от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(1943)
(1930)
Ред 126: Ред 126:
  
 
[[Делата Божии, XIII серия, том III (1930)]]
 
[[Делата Божии, XIII серия, том III (1930)]]
 +
 +
Виждате, за пример, кокиче и минзухар. Това са символи, чрез които Природата говори. И кокичето, и минзухарът цъфтят пролет, но означават две различни неща. Кокичето е бяло и с увиснало надолу глава, а минзухарът - жълт и с глава, отправена нагоре. Щом ги изучавате като символи, ще видите, че те говорят на два различни езика. Някой казва, че сънувал червен кон. Да яздиш на сън червен кон, това показва, че, ако си болен, ще оздравееш. Ако яздиш бял кон, ще придобиеш някаква опитност. Червеният кон показва, че трябва да цениш живота и благата, които ти са дадени. Белият кон показва, че трябва да подобриш отношенията си с окръжаващата среда, да живееш по Законите на Природата - по нейната хигиена.
 +
 +
Белият цвят е крайният предел на живота. Зад него е черният цвят. Най-високите върхове са всякога бели. Зад високите върхове изпъква тъмна линия - линията на сливане. Казваме, че светлината е бяла, водата - също, кокичето - също, но тия бели цветове се различават един от друг. От поетична гледна точка, кокичето символизира чистотата. То представя философ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мъдростта. То представя духовен, религиозен човек, който отправя погледа си нагоре. Кокичето е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището. То гледа нагоре, дано му се даде нещо. Когато се намери пред някой труден въпрос, човек започва да мисли, и главата му увисва надолу, като на кокичето. Щом разреши въпроса, човек изправя главата си, очаква да му падне нещо отгоре. Какво очаква? - Плода на разрешения въпрос.
  
 
Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга. Тя била подвързана с хубава подвързия. Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени. Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова. Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той? Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил? Например, книгата става червена. Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.
 
Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга. Тя била подвързана с хубава подвързия. Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени. Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова. Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той? Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил? Например, книгата става червена. Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.
  
 
Мнозина използват цветовете в магията, и така постигат, каквото желаят. Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят. Това не е голямо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място.
 
Мнозина използват цветовете в магията, и така постигат, каквото желаят. Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят. Това не е голямо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място.
 +
 +
 +
  
 
[[Двама или трима]]23.11.1930г.
 
[[Двама или трима]]23.11.1930г.

Версия от 20:41, 24 септември 2011

УИКИПЕДИЯ

Уикицитати

За цветовете

Неделни беседи

За цветовете - Неделни беседи

1917

Бих желал всички да имате тази миризма и краска на теменужката. Като изкажете една дума или напишете нещо, в него трябва да има прекрасна миризма. Според схващанията на тази виделина, всички хора са цветове. Що е един учител, проповедник, земеделец, баща, майка, брат или сестра? Те са велики Божествени цветя. Разбрали ли сте какъв цвят има майката? Като влезете в живота на виделината, ще разберете какъв цвят е майката. По-прекрасни цветове от майка, от баща, от братя, от сестри, от ближни в света няма. Имате ли тези цветове вътре в себе си? Кой досега не е изпъждал виделината 10 пъти от себе си? Кой не е осакатявал цветовете на майка си, на баща си, на ближните в себе си?


Виделината - 01.04.1917г.

Сила и живот, III серия (1917-1919)


  • Кръвта е червена. Какво означава червеният цвят? В духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Дето има живот, там има и топлина. Значи, Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Това е логика по смисъл. Кръвта е символ, форма на нещо, а животът, облъчен в символа на червения цвят, носи спасението на човека. Като живее по законите на любовта, т.е. по Христовото учение, човек може да се спаси. Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.

Вземане и даване - 06.05.1917

Все що е писано




  • Съблечете старите си дрехи, ушити по модата, и облечете нови, бели, чисти дрехи. Белият цвят означава Доброто. Стремете се към белия цвят, за да се свържете с Доброто. Дето видите бял цвят – на цвете, на къща, измазана бяло, свързвайте го с Доброто. Така ще минавате от видимото към невидимото. Като видите някое бяло цвете, спрете се пред него и кажете: "Искам да бъда бял, добър и чист като това цвете." Мислете често за белия цвят, за Доброто и за Чистотата, за да се облечете в нова дреха – в дрехата на новия човек. Това е прост метод, с който можете да си помогнете.

Събличане и обличане - 28.07.1917

Дали може (1917-1918)

1918

  • В слънчевото учение се забелязват два процеса: разлагане на светлината и усилване на светлината. За да се създадат всички камъни, растения, животни и хора, светлината трябва да се разложи на съставните си елементи. От съчетанието на тези елементи зависи устойчивостта или неустойчивостта на телата. Неустойчивите тела ферментират, а устойчивите се запазват за вечни времена. Цветове с различна гъстота също така променят състоянията на телата, особено на живите. Например, ако към яснозеления цвят прибавите тъмночервена боя, ще се получи смес, която ще измени състоянието ви. Ако покажете на бика дреха, боядисана с яркочервена боя, той се настройва лошо и започва да боде. И думите, с които човек си служи, имат цветове, които оказват известно влияние върху нервната система.

Доброто вино - 04.08.1918г.

Все що е писано

1919

  • На всеки човек се дава съответна част от истината, както на всяко растение – съответен лъч от светлината. Учените са правили опити със светлината и са успели да я разложат на седем цветни лъча, наречени слънчев спектър. Те са поставяли различни растения, под действието на всеки един лъч, да видят, какво влияние оказват върху тях. Така те са дошли до интересни научни изводи. Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи. Когато се намаляват вибрациите на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават вибрациите на светлината, цветните лъчи изчезват. На същото основание, казвам: Хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма. Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат.

И тъй, животът е голяма призма, която пречупва светлината. Като дойде до призмата, светлината се пречупва и оцветява всеки човек, различно. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд смъртта, те се обединяват и стават еднакви.


"Като го видя Петър" - 20.04.1919 г.

Да възлюбиш Господа (1914-1920)



  • Както ароматът на цветята оказва слабо или силно влияние върху нас, така и нашите мисли и чувства оказват по-силно или по-слабо въздействие върху нашата душа. Правени са опити с различните цветове на растенията, специално на цветята, и са дошли до заключение, че те оказват различно влияние върху растенето на човека. Учениците на Христа поискаха да им даде вяра, и Той им отговори: Ако бихте имали вяра, колкото синаповото зърно, бихте могли да местите планини. – Защо Христос си послужи като символ със синаповото Зърно, а не с друго някое? – Защото синаповото зърно произвежда пришки. Следователно, вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: Вашата вяра произвежда ли пришки? – Не. – Значи, вярата ви е слаба. Ако искате да усилите вярата си, в положителен смисъл, трябва да използувате сините лъчи на светлината – ясните, не тъмносините. Те са в състояние да усилят вярата и да премахнат меланхолията в човека. Когато не мислите право, наблюдавайте изгряването и залязването на слънцето, да възприемете жълтите лъчи.

Бог е говорил - 09.11.1919 г. XI лекция

Да възлюбиш Господа (1914-1920)


  • Всеки има право да живее охолно, обаче, неизбежно ще носи последствията на този живот. Който иска охолен живот, нека отиде сред природата, между реките и изворите, между цветята и плодните дървета, да изучава истинското художество. Само така човек ще се запознае с цветовете и истинските бои. Боите на природата са трайни. Тези бои се наричат „хас“. Колкото повече се употребяват, толкова по-хубав става цветът и. Може ли да се каже същото и за човека? Истински човек е този, който носи страданията с любов. За него може да се каже, че колкото по-големи страдания е преживял, толкова по-красив, по-енергичен и по-добър е станал. Това значи, човек боядисан с хас боя, т.е. с боята на страданието. Срещнете ли човек, който постоянно се оплаква от страданията, ще знаете, че той още не е боядисан с боята на страданието.

И отиде, та се пристави - 30.11.1919

Великите условия на живота (1919)


1925

Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвят в дъгата? – Той е друга проява. Защо е жълтият цвят в дъгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят? – Това са все прояви. Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята. В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.


Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят. Ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят. Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека. Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром!

Аз Те познах

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)

1926

Най-първо, правили ли сте опит с червения цвят, какво влияние упражнява върху вас? Вие казвате: Червената светлина толкова билиона трептения има. Хубаво е туй число, но какво влияние упражнява червената светлина? Някои от вас не обичат червения цвят, но все-пак в стаята си всеки трябва да има поне един косъм червен. Ако не го обича, обезателно един косъм, увиснат някъде. Червеният цвят съществува в природата. Ако го няма, няма да бъдете в съгласие с природата. Второто: трябва да имате един портокален косъм. И тогава, пред кои от тези косми: червения и портокаления – но непременно трябва да имате тези цветове. И как ще се самовъзпитавате? После, и в джоба си ще носите червен, портокален, син и ако всеки ден имате тези косми, да ги гледате, ще създадете един устойчив характер. Много поетичен. Ще ги носите, те в природата съществуват. Някой казва: "Аз обичам само един цвят." - Не. Всички. Може цветя, може конци – вземете един естествен цвят. Ще си имате един конец, който не избелява. Ако имате такива камъчета, скъпоценни камъчета – още по-хубаво. Направете един опит: 7 влакна от коприна, от цветовете. Може да намерите такива копринени цветове. По едно влакно или по две, или по три. Ще си ги имате, ще си ги турите в едно тефтерче, за цяла година да ги гледате. Да видите какъв резултат ще произведат. Ще отваряте, ще ги погледвате. Намерите се някой път неразположен духом – ще извадите тефтерчето, ще ги погледнете, ще кажете: "Това съществува в природата."

Какъв е смисълът на тези цветове? Ще ви дам всеки един цвят на какво съответства. Ще ви преведа този език на цветовете. Той е много красив език. Сега аз искам да ви дам тези неща, с които може да си помогнете в живота. Всяка една помощ е едно пособие. Природата има пособия. Вие искате за се ползвате от тях.

Освобождаване

КНИГА: Посока и растене - Жануа

1927

За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства. И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота. Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете. Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят.

Ако разгледате буквите, които съставляват думите „бял“ и „черен“, те сами по себе си нямат никакъв смисъл. Например, буквата „Л“, буквата „Б“ отделно взети нямат никакъв смисъл, но турите ли буквата „Л“ в думата „Любов“, тя вече придобива смисъл; турите ли буквата „Б“ в думите „Бог“, „благост“, „блажен“, и тя придобива смисъл. Следователно, ако ние знаем как да съпоставяме черния и белия цветове, както в живота, така и в нашия организъм, те придобиват смисъл.

Сам с ума си

Влизане, IX серия, II том (1927)

  • Питам: на какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес? Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено икономическия живот. Всички хора казват: пари, пари ни трябват! Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека.


За тяхното неверство - 6 февруари, 1927 г.

Влизане, IX серия, II том (1927)


  • „За да напредва човек, той трябва да следва идеала на своята душа. Докато българката сама тъчеше платната си, в нея имаше идеал; откак престана сама да тъче платната си и започна да носи черни дрехи, и нейният идеал изчезна. Като наблюдавам дрехите и цветовете на дрехите, с които съвременните хора се обличат, намирам, че те не допринасят нищо хубаво. На някои хора, например не е позволено да носят черни дрехи. На други не е позволено да носят червени дрехи. Всеки трябва да знае, какви дрехи може да носи. Казвате, че има мода на дрехите, възприета от Париж, и вие ще се обличате според тази мода. Обаче, парижката мода не е меродавна и за природата. При сегашното развитие на човечеството, най-добре е хората да се обличат с дрехи, които имат меки, приятни цветове, за да се смекчават чувствата им. Цветовете на дрехите трябва да бъдат такива, че да задоволяват и самия човек. Мнозина носят връзки или дрехи с ярки, неподходящи за тях цветове, които се отразяват вредно върху тяхната нервна система. Носят ли дрехи с такива цветове, от тези хора не могат да излязат нито художници, нито музиканти, нито учени. Религиозните хора се обличат с черни дрехи, но работите им не вървят добре. Всеки цвят има свое предназначение, което учените хора знаят. Например, зеленият цвят е материалистически; червеният цвят е активен, той е цвят повече на животните; портокаленият цвят е на крайния индивидуализъм. Единствените цветове, които съответстват на сегашното развитие на хората са ясно-синия и ясно-жълтия. И затова, когато човек се чувства недоволен, нека обърне погледа си нагоре, към небето. Синият цвят на небето действа успокоително. Възприеме ли този цвят в себе си, той ще се домогне до онези вибрации, които носят в себе си живот. Тъй щото, аз говоря за цветовете не само като носители на известни вибрации, но и като носители на живот. Синият цвят внася в човека Истината. Тя пък тонира умовете на хората и ги прави свободни. Законът на свободата отваря сърцата на хората, разширява ги и дава простор на човешката воля. Истината дава тон на живота. Значи, между всички явление в живота има неразривна връзка.“

Няма тайно“ – 17 март 1927 г.

Праведният, IX серия, III том (1927)

1930

  • „Какво представя червеният цвят? Червеният цвят внася в човека живот, енергия и движение. Докато е под влиянието на природния червен цвят, човек е активен, буен, готов и за работа, и за бой. Изгуби ли този цвят в себе си, човек става пасивен и започва да философства. Той казва, че животът няма смисъл. Той става песимист. Защо? Защото червеният цвят в него е потъмнял.“

Делата Божии“ - 23.03.1930 г.

Делата Божии, XIII серия, том III (1930)

Виждате, за пример, кокиче и минзухар. Това са символи, чрез които Природата говори. И кокичето, и минзухарът цъфтят пролет, но означават две различни неща. Кокичето е бяло и с увиснало надолу глава, а минзухарът - жълт и с глава, отправена нагоре. Щом ги изучавате като символи, ще видите, че те говорят на два различни езика. Някой казва, че сънувал червен кон. Да яздиш на сън червен кон, това показва, че, ако си болен, ще оздравееш. Ако яздиш бял кон, ще придобиеш някаква опитност. Червеният кон показва, че трябва да цениш живота и благата, които ти са дадени. Белият кон показва, че трябва да подобриш отношенията си с окръжаващата среда, да живееш по Законите на Природата - по нейната хигиена.

Белият цвят е крайният предел на живота. Зад него е черният цвят. Най-високите върхове са всякога бели. Зад високите върхове изпъква тъмна линия - линията на сливане. Казваме, че светлината е бяла, водата - също, кокичето - също, но тия бели цветове се различават един от друг. От поетична гледна точка, кокичето символизира чистотата. То представя философ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мъдростта. То представя духовен, религиозен човек, който отправя погледа си нагоре. Кокичето е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза в училището. То гледа нагоре, дано му се даде нещо. Когато се намери пред някой труден въпрос, човек започва да мисли, и главата му увисва надолу, като на кокичето. Щом разреши въпроса, човек изправя главата си, очаква да му падне нещо отгоре. Какво очаква? - Плода на разрешения въпрос.

Един млад момък, който обичал науката, често ходел на планината, да чете една свещена книга. Тя била подвързана с хубава подвързия. Като чел книгата, забелязал, че цветът на книгата и буквите постоянно се променяли: ставали ту сини, ту червени, ту виолетови, ту смесени. Той се чудел, защо ставала тази промяна с книгата. После забелязал, че каквито промени ставали вътре в него, така се променяла и книгата. Когато се влюбвал, книгата ставала червена. Когато се индивидуализирал и мислел, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявал като материалист, книгата ставала зелена. Когато мислел, че е най-умният човек в света, книгата ставала жълта, като лимон. Когато мислел, че няма друга вяра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислел, че той ще оправи света, книгата ставала виолетова. Питам: След като книгата променяла цвета си, какво придобивал той? Книгата се променя, но ако външните условия не се променят, какво си придобил? Например, книгата става червена. Ти трябва да отвориш ума си, да разбереш, при какви условия можеш да употребиш този цвят.

Мнозина използват цветовете в магията, и така постигат, каквото желаят. Например, те си служат с червения цвят, когато искат да накарат двама млади да се влюбят. Това не е голямо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета част от милиграма червена боя и всеки ден да се дава на младите на върха на ножа от нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служат с магията, тя не е на място.



Двама или трима23.11.1930г.

Условия за растене, XIII серия, том IV, (1930)

1938

  • "Здравето ти ще го добиеш от светлината. Малокръвен си, обикни светлината, обикни червения цвят. Като иде светлината, лесно е, който знае. Червеният цвят да личи. Той като дойде, освежава човека. Да кажем, ти си се обезсърчил. На тебе ти трябва синият цвят. Още като иде светлината, синия цвят да го видиш. Той е храна за твоето обезсърчение. Или умът ти е забутан, не можеш да мислиш. Тебе ти трябва жълтия цвят. Отдели жълтия цвят и го направи да грее за ума. Защото умът се храни със светлина. Ако ти не знаеш да храниш ума със светлина, ти не може да растеш и да възрастваш. Туй растенията го знаят. Сегашните хора, религиозни и светски, всички трябва да изучават тази наука. Умните хора трябва да се хранят с жълтия цвят, религиозните хора трябва да се хранят със синия цвят. Справедливите и работливи хора трябва да се хранят със зеления цвят. Онези, които искат мощност и благородство, трябва да се хранят с портокаловия цвят. Онези, които искат да бъдат здрави, да не боледуват, трябва да се хранят с червената светлина, трябва да се хранят с червения цвят. Трябва да се хранят с червената светлина, с портокалената светлина, с жълтата, със синята, със зелената, с тъмносинята, с виолетовата светлина трябва да се хранят. Това е едно меню от порцията. Във вторник – с червения цвят. В неделя – с портокаления цвят, а в другите дни, вие ще ги намерите. В сряда – с жълтия цвят."

Радвайте се и веселете се - 6 март, 1938 г.

По образ и подобие (1937–1938)


1943

Какъвто и да си, благодари за всичко. Пожълтял си, пак благодари и търси причината, защо си пожълтял. Причината за тоя цвят се крие в малкото светлина в ума. Жълтият цвят на лицето показва известна болезненост. Тоя цвят трябва да влезе в ума ти, да станеш умен. Някой почернял – и това е болезнено състояние. Черният цвят означава почивка. Тоя цвят трябва да влезе в стомаха, да помага при храносмилането.

Колкото и да се говори за цветовете и тяхното значение, все ще остане нещо неразбрано. Трябва да се отвори специална школа, да се изучават цветовете като методи за правилно живеене. Да направим опит с десет сестри от 45–80 годишна възраст, да видим, как ще се изменят лицата им под влиянието на известни цветове. В продължение на една година може да стане промяна, да се подмладят.

Ценни неща-31.10.1943г.

Вечно подмладяване