от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЗОВЪТ НА НОВОТО

Съвременният свят е обеднял. Най-бедният свят, който някога е съществувал на земята, е сегашният. Той е свят на безправие, а светът се нуждае от правда. Тя е външната страна на живота. За да изпълним Божията воля, нужна е правда. Вътрешното съдържание на живота се изразява чрез стиха: „Всякога бъди верен и истинен". В това Бог благоволява.

Съществуват два вида хора: красиви и грозни. Човек сам става красив, и сам става грозен. Когато изпълниш най-малката заповед или най-малкия подтик, който се явява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си. Човек става красив, здрав, когато изпълнява Божията воля. Когато не я изпълнява, той погрознява. Следователно, грозотата е признак на неизпълняване на Божията воля. Необходимо е човек да бъде красив. Такива, каквито сте сега, не може да се говори за красота. Като гледам животните, виждам, колко са останали назад. Казвате, че животните са добри. Ни най-малко не са добри. Те са най-големите егоисти. Турете малко житце на една кокошка и вижте, колко е благородна. Дайте малко храна на едно животно, да видите, какъв егоизъм съществува в него. Животното мисли само за себе си. Не искам да питате, защо е така. Така е, защото сами сте направили това. Ти виждаш грозотата, но Бог не те кара да я виждаш. Ти виждаш това, което си. Което виждаш, това си ти. Добрият човек вижда добрите работи, лошият вижда лошите работи. Болният се занимава с болестта си, здравият – със здравето си. Умният се занимава със своята разумност, глупавият – със своята глупост.

Единствената етика, с която трябва да започнете, е правдата. Справедливи трябва да бъдете! По какво се отличава майката-птичка? – По своята справедливост. Тя изпълнява Божията воля. Цял ден тича, ходи, търси храна за своите малки и туря в устата им. Щом ги отгледа, малките изхвръкват от гнездото; майката вече не търси храна за тях, не туря в устата им. Тя казва: По-нататък не е моя работа. Те могат вече да хвърчат и сами да търсят храната си. Понеже сте още деца, затова сте несправедливи. Възрастният човек е справедлив. Ако накарате детето да отиде на работа, няма да ви послуша. То не се подчинява. Погрешката е в майката. Когато малкото дете, като птиченцето, се научи да хвърчи, трябва да слуша майка си. Когато майка му каже да отиде на работа, то трябва да изпълни желанието й. Всички трябва да хвръкнем. Научете се да хвърчите. Вие още не сте научили това изкуство. Човек, който е несправедлив, е още в гнездото си. Човек, който не е верен и истинен, е още в гнездото си. Когато придобиете тия добродетели, вие излизате от гнездото.

Сега, дали вярвате в Христа, или не, аз оставям въпроса настрана. Друг въпрос е важен: в гнездото ли си, или вън от него. Ако си в гнездото, ще пазиш мястото си, ще чакаш майка си, да ти донесе храна. Като се нахраниш, ще се оттеглиш, ще отстъпиш мястото си на другите. Така се проявява справедливостта. Понеже имаш няколко братчета и сестричета, ще дадеш място и на тях. Така ще учиш урока си. Първите уроци се предават от майката и бащата. Те ни учат, как да постъпваме, за да приготвим своето бъдеще. Ако постъпваме според съветите им, ще живеем добре. Обширен е тоя въпрос. Справедливостта има голямо приложение в живота. Ако си музикант, как ще проявиш справедливостта? Трябва да знаеш да пееш и да свириш, да взимаш всеки тон безпогрешно. Мнозина знаят да пеят и свирят, но не са справедливи. Когато разглеждам справедливостта в музиката, друго нещо разбирам. Трябва да вземеш правилно основния тон на една песен. От тоя тон зависи отношението на другите тонове. Ако основният тон на една песен е „до", правилно трябва да го вземеш. Когато взимаш тона „до", в моя ум седи идеята за посяване на едно семе. Като посадиш семето в земята, върху него ще туриш малко пръст и тогава ще пееш. Значи, оснавният тон „до" показва, че си посял нещо. Не може да пееш, ако не си сял. Щом посееш семето, ще вземеш верен тон. Ако пееш, без да си сял, тонът е неправилен. Вторият основен тон, който трябва да вземеш, е „ре". Какво означава тоя тон? – Че семето трябва да изникне. Ако вземеш основния тон „ре" и нищо не е изникнало, не си пял, както трябва. Ти си посадил семето на суха земя, не си го полял, слънцето не го е огрявало. При тия условия, семето не може да израсте. Ако израсте, тонът „ре" е вярно взет. Семето може да израсте, но трябва да си намери път. Затова е казано: „Аз съм пътят, истината и животът". Пътят на израсналото растение е към слънцето. Тоя път наричаме път на живота – тонът „ми". Не можеш да намериш своя път, ако не вземеш вярно тона „ми". След това се оформя цялото дърво – тонът "фа".

Като вземеш четирите тона вярно, растението се оформя вече. Остават още три тона, които показват вътрешното съдържание на растението. Една мисъл, или едно чувство не могат да цъфнат, ако не вземеш вярно тона „сол", ако в душата ти няма любов. Да имаш любов, това значи, да се облечеш в най-хубавите дрехи, в най-хубавите мисли и в най-хубавите чувства. При любовта никаква грозота не съществува. Станеш ли красив, устните ти не са вече тънки, ръцете ти не са свити на юмрук, не си прегърбен, очите ти не са ококорени, всичко в тебе придобива хармонични линии.

Често хората се обезсърчават, правят усилия, но намират, че работите им не вървят добре. При какъвто цигулар да отидете, той първо ще ви научи да нагласявате цигулката – отношение има между четирите струни. Има известни закони, по които те се нагласяват. На цигулката първо е поставен основният тон „сол", след него иде „ре", после „ла" и най-после „ми". Ще нагласите струните по възходящата линия на четирите тона и тогава ще свирите. Нагласяването е външната страна на живота, върху която трябва да мислите. Какъв е основният тон на вашата мисъл? Вие искате да любите, но не знаете, какъв е основният тон на вашето чувство. Искате да постъпвате добре. Какъв е основният тон на вашата постъпка? Отсега нататък вие трябва да се занимавате с основния тон на нещата.

Основен тон има и в яденето. Когато ядеш, езикът не трябва да бъде наранен. Той не трябва да страда от нищо. А ти седнеш да ядеш и намираш недостатъци, казваш: Това не е хубаво, онова не е хубаво. Така не се яде. Като седнеш пред масата, едно ядене ще имаш пред себе си: сутрин едно ядене, на обяд едно и вечер едно – три яденета през целия ден. При това, разнообразие трябва да има в яденето: външно разнообразие, а вътрешно единство. Езикът трябва да бъде справедлив. Кой е справедливият език? – Който не се мъчи. Например, когато дойде длъжникът при тебе, да плати дълга си, той не се мъчи, защото има пари. Който няма пари, вдига раменете си, върти се натук-натам – мъчи се. Така постъпва ученикът, когато не си знае урока. Учителят го изпитва, а той се криви, гърчи се. Оня, който знае урока си, той е свободен, самостоятелен, добре мисли. Много ученици съм срещал, разговарял съм се с тях. Някой ми казва: Не зная, как да живея. Каже ли ми така, аз го завеждам при крушата и му казвам: Попитай крушата, как е живяла и как живее, тя ще ти отговори, ще ти предаде един урок.

Какво ще ти каже крушата, ако те заведа при нея през зимата? Никакъв урок не може да ти предаде. Вън е студено, тя не преподава уроци. Крушата е професор, който не е разположен да говори – зима е. Трябва да чакаш седмици или месеци, докато той пожелае да ти предаде урока. В кого е погрешката? Аз трябваше да те заведе през лятото или есента, когато крушите зреят. Тогава ще посещаваш няколко дни наред крушата, и тя ще ти покаже, как трябва да живееш. Отиваш при крушата, откъсваш един зрял плод. Казвам: Изяж тоя плод! Харесва ли ти? – Хубав, сладък е плодът. – Бъди и ти такъв! Ето първият урок. И ти ще бъдеш сладък като крушата. Казвам: Когато живеем добре, това е сладкият плод – сладкият живот; когато живеем зле, това е горчивият плод – горчивият живот. Що е горчивината? Понякога и крушата ражда горчиви плодове. Тя е научила това от хората. Първоначално, крушата се е учила от ангелите, затова плодовете й били сладки. Всички сладки плодове на дърветата са учени от ангелите. Никога ти не можеш да бъдеш сладък, ако не мислиш за ангелите.

Какво внася красотата в човека? – Радост. Наистина, когато се приближаваш при красотата на живота, ти се радваш. Затова казвам: Обичай красиви хора. Красотата е Божествено благо. Тя носи здраве. Щом се разболееш, ти не си красив. Щом се разгневиш, не си красив. Сърдиш ли се, дразниш ли се от най-малката причина, не си красив. Децата се сърдят, че чинията им не е пълна с ядене, както на големите братя и сестри. Малкото дете иска да сипят в чинията му толкова ядене, колкото и на големите. Ако малкото дете може да изяде толкова ядене, колкото и големият брат, то трябва да е готово да работи като брата си. Който много работи, много яде; който малко работи, малко яде. Ако някой много яде, а малко работи, той греши.

Един ден прочутата певица Аделина Пати посетила за пръв път Ню Йорк. Случило се, че трябвало да изтегли 25 хиляди долари от пощата. Отишла да вземе парите си, но нямала препоръчително писмо, нямала и познати. Чиновникът й казал: Не можем да ви дадем парите, не ви познаваме. Тогава тя застанала в средата на салона и започнала да пее. Като чул гласа й, касиерът казал: Това е певицата Аделина Пати. Дайте й веднага парите. И вие, като Аделина Пати, запейте първата песен на любовта. Като отидете на пощата и не ви дават парите, изпейте една песен на любовта. Ако получите парите си, добре сте пели; ако не ги получите, ще търсите някой познат отвън, той да ви препоръча. Докато хората ни препоръчват отвън, ние не пеем добре. Когато нашето пеене ни препоръчва, ние сме добри певци.

Новата епоха изисква всеки сам да се препоръча. – С какво? – С пеенето си. Когато се пее вярно, всички познават; когато не се пее вярно, пак се познава. Усет има в човека. Неверният тон предизвиква дразнене – това не е музикално пеене. Когато човек пее добре, той не позволява на другите неправилно да пеят. Ако не пее добре, нека мълчи. Давайте ухо, да слушате оня, който пее хубаво. От него ще се учите. Оня, който пее добре, той е учител, от него всеки може да се учи. В България има много славеи. Те са добри певци. Дават добри уроци. Те пеят от ранна сутрин, изливат песента си в трели. Ако хората слушаха ранните песни на славеите, животът им щеше да бъде по-добър, отколкото е сега. Лошото е, че когато славеите пеят, хората спят. Малко внимание обръщат на славеите. Казват: Славеите нямат работа, затова пеят. Не, славеят пее, когато върши най-важната работа. През останалото време той не пее. Славеят пее през май, когато мъти яйцата си. Следователно, и човек трябва да пее, когато върши най-важната работа.

Аз взимам пеенето в широк смисъл. Човек, на когото мисълта е чиста, не прави погрешки. Човек, на когото чувството е чисто, не прави погрешки. Човек, на когото постъпката е чиста, не прави погрешки. Тогава той пее. Когато мисли, човек пее; когато чувства, той пее; когато постъпва добре, той пее. Добрата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка се придружават с пеене. Когато сте недоволни от себе си, вие не пеете. Ако ядете от най-хубавото ядене и сте недоволни от него, причината е или във вашия стомах, или някъде в тялото ви. Ако ядете хубава храна и сте доволни от нея, вие сте здрави. Здравето произвежда радост и веселие.

Ще ви приведа един пример, за няколко ханъмки и една българка – чорбаджийка. Примерът е от времето, когато българите били под турско робство. Ханъмките посетили чорбаджийката. За да покаже гостоприемството си, тя ги почерпила със сладко вино-хардалия. Като пили, те се развеселили и започнали да играят. Върнали се у дома си и разправили на бея, че чорбаджийката им дала някакво питие, което развеселява човека. Беят отишъл при чорбаджията и му казал: Чорбаджи, дай и на мене от онова, което развеселява хората и ги кара да играят. И аз искам да го опитам. Като пил, беят се развеселил и започнал да вика, да играе. Той казал на чорбаджията: Иска ми се да викам. – Викай! – Иска ми се да играя. – Играй! Така и той опитал хардалията. Това, което ни кара добре да говорим, добре да пеем, добре да играем и се веселим, е хубавото вино в живота. Това са хубавите чувства и хубавите постъпки.

Какво ви занимава днес? Вие се интересувате от новините. Съвременният свят минава през такива изпитания, каквито не е мислил. В целия свят има бой. Хората се бият едни-други, че не са се учили добре. И днес виждаме осакатени хора: кому крак счупен, кому ръка, кому глава пукната. Милиони хора се бият, защото не са се научили добре да мислят, добре да пеят, добре да постъпват. На кого се дължи това? На ония, които отхвърлиха Божия закон и туриха своя закон. Те създадоха сегашната война. Днес навсякъде се прокарват човешки закони, навсякъде цари личният егоизъм. Всички мислят, че светът е създаден само за тях, да е добре на тях. Светът е училище, в което всеки има право да употребява пособията, които са създадени за всички. Никой няма право да усвоява нещата като своя собственост.

Слънцето не може да бъде собственост, да имаш тапия за него. Звездите не могат да бъдат твоя собственост, да имаш тапия за тях. Реките, които текат, не могат да бъдат твоя собственост. Моретата не могат да бъдат твоя собственост. Това са общи неща, които трябва да се притежават от всички. Ти си пътник, минаващ през океана. Какво ще бъде положението ти, ако океанът един ден се разиграе? Океанът не може да не играе. Ако не играе, той ще престане да съществува. Океанът е жив, когато играе и се вълнува. Ако си в параход и наблюдаваш вълните, ще кажеш: Бурен е океанът, големи вълни има. Океанът играе като турски бей, който се развеселил от сладкото вино. Когато вятърът утихне, и слънцето изгрее, океанът се успокоява. Ако играеш не навреме, като турския бей, ще те нарекат луд. – Кой човек е луд? – Който не може да намери пътя си.

Един българин объркал пътя си в една гора и като се лутал между драките, изпокъсал дрехите си. Ако не беше объркал пътя си, нямаше да скъса дрехите си. Следователно, когато хората се оплакват от живота си и го намират лош, причина за това са драките. Те попадат между драки, които късат дрехите им. Преди години, във Варненско някъде, се явили двама просяци, от Битолско. Единият от тях бил сляп, а другият го придружавал, като свирел на гъдулка. Отишли при един богат селянин, да просят. Той ги запитал: Защо не работите? Идете на някоя нива да копаете! Ядосал се той, взел една тояга и ги погнал. Слепият пръв хукнал да бяга, а след него гадуларят. Селянинът се засмял, отишъл в кръчмата, да разкаже на своите съселяни, какво е направил. Той казал: За пръв път в живота си отворих очите на един слепец. С една тояга накарах сляп човек да прогледа. Що е тоягата? Страдание, което в ръката на сприхавия българин, заставя слeпия да прогледа. Някой туря восък на очите си, да мине за сляп, но като дойде страданието, восъкът пада от очите му, и той прогледва. Някой казва, че не може да направи това, или онова. Щом сме дошли на земята, всичко можем да направим. Под „всичко" разбирам онова, за което сме създадени. Като се упражнява, цигуларят може да свири и най-мъчните работи. Стремежът на всеки цигулар е да свири най-мъчни, най-хубави парчета. Всеки се стреми да стане красив, добър, умен човек.

От какво зависи красотата? – От надеждата. Тя има отношение към физическия свят. Тя се занимава с малките величини. Не можеш да бъдеш красив, да имаш красиво лице, красиви ръце и крака, ако не си в състояние да направиш най-малкото добро. Казват за някого, че е оптимист. Добре е да бъдеш оптимист. В оптимизма надеждата е силно развита. Ако не си оптимист, слаба е надеждата ти. Ако искаш да усилиш надеждата си, трябва да правиш такива малки добрини, на които никой не обръща внимание.

В един от вестниците, които излизали в Ню Йорк, било писано, че богат банкер търси млад, честен човек за касиер. Явили се много младежи, все с препоръчителни писма. Директорът на банката прочитал писмата и на всекиго отговарял: Ще те имам предвид. Най-после се явил млад, спретнат момък, без никаква препоръка. Той се поклонил почтително и казал: Четох във вестника, че търсите касиер на банката. Аз нямам никаква препоръка, но съм свободен, мога да върша работа. С влизането си още, той видял на земята хвърлена книжка. Веднага се навел, взел книжката и я турил на масата. Директорът го погледнал любезно и му казал: Вие носите най-добрата препоръка в себе си. Вие ще бъдете касиер на нашата банка.

Питам: Какво по-голямо благо очаквате от това, да служите на Бога с любов? Не трябва да се плашите от Бога, но да Му служите. Какво ще изпиташ, ако ти дадат билет, да слушаш концерта на един велик музикант или певец? Ще изпиташ голяма радост. Като служиш на Бога, ще научиш най-хубавите неща, които съществуват в света. При Бога не можем да идем, ако не мислим добре, ако не чувстваме добре, ако не постъпваме добре. Единственото нещо, с което човек може да се приближи към Бога, това е красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка. Другояче казано: Ако не мислиш с любов, ако не чувстваш с любов и ако не постъпваш с любов, не можеш да отидеш при Бога. Любовта е език на Бога. Всеки език си има своя азбука, своя граматика, своя читанка, своя литература, своя музика и поезия.

Често ме запитват, кога ще се свърши войната. Има ли нещо лошо в нея? От гледището на Божествения свят, войната е музикален хор, в който хората не знаят да пеят, затова се бият. Всеки пее, както му попадне, и казва: Така не се пее. Певците на тоя хор не знаят още да пеят. Когато диригентът на хора дойде, ще каже на певците да спрат; ще им предаде първия урок, да видят, как трябва да пеят. Мислите ли, че той не може да застави певците да млъкнат? Какво ще стане, ако земята се разиграе, и хората започнат да подскачат четири-пет метра на височина? Ще се бият ли? Какво ще правят воюващите, ако започнат да хвърчат из въздуха? Ще престанат да воюват. Но, да не се дохожда до това. Господ разполага с всички средства да спре войната. Има ли човек в света, който да не е гласувал за войната? Има ли мъж, който да не е гласувал за войната? Има ли жена, която да не е гласувала за войната? Има ли дете, което да не е гласувало за войната? Има ли животно, което да не е гласувало за войната? Има ли растение, което да не е гласувало за войната? Всичко живо е гласувало за войната. Хубаво нещо е войната, но да се бият хората едни-други, това не е война. Казват, че и доброто воюва. Така е, има война на доброто, но за какво воюва то? Да освободи затворените, да даде свобода на ония, които са вързани от хиляди години. Всичко, което създава безпорядък в света, се дължи все на затворени хора. Да освободим всички ония, които от хиляди години очакват да дойде някой, да им каже една сладка дума.

Казвате: Да проповядваме на хората! Как ще проповядваш Христа по нов начин? Как ще проповядваш на болния? Няма да му кажеш, че Господ ще го изцери, но ще кажеш, че си изпратен от Господа, да му помогнеш. Ще възприемеш Божията любов и в нейно име ще кажеш на болния: Братко, стани, ела у дома на гости. Ще го заведеш в дома си, ще го нагостиш и след това двамата ще отидете на нивата, да работите. Това е проповед. Кажеш ли на болния, че ще се молиш за него, той няма да оздравее. С думи само не се лекува. Кажеш ли нещо, веднага трябва да го направиш. Някои хора лекуват само на думи, но резултатът е същият, какъвто бил с болния от 38 години. Той посещавал къпалнята цели 38 години, но нямало кой да го пусне във водата. Трябваше да дойде Христос и да му каже: „Стани, вдигни одъра си и ходи!" От тоя час болният станал и отишъл на работа. Той се евакуирал с леглото си. Все тръгва да носи човек някакъв товар – без товар не може.

Казвам: Препоръката на певеца е в неговия ларинкс. Препоръката на цигуларя е в неговата цигулка. Препоръката на пианиста е в неговото пиано. Препоръката на оратора е в неговия език. Езикът на добрия човек е красив; той знае, как да говори. Устройството на света зависи от хората. Както те говорят, мислят, чувстват и постъпват, така и светът ще се устрои. Какъвто е животът на хората, такива са и растенията. Направете опит. Посадете едно дърво и започнете да се грижите за него, да го поливате с любов, да отправяте добри мисли и чувства към него, да видите, какво хубаво дърво ще израсте. Ако животът ви не е хармоничен, ако мислите и чувствата ви не са хармонични и ако постъпките ви не са хармонични, дървото, което отглеждате, ще се осакати. Това и българите знаят. Те казват, че вълкът не напада стадото на добрия овчар. Един български овчар казваше, че 30 години пасъл овце, но нито един вълк не нападнал стадото му. Добър човек 6еше тоя овчар. Ако овчарят е лош, и вълци, и мечки ще нападат овцете му. Мнозина се оплакват от изкушения. Изкушението не е нищо друго, освен вълк, който напада стадото. Причината е в самите вас. Ако боледувате, причината сте вие; ако сте сиромаси, причината сте вие; ако сте невежи и глупави, причината сте пак вие. Ще кажете, че причината е в майка ви и баща ви. И те са причина за нещо, но тяхната вина е второстепенна.

Бог създаде човека по образ и подобие свое и му показа, как трябва да живее. Впоследствие, човек сам се отклони от закона на любовта и създаде неразбрания живот. Повечето хора се стремят да прилагат закона на любовта. Ония, които не го прилагат, изпитват последствията на непослушанието си. Те се наказват днес, дават им се първите уроци. Преди войната и бомбардировките, хората не вярваха в закона на самоотричането и не искаха да го прилагат. Но като дойдоха бомбардировките, оставиха богатствата си, имотите си, и всички се разбягаха, кой където очите му виждат. По-рано не бяха готови да приложат Христовото учение, но бомбардировките ги заставиха да го приложат. Само че, това е насилие, не е доброволно. С насилие всички изпълниха Божията воля, но дето е насилието, там няма хармония.

Едно е нужно на сегашните хора – обхода. Намирам, че хората нямат обхода. Ако някой срещне на улицата едно дете, той не е готов да се отбие, да му направи път да мине. Разумният човек е готов да отстъпва на всички. Като върви, той не ходи по права линия, но се отбива, на всички прави път – на млади и на стари. Не чакай хората да ти правят път. Всички страдат от това, че не ги почитат, не им правят път. Бъди готов ти да отстъпваш на всички. Отстъпи на другите, а за себе си избери нов път. Ако всички вървят по един и същ път, неизбежно ще се сблъскат. Умният и добър човек върви по нов път, по който никой не е минавал.

Казваш, че хората са невъзпитани, не знаят да говорят. Кой те заставя да ги слушаш? Ако не искаш да слушаш и да гледаш, какво правят хората, стани невидим – никой няма да те безпокои. Бият се двама души – стани невидим. След всички недоразумения и спорове, някой ще каже, че ходи по закона на любовта. Бог е Любов. Можеш ли да следваш закона на любовта, ако Бог не е с тебе? Можеш ли да ходиш по пътя на слънцето, ако то не е изгряло? Можеш ли да ходиш по земята, ако тя не е организирана? Казваш, че път трябва да има, за да вървиш по нея. Какъв път има птицата? Какъв път има светлината? Тя иде от 150 милиона километра разстояние от слънцето, и сама си прави път.

Сега на вас казвам: Ако приемете любовта, ще влезете в Божествения свят. Щом сте с любовта, и в неорганизиран свят да влезете, той веднага ще се преобрази. Светът, в който ние живеем, е тъмен, защото Бог още не е слязъл на земята. Неговото слънце още не е изгряло за нас. Христос дойде на земята, но хората Го хванаха и разпнаха. Той, в сравнение с Бога, беше звезда, а не слънце. Когато Господ дойде на земята, ще може ли да Го хване някой? Той е слънцето на живота, който изгрява. Кое растение се противи на слънцето? Когато слънцето изгрява, всичко живо покълва, израства, цъфти и плод дава. Всичко скрито в земята излиза навън. Залезе ли слънцето, всичко се прибира. Бъдете готови! Слънцето на живота изгрява. Всеки трябва да го използва.

Често цитирате, какво съм казал. Всички искате да знаете, какво казва Учителят. Искам всички да пеете добре, да запеете основната песен на живота. Искам всички да проявите своята мекота. Кой е основният тон на мекотата? – "Сол." Аз говорих само за четирите основни тона. Българинът взима най-точно тона "фа." Дали пее, или плаче, той взима тона „фа." Дали мисли за нивицата си, за къщата си, или за облеклото си, той взима все тона „фа."

Нова епоха иде в света! Вие не трябва да чакате, да дойде второто пришествие и тогава да започнете работата си. Сега е съдбата на света. По-голяма от тая съдба не може да има – второто пришествие: война във въздуха, война на сушата – навсякъде война. И задушливи газове има. Остава само едно: цялата земя да се запали, и всичко да изгори. Не чакайте да дойде второто пришествие, да изгори всичко. Какво ще стане тогава с хората? Рудата ще се тури на огъня, сгурията ще се изхвърли навън, а златото ще се стопи и използва. Не предизвиквайте Господа, както в Стария завет. Ако Божият гняв се прояви, всички ще се разбягат, ще се скрият в скривалища, ще бягат по гори и планини. Като престане падането на бомбите, ще излязат от скривалището си. Когато дойде Бог в света, всичко ще превърне на добро. Аз виждам, че Господ е започнал вече да говори на хората. Ако Бог не беше на земята, главите на нашите шумци, които слязоха от планините, щяха да хвръкнат. Той е с тях, Той е с всички.

Новото учение ще тури ред и порядък в света. Всички сте шумци. Ще слезете от планините, ще излезете от горите и няма да режете главите на хората. Ще кажете: Прощава ви се всичко. Няма да търсите своите неприятели, да ги преследвате, но ще им простите. Първото нещо: Прощавайте на всички за погрешките, които правят. Не дръжте сметка за чуждите погрешки. Закон е: Бъди всякога верен и истинен! Това е смисълът на живота. Бъди всякога справедлив! Това е външната страна на живота. Името на Бога да осветим с правда и справедливост! Да призовем Бога, да тури ред и порядък в света! Днес правдата може да уреди света, да заживеят хората добре. Без вярност и истинност нищо не се постига. Истината носи свободата. Всеки човек, който не е свободен, не познава истината. Всеки човек, който не е верен, няма права мисъл.

Всички хора имат желание да бъдат обичани. Крушата обичат заради плода й. Готвача обичат за вкусното готвене. Поета обичат за хубавата поезия. Певеца обичат за хубавото пеене, здравия – за силата, която носи. Тогава, за какво трябва да ни обичат хората? Днес, ако ви обичат, е зле; ако не ви обичат, пак зле. Кое трябва да бъде? Казвате, че някой прекалява в любовтта си. Не, в любовта няма прекаляване. Тя не позволява това. Като отидете на чешмата за вода, напълнете стомната си и се отдалечете. Не стойте с пълна стомна при чешмата.

Сега очакват второто пришествие, да дойде Христос с ангелите. Христос е дошъл вече. В цяла Европа и навсякъде по света ангелите косят. Казано е в Писанието: „Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра?" Това е важно! Ще намери ли Христос отворени сърца, да възприемат любовта? Сега се говори за войната, за числото на избитите и ранените, за победата. Това е външното идване на Христа. Това е гневът Божи, който се излива, за да се възстанови Божията правда. Ако любовта не дойде, как ще престане сегашната война? Как ще се опознаят хората? Как ще съзнаят, че това, което вършат, е престъпление? Когато народите воюват, няма закон, който да ги съди. Че избили хиляди и милиони хора, няма съд. Колко милиони хора са избити в Русия! Колко милиони хора са избити в Англия, в Германия, в Америка!

Господ да оправи света! Ако Господ оправи света, а ние не сме оправени, какво се постига? Ако Христос дойде сега, как ще ни намери? Ако дойде Христос сега, както хората Го разбират, ще има рязане на глави, убийства, спорове. Но ако дойде Христос на любовта, Той ще каже: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Любете враговете си". Готови ли сте за това? Трябва да дадем място на Бога, да се прояви чрез нас. Ако домакинята знае, как да накладе огъня, как да сготви яденето, защо да не знае, как да обича? Гледам, дойде някой, обиколи дърветата, откъсне си една круша. Ако иде с любов, той ще погледне към крушата, ще благодари на Бога, че я научил да ражда хубави плодове, и ще мине – замине, без да си откъсне круша. Той ще каже: Господи, можеш ли да ми дадеш една от тези хубави круши, да се науча и аз да живея като нея? Като получи позволение, ще си откъсне една круша и ще благодари. Защо ще пълни джобовете си с круши? Като срещна един човек, аз го погледна в очите, искам да видя, какъв поглед има той, каква светлина излиза от очите му, какви плодове носи в себе си. Ако той е добър, ще вземе страданието ми, ще ми светне, ще облекчи положението ми. Така можем да си помагаме едни на други. На тебе ще помагат, и ти ще помагаш. Докато си болен, има смисъл да ти помагат; щом оздравееш, и ти трябва да помагаш. Когато пееш, не питат какъв си, дали си богат или беден, но слушат, как пееш.

втора секция

Три неща се изискват от нас: да ми-слим добре, да чувствуваме добре и да постъпваме добре. Нежни са хора. които имат красиви мисли, красиви чувства и красиви по-стъпки. Това са хора без никакъв недоста-тък. Като гледам сегашните хора, виждам, на едного носът не е на, м-бсто, на друг очите не са на мътто, веждите не са на мЪ-сто. Мъчно е да срещнеш красив човек. Казвате: На бъдещето поколение се надяваме. – Бъдещето поколение ще излезе от настоящето. Ще станете п-бвци, ако пЕете добре.

Казва се, че светът е лош. Не, св^тът, който хората създават, има свои неджзи. Бо-жият св"бт е добър. Той се изявява чрез хл-вба, който ядем; чрез водата, която пием; чрез въздуха, който дишаме; чрез светлината, която възприемаме. Да благодарим на Бога за тоя свят. Да благодарим на Бога за светлината, която прониква в 'нашия ум. Да благодарим на Бога за чувствата, които про-никват в нашето сърце. Да благодарим на Бога за всЬка постъпка. Да е пълен живо-

191

тът ни с благодарност за великата любов, която всеки ден се излива върху нас.

Когато изучавате любовта, всвкога взимайте последно място. Погрешката на хората се заключава в това, че взимат първо място. Не можеш да разбереш любовта, ако не вземеш последно място. Две неща са важни: Великото гол-вмо и Великото малко. Бог е и в двете неща. Великото гол-вмо слиза надолу и се смалява. То не може да остане гол-вмо. във великото малко стремежът е нагоре, то възлиза. Великото малко се стреми към Великото гол-вмо, и Велпкото голямо се стреми към Великото малко. Ние живеем във великото малко, но се стремим към Бога, а Бог се стреми към нас, да ни повдигне. Как трябва да се изявява Великото малко? Като малки, вие се стремите нагоре, към Бога, искате да станете големи, да управлявате света. Това са задачи на Бога. Сам човек не може да изпълни всички задачи на живота. Ако е учител, и иска да направи нещо, в помощ ще му дойдат всички учители и заедно ще изпълнят задачата. Министър издава никаква заповъд до учителигк Всички учители, като разумни сжшества, ще приемат заповедьта и ще намерят начин, как да я изпълнят. Така и Бог изпраща своята мисъл към нас, и ние, всички заедно, трябва да знаем, как да я възприемем и предадем. Ако всеки само цитира заповедьта на министра, ще сгреши.

192

Всички заедно ще приемат и прсдадат за-повъ\дьта правилно.

Дава се, например, песЬн. Не е достатъчно да се препише – трябва да се изп-Ее. Така ще се изпълни правилно. Това е подобно на заповедьта на министра. Преписва се те?я песен и се пее. Всеки учител изпява ьЬ-сеньта, те. е. изпълнява дадената заповед. Като говорим за любовта, казвам: Който люби, ще ийпее песЬньта, ще покаже на хората, какво е любов. Има едно малко лицемерие в човешката любов, малка лакомия. Лицемерието и лакомията са две крайности. На какво се дължи това? – На неправилно възприемане и предаване пъхеньта на любовта. Младата мома затваря очите си, иска да покаже, че не мисли за никого, че никого не гледа. В същност, не е така. Тя гледа много момци, но иска да покаже, че само един гледа. Закон е: Една мисъл трябва да имаш в ума си. Момата трябва да каже: Един момък имам на сърцето си – най-красивият. Той е моят избранник. Това е идеалът на разумната мома. Ако каже, че и грозен може да люби, тя няма идеал.

Какви са усл вията за проява на любовта? – Отлична мисъл, отлично чувство, отлична лостъпка. Без отлична мисъл любовта не може да се прояви; без отлично чувство любовта не може да се прояви; без отлична постъпка любовта не може да се прояви. Ако

193

тъчюто не е здраво, любовта не може да се прояви.1 Ако ръката не е нежна, те. е. няма качеството на мекотата, любовта не може да се прояви. Ако краката* Не са изразители на добродетелите, любовта не може да се прояви. Любовта не търпи болки в краката, в рж-цетъ> в тъпото. Ако служиш на Бога, пъхен Трябва да излиза от тебе: краката ти да пЪ-ят, ръцете ти да пеят, сърцето ти да пее, умът, ти да пее – навевкъде музика да се чува. Ьт единия до другия край на света трябва да се чува само пътен за изпълнението на Божията любов. Кажеш ли, че те боли главата, ти си в неорганизирания свет.

Иде новото в света! Новото е в гласа, новото е в песеньта. Новото, което иде в света, е в мисълта. Новото, което иде в сцета, е в сърцею. Новото, което иде в света/ е в душата. Новото, което иде в света, е в духа. Всеки трябва да слуша своя ум; всеки трябва да слуша своето сърце; всеки трябва да слуша своята душа; всеки да слуша своя дух. Това е езикът на Бога. Това ^а зовът, който се отправя сега към всички хора в света.

10. Беседа от Учителя, държана на 24 септември, неделя, 5 ч с. 1944 г. с. Мърчаево, Софийско.