от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене


Съдържание

1937г.

  • Представете си, че пред вас стои един виден цигулар, с цигулка Страдивариус в ръка и с ноти на един от забележителните автори музиканти. Всичко това ще ви задоволи ли? За да останете доволни, цигуларят трябва да свири, цигулката да издава тонове, а нотите да предават онова, което музикантът е вложил в тях. Цигулката представя човешкото тяло, нотите – храненето, дишането, а цигуларят – човешката мисъл. Следователно, ако между цигулката, нотите и цигуларя, т. е. ако между мисълта на човека, неговото тяло, храненето и дишането му няма известно отношение, сами по себе си те нямат никакъв смисъл. При това положение музиката, както и животът на човека остават неразбрани.

"Планини и долини"30.06.1937г.

КНИГА: Лъчи на живота


  • Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната sol представя духа в човека, re – сърцето, la – ума, а mi – душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re. Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la. И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод. – Защо? – Защото всеки зрял плод е плод на духа. Приятността, която човек изпитва при вкусване на всеки сладък, зрял плод, това е основният тон на духа – тонът sol. Тонът ие е тон на сърцето.
  • И тъй, да взима човек правилно тона re, това значи да върви из пътя си, без да се спъва, без да удря краката си, без да се наранява. Всяко най-малко отклоняване от правия път, всяко спъване, всяко охлузване на кожата някъде подразбира неправилно взимане на тона re. Да взима човек правилно тона la – основният тон на ума, това значи да е придобил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположен. Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение. Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил. Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме.
  • Сега, щом сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се от тоновете на духа, на душата, на сърцето и на ума.


"Основни тонове"25.07.1937г.

КНИГА: Лъчи на живота


  • Инструментът се познава не само по външната си форма, но и по своя тон. Има една зависимост между тона на цигулката, материалът, от който е направена, и начинът, по който е изработена. Ето защо, по никой начин не можете да сравнявате цигулка „Страдивариус" с цигулка, направена от обикновен работник.
  • Следователно, както цигулката се цени по тон, по материал, от който е направена, и по начин на изработка, така и човек се цени по три неща: по качествата на своя ум, на своето сърце и на своето тяло.

"Качества на ума, на сърцето и на тялото"08.08.1937г.

КНИГА: Лъчи на живота

1938г.

  • Двама цигулари свирят на цигулка: единият свири механически, туря пръстите си по строго определени места на цигулката, вследствие на което тоновете му не са чисти. Вторият цигулар е майстор, той свири органически, вследствие на което определя местата на тоновете чрез своя тънък слух, а не по механическото им разпределение. Той свири с голяма точност и чистота. И първият, и вторият цигулари свирят според научното разпределение на тоновете, но всички се възхищават от втория. Същото може да се каже и за любовта. Мнозина говорят за нея, но неправилно я произнасят.


"Силен и слаб"19.08.1938г.

КНИГА: Двигатели в живота


1939г.

  • Той трябва да знае, отде иде и къде отива. Не знае ли, отде иде и къде отива, човек се намира в положението на онзи, който има хубава и скъпа цигулка, но не знае да свири. Той я вади и туря в кутията, намазва лъка, взима цигулката в ръце, но рече ли да засвири, нищо не излиза. За него цигулката е безпредметна. По-добре ще направи да я продаде, да подобри поне материалното си положение. Следователно, животът има смисъл, когато човек го разбере.

"[[]]"09.08.1939г.

[[]]

1940г.

  • Какво представя, в същност, човешкото тяло? Нищо друго, освен една сложна цигулка. Ако не знае да свири на собствената си цигулка, човек не би могъл да издаде никакъв тон. Какъв човек е този, който не може да издаде никакъв тон? Ако цигулката ти е разгласена, какво ще излезе от нея? Една дисхармония. След това, имаш ли право да казваш, че хората са лоши? Не са лоши хората, но цигулката ти е разгласена. Настрой добре цигулката си и ще се убедиш, че хората са добри, че разбират музиката. Докато цигулката ти е разгласена, лошото е в тебе: не знаеш да живееш, не знаеш да ядеш, не можеш да спиш добре, не знаеш правилно да говориш, не знаеш, как да мислиш, да чувстваш и да постъпваш със себе си и със своите ближни. Тона са елементарни неща, които всеки човек трябва да знае.

"Учене и служене"28.08.1940г.

КНИГА: Божественият и човешкият свят