Разлика между версии на „За храна“

Версия от 12:10, 27 март 2009

За храна

„Работете, не за храна, която се разваля, но за храна, която трае в живот вечен".*)

Представете си, че на един виден цигулар дадат да свири на цигулка Страдивариус. Цигуларят е голям майстор, цигулката е много хубава, но струни няма. Какво ще прави той? Ще погледне цигулката със съжаление и ще я тури настрана. Съвременният човек представя такава цигулка. Майсторът, който го е направил, е съвършен, но, в продължение на дългия живот, човек е изпокъсал струните си и днес, едва ще намерите една или две струни на него. Повечето хора са цигулки Страдивариус без струни. Лесно се турят струни на цигулки: ще вземат червата на някоя овца и ще направят струни. В последно време употребяват струни от меко желязо. Оттук или оттам ще се намерят струни и за човешката цигулка, но те не са струните, които майсторът е поставил. Днес употребяват и вълчи струни, но те са по-лоши от другите. Ако една от струните е вълча, а трите – овчи, вълчата ще скъса овчите – и тук вълкът не може да се примири с овцата. Какво е положението на цигуларя, който свири на такава цигулка? Той трябва да свири и да примирява вълка с овцата на цигулката си.

Мнозина отричат съществуването на Първата Причина на нещата. За да се убедят в съществуването й, те искат силни доказателства. Че има музика, че има цигулка Страдивариус, доказателствата са налице, но струни трябва да има цигулката, за да се свири с нея. И като слушат, че свири на цигулка, някои пак не вярват в съществуването на музиката и на цигулката и казват: „Цигулар къща не храни". В което българско село, да идете на хорото, ще видите, някой цигулар да свири. Ако цигуларят поиска някоя мома, не му я дават. – Защо? – Казват му, че цигулар къща не храни. Едно време може да е било така, но днес добрият цигулар гледа къща. Когато цигуларят свири и поддържа дома си – майка, жена, деца, не трябва ли да вярвате в музиката и в цигулката? Следователно, когато тялото с четирите струни на него – вашата цигулка, поддържа първо вашия живот, а после живота на близките ви, не трябва ли да вярвате в него, както и в Онзи, Който го е направил? Ние не говорим само за външното свирене, за музиката като изкуство, но имаме предвид музиката като елемент на човешката мисъл. Ти не можеш да мислиш право, ако музикалното ти чувство не е добре развито; ти не можеш да бъдеш философ, ако не си музикант. Музиката предхожда философията; музиката предхожда поезията, даже и проявената любов на земята. Само когато запее майката, тогава детето й започва да я обича. Ще каже някой, че майката пее, защото се е влюбила. Не, майката пее, защото са я залюбили. Докато не знае, какво нещо е любовта, тя не пее. Щом пее, тя пее за любовта. Тя пее, за да покаже, че се явило нещо красиво в света. Велико нещо е музиката! Много от сегашните хора имат повърхностни понятия за музиката, за вярата, за любовта. Затова, именно те се запитват: Съществува ли Бог в света? Вярваш ли в Бога? - Вярвам, че има цигулки Страдивариус, но нямат струни. Ако казвате, че човек е създаден по образ и подобие Божие, а няма струни, какъв човек е той. Ако скъсаш четирите струни на цигулката си, какъв човек си ти? Първата струна е сърцето, втората - ума, третата – душата, а четвъртата – духа. Какъв човек е този, който няма сърце, ум, душа и дух? Цигулката е на лице, но струни няма. Какво представя цигулка без струни? След това философите пишат трактати върху отвлечени въпроси и казват, че субстанцията, т. е. цигулката е там, но струните ги няма. Ако се скъсат струните на цигулката, чрез които се проявява музиката, какъв смисъл има самата цигулка, т. е. субстанцията. Ако скъсаш струните, чрез които се проявява Битието, какъв смисъл има животът?

втора секция

Съвременните хора се намират в положението на онзи арабски търговец, който пътувал през една местност. Той седнал близо до една чешма, да си почине. След това извадил от торбата си една дървена кутия с маслини и хляб и започнал да яде. Ял маслини една след друга и хвърлял костилките им настрана. Още не завършил закуската си, пред него се явил един великан който му казал строго: Знаеш ли, че ти наруши едно от свещените правила на тази местност? – С какво съм нарушил? – за-питал търговецът. – С костилките, които хвърляше на различни страни. Тук това не е позволено. С една от костилките ти удари сина ми в окото и го ослепи. Сега ще бъдеш наказан: ще извадя двете ти очи и ще бъдеш умъртвен. – Моля ти се, прости ме, нямах никакво желание да ослепя сина ти, не знаех правилата на тази местност. Аз съм човек, който вярвам в Аллаха. – Ако ти, наистина, вярваш в Аллаха, нямаше да хвърляш костилките на маслините, а щеше да ги гълташ. – Нас са ни учили другояче: като ядем маслините, костилките да хвърляме навън. – Щом си дошъл в нашата местност, трябваше да знаеш правилата, които съществуват тук. Ето, ти извади окото на моя син. – Слушай, казал търговецът: Казано е от Христа, че ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли навън". Какво да ти кажа, когато моят син имаше само едно око. Най-после търговецът казал на гиганта: По всичко се вижда, че моят живот е свършен. Дай ми един месец отпуск, да се върна у дома да се простя с жена си и с децата си, да им кажа, какво ме чака. – Ще те пусна, но с условие, че след един месец ще се върнеш. Сега всички се интересуват, какъв е краят на тази мистична приказка. Какъвто и да е краят, той е добър. Три положения има, при които се изявяват постъпките. Когато краят на една постъпка е лош, имаме трагедия; когато краят е добър, имаме драма, когато краят е смешен, имаме комедия. Значи, всяка постъпка, всяко явление може да се свърши или с трагедия, или с драма, или с комедия. Това зависи от авторите, които са писали трагедията, драмата или комедията.

Търговецът се върнал при жена си, разправил й за бедата, която го сполетяла и решил, че трябва да се моли на Аллаха, да му помогне. Нещастието му се заключавало в това, че той никога не се молил, не знаел, как да пристъпи към молитва. Той взел цигулката си и чрез нея искал да отправи молитвата си към Аллаха, но останал изненадан - цигулката нямала струни. Търговецът извикал жена си и я помолил да му даде първите правила за молитва, както учителят по музика дава първите правила на ученика. Тя му казала, как да застане, накъде да отправи очите си, както ученикът се учи да държи цигулка, да управлява лъка първо по празните струни, а после по позициите. Като се молили, той трябвало да отправя очите си нагоре, но да не бъдат много отворени. С това жена му искала да каже, че отворените очи са причина за нещастието, което го сполетяло. Ако очите му бяха затворени, той щеше да хвърля костилките около себе си и нямаше да извади окото на младия човек. Значи, докато очите на човека са отворени и вижда всичко, все ще го постигне някакво нещастие. Търговецът се молил толкова сърдечно, че молитвата му отишла до Аллаха, който решил да му помогне. Аллах изпратил един адепт при него, да му каже, по какъв начин да изправи погрешката си. Адептът му разправил, че жителите в тази местност имали особени капаци на очите, които се отваряли и затваряли с помощта на някаква пружина. Как става това, и те не знаели. Тъй щото, окото на младия човек не е извадено, но затворено с капачето. Адептът разказал на търговеца, как може да вдигне капачето, и пострадалият да прогледа. Търговецът благодарил на Аллаха и на адепта и тръгнал на път, да стигне на определеното време при великана. Като дошъл, той му казал, че иде да изправи погрешката си, да върне зрението на сина му. Като чул това, бащата останал крайно доволен и казал: Ще ти благодаря, ако можеш да направиш това. – Ще го направя, аз съм честен човек и разполагам със знания. Той вдигнал пружината, окото се отворило, и синът прогледал. Бащата задържал търговеца при тях, да го угостят, да изкажат своята благодарност, след което го изпратили с голями почести и подаръци.

Христос казва: „Работете не за храна, която се разваля, но за храна, която трае за живот вечен". Привеждам този стих да мислите върху него. Не трябва само да мислите, но и да обичате, да любите. Хората са мислили, чувствували, работили, вярвали в Бога, обичали, добрини са правили, но, въпреки това, има нещо, което не им достига. Имало е велики философи, поети, учени в миналото, има ги и днес, но на всички липсва по нещо. Чувате някой да казва: Искам да разреша въпросите си само за един ден. Той не знае, че ако ги разреши само за един ден, разрешил ги е завинаги. Величините, с които животът работи, са постоянни. Следователно, нищо ново не можете да внесете във вашата душа, не можете да я направите нито по-голяма, нито по-малка. Същото се отнася и до човешкия дух, до човешкия ум, до човешкото сърце. Какво казват философите по този въпрос, това е друго нещо. Важно е, че духът, душата, умът и сърцето са постоянни величини, които нито се увеличават, нито се намаляват. Много естествено. Ако ви дадат един килограм вълна, колко прежда ще изкарате от нея? Пак един килограм. Каквото да правите с вълната, както и да я предете, повече от един килограм не можете да изкарате. Но ако изчезнат няколко килограма, веднага ще ви питат, къде са отишли. Друго нещо, обаче можете да направите с вълната – да я изпредете тънко или дебело. Колкото по-тънко я изпредете, толкова по-добре, толкова по голям майстор сте вие. Можете да изпредете вълната толкова тънко, че да стигнете с нея до слънцето. Ако някой има такава тънка мисъл, че с нея може да стигне до Господа, трябва ли хората да му доказват, съществува ли Бог, или не? Бог не се нуждае да доказват съществуването Му. Той има нужда от хора, които да тъкат тънко и дебело. Той не иска от хората нещо повече от това, което им е дал. Той иска от тях да предат, т. е. да мислят и да чувствуват правилно.

трета секция

Човек трябва да обича. Ако някой се влюби в една овца, но след време я заколи и изяде, какъв смисъл има тази любов? Ако четеш една свещена книга и откженеш онъзи листа, в които не ти харесва написаното, какво остава от тази книга? Така някой материалисти четат свещените книги. Като дой-

363

дат до мъхта, дето е писано за Бога, гб ги късат. Защо? – Не им харесват.-7-Така постъпват и някои религиозни хора с материалистическите книги. Като четат такива книги, дойдат до някои мъхта, които не им харесват г откъснат листата. Какво се постига с това? – Нищо не се постига. И на едните, и на другите е дадено по един килограм вълна, която трябва да изпредат. Разликата между еднит" и другите се заключава само в това, че едните предат тънко, а другите дебело. Има материалисти, които предат тънко, има религиозни, които предат дебело. И обратно: някои материалисти предат дебело, а някои религиозни предат тънко. От всички хора – свещеници, майки, бащи, учители, съдии, управници, моми и момци се изисква да предат тънко, жичката им да отива далеч и нависоко. Щом могат да предат тънко, те ще предат и дебело. Дебелата нишка по-лесно се преде от тънката. Който преде тънко, много плат изкарва и много печели. Когато желазото се изтегля на тънки жици, скъпо се продава. Изкуство е да знае човек тънко да преде.

Мнозина слушат Словото, но казват, че не са съгласни с н-якои мисли. Това нищо не значи. ВсЬки е свободен да съгласува мисълта си с моята, или да не я съгласува. И аз съм свободен, да*бъда в съгласие с вашата мисъл, или да не бъда. Аз поста-вям въпроса другояче. Вие носите цигулка в ръката си и минавате за цигулар. Щом е така, искам да изсвирите нещо.– Разбираш ли музиката? – Разби-рам я, защото музиката представя основния тон на моята душа. Докато съм здрав, мисля и чувствувам право, свързан съм с душата си, разбирам музиката и я прилагам. Това се отнася до всички хора. Който изгуби музиката в себе си, т. е. скъса връзката с душата си, той полудява, заболява умствено. Това значи, да изгуби човек основния тон на музиката в себе си. Съвременните лекари разбират този за-кон и, когато се натъкват на умствено болни, тъ1 се стремят да им възвернат основния тон на музиката. Само онзи човек полудява, който дохожда в противоречие със себе си. Ако някой успее да разубе-ди вярващия в съществуването на Бога, той може да произведе в душата му ц%л катаклизъм. В-врва-

364

щият в Бога прилича на млада мома, която за пръвт. плхт се влюбва в някой момък и му вярва напълно. Лко момъкът не я обича, ще й каже някоя дума, която ще произведе катастрофа в душата й. Лю-бов, която произвежда катастрофи, не е истинска. На нея не*може да се разчита. Такава е любовта на хората'."и към кокошките. Някой има сто кокошки в курника си, иска да хване една, но тя успива да избяга от ръцете му. Той не се отчайва и казва: Няма нищо, ако не хвана една, ще хвана втора; ако и нея не хвана, ще хвана трета, четверта и т. н. Все ще уловя една от стоте. Този човек мисли, че това е лю-бов и говори за морал, за благородство, за честност.

В какво се проявява честността? – В тънкото предене.* Ако си честен, ти трябва да изпредеш такава тънка нишка, която да достига до слънцето. Това е морал. Ако твоята нишка не може да излъзе вън от орбитата на земята, ти нвмаш никакъв морал. Наистина, единственият морал, с който тръб-ва да мърим всички неща, това е правата, която съединява центъра на земята с центъра на слънцето. Всъка планета."има свой специфичен морал. Венера, запример, има свой морал. Казват, че тя била обвита .с никаква атмосфера, която я прави невидима. Защо е забулена Венера, има причини за това, няма да^се спираме|на този въпрос.

„Работете за храна, която трае за живот в-вчен". Който разбира живота, знае, как да работи и каква храна да ^приема. Той е подобен на музикант, който разполага с инструмента си, знае, при какви условия да свири и как да свири. Преди да започне да'свири, той дава разпореждане, салонът да бъде чист, добре осветен и отоплен. Ако температурата е 20° под нулата, при тези условия не може да се свири. РъцегБ истиват, не могат да се огъват. Музикантът трябва да разбира външните условия, които действу-ват върху струнитв, и да се съобразява с тт±х. Всеки човек трябва да разбира външните условия, които влияят върху цигулката и струните, т. е. върху ума, сърцето, душата и духа му, за да взима чисто и правилно, тоновет на живота, да може да ги съчетава в хармонични акорди и гами.

Сега аз ви говоря със символи, за да мислите, и да

365

намерите начин да ги превърнете в математически формули; формулите ще превърнете въ*плоскости. Щом дойдете до геометрията, работите се решават лесно – геометрията има практическо приложение на земята. Който не разбира геометрията, ще се натъква на го-лъми нещастия. Има учени хора, добри теоретици, които минават за добри математици и химици, но нито ецин опите не могат да направят. Н-бкой химик знае свойствата на елементите, знае законите, на които се подчиняват, но не е правил опити, няма опитност. Някой минава за учен, играе си с думите, но, ако го накарате да тури всвка дума на мъттото^й, според силата, която съдържа, не може. [Думите крият в себе си динамическа сила. Една дума може да произведе цъла реакция; една дума може да запали "един килограм барут; една дума може да превърне известно количество желъзо в злато. – Възможно ли е това? – Възможно е. В това, именно,*,,се заключава изкуството на човека, да работи с думите, като с опредълени величини и сили. Който знае да работи с тях, той лесно превръща, желазото в злато; който не знае, седи, гледа и се оплаква от неблагоприятните условия, от противоречията|в живота.

Как да разрешим противоречията^, на сегашния живот? С война ли? – Ако войнит"Б разрешаваха противоречията, светът досега требваше да се оправи. Ето, в продължение на хиляда години България е водила 150 войни. Какво спечели!;тя ?от т%зи войни? Колко разходи е направила през това време! Ще кажете, че поне история имаме." Имаме история, но изпадаме в противоречие със себе си^както изпадат в противоречие хората от една секта в Дмерика, които приемат съществуването само на духа, а отричат материята. Т+5 не признават никакви болести, считат ги за илюзии и лъкуват само с"з мисълта, чрез внушение.

В същия град, дето е това общество, се случило нещастие с трена. Един от;;пътниците „счупил крака си и повикал един лъкар от сектанското общество да му намътти крака. Лтзкарьт погледнал крака на болния и му казал: Кракът ти не:е|счу-пен, ти си въобразяваш. Ще изхверлиш тази мисъл от главата си, и кракът ти ще се намести. Лекарьтъ

366

требвало да бъде верен на убеждението си, че всичко е дух, затова лъкувал само с мисъл. Той по-сещавал болния цъли три месеца, докато кракът му зарастнал. След това казал: Както виждаш, кракът ти се намести. Сега трябва да ми платиш. – Много ви, благодаря, отговорил пациентът, ще ти платя богато. Аз съм щедър чов-бк. Ето, давам ти де-сет милиона долари. Въобрази си, че парите са пред тебе и ги взимаш. Нали твоето правило е, че като си въобразиш, всичко става. Аз си въобразявах, че кракът ми не е счупен, и той се намъсти. Сега и ти си въобрази, че си взел паритял С въображение всичко става. Значи, болният имал по-силна вяра от този, който го лъкувал. Лекарьт настоявал да получи възнаграждението си. Той казал: Не съм достигнал още дотам, да си въобразя, че имам пари, когато нямам. Аз не искам десет милиона долари, но поне четири–пет хиляди долари. – Не, считам за унижение, да ти дам толкова малко пари. Давам ти, колкото мога – десет милиона долари но ще си пред-ставиш, че ги имаш.

Следователно, ако хората на 20 в"бк, хората на новата култура продължават още да живеят със ста-рите идеи, те са оеждени на страдания. Това не значи, че законите на Битието искат хората да страдат, да бъдат нещастни. Не, законите на Битието искат хората да бъдат щастливи. Затова е създаден светът. Когато Страдивариус правъл своята цигулка, той имал пред вид даровитите хора, те да свирят на нея. В желанието си да свирят, хората колят овцет и от червата им си правят струни. Това е неестествено. Т% трябва да чакат, когато овцет естествено събличат кожата си. те знаят, че има музиканти в света, които по естествен начин събличат кожите си, да доставят материал за ттзхните струни. Като не знаят този закон, търговците насилствено колят овцет, вадят червата им и правят от гюс хубави струни.

Сегашните хора имат различни вярвания, различни убеждения и се дълят на материалисти, вярва-щи, идеалисти. В същност, каква разлика има между вярванията и убежденията на хората? – Никаква разлика. Всички ядат, пият, обличат се, живеят по

367

един и същ начин. Отивате при някой вярващ за услуга, и той постъпва като безверника. Ако дава пари на заем, той ще ти вземе 25 – 30% лихва, както и материалистът. След всичко това, спорят, има ли Господ, или няма. Вярващите казват, че Бог съществува, но не живеят още по Неговите закони.

Един търговец продавал един кон. Купува-чът погледнал коня, сторило му се, че не вижда. – Слушай, коньт, който ми продаваш, е слъп.– Не е слъп. Вярвай Бога, не е слъп. Като чул, че в името Божие го уверява, купувачът взел коня и оти-шъл у дома си. На другия ден още тсй се убедил, че коньт бил слъп, но не могъл да намери търговеца, да му го върне. Минало известно време, търговецът умръл. Като разбрал, че е на онзи свет той се обърнал към Бога с думит: Господи, през цълия си живот проповъдвах Твоето име. – Да, ти проповядваше моето име, но за свой интерес. В мое име ти доказа, че коньт не е слзп.

И тъй, ако питате вярващите, .защо вярват в Бога, ще кажат, че без вяра не може да се живъе. Съгласен съм с това, но вярата има приложение. И без любов не може, но любовта има приложение. И без знание не може, но знанието има приложение. И без правда не може, но правдата има приложение. И без истина не може, но истината има приложение. Казват, че трябва да има право в света. Съгласен съм, правото трябва да съществува, но то трябва да има приложение. Ако няма приложение, защо ни е то? И право трябва да има, и закони тр-вбва да има, но те трябва да се прилагат. Ще кажете, че нъ-коя книга е свещена. Книгата е свещена, защото онзи, който я писал, е свещен Книгата е свещена, докато живъе той. Щом умре книгата престава да е свещена. Защо? – Защото той започва да мирише. След това ще турят книгата под възглавницата си, като свещена. Не, така не се пров-врява светостта. Ти първо ще повярваш в онзи, който е писал книгата, ще го признаеш за авторитет, ще се съединиш с неговия дух и заедно ще я четете. Ти не можеш да разбереш, каква и да е свещена или научна книга, ако не се свържеш с духа на онзи, който я писал.

368

Той е мислил с години върху тази работа. Дали е жив, или е на онзи свет, не е важно; ти тр-вбва да се свържеш с разумния принцип, с който той е работил. Запример, мнозина проповъдват за Христа, вярват в съществуването Му, признават Го за Син Божи. Други говорят за Него като за историческа личност. Някои пък и досега не могат да Го признаят за Син Божи. Ние не се интересуваме от историческия Христос. Въпросът е, можем ли да се свържем с Него като с нещо реално; можем ли да се свържем с Неговия ум, с Неговото сърце, с Неговата душа и с Неговия Дух, и тази връзка да произведе в нас преврат, да уредим живота си, да се хармонизираме с всички разумни същества. Ако Христовото учение може да измъни живота ни, външно, но и вътрешно, не изведнъж, но постепенно, то има смисъл, има приложение.

Мнозина са ме питали, в какво се заключава новото учение. Ако им кажа, че новото учение се заключава в любовта, ще кажат, че и гб проповъ\ц-ват любовта; ако им кажа, че е в мъдростта и знанието, ще кажат, че и те проповъдват мъдрост и знание; ако им кажа, че е в истината, ще кажат, че и те проповъдват истината; ако кажа, че е във вярата в Бога, ще кажат, че и те вярват. Тогава, като ме питат, в какво се заключава новото учение," казвам: -Новото учение е наука, която съдържа всички възможности за реализиране на добродетелите още в този живот; новото учение е наука, която носи всички предпазителни мърки, да се спрат злините, които сега съществуват; новото учение е наука, която съдържа всички закони, правила и методи за реализиране на доброто, към което се стреми човешката душа. Съзнателно или несъзнателно, всички хора, религиозни и светски, търсят новото, Божественото учение, за да реализират копнежите на своя ум, на своето сърце и на .^своята душа.

Ще кажете, че едни вярват само в материята, а'други – в духа. Не е важно, в какво вярват хората; важно "е, че всички търсят изходен път от положението, в което се намират. Япостол Павел казва, че между плътта и духа съществува борба. Между плътта и духа окществува борба

369

дотогава, докато човек не се научи да свири. Щом се научи да свири, всвкаква борба престава. - След всичко това, човек вади заключение, че в цътжя козмос съществува борба между плътта и духа. Отде излиза това заключение? Ако една капка вода е кална, трябва ли да се .предполага, че всичката вода в морето или в океана е кална? Отде ще се нам-Ьри толкова кал, която да размжти цялото море или целия океан? На същото основание, питам: Отде може да се намерят толкова гр-вхове, които да опет-нят ц-блото небе и"ц-Блата^земя, за да се убедят жи-телит-в на небето и на земята, че грехът съществува навсБкъде?^Гр-БХът съществува само като извержение на он-взи микроби, които влизат в човешкото тъ\по и намират условия за [размножаване. Като грешат микробите, чов"бк умира. Значи, човек умира по единствената причина, че оставя микробите в организма си да грешат. Разумността на човека се заключава, именно, въ1|това,\че знае, как да изкара тия микроби вън от себе си и да ги впрегне на работа. Как ще ги впрегнете на работа, като волове, 'които ще орат на нивата ви, или|като овце, които ще доите? Ако дават мл-Ькото си, могат да останат във вас; ако нищо не дават, ще ги изкарате навън. Най-пос-ле, можете да ги направите овчарски_.кучета, да пазят стадото ви.

Казвате: Какъв трябва'да бъде човек? С какво трябва да се занимава? – Човек може да бъде всвкакъв – прсфесор, учител,^мсвещеник, |работ-ник, но умен тр-вбва да бъде той. Всички 5|занятия, от най-високите до най-низките, сж*почетни,яважно е, как се вършат.^Всички клетки, всички удове в човешкия организъм не вършат една и*съща]"служба. Нтзкои от гбх извършват непочтена служба, но са толкова важни, колкото и тия, които вършат най-почтената служба. Хората не се спират върху службите на своите кле-тки, да видят, каква работа вършат, а при това, искат всичко да им верви безпрепятствено, да минават за царски синове. "Гб питат, защо Бог е направил света така, да страдат и да се мъчат. На вевки, който задава този въпрос, казвам: Твоята цигулка няма струни. Тя е лишена от струните на

24

370

ума, на сърцето, на душата и на духа. Нови струни трябва да си турите. Разбира се, ще платите за тяхъ– нищо не се дава даром. Ще цитирате стиха от Евангелието, дето е казано: „Даром сте взели, даром давайте". Да мислите, че всичко можете да получите даром, това е криво разбиране. Пощаджията, който носи писма, даром ли ги раздава? За да напълнят чантата му с писма, платено му е вече. След това той раздава писмата даром. Ако предварително не му бъ-ше платено, той нямаше да ги раздава. Добри хора са пощаджиите. те носят писма, чекове, с които по-здравяват хората. Като пипне писмото, отвън още познава, какво носи. Дко има чек вътре, казва: Отлично писмо ти нося. Такова писмо ние наричаме любовно. Добре е, когато някой посребри или позлати писмото ти, особено, ако е писал в него за лю-бовьта. Добре е, след като ти говори някой за Бога, за вярата, за любовта, да тури в писмото ти един чек от 20 хиляди златни монети. Получиш ли такова писмо, ще се зарадваш и ще кажеш: Господ си спомня за мене. Ако няма нищо в писмото, ще кажеш: Забравил ме е Господ.

Не е въпрос в голямото богатство нито в многото знания. Малкото се благославя. Достатъчно е човек да посъе едно житно зърно при добри условия и да има търпение, да чака 12 години, за да получи такова изобилие, каквото никога не е очаквал. Едно житно зърно ще даде 30, 60 и 100 зърна. При голямото богатство, което им е дадено, хората се оплакват от живота си. те четат живота на великите хора, на великите Учители, проповъдват Словото им и, въпреки това, търсят на-чин да подобрят живота си. Всеки велик Учител носъше по едно семе за посвване. Първият Учител казваше: Посейте това семе в сърцата си. Вторият казваше: Посъйте това семе в умовет си. Третият казваше: Посъйте това семе в душите си. Четвертият казваше: Посвйте това семе във вашия дух. Съйте и работете. Обаче, и"досега още хората държат тия семена в златни кутии/ И досега още г не са ги посб-ли. Тази е причината "за противоречията, които се явя-ватъ^в сегашния "живот. Зад всАко противоречие се крие нарушение на някакъв закон.?Чов%к може да е живъл добър живот, но щом наруши един Б6-

371

жествен закон, противоречията и страданията започ-ват да го преследват. уДоброто, което човек е"спе-челил в продължение на много години, в един момент може да го изгуби. С една малка погрешка човек може да наруши равновесието на своя ум и на своето сърце и да си причини голями пакости. Затова апостол Павел казва: „Който седи, да гледа да не падне". Не е въпрос, в какво вярва човек, но какво може да направи със своята в-вра. Не е въпрос, дали акробатът владъе изкуството си, но може ли да запази равновесие в момента, когато се качва на въжето. При това, той трябва да бъде смътг, да не губи присжтствие на духа си.

I?Един крайно смътг и решителен човек пре-минал Ниагарския водопад върху дебело добре обтегнато въже. Отдолу водите бучали, шум и врява се вдигала, а той вервътг отгоре спокойно, с пълно самообладание. Най-малкото колебание, и той би отишъл там, дето никой не може да му помогне. Той напра-вил опита три пъти: първия път минал по въжето, с верли на в ръка; втория път – без верлина, а третия път с един човек на гърба си. Гол-вмо равновесие, голямо самообладание и смелост се иска за този опит. Кой от двамата е бил по-смътг: който носътг на гърба си човека, или когото носъпи?

Питам: Какво ще кажете за поета, за учения, за философа, за проповъдника, за учителя, за съдия-та, ако не могат да турят на гърба си един чо-вък и с него да минат по въже Ниагарския водопад? Какво ще кажете за човека, ако той не може да пренесе на гърба си своя ближен през голъ-мите мъчнотии и изпитания? Това е наука, това е изкуство. Който може да мине по въже над своите мъчнотии, без да го засегнат, той е истински герой и заслужава голяма награда.,*Първият чов-бк, който се решил да мине Ниагарския водопад по въже, е бил крайно беден. След сполучливия опите той получил гол-вмо възнаграждение – премия от сто хиляди долари и станал богат. Това е първият по-дарък, който получил за своята смълост.

Днес много въжета са опнати в разумния свет, за да минават по гях всички философи, учени, проповедници, еждии, поети и т. н. Всеки трябва да мине

372

първо сам, а после с човек на гърба си. Минат ли благополучно, тяхното верую, т-Ьхната философия или тяхното учение ще се приеме постепенно от всички хора. Т-б първи трябва да дадат прим-вр, че на тяхната философия и на тяхното верую може да се разчита при всички противоречия в живота. Хората могат да минат по тях като по въже, обтегнато над всички мъчнотии и противоречия,' без да пад-нат в пропастта. Който реши да се качи на гърба на една философия, на едно верую, или на едно учение, трябва да има доверие в гбх, да знае, че почи-ват на здрава основа. Колко души днес биха се качили на гърба на онзи, който минава по въже Ниагарския водопад? Ако е с пари, ще се нам^рят кандидати. Като чуят, че се дава премия от сто хиляди лева, те ще кажат: Или ще умрем, или ще преминем благополучно. Ако минем благополучно, поне ще по-лучим сто хиляди долара. Но все пак този опите се основава на доверие в онзи, който ще те носи на гърба си.

Всъжо учение има дотолкова смисъл, доколкото може да се вложи в човешкия ум, в човешкото сър' ?, в човешката душа и в човешкия дух. Умът, сърцето, душата и духът са областите, в които чо-век жив-Ье. Под думата „дух" разбираме най-възвишеното в човека. Духът подразбира още и онова съзнание, с което човек възприема съще-ствуването на един Вечен принцип, с Който трябва да бъде в съгласие. Щом признава този принцип, човек зачита всички същества, които са създадени от Него: растения, животни и хора. Под думата „душа" разбираме онова начало в човека, което влиза в положението на всбко живо същество и му помага. Душата влиза в положението и на мравката и, ако види, че тя се дави, ще се спре, ще й тури сламка да се спаси. След това ще се разговаря с нея, ще я пита, коя е причината да падне във водата. Колкото и да е низко съзнанието на мравката, и тя може да внесе нов елемент в човека. И между мравкитъ-има философи – мравешки философи. Ако попаднете на такъв философ, ще му благодарите, че сте могли да се разговаряте с него. И той ще ви благодари, че се е срещнал с вас, като със свой колега.

373

Казвате: Буквално ли да разберем това, или по смисъл, идейно? Кое разбиране е буквално и кое – идейно? Когато предавам нещо буквално, това значи, че ви давам хиляда лева на ваше разположение; когато ви говоря идейно, само на думи ви давам сто хиляди лева. Ще кажете, че това е материалистично схващане. Материалистично схващане е, но ако ви дам сто хиляди лева, или ще ги върнете, или н"вма да ги върнете. Търговецът, който продава стоката си, е материалист. Той купува и продава. В идейното разбиране площь-та на човешката дейност е голяма, широка. Ти съеш в земята, но имаш вяра, че тя ще даде жито. Плодът, който се реализира от нивата, подразбира материалистичното схващане. В това схващане на нъ-щата има известно ограничение. Докато е в поезията, човек има идейно разбиране за живота. Щом влъзе в прозата, той има материалистично разбиране за живота. Нещастията в живота са в прозата, в материалния свет. В този свет ние дохождаме до резултатите на нещата, а в идейния – до възмож-ностите за тяхното реализиране. Това са два процеса, които трябва да имаме пред вид. Следователно, едновременно човек тр-вбва да бъде материалист – в гксен смисъл на думата и идеалист – в широк смисъл. Човек едновременно може да бъде и вер-ващ, и безверник. Например, когато отричам вашите гръхове, аз съм безверник; когато вярвам, че правите гръхове, че сте тръшни хора, аз съм вер-ващ.^В същност, по отношение на вашите гръхове аз трябва да бъда безверник, а по отношение на вашите добродетели трябва да бъда вярващ. Когато някой казва, че е безв-врник по отношение на пре-стъпленията в света, казвам: Ти си отличен човек! Каже ли, че вярва в доброто, той е вярващ. Приятно е да срещнеш такъв безверник и такъв вярващ.

Христос казва: „Работете за храна, която трае за живот въчен". 'Ние трябва да работим за въч-ния принцип, да изучаваме неговите прояви. Той не иска от нас вяра, но приложение. Всбки ден носи своите задачи, за реализирането на които се изисква знание и разумност. Не е достатъчно да имате вяра, но да познавате Бога. Учени, философи, религиозни, учители, адепти са дали определение за Бога,

374

но като дойдат до известна област, всички се отказ-""бат от своето определение. Бог е величина, която не се подава на определение-^ Каквото определение да се даде, то е материалистично. уТова, върху което почива човешкият живот, човешката сила, човешкото щастие, то е Бог. Той се радва на успеха на хората и при най-малките погрешки им се притичва на по-мощ. Като види, че някой се мъчи и страда, Той казва: Ще се оправи тази работа. Счупи ли си крак или ръка, Той казва: Ще оздравееш. Как?–Не мисли за това, не е твоя работа! Като мине известно време, ти сам ще провериш. Ако направиш една погрешка, която не можеш да изправиш, остави я на Бога, Той ще те освободи от нея. Ако всички хора спазват великите закони на Битието, щеха<да бъдат свързани с разумните същества, като сили, които работят в единство с Целото. Никой не знае, каква е крайната цел на Битието, но всички разумни същества работят за благото на човечеството. Те работят за щастието на хората. Те работят за реализиране на новото учение – учението на любовта.

Какво представя новото учение? То е наука за реализиране на добродетелите между всички хора, животни, растения, даже и между водата, въздуха, светлината. *Ще кажете, че водата, въздухът и светлината не са живи същества. Техното съзнание е колективно, управлява се от възвишени духове. Ето защо, не е позволено да се цапат изворите. Седнете ли до някой извор да пиете вода, първо ще си измиете ръцете далеч от него и след това ще гребнете с ръцете си. Ако искате да измиете краката си, пак ще отидете далеч, ще искате позволение от извора и тогава ще пристъпите към миенето. Ще кажете, че водата е несъзнателно същество. Не е така, тя е книга, написана от некое разумно същество. Ако не можете да четете тази книга, немате право да разхверляте листата й. Какво би било вашето положение, ако напишете една книга и дойдат деца да я цапат, да разхверлят листата й?г*Свещено нещо са водите, изворите в природата. Ако човек не се отнася добре с изворите, как ще разреши мъчните задачи в живота си? Ще каже някой, че е пил от водата на този или на онзи извор, познава я. Водата, която некога е пил,

375

днес не е същата. Тя всеки ден се мени. 'Нито вашето вчерашно в-Ьрую прилича на днешното. Всбки цен се влива н^що ново в живота. Това се отнася и до мислиг, до чувствата, |до постъпките на човека. Затова казваме, че встзки ^ден носи своето щастие. Който не разбира това, страда, мъчи се, че изгубил вчерашното си щастие. Обичал го нъжой, но умрял, и той скърби за изгубената любов. Любовта не се губи. На местото на умрелия ще дойде друг, който ще те обича. Любовта на умрелия се оповестява с раждането на човек, някъде се е родило дете – момче или момиче. Който не разбира нещата така, гледа с пренебрежие на всичко и казва: Дете се е родило. Той не знае, че раждането на едно дете е велик мо-ментъ–отваря се нов извор в света, от който може да се възприеме поне една велика идея. Встзки, който види едно малко дете, пожелава да го ц-влуне. Това желание означава нещо, но хората са изгубили смисъла на цъ\пувката. Детето гледа, как го ц-Ьлуват, но мълчи като философ. То си казва: Вие ме ц-Ьлувате и мислите, че нищо не зная, но много неща нося в себе си.

Време е вече хората да потърсят онази наука, която любовта носи. Старото е отживяло времето си, няма защо да се занимавате с него. То носи в себе си известни придобивки. Който живее със старото, той постоянно се натъква на противоречия. Живейте с новото, което носи безсмъртието в себе си. Новото носи спасението на човечеството, а не старото. Мнозина го-ворят за никакви стари истини. Нтзма стари и нови истини. Истината е една. Тя носи свобода за всички живи същества. Тя носи правила и закони, чрез които хората могат да придобият свободата си. Правилата й се отнасят до всички области на живота: до личния, семейния, обществения и общочовешкия живот. Истината дава методи на жената и на мъжа, как да се отнасят помежду си. Тя разрешава и най-голямите противоречия между гбх. Дко жената говори за истината и не знае, как да събуди любовта в душата на мъжа си, тя не е истинска жена. Ако мъжът не може да събуди мъдростта в жена си, той не е истински мъж.

При един американски милионер отиват няколко комисии от благотворителни дружества да ис-

376

кат пари въ^името на Господа. На едната комисии той?дал 50 долари, на другата–сто и казал, че нЯма предвиден бюджет за гбх. След време при него се явява една млада, красива мома да иска известна сума за същит-в благотворителни дружества. Като я видЯл, банкерът веднага станал от стола си, пока-нил я любезно да седне и веднага извадил сто хиляди долара. На излизане от стаята той й казал: Заповядайте и друг път, на ваше разположение съм. Ще кажете, че той се влюбил в нея. – Влю-бил се, защото в лицето й видЯл истински про-повЯдник, който могъл да отвори сърцето му. Преди нея дохождали много проповедници, но с ръждясали ключове, никой не могъл да отвори сърцето му. Красивата мома дошла при него с намазан ключ: врътнала един път и веднага отворила сърцето му." Той й благодарил и казал: Моля, заповядайте и друг път. На ваше разположение съм. Това значи, да те учи майстор.

Ако съвременните хора не могат да отварят умовете и сърцата на ближните си, гб са стари, от ония проповедници, които работят за 50 – 1-0 долара. Можете ли да отваряте умоветЯ и сърцата на хората, вие сте влАзли вече в новото учение. Вие сте още в началото но важно е, че сте влезли. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си. Какъв смисъл има в-врата, ако не се прилага? Ако си цигулар, постоянно ще сви-риш Казват, за някой цигулар, че дошъл до верха на своето изкуство. И при това положение той трябва да свири. ЧовЯк всвкога има какво да учи. Миналото трябва да служи за насърдчение на новото. Към старата си вЯра, към придобитото знание ще прибавяте всбки ден по нЯщо ново. Този е пътт, който води към постижения. Днес всЯки човек търси новото. Ако отиде на училище, или в черква, дето от години, се преподава едно и също н-бщо, вие казвате: ТАзи неща ги знаем, нЯщо ново искаме. Новото трябва да се приложи. Хората са слушали много да им се проповядва, че трЯбва да се обичат, да говорят истината, да бъдат добри и т. н. ТАзи нЯща трябва да се остават настрана, отново да придобият своята свето ст.) Кога то говорим за любовта, за мъдростта, за

377

истината, за душата, ние трябва да се спрем, като пред светилище, и да търсим начини за приложението им. Ще кажете, че някой човек страда, тртзбват му пари. Не е въпрос в парит. Той страда, защото няма хлъб и е принуден от къща на къща да проси, да опитва любовта на хората, да види тяхна-та щедрост. Като опита щедростта и любовта на хората, човтзк трябва да извади своята магическа тояжка и да тропне с нея. Ако я владее, пред него веднага ще^се сложи трапеза с топъл, хубав хляб и с пръхно ядене. Ще се нахрани и ще тропне пак, да се прибере трапезата. Той прави това така, че никой не го вижда. После пак се явява между хората скромно обл-вчен, с добри отношения, готов на всвкаква работа. Всбки човек носи магическата тояжка в себе си, но само онзи се ползува от нея, който е разбрал възможностите, които се крият в разумната природа. Той живее в съгласие с нейните закони, затова не е осъден на страдания. Неговите страдания са привидни. – Защо? – Защото разбира смисъла на живота.

> Мнозина страдат по единствената причина, че живеят, както намират за добре, и не мислят за никаква отговорност. Въпреки това, те се заблуждават, че на онзи свет ги очакват венци и букети. Дко човек не спазва законите на този свет, който Бог е създал, и на другия. свет ще бъде същият.- Ако тук не е готов да сподели хлъба си със своя бли-жен, и на онзи свет ще постъпва по същия начин. Човек не се изменя лесно. Какъвто е в малкото, такъв ще бъде и в голямото.^Ако искате да познаете характера на човека, наблюдавайте, как чупи хлеба. Ще видите, че детето чупи хлъба по един начин, възрастният – по друг; момата по един начин, мо-момъкът по друг; майката по един начин, бащата по друг. Всеки човтзк има особен начин на прояви, от които можете да определите характера му. > > Моята задача е да събудя в човека онова свещено чувство към живота, към Бога, за да в-врва в доброто и възвишеното, което е вложено в него. Вер-вайте и своя вътрешен учител, който ви учи, как да живеете. Вярвайте на всеки, който може да ви предаде това изкуство. Ако той не може да ви предаде изкуството да живъете, като човек, създаден по об- >

378

раз и подобие на Бога, не му вярвайте. Който може да ви покаже правия път, трябва да го слушате. Той може да бъде прост или учен, малък или голям. ■-Как ще погледне ученият на малкото овчарче, което му показва правия път? Ученият се е объркал в планината и не може да намери пътя си. Той ще благодари на овчарчето и ще се остави на него с всичкото си доверие. На планината овчарчето е професор, учен човек, а в града то отива при учения, като при свой учител, да се учи.

Желая, всички да си вземете цигулкиг, да им турите хубави струни и да започнете да свирите Без музика, животът няма смисъл. Светът се нуждае от добри п*бвци и музиканти. те ще го оправят. Който знае добре да пъе и да свири, той може право да мисли, да чувствува и да постъпва. Пъйте и свирете, за да оправите живота си.

43. Беседа от Учителя, държана на 22 юннй, 1930 г. София. – Изгр&в.