съвершени; но от 8,000 години на-сам те се намират под влиянието на гр-вха, затова са изгубили малко от своето първоначално съвершенство. Доколко очит, като орган, са
| |
| − |
| |
| − | 9
| |
| − |
| |
| − | издържливи, се вижда от това, че цбли 8,000 години гр-вхът е влиял върху тях, и хората не са ослъп-вли. Ц-бли 8,000 години гръхът е блъс-кал и върху човешкия ум и човешкото сърце, но пак не е могъл окончателно да ги изврати. Най-после, цели 8,000 години гр-вхът е въздействувал и върху човешкото съзнание, но пак не е могъл напълно да го помрачи. Той е успъл само да пръмръжи неговата чистота и яс-ност, но тази мръжа лесно може да се пръмахне. За всичко онова, което Бог е вложил дълбоко в човтзшката душа, Христос казва: „Никой не е в състояние да измъни н^що от първичния план, който Бог е предвкхдил за всъка душа". Защо? – Понеже няма по-могжщ и по-мъдър от Него. При сегашния живот хората се интересу-ват от това, дали ще бъдат богати, учени, какво мнъние ще имат другите хора за тях и те. н. Всичко това зависи от те-бх самит. Да бъдат богати от тях зависи; па бъдат учени от тях зависи. Като казвам, че всичко това зависи от тях, подразбирам, че всичко, каквото пожела-ят, може да им се даде, а от тях зависи, доколко могат ца го задържат и разработят. Колко хора има родени даровити, способни, но понеже не са разработили своите дарби и способности, умират като най-обикновени хора. Такива хора само ядат, пият и спят. Питам ги: защо не работите, защо не свирите? – Не ни е дошло още времето. Виждате, обаче, някой човек с обикновени дарби, взел цигулката, по иъл ден свири. Човекът без дарби по ц-вл ден свири и работи, а даровитият спи, яде и за нищо не мисли! Как ше си обясните тева противор-вчие в живота? – Противоръчията в живота могат само да се изяснят, но не и да се обяснят. За да се обяснят всички противоръчия, трябва да се познава дълбоката философия на живота. При се-гашните условия противоръчията трябва да съще-ствуват като една възможносг, като един вът-
| |
| − |
| |
| − | |С
| |
| − |
| |
| − | РБшен сгимул за човвшката мисьл. В физическия свят мисълта се развива при противоречия. Има сватове, обаче, дето н-вма противоречия. В Писанието се казва, че и ангелите се интересуват от голямите противоречия, които човек прекарва на земята. Те се интересуват от ювешкия жизот, в който и доброто, и злото се взаимно пр+зплитат. В ангелския живот злото е съвершено изключено. Яко нтзкой ангел се осмели да каже ецна от тия лоши думи, които хората си казват, той моментално би изчезнал от небето. Хората, обаче, тъй често си говорят лоши, обидни думи, и пак не изчезват от лицето на земята. Това показва, че Бог е много снизходителен към тех, а към ангелите е много строг. Днгелите благогов"Бят от Бога, а кората не се страхуват от Него. Как ше си обясните те^зи противоречия? Когато някой човек съгреши пред Бога, той веднага отива при Него а Му казва: „Господи, помогни ми! Паднах. ока-лях се. Помогни ми да стана и да се очистя"! Господ го поглежда снизходително, и грехът изчезва.
| |
| − |
| |
| − | Питам: колко от противоречията на хората са истински, действителни противоречия? Допуснете, че вие сте човек със слабости, обичате да пиете, и в това състояние се скарвате и сбивате с този, с онзи, приказвате нелепости, докато най-после ви заведат в участъка. Вие седите там и се чудите, защо немате сила да се противопоставите на всички тия условия. г\ми знаете ли. какво щеше да бъде вашето положение, ако бехте действително силен човек? – При това положение, като силен човек, вие можете да извершите такова големо престъпление, за което ца лежите цел живот в затвора. А тъй, като глаб '-ювек. не можете да направите големо престъпление. Ето защо, Провидението, като знае вашата слабост, създава ви физически слаб, за ла не лежите цел живот в затвора. Слабиятъ
| |
| − |
| |
| − | 11
| |
| − |
| |
| − | човек. каю се напие, става смЪл и казва: „Нека се опита някой да ме закачи!" Обаче, намъри се някой по-силен от него, закади го, удря му една плесница, и пияният пада на земята. Поогле-да се натукъ-натам, пак става и започва да си отмъщава. Силният човек му удря още една плъспица. Пияницата отново пада на земята и казва: „Да му мислиш, като стана сега!" Става от земята, но е слаб, не може да се бори повече и казва: „Извини ме, господине, нали знаеш, пий-нах си малко, обърках се, че не зная, какво говоря."
| |
| − |
| |
| − | Кои са причините за произхода на пиянството в света? – Пиянството е анормалност в света, която се е породила вследствие нереализирана любов. Това, което хората каричат любов, то е един вид опияняване в астралния свят. Когато Любовьта, като сила, като Божествен прин-цип, не е правил-о проявена в живота, нейните сладки сокове, от действието на особен род микроорганизми се подлагат на ферментация, при която се образува особен вид вино. От това вино хората се упояват и вершат хиляди грв-хове и пр-встъпления. Това вино, което се образува, като вторичен процес при Любовьта, хората наричат човешка любов.
| |
| − |
| |
| − | Мнозина запитват: как и от д е произ-лъзъл гръха? – Гръхът произлиза от факта, че Божествената Любов не се проявява, както гр-вбва, вследствие на което става подпушване на чейн.-1ГБ сили. Това подпушване е причина за всички гръхове и пръстлшления, за всички отрицателни качества в света. В това отношение може да направите опит. Вземете най-лошия човек в света и му създайте работа, покажете му. че има-ге добро мнъние за него, дайте му възможност, въпр-вки всички негови слабости и пороци, да опи-!а Любовьта, ще видите, че този човек в кратко време ще измъни характера си. И когато хо-'>='-л стават лоши, то е но единствената пр чи-
| |
| − |
| |
| − | 12
| |
| − |
| |
| − | на, че г мислят , какво никой не ги обича. Жи-вотът без любов не може да съществува, тъй както човек без храна отслабва и без вода не може да съществува. Чов-бк без любов в живота си се чувствува тъй недоволен, тъй не-щастен, както когато «-вкой голям месоядец изпадне между хора вегетарианци. Те не ядат кокошки, не ядат прасенца, а месоядецът иска да си хапне месце, и страда. Ами какво ще бъде положението на този човек, ако той изпадне между хора родени вегетарианци, на които дъдите и прадъдигБ от четири поколъния насам веге-тарианствуват?
| |
| − |
| |
| − | Съвременните вегетарианци още не са истински вегетарианци. Ние наричаме съвр-вменните вегетарианци „помаци". Дъдото на тия хора билъ месоядец, бащата и майката – също месоядци, а тв днес станали вегетарианци и ще говорятъ налъво-надъсно за вегетарианството. При това съ стояние на вегетарианството не може да се гово ри за голямо подобрение на обществото. Впро- чем, вегетарианството е внесло известно подо брение върху здравословното състояние на хората, но за да може то да произведе пълен < фект, хората трябва да се свержат с Първичната Причина, която е създала живота. Майките и ба- щите трябва да се вернат към онази първична вътрвшна храна, която природата е определила за човека. Съвременните учени изучавали ли елг първоначалната естествена храна, която природа та е определила за човека? Човек, за да наме ри Истината по този въпрос, трябва да изпадне в голями противоръчия и страдания. Вижте, как во прави вълкът при подобни положения на страдания и ограничения в живота. Той отива до някоя кошара подгонят го. Отива до втора
| |
| − |
| |
| − | кошара – и опам го подгонят. Ходи, лута се гладен из гората, 4 5 деня нищо не може да намъри за храна. Най-посл започва да търси между растенията в гората сладки коренчета, за да се
| |
| − |
| |
| − | 13
| |
| − |
| |
| − | храни с тях. Защо вълкът разръши въпроса на глада с тези сладки коренчета? Защо не яде горчиви коренчета, а търси сладки коренчета и гбх яде? – Това показва, че н-вкога, в миналото, вълкът е бил вегетарианец и се връща към тази своя опитност. Като се намъри в труд-ните условия на живота и не яде 4 – 5 деня нищо, той си спомня, че някога се е хранил със сладки коренчета и си казва: „При това положение и без овци може да се прекара".
| |
| − |
| |
| − | Дз привеждам този примт^р за вълка, защото по същия начин много хора запитват: как трябва да постъпим при даден случай? Отде да знаем, кое е добро и кое зло? Казвам: ако ви оставят 4 – 5 деня гладен, ще знаете, как да правите добро, ще разбирате, кое е добро и кое зло. във всеки човтзк има добри заложби, дълбоко скрити в него, дълбоко заровени още от въковет-Б. Сегашната култура трябва да събуди тия скрити дарби у човт^ка и да ги разработи. Това, което съвременните хора наричат живот, не е живот; това, което те наричат мисъл, не е мисъл; това, което те наричат наука, не е наука. Има голяма разлика между истинския живот, между същинската мисъл и между положителната наука и сегашния живот, както и сегашната мисъл и наука. Ние не отричаме науката, нито учените хора, но казваме, че те са още далеч от онова, което учените хора мо-гат да постигнат. Някой съвременен учен посвещава цели 20 – 30 години от живота си за изучаване живота на мравит: как се хранят, какви жилища си правят и те. н.. Това е ценна работа, но питам: какво е допринесъл този учен за човешкия живот с изучаване живота на мравите? – Все е допринесъл н-вщо. Най-малко той е обърнал вниманието на човека върху мравешката организация. Те представляват една фаза на живот от целокупния общ живот. Друг учен пък изучава пчелитъч И тъ-
| |
| − |
| |
| − | 14
| |
| − |
| |
| − | пр-вдставляват една фаза на развитие от цело-купния живот.
| |
| − |
| |
| − | Следователно, за да изучим живота на човека в неговата пълнота, трябва да изучим всички форми, през които той е минал и да ги съпоставим правилно. Напримт^р, ако сегашните астрономи, които изучават слънцето чрез неговия спектър, знаеха живота му, щъха да разбе-рат, чр-БЗ дедукция, че животът на слънцето не мяза на земния живот. Там съществува живот от висш порядък и висша хармония. Условията на земята коренно се различават от тия на слънцето, понеже земята, сама по себе си. поглъща повече енергия, а дава по-малко. На това обстоятелство се дължи и гр1зхът. Земята в сегашното си състояние е майка мащеха. Тя казва за хората: „Тези д-вца не са мои, аз не ги родих."
| |
| − |
| |
| − | Сега ще ви обясня, какви отношения може да съществуват между дв1з тъпа от различна гол-вмина. Когато по-голямото тяло поглъща повече енергия в себе си, отколкото му тр-вбва, в малкото те-бло, с което е сверзано, се произвежда студ. Когато голямото те-бло поглъща по-малко енергия, отколкото му трябва, в малкото тъло се произвежда топлина. Понеже слънцето изпраща голЯмо количество топлина на земята, оттук вадим заключение, че то е най-безкористното същество з слънчевата система. Слънцето асимилира най-малко енергия в сравнение с дру-гиг тъла, вследствие на което то изпраща тази грамадна енергия, която се развива у него, по всички членове на неговата система, като им по държа живота. Следователно, всяко те-бло, което поглъща малко енергия навътр-в, а изхвърля повече енергия навън, може да стане център на нов живот. Приложете тази философия и във вашия живот!
| |
| − |
| |
| − | Мнозина запитват: „Как да се повдигна? Как да намеря Бога? Как да се облагородя?"
| |
| − |
| |
| − | 15
| |
| − |
| |
| − | Казвам: поглъщайте по-малко енергия, а изпращайте повече навън! Тази мисъл Христос е изразил в следния стих: „Даром сте взели, даром давайте!" То значи: всичката енергия, която човек е получил от Бога, той трябва да я изпрати в пространството, за да може Божестве-ният Дух да я използува за неговото напредване. От спазването на това правило завием и нашето развитие на земята. Някой пита: „Какт мога да възприемам най-добр-в? Как мога най до-бре да уча?" – Поставете ума си в едно почиваше състояние и ще можете добртв и правилно да възприемате. Докато чов_бк не дава, не може да учи. Кой ученик може да бл\де способен? – Спо-собен ученик е този, който отправя всичкото си внимание към своя учител и с това го на-сърдчава да дава. Такъв ученик взима много от своя учител. Колкото по-малко внимание отдава ученика на учителя си, толкова по-малко получава от него. Следователно, способността на ученика да учи и да възприема зазиси от неговата вътръшна интенсивност. Някой казва: „Аз н-вмам нищо. Какво мога да дам?" Закон е: всеки ще даде нещо от себе си, ще плати с нбщо от живота си. Ако нишо не плащаш. нищо не можеш да получиш. Колкото повече пла щаш, повече ще получиш; колкото по-малко плащаш, по малко ще получиш. Дз говоря за Божествения закон. дето съществува равенство; в човешкия закон равенство не съществува. И тъй, ако искате да учите и да възприемате правилно, отнасяйте се към разумнигн хора с го-лъмо внимание.
| |
| − |
| |
| − | „Работникът е достоен за своята пр-вхрана'". Всеки човек трябва да работи! За обяснение на тази идея ще ви приведа един мистически раз-каз за един от древните монарси, наречен Рамахри. Той бил умен цар, поетична натура, но толкова взискателен, че едва ли някой от неговитт^ приятели, или от неговите слуги мо-
| |
| − |
| |
| − | 16
| |
| − |
| |
| − | I ьл свободно да се приближи до него. Който и да се приближавал при него, все ще му направи нъкаква заб-влъжка, все ще го изобличи в нещо. Щом го погледне н-вкой, той веднага ще го запита: „Защо ме гледаш така? Трябва да се научиш да гледаш добръ". Щом някой се обърне към него с две-три думи, той веднага ще намери, че не му е проговорил нам-всто, както трябва и ще му каже: „Защо ми говориш гака? Не можа ли да кажеш друго н-бщо?" Дко някой човек се яви при него облъчен по свой вкус, веднага ше го запита: „Защо не се съобрази с моя вкус, ами дойде така облвчен?" Р\ко някой го поздрави, гой ще го запита: „Защо си сне шапката по този начин? Не можа ли да ме поздравиш другояче?" В цялата държава не могло да се намъри един човек, който да задоволи вкуса на монарха Рамахри.
| |
| − |
| |
| − | Питамъ' ако съвр-вменните хора се намърят првд гози цар, как ще изл-взат от това положение? Рамахри и днес е още жив. Той живее у всички хора. Кой е Рамахри? – Недоволството у човека. По природа съвр-вменниг хора са крайно недоволни. Човешкото съзнание е винаги будно за противоречията в живота. Когато пртзз нашето съзнание минава н-бщо добро, то спи; когато минава нещо лошо, нещо грозно, съзнанието ни е винаги будно да го хроникира. То отб-влъзва зло го в света така, както сеизме-графът отб"БЛ"БЗва землегресенията и гол-вмитт, бури в природата. Какво добро принася сеизмо-I рафът, като отб-влъзва, че еди-къде си е сганалс катастрофално землетресение, от което са за-| инали няколко града и еди-колко си хора? – Се-измографът допринася нещо добро. – Какво добро, именно? - Дава вьзможност на всички народи да научат за нещастието, което е сполетъ-ло някоя страна, и по такъв начин да й изпра- и I своята помощ и своето съчувствие. Необходимо е да се изпрати помощ на пострадалит!
| |
| − |
| |
| − | 17
| |
| − |
| |
| − | -Тия народи, които изпращат помощ към постра-далитЬ, с това мскат да им кажат: „Не се обезсърдчавайте, вие имате подкрепата и на дру-I ите хора в света!"
| |
| − |
| |
| − | Казвам: болестите в съвременните хора са особен род землетресения. Когато стане ня-кое силно землетресение, то събаря къщите на хората. По същия начин, когато нт^кой чов-бк заболее от сериозна болест, той ляга на леглото за 3 – 4 – 5 м-всеиа и като стане от леглото. болестта е стопила мазнините му, тълото е олекнало с 10 – 15 клгр.. Понтзкога духовният се-измограф у човека предсказва нещастието, кое-го ще го сполети, н%колко часа или деня преди да е дошло. И тогаза чов^бк казва: „Струва ми се. че ще заболея от нещо, вие се нещо около главата ми". Разумният работник трябва да си избере такава работа, която да не е в противоречие с Божиите закони. Ученият професор – философ трябва да си избере, като пр-вдмет за размишление, такива мисли, такива теории, които да не са в противоречие с Божиите закони. Учените хора трябва да бъдат крайно искрени, всеки момент да са готови да корегират своите погрешки.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, всички хора гребва да бъдат искрени, като децата, всекога да са готови да корегират своите понятия и схващания за живота. Сегашното младо поколение трябва да си създаде една възвишена идея за Бога, като най-доброто същество, с будно съзнание всекога и с пълна готовност да помага, да внася в нас добър. чист и възвишен жизот. Днес съвременното човечество не познава Бога и затова, от понятията на българите за Бога, ше схванете, че ви го-ворят за некакъв български Еог. В Англия говорят за английски Бог. В Лмерика – за американски Бог и те. н.. Питам: прави ли са тия схващания, тия понятия за Бога? Когато слънцето минава през България, българско ли е?
| |
| − |
| |
| − | 18
| |
| − |
| |
| − | Когато слънцето минава през Англия, английско ли е? Когато слънцето минава през Америка. американско ли е? Когато слънцето минава през Германия, германско ли е? Наистина, онази част от слънчевата светлина, която минава през България, или през Англия, или през Америка, или през Германия, се пада на тия страни, но слънцето в същност не принадлежи нито на България, нито на Англия, нито на Америка, нито на Германия, нито на коя и да е друга страна. Ми-съльта, че слънцето принадлежи на коя и да е страна, е користолюбива и заблуждава хората. Тази идея трябва да се схване добр в съзнанието на човека, и той да разбере, че частите не съставляват цялото, но цялото съществува независимо от своите части.
| |
| − |
| |
| − | Съвременната философска мисъл твърди, че исвко тъло има свои части. Тази мисъл е права. чо всъка отделна част не съставлява цялото тъло. Например, чов вк има ръц. но ржиът не съставляват човека; човт^к има очи, но очитЪ не съставляват човека; човек има мозък, но мозъкът не съставлява човека; човек има сто-мах, бъли дробове, .мускули и ред още органи, по те сами не съставляват човека. Те са само отделни органи, а човекът може да сжшествува и без тях. В физическия св^вт, обаче, без твзи органи, човек не може да види света тъй, както е създаден. Той може да го види по друг начин, но това ще бъде специфичен начин.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: при разглеждане на различните религиозни въпроси, най-първо трябва да се спрем на следния въпрос: каква част енергия от Божествената Любов асимилира всеки човек и каква част от тази енергия изпраща навън. Този е един важен процес. с който трябва да започне артериалната духовна система на човека, за да бъде готов да заживее с новите разбирания на живота, с новите методи на науката. Например, има нови методи за изучаване на слънцето. Ако всич-
| |
| − |
| |
| − | 19
| |
| − |
| |
| − | ки, които сега ме слушате, сте готови за гбзи нови начини, още сега трътеаме за слънцето и за 20 минути ще бъдем там: ще се разходим по него, ще разгледаме планинт и горите му, ще ви-дим петната, ще разберем. как живеят съще-ствата на него, и след половин час ще се верн.м на земята. Само по този начин ще разберем, дали слънцето е огнено, горящо тъло, каквото учените хора на земята го описват, или не е такова. Често съществата, които жйв-бят на слънцето, си правят ред забавления, които понъкога засвгат и нас. Така и Нерон запали Рим за свое удоволствие, да види, какъв ефект ще произведе това нещо върху самия него В това време той свир-вше с арфата си и декламираше най -хубавигБ си произведения, като казваше: „Великолепна е тази гледка! Велико нещо е да гори Рим! За такъв велик поет и декламатор, като мене, и Рим може да гори. Аз заслужавам това!" Тъй си мислеше Нерон по това вр-вме. Всички хора, обаче, бъ\цни и богати, бягаха с настръхнали коси от ужас, а Нерон свири и п-ве, не иска да зна^, чуди се, какво положение да заеме, как по-добр да се любува на тази гледка. И наистина, великолепно нещо е да гори Рим за един велик човек! Но още по великолепно е, когато става въпрос, кой запали Рим, Нерон да каже: „Аз запалих Рим." Какво направи той, обаче? – Той посочи като виновници за запалването на ^им християните. Тази е лошата страна на неговата постъпка. Нерон тр-вбваше да бъде доблестен, да каже: „Дз съм силен човек, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим." Така постъпват и мнозина от съвременните хора. Те взимат своитв арфи, запал-ват Рим и започват да декламират стихотво ренията си, но като ги питат, кси запали Рим, отговарят: „Еди-кои си запалиха Римъ". Казвам: гбзи хора започват добр+з, свършват злъ\ Кажете: аз запалих Рим! Хубаво е да се запали
| |
| − |
| |
| − | 18
| |
| − |
| |
| − | Когато слънцето минава през Англия, английско ли е? Когато слънцето минава през Америка. американско ли е? Когато слънцето минава през Германия, германско ли е? Наистина, онази част от слънчевата светлина, която минава през България, или през Англия, или през Америка, или през Германия, се пада на тия страни, но слънцето в същност не принадлежи нито на България, нито на Янглия, нито на Америка, нито на Германия, нито на коя и да е друга страна. Ми-съльта, че слънцето принадлежи на коя и да е страна, е користолюбива и заблуждава хората. Тази идея трябва па се схване добр в съзнанието на човека, и той да разбере, че частите не съставляват цялото, но цялото съществува независимо от своите части.
| |
| − |
| |
| − | Съвременната философска мисъл твърди, че нсъко тъло има свои части. Тази мисъл е права. но всъка отделна част не съставлява цялото тъ-ло. Например, чов вк има ръц, но ржиът не съставляват човека; човек има очи, но очит+. не съставляват човека; човек има мозък, но мозъкът не съставлява човека; човек има сто-мах, бъли дробове, .мускули и ред още органи, но те сами не съставляват човека. Те са само отделни органи, а човекът може да сжшествува и без тях. В физическия свят, обаче, без тези органи, човек не може да види света тъй, както е създаден. Той може да го види по друг начин, но това ще бъде специфичен начин.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: при разглеждане на различните религиозни въпроси, най-първо трябва да се спрем на следния въпрос: каква част енергия от Божествената Любов асимилира всеки човек и каква част от тази енергия изпраща навън. Този е един важен процес. с който трябва да започне артериалната духовна система на човека, за да бъде готов да заживее с новите разбирания на живота, с новите методи на науката. Например, има нови методи за изучаване на слънцето. Ако всич-
| |
| − |
| |
| − | 19
| |
| − |
| |
| − | ки, които сега ме слушате, сте готови за гбзи нови начини, още сега трътеаме за слънцето и за 20 минути ще бъдем там: ще се разходим по него, ще разгледаме планинте и горите му, ще ви-дим петната, ще разберем. как живЕят съще-ствата на него, и след половин час ще се верн:м на земята. Само по този начин ще разберем, • дали слънцето е огнено, горящо те-бло, каквото учените хора на земята го описват, или не е такова. Често съществата, които жйв-бяг на слънцето, си правят ред забавления, които понякога засвгат и нас. Така и Нерон запали Рим за свое удоволствие, да види, какъв ефект ще произведе това нещо върху самия него В това вр-вме той свиреше с арфата си и декламираше най -хубавите си произведения, като казваше: „Великолепна е тази гледка! Велико нещо е да гори Рим! За такъв велик поет и декламатор, като мене, и Рим може да гори. Вз заслужавам гова!" Тъй си мислеше Нерон по гова време. Всички хора, обаче, бедни и богати, бягаха с настръхнали коси от ужас, а Нерон свири и пее, не иска да знае, чуди се, какво положение да заеме, как по-добре да се любува на тази гледка. И наистина, великол-впно нещо е да гори Рим за един велик човтзк! Но още по великолепно е, когато става въпрос, кой запали Рим, Нерон да каже: ,,/^з запалих Рим." Какво направи той, обаче? – Той посочи като виновници за запалването на /им християните. Тази е лошата страна на неговата постъпка. Нерон требваше да бъде доблестен, да каже: „Дз съм силен чо-в-бк, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим." Така постъпват и мнозина от съвременните хора. Те взимат своите арфи, запал-ват Рим и започват да декламират стихотворенията си, но като ги питат, кей запали Рим, отговарят: „Еди-кои си запалиха Римъ". Казвам: Нззи хора започват добре, свършват зле. Кажете: аз запалих Рим! Хубаво е да се запали
| |
| − |
| |
| − | го
| |
| − |
| |
| − | огъня в Рим, но не самия Рим. И нека този огън гори с такаЕа светлина, която да просветша-ва умоветъ1 на хората, и с такава топлина, която да стопля замръзналите им сърца!
| |
| − |
| |
| − | Питам: защо когато умират сана ви или майка ви, които вие обичате, веднага ги детрони-рат, като ги или заравят в земята или изгарят в пещьта? В това отношение, египтяните имаха по-прави схващания: те балсамираха своите умрели, а съвртзменните хора ги заравят в земята, или изгарят в ьещи. И еднитъ\ и другите имат идея за това, но лошото е там, че се гашнитъ' хора искат по-скоро да се освободят от своите умр-вли. Днес. като умре н1зкой наш олизък, едва сърцето му спира да тупти, и ние бързаме да го занесем на гробищата. Казвате: „Нека си верви вече този чов1вк. Друг да дойде на кегово мтзсто!" Какви са тия хора. които могат тъй лесно да погребват своите идеали? Какъв е този човтзк, кейто може да изневери на Бога за една жена в света, или за нчзкаква обикновена служба, или за никакви си стотиии левове, които получава от държавата? Яко един чов+зк ходи от църква на църква да тър си Истината и мтзни своите възгледи, както ха мелионът цвъта си, питам: какви са гии убеждения? Казвам: всички църкви са едно и сткщо учреждение. Истината пък е на стзкъдг една. Дтзто и да идете, в която църква и да влъ-*ете, Ис1ината е една. В която кжша и да влезете. слънцето еднакво гр-ве. Разлмката седи в това само, ие нтзкъде прозорците са по-голТзми, нтзкъде – по-малки, вследствие ьа което в н1з-коя кжш,а влиза повече светлина, а в друга – по-малко. Обаче, тр1збва да знаете, че във вевка къща има възможности да влиза много светлика. Чудни са нъкси хсра, когато искат да ни убедят, че те-б знаят Истината повече, отколкото дру ите хора. Това значи, че тяхните прозорци са тю-гол1зми; но всеки човек може да отвори
| |
| − |
| |
| − | 21
| |
| − |
| |
| − | своите прозорци, за да възприеме чрвз твх повече светлина. Този е принципът. който можете да приложите в живота си. Всички хора имат възможности оше сега да намтзрят извора на своя живот.
| |
| − |
| |
| − | Мнозина запитват: как ще се оправи свъ-гът? – Свтзтът ще се оправи като ^ике пртзз голями изпитания, през гелтзми бури. Бурята пртзд-ставлява процес на пртзчистване. Капитанътт, който управлява сега парахода на целокупния живот, трябва да бяде много разумен, па разбира смисъла на живота, за да изведе парахода благополучно на пристанището. Всемъдър и ве-лик е Този капитан! Всеки, който Му се подчинява, ще пр-вкара всички изпитания и бури и ще влъзе в новия живот.
| |
| − |
| |
| − | Днес всички учени и ре.гигиоз1-и хсра трътеа да застанат I а разумна почва, да се загри-жат за бъдните, за страждушиттв, да им поке-жат превия път, да им погоЕор^те за смисъла на живота. Не е достатъчно само да нахраним човека, но трябва да се погрижим за неговата душа, да му покажем истинския живот, в който тртзбва да живтзе. Кое е по-хубаво: да бъдеш I учен човтзк или невъжа? Хубаво е да знаеш > да четеш, да пишеш и да мислиш, но по-ху баво е да съзнаваш, че знанието, което имаш ти < дадено от Бога и да Му благодариш! Слтзд тева да употръбиш тева знание за свое-благо, както и за благото ьа своя слижен. Ти къв човек ше увеличава знанията си чсъки ден. Казва се в исанието: „Праведният човек \. верви от знание в знание, от слава слава" И тогава ние казваме: работникът, който работи за Бога, е достсен за своята г,р•^.xра^ а и на физическия евтзт, и на духовния свят. и на Божествения свят.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в съзнанието на хората е елтвдната: давай--те повече, асимилирайте, поглъщайте, по-малко'
| |
| − |
| |
| − | гг
| |
| − |
| |
| − | Имайте характера на слънцето! Н^вкой ще каже: да, ако аз бих имал толкова злато, колкото единъ милиардер, щЪх да направя хората щастливи. – Не, гова щастие е временно. Истинското щастие на чо века седи в реализиране на неговите възвишени и благородни идеи. Само така човек ще се осво боди от празнословие, от вглеждане в чужди- 1'Б погрвшки, отъодумване и те н. Погр-вшките, както злото в света, трябва да съсгавляват поука, учение за всички хора. Учете се от всичко, което става в света! Ние гледаме на света от по-високо ста новище, от Божествено гледище. Злото в света е условие за проявяване на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията благост, милост и т. н. Някой човек изяжда едно агне. За агнето това е зло. Защо се допуща това зло? В дадения случай агнето се жертвува за човека, да премине в нова, по-висока форма, с нова енергия и нови разбирания. При това благо, което ще добие агнето, не струва ли да бъде изядено? Но човекът, който изяжда това агне, трябва да е в състояние да трансформира неговата енергия от по-низка в по-висока. Не е ли способен да направи това, нито човекът ще се ползува от агнето, нито агнето ще се ползува от тази жерт ва Яко ти си един червей и се пожертвувашъ за нъ^ого, за да минеш в по-високо състояние гази жертва е на мъстото си. Някой казва: „Смач каха ме хората, изгубих човешкия си образъ". Питам: ако с това смачкване ви се даде н^що по-велико, не струва ли да се посмачка малко нашия видъУ – Струва, разбира се. Това, което Бог дава на човека, напълно замъхтва загубеното. Ще ви приведа случая за един турчинъ бекрия, те. е. голям пияница – на ден из- пивал по едно кило джибренка. Това станало в Шумен. Този турчин отива една вечер, около 10 ч., в една кръчма. Кръчмата била за творена, кръчмарьт си легнал. Той г.охлопалъ на вратата. Излиза кръчмарьт и го пита: „Какво
| |
| − |
| |
| − | 54
| |
| − |
| |
| − | искаш?" – Молч ги се, дай ми 100 грама джиб-ренка! Кръчмарьт, по погртзшка, взима в тъмнината газеното шише и налива 100 грама газч вмтвсто ракия. Турчинът надига шишенцето да пие, и веднага извиква: „Какво направи ти? Даде ми газ вмъсто ракия." Какво става слтзд това с турчина? – От този момент той пр-встава да пие. От тогава всвка година наред отивал при кръчмаря и му казвал: „Много ти благодаря за лекарството, което ми даде вмъсто джибренката. То ме спаси и ощастливи живота ми". Питам: ако и вие в нтзкоя мрачна нощ на живота си изпиете '/., кило газ, кокто ще зи спаси от един лош навик и ви постави в правия пт^те на живота, не струва ли да изпиете тези газч, като лъкарство^3 – Струва да се изпие.
| |
| − |
| |
| − | „Работникът е достоен за своята пръхрана". Всeки човек е достоен за онова, което му се глучва в живота. Мнозина, обаче, се считат не достойни за онова, което им се случва. Който «* недоволен от това, което го сполетява в живота му, нека подаде заявление да го уволнят."
| |
| − |
| |
| − | „Работникът е достоен за своята пръхрана Защо? – Не се интересувайте от това, но встзки да каже.в себе си: „гЛз съм достоен за ра-достта, за страданията, за любсвьта, както и за умразата в света". Нима, ако извадя агнето от устата на вълка, той няма да се разгнтзви? – Ще се разгнтзви, разбира се. Но ти ще извадиш агнето от устата на вълка, и ще му кажеш: „Ти нтз-маш право пртзд моите очи да изяждаш агнето" !
| |
| − |
| |
| − | И тъй, ако възприемете и използувате енергията, която се образува сега в свтзта при землетре-сенията и буриттз, тогава всички мъчнотии, страдания и противоръчия, на които ще се натъкнете. нтзма да ви причинят никакви пакости. Това е изказано в 91 Псалом със слтздния стих: „Тисяща ше падат от страната ти и десет тисяща от дтзс-но ти, но при тебе нтзма да се приближатъ". Мо-
| |
| − |
| |
| − | ?4
| |
| − |
| |
| − | гат ла старат ред катаклизми в пр-иродатз, ио га:',ъв човек ще остане неза:егнат; стотици къщи около него могаг да се разрушат, но неговата ще остане неповредена; земята ще отваря и затваря устата си, но него н"Ьма да погълне. Ако пък го погълне, той ще има сила да и каже: „Отвори устата си и ме изхвърли навън!" Земята не може да поглъща праведни хора. Тя обича грешяииитв: отваря устата си, като сом, и ги погл ьща.
| |
| − |
| |
| − | „Работник ьг е достоен за своята прехрана" Яко внесете гази мисъл в ума си и направите рдин малък опите в това отношение, ще ви лите, че има какво да се работи и учи Некои казват. че са остарели, че не е време за учене вече и те. ч. Не, не сте остарели. Ако се счита-
| |
| − |
| |
| − | те стар,!, това е от безлюбие. Който люби. той не остарява. За Бога се казва, че е Любов. Той остарява ли? Не, Той е вечно млад. И затова,
| |
| − |
| |
| − | когато бог заживее у нас, ние ще се подмла-дим, ще придобием условия за ново знание, ще станем силни и мощни, да разрешаваме задачи-те на живота. Всеки ще разрешава задачите си така, както подхожда на неговото естество. Следователно, нашата задача не седи в това, да изменяме живота на хората, но всеки трябва да раз решава задачите си при обстановката, в която е поставен ипри възможностите и условията, които отговарят на неговото естество. За да бткдеш човек, не е нужно специална обстановка. Обстановката не изменя човека. Аз с удоволствие наблюдавам усилията, които прави некоя мравка или пеперуда; с удоволствие наблюдавам, как текат изворите, как грее слънцето, как ду-хат ветровете и те. н.. Изворите, слънцето, това са същества, с които ние се разговаряме на спе-пиален език. Например. ако бутнете некоя мравя малко грубо, тя веднага се изправя и ви пита: „Какво искащ от мене? Защо ме буташ?" Ако се отнесете внимателно към нея. тя започва да
| |
| − |
| |
| − | 25
| |
| − |
| |
| − | движи пипалцата си, да се разговаря учтиво и ви пита: „Какво ново има?" И започва да разговаря, какво е предназначението й в мравуняка, как живее там и те. н.. И мравитт имат своя култура, свой език. Дко вие знаехте по-главните модерни езипи или нтзкои от старите езини, като староеврейски, старогръцки,санскритски. или друг чъкой език, щъхте ли да страдате? Знанието на езици е голямо богатство за човтзка. Лми ако знаехте езика на ангелит, щъхте ли да страдате? И ангелите имат своя граматика, своя писменост, свои нартзчия, главно три – за трите различни евтзтове. Те си служат с около 35 милиона думи. Това още не се отнася до първокласнит-в, но до нтзкои от по-долноразредните ангели.
| |
| − |
| |
| − | Ще кажете: верно ли е това? – Лко вервате, втврно е; ако не втзрвате, не е втзрно. Числото 35 милиона показва богатство на съзнанието. Кгква тънкост, каква широта и простор на съзнанието се изисква, за да се постигнат тия нтзща! Колко хиляди години се изискват, докато стигните до тук! Ще дойде ден, когато чов-бк ще борави с 35 милиона думи в своя р-вчник. Каква красота, какво величие се крие в такъв език! Всички тия думи се включват само в една дума. Езикът съдържа цтзл козмос в себе си. Като влтззете в Божествения свят, ще видите, че встзка дума има своя опртзделена форма. Напри-мтзр, думата Любов има своя форма, във вид на тъло, на пртздмет, с който може да се забавлявате. Думата Мъдрост също така има своя опр-Бд-влена форма. Думите са реални, а не отялъ-чени понятия. Рб съответетвуват на известни пред-мети на земята. Кой пртздмет съответствува на Любовьта?
| |
| − |
| |
| − | „Работникът е достоен за своята прехрана". Ученикът е достоен за знанието, което му се дава. Праведни те е достоен за Божията Бла-гост.
| |
| − |
| |
| − | Сега, аз желая у всички да се яви стремежт»
| |
| − |
| |
| − | да / гите, да придобивате знания. Истинско на-,ме е нужно нз всинца ви - знание, което смиря-ц], а не което възгордяза човека. Всички хора се п/:чдаят от знание, което внася светлина, мир, щ.1стла Божествено благо за душата и разкрива, че межц всички явления в живота има тесна иттрьаша връзка. Всичко в света съд-вйствува 5а ооязленигто на Божията Любов и Благост з '"з^-те, които създават условия за теясна връзка между души ъ\ Страданията сближават хора- & б св&та, или създават условия за проява на Божията Любоз, Която сверзва всичко в едно цяло.
| |
| − |
| |
| − | „Работникът е достоен за своята пр-вхрана" .
| |
| − |
| |
| − | Бесоиа, държана от Учителя, на 13 май, 1928 г
| |
| − |
| |
| − | в София.
| |
| − |
| |
| − | Той дойде при Пилата
| |
| − |
| |
| − | 5.
| |
| − |
| |
| − | София – 1929
| |
| − |
| |
| − | Той дойде при Пилата
| |
| − |
| |
| − | „Той дойде при Пилата и поиска тт^го Исусово*) .
| |
| − |
| |
| − | СъврТзменният живот е жибот на релик-сии. на остатъци. В съвременния свт^те умрелите се изпращат с по-гол бмо тържество, отколкото се посртзщат живите, които идат на земята.
| |
| − |
| |
| − | Прочетете 105 Псалом, да видите, че човечеството и до днес се намира пртзд несбъднати идеали. Гсалмоптзвеиът пише, че Господ е дал много нтзщо на евреите, дал им е много обещания, въпрЬки това ние виждаме, че от три хиляди години насам еврейският карод е така тласкан по лицето на земята, както никой друг народ. Какъв смисъл има този Псалом за евреите? Р\ко се разглеждат нещата буквално, мнозина ще запитат: „Какъв смисъл имат тия обещания, както всичко това, което Бог ьтекога е правил за евреите, щом от толкова години те слч подложени па такива бури и изпитания? Според тех ще излезе, че този Псалом не е верен. Обаче, той е верен само за избраните. Всички тия знамения ще дойдат за в бъдеще на земята, а некои от тех вече идат. Щом Бог е обещал, че ще спаси своите възлюбени, един ден земята ще се превземе, и Той ще я предаде на избраниците си. Засега земята е в чужди рлще. Под чие владичество е сега земята, нема да обяснявам, но казвам: тази истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е така развито, да може правилно да я разбере и възприеме.
| |
| − |
| |
| − | За да разберете, доколко вашето съзнание
| |
| − |
| |
| − | *}. Лука 23:52.
| |
| − |
| |
| − | 4
| |
| − |
| |
| − | пробудено, излезте вечерно време вън и наслю давайте звтзздите по небето. Лко съзнанието ви е развито, всички тия звъзди, които блтзщукат пс небето, като малки запалени свъщиии, ще бъдбт за вас обширни светове, каквито са в същкост. Не е ли пробудено съзнанието ви, тия звездички ще останат за вас малки, светли точиии, каквито ги виждате отдалеч. Който учек и да ги на-блю ава от земята, н-вма ли развито съзнание, не ще може да ги схване в твхната д-вГ.ств;.-; лна голвмина.
| |
| − |
| |
| − | „Той дойде при Пилата и поиска ттзлото Ису сово". Вие ще кажете: „Какяо от това, че Нико-дим дошъл при Пилата да иска теялото Исусозо? – Това показва, че всички съвременни хора сби-чат реалния свят. Реални?г: или материалкият свят е свт5т без лю6ое. Той е съставьнт- стг труповет на милиарди възвишени на времето си същества, които са живвли преди милиони години в безконечните вселени. Този свъ^ предстзвля-ва мъртва материя или материя на спещи същества, разхвърляни по цялата вселена. Почвата, върху която днес стъпвате, е песъта от труп вет на тия възвишени същества. Рко еди. дек тия отщеова се събудят и се изправят пред вас с всичкото си величие, от вас помен няма да остане. Те ще ви кажат: „Не знаете ли, какви божества сме ние? С какво право тъпчите отгор ни?" Вие тъпчите спокойно върху земята и казвате: „Земя пръст е това, която се е образувала от разлагането на неорганически вещества и гниенето на органически, като листа, корени и клончета на дървета, животински остатъци те. н." Питам: как се образуваха тия листа? Отдв взеха те своята материя? Едно вр"Бме материята, от която се създаде земята, е била разпръсната из ц-влото пространство, и тогава тя е заемала по-голям обемъ1 отколкото е обемът на слънчевата система днес.
| |
| − |
| |
| − | Питам: какво ще схванете от това с вашето съзнание? Защо требваше земята да се сма-
| |
| − |
| |
| − | 5
| |
| − |
| |
| − | лли толкова много, да стане такава малка топка, каквато я виждаме днес? Защо трябваше да се явим и ние на земята, да разглеждаме редица социални и научни въпроси, като, например, въпросите: защо е създадена земята, защо сме дошли да живеем върху нея и те. н..?Лко човек може да си отговори ясно, положително, защо е дошъл на земята, той е разръшил ецин кардинален въпрос. Това, което Бог е разръшил в себе си, и ние трябва да разръшим. Щом разръшим въпроса, защо е създаден светът, ниещестанем като Бога и Едно с Него. Искате ли да разрешите тази велика задача извън Бога, като се индивидуализирате, или като личност, или като божество, отделно от Бога, и цялата въчност не ще бъде в състояние да ви достави нужното вр-вме, з . да я разръшите.
| |
| − |
| |
| − | „Той дойде при Пилата и поиска тълото Ису-гсово?" Защо бъше нужно на Никодима това тъло, когато Христозият Дух е вече отлетъл? При това, Христос каза на учениците си: „г\ко не ядете плътта ми и не пиете кръвьта ми, няма да имате живот в себе си". Мнозина от Неговите ученици, като чуха това, съблазниха се и рекоха: „Жестока е тая дума. Кой може да я слуша?" И казваше им Исус: „Затова ви рекох, че никой не може да дойде при мене, ако не му е дадено от Отца ми". От това мнозина от Неговите ученици се повернаха назад и не ходеха с Него. То-газ рече Исус на дванадесетт: „Дали искате и вие да си идете?" Симон Петър му отговори: .„Господи, при кого да идем? Ти имаш думи на живот въчен, и ние повтзрвахме и познахме, че Ти си Христос, Син на Бога живаго". Тогава Христос им каза: „Не разбирайте нъщата буквално. Словото, което проповъдвам, това е моята лзлът и кръвь".
| |
| − |
| |
| − | От дв хиляди години насам съвременното християнство верви все по пътя на 70-те уче-ч-шци, които се съблазниха от думите Христови и
| |
| − |
| |
| − | 6
| |
| − |
| |
| − | Го напуснаха. Никодим все още продължава де? търси тялото на Христа, разпитва, д е ходил Христос, д-б се намира сега Неговото ттзло и те. н. От ^000 години насам съвременното християнство, като Никодима, отива в Палестинп да се покланя на свегит"Б н'Ьща, да ги пръвзема, без аз му дойде на ум да приложи Хиостозото учение в себе си и да разбере, какво значи възкресение. Докато чов'вк е пълен с неестествени желания в себе си, той не може да нам-ври Истината. Неестествените желания, според теорията на германския учен Луи-Куне, пртвдставляват натрупана полуорганичесо материя в организма на чо-века. От натрупването на тия пслуорганически вещества в организма на чов±,ка, тялото му започва да затлъсгБва, да надебелява: лицето, вра-тът, коремът му надебеляват. От натрупването на тази излишна материя по тълото, човек започва да се задушава, трудно се движи, запо-ттзва се лесно и казва: „Тежък, лош е моят живот." Такъв пълен човекъможе да се упо-доби на добиче, много натоварено, което едза се движи под тежестта на своя товар. По слчщия. начин човтзк често изпада в животи с,: пред редица неестествени желания, които създават в него тия неестествени натрупвания, нзслоязания. Ттззи послтздните са причина за много от нещастията на неговия живот. Човешкияг ум може да се натрупа; човешкото сърце може да се натрупа; човешката воля може да се натрупа. С какво? – С неестествени желания, коиго не мо^ат да се реализират. Защо не могат да се реали-зират? – Защото тази материя, която се натр/пва в организма, е полуорганическа и не може да се използува от него. От такива натрупвания, именно, се създава болестта „артерио-склероза", която се явява пояе^е във възрастни из хора.
| |
| − |
| |
| − | Аз наричам тази болест „циментова мазилка". Човтзк тртзбва да раз.бира свойствата нз тази циментова Мазилка,' ако искй да се предпазчп и л~к-
| |
| − |
| |
| − | 7
| |
| − |
| |
| − | кува от нея. Яко дадете на едно малко дтзте ци-мент и вода и му кажете да си поиграе с ттзх, какво ще направи това дъте? – То ше вземе циментовия прах, ще го залтзе с вода, ще направи от него каша и ще постави крака си в кашата. Поседи ли кракът му няколко ';зса в тази каша, ще се втвърди и ке ще може да го извади оттам. Сткщо такива желания, със свойства подобни на циментовото брашно, се сртзщат и у човтзка. Докато човтзк не е забъркал още циментовото брашно с водата, той е свободен. Даже и слтзд като забърка циментовото брашно с подгта, но не си е турил крака в тази каша, той е още свободен. Обаче, тури лиси веднъ>ж крака в циментовата каша, тя започва постепенно да го верзва, да го вцепенява. В първо вртзме желанието на човека може да е хубаво, красиво, но послтз, слтзд като тури крача си в него и поседи така нъкол-ко часа, то започва да го верзва. Зо да се освободи този чоб-бк от това ограничител но условие, тртзбва да дойде отвън друг нтзкой с длето, с чук, за да го освободи и разверже от тази циментова каша.
| |
| − |
| |
| − | На съвременните учени хсра. паралелно с изучаване живота на мравиттз, пчелиттз, предстои да разрешат основния въпрос па човечи^ия жи-вот, въпросът затази вътртзшна неестествена материя в организма, която вцтг енява, втзърдява идеиттз, желанията и волята на човтзка. Няма по-страшно н1?що от това, когато чов"ешкитъ- мисли, чувства и желания се втвърдят, те. е. кристализи-рат. Нтзкой казва: „Р.з искам да кристализи-рам!" Казвам: няма по-страшно нтзщо от кристализиране па мислитте, чувствата и желанията на човтзка! Който не разбира това нещо, той си го пр-вдставлява леко и го желае.
| |
| − |
| |
| − | „И отиде Никодим при Пилата да поиска тълото Исусово". Защо му бтзше нужно това ттзло? – За реликсии. В миналото, както и сега, много хора търсят нтзкакви останки, спомени от вели-
| |
| − |
| |
| − | 8
| |
| − |
| |
| − | ки хора, от светии, за да могат да ги използуват като лекарства, или да правят с те-бх никакви чудеса. Ср-кщам н^кой чов-бк носи кръстче, направено от дървото, на което Христос бил разпнат, и казва: „Това кръстче има особена свойства: тури ли се в пртзсно млъко, веднага го под-квасва". Казвам: аз зная една течност, от която, като капна няколко капки в млекото, то веднага се подквасва. Питам: каква разлика има тогава между дързеното кръстче и няколкото капки от течността, щом и дветъ' еднакво под-квасват млбкото?
| |
| − |
| |
| − | И тъч, всички вярвания, всички мисли и чувства, които служат за облагородяване на човешката душа, са естествени верзания, естествени мисли и чувства. Всички ония мисли, чувства и желания, които спъват чове-шчия прогрес, отъпя-ват човешкия ум и отслабват човешката воля, тъ- са останки, които кристализират мислит-б, чувствата и желанията на човека. Питам: какво ще бъде положението на чоз-вка, ако в духовния му живот поставим такава основа, каквато поставят хората на къщиттз? В духовния свят чо-в^бк не трябва да има никаква къща, никакъв дом, никакво училище, никаква служба, никаква-религия – нищо не трябва да има. Ще кажете, че това е протизоръчие, че това е афзризъм. Пр-вдста-вете си един дом от десет члена – родители и деца. Какво ще бъде положението на този дом, ако всяко дете пожелае да има отделна къща, свои деца и т. н.? Докато децата в един дом са още деца, с детински желания, не мислят за своя къща, за свои деца, този дом, тази фамилия може още да съществува. Започнат ли, обаче, и децата на този дом, на тази фамилия да искат, всяко за себе си, отделна къща, свои деца, тази фамилия умира вече. Представете си, че едно десетгодишно момиченце и едно дванадесетгодишно момченце пожелаят да си направят своя къща, да се отделят от родителите си и
| |
| − |
| |
| − | 9
| |
| − |
| |
| − | да заживеят свободно, какво ше стане с тях? Какво ще стане и с цялата фамилия? Наистина, фамилията тръбза да се разширява, но правилно. В природата съществува само една фамилия. -Страданията и нещастията в света се дължат на това, че всеки човек желае да създаде свой дом, да стане баща или майка. Каззам: светът -страда от много бащи и майки, че не знае кого от тях да слуша. Майката вълчица казва на своя син: „Синко, ще отидеш до някоя кошара, ще прескочиш вътр, ше грабнеш едно от младитв и хубав--! агънца и ще го донесеш да си похапна." Майкага лисица казва] на своите дъца: „Ще отиди-те в-ч нъчой курник, ще се промъкнете до най-тлъстата и едра кокошча и ще ми я донесете. г\з затова, именно, ви отгледах, да ме храните на стари години." Майката змия казва на младите си зм 'йчета: „Ще отидите до най-близкото блато, ще хванете зз крака една от тлъстите жаби и, независимо от това, дали кряка, или не, ще ми я донесете да си хапна".
| |
| − |
| |
| − | Питам: как ще примирите всички тия противоречия, които съществуват в природата? Ще кажете: „Това е за<онъ". – Не, в протизор-вчия-та закон не съществува. Закон съществува са-мов разумния свят. Дето няма разумност, там има само безпорядък и беззакония. Когато въл-кът изяжда агнето, това е беззаконие; когато лисицата изяжда кокошката, това е беззаконие; ко гато змията изяжда жабата, това е беззаконие; и най-посл, когато човек убива или объсва чове-ка , това е пак беззаконие. В съдилища, дето ,не се спазват Божиите закони, съществува беззаконие. -Вси-чки съдии, всички управници, на коя и да е държава, трябва да постъпват така, както Ъог постъпва. Христос казва: „Отец никого не съди, но е дал власт, съдба на Своя Синъ". Значи, светът ще се оправи, когато дойдат на власт дъцата, тъ- да го управпяват. Как разръ-шазат деиата въпросит? – Много лесно. Като се
| |
| − |
| |
| − | 10
| |
| − |
| |
| − | скарат двъ- малки дъцз, едното хваща другото за-косата, поразтърсва го малко, и го заплаква. Сл-вд това то се хвърля върху първото, набива го малко, хваща го за косата и се отдръпва. Послъ\ първото дъте се приближава при второто, дава му едно орехче и се помиряват. Както виждате, бърза процедура, бърза съдба, бързо разрешение на въпросите.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: в съвременния живот на човека има ред архаическ -, ред атавистически идеи и чувства, които се прЪповтарят периодически. Често и напреднали, разумни хора, когато изпадиат под влиянието на тия атавистически мисли и чувства, изгубват присжтствието на духа си, изгубват яснотата и бистротата на съзнанието си. И вие виждате тог аза този "овък, който преди един час, пр-кди един ден е бил [ отов да въз-люби цвлия сзът, щом изпадне в н43';ое тъмно състояние на миналото, започва да говсри, че хората са лоши, че всичко в евета е мрак и тъмнина и те. н. Питам: как е възможно да стане такава бърза промяна с човека, който до вчера е казвал, че е го^ов на всички жертви, че е готов да възлюби ц-блия св-ет? Каква любов е неговата? Реално ли е това? – Реални нт5ща са само тези. които не търпят никакви премъчи, Как е възможно една оъка, която до вчера е била чиста, днес да се размжти? – Щом тази река се размжтва, има причини за това. Когато една река се размътва, това показва, че всички дръвчета около нея са изсечени. Щом дърветата около една рвка се изевкат, тя коси кал, която я прави мжтна.
| |
| − |
| |
| − | Същота нещо се забелязва и в живота. във всяка страна, в която дърветата се изсичат и рас-тителността не се подържа, никаква култура не може да има. Този закон е вере и по отношение на самия човеж. Често хората страдат по причина на това, че изтрябват растителността на своя организъм. Ако разгледаме организма на някой здрав човекъ* в него виждаме гжети гори и бо-
| |
| − |
| |
| − | 11
| |
| − |
| |
| − | гата растителност. И ако този чов-бк, по невнимание, изсече своите гори, изворите на неговия ум и ча неговото сърце непременно ще се размж.-тят.
| |
| − |
| |
| − | Чесго съвременните хора говорят за моралъ-за убеждения, обаче, моралът, убежденията на повече от сегашните хора се заключават в следното: да живеят добр, да имат хубави жилища, да бъдат щастливи. Тази идея е отлична, но тя по разбира друго нещо. Когато човеж се стреми да има хубаво, хигиенич о жилище, гова подразбира здраво тЬго, отл :чен, светъл ум, чисто и благородно сьрие и устойчива воля. Има ли 'юв(-к тия нещг, II физическитв условия на жичога му непременно ше бъдат добри. Тон те има опич-на къща, която ще отговаря на вситки хигиенични и економи ши изисквани,! нгт живота. Яко всички хора кооперират своя труд, без да проявят желание да ззбогатяв-зт, те в щеха да употребят по-малко труд и по-мал <о пари, м ^елье шЬше да бъде постигната – всички хора игЬха да бъдат задоволен ! в своите еоеовени 1 ужди. Какви кж-ши строяг д:.ес хората? /-\ко вземете съвременна цивилизована Америка, ; аг. р"- видите високи кл~.ши от 10 - _0 - 30 плаж?. Гове"сто кж-ши сл лишени от сльнис, и еди 1 кз други си препятствуват да влезе в тЬгт, -лъ^чепата светлина. В тСБа отношение I4: мязат га затвори, в които не прониква сльнчез л.-~". В такива К7-.Щ-1 живбят повече от 60 фамилии, Некои Сбгитг спмеиствз >кивбя1 -, само в една стая, която им служи и за спане, и за готвене и за работа.
| |
| − |
| |
| − | Пигам: какви могат да Отлдат чашите ицеи, ако живееге в една стая? Един от труд-нитв обпк.стзени въпроси е този за жилищата, който с чрЬмен.-юто човечество трябва правилно да разрош-!. Всeки човеч индивидуално трябва да разрьши този въпрос. Той трябва да принесе сро-1 дар в жертва пред олтапя на човечество
| |
| − |
| |
| − | то. Той тр+збва да разр-вши този въпрос като служител на Божието д_бло. По какъв начин ще разреши този въпрос? – Като направи най-първо един опите със себе си. Разреши ли въпроса лично за себе си, с това той допринася нещо за общото благо. Представете си, че няколко приятели пътуват през една бурна, студена зимна нощ, и всеки от тях носи н^що, необходимо през пътуването: един от тях носи само една кутия кибрит, вторият – само един хляб, а останалите носят по една торбичка пълна с злато. Питам: кой предмет от всички тия ще бъде най-важен и най-необходим при дадените условия? Най-после- тия пътници пристигат до една хижа всред гората, в която няма нищо за продан: нито хляб, нито кибрит, нито какви и да с закуски. Каква ценност ще има сега това злато? Всеки ще гледа първо да се подслони на зарът, и после да си накладе огън и да си хапне малко хляб. В този случай най-важен е онзи, който носи кибрита, да запали огъня, и всички да се огреят. После всички се интересуват -от този, който носи торбата с хляба: нареждат се около него, той начупва хляба, и започват да ядат. В случая най-ненужни са тия, които носят торбичките с злато. С това злато не може да се купи нищо.
| |
| − |
| |
| − | Представете си сега друго положение. Всички тия приятели отиват в една добра гостилница в града, да се нахранят и да се повеселят. В този случай кой от тях е най-важен? – Най-важни с тия с златото в торбите си. В гостилницата, пред торбите с златото, не е важен нито онзи, който носеше кибрита в джоба си нито онзи, който носеше хляб в торбата си. Както първият им'| готовността да извади кибрита от джоба и с него да запали огъня и да извика всички около огъня да се стоплят, така и богатите-трябва да бъдат готови да извадят златото от -агорбитъ- си и всички общо да се ползват от него. И
| |
| − |
| |
| − | I ^
| |
| − |
| |
| − | както вторият пътник има готовността да извади хляба от торбата си, да го разчупи на няколко парчета и да извика всички наоколо си да хапнат заедно и да уталожат глада си, така и богатите хора трябва широко да разтворят своите- торби с злато, и да се ползват от това благо всички техни братя и съпъткици и обшия живот. Обаче, много от съвременните богати хора н- искат да знаят нищо за своите братя, които се намират в лишения. Бедните хора казват: „Бог е създал света така, че всички да се грижим едни за други, да си помагаме". Разбогатеят ли същите тия хора, тогава казват: „Всеки трябва да работи, да се труди да изкарва прехраната си и да се грижи сам за себе си". Питам: кое е по-право от тия две учения? – И двете са прави. Всички хора трябва да живеят заедно, и всеки трябва да живее за себе си. Когато пътуваме през бурна зимна нощ. трябва да носим кутия с кибрит в джоба си и хляб в торбата си. Когато влизаме в добре уредени градове, с хубави гостилници, трябва да носим торби пълни с злато. Към този закон, именно, трябва да се свеждат отношенията на хората.
| |
| − |
| |
| − | За кои хора се отнася този закон? – За разумните хора. Когато хората не искат да услужват някому, това подразбира, че този човек не заслужава тази услуга. Действително, има хора, които не заслужават да им се услужва, но питам: какви са тия хора? – Умрели. Само на умрелите хора не може да се услужва. Яко в дома на някой човек донесат десет души умрели хора, какви услуги могат да им се направят? Може ли да им се наготви нещо? – Не може. За тия мъртви хора ще се направи по един ковчег, ще им се нареди едно церемониално погребение – нищо повече. При това, ако за погребението на всеки едного трябва да се изхарчат по 10,000 лв., за десет души ще се употребят 100,000 лева. Ако пък трябва да се услужи*
| |
| − |
| |
| − | 14
| |
| − |
| |
| − | на живите хора, за храна на всеки едного през деня ще отидат 50 лева. Значи, за десетте живи хора ще се употребят 500 лева на ден. В такъв случай, за предпочитане е да се хранят живи хора, отколкото да се погребват умрели. Този закон Христос е изказал в следния стих: „Оставете мъртвите да погребват своите умрели!" Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи". Казвам: оставете мъртвите хора да се занимават с умрелите идеи. а вие се занимавайте с повиттз. с живите идеи. които идват сега в света! ГощавРч;те, хранете жчвит!, хора! Това ще ей костува по-малко, отколкото да изпращате умр"Нлит"Б. В това отношение, всвка отрицателна идея е мъртзец, за погребението на която трябва ца ге погрижите. За да погребете такава една идея, нзй-първо трябва да искате разрешение от общината да я погребете, после ще искате да ви опред-влят място, в коя част на гробищата да я заровите, слтзд това ще мислите с колко свещеници да я опеете, с коя кола да я отнесете, в коя църква да я опеете и те. н. . При това, щ-. ви искат сметка, защо убихте тази идея, кой стана причина за нейната смърг? По този начин срещу вас ше се заведе цял съдебен процес. Сега ние изнасяме външните отношения, които сжшествуват в света. Обаче, всяко външно отношение отговаря на една вътръшна реалност. Това значи: не се занимавайте с мъртвите идеи, които отдавна са. умръли! Не ги разбутвайте! Не се занимавайте с вашата лоша съдба, от която днес никой не се интересува! Някой се интересува да знае, какъв е бил в миналото. Казвам му: не се интересувай, това не е важно сега. – Не, аз искам да зная, какъв съм бил. – Добре, щом искаш да знаеш, ще ти кажа: преди пет пръраждания ти живееше в еди-кой си град, дето уби около десетина души. След това те осъдиха на смърт чрез обесване Когато те
| |
| − |
| |
| − | 15
| |
| − |
| |
| − | качиха на вжжето да те бесят, то се скъса. Десет пъти се къса вжжето, и ти най-после остана жив. Вследствие на това, обаче, у тебе остана един голям страх, от който и досега не можеш да се освобоаиш. – Действително, аз имам голям страх в себе си. – Този страх ти препятствува да издържаш вг> убежденията си. В даден момент ти си готов на всичко, ооъшаваш много неща, но като се намериш па теско, веднага се отказваш. Смели хора се изискват сега в света! Не е важно, какъв си бил н вкога. Важно е, какъв си днес и какво можеш да на-правиш. От 8,000 години насам всички хора са живели неправилно, водили са изопа<-тен, лош жпвот. Каззам: ос:авете миналия си живот, не се занимавайте с него! Прескоиете този живот, оставете го на Бога! Нека Той се занимава с него. Бог ще заличи всичко непотребно от него и ще извади само най-кеобходимото. Миналият ви живот е мрак, тъмнина за съзнанието ви и се явява като спънка за сегашния зи живот.
| |
| − |
| |
| − | Някой казза: „Щесе пръсна от мъка". Тази мъка, как : о и всички страдания и нещастия на човека, се д.чжат на неговия лош живот в миналото. Когато пбкой от миналите животи па човека премине през сьзнанието му, той се чувствува недоволен, животът му се обезмисля и потъмнява. Ето защо, всички хора трябва да преминат тази тъмна зона на живота и да отидат на светлата страна, в зоната на праведните хора, между хората на шестата раса, които от преди 8,000 години и досега са живвли и живеят чист и свят живот. По този начмн, именно, те са създали новата култура на земята. И сега целото съвременно човечестзо трябва да влезе в тази нова култура, която му принадлежи.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, когато говорим за Царството Божие, ние разбираме усилията на човешките синове, които са създали новата култура; тази култура ще «се насажда отсега нататж на земята. Ако искате
| |
| − |
| |
| − | 16
| |
| − |
| |
| − | да знаете нещо за тази култура, четете Послания та на Павла към евреит+5. И пророците са говорили за тази култура. И Христос е говорил з новата култура, коя го всеки тр-вбча да приеме в себе си, кое>о е изразил в сладните стихове „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова", и „Който се отрече от мене, и аз ще се отрека от него на небето". За новата култура свид"Бтелствуват и ангели, които не са от чо-вешка раса. Това подразбира, че има ангели, които са произл-взли от чове-шка раса, ью има и такива, които са произлезли от същества от ви:-ша йерархия.
| |
| − |
| |
| − | „Никодим дойде при Пилата и поиска тялото Исусово". Днес всъч<и човтзч би се считал щастлив, ако би имал няколко косми от главата на Христа. Кой как дойде при такъв чо-вЪк, той все ще му показва космите от главата на Христа. Също така би се считал щастлив и онзи човек, който би имал парченце от кожата на Хри та. Той би я гурил под микроскоп да я изучава и би казал: „Колко хубава, съвершена и деликатна е била кожата на Христа!" гЛко аз бях на вашето место, не бих желал да имам нито косъм от главата на Христа, нито парче от кожата Му, но бих желал да имам само една от Неговите думи, в нейната първична форма, тъй както е излязла за пръв път из Неговата уста. Например, щастлив бих се считал, ако имах в първичния вид следните думи на Христа: „Бог е Любовь", или „любете се едни други"! Някой казва: „Аз пък бих се считал щастлив, ако имах в албума си само-ржчния подпис на Христа". И наистина, такъв албум днес би струвал милиарди левове. При това положение, обаче, хората не биха имали желание да изтълкуват Неговия подпис, или да разберат смисъла на написаните от Него думи, но щяха да имат желание да откраднат този албум, и с това да изопачат Истината. У пове-
| |
| − |
| |
| − | 17
| |
| − |
| |
| − | чето съвременни хора днес има желание да обсебват, да крадят красизите картини в света. Едва се яви нтзкоя красива картина в света и веднага изчезва.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: сегашните условия на живота изискват от всички хора една вътртзшна реформа. Това се изисква и от най-праведнит. Помнете следното нищо: докато човек живтве в физическия свтзт, той всвкога трябва да бъде недо-волен. Аз не подразбирам недоволството на съвр-Бменните хора. От какво са недоволни хората днес? Нтзкой казва: „Аз съм недоволен, че нямам къща". – В това седи твоето зло. – Аз съм недоволен, че нямам пари, че не съм богат човек. – В това седи твоето зло. – Аз съм недоволен, че не съм свършил университет. – В това седи твоето зло. Тия и ред други недоволства създават нещастието на съвременните хора. !''стиксксто нецскслстЕо се заключава в факта, че човек има желание да използува всички условия, дадени за не. овото развитие, а по някакви причини, въг или вътрье него, не може да ги ишолз/ва. Яко е въпрос да бжае чозтзк нецззолел ст това, че не е свършил университет. !ме виждаме два вида хора в света: едни езъри ват университет, изли-зат оттам с диплог>,, оГаче, като влтзчат в живота, не моггг да резлизират, да приложат своята науча; други пък не езършзат пикрюв университет. влизат вг> жиьо'>а без липлег-, о'аче, тт; имат трорчески ум, могат дл тгюр^те, и се промвьватт-. Нъ*с>", че тзк езърщка музикална лкаг;рмн ,, го не може да свири ,уубав-\. ье се харсевз на публпкаге. Друг н"Ькоч но ^зъотвз пика<ва музичалча академии, едмоуч е, обаче, свири хубаво м за 1Счзог)я ш хората. "I евз, имег.те», г н.у. грг, и-,ата, ре^лчатп сте^-а \].а ж<по'д. Гр жи впе^. доби™, тел е нг-^-г^л имою ни'/ -:ис, уя което "ов :, ако го притежава, може дл се \ едче1.
| |
| − |
| |
| − | 18
| |
| − |
| |
| − | Питам: как се обяснява желанието на Ни-кодима да отиде при един светски човек, какъвто беше Пилат, и да иска гблото Христово? Главната задача на съвременния чов+зк е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него. Като Го освободи, той трябва с голяма предпазливост да изчисти със своигб четки всичкия прах от плочите, иа-слоен от въч<овегБ, без да заличи написаното върху гйх. Всички хора трябва да внимаваг да не осакатят, да не изопачат написаното върху тия плочи. Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всбко изчистено мбсто изпжкват написаните от вековете още идеи и чувства. И сега, като става въпрос за свършване на извтзстни науки, казвам: има друг начин, по който се изучават науките, а именно, като се чисти и освобождава съзнанието от ненужния багкж на миналото. Изчисти ли се- съзнанието на човека, в него изплаква оноаа истинско и положително знание, написано вьрху н гс от памти-3'Ька. Зсбки чозт^к е рабо-тил никога. г. езоего минало, за придобиване на това знание, а днес трябва да работи за неговото осзоГождоние. И ако днес чов-бк учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нишо друго, оевтзн усилията на неговия дух дй освободи от забрава своето първично зчание, което той никога е имал. Към това се стремят и всички науки, всички изкуства и занаяти. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек. Такъв човек най-първо ще знае, как да моделира своята глава, а едновременно с това и ц-блото гбло.
| |
| − |
| |
| − | Някои ще възразят: „Какво значение имат формата, устройството на главата и теялото на човека?" При сегашното развитие на човечеството, всеки човек, на когото костта на черепа е дебела, той не. е готов за новата култура. Костта
| |
| − |
| |
| − | 19
| |
| − |
| |
| − | на черепа у човека трябва да бъде тънка и гъвкава, а мозъчните центрове трябва да бъдат отзивчиви, възприемчиви към вълниттз, които ид-ват от добрите и възвишени същества на културния свят. Само по този начин ще може да се създаде вътръшкл връзка между тях. Кой от вас, напримтзр. може сега със своето вът-рвшно радио да се разговаря с нтзкой човтзк из България, или още повече с някой човек от Америка, и да образува с него връзки? Както е възможно да стане това със същества от физическия с-гЬт, по същия начин е възможно хората д^ со разговарят и със стпшества от невидимия свъ~. Както "орпа се съоощавет по теле опи, те злеграфи, а днес зече и по радио-апарат, така също могат ла го. сбргзу*ат ажт-ртзшнп връгки, вътрпшн» отношения : с възвишения Божествсн свтзт.
| |
| − |
| |
| − | Всеки човек трябва да си създаде вът- ртзшни отношения с Христа! Какво сг изисква за гова? - Да си приготзи своето зтктртзшно, духов но радио, с което да възприема мислите на Хри ста и да се разговаря с Него. Като приготзите радиото си. вие отивате при Христа, дрънкате на звънеца, и Христос ви се обажда: „Кой там?" Господи, аз съм. Какво искащ? - Нами-
| |
| − |
| |
| − | рам се в трудни условия на живота, помогни ми да излтзза на свобода. От много години Те търся, едва днес Те намЬрих. – В какво седи твоето затруднение? – Млад съм, искам да се оженя, а не мога да намеря момата, която търся. – Тази мома, за която ти ще се ожениш, оше не се е родила на земята, затова по добре не се жени. Искаш ли друго нтзщо? -- Бтзден съм, Господи, къща нямам, па и навред около мене бъдни хора. – Днес ти живтзеш между лоши хора, пр-встъпници, и ако станеш богат, заради богатството те ще те убият, с което твоето развитие на земята ще с_- пртзкрати. Ето защо, подобри за тебе е да остан_ш бтзден. Ще искашъ
| |
| − |
| |
| − | 20
| |
| − |
| |
| − | ли още нъшо? Да. Господи, искам да уча, да-свърша университет. – И това още не е за тебе. Съвременната наука е повече материалистична, отколкото духовна, и ако ти, с твоя неопределен оше ум, влъзеш в университета, ще се изопачиш в мисълта си. Затова, по-добр остани прост чо-век на земята. Истинските професори не са дошли още. Ти не си дошъл до сжшността на н-б-щата. а искаш да се занимаваш с материални работи. Какъв въпрос още искаш да ми зада-деш? – Господи, искам да Ти служа! Какво ще отговори Христос на този въпрос? – Той ще вземе Евангелието и ще му прочете стиха, който е изказал преди 2,000 години на света: „Който иска да дойде при мене, да дигне кръста си и да ме последва"!
| |
| − |
| |
| − | Значи, съврвменното човечество се намира в епоха 2,000 години след Христа. То е извервъло вече пътя на страданията и е готово да следва Христа. Ако съвременният човдзк е развил свеето духовно радио, с какво трябва да занимава Христа? Ако той иска да се сверже, нека се сверже, нека съжителствува с някой ангел. Ако той иска да живее идеен живот, нека се обърне към Бога, да иска Божият Дух да се всели в него. В нвкои от стиховет на Писанието се казва: „Който иска дз жив~ве идеен, щасглив живот, нека съедини своята душа и езоя дух в едно, да живеят заедно". Думлта „духъ", взета в ши-ро< и дълбок смисъл, подразбира . ай-мои на-та, н 1Й-кра "излта форма, която сжшестчува в свъ-та. Дуц-мга пък предс1 азлача ндн меката, иал-нвжната форм-1 въсз1уга. Ше знаете: вська ферма, '-сяю внася мои1 и м '<"ъл ч чозЬкт, тозд е аухьг; и -епка форма, к >г. го визся мгк.ма >- чо-вькч. гойз е д/штга. 3.1 г г*,зи ферми пъч сл' щесг-уаа и'Я!'ЗСгно с (ьож;;! и.
| |
| − |
| |
| − | Еднз ог важните ззтачи на ст врт/мекния човб< е да моделира своя череп. СегашчитЕ-хо-,а се рет^щ^^а. , но те;, ч~- знзчт, по <зкъзъ
| |
| − |
| |
| − | 21
| |
| − |
| |
| − | начин става правилното ретуширане. Има известни правила и закони, по които човтзк може да се ретушира, но същественото и важно за човека не е да се ретушира, а да моделира своя череп, както и своето ттзло. Когато Гооюд създаде свтз-тз, Той остави еднн модел, един осразец, но който човтзк да серъководи, да знае, какво тртзб-ва да изработи и постигне в своя живот. Де е сега тези модел? Д^йте ми скицата на първата глава, на първата ръка, на първото око и ухо. на първата уста, на първия език, ка първите дробове и на всичко п, во в човтзка, което Бог създаде! Пързлте нтзща, които Еог създаде, са с^щестзените нтоща в живота на встзки едното. Ние грьСва да имаме те Ьзи точни математически и геометрически мтзрки, които Бог е дал първоначално. Те пртздетавляват истинския чевтзк.
| |
| − |
| |
| − | Съвртзменнит1з учени казват: „Ршатомически човтзк е построен по този и този начинъ". Каз- вам: една анатомия съществува в евтзта Бо жествената анатомия. Една физиология съществува в евтзта Божествената физиология. Важни са
| |
| − |
| |
| − | първичната анатомия и първичната физиология за човтзка. Това, което съвртзменните учени нари-чат анатомия и физиология, не е нито анатомия, нито физиология – това е деформация на човтзка, това е особен род паталогия. Да изучаваш анатомията и физиологията на човтзка, значи да изучаваш органите в чозтзшкото ттзло и ттзхните функции тъй, както Бог първоначално ги е съз-дал. Като погледнеш една кост, тртзбва да знаеш, че тя е жива, никога не умира. Коститтз, които Бог е създал, не умират. Черепът, който Бог е създал, не умира, не се разпръсва. Всичко, което умира, което се разпръсва, не е Божествено.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: ние говорим за вътртзшния човтзк, у когото душата и духът живтзят заедно. Има ли човтзк това състояние в себе си, той никога не умира. Такъв човтзк е безсмъртен. Сега,
| |
| − |
| |
| − | 22
| |
| − |
| |
| − | някой човек казва, че няма да умре, а при това умира. Друг някой казва, че ще живее много време на земята, най-малко 120 години, а при това, не се минават десет години, и той умира. Истинското знание на човека седи в това, като каже, че нтзма да умре, да не умира; когато каже, че ще живтзе повече от 120 години, да ги доживее. Той казва, че ще живтзе 120 години, но започва да се колебае, да се съмнтзва, че ще ги доживтзе, започва да мисли, как ще ги пръкара и те. н. Какво пртздставляват 120 години пред 2,000 и повече години или пред цялата г/вчнсст? – Една кикрсскопическа част от ц'Ь-лия живот.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: при сегашното състояние на живота, за онъзи хора, които искат да живтзят нов живот, по нов начин, се изисква положителна, Божествена наука. Тази наука изключва всички противоречия. Дойдете ли до тази наука, никой не може да каже, че разбира нтзщата по своему. В гази наука има едно разбиране на нтзшата, а не две разбирания. Дойдете ли до извора водата трябва да бъде еднаква. Вие не може да имате различни разбирания за водата. Щом вкусове-те ви са еднакви, ще имате еднакви схващания за водата. Вие не може да имате различни разбирания и за езтзтлината. Щом очите ви виждзт еднакво, ще виждате едни и същи форми, едно и също положение за нтзщата. Ако двама фотографи имат еднакви плочи и застанат пред един и същ предмет, .при едно и също положение, и действуват в едно и също време, те ще по-лучат два еднакви образа. Различни ли са условията, и образите ще бъдат различни.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, когато някой казва, че мисли малко по-другояче от останзлите хора, това показва, че той се е намирал при по-особени условия от другиттз. Това подразбира, че едки хора наблюда-ват слънцето сутрин, други – по объд, а трети – вечер. Тия три вида наблюдения ;пе го
| |
| − |
| |
| − | 25
| |
| − |
| |
| − | различават, но трите заедно ще съставляват един полукръг. Всички данни от тия три вида наблюдения трябва да се съберат и да образу-ват едно ц-бло. Първият, който е наблюдавал слънцето при изгрев, ще разкаже подробно на другите двама, какъв е бил изгревът. Втори-ят, който е наблюдавал слънцето на обед, ще разкаже на другите двама, какво е било об-вдно-то слънце. Третият пък ще им разкаже, какъв е бил залезът на слънцето и те. н.. Като се съберат всички данни около движението и светлината на слънието. чов-бк нт±ма да намира никакво противоречие, както в живота, така и в цялата природа. Яко всички хора едновременно наблюдаваха изгрева на слънието, те-б щ'вха добр-к да се разбират.
| |
| − |
| |
| − | Като говорим за изгрева на сг.ъкието, ние не подразбираме толкова физическия изгрев, колкото духовния изгрев, те. е. изгрева на душата. Изгревът на слънцето, тсва е изгр-вв на душите на различни същества. Значи, тия същества ех причина за пзгреване на слънц-то. Пси-чическият изгрев на човека е израз на импулса, който имат съществата, които живеят над него. Р.ко тия сткщества имаха активно съзнание, нашият изгрев никога не би залезвал. Следователил, всичко, което ни заобикаля – тревите, 'растенията, животните, звездите, слънцето – е израз на Божественото съзнание, което из-греза и функционира във всички свои части. Всички тия неща съставлязат части на целокупното Божествено съзнание. Това съзнание не се проявява навсек^лв в еднаква степен. Божественото съзнание е преязено у човека само до известна степен, когато у светиите и гениите то е проявено в по-висока степен. Когато става въпрос за погрешкитв на хората, светиитв и гениите не ги еждят, не се занимават с техните техове. Когато светията носи греховете на хора-
| |
| − |
| |
| − | 24
| |
| − |
| |
| − | та, той знае те че са те+зхни, а не негови. С това той иска да им помогне.
| |
| − |
| |
| − | Та казвам: Христос е дошъл на земята с цтзл да освободи хората от страданията. Той е казал на ученициттЧ си: „Който иска да придо бие втзчния жизот, нека дш не кръста си и ме г оелтздва". С тева Хрхстос подразбира следно- то положение: на пътя, по който верпиш, е пеставек камък,е който хиляди коли се стро- шават. Затова, акокскеш твоята кола да не се строши, дигни този камък от пътя и го тури на друго мьсто! По този качи-: ти ще напрзвишъ добро и на себе си, и на другипз хора, които ми- нават по този път. И елтьд това, като диг- неш кръста си и отново минеш по този път, колата ти нтзма да се счупи. Това под разбира този стих. Това значи освобождение отъ страданията, освобождение от кръста. Мнозина взимат този стих в неговия оуквален смисълъ и мислят, че, наистина, трвбва да турят кръста на гърба си и да го носят. Кръстът, това са мъчнотиигЪ, страданията в живота. Затова встзка мъчнотия, дигната на вртзме, не е мъчногия. Тя отслабва, стопява се, и у човека остава една мал ка радост. При всички мъчнотии в живота, въ съзнанието на хората остава мисълта, че живо- тът е тежък, че Христозият кръст е тежък, че Христовото учение е тежко и неприложимо. Питам: тежък ли е кръстъг на Любовьта? Те жък ли е кръстът на знанието? Тежък ли е кръстът на богатството? Тежки нТзЩа в живота са само тия, които се използуват неправилно и неразумно. Богатият човек казва: „Тежък е моят кръсть". Добр-в, щом твоят кръст е
| |
| − |
| |
| − | тежък, дай го на мене! гл, не може. – Щомъ
| |
| − |
| |
| − | не го даваш, не е тежък твоят кръст. Б-бд-ният човтвк казва: „Тежък е моят кръст!" – Добр"Б, аз съм готов да понеса кръста на 6-бдния човек, но едновременно с това искам да взема и неговия живот, неговия ум и него-
| |
| − |
| |
| − | <±о
| |
| − |
| |
| − | вото сърце, тъй както му са дадени от Бога. Го-тов ли е на това? – Не е готов. Значи, и неговия 1Ъ кръст не е тежък. гЛмеричанският про-фесор, доктор о.гс'те_, който е заминал вече за др"гия свт5т, често казваше: „Колкото и да страдам, с нишо на света, обач , не бих за-м-бнил своя ум, своето сърце и своя живот! За никакъв царски живот, за никаква царска корона не €их зам-внил своето състояние!"
| |
| − |
| |
| − | И тъй, ще знаете, че никому не е тежък кръстът – нито на богатия, нито на бедния, нито на учения, нито на простия. Човек сам прави кръста си тежък. Когато н+гжой казва, че кръстъ1 му е тежък, то е, защото той не иска, или пък няма желание да изпълни волята Бо жия. Зашо трвбва да служим на Бога? Пр-вди всичко Бог ке се нуждае от нашето служене, но по този начин, именно, Той иска да ни направи свободни. Човек не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога. Това е един аб-солютен з^кон, който съществува не само между хората, но и между всички същества, в каквато степен на развитие и да се намират. Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интенсивно желание да дооиеш свободата си. Човекът на свободата винаги има разположение на духа, светът пр-вд него се разтваря широко, и той е радостен и весел. Който го види, казва: „Този човек е щастлив, защото е на-мтврил своя Учител, своя господар, на когото н-вма подобен в св_вта". Днес. ако срещнете н-вкой човек, който не е придобил свободата си, дълго вр-вме трябва да го убеждавате, че е необходимо да се моли на Бога, да Му служи. Той ще ви пита: „Защо е потръбна молитвата, защо трябва да служа и да се подчинявам на Бога? На същото основание и аз ще ви запитам: защо да не се моли човек? Защо да не служи на Бога? Същият този учен, който пита, защо тръб-ва да се молим и служим на Бога, щом се
| |
| − |
| |
| − | 26
| |
| − |
| |
| − | разболее, веднага вика лекари и се моли да му помогнат. Като дойдат л-вкарите при него, те-б за-почват да му пр-вдписват различни лекарства, от които да взима по няколко капки на ден. 'I ози учен професор взима ту едно, ту друго шише с лекарства, внимателно отлива по няколко капки и започва да ги пие. Питам: това не е ли молитва? Той употребява ден сл-вд ден по 5 - 10 капки от нъкое лекарство, но работата не отива на добре – болестта не излиза ст него. Пак дойде лЪчарьт, пр-вдписва втоио л вкарство, по пет капки три пъти на ден, но и този път болестта не си отива.
| |
| − |
| |
| − | Казвате: „Има ли н-вщо лошо в това, човек да слуша и изпълнява предписанията на л-вкаритв? – Нишо лошо н+5ма. Това не е унижение. Често детето се качва на гърба на баща си, и този го-л+зм учен, виден професор, го разнася из стаята, като кон. Д-втето се моли на баща си: „Тате, поноси ме малко!" Има ли нтзкакъв срам в това, бащата да служи на своето д-вте? – Н"Б-ма никакъв срам. Безчестие ли е за магарето, когато някой човек се качва на гърба му? Не е безчестие. Безчестие ли е за човека да се качва на гърба на магарето? – И това не е безчестие. Мнозина казват: „Горкото магаре!" Казвам: ' оркнят чозък. който се е качил на гърба на магарето! Ние разглеждаме въпроса в обширен смисъл. Когато човек се каии на гърба на н-в-кое магаре, той приема негозите разсъждения, а магарето приема разсъжденията на човека. Въ-просът не седи в това, за кого е безчестието, дали за човека, или за магарето, но казвам: привилегия е за магарето да се качва човек на гърба му; привилегия е и за човека да се качва на гърба на магарето, да става вътр-вшна обмена между него и магарето, да види човек. какво е положението на магарето днес. Лесно е да се каже: „Магаре е това!" "-'овек тр-Ебва да разбере, какво е по-ндназкачението на магапетс, като
| |
| − |
| |
| − | 27
| |
| − |
| |
| − | форма, която Бог е създал. Съвременните хора ммат лъжлива идея в себе си, като мислят, че само човешката форма е създадена съобразно законите на великата природа, а всички останали форми с несъобразни с живата разумна природа. Верно е, че човекът заема високо стъпало по своето развитие, в сравнение с всички други същества, но ако в неговата форма липсват всички други форми, в него ще се забележи един вътръшен дефект.
| |
| − |
| |
| − | Дз говоря за разумните хора, които съзнателно вервят в пътя. В съзнанието на тия хора никога не трябва да става прекъсване. Те трябва да знаят, че всеко нещо, което става в света, е на своето место и време. В такъв случай, всеки човек е достоен за това, което му се даваг или за това, което му се случва в живота. Мъчните задачи са достояние на силните, на способните ученици, а не на слабите. Какво показва натовареният кон? – Че е силен, че е достоен за товара, който носи. Чозекът на големить' жертви е достоен за всичко, коет прави. Ако се разсъждава по този начин, ще ви-дим, че между всички явления има вътрешна връзка. В Божествения свят има един вътре-шен зачон, който регулира всички чъща. Яко питате, защо Господ създаде така света, ника-къв отговор нбма да получите. Като отидете в некоя гостилница, вие н.ема да питате, зашо Гос-поц създаде хората само да ядат ида пият, но и..е кажете нч Iостилничаря: „Моля, бъдете тъй добри да ми дадете един хубав обед!" Да се храните и да подържате живота си, това е реалното за вас. Запитате ли някой знамените про-фесор, защо Господ създаде човека по този, а не по друг начин, той ще ви даде една бележка и и:е ви изпрати до друг професор. Отидете ли при него, и той ще постъпи по същия начин.
| |
| − |
| |
| − | За изяснение на мисьльта си иде ви пги^е*";
| |
| − |
| |
| − | 28
| |
| − |
| |
| − | следния примт^р. Слтзд освобождението на България един млад бългер^н се зтеръща от Гкерпка, д бто свършг:л науклте си и се явява при РН/.з Сатег'.сер| а да го м~ли за нъкаква службс. Инязът. катс го вицЬл, намг слил да го па рзви през пиппсгър в Бъ/герия, и затова го за; итал: „Какв! службс, игкате да зл даг-,? Бихте л,| пр.-ел г пб<ой а .ч.о < пост?" – Не, аз ггкзм да папа дир-гмор н- една от тукашгм-гй -имлазги". Гпч1, м .чу дсл една бьлтзжка, с ко. ю ю изпратил до *.д.:кт. от своиг-б минно ри, като му казал: „Ще отидете с тази 6Ь-Л"Ьжка при мин^стра, те^й и*е нг даде исканата от вас служГа". Ссаче, като от гшъл при ми п :сгра, този българин не получпл директорското място, а Слчщезръменно нзгуСил и министерския пост. Това значи да не разбирате основния за-кон на живота.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: като отидете при Бога, нтзма да казвате, че този пост не искате, или онзи пост не искате. Съвр-зменнитъ- хора искат да станат велики. Там е нещастието на хората. Много хора искат да станат велики поети. – Днес свъ-тът сгра а от поети. Много хора искат да станат велики музиканти. – Светът страда от музиканти. Много хсра искат да станат пророци. Мнозина пък искат да станат учители. – Св-б-тът страда от учители. Когато Бог е създал свтз-та, Той е поставил поетит-в, ученигъ\ философите, пророциттз, учителите на своето м-всто. И затова ти, който си осганал послъ\цен, не искай да ста-неш нито поет, нито философ, нито пророк, нито учител, но кажи: „Господи, дай ми един хубав об-вд!" Какво по-хубаво от това? Казвате: „глми ние кога ще заемем едно от тия почтени мтзста?" – Когато н-вкой от тия поети, или философи, или учени, или професори се наситят на своето м-бсто и ви кажат: „Вземете моето мтз-сто!" Трябва да знаете, че в духовния свят поетите, философите, учените и пророците не са
| |
| − |
| |
| − | 29
| |
| − |
| |
| − | самозвани, не се назначават произволно, но първоначално са назначени от Бо а. Тия хора са роцени от Бога и са дохти готови със своите дарби. Човтзк не може да бъде пророк, ако не е роден за такъв; човтзк не може да бъде ф,-*-лософ, ако не е роден за тачъв; чозъч не може да бъде учител, ако не е роден за такъв. Родените от Бога са хора, които носят благословение за евтзта, а всички други, които не са родени от Бога, те създават нешастия, както за себе си, така и за окржжаващит.
| |
| − |
| |
| − | „Той дойде при Пилата и поиска ттзлото Ису-сово". Наистина, нужно е гблото Христово, но по-необходим е Христовият Дух. В Писанието се казва: „Ще изпратя Духа си. И като дойде Ду-хът на Истината, Той щз ви научи на всичко." Съществено н+зщо е гблото Христово, но важно е да имаме и Христовия Дух. Когато се казва, че трябва да имаме Христовия Дух, това не подразбира, че ще Го придобием изведнъж, но постепенно. Идването на Духа е процес на пробуждане съзнанието. От хиляди години Христовият Дух работи в света, в душит+з на хората и в момента, когато човтзк съзнае това и образува вътртзшна връзка с Духа, Той напълно прониква в него. Връзката между душата и Духа не се създава сега, но сега трябва само да се възстанови. Н+зкой пита: „Аз дали съм достоен за таз--! връзка?" Който задава този въпрос, мяза на българина, койго отишъл при Батемберга да иска служба. Та и вие сега не трябва да питате, дали сте достойни за тази връз<а, или не сте достойни. На вевки, който задава та^ъв въпрос сега, в края на въка, аз казвам: ти си от не-досто-"нит-б, заиюто, ако бтзше от достойнипз, н б-маше да бъдеш на това място. Шом с I ост^-нгл га края, щем ке си свърши.г уч^ лмщмо, ти си от чедостойнитв. Друг някой ка па: ,,"\те не гъм умп-: човтзкъ". – Ако бтзше умен, спо-"обег,- чп"1в<, ти шъ-чле да бъдеш на свос-го
| |
| − |
| |
| − | 30
| |
| − |
| |
| − | мтзсто, а сега си остакал на края, не си свер-шил училището. Такива заключения могат да се вацят от подобни запитвания.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: моята цял не е да ви обезсърдча-вам, ..о да ви насърдча, да изправите нтвкои свои погръшнч разбирания, защото и напреднали в науката хора понъжога могат да изпаднат в заблуждения. Най-първо мисългана чсзъка тръб-ва да се освободи съвершено от всички тревоги и смущения. Често съвртзменните хора се без-покоят от мисълта, как ще пръкзрат живота си, какво ще стане с ттзх и те. г... Не се безпокойте, всички ще пр-вминете ,п,обръ\ Христос казва: „Доста е злото за дек;:". Нъксм казва; „Мъчен е жизотът ми"! – Не говорете за мъч-нотиит. Всъка мъчнотия развива по една сила във вашата душа. – Знаете ли какви лишения търпя?
| |
| − |
| |
| − | — Нищо, лишенията развиват вашия характер.
| |
| − | —
| |
| − | — Никой не ме обича. – Не, има Един, Който ви обича. Сог ви обича. Яко Той не ви обичаше, вие не бихте ^огли да живеете \.а този свят. Щом живеете, зг.ачи Той ви обича. Какзо ще бъде в оптн свткт? – Каквото и в този св'кт. Този и онзи свят са ецчо и също нтлдо. Те представлява г дв"Бтъ' граници на едгн и гжш живот. Предсгавете С--1, че аз мзлизсм зън от стаята си без свъщ, и никой не ме вижда, но гласът ми само чуват. Питат ме: „Моля, кой е тамъ"? – Един ваш приятел. – Почакайте малко, сега ще излтзза. Влизате вътрЬ, обличате дрехата си, запалвате езъщьта, излизате вън и ме виждате. Значи, в този свят ви по-ертзщат без свъщ, а в онзи евтзт – със свъщ. За да може някой да види своя приятел в духовния свят, трябва да запали своята духовна евтзщ. Обаче, и без евтзщ, и с евтзщ да сте, аз съм все същият ваш приятел. По същия начин, дали Господ ни посреща с евтзщ, или без евтзщ, Той е встзкога и навстзкъде •еаин и сжш.
| |
| − | —
| |
| − | 31
| |
| − |
| |
| − | И тъй, ако искате да разберете смисъла на Любовьта в живота, да бъдете щастливи, трябва да живеете по новия начин, с нови методи и правила. Не живеете ли така, никой в света не може да ви обича. Яко вие носите отрицателното в себе си и се съмнявате във всeки чов+ж, как ще ви обичат хората? Един необикновен човек може да ви ооича, но един обикновен човек не може де ви обича. Вие не можете да обичате умр-влия човек, който е започнал да се вмирисва; вие не можете да обичате развалената храна; вие не можете да обичате скъсаните дрехи; вие не можете да играете хоро с един човек, на когото кракът е счупен. Това е новото разбиране.
| |
| − |
| |
| − | Днес всички хора говорят за старата Истина в света. Казвам: старата Истина, това е онази мъртва материя, която се тъпчи от векове насам. Божественото, обаче, седи над всички вр-вмена и години. То никога не умира, а вечно живее. Този е вовият възглед, който хората трябва да възприемат. Съвременните хора често се обезсърдчават. Защо? – Те се стремят към «овото, но като не могат да го постигнат извед-нъж, отпадат духом. Не, човек трябва да се научи правилно да носи страданията. Каквото страдание и да му дойде, да каже: „Радвам се, че ме сполетъ- тази скръб, това страдание". Човек расте и се развива в скръбьта, но трябва да има и радост в себе си. Радостта трябва да бъде винаги в -тил, а скръбьта – на фронта. При скръбьта човек мисли, разсжждава, и по такъв начин той се развива и расте. Аз не говоря за онази скръб, която сломява чоз-вка. Тя е лишена от радостта. Аз говоря за он-бзи моменти в живота на човека, когато радостта е в тил, а скръбьта – на фронта. Такъв човек издържа всичко, като храбър войник. Имайте търпъние, и вие спокойно ще изнесете страданията си, колкото и да са гол-вми.
| |
| − |
| |
| − | 32
| |
| − |
| |
| − | Мнозина казват: „Ние изсъхнахме вече"-Казза,м: идете в градината, дтзто има изобилно вода и пол-вйте и своята градина! Когато нбкой^ казва, че е изсъхнал, това подразбира, че н-вма-кой да го обича. – Не, има кой да го обича. Затова, който е изсъхнал, нека отвори крана на своята чешма и да пол-ве градината си. Онзи чо-вък, който страда, че н-вма знания, нека пусне в себе си крана на знанието и да си каже: «Отсега нататък ще започна да придобивам знания"~ Друг някой казва: „г\з пък нямам любовь"-
| |
| − |
| |
| − | – В Всeки човек има един кран за Любовь- та. Пусни този кран в себе си и кажи: „Отсе » нататък ще почна да придобивам Любовьта*
| |
| − |
| |
| − | – г\з н+змам Истината в себе си. – Пусни кра на на Истината и ще я придобиеш. – Аз нямам Правдата в себе си. – Пусни крана на Правдата и ще я придобиеш.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: само по този начин новият жи-вот може да дойде у вас. Гледайте радостно на живота и на света, и само по този начин Богъ-ще ви слуша и учи. И сега, понеже настава освобождението па земята, искат се силни и здрави1 хора, пълни с идеали и устой Животът няма> да бъде така мирен, тих и спокоен, както мнозина мислят. Защо? – Понеже иде нова култура. А когато иде нова култура в света, всички плодородни полета трябва да се разорат, цялата земя трябва да се пръобърне. За да се разорат полетата, първо ралата трябва да минат отгор-в-им, а I осле да се засЬят. И след 2.0 - 30 дни,. гледаш, всичко отгорЪ им позелентзло – нов живот над те-бх расте. Сжшото н-бшо стана в Пловдив и в Чирпан при землетресенията. Бог пусна там ралага си и разора земята. Може-би и другад нвчжд-б да пусне ралата си да орат. След разораването, тьзн м-вса отново ще се посЕят, няма защо да се плашат хората. Днес Бог разораве ке само България, но и иъ-лия свят. Ралага, плуговете, с които Богъ
| |
| − |
| |
| − | 33
| |
| − |
| |
| − | разорава земята, това са разнитъ- видове страдания, нещастия, смърт, които сполетяват хората, но всичко това е за добро. И смъртта е едно благо за човека, но животът е още по-голямо благо. И скръбьта е едно благо, но радестта е пще по-голямо благо. Ако не дойде скр ^бьта, по-малкото благо за човека, и радостта – по-голямото благо, нтзма да дойде. Ако не дойде смърть-га, и животът не може да дойде. Да благода-рим на малкото благо, за да дойде по-гол'Ьмото благо!
| |
| − |
| |
| − | „Той дойде и поиска те-блото Христово". Ни-кодим отиде да търси тълото Христово – по-мал-кото благо, за да намери по-голямото благо – Словото Божие, Духа Божий. Той взе гблото Христово и Го постави в гроба. Това малко благо възкреси живота. Малкото благо, посъто в живота, ще оживи ума и сърцето на човека, и тогава ще се яви неговия Спасител, неговият Учи-тел, но не вече мъртав, а възкръснал. Щом Учительт живее и възкръсне, и ученикът ще стане, ще оживее и ше възкръсне. Ако Той е мощен, и ученикът ще стане мощен.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, който е слаб, ше знае, че неговият Учител още не е възкръснал. Дъ- е тълото на вашия Учител? Ще отидете да Го намъриге и там ще чакате, докато до^де ангелът да Го възкреги. И когато Той възкръсне, ше дойде го-лъмата радост, голямото благо в душата на учени-"}. И всеки, който придобие тази опитност, ше придобие и светлика в съзнанието си, прозрение в душата си.
| |
| − |
| |
| − | И сега аз желая на всиччи ви тека да възкръсне и вашият Христос във вас!
| |
| − |
| |
| − | Бес-вда от Учителя, държани на гО май 19.8 г. в гр. София.
| |
| − |
| |
| − | Бог е Дух
| |
| − |
| |
| − | За предмет на тази беседа ще взема изречението: „Бог е дух". Тази тема е за велики умове, за философи, за адепти и за поосветени хора, които разбират същината на нещата
| |
| − |
| |
| − | „Бог е Духъ". Ние ще оставим думата „Богъ" и ще се спрем на думага „Духъ". Духът •е проявлението на Бога. Той е Първичното начало, от което произтича разумността в света. Той движи, оживотворявя и опр-Бд-вля посоката на всички живи същества. Д-бто Духът се проявява, там животът се ражда. Писанието казва: „Изпраща Духа си и оживъва, оттегля Духа си и умъртвява". Следователно, от чисто научно гледище, Духът се разглежда като вторичен прин-цип, произлъзъл от най-великата и могжща сила в света - от Бога.
| |
| − |
| |
| − | Питам: на какви начала почива животът? От-говорът на този въпрос се крие във всбко съмен-це. Не е достатъчно само да се създаде съмето, но се изискват ред условия за неговото растене и развитие. Ако това е нужно за съмето, толкова по-необходимо е за човека, който представлява разумен зародиш. Яко не се дадат на този зародиш съотвътнигб условия – светлина, топлина, влага, почва и нужните в нея елементи – неговото развитие ще се прекрати, ще се опорочи. В това отношение, не е достатъчно човек да работи и да се развива само пр^вз един живот, но тр-ьбва да продължава своето развитие и пр-вз втори, трети и ред още животи. Умът на много съвременни хора е толкова плитък, че той не може да възприеме идеята за пръраждането, те. е. за съществуването на човека в много предишни жи-
| |
| − |
| |
| − | 4
| |
| − |
| |
| − | воти и казва: „Ние живеем на земята само един път и слътг това умираме." Тия хора мязат на плитки барички, водата на които е дълбока само' 3-4 сантиметра. Когато някой човек казва, че теорията за пр-враждането не е за неговата глава, това подразбира, че дълбоката вода не е за него. Той не може да плава в такава вода, има опасност да се удави. И наистина, коя философия може да докаже, че човек в един живот може да добие всичко това, с което разполага днесъРЧовек разполага с ред дарби и способности, с ред положителни и отрицателни качества в своя ха-рактер, за които едва ли и най-гениалният фи-лософ би могъл да докаже, че те са резул-тат само на един живот.
| |
| − |
| |
| − | В един от американските богословски университети, професорът по богословие разглеждал пр-вд студентите си въпроса за създаването на света в буквален смисъл, като им казвал, че светът бил създаден в шест дни, каквито ние познаваме днес: шест денонощия по 24 часа. Казвате: „Възможно ли е това?" – За този професор е възможно, защото такъв е бил неговият умствен уровен, степеньта на неговото развитие; такива са били неговите възгледи за живота. Много-учени, философи и богослови разглеждат този въпрос другояче. Това показва, че учените хора се различават помежду си по степеньта на своето развитие. Такава разлика съществува и между светиит, адептит, ангели-тъ1, арахангелите и те. н. Това трябва да насърдчава, да окуражава хората, а не да ги обез-сърдчава. Красотата на живота седи в разнообразието. В какво седи ц-вната и красотата на някоя плоча, нам-врена н-вйдъ- в земята още от най-стари вр-вмена? В разнообразието на надписитъ- по нея. Яко тя бъше гладка, полирана, нямаше да бъде тъй ц-внна. Надписит, надраскванията на клочата привличат вниманието на хората. Те напръгат ума си да четат, да разберат смисъла
| |
| − |
| |
| − | 5
| |
| − |
| |
| − | на тия надписи. Некои казват: „Драскулки са това"! – Не, тия драскулки са разумни вглжбя-вания на перото.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: сегашните геолози изучават образуването на планините, на канарите, огъва-нето и пречупването на земните пластове, но г-б едва сега изучават истинската азбука, по която могат да четат тия неща. Питам: каква е първата азбука на геологията, по която можете да четете за образуването и промените на земните пластове? Казвате: „Огъванията, пръчуп-ванията на земните пластове стават вследствие външните влияния на природата върху земята и нейните вътр-вшни промени. Тия явления пък и ред други са причина за землетресенията." – Не, с •огъвакията и пречупването на пластовете въпросът не се разрешава Това, което днес става на земята, е една катастрофа, не е нормално явление. Тъй, както виждаме земята, това не е нейният пър-воначален вид. Външно и вътрешно земята някога •е представлявала нещо красиво. Пластовете й не са били тъй огънати и пречупени; планините й не са били тъй разхвърляни. Но когато боговете дошли на земята, те направили помежду си голъ-мо сражение, при което размъстили и изпочупили земнитъ- пластове, планините разхвърлили и нарушили първоначалния й ред и порядък. Слбд това Бог ги задигнал и се заел с преустройството на земята. Затова, именно, се казва в Битието, че първоначално земята била неустроена и пуста.
| |
| − |
| |
| − | И днес, по същия начин, всички управници вершат същото. Те са наследници на ония богове, които са живели некога в миналото. Като тех, и те прокопават земята, прокопават тунели, ва-дят богатства и съкровища от нея, въглища и разни видове руди. След всичко това учените обясняват, как се образували пещерите в природата. В Америка, при изкопаване на въглища се образували пещери, с входове дълги около 10 •километра. Някой учен геолог ще обясни обра-
| |
| − |
| |
| − | 6
| |
| − |
| |
| − | зуването н& такава една пещера с влиянието на подземните водни сили и газове и г. н. Казвамъг не са само тия причините за образуване на пещерите в природата. Причината седи в самите хора. Тъ1 са копали дълбоко в земята, да вадят въгли-ща, вследствие на което се образували големи* празнини. Обаче, празни пространства в природата не могат да съществуват, затова в тия мъста нахълтва вода, разни газове, които започват да влияят върху земните пластове по физически и и химически начин. докато най-послъ- ние виждаме тукъ-тамъ- образувани пещери. За нас не е важно, какво е било лицето на земята първоначално и какво е днес, защото ние знаем, че между всички явления на миналото и настоящето има непртфивна вътр-вшна връзка.
| |
| − |
| |
| − | Според нас, както има връзка между външните и вътрешните явления в природата, така също има връзка и между топлината и Любовьта, между светлината и мисълта. Когато топлината се увеличава, и Любовьта се увеличава. Обаче, има една определена граница на топлината, зад която проявите на Любовьта са вече неразумни. Щом топлината надмине 100°, проявите на любовьта са неразумни. Питам: при колко градуса топлина човешкият живот може да функциони-оа правилно? Понекога в химическите лаборатории се изисква голема топлина, за да разлагат некои съединения, или да стопяват различни метали. Там си служат с температура 00 - 400 -500 - 1000 - 2000 - 3000 градуса, според нуждите. Такива и по-високи температури се образуват понекога и във вътрешността на земята, но това са редки случаи. Топлината може да се увеличава' безгранично, тя може да достигне до 5000 градуса, до пет милиона градуса, а некога до 250 милиона градуса и повече.
| |
| − |
| |
| − | Обаче, колкото и да се увеличава топлината,. ние различаваме два разреда топлина: при едното увеличение на топлината човек расте и ге разви-
| |
| − |
| |
| − | 7'
| |
| − |
| |
| − | ва правилно, а при другото увеличение той се то^ пи и се превръща във въздухообразно вещество» При този случай човек губи формата си. Представе-ге си, че на земята дойде една гореща вълна около 10,000 градуса. Какво ще остане от цялата-съвременна култура? – Тя ще изчезне. Това са бъдещи възможности. Писанието казва, че ще дойде ден, когато земята ще се яви пред лицето на Бога и ще се разтопи. От разтопяването на тази земя ще се яви новата земя и новата топлина, при която всички същества ще могат да растат и да се разви-ват Сегашната топлина има чисто с| изически, механически характер, вследствие на което в организмите на живите същества се явява известно противодействие, и те се разрушават. Днес нито един организъм не може да достигне своето крайно развитие; нито една пжпка не може да цъвне, както трябва, те. е. да се развие докрай.Яко се разцъвти добре, скоро увехва и не може да заверже. В това отношение човек представлява пжпка. И ние виждаме, как хората се раж-дат и скоро умират. Те се разцъвтяват, жи-вбят, но до плод малцина достигат. Които пък успеят да завержат плод, плодът им скоро окапва. За сега много малко плодове има в света. В духовно отношение човек е дошъл до фазата, дето трябва да изучава дълбоката наука, да изучава законите и силите в природата, чрез които може да добие пълно оплодяване. Някой казва: „Аз живея". – Как? – Като пжпка? – Яма аз искам да придобия знания. – Какви знания искаш да придобиеш? Яко имаш знание и при първото заболеване викаш лекари да те лекуват, какво знание е това? Яко имаш знание, но си поставен в ограничителни условия на живота – в робство, в лишения, постоянно гладен, н^маш жилище, де да се подслониш, и не можеш да разрешиш този економически въпрос на живота, какво те ползува твоето знание? Яко имаш знание, но си робъ
| |
| − |
| |
| − | 8
| |
| − |
| |
| − | на модата, цял ден се занимаваш с облеклото си, с обущата, чакаш да дойде последната мода обуща от Париж, да видиш, какви са токовете им, дали тесни или широки, какъв смисъл има твоето знание? Учените хора се за-питват: „Кои токове са най-добри и хигиенични?" – За едни случаи са добри низките токове, а за други случаи – високите токове. И едните, и другите токове имат своето предназначение. Кои хора обичат да носят високи токове? – Низките хора. Когато некоя дама иска да стане по-висока, тя носи обуща с високи токове. Защо хората искат да бъдат високи? – Некои твърдят, че високите хора са идейни, а низките – материа-листи. Да, но интелигентността на човека не се определя от височината на токовете. В същност, кои са побудителните причини, които карат хората да носят низки или високи токове? Някой ще каже: „Това са маловажни работи". – Действително, в е но отношение са маловажни, но в друго отношение не са маловажни работи, защото въпро-сът, какви токове трябва да носи човек, има значение за неговото здравословно състояние. За в бъдеще учените хора трябва да приспособят токовете с пружини, че като стъпва човек, пружината да се свива и разпуща, да улеснява движението. Тъй както днес се правят токовете на обущата, при стъпване токът удря силно земята, и предизвиква сътресение в гръбнака на човека. Вследствие на това сътресение, много хора заболеват от различни разстройства на нервната система.
| |
| − |
| |
| − | По начина на стъпването, на ходенето се познава и характера на човека. Човек, който стъпва твърдо, тежко, той е твърд, упорите и своенравен. Онзи пък, който стъпва само на пръстите си, верви леко, тихо, като котка, той е ловък, хитър по характер Некои питат: „Защо този човек удря тъй силно с краката си?" – Защото центърът на тежесть^а V
| |
| − |
| |
| − | 9
| |
| − |
| |
| − | този човек се намира в задната част на главата. Той ходи като кон, тропа с краката си. Когато разумният човек верви, той стъпва леко, никой не го чува. Добрият човек също тъй верви тихо, леко, като по вода. Войникът като верви, цялото здание се тресе. Нищо лошо няма в това, но при такова ходене се хаби повече енергия.
| |
| − |
| |
| − | Като наблюдаваме възгледите на съврвменни-те хора, много от тях. по какъвто начин стткп-ват, така разр"Бшават и някои важни житейски и философски въпроси. Например, те разрвшават догматически въпроса за Бога. Обаче, понятието Бог е необяснимо. Бог е това същество, което е съществувало и съществува преди всички други същества. Той е неограничен, а ограничава всички други същества, като включва всичко в себе си. Бог е въчен и безпред-влен. Всичко, което влиза в Неговото съзнание, се ограничава, затова именно, и нашата вселена е конечна и ограничена. Наприм-вр, може да се изчисли, колко милиарди звъзди има във вселената. Съвр-вменните математици изчисляват, след колко години вселената ще дойде до своя край.
| |
| − |
| |
| − | Сега ще ви представя една кармина от Корана, която Мохамед представил в една от своите легенди. Картината представя момента, когато цвла-та вселена умира: всички слънца и планети изгасват, потъмняват, рай и небе изчезват; всички хора, всички ангели, арахангели застиват, а оставатъсамо Бог и арахангел Михаил. Като се огледал арахангел Михаил сам всрвд цялата вселена, станало му много мъчно и не могъл да издържи този момент, затова си откъснал главата. Това е турско разбиране! Питам: верен ли е този факг? - Може да бъде верен само 50 %. Обаче, ако цялата сегашна вселена, с всички свои слънца V планети, с всички живи същества по нея изчезне, животът ще се трансформира, ще мине зад нейните пр-вдели. Зад тази материална вселена, която ние познаваме, има друга вселена, създадена
| |
| − |
| |
| − | 10
| |
| − |
| |
| − | от по-ефирни същества, от по-ефирни слънца,. недостъпни за нашите очи. Следователно, цялият живот ще се прънесе в тази, именно, вселена, хиляди пъти по-красива от нашата. Всички същества, които са готови да живеят в тази вселена, ще се пр-внесат там, а тия, които не са готови, ще останат в сегашната вселена, да си късаг главите, като арахангел Михаил.
| |
| − |
| |
| − | „Бог е Духъ". Духът е нещо по-близо до човека. Той е носител на живот. При създаването на човека, Духът е внесъл красотата в него, която наричаме душа. Той е одухотворил човека. В света човек съществува не като дух, но като душа. В науката думата „духъ" подразбира сила. И затова, когато искат да кажат за някой човеч, че е силен, мощен, казват: „Този човек има силен духъ".
| |
| − |
| |
| − | Казвам: първата форма, в която Духът е вложил своята интелигентност, някои наричат „човекъ", те. е. частица излъзла от Бога, или първото съменце, първият зародиш, който сега се развива в света. Учените хора на миналото, както и тия на настоящето, се стремят да разр"Б-шат въпроса, как се е създал чов-бкът. Ние оставяме този въпрос настрана, не го разръша-ваме. Всeки, който се интересува от въпроса, как е произлъзъл чов-бкът, нека чете научни-те теории на ред естественици. Дълга е историята на човешката душа! Душата е принцип, който сам по себе си никога не умира, но постоянно се измъня. Душата е онази свещена, велика книга, в която са написани всички прояви на Бога. Човек живее по единствената причина, че съставлява проява на Духа. Следователно, висшите духове се грижат за човека, понеже в неговата душа е вложено всичко онова, което е минало пр-вди тях, което сега става и което ще стане в бж-деще. Всичко това е написано в човешката душа, и който знае да чете, може да учи от нея развитието на цялото Битие.
| |
| − |
| |
| − | 11
| |
| − |
| |
| − | И тъй, като погледнем на човешкото лице, или на цялия негов организъм, както е постро-ен, ние можем да кажем, отд произтича човека. В Писанието се казва, че човек е направен по образ и подобие Божие. Това се отнася до първия човт^к. Вторият човек е направен от пръст, значи от всички елементи на природата, в която влизат и минералите, и растенията, и животните. Всички тия елементи, от които е направен чов-бкът, се разглеждат като живи същества. Този човек е елиминирал идеалното, възвишеното в себе си, и затоза трябвало да излъже от рая, да влъзе в света, в живота, за да проучи своята нисил природа. Ето защо днес у чов.ча бушуват различни желания, мисли, различни неразположения, с които той трябва разумно да се справи.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: на разумния чов-бк днес е дадена велика задача към себе си – да пресъздаде своя характер. Не само това, но той трябва да завладее и да разработи силите и способностите, които са вложени в неговата душа. Много хора спорят върху въпроса, има ли душа, или няма. Хората, които казват, че душа не съществува, те не са интересни за нас, няма какво да се чете по тях. Въпросът е разръшен с те-бх, затова ние ги оставяме настрана. Ония хора, които признават съществуването на душата, те са научни книги, те са важни хора в света, и по тях може да се чете. Ние търсим хора с души. Когато някой професор казва, че душа не съществува в човека, ние казваме, че този професор не е от ученитв, не е от видните хора в света. Той се занимава с простите елементи в природата, както някой учен бактериолог изучава микробит. Цялата негова наука почива' върху живота на тия малки същества. Един ден, когато природата няма да се нуждае от тия ми-кроскопически същества, те ще изчезнат. Д ше остане тогава науката на този учен бактеоиологъ"?
| |
| − |
| |
| − | 12
| |
| − |
| |
| − | Същотс може да се каже и за другите отрасли на съвременната наука. Например, някой физик изучава отдела механика, интересува се от въпроса за движенията, за силите и законите, на които се подчиняват те и те. н.. Всичко това е хубаво, но какво ще остане от физиката, от механиката на този учен, когато един ден тази механика се видоизмени според новите условия на живота? Сегашната наука със своите задачи е временна. Какво ще остане у вас от ц-влата съвременна наука? Сега хората изучават готвар-ството, шивачеството и ред други изкуства и занаяти, необходими за живота. Ще дойде ден, когато тт^ н-вма да се нуждаят от готвачи, н-б-ма да шият дрехите си по този начин, както сега ги шият. Какво ще правят тогава тези готвачи и шивачи? Според мене, една от причините за нещастията, които сполетяват хората, е на-чинът, по който те шият и кроят своите дрехи. Шивачът размери плата, после го разреже с ножиците и започва да ю шие с железни игли, надупчва го с тех и това нещо наричат шиене на дреха. Който облече такава дреха, иска да има мек характер. Това е невъзможно! Той ще мяза на дрехата си. Каквото прави човек с дрехата си, това ще правят и хората с него. Обущарьт взима шилото си и дупчи кожата, прави обуща на хората. Както дупчи кожата, така продупчва и своите мисли; такива отношения си създава и към хората. Някой казва: „Чакай, ще намушкам аз този човек!" С какво го наму-шква? – С езика си. Такъв човек употребява •езика си вместо шило. Значи, той е обущар. Ние не трябва да мислим, че нашите дрехи и об^ща са идеал :и, но трябва да създадем нещо по-хубаво, което да влияе благотворно върху нашия характер. И ако съвременната култура не може да създаде нещо по-хубаво, по-идеално от това, което имаме сега, тази култура е в застой, тя е изиграла вече своята роля.
| |
| − |
| |
| − | 13
| |
| − |
| |
| − | Сега, като се говори за новата култура, ние очакваме тя да внесе голями пръобразования в. живота, в религията, в науката на съвременните хора. Тя трябва да внесе обнова за цялото чове-чество. Хората на новата култура ще се обличаг по нов начин, с нови дрехи, ушити по новите правила на шивачеството. В книгата на Данаила, глава 10, стих 5 се казва следното: „Подигнах очите си и видъх человък облъчен с ленени дрехи ... и гласът на думите му като глгс на-народъ". „Аз, прочее, останах сам и видъх това голямо видение; и не остана сила в мене . . . (8 ст.). „Чух, обаче, гласа на думите му, и като слушач гласа на думитъ1 му, аз бях нечувстви^ телен, паднах на лицето си, и лицето ми върху земята" (9 ст.). Както виждате, Данаил, този ве-лик пророк, който тълкуваше сънищата на Но-вуходоносора, падна пред лицето на този човек и изгуби силата си. Защо? – Разумно същество е бил този човек. Такива ще бъдат и хората на новата култура. Д живеят тези същества сега? във въздуха ли живеят те?
| |
| − |
| |
| − | За мнозина от вас тия нъща са понятни, а-за други – съвсъм непонятни. В такъв случай и моята беевда ще се отрази върху вас различно. Някои ше кажат: „Такива нъща нетрябва да се говорят. Ние искаме нещо по-практично, по-бли-зо до нашия живот.,, Тия хора, в дадения случай, могат да се уподобят на пътела, който намъ-рил скъпоценния камък. Един пътел излъ-зъл да се поразходи малко и се качил на едно бунище. Той се поогледал наоколо, изгледал кокошките, издигнал главата си нагор и започ-нал да кукурига, да покаже своето изкуство. По едно време взел да рови с краката си и н-бщо твърдо, лъскаво блеснало пръ\ц него. „Какво ли. ще е това"? Клъвнал го и веднага го изхвер-лил от устата си. То било един голям, ху-бав скъпоценен камък. „Това ли трябваше да намъря? Не можа ли да ми се падне н-вкое хуба-
| |
| − |
| |
| − | 14
| |
| − |
| |
| − | во зрънце, че да го дам на една от своите любимки?" Яко този пънгел имаше разбиране^г. и разумността на човека, той би продал тозк камък и би купил с парите храна за хилядк кокошки и ггбтли като него. С тази храна те биха прекарали много честити и спокойни дни, без да мислят, как да се прЪхранят, без да се мъчат да ровят земята.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: когато искаме н-бщо, най-първо трябва да се научим да служим на Истината. Съвртзменнитъ' хора казват: „Трябва да се живее! За да жив^ем пък, трябва да се храним; зрънца са нужни за живота! Тия зрънца струв ат повече от скъпоц-бннигб камъни". За изв-бстни случаи е така, но в дадения случай скъпоцен-ният камък струва повече, отколкото зрънцата на кокошкит. Тия зрънца пръ\цставляват стари-те-б идеи на човечеството, които не могат да го спасят. Всеки скъпоценен камък е една нова идея, която може да спаси човека. Такива са идеите, които включва в себе си великата Истина на живота.
| |
| − |
| |
| − | Всеки чов-бк трябва да има поне една основна идея в себе си, която да му служи като огледало на живота, да представлява великата Истина, в която да се отразява небето. Без такава идея човек не може да разбере света. Тази идея трябва да бъде като нашите очи. Нека гледаме пр-вз нея, макар и да не разбираме всичко. По-добр"Б е да гледаш, макар и да не разбираш всичко, отколкото да не гледаш. От гледането, от виждането идат знанията. Докато имаме сърце, ние чувствуваме. Не считайте, че със сърцето си ще можете да разберете всичко. Достатъчно е, че чувствувате. Някой казва: „Дз искам да пр"Бживея нъщата." – Това е лъжлиза философия. Не пръживевайте нещата, но ги живъйте! Когато някой каже, че епръжив^вл много нъща ние казваме: този човек е пр-вживъл изгарянето на къщата си, умирането на баща си ,на майка си. на
| |
| − |
| |
| − | 15
| |
| − |
| |
| − | жена си, на децата си и те. н.. Каква наука има в преживяванията? В преживяванията има нъшо непостоянно. То има смисъл само тогава, когато от него остават опитности за душата. Яко пр-вживъ-еш н+зщо и не придобиеш никаква опитност, това преживяване н^ма смисъл.
| |
| − |
| |
| − | Н-вкои хора казват: „Тази <4аза на живота трябва да се преживее!" Коя фаза? – Детинската. – Защо? – Защото децата не знаят, какво трябва да правят. – Ями възрастните знаят ли, какво трябва да правят? Напротив. чо-век сега, именно, трябва да започне с детинското състояние в себе си; да бъде тъй чисто-сърдечен, тъй любещ, като децата; същевремен-но тъй разумен и интелигентен, като възрастните. Казано е: „Бъди дете по сърце, мъж по ум!" Злото в живота седи, именно, там, че хората остаряват преждевременно в своите идеи, а остаряването всекога води към изгубване смисъла на нещата. Некои казват: „Не искаме да се занимаваме с тези работи, искаме да си починем, да дойдем до състояние на упокоение". В Писанието се казва: „И прибра се Дврам при отците си и си почина".
| |
| − |
| |
| − | Какво означава думата „почивка"? В Писанието думата „почивка", почина си Мврам, подразбира благоприятните условия на живота, висшия свят, дето душите отиват да изучзват живота в неговия дълбок смисъл. В Евангелието на Лука, глава 16 се разправя за един богат чо-век и за друг сиромах, на име Лазар. „И умре сиромахът, и занесоха го ангелите на лоното Аврамово" – при благоприятните условия на живота; „умре и богатият и погребан бе. И занесоха го в ада' , при лошите условия на живота.Тези два света са далеч един от друг, но жителите им имат радио, с помощта на което се съобщават. Те са на разстояние едни от други с хиляди километри, но се виждат и се разговарят „Богатият, като беше изложен на големи мъки
| |
| − |
| |
| − | 16
| |
| − |
| |
| − | в ада, дигна очитв си и вид отдалеч Аврама и Лазара в неговите обятия. Той извика и рече: „Отче Авраме, помилвай ме и проводи Лазара да накваси края на пръста си с вода и да разхла-ди езика ми, защото съм на мъки в този пла-мък." Аврам му рече: „Синко, припомни си, че ти си приел твоите добрини на земята, а Лазар – злинит-в; сега той е на утешение, а ти на мъки". Това показва, че има вътр^шно равновесие в ц-блия живот.
| |
| − |
| |
| − | Значи, в Писанието се изнася живота и опит-ноститв на велики души, които трябва да се изучават. Някои ше запитат: „Дали е верно всичко това, което се говори?" Тогава аз ще ви за-питам: „Всичко, което е писано в книгитв, в учебницит, верно ли е? Всичко, каквото пропо-въдват учителите и свещеницит, верно ли е?" Кой не е говорил за Бога днес? Кой не третира въпроса за Неговото съществувание? Обаче, за Бога може да говори само този, който има велик ум и възвишено сърце. Това не е за обикновените хора, но сега и тия хора казват, че Господ им говори. Това не е верно. Ако земята се разтопява пред лицето на Бога, какво ще стане с обикновения човек, като се яви пред Него? И Мойсей, който бъше велик адепт, който учеше в Египет, толкова се изплаши от видението, че каза: „Много съм изплашен и раз-треперанъ". – (Евреем 12:21). Мойсей се уплаши от Бога, а евреите от него, защото светлина излизаше от лицето му. И за да могат да го гле-дат, той тури було на лицето си. Съвременните християни казват: „Ние искаме да отидем при Бога". – Ще отидете, но ще се разтреперите като Мойсея, и хората ще се плашат от вас. Бог е внесъл живота у нас. И този страх, който имаме, той е да не изгубимъживота си, защото само живият човек се страхува, но не и мъртвият.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: Духът е проявление на Бога, зато-
| |
| − |
| |
| − | !7
| |
| − |
| |
| − | ва.Той трябва да се изучава във всичкото свое разнообразие. Когато Духът действува в ума, в сърцето и във волята на човека, трябва да се изу-чават законите, при които Той действува. Защото, ако вие не разбирате законите и едновременно поставите в ума си два елемента, еднакви по сила, гб ще произведат във вас противоположна реакция, която може да ви разруши. Ако едновременно поставите в ума си две еднакво силни идеи, те ше произведат в душата ви умраза. Ще ви приведа следния прост пример: когато н^бкоя красива мома дружи с грозни моми, тя е доволна от положението си, защото красивите момци оби-калят само нея. Яви ли се в обшеството й мома, по-красива от нея, тя стаза недоволна, и в душата й се заражда умраза към хубавата мома, защото тя отнима половината от красивите момци. Двете хубави моми не могат да живеят добре помежду си, защото и дзете имат положите-лен, творчески характер. Всека красива мома или момък имат желание да вземат богатството на своя страна. Всички богати, всички силни хора, всички управляващи ст^ положителни.
| |
| − |
| |
| − | Добре е хората да бъдат положителни, но между тех всекога 1ге се явява спор. Има една страна в живота, дето не се явява спор. Тя е мекият елемент – Лкбовьта. Когато говорим за Любовьта, разбираме тази сила, именно, която внася живот. Само Любовьта може да внесе жк-вот. Лко при сегашните условия Духът дойде в човека, Той не може да внесе живот, но внася знание, сила и интелигентност. Когато Духът дойде у човека, той започва да страда повече, отколкото по-рано и казва: „Заи-О ми требваше да свърша университет? По-рано, като овчар, положението ми беше по-добро. Сега, този ме подтикне на една страна, онзи на друга". Този човек има вече по-големо мнение за себе си, по-големи стремежи и изисквания, вследствие на което става по-недоволен от живота. Кое е по-хубаво: да бж-
| |
| − |
| |
| − | 13
| |
| − |
| |
| − | деш учен, или невежа? Разрешението на въпро-сите не се постига чр~Бз нез-ьжеството. Нима онзи вол, който по ц-бл ден оре нивата на своя господар и жив+зе в пълно нез-ьжестзо е по-щастлив от човека? По-завидно ли е неговото положение от това на човека? – Разбира се, че не е по-завидно. Сегашните учени са нецозолни от живота главно поради това, че те не вярват, какво при всички събития в живота, едно разумно висше съзнание обединява и ръкозоди всички хора. Съвременните хора не допущат в ума си мисълта, че има Едно висше същество над тях, което ги ръководи и управлява. Например, Наполеон имал свой гений, свой ръкозодител в живота си. – По същия начин Всeки човек има свой ръководител. Обаче, тия гении, които пръдприемат някакви работи без духовно ръководство, теб се различазат по своигб знания от ония гении, които във всъка езоя работа или предприятие се допитват до своя духовен ръководител. Някой казза: „Аз се разгозарям с Бога." – Добре, щом се разговаряш с Бога, кажи какво има на слънцето. Разкажи ми да се поуча от тебе. – Нищо не зная за слънцето. – - Щом не знаеш нищо за слънцето, нема да знаеш нищо и за Бога. И това било гениален човтзк! С Бога се разговаря, а не може да реши най-простата математическа задача. Когато човек отива при Бога, Той го зазежда на слънцето, показза му всички красиви звезди, всички плодни дръвчета в езоите градини, представя го на ангелит, като им казва: „Ето един от моигб любимци!"
| |
| − |
| |
| − | Сега, хората като не разбират смисъла на тия нъща, каззат: „Това са отялъчени идеи, неприложими в този живот. Всички религиозни хора се занимават все с такива отялъчени идеи. От тия хора нищо не може да се очаква." – Не е така. Всеки човек, който има правилно понятие за Бога, той има възвишена душаимощен дух; той лма знание, сила и любов. За такъв човек е
| |
| − |
| |
| − | 1-9
| |
| − |
| |
| − | безразлично, дали е поставен на опашката или на главата, дали има рога или копита – каквото и да му турят, всичко приема. Този чов-ьк е учен, знае как да се освободи от рогата и от копитата си. В каквато форма и да го поставят, той ще може да излъзе навън. И да го варят и да го пекат на скара, като риба, докато от едната страна го пекат, той ще се обърне на другата страна и пак ще скочи във водата. Такъв човек се намира в положението на онъзи риби, които пекли н-вкога за Пилата. Едно предание разправя, че когато Христос бил разпнат, Пилат, който искал да Го освободи, пожелал да му опекат няколко риби. В това време Мария и Магдалина дошли при него да му съобщат, че Христос въз-кръснал. Като чул това, Пилат се очудил на тия думи и казал: „Ако е верко това, нека рибитъ1 от скарата скочат във водата". И дЪй-совително, рибжъ- от скарата скочили направо във водата. И сега, на оснозание на това, хората каззат, че едната половина нарибите била опечена, а другата полозина – не допе-чена. Защо съществува това пръ\цание в света – не се знае. Рибата е емблема на Християнството.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: ако човек има дълбоко разбиране и понятие за Бога, и на скара да го пекат, той от скарата ще скочи и пак няма да се опече. Колкото и да пекат този човек, пак не могат да го опекат. ВсЬки учен, всеки млад или стар човек трябва да се стреми към новото учение, към новите понятия за Бога и за природата. Имате ли обикновени разбирания по тия въпроси, от вас нищо не може да излезе. Чов%к не може из-веднъж да стане светия, но постепенно ще верви от стъпало на стъпало, докато стигне верха. Това е последователен процес на раззитие, на приготовление, докато се дойде до положителнит-в, истински разбирания на живота.
| |
| − |
| |
| − | „Бог - Духъ". От правилното разбиране на Духа зависи доброто състояние на човешкия
| |
| − |
| |
| − | 20
| |
| − |
| |
| − | ум. В това отношение съвременните физионо-мисти опред-БЛЯт интелигентността на човека по неговия нос. Въждит-б пък определят, ка-къв е носът. I онеже въждит"Б са над очит, те-б опред-влят носа, те-б дават направлението му. Носът се опред^ля още и от устните на човека, от техната голямина и форма. Значи, носът, веждите и устните определят интелигентността на човека. Това са живи геометри ески линии, от които зависи, дали човек може да стане гениален или да си остаке обикновен. Има много хора, които са свършили университет, а \ ми ат простаци; има и такива пък, които не са свърши ли университет,а минават за учени. Не се лъжете от външното положение на хората! Гледате някоя мома, която се хванала на хорото, като нея нъ-ма втора: пее, скача, всички наоколо очудва. Ожени ли се, родят ли й се дъща, не знае, как да ги гледа – от нея по-проста няма. На хорото тропа хубаво, но не знае как да живее. В живота ще срещнете много такива хора, които са свършили четири факултета, но нищо не знаят за Лю-бовьта, за Духа, за душата, за ангелит, за звъз-дит, за слънцето, за планетите и те. н. Те-б казваг: „Това са празни работи". Според тях, кои работи не са празни? Да отидат на Хамлет, на Венецианския търговец или на друго нъкое пр-вд-ставление, това не са празни работи. Какво искал да каже Шекспир с тия свои произведения? Той искал да покаже на хората, че за всичко в света има съотвътно наказание и възнаграждение. Същината на въпроса седи в това, че всичко получава своята равноценност. В физически сми-съл то подразбира: на всичко, каквото мислим, чувствуваме и д-вйствуваме, равноценното ще дойде. Следователчо, когато страданията дохождат в живота, гЪ имат своята равноценност. Тогава, трябва ли да се страхуваме от страданията? Нъ-кой човек има въглища. Какво трябва да прави •с гбх? – Да ги пр-вверне в скъпоценни камъни.
| |
| − |
| |
| − | 21
| |
| − |
| |
| − | Друг има желязо – да го преверне в злато; трети има мтзд – да я преверне в злато.
| |
| − |
| |
| − | Ето една задача за бъдещето! Такива трябва да бъдат духовните хора – хората на шестата раса. Н1зкой казва: „ГЛз съм чов"бк ча шестата раса". – Радвам се, че си от шестата раса. Докажи това! – Как ще докажа? – Ти трябва да си р-в-шил вече задачата за превръщане на отрицателните мисли в положителни. Щом хванеш една отрицателна мисъл, веднага ще трябва да я пр-ввернеш в положителна, да й дадеш друг знаменател. Който се препоръчва за чове^ на шестата раса, трябва да знае да превръща отрицателното в положително, неблагородното в благородно. а не да вземе н е к о я мома. да я обезвтзри, да изчерпи силите й и после да я хвърли като парцал на пътя. Това не е култура, нито християнство; това ме е човещина! Чо-векът на шестата раса, ако е момък, трябва да подигне момата; ако е мома, трябва дапоцигне момъка. Който обича, неговата лгобов трябва да внесе Божествен елемент в душата на своя любим или любима. Който иска да бъде щастлив, трябва да обича по всичките правила на Любовьта. Да обичаме и да ни обичат, това е задачата на новата култура.
| |
| − |
| |
| − | Казвате: „Да любим!" Как? Като онази българка, която обрала вуйча си? Един българин имал в джоба си хубав златен часовник и разни скъпоценности. Като вервел по улицата, до него се приближава млада, хубава мома и му казва: „Вуйчо, от кога те чакаме. Толкова време не сме те виждали. Хайде, да те заведа да си починеш у дома."Като я видел, той се захласнал в нея и докато се чудил, коя ще е тази мома, тя успела да бръкне в джоба му, извадила часовника и скъпоценностите и избегала. Той се поогледал натукъ-натам, но внучката я немало вече. Пкггам: какво по-лошо от това да вземеш най-хубавото, най-скъпоценното от човека и да го оставиш всредъ
| |
| − |
| |
| − | 22
| |
| − |
| |
| − | пътя, като един безволен човт^к? Казвате: „Този чов+зк е лош." – Каква философия има в това?'
| |
| − |
| |
| − | – Еди-кой си човек е цобър. Дали чов-бк е до-- бър или лош, това са елементи, с които ти треб- ва да работиш. г\ко някой чов-бк е лош, ще рабс- тиш с него по един начин; ако е добър – ще работиш по-друг начин. Това е специфична мате матика и геометрия, с която всеки ще работи, как то намира за добре. Тъй ще работите, че ще превернете лошия човек в добър. Това ше бъде една от важните задачи във вашия живот.
| |
| − |
| |
| − | Мнозина хора искат да им говорят утешителни думи, да им се говори за придобивките на съвременната наука. Наистина, съвременната наука разрешава един велик въпросъ
| |
| − |
| |
| − | – социалния – но разрешението на този въпросъ е в ръц"Бте на най-благородните хора – хората на шестата раса. И в сегашната наука има едно ядро от учени, които работят върху разреше нието на този въпрос, но и те"Бхните ученици трябва да го подемат. Не е достатъчно само да каже човек за себе си, че е добър или лошъ и да се оправдае за това с закона на наследстве- ността, да каже, че се е родил такъв. Спо- ред условията, при които си дошъл на земята, дали си добър или лош, всичко това е за деб- ро, но за тебе е важно да из олзуваш разумно своя живот. Изучавали ли сте подробно закона за наследствеността? Който разбира добре този закон,той може да презърне и най-лошите си качества в добри; който не го разбира, той може да преверне и най-добрите си качества в лоши. Има ред статистически сведения, спо- ред които добри, способни ученици, като вле- зат в живота, свършват зле, фатално; и об ратно: слаби, мързеливи ученици в училището, като влезат в живота, проявяват се добре, и работите им трътеат напред. Тъй щото, треб ва да знаете, че законът за наследствеността не е божествен. Това, което се отнася до на--
| |
| − |
| |
| − | 23
| |
| − |
| |
| − | шитъ- дтзди и прадеди, се пръ\цава и върху нас по наследство. Обаче, щом дойдем до основата на Божествената душа, която е създадена от Божествения Дух, тя съдържа в себе си велики възможности.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, вс^ки човт^к трябва да се верне към своята първична форма, към своит-б първични чисти, възвишени желания и мисли, които при никакви условия не се измтзнят. Затова Всeки трябва да прави опити, маневри в себе си, докато намъри, кое е онова неизменно желание или чувство в него. Наприм^р, обичаш никого. Не е лошо да обичаш. Обичьта е пробният камък, който определя постоянството на човешкия характер. Човтзк не може да обича всички хора едновременно, затова той ще започне с проверка на своето чувство към дарено лице. Напразете следния опит: допуснете в себе си, че лицето, което обичате, взима всичките ви пари, обира ви. Сл"Ьд това наблюдавайте, дали вашите чувства към него се изме-нят, или не. Яко не се изм"Ьнят, това показва, че чувствата ви са силни, тъ- взимат връх над условията; значи, нищо не може да ви разколебае. После допуснете, че този, когото обичате, взима службата ви, или ви компрометира с нбщо гртзд цътюто общество и те. н.. Значи, ше си представяте всички отрицателни качества, които може да има любимото ви лице, и ако при всички тия условия любовьта ви към него не се разколебава, вие сте над условията, вие сте господар на положението. Като правите ред маневри, вие ще познаете доколко вашата любов е устойчива.
| |
| − |
| |
| − | Спъд тия огити, правете маневри в обратния процес. Представете си, че лицето, което обичате, прави големи жертви заради вас, помага ви, дава ви много неща. Наблюдавайте сега, дали вашата любов се увеличава само поради това, че получавате облаги от туй лице. Ако любовьта ви се увеличава само за облагите от любимото ви лице, тя не е силна. Когато обичате н"бкой чов-бк, лю-
| |
| − |
| |
| − | 24
| |
| − |
| |
| − | бовьта ви трябва да остане непоколебима, една и съща, независимо от това, дали този човек ви прави добрини или пакости. Когато той ви прави добрини, ще благодарите, че се проязява в~ доброто. Когато ви причиняза злини, пакости, пак ще благодарите, защото ви даза възможност да научите н^бщо ново. КоМто иска да изучава Божиигб наредби, ще се абстрахира и от доброто, и от лошото, което му се прази. Това са външни нъща. Ако пък искате да изучавате чо-въшкиг наредби, имате празо да се спирате и влияете от доброто и от злото, което хората ви празят. Яко искате да растете и да се развивате, да станете силни, да калите зашия характер, да облагородите вашата душа, трябва да правите рец такива опити. Двата опита, които ви дазам, са трудни, но трябва да ги правите, за да станете герои. Христос казза: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си, като себе си. Да възлюбиш и в р а га си." Да възлюбиш ближния си, както себеси, това е Боже-ствен закон, не е нищо обикнозено. Да обичаш врага си, от наше гледише, това е много по-мъчно, отколкото да обичаш ближния си, като себе си. Да проязяваш любовьта си към своя враг, трябва да изхарчиш повече енергия, отколкото за любовьта към своя ближен. Да обичаш брата си, това е естествено, то не съставлява голяма мъчно-тия; да обичаш онзи, който не ти е брат, затоза се изисква Божествена енергия. Сега ние сме едва в първата фаза на жизота, когато започваме да се самоизучаваме. Например, ти постъпзаш в университет – не ти верзи. Защо? – -Незнаехг, защо не ти верзи. Това е една интересна задача, която трябва да разр-вшиш. Назначазат те чи-новник н-бкъд-б из България и в продължение на няколко години те мъхтят най-малко 20 пъти. Защо? – И това не знаеш. Това е дру-
| |
| − |
| |
| − | 25
| |
| − |
| |
| − | га задача, която трябва да разртзшиш. Яко си •окултен ученик, ще трябва да разбереш, защо не ти верви в университета, защо те мъсгят от една служба на друга и те. н .
| |
| − |
| |
| − | Прочетете историята на Аврама и вижте, през какви изпитания е минал той. И рече Го-спод Авраму: „Излъз из земята си и из рода си, и из дома бащин, и и и в земята, която ще ти покажа." Яврам послуша Господа и насели се в Ханаанската земя. Послъ- Бог изпрати при него трима ангели да го посбтят и да му кажат, че жена му Сарра ще роди дъте. Това показва, че човешката душа все трябва да роди нещо, иначе човешкият живот ще се обезсмисли. Когато човек се обезсърдчава, той се намира в положението на Яврама, нтзма наслед-ник, а душата все трябва да роди нтзщо. Хората казват: „Женитбата е необходим път в живота на човека". Казвам: три вида женитби има в света. Първата женитба е физическата, по тъ-ло; втората женитба е съчетание по души; третата женитба е по дух, сверзване с Бога. Яко си завершил с физическата жена, свержи се с душата си, тя да роди някоя основна идея, за която ти тр-кбва да пожертвувеш земния си живот, да минеш от еднс състояние в друго. Това се нарича възкресение. Онзи, който е въз-кръснал, той е родил нещо. Когато душата ражда, и бащата, и майката, и синът се явяват в една и съща форма – те-б не съществуват отд-влно. Значи, на физическия свят човек ед-новременно е и баща, и майка, и син: в едно положение той се проявява като баща, в друго положение като майка и в трето положение като син. В такъв човек стават големи пръобра-зования, и той казва: „Аз вече не съм онзи човек, който б-вх преди години". Павел казва: „Родих ви". Ако се вземат тия думи в буква лен смисъл, питам: мъж може ли да ражда? – Мъжът не може да ражда по физически на-
| |
| − |
| |
| − | 26
| |
| − |
| |
| − | чин, но духовно може да ражда. Всека душа може да ражда. Умът може да възприема идеите, но той не може да ги ражда душата ражда. Затова, именно, хората се мъчат, докато душата роди някоя идея. Някой казва: „Животът ми няма смисъл." – Животът на човека нема смисъл, докато още нищо не е родил, но щом душата му роди нещо, и животът се осмисля. Де е тогава душата на човека?
| |
| − |
| |
| − | „Бог е Духъ". Значи, зад сегашния живот, зад всички промени, които стават в него, зад злото и доброто в св"Бта седи разумното, великото, безграничното, първичното съзнание. Следователно, нам"Бриш ли се пр^вд противоречия,. пр"Бд несполуки, пр^д смъртта в живота, кажи: „Зад противоречията седи разумния живот; зад несполуките седят сполуките; зад смъртта седи безсмъртието. Щом поставите тази велика ми-съл в душата си, веднага ще ви олекне. Сега некои казват: „Дали действително съществува Божествен све-г?" Най-малкото кол бание по този въпрос е прекъсване на вашето радио с Бога. Не е достатъчно човек да вярва само с ума си, но целото му същество трябва да е пропито от вяра в Бога и да каже: „Зад всички явления в света седи Бог, Божественото съзнание." Не схващайте Бога като некаква форма, но знайте, че зад безграничността седи едно Възвишено Съзнание, което във всички случаи бди за вас. Всекога може да опитате това съзнание. Порежеш ръката или крака си, веднага почув-ствуваш болка. Това съзнание иде при тебе и те пита: „Защо направи така? Защо разваляш това, което аз направих?" Ти започваш да роптаеш, да обвиняваш другите хора около тебе. Не, кажи: „Господи, порезах се; какво да правя сега?" - – Не пипай раната! Превержи я и я остави на спокойствие! И наистина, не се минава ден, два или три, раната оздравява – това съзнание ти е помогнало. Обаче, ти казваш: „Раната премина от само себе
| |
| − |
| |
| − | 27
| |
| − |
| |
| − | си, това е естествен процесъ". – Не, това е съзнателен, разумен процес. Какво ще на-правиш, когато твоята инсталация се развали? – Ще извикаш един разумен техник, а не някой прост човек, който нищо не разбира отъ тази работа. Когато се разглежда едно дело, въ което те обвиняват за нещо, ти ще извикашъ ч-вкой опитен адвокат да те защищава, защото той добр разбира законит"Б. Това е много есте ствено! Няма да извикаш нт^кой прост човекъ да те зашищава. Простият човек нищо не разбира от адвокатство.
| |
| − |
| |
| − | Божественото съзнание всъкога ни нашепва, какво трябва да правим. Някога хората прЪкъсват течението на хубавите мисли в себе си, но Божественото в те"бх ги запитва: „Защо прт^късна хубавото, красивото в себе си?"
| |
| − |
| |
| − | – Какво да направим, Господи? – Пръстанете да пръч<жсвате течението на хубавкт мисли в себе си, и аз ще поправя всичко. Същото н-кщо става и с чувствата на човтзка. ПрЪкъсне ли течението на красивитъ- чувства в себе си. той веднага ще почувствува никаква болка, и Божественото въ него ше му каже: „Зато пр-вкъсваш връзката на хубавите чувства в себе си?" – Какво да направя, Господи? – Не пръкъсвай инсталацията, която аз съм направил! Внимавай да не прекъснеш нейде жиците! Който не служи на Бога, ще страда едик, два, три, хиляди животи под ред, докато най-посл главата му побълее и каже: „Искам ца Ти служа, Господи!" Бог ще каже: „Настана спасението на твоята душа. Отсега нататък твоята рана ще почне да заздравява." Съ тия и ред други опитности вие ще проверите, как работи Божественото съзна ие в света. То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека.
| |
| − |
| |
| − | Каззате: „Има ред философски системи, които ни дават методи да познаваме Божественото в нас. – Хубави са тия методи, но вие трябва
| |
| − |
| |
| − | 28
| |
| − |
| |
| − | да правите малки опити, да видите, как се проявява Бог във вашия всъкидневен живот. Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни, и хората започвзт да ни обичат; когато направим нъкаква погръшка, Божественото съзнание се отделечава от нас, и хората пръстават да ни обичат. Обичьта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни. Когато някой хора страдат много, те започват постепенно да съзнават своите погръшки и се стараят да ги из .равят. Тогава близките им започват да ги обичат да им съчувствуват. Някой човек се поди-гне в живота си, започва да се държи гордо пред другарите си, с което иска да им обърне внимание, че е учен човек, от високо произхождение, заема висок посг в обществото и г. н. В света има само едно високо произхождение – произхождение от Бога. Яко някой чов^ч е от царско произхождение, а не работи, какъв смиоъл има неговото високо произхождение? В такъв случай, ако някой човек е роден от бъдно семейство, но работи, гой ще има всички условия да надмине царския син. Обаче, ако цар-ският син учи, той ще има по-голям успъх от бъдния. Сл-вдователно, ако ние учим, и при най-бъдните условия на живота да сме, пак ще можем да надделеем трудностит; не учим ли, и при добри условия да сме, нищо няма да направим. При сегашниг условия на живота човек не е в състояние да използува богатствата, които се крият в него. Например, той не е в състояние да използува силата на своигб очи, на своя мозък, на своето сърце. Знаете ли, какви сили се крият в човешкото съоце, например! Когато човешкото сърце свърши своята работа, в него винаги остава излишна енергия, с която човек би могъл да направи чудеса. Кога? – Когато знае, как да я използува. И от мозъка на човека винаги изтича грамадно количество енергия$
| |
| − |
| |
| − | 29'
| |
| − |
| |
| − | която, разумно използувана, би направила чов+зка щастлив, богат, умен. Днес хората очакваг да дойде богатството им нъкъдъ- отвън. Те не се спират върху богатството, което Бог е вло-жил в тяхното сърце и в тяхния ум и него да разработват. Знаете ли, какво богатство, каква динамическа сила, какви блага са скрити в мозъка на човека? И сл"бд всичко това съвремен-ните хора чакат, дано дойде някой отвън да ги спаси. Онзи, който може да спаси хората, той ще им покаже начин, как да използуват своята мозъчна енергия; той ще им покаже начин, как да използуват своята сърдечна енергия; той ще им покаже, как да изпол уват своята мускулна енергия; и най-посл той ще им покаже начин, как да използуват своята нервна енергия. Причината за неврастенията в сегашните хора се дължи на това, че те не знаят, как да използуват излишната енергия, която изтича от организма им.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, утъшителното, което ще ви кажа е, че сте много невъжи. Ще ме извините за тази искреност, но трябва да знаете Истината. За този свят вие сте много учени, но за онзи сге много невъжи. Щом сте много невъжи, вие сте и много нещастни. Нека това невъжество ви послужи като импулс за влизане в Божественото училище. Дъцата влизат в училището невъжи и след 12 годишни усилия те излизат с ди-плом за завершено ср-вдно образование. Който съзнава, че е невъжа, той е издържал вече първия конкуос за влизане в училището. Първото условие за влизане в Божественото училише е да съзнаете, че сте невъжи. Съзнаете ли това, ще ви дадат всички благоприятни условия да учите. Ако кажете, че знаете, че сте учен човек, ще ви отговорят: „Вие не сте за това училище. Излезте вън в света да работите!" Някои ще кажат: „Как смее този човек да ни нарича невъжи» простаци?" – Такъв е Божественият закон. Ги-
| |
| − |
| |
| − | 30
| |
| − |
| |
| − | •санието казва: „Бог счита всички народи за нищо". Това не е за обезсърдчение. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти тълкуваме, отчасти обясняваме, но когато дойде съвершеното у нас, когато дойде Духът на Истината, тогава всичко ще знаемъ". Това ще бъде, когато душата се сеедини с Духа. Писанието казва: „Тогава и ние ще познаем, както сме били познати".
| |
| − |
| |
| − | „Бог е Духъ". Бог, това е вЪчността, това е безграничното, това е великият извор на всичко в живота. Духът, това е проявеният Бог, Който ни се представя в своята пълнота. Проявата на Духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за Духа, а Духът – за Бога. Душата ще говори на сърцата и умовете ни. Това е цела наука! Съвременните хора не могат още да възприемат Истината напълно. Защо? – Те не са отворили още душите си за нея. Когато човек отвори душата си за Истината, той ще може да я възприеме или чр-вз ума, или чр-вз сърцето си.Различни са пътищата за възприемане на Истината, но тия пътища трябва да обединят в себе си всички явления и да по-кажат на хората, че зад границата на видимия евтт съществува един интересен свят, на-селен със светли, възвишени и разумни същества. Този свят се интересува от нашия живот тъй, както ние се интересуваме от състоянието на нашите плодни и зеленчукови градини. Някое от тия същества дойде при един човек от земята, погледне към него и вижда, че го нападнали малки бубулечки, гжееници и други.Веднага взима мерки да го изчисти. Отива при друг човек, вижда, че и той е малко изсъхнал. Веднага взима вода, полива го отгоре, докато се ободри.
| |
| − |
| |
| − | В това отношение, молитвата, към която прибятеаме, има за цт^л да ни избави от неблагоприятните условия на живота. Молитвата представлява връзка между нас и възвишените същества от н<е видимия свЯт. Щом дойдат при
| |
| − |
| |
| − | 31
| |
| − |
| |
| − | нас. те-б започват да ни учат. Чов-бк трябва да се моли, ако иска да учи. Животът е красив, когато и млади, и стари учат. Ние не трябва да мислим, че сме стари, или че много знаем, или че н%ма кой да ни обича в света. Да мислиш, че никой не те обича, това е първата лъжа в света. И при най-неблагоприятни условия да си, благодари, че живееш Да живееш, струва повече, отколкото да си заровен в земята. Израсналото с-вме е при по-благоприятни условия, отколкото олова, което седи в хамбара.
| |
| − |
| |
| − | Сега нека остане у вас следната мисъл: има кой да ви обича в света; има кой да мисли и кой да се грижи за вас; има кой да урежда живота ви. Не разваляйте това, което Бог нарежда! Никъдъ1 по тъпото си не правете разрази, за да не чувствувате болки. Пазете ума си, пазете сърцето си, пазете душата си, като зеницата на окото! Това, което Бог пази, и ние трябва да пазим. Туй, което ние можем да пазим, това са нашите мисли и чувства. Това е задачата на нашия живот. Всичко друго, което ви говоря, се отнася за ангелит, за светиит, за великите души, които са пр-вд вас. Вие трябва да пазите вашите мисли и чувства; трябва да пазите и вашето гбло, разбирам духовното тъло, защото то е, което ще ви придружава навс-Бкъд – и в този, и в онзи свят. От физическото си тъло един ден ще се освободите – то епръходното у вас.
| |
| − |
| |
| − | /Лко постъпвате така, вие ще се убъдите, че над вас има един красив, велик, обилен живот, в който имате приятели, които рабогят за вас и ви помагат. Когато влъзете в този живот, ще имате най-благоприятни условия за работа. Ако ви кажа, че при условията на живота ви тук на земята ще станете велик поет, или велик музичант, или голям милиардер, няма да ви кажа Истината. Това могат да постигнат само 10-20-30 души, не повече, а
| |
| − |
| |
| − | 32
| |
| − |
| |
| − | останалите ще бъдат обикновени хора, ще водят обикновен живот. Колко учени хора може да има днес, при тия условия на земята? – Най-много хиляда души. Дз ще се радвам,, ако един ден всички хора станаг учени. Какво отговори Мойсей на хората, които дойдоха да му кажат, че се явили много пророци като него? Той им каза: „Защо ви смущава това? Аз бих желал всички хора да станат пророци, които да вершат волята Божия."
| |
| − |
| |
| − | Сега и аз ще ви кажа: „Бог е Дух." Аз бих желал всички да станете пророци, да разберете, че има душа, на която Бог е написалъ-най-хубавите нъща. Отворете тази книга и започнете да четете от нея!
| |
| − |
| |
| − | Бес-вда от Учителя, държана на 27 май, 1928 г. в гр. София
| |
| − |
| |
| − | Вечно веселие.
| |
| − |
| |
| − | „ВЪч.ю веселие ша '">жд<* те'амь")
| |
| − |
| |
| − | Това изречение е из книгата на един от най-видните израилски пророци и поети; при превода то губи своята вътрЪшна красота. Често при пръвода мисълъта се опорочава. Изобщо, когато формите се материализират, те изгубват своята вътръшна, духовна красота. Великото в живота не седи във външната форма. Красивото в живота не се изразява в силата, която се съдържа в него. Силата не дава красота в живота. Силният чов-бк не може да бъде красив; той може да бъде добър или лош. Любещият чо-в1зк пък може да бъде красив, но може да бъде и грозен. Тъй щото, Любовьта може да се изрази в красота и в грозота. Силата, те. е. разумното в живота може да те направи или добър, или лош.
| |
| − |
| |
| − | Значи, разумносгьта дава съдържание на нъщата, а Любовьта – тяхната форма. Когато лю-биш, ти не трябва и не можеш да търсиш съдържание на Любовьта. Който търси съдържание на Любовьта, той погрознява. Хората погроз-няват по единствената причина, че започват да чоплят, дали близките им ги обичат, ка ;то трябва. Следователно, всички грозни хора се съмняват; те са хора на съмнънието, понеже в характера им има нъчдо неустойчиво, или казано на научен език: естеството на тия хора не се е доразвило, те не разбират причинит"Ь и посл-бд-
| |
| − |
| |
| − | ,.). Исайя еЛ • 7
| |
| − |
| |
| − | 4
| |
| − |
| |
| − | ствията на н-вщата. Ние не обясняваме причиниг и последствията на нъщата, ко застягаме само ттзхната форма, тяхното съдържание и техния смисъл, като казваме: ако искаш да бъдеш красив, не търси съдържанието на Любовьта, Р1К0 искаш да бъдеш добър, не търси и смисъла на силата. Силата, сама по себе си, може да се употръби и за зло, и за добро. При това, дали ще се /потоъби за зло, или за добро, тя не се опорочава. Същото нещо се отнася и до Любовьта. За каквото и да се упогр'вби тя, за умраза, или за любов, за пр-всгжпления, или за добрини, сама по себе о-1, тя че се опорочава, но винаги остава дтзвствена. Яко някой употртзби енергията на Любовьта за умраза или за пртзстъпление, той сам ще се опорочи, но не и Любовьта. И силата, сама по себе си, не може да изгуби смисъла си, нито да се опорочи, но встзки чов"Ьк, който злоу потртвби с нея, може да се опорочи.
| |
| − |
| |
| − | Често хората изгубват своето здраве, сила, щастие, по това не става произволно. Не мислете, че човт^к може да стане добър или лош, когато пожелае. Някои хора искат да сганат добри, но не могат; други искат да станат лоши, но не могат. Нъч<ой казва: „Натеглих се да бъда добъръ". Друг казва: „Натеглих се да бъда лошъ". Единият иска да стане лош, другият иска да стане добър и двамата имат своя философия. Този, които иска да бъде добър, той е търговец, който не е намърил мт=сто да пласира стоката си и затова фалира. Онзи, който иска да бъде лош, той е вече фалирал търговец. Значи, в края на краищата, и двамата са фалирали търговци. Срещат се те+5, и единият от те-бх казва: „Не струва чов+^к да е добъръ". Другият казва: „Не струва чов-бк да е лошъ". Те спорят помежду си. Първият казва: „От толкова години насам аз правя само добрини, но какво придобих от това? Нищо не при-добих. Затова, именно, казвам, че не струва
| |
| − |
| |
| − | 5
| |
| − |
| |
| − | товък да бъде добър! Кой каквото ще да ми разправя, аз имам вече своя вътр-вшна опитносг, изработил съм своя философия за живота". Вторият казва: „Оч толкова години насам аз правя само злини. Какво придобих от това? Нищо не придобих. Затова, именно, казвам, че не струва чов-бк да бъде лош. Такава философия си изработих от своята вътръчпна опитносгь". Как ще примирите тия двама философи, единият от които не видЪл полза от доброто, а другият не вид-вл полза от злото? Защо тия двама души не са придобили нищо от доброто и от злото в живота? – Защото единият не е знаел, как да прави добро, а другият не е зна-ел, как да прави зло.
| |
| − |
| |
| − | Тези двъ1 течения в св^га се пр-вплитат, крьстосват в два вжзла. Тъ1 се срещат от ред поколения в целокупния живот на човека: в неговия личен. умствен, сърдечен, духовен и обществен живот. В този смисъл, когато н^бкой чове\к казва, че иска да бъде лош, това подразбира, че иска да бъде е>:ергичен, силен, всестранно да се прояви в живота. Този чов-бк, като пр-вкарал дълго вр-вме на земята, изгубил е смисълът и значението на силата; и днес, понеже иска да бъде силен, придава на силата качество, което тя не съдържа – лошевина. Когато някой чов-бк казва, че иска да бъде добър, това подразбира, че той иска да бъде любещ чов-бк. Значи, той е изгубил смисъла на Лю-бовьта в живота. Без любов доброто не съществува. Не можеш да направиш добро на човека, ако н-вмаш любов.
| |
| − |
| |
| − | В прочетената глава пророкът опасва състоянието на хората, когато Духът Господен дойде между те-бх. В ц-влата глава се про-зират условията, при които се намирал изра-илският народ. Обаче, ние знаем, че Божиите разпоредби са съвсбм други от тия, които се нареждат от хората. Бог е дал много блага
| |
| − |
| |
| − | ^
| |
| − |
| |
| − | и много обещания на израилския народ; въпреки това, н-вма друг народ в св-ъта, който да е страдал толкова много, както израилският. Той е получил много блага, но и много тояги. Като говорим за израилтяниттз, ние не разбираме всички съвр-вменни израилтяни по плът, които са разпръснати по целия свят. Ние говорим за духовните израилтяни, които са пазили, п и до днес пазят Божиите закони. Казвате: „Избран народ б-вха израилгянит-в". Вс-бки духовен човек е Божий чов+зк, той принадлежи към народа Божий. Сега, когато някой каже, че принадлежи към народа Божий, той трябва да има известни качества, които опр"БДелят този народ. Като разглеждате един скъпоц-внен камък, вие го оц-внявате по неговите специфични качества. Диамантът, напримвр, има свои специфични качества, по които се отличава от другиг& скъпоценни камъни: по своята твърдост и по силното пртлчупване на слънчевата светлина. Също така има и различни газове, които се отли-чзват едни от други по начина на горението и по светлината, която се образува при горението им. И тъй, истинският чов"бк се познава по това, че радостта му е в"БЧна. ДумитЪ етзчна радость" не подразбират проявление на радостта в бъдеши вртзмена, те. е. за вевкога, във всички вр-вмена и епохи, но докато чов-бк постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна, дълга; в момента, когато той постъпи неразумно, неговата радост изчезва. Всички хора имат такава опитност. Тя е една и съща н за свъ-гскигб хора, и за ученит-в, и за простит-^, и за духовнигБ хора. Най-малкото нарушение в законитъ- на радостта и в светския, и в културния, и в духовния човек, който е сверзан с Бога, води към намаление на неговата радост. Най- малката дис-хармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост. Обаче, нарушението на радостта не показва отдалечаване от Бога.
| |
| − |
| |
| − | 7
| |
| − |
| |
| − | Има два метода, по които човек познава, дали се отдалечава от Бога, или не се отдалечава. Когато се отдалечава от Бога, мрак и тъмнина го нападат. Тъмнината е спътник в живота на такъв човек. Когато човек се приближава към Бога, светлината му се увеличава. Следователно, когато светлината в тебе се увеличава, ще знаеш, че ти печелиш едновременно и друга ценност – ти се приближаваш към Бога. Когато светлината в тебе се намалява, ти се отдале-чаваш от Бога. Ще кажете: „Как става приближаването и отдалечаването от Бога?" – Това е дълбок философски въпрос, който не може да се обясни. Защо човек при едик случай се приближава към Бога, а при друг се отдалечава, този въпрос ще остане неразяснен. Може ли да попитате кацаря да ви обясни, зещо е събрал толкова дъски на едно место и направил от гбх една каца? Могат ли самите дъски да ви кажат, по силата на какъв закон са събрани заедно да образуват кацата? Те ще ви кажат. „И ние сами не знаем дълбоката причина, която е накарала кацаря да ни събере всички заедно". Знаем само, че един закон ни държи така здраво, че никой не може да н,1 разедини. Освен железните обржчи, едно здраво дъно така ни е стегнало, че никакво съдържание не може да се извади из тази каца. Питам: от ваше гледище, щастливи ли са тези дъски? – Не са щастливи. Едно нещо е важно и отличително за тези дъски: веднъж поставени в това положение, те вече нито гният, нито се разсъхват и за дълго време запазват своя физически живот. Подобно е състоянието на човека, когато физическият му живот е в зависимост от неговия дух. Тази връзка между физическия и духовния човек съществува само тогава, когато той има будно съзнание
| |
| − |
| |
| − | Много хора са будни, когато се тревожат. Това, обаче, не е будност на съзнанието. Когато
| |
| − |
| |
| − | с
| |
| − |
| |
| − | човек се радва, той е също така буден, но и това състояние не може да се нарече будност на съзнанието. Когато човек се радва, или когато се тревожи, това са странични явления, които не можем да наречем будност на съзнанието. Да-ват нъкому сто хиляди лева да си направи една къща. Той взима парит, радва се, буден е. Тази радост не е негова. Тя е предизвикана изкуствено. Причината за радостта са парите, които той е получил. Утр взимат парите или кж-щата му, и радостта изчезва. Както е придобита, така ще се изгуби. Има един закон, който гласи: това, което се придобива, се изгубва; и това, което се изгубва, се придобива. Иъкой казва: „Дз спечелихъ". – Ще изгубиш. Друг казва: „г\з изгубих." – Ще спечелиш. Печалбите и загубите вервят периодически. Статистиката показва, че радостите и скърбите в живота вервят по опръ-делен закон. Когато дойде радостта, тя постепенно се качва, докато стигне най-високия верх. След това, тя започва бавно да слиза, докато дойде до една долина, Д"бто съвершено изчезва. Тук човек се намира в долината на мрака, г. е. в долината на скръбьта. Пон+зкога той слиза и до най-големи дълбочини, отдъто след време започва малък подем, възкачване нагоре, към верха на радостта. При качването се образува крива линия. Човек се качва по същия начин, както живакът в барометрите. Такова качване, повишение има и в сеизмографа. Колкото спадането на барометрите е по-голямо, толкова и про мъните в атмосферата са по-големи; колкото спадането е по-малко, толкова и промените в атмосферата са по-малки.
| |
| − |
| |
| − | Човек трябва да съпоставя явленията з разумната природа и в живота, да намира връзка между тях. Нищо в природата не става произволно. Щом е тъй, и скърбит, и радостите вервят по опр-вделен закон. Съвременните хора живеят в свят, дето скърбите и радостите се
| |
| − |
| |
| − | 9
| |
| − |
| |
| − | редуват правилно; затова, ако човек знае закона, на който тъ- се подчиняват, той ще може да опр-Бд-вли, кога ще му дойде някоя радост или скръб и кога ще си отиде. При сегашното развитие на чов-Бка, скърбите и страданията са неизбежни за него. Разумнитъ- хора могат да изб-Бг-ват скърбите и страданията, защото те знаят друг един закон, според който ги пртздвиж-дат. Разумният човтзк, като пр-вдвижда страданията, може и да ги избтзтеа. Обикновеният чо-втзк, като не може да ги пр-вдвижда, той трябва да изучава закона на отклонението; щом знае този закон, като дойде страданието, той ще може чрЬз огъваие да избегне най-големия му удар. Днес всички хора се стремят да избег-нат страданията, или поне да ги намалят. Това се постига с изучаване закона на отклонението, те. е. закона на огъването.
| |
| − |
| |
| − | Пророкът казва: „Втзчно веселие ще бъде те-вмъ". Какво е искал да каже пророк Исайя с ттззи думи? – Всеки човтзк, който е разбрал смисъла на живота, радостта му ще бъде траПна, . животът му ще бъде вечно веселие. Да разбе-реш живота, не значи да се примириш с него. Нтзкой казва: „г\з се примирих с живота". – Чо втзк нито може да се примирява с живота, нито да го отрича. По същия начин човек нито може да възприеме Любовьта, нито да я отрича. Нтз-ма чозъч в света, който да се е борил ст Любовьта и да е придобил нтещо добро. Нвма чо вЪк в св^вта, който да се е борил със силата и да е придобил нбщо добро. Любовьта, силата са абсолютни нтзща, с които не можете да се борите. В Писанието се казва, че Яков се борил с Бога, но Той го бутнал само с малкия си пръст, и Яков окуц-вл. Слт^д като се борил ц-вла нощ с Бога, от тази борба той доби голтзмо прозрение и много знания. След това той се обърна към Бога и каза: „Господи, Ти ме направи куц. Сега поне ме благослови!" Яков имаше братъ
| |
| − |
| |
| − | 10
| |
| − |
| |
| − | на име Исав, но между тях съществуваше никакво недоразум-вние, н-вкакво неразбиране, вслтзд-стзие на което Яков напусна бащиния си домъ-Исав, по-гол-^мият син на Исака, б-вше космат,, като кожена дреха. Той стана човек изкусен на лов, полски човек. Исак обичаше Исава, защото ядъше лоза му. Яков б-вше чов1зк мек, не-злобив по характер, и живееше в ша^ри. Реве-ка, майка му, обичаше Якова.
| |
| − |
| |
| − | Един ден Яков си вареше леща. Исав дойде от полето, изнемощ^л и гладен, без никакъв лов. И рече Исав Якову: „Я ми дай малко от твоята леша, защото съм изнемощЪлъ"! И рече Яков: „Продай ми днес първородството си". Исав рече: „Ето, аз съм на умиране, защо ми е това първородство?" И реч^ Яков: „Закълни ми се днес!" И закле му се и продаде първородството си Якову. Яков, като сегашнитъ-адвокати, направи договор с брата си и му каза: „Подпиши се тук!" И той се подписа, като мислъше, че тази работа е на шега. От този ден Яков стана богат, щастлив човек, придоби сила. Той взе полица от брата си и отиде да я шконтира в банката на майка си, но парите тръбзаше да се изтеглят от бащата. Обаче,. бащата нищо не знаеше за този договор. Вко знаеше, той не би го подписал. Остаръ-Исак и започна да не довижда. Той повика Исава и рече му: „Сине мой, аз вече осгарт^х, не знам де-;я на смъртта си. Вземи сега оржжията си, излъз на полето и улови ми лов: сготви ми вкусно ястие и донес ми да ям, за да те благослови душата ми пръци да умра". Отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе.
| |
| − |
| |
| − | Ревека чу това, което говор-вше Исак на Исава. Тя извика Якова и му рече: „Чух всичко, което отец ти говори на Исава. Сега, прочее, сине мой, послушай гласа ми в това, което ти поржч-вам. Иди в стадото, вземи от там дв ярета, да направя вкусно ястие за отца ти. както той'
| |
| − |
| |
| − | 11
| |
| − |
| |
| − | обича; и ще ги принесеш на отиа си да яде, зг> да те благослови преди смъртта си". Рече (Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз - мъж гладък. Баща ми може да ме попипа и ще се явя пред очите му като пртзлъстник и ще навлъка на себе си проклятието му, а ке благословението". Майка му знаеше, как да го преобрази и каза: „На мене да бъде проклятието! Ти само послушай гласа ми и донеси дв ярета!" Послуша я той и донесе двътъ- ярета; и сготви майка му вкусно ястие, както обичаше баща му. И взе Ревека по-добритъ- дрехи на Исава и облаче с те-бх Якова. И даде в ржггБт на Якова вкусното ястие и хляба, който приготви.
| |
| − |
| |
| − | Яков отиде при баща си и рече му: „Отче мой, ето ме! – Кой си ти? – Аз съм Исав, първородният ти син. Сторих, каквото си ми рекъл, за да ме благослови душата ти. И рече Исак Якову: „Приближи се, чадо мое, да те по- пипам, дали си ти Исав, или не. Гпасът е Яко- вов, а ръцът – Исавови. Ти ли си моя синъ Исав?" – Аз съм. Донеси ми да ям отъ
| |
| − |
| |
| − | лова ти, за да те благословя". Бащата яде от лова на сина си и го благослови. Тук Яков си послужи с една дипломатическа лъжа. Той взе парите от баща си – благословението – и си отиде радостен и богат.
| |
| − |
| |
| − | Като свърши Исак да благославя Якова, дойде Исав от лова си. Сготви и той вкусно ястие и донесе на отца си и рече му: „Да стане отеи ми да ме благослови!" И рече му Исак: „Кой си ти?" – Аз съм Исав, теоят първороден син. И разтрепери се Исак и рече: „Кой ще е този, който улови лов и ми принесе, та ядох и го благослових?" Като чу бащините си думи, Исав извика с голям и горестен вик: „Благослови и мене, отче мой! Не си ли задържал за мене поне малко благословение?" Баща му рече: „По-ставих вече господар над тебе; ще дойде цен, когато ще скъсаш този ярем, но ще ми-
| |
| − |
| |
| − | ' 2
| |
| − |
| |
| − | не ълго време още". Както виждате, гол^м ловджия, силен чов-бк бтЧше Исав, но заплака. като д^те.
| |
| − |
| |
| − | Сега, от гледището на съвр-вменните хора, вие ще кажете: „Яков е постъпил умно, а Исав, който продаде първородството си за една чинии леща, постъпи глупаво". Но след това, понеже Яков си послужи с измама спрямо Исава, в отношенията на дзамата братя се зароди умраза. Исав се закани ср^щу Якова, искаше да му отмъсти, като казваше: „Нека умре само баща ми, аз ще ти дам първородство! Ще употребя орж-жието и насила ще взема първородството си". И като чу това Ревека, повика Якова и рече му: „Чадо мое, послушай гласа ми и стани, та бътай при брата ми Лавана в Харан." Яков взе своята тояжка и тръгна на път. Отиде той при вуйчо си Лавана и трябваше да му слугува цели 14 години за двъ- жени. Той б"Ьше над 40 годишна въз-раст, когато напусна бащиния си дом. Теези из питания му б^ха необходими, за да развие хубавото, което б^ше вложено в неговата душа.
| |
| − |
| |
| − | И излезе Яков от Вирсавее и отиде в Харан. И стигна на едно място и пр-внощува там, защото бъше залязло слънцето. И видъ-сън: „И ето, стълба, поставена на земята, на която верхът стигаше до небето; и ето, ангелигЪ слизаха и възлизаха по нея". Така той вид!} славата "осподня, вид% реда и порядъка, който царува в небето и разбра, че Божието око бди на-зсйкжцъч Той п чувствува, че това мъхто е Божествен ), с«ем!ено и принесе жертва Богу, като направи обрек и рече: „Ако бъде Бог с мене и ме умази в оз лжт, по който отхождам и се верна с миром в дома на отца си, тогаз Господ ще бткде Бог мой. И от всичко, каквото ми дадеш, ще дам десятък на Тебе". Господ об-^ща да го благослови.
| |
| − |
| |
| − | Отиде Яков при вуйча си Лавана, който по--гглши с него така, както той се отнесе с Исава
| |
| − |
| |
| − | Тук Яков се влюби в по-малката дъщеря на Лавана – Рахила, и поиска я за жена. Лаван му отговори: „Ще ти дам Рахила, но ще ми рабо-тиш седем години заради нея". Сл^д изтичането на тия седем години Лаван му даде за жена по-голтзмата си дъщеоя Лия. Той постъпи с Якова като търговец на дребно. Такъв б~Бше той по характер. И рече Яков на Лавана: „Що е това, дтзго ми стори ги? Не ти ли слугувах за Рахила? Защо ме излъга?" – Ще ми служиш още седем години, ако искаш да ти дам Рахила. Тъй щото. Яков требваше да служи на Лавана 14 години, да му пасе овце.те"Ь, за да изучи Божиитъ- закони и от ттзх да разбере, какви са човтзшкитъ- закони и разпоредби. Не само Яков, но всЬки чо-вЬк тртзбва да мине пртзз тази вътрешна опитност.
| |
| − |
| |
| − | Яков прекара 14 години на работа при Лавана и р-вши най-посл"Б да се верне в бащиния си дом. Той рече на Лавана: „Пусни ме да си отида на моето мтзсто, и на моята земя " Лаван му отговори: „Забтзлтззвам, че Господ ме благослови заради тебе. Затова, опртздтзли ми запламтя си, и ще ти я дам!" Яксв знаеше изкуството да заставя овцете да раждат все пръчкави и шарени агнета, затова каза на Лавана: „Всички пръчкави и шарени овци и кози са мои, а останалите – твои". Лаван се съгласи на този договор, но скоро елтзд това измъъш на условията. Тогава Яков се обърна към Господа и получи отговор на своята молитва: „Видтзх всичко, що ти прави Лаван. Стани сега, та изл-тзз из тази земя и се верни в земята на рода си". Той взе жените си, дъщата си и богатството си и тръгна при баща си в Ханаанската земя. И в третия ден обадиха на Лавана, че Яков побегна. И гони го Лаван седем дни път и стигна го в гората Галаад, д"бто се примириха. Яков продължи пътя си и проводи въ-стители до брата си Исава, да му съобщат, че се връща в бащиния си дом. Но
| |
| − |
| |
| − | понеже се боеше ог Исава, изпрати му в дар гс ляма част от добитъка си, за да омилостив; лицето му, да не му отмъщава. Исав се зарадва и сам излезе да го посрещне. Двамата братя се примириха по един разумен начин. По същия начин иде и благословението на хората.
| |
| − |
| |
| − | Съвременните хора, като Якова и Исава, могат да се примирят по един вътрЪшен начин. Яков и Исав представляват два принципа, два елемента, които съществуват в самия чов"Ьк. Единият принцип е творчески; той гради, създава. Другият принцип обработва и съхранява. Яков представлява принципа на обработването и съхранението, а Исав – творческия принцип. Следователно, когато творческият принцип вземе надмощие в човека, в противо-дейстие на него се явява разрушителния принцип, който го заставя да проявява нетърпение, да не дочаква реализиране на своите идеи. Такъв чо-век, като започне една работа, дойде донекъде и я напуща. Той ражда идеи, пристъпва към тЬхното реализиране и след време ги напуща, оставя ги недовершени, неразработени. Защо? Пари не му достигат. Гледате, некъде започват да сгроят г лема, хубава къща, но скоро я напущат – не-мат средства.
| |
| − |
| |
| − | Същото нещо се забелезва в живота на много от съвоеменните хора. Те започват не-какво големо предприятие, но скоро се убежде-ват, че немат средства, необходими за неговото довершване. Не се минава много време, виждате, те отпадат духом, изгубват всекакъв смисъл в живота. Защо? – Те мислят, че щастието седи във външните придобивки на живота. Вечната ра-дост и веселие седят във вътрешното единение с общото, с Божественото съзнание, в което прониква целото Битие. във вселената съществуват две съзнания: едното е Божественото съзнание, те. е. съзнание на общото, на целото, в което нема разединение; другото е съзнание на частите, кои-
| |
| − |
| |
| − | 1з
| |
| − |
| |
| − | то се различават една от друга по степеньта на своето развитие. Например, между съзнанието на кристала, на червея и на птицата има голяма разлика. Ще кажете: „Коисталите имат ли съзнание?" – Имат. В природата няма мъртви Н"Ьща. Това, което считат за мъртво нещо, то е начало на живот., те. е. най-малкото, най-слабото проявление на живота. В кристалит-в, в камънит-г животът се проявява в най-слабия си разк 'вр; дойдем ли до човека, жизотът се проявяв.; в най-голямия си размър. Обаче, за да се прояви животът в най-големия си размърг,, изискват се съотвътни условия. Това значи: не всъка човешка о-орма може да служи за проява на живота в неговата най-висока степен.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: всички, които не разбират основния закон на живота, искат да подчинят цялото човечество на себе си, те. е. те искат да подчи-нят цялото на частит. Това е немислимо. Часть-та не може да I одчини цялото на с°бе си; нито пък една част може да подчини друга част на себе си. Между частите има съотвътствие, но не и подчинение. Те-б могат само да се хармонизират помежду си. Единството, което прониква и владее всичко, това е цялото, те. е. съзнанието на Бога. Понъкога човек усъща, че нъкаква сила го дър жи в ръцът си, и той иска да се освободи от нея. Хората, като не разбират закона, считат, че тази сила ги заробва, сковава. Това показва, "е те вервят в разръз с тази сила. Дойдатт-> ли в хармония с нея, никакво робство, никакво ско-ваване не биха изпитвали. Никой човек, никое светло същество не може да се освободи от тази сила. Всички опити и усилия в това направление са останали безрезултатни. Извън Божественото съзнание народ не може да съществува; извън Божественото съзнгни • нито общество. нито дом, нито човек може да съществува. Извън Божественото съзнание съществува робство. В Божественото съзнание сжшествува истинска
| |
| − |
| |
| − | 16
| |
| − |
| |
| − | свобода. Всички хора, кои го психологичен 1 не приемат Божественото съзнание, гб са иззън Него, и привидно само са свободни, но нямаг съответствие с другите хора. Те сами се оежж-дат на вечни страдания и недоволства от живота и казват:,, Нас никой не ни обича; за нас никой не мисли." Възможно ли е един разумеп, един любет човек да не намери някой да го обича? Щом г/вма кой да го обича, това показва, че такъв човек се е откженал от Божественото съзнание. Насила може ли да го обичат? Н1зкой момък открадне една мома и мисли, че де може да ч застави да го ооикне. Физическото може да се вземе чрез -;асилие, но духовното никога. Духовно човек е свободен.
| |
| − |
| |
| − | Г'ричинага за заблужденията, кои го създават нещастията в света, се дължат на това, че хората миелчт, какво духовното може па се подчини на човешки закони. Физическото начало з човека, неговото те+>ло могат ца се подчиняват не закони, но духовното в човека, неговият дух никога не се подчинява. Следователно, всеки човек, който е съзнал, че неговикт дух е свободен, е прав в своите разсжждения. Всеки човек, кой го е съзнал. че неговата душа е свободна, е прав в своите разбирания. Такъв човек може да има вечна радост и вечно веселие в себе си. Не мислете, че свободата сега се придобива. Тя сжшествува като качество, като атрибут, като пооява на Истината. Всеки човек, който обн"а Истината, той непременно ще бъде свободен. Щом е свободен, той ще може и д обича. Човек , който нема свобода, той не може да обича. Здравият човек може да обича, а еолният ше се учи на Любовьта; той ще се учи да обича, като гледа, как другите хора му прислуж-ват. Като гледа само, как близките прислуж-ваг наоколо му, той ще види, какви чудеса верши Божествената Любов.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, местото, до което са достигнали съ
| |
| − |
| |
| − | 17
| |
| − |
| |
| − | вртзменните хора, е изразено в стремежа им към щастие, към радост и веселие. Днес всб-ки човтзк иска да бъде радостен, затова той тртзбва да се заеме с изучаване на радостта. Тя трябва да се изучава така, както се изучават растенията, които се посаждат в земята. Тя тртзбва да се изучава така, както се изучават условията, при които се градят къщигб. Питам: при какви условия човтзк може да бъде радостен? – Човтзк не може да бъде радостен, ако окржжаващите не са радостни. Човтзк може да бъде радостен I--, даже и при скръбни хора, ако той внася между тях своята радост. Този закон се прозтзрява навстзкъд в живота. Един човтзк може да бъде търговец само тогава, когато умее да пласира своею производство, или своята стока. Един овтзк може да бъде учен само тогава, когато знае да пласира своето знание между хората. Не може ля търговецът да пласира своята стока, и умекият -- своето знание, и двама га са оеждени да фалират. В това от иошение. ако човекът на радостта крие своята радост, както банкеръг – парите си, той неизбежно ще фалира. Обаче, в духовния евтзт съществува следния закон: който разумно влага своята радост, кеято е живо н-вщо, той никога нтзма да я изгуби. Радостният човтзк всякога се стреми да направи и другите хора радостни.
| |
| − |
| |
| − | Пигате: „Защо хората са нещастни?" – Има ред причини за нещастията на хората: те могат да бъдат от физически, от духовен и от умствен характер. Физичрските причини за нещастията на хората се дължат на това, че в материално отношение не им достига нтзщо. Причини от цуховен характер са, когато хората нтзма д да пласират своите чувства. Напримтзр, някой човтзк нтзма нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра, които да го обичат. Умстве-ните причини за нещастията на хората се дължат на това, че те нтзмат знания, а съзнават, че
| |
| − |
| |
| − | 18
| |
| − |
| |
| − | трябва да имат; те-б имат идеали, но не могат да ги реализират. Внесете в ума на един нещастен човек мисълта, че той постепенно може да постигне своите идеали, и нещастието му ще изчезне. Човек може да постигне всички идеали на своята душа, но постепенно, не изведнъж. Н-вма закон в света, по който нъщата могат да се постигнат изведнъж. гЛко пуснеш водата на някой океан да изтича през един отвор, тя не може да изтече наведнъж, колкото голям и да е този отвор. Дълго време ще мине, докато изтече всичката вода на този океан. Радостта, щастието е Божествен океан, в който живеят хиляди и милиарди същества. Ето защо, ще се пуща по малко радост от този океан, да не би съществата, които живеят в него, да првячат. Както има опасност от пресищане в яденето, така също има опасност от прътж-пяване на чувствата при голвма радост. Който иска да бъде шастлив на физическия свъ, нека остава винаги недоял, да оставя мвсто в стомаха си поне за още 20 хапки. Не докарвайте н-вщата до твхния краен првдел! Не искайте невъзможното от живота! Не желайте да бъдете по-щастливи, нито по-нещастни от другите хора! Бъдете нещастни и щастливи поне колкото другите хора!
| |
| − |
| |
| − | Казвате: „Защо да не желаем повече щастие и по-голяма радост от тази на другите хора?" Ще ви обясня, защо човек, при сегашните условия на живота, не може да бъде по-радостен и по-щастлив от другите хора. Може ли човек на земята да пръживява радостта на херувимите, серафимите и ангелит? – Не може. Защо? – Тъй както е създадена днес нервната система на чо-века, тя не е в състояние да издържи на трептенията на висшата радост, каквато изживяват възвишените същества. Попадне ли човек в трептенията на такава радост, неговата нервна система, както и мозъкът му съвершено ще се раз-
| |
| − |
| |
| − | 19
| |
| − |
| |
| − | строят. Тази радост ще донесе нещастие на човека. Тъй както е усгроен човек, той не може да издържа нито на висшите, нито на низшите трептения на Някои сткщества. И от едните, и от другите той остава с лоши последствия, защото нервната му система не е приспособена към тях.
| |
| − |
| |
| − | Един български медик, който се отличаваше със силно критически ум, разправяше за опит-ността на една 90 годишна баба. Тя разправяла, че когато била млада булка, един змей се злюбил в нея. Змеят представлява същество от по-низка еволюция от човешката. Той е астрално сжше-ство, което не може да съществува на земята, между обикновените хора. Според преданието, за него се говори, че той имал малки крилца под мишците си. Змеят се влюбил в тази жена, когато тя била вече женена. Това се случило във времето на Херцеговинската война. Той й казал: „Яко б-Бх се влюбил в тебе преди оженването ти, и след това ти се оженеше, щт=х да убия мж-жа ти, но сега вече няма да сторя това. Въпреки всичко, тсй я посйщавал често и я милвал, но неговитЪ милувки оставяли сини петна по тЪлото й. Дълго вр^ме след отдалечаването на змея, тази жена требвало да лекува своите сини петна. По едно време, требвало и той да вземе участие в Херцеговинската война и затова, преди заминаването си се явил на своята любима и казал: „Тук, наблизо, има едно кладенче, от което водага ще извира, докато бъда жив. Убият ли ме във войната, кладенчето ще пресъхне, и връзките между нас ще се прекъснат. Това ще послужи като емблем, по който ще познаеш, дали съм още жив.
| |
| − |
| |
| − | Яко някой съвременен лекар констатира сините петна по телото на тази жена, той ще каже, че това е некакво паталогическо състояние. Други пък ще кажат, че това са приказки от 1001 нощ. Яко се вслушваме в такива разкази, ще ви-лим, че едни от тех могат да бжцат веони,
| |
| − |
| |
| − | 20
| |
| − |
| |
| − | <л други - неверни. Невярното седи б това, че радостта и любовьта ни се дължат на същества от този свят Такава е опитността на всички добри хора. Когато нъкое възвишено, разумно същество иска да ни предаде своята радост, своята любов, то избира някоя човтзшка форма, чртвз която я предава. Това възвишено същество се вселява, например, в една красива мома, която запалва чергата на нтзкой млад момък от че-тирите краища. Той ходи, обикаля около нея, но един ден това възвишено същество напуща момата, и любовьта на момъка към тази мома изчезва. Сега той намира, че тази мома не представлява нтзщо особено. Го гази причина, именно, ние виждаме, че хората постоянно се влюбват и раз-любват. Това показва, че Любовьта иде отгор. На земята тя се проявява вртзменно, а расте и се развива само в Божествения светъ- Е това отношение тя мяза на прълетните птици – дохожда и си отива. Дойде ли Любовьта, ти се радваш; замине ли, ти скърбиш. Не скърбете, ко гответе се да я посрещнете, тя пак ще дойде. Тя идва и си отива периодически. Павел е разбирал този закон и затова е казвал: „Работете, докато сте в пролътта на своя живот!"
| |
| − |
| |
| − | Сьвременните хора са още далеч от Бога. Тяхните сърца не са изпълнени с Божията Любов. Любовьта осмисля живота и му придава из-раз. Човекът на Любовьта има творчески дух. Той е винаги радостен и готов на подвизи. Н"Ь-ма мъчнотия, която той не може да пръодолее. Човекът на Любовьта се отличава с здраве и красота: очи, уста, нос – всичко в него е красиво; движенията му са хармонични и пластични. Д-бто мине, всички се обръщат да го гледат. От него лъха свъжест и аромат. Любовьта не е достояние само на религиозните хора. Встзки човек, бил той светски, или духовен, може да придобие Любовьта. Обаче, съществува елтздният законът всеки, който иска да придобие Любовьта, тр-вбва
| |
| − |
| |
| − | 21
| |
| − |
| |
| − | да бъде в контакт с Божественото съзнание, защото То прониква тълото на човека: в кл"бткигб на неговия мозък, на дробовегЬ, на стомаха му и те. н. Всеки, който разбира това н-вщо,като изучава вътр'Бшнитъ' причини на живота, той е в състояние да направи най-малкия контакт с Бога. От тоз момент той е щастлив човек, защото настава обрат в неговата съдба. Направите ли най-малък контакт с Бога, вие извед-нъж ще обърнете ц"бл лист от своя живот. Достатъчно е да имате най-малкото съприкосновение с Бога, и кармата ви ще се смекчи.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, всички усилия на съвременната култура са насочени към това, да поставят б-влата раса поне за момент в съприкосновение с Божественото съзнание. Дойде ли до това съприкосновение, между всички народи, между всички хора – свещеници, учители, управници, търговци – ще настане вътръшен пръврат; всички хора ще въз-приемат идеята за Бога, която ще внесе в ду-шит, в умовет и в сърцата им нещо ново, светло и възвишено. Когато се говори за развитието на индивида, на обществото или на народа, ние подразбираме, именно, момента на съприкосновение с Бога, или тъй наречения „вжзелъ" в историята на човешкото развитие. Някои наричат този момент „вътр"Бшна точка на съприкосновение". Ако при това съприкосновение съзнанието на човека е будно неговият живот непръменно ще се преобрази. Обаче, ако той философствува и се съмнява, животът му няма да се пръобрази. "В положителния живот човек трябва да има абсолютна вяра в доброто, в Любовьта. в Мъдростта и в Истината, които ръководят ц^-лия живот. Те са козмически сили, спорец които, между всички явления, в какъвто ред и .да са, има вътръшна връзка. В това отношение всеки човек може да подобри живота си. Мнозина вече са го подобрили. Те са направили вътръшна връзка с Бога. Ксито не са я напра-
| |
| − |
| |
| − | 22
| |
| − |
| |
| − | вили, нека я направят. Други нека обработват суровия материал, който са придобили. Трети нека го изтъчат, а четверти – да се облъкат с него. На учения човек не са нужни само пари и книги. Той трябва да учи, да чете и да пише. На дътето не е достатъчно знанието само на една-дв букви. То трябва да знае цялата азбука, от която първо да образува срички, посл – цели думи, сл бд това – цели изречения и те. н.. Освън това, не е достатъчно ученикът да има само красив почерк, но в този почерк трябва да има съдържание и смисъг.
| |
| − |
| |
| − | В духовно отношение мислит-б и чувствата на човека не са нищо друго, освън писмо. Мислиш ли – пишеш нещо; чувствуваш ли – пишеш н-вщо. Яко погледнете с очитъ1 на ясновидеца, ще видите, че вашитъ- чувства и мисли са написали хиляди томове, хиляди книги. Яко отворите една от книгите на вашия живот, там ще намерите много нъша написани. Н-бкъдЪ ще видите еднообразни и слаби отгечатъци; другад ще видите силни отпечатаци. Пс това се познава, доколко вашитъ1 мисли и чувства са били силни. Някой мисли да си прави К/Жща. Като погледнете този човек, на много мъхта ще видите отпечатана мисълта за къщата. Когато н"бкой момък обича една мома и силно мисли за нея, обикаля около дома й, ще видите най-малко на хиляда мъста отпечатана у него мисълта, че той обича. Тази мисъл е наредена в неговата книга много пъти и то систематично, едно сл друго, като броеници. Друг момък обича някоя мома, но той написал тази мисъл само върху един лист от свеята книга, а по-нататък следват други нъща. Питам: кое е по-хубаво, да напишете една и съща мисъл 10,000 път^, или да я напишете само веднъж? Ще кажете: „Това са приказки от 1001 нощ. – Това е наука, която всеки мо>не да провери.
| |
| − |
| |
| − | Ние говорим та реални, за положителни
| |
| − |
| |
| − | 23
| |
| − |
| |
| − | неща, които сме изучавали. Онези, които се за-нимават с записите на природата, знаят, че там всичко е напечатано – достатъчно е човек да знае да чете това писмо. Често от невидимия свят слиза комисия да разглежда книгите на живота, при което ликвидира със старите, а отваря нови, неписани още книги. Хсрата наричат това съдба. Така свъ"гът ще бжце съден. Тази комисия по-стъпва така, както постъпват много комисии, назначавани от разни началници на светски учреждения. Пр"Бди години в Америка било издадено решение да се записва всичко, което американското правителство предприемало и изпълнявало. В продължение на 20 - 30 години се напълнили толкова много книги с всички разпоредби и решения на правителството, че станало нужда да се търси спеииално здание за съхранение на тия книги. По тази причина станало нужда да се избере комисия, която да прътледа гЬзи книги, и непотребните от те-бх да изгори, да бракува; и после, за същата ц"бл пък да отвори нови, чисти, ненапи-сани книги.
| |
| − |
| |
| − | Същото нещо става и в живата природа. От невидимия свят слиза комисия, която взима участие в ликвидацията на човешката карма. Тя ще прътледа всички кни! и на човешкия живот и което може да остане, ще го остави; което е за изгаряне, ще го изгори и ще освободи човечеството от ненужен материал. В това седи спасението на човечеството от греха.
| |
| − |
| |
| − | В прочетената глава се описва състоянието на хората, ксгато Духът Господен дойде между тех. Когато Духът Господен цошъл върху човека, той ще се очисти вж^решно. Красиво е, обаче, да не чакаме Божествения огън да дойде и тогава да се чистим, но да се очистим преди да е дошъл Той върху нас. Сега от човека се иска приложение. Приложението седи в това, да знае човеч, как да запазва благата на Любовьта, благата на Мъдростта и благата на
| |
| − |
| |
| − | 24
| |
| − |
| |
| − | Истината. В това отношение той трябва да изучава състоянието на своя ум. Умът може да се разглежда обективно. В нашето съзнание има известни явления, които ние не можем да разглеждаме. глко започнем да мислим за те-бх, изпадаме в сънно състояние. Казвам: там, дъчо чов-бк е буден да разглежда себе си и да раз-сжждава върху извъхтни свои прояви, нека раз-сжждава, нека се учи; дойде ли до една област, в която почва да заспива, да не отива по-ната-тък, там да спре. Това показва, че тия явления не се подават на разглеждане. Попаднеш ли в нъкое дисхармонично състояние, постарай се да го изолираш от себе, си без да го чоплиш. „Вечно веселие ще бъде тъм." Това състояние не зависи от самия чов-бк, но от Първичното съзнание. Когато човек е сверзан с Първичното съзнание, ще има въчна радост в себе си. Как може да се подържа тази връзка? – Чрез молитвата. Тя представлява метод, чрез който човек може да се държи в по стоянно съприкосновение с Първичното съзнание, от което да че >пи сили за сверта. Всички духовни, всички умствено развити хора могат да имат тази връзка. Тя е много естествена, не прилича на изкуствените връзки, които хората създават помежду си. Първичната Причина на нъщата не е тази, за която говорят съвременчата религия и култура. Тя е н^що подобно на „елексира на живота", който нтзкога алхимиците са търсили и изучавали. По какво се различава елексирът на живота от обикновения ц-вр? Когато човек употръ-бява обикновен цър, той може да вземе от него 2 - 3 пъти наред и пак да не му подейству-ва. Дадете ли, обаче, на н^жой умираещ само една капчица от елексира на живота, и то разредена, този човек веднага ще стане от леглото си и ще придобие безсмъртие. Той може да жи-вее 100-200-500-1000-2000 години, колкото желае, докато се насити на живота. Никой не мо-
| |
| − |
| |
| − | 25
| |
| − |
| |
| − | же да отнеме живота на човек, който е пил от елексира на живота, осв^бн той сам. По това се отличава и Божията Любов, Божията Мж-дрост и Божията Истина. Р\ко си мъртав и се докоснеш до те-бх, ще оживееш. Това не е само идея, но повече от идея. Любовьта, сама по себе си, е мощна сила, която се приспособява и към условията на земния живот. Щом Любовьта се докосне до човека, тя осмисля неговия физически, духовен и Божествен живот. Щом се докосне до физическия му живот, тя му показва, защо и как трябва да живее, като физическо същество; щом се докосне до духовния му живот, тя му показва, защо и как трябва да жив^е, като духовно същество Сл-бд това тя съединява всички тия нъща в едно.
| |
| − |
| |
| − | Някой казва: „ Защо трябва да живея на земята? Аз искам да жив-бя на небето." Казвам: едно вр-вме ти жив на небето. Кой те накара да слъзеш на земята? Ти дойде от небето, без да разбираш зашо ще дойдеш: и сега, пак без да разбираш, кскаш да бъташ нагор. Качването нагори и слизането надолу Ьще не разр-вшават въпроса. Всеки, който слиза на земята, трябва да знае, защо слиза. Чов-бк може да слъзе на земята по три причини: или да се мъчи, да изкупва гр-вхо-вет- си; или да се труди, да се учи; или да помага на другите хора. Пророкът казва: „Тези, които работят за другите хора, гб са придобили въчна-та радост, или, казано на окултен език, имат постоянна връзка с Божественото съзнание. Който има тази връзка, той разполага с магическата прж-чица: щом удари с нея, и палати се образуват, дрехи и ядене се приготвят – всичко имат на разположение. Който е във връзка с Божественото съзнание, той всичко може да направи. Европейците, които ходят в Индия, разправят за чудесата на индийцигб. Някои факири, със силата на своята мисъл и воля, могат да посадят свмка от пор-токал и в продължение на половин час да из-
| |
| − |
| |
| − | 26
| |
| − |
| |
| − | расте портокалово дръвче, да цъвне, да верже плод и да узрее. Какво искате повече от това? Ще кажете, че това е анормално явление. По-скоро, сегашните условия в природата са анормални, но не и те^бзи явления, които хората считат чудеса.
| |
| − |
| |
| − | Това, което става сега в природата, е анормално Например, всъка година плодовете не зреят по едно и също време. Тази година узрязането на. плодовет е закъснъ\по с 25 дни; идната година ще узр-ьят 25 дни по-рано. Понеже пролЪтта тази година закъснъ- с 25 дни, затова хората ще се залюбят 25 дни по-късно; някои хора ще се съ-будят 25 дни по-късно и те. н. Това са изключения, наистина, но статистиката показва, че за всЬка година може да се опредъпи количеството на пара-ходит, които ще потънат, на къщитЪ, които ще изгорят, ражданията и умиранията на хората по целия свят. Н~бщо повече, тия данни могат да се изчислят даже и за отдЪлни градове, като Париж, Лондон, Берлин и други. Ьгбкои хора пък могат да опрътгкпят, колко души, например, има в България, колко в Англия, в Америка и другад"Б, които са в съприкосновение с Първичното съзнание.
| |
| − |
| |
| − | „В-^чно веселие ше бъде те-бм." За да добиете въчната радост, приемете дълбоко в ума си мисълта, че чов-бк може да бъде в съприкосновение с Първичната Причина. Това е задача на всеки едного. Всичко, което алхимицитъ- са изучавали, и вие може да изучавате. Това трябва да бъде импулс за вас. Не търсете щастието на друго място, освън във връзката ви с Първичната Причина. Може да четете много книги, да наблюдавате природата, но всичко това са външни обекти, които могат да ви въздействуват; обаче, едно трябва да знаете: има само един път! Има известни състояния у човека, които зависят напълно от другия св"бт. Когато обичате Бога, от другия св^те ще дойде едно същество от висша йерархия ца направи връзка с вас. Такъв пример имаме
| |
| − |
| |
| − | 27
| |
| − |
| |
| − | с апостол Петра,; който бъше затворен и око- ван във вериги. Един ангел дойде от невидимия свят, бутна оковит"Б му и каза: „Стани, свободенъ си!" Като се събуди, апостол Петър запита ангела: „Как ше мина пртвз стражарите?" Не мисли
| |
| − |
| |
| − | за това! Ангелът махна с ръката си и стражари-те заспаха. Посл каза на Петра: „Иди при своите братя и не мисли за римските войници!" Като излезе вън, апостол Петър се запита: „Сън ли е това, или не?" Като видт, че не е в затвора вече, разбра, че се намира пртзд реалността. Значи, докато си в затвора, това е сън; изл-взеш ли от затвора, това е реалност. Дойде ли нъкое възвишено същество при вас, оковитЪ ви ще паднат, и за вас ще настане въчна радост.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, аз поздравллвам всички онъзи, при които е дошло едно възвишено същество и ги е бутнало да станат! На другиттз, до които това съще-ство не се е докоснало, пожелавам да дойде при тях, да ги бутне и да им каже-' „Станете сега! От този ден ще започне вашата въчна радост, вашата въчна свобода." Направите ли връзка с такова възвишено същество, тя вече не се къса, понеже е казано в Писанието : „Привлъкох ги с нишката на Любовьта." Сверже ли ви Бог с тази нишка, тя никога вече не се къса. Р\ко н-нкой се опита да скъса тази нишка, главата му ще пати. Не се къса тази връзка. Държите ли връзка с Първичната Причина, Тя ще бъде на ваша страна. Този е най-важният въпрос за вас. Всички други въпроси оставете настрана! Те сами по себе си ше се разръшат.
| |
| − |
| |
| − | Връзка с Първичната Причина това е ра-
| |
| − |
| |
| − | достта, която вечно ще пръбъдва във вас.
| |
| − |
| |
| − | Бесъда от Учителя, държана на 3 юни, 1928 г. в гр. София.
| |
| − |
| |
| − | Кога ражда
| |
| − |
| |
| − | „Жена кога ражда".*)
| |
| − |
| |
| − | Една ханъмка ог Цариград, която била от високо произхождение, дъщеря на бей, веднъж запитала: „Как се ражда хл^вба по дърветата? Такива големи ли са самуните, каквито ги купуваме?." Подобни въпроси задават, наприм^р, и някои от съвр-Бменните хора; те говорят за това, що е животът, какъв е неговият харак-тер и те. н. Ние, обаче, говорим за живота като проявление и като форма на Божествения свят.
| |
| − |
| |
| − | Други запитват: „Какво нещо е чов^кът?" – Човек е създаден по образ и подобие Божие. Запитайте някой религиозен човек нещо за Бога, той ще ви даде всевъзможни обяснения, като че Го е виждал. Запитайте н"бкой учен чов-бк нещо за Бога, и той, без да Го познава, ще ви даде различни опр-БД-вления, ще ви говори за създаването на света така, като че е приежт-ствувал при този акт. За такъв религиозен чов-бк се казва, че той глава има, тъло няма; за такъв учен се казва, че той гбло има, глава няма. Тия хора започнали да третират такива важни въпроси: що е Бог; как е създаден светът и те. н. Какво струва глава без те-бло? Какво струва тъло без глава? В този смисъл човечеството пред-ставлява тялото на Бога. Бог представлява главата, главната идея, намъстена върху тълото. Значи, Бог – главата – живее върху човешкото те-бло. Следователно, жилището на Бога е чов-бш-
| |
| − |
| |
| − | *) Иаана ]о--2. {
| |
| − |
| |
| − | 4
| |
| − |
| |
| − | ката глава. Бог живее в главата на човеке Като ви говоря за глава, не разбирайте гла вата на съвременния човек. Добр щъше да бж де, ако имахме главата на първия човек, па Мдама, да разгледаме черепа му, какъв е бил по форма, по размъри. Цели 8,000 години вече, от как главата на Адама е била тласкана' във вълните на морето, та сега вече е обезличен първичният вид, който Бог му е дал. За тази първична глава се говори в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." Едва ли може да се намъри днес чов"бк в света, който да е запазил първичния образ на своята глава. Тя днес се е напълно изопачила, обезличила. Ако^ става въпрос за Любовьта на съвременния човек, за нея се казва, че е любов от картошки. Дко става въпрос за Мъдростта, за неговото знание, за тях се казва, че са още на много низко стъпало. Когато майката се радва на своето живо, здраво дете, тя има едни разбирания; когато изгуби дътето си, тя има други разбирания. Значи, за един и същ въпрос майката има дв1з различни схващания.
| |
| − |
| |
| − | Мнозина питат: „Защо Христос е казвал, че когато жена ражда, скърби?' 'Това представлява положението на жената след гръхопадането, затова Христос казва, че от това време насам жената ражда със скръб и страдания. Значи, било е време, когато тя е раждала без скърби. Това положение има и символистическо значение. То подразбира: всека нова идея, или вс^ка нова мисъл,. която се зачева в човешката душа, среща съпротивление още преди да се е появила в света.
| |
| − |
| |
| − | Днес всички съвременни хора разръшават въпросите колективно. Затова, именно, всеки на-род, всъка държава казва: „Рько е добре на държавата, добр ще бъде и на поданиците й." Това правило е верно за държавата, но и обратното е верног ако е добр на поданицит, добр ше бъде и на държавата; ако не е добр на-
| |
| − |
| |
| − | 5
| |
| − |
| |
| − | поданиците, няма да бъде добре и на държавата. Под думата „държава" ние разбираме сбор от разумни същества, събрани на едно место, ръко-водени от известни разумни закони, с ц-кл да живеят организиран, разумен живот. Такъв живот съществува и в растително то царство, между растенията. Например, джбовите дървета, като отделен народ, живЕят в известна област; буковите дървета, като отделен народ, жив1зят в известна област; плодните дървета, като отделен народ, също тъй имат своя специална область – всички дървета и растения, като отделни народи, имат свои определени зони, в които растат и се развиват.
| |
| − |
| |
| − | Растенето представлява физическия живот на човека. До известно време той расте, и после растенето спира. Защо? – Когато растенето спира, настъпва развитието на човека. Развитието на човека се отнася д..о неговитт, сили – проявява се волевата страна на човека. Щом се създадат условия за развитието му, първо се проявява ума, а после Божественото в него. Божественото, именно, отличава човека от другите същества, поради което е казано в Битието: „Човек е на-правен по образ и подоби^ Божие." И в Писанието се прави разлика между първи-; правен от пръст, или от материя, и вторият – от дух. За първия чов"бк се казва, че е бил жива душа, а за втория, че е бил живо-творещ дух. В първия човт^к Бог е вдъх-нал жива душа. Това представлява продължите-лен процес. За втория чов"бк – за Христа – се казва, че бил животворещ дух, те. е. той представлява най-възвишеното у човека - неговата душа. Христос представлява възвишеното съзнание на човека, което, за да се оформи, трябва да има вътрешна опора. Вътрешната опора е духът на човека, който определя неговото безсмъртие. Който нема тази вътрешна опора, той «е може да бткде безсмъртен. Изобщо, казва се,
| |
| − |
| |
| − | 6
| |
| − |
| |
| − | че душата е безсмъртна. Това е философски въ-прос, но питам: безсмъртни ли са душите нз всички хора? Казват, че всички хора са чада Божии. Да, вейки чов-бк, който има Божие дихание, той е чадо Божие, той е Син Божий. За онези души, които имат Божие дихание, н^ма защо да доказваме това; он-бзи пък, душите на които нямат Божие дихание, ще оставим да вервят по-естествения път на своето развитие.
| |
| − |
| |
| − | Често хората изпадат в известни противо ръчия. Защо? – Защото те-б не съпоставят нещата. Питам: какво ще се ползувате, ако в аудиторията на н^кой виден съвр^менен професор вкарате вашитъ- най-хубави коне и волове да слу-шат лекцията му? Или, какво ще се ползувате, ако ги запишете студенти в университета? Казвате: „Има коне, които знаят да смятат, да ва-дят квадратен коргн от н-^кои числа." Каз-вам: това са конски квадратни корени! Когато на един трън се присади н"бкоя благородна при-садка, и този трън ражда хубави, благородни плодове, от кого зависи тооа? – Това не зази-си от тръна, а от онази благородна п';>исадка, която някой разумен чов^к е присадил.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, първият въпрос, който чов-бк тръб-ва да знае за себе си е сл^дният: има ли той душа, или няма? Всички души не са излезли от Ьога изведнъж, в едно и също вр-Бме, но поел "Ьдователно, във вр-вме и пространство. В тази поотвдователност на своето излизене, те-б се на-мират помежду си в такова отношение в каквото се намират музикалните тонове един спр-в-мо друг. В отношенията си душитъ- съставля-ват помежду си известни хармонични групи. Хората на сегашната еволюция отчасти само разреша-ват въпроса за произхода на човека. Те-к започ-ват от най-малката клетка, проследява 1Ъ пътя на постепенното '.'; развитие, докато стигнат до човека. Значи, те"Б разглеждат въпроса еволюционно. Източните народи вервят по обратенъ
| |
| − |
| |
| − | 7
| |
| − |
| |
| − | път: те излизат от найтолъпата клътка, от Божественото й произхождение, и постепенно сли-зат до най-малката клетка. Те разглеждат въпроса инволюционно, те. е. излизане на човешката душа и дух от Бога и слизането им в материята. Дотук те-е спират, по-нататък не разглеждат въпроса, защото мислят, че знаят всичко. Обаче, сл^д гбх идват западните народи и каззат: „Верно е, че от това мтзсто, до-дтвто човек е слъзъл, по-нататък не може да верви. Но там ли трябва да остане? Не, той може да направи малка кривина и да извие нагори, за да започне своето възкачване." Значи, западните народи, в развитието на всички същества, приеха закона на еволюцията, който се подържа и до днес. И еволюцията, и инволюция-та са верни положения: човтзк слиза и се качва; смалява се и се увеличава. Слтздозателно, когато чов-бк заверши своята еволюция, той ще бъде толкова голтзм, колкото е бил първоначално. когато е слизал на земята; той ще има толкова познания, колкото е имал първоначално.
| |
| − |
| |
| − | Питам: защо е тр-вбвало човек да слиза, а посл да възлиза нагор? Коя е била вътръшна-та причина, която е заставила човека да се облъ-че в материална дреха и да елтззе на земята да живее, да го събуждат. да го учат, да му раз-правят, че има рай и ад, че има небе и земя, че има Господ и те. н.? Защо му е това учение, когато след време той ще започне да отрича в ичко това, да казва, че нтзма нито рай, нито небе, че Бог не съществува? Като слъзъл в материята, този човтзк става материалист и казва: „Когато бтзх в Господа, имаше само един Господ, никакъв човек не съществуваше; но сега. като излязох от Бога, Той остана гор"Ь, а у мене няма кикакъв Бог." Казвам: този човт^кт-живъл в Господа, но като излъзъл от Него. вече не Го помни. Така може да разсъждава и пилето, което се е измътило от яйието. То каз-
| |
| − |
| |
| − | 8
| |
| − |
| |
| − | ва: „Ако, наистина, кокошката, майка ми, съществува, д~б е тя?" Питам: требва ли тази кокошка да следва подир пилето пр-вз ц-блия му живот и постоянно да му показва, как трябва да се храни, и как трябва да мисли? Ако вие имате материалистични схващания за Бога тогава вашите отношения към Него ще се продължат само докато ви измъти и научи, как да се храните, а след това Той н-вма да ви обръща никакво внимание, ще ви остави сами да си изкарвате прехраната. Коя кокошка се интересува за своите пилета? Докато с малки, тя ходи след те-бх, учи ги да се хранят, да си търсят сами храната, но като израснат, тя започва да ги кълве и казва: „От днес вече вие сами можете да се храните." Некои хора казват: „Бог ще промисли за нас." – Да, Бог промисля за вас, докато сте малки, докато сте пилета, но щом станете птзтли, по-големи от баща си, и кокошки, по-големи от майка си, трябва ли да промисля за вас?
| |
| − |
| |
| − | По този начин ние идваме до разумните положения в света, до Божествения Промисъл Само така ще разберем, че съществува Боже-стеен път за възпитание на душите. Всвка душа ще мине пр^вз този път, като спазва за това всичка Божествени правила и закони. Като вл"Б-зе в този път, душата ще се запретне на работа, като слугиня. Тя н"Бма да чака като царската дъщеря, да й слугуват други наоколо. Тя е попаднала вече в периода на самовъзпитанието. И когато хората завершат своето самовъзпита-ние, всички противоречия в техния живот ще изчезнат. Противоречията в света се дължат на това, че хората искат да им слугуват. Ако се откажеш да слугуваш на н-вкое дете, което е привикнало да му служат, то веднага ще заплаче. Бащата на това дете може да е княз, или цар, то не иска да знае и казва: „Дали си цер, или княз, това не ме интересува. Ще ми слугу-
| |
| − |
| |
| − | 9
| |
| − |
| |
| − | ваш на общо основание; храната трябва да ми се даде на време"! Плаче това дъте и заповъдва. На какво се дължи този плач? Когато някой чо-втзк плаче, докат 1 не е изтеглил още вложени-те си пари в банката, той има право да плаче. Не- след като изтегли парите си, има ли право да плаче и да задъва касиера?
| |
| − |
| |
| − | Да допуснем, че според степеньта на твоето развитие, според економията на твоя живог, Бог ти даве 5,000 лева, но ти си недоволен от тях и казваш: „Не се живее с 5,000 лева. Трябва да се намърят още някакви ресурси!" Казвам: за да намъриш отнъкъд още ресурси за себе си, това значи да ощетиш економически друго нъкое същество. Питам: с това ощетяване ти помагаш ли поне малко за човешкото раз-витие"3 Тази е страшната економическа борба, която става между всички народи в Европа. Днес на в:ички народи не достигат паритв. Като пред-приемат война, или никакво въоръжение, те харчат милиарди левове. Отд взимат тези ресурси? – Народите се взаимно ощетяват. Често голямите народи ощетяват малките. Такова ощетяване се отразява и на природата. Разумно ли е то? – Не е разумно. Съвременните народи малко мислят върху лошите послът"'г-'-ч •- >, гъзи ощетявания, защото, преди всичко, много от тях са безверници. Малко народи днес верват з вътръшната връзка, която съществува между живота и разумната природа. Повечето народи вер-ват само в себе си. Англия вярва в себе си. Германия верза в себе си. Франция вврва в себе си. България също верза в себе си. Кой от старите народи не верваше в себе си? Нима Рим не верваше в себе си Нима Асирия не верваше в себе си? Нима Персия не верваше в себе си? Това са частични схващания, но те съставляват само половината от Истината. Човечеството съставлява едно цяло, а отделните народи са негови удове. Окултната наука поставя
| |
| − |
| |
| − | 10
| |
| − |
| |
| − | Всeки народ като отдъчлен уд на един общ организъм – на човешкия организъм.
| |
| − |
| |
| − | Мнозина се интересуват да знаят, на кой орган от човешкия организъм отговаря Всeки народ. Ркз ще ви кажа само тия органи, които съотвътствуват на българите и на евреигБ, а за другите народи нтзма да ви кажа. Окултистите казват, че славяните пр-вдставляват стомашната система от общия организъм; българите пред-ставляват черния дроб, специално жлъчката, а евреите прт^цставляват един малък вжзел, който се намира близо до сърцето. Тази е била службата на евреите в общия организъм още от най-старите времена на човечеството, но сега те се мъчат да запушат отверстието в гърдите на Христа, което се е образувало при пробождането Му на коъста. Значи, в бъдеще евреите трябва да станат запушалки на дупки. Ще попитате: „На какво величие може да се над-вва един народ, който се използува за запушване на малки дупки? – Това е голяма привилегия! Дко ти можеш да запушиш една дупка, която зтзе в раната на нтзкой човт^к, това е гол-вма привилегия за тебе. Този човтзк ше ти благодари, че си му облекчил болката.
| |
| − |
| |
| − | Съвременните хора искат да спасят своите тила, да придобият безсмъртие. Тяхното желание не е правилно. Безсмъртието на тълото зависи от душата. Да се спаси човтзк, да получи безсмъртие, това е една от великите задачи на окултната наука. Всеки знае, какво значи да бткде спасен; не е достатъчно да бъде човек спасен за година. дв или повече, но за ц-влата в-бчност. И като влъзе в живота на безсмъртието, той тр-вб-ва да бъде в хармония с цялото Битие, да бъде в хармония с всички разумни същества. Вземете, например. н"Бкой светия, проследете живота му и ше видите, че всички негови мисли» чувства и действия са насочени към единствената ц-бл – да подт ржат тази връзка и хармония с.
| |
| − |
| |
| − | 11
| |
| − |
| |
| − | съществата от невидимия свят. Встзки народ има не само по един, а по няколко светии. И в Бългаоия има не по малко от десет души светии. Ние наричаме светиит-Б „гении" на своя народ. Те не искат да бъдат турени на високи мъста, да служат като икони на своя народ, но работят за народа, вср^д който жив+зят. Те"б носят своята култура, по-висока от тази на народа, всред който са дошли. БългарскигБ светии работят за българския народ, но един ден, когато завершат работата си, ще задигнат чуковет си и ше заминат. Ако отидете при някой от тия светии и поискате да ви даде половината от своето имущество, ще го даде ли той? Светията не дава пари на заем; кесия в джоб не носи: пари в ръка никога не държи. Единственото нещо, което той може да ви направи е, да ви нагости хубаво и да ви даде отличен прием. Той ще ви да е легло, с копринени покривки; сламеникът ще бъде пълен с най-хубавата тръва, нерт^зана с нож, а късана с р/хка; юрганът ви ще бъде от най-фин ленен плат, дебел 5 м. м., който държи много топло. След като се нахраните и прънощувате там, на другия ден той ше ви изпрати любезно и ше ви каже: „На добър час! Бог да б?кде с вас!" Речете ли да му поискате пари, той ще ви отговори: „Щом Ео: е с вас. и без пари се живее в света." – Ама имам жена, дъиа, какво да правя с тях? – Дъ-цата и жена ви нека се учат да служат на Бога. Вижте, какво правят птицит! Преди два дни един гесподин намерил н-вкаква малка птичка, която дава на една позната, като казва: „Вземете тази малка птичка, хранете я, докато израсне. Тм се храни само с хлъб." Госпожата взима птичката и започва да я храни. Дава Г хлъб, но тя не си отваря устата. Посл тя >'* отваря човката и туря трошииите хлъб близо до гърлото. Сег^ пък не искала да глътне хляба. Чупъла се гсч по
| |
| − |
| |
| − | 12
| |
| − |
| |
| − | жата, какво да прави с тази малка птичка.- Тя :не могла да намери метод, как да я храни. Какво заключение можем да извадим от този прим^р? – Само онзи човек може да разбере Истината, който има вътрешна жажда, вътрЪшен импулс да учи.
| |
| − |
| |
| − | Некои казват: „Ние не се нуждаем от знания." Защо? – Понеже тези хора мислят само за прехраната си. Добре е да мислите за прехраната си, но Бог, като ни е дал живот, Той ежщевртзменно ни е осигурил. Той ни осигурява само за един ден, а не за повече. За другия ден пак ни осигурява. Обаче, пристъпим ли Неговите закони, Той нищо не ни дава. По същия начин постъпва и светията: като огидеш при него, той ще те нахрани, ще ти даде прием, но само за един ден. Питам съвременните хора: всичкото изобилие на жито, на плодове и на много още храни, случайни явления ли са на земята? Значи, в сегашната еволюция на човечеството има достатъчно, даже преизобилно храна, от която всички живи същества могат да се хранят умерено. Обаче, поради големата лакомия на хората, днес храната не е правилно разпределена. Впрочем, и това има своя добра чърта. Некога човек се е хранил изобилно, а сега трябва да се храни умерено, за да развие своите морални сили. В сиромашията човек се развива морално повече, отколкото в богатството. Гладът продължава живота на човека, води го към безсмъртие. Онзи, който не е гладувал, не може да разбере, какви блага носи гладът, и колко време може да се гладува.
| |
| − |
| |
| − | Един английски инженер направил следния опит: той зазидал паяк в един камък, като циментирал добре камъка, отнийде да не влиза въздух, и го оставил така цели 14 години. След този срок той отваря камъка и намира паяка жив .Значи, паякътъможал да прекара 14 години .в този камък, лишен от въздух и храна;
| |
| − |
| |
| − | 13
| |
| − |
| |
| − | Питам: ако един паяк може да живее 14 години без храна и сл-бд това веднага пак да продължи всички функции на живота си, какво остава за човека?
| |
| − |
| |
| − | Хората на съвременната култура минават за много учени, за много духовни и се хвалят, че. се разговарят с Бога, че имат откровения от невидимия свят. Но биха ли могли да издържат като този паяк 14 години затворени в камък, лишени от въздух и храна? При тези условия те-б не биха могли да издържат. Има случаи, дето светии били заравяни в гробищата, но слтзд из-въстно време ги разравяли и не намирали нищо от тях. Значи, светиите позволяват да ги за-равят, но след това сами излизат вън от гробовет си. Обаче, това, което става със светиит, е непонятно за един съвременен ум, кой го е привикнал да разсжждава материалистически за явленията в живата природа. Гой не може да си обясни, как е възможно човек, който е ум-ръл вецнъж и е заровен в гроба, да излъзе сам от него. Това нещо знае само онзи, който излиза от гроба. Какво казва Писанието за Христа, когато излтззъл от гроба? Казва се, че ан-гел Господен слъзъл от небето и дигнал камъка, който бил върху гроба на Христа. Този ан-гел не дигнал сам камъка, но внесъл нещо ново в тялото на Христа. Той свали превръзкит, с които бъше обвито тълото на Христа, и така Хрис-тос излезе от гроба.
| |
| − |
| |
| − | Значи, има сила в света, която възкресява хората. Мз наричам тази сила с едно източно име „Лемру". Тази сила съдържа Първичния За-кон, чрез който Бог е създал цялото чове-чество. В този Първичен Закон съществуват изв-бстни условия, при които животът може правилно да се развива. При те-бзи условия само най-разумни същества взимат участие в развитието на човека. Човек не може да стане разумен, в^лик и гениален, ако не е сверзвн с те-бзи
| |
| − |
| |
| − | 14
| |
| − |
| |
| − | разумни същества. Това представлява вътр-вшна .връзка на живота.
| |
| − |
| |
| − | Христос казва: „Жена кога ражда, на скръб е". Той подразбира разумния, Първичния закон, при който чов^вк може сам да се роди. Скръбь-та произтича от условията, които ни се налагат. За да роди чозъж нещо, непременно трябва да мине пр^з ограничителните условия на живота. При всеки даден случай скръбьта не се отнася до зародиша, но до самия закон. Майката скърби, понеже се опасява, че не ще може да роди детето, както трябва, и с това ще напакости на себе си и на Първичния закон. Понекога у чо-ве<а се заражда вътрешно съмнение, да не изгуби душата си. Това не е обикновеното съмнение, но разговор между Първичната Причина и душата на човека, както майката се разговаря с детето, което е в утробата и. Тя му казва: „Докато си в мене, ти ще кротуваш, нема да ди-гаш шум, защото условията, при които живе-еш, са опасни. Дигаш ли шум, ще напако-стиш и на себе си, и на мене. През бременния си период майката трябва да се стреми да не събуди преждевременно съзнанието на детето. Цели девет месеца то спи дълбок сън и се събужда, само след като се образува първата нишка на дихателната система. И затова, когато детето излезе от утробата на майка си, чува се първата вдишка. Чрез тази вдишка става съединение на детския живот с великия живот.. От този момент то става свободно, а майката се радва, защото започват вече отношения между нея и де гето. Майката скърби, . докато дЬтето е в нея, докато нвма отношения с него, но щрм се зародят отношения и нейният живот се съедини с живота на детето, тя се радва.
| |
| − |
| |
| − | Следователно, всеки човек скърби за своите идеи, докато са у него; щом излезат от него, той се радва. Същото нещо се забелезва и .в жиаога. Търгозеиът скърби, докато . парите
| |
| − |
| |
| − | 15
| |
| − |
| |
| − | му не са пласирани; щом ги пласира, той се радва. Землед-влецът скърби, докато изоре ниви-тъ- си; щом ги изоре, ожъне и прибере житото, той вече не скърби. Военачалникът скърби, докато не е вл"бзъл в бой; щом влезе в бой и победи, той се радва. Всвки човек се радва на идеитв си, след като тъ- принесат плод.
| |
| − |
| |
| − | Каззам: при сегашното развитие на човечеството, хората скърбят, докато придобият <а-питал; като го придобият и пласират, скръСьта им се пръвръща в радост Днес всички хора се стремят да придобият Божията Любоз, те. е. капитала на Ввчния Живот. Питам: като придобиете Божията Любов, за какво ще я употребите? Достатъчно ли ви е само да знаете, че Бог ви обича? – Не. Щом Бог обича хората, Той ще ги изпрати в света на работа. Не е ли същото и в св+зта? Когато момък и мома се обичат, единият от твх казва: „Или аз ще дойда да живея при тебе, или ти ще дойдеш при мене " Тогава и момата напуска майка си и баща си, и момъкът напуска майка си и баща си – двамата напускат своя дом. Не е дебро положението на онзи, който остава при майка си и при баща си. Всъчи човеч трябва да се стреми да роди Божественото добро, да придобие своята свобода. Не е въпросът в женитбата по форма, но това подразбира закон за сливане, за обединение на хората в едно цвло. За нас вевка форма трябва да бъде тъй свещена, както душата е свещена. Засега човекът, като форма, като физическо тъло, не е свещен. Съвременните хора са изгубили тази свягост, затова, именно, всички религиозни и светски хора ще минат през голям изпит, Човек трябва да дойде до това положение, че като срещне подобния си, да вижда Божественото в него. Така трябва да схващат нещата и страдащият, и о 1зи, който н^ страда. И двамата еднакво трябва да съзнават положението си, като братя, за да спомогнать
| |
| − |
| |
| − | 16
| |
| − |
| |
| − | при създаване на новата култура, новото възпитание. Тъй както живеят хората днес, тяхните мисли и чувства раждат само условия за смърт и страдания. Днес и при най-благоприятните ч еловия на живота, всички хора лягат и стават със страх, умират и се раждат със страх и каз-ват: „Какво ли има на онзи свят? Ние сме грешни; като отидем на онзи свят, ще има мъчения и страдания." Умът на съвременните хора е изпълнен само с отрицателни мисли. Пи-там: какво може да се постигне от един та-къв живот, пълен само с отрицателни мисли?
| |
| − |
| |
| − | Казвам: всички непотребни нъща в човешкия ум и в човешкото сърце трябва да се изхвърлят навън. Човек трябва да се освободи от всичкия кир, от всички физически нечистотии; човек трябва да се освободи от всички нечисти мисли и желания. Той трябва абсолютно да се освободи от тях и да се пречисти, като вчеме очистително, по всички правила на науката. Разбира се, това не става с насилие. Онези, които посттгчпват по този на-чин, ще имат прогрес в своя живот, ще се развиват еволюционно. Онези, които не постж-пват по този начин, всъкога 1че имат загуби. И затова Писанието казва: „Божието благоволение е само върху он-взи, които вервят съобразно Неговите закони".
| |
| − |
| |
| − | Христос казва: „Ако моето разумно Слово пръ-бъдва във вас, и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас. И сл-вд това Мз ще ви се изявя." Изявяването е закон на безсмъртие. Това подразбира да се освободиш от всички тягости на живота, или казано на съвременен език: да имаш свободен билет да пл^туваш разумно навевкъд, дето пожелаеш. Разумност се иска от хората! Една религиозна жена се качила един ден на трена без билет, искала да про-лжтува България безплатно. Идва кондукторът,
| |
| − |
| |
| − | 17
| |
| − |
| |
| − | иска билета й. Тя му казала: „Аз съм царска дъщеря, дъщеря на Бога и пътувам безплатно." Кондукторът- не хванал вера на това, че тя била царска дь1пег*а и я свалил още на първата станция, като й съсгавил акт за нарушение на законите в държавата. По същия начин някой човек казва: „Знаеш ли кой съм аз?" – Кой си ти? – Царски син съм. – Не, ти си чове-кът, с когото кондукторът лесно ще се справи. СъврБменните хора трябва да се освободят от своитв заблуждения. Ако нвкой човек иска да покаже, че е духовен, преди всичко, той трябва да има в себе си сила и мощ, да прави чудеса, каквито обикновените хора не могат да пра-вят.
| |
| − |
| |
| − | Един човек разправял, че пр-вди 20 години могъл да л"б <ува болни, да възкресява мъртви и те. н.. Казват му: „*айде, опитай се и сега да изл^куваш няко?" умиоащ или да въз-кръсиш някой умръл, както си правил това пр-вди 20 години! – Сега вече изгубих силата си. – Не е така. Защо пр-вди 20 години си имал сила, а сега си я изгубил? Това не говори добръ-за тебе. Човек, койго има сила да лекува, той и сега ще има сила да ликува, както и пр-вди ?0 години. Законът и в миналото, и сега трябва да бъде един и същ. Не може да има изключения от този закон Изключенията говорят, че има нъкакво нарушение на Божиитъ- закони, а нарушения има всвкога в личния живот на човека. Когато чов-&к помисли за себе си, че е фак-тор в света, той е вече на погръшната страна. Човек трябва да знае, че Бог е начало и край на нъщата, и когато започва нъкаква работа, юй трябва да съзнава, че Бог действува чрез него. Отиде ли при н-вкой болен, нека първо се обърне към Господа и каже: „Господи моля ти се, помогни ми да излъкувам този болен!" Не може ли да го излъкува, той трябва да знае, че между Бога и неговото съзнание няма никаква
| |
| − |
| |
| − | 18
| |
| − |
| |
| − | връзка. Щом съзнае това, веднага трябва да потърси причината на неговия неуспЪх. Сверже ли се човек с Божественото съзнание, Бог работи вече чр-вз него. И като отиде този чов+зк при нъчой болен, достатъчно е да постави ръка-та си върху главата на болния, и след три минути болният ще стане от леглото си. Този човек вече вижда, че ме>кду него и Божието съзнание има връзка. Ако един духовен човек успЪе да излекува сина на някои богати хора, той трябва да им каже: „Сега вие трябва да продадете вашето имане, да го раздадете на сирома-сите и да заживеете нов живот." От този мо-мент и болният, и здравитъ* около него ще ста-нат слуги на Бога. – г\ми ти колко искаш? – Нищо. Това, което давате на другите, правите заради мене. Тъй трябва да постъпва всеки чо-в-бк, който се наема да лекува в името Божие. Не постъпва ли така, той все ще говори за своята сила, която е имал мрЬди 20 години. Да из-лъкуваш лнес един болен, а утр да не мо-жеш да лъкуваш, гоза не е лъкуване. Не може да се разчита на чов-бк, който губи своята сила. Казвам: за да имаме прогрес, трябва да придобием Божията Любов. Мнозина искат да имат Божието благоволение и Божията Любов, но н- са готови за жертви. Няма по-хубаво н'бщо от това ца бъде човбк сверзан с Божественото съзнание и да вл^зе като ученик в Божествената Школа. Сверзан ли си с Бога, и б-Бден да си, ще се чувствуваш богат в съзнанието си: и в който град влъзеш, на която врата да похлопаш, навсъкъдъ- ще ти отворят, ще те приемат в своите обятия. Д-бто и да идеш по света, Навс-Бкъде ще намъриш свои братя. А сега, на една врата хлопате - не ви отварят; на друга врата хлопате – пак не ви отварят. Защо? – Вие търсите само богатите банкери, но трябва да знаете, че богатите банкери не раждат лесно. Те само помътат. Заченатъ
| |
| − |
| |
| − | 19
| |
| − |
| |
| − | н^що, поносят го 2-3 месеца и послъ- го помътат. И най-посл"Б какво става с те^бх? – Умират и оставят всичката работа на синоветъ- си, те-к да я довершат. Сл-бд това синоветъ- питат: „Сега какво да правим с паригЬ?" - Раздайте ги на бтвдните! Ето едно о; разрешенията на економи-ческия въпрос. Като казвам, че париг& трябва да се раздадат на бт^днит^в, не подразбирам раздаване в буквален смисъл на думата, но имам пр^вд вид това злато да се разтопи по алхимически начин и да се разтвори във вода. И като дойде при мене някой б-вден да иска пари на заем, ще му дам три лъжици от този раз-твор сутрин една, на об^д една и вечер една. Приеме ли той три лъжици от разтвореното злато, нищо друго не му тр-вбва. Който не може да приеме златото по такъв начик, той ще се стреми да го придобие по външен път, но това злато ще му костува живота. Ако има ^акова злато в джоба си, дето и да бъде, все ще се озърта, да не го следи н-вкой. Отиде ли нтзкъдъ- в странство, щом разберат, че има пари, веднага апа-шит"к ще тоъгнат подир него, и в н-вкое затънтено м"бсто ще го наложат. Там той трябва да реши: или живота си да даде, или златото – едно от дв-бтъ- трябва да пожертвува. Малко хора ли са били задушавани и убивани само поради това злато? Ако дойде един апаш при мене ца иска пари, аз ще му кажа: „Ти искаш пари, нали? ДобрЪ, ще ти дам, но първо ще те попитам: „Съгласен ли си да се простиш със своя занаят? Ако той каже, че е съгласен, ще му дам три лъжици от разтвореното по алхимически начин злато. Изпие ли три лъжици от ал-химическото злато, той веднага ще се откаже от своя стар занаят.
| |
| − |
| |
| − | Вие казвате: Лесно се говори така, но мъч-мъчно се живее". С ласен съм с вас, че мъчно се жив-^е в света. Какво подразбираме под думите „мъчно се живее?" Те означават:
| |
| − |
| |
| − | 20
| |
| − |
| |
| − | мъчно се живее без Бога, те. е. мъчно се живЪе без глава, но мъчно се жив^е и без тъло; мъч-но се живее с пари, но мъчно се живт^е и без пари; мъчно се живее с здраве, но мъчно се живее и без здраве. Ако си здрав, държавата ще те вземе войник и ще те тури в казармата. Оттам ще те праща на работа: шосета да пра-виш, улици да регулираш, релси на жел-взни-цигб да прокарваш, да взимаш участие в някои държавни постройки и те. н. Яко пък дойде н-вкоя болест, туря те на легло да ле-жиш на гърба си не можеш да се обър-неш нито наляво, нито надъсно. Викат лекари; те правят една, втора, трета инжекция, нищо не ти помага. Кое е най-лесното в живота? Турците казват: „Най-лекият живот е да се намираш пр-вд наргелето, да си пиеш едно слъ- друго кафенцата и за нищо в света да не мислиш." Казвам: турците изпиха толкова хиляди наргелета, но не можаха да съградят Турция, не можаха да направят пръобразования. Като си отидоха стари-те турци, и наргелетата отидоха. Дойдоха младо-турцит, и Турция взе да се съвзима. Най-първо тв се заеха да осзободят Турция от кучетата, които се бяха много размножили. Дойдоха младо-турцитв, и нови времена, нови идеи дойдоха в Турция.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, всички съвр-вменни християни трябва да се освободят от своите наргелета. Защо? – За да придобият Любовьта. Само по такъв начин човтзк може да добие Любовьта. Любовьта на земята може да се изрази чр-вз някой човек, който ви обича. Той може да бъде вашата майка или вашият баща, вашитъ- брат или сестра, вашата жена или вашите дъща, и най-посл някой ваш приятел , или н-вкое животно. Само при такива условия човек може да придобие щастие. В това направление всеки от вас може да направи един ол*гг, за да се убеди, че смисъл ът на живота не се крие в сегашните временни
| |
| − |
| |
| − | 21
| |
| − |
| |
| − | блага, за постигането на които може да си разбие главата. Не, има нов начин, по който може да •се живее; има нов начин, по който женитъ-могат да раждат – да раждат без скръб. Започнат ли хората да жив^вят по новия начин, те ще трябва да постъпят в първо отд-вление на,' живота и да възприемат и слушат като дътда това, което им се преподава. Днес всички хора казват, че народите твЪбва да Сйчще-ствуват.- – Така е, народите трябва да съще-ствуват, но за да бъде един народ здрав, той трябва да постави Божията Любов като основа на своя живот. Когато тази Любов дойде между хората, тя д-вйствува навсвкъдъ- по един и същ начин. Дойде ли Любовьта между хората, майките ще раждат добри, разумни, здрави дъща. Всички добри, всички гениални дъща, били те-б поети, музиканти или художници, се раждат при условията на Любовьта. Аз наричам тия състояния „Лемру."
| |
| − |
| |
| − | За да дойде човек до това състояние, той трябва да е направил ред усилия в живота си, да се е трудил и работил с постоянство. Мнозина казват: „Ние се молим." – Да, молите се, но не учите. Да се моли човек, това не е още всичкото; то е само приготовление за работа. Когато ученикът влезе в училището, той не трябва през целия ден само да се моли, но трябва и да учи. Ако той се моли, но не учи, учи-тельт ще му каже: „Ти трябва да се молиш, но едновременно с това трябва и да учиш." Ученикът казва: „ Като излаза на дъската,аз ще се моля, и задачата ми ще се ръши." – Не, задачата не може да се разртзши само по този начин. Молитвата и учението трябва да вервят паралелно. Молитвата е само един акт в разбирането. Когато аз разр-вшавам една задача, трябва да се моля, но същевр-вменно и да работя, като се радвам, че р-вшавам задачата си по един пра-вилен начин. Когато правя едно добро д-бло,
| |
| − |
| |
| − | 22
| |
| − |
| |
| − | не само аз трябва да се радвам, но и този, на когото правя доброто; и след това, всеки, който види това дело извершено, да каже: „По-добро цяло от това не може да бъде!"
| |
| − |
| |
| − | Христос казва: „Жена кога ражда, на скръб е". Това се отнася за сегащнитъ1 времена. Ние виждаме, че днес човекът е дошъл до положение да чувствува само своигЬ страдания и нещастия. Затова хората казват: „Родили сме се, но след това ще умрем." Човек се е родил, така е, но аз не съм съгласен с това, че ще умре. За човешката душа има раждане, но няма смърт. Човешката душа трябва да се ражда, без да умира. Това е радостта. Когато чо-втзк дойде до положението да съзнае, че е из-лъзъл от смъртта, от ограниченията, в него настаза вътрешна радост.
| |
| − |
| |
| − | Каззам: ние трябва да се вернем към първичния живот. Как ще се постигне това нещо? – Когато дойдат голямитъ- страдания в свята, голямият недоимък. Представете си, че някой човек иска да направи добро, но се чувствува ограничен, с голяма тъмнина на съзнанието, недоволен от себе с^и и не знае, как да налрави доброто. Този човек се пооглежда натукъ-натам, позамисля се, но н^що му не достига, не разбира, как и отдъ- да започне работата. Обръща се за съвът към един, към втори, към трети, но положението му не се улеснява. Най-послЪ дохожда в света н-вкакво общо страдание, и той обръща мисълта си към него. Не се минава много вр^ме, мисълта му се прояснява, и този човек започва да разбира, какво трябва да направи, как да пристъпи към разрешението на своята задача.
| |
| − |
| |
| − | Ще ви приведа друг пример. Един американски милионер имал син ученик, който бил много слаб по математика. Когато требвало да се яви на изпите по този пръ\цмет, той се чулт5л, как да подкупи уч теля си, за да
| |
| − |
| |
| − | 23
| |
| − |
| |
| − | пръмине в по-горен курс, но никога не успъ-вал в това. По едно време, когато тр-вбвало втори път да се яви на изпите по математика, съобщават му, че бащата изгубил всичкото си имане и остава посл^ден сиромах. Като чул тази новина, синът се стреснал силно, понеже до това вр^вме всвкога уповавал на богатството на баща си, и вследствие силното сътресение, в мозъка му става голямо прояснение. От този моменг синът на богаташа започнал да разбира задачитъ- и сам да ги р-вшава. Сл^д продължителни усилия в това направление, той усп-вл да стане даже виден математик. Докато бащата бил богат, синът бил посл"Бден уче-ник по математика; щом бащата изгубил имането си, синът станал пръв ученик по този пр-вдмет. На това основание, докато човечк е богат, те->й не може да стане гений или светия. Това не показва, че богатството е лошо нещо, но докато чов-бк е богат, върху него се натруп-ват мислигб на хората, които сковават ума му, и той не може да работи. Изгуби ли богатството си, той се освобождава от натрупаните мисли върху него, умът му се избистря и започва да рс1боти. Н"бкой казва: „Защо да не бткда богаг чов^к?" – Ако искаш да бъдеш обикновен чов-бк, можеш да бъдеш богат; но ако искаш да се подигнеш, да придобиеш знания, трвбва да се освободиш от богатството, което смущава твоя ум, и по този начин спъва твоето развитие. Ако си богат, хората постоянно щ; ти дават проекти, какво да правиш; и ако ги слушаш, главата ти ще се забърка. Н-вма гений в св^та, който да е разширил своето богатство. Той го е оставил на други, гб да се занимават с него. Затова всички Велики Учители на човечеството са казвали: „Който иска да придобие Вечния Жи-вот, трябва да се отрече от своето богатство, да го раздаде на 6-бдните, а той сам да работи зз своето усъвершенствуване.
| |
| − |
| |
| − | 24
| |
| − |
| |
| − | Христос казва. „Продай имането си и го раздай на сиромаситтз." Това не се отнася до обикновените хора. Те нека държат имането си верзано в девет влязла, както казват българи-ттз. Това се отнася до онези, коиго искат да се подигнат, които искат да станат гении, светии. Те тртзбва да бъдат доволни в себе си от условията, които разумното Провидение им е наложило. Такъв човек тртзбва правилно да раз-ртзшава задачата си и встзка сутрин, като стане, той тртзбва да знае, има ли връзка с разумните същества от невидимия свтзт, или нтзма; той тртзбва да знае още, ще може ли да свърши работата, която започва. Това нещо може да знае и встзки обикновен човек. Много от съвртзмен-ните хора страдат от тсва, че запсчват една работа и я остават недовершена. Смисълът седи в това, когато една жена зачне тя тртзбва да роди! Започнеш ли с образованието ги, тртзбва да имаш резултат; започнеш ли с Лю-бовьта, тртзбва да имаш резултат; започнеш ли с Мъдростта, тртзбва да имаш резултат; започнеш ли с Правдата, трябва да имаш резултат; започнеш ли с Добродтзтельта, тртзб ва да имаш резултат. Всички резултати в земния живот тртзбва да бъдат сверзани в едно
| |
| − |
| |
| − | ЦтЗЛО.
| |
| − |
| |
| − | Казвам: първият човек, Ддам, е имал съвсъм друга форма от тази на сегашния чо-втзк. Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нтзщата, които стават не само в настоящето, но и тия които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от ттзх. Съвртзменната наука дължи на тия хора, които са заминали вече от земята. Аз подразбирам, че те жи-втзят в друга сфера, по-висока от земята. Нтз-кои от тия хора живтзят на височина около б,СОО
| |
| − |
| |
| − | 25
| |
| − |
| |
| − | километра над земята; други жив-бят на височина 10 • 15 хиляди километра над земята, а има такива, •които жив-бят и на 120 хиляди километра височина. ОнЪзи пък, които живтзят на слънцето, те+з се явяват много ръ\дко на земята. Обаче, всички тия същества взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат любов към първичния чов"бк. Значи, на земята съществува един човек, който служи за образец на другит-в, а всички останали хора съ-ставляват неговото тъло. По причина на този общ чов"бк, всички разумни същества имат любов към ц-блото човечество, което съставлява неговото те-бло. Този, когото тъ- обичат, ние наричаме проявения Бог, или Господ, или Спа-сител. Под тези имена ние подразбираме козмичния човек, който включва всичко в себе си. Според положителната религия, за да вервят работите на човека до-б р "б и в материалния, и в духовния, и в Божествения свят, той трябва да бъде сверзан с козмичния чо-
| |
| − |
| |
| − | в-б к . Сверже ли се с него, няма защо да ходи из целия свят да търси това, което му е необходимо. Защо? – Защото каквото му потрябва, той ще го поиска от козмичния човек, и веднага ще го получи. Този човек не строшава никому думата на дв. Искате ли нещо от него, пожелайте го само един пткт, няма защо да го искате 20 пъти. Натиснете ли веднъж звънеца, чакайте вече за отговор. Козмичният човет< ще стане, ше се обл-вче хубаво, ще вземе книжата си, и докато
| |
| − |
| |
| − | ви отговори, може да минат час - два нищо от тора; не бързайте и не се безпокойте за отговора му. Отбд това той ще отвори вратата на стаята си и ще каже: „Заповядайте в моя палат!" Казвам.
| |
| − |
| |
| − | онъзи от вас, които имат тази опитност, ще поверват; он-бзи, обаче, които н-вмат тази опитност, ще кажат: „Това не се отнася до нас."
| |
| − |
| |
| − | 26
| |
| − |
| |
| − | Едно е верно, че всички ще дойдат до тази опитност.
| |
| − |
| |
| − | Казва Христос: „Жена кога ражда, на скръб е." Момата казва: „Какво ме интересува скръбьта на родилката?" Казвам: и ти ще дойдеш до това положение, и ти ще трябва да родиш! Момъкът казва: „Какво ме интересува тази скръб? Баща ми да му мисли!" – Не, и ти ще дойдеш до това положение. Има хора, които не са женени, но Гос-под няма да ги остави така, все ще ги застави поне една жена да хранят. На някои хора ще даде десет жени да гледат. Една лека жена дойде при нъ-коп светия и му казва: „Няма какво да правиш, ще ме гледаш, ще ме храниш, ще се молиш за моето спасение!" Той, горкият, не може да се освободи от нейните лоши мисли. Обръща се към Господа, моли се, казва: „Моля Ти се, Господи, освободи ме от тази жена!" Тъкмо се освободи от нея, дойде друга някоя. Вие мислите, че като станете светии, ще се освободите от тези жени. Не, десет паднали жени ще се изредат при вас, че косите ви ше побъмтвят от чудо. Косата на светията е бъла, но като мине посггбдния изпит, като се освободи и от последната жена, косата му става черна, лъскава, като на млад момък.
| |
| − |
| |
| − | „Жена кога ражда, на скръб е, но като роди, скръбьта й се превръща в радост." Това подразбира, че тя се сверзва с Бога. Тази е идеята. Няма по-хубаво нещо от това, да се сверже човек с Бога. Ние, обаче, не разбираме да се направи връзка с обикновения Бог, както Го схващат религиозните хора, но подразбраме връзка с възвишеното, тихото състояние у човека, което вевкога му посочва правия път в живота. Това Божествено начало говори във всички хора, били тт царе, князе, министри, светии, или най-послъани бъдняци. Това са служби само, които човек изпълнява в своя временен живот на земята. Великият Го-спод може да ви постави на различни служби – -всички са почтени. При вс+5ка служба човек има
| |
| − |
| |
| − | 27
| |
| − |
| |
| − | възможност да изучава хората, а едновременно с това да проучава и себе си. Чрез тези служби Бог ви изпраша нъкъд да предадете Неговото благословение. Бог ви изпраща да предадете некое писмо от Него. Който получи това писмо ог вас, ще каже: „Има праведни хора в света!"
| |
| − |
| |
| − | Към тази връзка, именно, трябва да се стремите! Направите ли тази връзка, вие ш,е бжгете сигурни, че никой не може да ви вземе това, което имате. То не значи, че ако сте сверзани с Бога, няма да имате мъчнотии. Ще имате мъчнотии, но ще бъде-те силни да «ги разръшавате. Сега, при пресъздаване вашия характер, турете си като задача, в продължение ка една година да решавате правилно и с радост мъчнотиите си. Като дойде некоя мъчнотия, кажете си: „Жена кога ражда, на скръб е, но като роди, не помни скръбьта си. Щом е така, и аз мога да родя. Сега скърбя, зашото съм заченала нещо, но като родя, ще се радвам." Казвате: „Кой знае, дали е така!" - Вие знаете, че е така; щом сте заченали, ще родите. Христос казва: „Овците, които Бог ми е дал, никой не може да ги отнеме, понеже няма по-голям от Отца ми." Бог е най-голям в целото Царство. Питам: кой може да попречи на вашитв идеи? Ако някой може да попръчи на идеите ви, те не са силни.
| |
| − |
| |
| − | За обяснение на мисълта си, ще ви приведа следния пример. Един човек се заел да подържа правото навред по света. На десет места подържал правото, и на десетте места го били. По едно време чува едного, че пита: „Няма ли право в този свят?" Той му отговорил: „Аз подържам правото, но не смея да го изповедвам, понеже на десет мъста ме биха, а тебе само на едно место са те били." Днес хората са наплашени, и всеки от тех казва: „И аз подържам правото, но понеже на десет мъста ме биха, повече не смея да го подържам, сега ще мълча." Не е важно да подържаме правото на думи, но да го устоя-
| |
| − |
| |
| − | 28
| |
| − |
| |
| − | заме в дъла, В турско време българите с мисъл ьта си късаха зжжетата, на които бъсвха тяхни-те братя. Мощна бъше тяхната мисъл! Турците имаха обичай, като се скъса вжжето, на което бъсят нъкого, сваляха го от бесилката. В сегашните зръмена, между съвр-вменнитъ- християнски народи, и десет пъти да се скъса вжжето, пак ще объ-сят човека. Старите българи, обаче, спазваха обичая на турцит. Днес много хора се интересуват да гледат, как бъсят. Питам: какъв е този човек, който иска да гледа зрълища, който се интересува да види, как бъсят никого? Мисълта на всеки човек трябва да бъде толкова силна, че да къса вжжетата, с които бъсят. Никакви вж-жета не трябва да се турят на врата на човека! Мисълта на всеки човек трябва да бъде насочена към следното: да къса вжжетата, да разрушава затзорит, да разтопява веригите от краката и ръцът на затворницит. Такава мощна мисъл и такова мощно чувство тр+збва да има в ума и в сърцето на праведния. Така трябва да мислят и чувствуват всички хора, та като ги види Господ, да каже: „Тези хора мислят и чувствуват така, както аз ги създадох първоначално. Те живеят според моя закон." Кой създаде бъсилкит, за-творит, веригит-Б? - - Някой създаде и бъсилкит, и затворит, и веригит. За него Христос казва: „Той отначало бъше человъкоубиец, но дерзай-те, Аз побъдих света!" Ако сегашните християни имат такава мощна мисъл, каквато имаха старите българи, всички вжжета на бъсилките щъха да се скъсат, както това ставаше в турско връуе. Трябва ли да чакате да дойде някой да пръръже вжжетата? В Индия има факири, които владеят закона чрез силата на мисълта да пръръззат вжжета, да разтопяват желъзни вериги. Мощна е човешката мисъл! Тя може и желъзни вериги да разтопява, вжжета на бъхилки да къса, и пж-тя на хората да отваря. Това е резултат на мощната сила Божия, която действува в нас. Бог, Който
| |
| − |
| |
| − | 29
| |
| − |
| |
| − | живее в нас, казва: „Продай всичкото си имане и го раздай на сиромасите!" Но ти се усъмниш, пр-вкъснеш връзката си с Него, и гкпото ти остава без глава, объхват те. Някой човек има глава, която се търкаля, а те-вло н-вма. Какво ще прави само с една глава?
| |
| − |
| |
| − | Казвам: религиозните хора говорят днес само върху Библията. Те казват: „Знаете ли, какво е казал пророк Иезекиил? Знаете ли, какво е казал пророк Исайя?" – Знаем, какво са казали пророците, но най-важно е, какво са въпло тили в думите си; важно е, какъв пример са оставили със своя живот на човечеството. Пророк Д а н а и л беше в рова между лъвовете. Изядоха ли го те? Тримата момци, Сидрах, Мисах, Лвденаго, б-вха в огнена пещ. Изгориха ли там? Такъв трябва да бъде религиозният чов"бк: нито лъвове да го ядат, нито огън да го гори! Истински религиозен чо-в"бк е този, който има такава силна мисъл, която пред никакви препятствия не се спира. Като отиде при някой богат чов-бк, той н-вма да му се моли за пари, но с мисълта си само ще го застави да даде, колкото му тр-вбват. Ще кажете: „Тогава ще стават големи злоупотребления." – Не, само мисълта на абсолютно чистия чов-бк е в състояние да преодолява всички спънки и мъчнотии в живота.
| |
| − |
| |
| − | И тъй, правете опити, да видите, каква е силата на вашата мисъл. Виждате в паяжината не паяка една муха. Концентрирайте мисълта си към паяжината и следете, ще можете ли да скж-сате паяжината и да освободите мухата. Дко можете да освободите мухата, вашата мисъл и вашето християнство са силни; не можете ли да я освободите и мисълта ви, и християнството ви, като идея, са слаби. Това индусите могат да правяг. Един българин, който се занимавал с тайните науки, правил опити за усилване на мисълта си и дошъл до убеждението, че съ
| |
| − |
| |
| − | 30
| |
| − |
| |
| − | мисълта човек може да прави различни чудеса. И наистина, със силата на своята мисъл той мо-гъл да пр-внася малки предмети от едно м-бсто на друго.
| |
| − |
| |
| − | Христос казва: „Всeки, който вьрва в мене и изпълнява моит-б заповеди, ще прави чудеса, като моите, и по-голями от моитъч" Ние не говорим за чудеса, които залътеат хората, но за такива, от които можем да добием пълна самоувереност, че сме сверзани с Бога, и с Неговата помощ само можем да разр-ъшим голямите мъчнотии, които сега идат в света. Изобщо, в сегашната култура, учениците на християнството или на Божествената Школа, ще пр-в-минат през голямо пръсБване, за да се опита, дод е стигнала тяхната вяра, те-вхната интели-гентност и те-бхнигб способности. То ще бъде генерално пръсБване, генерален изпите Това наричаме край на една епоха, която завершва и начало на друга, нова, в която сега влизаме. „Жена кога ражда, на скръб е." И ако вие сега скърбите, причината е, че раждате великата идея, която е дълбоко скрита във вас. Като родите, н-вма да помните скръбьта си. Това подразбира, че ще имате един завершен плод. Това подразбира още и закона на безсмъртието. Който придобие безсмъртието, той ще стане ученик на Божествената Школа, или приятел на Бога, както се е наричал Аврам.
| |
| − |
| |
| − | „Жена кога ражда, на скръб е, а като роди, забравя скрт бьта си и се радва, че се е родил човек на света."
| |
| − |
| |
| − | Разумното в нас съзнава, че Бог живее в нашата глава; ние вервим по Неговите пътища, припагаме Неговите закони и затова, каквото поискаме, можем да постигнем.
| |
| − |
| |
| − | Беседа от Учителя, държана на 10 юний, 1928 г. в гр. Софи?.
| |