от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Здрава мисъл== Размишление. Тема за следния път: „Произход на невежеството”. Упражнение: Ръ...)
 
(Здрава мисъл)
Ред 13: Ред 13:
 
Настрадин Ходжа казал: „Като умре жена ми, половината свят се свършва. Щом умра аз, целият свят се свършва”. Като живее, човек се готви да умре; щом умре, готви се да живее. – Това са неразбрани работи. В това отношение, смъртта представя най-малката възможност за живот. Човек трябва да бъде гений, за да може, при толкова малка възможност, при толкова неблагоприятни условия да създаде нов живот. Човек не може да живее при богатство, при жена и деца, та като умре, тогава ще живее! Той не може да живее сред хората – обиколен от жена си и децата си, та като отиде на другия свят, там ще живее. Това е крива философия, неправилно разбиране на Битието и на Божията воля. Това е научна, богословска каша, от която е създаден човешкият изопачен живот.
 
Настрадин Ходжа казал: „Като умре жена ми, половината свят се свършва. Щом умра аз, целият свят се свършва”. Като живее, човек се готви да умре; щом умре, готви се да живее. – Това са неразбрани работи. В това отношение, смъртта представя най-малката възможност за живот. Човек трябва да бъде гений, за да може, при толкова малка възможност, при толкова неблагоприятни условия да създаде нов живот. Човек не може да живее при богатство, при жена и деца, та като умре, тогава ще живее! Той не може да живее сред хората – обиколен от жена си и децата си, та като отиде на другия свят, там ще живее. Това е крива философия, неправилно разбиране на Битието и на Божията воля. Това е научна, богословска каша, от която е създаден човешкият изопачен живот.
  
Казваш: Искам да зная една от тайните на живота. -Ето една тайна – правата АВ. От нея аз мога да направя тояга или нож, с които да мушна някого. Мога да направя така, че от тази тояга да излиза огън, до който никой не може да се приближи. От същата тояга мога да направя кръг, до който духовете не могат да се приближат. Така ще бъда запазен. Казвате: Бог ще ни пази. – Какво разбирате под думата „пазя”? Каква идея влагате в нея? Искате да кажете, че Бог, като Любов, ще ви пази. Така е, любовта пази. Бог е Мъдрост, светлина. Значи, щом имаш живот и светлина в себе си, Бог те пази. Бог е Истина. Щом имаш
+
Казваш: Искам да зная една от тайните на живота. -Ето една тайна – правата АВ. От нея аз мога да направя тояга или нож, с които да мушна някого. Мога да направя така, че от тази тояга да излиза огън, до който никой не може да се приближи. От същата тояга мога да направя кръг, до който духовете не могат да се приближат. Така ще бъда запазен. Казвате: Бог ще ни пази. – Какво разбирате под думата „пазя”? Каква идея влагате в нея? Искате да кажете, че Бог, като Любов, ще ви пази. Така е, любовта пази. Бог е Мъдрост, светлина. Значи, щом имаш живот и светлина в себе си, Бог те пази. Бог е Истина. Щом имаш истината в себе си, Бог те пази. Мисълта, че те пазят, е празна, без съдържание, като кратунка. Празната кратуна е смешна работа. Ако има нещо в нея, тя представлява интерес. Излишно е да се надяваш, че ще налееш вода в кратуната. Освободи съзнанието си от всичко отрицателно. Недоволен си от живота. Защо си недоволен, не знаеш, а трябва да знаеш.
  
истината в себе си, Бог те пази. Мисълта, че те пазят, е празна, без съдържание, като кратунка. Празната кратуна е смешна работа. Ако има нещо в нея, тя представя интерес. Излишно е да се надяваш, че ще налееш вода в кратуната. Освободи съзнанието си от всичко отрицателно. Недоволен си от живота. Защо си недоволен, не знаеш, а трябва да знаеш.
+
Питам: Кои са основите, върху които лежи човешката любов и човешкото знание? Какво е знанието? Това, с което можеш в даден случай сам да си помогнеш. Вързан си. Ако можеш да се развържеш, ти имаш знания. Имаш голяма мъчнотия. Ако можеш да се освободиш от нея, имаш знания. Мъчнотията може да е в ума, сърцето или волята. Ти трябва да знаеш, къде е тя, за да си помогнеш. Казваш: Предполагам, че мъчнотията ми е в ума. Да знаеш, е едно нещо, а да предполагаш – друго. Като опиташ, виждаш, че предположението ти не е вярно. Пътят, по който вървите, показва, че трябва да работите. Досега вие сте живели с идеята, че сте княжески или царски синове; че други трябва да работят и да се грижат за вас: майката, бащата, слугите. Всякога опрани, туряте ръце в джобовете си, оглеждате се в огледалото, взимате бастуна в ръка и излизате на разходка.
  
Питам: Кои са основите, върху които лежи човешката любов и човешкото знание? Какво е знанието? Това, с което можеш в даден случай сам да си помогнеш. Вързан си. Ако можеш да се развържеш, ти имаш знания. Имаш голяма мъчнотия. Ако можеш да се освободиш от нея, имаш знания. Мъчнотията може да е в ума, сърцето или волята. Ти трябва да знаеш, къде е тя, за да си помогнеш. Казваш: Предполагам, че мъчнотията ми е в ума. Да знаеш, е едно нещо, а да предполагаш – друго. Като опиташ, виждаш, че предположението ти не е вярно. Пътят, по който вървите, показва, че трябва да работите. Досега вие сте живели с идеята, че сте княжески или царски синове; че други трябва да работят и да се грижат за вас: майката, бащата, слугите. Всякога опрани, слагате ръце в джобовете си, оглеждате се в огледалото, взимате бастуна в ръка и излизате на разходка.
+
Една княжеска дъщеря имала всичко на разположение. Липсвало й само кукувиче перо. Най-после, донесли й кукувиче перо, но й взели всичкото богатство. И останала тя само с кукувичето перо. Нещастието й се състояло в това, че тя не знаела, какво нещо е кукувиче перо, затова толкова силно го желаела. Като го видяла, разбрала грешката си. И сега току питате: Защо сме нещастни? Отговарям: От кукувичето перо. – Защо сме невежи? – От кукувичето перо. Как може да не знаеш, какво представлява правата линия? Не знаеш ли, че линиите се прегъват и пречупват? Ако известен предмет не се пречупи, неговите линии не могат да се проявят. Ако в кръга не прекараш известна енергия, никаква окръжност не може да се очертае отвън. Как ще се прояви водата, ако кръгчетата на водните капки не се пречупят? Следователно, мъчнотиите в живота не са нищо друго, освен усилията на природата, да пречупи микроскопическите кръгове около тях. Вързан си. Кой те върза и как те върза, не говоря по това. То е факт. – Как стана, че ме вързаха? Как така, умен човек, да ме вържат! – Това не ме интересува. Аз искам само да те освободя от това, което те спъва, и казвам: Пречупи кръга на мъчнотията в която си вплетен.
 
+
Една княжеска дъщеря имала всичко на разположение. Липсвало й само кукувиче перо. Най-после, донесли й кукувиче перо, но й взели всичкото богатство. И останала тя само с кукувичето перо. Нещастието й се състояло в това, че тя не знаела, какво нещо е кукувиче перо, затова толкова силно го желаела. Като го видяла, разбрала грешката си. И сега току питате: Защо сме нещастни? Отговарям: От кукувичето перо. – Защо сме невежи? – От кукувичето перо. Как може да не знаеш, какво представлява правата линия? Не знаеш ли, че линиите се прегъват и пречупват? Ако известен предмет не се пречупи, неговите линии не могат да се проявят. Ако в кръга не прекараш известна енергия, никаква окръжност не може да се очертае отвън. Как ще се прояви водата, ако кръгчетата на водните капки не се пречупят? Следователно, мъчнотиите в живота не са нищо друго, освен усилията на природата, да пречупи микроскопическите кръгове около тях. Вързан си. Кои те върза и как те върза, не говоря по това. То е факт. – Как стана, че ме вързаха? Как така, умен човек, да ме вържат! – Това не ме интересува. Аз искам само да те освободя от това, което те спъва, и казвам: Пречупи кръга на мъчнотията в която си вплетен.
+
  
 
Питате: Защо иде злото в света? – Това не ме интересува. Искам да те освободя от злото, което свързва ръцете и краката ти. Ръцете символизират твоята воля; краката символизират твоите добродетели. Ако злото върже сърцето ти, това са твоите чувства; чрез мозъка то свързва твоите мисли. Значи, трябва да освободиш ръцете, краката, мозъка, сърцето си от силите на злото, т.е. от съдбата. Това е задача, дадена на вас от природата. Щом изпаднеш в тъмнина, ти спъваш ума, сърцето и волята си. Освободи се от тъмнината! Питате: Вярно ли е, че злото свързва човека? -Това е факт. Не е важно, как действа злото, но какви са подбудителите му. Това е въпрос на бъдещето. Ако сега знаете крайната цел на злото, няма много да се ползвате. Ти си беден човек. Ходиш тук-там, търсиш служба, не можеш да намериш. Като огладнееш, отиваш при хлебаря, но той не ти дава хляб. Отиваш при гостилничаря, той не ти дава ядене. Чудиш се, защо става така, но не разбираш закона. Казваш: Зло ме сполетя. Най-после се сетиш да приложиш таланта си. Рисуваш добре. Отиваш в една градина и нарисуваш няколко картини. Отиваш при хлебаря и му предлагаш една картина, срещу която получаваш хляб. След това, предлагаш една картина на гостилничаря и получаваш ядене. От дрехаря, като нарисуваш портрета на неговата възлюбена, получаваш един хубав костюм. Като приложиш таланта си, всичко се нарежда добре.
 
Питате: Защо иде злото в света? – Това не ме интересува. Искам да те освободя от злото, което свързва ръцете и краката ти. Ръцете символизират твоята воля; краката символизират твоите добродетели. Ако злото върже сърцето ти, това са твоите чувства; чрез мозъка то свързва твоите мисли. Значи, трябва да освободиш ръцете, краката, мозъка, сърцето си от силите на злото, т.е. от съдбата. Това е задача, дадена на вас от природата. Щом изпаднеш в тъмнина, ти спъваш ума, сърцето и волята си. Освободи се от тъмнината! Питате: Вярно ли е, че злото свързва човека? -Това е факт. Не е важно, как действа злото, но какви са подбудителите му. Това е въпрос на бъдещето. Ако сега знаете крайната цел на злото, няма много да се ползвате. Ти си беден човек. Ходиш тук-там, търсиш служба, не можеш да намериш. Като огладнееш, отиваш при хлебаря, но той не ти дава хляб. Отиваш при гостилничаря, той не ти дава ядене. Чудиш се, защо става така, но не разбираш закона. Казваш: Зло ме сполетя. Най-после се сетиш да приложиш таланта си. Рисуваш добре. Отиваш в една градина и нарисуваш няколко картини. Отиваш при хлебаря и му предлагаш една картина, срещу която получаваш хляб. След това, предлагаш една картина на гостилничаря и получаваш ядене. От дрехаря, като нарисуваш портрета на неговата възлюбена, получаваш един хубав костюм. Като приложиш таланта си, всичко се нарежда добре.
Ред 25: Ред 23:
 
Какво представят повечето хора днес? Те очакват да дойде ангел от небето, да внуши на хлебаря да даде хляб; на гостилничаря – да даде ядене; на богатия – да даде пари. Така постъпват аристократите, те очакват наготово. Трябва ли ангелът да напусне своята работа и да убеждава хлебаря, гостилничаря, дрехаря и богатия, да задоволят вашите нужди? Това е дълга история. Ще възразите: Може ли всеки да бъде художник, да получава блага срещу картините си? – Всеки може да бъде художник, писател, поет, философ, учен. В правата линия се крият всичките изкуства. Като кажа АВ, всичко мога да направя. Щом мога да напиша тази линия, всичко мога да постигна.
 
Какво представят повечето хора днес? Те очакват да дойде ангел от небето, да внуши на хлебаря да даде хляб; на гостилничаря – да даде ядене; на богатия – да даде пари. Така постъпват аристократите, те очакват наготово. Трябва ли ангелът да напусне своята работа и да убеждава хлебаря, гостилничаря, дрехаря и богатия, да задоволят вашите нужди? Това е дълга история. Ще възразите: Може ли всеки да бъде художник, да получава блага срещу картините си? – Всеки може да бъде художник, писател, поет, философ, учен. В правата линия се крият всичките изкуства. Като кажа АВ, всичко мога да направя. Щом мога да напиша тази линия, всичко мога да постигна.
  
И тъй, като се намериш в мъчнотия, казваш: Сполетя ме нещастие. Дали ще ме послуша Господ? – Няма само да се молиш, но и ще работиш. Ти се срамуваш от работата. Кога се срамува човек? – Когато проявява някаква слабост. Не знаеш нещо, срам те е. – Молих се, но молитвата ми не се чу. – Молиш се, но не знаеш, как да се молиш, какво да искаш. Ако знаеш езика на Бога, достатъчно е да кажеш една дума, за да получиш всичко, което желаеш. Чудно нещо, отиваш при баща си, а не знаеш да говориш неговия език! Длъжен си да знаеш езика на баща си и на майка си. Езикът, това е знанието. Ето сега ви открих една тайна. Научихте тайната, но езика не знаете. Представи си, че ти дават трудна задача. Гладувал си три дни. Слагат пред тебе ядене, и докато се готвиш да ядеш, идва един по-гладен човек. Можеш ли да се откажеш от яденето си? Даваш яденето и оставаш гладен. На съседната маса седи един богат и яде спокойно. Какво ще направиш? Веднага вземаш молив и един лист и почваш да рисуваш богатия. След това, представяш портрета му, за което той те възнаграждава добре. Преди това, ти изпита мъчнотията. Така си задоволяваш глада.
+
И тъй, като се намериш в мъчнотия, казваш: Сполетя ме нещастие. Дали ще ме послуша Господ? – Няма само да се молиш, но и ще работиш. Ти се срамуваш от работата. Кога се срамува човек? – Когато проявява някаква слабост. Не знаеш нещо, срам те е. – Молих се, но молитвата ми не се чу. – Молиш се, но не знаеш, как да се молиш, какво да искаш. Ако знаеш езика на Бога, достатъчно е да кажеш една дума, за да получиш всичко, което желаеш. Чудно нещо, отиваш при баща си, а не знаеш да говориш неговия език! Длъжен си да знаеш езика на баща си и на майка си. Езикът, това е знанието. Ето сега ви открих една тайна. Научихте тайната, но езика не знаете. Представи си, че ти дават трудна задача. Гладувал си три дена. Слагат пред тебе ядене, и докато се готвиш да ядеш, идва един по-гладен човек. Можеш ли да се откажеш от яденето си? Даваш яденето и оставаш гладен. На съседната маса седи един богат и яде спокойно. Какво ще направиш? Веднага вземаш молив и един лист и почваш да рисуваш богатия. След това, представяш портрета му, за което той те възнаграждава добре. Преди това, ти изпита мъчнотията. Така си задоволяваш глада.
  
Питам: Кой създава големите мъчнотии в живота? -Дяволът. Същият ще ти остави една чиния с ядене да се нахраниш. В това време ти започни да го рисуваш. Яденето, което дяволът оставя, представя торба със злато – изкушение. Не пипай торбата, защото в този момент идват разбойници. Щом видят торбата, те се нахвърлят на нея и питат: Твоя ли е тази торба? – Не е моя, тя е за вас. Така отговаря умният. Ако не си умен, ще кажеш, че торбата е твоя. Те ще те хванат, ще те измъчват, за да вземат още злато от тебе. Умният знае, кога да се отрече. Законът за отричането в християнски смисъл, подразбира отричане от едни блага и придобиване на други. Да се отречеш от живота, значи, да се пожертваш. Ще пожертваш един живот, за да придобиеш друг. Не може да се отвори нов път пред тебе, ако не пожертваш стария.
+
Питам: Кой създава големите мъчнотии в живота? -Дяволът. Същият ще ти остави една чиния с ядене да се нахраниш. В това време ти започни да го рисуваш. Яденето, което дяволът оставя, представлява торба със злато – изкушение. Не пипай торбата, защото в този момент идват разбойници. Щом видят торбата, те се нахвърлят на нея и питат: Твоя ли е тази торба? – Не е моя, тя е за вас. Така отговаря умният. Ако не си умен, ще кажеш, че торбата е твоя. Те ще те хванат, ще те измъчват, за да вземат още злато от тебе. Умният знае, кога да се отрече. Законът за отричането в християнски смисъл, подразбира отричане от едни блага и придобиване на други. Да се отречеш от живота, значи, да се пожертваш. Ще пожертваш един живот, за да придобиеш друг. Не може да се отвори нов път пред тебе, ако не пожертваш стария.
  
 
Сега, искам да ви обърна вниманието ви върху магическата сила на музиката. Опитвали ли сте тази сила? Сменяли ли сте лошите си състояния с музиката? Зная един истински случай в България, как един кавалджия могъл да приложи музиката за трансформиране на състоянието си. Случило му се голямо нещастие. За да се справи с него, той свирил цяла нощ с кавала си. На сутринта съседите му го питали: Какво беше снощи, че свири цяла нощ? Сватба ли имахте? Наследство ли получи? – Нищо подобно. Случи ми се голямо нещастие. Свирих на нещастието и успях да се освободя от него. Този кавалджия опитал магическата сила на музиката. Има фиктивни страдания в живота, дадени за упражнение. Има истински страдания, които остават следа в човешкия живот. Те се направляват от друг свят, извън физическия. Питаш: Защо страданията ми не престават? – Защото скулпторът удря със своя чук върху тебе. Ти си камък, който той изглажда. Той ще удря върху тебе, докато постигне целта си. Постигне ли целта си, той престава да удря. Ако си недоволен от работата на това разумно същество, ще си създадеш по-голямо страдание. Ще развалиш материала за статуята и ще станеш негоден за работа. Скулпторът ще те захвърли на пътя, да се търкаляш с години там, от всички подритван. Там те очакват по-големи страдания. Като знаеш това, издръж страданията, които скулпторът ти причинява. Така, ти ще придобиеш нова светлина, нова идея. Ще те кръстят с ново име – носител на новото в света.
 
Сега, искам да ви обърна вниманието ви върху магическата сила на музиката. Опитвали ли сте тази сила? Сменяли ли сте лошите си състояния с музиката? Зная един истински случай в България, как един кавалджия могъл да приложи музиката за трансформиране на състоянието си. Случило му се голямо нещастие. За да се справи с него, той свирил цяла нощ с кавала си. На сутринта съседите му го питали: Какво беше снощи, че свири цяла нощ? Сватба ли имахте? Наследство ли получи? – Нищо подобно. Случи ми се голямо нещастие. Свирих на нещастието и успях да се освободя от него. Този кавалджия опитал магическата сила на музиката. Има фиктивни страдания в живота, дадени за упражнение. Има истински страдания, които остават следа в човешкия живот. Те се направляват от друг свят, извън физическия. Питаш: Защо страданията ми не престават? – Защото скулпторът удря със своя чук върху тебе. Ти си камък, който той изглажда. Той ще удря върху тебе, докато постигне целта си. Постигне ли целта си, той престава да удря. Ако си недоволен от работата на това разумно същество, ще си създадеш по-голямо страдание. Ще развалиш материала за статуята и ще станеш негоден за работа. Скулпторът ще те захвърли на пътя, да се търкаляш с години там, от всички подритван. Там те очакват по-големи страдания. Като знаеш това, издръж страданията, които скулпторът ти причинява. Така, ти ще придобиеш нова светлина, нова идея. Ще те кръстят с ново име – носител на новото в света.
Ред 39: Ред 37:
 
Това са състояния, през които всички минавате. Молили сте Бога за нова дреха и сте получили. Сега сте доволни, че сте разрешили някакъв въпрос. Не се минават няколко часа, изгубвате доброто разположение и се чувствате нещастни. Питам: Къде отиде радостта ви? Къде отиде новата ви дреха? Неприятелят я е задигнал. Какъв герой е този, който губи своето щастие? Герой ли е този, който не изпълнява своя дълг, както трябва? Герой ли е този, който не може да учи? За кого е създаден светът: за инвалида, или за героя? Светът е място за здрави хора, за хора със здрава мисъл. Да бъдеш инвалид, това е случайно явление. Всички хора търсят удобства. Тази идея е за инвалиди. Ако в тебе се яви желание, хората да ти служат, това е идея на инвалиди. Друг е въпросът, ако в мене се яви желание да служа на хората и те ми отговарят със същото. Ако един желае да служи, а друг само използва, това желание носи нещастие. Напредналите същества служат на хората, докато те са невръстни, немощни. Много същества са служили на човешката душа, докато тя се изяви, стане свободна, самостоятелна. Щом се изяви, тя вече служи. Като знаете това, правете разлика между вашите болезнени състояния и вашите слабости, като естествени явления в пътя на вашето развитие.
 
Това са състояния, през които всички минавате. Молили сте Бога за нова дреха и сте получили. Сега сте доволни, че сте разрешили някакъв въпрос. Не се минават няколко часа, изгубвате доброто разположение и се чувствате нещастни. Питам: Къде отиде радостта ви? Къде отиде новата ви дреха? Неприятелят я е задигнал. Какъв герой е този, който губи своето щастие? Герой ли е този, който не изпълнява своя дълг, както трябва? Герой ли е този, който не може да учи? За кого е създаден светът: за инвалида, или за героя? Светът е място за здрави хора, за хора със здрава мисъл. Да бъдеш инвалид, това е случайно явление. Всички хора търсят удобства. Тази идея е за инвалиди. Ако в тебе се яви желание, хората да ти служат, това е идея на инвалиди. Друг е въпросът, ако в мене се яви желание да служа на хората и те ми отговарят със същото. Ако един желае да служи, а друг само използва, това желание носи нещастие. Напредналите същества служат на хората, докато те са невръстни, немощни. Много същества са служили на човешката душа, докато тя се изяви, стане свободна, самостоятелна. Щом се изяви, тя вече служи. Като знаете това, правете разлика между вашите болезнени състояния и вашите слабости, като естествени явления в пътя на вашето развитие.
  
Като ви говоря по този начин, аз искам да хвърля светлина върху възможностите с които разполагате. Седиш без работа и се занимаваш със слабостите и грешките на хората. Казваш: Този не живее добре, онзи не постъпва правилно; този не е истински християнин, онзи не е истински християнин. Всичко това може да е вярно, може и да не е вярно. Но какво придобиваш ти с тези изследвания? Това е психическа кал, която ще ви спъне. Ако не можеш да сложиш калта в работа, ти си невежа. Майсторът – грънчар, които разбира своето изкуство, туря калта в работа и прави красиви грънци. Обаче, ти, които не разбираш това изкуство, газиш калта, цапаш обувките си и я разнасяш по къщите.
+
Като ви говоря по този начин, аз искам да хвърля светлина върху възможностите с които разполагате. Седиш без работа и се занимаваш със слабостите и грешките на хората. Казваш: Този не живее добре, онзи не постъпва правилно; този не е истински християнин, онзи не е истински християнин. Всичко това може да е вярно, може и да не е вярно. Но какво придобиваш ти с тези изследвания? Това е психическа кал, която ще ви спъне. Ако не можеш да сложиш калта в работа, ти си невежа. Майсторът – грънчар, който разбира своето изкуство, туря калта в работа и прави красиви грънци. Обаче, ти, които не разбираш това изкуство, газиш калта, цапаш обувките си и я разнасяш по къщите.
  
 
Много съм ви говорил за чистотата и сега пак казвам:
 
Много съм ви говорил за чистотата и сега пак казвам:
  
Пазете чистота! Въпреки това, вие влизате в салона с кални обувки. Трябва ли да ви уча да чистите обувките си? Трябва ли да плащам за вашата кал? Аз зная изкуството да използвам калта. Ще сложа калта в работа и след това ще я продам вече скъпо на вас. За едно гърне ще плащате хиляда лева. В случая, аз ще се ползвам, а не вие. Питате: Защо ви събирам тук, защо ви говоря? Като не можете да си отговорите, казвате: Господ те е изпратил. – Това не е знание. Не искам само да гледате, как аз правя грънци, но и вие да научите това изкуство. Ще засучете ръкавите си, ще месите калта с ръцете си, докато изваете хубави форми. След това ще ги печете и продавате. Ето едно изкуство. Изучавайте го и правилно го прилагайте. В него се крие смисълът на живота.
+
Пазете чистота! Въпреки това, вие влизате в салона с кални обувки. Трябва ли да ви уча да чистите обувките си? Трябва ли да плащам за вашата кал? Аз зная изкуството да използвам калта. Ще туря калта в работа и след това ще я продам вече скъпо на вас. За едно гърне ще плащате хиляда лева. В случая, аз ще се ползвам, а не вие. Питате: Защо ви събирам тук, защо ви говоря? Като не можете да си отговорите, казвате: Господ те е изпратил. – Това не е знание. Не искам само да гледате, как аз правя грънци, но и вие да научите това изкуство. Ще засучете ръкавите си, ще месите калта с ръцете си, докато изваете хубави форми. След това ще ги печете и продавате. Ето едно изкуство. Изучавайте го и правилно го прилагайте. В него се крие смисълът на живота.
  
 
Някой може да ви представи живота в една форма, друг – в друга форма, но това са представи на миналото, което ви е направило нещастни. Майката представя на дъщеря си съпружеския си живот такъв, какъвто в същност не е. Тя казва: Ще се ожениш, мама. Ще имаш мъж, дечица. -Ще има мъж и дечица, но знае ли тя, как да избере този мъж? Да се ожениш за кого и да е, това не е наука. Момата трябва да намери онзи мъж, които и е определен от природата. Тя трябва да роди деца, които са определени от природата. Не е въпросът да й се подметнат деца. Не подметнатите деца, но съзнателно родени от тебе. Един българин отишъл в Рим, където се влюбил в една актриса, много интелигентна жена. От нея му се родило едно дете. След време се върнал в България. Тук се оженил за една българка, от която имал няколко деца, които не могли да живеят. Като разбрал, че не може да има вече деца, той извикал първото си дете от Италия и го осиновил. Това дете не приличало нито на майката, нито на бащата. Много естествено, то е от друга майка. Аз привеждам този пример, за да размишлявате върху него.
 
Някой може да ви представи живота в една форма, друг – в друга форма, но това са представи на миналото, което ви е направило нещастни. Майката представя на дъщеря си съпружеския си живот такъв, какъвто в същност не е. Тя казва: Ще се ожениш, мама. Ще имаш мъж, дечица. -Ще има мъж и дечица, но знае ли тя, как да избере този мъж? Да се ожениш за кого и да е, това не е наука. Момата трябва да намери онзи мъж, които и е определен от природата. Тя трябва да роди деца, които са определени от природата. Не е въпросът да й се подметнат деца. Не подметнатите деца, но съзнателно родени от тебе. Един българин отишъл в Рим, където се влюбил в една актриса, много интелигентна жена. От нея му се родило едно дете. След време се върнал в България. Тук се оженил за една българка, от която имал няколко деца, които не могли да живеят. Като разбрал, че не може да има вече деца, той извикал първото си дете от Италия и го осиновил. Това дете не приличало нито на майката, нито на бащата. Много естествено, то е от друга майка. Аз привеждам този пример, за да размишлявате върху него.
Ред 53: Ред 51:
 
Сега, аз разглеждам проявите в живота, като процеси на природата. Когато вее, вятърът прегръща и целува човека. И дъждът, като вали, също прегръща и целува човека. И светлината прави същото. Затова казвам: Постъпвай, както постъпват светлината, въздухът и водата. Ако постъпваш така, ти ще бъдеш човек с висок идеал, ти ще вървиш в Божествения път. Да имаш висок идеал, това значи, да любиш Бога. При това положение, ти лесно се справяш с мъчнотиите си. И тогава, каквото пожелаеш, можеш да постигнеш. Искаш да направиш едно добро. Нещо в теб ти казва: Направи това добро. Ти веднага изпълняваш волята му, и целият ден си доволен и разположен. Ако не направиш доброто, това същество ти нашепва: Не постъпи добре. Това същество е Божественото, твоят ангел. Ако го слушаш, той ще те изведе на прав път. Казваш за някого: Този човек мисли само за ядене и пиене. – Аз гледам другояче на въпроса. Когато ям, изпитвам приятност. Ям сладко за Онзи, Който е дал храната. Бог ми се открива чрез храната. Бог ми се открива чрез светлината, чрез вятъра, който вее; чрез водата, която тече. Когато се сприятеля с някого, това е благоволението на Бога към мене. Трябва ли след това да казвам, че този човек не заслужава внимание? Ако той не заслужава внимание, и ти не го заслужаваш. Той има грешки и слабости, но те са външни, странични. Бог гледа снизходително на всичките му слабости и работи върху него, да го издигне. Казваш: Аз се моля на Бога, вярвам в Него, но Той нищо не ми дава, а на този грешник дава изобилно. – Ти му завиждаш, а Бог намира в него нещо добро, за което заслужава внимание. За тебе Бог е определил нещо по-добро, отколкото за него, но търпение ти е нужно, ще почакаш малко.
 
Сега, аз разглеждам проявите в живота, като процеси на природата. Когато вее, вятърът прегръща и целува човека. И дъждът, като вали, също прегръща и целува човека. И светлината прави същото. Затова казвам: Постъпвай, както постъпват светлината, въздухът и водата. Ако постъпваш така, ти ще бъдеш човек с висок идеал, ти ще вървиш в Божествения път. Да имаш висок идеал, това значи, да любиш Бога. При това положение, ти лесно се справяш с мъчнотиите си. И тогава, каквото пожелаеш, можеш да постигнеш. Искаш да направиш едно добро. Нещо в теб ти казва: Направи това добро. Ти веднага изпълняваш волята му, и целият ден си доволен и разположен. Ако не направиш доброто, това същество ти нашепва: Не постъпи добре. Това същество е Божественото, твоят ангел. Ако го слушаш, той ще те изведе на прав път. Казваш за някого: Този човек мисли само за ядене и пиене. – Аз гледам другояче на въпроса. Когато ям, изпитвам приятност. Ям сладко за Онзи, Който е дал храната. Бог ми се открива чрез храната. Бог ми се открива чрез светлината, чрез вятъра, който вее; чрез водата, която тече. Когато се сприятеля с някого, това е благоволението на Бога към мене. Трябва ли след това да казвам, че този човек не заслужава внимание? Ако той не заслужава внимание, и ти не го заслужаваш. Той има грешки и слабости, но те са външни, странични. Бог гледа снизходително на всичките му слабости и работи върху него, да го издигне. Казваш: Аз се моля на Бога, вярвам в Него, но Той нищо не ми дава, а на този грешник дава изобилно. – Ти му завиждаш, а Бог намира в него нещо добро, за което заслужава внимание. За тебе Бог е определил нещо по-добро, отколкото за него, но търпение ти е нужно, ще почакаш малко.
  
Някой казва: Разочаровах се от това Братство, ще се откажа от него. – Ако намериш по-добро общество от нашето и по-добра школа, иди там. И аз ще дойда да се уча при теб и ще ти бъда благодарен. Пръв аз ще те последвам. Вие си правите илюзии, както младите моми и момци, и мислите, че каквото желаете, може да постигнете. Не е така. Момъкът и момата носят в себе си по-големи възможности, отколкото предполагат. Обаче, не е дошло още време да се изявят. Тази е причината, където те не се разбират. Момата е духовна, обича пеене, молитва. Момъкът, който не обича музиката, намира, че това е излишно и казва на момата, че само трудът и работата осмислят живота.
+
Някой казва: Разочаровах се от това Братство, ще се откажа от него. – Ако намериш по-добро общество от нашето и по-добра школа, иди там. И аз ще дойда да се уча при теб и ще ти бъда благодарен. Пръв аз ще те последвам. Вие си правите илюзии, както младите моми и момци, и мислите, че каквото желаете, може да постигнете. Не е така. Момъкът и момата носят в себе си по-големи възможности, отколкото предполагат. Обаче, не е дошло още време да се изявят. Тази е причината, където[в PDF е дето; в смисъл че?] те не се разбират. Момата е духовна, обича пеене, молитва. Момъкът, който не обича музиката, намира, че това е излишно и казва на момата, че само трудът и работата осмислят живота.
  
 
Казвам: Да се молиш, да пееш, това не е занаят; това е високият връх, към който човек се стреми. Хората се молят един на друг, но само когато имат нужда от нещо. Това не е молитва. Чуваш, че е дошъл в града един виден цигулар. Сърцето ти веднага трепва, търсиш случай да го чуеш. Този трепет е молитва. Има ли нещо лошо в тази молитва? Да знаеш в даден случай, как да искаш нещо от Господа, това пак е молитва. Какво очакваш от Господа, ако съжаляваш, че други са богати и даровити, а ти не си? Мислиш ли, че богатството и дарбите на хората са случайни? За да придобиеш нещо, трябва да работиш. Ако работиш, ще ти се помага. Ако учиш, ще намериш и учители. Щом не искаш да учиш, никой няма да ти помага.
 
Казвам: Да се молиш, да пееш, това не е занаят; това е високият връх, към който човек се стреми. Хората се молят един на друг, но само когато имат нужда от нещо. Това не е молитва. Чуваш, че е дошъл в града един виден цигулар. Сърцето ти веднага трепва, търсиш случай да го чуеш. Този трепет е молитва. Има ли нещо лошо в тази молитва? Да знаеш в даден случай, как да искаш нещо от Господа, това пак е молитва. Какво очакваш от Господа, ако съжаляваш, че други са богати и даровити, а ти не си? Мислиш ли, че богатството и дарбите на хората са случайни? За да придобиеш нещо, трябва да работиш. Ако работиш, ще ти се помага. Ако учиш, ще намериш и учители. Щом не искаш да учиш, никой няма да ти помага.
Ред 63: Ред 61:
 
Един американски проповедник отишъл в един град да проповядва. Прекарал там три месеца, проповядвал всеки ден и, когато свършил работата си, останал учуден, че никой не му благодари – не чул една похвала, една благодарствена дума. Крайно разочарован, той напуснал града. Докато чакал влака, той видял клисаря с плик в ръка да тича към него. – Какво има? – Не сте платили за осветлението на салона. Ето сметката! Казвам: Днес много проповядват, но малцина плащат за осветлението на салона. Те очакват благодарност, но като не получат, разочароват се. Едно е важно: Ще проповядваш и ще дадеш на хората същественото, без да очакваш нещо от тях. Важно е да проповядваш на хората своите светли идеи. Дали те ще бъдат доволни от това, или не, то е тяхна работа. Всеки има право да критикува. Някой погледне картината ми и казва: Не е хубава тази картина. – Дай ми един образец от хубава картина. – Не мога. – Щом не можеш, не критикувай.
 
Един американски проповедник отишъл в един град да проповядва. Прекарал там три месеца, проповядвал всеки ден и, когато свършил работата си, останал учуден, че никой не му благодари – не чул една похвала, една благодарствена дума. Крайно разочарован, той напуснал града. Докато чакал влака, той видял клисаря с плик в ръка да тича към него. – Какво има? – Не сте платили за осветлението на салона. Ето сметката! Казвам: Днес много проповядват, но малцина плащат за осветлението на салона. Те очакват благодарност, но като не получат, разочароват се. Едно е важно: Ще проповядваш и ще дадеш на хората същественото, без да очакваш нещо от тях. Важно е да проповядваш на хората своите светли идеи. Дали те ще бъдат доволни от това, или не, то е тяхна работа. Всеки има право да критикува. Някой погледне картината ми и казва: Не е хубава тази картина. – Дай ми един образец от хубава картина. – Не мога. – Щом не можеш, не критикувай.
  
Сега аз искам да събудя във вас здравата мисъл – да разбирате противоречията и да се справяте с тях. Кои са причините на противоречията? Те се крият във вашия минал живот. Докато не намерите причините на противоречията, много въпроси ще останат неразрешени. Не съжалявайте, че не сте разрешили всички въпроси. Бъдете доволни и от най-малкото, което сте направили. Пазете се от морализиране. Как ще кажеш на човек да бъде добър, щедър, ако сам не си такъв? Първо, аз трябва да дам образец. Аз трябва да отворя гостилница и който я посети, да остане доволен. При това, няма да взимам никакви пари. Ще дойдеш, ще се нахраниш и ще си отидеш. По този начин, които влезе в отношение с мене, ще се вдъхнови и ще пожелае да следва моя пример. Той ще се запита, каква е моята идея, че не искам пари. Друго нещо е, ако представя на всеки клиент сметка за това, което е изял. Той ще си плати, но ще остане чужд за моята идея. Досега, кой каквото е правил, за всичко му се плаща. Време е вече, всеки да дава от себе си, без да очаква нещо. Това значи да служиш безкористно. – Докога ще бъде това? – Докато срещнеш всички ония хора, които е определено да срещнеш. След това ти си свободен.
+
Сега аз искам да събудя във вас здравата мисъл – да разбирате противоречията и да се справяте с тях. Кои са причините на противоречията? Те се крият във вашия минал живот. Докато не намерите причините на противоречията, много въпроси ще останат неразрешени. Не съжалявайте, че не сте разрешили всички въпроси. Бъдете доволни и от най-малкото, което сте направили. Пазете се от морализиране. Как ще кажеш на човек да бъде добър, щедър, ако сам не си такъв? Първо, аз трябва да дам образец. Аз трябва да отворя гостилница и който я посети, да остане доволен. При това, няма да взимам никакви пари. Ще дойдеш, ще се нахраниш и ще си отидеш. По този начин, който влезе в отношение с мене, ще се вдъхнови и ще пожелае да следва моя пример. Той ще се запита, каква е моята идея, че не искам пари. Друго нещо е, ако представя на всеки клиент сметка за това, което е изял. Той ще си плати, но ще остане чужд за моята идея. Досега, кой каквото е правил, за всичко му се плаща. Време е вече, всеки да дава от себе си, без да очаква нещо. Това значи да служиш безкористно. – Докога ще бъде това? – Докато срещнеш всички ония хора, които е определено да срещнеш. След това ти си свободен.
  
 
И тъй, учете се да чупите линиите, да ги огъвате, за да използвате благоприятните условия на живота. Знайте, че и при най-лошите условия имате възможност да изучите най-великото изкуство. То се отнася до ония, които разбират законите. Който не разбира, ще се учи, ще слуша, какво говорят ония, които разбират.
 
И тъй, учете се да чупите линиите, да ги огъвате, за да използвате благоприятните условия на живота. Знайте, че и при най-лошите условия имате възможност да изучите най-великото изкуство. То се отнася до ония, които разбират законите. Който не разбира, ще се учи, ще слуша, какво говорят ония, които разбират.

Версия от 12:42, 28 декември 2008

Здрава мисъл

Размишление. Тема за следния път: „Произход на невежеството”.

Упражнение: Ръцете настрана, нагоре, над главата с допиране на пръстите. Снемане на ръцете и поставяне пред гърдите, спускане надолу отстрани на тялото. Приклякване, загребване с ръцете, издигане на тялото. Ръцете настрани и поставяне пред гърдите. (Упражнението се прави шест пъти).

Често се говори за знанието. Какво се разбира под „знание”? Хората имат различно схващане за знанието.

Какво представя правата АВ (фиг. 1). – Една възможност. – В какво се заключава тази възможност? – Тя е потенциална възможност. Тя изразява първото измерение – само дължина. Второто измерение е счупената линия АСД.

Умният, като се натъква на тези линии, работи без да пита, какво представят те. Неразумният само обръща линиите наляво-надясно, нагоре-надолу и, като не ги разбира, казва: Това не ми трябва. Той започва да търси друго нещо. Някой говори за любовта, като за права линия, т.е. като възможност. Какво се разбира под „любов”? Да любиш, не значи само да чувстващ, но така да проявиш любовта, че сам да си доволен.

Настрадин Ходжа казал: „Като умре жена ми, половината свят се свършва. Щом умра аз, целият свят се свършва”. Като живее, човек се готви да умре; щом умре, готви се да живее. – Това са неразбрани работи. В това отношение, смъртта представя най-малката възможност за живот. Човек трябва да бъде гений, за да може, при толкова малка възможност, при толкова неблагоприятни условия да създаде нов живот. Човек не може да живее при богатство, при жена и деца, та като умре, тогава ще живее! Той не може да живее сред хората – обиколен от жена си и децата си, та като отиде на другия свят, там ще живее. Това е крива философия, неправилно разбиране на Битието и на Божията воля. Това е научна, богословска каша, от която е създаден човешкият изопачен живот.

Казваш: Искам да зная една от тайните на живота. -Ето една тайна – правата АВ. От нея аз мога да направя тояга или нож, с които да мушна някого. Мога да направя така, че от тази тояга да излиза огън, до който никой не може да се приближи. От същата тояга мога да направя кръг, до който духовете не могат да се приближат. Така ще бъда запазен. Казвате: Бог ще ни пази. – Какво разбирате под думата „пазя”? Каква идея влагате в нея? Искате да кажете, че Бог, като Любов, ще ви пази. Така е, любовта пази. Бог е Мъдрост, светлина. Значи, щом имаш живот и светлина в себе си, Бог те пази. Бог е Истина. Щом имаш истината в себе си, Бог те пази. Мисълта, че те пазят, е празна, без съдържание, като кратунка. Празната кратуна е смешна работа. Ако има нещо в нея, тя представлява интерес. Излишно е да се надяваш, че ще налееш вода в кратуната. Освободи съзнанието си от всичко отрицателно. Недоволен си от живота. Защо си недоволен, не знаеш, а трябва да знаеш.

Питам: Кои са основите, върху които лежи човешката любов и човешкото знание? Какво е знанието? Това, с което можеш в даден случай сам да си помогнеш. Вързан си. Ако можеш да се развържеш, ти имаш знания. Имаш голяма мъчнотия. Ако можеш да се освободиш от нея, имаш знания. Мъчнотията може да е в ума, сърцето или волята. Ти трябва да знаеш, къде е тя, за да си помогнеш. Казваш: Предполагам, че мъчнотията ми е в ума. Да знаеш, е едно нещо, а да предполагаш – друго. Като опиташ, виждаш, че предположението ти не е вярно. Пътят, по който вървите, показва, че трябва да работите. Досега вие сте живели с идеята, че сте княжески или царски синове; че други трябва да работят и да се грижат за вас: майката, бащата, слугите. Всякога опрани, туряте ръце в джобовете си, оглеждате се в огледалото, взимате бастуна в ръка и излизате на разходка.

Една княжеска дъщеря имала всичко на разположение. Липсвало й само кукувиче перо. Най-после, донесли й кукувиче перо, но й взели всичкото богатство. И останала тя само с кукувичето перо. Нещастието й се състояло в това, че тя не знаела, какво нещо е кукувиче перо, затова толкова силно го желаела. Като го видяла, разбрала грешката си. И сега току питате: Защо сме нещастни? Отговарям: От кукувичето перо. – Защо сме невежи? – От кукувичето перо. Как може да не знаеш, какво представлява правата линия? Не знаеш ли, че линиите се прегъват и пречупват? Ако известен предмет не се пречупи, неговите линии не могат да се проявят. Ако в кръга не прекараш известна енергия, никаква окръжност не може да се очертае отвън. Как ще се прояви водата, ако кръгчетата на водните капки не се пречупят? Следователно, мъчнотиите в живота не са нищо друго, освен усилията на природата, да пречупи микроскопическите кръгове около тях. Вързан си. Кой те върза и как те върза, не говоря по това. То е факт. – Как стана, че ме вързаха? Как така, умен човек, да ме вържат! – Това не ме интересува. Аз искам само да те освободя от това, което те спъва, и казвам: Пречупи кръга на мъчнотията в която си вплетен.

Питате: Защо иде злото в света? – Това не ме интересува. Искам да те освободя от злото, което свързва ръцете и краката ти. Ръцете символизират твоята воля; краката символизират твоите добродетели. Ако злото върже сърцето ти, това са твоите чувства; чрез мозъка то свързва твоите мисли. Значи, трябва да освободиш ръцете, краката, мозъка, сърцето си от силите на злото, т.е. от съдбата. Това е задача, дадена на вас от природата. Щом изпаднеш в тъмнина, ти спъваш ума, сърцето и волята си. Освободи се от тъмнината! Питате: Вярно ли е, че злото свързва човека? -Това е факт. Не е важно, как действа злото, но какви са подбудителите му. Това е въпрос на бъдещето. Ако сега знаете крайната цел на злото, няма много да се ползвате. Ти си беден човек. Ходиш тук-там, търсиш служба, не можеш да намериш. Като огладнееш, отиваш при хлебаря, но той не ти дава хляб. Отиваш при гостилничаря, той не ти дава ядене. Чудиш се, защо става така, но не разбираш закона. Казваш: Зло ме сполетя. Най-после се сетиш да приложиш таланта си. Рисуваш добре. Отиваш в една градина и нарисуваш няколко картини. Отиваш при хлебаря и му предлагаш една картина, срещу която получаваш хляб. След това, предлагаш една картина на гостилничаря и получаваш ядене. От дрехаря, като нарисуваш портрета на неговата възлюбена, получаваш един хубав костюм. Като приложиш таланта си, всичко се нарежда добре.

Какво представят повечето хора днес? Те очакват да дойде ангел от небето, да внуши на хлебаря да даде хляб; на гостилничаря – да даде ядене; на богатия – да даде пари. Така постъпват аристократите, те очакват наготово. Трябва ли ангелът да напусне своята работа и да убеждава хлебаря, гостилничаря, дрехаря и богатия, да задоволят вашите нужди? Това е дълга история. Ще възразите: Може ли всеки да бъде художник, да получава блага срещу картините си? – Всеки може да бъде художник, писател, поет, философ, учен. В правата линия се крият всичките изкуства. Като кажа АВ, всичко мога да направя. Щом мога да напиша тази линия, всичко мога да постигна.

И тъй, като се намериш в мъчнотия, казваш: Сполетя ме нещастие. Дали ще ме послуша Господ? – Няма само да се молиш, но и ще работиш. Ти се срамуваш от работата. Кога се срамува човек? – Когато проявява някаква слабост. Не знаеш нещо, срам те е. – Молих се, но молитвата ми не се чу. – Молиш се, но не знаеш, как да се молиш, какво да искаш. Ако знаеш езика на Бога, достатъчно е да кажеш една дума, за да получиш всичко, което желаеш. Чудно нещо, отиваш при баща си, а не знаеш да говориш неговия език! Длъжен си да знаеш езика на баща си и на майка си. Езикът, това е знанието. Ето сега ви открих една тайна. Научихте тайната, но езика не знаете. Представи си, че ти дават трудна задача. Гладувал си три дена. Слагат пред тебе ядене, и докато се готвиш да ядеш, идва един по-гладен човек. Можеш ли да се откажеш от яденето си? Даваш яденето и оставаш гладен. На съседната маса седи един богат и яде спокойно. Какво ще направиш? Веднага вземаш молив и един лист и почваш да рисуваш богатия. След това, представяш портрета му, за което той те възнаграждава добре. Преди това, ти изпита мъчнотията. Така си задоволяваш глада.

Питам: Кой създава големите мъчнотии в живота? -Дяволът. Същият ще ти остави една чиния с ядене да се нахраниш. В това време ти започни да го рисуваш. Яденето, което дяволът оставя, представлява торба със злато – изкушение. Не пипай торбата, защото в този момент идват разбойници. Щом видят торбата, те се нахвърлят на нея и питат: Твоя ли е тази торба? – Не е моя, тя е за вас. Така отговаря умният. Ако не си умен, ще кажеш, че торбата е твоя. Те ще те хванат, ще те измъчват, за да вземат още злато от тебе. Умният знае, кога да се отрече. Законът за отричането в християнски смисъл, подразбира отричане от едни блага и придобиване на други. Да се отречеш от живота, значи, да се пожертваш. Ще пожертваш един живот, за да придобиеш друг. Не може да се отвори нов път пред тебе, ако не пожертваш стария.

Сега, искам да ви обърна вниманието ви върху магическата сила на музиката. Опитвали ли сте тази сила? Сменяли ли сте лошите си състояния с музиката? Зная един истински случай в България, как един кавалджия могъл да приложи музиката за трансформиране на състоянието си. Случило му се голямо нещастие. За да се справи с него, той свирил цяла нощ с кавала си. На сутринта съседите му го питали: Какво беше снощи, че свири цяла нощ? Сватба ли имахте? Наследство ли получи? – Нищо подобно. Случи ми се голямо нещастие. Свирих на нещастието и успях да се освободя от него. Този кавалджия опитал магическата сила на музиката. Има фиктивни страдания в живота, дадени за упражнение. Има истински страдания, които остават следа в човешкия живот. Те се направляват от друг свят, извън физическия. Питаш: Защо страданията ми не престават? – Защото скулпторът удря със своя чук върху тебе. Ти си камък, който той изглажда. Той ще удря върху тебе, докато постигне целта си. Постигне ли целта си, той престава да удря. Ако си недоволен от работата на това разумно същество, ще си създадеш по-голямо страдание. Ще развалиш материала за статуята и ще станеш негоден за работа. Скулпторът ще те захвърли на пътя, да се търкаляш с години там, от всички подритван. Там те очакват по-големи страдания. Като знаеш това, издръж страданията, които скулпторът ти причинява. Така, ти ще придобиеш нова светлина, нова идея. Ще те кръстят с ново име – носител на новото в света.

Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, е за добро”. Всичко може да ти се случи, но важно е онова, което разумното същество прави. То работи върху тебе, да създаде новия човек. Едно висше същество работи във всеки човек да го спаси и повдигне. То всеки момент поправя и създава. – Кое е това същество? – Твоята душа, твоят ангел, Божественото в тебе – Бог. Постижението зависи от духа на човека. Духът, това си ти. Който страда, това си ти; който работи, това е разумното същество. Ти ще страдаш и ще чакаш търпеливо, докато разумното същество свърши своята работа. И скулпторът има мъчнотии. Като работи върху тебе, той те изучава, следи, доколко се подаваш на неговата работа. Ако си своенравен, той мъчно се справя с теб. Той работи едно, ти – друго, той гради, ти разваляш. После се чудиш, защо работите не вървят. Не се меси в работата на скулптора. Наблюдавай, как той работи. Гледай, как парченце след парченце пада от тебе, но не се опитвай да ги залепваш там, отдето скулпторът веднъж ги е отчупил.

Сега, аз не искам, мисълта за страданията да влезе във вас като противоречие. Ако я приемете с разбиране, тя ще подобри живота ви, но няма да го развали. И без да ви обяснявам смисъла на страданията, вие неизбежно ще минете по този път, но по-добре е да ги разбирате. Вие сте поели един крив път и, като стигнете на стотния километър, ще се задъните някъде, откъдето ще трябва да се връщате назад. Като гледам, накъде вървите, мога да си кажа:

Нека си вървят, накъдето са тръгнали. Обаче, аз казвам: Извинете, пътят по които вървите, няма да ви изведе на добър край. Друг път трябва да поемете. – Уверен ли си в това? – Може да опитате. Като дойдете донякъде, ще се върнете назад. Казвам и на вас: Пътят по който сте тръгнали, търпи една поправка. Всеки от вас мисли. че служи на Бога. Уверени ли сте, че като се молите и разговаряте с Бога, Той ви слуша? Даже ангели са се молили на Бога часове и дни и не са получили отговор. Какво ще кажете тогава за себе си? Знаете ли, на какво се равнява търпението на един ангел? Защо не получавате отговор на вашата молитва? Не е достатъчно само да знаеш, че не си получил отговор на молитвата си, но и защо не си получил отговор. Дали не са те послушали, или не е дошло време ла ти се отговори? Може да искаш нещо, за което не е време. Ти чакаш отговор още сега. Какво ще придобиеш, ако получиш веднага отговор? Представи си, че двама души искат едно и също нещо, например, нови дрехи. И двамата са военни. Молитвата и на двамата се чува. Обличат новата си униформа и отиват на бойното поле. Единият се връща като победител, а другият е взет в плен. Как се чувства единият, и как -другият? Нали и двамата получиха нови дрехи?

Това са състояния, през които всички минавате. Молили сте Бога за нова дреха и сте получили. Сега сте доволни, че сте разрешили някакъв въпрос. Не се минават няколко часа, изгубвате доброто разположение и се чувствате нещастни. Питам: Къде отиде радостта ви? Къде отиде новата ви дреха? Неприятелят я е задигнал. Какъв герой е този, който губи своето щастие? Герой ли е този, който не изпълнява своя дълг, както трябва? Герой ли е този, който не може да учи? За кого е създаден светът: за инвалида, или за героя? Светът е място за здрави хора, за хора със здрава мисъл. Да бъдеш инвалид, това е случайно явление. Всички хора търсят удобства. Тази идея е за инвалиди. Ако в тебе се яви желание, хората да ти служат, това е идея на инвалиди. Друг е въпросът, ако в мене се яви желание да служа на хората и те ми отговарят със същото. Ако един желае да служи, а друг само използва, това желание носи нещастие. Напредналите същества служат на хората, докато те са невръстни, немощни. Много същества са служили на човешката душа, докато тя се изяви, стане свободна, самостоятелна. Щом се изяви, тя вече служи. Като знаете това, правете разлика между вашите болезнени състояния и вашите слабости, като естествени явления в пътя на вашето развитие.

Като ви говоря по този начин, аз искам да хвърля светлина върху възможностите с които разполагате. Седиш без работа и се занимаваш със слабостите и грешките на хората. Казваш: Този не живее добре, онзи не постъпва правилно; този не е истински християнин, онзи не е истински християнин. Всичко това може да е вярно, може и да не е вярно. Но какво придобиваш ти с тези изследвания? Това е психическа кал, която ще ви спъне. Ако не можеш да сложиш калта в работа, ти си невежа. Майсторът – грънчар, който разбира своето изкуство, туря калта в работа и прави красиви грънци. Обаче, ти, които не разбираш това изкуство, газиш калта, цапаш обувките си и я разнасяш по къщите.

Много съм ви говорил за чистотата и сега пак казвам:

Пазете чистота! Въпреки това, вие влизате в салона с кални обувки. Трябва ли да ви уча да чистите обувките си? Трябва ли да плащам за вашата кал? Аз зная изкуството да използвам калта. Ще туря калта в работа и след това ще я продам вече скъпо на вас. За едно гърне ще плащате хиляда лева. В случая, аз ще се ползвам, а не вие. Питате: Защо ви събирам тук, защо ви говоря? Като не можете да си отговорите, казвате: Господ те е изпратил. – Това не е знание. Не искам само да гледате, как аз правя грънци, но и вие да научите това изкуство. Ще засучете ръкавите си, ще месите калта с ръцете си, докато изваете хубави форми. След това ще ги печете и продавате. Ето едно изкуство. Изучавайте го и правилно го прилагайте. В него се крие смисълът на живота.

Някой може да ви представи живота в една форма, друг – в друга форма, но това са представи на миналото, което ви е направило нещастни. Майката представя на дъщеря си съпружеския си живот такъв, какъвто в същност не е. Тя казва: Ще се ожениш, мама. Ще имаш мъж, дечица. -Ще има мъж и дечица, но знае ли тя, как да избере този мъж? Да се ожениш за кого и да е, това не е наука. Момата трябва да намери онзи мъж, които и е определен от природата. Тя трябва да роди деца, които са определени от природата. Не е въпросът да й се подметнат деца. Не подметнатите деца, но съзнателно родени от тебе. Един българин отишъл в Рим, където се влюбил в една актриса, много интелигентна жена. От нея му се родило едно дете. След време се върнал в България. Тук се оженил за една българка, от която имал няколко деца, които не могли да живеят. Като разбрал, че не може да има вече деца, той извикал първото си дете от Италия и го осиновил. Това дете не приличало нито на майката, нито на бащата. Много естествено, то е от друга майка. Аз привеждам този пример, за да размишлявате върху него.

Женитбата не е обикновен процес, както сега гледат на нея. Според мене, да говоря за женитба, е губене на време. Много съм говорил, но никой не ме е разбрал. Каквото и да кажа по този въпрос, нито на мъжа ще угодя, нито на жената. Ако похваля мъжа, лошо; ако похваля жената, пак лошо. Ако и двамата хуля, пак лошо. Да кажа истината върху женитбата, не сте готови още, няма да ме разберете. Питат ме за някого, какво мисля и зная за него. Нищо не мисля и нищо не зная. Според моята наука, още не съм определил степента на неговата светлина. Ако виждам само грешките на човека, аз нищо не казвам за него. Когато видя светлината в човека и измеря нейната сила, тогава казвам, че съм открил нещо добро в него. Това са неговите добродетели.

Казвам: Не се занимавайте с неща, които не ви влизат в работата. Какво те интересува, как живеят помежду си еди-кой си мъж и жена? Това е тяхна работа. Дали живеят добре, или зле, ти можеш само да се учиш от това – нищо повече. Много жени са идвали при мен да ме питат, какво да правят, за да подобрят живота си. Мъжът на някоя жена е нервен, на друга – ревнив, на трета – груб. На всички давам следния съвет: като готвят, като перат, да пеят и да мислят добро за мъжете си. Види ли жената, че мъжът й си иде от работа, да излезе насреща му, да му попее и поиграе. Колкото и да е нервен, той ще се засмее. След това да започне да му разправя весели неща, да го прегърне и най-после да седнат да се хранят. Която жена е изпълнила този съвет и тя, и мъжът й са оставали доволни.

Сега, аз разглеждам проявите в живота, като процеси на природата. Когато вее, вятърът прегръща и целува човека. И дъждът, като вали, също прегръща и целува човека. И светлината прави същото. Затова казвам: Постъпвай, както постъпват светлината, въздухът и водата. Ако постъпваш така, ти ще бъдеш човек с висок идеал, ти ще вървиш в Божествения път. Да имаш висок идеал, това значи, да любиш Бога. При това положение, ти лесно се справяш с мъчнотиите си. И тогава, каквото пожелаеш, можеш да постигнеш. Искаш да направиш едно добро. Нещо в теб ти казва: Направи това добро. Ти веднага изпълняваш волята му, и целият ден си доволен и разположен. Ако не направиш доброто, това същество ти нашепва: Не постъпи добре. Това същество е Божественото, твоят ангел. Ако го слушаш, той ще те изведе на прав път. Казваш за някого: Този човек мисли само за ядене и пиене. – Аз гледам другояче на въпроса. Когато ям, изпитвам приятност. Ям сладко за Онзи, Който е дал храната. Бог ми се открива чрез храната. Бог ми се открива чрез светлината, чрез вятъра, който вее; чрез водата, която тече. Когато се сприятеля с някого, това е благоволението на Бога към мене. Трябва ли след това да казвам, че този човек не заслужава внимание? Ако той не заслужава внимание, и ти не го заслужаваш. Той има грешки и слабости, но те са външни, странични. Бог гледа снизходително на всичките му слабости и работи върху него, да го издигне. Казваш: Аз се моля на Бога, вярвам в Него, но Той нищо не ми дава, а на този грешник дава изобилно. – Ти му завиждаш, а Бог намира в него нещо добро, за което заслужава внимание. За тебе Бог е определил нещо по-добро, отколкото за него, но търпение ти е нужно, ще почакаш малко.

Някой казва: Разочаровах се от това Братство, ще се откажа от него. – Ако намериш по-добро общество от нашето и по-добра школа, иди там. И аз ще дойда да се уча при теб и ще ти бъда благодарен. Пръв аз ще те последвам. Вие си правите илюзии, както младите моми и момци, и мислите, че каквото желаете, може да постигнете. Не е така. Момъкът и момата носят в себе си по-големи възможности, отколкото предполагат. Обаче, не е дошло още време да се изявят. Тази е причината, където[в PDF е дето; в смисъл че?] те не се разбират. Момата е духовна, обича пеене, молитва. Момъкът, който не обича музиката, намира, че това е излишно и казва на момата, че само трудът и работата осмислят живота.

Казвам: Да се молиш, да пееш, това не е занаят; това е високият връх, към който човек се стреми. Хората се молят един на друг, но само когато имат нужда от нещо. Това не е молитва. Чуваш, че е дошъл в града един виден цигулар. Сърцето ти веднага трепва, търсиш случай да го чуеш. Този трепет е молитва. Има ли нещо лошо в тази молитва? Да знаеш в даден случай, как да искаш нещо от Господа, това пак е молитва. Какво очакваш от Господа, ако съжаляваш, че други са богати и даровити, а ти не си? Мислиш ли, че богатството и дарбите на хората са случайни? За да придобиеш нещо, трябва да работиш. Ако работиш, ще ти се помага. Ако учиш, ще намериш и учители. Щом не искаш да учиш, никой няма да ти помага.

Сега искам от вас да учите, да придобиете изкуството на грънчаря. Вие имате на разположение дърва, вода и глина. Аз ще ви науча, как да правите сместа, как да мачкате тестото и да оформяте грънците. Щом придобиете това изкуство, ще влезете във връзка с хората. Един след друг, те ще ви посещават, ще се запознавате с тях и ще придобивате приятели. – Какво ще ни ползва грънчарството? – То е първата стъпка в новия живот. Сам ще носиш вода, сам ще палиш огъня, сам ще месиш тестото. Ще правиш грънците с ръцете си, а не чрез машина. С ръцете си ще формуваш тестото, докато предадеш на всяко гърне красива и правилна форма. Да владееш добре грънчарството, това значи, да станеш ваятел на своите мисли, чувства и постъпки, да им предадеш красива форма. Един ден, като заминеш за другия свят, ще вземеш със себе си всички мисли, чувства и постъпки, изработени на земята. Те представляват материал за твоя бъдещ живот. Затова Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето”. – 0ткъде ще ги събирате? – От земята. Аз ще ви покажа, къде има пръст за грънци. Първото нещо, което ще направим, е да дадем банкет на всички ученици, които искат да следват курса по грънчарство. После ще внесат таксата и ще ги запишат за ученици. – Даром не може ли? – Не може. – На земята нищо не се дава даром. – Бедни сме, нямате пари. – Онзи, когото Бог е пратил на земята да учи, не е беден. Парите са резултат на нещо. Казано е: „Елате да си купите живот”. – С какво ще го купите? Казвате: Ако е въпрос за нещо материално, ще прегърнеш този-онзи, ще спечелиш нещо. Как ще си купиш живот? С какви пари се купува той? Тук прегръдката не се приема.

Един беден руски княз се оженил за една красива мома, която очаквала от него щастлив и богат живот. В началото той я прегръщал и целувал, но нищо не внасял. Най-после тя огладняла и казала: Хляб искам! Не се живее с целувки и прегръдки. Ти имаш право да целуваш и прегръщаш жена си и децата си, ако носиш хляб. Щом не носиш хляб, нямаш право да целуваш. В това отношение, аз съм голям реалист. Нищо не обещавам, не се кълна и във вярност. Дойдеш при мене, гладен си – ще те нахраня. Ами утре? – Утрешният ден ще се погрижи за себе си. Моята мярка започва от изгряването на слънцето и продължава до залязването. След това приключвам сметките си. Като свърша работата си, благодаря, че съм я свършил добре. Докато благодаря и за най-малкото, всякога печеля. Ако не искаш да работиш, седиш и се чудиш, какво да правиш. Започваш да критикуваш хората. Този бил скъперник, онзи бил лош, лицемер. И това не е лошо, но поне учи се да рисуваш. Нарисувай образа на скъперника, на лицемера, да спечелиш нещо. Кажеш ли на някого, че е гениален, или талантлив, нарисувай образа му. Първо, нарисувай себе си, а после другите. Някой има образа на недоволството, друг – на разочарованието, трети – на несбъднати мечти. Някой отишъл да проповядва и, като не го оценили, той се измъчва. Очаквал да го похвалят, да му благодарят, а нищо не получил. Къде е вината, в него, или в слушателите?

Един американски проповедник отишъл в един град да проповядва. Прекарал там три месеца, проповядвал всеки ден и, когато свършил работата си, останал учуден, че никой не му благодари – не чул една похвала, една благодарствена дума. Крайно разочарован, той напуснал града. Докато чакал влака, той видял клисаря с плик в ръка да тича към него. – Какво има? – Не сте платили за осветлението на салона. Ето сметката! Казвам: Днес много проповядват, но малцина плащат за осветлението на салона. Те очакват благодарност, но като не получат, разочароват се. Едно е важно: Ще проповядваш и ще дадеш на хората същественото, без да очакваш нещо от тях. Важно е да проповядваш на хората своите светли идеи. Дали те ще бъдат доволни от това, или не, то е тяхна работа. Всеки има право да критикува. Някой погледне картината ми и казва: Не е хубава тази картина. – Дай ми един образец от хубава картина. – Не мога. – Щом не можеш, не критикувай.

Сега аз искам да събудя във вас здравата мисъл – да разбирате противоречията и да се справяте с тях. Кои са причините на противоречията? Те се крият във вашия минал живот. Докато не намерите причините на противоречията, много въпроси ще останат неразрешени. Не съжалявайте, че не сте разрешили всички въпроси. Бъдете доволни и от най-малкото, което сте направили. Пазете се от морализиране. Как ще кажеш на човек да бъде добър, щедър, ако сам не си такъв? Първо, аз трябва да дам образец. Аз трябва да отворя гостилница и който я посети, да остане доволен. При това, няма да взимам никакви пари. Ще дойдеш, ще се нахраниш и ще си отидеш. По този начин, който влезе в отношение с мене, ще се вдъхнови и ще пожелае да следва моя пример. Той ще се запита, каква е моята идея, че не искам пари. Друго нещо е, ако представя на всеки клиент сметка за това, което е изял. Той ще си плати, но ще остане чужд за моята идея. Досега, кой каквото е правил, за всичко му се плаща. Време е вече, всеки да дава от себе си, без да очаква нещо. Това значи да служиш безкористно. – Докога ще бъде това? – Докато срещнеш всички ония хора, които е определено да срещнеш. След това ти си свободен.

И тъй, учете се да чупите линиите, да ги огъвате, за да използвате благоприятните условия на живота. Знайте, че и при най-лошите условия имате възможност да изучите най-великото изкуство. То се отнася до ония, които разбират законите. Който не разбира, ще се учи, ще слуша, какво говорят ония, които разбират.

Т. м.

9 Лекция от Учителя, държана на 16 ноември, 1932 г. София – Изгрев.