от ПорталУики
(→1929г.) |
(→1929г.) |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
[[КНИГА: Форми в природата]] | [[КНИГА: Форми в природата]] | ||
| + | |||
| + | |||
| + | * Да живее човек с такива идеи, това значи, запример, да познава цигулката на книга, да чете ноти само с устата си, без да вземе цигулка и лък в ръка, без да свири, без да чуе, какъв тон издава всяка нота. | ||
| + | |||
| + | [[]]22.05.1929г. | ||
| + | |||
| + | [[]] | ||
*Доброто свирене на цигуларя зависи от умението му да управлява лъка и да туря пръстите си на съответните им места. | *Доброто свирене на цигуларя зависи от умението му да управлява лъка и да туря пръстите си на съответните им места. | ||
Версия от 11:05, 4 ноември 2011
1929г.
- Ако дадете една хубава цигулка на някое дете, то ще върти ключовете й, ще ги дига и сваля, без да придобие нещо. В края на краищата детето ще развали цигулката, но няма да се научи да свири. Докато не може да нагласява цигулката си, човек по никой начин не може да свири. Щом нагласи цигулката си, той започва да свири и всеки ден придава по нещо ново към свиренето си. Същият закон се отнася и до човешкия живот. Не може ли да настройва струните на своя живот, т. е. да ги нагласява в хармония със своето сърце и със своя ум, човек не може да свири правилно, т. е. не може да живее правилно. Следователно, между струните на човешкия живот от една страна, както и между струните на човешкия ум и на човешкото сърце от друга, трябва да съществува пълна хармония.
"Абсолютна реалност"16.05.1929г.
- Да живее човек с такива идеи, това значи, запример, да познава цигулката на книга, да чете ноти само с устата си, без да вземе цигулка и лък в ръка, без да свири, без да чуе, какъв тон издава всяка нота.
[[]]22.05.1929г.
[[]]
- Доброто свирене на цигуларя зависи от умението му да управлява лъка и да туря пръстите си на съответните им места.
- Всеки човек има цигулка и лък, с които може да даде израз и направление на своя живот. Сърдцето представя цигулката, умът – лъкът с който свири, а волята, това е участието на човека в свиренето, чрез което определя посоката на своя живот! Публиката е самият човек. Без публика никой не може да свири. Поне един човек, но все трябва да има някой да го слуша. Ако човек сам не се въодушевява, никой не може да го въодушеви. Като свири, човек може да се допитва до мнението на другите, но първо той трябва да чуе своето мнение. Божественият закон изисква всеки сам да се въодушевява, сам да има мнение за своите постъпки, а после другите.
"Два центъра"13.11.1929г.